Прескочи до съдържание

Примерен маршрут за Трансилвания


Препоръчани мнения

Така е, Видин - Калафат - Дробета Турну Северин го дава само при нарочно задаване. Но вчера след като първо се изненадах на избрания най-кратък маршрут, разгледах и снимки от Дунав в участъка, които силно ме влекат. Обаче не срещам информация за пътни и други такси, за да знам динари дали ще трябват, както и как е самото трасе. Само по себе си при толкова пътуващи липсата на информация е вече леко притеснителна  :) 

Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

Вече мога да си отговоря на въпроса  icon_biggrin.gif
Излязохме от България на ГКПП Брегово и влязохме в Сърбия. Оттам възможностите за влизане в Румъния са 2 - почти веднага след границата до Неготин и до Кладово (на около 75 км. от границата). Ние предпочетохме втория пункт, за да караме покрай Дунав. В този участък реката е много различна, има участъци с пясък, даже имаше забодени чадъри, както и къмпинг. Там е природен парк Джердап. Минаването е по шлюза. Няма такси нито по пътя, нито за преминаването. Това между другото е единствената граница, на която минахме за 10 мин. На всички други чакахме много - на Брегово се беше скапала компютърната система и чакахме да проработи, не че имаше трафик. На Дунав мост към Русе на връщане поне 1 час, там системата ви е известна...... 

Редактирано от jul
  • Харесвам 1
Връзка към коментар
Публикувано: (редактирано)

Прибрахме се, кратък отчет:

 

Румъния беше първата страна, която видях отдалече като малък. Понеже нямахме възможност да пътуваме, а и бяхме от хората, които  властите преди 1989 година нямаше да пуснат да пътуват, дълго време единственият ми контакт с чужда държава беше видяното от корабчето във Видин в началото на 80-те.

 

Преди години, не помня в каква връзка, някъде прочетох нещо за Сибиу. Този град ми се запечата в съзнанието - разгледах малко снимки и определено останах изненадан. Представата ми за Румъния беше определено друга. После попрочетох това-онова за Трансилвания и намерих обяснение. И Сибиу стана от местата, които си бях предвидил някъде в бъдещето.

 

Един ден спонтанно реших за видя какво мога да сглобя за онзи район, порових в нета, в един сайт магеланциточкаком и посъбрах за нула време нужната информация. Стига глупости, по същество.

 

Първата нощувка - Букурещ.

Останах със смесени чувства от този град. От една страна, личи си защо е сравняван с Париж. Личи си размахът и в по-далечното, и в по-близкото минало. Широки булеварди, огромни блокове - строено с размах, но в някои отношения сякаш не в перспектива. Строителството през годините до 1989 е било за хора, на които по право не им се полага кой знае колко, а коли на малцина. Неслучайно Румъния е на последно място в Европа по обитаема площ на глава от населението. Булевардите в края на града бяха без тротоари. Трафикът - убийствен, и все пак не попаднах на таоа в истинския смисъл на думата. Паркирането - нямаш ли осигурен паркинг, нещата стават много сложни и ... интересни. Нашето апартаментче беше на пъпа на града, в старата му част, с осигурен паркинг в двор. Докато го намеря, видях че по улиците има разположени анти-паркинг приспособления тип "стара щайга за ябълки". Операторите на съоръженията бяха далечни роднини на индийците, които набелязваха потенциални "пациенти" и с указания ги насочваха към мястото за паркиране и "плащане". Спрях на едно такова място за време на един телефонен разговор със собственика, през което време малкото индийче отвън беше на чакалък. Намерих си осигурения паркинг и поехме навън.

 

Докато стъргалото из стария град имаше много търговски вид, една пресечка навътре нещата не бяха толкова лъскави. Съжалявам, че не снимах една малка олюпена къща, чийто две съседни къщи се бяха срутили и купчините тухли си седяха непокътнати. Не се бяха срутили скоро, щото в тях бяха прораснали дървета и храсти. Разходихме се до един парк, Cismigiu, който успя да заличи първоначалните впечатления.

