Магията Швейцария - едно постижимо удоволствие...

[koliob 8208]

преди 12 минути , Гост каза:

@koliob, ако е само една грешка - с мед да ме нахраниш  Благодаря за корекцията, разбира се, че е парен локомотив! Разсеяност моя... 

 

Стремя се да са повече снимките от текст. В началото малко ли се плюнчих 🙂 А пак го правя, когато имам муза... 

 

Stansenhorn е в плана категорично! За някой уикенд... 🙂 

 

Благодаря!

 

Шегувам се. Нямаш никакви грешки. Има и дизелови локомотиви за това влакче. А ти пишеш прекрасно и с чувство. Но за темпото ви не знам какво да кажа. 🙂

Редактирано 8 август, 2018 от koliob

[iaia_mama 14643]

преди 9 часа, koliob каза:

 

 

Чета описанието на този ден, гледам снимките, усещам интензитета и постепенно в мен изкристализира подозрението, че някой ви е наел да рекламирате Swiss Travel System. Страхотни снимки и кратък разказ, но няма как да е иначе. На живо усещането за красота и хармония е още по-силно и обективно няма как да се предаде с думи.

 

Все пак съм малко притеснен от две неща от предния ден, които @Rainy е написала за Brienzer Rothorn:

 

Oригиналът е с парен локомотив и в някои дни и часове закачат един от двата възстановени от доброволци локомотиви. А това е поне още една причина да се върнете отново на това място.

 

Всъшност трбва да видиш истинския швейцарски кабриолет: 

 

 

Тръгва от Stans и се изкачва до Stansenhorn - абсолютна класика (леко модернизирана по уникален начин все пак).

https://www.stanserhorn.ch/en/

А това трябва да е втора допълнителна причина да се върнете в Швейцария. 🙂

Да добавя и аз, че лифтът Wengen-Mannlichen LWM също е "кабрио". Но местата на "балкона", т.е. на покрива на гондолата се заплащат допълнително. Зачудих се, че Rainy не го отрази  🙂

 

Колкото до темпото им... Убийствено е!  Аз за пет дни минах през горе-долу 2/3 от техните места, но го давах много лежерно, а и имах един цял ден в дъжд и гъста мъгла/облаци, та се нищо не виждаше на 20-50м. Но пък бях и на други местенца, където те не са били.

Както и да е, но сериозно се замислям дали следващото лято да не направя "Швейцария, сезон 2"  🙂  Приказна страна!

 

Редактирано 9 август, 2018 от iaia_mama

[Гост]

преди 1 минута , iaia_mama каза:

Да добавя и аз, че лифтът Wengen-Mannlichen LWM също е "кабрио". Но местата на "балкона", т.е. на покрива на гондолата се заплащат допълнително. Зачудих се, че Rainy не го отрази  🙂

Не сме го ползвали, не съм го и снимала специално, съответно не е намерило място в мозъка ми за писанието...

Беше VIP - видяхме табелата, видяхме и една двойка да го ползва, с допълнително немалко пари, пък ние скромно искахме да си ползваме "скромния" пас 🙂 

Нямам претенции, че мога да отразя абсолютно всичко за Швейцария. Има и много допълнителни забавления - спускане с шейни, парашути, хеликоптери... 

Мисля, правя дневникът колкото подробен, колкото мога. Но това, което ни е впечатлило и/или сме ползвали - със сигурност отразявам.

[iaia_mama 14643]

преди 2 минути , Гост каза:

Не сме го ползвали, не съм го и снимала специално, съответно не е намерило място в мозъка ми за писанието...

Беше VIP - видяхме табелата, видяхме и една двойка да го ползва, с допълнително немалко пари, пък ние скромно искахме да си ползваме "скромния" пас 🙂 

Нямам претенции, че мога да отразя абсолютно всичко за Швейцария. Има и много допълнителни забавления - спускане с шейни, парашути, хеликоптери... 

Мисля, правя дневникът колкото подробен, колкото мога. Но това, което ни е впечатлило и/или сме ползвали - със сигурност отразявам.

Хей, момиче,  не те упреквам в нищо!
Но вие сте се возили с този лифт и снимките ти от него са прекрасни! Просто не си споменала, че е с "балкон" на покрива, което ме учуди, понеже си е интересно. Мисля, че е просто технически пропуск от твоя страна, което изобщо не е важно, де факто  🙂

[Гост]

преди 2 минути , iaia_mama каза:

Хей, момиче,  не те упреквам в нищо!
Но вие сте се возили с този лифт и снимките ти от него са прекрасни! Просто не си споменала, че е с "балкон" на покрива, което ме учуди, понеже си е интересно. Мисля, че е просто технически пропуск от твоя страна, което изобщо не е важно, де факто  🙂

Ти сега го допълни, значи всичко е наред 🙂 

 

