дневник 3 дни в Косово

[jungfraujoch]

Без коментар!

[Иван Попов]

Някой от групата и не само, ако иска снимки да пише! Или ако не е получил....

@ruwenzogy нещо получи ли?,.*

@master_of_germs напиши ми на лични как да ти пусна нещата. @Tim @kali и за Вас се отнася.

Ако има искате пишете ми, моля.

Редактирано 6 март, 2018 от Иван Попов
Добавяне

[pamela]

преди 10 часа, jungfraujoch каза:

Без коментар!

Достоен последовател на Барон Мюнхаузен!

[venceremos]

преди 13 часа, patilana каза:

След сладкишите - за сладката дестинация.Освен небцето насладихме и душите, и очите си.Но преди всичко - специални благодарности на @venceremos за подкрепата, която ни оказа по време на подготовката на това пътуване.Безценна!

Радвам се, че сте си изкарали добре и че скромният ми опит ви е бил от полза. Вие доста повече забележителности сте обиколили, така че очаквам с нетърпение още снимки и разкази за това сравнително непознато за нас място  Това е магеланският дух в действие!

[patilana]

На път за Призрен минаваме по живописен път, който ни изкачва високо в Шар планината. 

[master_of_germs]

Ако трябва да съм честен, съвсем не беше предвидено да минаваме по този път през Шар планина (най-вече заради неяснотата около климатичните условия). Има един малко по-обиколен път от Елез Хан за Призрен, който минава през град Феризай (на сръбски е Урошевац). В околностите на Феризай е и онази бифуркация на река Неродимка, чиито води се разделят, за да поемат хем към Черно, хем към Егейско море. Аз бях настроил моето maps.me първо до тая бифуркация. Шофьорът ни Боби обаче, след като разбра, че няма да ходим директно в Прищина, зададе Призрен, а в такъв случай джипиесите дават най-прякото, и докато се усетя, свихме натам. Дотука значи с предварителните планове  И по-добре. Във всяко пътуване трябва да има известна (и то немалка) доза импровизация. Можех да настоявам да си спазваме плана, но не го направих, понеже знаците бяха добри. Слънчево и доста топло за сезона, без сняг дотук. Знаех, че този път през Шар ще ни преведе през няколко курортни селца, обичани от скиорите (даже има и един лифт! Смяяятай ) и ще се изкачи на над 1500 м н.в. до селцето Превала. А и който ми е чел писанията, знае, колко ми е на сърце пуската Шар планина. Почти през цялото време над нас се извисяваше масивният панорамен връх Люботрън (на сръбски и на македонски - Люботен; 2498 м н.в.). Последният (в нашият случай - първият) връх от главното шарпланинско било. Гледан откъм македонската страна той е с форма на много правилна пирамида. От косовската страна е по-стръмен и разчупен (нормално е да е така откъм север). Междувременно се разбра, че в лицето на Боби в групата има още един сериозен планинар и на нас двамата отпред в буса очите ни заблестяха. Гледката беше възхитителна и всякакви мисли за връщане изчезнаха. А някой отзад се беше обадил да обръщаме, а да беше отнесъл някоя сочна попържня от мене. Преди Превала имаше няколко остри завоя на 180 градуса (а ла трансфъгърашките) но се минаха безпроблемно. Имаше дълбок сняг, но минаваха снегорини и имаше изчистено, колкото да се разминат две коли. Самият снегорин пред нас бълваше черен пушек поне колкото един Ориент експрес. Ще го изровя от фотоапарата, но аз още не съм си ги разгледал дори снимките, камо ли да ги качвам.. Накрая стигнахме и Превала, където беше пълно с дечурлига, които се спускаха с шейни по склона. Не си спомням кога последно съм виждл толкова шейнички. Скиори нямаше, но той ски-лифтът е в предишното село Брезовица. 

От Превала има и една пътека, която върви нагоре по една рекичка и стига до Големия Бистришки водопад. Но по предварителни данни е повече от час ходене в посока. "Сега остава настрани, но пак ще минем, запомни...", както се пее в хобитските песни

 

Все пак да се отчета с една безобразна снимка с телефона... По-скоро качеството се дължи на задтелефонното "устройство" тип Мастър, дето е гола вОда.

