Някога бях.......

[FlyTraveler 38485]

Още малко носталгия по тропически морета, дълги коси и плосък корем... 🙂 🙂 🙂 

Grand Cayman, Cayman Islands - 1996 г. 

Seven Mile Beach:
 

 

 

 

 

 

 

Малко спотинг даже - 737-200 на Cayman Airways:

 

 

 

[Фил 68767]

преди 39 минути , FlyTraveler каза:

Още малко носталгия ... 

Grand Cayman, Cayman Islands - 1996 г. 
 

 Cayman Airways:

 

В тая връзка - един музикален поздрав  

 

 

[Йосиф Милчов 5766]

Прекрасна тема. Благодаря, бат Оги.

Върна ме малко над 10 години назад, когато беше първият ми полет със самолет и първото ми по далечно излизане, а именно към Латвия, да видя и аз какво е това гурбет. Разбрах, че не е за мен, но носталгията към Прибалтика се засилва страшно много и ще трябва да помисля за скорошно завръщане в региона, но този път за пътешествие. Качеството на снимките е ужасно, но 2008 година камерите на телефоните позволяваха това.

[FlyTraveler 38485]

Точно преди 20 години ходих за пръв път в Барселона (няколко пъти подред за едно лято и от тогава не съм се връщал в този прекрасен град). Беше ми най-интересно да обикалям Европа, когато живеех далеч от стария континент. 🙂  Снимките са сканирани диапозитиви.

Експонат от Музея на еротиката на "Ла Рамбла":
 

 

 

Фонтаните пред Palau Nacional (нощем ходех постоянно с един тежък "Манфрото" статив):

 

 

 

 

 

Ла Саграда Фамилия:

 

 

 

Покрива на "Ла Педрера" (Каса Мила). Бедна ви е фантазията колко дълго съм чакал да хвана кадър без хора:

 

 

[FlyTraveler 38485]

Островите Сан Блас, Панама през далечната 1997 година. 

Круизният кораб хвърли котва до един от основните острови, като моментално беше заобиколен от десетки, ако не и стотици канута с куна индианци, които крещяха "Money, money..."  Хвърляха им монети от кораба и децата скачаха в морето да ги ловят. 

От там аз и един про фотограф наехме една лодка с извънбордов двигател и казахме на лодкаря да ни закара на остров, където не спират круизни кораби и не ходят туристи. Беше изумително, и много автентично - децата не бяха виждали бели хора.  На връщане бая страх брах. Имаше големи вълни, целите бяхме мокри, добре, че ни бяха дали едни найлони да си увием фотоапаратите. С едни тенекиени кутии изгребвахме водата от лодката, а индианеца-лодкар переше с пълна газ като обръщаше по една бира на всеки 10 минути...
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пълният ми албум на Фейсбук от това място:

 

https://www.facebook.com/ilian.shopov/media_set?set=a.10211191852846114&type=3

 

 

[Фил 68767]

На 17.06.2019 г. в 21:24, FlyTraveler каза:

Покрива на "Ла Педрера" (Каса Мила). Бедна ви е фантазията колко дълго съм чакал да хвана кадър без хора:

 

Ха-ха и аз така понякога се заинатявам да чакам за кадър без хора..., но последно време все повече се замислям дали това, всъщност, е оправдано - все пак - хората са си "част от пейзажа" и снимките без хора са малко  или много изкуствени в някакъв смисъл, освен това хората в кадър понякога са много полезни за усещане на мащаба, когато няма други полезни ориентири в това отношение. 

Една снимка от преди 10г., на същата Casa Mila , не се спомням вече много добре колко време чаках да няма хора, ама не беше много..., а пилона камерата за наблюдение колкото и да чаках, нямаше да се махне 

 

 

[Goal & Boss 10234]

@Фичо, всъщност има софтуерен трик, който позволява лесно и бързо да махнеш хората от снимките на забележителности.  Като казвам „трик“, това не означава някакъв фокус или брутално мазане из Photoshop, а научно обосновано действие - ето го: https://www.diyphotography.net/easily-remove-people-images-simple-trick/

 

 

Или тук: 

 

[Фил 68767]

преди 4 минути , Goal & Boss каза:

@Фил, всъщност има софтуерен трик, който позволява лесно и бързо да махнеш хората от снимките на забележителности. 

