дневник Пътешествие по двата бряга на Тасманово море, част 1-ва, Австралия

[AlexandraKo]

                                           Остров Тасмания

 

Натоварили сме се на полет на Джет стар -  Мелбърн- Хобарт / остров Тасмания/. Ето, вече кацаме:

И, разбира се, сме добре дошли

От летището, което е мъничко и кипричко, вземаме колата и веднага се втурваме към красотата

Остров Тасмания  е открит от холандския мореплавател Абел Тасман, който минава оттук през 1642 г. и го нарича Земя на Ван Димен по името на тогавашния губернатор на Холандската източноиндийска компания, който го изпраща на това плаване.

 Заселването на острова  започва  през 1803 г., когато англичаните го превръщат в наказателна колония. Така че, първото строителство е това на затворите,а повечето от масивните стари сгради в последствие са  построени от осъдените на каторга.

Местното население , аборигените е избито напълно през 19 век, когато на острова се заселват много европейци. Живичко останало само едно малко момиченце - Лала, което показвали като атракция.

Разбира се, красивата природа и богатото биоразнообразие на острова също са пострадали от намесата на човека, но въпреки това, почти 50% от територията му е национални паркове и резервати.

В източната част има прекрасни бели пясъчни плажове, но по-голямата част от бреговата ивица се състои от отвесни отрязани скали, причудливо издълбани и моделирани от природата. която те наричат:

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Още малко красоти от бреговата ивица от парк Тасман:

Тези последните снимки са от:

С уникален парк около плажа, а в торбичката, дето я държа, съм събрала невероятни черни огромни миди / като емблемата на Шел/ и които за съжаление , оставих там. Не може да се изнасят.

Следва продължение...

Редактирано 11 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Знааая, зная! Зная какво ще ме питате първо. Каквото ме питат всички, на които кажа, че съм била на остров Тасмания.

Дали съм ГО видяла?

Видях го, видях го и ще започна първо от него.

Тасманийският дявол е малко животинче, прилича ми на малко кученце, само че, ушичките му отвътре са червенки и според мен е много симпатичен.

Той бил главният обитател на Тасманийската джунгла,  рядък и изчезващ вид, записан в Червения списък на ООН от 2008г . Това е най-големият торбест хищен бозайник. Само че, някакъв вид кожен рак по главата бил причина за изчезването му.

Срещнахме се с него в Tasman Devil Conservation Park, огромен резерват, където животните си живеят в почти свободни условия.

Ето го Красавчо:

Тука се разсърди на една мишка

А този пък, нещо бил болничък, та се беше заровил в сламата, ама като ни чу, любопитно навири нос да види какво става.

А като пристигна манджата, във вид на част от заек, бързо, бързо оздравя:

Дяволите си имат и гробище:

В този резерват си има всякакви животни, които са свикнали с хората, не се боят и са много дружелюбни. Освен гъските, дето съскат и се опитват да уплашат някого.Ама уплашени няма - нито от посетителите, нито от остананалата фауна. Гъски, кой им обръща внимание?

Любопитна историйка, свързана с името Кенгуру. Когато Джеймс Кук попитал аборигените какво е това  удивително животно, отговорът бил - "гангару", което на аборигенски означавало - " не разбирам". Щото, от къде аборигените ще знаели английски? Да де, ама Кук решил, че това е името на животното и така го и нарекли - "kangaroo".

Кенгурцата са ужасно мили и симпатични, много доверчиви. А мъничките любопитно надничат от торбичката. Възрастното животно достига тегло 80 кг и може да скача на 12 метра. Прави го със задните си крака и опашката, която е много силна и като подскача се опира здраво на нея. Малките се раждат около килограм-два, слепички, глухички, недоразвити, в почти ембрионално състояние. В торбичката се доразвиват, сучейки. После, започват и те да пасат тревица и много е смешно като гледаш мама Кенга пасе и едно мънинка главица, подала се от торбичката и тя подръпва някое стръкче.

Това по- ситното животинче е кенгуру в друг вариант - нарича се Валуби.

Много любопитен е и фактът, че всички животни там са двуутробни, всичките имат торбичка с мъниче, даже и най- обикновените мишки. :unsure:

Редактирано 11 ноември, 2015 от AlexandraKo

[Тони]

Само да добавя, че дяволчето, както и парк с всички тези животни може да видите и на Филип Айлънд, във Флип Айлънд Уайлдлайф парк. В случай, че няма да ходите в Тасмания.

