Магията Швейцария - едно постижимо удоволствие...

[Гост]

преди 9 минути , koliob каза:

Между другото някои кодове на MMT за 30-40% намаление вършат чудесна работа за сравнително скъпите хотели в Швейцария.

Има и други начини. Личният ми рекорд е две нощувки със закуски и вечери за двама в 5* хотел Lindner Grand Hotel Beau Rivage в Interlaken на обща цена EUR 151.

Убедена съм в това! Затова сметнах за напълно излишно да се цитират конкретни цифри, които могат само да заблудят или да притеснят някого... 

Ние с @Mary не ползваме ММТ и AirBnb, както и не претендираме, че сме добри в търсенето. Твърде много ресурс ми изисква следенето на някои цени - който ресурс понякога просто нямам. Освен това хотелите ни винаги са с право на отмяна, както не ползваме спалня, а само двойни стаи, както и държим на наша си баня. Да не кажа как се тръшках за гледки аз, което не означава, че ме огряваше каквото искам  Всички тези изисквания се отразяват... Но може да цитирам нататък някои цени - да удовлетворя любопитството на Оги. 

[Фил 68829]

преди 37 минути , koliob каза:

Има и други начини. 

[koliob 8208]

преди 42 минути , Фил каза:

Другите начини, които съм използвал успешно в Швейцария са:

1. Точки на Windham - имаше много добри попадения в страни със "скъпи" хотели - Швейцария, UK, Холандия, САЩ.

https://www.wyndhamhotels.com/wyndham-rewards

2. Сайтове, които продават ваучери за нощувки, като например:

https://www.reiseschein.de

3. Един доста специфичен сайт, който има смисъл ако посещаваш по-често немскоезични дестинации.

https://www.hotelcard.ch/en/welcome

Преди време имаше и един за мен доста ценен сайт, но вече го няма. А полезността на изброените не е непременно в този ред.

@Гост извинявай, че ти оспамих темата преди още да си започнала да разказваш за красотите.

Редактирано 1 август, 2018 от koliob

[Гост]

 

преди 31 минути , koliob каза:

@Гост извинявай, че ти оспамих темата преди още да си започнала да разказваш за красотите.

Никасъв спам не е това. Моля чувствай се поканен да продължаваш 🙂 

[Роми 15678]

И аз съм убедена,че хотелите в Швейцария са съвсем достижими. Била съм в добри хотели на супер цени и в Интерлакен, и в Люцерн и в Женева. Да не говорим за Цюрих, но там съм сравнително често служебно. И да добавя супер постижение - хотел Роял  палас & спа в Монтрьо по време на джаз фестивал 5 * за 860 евро за седмица за стая с полупансион за 2.

[slujitel 7141]

Явно понятието „достижими” е много относително. Можеби наистина всеки лично трябва да си провери според чергата. @koliob много си полезен, както винаги де.

[Гост]

преди 2 минути , slujitel каза:

Явно понятието „достижими” е много относително. Можеби наистина всеки лично трябва да си провери според чергата. @koliob много си полезен, както винаги де.

Понятието "достижимо" винаги е било силно относително. Едни мечтаят за ферари, други за крака - да ходят... Въпрос на камбанария 🙂 

Повечето магеланци са били обект на сериозна завист заради посетени места. Светът никога не е бил равен - и няма да бъде.

 

Идеята за "постижимост" е, че реално хората отхвърлят дори мисълта за скитане там поради презумпцията за недостъпност - или прекалено високи цени. 

А всъщност не е точно така.

Какво за някой е желано и се приоритизира, е съвсем друга опера.

 

Аз си признавам, че пътуването в Швейцария оглави личните ми класации, без да е най-скъпото - категорично.

Надявам се и ние да сме полезни.

[slujitel 7141]

преди 2 минути , Гост каза:

Понятието "достижимо" винаги е било силно относително. Едни мечтаят за ферари, други за крака - да ходят... Въпрос на камбанария 🙂 

Повечето магеланци са били обект на сериозна завист заради посетени места. Светът никога не е бил равен - и няма да бъде.

 

Идеята за "постижимост" е, че реално хората отхвърлят дори мисълта за скитане там поради презумпцията за недостъпност - или прекалено високи цени. 

А всъщност не е точно така.

Какво за някой е желано и се приоритизира, е съвсем друга опера.

 

Аз си признавам, че пътуването в Швейцария оглави личните ми класации, без да е най-скъпото - категорично.

Надявам се и ние да сме полезни.