Не е пропуск. Просто не е намерило място в мозъка ми. Така, както и вероятно много други неща. Нямам претенции за пълен и изчерпателен пътеводител на областта Oberland. Стремя се да дам максимално полезна информация на магеланци според паметта ми и вдъхновението ми 🙂 

[iaia_mama 14643]

преди 2 минути , Гост каза:

Стремя се да дам максимално полезна информация на магеланци според паметта ми и вдъхновението ми 🙂 

Да. И го правиш чудесно. Поздравления!  🙂

[Гост]

19 юли, четвъртък. Подсмрък, подсмрък – време е да напуснем Oberland… пардон, не съвсем! Имаме още едно скитане на изпроводяк, но за него по-надолу в сводката 🙂

 

Няколко думи какво пропуснах(ме): Вероятно не малко. Нормалните хора стоят по цяла седмица поотделно в Murren, Wengen, Lauterbrunnen или Grindelwald. Всеки един от нашите маршрути заслужава по един цял ден, но нямахме времеви ресурси. Не съм отбелязвала множеството забавления: шейни, велосипеди, тротинетки, парашути, хеликоптери... 
Първо, защото не сме ги ползвали. Но да знаете, че много има!
После, те имат специални цени, които не са включени в бюджета ни – не че не сме в състояние да си позволим екстра, ако ни изкефи, разбира се.
И накрая, но далеч не на последно място, да не кажа на първо: ние не сме семейство на почивка, за да се мотаем като мухи без глави, а две приятелки-магеланки, които искаме да видим максимално много, имаме огромен хъс – и ходим пеша като за световно 

 

Всъщност, опоскахме цялата програма. Пропуснахме умишлено лифтовете около Meiringen (Luftseilbahn), Hasliberg Reuti (Gondelbahn), Mägisalp и Planplatten. Трябваше да приоритизираме, обаче, и те изгубиха по точки. 

Пропуснахме – за наше съжаление - Swiss Open-Air Museum в Ballenberg. Ако цитрам @koliob 

"Там на сравнително доста голяма площ са пренесени характерни оригинални къщи от различни райони в Швейцария и са сглобени отново на място.
https://www.ballenberg.ch/en/
До там се стига с автобус от Brienz. Има две спирки, които са удобни за музея на открито. Добре е на отиване да се слезе на западния вход, а на връщане да се тръгне от източния. Крайната спирка на автобуса е на източния вход. 
Подобни музеи съм виждал само в Стокхолм и в Кардиф, но този според мен е по-интересен и от двата взети заедно.
https://museum.wales/stfagans/
Освен къщите има много животни (главно домашни), както и автентично представяне на традиционни занаяти (малко наподобява Етъра)."

 

Как ли не го въртяхме и сукахме, но не успяхме да го наврем в програмата. Единствената опция беше за деня, в който си тръгваме – и който описвам. Но – реалности: Time Management ала @Mary: „Начинът е следния: влак до Interlaken Ost, после друг влак до Brienz и накрая с автобус 151 до Ballenberg West, Museum – пътува се 1 час и 16 минути в посока.“ Моята добавка: Още  толкова като връщане, на място мотаене два пъти по толкова и се отече, което ще наруши другите ни планове. Въздъхнахме и го приехме. Последва:

 

Wilderswil – Interlaken West
Автобус (просто влакът тръгва по-късно)

Interlaken West – Spiez  
Влак (15 мин)

Spiez – Kandersteg
Влак (30 мин)

 

И пак ще се проявя като преписвачка  „Участъка между Spiez и Kandersteg е голямата и по-красивата част от маршрута на LÖTSCHBERGER EXPRESS“ . 

 

 

С ръка на сърце признавам, че бяхме преяли с гледки като попски деца на задушница и никак не се трогнахме от гледките през прозореца...  (тююююю, кога ти почерня дупето бе, калайджия такъв! ) Но сър @koliob беше съвършено прав: Kandersteg е прелест! И всичко наоколо... 

 

Оставихме багажите в клетка (CHF 5) и се изнесохме в конски тръст към станцията на лифта, със залитане към фотосесии. Всъщност, денят се очертаваше лежерен и ние с огромно удоволствие се разляхме. (А можехме да отидем до музея... Но замълчи сърце! )

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Kandersteg - Oeschinen     
Лифт    

 

Няма да споменавам охкането и ахкането, но ще спомена, че аз съм ЛУДА на тема скали и масивът там ме довеждаше до истински оргазми 🙂 Имаше много хора –  местни, хукнали на разходка до езерото Oeschinenzee – около 30 минути в едната посока. Да казвам ли на нас колко ни отне? 🙂 Причината – захласване по скали и по... крави!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А Oeschinenzee е съвършена прелест! Още по-голяма прелест му придаде бирата – от терасата на очарователната кръчма, кацнала над него, която Mary щедро ми „отпусна“ веднага 😄  

 

Аз пък щедро я „пуснах“ да драпа по вертикала до самата вода, докато аз се разлагам на пейката. Като е мераклийка девойката... Аз вода съм виждала! А и мързелът нe мори, а само мъчи!

