дневник Планиране на 3 дни в Сицилия

[Гост]

преди 52 минути , Lindt каза:

Разкажи повече за тази обиколка на Етна, моля те. Или дай ориентир, ако другаде си писала. И ако за там имаш препоръки като сандвичите в Сиракуза, аз с удоволствие ще ги гледам гладно сега. 

В тоя чест създадох дневник и току що качих и обиколката около Етна. Дано разбереш нещо от шантавото ми писание  

[master_of_germs]

Едно плюсче за Ачи-тата. На мене Таормина ми се стори прекалено туристическа, но има хубави градини и мисля, че на тебе би ти харесала. Етна може би няма да те впечатли, но на мене ми беше първият вулкан и през лятото само там можех да избягам от дивата жега. За великден по-вероятно е да сте на минусови температури горе. А кабинките на лифта са с много запрашени стъкла и станаха ужасни снимки.

От Катания предлагаха и екскурзии до едно ждрело Алкантара, но нямахме време за това - и ние бяхме само за три дни. Катания и на мене никак не ми хареса и при следващо ходене в Сицилия директно бих тръгнал към Сиракуза или Палермо.

Редактирано 17 януари, 2018 от master_of_germs

[lesy]

преди 8 минути , mililia каза:

@Lindt на север от Катания са трите Ачи-та: Ачи Реале, Ачи Кастело и Ачи Реале. Там има и природен резерват. Аз обиколих само градчетата и нямам идея какво би могло да се прави в резервата, но потърси в нета, може нещо да ти хареса.

И скалите са вулканични / черни /. Ние стигнахме до Ачи Треза и Ачи Кастело. Ако имате време и път, може да ги включите.

[Гост 45#2]

преди 16 минути , mililia каза:

какво би могло да се прави в резервата

snorkeling  не сме го правили, но сме чели за това.

сега няма да е много приложимо, заради сезона.

[Lindt]

Преди 1 час, Алекс каза:

Ох аз още хич не съм гледала за тази почивка. На прима виста имаме букнати за Катания хотелът на Ники San Max, че има паркинг и денонощна рецепция, а за Ортиджа https://www.booking.com/hotel/it/terra-amp-mare-b-amp-b.en-gb.html?aid=304142;label=gen173nr-1FCAEoggJCAlhYSDNYBGicAYgBAZgBLsIBCndpbmRvd3MgMTDIAQ7YAQHoAQH4AQuSAgF5qAID;sid=87ed58ed4ab90ffa5a7b095b6fb9e5b2

 

 

Струва ми се далеч от центъра, което може и да е добре, ако няма да се остава в Катания.  Но ако не си сигурна, може да видиш и това например:

CentroCittà.

Аз в момента гледам тези, защото обзавеждането им ми се вижда интересно. особено таваните Xenios и B&B Palazzo Bruca Catania

[Алекс]

преди 25 минути , Lindt каза:

Струва ми се далеч от центъра, което може и да е добре, ако няма да се остава в Катания.  Но ако не си сигурна, може да видиш и това например:

CentroCittà.

Аз в момента гледам тези, защото обзавеждането им ми се вижда интересно. особено таваните Xenios и B&B Palazzo Bruca Catania

CentroCitta е ок, но настаняването е до 22. При другите две е по- добре до 23.   Не знам как е с паркирането в центъра. Предния път като бяхме си беше зор, но пък може така да се е случило. До Palazzo има обществен паркинг. Ако се спрете на някое от тях, вариант е да им пиша да видя как ще стане с настаняване след 23 ( едните виждам, че чарджат 10 евро за настаняване до 12) или да вземете ключовете и да ни чакате някъде Странно, защото все пак пише, че има 24 часа front desk. Имаме free cancellation, така че може да сменим мястото. Ще разгледам по- обстойно и аз. 

[Lindt]

На 1/17/2018 в 12:14, mililia каза:

@Lindt на север от Катания са трите Ачи-та: Ачи Треца, Ачи Кастело и Ачи Реале. Там има и природен резерват. Аз обиколих само градчетата и нямам идея какво би могло да се прави в резервата, но потърси в нета, може нещо да ти хареса.