Ама разбира се, че сте полезни. Не исках да кажа, че не сте, дори напротив. Просто имах впредвид точно въпроса с нощувките. Аз не мога да си позволя цените, които чета тук и се определят като достижими, но това не означава, че не въздишам по вашите снимки и не търся начини. И можеби ще намеря. Така както не можех да си позволя нощувки в Женева, но пък намерих в едно френско село до границата за 11€ на човек.

[Роми 15678]

За мен това е една от най- полезните теми! Браво момичета! Информацията дава кураж на тези, които се страхуват да мечтаят.

[Гост]

преди 13 минути , slujitel каза:

Аз не мога да си позволя цените, които чета тук и се определят като достижими, но това не означава, че не въздишам по вашите снимки и не търся начини. И може би ще намеря. Така както не можех да си позволя нощувки в Женева, но пък намерих в едно френско село до границата за 11€ на човек.

Ето, затова говорим. Аз затова започнах със задължителния разход - транспорт и забележителности. Всичко останало може да се напасне.

 

Например, това, което цитирах на Оги - апартамент за 4/6 човека, в топ сезон, резервиран достатъчно рано, до гара, крайна цена € 22 на човек - при 4 човека натовареност, в хъб като Интерлакен, кухня и всичко останало - на мен ми звучи повече от постижимо. Не ли? 🙂 

 

За мен в Швейцария неизвестното бяха влакове, лифтове и забележителности. И затова с тях започнах. Другото е функция на желание, приоритети и доходи. 

А достижимото... Да сме здрави и живи - и да имаме топки да проявяваме дързост. 

преди 1 минута , Роми каза:

За мен това е една от най- полезните теми! Браво момичета! Информацията дава кураж на тези, които се страхуват да мечтаят.

Имаш едно single malts от мен 🙂 

Редактирано 1 август, 2018 от Гост

[koliob 8208]

Между другото за тези, които искат една по-постижима Швейцария бих препоръчал да започнат от района на Люцерн. Там има един Tell Pass, който за мен е абсолютен фаворит в страната като value for money.

https://www.tellpass.ch/en/

Цената му за 5 дена е CHF 240, а за 10 дена - CHF 300 без никакви допълнителни разходи. Покрива доста широк регион и влаковете, корабите и лифтовете в него, в т.ч. и части от съседни кантони, а дори и станалото любимо на @Гост влакче в Brienz. Допълнително предимство е, че до Люцерн може да се стигне сравнително доста евтино както от Цюрих, така и от Милано.

Редактирано 1 август, 2018 от koliob

[Гост]

 И така, стига салати, както казваше любимият ми Емил Боев  

14 юли, събота.  @Mary взима самолет от София, Wizzair – посока Базел. Моя милост – самолет от Лондон – Хийтроу – също посока Базел, пристигащ точно два часа след нейния. Приемлива разлика за изчакване... 

Поради часовата разлика Мари вече е кацнала, докато аз правя бординг – и си чатим на воля като волни калинки-малинки, пуснати на свобода... Времето в Швейцария – чудно топло. Настроението ни – също. 

 

До момента, в който капитанът на самолета ми не ни сюрпризира, че поради свръх-трафик (и единствените две писти на това мастодонтско летище - бел.авт.), слотовете за излитане са объркани и ще ги пренареждат. Авиокомпанията ще предоговаря слот, но няма гаранции за кога. Очаквано излитане – абсолютен минимум след един час (чети го като два часа). Което директно сговни (excuse my French) всичките ни летежни пориви. Това автоматически означа, че времето ни за Thun е изядено, със сериозната опасност да не си хванем корабчето до Interlaken…

 

Разбира се, „опасност“ е силно преувеличена дума – има влакове до никое време, но корабчета – не, пък ние си искаме корабчето. Детска радост, бенгалски огън!   Оказва се, има защо да си го искаме, но това по-нататък... 

 

За огромен наш късмет, British предоговарят бързо слот за излитане (цитирам думите на капитана) и успяваме да се измъкнем с минимално закъснение. Щом си влизаме в графика на 100%, значи наистина е било минимално. Тук е момента да отбележа, че именно заради потенциално закъснение на някой от полетите ни, не сме взели Supersaver Ticket, демек билет с максимално намаление, но валиден САМО за един влак. Защото тогава се губи целия билет. 

 

Докато аз се тръшкам и си ям жлъчката от яд, Mary не си губи времето. Проучва как се стига до Швейцария – защото летището предлага изходи и за Франция, и за Италия (аз кротко припадам), 

 

 

Как се достига до автобуса,

 

Както и къде се намира самата автобусна спирка.

