Смешни и странни случки по световните летища,гари,автогари,таксита

[Еминко]

От доста време се каня да пусна подобна тема. В крайна сметка светът е оцелял защото се е смял!!И щом ние се смеем и сме оцелели досега -ще се пътува още. Кой със сълзи от смях, кой със свит стомах, кой само с чекова книжка, билет за първа класа  и четка за зъби.....ваша си работа!!

Та се редим ние на опашата на скенера на Т2 на Летище София. След подканянето на служителя 'всичко от джобовете да се постави в кошница" една госпожа от ромски произход пътуваща в "економи клас" за Ларнака с Бългериа невъзмутимо извади от джоба си едно нахапано кюфте и прилежно(както служителят пожела) го постави в кошницата. След като багажа +кюфтето минаха през скенера всичко си дойде обратно по местата. Колана на панталона, кюфтето в джоба на якето:-)).

Друг случай пак на Т2 Летище София. Една явно силно стресирана госпожа ,след минаване на рентгена попита "А сега накъде" и беше упътена към паспортния контрол, чинно си взе обувките в ръка и така боса по чорапки се отзова пред кабинката за паспортен контрол:-)).Хем ми стана смешно, хем ми стана жал. Явно доста се беше притеснила жената!!

Вярвам и че вие сте ставали свидетели на забавни случки, чули те смешни въпроси от рода...от кой перон тръгва  е самолета за...

Хубаво е да се посмеем, наближават празници:-))

[П.Кръстев]

Това с кюфтето....

 

Иначе има подобна тема, но отдавна никой не е писал там -> цък

[Juliaaa]

Т1 София. През скенера минава много млада двойка пътуваща за Париж с голям салонен багаж на Уиз. Служителят помоли момичето да отвори куфара и изважда бутилка 0,750 мл с дентална вода. Човека се извини и каза, че трябва да я вземе... Момичето плака поне час, как ще идкара 5 дни в Париж без вода за уста. Гаджето и какво ли не направи за да я успокои, но уви...

[Matea]

Не помня за къде летях, но беше скоро. Редим се на опашката за скенера, всичко прилежно извадено, пред нас двама китайци - много добре изглеждащи мъже, с костюми и бизнес чанти поставени пред скенера. По едно време минават чантите им и служителят казва, че вътре имало нещо много странно и да отваря да провери какво е. Няма проблеми, отваря той и пита какво е това - явно някакви метални предмети, увити в найлонче. Китаецът смутено казва на чист български език - преси за чесън, при нас такова няма, подаръци. :D :D :D

[Georgi_G]

Седим си, май беше в Бергамо, чакаме полета при останалите нискотарифни. Току пред нас свежи девойки отварят гейт, някъде за северна Африка, силно усмихнати, но и със заострена тесла за багажа.

Строени кошарки за багаж, строги погледи и ........... някакво арабче с видимо по-голяма чанта. Едната от девойките директно отиде до него и явно го помоли да ходи да си плаща, ама човекът сърдито отказа. Заведе го до клетката, оня силен-вилен пробва и естествено не успя да натъпче чантата от първия път. Девойчето отново го помоли, но той реши да пробва за втори път с помощ от приятел. Тъпчене, шутове, колене и за около 2 минути успяха да го натъпчат. Показаха, че се събира и започна обратната процедура. Борба минута-две без, резултат. Вдигнаха и обърнаха клетката на обратно. Единия я държи права, другия дърпа сака надолу, резултат нула, накрая  клетката нещо се изплъзна и я изпуснаха на земята. Невъобразим трясък, сигурно половината чакащи напълниха гащите. Междувременно мина някакъв чичак с количка, от ония натоварените с кофи и метли за почистване. Помолиха го за метла или каквото там имаше с дълга дръжка за бръкнат някъде отстрани и да избутат сака/куфара и още с първия опит счупиха дръжката. Италинеца крякна срещу тях, арабите на обратно, а едновременно с това и девойчетата от гейта нещо напират, понеже затварят и всички пасажери отдавна са готови в шатъла и чакат само тия. Накрая май разпориха или отвориха чантата. Започна едно по едно вадене на вещи (гащи, блузи, чорапи.......) до хепиенда. Освободиха малко място, извадиха някак си чантата, през скъсаното натъпкаха всичко обратно и на бегом се изнесоха към шатъла, с изпадащи след тях чорапи и гащи.

