дневник Разходка из Австрийските Алпи

[Роси 777]

Но мога да продължа да ви разказвам за Алпите от миналогодишното ни пътуване из Австрия 

 И така.......пак е септември месец и сме си подготвили пътешествие из любимите ни Алпи.

 

Датата идва 25.09  и към 14ч. "късаме синджира" в посока София.

Преминаването по южната дъга на околовръстното там в петък към 18ч. се оказа почти "мисията невъзможна" - отне ни над 2,5 часа да минем по нея. След кратка пауза при децата към 23ч. се отправяме към границата и както винаги - минаваме я и на паркинга на "плескавиците" нощуваме. Около 24:00 сме там - спокойно е няма навалица - идеално. Минаваме изключително бързо и се нареждаме на паркинга. Ония същия чичка изкочи пак из невиделица и .......знаем беее , знаем - 3 еврака. Плащаме си и по леглата.

На сутринта ставаме към 07ч. пием кафе , тоалет .... и газ към Австрия ,Сърбия, Хърватска и Словения мислим да ги "прескочим".

Следват ония скучни сръбски пътища , нищо интересно навън - същата гледка както и в БГ - драки..., боклуциии...., караме си и по едно време настигаме една червена "костенурка" което се оказа някъква Застава .

Собственичката и явно мнооого харесва калинките защото ги беше накачила навсякъде , дори и тя е с риза на калинки, подглавниците са калинки ........ абе всичко е в калинки. Поздравява ме ги и подминаваме.

Към обяд сме на Сръбско - Хърватската граница и тук е спокойно само по шосето има много боклуци (торбички , хартии ,бутилки....) които показват , че бежанците са минали от тук.

Този път и на двата пункта ни проверяваха кемпера , но без забавяне.

Спираме "традиционно" да дозаредим гориво и пауза за кафе на "първата" Ина( Хърватия ).

Разкършваме се малко и пак по конете , към 17:30 сме на Словенската граница (посока Марибор). Купуваме си само Австрийска десет дневна винетка за 8,70 Е , слагаме отметка на навигацията да отбягваме платени пътища и потегляме.

Забравих да кажа , че тук на границата беше толкова пусто , че дето се вика: "гол да бягаш - няма кой да те види".

Поемаме по малки пътчета към Австрия ,тук вече гледките започват да стават красиви.

Водопади от цветя на всеки прозорец и тераса по къщите , зеленина на всякъде.......

Този път Гарминката ни прекара през самия град Марибор и по един доста тесен път и след едно 19% - но изкачване (добре ,че не беше дълго и с остри фиби) се озоваваме в Австрия. Задали сме координати на един паркинг на спортен комплекс.С 46° 46' 34" И 15° 35' 05" където ще нощуваме.

На сутинта  продължаваме до Клагенфурт където се намира парка с миниатюри от целия свят..Не след дълго сме на паркинга - безплатен. С 46° 37' 11,9 И 14° 15' 48,1"

"Наместваме" до един кемпер на цветя.

Купуваме си билети по 13Е на човек и влизаме.

Днес ни се отдава възможност в рамките на деня да "стъпим" на петте континента, разглеждайки миниатюри от къде ли не.

България е "представена" с Рилски манастир.

След парка правим една бърза разхода из градчето и задаваме координати към Гросглокнер.

Минаваме през красиви малки алпийски селца , спираме.... снимаме....

и след обяд сме на входа на прохода който е платен - 34,50Е ,освен билетче ни дават и от ония "авторитетните" стикери дето си ги лепим на задницата на кемпера.

Продължаваме до паркинга С 47° 04' 20,6" И 12° 45' 20,9" ( безплатен ) на който имаше и други кемпери които ще нощуват там.Нарежда ме се и ние и си правим вечеря. Хапваме , гледаме филм и гасим тока.

На сутринта времето е все още чудесно за разходки, правим сандвичи и поемаме към ледника.