Редактирано 11 ноември, 2015 от Тони

[AlexandraKo]

Остров Тасмания е най-мъничкият австралийски щат, но е с най-уникалната природа и фауна. Казват, че вековните евкалитови гори в тасманийската джунгла изглеждат в този вид, в който са изглеждали и преди милиони години. Както и изчезващи животински видове, които живеят само тук , никъде другаде по света. Не говорим за животни в зоопарка, говорим за свободно живеещи в природата видове. Преди много години той се е отделил от материка, сега е на разстояние 240км. и между него и Австралия е Басовият пролив. Открива го през 1642 година Абел Тасман. Тогава местното население наброявало едва няколко хиляди и  било  от най-изостаналите етноси на земята.Когато дошли европейците, те за стотина години окончателно изтребили местното население  - след 1846 година вече нямало нито един жив коренен тасманиец.

Около 150 години по-късно, островът бил обявен за английско владение и на него  била създадена втората след Сидни колония-каторга. Тук били изпращани най-провинилите се престъпници. Половината от всички каторжници в Австралия били затворени в Порт Артур -  около 13 000, а над 2000 от тях намерили смъртта си в един от най-страшните затвори на света. Мястото било много удобно, защото от три страни било оградено от вода и само с тънък участък съединено с острова. Невъзможно било да се избяга оттам, всички опити били обречени на провал.

Днес ще отидем в Порт Артур - там се намира най-страшната и сурова каторжническа колония в Австралия, чиито руини са главна забележителност на острова.

Колонията си е цяло градче, освен затвора, там е имало болница, църква, административни здания, жилища на офицерите и губернатора, различни работилници и пр.

Заслуга на каторжниците е строителството на много сгради в днешната столица на Тасмания - Хобарт. За това ще поговорим, когато разглеждаме столицата.

Започваме обиколката от музея на Порт Артур. Когато ни дадоха входните бирлети, всеки от нас получи по една карта. Измислили са много интересна игра - в музея на една стена има много чекмедженца с истории на различни обитатели на затвора. Като намериш този, който е обозначен със същата карта, можеш да научиш историята му. Забавно е и на мен ми беше интересно.

Моята карта беше тази:

И научих историята на Ричард Дейвис:

В този прекрасен, почти летен ден нищо не напомняше за страшните събития случили се на това място.

Част от сградите са унищожени при горски пожар, някои са запазени, други се реставрират.

 

Стигаме и до най-страшната част:

Църквата вътре в затвора:

На тази стена светлите фотографии са на оцелелите, всички тъмни са на загиналите:

Ето и жилището на коменданта на затвора:

С прекрасна гледка от верандата:

Свършваме с тягостната част и отиваме на малък круиз из залива, който е включен в цената на билета.

Следва продължение...

 

 

 

Редактирано 12 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Да, запътили сме се към корабчето, но по пътя минаваме покрай още едно ужасно място.   Печалната слава на Порт Артур включва още едно масово убийство, но в по- нови времена. Най-масовото убийство в австралийската история и едно от най- масовите въобще в света. На 28 април 1996 година, 28-годишният Мартин Брайънт влиза в кафене, пълно с местни хора и много туристи и с АК с оптически мерник започва отстрел на хората вътре. Убива или ранява много хора на възраст 3-70 години. 35 умират, 22 оживяват с различни последствия. В крайна сметка го залавят жив и получава 35 доживотни присъди - толкова, колкото са жертвите. Прави няколко опита за самоубийство, неуспешни и в момента излежава присъдите си в изолатор.

Кафенето е разрушено , на това място по-късно е поставена  само паметна плоча:

На това красиво място, такива ужасни събития.

Разходката с корабчето е приятна, отказваме слизане на едно от островчетата в залива, където се намирал пък женският затвор на колонията. Преценяваме, че за днес стига затвори и тъжни места, хапваме, пийваме и се отдаваме на гледката.

 

 

 

[AlexandraKo]

Щем, не щем, на следващата ни спирка - мъничко, красиво градче, наречено Ричмънд, пак ни чака затвор.

Този път, наааай-старият в цяла Австралия. Хвърлям едно око и щраквам няколко снимки, колкото да не се обиди Алекс:

И обръщам повече внимание на градчето.Красива църквичка и отвън, и отвътре:

Тук отново има малък обелиск в памет на убитите в онова кафене:

Католическото училище:

В Ричмънд се намира най-старият действащ мост в цяла Австралия ,  на река Кол - Ричмънд бридж. Той, разбира се, е построен от каторжниците през 1823-1824 година.

Повече не меоставиха да зяпам, за щракам и да се любувам на градската идилия.

Вече беше обед и всички потропваха с копитца от глад.   Беше ни обещано посещение във ферма за сирена, във винарна и в мидена ферма.

Точно в този порядък, защото като напазаруваме сирене, вино и стриди, да си направим пикник на плажа.

Сирената оправихме бързо, ето , тук:

Следва винарната. Не зная защо, ама като се каже " винарна, все ми се привиждат разни бъчви

Оооо, тази се оказа красива, елегантна, насред идеално обработени лозови масиви.