 

 

Моля благодарностите за тези практични снимки към Мари, не към мен! Аз ги получавам наготово. Много е хубаво така 

 

От летище Basel следва трансфер автобус и два влака. Бяхме си взели билет предварително онлайн, разпечатан – с използване на Half Fair Card (затова ни и трябваше веднага – спестяването не е малко, виж excel таблицата), така че направо се метнахме на автобуса. Показахме само разпечатката.

 

Тук е моментът да отбележа вероятно най-полезното чудо в Швейцария – изключая безплатните и мега чисти тоалетни на всяка гара , Швейцария постави нови стандарти в това отношение  – приложението за транспортната им система SBB.

 

https://www.sbb.ch/en

 

Обхваща всички влакове, железници, лифтове, корабчета, автобуси, гондоли... Това е валидно за хора, които обичат темпото и натоварения график на обикаляне. Правили сме инфарктни връзки, които никога не съм вярвала, че са възможни. Дава платформите - и имаш предварителен ориентир. Но – щом го дава приложението, значи е възможно. Точка. И Е възможно 🙂 Имахме безкрайно откачени трансфери. Нормалното време за прехвърляне – около 6 минути. Минималният рекорд – 2 минути, между влак и автобус, на съвсем различни платформи. Няма друга такава транспортна система в света. Просто няма! 

 

За лежерните магеланци – влакове и лифтове много, няма нужда от приложения и търчане, трябва да има и нормални люде 

 

Във връзка с приложението, обаче – трябва ви Интернет. Постоянен. По съвет на @koliob, взех SIM карта на британската 3 Mobile за Mary – те имат програма Feel at Home по цял свят (74 държави май по последни сведения и се развиват още) и цената й беше прилична (Pay as you go, £20, 12 Gb интернет). Трябва да отбележа, обаче – англичаните понякога се оакв... пардон, не са съвсем точни при активиране на картата 🙂 – когато го направиш в чужбина. Наложи се поне три пъти да им звъня от моя телефон - безплатно, защото също имам тарифа Feel at home и съм им абонат – но на други хора би било много скъпо. Местна карта също е опция, но нямам информация за такава.

 

Това беше началото: 

 

Basel EuroAirport – Basel SBB 
11:45 - 12:02    Автобус    

Basel SBB - Bern
12:28 - 13:24    Влак    
Bern – Thun 
13:31 - 13:49     Влак

 

По план бяхме решили да оставим багажа на гарата. Речено-сторено. Възможността е с клетки на самообслужване. На всички гари я има тази опция – или поне на тези, които ние ползвахме. Голяма клетка – събира два ръчни куфара и две ранички – CHF 8. 

 

Thun e чудесно начало за Швейцарското ни скитане – красиво, уютно, със стара част и крепост. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотаем се с истинско удоволствие час, час и половина. Обратно на гарата, взимаме куфарите и скок-подскок – на корабчето...

Марината се намира точно на 50 метра, мега удобно. Още по-удобно е магазинчето на самата гара, откъдето отнасяме червено вино Syrah (CHF 2.50 – 0.250 l) и кисело мляко (Mary по последното – за цени). 

 

И така: Thun - Interlaken Ost с корабче. Нашето беше последното: 15:40 - 17:57.

Разписание може да намерите тук:

    

https://www.bls.ch/-/media/bls/pdf/fahrplaene/schiff/fahrplan-sommer-2018.pdf?la=en&vs=1

 

Прелестен маршрут! Пък едно слънце се отворило, пък една жега. И местната бира опитваме - голяма CHF 5 – приказка. Но това, което ни потресе естетически – цветът на водата. Такова кристално синьо-зелено... Още даваме заето! Само където слънцето свети точно зад високия планински масив и не можем да го снимаме добре, ама то на нас угодия... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И един път, буквално закачен за скалите... Гледаме доста умно.

 

 

Пристигаме на Interlaken Ost – една гара, през която ще минем ...емнайсет пъти за 6 дни. Има си и огромен магазин – на който рядко ще нацелваме работното му време (до 18.30), но и малко магазинче има, работещо до 21.00, с всичко нужно. Това е за протокола. В този момент си имаме всичко и суйни-буйни се мятаме на влакчето: 

 

Interlaken Ost - Lauterbrunnen 18:35 - 18:55    

 

Внимаваме да се качим в правилната част на влака - влака от Interlaken Ost за Lauterbrunnen и за Grindelwald, се разделя на Zweilutschinen. 

Междувременно започва да припръсква дъжд и ние овесваме леко нос. Подготвени сме за такова време, но то обикновено е свързано с мъгли и липса на гледки, което е последното, което искаме... 

 

И така – Lauterbrunnen и хотел Staubbach (тази само снимка не е моя, а на хотела, но дава най-добра видимост за какво говоря).