Когато слънчевите лъчи огряват косо Косово, облаците стават шарени над Шар 

Редактирано 6 март, 2018 от master_of_germs

[patilana]

И след приказните гледки бързичко слизаме в Призрен. Някогашна сръбска столица, а е бил и средновековна българска територия. Стори ми се много малък за почти 180000-ден град. Измамното  впечатление се дължи на това, че влизаме от към Превала, а не от Прищина. Скоро чуденката ще се разсее. Трябва само да се издигнеш в небесата. Тук това става с катерене на стръмни улички. Старият сръбски квартал, през който се минава, още не е заличил следите от войната - доста от къщите са разрушени или изоставени. Упорството е възнаграден и получаваме възхитителна гледка. Старият Призрен е ситуиран покрай река Призренска Бистрица, а новият е настъпил в полето. Мятаме му едно око на излизане. Крепостта,  от която се опитваме да открием Юнеско паметникът покрай реката, е от 5 век и е охранявала достъпа до града от към планината. Останките са добре запазени. Няма такса и съгледвачи.  Единственото място без тях. Или са ми убегнали. От високото виждаме и опожарените останки от църквата,, Свети Архангел Михаил". Пропуснали сме ги на изкачването защото са скрити зад високи, залостени порти. На връщане, пред тях ще видим 10-15 кейфорци от немски произход. И военен хеликоптер ще прелети над главите ни, за да сме спокойни, може би. Не,  че ние сме били неспокойни.

Слизаме долу и започваме издирвателно мероприятие по откриването на другата вписана в списъка на Юнеско културна забележителност -,, Света Богородица Левишка". Тук вече сблъсъкът с последствията от безумието на войната е челен - висока ограда, дебели синджири, талашит вместо странични врати, постова кабина с въоръжена охрана пред настоящата сръбска катедрала.  Прекрасните фрески, най-старите от които от времето на цар Иван Асен II, са някъде там. За нас е на разположение прекрасната християнска архитектура отвън.  Много се колебах дали да сложа и двете снимки, но все пак фризирането на действителността няма да я заличи. Мартенските събития от 2004 година не ни позволяват да се насладим на вътрешността. 

Опитваме да открием и часовниковата кула, но се загубва ме из тесните улички с тротоар за половин човек и се отказваме.

Иначе, хапваме 20 вкусни телешки кюфтенца,  голяма салата,изпиваме две бири и бутилка,, Кока кола" за 14 Евро. Трима души. Храната в Косово е много евтина. В заведенията,  и евтини, и скъпи е винаги топла. Скарата и пиците се приготвят на момента. Това е хубаво само като го четеш.Кухните са част от мястото за хранене и то бързо се запълва с гъст дим, когато започне приготвянето на храната. У нас такова заведение ще бъде затворено моментално, а там скарата си дими,  хората си се хранят и ХЕИ не смята, че има проблем. Навсякъде. Та, избирайте втория етаж на местата за хранене или външните маси.

И ми прави впечатление, че сме атракция. Не защото сме много, а просто защото няма други като нас. Няма туристи. А си струва да видиш това :

[ruwenzogy]

Албум за Косово от нашето пътуване....

/незнайно защо снимките се качиха в обратен ред,, ако може някой да го поправи/

 

 

 

 

[patilana]

Още малко от Призрен:

 

На следващия ден съвсем близо до столицата е мемориалът за загиналите сърби.Опасан в телена ограда - ОК.Но защо и охрана, и камера, и задържане на паспортите? ,,И ако може повечко паспорти да дадете, че на камерата се вижда, че сте много?!,,Сърцето ми се сви за тези, в чиято памет е построен този мемориал.