А винатаааа, ох, яви се голям проблем с избора. Всяко следващо е по- хубаво

След дълго умуване си избрахме няколко бели вина, че да не се карат със стридите , оттам - в мидената ферма  за по дузина стриди на човек, пресни, сочни, страхотни.

Снимки няма, щото докато се сетя да снимам, всичко се омете. ;)

Редактирано 12 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Доволни и щастливи от обедния пир и докато сме около Ричмънд, отиваме да видим едно интересно място.

На много места по света съм била в паркове с миниатюри на известности - Афелови кули, Триумфални арки, фонтани ди Треви,

Тадж Махали и пр.

 Тук също става въпрос за миниатюри, но за прекрасен мини-олд Хобарт - столицата на Тасмания.

Преди време  Андрю и Джон Куик се заловили с нелеката задача  да осъществят идеята си и да създадат миниатюрен модел на Хобарт от 1820 година,по стари скици и рисунки. Моделът се състои от 60 сгради и 500 фигурки, ръчно изработени и оцветени  от глина и цимент. Изработването на мини-градчето им отнело 3 години. Запознахме се с Андрю, който ни посрещна, много мил млад човек. Знаеше къде е България, ние му бяхме първите български гости  и много ни се зарадва.

Ландашфът си е истински - трева, дървета-бонзаи, рекички и пътечки. Много е красиво, горещо препоръчвам да се види!

Още повече, че после ще разгледаме и новия Хобарт и ще можем да направим сравнение.

Ето го мини-олд Хобарт:

 

 

 

 

 

 

Редактирано 12 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

А ето как изглежда Хобарт днес:

...със Знамето, седнало крак върху крак в Кралската Ботаническа градина: ;)

Казват, че ако не си се покатерил на Маунт Уелингтън, значи, не си видял най-красивото от Тасмания.

Утре е ден за това.

Следва прозължение....

Редактирано 12 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Остров Тасмания, Mount Wellington

 

Столицата на 6-я австралийски щат Хобарт била основана в 1804 г. в подножието на планината Уелингтън. Тя е висока около 1270м и се вижда от всяка точка на града. Планината се образувала, когато Австралия се откъснала от Пра - Гондвана 40 млн години назад. Намира се на около 25 мин път с кола и природният парк в нея се простира на около 18 000 ха. От подножието до върха / около 22км. има чудесно обозначени пътеки за туризъм. Остров Тасмания е открит през 16 век от Абел Тасман, който набръжко го открил, турил му име и си отишъл. Планината вероятно въобще не я забелязал. След това, почти два века европейски крак не бил стъпвал на острова. Чак в края на 18 век Матю Флиндърс направил плаване около острова, отбелязал планината, дал и там някакво име, което по-късно било сменено с името на херцога на Уелингтън, разбил Наполеон в битката  при Ватерло.

Местните хора казват просто "планината", а аборигените са я наричали винаги Кунаний.

В планината растат около 500 растителни вида, голяма част ендемити - има ги само в Тасмания. същото важи и за животните, на мен познати ми бяха опосум, птицечовка и ехидна.

Та значи, вече сме се качили почти на върха на планината, от където има чудесна гледка към Хобарт и делтата на река Дервент:

 

 

Още малко снимки от вековните дъждовни гори на остров Тасмания.

Опитах се видя върха на този евкалипт, но не успях - толкова е високо...

И последно - този красив водопад, който трябва да се види:

 

 

Редактирано 13 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

                                    Цветята на остров Тасмания

 

 

 

[AlexandraKo]

                                                                       Цветята на Австралия

 

                                                                 In Memoriam

                                                                  13.11.2015

 

                       Посвещавам този пост и поднасям тези цвета на жертвите

                                                          и техните семейства

Редактирано 14 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

                                 

                   Довиждане, остров Тасмания, здравей Сидни!

 

 

 

Казваме "довиждане" на уникалния остров Тасмания , метнали сме се на поредния полет и вече кацаме на друго прекрасно място - най-населеният град  в Австралия -Сидни.

 

 

Според историята, първите европейци, стъпили тук са тези от експедицията на Капитан Кук. Член на експедицията бил и професор Бенкс - ботаник, който, като стъпил на брега, бил безкрайно изумен от необикновените  животни и растения, каквито не бил виждал никъде  до тогава.   Мигом съчинил име на залива - " Ботани бей  /Ботанически залив/", а Кук информирал кралицата, че тук може да се основе британска колония, толкова е красиво и подходящо за целта. Британците не се забавили много със заселването си в залива, то започнало на 26 януари 1788. Селището било наречено Сидни, в чест на лорд Сидни, тогавашният секретар на колониите, за първи губернатор бил назначен адмирал  Артур Филип а  новопровъзгласеният щат получил името Нов Южен Уелс.
Днес на датата 26 януари се празнува националният ден на Австралия.