 Еми, тези Ачи-та харесаха ли ти?  Не е голямо отклонение да се видят, но разглеждам разни снимки и не ме впечатляват особено. Или пътят до тях е живописен?   

 

П. П. Аха, това било циклопско крайбрежие и явно скалите са интересното. 

Редактирано 19 януари, 2018 от Lindt

[mililia]

Линд, има доста места в Сицилия, които ме впечатлиха повече, но аз съм градски турист и предпочитам да гледам барок и смесица на византийска, арабска и нормандска култура. Ти търсеше нещо на север, да е с природа, та за това ти ги препоръчах. Вие се впечатлявате от по-различни неща и може и да ви допадне нещо не толкова туристическо. Там ходят местните за релакс. Гледам, че и на други магеланци им е допаднал района. Крепостта в Ачи Кастело беше приятна, но се разглежда за 30 мин. После минах пеша до Ачитреца. Там са скалите. Имаше разходка с лодка, но не съм я правила. Беше ми препоръчан и резервата, но аз го игнорирах. Гледах, че много плажуват по камъните и естествено бях "възмутена", защото аз, ако няма ситен пясък въобще не го приемам за плаж. Казаха ми, че скалите трябва да се видят вечер, когато са осветени, но аз бях през деня. Разгледай снимки и прецени. Ачи Реале можеш да го изпуснеш, защото има само църкви и площад.

[Lindt]

преди 10 минути , mililia каза:

Линд, има доста места в Сицилия, които ме впечатлиха повече, но аз съм градски турист и предпочитам да гледам барок и смесица на византийска, арабска и нормандска култура. Ти търсеше нещо на север, да е с природа, та за това ти ги препоръчах. Вие се впечатлявате от по-различни неща и може и да ви допадне нещо не толкова туристическо. Там ходят местните за релакс. Гледам, че и на други магеланци им е допаднал района. Крепостта в Ачи Кастело беше приятна, но се разглежда за 30 мин. После минах пеша до Ачитреца. Там са скалите. Имаше разходка с лодка, но не съм я правила. Беше ми препоръчан и резервата, но аз го игнорирах. Гледах, че много плажуват по камъните и естествено бях "възмутена", защото аз, ако няма ситен пясък въобще не го приемам за плаж. Казаха ми, че скалите трябва да се видят вечер, когато са осветени, но аз бях през деня. Разгледай снимки и прецени. Ачи Реале можеш да го изпуснеш, защото има само църкви и площад.

Разгледах снимки и харесах най-много въпросния площад в Ачи Реале  Много обичам площади и шарени постройки. И тесни улици с надвиснали растения. Тайно се надявам да е дошла вече пролетта и всякакви бугенвилии да цъфтят. Не намирам никаква разлика между крепостите където и да било по света. Виж, дворците ми харесват, но в случая няма такива. До сега няма природна атракция освен отпадналите плажове и вулкан по мой вкус.

 В този ден ще бъдем с кола с Алекс, в посока Таормина. Ама ни върви на острови да си откриваме по някой Алекс за компания, този път момиче  

Та като се има предвид, че трябва от Катания да отидем до Таормина и после до Сиракуза, нямаме много време за размотаване. Но е хубаво да се набележат места за разтъпкване по маршрута. 

[mililia]

Аз съчетах Ачи Реале с Таормина и пътувах с обществен транспорт. Можете да го направите за ден.

[Ирина Иванова]

Аз ти предлагам да прочетеш моя пътепис и да решиш, най- практично е да се използва Катания като отправна точка за другите дестинации. Ното си заслужава да се види.

[Алекс]

Гледам, че тези Ачи-та са ни по път за Таормина. Ачи Треца не ме впечатли, но другите две може спокойно да ги видим. Само трябва да решим дали се отказваме от Етна, че там нещо много сложно ми изглежда. Таормина оптимално за колко време се разглежда?

За Етна, ако може да нахвърлям няколко въпроса, че изобщо не съм запозната - доколкото разбрах има северна и южна точка. Лифтовете откъде тръгват и докъде стигат и с кола докъде може да се стигне - до първия или до втория лифт? И коя част повече си заслужава.  В най- добрия случай колко време би ни отнело?