Парламентът - грандоманията на Чаушеску в пълен размах. Няколко години държавата е работела за тази сграда. Накрая е фалирала, а Чаушеску го застреляха в задния двор на една сграда в компанията на жена му. тази сграда е твърде силно маркирана политически и идеологически, за да ми се хареса.

 

Разходихме се насам-натам безцелно, а вечерята беше в капана за туристи Caru Cu Bere. Впечатляващ интериор и не толкова впечатляваща кухня. Но, ако не бяхме отишли, щяхме да се вайкаме защо не сме го направили.

 

Ден втори: Букурещ - Синая - Брашов.

Късметът беше на наша страна и въпреки интензивния трафик, стигнахме по график в Синая.

Пелеш е уникален! А комбинацията с природата на около превръща картинката в приказна.

 

IMGP1624.JPG

 

 

На паркинга в Синая видяхме едно хипи бусче:

IMGP1641.JPG

 

С интересен маршрут:

 

IMGP1642.JPG

 

 

Брашов - хубав град с хубава стара централна част, приятно стъргало и разположение. На площада имаше сцена, на която и двете вечери имаше представления, беше пълно с народ. Класи над Букурещ. Разбира се, мащабите са различни и е трудно големият град да има същия процент стара или интересна част като по-малък, обаче и културата беше различна и това натежа достатъчно.

 

IMGP1689.JPG

 

На другия ден се разходихме до Бран - място, с което е доказано, че Влад Цепеш няма нищо общо, ама като тръгнала приказката и гледай какво става. Отвън продаваха даже мерло "Дракула". Имах мааааалко по-високи очаквания за автентичния вид на замъка, но здраве да е. Приказките са доста по-разкрасени от него самия. На връщане се отбихме в Ръшнов - доста по-автентичен вид, макар не замък, а останки от крепост.

 

На влизане в Бран има кръст, с надписи на кирилица. Трябва да прочета повече за него.

IMGP1695.JPG

 

Бран:

IMGP1701.JPG

 

Ръшнов:

IMGP1735.JPG

 

 

Вечерта в Брашoв намерихме много добър ресторант, в който предлагаха и отлична сливова ракия. За съжаление заваля страшен порой и трябваше да приключваме набързо. За заинтересованите - мястото е La Ceaun.

 

На другата сутрин нещо програмата се обърка и успяхме да минем само през Харман, преди да поемем към Сибиу. Малко, но автентично място.

 

IMGP1792.JPG

 

IMGP1799.JPG

 

Ден четвърти: Сибиу

Това ми беше основната дестинация. Получи се отлична градация – Букурещ – Брашов – Сибиу. По-малък град от Брашов, но с по-голяма стара част. А бе не си в нашата част на Европа. Нещата много са се променили от както градът е бил столица на културата през 2007 г. Да се надяваме, че и с Пловдив ще се случи нещо подобно.

Сибиу ми е сред най-уютните градове. Настоящият президент на Румъния е бивш кмет на Сибиу от 2000 до 2014 година. Етнически германец, който е спечелил доверието на хората, макар че в днешна Румъния саксонците/германците са под 2% от населението.

Апартаментът ни беше на пъпа на града, на 15 метра от градския площад, а паркингът ми го плати собственика. Сумата беше пренебрежима, но жестът определено направи впечатление.

За Сибиу мога да кажа само суперлативи. Градът е малък, 1-2 дни са повече от достатъчни, но преживяването е пълноценно и без компромиси.

 

IMGP1822.JPG

 

IMGP1832.JPG

 

IMGP1844.JPG

 

IMGP1992.JPG

 

IMGP1996.JPG

 

Ден пети: Сигишоара. Бях останал с впечатление, че старата част е по-голяма по площ. Приятна стара част. Къщата на Влад Цепеш със стаята, доколкото може да се вярва, че е автентична, е адекватно декорирана – с вампир в ковчег и подходяща за целта музика.

