дневник Капа-па-па-докия!

[Тони]

След миналогодишното великденско пътуване с автомобил /че обикновено все бързаме и предпочитаме такова със самолет/ ни дойде идеята да го направим като традиция- всяка година по Великден да си организираме подобно в близките /или не толкова/ държави.

Кападокия ми се върти от години в главата, но все нещо излизаше преди нея. Но този път на приказки на маса около новогодишните празници решихме твърдо най-после да я направим през април, пък и при добро време и късмет да полетим и с балони.

Организацията беше супер елементарна- преброяваме се, решаваме с колко и кои коли ще тръгнем, взимаме си някакви хотели и газ!

Обаче...понеже всички сме на работа до четвъртък, целта беше така да тръгнем вечерта, че да успеем да стигнем навреме, за да вечеряме в Одрин, че нали напоследък пътешествията са ни освен всичко друго и кулинарни...

Първо, най-рано тръгнаха още по обяд от Монтана, обраха народа от София, а останалата софийска група мина през Стара Загора да вземе мен. Двете коли се събрахме на границата, където вече се беше смрачило и много бързо продължихме натам, че вечерята нали...чакаше ни.

Бяхме се оборудвали с радиостанцийки, за да може да дрънкаме глупости нон-стоп и да попречим на всеки, решил да спи!

Стигнахме в Одрин навреме, ресторантите все още работеха, та цел номер едно беше завършена успешно!

След час и нещо бъбрене, вечеря, пришпорване на фотографчетата /цели 3 на брой и един кандидат-фотографче/ продължихме пътя на юг.

@Брани @Desi75

 ще слагат някакъв снимков материал, като старши фотографчета.

[Тони]

Та-2 коли и 9 човека- от които- 4 фотографчета, 5 шофьорчета, 2 отговорника по намиране на най-вкусната храна /където и да сме/, 7 пътували заедно и преди, 2 нови и 1 цербер /аз/, който следи дали се движим навреме, дали всичко е по план и ако не е гледа лошо и плаши гаргите.

 

След хапването в Одрин си взехме стикерчета  за системата им за магистрални такси и газ към целта. По пътя спирахме няколко пъти, основно за да събудим ако някой си е позволил да спи! Защото ние не сме тръгнали да спим, както споменах и преди.

Друго интересно беше, че толовете упорито не искаха да пускат кола номер две и се налагаше да минават на червено или да им помага служител като им вдига бариерата за преминаване. Ама така е то...

Минахме по околовръсното на Истанбул, после и така около Анкара и малко след като отклонихме за Кападокия и вече се беше съмнало спряхме за закуска и кафе.

Намерихме си чудна закусвалня и кафене "Лале". Пробвахме каквото видим- бисквитки, бюреци, чайчета, кафета и след пауза от около час отново продължихме по пътя.

Редактирано 16 април, 2018 от Тони

[Брани]

Одрин с телефон, че не ми се вадеше апарата ...

 

Някакво крайпътно ... важното е кюфтета да има!

 

Ох, бюреците (добре, че е Деси да ги снима, че аз храната обикновено просто я ям ) ...

 

Чайче в сладкарница "Лале"

 

 

Редактирано 16 април, 2018 от Брани

[Брани]

Менюто в Одрин:

 

Пържен дроб по одрински (Тава Джигер)

 

Суджук май беше това ...

 

Шишчета

 

 

[Mary]

@Брани, само защото се върнах сита от Истанбул, мога спокойно да разглеждам снимките на тези хапвания!

Хайде, давайте още разкази и снимки!

@Тони, благодаря за разказа!

[Тони]

Официално- ден 1.

След кафето за разсънване и закуска продължихме по пътя. Никак не ни беше скучно- имаше солови и хорови изпълнения по радиостанциите и поздрави нон-стоп, до малко преди  Невшихир. Минахме през една проверка, военни с автомати, спираха всички приближаващи коли и проверяваха документите. Зад една бетонна преграда надничаше още едно дуло и каска...Не намериха нищо интересно в нас и ни пуснаха по живо, по здраво да си ходим по работата. Малко след това почнаха и типичните  скални жилища и пещерите. Много красиво. Макар да съм била на подобни места и на други места по света бяхме се ококорили и вече нямахме търпение да стигнем.