Ботани бей:

 

 

Капитан Кук:

 

 

Адмирал Артур Филип:

 

 

Няма да разказвам надълго и нашироко австралийската история. То и няма чак кой знае какво - в началото основното населения на континента са били аборигените. После, с колонизацията идват каторжници и затворници, редуциране на коренното население,  после - златната треска и едва през 19 век започва съвременната история на Австралия. Тя е независима държава от 1 януари 1901 година и Сидни си остава столица на щат Нов Южен Уелс, но вече - не колониална столица.
Построени били трите основни сиднейски забележителности:

1. Харбър Бридж - през 1932.   Това е най-големият мост в Сидни и един от най-големите мостове със стоманени дъги в целия свят. Някъде бях чела, че мостове с такава конструкция вече не се строят.  Свързва основната част на града със северния бряг и пресича естествения залив  Порт Джаксън. Височина - 139м, дълъг е малко повече от километър. Достатъчно е висок, около 50 м, за да могат да минават всякакви плавателни съдове под дъгата му.

За 200 долара, човек може да се изкачи почти на върха му, със специална екипировка и с инструктор. казват, че оттам се откривала зашеметяваща гледка към града.

 

 

Следва продължение...

Редактирано 17 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

2. Операта на Сидни - след 14 години строителство е открита през 1973 година. Когато бил обявен конкурс за проект на опера, градските власти имали едно основно изискване: проектът да бъде толкова забележителен, че по цял свят да няма подобен. Били представени около 200 проекта, когато стигнали до №12 на датския архитект Йорн Утсон, веднага станало ясно че е точно това, което искат. Останалите проекти даже и не били разгледани. През 1959 година Утсон започва строежа, но средствата, предвидени за това, се оказват твърде малко. По-скоро - предвижданият бюджет не стига до никъде и след шумен скандал с тогавашния губернатор, след 7 години труд, датският архитект е отстранен. Операта се строи още 7 години, като той отново е помолен за помощ, но дълбоко огорчен от предишните събития, архитектът отказва. Синът му- също архитект се опитва да замени баща си и  участва в довършването на сградата. В крайна сметка, след 14 години Операта на Сидни е завършена, първоначалният бюджет е надхвърлен 14 пъти, тя струва над 50млн долара и е се превръща в най- ярката забележителност на Австралия. Превръща се и в световна забележителност от  списъка на Юнеско, по известност конкурира Египетските пирамиди или Тадж Махал. Градските власти напълно са постигнали целта си - Опера Сидни  е толкова уникална, че  няма що-годе грамотен  човек по света да не може да познае тази особено красива сграда. Дали е раковина в раковина, дали са развети от вятъра корабни платна, зависи от нашето въображение. Насладата за окото и душата е налице, каквото и за изобразява.

Вътре в сградата има около 1000 помещения,  от които една зала за 2500 души, втора - за 1500. Всеки ден има обиколка с екскурзовод вътре, цената е около 38 долара.

 

 

А ето ги двете забележителности заедно:

 

 

 

3.Телевизионната кула на Сидни - и нея са я строили почти 7 години, открита е през 1981 година, намира се в центъра на  и се вижда от всяка точка, в която се намирате. Това е най-високата сграда в Сидни, два пъти по- висока от Харбър Бридж. На кулата има две наблюдателни площадки - едната е остъклена и е по- ниската, другата е Sky Walk, намира се на по-голяма височина - 268 метра, ходи се в група, по стъклен под, с ексурзовод, обиколката трае около 40 минути. Цената на билетите е от 25до 70 долара, ако се купят он-лайн са на по- ниска цена.

Забележителен ресторант има на 305 м в Кулата, със зашеметяваща 360 градусова панорама. Ресторантът се върти - един пълен кръг е за около час и малко, ако се резервира он - лайн цената е около 40 долара, на място е по- скъпо. Храната е страхотна - на "бюфет", а пък гледките - изумителни.

Ето  го сайта за резервация:
http://www.viator.com/tours/Sydney/Sydney-Tower-Restaurant-Buffet/d357-3003SYDNEY

 

Кулата  Westfield: / моля,  познайте от три пъти, от каква националност е собственикът!/

 

 

И какво се вижда по време на вечерята

 

 

На нас ни беше много лесно с ориентацията в началото, хотелът ни беше току-под кулата.  А  от басейна на 22-рия етаж можехме да и се любуваме от близо.

 

 

 

 

Следва продължение...

Редактирано 17 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

                                                Продължавам с красотите на Сидни

 

 

 

Вече казах в началото, че Сидни ми хареса много повече от Мелбърн. Човешката палитра е някак по- лъскава, по пъстра, а самият град - по- жив, по- шумен и красив.

