Любопитни, но непопулярни места - разкази и снимки

[Георги]

Позволих си да отделя няколко мнения в отделна, специфична тема. Предимно са на Бай Добри, но всеки може да участва

 

Макар и да имаме друга тема за любопитни неща по света - Разни любопитни неща оттук-оттам , то тя е предимно за всекидневни времегубки, които не е задължително винаги да са свързани с пътешествията.

 

Ще ми темата тук да е за онези места, събития или явления по света, които да ни накарат да си кажем "брех, имам се за човек с добра обща култура, как не съм го чувал до сега". Онези места, събития или явления, които като ги срещнете в тази тема може да ви обсебят до края на деня най-малко. 

 

Снимки, кратък разказ и връзки за допълнителна информация са силно препоръчителни!

[Добри]

Има една известна заигравка, на която няма как да не сте попадали - "Къде се намират Лангерхансовите острови?". Естествено, и без да сте лекар готовият ви отговор винаги е "Зад стомашната жлеза". Една подобна е и тази, но доста по-неизвестна. Боловата пирамида не е пирамида. Няма мумия и йероглифи, и не е окупирала въображението на Заки Хауас, Османагич, Деникен или Мулдашев. Тя е естествена вулканична скала на 8 милиона години, с неправилна пирамидална форма, на майна си Райна в океана между Австралия и Нова Зеландия. И ако не беше един любопитен факт, свързан с нея, нямаше изобщо да занимава някого, освен с внушителната си, почти извънземна форма (ала оня хотел-ракета в Пхенян). Преди няколко години на тоя пусти чукар изследователи откриха едно грамадно черно многокрако същество - някаква голяма мазна гад, смятана за мъртва от праисторически времена. Някакъв чуден, но противен вид, оцелял само на тая скала, незнайно как изобщо докопал се до ден днешен там. Не бих затормозявал с негова снимка тук, тъй като, вярвам, ще наруша спокойния сън на много дами, но хайванът си получи латинското име по каналния ред, класифицира се, и вероятно сега краси някой австралийски терариум, събирайки пари от билетчета. Но Боловата пирамида е магнетично място! Доколкото разбирам, туристи я посещават от кораби сега, но качването по нея е забранено. Вярно, много е отдалечена от бреговете и на двете държави, но е изключително величествено, любопитно и непопулярно място на земята. Точно от тия barn пейзажи, които са ми най на сърце:

 

 

Снимка: http://mustseehowto.blogspot.bg/2013/06/balls-pyramid-in-australia.html

[Евгени Димитров]

Бай Добри, много ме радвате с публикациите си! Чудна тема!

[Добри]

Какво значи съвременен антропогенен туристически ресурс в България? На прост език – дай да "усвоя" тези пари, ето ти тоя отбий номера! Примери бол: "Музей на сътворението" в Ново село, Плочките на Кракра, баснословни суми за лого, пластмасови манекени в Мезек, бетонено лего и арматури по крепости...идея за хавайски бар в Кабиле, дограми и тапети по храмовете, прабългари с капаци и тенджери, "приключенски" найлонови шатри, мостчета на Бяла река тип "свободно падане"... Да продължавам ли?

 

Става ясно, че е наложително да ударим с едно джезве по главата всички "експерти" на общини и да им покажем поне ей тези 5 примера от белия свят на впечатляващи, нискобюджетни, съвременни и много ефектни антропогенни туристически атракции, които привличат туристи от цял свят, без да има излагация, драми, съдилища и грозни картинки. Пет места, където хората не се прочуват с евтини тарикатлъци, ала "Да открадна парите от проекта е смисъла на живота ми, за да си купя 4x4 и вила", а влагат разни неща като дух, култура и мисъл за туризма:

 

 

1. Какво направиха в Тайван?

 

"Синята обувка на високо токче" е сграда, напомняща приказката за Пепеляшка. Супер лека и ефектна конструкция, понастоящем ползвана като...шах с пешката – църква! Афиширали са някаква странна, но явно въздействаща на местните жени концепция – "липсващата обувка ще ви отведе към любовта". Странни къщи има много по света – охлюви, патки, обърнати, криви...но все скъпи, масивни и жилищни. А в тази има някаква приятна лекота, красота, обем, цвят и нисък бюджет:

 

 

Снимка: http://www.designtrends.com/arch-interior/outdoor-designs/glass-slipper-church-in-taiwan.html

 

 

2. Какво направиха в Blue Earth, Минесота?

