дневник И пак Сингапур - Индонезия

[Tisho]

Пресдварително се извинявам, ако припокривам някоя тема, но... това ми е първо пътуване в Азия, и съм ама твърде неопитен ! По тази причина почвам и твърде отрано (билетите са вече "в джоба ми" - с катарците, и са чак за 28.08 - 11.09)

И тъй - моля за насоки да донаместя програмата, която си има приоритети, а те са: Сингапур - 4 дни (три пълни)

Оттам летя за Джакарта. После Боробадур (2 дни), вулкана Бромо (2 дни), и накрая Бали (4 дни) . От Джакарта до Бали съм решил да се придвижвам с влак - така съм решил, и заради цената, и...ами обичам да пътувам с влак . Обаче се пътува по 7-8 часа, и то на три пъти (!), та затова съм дал по 2 дни за Боробадур и Бромо - първия ден е поизяден от този дълъг път. Голямата ми чуденка е, дали да си дам нощувка в Джакарта (пристигам на 02.09. около 12 обедно време, или направо да хващам влака. Защото ако имам нощувка в столицата, то това ще изяде единия ден на Бали. От Бали ще се прибирам със самолет, пък и полета за България е чак в 2 след полунощ - тоест последния ден е ясен. 

 По отношение на алтернатива с автобуси признавам, че не съм търсил...засега!

 Приемам всякакви съвети, дори и в тях да не фигурира о-2 Бали ! Но Боробадур и Бромо са задължителни !

Благодаря !

[T.E.Lawrence]

Джакарта не си заслужава, ще прекараш времето в задръстване най-вероятно. Според мен включи и Иджен, този вулкан е уникален. 

[infectedmushroom]

Преди 1 час, T.E.Lawrence каза:

Джакарта не си заслужава, ще прекараш времето в задръстване най-вероятно. Според мен включи и Иджен, този вулкан е уникален. 

+1 

Аз имах 1 ден и половина в Джакарта време. Нямаше нищо особено там - голям град, столица. Понеже нямах какво да правя съм прекарал сигурно 5-6 часа мотане в Плаза Индонезия само да си убия времето преди да излетя за Сингапур.  

Може да си дадеш малко време в Джокякарта. Малък град е, имах само 1 нощувка там, но вечерта понеже бях гладен излязох да търся нещо да ям, беше Май месец, хубаво време, имаше пазари, млади хора навсякъде, храна навсякъде, имат си молове доста добри, направо се носеше една много приятна енергия във въздуха и нямаше много туристи, даже ме спираха деца да се снимаме, бяха хората супер любезни и ми се искаше да имам повече време там.

Друго там мога да те посъветвам, ако имаш време да видиш - Prambanan - https://en.wikipedia.org/wiki/Prambanan.

[Tisho]

преди 7 минути , vbkirilov каза:

Друго там мога да те посъветвам, ако имаш време да видиш - Prambanan - https://en.wikipedia.org/wiki/Prambanan.

А, това също е задължително !Благодаря !!!

[Tisho]

И ето следващия ми въпрос: Поставил съм си за цел да видя вулканите Бромо и Иджен, но дори и след тонове изчетено пак не можах да си дам ясен отговор на въпроса " Има ли нужда от специално организиран тур за посещението им, или мога поне половината неща да са си от мен?"

 Защото срещнах тур, който в интерес на истината е удобен, понеже те взимат от летище/гара (това в Сурабая), и те оставят пак там, или ако ще ходиш на Бали (в моя случай) те карат до ферибоота. Честно казано ме притеснява... абе не искам да ми виси някой на главата. И цената също не е за подценяване...

[Lindt]

Защо не летиш директно до Джогджа, а трябва да минеш през Джакарта?  

По време на тура никой не ти виси на главата. Имаш си шофьор, който уж се води и гид, но например нашият не говореше английски и дори не ни каза името си за две денонощия. Ние не обичаме особено пазарлъците и споровете, а според мен трябват сериозни умения и доста време за губене, за да се пребориш с мафиотската им организация и да посетиш сам вулканите. 

[Tisho]

преди 3 минути , Lindt каза:

Защо не летиш директно до Джогджа, а трябва да минеш през Джакарта?  