Продължаваме за Печ или Peja, на албански.Посреща ни пивоварната Peja.Кафе пихме ( благодаря ти @kali  и извинявай ), но сме гладни.Така откриваме, че косоварите закусват това, което обядват - скара.Едва откриваме банички.Вземаме последните две, които не стигат на ничий зъб.След скарата, що да видим - първите заситили глада магеланци, приседнали на маса в съседното заведение- то от ходене по сБирки на какво друго да се научиш.Да пият кафе.Хайде всички на кафе за радост на кафеджията, който в младостта си идвал в България на ММЦ - Приморско. Пояснение - в древни времена това беше ,,Градът на греха,, Той е черногорец. Това не е проблем.

Стигайки до Патриаршията, като възпитан европеец, шофьорът отбива веднага към паркинга и заема правилната позиция.Да, но от бутката изскача охраната и маха с ръце.Чуденка?! Имало път до самия вход и можем да влезем с буса. 300 м са ,но как да откажеш на любезния човек.Тук само шофьорът оставя своя паспорт.Явно сме достатъчно благонадеждни и ни пускат с документи в джоба. На връщане ще ни предложат и някаква чужда лична карта да не сме капо.

Печката патриаршия е едно много одухотворено място.Има двама съгледвачи и две монахини, които бдят за приемливо поведение.Снимането е забранено, но какъв магеланец съм, ако си тръгна без снимков материал.Нали трябва да показвам къде съм ходила.Както става ясно от него, пижамените партита са си богоугодно дело и темите табу не съществуват.

Продължаваме към каньонът Ругова.Много, много красиво.Опитните магелански очи откриват и място за катерене.Така де, поне мъничко да си начешем крастите, защото друг случай няма да имаме.Тук аз предадох четата и останах да подсмърчам на първо ниво.Катерачите да качат снимки от висините.

Манастирът Дечани ни посреща с кейфорско заграждение на км от комплекса. Пред входа има няколко джипа и отново пост.Там ни събират де що имаме лични документи и провъзгласяват шофьорът ни за водач.Предупредителните надписи за забрана на снимането са още на входа.Сами сме.Отново прекрасно поддържан двор и уникална църква.Тук съгледвачът е един и се въодушевява да ни разкаже за това, което виждаме.А то са стенописи от 14 в. без реставрация и без нужда от нея до ден днешен! Прекрасни! Снимки си е откраднал @ruwenzogy и можете да ги видите в албума му.Изпращат ни като приятели с помахване за сбогом.

Следва още един водопад.Проведени бяха и издирвателни мероприятия за откриване на пещера.Те се увенчаха с успех, но...достъпът е невъзможен.

.

На следващият ден е времето за столицата.

На път за България нов манастир.Този в Грачаница.Каките нещо объркват наставленията, но не успяват да ни провалят.Тук има доста хора, отново охрана и отново забрана за снимки.Сигурно така трябва.

 

Редактирано 10 март, 2018 от patilana

[Barfly]

Страхотни снимки и по всичко изглежда много позитивна и готина компания, още като качихте запитването имах желание да се запиша, но за конкретните дати имах вече планове.Да се надявам да обаждате още такива екскурзийки

[patilana]

преди 18 часа, Barfly каза:

Страхотни снимки

Благодаря за комплимента.Сигурна съм, че можех да се справя и по - добре - другият път.А ти не се колебай следващият път, с нас е весело, вярвай ми! Ходили ти се през лятото в Доломитите?

Да си довърша разказа:

Косово е чудесна дестинация за 3 дни.Хората там оценяват факта, че сме ги признали рано - рано като държава.Имат добри спомени от пребиваването на нашия военен контингент там, осигурил работа на поне 60 човека в Призрен.Пътищата не са в прекрасно състояние, да не кажа, че са лоши като нашите, но имат магистрала между Призрен и Прищина, и се пътува съвсем комфортно.Строят и такава към Скопие, която ще бъде завършена в обозримо бъдеще.Храната е вкусна и евтина, местната бира ми хареса, виното също било пивко, кафето в заведенията е много добро, за сладкишите да не говорим.Новите части на градовете изглеждат съвсем приемливо.Дълбоко съм убедена, че в Шар планина, а и не само там, са скрити много съкровища, които чакат магеланци, за да ги открият.Е, служба по почистването май нямат, но то ние като имаме, да не сме се прочули по света като чистници?