Комшиите също започват да се "излюпват"

На паркинга има инфо табела на която е показано как с годините глетчера се топи и както се казва "е на привършване" така ,че ако все още се чудите дали да го посетите - побързайте

Има възможност да се спуснеш долу до самия ледник , нооооооо ние не го направихме (без да си кривя душата - домързя ни)

Един тесен път с няколко тунелчета тръгващ от сградата на паркинга дава възможност да се доближиш до ледника и да го видиш по от близо и от горе. Тръгваме по него. В тунелите са поставени датчици за движение и наближавайки ги пускат разни звуци, викове...,музички...,хлопане.. чукане...... - шашкат бедния турист.

В единия тунел се чува шум като от гуми на кола по черен път , вървим си и си викаме тия се бъзикат с нас ,че идва кола. След малко обаче някой ни осветява и се обръщаме ......

Егати настига ни едно Рено (баничарка), че е и "електрическа" - къде се тика тоя тука - не вижда ли ,че няма място Затова и не чухме шум от двигател електромобил е ,правим му място да мине и виждаме надписите по колата ,че е по подръжка на съораженията.

На края на последния тунел го настигаме ние и с интерес гледах как маневрира за да се върне на зад на една малка бетонна площадка. Бяха си сложили една греда на ръба и за да могат "спокойно" давайки заден да опират гумите в нея за да не отърват колата при глетчера. А аз както "едно време" кибиците пред блока седя и го гледам каква ще я свърши с маневрата.

Сещате се как беше преди години - един слязал пред входа и вдигнал капака на "москвича" и след 10 мин. мъжете от входа и те слезли и дават акъл Явно се притисни човека щото не успя от първия път

След последното тунелче стигаме до този знак и се връщаме обратно.

Над паркинга за автомобили който е на няколко етажа има една стъклена постройка наподобяваща вижка и в нея най-горе имаше няколко бинокъла да погледнеш към върховете. Там си правим снимка с един козел на който му "опънахме" брадата.

Казваме "здрастииииииииии" и на един мормот

Тук мормотите до толкова са свикнали явно с туристите , че позират с удоволствие като манекени и после буквално те " налазват" да ги храниш.

А как смърдяяяяяят ...... - не е истина Отказвам да ям Милка шоколад ако ще го завиват те

Пообикаляме още малко , снимахме още малко.........

и слизаме до паркинга , кемпи ни чака кротко на припек- будим го ,че беше задрямал и потегляме към прохода, че мъглата идва

С изкачването започна да се появаява и мъгла и гледките постепенно "изчезнаха"

На паркинга на Еделвайс (след който започва спускането) започна да прехвърча снежец и се отказахме да се качваме до мерника към връх Гросглокнер защото видимоста там беше изключително малка

Няма да се впускам в подробности от сорта ,че пътя е построен 1930-1935г. и т.н.

Преминаването на прохода Гросглокнер си е "приключение" - пътя е хубав, достатъчно широк , достатъчно стръмен и ......достатъчно дълъг.

Както споменах след паркинга на Еделвайс започва спускане което е 17км. и с наклон 12%

През определено разстояние има инфо табели указващи колко километра ти остават и с какъв наклон - да не се отпускаш

Да минеш от тук с кола, кемпер, мотор е ОК, но няколко пъти се разминавахме с велосипедисти който въртяха педалите по баирите ,евала .....тия ги признах - железни са

Появиха се и табели с надпис :

"ааааааа спирачките , спирачките как са , а? "

На няколко места имаше "почивалища" да си отдъхнат конете и шофьорите да избършат потта от челата , да проверят памперса как е шегувам се за последното разбира се

Снега изчезна и гледките отново станаха чудни ....зелени....

Излизаме от прохода и се отправяме към следващата точка от плана.