 

 

 

 

 

 

След порядъчно туткане и ГУШКАНЕ на крави , се занесохме като народна песен до Kandersteg, където снимахме най-красивите сгради за боклуджийски кофи в света и още една камара цветни красоти 🙂

 

 

 

 

 

 

 

След преяждането с красота бързата справка със SBB по маршрута ни показва, че имаме възможност да си вземем Supersaver Ticket – само онлайн – и да спестим CHF 4.50 на човек. Кой ти ги дава – една бира  Речено-сторено. Имаме постоянен Интернет. Билетите се запаметяват в телефона. Абе, не съм най-страстната привърженичка на технологии, ама удобни са, от мен да мине. Тя шантава система – на гишето не може (бяхме пред него). Напомня ми как си пазарувам гумите за колата – отивам в гумаджийския център, виждам какви гуми имат – от моите, купувам онлайн – на тази цена не може на гишето, а те ми ги инсталират. Откачен свят! 

 

Интересен е диалогът с девойката на гишето. Тя твърди, че Brig не влиза в паса. Айде бе! Mary със замах вади телефона си и й го навира в лицето с искрици в очите  Девойката се изчервява и признава правотата й... 

 

Малко по-късно, в самия влак Kandersteg – Brig, кондукторът – ахххххххххх, какви кондуктори имат Швейцарските железници, пуснах не една лигичка през тези дни - 🤔– пак същия спор. Ама не може с този пас до Brig. Ама верно не може? Следва същия скеч с телефона. Следва извинение 🙂 Пътуваме 40 минути, размазваме се като пет пари в кесия в празния вагон, а гледките от долината и от масива Monte Rosa в далечината само ни размазват още повече...  

 

Brig. На фона на градчетата, през които сме минали, изглежда отчайващо скучен. Изобщо не го отразяваме. Чакаме си влака Brig – Visp. Междувпрочем, единствената гара, която виждаме с тоалетна, която се заплаща (1 евро или 1 франк). Близостта с Италия се отразява 😄

 

Пасът ни вече не е валиден, но сме си купили билет с намаление предварително. До Visp са буквално 5 минути, следва леко препускане по пероните за връзката Visp – Zermat, където доволно се докопваме до място до прозореца и доволно поглаждаме пътешественическото си его 🙂

Всъщност, пътуваме по маршрута на Bernina Express, но с регионален влак. Чудно маршрутче! По охкащите възгласи познаваме кой е новодошъл в Швейцария (пак показвам дупе на калайджия ). Ние кротко се кокорим и снимаме колкото можем, ама изобщо не си даваме зор...

 

 

Zermatt. Първия град в живота ми – без автомобили. Който както иска да се оправя – тук само с влак. Чудо! И тук сър @koliob не беше прав с предложението за нощувка в друг град. Сега – сигурно има по-евтини опции, но не може да се сравняват онези грозилища Brig и Visp с градчето под Matterhorn  То просто ухае на живот - и на МНОГО франкове 🙂, но и на класа. Бях чела преди време – покрай статия за Anni-Frid Lyngstad (ABBA), че жителството в Zermatt се одобрява от местния Съвет, но може би вече не е така, не зная... Много ексклузивно място, с богата история и... безкрайно богати жители, но после повече може да разкажа... 

 

В туристическия център са ни предупредили, че ще имаме само един хубав ден, петък (днес е четвъртък), в събота ще валят кучета и котки. По този повод се опитват да ни продадат пас само за един ден, но ние сме твърди и упорити: искаме за два. Разликата е CHF15, а тях мисля и че не можем да се снимаме, докато с пас – дори и при лошо време – имаме какво да правим. Те ще ни цакат с топла бира  Разбира се, веднага комбинативният мозък на Mary прекроява програма, но за това утре... 

 

След като хвърляме багажа в хотела, се изнасяме почти на бегом навън, за да попием максимално от въздуха на Zermatt, без кьорава бензинова или дизелова пара...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва продължение

Редактирано 9 август, 2018 от Гост

[koliob 8208]

Браво на вас! Обрали сте почти целия каймак на Бернезе Оберланд за отрицателно време! 🙂

 

Не, че искам да защитавам швейцарските кондуктори, които не познават достатъчно обхвата на превозните документи (и на мен ми се е случвало да водя кратки спорове дали важат на някои места), но в случая има някои местни особености:

1. Тези пасове (всички без изключение) са резултат от ежегодно споразумение между много превозвачи (За Swiss Travel Pass мисля, че са над 300..., а за един от най-"бедните" пасове са тези: https://www.interrail.eu/en/plan-your-trip/trains-europe/railway-companies/swiss-railway-companies-included). Това е и причината всяка година да се променя цената, отстъпките и обхвата на всеки пас. До преди няколко години Бернезе Оберланд пас не важеше до Бриг.