По време на тура никой не ти виси на главата. Имаш си шофьор, който уж се води и гид, но например нашият не говореше английски и дори не ни каза името си за две денонощия. Ние не обичаме особено пазарлъците и споровете, а според мен трябват сериозни умения и доста време за губене, за да се пребориш с мафиотската им организация и да посетиш сам вулканите. 

Ами... защото... вече купих билети от Сингапур до столицата ! Както казах - първо пътуване до ЮА, та понякога ентусиазма идва в излишък, и стават такива глупости ...! Но пък после взех и билети до Джогджа (), та ще са само 6-7 часа в Джакарта - защо пък (въпреки всички мнения) да не й хвърля едно око ?!

 А относно вулканите... така си и знаех ! А вие с колко пари олекнахте (ако не е тайна) ?

[Lindt]

Не е тайна, ама не си и записвам цените след като се върна. Търсехме тур с нормално място за нощувка, тоест не с оценка 3-4 от 10. Така че платихме 120-130 $ на човек за транспорт от Маланг до ферибота, с двата вулкана и водопада. И още 10$ за сините пламъци на Иджен. Бих ги определила като много добре похарчени средства. Предполагам, че от Сурабая ще е подобно или по-евтино. Предварително провери откъде да си вземеш тур, защото поне за нас беше много трудно на място да намерим туристическо бюро/агенция, каквото си представяхме. 

Ако не беше купил и за следващия полет, щях да те посъветвам да пиеш чаша студена вода и да си купиш нови билети. Аз не бих стояла в Джакарта, но щях да разгледам някоя природна забележителност наоколо, ако така и така летя до там.

П.П. Ти от Джогджа можеш да си вземеш влак до Маланг. Чисти са и удобни, макар че не са евтини и особено бързи. Но няма нужда да ходиш до Сурабая. Турове до вулканите можеш да намериш и до Джоджа. 

разказ за нашето пътуване

Редактирано 25 март, 2018 от Lindt

[Guinness]

 

преди 29 минути , Tisho каза:

...та ще са само 6-7 часа в Джакарта - защо пък (въпреки всички мнения) да не й хвърля едно око ?!

 А относно вулканите... така си и знаех ! А вие с колко пари олекнахте (ако не е тайна) ?

Миналото лято минах по подобен маршрут. Имай предвид, че пътят от летището до Джакарта е около час и то ако няма трафик. Зависи по кое време кацнеш и кой ден. Реално нямаш много време, но ако имаш късмет ще може да видиш централната част. Близо едно до друго са джамията Истиклял, неоготическата католическа катедрела, площада и двореца Мердека, националният паметник. Тук съм описал по-подробно за самите забележителности със снимки, ако искате да видите.

 

Относно Бромо и Иджен - горещо ги препоръчвам и двата. Това са едни от най-невероятните места, които някога съм виждал. Буквално останах без думи, когато видях сините пламъци и кратерното езеро. Букнах си тур от агенция с личен шофьор и останах изключително доволен, въпреки че шофьорът ми не говореше добре английски. Просто беше толкова отзивчив и добронамерен, че накрая ми стана дори тъжно като се разделяхме. Платих около 160 евро с всички включени такси и две нощувки в хотел. Срещнах много хора, които бяха букнали турове на по-ниска цена, но никак не бяха доволни от отношението и обслужването. Мен ме посрещнаха на гарата в Сурабая и ме оставиха на пристанището в Кетапанг. По пътя, благодарение на шофьора, ме заведе до водопадите Мадакарипура, които бяха великолепни. Ето тук може да видиш снимки от водопадите.

[Tisho]

преди 19 минути , Guinness каза:

 

Миналото лято минах по подобен маршрут. Имай предвид, че пътят от летището до Джакарта е около час и то ако няма трафик. Зависи по кое време кацнеш и кой ден. Реално нямаш много време, но ако имаш късмет ще може да видиш централната част. Близо едно до друго са джамията Истиклял, неоготическата католическа катедрела, площада и двореца Мердека, националният паметник. Тук съм описал по-подробно за самите забележителности със снимки, ако искате да видите.