Ама, може би, не съм права да ги сравнявам, защото Сидни е много по- голям и по територия, и по население. Основан е пръв, а и Олимпийските игри през 2000 година, вероятно са допринесли немалко за красотата и очарованието на града.

От прозореца на хотелската ни стая виждаме:

 

 

:
За това започвам разглеждането на града оттам. Този красив парк е създаден през 1810 година от губернатора Маккуори и носи името на лондонския Хайд Парк.
По времето, когато бяхме в Сидни, в Хайд парк имаше месец на здравословното хранене и почти денонощно народът ядеше и пиеше на фона на изпълнения на различни музикални състави. Иначе паркът е място за почивка и разходки, в самия център на града - красиво, зелено и цветно.
Забележителен е фонтатът Арчибалд, дело на френски скулптор и в памет на Първата Световна Война, мемориалът АНЗАК и паметникът на жертвите пак на тази война.
Искам да направя малка отметка - всички паметници в Австралия са в памет на ПСВ и тук -там е добавено, че е и в памет на Втората такава.
Търпеливо изчаквам група китайци-митайци да се изпоснимат пред фонтана - с два разперени пръста, с три разперени пръста,подскачащи, приклякващи, разкрачени, наклонени, ухилени, озъбени и пр. Наааай- после китайската фотосесия приключва, та хващам ред и аз да поснимам.

 

 

Вечер също е много красиво в парка - разноцветно осветено.

 

 

АНЗАК мемориал:

 

 

Пресичам парка и съм пред катедралата Св. Дева Мария. Католическа църква, седалище на сиднейската митрополия и една от петте в Австралия със статут "малка базилика". Интересна е историята на тази църква. Построена е през 1821 година,  в неоготически стил, с формата на латински кръст.  Тя притежавала най-големият орган в Австралия. Тридесет години по- късно е напълно унищожена от пожар. Строителството на новата църква започва през 1868 и подобно на Саграда Фамилия се строи в продължение на много години - през 1882 е осветена, главният неф е завършен през 1928, а куполните игли - добавени чак в 2000г.

Катедралата е много красива - изградена от златист пясъчник, който вътре е запазил цвета си, а  а отвън , в резултат на атмосферните влияния е станал кафеникав.

Вътре има над 40  забележително красиви витража с библейски сцени, които били изработвани  почти 50 години. Има също и много картини, описваще пътя на Исус, нарисувани в Париж през 19 век и пренесени тук. В катедралата има копие на "Пиета" на Микеланджело.

 

 

За пръл път виждам военен мемориал в църква, но го има:

 

 

 Не много далеч от катедралата, съвсем близо до Таун хол е Св. Андрюс - по-малка църква, в същия стил:

 

 

Следва продължение...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 18 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

До тук стана ясно, че първо разглеждам забележителностите, които са близо до нас.

Зад нашия хотел минава Джордж стрийт и там се намират други две красиви сгради.

По-близката е Queen Victoria Building - огромна,  прекрасна викторианска сграда, построена през 1890 година и около 100 години в нея бил разположен общинският пазар. След като изтекъл 100-годишният договои с наемателите, била реконструирана и сега е най-лъскавият и луксозен шопинг - център в Сидни. Първоначално името на сградата било - "Пазар на кралица Виктория", днес е - "Сградата на Кралица Виктория". Някъде из руските сайтове пишеше, че Пиер Карден определил това място като "най-красивият търговски център в света".Дали е точно така, не мога да кажа, но мястото е наистина забележително луксозно и красиво.

 

 

Металните куполи имат стъклени участъци, през които прониква светлината.

 

Тук се намира още една забележителност - Големият Австралийски часовник. Ама, наистина е много голям   -  десетина метра висок, тежи 4 тона и на него има 30 сцени от австралийската история в два варианта - през погледа на аборигена и през този на колонизатора.

 

В този красив търговски център, който се е проснал като цял квартал,  има 200 магазина, чудесни заведения за хапване и пийване и разбира се, пред него стои статуята на кралица Виктория. А зад нея се намира пък статуята на бюбимото и куче, което стои на фонтана на щастието и когат пуснеш паричка, надълго и нашироко ти благодари с човешки глас.

 

 

След фонтана, от другата страна на кръстовището се намира втората забележителна  късно-викторианска сграда от 19 век - тази на Кметството - Town Hall. Тя също е построена от пясъчник, запазена е в първоначалния си вид и в първоначалното си предназначение - дом на градската администрация.