2. Едва ли много хора ползват този пас за да стигнат до Бриг. Като знаете какво е включено в паса и колко сравнително непривлекателно място е Бриг е нормално да нямат достатъчно практика и кондукторите. 🙂

 

Още веднъж поздравления за реализацията на амбициозната ви програма в региона!

[Гост]

преди 4 минути , koliob каза:

Браво на вас! Обрали сте почти целия каймак на Бернезе Оберланд за отрицателно време! 🙂

🙂Още веднъж поздравления за реализацията на амбициозната ви програма в региона!

И слава Богу, че е "почти" - съвършенството е ужасно скучно дело - пък и няма да ритваме бакърчето я 🙂

А ти имаш да "обираш" почерпка от мен! Желателно не в Швейцария 

[bulpa 8379]

преди 16 часа, Гост каза:

връзката Visp – Zermat, където доволно се докопваме до място до прозореца и доволно поглаждаме пътешественическото си его 🙂

Всъщност, пътуваме по маршрута на Bernina Express, но с регионален влак.

Всъщност, сте пътували по маршрута на Glacier Express - https://www.myswissalps.com/glacierexpress/gettingthere

Bernina Express се припокрива с Glacier Express в участъка от Chur to St. Moritz 🙂

[Гост]

преди 4 минути , bulpa каза:

Всъщност, сте пътували по маршрута на Glacier Express - https://www.myswissalps.com/glacierexpress/gettingthere

Bernina Express се припокрива с Glacier Express в участъка от Chur to St. Moritz 🙂

Да, да, точно така 🙂 

[Гост]

20 юли, петък.

 

Признавам, затруднявам се да разкажа за околностите на Matterhorn. Когато @koliob предположи, че имаме нещо специално, за да държим да се мотаем само там, нямаше как да обясня, освен с интуиция. И тя не ни е подвела... 

 

Инструктаж с две думи: взимате пас за два дни, карта и се мотаете като за световно!
🙂

 

Ние имахме груб предварителен план, но поради прогнозата за следващия ден – наистина лошо време с нулева видимост, разместихме намеренията – с намерение да видим всички обзорни точки в този първи, прелестен ден. И наистина беше прелестен. Матерхорн ни се усмихна още сутринта

 

 

Но това беше най-ясната му видимост, докато бяхме там. Около шоколадовото му връхче се завихри едно облаче, което единствено набъбваше. Връх с характер 🙂

 

Избрахме да започнем с влака Gornergrat bahn, като се покатерим до най-горната станция, после щяхме да решаваме на място. А гледките бяха фамозни... 

 

 

 

 

 

 

 

 

Попътно има няколко спирки – и всяка заслужава своята разходка. Това го оставяме за следващия ден – ако времето е благосклонно... Последната спирка – и гледките от площадката ни взимат акъла категорично! 

 

Масивът Monte Rosa, заобиколен от ледници, в зависимост от метода на броене, има десет върха, по-високи от 4000 метра, и лежи частично в Италия. Dunantspitze (Ostspitze), Dufourspitze, Grenzgipfel, Ludwigshöhe, Nordend, Parrotspitze, Schwarzhorn, Signalkuppe, Vincent Pyramid, Zumsteinspitze. Dufourspitze (4,634 м, черно скалист хребет) е най-високият връх на Швейцария. За пръв път е изкачен на 1 август 1855 г. 

 

Тези данни аз ги прочетох после, а там – просто бях с омагьосани сетива. Смятах, че след ледника на Jungfrau няма нещо бяло, което така да ме впечатли. Грешила съм. Ледника на Monte Rosa беше ошеметяващ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Няма да ви занимавам с цивилизованите развлечения на Gornergrat. Има си и кръчми, и всичко. След като се размазахме пословично – и посетихме параклисчето на върха, хукнахме в посока Matterhorn glacier... 

 

 

Казвам в посока, защото в началото смятахме, че трябва да слезем до Zermatt. Нищо подобно. Прецапуркахме с няколко лифта напреки – няма да давам маршрут – затова дадох карта, а и честни казано не помн в детайли кои бяха точно лифтовете 🙂 – но помня гледките. Снимките – колкото ги има, не са съвършени, защото повечето са през стъкло, но очите помнят. Чудо е...

 

 

 

 

 

 

 

На спирка Trockener Steg направихме специална пауза – разходка по част от Matterhorn Glassier Trail до едно безименно езерце – или поне ние не му открихме името 🙂

 

Там си и правим пикник с прекрасните домашни сандвичи, а след това безскрупулно се глезим с торта и Prosecco 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук има и магазини, и интерактивна изложба, но нас ни тегли към Klein Matterhorn, а и времето там просто хвърчи! И значи... Гледките над ледника Matterhorn са наистина умопомрачителни, както и самото драпане нагоре. Лично аз си събирах емоциите в шепичка да не се разтекат...