 

Относно Бромо и Иджен - горещо ги препоръчвам и двата. Това са едни от най-невероятните места, които някога съм виждал. Буквално останах без думи, когато видях сините пламъци и кратерното езеро. Букнах си тур от агенция с личен шофьор и останах изключително доволен, въпреки че шофьорът ми не говореше добре английски. Просто беше толкова отзивчив и добронамерен, че накрая ми стана дори тъжно като се разделяхме. Платих около 160 евро с всички включени такси и две нощувки в хотел. Срещнах много хора, които бяха букнали турове на по-ниска цена, но никак не бяха доволни от отношението и обслужването. Мен ме посрещнаха на гарата в Сурабая и ме оставиха на пристанището в Кетапанг. По пътя, благодарение на шофьора, ме заведе до водопадите Мадакарипура, които бяха великолепни. Ето тук може да видиш снимки от водопадите.

Ам' че твоя пътепис беше първото което ми попадна - затова и говоря да пътувам до Сурабая, даже и писах на Ъруин (ако не се лъжа!)... Абе, с две думи - крада ти маршрута !

[Guinness]

преди 8 минути , Tisho каза:

Ам' че твоя пътепис беше първото което ми попадна - затова и говоря да пътувам до Сурабая, даже и писах на Ъруин (ако не се лъжа!)... Абе, с две думи - крада ти маршрута !

Във фирмата има много шофьори, така че няма той да ви отговори. Но ако решите да ползвате услугата на фирмата може да попитате дали е възможно точно той да ви бъде шофьор. 

[Tisho]

Цитат

 

Здравейте отново.

Пътуването ми се осъществи, като почти всички съвети, а и идеи за забележителностите бяха от членове на този невероятен форум! Ще се опитам да го предам повече с думи, а не толкова с фотоси, които не са ми силната част.

  И тъй - имахме 3.5 дни в Сингапур, 2 дни в Йогякарта за храмовете, 3 дни за вулканите Бромо и Иджен, и накрая - 5 дни на остров Бали. 

 Ами...за Сингапур каквото и да кажа, ще е малко !!! Това е един от градовете, в които бих се върнал без да се замисля още на следващата година! И затова - понеже за него е писано и преписано... ще го оставя без коментар. Само бих споменал факта, че никак не бях впечатлен от зоопарка, който е на нивото на тези във Виена и Прага. Тоест, който е бил в споменатите два... ми може и да пропусне азиатския. С уговорката, че не съм ходил във птичия парк.

 За тези, които не знаят - има ОСНОВЕН ЗООПАРК, РЕЧЕН КРУИЗ И ПТИЧИ ПАРК - като купуваш билети или за основния зоопарк или за две дестинации по избор. И ние пропуснахме Парка на птиците, и може би сбъркахме. А цените са ЗВЕРСКИ ! - за зоопарка + речен круиз платих 70 лв/човек, като във Виена беше същата сума, ама фамилен билет !!! 

[Tisho]

Последващото прехвърляне в Индонезия - островите Ява и Бали се превърнаха в най- запомнящото ми пътуване до този момент, и затова го обърнах малко на пътеписи с повече литературна нотка отколкото полезна (за цени, плюсове, минуси и тъй нататък...) С всеки изминал обект/дестинация ставах все по- обемни и по- литерартурни (правопропорционално на преживяването...! И надявам се да бъда извинен. Пък който му трябва по- подробна информация - да пита докато още съм пресен !

  И тъй...:

 

Индонезия е най - голямата мюсюлманска страна в света, както и най-голямата изцяло островна държава. Мащабите и са умопомрачителни - десетки хиляди острови (някои от които незаселени), а разстоянието от най-най- изтоизточната до най- западната точка е поне 5000 км!!!
В момента сме на остров Ява, който е малко по- голям по площ от България (130 хиляди кв. км) и е с население - забележете - около140 млн. души, което го прави най- гъсто заселения остров в света!!! И отново забележете - на такава малка територия има 200 вулкана, от които 30 действащи!!! 
Неслучайно започнах с това, че страната е мюсюлманска. Всъщност ислямът тук не е официална религия (ако не се лъжа). Преди това обаче по тези земи са били разпространени и са оставили своя отпечатък две от световните такива, а именно хиндуизмът и будизмът. Стана доста дълго, но то толкова много има да се пише, че чак не е за вярване!!! И ние посетихме две от най- големите забележителности на острова - хиндуисткия храмов комплекс Прамбанан, както и най- големия в света будистки такъв - Боробадур.
И двата са просто... невероятни!!!

