Белгия - Бира ... Шоколад ... И ... (Кулинарен пътеводител)

[Lyubina 10596]

След Магеланските пътеводители за  Белгия,  Брюксел и Гент, дойде ред на кулинарията!

 

Бираааааа!

 

Както всички добре знаят, а тези които не знаят, ще научат, Белгия освен със шоколада си е известна и с бирите си. Твърди се, че тук бира освен с комерсиална цел, се прави почти на същия принцип, както в България се вари ракия. Т.е. всеки ентусиаст може да си вземе малка инсталация и като хоби да си вари бира. Същевременно, почти всеки град, градче и село си имат собствена пивоварна. Отделно, някои бирарии си имат локални пивоварни и бирата, която предлагат (по няколко вида, вкл. Brun, amber, blonde, witbier) се намира само там. По специални поводи пускат и т.нар. special edition бири. Така би могло да се обясни огромното разнообразие от бири в Белгия, достигащи над 1000 вида (източник wikipaedia), налични по магазините, а в действителност доста повече.

Традициите за приготвяне на бира имат дълбоки корени. Това е бил един от начините в миналото манастирите да осигуряват прехраната на братята, живеещи там.

И сега голяма част от предлаганите на пазара бири се водят „абатски“.

Тук е мястото да спомена, че освен абатски, има и т.нар. трапистки бири.

Всички трапистки бири са абатски, но не всяка абатска бира е трапистка. Заедно с бирата, всички манастири произвеждат и собствени марки сирене. Навсякъде има малки заведения/магазини, които предлагат продукцията им на място.

Трапистите са монашеска конгрегация със седалище в Нормандия (Франция), в която в момента влизат само шест абатства в Белгия: Chimay (Notre-Dame de Scourmont), Orval (Notre-Dame d'Orval), Rochefort (Notre-Dame de Saint-Rémy), Westmalle (Onze-Lieve-Vrouw van het Heilig Hart), Westvleteren (abbaye de Saint-Sixte) and Achel (Saint-Benedictusabdij).

Освен тях, в настоящия момент има две абатства в Нидерландия и едно в Англия, които имат право да слагат марката на своята продукция. Казвам „имат право“, защото от началото на 60-те години марката „трапистка бира“ е правно защитена, не съм на ясно с терминологията, но трябва да е нещо като „запазена марка“.

Друго характерно за трапистките бири е, че се произвеждат в сравнително ограничени обеми, обикновено от самите монаси, на територията на абатството, някои от тях изобщо не стигат до големите магазини (като Orval напр.), а трети пък освен в сувенирни магазини, на безумни цени (от порядъка на 15-18€ за бутилка) могат да се намерят само на мястото на производство, т.е. в магазина на абатството, което ги произвежда (Westvleteren).

Трета особеност е, че обикновено с тяхното производство и продажба монасите осигуряват част от средствата за манастирите, в които живеят и задължително част от приходите отиват за благотворителност.

 

Видове бири:

 

Според технологията на производството им:

Белгийски ейл: високо ферментиращата мая прави така наречените ейлове. Процесът на ферментация протича в горната част на контейнера и при по-високи температури (над 16 градуса). Тази бира е по-ароматна и по-плътна. Белгийският ейл има малко по-жив и ярък цвят. Белгийците наричат техните пива ейл, когато се обуславят с кехлибарен цвят, горна ферментация и не много високо алкохолно съдържание.

Лагер (lager) - бирите с ниска ферментация е прието да се наричат лагер, такива са и българските бири (ако не се лъжа на 100%). Процесът протича при ниски температури - около 10-12 градуса. За това е и по-бавен, а бирата е по-лека, с по-малко аромати и задължително се консумира силно изстудена. Като цяло повечето масови марки са лагери, защото по-лек вкус се приема от по-широк кръг хора.В района около Брюксел оставят бирата да ферментира спонтанно от дивите дрожди, които виреят по долината на река Senne. Такава бира се нарича lambic и е изключително ароматна!

Наименованието “плодово пиво”, покрива широк кръг пива, предимно белгийски, оформени чрез добавянето на плодове. В основата си те могат да бъдат Lambic, но обикновено са Gueuze. Най-често добавяните плодове са череша и малина, но са възможни и други, като ябълка и банан. Плодовият вкус на пивата може да варира в значителна степен.

