дневник Порто Венере и Чинкуе Тере - фотодневник

[Spqr]

Всичко, което исках...

 

 

Всичко, от което се нуждаех...

 

 

Е тук в ръцете ми...

 

 

Думите са излишни.

 

 

Те могат само да нараняват.

 

Редактирано 18 октомври, 2016 от Spqr

[obsession]

Адмирации! Enjoy the silence! Няма достатъчно думи, с които да се опише това великолепие, езикът е беден да пресъздаде толкова неземна красота! Прекрасни снимки на божествени места!

[Spqr]

Трудна задача е да се "наслаждаваш на тишината" точно на тези места. Именно затова така започвам. Един вид е нереалистично-идеалистично.

 

С кое селище да започна? С най-хубавото да бъде. А именно... Порто Венере. 

 

 

Пристанището (на) Венера. Самото наименование подсказва, че е извънредно красиво. Проследете логиката. Ако не беше, защо ще си позволяват да кръщават селището на римската богиня на красотата и любовта? 

 

 

Всъщност ето защо. В римски времена е било рибарско селище. И на мястото на днешната църква "Свети Петър" е имало храм, посветен на Венера.

 

 

В Порто Венере има няколко забележителности. И откровено казано, не са нещо специално. В случая, гледките от "Свети Петър" се помнят, а не самата църква.  

 

 

На стълбите имаше уличен музикант, свирещ на арфа. Изящният звук, величествената природата и италианската класа. Какво повече да иска човек?

 

Редактирано 18 октомври, 2016 от Spqr

[obsession]

Съгласна съм напълно. Грабва те не някаква конкретна забележителност, а уникалната красота на всички елементи в тяхната цялост...

[DenitsaS]

Върна ме в много хубави спомени с тези снимки, а музикантът с арфата беше там и миналата година:

 

[pamela]

Колко много красота, събрана на едно място! Удоволствие е човек да гледа и да попива прекрасното. Благодаря за чудесните емоции!

[Spqr]

Атмосферата по тесните улички в Порто Венере.

 

 

Детайлите.

 

 

Артистичността.

 

 

След кратко изкачване се достига до площад Сан Лоренцо с едноименната църква. Логично. С генуезко влияние са двете досега споменати църкви. Как да разберем? Редуват се бяло-тъмни, хоризонтални ивици по части от фасадата.

 

 

Едно ниво по-нагоре е замъкът Дория. Не го посетих. За него си е нужно време да се отдели. В подножието му обаче се оформя мини-площадка с панорамни гледки. И то какви? Ще стане ясно в следващия пост.

 

Редактирано 19 октомври, 2016 от Spqr

[Spqr]

И така. Гледките. 

 

 

Впечатляващо. Обаче запазената марка на Ривиерата - колоритните фасади, няма как да бъдат заснети от панорамната площадка под замъка Дория.

 

 

На слизане от високите части на Порто Венере се преминава и през главната порта. Разбира се, ако маршрутът е обратният, би бил входът.

 

 

Marina di Porto Venere.

 

 

Kакво се помни? Живописните пъстри фасади. Особено по крайбрежната алея.

 

Редактирано 19 октомври, 2016 от Spqr

[Spqr]

Каква да е последователността при разглеждане на Чинкуе Тере? Стратегията беше да се започне от най-живописното и постепенно да се степенуват. По този начин ако не остане време, загубата от невидяното ще е по-малка. А и сутрин човек е по-свеж.

 

Объркването идва от това, че 10 човека да споделят класацията си за Чинкуе Тере, вероятно 10 различни мнения ще излязат. Няма осезаем фаворит. Петте земи си имат сходни черти, но и видими разлики. Ще представя моята класация. Започвам с Риомаджоре.

 

 

Прелестно и по-стръмно. 

 

 

Следователно по-красиво. 

 

 

Две са важните площадки с гледки в Риомаджоре. Фронтално от скалите или терасата на горното ниво.

 

 

По пътя за втората панорамна гледка се премина през неоготическата църква San Giovanni Battista.

