дневник Помощ при програма за Бали и Ява

[ЕмиЖор]

Здравейте магеланци,

 

моля за помощ при направа на програмата ми за посещение на Бали и Ява.

Изчетох всичко, което открих по темата, което не е малко, но пак имам неизвестни, така че моля за съдействие.

За разлика от повечето, които са писали страхотни пътеписи, моето кацане е в Денапасар, а не в Джакарта и се чудя как да оптимизирам програмата. Връщането за София също е от там.

Там сме през ноември от 11.11 - 25.11.18, знам, че вече е дъждовен сезон, но както пишат повечето от вас, не било страшно, така че се надявам времето да е ок.

Целта е да е почивка в Бали, с разглеждане на Прамбанан, Борободур, Бромо и Иджен на Ява.

Кацаме на 11.11.18 в Денпасар, тъй като ще сме уморени от полета ми се вижда смислено, да останем няколко нощувки, не знам къде🤨 и след това да летим до Джокджакарта и от там да подкараме програмата на Ява, както повечето са я описали и след това пак в Бали ..... или обратно?

Или веднага да се лети до там?

На Ява  колко нощувки трябва да се плануват? До колкото разбрах 2 са включени в трипа за Бромо и Иджен, между другото и на мен ми дадоха много висока цена за двама!!!

2 people : IDR 3.500.000/person

За разглеждане на Прамбанан и Борободур една или две нощувки и къде?

Има ли плюс да се ползва нощен влак от Джокджакарта до Сурабая, както повечето правят, гледам, че има и евтини полети.

Къде може да се остави багаж, за да не мъкнем целият от Бали на Ява за тези няколко дни?

 

След това плана е:

4 дни в Убуд и обиколки на околността, и останалото време за релакс и плаж, но въпроса е къде, мислех Санур и някое Гили, кое е най-лесно достъпно, спокойно и става за гмуркане?

Или само на някой от островите?

 

Ще съм благодарна за всякакви предложения и корекции на програмата!

 

 

 

 

 

 

[П.Кръстев]

Ние кацаме в Бали на 21.09 и разполагаме с 10 нощувки, които разпределихме така:

 

- с кацането потегляме към Убуд - там 4 нощувки

- полет за Ява и разглеждане на Джогджакарта и храмовете - 2 нощувки

- връщане в Бали - 4 нощувки за релакс в Санур. 🙂 

 

 

[mililia]

Аз бих останала след кацането  за две нощувки в Нуса Дуа. Релакс на плажа и посещение на храма в Улувато с постановка на танца Кечак. След това рано сутринта полет до Джоджакарта. Същия ден разглеждам и двата храма, времето е напълно достатъчно, нощувка и придвижване за посещение на Бромо и Инджен за два-три дни. Връщане в Бали и 4 дни за Убуд и околността. Тук според мен задължителни за посещение са храма Бесакиш, храма при езерото Братан, оризовите поля, гледка към вулкана, ферма за кафе, за да си купите страхотни чайове, а Копи Лувак опитайте в Ява. Връщането може да направите и с ферибот, ако няма удобни полети. И останалото време море в Бали или някой от островите. Огледайте плажовете на изток, както и на север в зоната с резервата. Там има места за гмуркане и по-малко хора. Танах лот ще можете да видите в деня на полета за връщане или да го съчетаете с неща около Убуд. 

 

За багажа се сещам, че ако ползвате гида на Магеланци, Буда, може да говорите с него да ви пази багажа, докато сте в Ява. На него може да му се има доверие. 

