дневник Лисабон - фотодневник

[Spqr]

Как да започна? 

 

Португалия те обсебва. Много красота има в тази държава. Ще оформя отделни теми за градовете, за да им се отдели достатъчно внимание.

 

Лисабон е върхът. 

 

 

Като се отдели подобващо време за този магичен град, той се отблагодарява. 

 

 

Колко? Поне 3 дни.

 

 

Лисабон е и много театрален град. Пищни и колоритни фасади. Мозаечни тротоари. 

 

 

Но най-незабравимата и отличителна черта са гледките. Лисабон е създаден, за да бъде гледан отвисоко.

 

 

[Spqr]

Какво ще е древноримски град без своя театър? Да, за някогашния Олисипо става дума. Днешен Лисабон. Символизирал е мощта на града. Римляните не строят театри в незначими селища. Това е отправната точка за разбирането на Лисабон. Орисан е да бъде велик град.

 

 

Много малко е запазено от театъра. Открит е през XX век в гъсто заселения район Алфама. Проектът е много интересен поради няколко причини. Част от театъра е на на нивото на улицата от горната снимка. Което виждате на долната снимка, е от изкопа на сградата, обособена в музей. Приятната изненада е, че катедралата е на долната улица и се вижда от театъра. И тук вече "просветва лампичката".

 

 

Виещите се улици в Алфама са чаровни. Крият и изненади. Вторият ключов момент в разбирането за Лисабон е, че катедралата е разположена под/върху римския театър, но и върху джамията на маврите, управлявали града повече от 400 години. Достатъчно е да се интерпретира като най-важния район в исторически план за Лисабон. Заради опустошителното земетресение от XVIII век е по-незабележимо, но пък и по-сладко да се преоктрие.

 

Самата катедрала, която всъщност е задното здание, не е особено отличителна. Затова няма да се фокусирам върху нея.

 

 

Лисабонският Пантеон. Смесица от Рим и Париж. Сграда започната през XVII век като църква, повлияна от бароковите идеи на Франческо Боромини. По-ясно казано, по модел от църквите му в Рим. Но завършена чак през XX век като Пантеон. Оказано е идейно влияние и от парижкия братовчед. А именно за величествен подслон на най-знатните португалски личности.

 

 

Във вътрешността звучи фадо. Атмосферата е спокойна. А и като че ли тази забележителност не е задължителна за туристите. На централно място е разположен кенотаф (празен гроб) на Вашку да Гама. И още други максимум 20-на души. Тук е и гробът на Еузебио.

 

А на най-горното ниво на Пантеона има най-естественото в Лисабон. Гледка. 

 

Редактирано 3 декември, 2016 от Spqr

[jungfraujoch]

Какво ще е древноримски град без своя театър? Да, за някогашния Олисипо става дума. Днешен Лисабон. Символизирал е мощта на града. Римляните не строят театри в незначими селища. Това е отправната точка за разбирането на Лисабон. Орисан е да бъде велик град.

 

P1011724.JPG

 

Много малко е запазено от театъра. Открит е през XX век в гъсто заселения район Алфама. Проектът е много интересен поради няколко причини. Част от театъра е на на нивото на улицата от горната снимка. Което виждате на долната снимка, е от изкопа на сградата, обособена в музей. Приятната изненада е, че катедралата е на долната улица и се вижда от театъра. И тук вече "просветва лампичката".

 

P1011735.JPG

 

Виещите се улици в Алфама са чаровни. Крият и изненади. Вторият ключов момент в разбирането за Лисабон е, че катедралата е разположена под/върху римския театър, но и върху джамията на маврите, управлявали града повече от 400 години. Достатъчно е да се интерпретира като най-важния район в исторически план за Лисабон. Заради опустошителното земетресение от XVIII век е по-незабележимо, но пък и по-сладко да се преоктрие.

 

Самата катедрала, която всъщност е задното здание, не е особено отличителна. Затова няма да се фокусирам върху нея.

 

P1011786.JPG

 

Лисабонският Пантеон. Смесица от Рим и Париж. Сграда започната през XVII век като църква, повлияна от бароковите идеи на Франческо Боромини. По-ясно казано, по модел от църквите му в Рим. Но завършена чак през XX век като Пантеон. Оказано е идейно влияние и от парижкия братовчед. А именно за величествен подслон на най-знатните португалски личности.