Последни снимки:

Не се гордея със следващата, но по - добра нямам.

Още малко Призрен.

На Косово поле.

Водопад в района на каньона Ругова.

Единствената подобна сграда.Как ли е оцеляла? И защо ли няма друга?

Извинявам се за некадърността да подреждам текстове и снимки, но не може да се очаква повече от принцеса с паж, който я пази през нощта да не падне косъм от главата й, като спи пред леглото й,носи й вода, даже когато тя не иска, снима я навсякъде, дори когато не му се иска и дори й прави салата от зеленчуци, които ненавижда.Да, представяте ли си?Дори ми обеща да ми купи сватбена рокля! Просто ей така.Да познавате някого на когото му се жени?

П.П. Приемам предложения само от хетеросексуални мъже, моля.На другите ще съдействам да намерят сродна душа.Обещавам!

Редактирано 11 март, 2018 от patilana

[master_of_germs]

Сне-го-ри-на...

Машина за сняг!

В Шар планИна

снега чисти пак

...

Снега може и да успя да го изчисти, обаче и нашият микробус от жълт стана бая мърляв от тия сажди...

 

[patilana]

Мастер, удават ти се римите!Браво!

[Боян Димитров]

На 3/5/2018 в 22:16, master_of_germs каза:

• КПП-то на влизане в Косово е Елез Хан (Hani i elezit).  Влязохме бързо, вярно е...
• 

Предполагам от към Сърбия няма гранични пунктове все още... ? А този Елез Хан, пък и българо-македонския при Гюешево денонощни ли са?

Надявам се също така, че няма нужда от визи? И последното, но важно колебание: Важи ли вече зелената карта?

Редактирано 5 април, 2018 от Боян Димитров

[master_of_germs]

Aко влезете в Косово откъм Македония, Албания или Черна гора, няма да ви пуснат сърбите да излезете през тяхната територия. Ако сте влезли откъм Сърбия, те си го броят все едно не сте я напуснали и няма проблем пак да се излезе от косово към Сърбия. Визи не трябват, но паспортът е задължителен. Зелената карта не важи, но на границата се плаща застраховка. Тъпото е, че най-краткият срок на валидност, за който може да се плати, е 15 дни, тоест -платихме 30 евро за микробуса, по 2 евро на ден се води уж.

КПП-тата мисля че са денонощни. Гюешево-Деве баир със сигурност. Минавал съм го по късни доби неведнъж.

[Боян Димитров]

Днес минах през застрахователите ми и те ми обясниха за зелената карта общо взето същото.

 

За цените на застраховките намерих това:

http://www.umitrans.com/kosovo.html

 

Не видях нещо специално за бус, но ако мога да се ориентирам за лека кола ще излезе наполовина.

 

Грешката ми е, че неправилно съм асоциирал зелената карта с каското. Сега въпроса ми е как стои въпроса с каското? Макар че на пръв поглед , едва ли някой може да отговори на този въпрос, защото то зависи от застрахователя. (при мене е армеец). Май утре пак трябва да ходя при застрахователите. 

[Боян Димитров]

Ходих при Армеец. Авто каското не важи за Косово, на ДЗИ важи само за щети, но не и за кражба. Някой със знание дали може да се направи застраховка срещу кражба на тяхната граница?

[Боян Димитров]

Необходимо ли е интернешънъл драйвинг лайсънс?

[master_of_germs]

Не мога да кажа, понеже ние бяхме с шофьор, пък и аз самият не шофирам, но не мисля, че е необходимо. Не си спомням да му искаха нещо такова.

[Боян Димитров]

оф, поне тази глупост изглежда да не е необходима:

Foreign visitors from European Union countries may drive in Kosovo with their valid domestic driver licenses. As to drivers from non-European Union countries, along with valid original driver licenses they should have International driving permits. 
 

http://www.adcidl.com/Driving-in-Kosovo.html

[Radnev]

На 4/11/2018 в 10:52, Боян Димитров каза:

Ходих при Армеец. Авто каското не важи за Косово, на ДЗИ важи само за щети, но не и за кражба. Някой със знание дали може да се направи застраховка срещу кражба на тяхната граница?