Редактирано 27 септември, 2018 от Tisho

[Tisho]

                                                                                                                                          ДА ВИДИШ ХАОСА

 

Да ви разкажа още малко за Индонезия.Чакат ни 8 часа път с влак, и за да си намеря занимавка, реших да драсна някой ред... и да изгубя малко време на себе си и на вас, които ще се излъжете да четете... 
В града с хилядите имена (Джокагярта, Джогджакарта, Йогякарта и не знам си каква "-арта") за пръв път имахме възможност да усетим атмосферата поне малко. А тя може да се изрази само с две думи - абсолютна лудница! Всичко що мърда е качено на моторчета - скутери! Както си вървиш, и току пред тебе притичва някое 10-тина годишно хлапе (момче, момиче - все тая), яхва една от стотиците моторетки спрели навсякъде (интересно как точно си ги познават?!), и отпрашва. И това не всичко - не е никак странно да зъреш млада жена да кара с мръсна газ, а в скута и два бебешока!!! Може би същите още пълзят, но вече са на двуколесните машинки, и е твърде вероятно съвсем скоро да вземат първите си уроци по мотокрос. И толкоз по- добре, щото по всичко изглежда, че умението да караш тия зверчета е въпрос на оцеляване. На седалките можеш да видиш и цели семейства, и добре облечени дами, и доста възрастни хора... Направо извират отвсякъде - като хлебарки са!!! Доста се возихме на такси, и се чудя на нашия шофьор как не му се откачи врата да гледа ту в лявото, ту в дясното странично огледало (в изключително бърза последователност - завиваше ми се свят докато го наблюдавах) - тия бяха като куршуми и свиреха отвсякъде!!! И най- странното в цялата работа беше факта, че абсолютно всички - и мотористи, и тия с автомобили, камиони и автобуси даваха чинно мигачи (да не дава Годпод да попаднете примерно в Йордания!), и всъщност си бяха толкова ошлайфани и свикнали едни с други, че дори не видяхме и намек за някаква по- опасна ситуация! За това допринасяха и мнооого добрите пътища, които изглеждаха съвсем не на място на фона на заобикалящата ни действителност. Но въпреки хубавите пътища, разстоянията в тази част на света имат съвсем различно измерение - 40 км се изминават за час и половина - два, а понякога и повече (да не си помислихте, че моторите са само за в града?!) 
Хаосът в Джогджа продължава и по троотоарите. Те са твърде тесни (скутерите разбира се са и тук - спрени безразборно), по тях са наредени всевъзможни сергии, включително и такива за хранене (трябва да имаш поне 10 ваксини и една линейка под ръка, за да се осмелиш да седнеш там... освен ако разбира се не си твърде авантюристично настроен, или чисто и просто напълно луд). Разбира се, не липсват и заведения, някои от които си бяха съвсем нормални, и дори луксозни. Всяка втора къща е превърната в сервиз за какво мислите...? Ами че за скутери разбира се!!! Като минеш 300 метра, и вече тотално си се объркал, понеже всичко започва да изглежда абсолютно еднакво! Няма ни една сграда която да послужи като ориентир, и единственият вариант е (ако се загубиш де) да се качиш я на рикша (водачите на които и без друго ни подвикваха, а някои даже ни преследваха настоятелно), я на такси. Нямам никаква идея как тези хора намират дори собствения си дом! Вероятно имат някакви свръхспособности за ориентация, отдавна закърнели при нас (и особено у моя милост). Мисля си... не - убеден съм, че всеки уважаващ себе си GPS само при вида на това място, моментално би обявил гладна стачка!!! 