[Ирина Иванова]

За Таормина ако не разполагате с много време за 2-3 часа може да я разгледате, но атмосферата е невероятна затова ако имате възможност останете повече. За Етна изобщо не се интересувах как мога да стигна....не беше планувана. Минахме на път за Таормина покрай  Ачи Реале, но не ми направи особено впечатление....може и да се подмине за сметка на Тоармина.

Редактирано 24 януари, 2018 от Ирина Иванова

[dimitrov6]

Не е по темата ,но който дойде януари тук ,времето е супер слънчево и ясно.Снимка до летището Палермо направена току-що.

[Lindt]

Много ни харесва в Италия, но все не мога да се накарам да разкажа нещо за пътуванията ни до там. 

Още когато купувахме билетите, си знаехме, че нищо няма да видим за 3 дни, но пък се бях размечтала за пролет, слънце, гледки и барокови малки градчета. Посещението ни съвпадна с католическия Великден, така че не разбрахме много от типичната атмосфера на острова, селската храна и живота там, защото 90 % от местните не работеха. Не ги обвинявам, и аз не работя на празници. 

 

Ден 1 

 

Изключително доволна съм от местата за настаняване. В Катания бяхме в B&B Palazzo Bruca Catania. Оказа се истински Palazzo, а не само име. Огромна сграда с вътрешен двор и платен паркинг, фонтанче, вани, превърнати във саксии, палми и портокалчета. И любимите ми високи тавани. Възглавниците бяха като от камък, но лягайки, виждахме куполите на отсрещната катедрала   Снимките на нищо не приличат, но на мен ми хареса

Тъй като кацнахме със закъснение, се добрахме до центъра около 10. Искахме да хвърлим багажа и да излезем да издирваме вечерята си веднага, но пазачът от Мадагаскар и единствен работещ човек в хотела, държеше да разкаже на Жижо всякакви неща на чист италиански. И аз ако бях научила италиански, щях да си го ползвам с кеф, но в случая извлечените  от нас нови знания за 20 минути слушане клоняха към 0. 

Обиколихме карето около хотела, но нямахме ентусиазъм за дълъг престой в някое от заведенията, защото предния ден поливахме едно бебе и имахме сериозни опасения, че ще заспим на масата. 

Видяхме тълпи италианци, мотаещи се и пушещи на групички в пряката срещу хотела ни и отидохме да разузнаваме. Явно беше петъчната обиколка на катедралите, а там имаше поне 6 и явно хората не можеха да решат в коя да влязат. Или пък си ги обикалят всичките, иначе защо са им по три на всяка пресечка?

С радост се напъхахме в малко заведение на ъгъла, предлагащо мини пици, вино и гофрети. От последното не се възползвахме, но заплахата от гладна смърт беше неутрализирана. Моята пица беше с пистачио, сметана и наденица, и се оказа доста сполучлива, за разлика от следващите ми избори. На Жижо пеперонето не беше добро, така че няма да препоръчвам заведението. 

На Алекс полетът от Малта също се забави, така че им взехме пица за вкъщи и спасихме и тях. Напъхах се да разгледам и тяхната стая, още докато се запознаваме, защото исках да видя дали са им изрисувани таваните, както на снимките. Мадагаскарецът обаче беше преценил, че те повече се нуждаят от две стаи с две спални, отколкото от изкуство и покоите им не бяха като в букинг. 

Легнахме си доволни - спътниците ни изглеждаха доста усмихнати и спокойни хора, дърветата имаха листа и не миришеше зле в града. 

[Lindt]

Сутрин в Катания

 

Човек би помислил, че ще си наваксваме съня, заради което именно съществуват събота и неделя, но чудовището се излюпи и изкъпа преди 7 и не ми остана друг избор, освен да изпълзя от леглото и да тръгнем да изследваме света наоколо. Алекс и Станислав беха посещавали Сицилия и не можехме да си спомним разглеждали ли са Катания или не, така че посветихме 2 часа преди събуждането им на обиколка около слончето. На третия път, в който се озовахме до него вече се бях събудила достатъчно, за да кажа обелиск, а не Обеликс  

Позяпахме и около рибния пазар, но явно и продавачите смятаха за безсмислено в събота да стават в преди 7 и бяха излезли само няколко. 