[captain_oveur]

Т1 София. През скенера минава много млада двойка пътуваща за Париж с голям салонен багаж на Уиз. Служителят помоли момичето да отвори куфара и изважда бутилка 0,750 мл с дентална вода. Човека се извини и каза, че трябва да я вземе... Момичето плака поне час, как ще идкара 5 дни в Париж без вода за уста. Гаджето и какво ли не направи за да я успокои, но уви...

 

 

Хм. Без вода за плакнене на уста... В Париж.... То си е драма, да ти кажа. Верно си трябва 

 

 

Не помня за къде летях, но беше скоро. Редим се на опашката за скенера, всичко прилежно извадено, пред нас двама китайци - много добре изглеждащи мъже, с костюми и бизнес чанти поставени пред скенера. По едно време минават чантите им и служителят казва, че вътре имало нещо много странно и да отваря да провери какво е. Няма проблеми, отваря той и пита какво е това - явно някакви метални предмети, увити в найлонче. Китаецът смутено казва на чист български език - преси за чесън, при нас такова няма, подаръци. :D :D :D

 

Нещо, което да го няма в Китай? Ебаси! Та това си е направо за Гинес! 

[iaia_mama]

Насред лято, летището в Щутгарт. С един колега ще летим до Варна. Аз съм първа на проверката - пускам си чантата, до нея 1-2 торбички с козметиката и минавам проверката, вземам си чантата, пъхам вътре торбичките, обръщам се и в този миг виждам как две високи и супер здрави момчета, въоръжени (!) до ушите, закопчават колегата - а той един дребничък такъв, топчест малко, само по една тениска и дънки - лято е, жега. Гепиха го от двете му страни и го отмъкнаха нанякъде. Един друг му грабна раничката, и хукна след тях. Бре, викам си, какво става?! Минават 3-4 мин., аз се чудя какво да правя. А колегата, впрочем, не знае немски, нито английски, примерно... И ето ти го идва след 5 мин. зачервен, запотен, хем се подхилква, хем още му живжика. Какво станало ли? Ами, (направо не знам какъв епитет да му сложа!) да вземе да тръгне с Космодиск, ама само онова нещо, дето се слага на кръста. И то като патрондаш същински стои! Пластмасово, ама той нали е само по тениска и явно, за който гледа зорко, си личи. Още по-тъпото беше, че си наредил човека и някакви пари по Космодиска и ония като ги видели и съвсем се изцъклили    Питали го нещо, говорели му, ама той нали ич хабер си найн... и го пуснали   Удивена го питам после  "Ама ти защо не си държиш парите в карта?!", отговорът му беше "Щот' не им вярвам аз на банките!"
Извод: бай Ганьо е жив!
 

Редактирано 15 ноември, 2016 от iaia_mama

[Guinness]

Насред лято, летището в Щутгарт. С един колега ще летим до Варна. Аз съм първа на проверката - пускам си чантата, до нея 1-2 торбички с козметиката и минавам проверката, вземам си чантата, пъхам вътре торбичките, обръщам се и в този миг виждам как две високи и супер здрави момчета, въоръжени (!) до ушите, закопчават колегата - а той един дребничък такъв, топчест малко, само по една тениска и дънки - лято е, жега. Гепиха го от двете му страни и го отмъкнаха нанякъде. Един друг му грабна раничката, и хукна след тях. Бре, викам си, какво става?! Минават 3-4 мин., аз се чудя какво да правя. А колегата, впрочем, не знае немски, нито английски, примерно... И ето ти го идва след 5 мин. зачервен, запотен, хем се подхилква, хем още му живжика. Какво станало ли? Ами, (направо не знам какъв епитет да му сложа!) да вземе да тръгне с Космодиск, ама само онова нещо, дето се слага на кръста. И то като патрондаш същински стои! Пластмасово, ама той нали е само по тениска и явно, за който гледа зорко, си личи. Още по-тъпото беше, че си наредил човека и някакви пари по Космодиска и ония като ги видели и съвсем се изцъклили    Питали го нещо, говорели му, ама той нали ич хабер си найн... и го пуснали   Удивена го питам после  "Ама ти защо не си държиш парите в карта?!", отговорът му беше "Щот' не им вярвам аз на банките!"

Извод: бай Ганьо е жив!

 

 

Хахахахаха.        Ей, спукахме се от смях в офиса. 