И като казах такси, полагат се няколко думи и за тях. Такситата (подобно на моторите) служат за всичко - да те заведат до хотела, летището или гарата, или пък до туристическите местместа. Уточнявам, че служат за всичко предимно на туристите, защото лично аз градски транспорт не видях, но и той би бил безсмислен в дадената ситуация. Още на летището наехме един човек, (на случаен принцип) който ни беше шофьор и на другия ден до храмовете, и на третия ни заведе до гарата. За цялата работа платихме около 65 USD (все пак обиколката с пътя и престоя до Прамбанан и Боробадур ни отне 9 часа). Който не го устройва тази цена, може да си наеме мототакси (сиреч скутер с шофьор), или да си го кара сам... И в двата случая предпочитам да си прережа вените! Таа, Прамот (името на шофьора) постоянно си правеше селфита с нас, и то задължително обърнати към надписа на обекта в който сме. Това е така, защото (вероятно) той трябваше да може да докаже на шефа си къде е бил, и че въобще е бил някъде. А това от своя страна, води до парите които трябва да отчете, защото, оказа се, всички тарифи са фиксирани - от летището до еди-коя си улица - 7 USD (примерно), от там до гарата - 10; от града до Боробадур - 30, и т.н. и т. н.... Те направо си носят едни таблици - казваш за къде си, и ти показват цената черно на бяло... А и въобще, стана ясно, че където и да питаш - в хотела или в някоя туристическа агенция - цените са абсолютно еднакви! (картел, мафия?!). И разбира се са огромни - особенно на фона на тукашата действителност. Сигурен съм, че от нашите долари Прамот ще спечели....не знам... - най- много 5 до 10. 
Тук животът е беден (поне в смисъла в който го разбираме ние). Порция храна в ресторантче от по- нисък клас е 1,5 - 2 лв (което изобщо не пречи същата да е невероятно вкусна!) . Като излизахме от Боробадур, се скъсаха да ни канят в десетките заведения наредени на изхода. Пихме по една кока-кола, и те ни се радваха все едно че сме им направили кой знае какъв оборот! Много от най - големите световни брандове за облекло шият дрехите си тук, и по магазинчета можеш да видиш тениски за левче, както и много добре изглеждащи дънки за 5-6 лв. И това разбира се е с печалба за поне двама по веригата...
На фона на всичко това обаче, хората са изключително мили и усмихнати! При това изобщо не личи да го правят изкуствено - от цялото им същество лъха някаква непринуденост, която те кара да се чувстваш приятно в компанията компанията им, и някак без да искаш помежду ви да преминава искра на взаимно уважение (да ме чуят сега съседите ми, някои от които за толкова години все още не мога да накарам да казват поне по едно "здрасти") Почти навсякъде те посрещат и изпращат с поздрава "намасте" (за тези които не знаят - традиционен поздрав в Изтока, представляващ събиране на дланите пред гърдите, придружено лек поклон ). 
Айде стига толкова засега, че стана твърде дълго. А! Щях да забравя... 
... пътуваме към следващата ни цел - вулканите Бромо и Иджен. Влака е пълен до дупка с други балъци като нас (разбирай туристи - бледолики и японци). Довечера в 03.00 часа (!!!) приключението започва...

