дневник Ливан - разходете се с мен и desislavna

[Mary]

Ще се опитам да поразкажа нещо и за това пътуване, защото няма много информация тук за Ливан.

 

Да започна отдалеко - вероятно откакто се запознахме с @desislavna правим планове за Ливан.

Е, почакахме няколко години, но идеята вече трябваше да се изпълни и след доста спорове вкъщи, накрая решихме - купуваме билети!

Цените до там не са от най-приятните, затова избрахме да летим от Истанбул с МЕА. Аз си купих билета директно от сайта им, а Деси през някой от каяците.  

Времето, с което аз разполагах, беше малко ... много малко!

Но винаги съм на мнение, че малко е по-добре от хич!

Летяхме към Бейрут в петък, а обратно в понеделник следобед.

 

За да стигнем до Истанбул, този път решихме да пробваме как е с влака.

По-добре е отколкото с автобус, но гарата е доста отдалечена от центъра. Уж близо до летището, ама и до там не е съвсем близо.

Няма и удобен транспорт, но ние бяхме решили в краен случай да вземем такси.

 

Показвам нашето спално купе, което има всичко необходимо за една нощувка. Е, липсват вече чехлите, които преди са давали, но и без тях беше приемливо.

 

 

Обслужващия вагона още при тръгването раздава вода, бисквити и сок.

Неприятното е, че на границата се стига около 2 - 3 часа през нощта и съня не е пълноценен, но пак си легнал и краката почиват.

Вече сме в околностите на мегаполиса:

 

 

Влака позакъсня почти 40 - 50 минути при пристигането в Истанбул, но ние бяхме предвидили и това.

Още на перона чакат хора, които напътстват пътуващите към шатъла, който отива до центъра на Истанбул - гара Sirkeci.

Чувайки, че сме за летището започнаха да измислят вариант как да стигнем за най-ниската цена. Качиха ни е нас на шатъла и ни оставиха съвсем близо до летището, откъдето взехме такси за няколко лири. Докато пътувахме с шатъла имаше доста задръстване и ако човек бърза, трябва да си направи добре сметката.

 

И вече сме на летището. Нямаше много хора на паспорт-контрол, но пак не минахме много бързо.  

Време беше за един от салоните на Ататурк, където доволно пийнахме кафе, закусихме спокойно и после се отправихме към самолета.

 

 

На отиване към Бейрут бяхме си избрали да летим с МЕА, а връщането поверихме на Туркиш.

Самолетът вече ни очаква:

 

 

Пълен беше самолета, а до мен седяха странни екземпляри - като да не пътувах за Бейрут, а за Банкок!  

 

 

И ... готови ... тръгваме! Напускаме царството на Туркиш:

 

 

И се "гмурваме" в облаците. Съвсем кратко погледче към предградията на Истанбул:

 

 

Самолета беше удобен, комфортен, със степенки за краката.

Яденето не беше нещо впечатляващо, но биваше:

 

 

Полета е кратък и докато прелетяхме над част от Турция и над Кипър и беше време да кацаме.

Кацането е успоредно на Бейрут и е препоръчително да вземете места А за да видите и вие това:

 

 

 

От летището нямам снимки, че ме бавиха яко на проверките! И на влизане, и на излизане от Бейрут имах приятни разговори първо със служителя на гише, а после и с ръководител някакъв.  Искаха ми неща, които няма как да имам в себе си - като да дам документ, че баща ми е еди кой си... Последвано от многократни въпроси била ли съм в Израел?!... И на влизане началника собственоръчно написа нещо на моята карта, която попълних за влизане в Ливан, та най-сетне ми дадоха път да продължа.

Самолета закъсня, мен ме забавиха на паспорт-контрол и времето беше напреднало.

Имахме резервиран трансфер от Cabforce  за достатъчно време след полета, но ... излизайки от зала пристигащи, не видяхме нашия човек, който трябваше да ни чака с табела.

Започна едно голямо обикаляне, първо вътре в летището, а после и отвън в търсене на колата.

Тук кола, там кола - няма я, тук шофьор, там шофьор ... няма го!

Времето вече доста напредваше и се притеснихме, че не можем да го открием.