При влизането в Гьореме бях задала на джипиеса адреса на хотела ни от букинг, веднага го мернахме къде е и се паркирахм. Беше малко по-рано, но влязох да видя какво става, обадих се на момчето от рецепцията и му казах, че имаме резервация  и тн. Помоли ни да изчакаме мъничко и хукна по едни стълби насам-натам....Да, ама нещо не изглеждаше мястото като на снимките и аз отворих да видя името...ми да, същото е...и почнах аз да си мърморя, че на снимките все пак не изглежда точно така и ще ходя да видя как е вътре, че ако не ми хареса да търсим нещо...мизерно ми се видя едно такова. Все пак реших да погледна как е, ама момчето не успя да ни намери резервацията....иначе ни прие де, амен да се настаним. Оказа се, че нашето място е със същото име, но на 50 метра нагоре по улицата. И айде наново,  там вече си беше каквото си бяхме избрали и доволно пристъпихме към настаняване и почнахме да правим сондажи за цената за балоните. Ама за това малко по-натам.

Понеже умирахме за сън, решихме да си дадем почивка от два часа, да подремнем малко и след това да почваме да обхождаме какво има из района и да си организираме утрешните активности

[Тони]

Понеже младежът в хотела упорито твърдеше, че нормалната цена за полета е между 175 и 140 евро на човек, аз пък упорито клатех глава и само казвах "Не", трябваше да се поогледаме, че държахме да летим да другата сутрин. Но първо трябваше да се видим със @cck  , който беше със съпругата си и малкото магеланче в района. То ставаше въпрос за цели около 200 метра от хотела ни, ама се занесохме с колите, че видиш ли, уморени бяхме. Изневиделица там се пръкна и Елена, с която мислехме, че ще се разминем. Та понаприказвахме се малко, снимахме се за историята и тръгнахме да видим каква цена може да докараме за полета. Когато решихме, че сме доволни и осигурихме това, тръгнахме с колите към Ред Валей, паркирахме се и прекарахме следващите два часа до залез в катерене, ,слизане и други подобни дейности из скалите. Беше готино, забавно и много, много шумно. Накрая се насладихме на залеза и се върнахме в селцето за да осигурим комфорт и на стомасите.

Момчето от хотела ни препоръча кръчма, но отговорниците по намиране на вкусна храна не я одобрихме и изкарахме останалите от групата, които вече бяха дори и седнали и се надяваха да им спестим още ходене, като се съгласим да ядем там. Да, ама не! Повървяха още 10 ина минутки, но намерихме най-прекрасното място за хранене и вечерята се проточи- разядки, основни, десерти....

После през магазинчето за по питие и вечерта завърши доста след полунощ на сладки приказки в общите части на хотела...а трябваше да ставаме в 5...че и по-рано...

[Брани]

Мини-сбирка в Кападокия

 

 

 

Редактирано 16 април, 2018 от Брани

[Брани]

Тази Червена долина се оказа малко магическа ...

 

 

 

 

Внимание, рептили ...

 

 

 

 

 

 

 

Тук са всички без мен

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[nino]

Ами чакаме още. И пазарлъка за балоните.

[Тони]

Ден 2.

Станахме малко трудно, в 5 без нещо и в 5 и 15 ни чакаха  да ни вземат. Въпреки недоспиването и ранния час настроението беше на 6, хубав ден ни предстоеше. Закараха ни на едно равно място, съвсем близо до скалните образувания, където имаше наредени масички с някакви закуски, чай, кафе, някакви младежи запалиха и огън, че беше доста студено. Поседяхме доста, дори се чудехме защо от толкова рано се тръгва като реално седяхме там повече от час. Студувахме, по-скоро, ама поне се разбудихме хубаво. После се върнахме в микробуса и ни поразходи още по-навътре. Там вече се почна с приготовленията. Набързо разтовариха кошовете, разгънаха балоните, после запалиха горелките и с едни големи вентилатори почнаха да вкарват топлия въздух в тях. Всичко се случи с доста динамично темпо, цялото това нещо не отне повече от 20 ина минутки. Та се накачихме, проведоха ни кратък инструктаж за позицията при приземяване и приключението започна.

[Брани]

Бусчето е за хора, пикапчето - за балони

 

Надуват съседния балон

 

Още два от другата страна

 

Съседният е вече на линия

 

И нашият е почти готов

 

Отвориха гейта за бординг

 

Cabin crew, prepare for takeoff ...

 

[Гост]

Каква прелест... 

[Desi75]

Включвам се и аз със снимки от пътуването :-). Тони, разказваш много увлекателно, Брани, чудесни снимки!

Тук ни е ранната закуска :-)

 

 

Огъня, който ни спаси от измръзване ....

 

Малко романтика рано сутринта.

 Тук всички чакат с нетърпение бординга :-)

 

Подготовката на балоните:

 

И нашият балон е готов :-)

 

Бординга върви активно :-)

 

И сега предстои най-красивата и главна цел на пътуването........

 

 

Редактирано 17 април, 2018 от Desi75

[Тони]

За самия полет какво да разкажа точно...напълниха ни се очите с красота. Продължителността му беше малко над час и през цялото време се чуваха възклицания- охкане и ахкане. Времето беше изумително ясно, видимостта много добра...та освен да засипем темата със снимки, друго не се сещам.