[Desinka]

Насред лято, летището в Щутгарт. С един колега ще летим до Варна. Аз съм първа на проверката - пускам си чантата, до нея 1-2 торбички с козметиката и минавам проверката, вземам си чантата, пъхам вътре торбичките, обръщам се и в този миг виждам как две високи и супер здрави момчета, въоръжени (!) до ушите, закопчават колегата - а той един дребничък такъв, топчест малко, само по една тениска и дънки - лято е, жега. Гепиха го от двете му страни и го отмъкнаха нанякъде. Един друг му грабна раничката, и хукна след тях. Бре, викам си, какво става?! Минават 3-4 мин., аз се чудя какво да правя. А колегата, впрочем, не знае немски, нито английски, примерно... И ето ти го идва след 5 мин. зачервен, запотен, хем се подхилква, хем още му живжика. Какво станало ли? Ами, (направо не знам какъв епитет да му сложа!) да вземе да тръгне с Космодиск, ама само онова нещо, дето се слага на кръста. И то като патрондаш същински стои! Пластмасово, ама той нали е само по тениска и явно, за който гледа зорко, си личи. Още по-тъпото беше, че си наредил човека и някакви пари по Космодиска и ония като ги видели и съвсем се изцъклили    Питали го нещо, говорели му, ама той нали ич хабер си найн... и го пуснали   Удивена го питам после  "Ама ти защо не си държиш парите в карта?!", отговорът му беше "Щот' не им вярвам аз на банките!"

Извод: бай Ганьо е жив!

 

Много се забавлявах с това, ем весело ем малко тъжно! 

[AlexandraKo]

  Удивена го питам после  "Ама ти защо не си държиш парите в карта?!", отговорът му беше "Щот' не им вярвам аз на банките!"

Извод: бай Ганьо е жив!

 

Ама какъв Бай Ганьо бе! :rolleyes: Баш си е прав човекът! Преди време в чужбина и с трите КК, дето ги носех , нещо се случи. Едната ми я лапна банкомат, втората я бяха блокирали  не знам защо. А с третата, ни успях да платя някъде, ни да тегля.

Добре, че и аз като тоз човек си имах налични, Оттогава - никога не тегля от банкомат, никога не разчитам само на карти и винаги си имам запас.

[Nikolay Ivanov]

Граничен контрол на летището в Крайова. Прибирам се след обучение в града, а живея в Полша. 

 

Граничарят ме заговаря на български:

 

Г: Накъде отиваш?

Аз: Болоня.

Г: Защо?

Аз: Живея в Polonia. 

Г: Живееш в Болоня или в Полония?

Аз: отивам в Болоня, оттам пътувам към Полония. 

Г: Роден си в Русе. Какво се намира срещу Русе?

Аз: Джурджу.

Г: Защо не премина през Джурджу? (през цялото време си мисли, че съм дошъл откъм Видин).

Аз: Защото си купих билет от Крайова.

 

(пауза. Граничарят оглежда паспорта)

 

Г: Колко години?

Аз (мисля си, че ме пита откога живея в Polonia): Четири.

Г (смее се): Четири?

Аз (разбирам, че ме пита за възраст): Тридесет и шест.

Г (показва ми печат в паспорта ми): Къде е това?

Аз: Грузия.

Г: Довиждане!

Аз: Благодаря!

[iaia_mama]

Ама какъв Бай Ганьо бе! :rolleyes: Баш си е прав човекът! Преди време в чужбина и с трите КК, дето ги носех , нещо се случи. Едната ми я лапна банкомат, втората я бяха блокирали  не знам защо. А с третата, ни успях да платя някъде, ни да тегля.

Добре, че и аз като тоз човек си имах налични, Оттогава - никога не тегля от банкомат, никога не разчитам само на карти и винаги си имам запас.

Е, то и аз винаги имам налични освен в карти, ама никога не си ги слагам в гащите и чорапите, например

[Фил]

Граничен контрол на летището в Крайова. Прибирам се след обучение в града, а живея в Полша. 

 

Граничарят ме заговаря на български:

 

Г: Накъде отиваш?

Аз: Болоня.

Г: Защо?

Аз: Живея в Polonia. 

Г: Живееш в Болоня или в Полония?

Аз: отивам в Болоня, оттам пътувам към Полония. 

Г: Роден си в Русе. Какво се намира срещу Русе?

