Прескочи до съдържание

Убедете ме да продължа да ходя на кино...


Георги

Препоръчани мнения

Не става дума за комфорт и D ефекти , а за цялото плюскане и пиене наоколо.

Когато съм потопен във филма много се дразня около мен да хрупат пуканки.

Не съм човек който изобщо разбира елитарното кино и не търся това.

  • Харесвам 1
Връзка към мнение
  • 3 седмици по-късно ...
 

те ставаха, пипаха екрана (тогава беше платнен; сега май пак), сядаха, пак ставаха - 

 

Не съм сигурен, че някой да ми става да пипа екрана, прави преживяването по-уютно от хрупане на пуканки  :)

 

да ме пръскат с вода, да ме духат вентилатори, да ми се клати стола ако филма го изисква.

 

Не съществува филм, който да го изисква  :) 

 

На 4D прожекция успя да ме заведе 14-годишният ми кръщелник. Не съм сигурен, че вече 15-годишен, и той би проявил интерес да повтори. 

 

Всъщност в София аз съм редовен и по моловете, и в ЕБКЦ. Зависи къде дават каквото ме интересува. Идеалният вариант би бил и студийните филми да ги дават и в моловете, но с пазарната логика трудно се спори.

 

Моята киномански фундаментализъм стига до там, че ходя на кино даже и в градове, в които се отбивам за съвсем кратко и където нормалните хора биха си намерили куп по-оригинални неща, с които да си уплътнят времето. Лондон ми е водещ в тоя списък. По простата причина, че програмата на кината там във всеки момент е по-богата от всяко друго място в Европа, за което се сещам, а по времето на лондонския кино фестивал е несравнима.

 

Ето сега през септември бях за три дни и гледах два филма, които ми покриват критериите за оригиналност. 

 

"20 000 дни на Земята" - музикално-документален ("рокументален") за Ник Кейв, но структуриран по сценарий. Не е (само) компилация от записи на живо и интервюта през годините, нито е интервю с ретроспекции. Вместо това го виждаме как прекарва един ден (20-хилядният) от живота си между Брайтън и Лондон, като се среща с различни хора - приятели, партньори, колеги, журналисти, ужким по рутинна работа, но в разговори с тях казва, каквото иска да каже за себе си, а има и крехка фабула с елементи на съспенс. Хем слушаш любимата музика, хем навлизаш във вътрешния свят на "лирическия герой", хем ти е интересни какво ще стане накрая. Строго за фенове на Ник Кейв обаче! Е, и на Einstürzende Neubauten може.

 

А пък за феновете на Ричард Линклейтър, събитието на годината е завършването на най-сериозния му проект през последните 12 години, който е сниман ... 12 години. Дават го и в Африка, но нямах търпение да го изгледам при първа възможност, която се случи в Лондон край Лестър скуеър. Интересно, че на български няма превод на простата английска думичка Boyhood. Официално го превеждат като "юношество", но това е непълно. Нещо като "момчешко детство и юношество" трябва да бъде. Идеята е - хващаш едно момче на 6 години, дъщеря си на 8 и двама професионални актьори (Патриша Аркет и Итън Хоук) и се договаряш следващите 12 години да снимаш епизоди от развиваща се във времето семейна история. Децата растат в "реално време", а сценарият за който вероятно е имало само някаква много мъглява предварителна рамка, се импровизира всяка следваща година според хрумванията на автора и новостите през годините (технически, културни, политически). Даже не можеш да си сигурен, че първоначалната идея е била точно за Boyhood, а не за нещо с еднакъв интерес и към двете деца, а впоследствие е решил главен герой да е само момчето. Расте, учи се, преживява и хубави и драматични моменти с разделените си родители, с техните нови семейства, цупи се като тийнейджър, експериментира с различни хобита и удоволствия, среща различни хора покрай родителите или приятелите си, завършва училище. Поемаш огромен риск, защото нямаш никаква идея от тия малки деца дали изобщо ще излязат артисти. И дали възрастните нямат да загубят интерес. Но рискът печели. Както и американската мечта във либералната си версия от XXI век, която съвпада задължително с традиционната тексаска мечта, където се развива действието. А и да не си американец и да не си съпричатен с всички културни специфики (например как на 18-тия му рожден ден майка му продава къщата, в която е имало стая за него, защото му е дошъл моментът да отлети в своя си живот), трудно няма да намериш нещо от собствения си живот в иначе простата средно-статистическа житейска история. Не случайно филмът е в Top 50 в класацията на любими филми на IMDB.