Редактирано 24 юли, 2018 от mililia

[ЕмиЖор]

преди 15 часа, mililia каза:

Аз бих останала след кацането  за две нощувки в Нуса Дуа. Релакс на плажа и посещение на храма в Улувато с постановка на танца Кечак. След това рано сутринта полет до Джоджакарта. Същия ден разглеждам и двата храма, времето е напълно достатъчно, нощувка и придвижване за посещение на Бромо и Инджен за два-три дни. Връщане в Бали и 4 дни за Убуд и околността. Тук според мен задължителни за посещение са храма Бесакиш, храма при езерото Братан, оризовите поля, гледка към вулкана, ферма за кафе, за да си купите страхотни чайове, а Копи Лувак опитайте в Ява. Връщането може да направите и с ферибот, ако няма удобни полети. И останалото време море в Бали или някой от островите. Огледайте плажовете на изток, както и на север в зоната с резервата. Там има места за гмуркане и по-малко хора. Танах лот ще можете да видите в деня на полета за връщане или да го съчетаете с неща около Убуд. 

 

За багажа се сещам, че ако ползвате гида на Магеланци, Буда, може да говорите с него да ви пази багажа, докато сте в Ява. На него може да му се има доверие. 

Много благодаря за насоките! 

Да мислех Буда да ползвам, разбира се, ще е супер ако помогне с багажа.

А на връщане от Ява, кола ли трябва да наемем, от къде и колко би струвала, ако не искаме да летим, или има удобен обществен транспорт?

[mililia]

@Lindt @stanimir

 

Тагнах хора, които са минавали този маршрут, за да те упътят. Аз посещавах двете места по отделно. За Бали ползвах Буда, а на Ява наехме сина на собственика на хотела, в който отседнахме. 

Мисля, че Илиян също беше наемал транспорт в Ява. 

Ако ще ползвате Буда, питайте и него за инфо за ферита и т. н. Аз по принцип такава информация си искам и от хотелите, че да добрия представа за цените. 

Редактирано 25 юли, 2018 от mililia

[stanimir]

Ние бяхме организирано 3д/2н. с препоръчаната от Лоурънс агенция:

 

http://www.bromoijentrans.com

 

От Ява към Бали с ферибот който е вкл. в цената на тура,  както и трансфера до хотела ни. 

Цената за 6-ма беше по 2300000 на човек. 

 

Страхотно похарчени пари!!! 

Редактирано 25 юли, 2018 от stanimir

[ЕмиЖор]

преди 3 минути , stanimir каза:

Ние бяхме организирано 3д/2н. с препоръчаната от Лоурънс агенция:

 

http://www.bromoijentrans.com

 

От Ява към Бали с ферибот който е вкл. в цената на тура,  както и трансфера до хотела ни. 

Здравей,

и аз им писах за цена, но ми дадоха доста висока 3 500 000 рупии на човек при двама.

[ЕмиЖор]

преди 18 часа, mililia каза:

Аз бих останала след кацането  за две нощувки в Нуса Дуа. Релакс на плажа и посещение на храма в Улувато с постановка на танца Кечак. След това рано сутринта полет до Джоджакарта. Същия ден разглеждам и двата храма, времето е напълно достатъчно, нощувка и придвижване за посещение на Бромо и Инджен за два-три дни. Връщане в Бали и 4 дни за Убуд и околността. Тук според мен задължителни за посещение са храма Бесакиш, храма при езерото Братан, оризовите поля, гледка към вулкана, ферма за кафе, за да си купите страхотни чайове, а Копи Лувак опитайте в Ява. Връщането може да направите и с ферибот, ако няма удобни полети. И останалото време море в Бали или някой от островите. Огледайте плажовете на изток, както и на север в зоната с резервата. Там има места за гмуркане и по-малко хора. Танах лот ще можете да видите в деня на полета за връщане или да го съчетаете с неща около Убуд. 

 

За багажа се сещам, че ако ползвате гида на Магеланци, Буда, може да говорите с него да ви пази багажа, докато сте в Ява. На него може да му се има доверие. 

А нощувка в Джоджакарта ли препоръчваш или накъде в близост до храмовете?

[mililia]

Ами, те храмовете са в бизост до града, така че е според предпочитанията.