Gueuze-то представлява своеобразна комбинация от младо и съзряло пиво, тип Lambic. Смесени заедно, двете по-нататък оформят пива с характерен сладко-кисел вкус.

 

Хората са го направили

 

Известни места за производство на бира, които са отворени за посещение

 

Трапистки абатства:

 

Rochefort

Chimay

Achel

Orval

Westmale

Westvleteren

http://belgium.beertourism.com/belgian-breweries/sint-sixtus-abbey-of-westvleteren

 

Други абатства:

 

Maredsous abbey

(официалният сайт в момента не е наличен)

Abbey Du Parc

Grimbergen Abbey

Averbode

 

Други бири:

Hoergaarden

Gouden Carolus – произвежда се в Мехелен:

Delirium tremens

Liefemanns

Bush

Leffe

(намира се в любимия ми град Dinant)

Kwak

Oud Beersel

Duvel

Affligem

 

Нечие чуждо мнение по въпроса за бирите

 

 

Не мога да отрека, тук съм споменала основно бири, които на мен са ми фаворити, но за сравнително краткото ми пребиваване в Белгия съм много далеч от истината и не съм компетентна по доста от бирените въпроси. Затова, наслаждавайте се на огромното разнообразие от бири и ги откривайте за себе си.

 

 

Шоколааааааад!!!

 

Факт е, че Брюксел е (поне) европейска столица на шоколада и шоколадовите изделия!

Минавайки през централните части на града и особено около Grand Place всеки втори магазин е магазин/работилница за шоколад.

Има шоколад за всеки вкус: от евтините туристически комплекти за по 10 евро (5 – 6 кутии белгийски трюфели и sea shells), през по-скъпите представители на шоколадо-производители и стигнете до почти бутикови шоколадови изделия.

В повсеместното ухание на вафли, ванилия и пържени картофки елегантно и изкусително се намесва и уханието на шоколад.

Възприятията ни буквално се пресищат от шоколад във всевъзможни форми и форми: от бял, през млечен до истински черен шоколад, с много високо съдържание на какао. От обикновените пралини и трюфели в кутии до ръчно изработени пралини, от които можете да си направите собсвен избор в елегантни кутии и да ви ги продадат „на килограм“ (или на грам). И почти навсякъде – шоколадови фонтани, които са в състояние да хипнотизират шокохолиците. 

Последните (около) шест месеца забелязвам нещо интересно и почти нетрадиционно сред шоколадовите изделия: очевидно е станало много модерно да се произвеждат и продават инструменти от шоколад: виждала съм чукове, гаечни ключове, винтове, клещи и всякакви, на които не знам наименованията, изработени от шоколад. Честно казано, не съм ги опитвала, защото просто сетивата ни са преситени отдавна и вече шоколадът не ме впечатлява така, както в началото. Но предполагам, че си струва да се опита.

 

Производители: Комерсиални, срещащи се на всеки ъгъл и почти във всеки град, градче и село на страната: Neuhaus, Leonidas, Godiva.

За който се интересува, само да спомена, че Neuhaus е основана от истински швейцарец и е най-стария производител на шоколад в Белгия, от края на 19 век.

Leonidas (както можете да се досетите) са с гръцки първоосновател, а Godiva – от няколко години са собственост на турска компания. Глобализация, какво да се прави.

Другите два, за които са сещам на prima vista и които са комерсиални (това не означава, че не стават) са Galler (не знам нищо за тях, но са вкусни) и разбира се Cote d’Or.  Последните две марки може да намерите във всеки магазин за хранителни стоки. Имат невероятни комбинации от вкусове и аромати, дори с лавандула (това пожъна огромен интерес сред приятелите на наследниците ), с джинджифил, с морска сол, и т.н. Местните никак не ги уважават, но според мен това е проява на високомерие. Фаворит от Cote d’Or за мен е черния шоколад с портокал.

 

Като своеобразен финал на „въведението“: Шоколад за бързащите: на и около Grand Place. За хората с вкус към лукса: Gallerie du St-Hubert. За непретенциозните и имащи време да се помотаят- Carrefour и Delhaize.