 

Знам, прилагал съм тази техника, обаче за да стане както трябва, е добре да се снима от статив, или поне апаратът да е поставен на нещо неподвижно, което не винаги е лесно постижимо. 

[домосед 41251]

преди 26 минути , Фил каза:

но последно време все повече се замислям дали това, всъщност, е оправдано - все пак - хората са си "част от пейзажа"

Да. И точно в това колко и кои хора се хващат в кадър и в каква композиция и поза е майсторлъкът на фотографа.

Дали някой си бърка в носа, дали се е нагъзил да си рови в чантата, дали те е усетил и те гледа злобно, дали е щракнат в половин крачка ... такива неща 

[Фил 68767]

Преди 1 час, домосед каза:

И точно в това колко и кои хора се хващат в кадър и в каква композиция и поза е майсторлъкът на фотографа.

Дали някой си бърка в носа, дали се е нагъзил да си рови в чантата, дали те е усетил и те гледа злобно, дали е щракнат в половин крачка ... такива неща 

Да, или пък фотографът вземе че нещо се отплесне ... и забрави и за кадриране и за композиция ... и си щрака ей така разни обекти по стълбите на моста Риалто  



И после вземе да се прави, че уж зяпа гондолите и гондолиерите, пък нещо пак се разсее и щрака по посока на  обекта 

 

 

 

докато изведнъж, с присъщото за нежния пол шесто чувство, обектът не се усети и вземе, че го излови ...  ... , но вместо (както често се случва и както си споменал) да погледне сърдито, или поне укорително  ... обектът отвръща с изстрел-контракадър и закачлива усмивка  




което пък става повод за малка раздумка и за утвърждаване и обогатяване на традиционната българо-бразилска дружба  



моста Риалто, Венеция, 9 години и 19 килограма назад 
 

[FlyTraveler 38485]

преди 3 часа, Фил каза:

Ха-ха и аз така понякога се заинатявам да чакам за кадър без хора..., но последно време все повече се замислям дали това, всъщност, е оправдано - все пак - хората са си "част от пейзажа" и снимките без хора са малко  или много изкуствени в някакъв смисъл, освен това хората в кадър понякога са много полезни за усещане на мащаба, когато няма други полезни ориентири в това отношение. 

Една снимка от преди 10г., на същата Casa Mila , не се спомням вече много добре колко време чаках да няма хора, ама не беше много..., а пилона камерата за наблюдение колкото и да чаках, нямаше да се махне 

 

 

Зависи от много  фактори. От колко добра по принцип би ти станала снимката (била тя с хора или без хора), от идеята която имаш, от самите хора също... За моят кадър на покрива на "Ла Педрера" мисля, че си струваше да изчакам. Сетих се за една снимка в Петра, където също много си струваше. Ето ти я долу, след нея още една, където избирателно съм вкарал колесница в кадъра, но не и зяпащи туристи, които щяха да развалят всичко, специално в тези два кадъра. На някои места съм ходил много късно след полунощ, когато е единственото време да ги хвана без хора (базиликата Сан Пиетро в Рим примерно)... 
 

 

 

 

 

На други места цел са ми хората. Скоро съвсем интуитивно приложих един трик - видях в Мапуто, Мозамбик, че се задават две жени с товар на главите, а ми беше неудобно да ги снимам от упор. Та се направих, че снимам сградата зад тях и изчакаха да ми влязат в кадър за да натисна спусъка. После се направих, че едва ли не са ми развалили снимката и им казах "It's OK, no problem"... Не стана особено хубава, (за белята бях решил да съм само със сапунерка този ден), но пак ги хванах на фона на сградата. Вкарана е неволно и една магеланка в кадъра, но просто нямаше как, нямаше време да и викам да се дръпне... 🙂  Иначе всички останали са си част от пейзажа, това е много важно.