Ние спахме в Rumah Mertua Boutique Hotel  и останахме много доволни. Сутринта към 7-7.30 ч. тръгнахме от хотела и до към 15 ч. бяхме минали и двата храма с кратка почивка за Кафе Лувак в специална ферма + разглеждане на Джогджа в бърз порядък и разни оризови поля по пътя.

Други избират хотел в близост до Борободур, за да гледат изгрева. Понеже и ние бяхме в дъждовен сезон и изгрева беше силно несигурен, ами и следобед не спираше да вали, та решихме да спим близо до летището. Вие ще трябва да прецените според вашата програма. 

Ако ще се придвижвате с влак е най-добре да спите около гарата. Отделно се сещам, че е възможно да наемете само превоз и да разгледате храмовете, а вечерта с нощен влак или сутринта рано да се придвижите до следващия маршрут с влак и оттам  вече да се включите към тур. Няма идеално решение за всички, та си преценете възможностите и желанията, съгласно маршрута.

[T.E.Lawrence]

Аз препоръчвам да се остане в Джогджа, ако не се гонят рекорди за посетени обекти за максимално кратък срок. На централната им улица са едни от  най-евтините сувенири сигурно в света. Градът е център на батик дрехите, каквито на Бали ги продават 20+ пъти по-скъпо.  Може да отидете и до двореца им, има едни храмове съвсем близо до града. Местните хора са готини, нищо общо със скама на Бали.

[ЕмиЖор]

преди 13 минути , T.E.Lawrence каза:

Аз препоръчвам да се остане в Джогджа, ако не се гонят рекорди за посетени обекти за максимално кратък срок. На централната им улица са едни от  най-евтините сувенири сигурно в света. Градът е център на батик дрехите, каквито на Бали ги продават 20+ пъти по-скъпо.  Може да отидете и до двореца им, има едни храмове съвсем близо до града. Местните хора са готини, нищо общо със скама на Бали.

Полета от Бали е сутринта, каца в 7.50ч. един ден за двата темпъла и града достатъчен ли е, ако си струва да останем 2 нощувки?

Гледам, че има вечерен полет от Джоджакарта до Сурабая за 48лв. от 18.55ч. това ок ли е, или всички препоръчвате влак, и защо?

Редактирано 25 юли, 2018 от ЕмиЖор

[T.E.Lawrence]

Ами зависи как разглеждате. Най-малкото като си вземете хотел (пълно е с добри и евтини) до централната улица Малиоборо, ще можете да си напазарувате евтино. 

 

Ние си наехме шофьор от града, беше някаква смешна цена. 

Редактирано 25 юли, 2018 от T.E.Lawrence

[T.E.Lawrence]

Преди 1 час, ЕмиЖор каза:

Здравей,

и аз им писах за цена, но ми дадоха доста висока 3 500 000 рупии на човек при двама.

Зависи и какво точно сте искали, но Индонезия е центърът на алъш вериша.  За някои неща цената може да се свали няколко пъти. Често казват огромни суми първоначално, това е част от културата. Никой няма да се засегне, като искаш по-добра цена, дори обратно, радват се, че става пазарлъкът.

Редактирано 25 юли, 2018 от T.E.Lawrence

[ЕмиЖор]

преди 1 минута , T.E.Lawrence каза:

Зависи и какво точно сте искали, но Индонезия е центърът на алъш вериша.  За някои неща цената може да се свали няколко пъти. Често казват огромни суми първоначално, това е част от културата. Никой няма да се засегне, като искаш по-добра цена.

Същата програма каквато и повечето, с 2 нощувки, Бромо и Иджен от Сурабая. На място ли да се пазаря или още по мейла и резервация, видях някъде, че и споменаването на имена магеланци помага😉

[T.E.Lawrence]

Задължително предварително е пазарлъкът, стъпките са от малка към по-голяма цена. Веднъж като се съгласиш - край, после вече става обидно да предоговаряш.

[ЕмиЖор]

Благодаря на всички, които ми помогнаха с въпросите по организацията за посещението на Ява и Бали !