 

P1011287.JPG

 

Във вътрешността звучи фадо. Атмосферата е спокойна. А и като че ли тази забележителност не е задължителна за туристите. На централно място е разположен кенотаф (празен гроб) на Вашку да Гама. И още други максимум 20-на души. Тук е и гробът на Еузебио.

 

А на най-горното ниво има най-естественото в Лисабон. Гледка. 

 

P1011280.JPG

Красиво е.Много.Чудесни снимки и изчерпателен фоторазказ!

[Spqr]

Една дума е задължителна за Лисабон. Miradouro. В други държави е belvedere. Най-най от всичко в Лисабон са обособените площадки с гледки към града. Прецизни усилия в предварителната подготовка са нужни, защото са поне десетина. И са разпръснати. Ще ги пиша на португалски.

 

Calcada do duque. Панорамно стълбище от църквата Сан Роко 

 

 

до ж.п. гарата Росио. И по-точно на горното ниво, където са влаковите перони, се образува мини-площадка. Загатва за красотата на Лисабон.

 

 

Miradouro da Senhora do Monte. В близост има спирка на трамвай 28 и следва малко изкачване.

 

 

От там на десетина минути пешеходно разстояние е miradouro Sophia de Mello Breyner Andresen. По-известно и като miradouro da Graca. В близост е августински манастир.

 

 

Следващата гледка се открива от Jardim do Torel. На 2 минути от горната част на един от трите фуникуляра в Лисабон - Лавра. 

 

Редактирано 3 декември, 2016 от Spqr

[Spqr]

Продължавам с гледките. Най-голямото удоволствие в Лисабон. От всички възможности най-много ми допада miradouro de Sao Pedro de Alcantara. "Уау", както и да го погледнеш. На две нива е. Долното е петата снимка в първото мнение от темата. А горното ниво е и с фонтан в италианска стилистика. Достига се с втория фуникуляр Глория.

 

 

Другата топ гледка като от картичките безспорно е от асансьора Santa Justa. 360 градуса. Самата конструкция също е забележителна: мини Айфелова кула.

 

 

Покривите, мозаечните тротоари, замъкът. Бомба за сетивата от покрива на Санта Джуста.

 

 

Гледката от триумфалната арка на Руа Аугуста. Към Praca do Comercio и река Tejo.

 

 

Miradouro de Santa Luzia с поредния изглед към Алфама. Леко дъждовна за цвят. 

 

Редактирано 3 декември, 2016 от Spqr

[Spqr]

Mirаdouro das Portas do Sol. Едно до друго с последното мирадуро в предното мнение. Популярно и фотогенично място. За съжаление, имаше пороен дъжд. В горната част се вижда купола на Пантеона и църквата Sao Vicente, за която няма да спомена откъде е вдъхновена.

 

 

Miradouro do Parque Eduardo VII. В по-модерната част на Лисабон, която не ми допада особено. Има още поне 2 площадки с изгледи, които са ми известни, но не стигна за времето и за тях. 

 

 

Какво друго е характерно за Лисабон? Сградите с azulejo. Стил характерен за Португалия и Испания, и пренесен в някогашните им колонии. Коренът на думата е арабски и първоначалната идея е било да имитират римски мозайки. С времето са претърпяли силни промени на влияние и дали тези, които виждаме са арабски не мога да преценя. Виждам обаче, че в лисабонската архитектура се усеща мавърското.

 

Доста ефектни са. Стоят стилно върху цели сгради

 

 

Какво представлява azulejo? Гланцирани, керамични плочки, които допринасят за колорита на Лисабон. Преобладаващо в бяло-синята гама. Навсякъде са и под всякакви форми. Примерно, кварталния магазин или бар.

 

 

А защо не и църковен интериор?

 

Редактирано 3 декември, 2016 от Spqr

[Spqr]

Идеята на темата ми за Лисабон е да представя специфичното, а не туристическото клише. Белем или зоната с океанариума не е този Лисабон, който непременно трябва да се види. Убеден съм в думите ми. Така се говори, ама аз не съм съгласен с тези твърдения. Няма да пускам снимки от църкви, защото те не са отличими спрямо останалия католически свят. 

 

Обаче ще продължа темата с azulejo. Отличимо е и е културно явление, което си заслужава да се обърне внимание. В сферата на пътешествията локалното е по-значимо от глобалното.

 

 

Върви му на Лисабон имперско-декадентското усещане. Може да се установи само при пешеходна разходка и то по правилните места. Някой си сложил кашоните до арковиден azulejo фонтан, който вероятно отдавна не функционира. 