Накрая Деси погледна телефона си и видя съобщения, че ни чака еди кой си, с еди каква си кола и № на колата.

Но и такава кола не виждаме... Тогава помолих един мъж да звънне на шофьора ни и да попита къде е.

Много беше любезен човека, макар и да разбираше съвсем малко английски, веднага се обади и нашия човек дойде.

Ето кой ни чакаше:

 

 

Е, той дойде, ама започна с това, че курса ни вече е анулиран! Алоооо... как така анулиран? Ние си имаме час на заявката и още 75 минути след нея трябва да ни чака, ама нашия човек си бръщолевеше неговото.

Накрая срещу някой долар постигнахме споразумение и ни закара до хотела.

Сигурна съм, че ние бяхме прави, но разправията доста се проточи, та вместо да се разхождаме вече в Бейрут, ние се мотаем по летището.

Надявам се, че Деси ще им пише нашите оплаквания.

 

Нямаше задръствания по пътя и бързо стигнахме в хотела:

 

 

Кратка отмора и вече сме по улиците на Бейрут. Тръгнахме към Американския университет, а още щом се огледаш в Бейрут, виждаш старото и новото, почти едно до друго:

 

 

 

Американския университет е основан през 1866г., има красиви сгради и поддържана територия. В него учат всякакви младежи, с всякакви облекла. Територията е голяма, но ние разгледахме само близката до входа част.

 

 

 

 

 

Интересни сгради има навсякъде в Бейрут:

 

 

След това лека полека тръгнахме към Rouche Rocks:

 

 

 

Където изчакахме залеза - прекрасно място е особено по залез!

 

 

И се радвахме на прелитащите самолети:

 

 

Време беше за вечеря е отидохме в обикновено заведение, където цените са прилични, а яденето вкусно:

 

 

Вечерта завършихме с разходка из нощните улици на Бейрут. Снимки почти нямам, защото в тъмно и от движение ... резултата не е добър, но все пак ви показвам една колона от военни караули, които се срещаха и в Бейрут, и извън него:

 

 

Тук ще сложа и два линка, които могат да са от полза на самостоятелно пътуващите:
Автобуси

Страница за транспорта във Фейсбук, където можете да задавате и въпроси.

Ние не сме се възползвали и от двете, защото времето ни беше много ограничено и предварително си бяхме резервирали екскурзии с местна фирма.

 

Следва...

[Ellena]

Страхотно, въодушевяващо и зарибяващо! Продължавай!

[desislavna]

Благодаря за разказа, Мари . Хубаво ми е да си спомням за това чудесно и така бленувано от нас пътешествие. А и ще мога да си го препрочитам по-нататък.

Ох, защо качи снимки на храната още първия пост? Сега прегръщам жално...Толкова е вкусно там!!! 

[Mary]

В момента, desislavna каза:

Ох, защо качи снимки на храната още първия пост? Сега прегръщам жално...Толкова е вкусно там!!!

За да започнем да правим нови планове за повече време и с повече похапване, че сега от бързане ядяхме само сутрин и вечер.  

[Elena]

още! още! още!

[mililia]

Моля, когато се постват снимки на храна да се пише какво е. Така мога само да гадая. Изглежда много вкусно.

 

Благодаря за разказа. Чудесно е, че споделяте пътуването с нас.

[desislavna]

преди 1 час, mililia каза:

Моля, когато се постват снимки на храна да се пише какво е. Така мога само да гадая. Изглежда много вкусно.

 

 

Аз мога да кажа само за първия ред храна:

1. Хумус със зехтин и стръкове джоджен.

2. Прелестно табуле с настърган лимон, превъзходно овкусено.

3. Лебне - цедено кисело мляко със зехтин.

 

Оределено най-вкусната арабска кухня е ливанска.

[Гост 45#2]

преди 10 минути , desislavna каза:

Аз мога да кажа само за първия ред храна:

1. Хумус със зехтин и стръкове джоджен.

2. Прелестно табуле с настърган лимон, превъзходно овкусено.

3. Лебне - цедено кисело мляко със зехтин.

 

Оределено най-вкусната арабска кухня е ливанска.