 

Беше невероятно приключение, имайки предвид че вече отдавна не сме на бекпекърска възраст и доста амбициозната програма в Ява.

От излитането в София, което също беше под въпрос, тъй като едва като тръгнах да се чекирам в петък сутринта, видях, че нямам 6 месеца валидност.........та се наложи за 4 часа извадя нов паспорт, следващите 6 нощувки бяха на 6 различни места, много летене, пътуване с коли, автобуси....и ходене падна.... за щастие, не пропуснахме нито един полет, и не отпадна нито една хотелска резервация, въпреки, че в някои хотели само помирисах възглавницата, преди поредния трип.

 

Тъй като не съм много по художественото писане, вместо като пътепис, ще разказвам тук по етапно, част от преживяванията докато са ми още пресни, може да има хора, на които да са полезни.

 

И така.....полета ни беше София - Доха - Денпасар. На отиване го избрах с най-дългият престой, тъй като не бяхме ходили в Доха и ми се искаше да разгледаме. Имахме цели 23часа, и възползвайки се от безплатната нощувка на катарците, се получи чудесно.

Букнах нощувката в Souq Waqif Boutique Hotels, което са няколко хотела, нашият беше точно на центъра на сука до площада. Чудесно място за обиколки из старият град.

 

Като кацнахме на летището вече беше тъмно, към 18.30ч. тъй като нямахме включен трансфер, трябваше да се придвижим сами. Отидохме до автобус 777, който спира в центъра, но шофьора, каза, да чакаме другия автобус, че той приключвал. Помотахме се още  малко из летището, да убием време на климатик и излизаме след 15 мин, пак до автобуса, там отново откриваме нашият човек, вече не с униформа, а със суитшърт с качулка на главата в автобуса, и ние пак питаме дали ще ни закара до сука....човека ни погледна...и въпреки, че е „за гараж“, както пишат нашите автобуси, реши да изкара някоя пара, и вика: "качвайте се, ще ви закарам", ние се намъкнахме и потеглихме с личен шофьор и автобус, към сука...е мина ми мисъл за отвличане, обир и да ни изхвърли в пустинята, но реших, че ще мисля позитивно следейки на maps. me къде отиваме. Момчето пита къде ни е хотела и след кратко обяснение, че хотела ни е в сука ни остави точно на перлата, където след някоя и друга снимка, само пресякохме подлеза и се озовахме в центъра на събитията. Разбира се получи 15 реала, и той доволен и ние доволни.

 

 

 

 

 

Трябва да кажа, че Доха ме изненада положително, или поне това което успяхме да видим за един ден.

Събота вечер в сука кипеше живот, беше пълно с хора по заведенията, и тесните колоритни улички. Врътнахме няколко обиколки докато намерим хотела, като поне два пъти сме минали покрай него, накрая с питане успяхме, намерихме го, чекирахме се и с една мини количка, като за голф ни заведоха до нашата сграда.

Хотела беше супер, с един малък недостатък, както установихме по-късно.

Хапнахме страхотно на едно заведение за хранене под един навес, където имаше дори опашка. Струваше си!

 

 

Изненада ме, чистотата, навсякъде сновяха момчета с метли в ръце.

Всичко ми хареса, и на всякъде хората бяха много усмихнати и любезни, но не досадни.

Разгледахме и птичия пазар и соколите, и конете и камилите, хапнахме и от най-вкусното кюнефе, което бях опитвала и отидохме да спим в страхотния хотел.

 

 

 

Но...... климатика поддържаше 18 градуса, и след колкото и настройки да правехме, не искаше да вдигне градусите, добре, че юрганите бяха дебели. Температурната разлика от стаята и навън, като излязохме сутринта беше такава, че на фотоапарата всички лещи се изпотиха, и му трябваше 1 час да се аклиматизира, това до сега не ми се беше случвало.

Трябва да кажа, че на дневна светлина града беше изгубил, част от очарованието си.