 

 

Олющената стена с azulejo платно. Това е Лисабон. 

 

 

"Остана известно количество фаянс от ремонта на банята защо да не ги лепнем на фасадата." И такава интерпретация е възможна.

 

 

Другъде разни azulejo светии закрилят магазина и входа на кооперацията. Защо пък не?

 

Редактирано 4 декември, 2016 от Spqr

[Spqr]

Огладняхте ли? Няколко отзиви за pasteis de nata. Популярният десерт много ми хареса. Кошнички от многолистно тесто с яйчен крем. Но е важно да се хапват горещи. Затова най-подходящо е по сладкарници, където ги произвеждат на място. Като цяло вкусът е сходен и в трите сладкарници, или пекарни е по-точно определение.

 

Неслучайно е номер 1 в tripadvisor. А именно Manteigaria. Горещи. Парят. И само nata предлагат. Нищо друго. 

 

 

Пространството е малко и фурната е пред теб. Като недостатък мога да кажа, че е само за правостоящи. Намира се в квартала Байро Алто.

 

 

Най-уютно и с най-добро разположение, но не толкова горещи като горните, е Fabrica da Nata. На площада на Реставраторите. Звучи фадо. Просторно е. На самообслужване е и не те таксуват допълнително, че седиш на масите им. 

 

 

Твърди се, че десертът върви с десертното вино от Порто. Доста "мавърско-сладко" става ако мога така да се изразя.

 

 

Важното е къде е най-вкусно, а не откъде произлиза десертът. В Pasteis de Belem  е по-неудачният вариант спрямо горните две пекарни. Опашки. Макдоналдски подход за по-бързо хранене. Същите на вкус, но по-изстинали. Вярно, че е най-рекламираното, ама какво от това? 

 

Редактирано 4 декември, 2016 от Spqr

[jungfraujoch]

Огладняхте ли? Няколко отзиви за pasteis de nata. Популярният десерт много ми хареса. Кошнички от многолистно тесто с яйчен крем. Но е важно да се хапват горещи. Затова най-подходящо е по сладкарници, където ги произвеждат на място. Като цяло вкусът е сходен и в трите сладкарници, или пекарни е по-точно определение.

 

Неслучайно е номер 1 в tripadvisor. А именно Manteigaria. Горещи. Парят. И само nata предлагат. Нищо друго. 

 

P1010673.JPG

 

Пространството е малко и фурната е пред теб. Като недостатък мога да кажа, че е само за правостоящи. Намира се в квартала Байро Алто.

 

P1010676.JPG

 

Най-уютно и с най-добро разположение, но не толкова горещи като горните, е Fabrica da Nata. На площада на Реставраторите. Звучи фадо. Просторно е. На самообслужване е и не те таксуват допълнително, че седиш на масите им. 

 

P1011113.JPG

 

Твърди се, че десертът върви с десертното вино от Порто. Доста "мавърско-сладко" става ако мога така да се изразя.

 

P1011112.JPG

 

Важното е къде е най-вкусно, а не откъде произлиза десертът. В Pasteis de Belem  е по-неудачният вариант спрямо горните две пекарни. Опашки. Макдоналдски подход за по-бързо хранене. Същите на вкус, но по-изстинали. Вярно, че е най-рекламираното, ама какво от това? 

 

P1011559.JPG

Искам час по-скоро да посетя Лисабон!

[Asya Assenova]

Страхотно описание на града! Личи си, че те е омагьосал. С такава любов говориш за детайлите.... Португалия е невероятна!!!

[Spqr]

Голямото земетресение от 1755 г. и последвалото цунами повреждат 85% от сградния фонд в Лисабон. Твърди се, че било измеримо с 8.5-9.0 по Рихтер. Около 40 000 души загиват или 1/5 от населението. Кралското семейство паразитиращо изоставя града. Типична монархическа постъпка. Построяват си двореца Ajuda, недалеч от Белем и "другите да се оправят".

 

Предложени са 4 плана за реконструкция на Лисабон. Избира се най-радикалния. Маркиз де Помбал е движещата фигура, на когото е кръстен един от големите площади в Лисабон. На монумента е, разбира се, с огромен лъв, гледащ към квартала Байша.