  • Харесвам 9
Връзка към мнение

Киноман съм от гимназист, по-късно като студент в София бях редовен посетител на филмотечното кино Дружба и кинопанорамите в НДК, за другите кина е ясно. В момента обаче съм 100% на домашно кино - топ Pioneer Kuro 50 инча плазмен екран с прекрасно озвучаване (Marantz осмак ресийвър с 5 колони Bowers & Wilkins, по-добро от 95% от киносалоните). Огромна колекция от игрални и документални филми (над 1000, не съм ги броил точно), та мога да гледам с много добро качество на картина и звук когато си поискам каквото си поискам (почти де) облечен, по гащи, гол, с питие, без питие, прав, седнал, легнал. Мога да гледам с жена ми, с децата, с приятели, ако не искам хора наоколо гледам и сам. Мога да върна определен момент от филма 10 пъти или ако имам работа да го спра и да го изгледам по-късно. Това за мен е най-доброто след притежаване на личен киносалон, което не мога да си позволя :)

 

По този начин изобщо не ме интересува (не се ядосвам) какво дават по кината (или по-скоро какво не дават). При пътешествия на кино на ходя, ходя на концерти и клубове с жива музика (музикантите няма как да ги докарам в къщи, но филма мога без проблем в повечето случаи).

Редактирано от FlyTraveler
  • Харесвам 2
Връзка към мнение

хехе, домосед, така е, не звучи добре както съм го написала. не съм уточнила, виждам, че това с докосването на екрана се случи при първото ни ходене на кино с децата, когато в салончето (за 15 човека) се оказахме само ние 3мата - аз + 2те ми деца. тогава гледахме облачно с кюфтета и децата (по него време на 3 и 4 години) бяха супер впечатлени - тъмно някакво, уж зала им бях казала, ама по-като стая се оказа, а вътре с необичайни столове за повече хора, ама пък хора няма освен нас, а от екрана 'хвърчат' спагети и кюфтета :) въодушевени бяха и любопитни и им разреших да станат и да пипнат, защото не видях причина да не го направя. това беше преди години. сега вече не стават и нищо не пипат. и тогава нямаше да станат, ако имаше други освен нас в заличката ;) 

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Не съществува филм, който да го изисква  :) 

Спомням си едно каране на ферари в един канион с едни пропасти... Бяхме качени на 2 метра над пода на киносалона и усещането със сигурност беше по-близко до карането на истинско ферари във въпросния канион със всичките му спирачки, остро влизане в завои и т.н. Надали в обикновенно столче човек би изпитал истински прилив на адреналин, страх и т.н. неща, но да, определено е въпрос на усещане, а не на помощ на фабулата...

Връзка към мнение

Хм... Когато режисьорите не могат да пресъздадат случващото се на екрана с чисто кинематографични похвати, прибягват до технически.

Интересно, ако гледам филми на Чарли Чаплин на 4D например, дали ще получавам ритници в задника с цел по-реалистично изживяване?

А ако гледам порно на 4D.... хм.

 

На път, думите ми не са адресирани конкретно към теб, просто си разсъждавам на глас за това накъде е тръгнало киното, което като че ли все повече се отдалечава от статута си на изкуство. А и не е само киното, да му се не види. Даже и детските играчки вече не оставят и грам място за фантазия - всичко е предварително подредено, премислено, съгласувано, съвместено... От децата се очаква в играта си да не напускат схемата, която е предначертана на съответната кутия/опаковка и да не си правят труда да фантазират.