 

 

  Следват вулканите...

Редактирано 27 септември, 2018 от Tisho

[Tisho]

                                                                                                      ДА НАДНИКНЕШ В ОКОТО НА ВУЛКАН

 

 

1. ИЗГРЕВ

 

В момента е почти 2.30 ч сутринта. Преди малко тъпия телефон звънна, и тъкмо щях да му тегля една, или по вероятно да го блъсна в стената, когато все още спящия ми мозък се сети, че ще ходим да гледаме вулкан. И понеже таквоз чудо не ми се е случвало да зърна... засега телефона ще живее - прощавам му! И тук идва въпроса защо не си стоях в Европа, където има далеч по- лесни вулкани - кеф ти Везувий, кеф ти Етна... Е, айде - ако не са по- лесни, със сигурност са доста по-близо. Ама не- трябваше да бия 15 000 км дотук!

                                                                                                                                    ********

Вчера с кака - моята спътничка пътувахме 9 часа с влак. Трябваше да са 8, обаче имаше един час закъснение. В резултат пристигнахме в хотела в 9 вечерта, след още около час и половина с кола (имахме уговорка с една фирма за туристически услуги), и по едно време бая ме втресе, защото както си беше пълен мрак (тук се мръква около 6 часа), така пътя стана с милион завои, и за капак - с потресаващ наклон от поне 50 че и повече градуса - едвам го изкачвахме на първа, и то на много високи обороти !!! Както и да е - пристигнахме си по живо, по здраво. Цял ден мръзнахме във влака заради това, че бяха надънили климатика до дупка, и вече си мечтаехме пак за климатик, ама включен на топло. Оказа се, че такава екстра в стаятабизобщо няма! Имайте предвид, че хотелчето се намира на височината на Бромо, а тя е повече от 2300 м. Температурата е около 10 - 15 градуса, но проблема е не тя, а режещият вятър (по- късно водача ни ХеррИ (точно така се казва - нарочно натърти на двойното Р, което с някакво смесено местно - английско произношение прозвуча много смешно, и ударението на последната буква... И когато реших, че не съм чул добре и го поправих (неуверено-въпросително) "Хари?!" - отбеляза:
       - А не! Хари е Хари Потър, а аз съм ХеРРИ!
Веднага се сетих за един образ - пак в Йордания - които се представи така: "Саддам, но не Хюсеин... да знаете!") 
Та ХеРРи (нали за него идеше реч) постоянно повтаряше "Its very cold, very cold!" И му беше много трудно да разбере завалията, че нас такъв "студ" изобщо не ни плаши понеже сме виждали еххееееее... - такива, дето ги няма изобщо на скалата ни на Целзий, ни на Фаренхайт !!! После обаче се оказа че температурата може и да е в нормалните скАли (за нас), ама вятъра не е!!! Така страховито духаше, че можеше да ти отнесе главата!!! Прибавете към това и факта, че целият район беше покрит с 10 сантиметров слой прах заради вулкана, който ужасния вятър вдигаше на талази...

                                                                                                                                  ********

Първо ще ходим да гледаме изгрева. В 3.05 се вмъкваме в един джип, и Херри (тук всъщност го видяхме за пръв път) ни обяснява, че имаме около 20 минути шофиране, и после около километър пеш. От хотела се изнизват и другите будали, и скоро към "нашите" 3-4 джипа, се присъединяват и от други места. След няколко минути колоната се виеше като светеща змия, която чудесно се виждаше през рядката растителност. По едно време джипа спря. Постояхме около 20 минути вътре, да не сме на студа,. Беше 4 без нещо, и след като получих отговор, че изгрева е чак в 5.30, ми стана твърде чудно защо да му се не види тръгнахме толкоз рано??! Зер вятъра се усили, и свиреше и се чуваше през вратите на джипа! По някое време вече не ми се стоеше, и скочих отвън. 
Запъплихме по баира нагоре Херри посочи едно място нависоко. Ама много нависоко. 
       - Добре е да идем ей там - има по - малко хора, а си вижда мноого по-добре.
Е, щом казваш... 
Погледнах спътничката ми. Съгласява се след кратко замисляне. . Тръгваме през една просека извън пътя, като водача ми даде фенерче. По една тясна и стръмна... да го наречем пътека стигнахме на най- високото място за четвърт час, при все още пълен мрак и около десетина човека (будали) най- много. 
И почваме да чакаме.След има няма 5 минути вятъра, който тук - на върха - беше просто неописуем, ме докара до невъзможност да си затворя устата от тракането на зъбите си. Това е така, защото за да сбера всичкия си багаж в раницата (при ограничение от 7кг), се наложи да оставя някои неща в къщи. И облякох буквално каквото имах под ръка, но то си беше все тънко - отивам на Бали все пак! . Добре че предната вечер си купихме по една дебела шапка от местни хора, та точно те ни спасиха живота!
Отделно освен непрогледния мрак се вдигаха и огромни облаци прах, и почна да влиза навсякъде. Херри се приближи:
       - Обикновено не духа чак така, ама сега не знам какво му стана! 
       - Е, в  чест на нашето пристигане ще да е... 
Едвам говоря, щото освен че зъбите ми ще се счупят, сега и ужасно скърцат от праха и песъчинките. 
Най сетне, когато вече бях станал целия в пепел, сополи и сълзи, и почти не си усещах крайниците, почна да се развиделява. Вече имаше много повече хора. Засвяткаха фотапарати и телефони. 
Бромо се показа в цялото си великолепие!

