Някога бях.......

[FlyTraveler]

Имам един външен диск, на който наред с някои сравнително нови снимки имам и стари кадри. Като го включа по някаква си причина към компютъра, се сещам да постна нещо в тази тема.

Синт Мартен/ Сен Мартен, Карибско море. Годината е 1999 и аз съм изключително доволен от своя Nikon F90X с допълнителен power grip - това беше топ за времето си филмов SLR. С него снимах предимно диапозитиви на Fuji Velvia и Provia про-филми, а за битови снимки като тези ползвах по-нисък клас, но също чудесен SLR - Nikon F50. Преметнатата през рамото ми Никон-ска чанта, все още я използвам - пълня я с две тела и колкото може да поеме обективи (става към 10-12 кг.) и я слагам в ръчния си багаж. Ако решат да ми го претеглят при чек ин и ми кажат, че не мога да мина с примерно 15 кг. ръчен багаж, вземам тази чанта на рамо и казвам, че съм си извадил фотоапарата.

Филипсбург и плаж в холандската част на острова:
 

 

 

 

 

Това вече не мога да си спомня къде точно беше, но бих заложил на френската част:

 

 

 

 

 

Снимките долу със сигурност са от френската част на острова - плажове и Мариго (столицата на френската част):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Два сканирани диапозитива от Maho Beach, където както можете да предположите, също прекарвах време. По това време плажът беше доста приятен за посещение (може да видите колко е празен и то при пристигане на най-големия за времето си самолет). Минавах първо през терминала на летището да видя какво е разписанието на пристигащите самолети, което прилежно си записвах в един тефтер. После отивах на плажа, намирах удобно място за статива си (все още го имам този професионален Manfrotto, но вече почти никъде не го мъкна със себе си като пътувам), разпъвах го и нагласях апарата и настройките. Вземах си едно студено мохито от барчето, поглеждах тефтера кога пристига или излита самолет, за да се приготвя за снимки, а между кацанията и излитанията си пиех мохитото и се къпех в морето.

Кацащите самолети, както знаете, минават точно над плажа, а за излитащите се ходеше на оградата, която е точно до пътя, като най-голямото предизвикателство беше да се устои на ураганния горещ вятър при излитане на 747.

На първата снимка се вижда кацащ 747-300 на Air France, а на втората рулиращ за излитане 747-200 на Corsair:

 

 

 

 

 

Основната част от времето си на този остров обаче прекарвах на любимия си плаж Club Orient, от който вроденото ми благоприличие ме възпира да публикувам снимки. 🙂🙂 
 

 

 

[FlyTraveler]

 

Пуерто Ваярта ми беше едно от любимите места на западното крайбрежие на Мексико.  Първо посещение - май, 1997 г. Бяхме взели под наем един доста странен Фолксваген:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лодката носи името на филма "Нощта на игуаната" на Джон Хюстън, сниман на това място:

 

 

 

 

 

[Goal & Boss]

преди 2 часа, FlyTraveler каза:

 

Пуерто Ваярта ми беше едно от любимите места на западното крайбрежие на Мексико.  Първо посещение - май, 1997 г. Бяхме взели под наем един доста странен Фолксваген:

 

Volkswagen Thing - това е истинска автомобилна класика! Завиждам ти, че си се возил на такова „нещо“ 🙂

[FlyTraveler]

преди 15 часа, Goal & Boss каза:

Volkswagen Thing - това е истинска автомобилна класика! Завиждам ти, че си се возил на такова „нещо“ 🙂

Точно такава беше колата. мързеше ме да търся модела. Много интересна, не бях карал нищо по-basic. Метално табло с почти никакви уреди. По усещане на возенето, прилича на известните Фолксваген Костенурка (от старите, такива съм наемал няколко пъти в Мексико). Точно като военен автомобил, като какъвто е бил и замислен.

[FlyTraveler]

Да побутна носталгичната тема малко.

Руините на маите в Тулум, източното крайбрежие на Мексико. Годината е 1996.
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[FlyTraveler]

Да побутна носталгичната тема. Скагуей, Аляска. Годината е 1997.

Главната улица:
 

 

 

Салона (по времето на златната треска да се разбира кръчма и бардак) "Red Onion":

 

 

 

Вътре приятелчетата се събираха да jam-ват:

 

 

 

Теснолинейката White Pass, която тръгваше от Скагуей и се виеше нагоре по планината през прохода и стигаше до Юкон, Канада:

 

 

 

 

[Lyubina]

Точно преди седем години, на днешния ден (случайно съвпадение по повод на приятни спомени) 

 

Les Jardins d'Annevoie

 

 

 

7

 

 

 

 

[FlyTraveler]

От спомените си от 90-те години на миналия век, за малко минавам в първото десетилетие на този. Островите Пи Пи в Тайланд, годината е 2006, след голямото цунами. Някои хотели, които бях виждал през 2002 г. просто бяха изчезнали.

В този пост ще покажа По-малкия от двата острова - Phi Phi Leh.