 

 

Продължаваме още надолу по Джордж стрийт, за да стигнем до градския пазар -  Market City, от където ще накупим сувенири.Много впечатляващ е рибният пазар с всякакви пресни морски деликатеси. Всъщност, пазарът се намира в Китайския квартал, който е на пешеходно разстояние от центъра. На първия етаж в този голям търговски център има огромен пазар за сувенири, където цените са няколко пъти по- ниски от тези в другите магазини в града. Говоря за магнити, ключодържатели, дребни неща от естествена кожа, бумеранги, плюшени коалки и пр. А наоколо има безброй малки хубави магазинчета с дрехи, обувки, бижута и какво ли не.

Практически съвет - купувайте си сувенирите оттам, но трябва да се има предвид, че в понеделник не работи. И за един ден трудно се разглежда целия.

 

 

От самия пазар снимки няма, че бях много заета със зяпането. И с пазаруването.

Такаааа, огледах всичко около хотела, накупих сувенири и всякакви подаръци и следва...

Редактирано 18 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Вече притъмнява и е време за отидем ето тук:

 

 

Пристанището се намира в непосредствена близост до центъра на Сидни. Това е ареата с най- многобройни прекрасни ресторанти, магазини и великолепни места за развлечения. Около пристанището постоянно кипи живот. Тук почти всекидневни има различни културни събития, които привличат хиляди местни жители и гости на града. Тази вечер  трябва навреме да се паркираме на моста, за да видим прочутите сиднейски фойерверки.

 

През деня Дарлинг Харбър изглежда така:

Австралийският морски музей, по проект на Филип Кокс, смятан за  " архитект на 5-ят континент".

Красива сграда на крайбрежната , с интересни експонати вътре и отвън - корабите пред него са част от експозицията.

 

 

Развлекателният парк на Сидни.

 

А ето и колко е красиво вечер:

 

 

Фойерверките излитат от едно подвижно островче в залива и са наистина забележителни.

Нямаше някакво особено събитие в този ден , освен, дето ние сме гости на града ;) , но според мен и това е достатъчно основание за празнуване.

 

Ето и клипче / първото ми клипче, с което се справих с качване и споделяне/.

 

[AlexandraKo]

В района на Дарлинг Харбър се намира аквариумът на Сидни - един от най-големите в света, казват, че има повече от 13000 обитатели. В Менли има още един, по- малък, него го пропуснахме.

Такава красота може да създаде само Природата:

 

 

Освен аквариума, там има и Парк на дивата природа:

 

 

Там е и Музеят на мадам Тюсо:

 

 

Практически съвет:

Като се купи комбиниран билет за Аквариума+Аквариума в Менли+Дивата природа+Мадам Тюсо, цената е доста по- ниска, отколкото да се купят билети поотделно.

 

Следва...

Редактирано 20 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Отново в района на Дарлинг Харбър се намира Chinese Garden of Friendship.

Сидни е побратимен с Гуанджоу в Китай и тази градина е подарък за 200 - годишнината на Австралия през 1988.

Казват, че тази била в десятката на най-красивите китайски градини, намиращи се  извън Китай. Да, красива е градината, но след всичките невероятни градини, които видях в Япония, вече трудно може нещо да ме впечатли.

Момченцето Буда:

 

Бамбукова градина и Лунната врата - минавам в другото измерение.

 

 

Колекция бонзаи:

 

 

Минаваме през  Историческиятквартал The Rocks:

 

:

 

На това място  през 1788 г първите европейци създават  Стария град в Сидни.

Тук има много исторически постройки, красиви магазинчета, тук е Музеят за съвременно изкуство, а в почивните дни се организира голям пазар, където човек може да намери всичко. Не го обиколихме целия, но видях, че се продават дрехи, бижута, сувенири и пр.

 

 

Както стана ясно, в района на Дарлинг Харбър има много интересни неща, които обиколихме и разгледахме.

Сега сме се запътили към...

Редактирано 20 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Watson bay - тази част на Сидни, която в миналото е била първото рибарско селище, а сега е красив, скъп и престижен район.

Отиваме там, хем за кратък плаж, хем да обядваме в най- старата  и най- известната верига рибни ресторанти  на фамилията Дойл.

Първо се разхождаме по крайбрежната в Робертсон парк:

 

 

Плажчето, което сме си набелязали е ето, това:

 

 

На черно-белите пилони, които се виждат недалече от брега,  са опънати мрежи против акули.

 

А обядът - ето, тук:

 

 

 

Фамилията Дойл открива своя първи рибен ресторант през 1885 година. Вече 5 поколения от фамилията се занимават с това и Doyles са най-известните и реномирани ресторанти за морска храна в Сидни.  Стриди, омари, риби - всичко от най-добро качество. Освен  това се славят с висока посещаемост от разни световно известни личности, привлечени от красивото място и качествената храна.

 Ние си харесахме стриди, оказаха се наистина страхотни.

 

 

Горещо препоръчвам хапването в Doyles на плажа, с прекрасен изглед към пристанището и с чудесна морска храна.