Аз: Джурджу.

Г: Защо не премина през Джурджу? (през цялото време си мисли, че съм дошъл откъм Видин).

Аз: Защото си купих билет от Крайова.

 

(пауза. Граничарят оглежда паспорта)

 

Г: Колко години?

Аз (мисля си, че ме пита откога живея в Polonia): Четири.

Г (смее се): Четири?

Аз (разбирам, че ме пита за възраст): Тридесет и шест.

Г (показва ми печат в паспорта ми): Къде е това?

Аз: Грузия.

Г: Довиждане!

Аз: Благодаря!

А-ха-ха   

Твоето даже по-готино от вица 

[iaia_mama]

Граничен контрол на летището в Крайова. Прибирам се след обучение в града, а живея в Полша. 

 

Граничарят ме заговаря на български:

 

Г: Накъде отиваш?

Аз: Болоня.

Г: Защо?

Аз: Живея в Polonia. 

Г: Живееш в Болоня или в Полония?

Аз: отивам в Болоня, оттам пътувам към Полония. 

Г: Роден си в Русе. Какво се намира срещу Русе?

Аз: Джурджу.

Г: Защо не премина през Джурджу? (през цялото време си мисли, че съм дошъл откъм Видин).

Аз: Защото си купих билет от Крайова.

 

(пауза. Граничарят оглежда паспорта)

 

Г: Колко години?

Аз (мисля си, че ме пита откога живея в Polonia): Четири.

Г (смее се): Четири?

Аз (разбирам, че ме пита за възраст): Тридесет и шест.

Г (показва ми печат в паспорта ми): Къде е това?

Аз: Грузия.

Г: Довиждане!

Аз: Благодаря!

Звучи ми малко и като следния адрес (реален, впрочем):

гр. Русе

кв. Мальовица

ул. Троян, блок Видин, вход Тетевен

 

или (по-скоро като виц)

Кадир Кадир (преди години) бил ходил да гледа/слуша Дюран Дюран в Баден Баден 

[tonica]

... И то като патрондаш същински стои! ....

Смях се от сърце с този "патрондаш" !

 

В нашето семейство редовно като ръчен багаж се пренасят такива неща.

На скенера изглежда като цеви от разглобено оръжие

[Гост]

Пътувам със сестра ми Лондон - Майорка. Почивка all Inclusive,много хубав хотел на брега, пътуване изобщо не в мой стил, подарък за неин юбилей. 

 

За протокола: Сестра ми грам не пътува, не разбира реално бъкел чужд език (бонжур не го броя...). Дала съм инструкции за пътуването й от София (British airways, не смея да я пусна с нискотарифна), като основно опявам за течностите в ръчния багаж и от сорта. Сестра ми изпълнителна, ама и курназ - около нея българи дал Господ. При опита ми да я накарам да си напише предварително адреса ми и телефонния ми номер - ако се изгуби багажа й, да могат да ми се обадят хората - тя се тръшва пребеляла: Ама не говори такива работи! Млъкнах. Слава Богу, багажът не се затри, че щеше да стане интересно на Хийтроу... 

 

Вече на секюрити зона в посока Майорка. Чакаме си куфарчетата. Моят дофтасва, нейният никакъв го няма. След малко се цопва в зоната на специалните проверки и митничарят ни привиква. Този път аз пребелявам - вътрешно. Не съм й проверила багажа предварително. Започвам да се умилквам по английски на митничаря - тоест, разтичам се от любезност. Зер не знам какво следва. Следва вадене на пръснати в багажа флакони с течности. Аз умирам от срам, гледам сестра ми на кръв и плещя извинения. Следва кубинска кафеварка. Котлонче. При насипното кафе вече губя говор - ние имаме чекиран багаж. Държа се до момента в който митничарят не вади разкъсан пакет с бяла консистенция и ме гледа с оцъклен поглед.   И аз придобивам същата визия,сестра ми мести поглед между двамата, загряла че става нещо 'красиво'. Изсъсквам: Какво е това, бе?! Плахо изхъмкване в отговор: ами захар, за кафето...   (Да напомня, че отиваме all inclusive). Пак изсъсквам - сега като ни арестуват, докато направят проби, ще пием кафе до посиняване. Ред е на сестра ми да посинее. Ще ви спестя тирадите ми пред митничаря... 