Редактирано 22 ноември, 2016 от Роси 777

[Роси 777]

След прохода Гросглокнер се отправяме към ледената пещера - Айсризенвелт в близост до Верфен, която е най-голямата такава във света.
Идеята ни е да стигнем до там , почивка , нощувка и утре с бодра крачка да я разгледаме.
Четохме , че това си е над половин ден занимание тъй като има пешеходни преходи , лифт.....
Накрая на градчето по посока на пещерата пристигаме на паркинг на който има табела ,че пътя продължава с 21% изкачване и съответно на връщане - същия наклон спускане . От него тръгва шатъл които за по 6,5 eвро  в двете посоки и те извозва до паркинг ( С 47° 29' 50,0" И 13° 11' 37,5"") на 5км. нагоре (последния до който може да се стигне с кола).

Решаваме ,че щом има алтернатива няма да мъчим нашето "добиче" по тоя баир ще ползваме услугите на шатъла и хвърляме котва тук.

Часа е около 16 и нещо , паркираме се и излизаме да пообиколим градчето преди вечеря ,пошляхме се пообиколихме и се прибираме "в къщи".

Вечеряме и след това гледаме филм (рано се стъмнява )
Спим необезпокоявани и сутринта след кафето се нареждаме на първия шатъл за "на горе".
Шофьора с особенна лекота и рутина преодолява изкачването и завоите и ни стоварва на паркинга чийто координати споменах по горе. Слизайки от бусчето се замисляме , че наистина е било абсолютно безмисленна операция да тормозим нашето кемпи , както казват старите хора " що да си горя ръцете като има маша".

Минаваме през касата за билет, има опция да не хващаш лифт ,билета за него е 10 евро , но в такъв случай се върви по едни "козе" пътеки 90мин. Денивелацията не е никак малка и тая процедура не ни се стори приемлива. 2х20мин. + още 90мин. - нееееееее мерси. При положение ,че лифта те хвърля горе за 3 мин.

Купуваме си комбиниран за лифта и пещерата - 22 евро  и поемаме по пътеката.
Следва 20мин. пеш до лифта , който те изкачва до някъде и после още 20мин. до входа на пещерата. Още на първите 20мин. оплезихме език ,а ако трябваше да катерим и 90-то щеше да затвори пещерата
Времето е чудесно и гледките които се откриват от високо са страоооотни

минаваме и през едно тунелче на "пряко"

Все още сме само ние на входа на пещерата и служителите обясняват ,че трябва да изчакаме 20-30мин. да се събере групичка.

Тъй като в пещерата температурата е постоянно нула ,че и под нулата даже сме се екипирали както подобава - шапки.....,ръкавици.....
Въпреки ,че виждам табела ,че в пещерата снимането е забранено решавам да попитам дали пък не може без светкавица или кардинално - никакви фотоапарати. Момчето казва ,че изобщо не може да се снима - никак. С две приказки ни съгласи дето се вика - значи прибираме апаратите на топло
Затова и нямаме снимки от вътре. , а само тия картички които си купихме от горната станция на лифта, да не сме валат - без снимки

След около половин час се събираме достатъчно навалица за една група.

Раздават ни през няколко човека по една "ретро" карбидна лампа и ни въвеждат в пещерата. Няма монтирано никакво осветление вътре . Водача от време на време по пътеката и на "възловите " места където има какво да се види пали магнезиева тел която осветява много добре ледените образования които ни показва.
Обиколката трае около 70 мин. И като цяло (качване - слизане) се катерят 1400 стъпала - сгряващо е
На изхода на пещерата връщаме лампите и поемаме надолу.

След пешеходните преходи и лифта в 13ч. сме на паркинга на който ни остави шатъла.
Пълно е с леки коли . Не след дълго бусчето се появява -слизат няколко човека , качваме се ние и обратно по 21% спускане ни откарва до кемпи.
Насреща ни и съвсем на близо е замъка "Hohenwerfen" ,но него си го оставяме за друг път.

Продължаваме  към паркинга на езерото Кьонингзее С 47° 35' 30,8" И 12° 59' 15,1" или както го наричат зеленото кралско езеро, което се намира на 45км.

