дневник Сафари в резервата Ентабени, Waterberg Biosphere - Ю. Африка 2015

5 април, 2016

Септември 29, 2015. Трансфер от резервата Мадикве до резервата Ентабени в екосистемата на Waterberg, провинция Лимпопо.

Продължение от фото разказа за резервата Мадкиве

След като пропуснахме последния ни (сутрешен) гейм драйв в резервата Мадикве заради кръвотечение от носа на дъщеря ми (всъщност си изкарахме доста добре наблюдавайки животни около водоемите на лоджата), имахме предиобеден трансфер до следващия сафари резерват - Ентабени в екосистемата на Waterberg, провинция Лимпопо. Пътя беше дълъг - близо пет часа (по спомени), та бях поръчал трансфера така, че да успеем да хванем следобедния гейм драйв в Ентабени.

Фирмата беше същата, която ни докара от Йоханесбург до Мадикве (Africa on Route), но бяхме особено приятно изненадани да видим и същия шофьор - Ерик (този, който беше отгледал гепард като е бил 12 годишен). Той ни каза, че по принцип са му били възложили друг трансфер, но като разбрал, че и ние пътуваме в същия ден го бил сменил. Склонен съм да му вярвам, защото не изглеждаше като лакей, а в края на трансфера като му дадох бакшиш, той каза, че сме му дали достатъчно предния път. Хора всякакви (докъде стигнахме - да казваме това като видим някой свестен).

Този път вместо просторен ван, бяхме в една Тойота тип миниван, но напълно достатъчна за удобното пътуване на двама ни с дъщеря ми и багажа. Както споменах, пътя беше доста дълъг. Ерик спомена, че в началото вземал някакъв път с лоша настилка, но по-кратък. В началото пътя вървеше директно на изток и почти успоредно на границата с Ботсвана, после завихме на югоизток към градчето Thabazimbi, което вече е в провинция Лимпопо. От двете страни на пътя се виждаха ферми за домашни и диви животни. Фермите за диви животни отглеждат такива или за храна или за продажба на частни резервати, това си е бизнес в РЮА, по-късно по пътя даже видяхме табела с реклама на фирма за транспорт на диви животни.

Далекопровод към Ботсвана. Кой от кого купува ток не разбрах много. Ерик май спомена, че РЮА продава ток на Ботсвана, въпреки недостига вътре в страната.

Ето една ферма за диви животни - Pamale Game Farm (http://www.pamale.co.za/index.php/gallery):

Тук наближаваме градчето Табазимби (Thabazimbi), където минахме покрай открити медни мини:

Предполагам, че цветът на почвата е червеникав поради наличието на мед (метала, не пчелен):

Тук се виждат терасовидни изкопи:

И изоставени огромни камиони за извозване на руда смесена с почва:

Следва продължение...

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 5 април, 2016 от FlyTraveler

5 април, 2016

Септември 29, 2015. Трансфер от резервата Мадикве до резервата Ентабени в екосистемата на Waterberg, провинция Лимпопо.

От медния рудник край Тхабазимби поехме към градчето Бела-Бела. Тук вече определено беше по-богат земеделски район, с безкрайни зелени поля, големи ферми с модерно напояване и силози за житни култури:

Ерик спомена, че богатите фермери се състезавали кой ще си засади повече палми (не-характерни за района) пред входа на фермата и около къщите си:

Ето рекламата на фирма за транспорт на диви животни, за която бях споменал по-горе:

Портала на малък частен резерват за диви животни:

Портал на ферма (не разбрах за какво):

Тук вече навлязохме в градчето Бела-Бела. Много ми напомня на малките градчета тип села из Канада и САЩ:

Местното кметство:

Следва продължение:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 5 април, 2016 от FlyTraveler

5 април, 2016

Септември 29, 2015. Трансфер от резервата Мадикве до резервата Ентабени в екосистемата на Waterberg, провинция Лимпопо.

Още малко снимки от градчето Бела Бела. Малък клон на най-голямата банка в РЮА:

Типична месарница...

... и железария:

Малко след градчето Бела-Бела хванахме магистрала N1 на североизток в посока Полокуане (Polokwane), която стига до границата с Ботсвана и после минава покрай известния сафари резерват Тули.

Тук вляво имаме тежък камион натоварен с блокове гранит, а точно пред нас е SUV с ремарке, на което е прикрепено... самолетно крило:

Тук стигаме до пункта за плащане на магистрална такса:

Все повече наближаваме Уотърбърг (Waterberg Biosphere) - природната екосистема, която е в списъка на ЮНЕСКО и където се намира резервата Ентабени, целта на днешния трансфер:

Гранит в качеството си на скала...