 

 

 

[FlyTraveler 38485]

Париж сега е рутинно място, докъдето се ходи с никотарифни а/к но за мен през 1997 г. си беше направо събитие. Градът, който е оставил едно от най-ярките първи впечатления през живота ми (това при положение, че по това време познавах доста добре основните градове в северна Америка, някои в централна и южна, както и някои европейски столици - Лондон, Лисабон, Берлин, Прага, Будапеща). Неспирен приток на красиви и интересни места и неща денем и нощем, за някои бях чел и гледал множество филми, други откривах на място. Само като кажех на момичетата в България, че на връщане към Монреал ще спра за няколко дни в Париж и им се подкосяваха краката... 🙂 🙂 Изпитвах и огромно удоволствие от факта, че ще попивам от атмосферата на града сам, без тогавашната ми съпруга - много показателен знак за не особено вълнуващ брачен живот, но по онова време си мислех, че всички бракове са така... 🙂 🙂 

В Париж разбрах и, че статива за огледално-рефлексен фотоапарат трябва да е много солиден и стабилен, след като поради вятър нощните ми снимки към Шанз-Елизе от терасата на Триумфалната Арка всичките станаха размазани (това по онова време се виждаше чак след като промият филма и принтират снимките, нямаше как да знам и да правя корекции на място). След множество посещения и навъртяни години и километраж, усещането ми за града не е съвсем същото, но продължава да ми е много любимо място и да смятам, че изобщо, ама изобщо не е клише.
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Дани Магелани 20814]

преди 29 минути , FlyTraveler каза:

Париж сега е рутинно място, докъдето се ходи с никотарифни а/к. но за мен през 1997 г. си беше направо събитие. Град, който е оставил едно от най-ярките първи впечатления през живота ми (това при положение, че по това време познавах доста добре основните градове в северна Америка, някои в централна и южна, както и някои европейски столици). Неспирен приток на красиви и интересни места и неща денем и нощем, за някои бях чел и гледал множество филми, други откривах на място. Само като кажех на момичетата в България, че на връщане към Монреал ще спра за няколко дни в Париж и им се подкосяваха краката... 🙂  🙂  Изпитвах и огромно удоволствие от факта, че ще попивам от атмосферата на града сам, без тогавашната ми съпруга - много показателен знак за не особено вълнуващ брачен живот, но по това време си мислех, че всички бракове са така... 🙂🙂  След множество посещения и навъртяни години и километраж, усещането ми за града не е съвсем същото, но продължава да ми е много любимо място и да смятам, че изобщо, ама изобщо не е клише.

 

Париж сега е рутинно място, докъдето се ходи с никотарифни а/к. но за мен през 1997 г. си беше направо събитие. Град, който е оставил едно от най-ярките първи впечатления през живота ми (това при положение, че по това време познавах доста добре основните градове в северна Америка, някои в централна и южна, както и някои европейски столици). Неспирен приток на красиви и интересни места и неща денем и нощем, за някои бях чел и гледал множество филми, други откривах на място. Само като кажех на момичетата в България, че на връщане към Монреал ще спра за няколко дни в Париж и им се подкосяваха краката... 🙂  🙂  Изпитвах и огромно удоволствие от факта, че ще попивам от атмосферата на града сам, без тогавашната ми съпруга - много показателен знак за не особено вълнуващ брачен живот, но по това време си мислех, че всички бракове са така... 🙂🙂  След множество посещения и навъртяни години и километраж, усещането ми за града не е съвсем същото, но продължава да ми е много любимо място и да смятам, че изобщо, ама изобщо не е клише.

 

Върна ме към моето първо посещение на Париж. Две прекрасни седмици през април 1990 г.Вземането на немска, белгийска и френска визи беше изключително лесно по това време, без покани и банкови сметки.

Декларираш само, че пътуваш с лични средства.

През 1997 януари, за служебно посещение на Шотландия, по Темпус, в британското посолство се наложи да се чака опашка, с "преспиване".

Та за Париж и прекрасния аромат на загниващия капитализъм. Хареса ми.

Влюбих се в този град! А Дефанс ме спечели завинаги! 

И сега си падам по красиви небостъргачи.

Но не като старите барутници  в  Хонг Конг, които са ужасяващи и рискови.

Тогава Париж имаше дух и аромат. Сега не е същият. Даже не ми се ходи на същите места. 

Искам да запазя спомена и магията му.

 

 

 

[FlyTraveler 38485]

преди 25 минути , Дани Магелани каза:

Върна ме към моето първо посещение на Париж. Две прекрасни седмици през април 1990 г.