 

 

 

 

 

 

 

 

Klein Matterhorn ни изкачва do най-високата земна кота до този момент в живота ни: 3,883 м.н.в. Адреналинът ми е твърде високо – или организмът вече е свикнал, но няма никакво замайване. Само удоволствие и подскачане като японски петлета от гледките...

 

 

 

 

 

 

Klein Matterhorn предлага много повече от гледки „само“, но ние сме взели категорично и съвместно решение с  @Mary да разузнаваме в детайли неговите вътрешни богатства на следващия ден и се изнасяме стремглаво в посока Zermatt (вече е късен следобяд). 

 

 

 

 

 

След като се приземяваме в самия Zermatt, кацваме при подземния фуникуляр Sunnegga. Това е опцията, която дава най-далечната от точките за наблюдение на Матерхорн. Времето вече сериозно се цупи, но ние не му обръщаме внимание изобщо. 

 

Първо се докопваме до последната спирка Rothorn -  едно много обзорно местенце, а после с предпоследния лифт се изнасяме до Sunnegga ZBAG-zsb  и надникваме към езерцето  Stellisee, само че нямаме време да се разходим до него. От там правя една силно несъвършена, но и най-красивата снимка на Матерхорн – всичко, което е Швейцария в един кадър...

 

 

Слизме си навреме, преди дъждът да ни запердаши и наблюдаваме на чаша вино и вкусна домашна храна от терасата си небето, което буквално се разтваря над Матерхорн. Метеоролозите познават този път...

Следва продължение

Редактирано 11 август, 2018 от Гост

[Гост]

21 юли, събота. Последният ни ден за скитане в Швейцария. И първият с лошо време...

 

Ние, всъщност, не се притесняваме от времето – дрехи и ентусиазъм дал Бог. Но липсата на гледки определено депресира. Това, което и виждаме, след като отворихме очи след вечерната буря. Високо горе, където е планинския масив, е бяла пелена... 

 

Разбира се, ние нямаме намерение да се отказваме да скитаме. Освен това таим и леко смешна, може би – но реална – надежда горе, над облаците, на 4000 м.н.в. да бъде слънчево. Е, не беше... 

 

Първо, Klein Matterhorn. Имахме работа за довършване – един леден дворец ни очакваше, а и току виж, Matterhorn е чисто и кристално видим. За последното -още в началото надеждата започна леко да се изпарява, а на Trockener Steg окончателно изкрея... Независимо от това – или точно заради това - Масивът изглеждаше сюрреалистичен, а ледникът все така потресаващо красиво. Аз почти не снимах – нямаше и особено голям смисъл, просто гледах и се размазвах... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разказах ви малко за Айгер. Нека и за Матерхорн, който има много интересна история... Живописен остатък от скален блок, издигнат от движенията на земната кора преди 50 млн. години, образуван при сблъсъка на континентите Африка и Европа, върхът е висок 4478 метра и се счита за един от най-опасните на планетата. Той е и най-късно изкаченият връх в Алпите. Първото изкачване по него се е осъществило през 1865 г. на 14 юли, а, първият опит е направен още през 1789 г.

 

Силно завладени от чара на Матерхорн се оказват двама приятели - Жан-Антоан Карел и Едуард Уимпър. Заедно, а понякога и поотделно, те се сражават безрезултатно с жестоката и капризна природа години наред. През лятото на историческата 1865-а обаче смелите мъже загърбват дружбата си. Карел, който е италианец, желае да преодолее върха от страната на родината си, а неговият доскорошен съмишленик, англичанинът Уимпър бленува за успех и решава да атакува откъм Швейцария. Двете експедиции поемат по различно време към заветната цел - с няколко дни преднина се движат италианците. Първа до най-високата точка на 14 юли обаче достига групата от седем алпинисти, тръгнали по швейцарския ръб. Жестокият Матерхорн, който дълго време не допуска никой до купола си, взема своята дан при слизането на щастливите първопокорители.

Спускането се превръща в жестока трагедия. 19-годишният Дъглас Хедоу се подхлъзва, полита в пропастта и повлича останалите си спътници. От тежестта осигурителното въже се къса. Загива не само тийнейджърът, но и още трима - 18-годишният лорд Франсис Дъглас, пастор Чарлз Хъдзън (37 г.) и планинският водач Мишел Кро (37). Тримата оцелели - Уимпър, както и баща и син Таугвалдер, били шокирани и се наложило да нощуват на швейцарския ръб на върха. През нощта имали странно видение - огромен кръг с два кръста. Каквото и да е означавало това, тримата успяват да се спуснат в швейцарския курорт Цермат. Впоследствие се чуват обвинения, че Питър Таугвалдер е срязал въжето, за да спаси себе си и наследника си, но това така и не било доказано.