 

П.П. Като я изпращам за София, поръчвам Special assistance да я преведе през Хийтроу до самолета, иначе тя отказа да пътува... 

Редактирано 16 ноември, 2016 от Гост

[Raybeez]

Преди няколко години с приятели се организираме да ходим на музикален фест в градче до Пилзен. Идеята ни е ясна - тръгваме пет човека с кола от София, спим една вечер при приятели в Будапеща и на другия ден, заедно с унгарците тръгваме за Чехия. На феста ще спим на палатки, затова и багажника е натъпкан до горе и затворен с насилие.

Естествено не може всичко да е по мед и масло, затова и вечерта преди тръгването - мен ме хваща някакъв стомашен вирус и като цяло прекарвам цялата нощ в тоалетната и на сутритна просто скочих до аптеката и си взех две кутии имодиум или друго подобно лекарство и изпивам две на екс, леко притеснен, че ме чака доста път.

С приятелите се разбираме, че аз няма да шофирам засега, защото не ми е много добре и тръгваме. На Калотина естествено ни спират за подробна проверка на багажа - дали се дължи на факта, че в колата всички бяха по къси гащи и тениски, които разкриваха прекалено много татуировки и съответно изглеждахме подозрително, но ни отбиха встрани и ни накараха да извадим всичко от колата. Точно протестирахме, че едвам сме събрали всичко, когато ни казаха на една маса да вадим и нещата по джобовете. Аз съответно вадя паспорт, телефон, портфейл, няколко блистера с имодиум и два пакета салфетки. Граничаря ме пита какво е това лекарство и аз отговарям:

- Амиии за корем.

- Какво ти има на корема?

- Мииииии... разстройство.

- И за къде пътувате?

- Мииииии... за Чехия на фест.

- И ти си с разстройство?

- Мхм...

 

Погледна ме със съчувствие и каза само едно : "Успех" и викна на другите да ни оставят да продължаваме.

[ven62]

Аз съм водил за 4-5 дни майка ми, баща ми и тъщата на гости на двамата ми сина (техните любими внуци) в Амстердам.

Е-е, нямаше такова приключение. Аз преди тръгване не си давах сметка какво ме чака, но жена ми (тя нали всичко си предвижда) още с купуването на билетите започна да ме обгрижва още повече, чак станах подозрителен.

 

От тръгването (багажи, дрехи - те се бяха приготвили за 3 месечно пребиваване на северния полюс, храни за внуците, абе ...) та до връщането си бяха изпълнения, бисери. Аз през цялото време бях в състояние на крайно раздразнение, граничещо с превъртане от една страна и от друга вечно превит на две и със силни болки в корема ... от смях.

На мен най-големия ми стрес беше по летищата. Трябваше да следа да не се пръснат, че не мож ги събра. А и тогава си дадох сметка - колко бавно, ама вбесяващо и отчайващо бавно вървят възрастните хора.

 

Те изживяха поне няколко културни шока:

- червените фенери.    За мен шокиращия коментар беше на тъщата - "Не им ли е студено на тия момичета"

- Мадурудам - вдетениха се до краен предел с малките къщички, корабчета, мелнички. Цял ден не можах да ги измъкна от там.

- Колелетата в Амстердам - не престанаха да с се учудват колко много има, навсякъде, и как си ги закачат на невероятни места, и как карат в дъжд и майките с N на брой деца отпред, отзад, накачурени навсякъде.

- Кафе машините и безплатното кафе в супермаркетите AH. Уж всичките са с високо кръвно и в София не пият кафе.

 

А аз един месец след авантюрата бях на хапчета.

Редактирано 18 ноември, 2016 от ven62

[Duke]

 

- Кафе машините и безплатното кафе в супермаркетите AH. Уж всичките са с високо кръвно и в София не пият кафе.

 

 

 

Чак безплатни не са, но за едно евро правят страхотно кафе наистина. На гарата обаче (както и в магазините "To Go") АН продават по-скъпо, но пак е по-добре от конкуренцията...

[ven62]

Чак безплатни не са, но за едно евро правят страхотно кафе наистина. На гарата обаче (както и в магазините "To Go") АН продават по-скъпо, но пак е по-добре от конкуренцията...

Напротив, безплатни са. Има си и пейка до машината. Друг е въпроса, че в някои магазини не работят, в други - просто няма.