Реших да изчакам малко с кафето и да намерим някаква изключително атрактивна закуска, която да ме зашемети с богатството от вкусове. Дрън дрън, една закусвалня работеше и баничкоподобното се оказа сухо и с пълнеж от лук.  Не се разочаровах особено, макар че мразя да хабя от оскъдния капацитет на стомаха си за нещо, което не ми харесва. Следваше нов неуспешен опит да изпия освежаващ фреш от портокал. Явно недогледала надписите, со озовах с чаша сода с някакъв екстракт от мандарина и изстискан мини портокал. 

След този пълен неуспех, се отдадох на препичане на една пейка, заобиколена от палми, тревички и мирис на пролет. Чакаше ни цял град за обикаляне, но аз бях дошла, за да събирам витамин Д. В градинката 15 дядовци гледаха как двама други играят шах, а разни негри продаваха най-новите безмислици за 2018. Запасът непотребни вещи е изненадващо голям и всеки път виждаме нови предложения. 

Отново минахме покрай слончето, беше време да заберем спътниците ни, да си освободим стаите и да се разбързаме към Ачи-тата и Таормина. Те ме изненадаха приятно с това, че също не бързаха за никъде, така че още два часа пихме кафе в Катания. Към обяд вече успешно потеглихме. 

[Lindt]

Ачи Кастело, Ачи Реале и Кастелмола

 

Решихме на отиване да минем през Ачи Кастело и ако ни хареса, да спрем. Помотахме се малко около морето, полюбувахме се на цвета на водата, видяхме, че не можем да влезем в крепостта и тръгнахме към следващото градче Ачи Реале. Жижо преследваше един пухкав облак в опит да го снима преди да се разроши от едната страна, но не се получи. 

Там веднага след паркирането единодушно решихме, че спешно се нуждаем от почивка в заведение. Упорито се настанихме на слънце да си пием бирата и в резултат слънчасахме, поизгоряхме и естествено станахме дори по-мързеливи  Това май е причината да не пиша за европейските ни пътувания, ние основно седим и ядем или не си намираме храна.  Опитахме аранчини и лазаня с тиква. Не беше лошо за готова храна, не беше и скъпо въпреки местоположението. 

 

 

След обяда направихме два тигела и преценихме, че е време да видим този шум около Таормина на какво се дължи. Това не се оказа толкова лесно, и следвайки усърдно табелките и джипиеса, подминахме градчето и се оказахме в подножието на Кастелмола. Заради чудесните цветенца по пътеката и красивите гледки прекарахме там повече от час и естествено стана време да пием кафе   преди да продължим към Таормина.

 

А кафето беше с изненада и повод за много смях и коментари през остатъка от пътуването ни  За наша изненада предлаганите каноли бяха чудесни, цените разумни и терасите с чудесна гледка. 

 

 

[Eti*]

След има няма два-три часа тръгвам към летището в посока Сицилия. Имам се вече и четиво за ВИП салона

Редактирано 15 април, 2018 от Eti*

[Asya Assenova]

преди 1 час, Lindt каза:

Ачи Кастело, Ачи Реале и Кастелмола

 

Решихме на отиване да минем през Ачи Кастело и ако ни хареса, да спрем. Помотахме се малко около морето, полюбувахме се на цвета на водата, видяхме, че не можем да влезем в крепостта и тръгнахме към следващото градче Ачи Реале. Жижо преследваше един пухкав облак в опит да го снима преди да се разроши от едната страна, но не се получи. 

Там веднага след паркирането единодушно решихме, че спешно се нуждаем от почивка в заведение. Упорито се настанихме на слънце да си пием бирата и в резултат слънчасахме, поизгоряхме и естествено станахме дори по-мързеливи  Това май е причината да не пиша за европейските ни пътувания, ние основно седим и ядем или не си намираме храна.  Опитахме аранчини и лазаня с тиква. Не беше лошо за готова храна, не беше и скъпо въпреки местоположението. 

 

 

След обяда направихме два тигела и преценихме, че е време да видим този шум около Таормина на какво се дължи. Това не се оказа толкова лесно, и следвайки усърдно табелките и джипиеса, подминахме градчето и се оказахме в подножието на Кастелмола. Заради чудесните цветенца по пътеката и красивите гледки прекарахме там повече от час и естествено стана време да пием кафе   преди да продължим към Таормина.