 

Три дни след изкачването на Уимпър и компания Матерхорн се предава и пред напористия Жан-Антоан Карел и неговите трима спътници, които демонстрират, че пътят по италианския ръб е възможен. Преди да стъпи на върха, Карел има 8 неуспешни опита. 25 години след победата големият италиански алпинист остава завинаги в прегръдката на любимия си четирихилядник. През 1890-а той предвожда експедиция по южната стена, но загива от изтощение на 61-годишна възраст.

 

От първото изкачване до днес Матерхорн продължава да примамва алпинисти от цял свят. В последните години по алпийските склонове на великана пъплят по около 2000 души на сезон, като повече от дузина от тях никога не се завръщат. Такава съдба застига и трима родни катерачи през 2007-а. Иван Ненков, Филип Жазмати и Тихомир Стоянов пробват зимно изкачване по изключително сложната северна стена. Най-вероятно тримата намират смъртта си заради падане, след като швейцарските спасители откриват телата им в подножието. Българските алпинисти са се подготвяли за експедиция до К2 (8611 м), за която така и не успяват да потеглят.

 

Мрачна, недокосвана никога от слънцето, северната стена е ледена пързалка на смъртта, казва френският алпинист Гастон Ребюфа, който е известен като първия човек на планетата, изкачил всички 6 северни стени в Алпите - Гран Жорас, Пиц Бадиле, Пти Дрю, Матерхорн, Чима Гранде ди Лаваредо и Айгер. 

 

Първата дама, стъпила на Матерхорн, е англичанката Люси Уокър. Тя е на 35 години, когато покорява гиганта, облечена в... бяла рокля (Това ми изпи мозъка – бел.авт.). Решава да тръгне към четирихилядника заради огромното си съперничество с американката Мета Бревурт. Веднага щом разбира, че нейната конкурентка се е прицелила в алпийския връх, Уокър трескаво събира експедиция и тръгва в надпревара. На 22 август 1871 г. борбеният й дух я възкачва на купола. Същия сезон тя покорява за четвърти път друг алпийски великан - Айгер (3970), известен и до днес с печалната си слава на връх убиец.

 

Люси Уокър се запалва по алпинизма 13 години преди да изкачи Матерхорн. Причината за нетрадиционното й увлечение е лекарска диагноза. През 1858 г. тя разбира, че страда от ревматизъм, и нейният лекар я съветва да предприема дълги разходки сред природата. Вероятно лечението е дало резултат, защото англичанката живее до 80 години. През забележителната си кариера на алпинистка се включва в 98 експедиции.

Северната стена на Матерхорн е считана за едно от най-големите предизвикателства в световния алпинизъм. Върхът остава непокорен от тази страна 66 години след първото изкачване. Стената е около 1400 м, като 1100 от тях са абсолютно отвесни. Освен това е покрита целогодишно с лед и сняг.

През 1931 г. в подножието се оказват две свръзки от четирима катерачи. Любопитното е, че смелите мъже нямали финансови възможности и поради тази причина пътували от Мюнхен до Алпите с велосипеди. С успех на свирепата стена се поздравяват братята Фран и Тони Шмид на 1 август. Времето било изключително неблагоприятно, но двамата се преборили със студа и с изключително трудния маршрут. Заради изумителното си постижение е решено братята да бъдат наградени със златни олимпийски медали през 1932 г. на летните игри в Лос Анджелис. Тони обаче не успява да получи отличието си, защото загива три месеца преди старта на олимпиадата в опит да изкачи друг връх в Алпите.

 

От българите пионери на северната стена на Матерхорн са Христо Проданов и Трифон Джамбазов. Двамата я изкачват на 26 септември 1974 г. по пътя на братята Шмид. Времето не било с нашите алпинисти, като през всичките шест дни те били съпровождани от леден вятър и ужасяващ студ. Покоряването се проточило повече от планираното и Проданов и Джамбазов били обявени за загинали. Италиански алпинисти и спасителни служби дори тръгнали да ги издирват. След слизането им медиите на Ботуша написали: „Българи възкръснаха на Матерхорн.“ А някои излизат със заглавия „Изключително силни мъже!“.

 

(изполвани са материали от „Епицентър“).
 

 

 

Лифтът Trockener Steg–Klein Matterhorn е пуснат в експлоатация през 1979 г и е най-високият лифт в Европа (3,820 m), а Glacier palace е построен 15 метра във вътрешността на ледника. Това е и най-високия леден дворец в света.

 

 

 

Освен леден дворец, тук има и ски писти, работещи 365 дни в годината, спускане с гуми, катерене на Breithorn 4,164 m… И разбира се, ресторант – с единствената платена тоалетна дори и за клиенти: CHF2. Очевидно поддържане на това „съоръжение“ на такава височина е на специална цена...

 

След достатъчно размотаване на това рядко място, решихме да проверим Gornergrat и ако междувременно се поразсее пелената, да се разходим по пътечките. Почти единствения ни маршрут, без изобщо да снимам и в двете посоки – само по себе си показателно. За съжаление, изключителният ледник на Monte Rossa беше невидим, както и всичко. Изпитахме искрено съчувствие към хората, които очевидно идваха за пръв път. Дори и към китайците 🙂 Дори идея си нямаха какви са гледките... 