 

 

Изборите за нощувките бяха мои - съгласувани с моята спътничка, разбира се, но тя ме беше оставила да правя каквото искам в общи линии. А аз много съм чела художествена литература за тази част на Алпите – по лични причини, и високопланинските селца Lauterbrunnen, Wengen, Murren и техните планински гидове... И много исках точно там да отседнем – пък било и за малко. Исках да се събуждам с гледка към Алпите... 

 

Хотелът е един от старите в района, класически и много известен. Там има и много, много по-скъпи хотели, има и по-евтини...

Ние платихме € 150 на вечер - да удовлетворя молбата на @ruwenzogy за конкретика в цената, и това беше най-скъпата ни нощувка в това ни скитане. Тази стая беше от най-скъпите по принцип в хотела – със специална гледка. В добавка - няколко пъти им писах да мрънкам за стая с хубава гледка – ужасна съм, като искам нещо – и дали за това или от късмет, ни дадоха най-хубавата стая. Ъглова, на третия етаж, с всички видове гледки и прекрасна собствена тераса. Очарователен избор! Двете с Mary подскачаме като деца, навън дъждът се излива (утре ще го мислим), а ние сме се завили с по едно одеяло на терасата, вечеряме и пием вино с тези гледки... 

 

 

 

 

 

Следва продължение

 

 

Редактирано 2 август, 2018 от Гост

[aleksandrina 6950]

Да допълня за кондукторите във влака (вероятно сте забелязали)- имат всякакви устройства, включително и с GSM да разчитат QR кодове на онлайн билети, да направят традиционните *дупки* по билетите, да четат карти... И говорят поне 3 - 4 езика. Винаги са усмихнати и не развалят с криво настроение красивите гледки по пътя...

Очаквам с нетърпение продължението!

[Гост]

15 юли, неделя. С отваряне на очите се ококорваме какво дали грее слънчице, независимо от окуражителните прогнози предишния ден за чудесно време... до обяд. Затова– след чудесната топла закуска - се изстрелваме с ентусиазъм и правим един от най-известните влакови траверси в алпинизма - Kleine Scheidegg е култово място за всички класни баир-будали. Отправна точка за катерене на Северната стена на Eiger… 

 

Lauterbrunnen - Kleine Scheidegg     
8,37 – 9,19 

 

Преди да стигнем до Eiger, обаче, влакчето започва да катери и достига не по-малко култовото селце Wengen –чийто годишен брутен продукт вероятно се равнява на София-град, както се разговорихме с приятел алпинист. Гледките до там бяха... абе хълцаш! И тичаш като изоглав от прозорец на прозорец 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимането през прозореца не е най-добрият резултат, с който мога да „рекламирам“ този масив, но толкова мога. Просто си признавам – когато масивът от Айгер (Eiger), Мьонх (Mönch,) и Юнгфрау (Jungfrau) се извисява над – и пред – нас, си гълтам граматиката безусловно... 

 

 

 

 

 

 

И така Kleine Scheidegg и Eiger... (използвам материали от Вертикален свят и международни източници)

 

Наред със северните стени на Матерхорн, Гранд Жорас, Пти Дрю, Пиц Бадиле и Чима Гранде ди Лаваредо, северната стена на Айгер – Eigernordwand, е една от т.нар. "шестте големи северни стени" в Алпите и e смятана за едно от най-големите предизвикателства за алпинизма в Алпите. Причина за гибелта на мнозина катерачи. 

 

Nordwand (Северната стена) = Mordwand (“Стената на смъртта”)...
 

 

Трагичната и болезнена история на Северната стена на Айгер произтича в голяма степен от нейния характер. Хлътнала, със северно изложение, тя се характеризира с удивително нестабилно и непостоянно време. Дори през по-голямата част на лятото е в сянка. А през зимата остава почти недокосната от слънчевите лъчи. Средният й наклон е 70 градуса, а височината й – 1800 м. Дължината на Класическия маршрут (заради лавирането по Стената) е близо 4 км. Комбинацията от обективни опасности, технически трудности и крайно лоши метеорологични условия превръща всеки опит за изкачване по нея в истинска битка за оцеляване. 

 

За да разберем неговата магия и мистерията му, трябва да се върнем няколко десетки години назад или още по-добре – в средата на XIX век, признат от мнозина за “златното столетие” на алпинизма. Айгер сравнително дълго остава встрани от вниманието на тогавашния катерачен елит. Неговата относително малка височина е причината в този период да бъде разглеждан като недостатъчно атрактивна цел.