... и такъв нарязан на блокове и качен на камион:

Вече сме съвсем близо до целта си:

Навлизаме в резервата Ентабени, в далечината се вижда Hanglip Mountain:

Първо минаваме през луксозния комплекс с голф игрище - Legend Golf & Safari Resort. Най-голямата атракция тук (освен комбинацията на игра на голф със сафари) е, че едно от местата за удряне на топката е на върха на планината (Extreme 19th hole), до което място играчите се качват с хеликоптер. По-нататък ще сложа две снимки (не мои) за да поясня това.

Минаваме през два отделни портала, където ни правиха щателна проверка, обаждаха се по телефон за потвърждение на резервацията преди да ни пуснат:

Малко изморителен за дъщеря ми трансфер, но специално бях свалил няколко игри на телефона си за такива дълги пътувания, (иначе не и позволявам да играе на електронни игри) и като прибавим тази занимавка към зяпането и коментирането на каквото видим навън, общо взето пътуването мина лесно.

Като цяло мога да кажа, че видяхме наистина много от РЮА с тези трансфери по земя - като се започне от Йоханесбург до Мадикве, после от Мадкиве до Ентабени, после от Ентабени до Йоханесбург и като прибавим цялото пътуване с кола от Дърбан до Кларънс във Фрий Стейт (с отбивки към отделни части на планината Дракенсберг) и обратно, се получават доста километри и впечатления.

Настроението беше добро, защото само след половин час ни чакаше сафари в съвършено различен от Мадикве като природа резерват. Всъщност различен от всички резервати, в които съм бил до момента - дали в хубав или в лош смисъл, ще разберете в следващите постове.

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 5 април, 2016 от FlyTraveler

6 април, 2016

Септември 29, 2015. Резервата Ентабени, следобеден гайм драйв

Както вече споменах в предния пост, Ерик ни докара от резервата Мадикве до Ентабени навреме за следобедния гейм драйв. Бях резервирал 3 вечери в Wildside camp. Хем ми се искаше дъщеря ми да пробва да спи в палатка, (вярно, че голяма с нормални легла, баня и тоалет вътре, но все пак палатка), хем и цената беше повече от добра. Оставихме си набързо багажа в палатката и се метнахме на джипа за следобедния гейм драйв.

Гида ни беше младо момче (ранни или средни 20), наперено, но и леко нервно. Не ми беше особено приятен, особено след благия Мъри в Мадикве, но като цяло си гледаше добре работата. Спътници ни бяха млада и приятна двойка холандци, с които бяхме заедно почти до края, с изключение на последния драйв, както и двойка, която не ми е направила никакво впечатление (за да не я запомня), дали не бяха някакви канадци.

Пейзажа в Ентабени беше коренно различен от сухото Мадикве - тучна зеленина, като планината (едната) се виждаше отвсякъде. Добре е да спомена още от началото, че това е малък частен резерват (напълно ограден), който се дели на долно и горно плато, като двете плата са две различни екосистеми и животните живеят или в едната или в другата без да се смесват. Ентабени се намира в Waterberg Biosphere - планински масив в северната част на провинция Лимпопо, който е в списъка на ЮНЕСКО. Води се Big 5 резерват, като не си спомням да съм чел в някое ревю, че някой е видял леопард там, нито пък съм виждал на снимка. Казват, че имало... Не мога да си спомня дали видяхме и биволи, по-нататък ще видя по снимките. И за тях казват, че имало. Природата е много красива, особено на горното плато, откъдето се вижда и самата планина Ентабени. Нашия лагер беше разположен в долното плато и повечето време прекарахме там, като на един сутрешен гейм драйв ни заведоха горе. Общо взето чувствата са ми смесени - хем беше красиво и имахме някои добри sightings (включително черен носорог и лов на зебри от лъвица), хем резервата беше прекалено менажиран и цивилизован за моя вкус.

Ентабени е собственост на един човек, бранда се казва Legend Hospitality Group, като нашия лагер е най-евтината опция за преспиване вътре в резервата, има още една лоджа на долното плато и три на горното, всичките по-луксозни плюс един голям комплекс с голф игрище (Legend Golf & Safari Resort), който е технически извън резервата, но водят гостите на гейм драйвс вътре. Не играя голф, но ми беше любопитно, че единия от ударите (Extreme 19th) се изпълнява от върха на планината (Hanglip Mountain), като играчите се качват до там с хеликоптер. Не знам дали има нещо подобно другаде по света.