 

С лека тъга слязохме в Zermatt, където беше светло и оживено, и животът си кипеше здраво. 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

Признаваме, че и двете с Mary безкрайно много поискахме да видим това място покрити със сняг. И двете с Mary сме наясно, обаче, че ако човек не кара ски и/или няма неприлична банкова сметка, това би било силно неразумно, меко казано. Но... знае ли човек 🙂

 

Малко интересни дати и събития:

20 август 1898 г. Gornergrat Bahn е първият електрически кабинков лифт, който е пуснат в експлоатация.
1928 Първи зимен сезон в Цермат.
1930 Влиза в действие железопътната линия Brig-Visp. Премиерно пътуване на Glassier Express St. Moritz – Zermatt 25-26 юни.
17 декември 1972 г. Жителите на Цермат отхвърлят с гласуване строителството на обществения път между Täsch и Zermatt с 937 "не" и
497 "да" гласове.
1980 г. Zermatt има първия подземен фуникуляр в Швейцария: Metro Sunnegga
6 октомври 2010 г. Зермат става официално гурме курорт: Gault Millau изброява 17 ресторанта с общо 233 точки, а един ресторант получава една звезда "Мишелин". Времето ги увеличава сериозно.
Населението на Zermatt през 2011 г. е 5640 души.

И защото няма да пиша дописка за последния ни ден – изцяло посветен на пътуване, нека споделя с две думи и за него. С Mary пътуваме през Милано – и сме близо, и от това летище има подходящи обратни полети.

 

Всъщност, Милано е свързан със специален спомен за мен. Там беше първото ми западно, задгранично пътуване, бъкано с шокиращи акценти като чанта от 500 евро и чадър от 150 евро 🙂 

 

Беше, всъщност, командировка и никога няма да забравя фабриката в Lecco di Commo, от чиито двор започваха Алпите. Шегувах се с директора да му изпратя CV-то си, ама хич не се шегувах реално. След българските заводи този яко ме шокира. После чантата и чадърът ме събудиха  Имах и снимки, които потурчих и все си викам – ще се върна един ден...

 

От тогава, вече 9 години, все не намирам начин да мина за едно бързо селфи покрай Duomo – независимо, че съм нощувала на Малпенса на път за Неапол, и бях решила този път това твърдо да е случая. Но… човек предполага, а Господ – по-точно стачните комитети на европейските превозвачи – разполагат 🙂   

Маршрутът ни: Zermat – Visp – Brig – Domodossola беше закупен като Supersaver – можехме твърдо да си планираме времето, а после един час трансфер до стандартния влак Domodossola – Milano. После един тегел по площада и автобус до Linate за полета ми до Лондон. 
 

 

 

 

 

Да, но… 

В този ден, неделя, италианските железници – някои от тях – стачкуват, и нашият влак е отменен. Сега... Ние знаехме за тази опасност, но някак не й обръщахме внимание. @Mary имаше нощувка в Милано, но аз бях на работа на следващия ден...

Знанието за стачката ни идва, всъщност, от приятели на Mary, с които тя ще вечеря. Приятелите й не са такива на думи, защото при потвърждение на отмяната на влаковете те „просто“ дойдоха и ни взеха от Domodossola. Не успях отново да видя Милано, но си хванах самолета за Лондон в 18 часа. Безкрайно съм им благодарна, но думите такива неща трудно изразяват. 

И докато пиех за утешение Prosecco в лаунда на летището, си спомних един стих, написан точно тогава, от Милано. Ще ме извините за необичайното завършаване на сводката – импулс 🙂

Надявам се да съм ви била полезна и да съм доставила и удоволствие с писанието – аз спирам до тук и предоставям на @Maryда даде своята богата – както винаги – лепта, когато има вдъхновение. Надявам се то и вас да ви е вдъхновило. Защото постижимостта не е въпрос на финикийски знаци, а на взимане на решения.

От Linate до Malpensa е точно толкова, 
колкото онова късичко тире между двете ни години.
Пристигнал. Пресякъл. Заминал. 
След теб единствено прах и вятър. 
Нищо донесъл. Взел си нищо. От вечното...

 

...С почти изчерпана кредитна карта 
и няколко монети в развлачени потури
поставям стъпките си в чуждите, 
оставени някога там.
Които считах за принадлежно мои.

Прекосявам цялата своя същност.
Къде съм, какво съм. Защо...

 

И няма сякаш никакво друго значение, ако успеем 
в част от крачките на своето (без)времие 
с последните си хапки
и в центъра на вътрешния си площад
да нахраним гълъбче с ръката си
и да ни се усмихне, макар и за микросекунда.
С цялата си обич.  

 

2009 г. 
 