[Роси 777]

Паркинга е огроооомен ,но и платееееен.

Това вече е в Германия. На Австрийските забележителности е фри , но тук не пускат "фъндък"
Оглеждаме се и се ориентираме при другите кемпери- (барабар Петко с мъжете)

Заставам пред автомата за билетчета и разучавам кое колко струва ,а зад мен спира кола и една дама на немски ми "щпреха" нещо,а аз нихс, ама нихс ферщейн тя се опита още веднъж да ми обясни и накрая ми бутна едно билетче в ръцете благодарих и ,все пак 3-4 думички на немски са ми останали в главата от училище и поглеждам на него пише ,че е до утре сутринта до 10:30ч. Еееее супер е ,но така или иначе няма да се разминем и ние да си дръпнем едно , защото утре целия ден е плануван за разходка с корабче по езерото , а билетите са за час, за два и от там директно 5 евро за денонощие.
Връщам се до кемпера  слагам "армагана" на таблото и излизаме на разходка да поогледаме от къде тръгват корабчетата за да сме подготвени.

Много заведения и сергии с всякъкви джунджурии,  поразходихме се още малко и се прибираме .
На сутринта след кафето , отивам до автомата за билети и срещу 5 евро се сдобиваме с такъв до утре сутрин , на тръгване след обяд можем и ние да го подарим на някой да преспи на паркинга "за наше здраве"
Грабваме апаратите и бегом към кея. И тук сме сред първите мераклии, купуваме си билети по 16,90 евро  на човек и се мятаме в корабчето. Това е цена на билет до "последната спирка" - Салет.
За нула време го напълнихме "до горе" , огледахме се , корабчето фраш с хора ,а спасителни жлетки ни една. Да не дава господ да разбираме къде са ги прибрали и дали ги има изобщо
Рано е и все още има мъгла над водата.

На определено място на сред езерото корабчето спира "капитана" помолва за тишина ,вади тромпет от един сандък и започва да свири няколко ноти към брега , ехото му "отговаря" . Прави пауза и пак - ехото пак отговаря , сменя мелодийки - ехото повтаря ,ехааа - готино е.

След което се отправяме към църквата "st. Barthoma".

Ние не слизаме там а продължаваме до последната "спирка" - Салет
,там слизат и останалите и поемаме по пътечка през гората .

След около 15-тина минути вървене излизаме на едно по малко езерце - Оберзее.

След него има пътека която води до голям водопад - вървяхме може би до половината , но ни домързя и се върнахме отново на кея на Кьонингзее.
Корабчетата сноват постоянно- едно през друго ,не е нужно да чакаш.

качваме на поредното корабче което ще ни отведе до църквата "st. Barthoma"

Вече е почти обяд и тук е пъъъълно с хора , ученици са насядали на раничките си и рисуват пейзажи, баби и дядовци си почиват по пейките и разбира се неизменните китайчета (япончета или корейчета) не мога и не мога да ги различавам и тва сие
Заради "силното" им присъствие където и да се разхождаме на моменти оставаме с впечатление ,че не те и ние разглеждаме Австрия ,а по скоро ние "джиткаме" из Китай
Те са на всякъде където сме ходили и сега и до сега. Разхождаме се и ние посядаме на пейка и се любуваме на гледката към езерото.
Тишина , спокойствие, красота.....

Поразходихме се още малко и решаваме да се прибираме , защото за днес имаме още една "атракция" в списъка - солната мина в градчето Berchtesgaden която е само на 6км. от паркинга

Качваме се на поредното корабче и се прибираме. Пием кафе и оглеждаме евентуално на кого да подарим билетчето си. Оказва се ,че на "комшиите" около нас са с по дълъг срок на годност Допиваме кафето и поемаме към мината, докато тръгнем и вече сме пристигнали

Координатите които бяхме свалили нещо се оказаха "фалшиви", затова паркираме на голям паркинг преди мината и продължаваме пеша към нея .