Долните две снимки са взети от http://igolftravelnews.com и http://weekendcolletctive.com

На долното плато имаше поне едно езеро (май бяха две) или както му казват dam, което ме навежда на мисълта, че може да е изкуствено (а може и да не е). Точно там дъщеря ми видя хипопотами на диво (не в зоопарк) за пръв път (в Мадикве няма хипопотами). Двама мъжки екземпляра нещо спореха, като при това вдигаха и доста шум:

После съобщиха на Джон по радиото, че са забелязани двамата братя гепарди (единствените от този вид в резервата) и отидохме да се пробваме да ги видим. :

Гида ни Джон, езерото и планината (Hanglip Mountain - тази, която се вижда от долното плато):

Група антилопи Гну:

Залез над Hanglip Mountain:

През 2013 нямах късмета да хвана ясно време в национален парк Амбосели в Кения и да направя снимки на диви животни на фона на Килиманджаро, но поне тук си отснимах на животни на фона на Hanglip Mountain, а на другия ден и на фона на Entabeni Mountain (не, че е същото де).

Тройка бели носорози:

Всеки от трите бели носорога мина съвсем близо до нас:

Тук сме спрели за sundowner и младата госпо'йца FlyTraveler позира за снимки на фона на Hanglip Mountain (с антилопи Гну отзад) и пред Ланд Крузер-а:

След гейм драйв-а имахме приятна вечеря в лагера. Храната не беше на нивото на 5 звездната лоджа в Мадикве, но достатъчно вкусна. Палатката ни беше Меру тип - висока и голяма като хотелска стая с баня и тоалетна вътре. Тази обаче беше изключително стара на доста места беше скъсана и захваната с телбод. "Прозорците", които по принцип би трябвало да се отварят и затварят с ципове, също бяха захванати с телбод. Дупки отвсякъде, комарите влизаха и излизаха напълно свободно. На сутринта дъщеря ми имаше поне 40-50 ухапвания от комари, добре, че не бяхме в маларийна зона. После разбрах, че трика е да се оставя вентилатора на тавана да работи, което направихме следващата вечер. Освен това и се намазахме с рипелънт. За цената която плащахме не виждах никакъв смисъл да се оплаквам от състоянието на палатката. По-нататък ще покажа снимки от лагера.

Важно е да уточня, че за разлика от лоджата в Мадикве, този лагер не беше ограден и по тъмно не можехме да напускаме палатката, тъй като диви животни биха могли да минават свободно между палатките.

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

9 април, 2016

Септември 30, 2015. Втори ден в резервата Ентабени, сутрешен гайм драйв

В Wildside Camp няма телефони в палатките, затова гида ни Джон, чука на вратата за да ни събуди. Както обикновено на сафари отговарям, че вече сме будни и се приготвяме. Преди да излезем навън отварям вратата и внимателно се оглеждам за евентуални диви животни наоколо. Вече се разсъмва, но знае ли човек...

Сборния пункт за гейм драйвс беше до пътя пред ресторанта / бара / рецепцията (рондавела отзад е магазинчето за сувенири (curio shop). Лагера е направен в подножието на отвесна скала:

Точно пред ресторанта / бара имаше и няколко дървета с гнезда на три вида тъкачи (weavers). Докато чакахме Джон да докара Ланд Крузер-а, се опитах да направя малко снимки на един от трите вида птици - Southern masked weavers (Южни маскирани тъкачи):

Общ вид на гнездата по дървото. Тези гнезда са отделни, за разлика от тези на Sociable weavers, които плетат едно огромно, ама наистина огромно гнездо с множество дупки за отделните семейства (нещо като жилищен блок), като много от дупките се оставят нарочно празни. Така се заблуждават змиите, които се опитват да им изядат яйцата:

Гнездата ги правят мъжките птици като това им отнема около седмица събиране на конки и тъкане / плетене. Ако женската не го хареса, мъжкия започва да прави ново гнездо. Не знам само в този етап дали вече са установена двойка или на мъжкия тепърва му се налага да ухажва женската.