Това лято в тези два AH:

https://www.google.bg/maps/place/AH+Celebesstraat/@52.362473,4.9316701,18z/data=!4m5!3m4!1s0x0:0xe63b240de51202cd!8m2!3d52.3632724!4d4.9317314

и

https://www.google.bg/maps/place/AH+Molenwijk/@52.4134467,4.8791231,15.18z/data=!4m5!3m4!1s0x0:0x15e34c552e09861b!8m2!3d52.4172082!4d4.8930815

 

 имаше машина с безплатни кафета. 

 

Ти май беше скоро, ако са го направили платено  - явно и холандците изпитват последствията от глобализацията и мултинационалните/мултикултурните общества

[Роца]

Случка първа - пристигаме на летището в Бангалор, Индия - аз, Роцев и Камбанката (тогава на 4,5 годинки). Камбанката е с астма и в ръчния багаж носим не само необходимите лекарства, но и инхалатор под формата на тръба, който на скенер може да изглежда подозрително. Привикват ни митничарите и се почва - какво е, защо е... Та се наложи да демострираме как се използва насред опашката. Пуснаха ни по живо по здраво... На връщане, кака ви Роца накупила 1-2 тона индийски подправки, тъй де, къде иначе ще намери гарам масала и подобни. Подправките, купени от супермаркет, насипни, в непрозрачни пликчета. С целия си акъл ги слагам в ръчния багаж (щото нямах място в чекирания, нали пътувам леко ) и, естествено, след скенера, пак ме привикват митничарите. Какви са тия пликчета, какво има, защо ги нося. Роцев почва да се притеснява и да ме гледа на кръв, защото аз съм отговорник по събирането на багажа. А иди обяснявай, че в Париж няма куркума... След 5 минути обяснения, аз се сещам, че в портфейла си пазя касовата бележка, та я показвам. Сравниха пликче по пликче и ни пуснаха... Роцев после ми три сол на главата чак докато се прекачихме на Дубай .

 

Случка втора - миналата година се връщам за един уикенд в София, пътувам наистина с чифт дрехи за смяна и четка за зъби. Пътувам с Уиз (за първи... и май за последен път ) от Бове. След 3 часа и половина придвижване към летището, вече съм в стрес, че ще изпусна самолета. Пристигаме с шатъла  30 минути преди полета. Тичам на гейта, вадя разпечатката на чекирането, мацката я поглежда и прибира. Кацам в София в петък вечерта и пътувам обратно в неделя следобед. Чекирана съм за обратния полет още от Париж, имам разпечатка, абе, пушка отвсякъде! Пристигам на летищато, подавам разпечатката на гишето и мадамата ми казва "госпожо, това ви е резервацията за полета на идване от Париж!". Аз в бързината при излитането съм подала резервацията за връщане... На телефона имам пдф на резервацията, ама нямам принтер. Добре, че жената на гишето се оказа разбрана и като й показах файла от телефона ми я разпечата на място, че иначе щях за олекна с 30 евро. Доволна, тръгвам на скенера за проверка. По това време още не бях подстригана и съм с коса почти до кръста, вързана на опашка.... с изцяло метална шнола. Слагам си чинно телефон, часовник, колан, чанта на пътечката и тръгвам през скенера с бодра стъпка. В момента в който минавам, започва да пищи - забравила съм шнолата. Та имах право на препипване от госпожата на скенера, да не би да съм забравила още нещо забранено .

Редактирано 18 ноември, 2016 от Роца

[Светославов]

Благодаря за усмихнатата утрин, която ми подарихте с тази бисери

И малко от мен.

Летя от Париж след близо двуседмично скитане в района на Шамони. Беше преди няколко години и не си спомням къде точно на летището отворих раницата за проверка. Между многото неща от катуна те го и газовото котлонче с бутилчицата(от еднократните) на него, празна според мен, но съм забравил да я отвия и хвърля.

С недвусмислен жест момата ми посочва котлончето и коша, където да го оставя. Естествено умишлено или не тя не разбира нищо от обясненията ми на английски, както и аз не отбирам от репликите и на френски.