 

"Веселият Зелен Великан" – хората от край време там не се славят с някакви изтъкнати туристически ресурси, но пък произвеждат страхотен сладък грах. Грамаден грах. Един ден компанията, която го консервира, решава да прослави региона със своята идея. И просто измисля този маскот – голям, зелен и ухилен великан. И му прави гигантска статуя, която става символ на цяла Минесота. Човек до статуята е по-нисък от чепика. И сега - туристи и приходи целогодишно растат:

 

 

Снимка: https://en.wikipedia.org/wiki/Green_Giant

 

 

3. Какво направиха в Lake District, Англия?

 

Червеният мост от 22 000 картона, които не са залепени или скрепени по никакъв начин, и нямат арматура вътре. Просто са толкова много, че държат арката неподвижна. Човек спокойно минава отгоре. Но ето – пак си трябва някаква ефектна и полезна идея и реализация, а не изгъзица. В проектът има физика и естетика, а и идея за това как римляните са строили мостове и арки, но сега с модернистични средства. Така, мястото освен природа, в този прекрасен езерен регион, предлага и нещо свежо – хем ярко като акцент, хем ненатрапчиво с размери, а и полезно:

 

 

Снимка: http://www.chroniclelive.co.uk/news/north-east-news/county-durham-artist-steve-messam-9234678

 

 

4. Какво направиха в Longleat, на 50 мин. южно от Bath, пак в Англия?

 

Longleat Maze е страхотен растителен лабиринт. Оставяш малчуганите вътре, сядаш с любимата в беседката, пиеш си чая или хвърляш по един монокъл на Times. После тръгваш да си търсиш дечурлигата, а се изгубваш ти самия. А децата се връщат диви и щастливи при майка си. Множество слепи входове и тунели, труден и доста заобиколен път до изхода. Но все пак – тук-там мостчета, беседки, преходи, за да се ориентираш. Абе кеф голям:

 

 

Снимка: http://imgur.com/gallery/Em15b6u

 

 

5. Какво направиха в Хаконе, Япония?

 

Клеопатра се е къпала в мляко, в Австрия има вани с бира, чувал съм за руски ободрителни душове с водка, а навремето нашите баби имаха неблагоразумието да хабят ракията, за да ни разтриват с нея. Но къде остана виното? Днес за много аристократични люде явно пиенето на вино не е достатъчно – оказва се особено важно и да се накиснеш в него: "Море от вино" отдавна не е изтъркана метафора. Япончетата, макар и в по-скромни мащаби на басейн, го превърнаха в реалност. Червен басейн, Хаконе Онсен, в който се къпеш във вино, един със зелен чай, един с кафе и един със саке. Самурайка сигурно е ходила, да разкаже за тях подробности. Аз лично исках да ида, за да ги видя от любопитство, обаче не успях. Разбира се, като всичко японско, идеята е леко шантава, но пък акумулира стабилен туризъм и приходи. Ние в Старосел, Мелник и Карнобат можем европейско по плуване да спретнем - трябва само да научим родните състезатели да стигат до финала   

 

 

Снимка: http://www.amusingplanet.com/2014/09/soak-in-wine-green-tea-coffee-or-sake.html

[Добри]

На всички са ви познати чудесата на глациалното брашно - смес от ледник, скала, композити и минерали - като се влее в нормална безцветна вода прави езера, реки или вирчета в чудни млечно сини, зелени или изумрудени цветове, чиито снимки ви пленяват, а туристическите сайтове си умират да преекспонират. Това добре. Но има едно място на земята, където това глациално брашно е направило съвсем друго чудо - при него човек ахва не от цвят, а само ако повдигне камък в реката, за да види ефекта. Реката си тече в нормален цвят, но камъните ѝ, дори малки екземпляри от тях, вървят за стотици долари по аукционите. Говорим за Камъните в река Харикана в западен Квебек, Канада. Подобия на тях има и другаде по света - на много места им викат fairy stones, mud-babies или clay dogs. Но тези в Канада са особено впечатляващи. В Харикана брашното, останало от последната ледникова епоха просто лепи. По някакъв много старателен начин слепва силно самите камъни, извайва ги и образува толкова причудливи и артистични форми на гърба на камъка, че е трудно изобщо да повярваш, че това е дело на природата. Почваш да си мислиш, че някой безработен артист се бъзика за бърза слава. А то съвсем не е така. Хилядолетия наред за индианците тези "бисквитки" са предпазвали от зли духове и са ги подарявали на любимите си:

 

 

 

 

Снимки: http://blog.nakatanigo.net/nature/50822786

[Георги]

Историята на Тунгуския метеорит (уики, BBC).