А за след приземяването ще разкажа след това.

[slujitel]

За колко спазарихте полета?

[Mary]

преди 15 минути , Тони каза:

За самия полет какво да разкажа точно...напълниха ни се очите с красота. Продължителността му беше малко над час и през цялото време се чуваха възклицания- охкане и ахкане. Времето беше изумително ясно, видимостта много добра...та освен да засипем темата със снимки, друго не се сещам.

А за след приземяването ще разкажа след това.

Тони, полезно ще е да кажеш с коя фирма се спазарихте и каква цена постигнахте, предвид, че бяхте доста хора.

Офис или адрес някакъв.

Аз съм била в Кападокия, летяла съм и с балон, но бих повторила, затова по-подробна информация винаги ще е на място.  

[Тони]

Обиколихме всички възможни места набързо, всички почваха от 150 и сваляха до 120. С момчето в хотела последно бяхме стигнали до 120 евро, но ние отказахме и му обещахме да му се обадим до час. Накрая /дори не помня точно къде/ един ни предложи 115. Обадихме се на момчето в хотела и му казахме, че на тая цена взимаме, ако той не ни даде същата и той се съгласи. Питахме доста хора, под 120 никой не беше успял да падне. А това, че бяхме доста хора в случая не беше и толкова плюс, тъй като се очакваше да няма полети следващите дни заради промяна на времето и всеки искаше да лети в този ден. Но смятам, че договорената цена беше ок. Фирмата, с която летяхме беше  https://www.mycappadociaballoon.net/?gclid=Cj0KCQjwttbWBRDyARIsAN8zhbJFJxvSYkRcS5lQocwzeCZZtAgfIErXU07jfMqSvvKcQYiO-ie6Is4aAvoeEALw_wcB

Обявената им цена принципно е 120 евро. И съм сигурна, че ако бяхме 2 или 3 щяхме да смъкнем още. Но нямахме време, а искахме да видим много неща, така че и това ни удовлетвори.

[Брани]

Из-ли-та-ме!

 

 

 

 

За три неща неща не се питало в България, че отговорът бил един и същ: "Къде да седна?", "Какво да хапна?" и за "Какво да се хвана?"

Тук явно трябва да добавим и "Къде да кацна с балона?" ...

 

Но някои явно ги влече ...

 

 

Google Earth ...

 

 

 

 

To the moon and back

 

 

 

 

 

 

Сбирка ...

 

Нашият кош поздравява вашия кош ...

 

 

 

Някои вече кацат

 

 

 

Редактирано 17 април, 2018 от Брани

[neuromancer]

доколкото аз си спомням има различни цени за големи балони като този и малки за 6 човека, също има и различна продължителност на полета

[mililia]

Аз пък искам да попитам, какви са усещанията при издигане и при спускане на балона? Предполагам, че тези неща се случват бавно и не е неприятно усещането, ама все пак кажете как е?

[Тони]

Абсолютно плавно, даже неусетно. И изкачване, и спускане.

[Брани]

И аз очаквах нещо по-екстремно, но всичко беше гладко и бавно. Единственото, което може да мине за "екстремно", са едни дръжки, които се намират от вътрешната страна на коша, и за които ни инструктираха, че трябва да се хванем и да клекнем в коша на балона, когато пилотът каже "landing position", тъй като при кацане кошът малко се накланя и влачи по надлъжната си ос ...

[silvia_b]

Следях ви пътуването на фейсбука, и с интерес чета сега за преживяванията ви. Страхотни снимки , невероятно красиво място.

 

[Тони]

Както вече споменах, полетът продължи малко повече от час. Приземихме се, изчакахме 10-ина минутки да пристигне помощния екип с бусовете и платформата за коша, като през това време балонът го държаха  издигнат. Слязохме и като се започна едно вадене на маси, бутилки, цветя се наредиха...голям смях беше. Наляха, казахме си наздраве, почерпиха ни кекс и някакви сладки неща и не дадоха много красиви сертификати със снимки, чудесен спомен. Всичко си го правеха с мерак и усмивки и това засили емоциите още повече. 

Побъбрихме още малко, направихме си снимки за спомен и с капитана, и със сертификатите, направихме си поредната простотийка, с която пък разсмяхме доста останалите...абе не че и ние не бяхме атракция за тях, и вече съвсем доволни се качихме, за да се приберем в хотела.

Там ни чакаха, въпреки че почти беше минало времето за закуска, шефчето ни прикани да се качим на прекрасната тераса с гледка и да си хапваме колкото и докогато си искаме.

Та...животът е прекрасен...но нямаше време много да седим, тъй като имахме доста неща предвидени още за този ден.