Бояне, моят съвет е следният.

Не знам каква кола караш, но ако изпитваш притеснения, че може да останеш без нея, просто не ходи към Косово или Албания. Тези дестинации, са интересни и различни, хората са много мили и услужливи, но самите държави са си пробити от всякъде, ако ме разбираш какво искам да кажа. Като политически и икономически отношения, там нещата са като в БГ в края на 90-те. 

Бил съм с кола в Косово два пъти, а в Албания три. Вече се чувствам почти като местен обаче карам Голф 3 и хич не ми дреме, каквото и да стане с него. 

Ако обаче карах нещо по-лъскаво просто бих избрал друга дестинация. Рискът от кражба на автомобила е съвсем реален, а последвалите галимации, дори и при пълно каско, хич няма да са малко.

Не искам да ти прекършвам ентусиазма. Просто това ми е мнението. 

[Боян Димитров]

преди 2 минути , Radnev каза:

Бояне, моят съвет е следният.

Не знам каква кола караш, но ако изпитваш притеснения, че може да останеш без нея, просто не ходи към Косово или Албания. Тези дестинации, са интересни и различни, хората са много мили и услужливи, но самите държави са си пробити от всякъде, ако ме разбираш какво искам да кажа. Като политически и икономически отношения, там нещата са като в БГ в края на 90-те. 

Бил съм с кола в Косово два пъти, а в Албания три. Вече се чувствам почти като местен обаче карам Голф 3 и хич не ми дреме, каквото и да стане с него. 

Ако обаче карах нещо по-лъскаво просто бих избрал друга дестинация. Рискът от кражба на автомобила е съвсем реален, а последвалите галимации, дори и при пълно каско, хич няма да са малко.

Не искам да ти прекършвам ентусиазма. Просто това ми е мнението. 

Благодаря,

 

Общо взето и аз такова мнение си изградих в последните дни. Просто ще тръгнем с по-старата кола (Королка, на 10 години). Единственият проблем е, че я ползваме за градска и няма ни винетка, ни зелена карта, и трябва да се занимавам. 

Аз също съм ходил в Албания с едно Пежо 206 , преди 4-5-6 години, така че горе долу имам идея. Все пак, ако можех да застраховам колата бих го направил.  Дори за Королката ще ми е жал, въпреки че днес в трип адвайзър един косовар ми писа, че в Косово, няма проблем с кражбите на коли

 

[Яничка]

Пресни впечатления и инфо от пътуването ни до Косово с малко Македония - две коли магеланци. Поименно: @Desi75, @desislavna, @izida, @dealni и нашите половинки. Тръгнах без никакви очаквания, но се оказа много неангажиращо и весело пътуване. Със сигурност компанията има пръст в тази работа 🙂

Първо и най-първо специални благодарности на @master_of_germs, който винаги е източник на знания и много често ми е давал идеи за места и забележителности, дори когато не ги е посещавал. И винаги помни имената и кое къде се намира на картата.

Накратко по организацията: имахме 3 пълни дни, разпределени в Печ (Peja), Призрен, Прищина и Скопие. Първата ни нощувка, избрана от @Desi75, беше в Resort Ujevara e Drinit в Peja -  страхотно попадение, не толкова заради стилните стаи и богатата закуска, а защото се намира на река, наблизо има приятно водопадче и пещера и въобще бяхме насред гората. Последното предполага наличие на комари, но нямахме гости в стаята 🙂 Освен това в момента строят открит басейн, който изглежда доста обещаващ. Не бих отказала още една нощувка тук след време, когато го завършат. Втората нощувка ни беше в Comfort Hotel Prizren в Призрен.

Малко полезно инфо:

- на Македонската граница искат технически преглед на автомобила. Не се задоволяват със стикера на предното стъкло.

- минахме границите с Македония и Косово само с лични карти. Не че не си носехме и паспорти.