 

 

Самият кръгов площад "Помбал" не блести архитектурно. От него започва "лисабонското Шанз-Елизе" с широките си тротоари: Avenida da Liberdade. Ако решите да преминете през целия булевард пеша, е приятно, но не и вдъхновяващо изживяване. Краят е на от един трите знакови площада в Байша: на Реставраторите. В центъра е обелиск от XIX век, посветен на независимостта на Португалия през 1640 г., след 60 години испанско владичество. Според мен тук е загатнато за "Конкорд" в Париж заради обелиска и като едно тържествено начало, или завършек на най-представителния булевард. 

 

 

Продължаваме с централната ж.п. гара Росио в нео-мануелински стил. Което е местната версия на готиката с декоративни допълнения. Едва ли може да си помислим, че тази сграда е гара. В Лисабон са други естетическите критерии.

 

 

Постепенно се приближаваме към площада "Росио". Където паважът е по-впечатляващ от фасадите. Ако бъда откровен, само един площад е от най-висока класа в Лисабон и това не е "Росио". По-късно в темата ще споделя на кое място поставям Лисабон в личната ми класация по красота сред столиците. 

 

 

"Росио" създава зрителна измама, която ми напомня на една творба на Боромини. Както и да е. За разлика например от българските градове, където няма никаква дългосрочна концепция в избора на цветове и материали (залага се обикновено на шаренко и евтино). В Лисабон не само че има визия, но забележете: бяло-черни тротоари в комбинация с цветни фасади на сградите. Целият център е в бяло-черната гама. Много стилно стои. 

 

Редактирано 4 декември, 2016 от Spqr

[Spqr]

Както споменах по-нагоре, след земестресението се е взело радикалното решение. Целият район Байша е срутен и застроен с по-модерни за времето си градоустройствени концепции. Прави и широки улици, големи площади, по-устойчиви сгради. Идеята е да не наподобява Алфама с по-средновековния си план. Централната от тези улици е Руа Аугуста. На Октавиан Август е наименована и сега може да се запитаме защо? Предните места са свързани с портуагалската история, но какво общо има Август с Лисабон?

 

 

Знаете ли, че Лисабон желае да бъде наричан "градът на седемте хълма". Забележете следното. Списъкът е много дебел. Смисълът не е географски, а символен. Всичките тези градове с право или без право, желаят да се оприличават с цивилизационния център. Аз не съм чувал някой да се гордее, че е "градът на шестте хълма или осемте хълма". Няма такива, защото географският смисъл няма тежест. Някогашният Олисипо придобива статут на град и се интегрира в Римската империя по времето на Август. С величествената триумфалната арка на руа Аугуста посланието е още по-силно.

 

 

Praca do Comercio е най-хубавият площад в Лисабон. Ясна концепция, симетрия и едностилие. Личи си, че е обмислен да е най-представителният в града. На мен ми е лесно да видя внушението. Ще ви разочаровам ли ако кажа, че не е случайно струпването на елементи. Обграден с аркади от трите страни, триумфална арка и свободно стояща конна статуя. Забележете също, че никъде другъде в града няма аркади, триумфална арка и паважът е различен.

 

 

Някога на това място е бил кралският дворец. Идеята на "Площада на търговията". От една страна подчертава античния характер на Лисабон. Трите елемента са 100% древноримски: площад с аркада, владетелят на конна статуя и триумфалната арка. От друга страна има и иновативен харакер, защото четвъртата страна гледа към реката. Интересна лисабонска смесица.

 

 

Следващият площад на 2 минути от Comercio е Общинският. Приятен за окото, но не нещо специално, върху което да се акцентира.

 

Редактирано 4 декември, 2016 от Spqr

[Spqr]

Бих искал да акцентирам върху няколко забележителности извън централната зона, които заслужават да влезнат в списъка "какво да се види".

 

Естрела Базилика. Бароково съкровище. Достига се лесно с трамвай 28. Първата църква с посвещение на светото сърце на Христос. Досещаме се и за парижката "Сакре Кьор". Не е орден. Много елегантна във вътрешността със скъпоструващи мрамори. Има възможност за гледка от върха, но за съжаление не попаднах в правилния часови диапазон.

 

 

Слизайки пеша малко по-надолу, достигаме внушителната сграда на парламента. Да. Разпознаваема с две ревящи лъва в подножието.

 

 

На спирка Campolide, която е предпоследната на влака по линията Синтра - Росио, се вижда нещо вълнуващо и огромно. Гигант. Карате да слезнеш от влака и да го наснимаш. Правиш го със задоволство. Лисабонският акведукт Aguas Livres. От XVIII век е. Но е построен по траекторията, където в античността е имало акведукт. 

