Някога бях.......

13 май, 2020

Имам един външен диск, на който наред с някои сравнително нови снимки имам и стари кадри. Като го включа по някаква си причина към компютъра, се сещам да постна нещо в тази тема.

Синт Мартен/ Сен Мартен, Карибско море. Годината е 1999 и аз съм изключително доволен от своя Nikon F90X с допълнителен power grip - това беше топ за времето си филмов SLR. С него снимах предимно диапозитиви на Fuji Velvia и Provia про-филми, а за битови снимки като тези ползвах по-нисък клас, но също чудесен SLR - Nikon F50. Преметнатата през рамото ми Никон-ска чанта, все още я използвам - пълня я с две тела и колкото може да поеме обективи (става към 10-12 кг.) и я слагам в ръчния си багаж. Ако решат да ми го претеглят при чек ин и ми кажат, че не мога да мина с примерно 15 кг. ръчен багаж, вземам тази чанта на рамо и казвам, че съм си извадил фотоапарата.

Филипсбург и плаж в холандската част на острова:

Това вече не мога да си спомня къде точно беше, но бих заложил на френската част:

Снимките долу със сигурност са от френската част на острова - плажове и Мариго (столицата на френската част):

Два сканирани диапозитива от Maho Beach, където както можете да предположите, също прекарвах време. По това време плажът беше доста приятен за посещение (може да видите колко е празен и то при пристигане на най-големия за времето си самолет). Минавах първо през терминала на летището да видя какво е разписанието на пристигащите самолети, което прилежно си записвах в един тефтер. После отивах на плажа, намирах удобно място за статива си (все още го имам този професионален Manfrotto, но вече почти никъде не го мъкна със себе си като пътувам), разпъвах го и нагласях апарата и настройките. Вземах си едно студено мохито от барчето, поглеждах тефтера кога пристига или излита самолет, за да се приготвя за снимки, а между кацанията и излитанията си пиех мохитото и се къпех в морето.

Кацащите самолети, както знаете, минават точно над плажа, а за излитащите се ходеше на оградата, която е точно до пътя, като най-голямото предизвикателство беше да се устои на ураганния горещ вятър при излитане на 747.

На първата снимка се вижда кацащ 747-300 на Air France, а на втората рулиращ за излитане 747-200 на Corsair:

Основната част от времето си на този остров обаче прекарвах на любимия си плаж Club Orient, от който вроденото ми благоприличие ме възпира да публикувам снимки. 🙂🙂

18 май, 2020

Пуерто Ваярта ми беше едно от любимите места на западното крайбрежие на Мексико. Първо посещение - май, 1997 г. Бяхме взели под наем един доста странен Фолксваген:

Лодката носи името на филма "Нощта на игуаната" на Джон Хюстън, сниман на това място:

18 май, 2020

преди 2 часа, FlyTraveler каза:

Пуерто Ваярта ми беше едно от любимите места на западното крайбрежие на Мексико. Първо посещение - май, 1997 г. Бяхме взели под наем един доста странен Фолксваген:

Volkswagen Thing - това е истинска автомобилна класика! Завиждам ти, че си се возил на такова „нещо“ 🙂

19 май, 2020

преди 15 часа, Goal & Boss каза:

Volkswagen Thing - това е истинска автомобилна класика! Завиждам ти, че си се возил на такова „нещо“ 🙂

Точно такава беше колата. мързеше ме да търся модела. Много интересна, не бях карал нищо по-basic. Метално табло с почти никакви уреди. По усещане на возенето, прилича на известните Фолксваген Костенурка (от старите, такива съм наемал няколко пъти в Мексико). Точно като военен автомобил, като какъвто е бил и замислен.

14 декември, 2020

Да побутна носталгичната тема малко.

Руините на маите в Тулум, източното крайбрежие на Мексико. Годината е 1996.

10 март, 2021

Да побутна носталгичната тема. Скагуей, Аляска. Годината е 1997.

Главната улица:

Салона (по времето на златната треска да се разбира кръчма и бардак) "Red Onion":

Вътре приятелчетата се събираха да jam-ват:

Теснолинейката White Pass, която тръгваше от Скагуей и се виеше нагоре по планината през прохода и стигаше до Юкон, Канада:

29 март, 2021

Точно преди седем години, на днешния ден (случайно съвпадение по повод на приятни спомени)

Les Jardins d'Annevoie

7

30 март, 2021

От спомените си от 90-те години на миналия век, за малко минавам в първото десетилетие на този. Островите Пи Пи в Тайланд, годината е 2006, след голямото цунами. Някои хотели, които бях виждал през 2002 г. просто бяха изчезнали.

В този пост ще покажа По-малкия от двата острова - Phi Phi Leh.

Майа Бей без навалица от лодки и хора:

Лагуната Phi Leh:

13 април, 2021

Национален парк Glacier Bay, Аляска. Годината е 1997.

На тази снимка се вижда как от глетчера се откъсват огромни късове и падат във водата:

21 юни, 2021

Да побутна носталгичната тема. Тук вашият покорен слуга е сниман пред (или зад) сградата, която делят казиното и операта в Монте Карло. Лятото на 1999 година - периода, когато обикалях предимно Европа, която тогава ми беше далечна и екзотична.