 

 

 

Следва...

Редактирано 28 септември, 2018 от Tisho

[Monika_Koko]

Много интересен и впечетляващ разказ. Чакам с нетърпение, продължението!

[Tisho]

                                                ДА НАДНИКНЕШ В ОКОТО НА ВУЛКАН

 

2. ОКОТО

 

 

       - Сега ще се качим на Бромо - Херри ме гледа.
Нещо го бях пропуснал този момент.

       - А, тттаккка ли?! - все още е кучи студ, зъбите ми, слава Богу са си на мястото, обаче тракат и заеквам. Слънцето почти е изгряло, но все още е далеч от пълната си мощ, която надали е кой знае каква на две хиляди и кусур метра надморска височина Казвам на другарчето идеята на нашия ангел - хранител. Т0 (тя) изсумтява нещо неопределено, но чинно тръгва след нас. 
Качваме се отново на джипа, и той потегля... Щях да кажа отпрашва, но нали се сещате за различните измерения на скоростта и разстоянията тук, за които така любезно ви светнах. 
 Ние сме в Тойотата значи, седим си на задните седалки, които са обърнати една срещу друга. Бавно се стопляме, и тъкмо решаваме, че Негова Милост ни е отпуснал още дни (или поне че няма да ни прибере при Себе Си чрез измръзване), когато виждам пътя. Той, както винаги е с безкрайни завои, гарнирани с чудовищен наклон, но сега към това се прибавя и факта, че края му преставлява пропаст - почти отвесна - която особено ясно се вижда при завиване през ниските дръвчета и храсти обитаващи тия чукари. Някаква мизерна мантинела ни пазеше от дълбокото незнайно колко стотин метра дъно. Добре поне, че нямаше насрещно движение - цялата колона от джипки, пълни с жадни за зрелища бледолики, японци и доста местни между впрочем (всички накратко наричани тук "будали" или "балъци", или както ви се харесва) се движеше в една посока - надолу. В един момент пътя стана много лош и с много дупки, и заобикаляйки някоя по- дълбока, Тойотата застрашително се приближаваше до мантинелата, като ни поднасяше с насмешка изгледа на онова...някъде там долу. 

 Най- сетне се спуснахме в долината, и можехме да си отдъхнем, че ще усетим дъното с краката си, а не разбивайки се в него. Джипа спира на едно място - паркинг, където установявам, че има стотици подобни на нашата коли, в най- различни цветове. И продължаваха да прииждат. От отсрещната страна на "паркинга" са наредени разни сергии на местните със сувенири, кафе и разни неща за ядене (които за нищо на света не бих пробвал) желаещи да припечелят някоя хилядарка (за парите - по- нататък), пак там са наредени десетки коне, заедно със стопаните си - тукашните таксита за тези, които ги мързи да вървят пеш до стълбите. А до там има около два километра, през долина, която е огромна, и в по голямата си част е плоска като дъска. Покрита е с вулканична пепел със сивочерен цвят, която на места стига до глезените. 
 Спътничката ми (която няколко дни преди това се беше бая умислила, и накрая хъката-мъката... "Абе тоя вулкан, нещо ме плаши... не самия той де, ами това как ще го изкача! ) извади оръжието си - чифт планинарски щеки, ухили се, и... даде старта.
Хари (стига с тоя Херри, че ме мързи да го пиша - буквите на телефонЯ са много малки) и аз тръгнахме, като от се спирахме да изчакваме третия от нас. В един момент госпожа Минчева махна с щеката, и ни каза да отиваме...
       - ... пък аз, ако мога - ще дойда!
С местния момък ускорихме ход. Минахме край храм, странно напомнящ тези на Бали (които досега съм виждал само на снимка) . Вече на връщане казах на Хари за това, а той отвърна:
       - Да, това е точно Хинду храм!  Веднъж в годината тук се провежда един наш религиозен празник, и се събират  много хора  с нашата вяра. В този район са хиндуисти, но както знаеш, в Индонезия има много религии - ислям, будизъм... Освен това ние сме яванци, и говорим на наш си език. (потвърдиха се и моите съмнения, че езика е друг, защото преди да тръгнем, си бях направил труда да послушам индонезийска реч, и наистина местните говореха, а и май изглеждаха различно). 
Досещате се - има много хора. Почти всички са с маски или шалове на устите заради постоянните облаци прах. Хари също е с такова. Моя милост пък взе една стара лилава (лилава, представяте ли си?!) тениска, с която приличах на избягал от лудницата, ама по- добре така, нали? . А прахоляка се вдига най- вече от конете, сновящи нагоре и надолу. Явно калпазаните дето не щат да се завлекат до стълбите или до колите си на собствен ход са много!
Най сетне достигаме стълбата, и се нареждаме на опашката, която тълпата образува. Движението е бавно, защото всяко стъпало е покрито със сгурия, която е много хлъзгава, и най-малкото невнимание може да доведе до сериозни инциденти. Еле пък ако повлечеш със себе си множеството пред или зад теб.