 

Един от най-големите взривове на планетата, през 1908, най-големият извън контролираните ядрени мегаломански взривове на щатите и СССР. За късмет се случва в тотално необитаема зона, някъде дълбоко в сибирската тайга. И до ден днешен продължават споровете какво е предизвикало взрива, макар че все повече се клони към заключението, че е или метеорит, или комета. 

 

Свръхестествени обяснения не липсват. 

[Добри]

Историята на Тунгуския метеорит (уики, BBC).

 

Един от най-големите взривове на планетата, през 1908, най-големият извън контролираните ядрени мегаломански взривове на щатите и СССР. За късмет се случва в тотално необитаема зона, някъде дълбоко в сибирската тайга. И до ден днешен продължават споровете какво е предизвикало взрива, макар че все повече се клони към заключението, че е или метеорит, или комета. 

 

Свръхестествени обяснения не липсват. 

 

Значи ще ти е интересно и за (вероятно) свързания с него Патомски кратер, открит едва през 1949 г. в Иркутск сред необятната тайга:

 

 

http://blogs.egu.eu/geolog/2014/02/10/imaggeo-on-mondays-pitter-patter-of-little-paws-in-patomsky-crater/

 

С неправилна форма, 160 метра в диаметър, 40 метра висок, с мини конус от 12 метра в центъра. Човек е като мравка на фона му:

 

 

http://www.magnusmundi.com/a-enigmatica-cratera-patomskiy/

 

Спори се още дали е газов (крио)вулкан, изхвърлил амоняк и метан под силно налягане, дали е отделен метеорит, или останка от Тунгуския метеорит. Имаше специална научна конференция за него през 2010 г. и редица геохимици от Руската Академия на Науките стигнаха до извода, че едва ли е метеорит, а е по-скоро дело на странни геоложки, ендогенни процеси вътре в земята - най-вероятно избиване на газ. Везните сега клонят към хипотезата криовулкан, каквито са регистрирани само по другите планети от Слънчевата система. Но какъвто и да е вулканичен материал изобщо не е намиран тук. Само камънак. Изчислиха, че събитието трябва да се е случило сравнително скоро - преди 300-350 години. Пълно научно обяснение обаче и до днес липсва. Има само едни странни каменни мехури, все едно наистина газ под налягане се е мъчил да избие от скалата: 

 

 

 http://runknown.com/patomsky-crater-the-nest-of-fire-eagle

Редактирано 13 юли, 2016 от Бай Добри

[Добри]

Чудесните разкази на AlexandraKo за Москва и Санкт Петербург в комбинация с непоносимата жега навън в Пловдив, ми напомниха за едно изключително място на земята, на около стотина километра от град Перм в Русия - Белогорският манастир Свети Николай в Урал. Това съкровище е колкото пълно с драматична и тъжна история, толкова и неземно красиво, особено през класическата руска зима. 

Оригиналната дървена църква е от XIX в. и е служела за образоване на 25 момчета сираци, но изгаря в голям пожар. От 1902 г. до 1917 г. цели 15 години тук е вложен монументален труд за нова масивна каменна сграда със златна орнаментика с множество картини и стари руски фрески - шедьовър, предназначен освен за богослужение на 400 монаси, но и за подслон на хората в необятната планина и пчеларство. Тъкмо освещават новият манастир с църква в присъствието на 30 000 души, и идва революцията. През 1918 г. болшевиките влачат и застрелват архимандрит Варлаам, за да го хвърлят в реката. Разрушават камбаните, куполите, изкуството, крадат златото, погребват живи монасите. Но историята не свършва дотук. Белогорският манастир става затворнически лагер за политически репресирани. А постепено се превръща и в психиатрия за хора с умствени и физически увреждания, останали от побоя и терора над тях. През Втората световна война става център за рехабилитация на осакатените и ранени от войната. И така безмълвно и безславно до 80-те години на ХХ в., когато един луд, психично болен, малко преди промените, подпалва тавана и всички куполи с остатъците от съхраненото. Всичко рухва. Като някаква обреченост, това място влиза от цикъл в цикъл. От 1993 г. до 2011 г. текат нови 18 години на изграждане и реставрация. Може да се каже, че единствените спокойни години в цялата история на това неземно красиво място са само 5 - от 2011 г. до днес 2016 г. 