 

Tips and tricks: твърди се, че истинският качествен шоколад не пада под 24 евро/килограм. Не съм компетентна, така че съвет не мога да дам. Тъй като белгийските шоколади се правят със сметана, те са доста чувствителни на високи температури. 

 

След толкова многословно предисловие ще ви спомена за две местенца, намиращи се на Grand Sablon, които са мои фаворити. И двете се водят „бутикови“ , но са с различна история. 

 

Wittamer: като изключим, че това са официалните доставчици на шоколад за белгийския кралски двор, и ние постосмъртните имаме възможност да се насладим на шоколад, бонбони, сладкиши, напитки от шоколад и всякакви други изкушения в едно малко магазинче-сладкарница или там каквото и да го наречем, намиращо са на Place du Grand Sablon. Има изнесени масички на тротоара, под розови чадъри и в хубаво време е истинско удоволствие да поседнеш и да поглезиш душичката си с някаква сладост. Само да успеете да се доберете до свободна маса. Твърди се, че всички използвани продукти са истински, без добавки, без Е-та, без промишлено произведени съставки и подобрители.

 

Pierre Marcolini: бутиков шоколад със съвременен привкус. Също на Grand Sablon. Малко странно, интересно място, където имате усещането, че сте в луксозен бижутериен магазин. Продавачите работят с бели ръкавици. Шоколадови изделия в нестандартни форми, включително „чай от шоколад“ Earl Grey, в копринени торбички. Изложение на какови зърна от различни краища на света. При желание и възможност, дори може да се възползвате от индивидуален консултант. Е, според някои това си е просто търговски трик.

 

Има и Музей на какаото и шоколада.

Намира се в една от малките улички, тръгващи от Grand Place, в дясно на Hotel de Ville.

 

А за ентусиасти и още нещо: Belgian Chocolate Village

 

Е, има още много какво да се каже за шоколадите в Брюксел и в Белгия, има още много места и адреси.

Споделете и вашите открития!

 

 

И ... още нещо - Белгия – кухня

 

Или с какво се гордеят местните.

 

За бирите (ако изобщо има смисъл) може би е добре да се напише роман в няколко тома, или кратка история и описание, в скромно издание колкото Encyclopedia Britannica. Пък и виждам, че повечето сте запознати с особеностите на местните пивовари и пивоварни.

 

Честно казано, за мен понятието „белгийска кухня“ е малко странно. Фламандска и валонска – може би, но точно белгийска... Както и да е. Основен повод за локален кулинарен патриотизъм са:

 

Белгийските пържени картофи, разбира се. Всеки уважаващ себе си кулинарен турист би трябвало вече да е на ясно, че Белгия е родината на небезизвестните French fries. Дори и да не сте на ясно, в момента в който се озовете на средата на Белгия (не само Брюксел) ще разберете, че сте попаднали в рая на пържените картофки. Продават се буквално на всеки ъгъл от туристическите местенца на страната, въздухът е изпълнен с уханието на MacDonalds.

Източник

 

Вафли:

Трябва да се спомене, че са два основни вида: брюкселски и лиежки. Различават се по форма, съдържание на захар и консистенция. Тези, от Лиеж са по-малки, по-сладки (тестото е с повече захар) и по-хрупкави. Брюкселските са с правоъгълна форма. Характерно е, че тестото като консистенция няма нищо общо с палачинковото (както погрешно се вярва от голяма част от българските домакини). Разбира се, също се продават на всеки ъгъл, дори на всеки градус от ъглите по туристическите места на градовете. Аромат на ванилия и шоколад, в комбинация с уханията от Frites belges. За информация на изкушените: по тези ъгълчета ги продават в хартиени чинийки, без прибори, или само с една малка виличка напомняща виличките, които даваха навремето (срам ме е да си призная за преди колко години става дума, но човек от възрастта си не може да избяга) с двойка кебапчета Цените започват от 1-2 евро за обикновена вафла, поръсена само с пудра захар. Това е основната цифра която се вижда от далеч. С добавянето на екстри като течен шоколад, бита сметана, плодове и ядки нещата стигат до около 5-6 евро. Ако си ги поръчате на „по-реномирано“ място може да платите и до 15 евро, но поне ще имате на разположение истински прибори и салфетки.