 

Е, ти си ходила в Париж цели 7 години преди мен... През април 1990 г. бях още новобранец в Канада и ако напуснех страната, не можех да се прибера обратно. Започнах да "шавам" от 1992 г. нататък...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[домосед 41251]

Хайде една ранна магеланска снимка от Париж, август 1986.

 

 

Снимал съм с апарат Carl Zeiss Jena Werra III, модел 1959

 

 

[akair 14017]

Табелата на Ер Франс е най-високо, после ТАП и най-отпред, но в обратна посока е Балкан 🙂Но само Балкан се вижда да има стърчаща табела от стената 🙂

 

[FlyTraveler 38485]

преди 16 минути , домосед каза:

Хайде една ранна магеланска снимка от Париж, август 1986.

 

 

Снимал съм с апарат Carl Zeiss Jena Werra III, модел 1959

 

 

Биеш @Дани Магелани с 4 години и мен с 9... 🙂  Невероятен спомен е тази снимка... Трябва да потърся мои черно-бели от Виена от 1985 г. 🙂 

[Дани Магелани 20814]

преди 52 минути , FlyTraveler каза:

Е, ти си ходила в Париж цели 7 години преди мен... През април 1990 г. бях още новобранец в Канада и ако напуснех страната, не можех да се прибера обратно. Започнах да "шавам" от 1992 г. нататък...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аз бях там само като турист. Никога не съм искала да живея и работя в чужбина. Много обичам да пътувам, но издържам 20-30 дни навън. След това ме души нещо и ми засяда буца в гърлото.

Все пак имам опит от аспирантските години в Москва 88-92 г., но и тогава на 30-40 дни се прибирах у нас, благодарение на свободния режим на работа в МГУ. 

преди 8 минути , FlyTraveler каза:

Биеш @Дани Магелани с 4 години и мен с 9... 🙂  Невероятен спомен е тази снимка... Трябва да потърся мои черно-бели от Виена от 1985 г. 🙂 

Дори не съм си помислила, че бих могла да се  конкурирам с такъв пътешественик!

[Дани Магелани 20814]

А аз ще опитам да изровя снимки от Ашхабад 1990 г.

[FlyTraveler 38485]

преди 7 минути , Дани Магелани каза:

 

Дори не съм си помислила, че бих могла да се  конкурирам с такъв пътешественик!

Това в рамките на шегата го написах, но лична черно-бяла снимка на Париж от 1986 г. си е за колекиця... 🙂 

[Goal & Boss 10234]

@домосед, значи ако наистина си бил в Париж по онова време*, си го видял такъв (ех, завиждам ти):

 

 

________________

* Теб не те видях на снимката, затова ползвах условно наклонение 😛 Имаш право да приведеш по-солидно доказателство.

 

[домосед 41251]

На 10.07.2019 г. в 6:11, Goal & Boss каза:

* Теб не те видях на снимката, затова ползвах условно наклонение 😛 Имаш право да приведеш по-солидно доказателство.

Ако се бях видял в компромат като тоя клип, трябваше веднага да си закрия профила и потъна в нелегалност 😳

 

Вместо това пускам една снимка как се грижа за гълъбите на Пласе де Вож. Което пак си е компромат, но по-малък. В днешно време твърдо подлагам гълъбите на дискриминация по етнически признак и храня само гугутките.

 

 

(Маратонките, мисля, че са ПИРИН, но от лимитирана серия)

 

 

 

[Дани Магелани 20814]

преди 42 минути , домосед каза:

Ако се бях видял в компромат като тоя клип, трябваше веднага да си закрия профила и потъна в нелегалност 😳

 

Вместо това пускам една снимка как се грижа за гълъбите на Пласе де Вож. Което пак си е компромат, но по-малък. В днешно време твърдо подлагам гълъбите на дискриминация по етнически признак и храня само гугутките.

 

 

(Маратонките, мисля, че са ПИРИН, но от лимитирана серия)

 

 

 

Много хубав левент! 

И с Найк и с Пирин да си бил, все едно! Важно е по кои земи си стъпвал с тях.

[T.E.Lawrence 21678]

Подредена Германия преди 15 години. Няма бежанци, всичко е културно. 😉 

 

 

[Rumiana 4038]

Аз пък някога бях на кораба "Радецки":  😉