С две ръце подкрепям. Затова винаги в Ларнака ходя точно в ливанския ресторант. Само мога да си мечтая (засега) какво е на място 

[Гост]

Хъх... Аз тихичко само четях, но тук не издържах!  

[Mary]

Продължавам със следващия ден.

Станахме рано, закусихме в хотела - базова закуска, но ни беше напълно достатъчна.

За 9 часа имахме резервиран тур с Lebanon tours - Jeita Grotto, Harissa and Byblos.

За двама човека цената е доста висока, но тура продължава цял ден.

Да кажа нещо за фирмата - положителното е, че бяха точни.

Не ми хареса нашия шофьор + колата му. Той беше доста мълчалив, какъвто не бива да бъде работещия с туристи.

За да слушаме ливанска музика, трябваше излишно да го помолим. И въпреки това отвреме-навреме си слушаше някакви техни предавания само с приказки.  

Най-големия + на тази фирма са местните екскурзоводи по различните обекти, с които работят. Те наистина си струват. Професионалисти, които дават всичко от себе си за да представят страната си по най-добрия начин.

На място с пазарене, може да се постигне и по-добра цена за превоз/обиколки по тези места, но вероятно няма да има екскурзоводско обслужване.

Като цяло плюсовете са повече, но за тази цена лично аз очаквах по-добри общи условия.

Не се плаща предварително, а вечерта като ни оставяше в хотела.

 

Сега ще дам малко информация от нета, която може да е от полза за някого, но подчертавам, че е само от нета - ние не сме се възползвали от градски транспорт.

В посока Библос: 

Маршрутките или малки автобусчета тръгват от Daoura - по цялото кръгово има спирки и трябва да се потърси точния номер.

А до там - предполагам с такси или друга такава маршрутка, но ние не разбрахме коя-накъде върви.

 

Автобуси до Триполи и други райони на север, разбрах, че вървят от Charles Helou - цената на билета е около 5-6000 лири.

Сайт на транспорта, който съм намерила, но пак подчертавам, че не сме ползвали - просто нямахме време.

И карта с основните линии - преди да тръгнете да ги ползвате, моля попитайте на място дали все още са актуални. Тук давам събраната от мен информация, но непроверена.

 

За автобуси, които вървят та юг, спирката е Cola - няма я точно спирката в Гугъл, затова избирам нещо в района.

Четох, че има и още едно място, като автогара, откъдето тръгват автобуси, но за съжаление на съм записала нищо за него..

 

 

Това, което ми направи впечатление в Ливан е, че особено около брега няма ясно разграничение на градовете - просто всичко е застроено:

 

 

След това отклонение, продължавам по нашия си план.

Първа спирка за нас беше Пещерите Джейта Грото.

Намират се на около 20-тина километра от Бейрут

Това е комплекс от две пещери, които са разположени на различни нива.

Първо е открита долната пещера, а години по-късно и горната.

Долната пещера е заета от река и има дължина повече от 6000м. - тя е достъпна само с лодка.

Горната пещера има огромни зали и скални образувания, сталактити и сталагмити с най-различни размери, форми и цветове.
Тук се намира и най-големият сталактит в света, дълъг 8,20 м.

Залите на Джейта са много внушителни с големи.

 

Цената за вход беше около 6-7 долара. Тук ще отбележа, че е най-изгодно да се плаща в ливански лири, защото когато трябва да ти върнат от платена сума в долари, те си закръгляват както им е удобно.  

 

От мястото за купуване на билети има два начина да се отиде до пещерите - пеша или с лифт.

Ние ползвахме лифта.

 

 

Първо се отива в горната пещера.

И в двете пещери е забранено да се снима, затова преди входа има поставени индивидуални шкафчета, където се оставят камери и телефони.

Реално не те проверяват дали имаш друго средство за снимане, но в горната пещера има толкова много служители, които следят да не се снима.

Аз си оставях само фотоапарата, но не и телефона.  

 

Горната пещера се прохожда пеша - много е красива и внушителна!

След това се излиза навън и се слиза до долната пещера - начините да се стигне до там отново са два - пеша или в импровизирано влакче.