Понечвам да отвия бутилчицата и да я махна, та дано спася котлончето. Естествено размириса на някаква остатъчна газ, момата като се стресна, изстреля нещо по телефона и току цъфнаха двама окичени со все оружие левенти, абе разботата отива на загрубяване. Аз междувременно веднага пак завих бутилчицата, писаха някакъв протокол от който разбрах само "конфискация" и си олекнах с едно котлонче

[iMari]

Наредила съм се на опашката пред гейта за полет към София,мисля,че беше на Мадридското летище.Пред мен една весела женска компания,пуска свежи лафове.Към опашката идва тичайки млад ром,в едната ръка държи огромен сак,а в другата пухкаво ромче,ненавършило годинка.Запъхтян рома пита на типичен ромско -български"Има-ли-тука-българи?" и после към една от мацките в женската компания"Айде,моля ти се, како,да ти оставя детето и багажа,че има още".Жената е в добро настроение,взима детето на ръце и циганина хуква в обратната посока.Почват едни бъзици,че той само на българи има доверие,да бяха испанци не би си оставил наследството ,почва чудене какво е това "още"- багаж ли,деца ли?   и все от сорта.Опашката се превива от смях, обаче минава време, отварят гейта,а рома го няма. Малкото стои спокойно,гледа любопитно и въобще не се тревожи къде са родителите му.

Една от служителките на гейта,обаче, е видяла какво се случва и започва строго да разпитва на кой е това дете,къде са родителите му и защо са го оставили на непознат човек?Точно, когато ситуацията започва да става неприятна, в дъното на коридора се появява бащата тичайки с още едно дете(близначе),понесъл още няколко сака/куфари,след него тичат жена му също така натоварена,а след нея и 7-8 годишно момче.Не знам какво са ги правили с багажа,защото минах преди тях.Но на паспортния контрол на  летище София,като им предложих да минат напред,защото са с малки деца,бяха едни такива смутени.

[bibi]

90-те години.Аз - младо яре на 5 месеца служба съм един от водачите на група синдикални дейци (щото знам чужди езици ), които ще обменят опит в Чехия. Успивам се за полета и отивам яко ошашавена на летището. В паниката незнайно защо, взимам митническа декларация, в която с треперещи ръце поДпълвам, че имам за деклариране златен синжир с кръстче и златен пръстен. Явно съм била върло подозрителна, защото ме прибраха в една странична стаичка да ме препитват и да ми изтърбушат дамската чанта. Добирам се до гейта в последния момент, където колегата, леко истерясал, ми врещи: Къде си бе моме ?! Не мога да ги събера тия говеда. Все е имало, но тия са получовеци. Ще берем ядове с тях. Полетът минава гладко - хората хапнаха, пийнаха, предеремаха в самолета. Аз вече имам пулс. Сичко шес!

Прекарахме ги през паспортната проверка, отиваме за багажа - суматоха: не могат да си познаят куфарите, а тоя е, а не е, взимат чужди, връщат... Изведнъж всичко утихва подозрително - на лентата в цялото си великолепие се мъдрят две... дамаджани. Едната 3 л., пълна с домашна ракия, затисната с вестник (Държавен вестник, както се разбра в последствие) леко посмръдва, леко прокапва по лентата, а другата от 5 л. с домашно вино, затисната с... кочан царевица. Шах и мат ! Вижда ги един чичко с униформа и започва неистово да жестикулира, че не може. Обяснява на английски за ограниченията за алкохол. Нашичкият надушва, че ще му гепят пиячката и запичва неистово за реве на български: Кажете му на тоя педе...гел, че аз 5 дни ш...ната бира нЕма да им пия !!! Да бе да да не съм правен в г.з ! Ще му... майката, лелята и т.н. Онзи, обаче е непреклонен, вика подкрепление. Колегата някак си се опитва да превежда и да се прави на модератор. В един момент нашият се ухилва и се засилва към едно кошче за боклук. В него се мъдрят празни пластмасови бутилки. С два лъвски скока се хвърля, вади няколко, взима дамаджаните, вади вестника и царевицата и разлива ракията и виното в бутилки. Вече мирише мощно на домашнярка. Човекът, ухилен до уши,врещи неистово: Така става ли, а ? Става ли? И раздава по бутилка на човек. Вече всички хора на лентите са оставили багажите, не мърдат, не дишат и гледат нас. Циркът е пълен. Аз не мога да кажа мъц. Гледам всичко, там съм, но ми е като на кино. Пуснаха ни някак си. Май само дамаджаните останаха. И до ден днешен за мен е загадка как е успял да ги чекира в София.

Редактирано 24 ноември, 2016 от bibi

[Гост]

Хахахаххахахахааааааа.... събудих квартала...