 

Редактирано 19 октомври, 2016 от Spqr

[Spqr]

Италианско, нали.

 

 

Какво се помни? Castello di Rio Maggiore. Втората панорамна гледка. 360 градуса. 

 

 

Мястото, в което си казваме: "Да, заслужаваше си катеренето". В миналото: крепост, гробище, а сега се използва за културни цели.

 

 

Принципно, долу до ж.п. гарата има асансьор, с който може да се достигне Castello. Но не работеше. Шанс.

 

 

Виждате пътеката. Затворена беше. Сигурно би било много вдъхновяващо. 

 

 

Риомаджоре оправда предварителните очаквания. Следващата земя се оказа приятната изненада... 

Редактирано 19 октомври, 2016 от Spqr

[БраниB]

Много ли е катеренето? Ние сме там след 2 седмици и сме с дете.

Това с асансьора, е редовен номер в Италия.

Редактирано 19 октомври, 2016 от БраниB

[Spqr]

Много ли е катеренето? Ние сме там след 2 седмици и сме с дете.

 

Не. Може би 15 минути от най-долната част. Ако погледнеш от ж.п. гарата, изглежда доста нависоко. Но постепенно като се навлезне в града, е ок. Зависи си от човека също така.

Редактирано 19 октомври, 2016 от Spqr

[Spqr]

Приятната изненада е Корнилия. По-различната земя.

 

 

Разположението на Корнилия е открояващо се. Снимката е направена от Вернаца. Не се вижда много добре. 

 

 

Кацнала е високо над морето. Заобиколена от терасовидни лозя. Впечатляващо е.

 

 

Далечна близост. Особена е атмосферата. По-разпознаваема. Морето е и близко, и далеч. Смесица между планинско и морско усещане. 

 

 

"Царската билка". Босилекът е основна съставка в Лигурия. На италиански е basilico. Почти като базилика. Главно, значимо е. В една джелатерия в Корнилия предлагат босилков сладолед (зелената топка).

 

Редактирано 20 октомври, 2016 от Spqr

[Spqr]

Произходът на Корнилия датира от римски времена. Земята е наименована на тогавашната земевладелческа фамилия.

 

 

Бокачо споменава Корнилия в Декамерон. 

 

 

Към Cinque Terre Card е включен и автобусният превоз от гарата до горе. Масово туристите не знаеха, че има маршрутка. И тръгнаха пеша... което въобще не е добра идея.

 

 

Вътрешните улички, църкви, площади са сходни с другите селища из Лигурия. Затова не мога да разгранича специфичен щрих. 

 

 

От живописна тераса-панорама в Корнилия се вижда следващата земя.

 

Редактирано 21 октомври, 2016 от Spqr

[edbloom]

Е ти не си ли го качиш пеша, все едно не си бил там Само бабите и дядовците ползваха това бусче, а и малко тренировка никога не е излишна

[Spqr]

Като се спомене Чинкуе Тере, един от двата най-фотографирани пейзажа е именно от Манарола.

 

 

Стенен календар на магеланци за 2017, септември месец. Тази снимка е леко странично от конкурсната (номер 5 в първия пост).

 

 

Риомаджоре, Манарола и Вернаца си приличат. Разсъждавам по следния начин... 

 

 

Което е най-стръмно, е най-живописно. Затова и Манарола е на тази позиция.

 

 

Пътеката на снимката е панорамната гледка. Мястото за паметните изгледи на Манарола. 

 

Редактирано 21 октомври, 2016 от Spqr

[Spqr]

По някое време започваш да свикваш. На красота.

 

 

Удоволствието не само в Манарола, а и като цяло на Чинкуе Тере, е липсата на автомобилен трафик. Или там, където го има, е незначим.

 

 

Вижте само гарата в Манарола.

 

 

Чинкуе Тере е на Ривиерата. Крайбрежието на региона Лигурия. И някак стои противоположно като ценности на общоприетия възглед като се спомене думата "ривиера". 

 

 

Мен и затова искрено ми харесва. Защото условията не предразполагат за показност, лукс и "тежкареене".  