 

http://russiatrek.org/blog/nature/the-beauty-of-russian-winter/

 

 

http://v-kurse.ru/news/culture/pensioner_iz_prikamya_voshel_v_top_100_luchshikh_fotografov_mira__2080649/

 

http://www.liveinternet.ru/tags

 

[Добри]

Още три прелюбопитни явления от пустинята, които разпалват пътешественическото и откривателското, но не са така популярни:

 

1. Рядкото и ценно жълто либийско стъкло, използвано от фараоните и образувано от взривила се комета над либийско-египетската пустиня преди 28,5 милиона години:

 

 

http://solarey.net/tektite-28-million-year-old-libyan-glass-found-in-the-sahara-desert-of-africa/

 

2. Цветето Pholisma Sonorae или Sandfood, образуващо дебел пясъчен мехур и кръг от лилави цветове отгоре. Известно е единствено от пустините в Аризона и Колорадо:

 

 

http://www.znanijamira.ru/publ/chudoprirody/folisma_sonorskaja/48-1-0-3005

 

3. И фулгуритът, или мястото, където светкавицата удря пясъка с такава огромна температура и мощ, че го разтапя и вкаменява моментално, понякога във формата на самата светкавица. Има дори световни колекционери на фулгурити:

 

 

http://blog.glassticwaterbottle.com/10-facts-about-glass/

 

 

[Добри]

Чудесата на земя Франц Йосиф:

 

1. Ледниковите сфери - от няколко сантиметра - до три пъти по-големи от човек. Идеално гладки. Не приличат нито на моераки, нито на тези от Коста Рика, нито на кои да е други на земята. Образувани са при доста сложен седиментен процес преди 150 милиона години.

 

 

http://www.liveinternet.ru/users/gobo/post385876117

 

2. Нос Тегетхоф край изоставената руска база от Студената война, сега дом на 5-6 бели мечки:

 

 

http://www.viaggipolari.it/en/julyaugust-08-expedition-cruise-franz-josef-land/

 

3. Изобилието от кървавочервен мъх на земя Франц Йосиф:

 

 

http://www.liveinternet.ru/users/gobo/post385876117

 

4. Базалтовата скала Рубини Рок:

 

 

http://www.pure-landscapes.net/Pure-Portfolio/Pure-Nature/Pure-Rocks/i-pCpvKgV

 

5. Огромната колония от моржове:

 

 

http://www.viaggipolari.it/en/julyaugust-08-expedition-cruise-franz-josef-land/

 

6. Изобилието от подводни цветя и анемонии около архипелага:

 

 

http://discovermagazine.com/galleries/2015/sept/pristine-seas

[Desinka]

Бай Добри от сърце благодаря!

[Добри]

Минавали ли сте през градчето Liptovská Teplička в Словакия? Намира се в североизточния край на Národný park Nízke Tatry - в подножието на Високите Татри. Може да се иде дори за няколко дни в съчетание с планините - ей го къде е - най-близкият град е Попрад.

 

Преди хобит манията да навлезе като бик в стъкларски магазин сред народа и да станат популярни т.нар. зелени "хобитски къщички" от фермата в Нова Зеландия, "заешки дупки" и "земни кошари" с тревни покриви, както и последвалите ги многобройни имитации на подобна архитектура по света, едни никому неизвестни селяни в Словакия 400 години си държат картофите в ей такива малки складчета, пълни с глина, на която викат mončička. Тя ги консервира по-добре от всичко измислено от човека досега. Но един популярен филм, най-неочаквано, може би съвсем без да иска, им донесе сега толкова много туристи и приходи, че пред тях сериозно се яви дилемата "картофи в мончичка" или "хобитски туризъм"

 

http://www.cas.sk/clanok/224340/liptovska-teplicka-laka-turistov-aj-slovensko-ma-svoj-hobbitov/

 

https://pamiatkyslovenska.wordpress.com/tag/liptovska-teplicka/

 

http://www.milouschab.sk/portfolio/16-rocnik-folklornych-slavnosti-pod-kralovou-holou-liptovska-teplicka/

 

 

[Juliaaa]

Бай Добри, тенк ю

[patilana]

Благодаря!

[Добри]

Гореща баня на открито на 38 градуса в Гренландия.