Малко се отплеснах. За който търси мотивация да ходи на кино: все още има причини. Иди гледай "Moon" или някой корейски филм - например тоя или тоя :) Или, хайде, тоя :)

Редактирано от captain_oveur
  • Харесвам 3
Връзка към мнение

Аз пък мога да ходя на кино навсякъде, стига филма да е достатъчно привлекателен. Няма значение МОЛ ли е, ЕБКЦ ли е, Дом на киното ли е. Истината е, че хубави стари филми се дават в малките и стари кина. Повечето филмови фестивали също.

А пък на един такъв фест аз всъщност открих иранското кино и мога да кажа, че никак, ама никак небеше зле.

Така че на кино ходя навсякъде!

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Съществуват и филми, които изискват клатене на седалката - например 4D филмите. Веднъж съм гледала 4D - Шрек в Юнивърсъл Студиос. Когато някой от героите яздеше кон, седалките също се клатеха, все едно и ние сме на кон, като кихнеше някой герой - нас ни опръскваха по лицата с вода. За 20 минути беше готино изживяване, за по-дълго сигурно би било досадно :)

Връзка към мнение

Съществуват и филми, които изискват клатене на седалката - например 4D филмите. Веднъж съм гледала 4D - Шрек в Юнивърсъл Студиос. Когато някой от героите яздеше кон, седалките също се клатеха, все едно и ние сме на кон, като кихнеше някой герой - нас ни опръскваха по лицата с вода. За 20 минути беше готино изживяване, за по-дълго сигурно би било досадно :)

 

Клатенето и изпръскването по лицата звучат добре... За сексуалните сцени различни видове седалки ли има за мъже и за жени? :lol: :lol:

Редактирано от FlyTraveler
  • Харесвам 7
Връзка към мнение
  • 4 седмици по-късно ...

...Просто киното вече се заменя от един нов вид изкуство, което е на живо и предлага друга тръпка и изживяване.

 

 

Е, той още на времето героят от "Москва не вярва на сълзи" си го каза:

"Не будет ни газет, ни книг, ни кино, ни театров, а будет одно сплошное телевидение."

:) :) :)

 

 

Нямах предвид телевизия, имах предвид представления на живо в зала

 

Е, и аз нямах предвид телевизията, а въобще подобни апокалиптични изказвания - както знаем, нито киното е заменило театъра, нито телевизията е заменила киното - всичко си го има, и слава богу! :)

Връзка към мнение
  • 4 седмици по-късно ...

Преместих последните мнения в тази тема, за последните филми които сме гледали: http://magelanci.com/topic/764-последният-филм-който-гледах-е/

Връзка към мнение

Не хода на кино.

Никога не съм харесвала американското такова. А тия неща, дето ги роизвеждат днес - анимации, супрегерои или разни фантастики, хич ама хич не са ми по вкуса.

 

Чакам разни фестивали, за да гледам кино.

Връзка към мнение

От мен - американско кино, което не става за нехаресване ;)

 

http://www.imdb.com/title/tt0106489/?ref_=nm_knf_i2

 

 

http://www.imdb.com/title/tt0465538/?ref_=nv_sr_2

 

 

http://www.imdb.com/title/tt1182345/?ref_=nv_sr_3

 

 

http://www.imdb.com/title/tt0469494/?ref_=nv_sr_1

 

 

http://www.imdb.com/title/tt0338751/?ref_=nv_sr_1

 

 

http://www.imdb.com/title/tt0412019/?ref_=nv_sr_1

 

 

(големи хитреци са в imdb,няма що)

Редактирано от captain_oveur
Връзка към мнение

От мен - американско кино, което не става за нехаресване ;)

 

 

MV5BMTg2MTg5MTY0M15BMl5BanBnXkFtZTgwMjA5       MV5BMTc0NTU5MjI2MV5BMl5BanBnXkFtZTcwMTg5      MV5BMTQ4OTk1MTYxM15BMl5BanBnXkFtZTcwMTYw

 

 

 

MV5BMTgzODgyNTQwOV5BMl5BanBnXkFtZTcwNzc0       MV5BMjA0NjE1ODEyNV5BMl5BanBnXkFtZTcwNDIz      MV5BMTUxMjQ5NzgyOF5BMl5BanBnXkFtZTcwNDg0

 

Я пробвай пак, може само с линкове, не е нужно да слагша картинки :)

Връзка към мнение

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.