 

  245 стъпала ме делят от това, за пръв път в живота си да видя едно от най-великите и страховити творения на Природата !!!

 

      ... краката ме болят, изморен съм, устата ми е пълна с пепел, обувките ми също, имам и в ноздрите, спи ми се (как може да ми се спи на такова Приключение?!), жаден съм, има твърде много хора...

 

   Поемам въздух, и надниквам в Окото...  

След... никога няма да разбера след колко време, Хари ме потупва по рамото:
       - Бромо е активен. Активен е, но сега спи!
И прави характерния знак, като допира дланите си, накланя главата, и ги поставя под нея, затваряйки очи.

 

   Дано Бромо никога не се събуди!

 

**********

 

Кратко отклонение.
Вулканът Бромо се намира в източната част на Ява. Името му идва от яванското произношение на бог Брахма (или Брама). Висок е 2396 м, а кратера му е с диаметър 600 м. Влиза в състава на Национален парк Бромо - Тенгер - Семеру.
Бромо наистина е активен вулкан, като последното му изригване е през октомври 2012 г

А що се отнася до храма в подножието му, порових се в Интернет, и разбрах, че има легенда : 

  "Дъщерята на крал Roro Anteng решава да избяга в планините заедно със съпруга си заради религиозни гонения. Тя се заселва край вулкана Бромо и основава първото селище. Всичко върви добре, но двойката няма деца. Тя дълго медитира край вулкана, молейки боговете да й дари наследник. Един ден срещат край кратера бог Hyang Widhi Wasa. Той им обещва много деца, но поставя условие последното да бъде принесено в жертва на вулкана. Двойката има 25 деца, но така и не изпълнява обещанието си да даде най-малкия си син на Бромо. Малолетният принц е настигнат от гнева на бога и загива при изригването на вулкан. Затова и днес в подножието на Бромо има храм и местните жители всяка година изпълняват в него специална церемония за предотвратяване на бедствия и нещастия"

 

**********

 Какво стана после ли?! 
Двамата с Х. отиваме да търсим кака. Той пръв я вижда и ми я сочи с пръст. Нейде сред множеството, на около 50-тина стъпала от върха е!
Изчакваме я търпеливо. Тя задъхана сяда:
       - Ох, знаеш ли какво стана?! Наобиколиха ме едни японки, и все едно съм бегач на дълго разстояние: "Давай, ти можеш, ще се справиш! Давай, давай...!“ Не ме оставиха до върха! Добре, че бяха те, че инак се бях отказала!
       - Страхотно! Видя ли, че не е толкоз трудно?!
И посочих към кратера зад гърба си: 

       - Ела сега да надникнем в окото на вулкана!!!

 

 

:

Мързеливците, които не щат на собствен ход...

 

 

Храмът в основата...

 

 

Стълбите...

 

 

...пепел...

 

 

Окото !!!

 

 

Колата ни...

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва частта за Иджен...

Редактирано 28 септември, 2018 от Tisho

[Tisho]

Позволих си да публикувам продължението тук:

https://magelanci.com/patepisi/азия/югоизточна-азия/иджен-вулканът-с-отровното-зелено-око-r478/

Благодаря за вниманието !

 

Редактирано 2 октомври, 2018 от Tisho

[chandni]

На 27.09.2018 г. в 23:20, Tisho каза:

които не са ми силната част

Това определено не е истина! 🙂