Ние поради незнание се повозихме с влакчето, но реално разстоянията са съвсем малки. Влакчето спира ето тук:

 

 

В долната пещера се повтаря същото с фотоапаратите и телефоните. Аз отново си влезнах с телефона. Щракнах и един забранен кадър, който не става за нищо, но ви го показвам:

 

 

Там се влиза с лодки - пълни се лодката и тръгва. Ние имахме шанса да се возим най-отпред и се любувахме на прекрасната пещера.

Не съм разбирач по пещерите, но лично на мен много ми хареса Джейта.  

 

Веднага след това, отново с колата и тръгнахме към Библос. В Ливан е познат като Jbeil - Жбейл.

 

Тук е била създадена първата линейна азбука, предшественик на всички съвременни азбуки (включително гръцката и латинската): Хайде, пробвайте да си напишете имената!

 

 

Разходихме се из сука:

 

 

 

В един магазин за вкаменелости се отбихме:

 

 

А преди да влезем в Цитаделата, потърсихме нашия шофьор, който кротко си подремваше на сянка:

 

 

Библос е много древен град, а ливанците твърдят, че е най-стария непрекъснато населен град в света.

Имахме много добър екскурзовод, който не разведе из Цитаделата и ни разказа интересни неща.

Библос е бил е населяван от финикийци, перси, римляни, византийци, араби. От тук са минали Александър Велики и кръстоносците, а руините му представляват колекция от наследството, оставено от 17 различни култури. Могат да се видят жилища от Неолита и съвсем близо до тях римски театър, замък на кръстоносците, построен точно върху гробници  от времето на египетските фараони. На места един пласт лежи върху друг, по-стар. За кратко разстояние можете да посетите кралска гробница на възраст от 4 000 години, реконструиран римски амфитеатър, откъдето се открива неповторима гледка към Средиземноморието, както и жилищни постройки от Неолита, датиращи на 5000 г. пр. Хр. 

 

 

 

 

 

След Цитаделата имахме малко свободно време, което прекарахме на брега на морето. 

А по пътя до там видяхме и култовото заведение PEPE, където само надзърнахме. Заведението е започнало дейността си като рибарски клуб, но в последствие е станало много актуално и е посещавано от много известни личности, чиито снимки и досега висят на стените.

 

 

С един морски изглед, приключвам разказа си за Библос:

 

 

 

Не ни остана време за други забележителности в Библос - църквата „Св. Йоан Кръстител”, джамията ...

 

Следва...

[Mary]

И специален пост за @mililia 

1. Хумус с тахан

 

2. Табуле

 

 

3. Лебне

 

 

4. Пълнени патладжани и лозови сърми с ориз

 

 

5. Къббе на фурна - представлява булгур, който вероятно е предварително обработен, а вътре има кайма с някакъв вид ядки.

 

 

6. Печено месо - пилешко и агнешко с гарнитура

 

 

Както вече споменаха Деси и Боби, ливанската кухня трябва да се опита, че само от картинка не можеш да добиеш усещането за невероятния вкус на тези съвсем обикновени наглед продукти!

[Гост]

Олигавих се... 

[Mary]

преди 1 минута , Rainy каза:

Олигавих се... 

Редно си е!

Аз предвидливо вечерях преди да изровя снимките с храната.

Като си дойдеш, ще направим посещение на някой ливански ресторант.

[mililia]

Преди 1 час, Rainy каза:

Олигавих се... 

И аз....само седя и преглъщам гладно-гладно.

[Desi75]

Много хубаво разказваш, Мари! Благодаря за усилието да споделите пътуването с нас!

[Monika_Koko]

Много впечетлявщо пътуване. И за няколко дни сте видяли толкова много неща .... и опитали куп вкусотии. Супер сте, момичета! 

[Tanichkalein]

Много увлекателен разказ.  С удоволствие се разходих с вас! ❤️

[Mary]

Продължавам с разходката из Ливан.  

Последното място включено в тура за деня, беше Harissa.

 

До върха се стига с лифт - цена 6-7 долара:

 

 

А от него се откриват чудни гледки към града:

 

 

Направи ми впечатление в целия Ливан, че има много църкви и джамии. А доста от тях са с интересни архитектурни решения. Снимки нямам много, защото през прозореца на колата се снима трудно в движение. От лифта също се вижда колко плътно е застроено всичко:

 

 

Като слязохме от лифта и обърнахме поглед назад ... чудна гледка!