 

О, даа! На остров Уунарток (на снимката), който до скоро не знаеха, че е остров, преди ледовете да се отдръпнат, има перфектните условия за това. Извори, изникващи от вулкан, но без явни следи от калпазанина на повърхността. Отдолу, всетъки, той затопля чувствително земята и водата. И на някои места, като в тоя прекрасен гьол сред девствена местност, поддържа целогодишно 37-38 градуса за нуждите на разплути туристически телеса, наслаждаващи се на разтапящите се айсберги отсреща. 

 

 

Апропо, твърдо съм решил да ида в Гренландия - въпрос на време е. Челите "Госпожица Смила и нейното усещане за сняг" на Петер Хьог, феновете на инуитска култура, белуги и нарвали, ще разберат. Да видим дали в обозримо бъдеще изобщо ще излезе нещо по-добро от пакета с дейности за 5 дни/ 810€ от Копенхаген, открит и оползотворен колумбовски от Матеев сан.

[Добри]

Бях се замислял и преди, но едва наскоро стигнах до отговора. А той се оказа много интересен. От къде идват тези надписи "Ancient Lights", които все още може да се видят непосредствено под, встрани или до прозорци в Лондон, из Дорсет и Кент, а и по други места в Англия:

 

 

 

 

 

И прочетох. "Ancient Lights" или "Right to light" е стар английски закон за собственост от 1663 г., който дава право на собствениците на имота да получават изобилие от естествена светлина от и през конкретни прозорци, които са я получавали непрекъснато в последните 20 години. Звучи доста шантаво за закон, но е исторически и юридически факт. Най-малкото това означава, че никой няма право да издига сграда или да строи каквото и да е съоръжение пред тези прозорци, защото то ще препречва тази естествена светлина и ще нарушава правата на придобилия ги, обозначени с този надпис. Дори може да се тълкува като един вид "Защитавам си гледката". А и не могат да се садят дървета дори пред тези прозорци. Но тъй като определението за това какво е "изобилна естествена светлина" е твърде относително - я някой си е построил нещо на 100 метра от теб, което в 15 ч. на обяд лятото хвърля някаква бегла сянка върху ъгъла на прозореца ти, я нещо друго подобно, в миналото в Англия, такива дела често са влизали в съда и редовно са били печелени от собствениците на прозорците с Ancient Lights право. А и собственикът съвсем не е чакал нещо на 100% да му закрие светлината, за да опре до съда.  

 

И както ми стана любопитен този непопулярен факт за Англия, веднага се върнах у нас. Говорим за една традиция и закон от съвсем друг свят и други времена - не от родния, на наблъскани соц панелки и закрити хоризонти, в които няма нищо по-логично от гледката на праните гащи на Пена отсреща и тежките бетонни сенки върху прозорците и градините.

 

http://www.amusingplanet.com/2016/12/the-ancient-lights-of-england.html

[daf7]

Здравейте. Нова съм във форума и чета с удоволствие за вашите пътешествия. Бай Добри - пишеш увлекателно, благодаря за споделеното.

[Добри]

Чували ли сте за хотел Henn na край Нагасаки? Поддържа се изцяло от роботи. На рецепцията ви чекират мацка робот, велосираптор по папионка робот и малък андроид, докато една механична ръка складира багажа. Ключове няма - само фейс контрол, а в стаята имаш малко приятелче за целия ти престой, което води ненатрапчив интелигентен разговор с теб, гаси и светва лампите, казва ти времето и те буди сутрин с опция да коментира новините...

 

Човек чак да види леката усмивчица на Айзък Азимов от оня свят при тая новина

 

 

http://www.h-n-h.jp/en/

[Емика]

Lake Hillier-Розовото езеро Хилиър

Намира се на остров Мидъл, който е най-големият от архипелага Решерш в Западна Австралия.  Хилиър солено езеро с дължина около 600 метра. Бреговете му са заобиколени от пясък и гъста гориста местност от евкалиптови дървета.  Пясъчни дюни и гъста растителност го делят на север от Южния океан. През 1950 година група учени изследвали водата в езерото, като се надявали да открият водорасли Dunatiella salina, които образуват червен пигмент и виреят в други подобни езера. Такива водорасли не открили тук. Съществува друга хипотеза, която твърди, че розовият цвят се дължи на червеникавите халофилни бактерии, съдържащи се в солната утайка. Цветът на водата в Хилиър си остава загадка и до днес.  Въпреки необикновения си цвят, водата в езерото не е отровна и не показва никакви нежелани реакции върху кожата.