 

Брюкселски вафли: 

Източник

 

От Лиеж

Източник

 

Морски дарове:

Голямата гордост на местните ресторантьори и не само е изобилието от ястия с риба морски дарове. Твърди са, че винаги са пресни. Дали е така – не съм аз човекът, който да потвърди или отрече. Мидите най-често са само с масло, или задушени с бяло вино. Сервират се в тенджерки, една порция варира от 12,50 евро до към 25 евро.  От учителката ми по френски научих, че домати пълнени със скариди (tomates aux crevettes) също били повод за местна кулинарна гордост. По малките улички около Grand Place всеки втори ресторант предлага морски дарове като основна част от менюто.

Източник

 

Café liégеois

Да не изпаднете в заблуждение. Това е десерт. Кафе, кафеен ликьор, сладолед и бита сметана. Плюс екстри.

 

Vol-au-vent

И по нашенско им се казва „волувен“ Купички от многолистно тесто, пълнени със смес от бяло пилешко месо, гъби и сметана и вариации на тема... Дори в местния Carrefour ги прадлагат на топлата витрина.

 

Carbonadе flamande

Фламандска карбонада. Ей затова казвам, че това не е белгийска кухня, а фламандски и валонски специалитети. J Задушено телешко месо с картофи и бира. Приготвя се на бавен огън, подобно на нашите гювечи.

Източник

 

За малко да пропусна - цикорията! 

Гратен от цикория, цикория с бекон, цикория, цикория, цикория.... или chicon, ако ви харесва.

Източник

 

Източник

 

Моя позната тук твърди, че дори имало музей на цикорията, но още не съм стигнала до там, да го търся и посещавам. Но знае ли човек. 

 

Сирене

Всяко абатство и всеки град и ферма си произвеждат собствено, понякога по няколко вида – прясно, отлежало, с подправки, пък с не знам какво,... пък краве, пък козе .... Не съм имала силите, нито метаболизма да си позволя да опитам всички видове.

 

 

И да допълня, за тези, които предпочитат био-, organic, или вегетарианска храна: мое лично предпочитание е веригата EXKI. http://www.exki.be/

Има ги във всички (или почти всички), от типа заведения за бързо хранене са, но храната им винаги е добре приготвена, твърдят че е с био-продукти. Цените са два вида: за хранене на място, или take-away, като първите цени са малко по-високи. Обикновено имат 30 минути безплатен wifi. По-голямата част от персонала са млади хора, говорещи поне малко от малко английски, така че вероятността да се разберете е доста по-голяма.

 

Ако сте решили да разчитате на магазините за осигуряване на прехраната, имайте предвид че всички магазини с изключение на тези по бензиностанциите затварят в 19,30h, а в неделя почти нищо не работи. Хората си ценят почивния ден. 

 

Един от странните колбаси тук са т.нар. boudin noir, 

Източник

 

което е местния аналог на нашенската кървавица и 

 

boudin blanc с прясно мляко. 

 

Източник

 

Никога не съм ги опитвала, така че....

 

 

За кроасаните няма да говоря, защото на фона на френските кроасани губим по точки, въпреки че и местните са много вкусни и дъхави, когато са прясно изпечени. Има ги по кафенета, заведения за бързо хранене и всички вериги супермаркети. За съжаление в магазините прясно изпечените сравнително бързо изчезват. 

[Mary 58450]

Lyubina, благодаря за вкусната тема! 

 

Допълвам няколко неща от мен:

 

За Шоколада:

Аз много харесвам Moeder Babelutte

Добавям и Corné Port-Royal, и  La Belgique Gourmande

 

 

Може би ще е хубаво в тази тема да съберем и заведения от които сме останали доволни...

 

Ето тези, които мога да препоръчам аз:

 

Гент

Ресторант Амадеус(с ребърцата) - това е верига от заведения. Има ги в Гент, Брюксел и Антверпен.

 

Брюж

Прекрасно заведение за бира - 2Be-Bar , като освен хубавата бира има и чудна гледка от градината. Местоположение.