 

 

Седнахме да пием по кафе и да се насладим на чудесната панорама:

 

 

 

На върха има модернистична църква, а пред нея статуя на Дева Мария Ливанска, под която също има параклис, а до статуята се изкачваха много хора, като повечето бяха боси и отправяха молитви.

 

 

 

 

Поглед и от най-високото ниво:

 

 

 

Тук не ни стигна времето за другата църква - Basilica of Saint Paul, но поне я снимах:

 

 

Нашия шофьор ни беше дал около 40 минути за тук, но ... ние се позабавихме доста повече и пак не успяхме да видим всичко.

Затова като препоръка към другите, които ще минат по нашия маршрут мога да кажа, че не била да се съгласяват с тези времена, дадени от шофьора, защото са недостатъчни! Нашия чичо се беше поизнервил докато слезем, но ... красотата иска жертви!  

 

До Бейрут стигнахме бързо и около 18 часа вече бяхме в хотела.

Метнахме багажа и веднага тръгнахме към центъра на Бейрут. Разстоянието от хотела ни до Downtown Beirut е около 2,5 километра.

Можеше и по-бързо до стигнем, ако не снимахме на всяка крачка.  Но нали това са спомените...

Бейрут е град на контрастите - стари до нови сгради, стари до нови коли, високи до ниски сгради ...

 

 

 

 

Модерни магазини на световни марки до неприветливи на пръв поглед магазинчета:

За @Ellena специално:

 

 

Не пропуснахме да влезем в църкви - в случая това е Saint Elias Maronite:

 

 

Където попаднахме по време на бракосъчетание:

 

 

И да обърнем внимание на папарашките ми снимки на гостите: Прекрасно изглеждащи, прекрасно облечени и прекрасно гримирани жени!

Жалкото е, че се опитвах да ги наснимам тайно, та снимките съвсем не са прилични, но ...

 

 

 

Постояхме, погледахме, поснимахме ... не ни поканиха на тържеството  и тръгнахме към центъра.

 

Централната зона на Бейрут е с древна история, която с годините се е променяла, но и до сега има останали следи от всяка епоха.

 

Запознавам ви с джамията Al Omari Mosque - тя е една от най-древните сгради на града - една от двете джамии от 13-ти век. Голямата джамия Ал-Омари е била старата църква "Св. Йоан Кръстител" , построена през 1150 г. над мястото на римските императорски бани . Джамията е сериозно повредена по време на гражданската война, ремонтирана и отворена отново през 2004 г. Под нея се съхранява древна цистерна с римски колони и каменни трезори.

 

Джамията Mansour Assaf - Mosque, е построена от Емир Мансур Асаф между 1572 и 1580 г. на мястото на Византийската църква на Светия Спасител. Не можахме да влезем в нея, защото предстоеше празник и имаше непрекъснати молитви в нея:

 

Продължихме към площад Nijmeh - може би най-интересния площад в Бейрут. Тук се намира Парламента, две църкви и други важни сгради:

 

 

Влязохме в една от църквите: Saint George Greek Orthodox Cathedral - вече беше затворена, та бърз поглед и обратно навън.

 

 

След църквата, ред беше и на джамия - най-голямата в случая: Mohammad Al-Amin Mosque, където също имаше вечерна молитва, но ни допуснаха да разгледаме под неодобрителните погледи на молещите се вътре мъже...

Тази джамия и нова, построена е между 2002 и 2008г. върху останките на старо молитвено място. Първоначалното дарение е направено от Рафик Харири, който в последствие е убит наблизо, а гробницата му е на площада пред джамията.

 

 

Непосредствено до джамията има ... разбира се - църква Saint Georges Maronite Cathedral - това е Бейрут, това е Ливан - смесено население и множество храмове и на двете религии.

 

 

В топ-центъра на Бейрут по никакъв начин не можеш да познаеш, че си в Близкия Изток:

 

 

 

 

Суковете:

 

 

Тук доста обикаляхме за да намерим надписа I love Beirut, който така и не открихме, но се поизморихме здраво вече и ходене още 2-3 км. до хотела ни се виждаха трудни, затова решихме да пробваме бейрутските таксита.