Първите сведения за розовото езеро на остров Мидъл датират от 1802 г., когато британския мореплавател Матю Флиндърс посещава тези места на път за Сидни. След него в периода между 1820 и 1840 г. на острова се заселват за кратко ловци на китове и тюлени. В началото на XX век започват да добиват сол, но след 6 години се отказват и от тогава островът с розовото езеро почти не е посещаван.

Източник - Уикипедия

 

[Carrie]

На мен ми е мечта да видя някой такъв розов воден басейн, даже съм хвърлила око на розовите езера (Las Coloradas) в Мексико на пoлуостров Юкатан, изглежда ми по-достъпна опция: https://expertvagabond.com/las-coloradas-pink-lake/

 

 

[Добри]

Хо-хо-хо, езера с различен цвят да искате на тоя свят, и 80% от тях са с химическа или микроорганизмова патология и не е много добра идея заради единия цвят да си съсипете здравето. Сега се сещам, че можем да направим списък с езера в целия спектър на дъгата:

 

1. Червено. Lake Natron Tanzania

 

https://www.pinterest.com/pin/521221356855264045/

 

2. Оранжево. Beppu, Japan

 

http://www.foxnews.com/travel/2014/10/14/australia-pink-lake-and-other-oddly-colored-bodies-water.html

 

3. Жълто. Lago De Los Ciclos, Canary Islands, Spain:

 

http://www.trover.com/d/v7YA-lago-de-los-ciclos-canary-islands-spain

 

4. Зелено. Crater Lake Mt.Zao, Honshu, Japan (и много други)

http://news.data.bg/4/economics/470279/най-красивите-езера-в-кратери-на-вулкани

 

5. Светло синьо. Peyto Lake, British Columbia, Canada (и много други)

http://www.oddcities.com/peyto-lake-canada/

 

6. Тъмно синьо. Suttle Lake, Oregon, USA (класиката)

https://www.oregonhikers.org/forum/viewtopic.php?f=29&t=23498

 

7. Виолетово (почти винаги при залез). Lake Mono, California

http://www.airpano.com/Photogallery.php?author=149; Photo credit: Sergey Semenov, www.AirPano.com

 

А както сме тръгнали да асфалтираме цяла България, ще ни е много нужно и Асфалтовото езеро в Тринидад:

http://www.richard-seaman.com/Travel/TrinidadAndTobago/Trinidad/PitchLake/

 

[Meidj]

Едно такова цветно езерце с неопределен цвят имаме и в нашата Средна гора, на няколко хълма от Панагюрище, ама не съм много сигурен, че водата му става за пиене...

 

Редактирано 6 април, 2017 от Meidj

[Добри]

преди 3 минути , Meidj каза:

Едно такова цветно езерце с неопределен цвят имаме и в нашата Средна гора, на няколко хълма от Панагюрище, ама не съм много сигурен, че водата му става за пиене...

 

http://pazardjik.marica.bg/images/15/640_15321.jpeg

 

Да, това е меден рудник Цар Асен. Той е изоставен и малко опасен. Само съм минавал от там. Джентълмена ходиха и дори го разисквахме в някоя тема

[kolanass]

11 от най-опасните (странни) места на нашата планета.

 

https://www.adme.ru/svoboda-puteshestviya/10-mest-nashej-planety-v-kotoryh-luchshe-ne-poyavlyatsya-1238115/

 

[Добри]

преди 5 минути , kolanass каза:

11 от най-опасните (странни) места на нашата планета.

 

https://www.adme.ru/svoboda-puteshestviya/10-mest-nashej-planety-v-kotoryh-luchshe-ne-poyavlyatsya-1238115/

 

Има го и другия момент. В 21-ви век, в света в който живеем и стандартно считаме за сигурно убежище - дома, улицата, площада, магазина, спирката, метрото, учреждението - станаха места много по-опасни, непредвидими и убиващи човек - я с тероризъм, я с лош въздух и лоша вода, я с адски шум и вредни емисии, я с катастрофи, я с безброй електромагнитни и канцерогенни източници. Тихият убиец на човешката цивилизация днес си е сам човек за себе си, там където си мисли, че е избягал от опасните места. Не му трябват ни отровни езера, ни вулкани, ни долини на смъртта. Той си е намерил техни достойни сурогати в града и чинно им робува.