Тук се вижда едно само започнато гнездо:

След малко Джон се появи, метнахме се на джипа и потеглихме на гейм драйв. Първата седалка зад гида ни беше предоставена от холандците, ние нямахме нищо против. Тази сутрин щяхме да се качим на горното плато. Минахме отново покрай езерото с вида на Hanglip Mountain зад и над него:

Започнахме да се изкачваме към горното плато (upper escarpment) по един много тесен и стръмен път:

Слоновете бяха съборили дърво, което препречваше пътя. Джон слезе и разчисти с едно мачете, едно десетина минути хубаво сутрешно упражнение:

След което продължихме изкачването:

Вече сме горе на платото и изведнъж пред нас се показва Entabeni Mountain (на която е кръстен резервата):

За пръв път виждах антилопите Блесбок. Няколко дни по-късно като ходихме до Претория, видях такива почти в града - до монумента на Фортрекерите:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

15 април, 2016

Септември 30, 2015. Втори ден в резервата Ентабени, сутрешен гайм драйв

Докато съзерцавахме салата Ентабени, наблизо мина стадо от най-едрите африкански антилопи - Иланд:

Една зебра също влезе в кадър:

Лека-полека Иланд антилопите и зебрата се поизместиха в посока планината Ентабени, та успях да щракна няколко кадъра на скалата с животни пред нея:

Планината Ентабени видяна от друг ъгъл:

Пътуваме през каменист участък на горното плато към "ръба на пропаста" където имаше невероятна гледка към планината Hanglip Mountain) от отсрещната страна:

Джипа се спира и последните 300 метра се минават по малка криволичеща между камънака пътечка. Изведнъж стигнахме ръба на огромна отвесна пропаст с Hanglip Mountain остреща (или поне аз с такова впечатление останах). Слънцето беше все още ниско на хоризонта и светеше ярко точно срещу нас, та даже и от raw файлове не можах да изкарам много полезни снимки. На това прекрасно място се ходи следобяд, нямам идея дали това се прави за гости, отседнали на долното плато (имам предвид посещение следобяд).

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 15 април, 2016 от FlyTraveler

31 май, 2016

Септември 30, 2015. Втори ден в резервата Ентабени, сутрешен гайм драйв

Отчаян опит да намеря време да побутна малко този поизоставен фото дневник. Вече направих едно друго пътешествие в Африка, но не искам да започвам нещо ново, преди да завърша тази сводка (или поне да опитам).

След като прекарахме около половин час наслаждавайки се на невероятния изглед към Hanglip Mountain от ръба на скалата, поехме по обратния път към долното плато на резервата по едни огромни плоски камъни:

Отново се показа и скалата Ентабени:

На идване като минавахме от тук за пръв път мернах Блесбок антилопите (които ги има само в Южна Африка), но сега успяхме да ги видим и по-отблизо:

По-отблизо да се разбира относително по-отблизо. Може би тук е мястото да изпсувам минута и половина без да повтарям и да съобщя, че за разлика от другите частни резервати, където съм бил, в Ентабени не се разрешава да се излиза извън пътя. Гида ни Джон ми каза, че това било за да се пази растителноста, иначе щяла да изчезне. Сякаш е изчезнала в частните резервати край Крюгер за 20+ години, където се прави луд офроуд, даже и нощно време. Тук нямат изобщо нощни сафарита, на които се търсят животни с прожектор, само с фаровете на джипа, което означава, че или трябва животно да пресече пътя пред нас или да е застанало там, за да можем да го видим през нощта. Общо взето малко чекиджи*ска работа.

По едно време Блесбок антилопите хукнаха, а с тях зебрите и семейство брадавичести прасета:

Спряха се и взеха да се оглеждат. На горното плато не съм сигурен дали има хищници, може и да има, но ние за един гейм драйв не видяхме такива. Единствените два гепарда в резервата са долу, там видяхме и голям мъжки лъв, както и една женска. Не знам какво още влиза в "инвентара" на резервата откъм хищници, но ако няма такива на горното плато, всички тези тревопасни нямат натурални врагове.

Група от жирафи (на английски се нарича Journey of Giraffes). Тук се вижда как се бият (necking) или по-вероятно тренират за истинските боеве. Мъжките се пердашат до кръв с рогата по тялото на съперника, като за целта си извиват вратовете и замахват за да наберат инерция за удара:

Друга група жирафи на фона на скалата Ентабени:

След това тръгнахме по стръмния път надолу към долното плато. Доста стария вече Никон Д50 (понастоящем в пенсия) не можа много да хване детайли от гледката:

Това беше и края на този сутрешен драйв. Прибрахме се в лагера за обяд и малко почивка.

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 31 май, 2016 от FlyTraveler

31 май, 2016

Много е красива тази скала. Аз да не чакам скоро разказ за Намибия. Ще те търся във Варна да разказваш, ако можеш и снимки да ми покажеш...

31 май, 2016

Много е красива тази скала. Аз да не чакам скоро разказ за Намибия. Ще те търся във Варна да разказваш, ако можеш и снимки да ми покажеш...