Там дори и само като вървиш по улицата ще ти свиркат и спират коли на всеки метър. А ние се изправихме до една стоянка и се започнааааа - бибипкане, викане, канене, оферти ... Първоначално ни искаха 10 долара за да ни закарат близо до хотела, а после започнаха сами да намаляват цената, като видяха, че се отказваме. Пазарлъка стигна до 3 долара, но ние отново отказахме.  Накрая един младеж каза, че ще ни закара безплатно, защото отива в нашата посока. Познайте дали се качихме? М, дааа ... качихме се и този сладур, който не говореше почти никакъв английски, ни разходи из центъра, дори спираше, чакаше ни да снимаме, а после отново тръгвахме.

Спряхме за малко на Zaitunay Bay - много хубаво място за разходки. Има много заведения, но в краткото ни време не ги посетихме.

 

С малкото думи, които знаеше, успяхме да разберем, че е семеен, има три деца и живее добре. Да не помислите, че беше някой смотаняк? Неее - съвсем добро си беше момчето с нова и хубава кола. А дали ни беше страх? Първоначално ни беше, но следях на навигацията непрекъснато къде се намираме, прозорците на колата бяха широко отворени и най-важното - движехме се в нашата посока и колата си имаше всички обозначения на такси. Беше една от най-забавните ни случки в Бейрут!

Отказахме му да пием кафе в заведение до хотела ни и с удоволствие му дадохме 5 долара за обиколката.

 

Вече беше станало късничко, а ние още не сме вечеряли, затова в ресторант близо до хотела ни седнахме да вечеряме.

Това избрахме:

 

 

Почти същото, като предишната вечер:

Къббе - пържено този път и беше с различни ядки

Табуле

Баба Гануш - това беше ново - представлява патладжан с тахан и подправки

Туршия - много вкусна беше

Хумус

 

Доволно заситили глада си, изпълнение с невероятни гледки, история и усмивки, се отправихме по леглата.

 

Следва... 

 

[Иван Попов]

Много много благодаря на @Mary,че сподели това с нас.Все едно пътувах с Вас.Забравих за всичко докато го четя.А и да ти кажа написах си името  по линейната азбука...Яко стана.

 

[Mary]

В момента, Иван Попов каза:

А и да ти кажа написах си името  по линейната азбука...Яко стана.

Покажи как изглежда.  

[Иван Попов]

Добре,като се прибера ще го пусна..Ама без да се смеете...

[Иван Попов]

Ето и обещаното от мен.Специално за @Mary и за @desislavna...,че ме предизвикаха да си кача снимката. Заповядайте ,аа нали  ми знаете името да не си го пиша и него.

[Mary]

Браво, Иване!  

Чудно си го написал!

 

[Mary]

Продължавам със следващия ден.

Със споменатата вече фирма имахме резервиран още един тур - Anjar, Baalbek and Ksara.

Тръгнахме в 9 часа от хотела ни в Бейрут в посока изток.

Посоката е към Сирия. Пътищата, обстановката и природата там са различни от тези покрай морето.

За разлика от пренаселените територии покрай брега, тук градовете си имат разстояния помежду си, а по пътищата доста често има разположени военни постове.

На всеки пост се намалява или направо спира. Нас не са ни проверявали щателно, но имаше и спрени коли за проверка.

 

 

 

 

Района там не е само хълмист, а има обширни райони, с обработваеми земи и пасища за животни:

 

 

 

 

Много бежански лагери видяхме, където условията на живот не приличат на нашите...

 

 

Две ... "каляски" ... два живота ... два свята ... Единия за туристите, а другия за реалността:

 

 

 

След толкова голяма увертюра, стигнахме до първия обект за деня- Umayyad City Ruins в близост да град Aanjar, който е на десетина километра от границата със Сирия по пътя и на около 4-5км. по пряка линия.

За любителите на силни усещания, мога да кажа, че границата със Сирия е отворена и ежедневно около 2000 човека преминавали от там.

И ние се замислихме, но ни спряха единствено визите, които нямахме...

Та начина да се стигне от Бейрут до Дамаск е: с автобус до Chtoura и от там с маршрутка до Дамаск, като не пропускате необходимата виза.