Има няма 5 минути и сме на касата ,взимаме си билет за по 16 евро на човек.
Следващата група е за след 15 мин. през което време ни раздават гащеризони , като на работниците, правим си снимки с тях защото и тук снимането е забранено и си оставяме апаратите в сейфче.

Качват ни на едно мини влакче седалките на чийто вагончета представлява надлъжно разположена греда която надкрачваме и сядаме като " на конче" редим се по няколко човека един зад друг и тук ми минава една мисъъъъъъл .............- ми ако набие "резко" спирачки машиниста - ко става........ ще се надянем всички , без да искам съм седнал най отзад на вагончето .............за мен опасност нямаaaa , пред мен е Роси - значи всичко е ОК
По тесни тунелчета ни отвеждат навътре в мината. Слизаме в една голяма зала в която ни пускат няколко визуални ефекта и разказ (за нас аудиогид на руски) след което се пускаме по една дървена "пързалка" по дупета на по долно ниво и от там започва пешеходна обиколка из галериите.
Тия "пързалки " са нещо като тръбата при пожарникарите по която слизат до колите най бързо, явно тук миньорите са се спускали за по бързо и лесно. Разбира се има и стълби за шубелиите.
Разказват за начина на добив на сол и машините които се използвали ,следва още една "пързалка" и после с една да я наречем лодка - платформа ни прекарват през някакво подземно "езеро".
То всъщност представлява водата с която са запълнили галерията за да се разтвори солта в нея и после с помпи я изпомпват. Слизайки на "брега " има чешма да опиташ водата, разбира се мокря пръст и облизвам - бббррррр...... солено .
Някой от групичката пък плюнчат пръсти , търкат стената и после ближат - явно пак е солено , съдейки по физиономиите които правят
Продължаваме обиколката и слушаме разказа от аудио гида.
След около час се товарим пак на вагонетките и поемаме навън. Излизаме от мината , връщане на гащеризоните и естественно на едно табло са изкарани снимки на всички от групата как се спускаме по пързалките , как сме се наредили на вагонетките......
Една снимка - 5 евро  , две снимки - 10 евро  и три снимки 12евро .....взимаме си ги и трите ( тук се сещам за вица : и трите ли дядо попеееее - и трите синко и трите....)

Минаваме и през магазинчето за сувенири на изхода - купуваме си "истинска" сол.

От тук по програма следва един почти 200-та километров преход до Мюнхен , тази вечер сме на гости там.
Вкарваме координатите и палим гумите.
Веднага след ганицата Австрия - Германия се набиваме в "качественно" задръстване. Магистралата Залцбург - Мюнхен има няколко участъка в ремонт и движението на тия места се прехвърля ту в едното платно, ту в другото.
Движим се изключително бавно .Лентите пълни с коли ,тирове.....пъплят едвам едвам.
След около час и половина и мнооого нерви ни "свирва влака" слагаме отметка на гарминката да отбягва магистрали и на първия възможен изход - ааайййййй ши ти и на магистралата я. - дядо ми едно време само по магистрали е карал
Поемаме между селца и градчета, пътя е чудесен няма дупки и ако изключим ограниченията на скороста в населените места се предвижваме все едно по магистрала.
На сутринта ставаме пием кафе с домакините , те на работа , а ние газ към следващата ни цел.

[Zaro]

След кратка пауза при децата

 

Ето тук е ключът към бараката - децата са големи на собствен ход, а не са ремаркета в седми клас....

[Цвете]

Ето тук е ключът към бараката - децата са големи на собствен ход, а не са ремаркета в седми клас....

Всяко нещо с времето си.

[pamela]

Ето тук е ключът към бараката - децата са големи на собствен ход, а не са ремаркета в седми клас....

 

Охо, и вие ли сте в седми клас? Хубавото е, че остана още малко - има-няма 6 месеца. А след това...