Наистина нямам идея кога ще започна някакъв фото дневник за Намибия и парка Кхалахади (ходихме в частта му, която се намира в Ю. Африка). Снимките са много, знаеш как е. Този път и с едно ново тяло и един нов обектив, съвсем се насъбраха... Даже не съм ги виждал всичките още.

31 май, 2016

И скалата много красива, и жирафчетата много красиви и интересни.

5 юни, 2016

Септември 30, 2015. Втори ден в резервата Ентабени - Wildside Camp

След завръщането на в Wildside Camp използвах по-силната светлина да направя налко снимки на "тъкачите" (weavers), които гнездяха на дърветата пред ресторанта / бара на лагера. Интересното е, че бяха три различни вида, като на едно дърво имаше гнезда само на един вид, но дърветата бяха много близо едно до друго.

Пъврия вид беше Cape weaver (Ploceus capensis - Капърски тъкач). Не знам защо на български се е наложил превода "Капърски" за "Cape", например Cape Buffalo го превеждат по Nat Geo Wild (нали сега вече е на български) като Капърски бивол. Аз не се сещам за по-правилен превод, но и този не ми харесва, така, че си казвам и пиша "Cape".

Мисля, че бях споменал за специалните умения на тези птици да плетат (тъкат) гнезда. Мъжкия се занимава с тази дейност, като завършването на гнездо му отнема около седмица. Ако женската не го хареса, започва отново (това вече го бях писал по-горе де...)

Втория вид беше Southern masked weaver (Южен маскиран тъкач - Ploceus velatus), кръстен така заради черната "маска" на лицето си. Тук много добре се вижда как се започва градежа на гнездото - първо се изплита нещо като венец:

И едно вече завършено такова:

През повечето време тъкачите висят от гнездата с главата надолу, като махат супер бързо с крила, за да се задържат в това положение, което ги прави много трудни за снимане:

Третия вид бяха Red-headed weavers (Червеноглави тъкачи - Anaplectes rubriceps):

Има и един друг вид weavers - Sociable weavers, които строят огромни комунални гнезда с много дупки (някои от тях фалшиви за заблуда на змиите). Самите гнезда се градят по различен от горните начин - не се плетат, ами просто се набиват клечки. Тях ще ви ги покажа когато започна да разказвам за Калахари и Намибия.

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 5 юни, 2016 от FlyTraveler

9 юни, 2016

Септември 30, 2015. Втори ден в резервата Ентабени - Wildlife Centre

Този пост не е особено интересен, но го слагам за да не нарушаваме хронологията на събитията и в помощ на евентуални бъдещи посетители на резервата.

След обяда попитахме дали можем да видим "Wildlife centre" - нещо като зоопарк с някои по-редки видове животни, като Африкански диви кучета, тигри, разни видове змии и много редките бели лъвове. Белите лъвове и дивите кучета бяха основната причина да поискаме да видим зоопарк, при условие, че се намираме в сафари резерват. Посещението беше уредено на рецепцията на лагера срещу нещо от рода на 14-15 долара на човек, което включваше и транспорта до там и обратно (този център се намира малко извън територията на резервата).

Преживяването в този център не покри и даже ниските ми очаквания. Вярно за лъвовете бяха направени специални места за обитаване, отделени с ровове (не се виждаше май ограда) и бяха много, много по-големи от просто клетки в зоопарк, но по средата на деня белите лъвове просто спяха. В началото леко се размърдаха като влязохме, едвам криво-ляво успях да направя една снимка в горе-долу поизправено положение:

Последва това (нещо съвсем нормално за лъвовете - правят го по 18 часа в денонощието):

Не се оплаквам, лъвовете не са длъжни да ми позират за снимки, просто описвам какво би могло да се очаква. Към това може да прибавим и видимото отегчение в поведението на Джон (него беше явно задължението да води желаещите гости в "центъра").

Белите лъвове не са отделни подвидове, а просто индивиди, които носят особения ген. Единственото място, където могат понякога да се видят такива екземпляри на свобода е територията на частните резервати Класери и Тимбавати до национален парк Крюгер. Много се надявах да ги видим докато бяхме в Тимбавати през 2014 г. но нямахме този късмет. Някои лъвове носят гена в себе си, даже и те самите да не са бели. Друго място, където могат да се видят затворени са Lion Park и Lion and Rhino Park край Йоханесбург, но бяхме взели решение да не ходим на никое от тези две места по време на престоя си там.