 

КРАЙ

 

Редактирано 12 август, 2018 от Гост

[neuromancer 25172]

Отделих другото пътешествие в тази тема, за да не се бърка с дневника

[Lindt 36473]

Изключително добър разказ, браво и на двете! И другите ви пътувания ми харесват, но това ми взривява мозъка. 

Правилно си бях решила да не чета преди да си купя билети, защото ще е мазохизъм в най-чиста форма.

[Mary 58429]

преди 51 минути , Lindt каза:

Изключително добър разказ, браво и на двете! И другите ви пътувания ми харесват, но това ми взривява мозъка. 

Правилно си бях решила да не чета преди да си купя билети, защото ще е мазохизъм в най-чиста форма.

Вашето пътуване ще бъде още по-изключително, защото вие ще обиколите и пеша много места. Чакам с нетърпение да отидете, да се върнете и да разкажеш в твой стил.

Ние основно се возихме и наслаждавахме на невероятната красота, която ни заобикаляше.

За съжаление аз не можах да се включа в подробното описание след завръщането ни, че непрекъснато пътувах и не ми остана време, но @Гост се е справила блестящо.

[jungfraujoch 16118]

На ‎30‎.‎7‎.‎2018‎ г. в 21:49, Гост каза:

Храната – тя си е за цяла дисертация 

 

Да започна с това, че това ми (ни) е първото скитане, на което си носех(ме) храна. Просто аз съм хедонист и много обичам кулинарния туризъм, както и чаша вино или бира с хубавата местна храна. Тук промених(ме) леко системата... Първо, кръчми не предвиждахме, макар че само веднъж нарушихме това си заричане. Бирата не я броим в заричането – макар че тя Mary само я хабеше 

 

Бяхме си взели хубава храна от България и Англия, подходяща за съхранение без хладилник. Вечер си правехме сандвичи за следващия ден – пикникът е нормална практика там, само трябва да се спазват табелите. В кафетата и някои влакове яденето е забранено и неслучайно – лично аз щях оскубя една китайка за оставен боклук и не я оставих на мира, докато не почисти.

 

Това, което нямаше как да вземем, бяха зеленчуци – нищо, че бях пъхнала един дълъг краставичок в ръчния си багаж за първия ден  И напитки - пътувахме с ръчен багаж. Последното много доволно намерих в супермаркета – малки бутилки червено вино 0.250 л (аз си взимах Syrah), цена – CHF 2.50. Отваряше се без тирбушон. Има и по-големи бутилки – със и без тирбушон – на цени от CHF 7.50 през CHF 12.00 и нагоре. Бирата не я помня – не сме взимали от магазина, защото нямаше къде да я изстудяваме, а вечер виното беше чудесно. Бира си взимахме от кафенета през деня – за кеф – голямата средна цена CHF 5.50. И защото нацелихме много горещо и слънчево време, бирата беше просто прекрасна! Много се кефехме! 

 

 

 

При зеленчуците беше доста по-неприлично като цена – а те много ни липсваха и си взимахме – със суха храна нямаше да се разберем 9 дни. Чери доматки около 250 грама – около CHF 3.50. Имаше различни ценови нива. Тези бяха от приемливите, имаше по CHF 5.50.

 

Намерихме едни краставички – такива не сме виждали никъде – тънички, около 5 см, 5-6 парченца в кутийка, около CHF 1.50 (май). Аз не помня много цифри, дано @Mary помогне. 

 

Като свърших английските питки – и това си носех, да не е притеснявам в началото с пазаруване, докато се ориентираме, си взимах местни. Много вкусни! От CHF 0.80 до CHF 1.50. Имаше една био доматена супа – CHF 2.50 (или CHF3.50 май). Много вкусна – добре идваше на стомахчето. Не се смейте   Пък не искахме разтворими. В големите супермаркети имаше и топли неща, но ние обикновено яко окъснявахме и не ги заварвахме – работеха обикновено до 18.30ч. Веднъж ядохме печено пилешко бутче. Май CHF 3.50 (Алцхаймер). 

 

И само веднъж – както споменах – на кръчма. То си беше домашната кръчма във Wilderswil. Исках да опитам култовото швейцарско фондю. Избрахме минимално туристическо място. Цена за 1 човек – CHF19. Голямата наливна бира – CHF5. Беше чудно, признавам! И цената нормална. В Zermatt имаше улична храна за по CHF12 – прекрасни наденички и кокали, но ние си имахме наша храна – консумирана с огромен кеф вечер на терасата, и се въздържахме. Наистина, въпрос на личен избор и планиране. 
 

Ние успявахме да си вземем топла храна,както и плодове и зеленчуци от супермаркетите MIGROS.Вечер от намалението.Тогава си купих от там и много хубава пазарска чанта с ягодки.

Чудесен пътепис,следя с удоволствие и се връщам на любимите ми местенца!Защо ли си избрах никнейм jungfraujoch?😀🇨🇭🏔️