[Роси 777]

Така е , по спокойно е когато пътуваме двамата и няма мрънкащи деца , но когато ги имаш не можеш да ги изхвърлиш . Следя блога на едни руснаци , много ме кефят, правят невероятни пътешествия   , обикалят с кола и палатка вече с три деца.

 Ето блога , който има желание да чете   http://www.kirill-anya.ru/trip.html

[Zaro]

Така е , по спокойно е когато пътуваме двамата и няма мрънкащи деца , но когато ги имаш не можеш да ги изхвърлиш .

То чавето не мрънка. Даже напротив, пита кое място следва.

[Роси 777]

На сутринта ставаме пием кафе с домакините , те на работа , а ние газ към езерото Мондзее след Залцбург.Пристигаме в едноименното градче спираме на голям паркинг до брега и правим една бърза обиколка - не ни впечатли.
Мятаме се по конете и продължаваме към следващото езеро Аттерзее като по неговия бряг минаваме и разглеждаме без да слизаме от кемпера даже - Опън тур - обиколка

Последна цел за днес е градчето Гмунден на езерото Траунзее.
Там имаме координати на паркинг в началото му С 47° 54' 41" И 13° 47' 12" в близост до двата замъка близнаци "Орт ", единия от който е на брега ,а другия във водата.
Паркираме се и отиваме до брега да погледнем кое -как , утре сутринта мислим да направим една пешеходна разходка из Гмунден и до замъците
На сутринта рано рано грабваме апаратите и тръгваме на обиколка, разхождаме се по брега -спокойно тихо градче поснимаме малко и отиваме към замъка във водата.

[

Тук също са си сложили "място" за заключване на катинарчета за " вечна любов"

Разхождаме се и из "морската " им градина и потегляме Hallstatt . По пътя спираме на няколко места за снимки ......

....и в ранния след обяд сме в Hallstatt. Тук вече сме идвали , градчето е страхотно , но ни е по пътя и пак спираме да се разходим из него.Затова не правим много снимки , само се наслаждаваме на гледките . Но ще ви покажем от предния път как е. Паркингите в градчето не стига че са кът а и ограничени по височина 2м. Излизаме от градчето в посока юг и виждаме  подходящ за нас. Паркираме и пеша се връщаме към Hallstatt - малко да се раздвижим

Градчето е изключително красиво. По единия склон на планината две кабинки движещи се по релси качват и свалят туристи ,а на върха има направена платформа изнесена напред във въздуха за да се види Hallstatt от птичи поглед. Докато се усетим и вече бяхме с билет в ръка ( 13 евро  ) на човек в двете посоки. За още толкова имаше посещение на солна мина , която пропуснахме, защото вече бяхме в подобна .Кабинките се движат доста бързо и за нула време сме горе, там има и ресторант с тераса от която се открива страхотна гледка .

Насладихме се на гледките  и слизаме отново долу , тръгваме по малка крайбрежна уличка.

Тъй като масите на малко ресторантче са от едната страна на уличката ,а самото заведение е от другата хората са си сложили този знак.

Много е красиво чак не ни се тръгва ,но ...трябва да вървим напред. Продължаваме към Оbertraun , който е само на 5 км от тук , към паркинга на лифта с координати С 47°32'54.0" И13° 42' 23.0" ,който ще ни изкачи на 2100м. надморска височина и ще можем да видим езерото, Hallstatt и Оbertraun от "самолет" , но това е в програмата за утре

 

 

 

[Ивка]

 

 но това е в програмата за утре

 

 

ееееееее, свърши ли за днес?

[Роси 777]

На сутринта кафе.....,мафе , сандвичи за из път защото разходката се води целодневна и отиваме на касата за билети.

Цената е различна защото има няколко комбинации на атракциите, ние си избираме " ол инклузив" билет за по 42 евро  на човек който включва:
Трите лифта , посещение на ледена пещера , посещение на пещерата на мамута, площадката над Халщат и Обертраун за която споменах (петте пръста в нищото) и една голяма тенекиена (може би) глава на акула от чиято зинала уста (все едно си в нея) се любуваш на пейзажа.