Имаше и един много красив "нормален" мъжки лъв, тип Калахари - с черна грива, която изглежда просто като вчесана. За разлика от лъвовете, които живеят на свобода, по този лъв не се виждаха и никакви белези от битки по лицето и тялото, направо си беше "бутиков":

От дивите кучета не видяхме абсолютно нищо. Мястото, където ги държат е много голямо с гъста растителност и Джон каза, че така било през повечето време, рядко се показвали.

Дъщеря ми имаше интерес към няколкото вида змии, които ни показаха, които за разлика от лъвовете и кучетата, живееха в доста лоши условия.

Като цяло се колебая дали да препоръчам посещението на този "Wildlife centre" или не. Аз може би не бих отишъл, ако знаех какво ще видя. От друга страна, знае ли човек, може пък някой да може да направи прекрасни снимки на бели лъвове и африкански диви кучета...

Ето и една направо опитомена женска Ниала:

Малката г-ца FlyTraveler с Леопардова костенурка (наречена така заради шарката на черупката):

На връщане към лагера направих снимки на входа му:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

9 юни, 2016

Всичко е адски красиво и увлекателно!

9 юни, 2016

Септември 30, 2015. Втори ден в резервата Ентабени, следобеден гайм драйв

В 16:00 ч. поехме за втория си следобеден драйв из резервата. Всички останали до края на престоя ни излизания щяха да бъдат из долното плато, горното го гледахме само на сутрешния драйв този ден.

Hanglip Mountain е основен елемент на пейзажа:

Двете езерца на долното плато:

Воден Monitor lizard. Този беше още малък, иначе стават доста по-големи. Първо виждане на такъв за дъщеря ми:

Семейство щастливи брадавичести прасета:

Гида разправяше нещо за това цвете, но просто не си спомням какво, нито му знам вида. Проверих на Гугъл да не е случайно националното цвете на страната - Протеа, но не ми прилича на такова:

Тук най-много си личи липсата на възможност да се кара извън пътя. Този прекрасен мъжки лъв, трябваше да го гледам отдалеч и със скромните възможности на 70-300 мм. обектива ми на full frame, това е, което успях да изкарам след кропване от 12 мегапискелов сензор:

Ето, че имало жирафи и на долното плато - самотен мъжкар:

Следва лъвицa, с която прекарахме остатъка от следобедния гейм драйв:

По някое време стана и тръгна по пътя, а ние след нея:

В този резерват така и не разбрах много отношенията на лъвовете помежду им, не си спомням да сме видяли нито един прайд, две единични лъвици и един отделен лъв. Може и да не си спомням нещо добре, явно човек трябва да си пише пътеписа веднага след пътуване.

Лъвицата отново легна на пътя:

Малко търкаляне, все пак си е котка:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 9 юни, 2016 от FlyTraveler

9 юни, 2016

:wacko: :blink: :blink: :blink: :blink:

НННННяма достатъчно емотикони и думи за снимките...и за преживяванията...

Поклон..!!!!

11 юни, 2016

НННННяма достатъчно емотикони и думи за снимките...и за преживяванията...

Поклон..!!!!

Благодаря за вниманието. Честно казано, този резерват не е от най-любимите ми (не, че не е красив, но е прекалено менажиран за моя вкус), ако имаш време, виж другите фото дневници в раздела за Африка, където съм поствал снимки от далеч по-интересни резервати и национални паркове.

Редактирано 11 юни, 2016 от FlyTraveler

11 юни, 2016

Септември 30, 2015. Втори ден в резервата Ентабени, следобеден гайм драйв

Продължавам разказа с търкалящата се лъвица. Тя тръгна по пътя, а ние бавничко след нея. Това се оказа прекрасно преживяване, тъй като в началото нямаше други джипове освен нас, а по-късно имаше и action:

Тук лъвицата си маркира територията:

Лъвицата продължи да души храстите (за миризма от други лъвове) и да маркира територия от двете страни на пътя:

Изчезна от пътя, малко преди да се появи един голям бял носорог, който мина супер близо до предния джип и до нас:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 11 юни, 2016 от FlyTraveler

11 юни, 2016

Хм, странно... Виждам, че лъвицата има нашийник. Това нещо нормално ли е? Не са ли абсолютно свободни и диви животните? Какви са тези каишки?

11 юни, 2016

Хм, странно... Виждам, че лъвицата има нашийник. Това нещо нормално ли е? Не са ли абсолютно свободни и диви животните? Какви са тези каишки?