Но въпреки това направихме пешеходна разходка от перлата и музея на ислямското изкуство, та чак до ситито, което при тези температури хич не беше лесно, но все пак приятно.

 

Интересно стана връщане, тъкмо се качихме на автобуса от мола обратно за сука, и като заваля........няма такъв дъжд. Улиците станаха реки, като стана едно задръстване...страшна работа. Докато се доберем до сука, дъжда беше намалял, но като слязохме, нямаше как да стигнем до хотела, всичко беше във вода, хората се събуваха боси и ходеха във водата. Други се снимаха, беше им като атракция.  Целият площад, на който предната вечер имаше понита, деца,  площадка и масички, сега беше под вода....трябваше да се доберем до хотела с плуване. Тъй като бяхме само с ръчния си багаж, хич не ми хареса да си мокря кецовете и да летя 10 часа до Денпасар с мокри крака, а да се събувам като местните......пак не ми се искаше......след някоя и друга обиколка се добрахме до хотела, и той беше наводнен, събрахме багажа и с автобуса до летището.

Така мина престоя ни в Доха.

 

След 10 часа полет кацнахме в Денпасар. С Grab до хотела в Джимбаран, където бях букнала една нощувка, тъй като на другата сутрин летяхме за Джогджа.

Ако ползвате Grab, което препоръчвам, ние се возихме изключително с тях, и сме много доволни,  трябва да ги викате дискретно и да имате предвид, че спират навътре в паркингите, тъй като нямат право да качват от летището. Не само в Денпасар, навсякъде, същото беше и в Джогджа и Сурабая.

Там такситата бяха много досадни, преследват те до последно. На летището в Сурабая дори ни заплашиха.

Дори после в Джимбаран имаше табели, че ползването на Grab е забранено, ние на другата сутрин пак си извикахме, но някакъв от хотела си записа номера на колата. Таксиджиите хич не ги харесват.

 

Избрах Джимбаран вместо Нуса Дуа както ме посъветва mililia, по съвет на Буда, защото се наложи да редуцирам нощувката на една, по-близо е до летището, а и до местата, които искахме да видим още на съшият ден - Uluwatu и някои плажове.

Сметката ни се оказа малко без кръчмар, тъй като след 10 часа полет бях планувала малко сън, преди Буда да дойде, а момичето на рецепция  не пожела да ни настани по-рано, така че се наложи да обиколим по плажа, който не беше лош, но като не си се наспал....

 

Пуснаха ни в 13.00 в стаята, и след 10 мин. дойде служител на Буда да ни вземе за обиколката, тъй като Буда не бил ок. Колкото и да не ни беше до плажове и темпели, разгледахме ги, но важното беше, че купихме карта за интернет и оставихме багажа на съхранение при Буда, за да не влачим куфари с нас на Ява.

Не останахме за кечак танца в Uluwatu, тъй като моята половинка не е по такива неща, прибрахме се и като легнахме......та чак на другата сутрин. Пропуснахме известните рибни ресторанти, които през деня бяха пусти.

 

Следва продължение...

 

Редактирано 4 декември, 2018 от ЕмиЖор

[Monika_Koko]

С нетърпение очаквам продължението!

[ЕмиЖор]

На сутринта пак с Grab 36 000 рупии, до летището и полет до Джогджа, Grab до хотела Emesrsia Malioboro, на Malioboro по препоръка на T.E.Lawrence и се спазарихме направо със същият шофьор да ни вози през целият ни престой, за  два дни, каране до Борободур и Прамбанан и разни обиколки из Джогджа за 650 000 рупии.

Оставихме багажа в хотела и отидохме на Борободур, но....заваля....докато стигнем там намля, но някакъв дъжд не може да ни откаже, все пак на следващата вечер летяхме за Сурабая, няма време за волна програма.

 

На място търговците подготвени за времето... имаха всичко необходимо. Закупихме на бързо едни джапанки и чадър и разглеждането започна....поне нямаше много хора, а и дъжда постепенно спря.