- в Косово няма тол такси

- нещо забавно и безумно - в Косово се разпространяват фалшиви...монети от по 2 евро. Няма майтап - не банкноти от по 50 евро, а монети 🙂 Някакси се озовахме с няколко такива монети, а местните прецизно оглеждаха парите, когато плащахме някъде. 

- в Косово валутата е евро, у Македонско - денари (MKD)

 

Първи ден:

Ранен следобед пристигаме в Прищина. От прочетеното до момента съм се настроила за "най-скучната европейска столица". Но тя ни посрещна с усмивка:

 

В града се усеща силно американско влияние. Аз от политика не се интересувам, но съм сигурна, че и в Щатите няма толкова улици и булеварди с имена на техни герои 🙂

Движим се по бул. "Бил Клинтън":

 

където се намира монументът на Бил Клинтън:

 

и още една улица:

 

Наблизо е 3-звездният хотел...:

 

Понеже сме кифли, се снимаме пред Heroinat, поставен в чест на Албанската жена:

 

 

От другата страна на улицата е Newborn Monument, където продължаваме да кифлеем:

 

В шеги и закачки огладняваме и сядаме в Baba Ganoush Meze, където има предимно веганска храна. Аз съм всеядна, но тук ми хареса. Кухнята обаче е малко пикантна. Цените - ех, приятно е отново да хапнем двамата за няма и 40 лв. 🙂 

За десерт се отбихме в Soma book station, препоръчано от @Tedy. Атмосферата е много приятна, има и градина, но ние избрахме да сме сред книги. Ученото си е учено 🙂

 

 

 

Някъде из Прищина:

 

Идва ред на една сграда с безумен дизайн, но въпреки това интересна за окото - National Library of Kosovo. Библиотеката има 99 кубета с различен размери. Отблизо не е много лицеприятна:

 

но като се качихме на близката катедрала, до която с асансьор се стига до върха (таксата е 1,50 евро), стои по-добре:

 

Cathedral of Saint Mother Teresa отвътре:

 

 

 

 

Вечерта финиширахме в хотела (вече споменатия Resort Ujevara e Drinit), където си избрахме маса до поточето и се радвахме на хладинката и шума на водата. Кухнята беше чудесна, обслужването - впечатляващо. Идилията се допълва от намиращите се в близост патки:

 

 

 

 

 

Малка част от компанията ни:

 

Следва...

[Яничка]

Втори ден:

Добре наспани, слизаме на закуска, където ни очаква богат бюфет. Както казах, останахме въздоволни от Resort Ujevara e Drinit. Времето беше слънчево и всички си ниправихме разходка около хотела, за да стигнем до водопадчето и пещерата:

 

Пещерата се оказа затворена, но си направихме хубава сутришна физзарядка по стълбите.

Не ни се тръгваше много от това спокойно място, но се отправихме към Печ, където най-много ми допадна от 3-те дни. Първата спирка за деня беше Печката Патриаршия (Patriakana e Pejës):

 

 

 

Бях гледала снимки в интернет, но на живо наистина е впечатляваща. При влизане още преди паркинга охраната искаше да покажем паспорти. Манастирът е доста голям, а монахините ме изненадаха с повече от приличен английски. Вътре е забранено снимането, но да, аз съм българче 🙂 Една монахиня вървеше все подир нас да гледа да не снимаме, а аз вече си бях направила снимките 🙂

 

 

И от културно мероприятие превключихме на активна дейност - Zip Line Marimangat. Дълга е 640 м. (счита се за най-дългата в Европа - дали е така, хм, не знам), полетът е на височина 60 м., достига се скорост 80 км. в час. Цялото спускане е има-няма 45 секунди. Лети се над скали и над реката Lumbardhi. Платихме по 12€ билет и ни екипираха с каски. Зип линията ми се видя малко по-бавна, но беше fun и мисля, че всички се забавлявахме. Специални благодарности на @Desi75 и @desislavna, които останаха да ни снимат, а @Desi75 после дойде с колата на другия край на зип линията, за да ни прибере от там.

Преди полета:

 

@izida:

 

 

@dealni:

 

 

и аз:

 

Накрая минахме по Tibetan моста, издигащ се на 60 м.:

 

 

Отправихме се към два viewpoint-а в Руговския каньон - Rugova Canyon viewpoint и Col de Chakor. На втория има платформа.