 

 

Има интересен завършек. Резервоарът на аквеудкта, който е съвсем различно място от горната снимка. В тази част е обособен и музей. Такива гледки не се срещат в случайни градове. И за мен е много интересно.

 

 

Представяте ли си сграда в Рим, повлияна от Гимараеш? Обаче в Лисабон има от Ферара. И тя е толкова отличима. Ренесансовият диамантен дворец във Ферара си има своята лисабонска история. Прозаично. Собственикът на сградата пътувал, впечатлил се. Имал глад към ренесансовото и му построили желаното. Специално тази сграда е в центъра и няма причина да я изпускате.

 

Редактирано 4 декември, 2016 от Spqr

[Spqr]

Португалският Витлеем. Белем. По-нагоре изразих известни съмнения дали е задължително посещението. Да, заради емблематичните забележителности и гледките. Не, заради липсата на специфичната лисабонска атмосфера. 

 

Символът на Лисабон. Беленската кула. Стилът се води мануелински. Което е ясен знак за проява на национално самосъзнание. Терминът е измислен чак през XIX век в духа на времето и явно готика не е точното определение, а и е интернационално. Официално май избягват да го споменават, но за мен се усеща и ориенталска жилка. 

 

 

По принцип мостовете са велико творение на инженерната мисъл. Чак през XX век успяват да издигнат два над река Тежо. По-старият, 25 април, е идеален за снимки от Белем. 

 

 

Португалската е първата и най-дълго просъществувалата колониална империя. Повод за гордост. Поне от португалска гледна точка. До паметника на Откритията, който беше в цялостен ремонт, има интересна мозайка по този повод.

 

 

Няма да се лъжем. В Лисабон има дефицит на велики забележителности. Затова го наричам "театрален" град. Като обвивка е прекрасен, но като съдържание не е на същото ниво. Без съмнение забележителност номер от стойностна гледна точка е Жеронимуш манастира. Апогеят на мануелинския стил. Мисля си дали Гауди не е бил частично вдъхновен?

 

Вътрешният двор е мануелински. И е естетическа наслада. 

 

 

Гробът на Вашку да Гама в Жеронимуш. Предполагам умишлено е търсен ефектът да наподобява папски. Търсено да е величествено. Смирени лъвове, саркофаг и скулптура в "папска поза".

 

Редактирано 5 декември, 2016 от Spqr

[mu_ry]

страхотна тема, винаги съм искала да отида в Португалия, но ти сега запали още по-силно желанието ми, благодаря

[veseliache]

прекрасно описание на града. Моите впечатления бяха почти същите ))! И аз наблягах основно на мирадорите в началото. Градът определено е завладяващ и със своята меланхолична нотка - фадото. Когато бяхме попаднахме почти случайно на едно миниатюрно заведение (имаше 4 маси), където сервитьорът изведнъж махна престилката и хвана китарата, а готвачката набързо се преоблече и се превърна във фадо изпълнителка. По-хубаво изживяване от този тип не съм имала... 

[Еминко]

Чакам снимки от Кристо Рей!!

А моста-моста "25 април" е поръчан от Салазар на същата фирма която е проектирала и построила моста "Голдън гейт" в Сан Франциско.

[Raybeez]

Страхотна тема, която ме върна мислено в Лисабон...

 

Добрата симбиоза между чисто туристически забележителности и просто разходки из малките, стари улички на Алфама или Байро Алто...

[Spqr]

Довечера ще се пробвам да я довърша темата. Има още няколко неща да спомена.

[vencide]

До тук е страхотно всичко Мерси  

[Spqr]

Таксуването в Лисабон е малко по-сложно. Няма хартиени билети. Извършва се с карти, които след еднократно закупуване може да се заредят с определени суми. Има главоблъсканица какво влиза в коя карта и най-вече колко струва. Най-важното, което не се споменава и трябваше на място да се пита е, че от Viagem Card не се връща неизразходваната сума. Което е необмислено и несправедливо. Добре си калкулирайте разхода.

 

В Лисабон има три фуникуляра: Bica, Gloria и Lavra и един елеватор - Santa Justa, за който стана дума по-нагоре. Допринасят за преживяването. Заслужава си. Като единични билети излизат скъпо. Най-разумният подход е закупуването на еднодневна Lisboa Card (18.50 евро), в която са включени безплатни посещения на забележителностите в Белем, триумфалната арка и много др.

 

 

Емблематичните лисабонски трамваи. Може да се сбъркат с фуникулярите от горната снимка.