 

Редактирано 21 октомври, 2016 от Spqr

[Spqr]

Може би Вернаца е най-известната земя. 

 

 

А щом като е най-популярното селище и очакванията са ти най-големи. 

 

 

Уви. Очакванията не се оправдаха напълно.

 

 

Това, което не се разбира от снимките е, че е и по-полегато спрямо предишните три. И онова накачурено, едно върху друго, пъстро пиршество за сетивата не е в пълната си внушителност във Вернаца. 

 

 

Santa Margheritta di Antiochia е емблематична църква. Набива ти се в съзнанието от многобройните панорамни изгледи при споменаването на Чинкуе Тере. И да, превлекателно е.

 

Редактирано 21 октомври, 2016 от Spqr

[Spqr]

Вернаца разполага със собствено пристанище. Редно е да се възползваме за панорамни изгледи. 

 

 

На главната, via Roma, има по-нетрадиционен каменен параклис. 

 

 

Основната забележителност във Вернаца е Castello Doria. Досещаме се защо. Точно така. Очакват ни приказни гледки. 

 

 

Придобиваме цялостен облик за земята именно от високите й части.

 

 

От Castello Doria може да се позаинтересуваме как хората са живяли и препитавали през вековете. Сериозно изпитание и предизвикателство.

 

Редактирано 21 октомври, 2016 от Spqr

[Spqr]

Завършвам темата с Монтеросо ал Маре. Отличава се от останалите с по-курортна атмосфера. По-голямо като площ, разнообразие от заведения, повече забележителности. Има по-градска атмосфера.

 

 

От друга страна е най-равнинно. Няма ги онези "уау" гледки. Това е големият му минус.

 

 

Има и плаж.

 

 

А също така с една идея повече обекти за разглеждане. Бих отличил 14 метровата статуя на гиганта. Била е част от имение върху скалата. Разрушено при бомбардировки през Вторта световна война. По-късно буря доунищожила, каквото е останало. Намира се в края на плажа. Като се излезне от гарата: наляво е за стария град на Монтеросо; вдясно е за плажа и статуята на гиганта.

 

 

Помни се също и изгледът към другите четири земи от Чинкуе Тере. От плажа на Монтеросо. От ляво надясно: Вернаца, Корнилия, Манарола, Риомаджоре.

 

Редактирано 22 октомври, 2016 от Spqr

[obsession]

Благодаря за уникалния разказ и прекрасните снимки!

[Spqr]

Монтеросо има ясно разделение между новата и старата част. Тунел е разделителят. Предишните 5 снимки бяха от новата. Следващите 5 снимки са от старата. 

 

Тунелът има алтернатива. Минава се над него през пътека. И така може да заснемем панорамни изгледи. За съжаление, заради дъждовното време беше затворен достъпът до конвента на капуцините, който е по-нагоре от споменатата пътека.

 

 

Нагледен пример за лигурско-генуезкия стил с хоризонталните ивици по фасадата. На този мини-площад вляво е църквата San Giovanni Battista. Аз ще акцентирам на сградата фронтално на снимката.

 

 

Нарича се L’oratorio della Confraternita dei Neri Mortis et Orationis. И не е църква. Виждаме какво ни посреща над входа. Череп и кръстосани кости. Познато ли е от някъде? Интериорът е бароков. В Монтеросо има още една оратория. Този път на белите, но не я посетих.

 

 

Кметството в Монтеросо е по-внушителна сграда. Ясен знак за по-градския облик на селището.

 

 

Между другото, главната се нарича via Roma. Мислихте ли, че ще пропусна да го спомена? Добро име. Срещаме го и при някои от другите земи. 

 

 

По този начин завършва фотодневника из Порто Венере и Чинкуе Тере. Надявам се да ви е било интересно.

Редактирано 22 октомври, 2016 от Spqr

[a6olq]

Благодаря! Беше увлекателно, интересно и полезно, а всичко това придружено от много красиви снимки!

[noshtna_ptica]

И аз благодаря! Върна ме отново на това прекрасно място, а и открих какво не съм успяла да видя...