Нашийниците са с GPS и/или радио предаватели и са за изследователски цели предимно. Може да видиш лъвове с нашийници и в Серенгети или делтата на Окаванго в Ботсвана или където и да било из дивите паркове, зависи какви програми се водят и къде. Следят се полулациите как се развиват, територии, навици и пр. До момента от всички паркове и резервати, в които съм ходил, само в един частен резерват на една лоджа (Kalahari Game Lodge) използват radio tracking за да показват лъвовете на гости, то така и се рекламира самия game drive, но като цяло каишките с предавателите са за изследователски нужди.

Редактирано 11 юни, 2016 от FlyTraveler

12 юни, 2016

Септември 30, 2015. Втори ден в резервата Ентабени, следобеден гeйм драйв

В предния пост бях стигнал до момента, в който лъвицата изчезна в храсталака, а на пътя се появи бял носорог. Замина и носорога, ние продължаваме и какво да видим - лъвицата се снишила и дебне стадо зебри, които очевидно нямаха никаква идея за присъвствието и:

Приближаване с тази снишена дебнеща походка:

Тук дъщеря ми се е опитала да направи видео на дебнещата лъвица. Аз бях в пълна готовност да отразя атаката с фотоапарата и не можех да си позволя да се занимавам с това:

Бавно приближаване, зебрите още не я бяха усетили:

Почти до тях беше и още не я усещаха:

Тук вече хукнаха с пълна сила и тя след тях. От високата трева се вижда само опашката на лъвицата и малко от ушите:

Ето как се бяга на живот и смърт:

Последната снимка, която направих преди лъвицата да се откаже от преследването:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

12 юни, 2016

ако имаш време, виж другите фото дневници в раздела за Африка, където съм поствал снимки от далеч по-интересни резервати и национални паркове.

Ако си мислиш, че не съм ги чел и гледал, колко ..??..., няколко десетки пъти - в жестоко заблуждение си ! :rolleyes:

Редактирано 12 юни, 2016 от Tisho

12 юни, 2016

Ако си мислиш, че не съм ги чел и гледал, колко ..??..., няколко десетки пъти - в жестоко заблуждение си !

E, значи ще ходиш в Африка, няма да ти се размине

30 юли, 2016

Септември 30, 2015. Втори ден в резервата Ентабени, следобеден гeйм драйв

Правя пореден отчаян опит да продължа този фото разказ, не за друго, ами понеже обичам да завършвам започнатите неща. Ако не целия разказ, поне ще завърша деня с този си пост.

Та докъде бяхме стигнали? А, да, до неуспешния лов на лъвицата...

Не разбрах как така не можа да хване нито една зебра, беше успяла да се приближи максимално.

Тръгна успуредно на пътя, а ние карахме бавно като се опитвахме да не я изпускаме от поглед. Лъвицата определено беше гладна и щеше да пробва да ловува пак.

Вече започна да се стъмнява и трябваше да се прибираме.Най-вероятно лова щеше да се състои през нощта, когато лъвовете имат сериозно предимство пред тревопасните с доброто си нощно зрение.

В лагера ни чакаше вечеря в приятна компания (младата двойка холандци), а огъня създаваше известна приключенска атмосфера.

Равносметката за деня беше добра - горното плато много ни хареса, гледките наистина бяха потресаващи и може би е по-добра идея да се отсяда там, вместо на долното, като нас, не че долу не беше също красиво де... Видяхме нов вид антилопи, характерни за Ю. Африка - Блесбок, видяхме и лов на лъвица - първия ми такъв, до момента бях гледал само лов на гепарди, когато в Масай Мара коалиция от трима братя свали младо гну и го изядоха пред нас.

Тази вечер оставих вентилатора на тавана на палатката да работи, намазахме се с рипелънт и бяхме пощадени от комарите.

През нощта се събудих от лъвски рев. По звука си личеше, че е зрял мъжкар. Беше може би на около 2-3 километра от лагера, нощно време лъвския рев се чува много надалеч.

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 30 юли, 2016 от FlyTraveler

30 юли, 2016

Октомври 01, 2015. Трети ден в резервата Ентабени, сутрешен гейм драйв

Трети (втори пълен) ден в резервата Ентабени, ранно събуждане (този път без ухапвания от комари - оставянето на вентилатора на тавана да работи и рипелънта явно са помогнали), тоалет и на гейм драйв.