 

А кафето беше с изненада и повод за много смях и коментари през остатъка от пътуването ни  За наша изненада предлаганите каноли бяха чудесни, цените разумни и терасите с чудесна гледка. 

 

 

Последните обекти от снимките ми приличат на експонатите от музея в Неапол:)  Те и надгробните паметници им бяха такива /имам предвид  тези в музея/.

[Lindt]

Този път открихме портата на Таормина, но не и място за паркиране, така че окаяно обикаляхме докато се примирим с платен паркинг за 3 евро на час само на една пресечка разстояние. След като оставихме колата, видяхме и безплатно местенце, но късно. 

Градчето беше много излъскано и красиво, но централната улица беше заета от магазини и стотици туристи, така че на мен бързо ми омръзна темпото ми да е зададено от тълпата. Имаше още две улички, успоредни на главната,  може би по-спокойни за разходка, но ние трябваше вече да се връщаме към колата или да останем още час. Амфитеатърът остана за другия път. 

Вече се бяхме обадили в хотелите си и разучили къде ще си намерим ключа за стаята, защото никой не изпитваше особено желание да ни чака на Великден, а и явно нямаха мадагаскарец под ръка. Повечето път минахме по тъмно, но стигнахме в Сиракуза доста по-рано от очакваното - около 9. 

След оставянето на багажа и кратко размишление кога и къде ще ядем, се озовахме на туристическата улица със заведения в стария град и спряхме в произволна пицария. Жижо уцели най-вкусната от всички пици, но така или иначе смятам избора ни за посредствен. Шофьорът цял ден си бленуваше чаша уиски, но се оказа, че в пицариите се предлага само вино или бира. 

 

[Lindt]

Ното

 

Не можете да познаете в колко часа чудовището беше изкъпано и подскачаше весело пред вратата! В 7, разбира се. Поне този път си имахме закуска и можех да се събуждам в седнало положение и с чаша кафе. Бяха ни направили домашен кекс, шоколадов сладкиш и хрупвави бисквитки. Аз не закусвам, но реших да пробвам разни нещица. Оказа се обаче, че и чабатите са прясно изпечени и се наложи да изям и една от тях с прошуто. 

Помещението за закуска беше доста тясно и не можех спокойно да си пия кафе, така че след закуска започнахме да тормозим Алекс и Станислав да тръгваме вече. Аз доста им завиждах, защото според мен бяха запазили единствения хотел с гледка от терасата за закуска и чак след като ги изюркахме да оставим кафепиенето за Ното, научих, че не им се е получила закуската и още не са поемали никакъв кофеин.  Поправихме тази голяма несправедливост на първите 30 стъпки в Ното и всички получихме кафе с гледка. Някои и кроасан с маскарпоне. 

На нас градчето много ни допадна със слънчевите красиви сгради от жълт камък, но ние не живеем в Малта. Влязохме в двете катедрали и се качихме срещу 2 евро да погледнем градчето от високо. 

След това беше време да сменим местоположението си и да намерим сладолед. Виждайки табелка за Лидо ди Ното, рязко променихме посоката, решили, че трябва задължително да видим малко море, пък програмата сама ще си се намести. Там нямаше нищо отворено и никакъв сладолед, така че след 1-2 цигари и дишане на морски въздух, отново се качихме в колата. 

 

 

[Lindt]

Шикли и Модика 

 

След опустошително земетресение в края на 17ти век няколко градчета са построени отново в бароков стил. Сега те са в списъка на ЮНЕСКО и на туристите. За най-красив се приема Ното или поне с такова впечатление останах. За наш късмет, тъй като ни предстоеше да разгледаме още 3 градчета, следващите ни допаднаха повече. Не че имаше много туристи, просто беше равен, а останалите бяха накацали живописно по хълмчетата. 

След краткия плажен отдих, започна дългото пътуване към Шикли. Пътят беше доста лош, но полетата с жълти маргаритки, кравички и вили определено ми харесаха. Естествено във всички теми, в които пиша как ще пътуваме с обществен транспорт, поне 3ма души ми обясняват за голямата свобода когато си с кола, защото можеш да спреш където си искаш. Е, лъжете! Никога няма отбивка на по-малко от 500 метра от поляната, която харесвам. И ей така си останах без снимка на пролетна Сицилия след 2 дни обикаляне в кола  Голяма мъка е, защото обикновено на такива места ходим септември, за да става за море и вече е изгоряло, та сега ми беше първата пролет. 