 

IMGP1874.JPG

 

IMGP1870.JPG

 

На другия ден за съжаление трябваше да поемаме обратния път, с ферибота бекет – Оряхово, а след стъпване на българска земя – до репликата кораба „Радецки“ в Козлодуй.

 

IMGP2045.JPG

 

Оригиналната мастилница:

 

IMGP2046.JPG

 

IMGP2054.JPG

 

Общи впечатления: много контрасти, много. Като се започне от Букурещ, където лустрото върви ръка за ръка с мизерията и липсата на поддръжка, помпозни, впечатляващи сгради и в съседство – порутени и занемарени други, с поникнала растителност по покрива, че даже и по терасите. От цигани по улиците, които осигуряват място за паркиране срещу „чакалък“, до охранител на някаква сграда, който премести загражденията на офиса си, за да мога да спра за минутка. Лудница по улиците и изключителни паркове. Кола до кола по тротоарите и булевардите и полицаи, който регулират движението, следят по пешеходните пътеки, правят забележка на коли, спрели по средата на кръстовища. Останах със смесени впечатления от малкото което видяхме и не мисля, че е от градовете, които бих искал да посетя отново.

Много се е писало за селата. Общото е само едно – че в голямата си част са много дълги. И с това се приключва. Разликите между трансилванските села и тези във Влахия са потресаващи. В трансилванските явно всички са искали да бъдат на главния път и къщите са долепени една до друга, с малки дворчета, не като при нас – с големи дворове. Асфалтът е само на централната улица и само няколко метра в пресечките, в редките случаи, когато ги има. В селата южно от Карпатите архитектурата е друга, хората са други. Асфалтът пак е само на централната улица, с уговорката, че не винаги стига до края.

Медияш – четох, че има стара част, но честно казано не ми се спираше там. На влизане в града хванахме края на смяната на някакво предприятие и се озовах в центъра на много оживен трафик от тръгващи си работници. Направи ми впечатление, че бабите не ходят до автобусната спирка, а просто излизат пред дома си и започват да махат на стоп. Буквално през 20 метра имаше баба – стопаджийка. Не знам за къде са пътували.

 

Денят на връщането беше като пътуване с машината на времето. Хвърлих последен носталгичен поглед към центъра на Сибиу от 16-17 век при Хабсбургите. Пътуването надолу беше бавно, бавно, бавно. Тъй като обичам да карам по селски път, последните километри преди Бекет тръгнах съвсем напряко. Излязохме на една борса за дини. И там беше като 16-17 век. В някоя западнала част на Индия може би. Смачкани кучета по пътя, пръснати дини през 20 метра. Ако не се загледаш, можеш и тях да ги вземеш за размазни псета. Километри каруци с дини, прахоляк, мръсотия, хора налягали директно на земята под каруците, на сянка, някои от тях изпълзяват и те гледат като невиждали бял човек. Асфалтът беше по-тесен от разстоянието между гумите на колата. В края на улицата беше с широчината на велосипедна гума. Сюрреалистично. Бих ги снимал, но не знам доколко беше разумно.

Подминах леко румънския граничар, който спеше в кабинката си. Той ме догони и ми даде знак да се върна за проверка. Винетка – да. Откъде идвате. Сибиу. Повдигна вежди, пожела приятен път и ни пусна.

На наша почва отидохме до кораба „Радецки“. Така и така сме в регион, в който нямам повод да отида, и кой знае кога ще отида, а малкият искаше да го види.

 

В заключение – изключително съм доволен, много интересно пътуване, с всичките му контрасти. Съжалявам единствено, че Трансилвания не е малко по-близко до нас.

 

IMGP1935.JPG

Редактирано от Zaro
  • Харесвам 18
Връзка към коментар

Чудесен разказ! За съжаление при нас не остана време за Сибиу, но нищо, следващият път - Сибиу и Трансалпина. 

п.с. А може би е добре, че не е по-близо до нас? Всичко в близост никак не беше същото....

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.