 

Поне за мен е изненадващо, че понастоящем има само пет трамвайни номера: 12, 15, 18, 25, 28. Има и модерни - 15 до Белем. Но чарът е в старинните като най-популярния (28) в посока Алфама, а в обратната отива към базиликата Естрела. Доста по-евтино излиза с карта, отколкото при закупуване от ватмана.  

 

 

Като съм започнал с организационните моменти, ще спомена автобус 728, който пътува от центъра покрай реката до Парка на нациите. По-приятната алтернатива от метрото. И какво се вижда? Дъга и безкрайният мост - Вашку да Гама.

 

 

Разходка покрай крайречната улица в центъра затвърждава впечатленията.

 

 

Между другото, не посетих замъка и океанариума. Но се досетих за интересна снимка. В подножието на замъка с арката, растителността, стените. Въобще... интересно е.

 

Редактирано 30 декември, 2016 от Spqr

[woman_in_white]

Spqr благодаря за споделеното . Февруари месец и аз ще посетя Лисабон и всичко написано, придружено със страхотните снимки ми е много полезно за съставяне на моята програма. Лисабон и Португалия са отдавна в плановете ми и съм сигурна, че това няма да е единственото ми посещение.

[Spqr]

По-дълът се оказва фотодневникът ми за Лисабон. Полагам повече усилия. Не е спонтанна реакция, а си има причина. Лисабон е топ дестинация за Европа. Поради по-трудния достъп от България е малко по-периферен фокусът. Първо се посещават други столици с претенции, но не са от класата на Лисабон.

 

Оценявам градовете по два основни критерия: естетика и стойност. От столиците, които съм посетил, е втората най-красива в Европа. Засега е така. Мнението ми се променя с времето.

 

От гледна точка на културна значимост/стойност е доста по-назад сред столиците. Няма световно значим музей с изкуство, което от моя гледна точка е голям минус. И не само това.

 

Градовете са жив организъм. Всеки е със свой характер. За да ти доставят максимално удоволствие е най-добре да акцентираме върху позитивните страни. Не съм почитател на универсалния подход в разглеждането. По един начин се разглежда Флоренция, по друг - Лисабон. Има разлика.

 

Зависи от индивидуалната нагласа как ще видим Лисабон. Върху какво ще наблегнем на Руа Аугуста? Прекрасните тротоари или мургавите продавачи на хашиш, които само чакат да погледнеш и офертират. Впечатлението ми е, че предложенията им са главно към мъже. Не съдя за градовете по такива незначими случки. Както и за битови-организационни драми. Вметнах по-нагоре, но през половината от престоя ми валеше дъжд. Да, хич не е готино. И можеше да ми послужи като оправдание за нещо. Но това е мой проблем, а не на Лисабон.

 

Израстването в пътешественика е да можем да се наслаждаваме въпреки времето. Помислете върху това. Последният пост ще е посветен на Алфама.

Редактирано 31 декември, 2016 от Spqr

[Spqr]

Най-старият квартал. Алфама. Досега представих част от забележителностите. Катедралата, Пантеона, замъкът, римският театър, няколко мирадури. Те са в Алфама. Но и тесните, лъкатушещи улички с по някое портокалово дръвче.

 

 

В античността е имало терми. Алфама е дума с арабски произход, имаща подобен смисъл. Тук е Лисабон. Някъде из квартала има azulejo, напомнящо за термите.

 

 

Днес има елемент на авантюристичност да преокрием старите слоеве на града. Или просто да се разходим безцелно. И да се поизгубим.

 

 

Има тенденция хората да се увековечават около входните им врати.

 

 

Алфама отразява старинния дух на Лисабон. Столицата на Португалия е космополитна, многолика и с южноевропейски дух.

 

 

Предстоят нови теми за Синтра, Порто, Брага и Гимараеш.

Редактирано 31 декември, 2016 от Spqr

[Raybeez]

За музея не съм много съгласен, защото имат прекрасния Gulbenkian, където човек може да се наслади на произведения на Рене Лалик, а има също картини на Рембранд, Рубенс, Роден, Реноар, Моне, Мане, Миле ( ), Фрагонар, Морони, Бушер, Робиа, Буле, Кресен, де ла Тур, Роселино, Натие и т.н.

Също така уникални колекции от артефакти и антики от Месопотамия, Персия, Египет, Рим и Елада, както и от далечния изток.

 

Определено съм доста доволен, че посетих този музей, докато бях в Лисабон и макар да не е адски известен, то има какво да се види там.