 

Та да се върна на разказа ми по същество - имахме уговорена среща с гид пред Umayyad City Ruins.

Беше изключително попадение този гид - арменец, каквито са повечето жители на Анжар, който работи като археолог там.

Много интересен и увлекателен разказ имахме за този обект.

Анжар е разположен на много важен кръстопът - в едната посока Берйут - Дамаск и в другата Хомс - Тиберия.

Тук е единствения обект от династията на Умаядите(Омаяди) на територията на Ливан.

Просъществувал е много кратко време, като дори не е бил завършен напълно.

Архитектурата на града съчетава елементи от римската, византийската и ориенталската.

 

 

Площта на археологическата зона е 114 хиляди квадратни метра в почти квадратна форма.

На главния вход на разкопките са запазени части от крепостната стена с порти и кули.

На стените можете да видите древни надписи и рисунки, най-старият от които датира от 741 години.

 

 

От крепостните стени се простира главната улица на града - Кардо-Максимус, широка 20 метра, украсена с каменни арки и колони. 

 

 

По тази улица е имало множество магазинчета. 

На мястото, където улицата "Кардо-Максимус" се пресича с друга улица "Декуманус Максимус",

 

 

има т.нар. Тетрапол, в ъглите на който се издигат колони. 

 

 

Малко на юг има интересни останки от Великия дворец. 

 

 

 

Към днешна дата е запазила южната част на стената и няколко аркади. 

 

 

 

В близост до Големия дворец е имало джамия, а до нея и Малкия дворец. 

 

 

За горната снимка ни обясняваше гида, че на тези места до вратите са стояли гардове също като пред Бъкингамския дворец.  

Освен това в Анжара са открити обществени бани, чиято архитектура изцяло е заимствана от римляните.

Дори ни показа на телефона си компютърна възстановка:

 

 

 

Много интересни неща ни разказваше и за тоалетните, а особено се впечатлихме, че се е ходело на тоалетна групово.  

 

Накрая давам един по-общ поглед, за който ще кажа, че ако сами разглеждахме целия комплекс, нямаше да разберем и една десета от това, което ни разказа гида - беше не само увлекателно, но и изпълнено с конкретика - къде каква сграда, стая, коридор, баня и т.н. е имало.

 

 

Пренасяме се на 40-тина километра на север в Баалбек. Днес Баалбек се смята за крепост на Хизбула, най-мощната шиитска въоръжена група в Ливан.

Личеше си по многобройните постове в района.

Завършвам този пост с красивата джамия в Баалбек Saieda Khaoula.

Джамията е от изключителна важност за региона и жителите му.

Интересна история има, но няма да навлизам в подробности, само ще кажа, че се смята, че там е погребана Saieda Khaoula.

Джамията и сравнително нова, но е изградена на мястото на стара такава, която е била до гроба. Има легенда, че мястото на самия гроб е било отбелязано със забита в земята пръчка, от която след време е поникнал кипарис(вижда се на една от снимките), а той е оставен на оригиналното си място и проекта е съобразен с това.

Дори и само по външния вид на джамията можете да познаете с какви пари е възстановена ... м,дааа ... пари от Иран!

 

 

 

 

 

 

По време на религиозни празници там се стичат хора от цялата околия.

Ние бяхме там в началото на най-големия им празник и сигурно затова шофьора и гида ни в Баалбек, бяха убедени, че нямаме никакъв шанс да влезем в джамията - още повече, че аз бях с къси панталони...

Е, опровергахме ги - всички бяха изключително любезни, въпреки, че отдалеч си личеше, че дори нямаме представа къде сме.

Намериха ни дрехи и ни поканиха в джамията.

Пищна е не само отвън, но и отвътре:

 

 

 

 

С Деси нямахме никаква идея къде точно се напъхваме, но не съжалявам - наистина е красива и си струва да се види джамията!

 

Следва...

 

[Сосче!]

Благодаря ,Мари!Много увлекателно си го написала.

Тъкмо хапвах печени кестени и чета за групоното  ходене на т------а,та изводът-"Не се хранете пред компютъра,че да не ви секне апетитаът!"

Редактирано 13 октомври, 2017 от Сосче!