По пътя минахме през няколко градчета, в които явно никой не планираше да работи в този ден и така си останахме без вода. В Шикли на пръв поглед изглеждаше подобна ситуацията, а в първото отворено заведение пищяха бебета и решихме да отложим обяда за малко. Купихме си вода от едно барче и тогава, разбира се, зърнахме отворен магазин. И по-хубавото - джелато! Е, лошо за мен, защото изобщо не ми се ядеше повече сладко, а другите вече не бяха гладни. 

 

След сладоледа решихме видим града от високо. В празничната жега всеки се беше изпокрил някъде, но ние смело крачехме, взимайки по две стъпала наведнъж. Е, това беше Жижо, останалите се влачихме, преструвайки се, че разглеждаме къщите. 

 

Най-отгоре имаше внушителна изоставена катедрала и чудесна гледка. 

 

Вече минаваше 3, но решихме да оставим обяда за Модика, за да има и там какво да правим като седнем и да претендираме, че сме усетили градчето. За наша изненада хората в заведенията не мислеха, че планът ни е добър и приключваха обедното си работно време. Намерихме си бързо хранене с пържени морски дарове, черни аранчини и бира, но за жалост без тоалетна. Това ни принуди набързо да се изкатерим до ключовата катедрала и да разгледаме само едната страна на града, преди да потеглим към Рагуза и да си намерим кафене и още катедрали. 

 

[Lindt]

Рагуза 

 

Следващата и последна цел беше Рагуза. @Alexander беше нощувал в градчето и го беше похвалил, така че решихме да го уважим. Вече се чудех какво по-различно ще ни предложи от останалите - хълмче със сигурност, може би отворено туристическо заведение и вероятно още някоя катедрала. Е, не се оплаквам, аз и без друго влизам в почти всяка катедрала, която забележа. Тези в Сицилия са някак по-светли и изчистени, та не ми е толкова уютно вътре, но пак ми харесват повече от тези извън Италия. Може би трябва да приема католицизма, изобщо не се чувствам така спокойно в православните църкви, само руските ми допадат, защото са като извадени от приказка.  Сещам се, че навремето тръгнах с големи очаквания към Букурещ, където трябва да има повече от 365 църкви и не харесах нито една. 

Влизайки в градчето не успяхме много да се ориентираме къде точно трябва да разглеждаме нещо. Така е като сте 4 човека, отишли да се мотаят, без предварителна програма. Видяхме един купол, после свободно място за паркиране и изскочихме от колата. Даже си намерихме минувач да питаме за посока към центъра, но получихме неопределени махания в едната посока. 

За мое неудоволствие духаше ужасен вятър, а при вчерашните и днешните температури от 25 градуса, плюс изгорял нос, не си бях взела яке. Пуловерите са хубаво нещо, при това оранжеви в случая, но изобщо не помагат при силен вятър. За атракция на местните, Жижо ми служеше за ветробран и ходехме един зад друг, залепени и крачещи в полусинхрон като някакви идиоти  По стълби беше по-трудно, но се справихме някак. 

Тъй като се озовахме в място, подобно на Ниш, при това без слънце или особени красоти наоколо, окаяно седнахме в стар и неугледен хотел, където си поръчахме по кафе, а Станислав, разбира се, десерт. Той така и не можеше да реши кой пълнеж на канолите му харесва повече и си поръчваше по 2. Естествено не можеше да изяде толкова и аз самоотвержено му помагах. Толкова сладко в Италия никога не съм яла. Даже февруари тръгнах за Флоренция с 30 евро, които планирах да изхарча за десерт всяка вечер и .. се върнах с въпросните 30 евро без да поръчам нито едно сладкишче. 

Така де, пийнахме си кафето с каноли и продължихме да се клатушкаме като патета надолу по улицата, за да видим все пак защо сме дошли тук. На около 2-3 км от колата стигнахме до отговора на въпроса си:

За съжаление бяхме твърде уморени, разхладени и се стъмваше, така че очевидно нямаше време да се върнем до колата, да намерим как да стигнем до видения стар град и да се разходим и там. Но пък си купих бира и си го заплюх за следващия път. Пуснаха лампите като тръгвахме и видяхме как изглежда по тъмно, минавайки с колата. 