 

Много ми хареса, имахме същите случки като Lind и нас ни имаха за забележителности и искаха снимки с нас.

Тъй като стана късно оставихме Prambanan за следващият ден и решихме да пообиколим Malioboro street. Интересно преживяване, много хора, и само местни, туристи почти не видях, ресторантите са точно както Lind ги описа, всички седят на земята и хапват с ръце от листа разни странно изглеждащи неща. Някак си и ние не се решихме да хапнем там, накрая намерихме едно Loкo caffe с масички и столчета, и хубава храна, а и през него минава влака, и хапнахме там. Препоръчвам го.

Трябва да кажа, че на тази улица батик има много, но за съжаление, модните тенденции не съвпаднаха с нашите, що се касае кройките на роклите. Всички бяха по мюсюлмански дизайн, та останах, само с някой и друг шал.

На другият ден разгледахме Prambanan , после пихме copi luwak на едно място за дегустация, където няколко дами белеха усърдно кафени зърна, след като цибетките ги бяха „обогатили“ , всички бяха изключително мили, нямаше никой освен нас, разказваха ни, пихме кафе, дегустацията е по 30 000 рупии, но ние си купихме и кафе и ни беше free, а пихме дори по две кафета и почерпихме и шофьора.

 

 

 После малко шопинг, разглеждане на двореца и на летището.

Тъй като и на мен ми дадоха висока цена от 3 500 000 рупии на човек, за организираният трип до Бромо и Иджен и след инфото на peter118 реших и аз сама да организирам посещението ни.

Полет за Сурабая, решихме при билети от 50лв на човек да летим, вместо да губим време по влакове, въпреки че полета беше със Lion air,  след коментарите във форума за тази авиокомпания, след инцидента, хич не ми беше спокойно, но оцеляхме.

Там нощувка в хотел Pop Gubeng и идея да хванем на другата сутрин влака за Probolingo и от там бусче до Cemoro Lawang.

Да ма не, след като ходихме по нощите до гарата за да си вземем билети за другата сутрин, се оказа, че цените на билетите за влака, а и след това за буса, са нищожно по-ниски от цената която ни даде Grab и то до Cemoro Lawang.

Наспахме се и вместо да гоним влакове и чакаме бусчета, викнахме си един Grab и за 480.000 рупии ни закара до хотела. Беше един чичка, на който очите му се затваряха и на моменти имах чувство, че ще заспи по магистралата, но като почнаха завоите след Проболинго към Бромо му се отспа. Имах чувството, че не си е давал сметка къде отива, завои, изкачване, завои... свят му се изви. Не говореше грам английски и не разбрах много какво казва, но май не остана доволен от курса.

Да вземем кола беше едно от най-мъдрите решения.

За обяд вече бяхме в Cemoro lawаng, настанихме се Otix house, хапнахме,  и по вече познатата пътека описна от peter118 и maps. me закрачихме уверено към Бромо.

Беше невероятно преживяване. Останах без думи. Пустиня от пепел. Нямаше никой и ние закрачихме към вулкана, по едно време дойде едно момче с мотор да си предлага услугите, но ние нямахме интерес тъй като ходенето към вулкана и съзерцаването на пейзажа беше страхотно преживяване. Като стигнахме кратера и се качихме горе стана още по-вълнуващо. Имаше само няколко човека, които се тръгнаха след малко и останахме сам сами на Бромо. Слагам снимки, защото не  мога опиша преживяното.

 

Постояхме доволно, заключихме вулкана , и тръгнахме преди да се е стъмнило. На пътеката обратно за селото хванахме залеза. Не знам за изгрева, за който всички ходят, но залеза беше невероятен.

 

Хапнахме и легнахме с чудене дали да си причиняваме ставането в 3.00ч. за един изгрев при положение, че няма как да знаем дали няма да е облачно. И добре, че си го спестихме. Пак отидохме пеш до King Kong hill view point, но в 6.00ч и срещнахме разочарованите ранобудни любители на изгреви, които казаха, че било облачно.