 

След като хапнахме добре, се отбихме за по кафенце и сладолед в съседното кафене, отново на плажа.

 

 

След днешното мързелуване, утре заминаваме за....

Редактирано 20 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

    Blue Mountains National Park

 

Или - Сините планини, които са на около 100км. от Сидни. Наричат ги планини, но това е всъщност плато, най-високата му част е около 1200 м, най-ниската - около 20, спрямо морското равнище.

Основната растителност там са дървовидни папрати и над 90 вида евкалиптови дървета. Фините капчици евкалиптово масло, което се отделят от тях, правят една ефирна синя мъгла - оттам идва името "Сините планини".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първо се отбиваме до скалния феномен " Три сестри". Това са три скални върха, които имат собствени имена, до тях е и Ехо пойнт:

 

 

 

Намира се недалеч от градчето Катумба:

 

 

А легендата е такава:

Живяло някога в тази долина, наречена Джеймисън племето Катумба. В племето имало три красиви сестри . Михни, Вимла и Ганеда. Те се влюбили в трима братя от съседното племе Непин, но племенните закони не им позволявали да се оженят. Тогава братята откраднали сестрите и между двете племена започнала кървава битка. Шаманът на племето Катумба превърнал сестрите в скали, за да не може никой да им навреди. Да де, ама шамана го убили в междуплеменната война и се оказало, че няма кой да развали магията.

От една страна - лошо за девойките. Ама пък, от друга - хубаво за туристите  

Други пък, разправят, че легендата била измислена в по-нови времена за привличане на туристи.

Както и да е, факт неоспорим е, че  разноцветните ерозирали пясъчници, на фона на зелената гора и синкавата мъглица. са великолепна гледка.

След кратка разходка под сенките в гората, че стана много горещо, хвърляме едно око и на водопада Wentworth Falls, по - точно - на една част от него.

 

 

Нищо особено, дребосък някакъв, ама тъй и тъй сме там, видяхме го и него.

 

Запътили сме се към градчето Катумба:

 

 

 

В тамошния аборигенски център, за научим нещо за аборигените.

В определени часове има програма, хареса ми, която разказва за живота и историята на аборигените.

А самите участници в шоуто бяха така любезни да се снимат с нас:

/ тоз, русичкият сладур  малко не мяза на абориген, ама като попитах - пра-пра- баба му била, та и той се писал/. Оказва се, че след големите критики, които отнесло австралийското правителство за аборигенския геноцид, сега всеки можел да се обяви за абориген. Без никакви проверки- просто казва - пра-дядо ми по майчина линия или там, някой от роднините е бил/казал, че е бил, значи и аз съм абориген.

 

 

 

И с мен:

 

 

Много приятна беше днешната разходка, ако имате повече време в Сидни - препоръчвам я.

Редактирано 21 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Последна разходка из Сидни, за да видим още няколко неща:

 

 На Macquarie Street се намира болницата на Сидни, а пред нея има същото  прасе, каквото има на пазара във Флоренция и каквото всички сме виждали. Тоочно същото Порчелино: /нали знаете, че това не е обикновено, а е диво прасе/.

 

 Ето историята на Флорентинското Il Porcellino:

 

Оригиналната статуя е открита в Рим,  изработена  е от мрамор  и  e на повече от 500 години. Пренесена е във Флоренция от Медичите и се намира в Галерия " Уфици".

Бронзовото копие на Порчелино е изработено от италианския скулптур Tacca за градините Боболи.

По-късно било преместено на Новия  пазар във Флоренция. Това, което сега виждаме на пазара не е бронзовата статуйка на Tacca, а отново копие. А бронзовият оригинал бил прибран в колекцията на антикваря Стефано Бардини .

 

 

Ето историята на Сиднейското Il Porcellino:

 

То отново е копие на бронзовата статуетка на Tacca, поръчано и подарено на болницата в Сидни от  Clarissa Torrigiani през 1968 година. Този подарък тя направила в памет на баща си и брат си, които са били видни хирурзи в тази болница - д-р Томас Фиачи и д-р Пиеро Фиачи.

Казват, че Клариса седем години спестявала и събирала пари, за да направи този подарък.

През 1989 година тържествено било отпразнувана 21 годишнина на Порчелино и то участва във всички градски събития. Като успешно събира дарения за болните деца или за борбата срещу рака.

И неговата муцунка е лъсната, и за него важи поверието, че като го погалиш, това е на късмет и здраве. Погалих го, пожелах си да няма болести и войни, пуснах монетка във фонтанчето под него и се сбогувах.