[lyusi]

Много хубаво! А и забелязвам еволюция на Жижо от многострадалец в по-ранния си период до злодей, който е свеж като краставичка още в тъмни зори 

[Lindt]

Сиракуза

 

И тази вечер отидохме в пицария, този път препоръчана и извън остров Ортигия, където иначе си нощувахме. Погледнах менюто със салатите и ги определих като подозрителни. Много добре, защото на Алекс салатата беше с пържени картофи и гъби от консерва. Аз експериментирах, защото и без друго не обичам пица, тоест си е пица и рядко ме изненадва с добро. Та моят експеримент с биволска моцарела, шам фъстък, рикота и някаква паста от тиквички се оказа неуспешен и на никой не му хареса. Остана си неизядена. От друга страна изпихме много вино, което беше хубаво, но накрая ни го таксуваха двойно на цената в менюто.  Мъжете като лишени от въображение си поръчаха един и същи вид пица, препоръчана от сервитьора и даже се оказа вкусна. Та тъй като бяха нахранени и доволни, изобщо не се впечатлиха от това, че ни излъгаха с виното. Освен това ни изгониха като мръсни котета, тоест събраха ни чиниите и ни гледаха очаквателно докато не си тръгнахме.

 

На следващата сутрин получихме нови пресни десерти, но пак не ми беше уютно в помещението за закуска. В 9 вече бяхме готови да опознаваме света   Поздравихме се със закусващите ни спътници, върнахме спасителното яке от предната вечер и потеглихме към гарата да си купуваме билети до летището. Нашият полет беше късен, а техния по обед, така че щяхме да се помотаем и да се разделим. За наш ужас билети не можеха да се купят онлайн, а на гишето някой си беше лепнал бележка, че е работил от 9 до 9:45, ще дойде от 11 до 11:15 и после от 14 до 18. Това ни принуди да ходим 3 пъти до там, умувайки ще си ходим ли от Сицилия или не. Е, тръгнахме си, но в това гише така и не си намерихме човече. 

На спътниците им беше писнало да ни чакат и измина време докато се срещнем пак, но заедно обиколихме част от острова и 2-3 катедрали. Едната даже си беше родила малко катедралче и ние гледахме учудено как се разклонява вътре. В едната катедрала имаше и Караваджо и поседяхме 10 минути, за да може Жижо да си я съзерцава спокойно. Според мен беше ужасна. После, доволни от свършеното, седнахме пак да пием кафе. След като те тръгнаха, оставяйки ни пак на гарата и ние отново не купихме билети, реших, че ще обядваме на пазара. Препоръчаните сандвичи не работеха на Великден ( да не са луди) , но си бях харесала едно заведение с меню от 4 морски неща, написано на черна дъска с тебешир. 

Ядохме 2 гурме порции за по 13 евро, изпихме кана чудно вино и се отдадохме на съзерцание на морето докато дойде време за автобуса ни. 

 

Пътуването с Алибус беше ужасно по мое мнение. Тоест доста бързо и удобно, но в автобуса беше много студено, все едно се возиш в азиатски транспорт. А лаунджът в Катания е потресаващ - нямаше дори мляко за кафе машината, с 20 седящи места, 2 вида опаковани бисквити и пакетчета чипс. Можех да си купя нещо отвън, струваше по-малко отколкото в Таормина, но отхвърлих възможността за поредно хранително разочарование в Сицилия. 

Определено ми харесаха пролетта, компанията, настаняванията ни и градчетата с гледки. И не ми допаднаха храната и цените, поне в отворените заведения по празниците.

 

преди 46 минути , lyusi каза:

Много хубаво! А и забелязвам еволюция на Жижо от многострадалец в по-ранния си период до злодей, който е свеж като краставичка още в тъмни зори 

А, той винаги е така. Просто обикновено изгасва към 10 и се прибираме, а този път си имахме компания, а аз не се чувствам много наспана след 5-6 часа сън. 

Редактирано 15 април, 2018 от Lindt