Честно казано ходенето не беше малко и леко, имаше доста изкачване, и не мога да си представя да го катеря с фенерче по тъмно. Видяхме това:

 

Моята половинка не беше хич доволна, че си го причинихме.

Като слязохме в селото обаче, какво да видим, десетки джипове пореха пустинята, и много  хора омотани, тъй като духаше и беше страхотен прахоляк,  ходеха към Бромо.

Нищо общо с вчерашната атмосфера. Това да посетим следобеда самостоятелно Бромо беше най-мъдрото решение. И не ни струваше абсолютно нищо. Благодаря peter118 !

 

Самото селце също беше със страхотна атмосфера, на такава височина, хората отглеждаха какви ли не зеленчуци!

 

Следва събиране на багажа и чакане на въпросното бусче, което трябва да ни закара до Проболинго. Тъй като бяхме 7 човека, а не 15 както му се искаше на шофьора след известно чакане решихме да си разделим сумата платихме по 80 000 рупии на човек и ни свали до Проболинго.

От там всички бяха ходили с влак до Banyuwangi, но влак имаше чак в 16.00ч и волю не волю продължихме с автобус. Честно да ви кажа не ми се понрави, уж експрес, но беше мръсен, само местни, намирисващи, добре че автобуса не беше пълен та седяхме на по две седалки. Цена 75 000 рупии на човек, времетраене 5 - 6 часа. Трафика е ужасен, шофьора караше като луд, но по тъмно стигнахме на автогарата в Banyuwangi, с Grab до хотела, имахме 3 часа да спим,  и в 00.30ч. се бяхме разбрали с препоръчаната агенция от peter118 да ни вземат за тура до Иджен за по 250 000 рупии на човек.

Аз обаче изобщо не можах да мигна и така, нито спала, нито яла с фенерче в ръка и много ентусиазъм се метнах на джипа, взехме още две чехкини на попът и продължихме. На място ни чакаше друг гид, раздаде фенерчета, вода и  противогази тръгнахме.

И тука имаше доста ходене, и въпреки, че ми беше вторият вулкан за денонощието,  беше приятно. Имаше страхотна атмосфера, хора пълзящи в тъмнината по пътеката като светулки, а небето......... няма такова небе....толкова звезди не бях виждала никъде, и толкова ярки. Страхотно!

Най-после пристигнахме на върха на кратера и започнахме да се спускаме в тъмното към вътрешността. Беше бавно по тясната пътека, имаше доста хора ....Тук вече разбрах какво е да си с масовка, много хора, нищо общо с усещането на Бромо. Но тъй като беше през нощта не ми се рискуваше да ходим сами. Прословутите сини пламъци не ги видяхме, само като някакво светлинки в тъмното, така че съжалих, че не сме се наспали и да дойдем когато масовото посещение е свършило.

Като слязохме долу беше извънземно, много пушек, миризма на сяра....бяхме се приближили до мястото където копаят сярата, но като вятъра обърна посоката.....ужас, мислех, че ще се задуша, сълзи, сополи, не виждаш на къде да бягаш....няма спасение и с противогаз.

 

Тогава започна да се развиделява, и какво да видим сред дима и миризмата, страхотният цвят на езерото, и чак тогава виждаш къде сме се наврели....Останах отново без думи, забравих, че щях да умирам преди малко.

 

След като се наснимахме доволно заизкачвахме нагоре, ние едва нас си изкачвахме, а хората които работеха там носеха и кошници със сяра.

На връщане в подслона на пътеката, ядох най-вкусната готова супа нудли от кофичка. Не бях яла от Cemoro lewang 10.30ч. предният ден.

Страхотно преживяване, но наистина ако можех бих го посетила когато има по-малко хора.

 

 

Следва продължение.....

 

 

 

 

 

Редактирано 5 декември, 2018 от ЕмиЖор