Мятаме се в кабинката на лифта която събира 30- тина човека и слизаме на първата станция където са двете пещери

И до двете се стига след 20-тина мин. ходене
Показваме билета на едно гише и един вежлив чичко ни казва ,че първо разглеждаме ледената пещера , после мамутската и след това останалите неща както си решим. Пещерите бяха с фиксиран час.

И тук сме първи
Изкачваме се до входа и изчакваме да се съберем достатъчно за една група и влизаме с водач.

Отново сме се екипирали както си требе с шапкиии...., мапкииии......а, групичка шваби са взели по кардинални мерки и "развъртат" едни патрончета по между си - щото не си носят ръкавици и шапки
Тук за разлика от предната ледена пещера стълбите вътре са по малко има монтирано някакво осветление , снимки може да се правят но без светкавица ииии......няма толкова лед разбира се ,предишната все пак беше най голяма ледена пещера в света

Правим обиколка за около 40-50 мин. И се отправяме към мамутската пещера.

Една лелка водач ни поема и развежда из пещерата , обяснява нещо само на немски и като се замисля сега , май тая пещера си беше загуба на време може и да се прескочи.

Излизаме на светло и се отправяме към лифта за да хванем втория , който ще ни изкачи до горната станция където се намира акулата и площадката "пет пръста в нищото".
Кабинките се движат през 15 мин. ,изчакваме малко и се качваме.

Гледките които се откриват с изкачването са много красиви. Слизаме на горна станция, прави ни впечатление ,че и двата лифта са си дълги , а и на двата почти липсват стълбове, въжетата висят с големи "кореми".
И на двата имаше само по един стълб.
Излизаме от станцията и ествствено първо тръгваме към "петте пръста в нищото" - намира се на около 30- тина минути пеш. Горе има доста хора, които щъкат насам- натам, снимат красотите, голямо движение.

Металната площадка наподобява длан на ръка и петте пръста на която са над "нищото" дъното на площадката е скара така,че надлу се вижда.
Гледката от тук е .............. уууаааааауууууууу

Някъде там долу в ляво е Халщат , а другото в дясно е Обертраун.

На няколко пъти излизахме на различните "пръсти" снимаме....
Страхотия много красива гледка.

Правим и едно селфи - като подрастващите  

Хапваме сандвич полюбуваме се на "панорамата" и тръгваме обратно към станцията защото "акулата" се намира в обрана посока.

На табелка виждаме ,че след станцията има половин час вървене до "акулата" и после още толкова връщане и там като се помотаме малко излиза , че ще ние нужно поне час и половина време.
От табелата която четем трябва да се спуснем по едно стръъъъмно надолнище и като се сетихме ,че после (след минимум час ходене ) ще трябва да го изкачваме иииии..... "ние май се отказваме от тази атракция" - днес явно не и е ден на акулата няма да има късмета да ни види
Третия лифт, за който споменах те сваля малко по ниско от другата страна на върха и от там започват някакви пешеходни маршрути, които ние пропускаме така,че няма да се възползваме от него.
Правим още някоя и друга снимка и обратно хващаме лифта надолу, хоп и втория до начална станция и сме на паркинга.Кратка почивка и черта към Грац.
Излизаме от Обертраун и след малко насреща ни се мъдри табела с обозначение 23% изкачване - ухаааа браво. Ще си подобрим "личния рекорд" - за първи път срещаме такова изкачване
Може и да сме минавали и по по-голямо ,но не е било обозначено.
Не успяваме да я снимаме защото точно в този момент ( по закона на Мърфи ) се оказа ,че трябва да се смени батерията на апарата (светва,но не иска да снима) , не мисля ,че трябва да се върнем обратно за едната снимка и продължаваме.
Хубавото ,че и тези 23% , както и ония 19% преди Словенско - Австрийска граница не са продължителни и са с прилични завои - преодоляват  се  лесно, превземаме ги и продължаваме към магистралата за Грац.