Тук съм направил един кратък видео клип докато чакаме Джон да ни вземе на гейм драйв. Вижда се дъщеря ми, ресторанта / бара на лагера, както и дърветата с гнездата на трите вида птици-тъкачи (weavers):

Последен гейм драйв за нашите приятни спътници от Холандия (младата двойка, защото после дойде друга холандска двойка, в напреднала възраст и не толкова приятна), та Джон ги попита какво биха искали да видят. Момчето каза, че искали да видят слонове. Ако сте разглеждали снимките и видео клиповете от резервата, от който ние с дъщеря ми идвахме (Мадикве), сигурно сте видяли стотиците слонове, които идваха на водопой точно пред верандата на нашето шале, та може да си представите колко странно ми се видя това желание на момчето. Но така или иначе, ние нямахме нищо особено предвид, та не се почувствах зле от това - слонове-слонове.

Прекрасен изгрев над езерото с Hanglip Mountain като фон:

Спряхме за малко да погледаме и хипопотамите в езерото:

Гледката с планината отзад наистина беше много красива:

Гида ни Джон сериозно стресна един млад слон, като изскочи изведнъж зад завоя и слона се оказа на няколко метра от нас. Даже му се извини на глас.

В един момент даже бях благодарен на холандеца, че поиска да гледа слонове, тъй като никога не бях виждал и снимал тези животни на фона на точно такъв тип пейзаж. То май и ги няма в естествена среда при такива терени.

Може би тук е мястото да почепкам темата относно как се усеща присъствието на дивите животни в резервата Ентабени. Да, много е красива природата, да има доста разнообразни видове, да, много евтино (за сафари) ни излезе, но резервата е прекалено менажиран за моя вкус и може би най-близко до зоопарк преживяване (не е зоопрак, разбира се) от всички сафарита, които съм правил до момента. На фона на Ентабени, Мадикве е направо дивотия ("The real thing).

Та за слоновете в Ентабени - купили са хората слонове и са ги докарали тук, за да ги показват на гостите. Било то и не особено естествена среда, изглеждат красиво на фона на скалите. Това, което обаче разбрах от Джон е, че ги подхранвали допълнително (supplement feeding) с някаква си люцерна богата на витамини, три пъти седмично. Тях и носорозите. Кои ли други животни хранят докато ние почиваме между гейм драйвс в лагера? Може и да не хранят други, но странно добре загладили косъма ми се видяха гепардите. Не, че няма импали за лов, ама май не бяха толкова много.

На въпроса ми как точно хранят слоновете и носорозите - хранилки ли има, където те да идват, Джон отговори, че нямало хранилки, ходели и ги хранели където се намират в момента.

Отделно доста хора по форумите повдигат въпроса дали това е наистина Big 5 резерват, тъй като не били виждали биволи да се разхождат свободно (то и ние не видяхме), а леопард май никой не беше виждал, а само чувал от разкази на гидове... Предната вечер видяхме пък лъвица как ловува зебри, нямал съм късмета да видя лов на лъвове в никой от дивите резервати и паркове, в които съм бил до момента.

Обратно на слоновете и по-скоро на техните снимки. Екземплярите в Ентабени бяха млади, това се виждаше по дължината на бивните и по цялостния им размер.

Слон и скала, озарени от изгряващото слънце:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 30 юли, 2016 от FlyTraveler

31 юли, 2016

Октомври 01, 2015. Трети ден в резервата Ентабени, сутрешен гейм драйв

Продължавам със сутрешния драйв и една близка снимка на един от слоновете - млад мъжки:

Гида ни Джон комуникира по радиото. Думата "Матата" е в жаргона на гидовете от този резерват, като я използват в смисъл "разбрано, няма проблем":

Младата госпойца FlyTraveler на фона на езерото и Hanglip Mountain:

После малко се опитахме да търсим двамата братя гепарди, бяха се скрили из гъсталаците и в крайна сметка решихме да отидем да проверим дали мъжкия лъв, който гледахме снощи е мръднал от мястото си. Даже и да беше мръднал, на мен ми се стори на същото място. Отново ме хвана яд, че не може да се кара извън пътя и/или че нямах обектив с по-дълго фокусно разстояние - мъжки лъв с антилопи Гну зад него. Тревопасните знаят кога лъвовете са сити и в такива случаи не се притесняват да пасат наблизо:

Тук съм се опитал да хвана лъва заедно с пейзажа, но трябва да се гледа на голям екран, за да се види самия лъв и антилопите Гну:

Видяхме и двойка птици-секретарки (по-свястна снимка излезе само на една от тях). Тези бяха нови за дъщеря ми, аз бях виждал такива на доста места преди това:

Двойка Klipspringers, прикрити зад клоните на дърветата:

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Влез

дневник Сафари в резервата Ентабени, Waterberg Biosphere - Ю. Африка 2015

Препоръчани мнения

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Tedy

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

AlexandraKo

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

vencide

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Tisho

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

chandni

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Tisho

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Важна информация