 

 

 

 

Улицата на която се намира Порчелино е наречена Макгуайър. На името на последния губернатор на Нов Южен Уелс, когото наричат " Бащата на Австралия" заради заслугите му по оформянето на австралийското общество и държава в началото на 19 век. Неговата втора съпруга била Елизабет Макгуайър. Тя също изиграла важна роля в изграждането на колонията, занимавала се с правата на жените-затворничките и прочие благородни дела. Навсякъде една от главните улици задължително е  "Елизабет-стрийт", а в Сидни има още местенце, което е свързано с нея.

 

Mrs Macquarie's Chair - местенце за сядане, издълбано в една скала, с най-красивите гледки към Порт Джаксън:

 

 

 

 

Пристанът със сложното име " woolloomooloo".

 

Това е аборигенско наименование, спорен е въпросът дали означавало "място на изобилието" или " малко черно кенгуру".

А всъщност, това е дървена постройка на пилони в морето, която някога е служела за складиране на вълна. Не много отдавна дървеният пристан бил луксозно изремонтиран и превърнат в място за живеене и забавления - с хотели, ресторанти и апартаменти. А когато Ръсел Кроу си купил там пентхаус за 14 милиона долара, това място станало най-скъпото в Сидни.

В рекордите на Гинес дървеният пристан със своите 410м. дължина бил записан като най- дългата  в света дървена постройка на пилони в морето.

От Столчето на мисис Макгуайър се вижда чудесно:

 

 

 

Следва...

Редактирано 23 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

През 2016 година Кралската Ботаническа градина ще празнува 200 години от създаването си. Идеята е на губернатор Макуори и е осъществена през 1816 година. Тя се намира точно срещу Операта, ние се разходихме там по мързеливия начин. С ей това влакче, което обикаля из парка и девойката, която го управлява, разказва за всичко, което виждаме по пътя:

 

 

 

 

 

 

 

Още няколко снимки от Сидни:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 24 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

И  още няколко снимки на най-сниманият  обект в цяла Австралия. На изгрев, на залез, по обяд , от различни страни и посоки.    Времето няма значение - щом ти се появи пред погледа и посягаш към техниката.

 

Sydney Opera House:

 

 

 

 

 

 

 

 

Казваме довиждане на Сидни, градът, който много ни хареса и ще се върнем пак и се запътваме към...

 

 

[AlexandraKo]

                  Пътешествие по двата бряга на Тасманово море, част 2-ра,

                                                                    Нова Зеландия

 

Отново сме на поредното летище. Летището на Сидни. И то е красиво като самия град:

 

 

 

 

Чакаме си полета за Кристчърч.

 

 

Емирейтс се представиха, както обикновено с чудесно обслужване и добра храна. Докато пийнем, хапнем и сме пристигнали.

 

 

Отиваме на Южния остров, ще кацнем първо в Крайстчърч.

Летището   - чисто, светло, няма навалица, чак подозрително като за средата на деня на летище.

 

 

Хотелът, който бяхме избрали е близо до летището, с шатъл насам-натам, защото на другия ден имаме ранен полет за Куинстаун. Всъщност това е апарт-хотел, приличен, без да е луксозен. Но на рецепцията така ни се израдваха,  не били имали други гости от България, че ми стана мило и драго. Кой знае България каква екзотика им се вижда И хоп, пристигнали едни българи, пък си изглеждат нормално, пък  и на английски говорят. .Раздадохме по един сувенир и окончателно затвърдихме взаимната симпатия.

Първото, което ме накара да зяпна е една китайска ли, японска ли роза / така го наричаме тук това цвете/, на която цветовете бяха на китки,  огромни, като купа за салата. По - нататък ще стане въпрос за това - как растения, пренесени от други точки на света виреят тук. Ако там е цвете, тук е огромен храст, ако там е храстче, тук е дърво.

 

 

 

 

Хвърляме куфарите и се натоварваме в автобуса, който спира съвсем близо до хотела, за да отидем да разгледаме града.

Личи си, че Крайстчърч е бил красив град.

Но след земетресението през 2011, когато са загинали повече от 200 души, градът още не се е съвзел. Много странна картина видяхме - безлюдни улици, разрушени сгради, много строежи, затворени магазини.

Направо като по време на война.

На площада Катедралата си е в този вид, в който я е разрушил трусът. Казаха ни, че в нея е имало много хора, повечето - туристи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След унилата разходка, с голям зор си намерихме едно подходящо местенце, за да вечеряме и отново се метнахме на автобуса, за да се приберем в хотела. Автобусът си беше само за нас, направо като такси в този късен час. Водачката беше една възрастна госпожа, страхотно приятна и симпатична. Която ни стана още по- симпатична, като си изпуснахме спирката, та трябваше да се върне и да ни спре точно пред хотела, не на спирката. И то, без да доплащаме нищо.

Веднага си представих същата случка у нас в градския транспорт. Или по- точно - опитах се, но не успях....

Лягаме си, че утре рано отлитаме за...

Редактирано 24 ноември, 2015 от AlexandraKo