Ресторант Pro Deo. Местоположение.

 

Брюксел

Тук вечеряхме в един от най-популярните ресторанти за миди в Брюксел - Chez Léon . Местоположение.

Редактирано 3 януари, 2016 от Mary

[dikrasteva 591]

И аз се включвам, защото като стане въпрос за Белгия, веднага освен за шоколад се сещам и за бираааа:

Първата ми препоръка е в Брюксел- Moeder Lambic - Fontainasplein 8, отворено 11:00 - 2:00-много труден избор, но го сведох до това:

След това в Брюж -задължителна спирка за ценителите на бирата:'t Brugs Beertje

където видях това

и се спрях на това

 

Иначе, преди да тръгна си бях записала всичко, което препоръчва Mary. Наистина в Гент ребрата са уникални в Амадеус, но имайте в предвид, че в 18 и 40 вече нямаше места /отваря в 18 и 30/, а при Леон в събота вечер е немислимо без резервация.

 

[Duke 16882]

Препоръчително е да се резервира онлайн за "Амадеус", като този в забутаната уличка в стария град на Гент е по-добър от онзи на площада пред църквата...

[Роца 17666]

В Гент мога да препоръчам и този:

't klokhuys - http://www.klokhuys.com/(ама не мога да намеря вариант на английски на сайта) - традиционна белгийска кухня

(много вкусно waterzoi - местна "яхния" с месо и зеленчуци в бял сос)

 

 А от шоколадите съм голям фен на Pierre Marcolini - https://eu.marcolini.com/- но рядко, че е бюджет

Редактирано 3 януари, 2016 от Роца

[Yavor 1658]

Като фен на шоколада, препоръчвам да пробвате лют белгийски шоколад . Последното творение, което открих в Белгия, е школад с уасаби .

[Lyubina 10596]

А, то има и с люта чушка - чили (само че не знам на кого е първоначалната идея, че съм виждала и на Lind), както и с джинджифил - много е добър.

Има с лавандула, също оригинална идея. И може да се купи не от бутиковите шоколадиерници, а от почти всеки Carrefour.

[jul 8774]

Споделям 2 новости за мен -

1. Апгрейд на картонените фунии за пържени картофи с отделение за майонеза -

 

2. Спомената фабрика за шоколад Нойхаус май е втората по скъпота (около 75 евро за кг.). На място обаче има магазин (outlet се води), където килограм бонбони е 25 евро, 2кг. са 50 евро, а 3 кг-също  50 евро. Има кашончета по 1 кг вътре с еднакви бонбони, има и смесени, обаче не знаеш какво има вътре - на кашончетата пише second choice или mix chocolates. Освен това тече непрекъсната дегустация на корем 🙂 Не знам как се ходи с обществен транспорт, това е фабриката - https://www.neuhauschocolates.com/, някъде в покрайнините на Брюксел. Хубави са, не мога да си кривя душата, заслужават си парите.

[Lyubina 10596]

Цитат

преди 8 часа, jul каза:

Спомената фабрика за шоколад Нойхаус май е втората по скъпота (около 75 евро за кг.). На място обаче има магазин (outlet се води), където килограм бонбони е 25 евро, 2кг. са 50 евро, а 3 кг-също  50 евро. Има кашончета по 1 кг вътре с еднакви бонбони, има и смесени, обаче не знаеш какво има вътре - на кашончетата пише second choice или mix chocolates. Освен това тече непрекъсната дегустация на корем 🙂 Не знам как се ходи с обществен транспорт, това е фабриката - https://www.neuhauschocolates.com/, някъде в покрайнините на Брюксел. Хубави са, не мога да си кривя душата, заслужават си парите

 

Първо благодаря за информацията. Това не ми беше известно 🙂 Виждам в каква посока е, може да се отиде до там като от Gare du Midi се хване автобус 141 дестинация 141Brussel - Leerbeek , 21 спирки и си там.

Цената не ми е известна дали е идентична с тази на обичайния градски транспорт. Сравнително близо до мястото на този аутлет е едно много приятно замъче, за което мисля, че съм писала преди време: Gaasbeek.