Който няма време, и двата може спокойно да се пропуснат:

 

 

Тук някъде може да си направите ангелска снимка:

 

За обяд бяхме харесали Restaurant HANI с вкусна местна кухня, който има дървена тераса с чудесна гледка. Мисля, че има и малка хотелска част. Не приемат плащания с КК. Гледах снимки от нета при залез, изглежда още по-красиво:

 

 

Късен следобед пристигнахме в Призрен. Градът изглежда много по-различно от Прищина - животът гравитира основно около тази река, тя раздела Призрен на две части. Мостът е построен през 16 в., в последствие бива разрушен от наводнения и е възстановен през 1982 г.

 

 

Влязохме набързо в Sinan Pasha Mosque, която не заслужава специално внимание:

 

 

Искахме да се качим за залез до Prizren Fortress, но вече беше почнало да се свечерява и бяхме малко закъснели. Въпреки това се качихме до горе и гледката беше повече от задоволителна - вечерен Призрен е прекрасен:

 

 

 

Вечеряхме в Gatsby eat & drink по препоръка на @Tedy.

 

Следва...

[Яничка]

Трети ден:

 

Нощувката в Comfort Hotel Prizren беше с включена закуска, но не на място в хотела, а в намиращото се на метри Fellas Coffee & Kitchen, което е чудесно, защото така или иначе бях набелязала заведението. Там ни приготвиха вкусни омлети 🙂

 

Дойде време да кажем довиждане на Косово и да тръгнем към дома, но преди това имахме да разгледаме Скопие. Голяма част от групата бяха идвали в града, но се оказа, че никой няма пресни спомени. Аз не бях посещавала Скопие и да си призная ми беше любопитно да видя тази грандомания, за която толкова бях чувала 🙂 Паркирахме колите и се отправихме на пешеходен тур в централната част. Веднага имахме челен сблъсък с местната култура, а именно огромни статуи на всеки няколко метра, повечето от които не можехме да си обясним защо са именно в Македония... Разходката из града предизвика доста объркани погледи и смях у нас 😉 

 

Който не вярва, сам да се убеди 🙂 

 

 

 

 

Триумфалната Арка с далеч нескромни размери 🙂

 

 

Стигнахме до мост, на който на всеки метър-два имаше скулптура или иначе казано: от всичко по много и в големи размери:

 

 

 

и кораб, превърнат в заведение:

 

 

В търсене на Holocaust Memorial Sculpture заговорих местен, който беше седнал на пейка пред нещо, което помислих за въпросния монумент:

 

Аз: Ис дис а мюзиъм?

Той: (замислен) йес, мюзиъм, мюзиъм

Аз, след като видях, че на сградата пише "хотел": Ис дис а хотел?

Той: йес, хотел, хотел

Аз, вече отчаяна: Holocaust?

Той, кимайки утвърдително: йес, коста, коста

 

Всъщност малко по-навътре в централната част открихме това, което търсех:

 

В търсене на следобедно питие в комбинация с гледка над града, стигнахме до Hotel Arka. Тук има roof top бар на седмия етаж, но ние за съжаление не можахме да го посетим по залез, когато бях чела, че са по-хубави гледките. Освежихме се, погледахме Скопие от високо и обсъдихме Косовското пътуване, което надявам се за всички беше приятна изненада:

 

 

Групата на Шаро на бар:

 

 

Скопие ни изпрати с нарове:

 

В късния следобяд, когато някои от нас бяха прилично озверели от глад, стигнахме до Ethno Restaurant Vodenica 3 в Крива Паланка, препоръчано на някои от нас, а други вече го бяха посещавали. За жалост се оказа, че в неделя работи само до 18 ч. (в останалите дни е до 23-0 ч.). Огромно е, има чудесна градина и навярно вкусна храна:

 

 

Утолихме глада веднага в Кюстендил в препоръчаното от @dealni Restaurant Friends, където и храната, и интериорът бяха чудесни.

 

Край!