Попадаме на паркинг на Икеа и се позиционираме там.
На сутринта ставаме по навреме (06:30) защото ще караме  до София което си е аха - аха 1000км.
На бързо кафе и потегляме , до Икеа има още няколко големи магазини и виждаме , че на паркингите им има образуван огромен битак, продава се какво ли не. Егати работата в 06:30 щъка народ напред, назад търговията кипи почти като нашия Димитровградски е. Който в интерес на истината не знам въобще дали съществува все още
Нямаме време да се спираме така,че подминаваме и пердашим напред.
Малко преди границата със Словения слагаме отметка на гарминката да отбягва платени пътища (за да избегнем отново словенската винетка) и естественно минаваме пак през онова тясно пътче с 19% - ното този път спускане и продължаваме извън магистралата.

На Хърватската граница си разрешаваме магистралите и гааааааз до другия край на Хърватия  , дозареждаме гориво , "кофе пауза" и пак по конете.
От тук нататък са едни 500км. през които постепенно се връщат пейзажите с драките покрай пътя и торбичките закачени по тях от вятъра - просто "красота" - ужас - Що едните могат , а ние НЕ ?!?!?
Скучните гледки се нижат една след друга , километрични ( над 10км.) опашки от ТИР-ове по границите (съжалих ги тия последните).

След няколко плащанки на магистрали и безпроблемно минаване на границите към 22:00 "цъфваме" на нашата бариера и се усещаме ,че след още 500км. сме си в Бургас и приключенията за тази година май май свършихаааа.

Обобщението на тази разходка е нещо такова :
Емоциите и невероятните красоти са ясни - на макс
Изминати - 4000км.
Гориво ~350л. Цената на което е ~750лв. (при 2,15лв. средно за литър )
Пътни такси, винетка -220лв.
Забележителности (всичко) - 560лв.
Тотал ~ 1530лв.

Редактирано 23 ноември, 2016 от Роси 777

[jungfraujoch]

Обобщението на тази разходка е нещо такова :

Емоциите и невероятните красоти са ясни - на макс

Изминати - 4000км.

Гориво ~350л. Цената на което е ~750лв. (при 2,15лв. средно за литър )

Пътни такси, винетка -220лв.

Забележителности (всичко) - 560лв.

Тотал ~ 1530лв.

Прекрасно пътешесвие,уникални гледки!Браво!

[slujitel]

 

На сутринта кафе.....,мафе , сандвичи за из път защото разходката се води целодневна и отиваме на касата за билети.

 

 

Здравейте, може ли да ми кажете, как да намеря местата по координатите, които сте дали в Гугъл мапс, като ги напиша там не намира нищо? Някой друг ако знае, моля да ми каже.

[slujitel]

Здравейте, може ли да ми кажете, как да намеря местата по координатите, които сте дали в Гугъл мапс, като ги напиша там не намира нищо? Някой друг ако знае, моля да ми каже.

Оправих се.

[Роси 777]

  За тези които не знаят , копират се координатите и се поставят в Google Maps

изтриват се буквите и " enter"

Редактирано 5 март, 2017 от Роси 777

[slujitel]

Буквите се пишат след цифрите на латиница и последната запетая се заменя с точка. Последните са с точки, но напред и в другия пътепис има със запетаи.

[Роси 777]

Буквите са написани на български ,защото наша навигация е на български ,а когато ги търсиш в гугъла така или иначе се изтриват  .  Но за запетайката си прав , в навигацията въвеждаме само цифрите , другото излиза автоматично  и изобщо не съм обърнала внимание какъв е символа  (точка или запетайка) ,  а то имало значение при търсене от компютъра . По важно е цифрите да са точни , като ги въведеш в навигацията да не те прати в друга държава :lol:

 

Редактирано 6 март, 2017 от Роси 777