Майа Бей без навалица от лодки и хора:
 

 

 

 

 

 

 

Лагуната Phi Leh:

 

 

 

 

 

 

 

[FlyTraveler]

Национален парк Glacier Bay, Аляска. Годината е 1997.
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На тази снимка се вижда как от глетчера се откъсват огромни късове и падат във водата:

 

 

 

[FlyTraveler]

Да побутна носталгичната тема. Тук вашият покорен слуга е сниман пред (или зад) сградата, която делят казиното и операта в Монте Карло. Лятото на 1999 година - периода, когато обикалях предимно Европа, която тогава ми беше далечна и екзотична.

 

 

[zon]

Chania, Crete 

September, 2000/2021

me & my baby :)) 

[Diana Doncheva]

Венеция 2001 г. Тогава още ползвахме хартиени карти. И сега се случва, но рядко...

[ruwenzogy]

Понеже не съм актуален  в темата   ю в момента съм ; ,  затова пускам  тука

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[epetkov]

Каква интересна тема......някога бях водач на български туристически групи  в  зимни и летни курорти в Италия:

 

 

 

[zon]

На 31.08.2021 г. в 14:38, zon каза:

Chania, Crete 

September, 2000/2021

me & my baby :)) 

September 20021 me ;))) 

[jungfraujoch]

Август 2009г. Кортина д'Ампецо

А днес се наслаждавам на Олимпийските игри.

 

[zon]

Билбао юли 2012 / март 2026

 

Спойлер

Изпратих снимките на дъщеря ми по whatsapp и тя веднага много 'тактично' ми изпрати обратно снимки от преди/след фейслифта на Дениз Ричардс , бившата жена на Чарли Шийн 🙃 😂 и ми пише, че ако си направя и аз, ще смъкна 15-20 години и накрая ще съм ѝ като наборка 😆 

 

[ruwenzogy]

На 17.10.2017 г. в 11:39, ruwenzogy каза:

 

ИРАН

Абсолютно го поставям в топ 3 на посетените от мен държави и с огромно желание да се върна и довърша толкова много останали неща...  като планината Дамаваенд, пустинята Дащ е Лут, района около Каспийско море, Машхад и още толкова други интересни места.

Но преди всичко и на първо място там са прекрасните хора, които са изключително дружелюбни и гостоприемни...

Най-добро време за посещение е април-май, след Нуруза, както и есента. През лятото е много горещо, а през зимата - много студено...

Транспорта е много добре уреден и  може да се пътува с влакове, автобуси и вътрешни полети.

Визата е безпроблемна и се получава на летището.

Приятно пътуване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ех  ИРАН,  ИРАН.... НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ СЪЩИЯТ.

[marycap]

Вчера открих тази хубава тема и ще се разровя из снимките. Имаше един нецензурен виц, който завършваше с " приятно вспомнить". Та и аз така...😉

[stanimir]

3 hours ago, ruwenzogy said:

 

Ех  ИРАН,  ИРАН.... НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ СЪЩИЯТ.

 

 

Нищо хубаво не трае вечно , нищо лошо - също.

Много хора са мислели така и след Революцията., но историята ги е опровергала.

[MayaS]

Ох не наливай сол в раната.

преди 5 часа, ruwenzogy каза:

 

Ех  ИРАН,  ИРАН.... НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ СЪЩИЯТ.

 

[zon]

На 8.04.2020 г. в 12:04, домосед каза:

тогава живеех в София 😎 Бях още студент във ВМЕИ

Зачетох се в темата назад. 

И с изненада попаднах на @домосед студент ВМЕИ.

ВМЕИ е първият ми клуб по бадминтон. Започнах да тренирам на 9 годишна възраст и да се състезавам. Когато станах на 12 години, федерацията въведе при отборните срещи мъже и жени да има задължително включени пионерчета и младежи/девойки, за да се развива младото поколение на ниво, и започнах да ходя с по-големите по състезания, освен и да тренирам с тях. 

Тренирахме в зала Октомври и зала Бонсист, като ги редувахме, но главно в Октомври. Тренировките ми бяха всяка вечер, обикновенно вечерите и в събота сутринта, ако нямаше състезание петък, събота и неделя.  Две мои съотборнички, малко по-големи от мен '68 бяха студентки в ВМЕИ, едната учеше за инженер двигатели с вътрешно горене, а другата електроника. Друг съотборник '63 беше студент по телевизонни или телефонни технологии, не знам точно как беше името на специалността. По-късно треньорът ни получи предложение отборът ни от ВМЕИ да се премести в Академик и спряхме да тренираме в зала Октомври.

 

Зон започна да смята и установи, че по същото време Домосед е бил студент и ако не е бягал от час по физическо възпитание, вероятно вече са се засичали със Зон :)))

 

Куиз за @домосед : на колко години е Зон?

Давам ти жокер

Спойлер

Първата ми дестинация зад граница? Рожденият ми ден е последния ден на юли и 'благодарение' на това успях да стана и комсомолец, макар и за няколко месеца. Ако бях закъсняла и един ден, нямаше да мога да си го впиша в CV-то ;)))