 

През XIX век британците започват да реализират своя план за овладяване на Алпите, записвайки връх след връх в актива си. Около 1880 г. повечето от най-високите алпийски върхове вече имат премиерни изкачвания. И стигането до Айгер през 1858 г., не е нищо повече от постигането на “резервна” цел и по онова време не намира достойно място в аналите на алпинизма. Едва по-късният интерес към Северната му стена, издигаща се над зелените поляни на Гринделвалд, и много дълго смятана за непристъпна и непреодолима, отваря една от най-драматичните и най-трагичните страници в човешките контакти с планините въобще.

 

 

 

 

Моят съавтор Румен Дамянов, алпинист и планински спасител във Френските Алпи, с когото имаме написан роман с действие точно в Алпите – има омагьосващи разкази за Eigernordwand. Моят допир до тази стена беше мега-емоционален и боя се Mary силно се ококори, когато хукнах към нея... 

 

Стига съм ви занимавала с „алпинистки глупости”. Следващата отсечка е влакчето, с което се минава през самата планина – и през самия Айгер, за да се достигне до Top of the Europe: Jungfraujoch.

 

Всъщност, тунелът на влакчето е един от спасителните изходи за алпинистите, когато Стената "затанцува тарантела". Строго забранено действие, наказващо се в огромни глоби, но предпочитани пред смъртта...

 

Kleine Scheidegg – Jungfraujoch
10.00 – 10.35 

 

Плаща се отделна цена, силно неприятна (виж екселската таблица) – но с основание, като това са рядко добре похарчени пари. 

 

 

 

 

Изграждането на железопътната линия Jungfrau е пионерски проект в развитието на Алпите – наречен в онова далечно време Проектът на Века. То е придружено от неуспехи и драми, но в крайна сметка преодолява всяка пречка. 

 

Айгер (Eiger), Мьонх (Mönch,) и Юнгфрау (Jungfrau) Ейгер, Монч и Юнгфрау отдавна владеят сетивата на поети, художници и учени по онова време. Първите изкачвания пораждат желанието да се изградят железопътни линии през тройните върхове. Това желание става реалност в края на 19 век. Многобройни планински железопътни линии са били построени по време на Швейцарската бурна "планинска железопътна треска". Кулминацията на тази вълна на строителство е железопътната линия Юнгфрау. Изграждането на проекта е безопасно транспортиране на пътници от 1912 г. до Jungfraujoch, платформата с най-красивата платформа за наблюдение и приключения в Алпите. 

 

Това, което виждаме като резултат в Швейцария, е т.нар. Съперничество на инженерите. Още през 1869 г. неспокойният хотелиер и транспортен политик от Интерлакен Фридрих Сейлер планира пневматична железопътна линия от Лаутербрунен до Ротал в подножието на Юнгфрау. Безопасна планинска пътека, която започва там, трябва да доведе до върха на Юнгфрау. 20 години по-късно, три едновременно стартирани проекти предизвикват противоречия. Всички те виждат Лаутербрунен като начална точка. Инженерът Морис Коехлин искал да достигне върха на Юнгфрау с разпъната железопътна линия с пет секции и да построи скален хотел. Неговият колега Александър Траутейлер, от Ааргуа, иска да постави в тунели четири независими кабинки. И в третия проект, местният жител на град Цюрих Едуард Локър иска да пренесе 20 метра дължина със сгъстен въздух в две равни тунелни секции директно до върха. Никой от проектите обаче не е реализиран.

 

Неделя, 27 август 1893 г. 54-годишният швейцарски предприемач Адолф Гийер-Зелер се разхожда над Мюрен с дъщеря си. Погледът му прониква над Лаутербрунен до Айгер (Eiger), Мьонх (Mönch,) и Юнгфрау (Jungfrau), когато вижда влака, пътуващ по изцяло нова железопътна линия в посока Kleine Scheidegg. Изведнъж му проблясва... В този момент взима решението да построи жп линия от Kleine Scheidegg – Jungfrau. В стаята 42 на спа центъра в Мюрен същата вечер скицира оформлението на бъдещата железопътна линия на лист хартия. Гениалността тук е: неговата железопътна линия не започва в Лаутербрунен, а в гара Kulm на железопътната линия Wengernalp към Kleine Scheidegg, 2 064 метра над морското равнище.
 

Едва четири месеца след лятото, Guyer-Zeller подава заявление за лиценз до Федералния съвет. От самото начало Железопътната линия Jungfrau е планирана като електрическа зъбна железопътна линия, която първоначално има въздушен маршрут и минава през тунел при ледника Eiger. Железопътната линия трябва да спре на три станции, всеки от които има свой собствен уникален чар от специфичния си възглед. Guyer-Zeller не само се доказва като визионер и железопътен бизнесмен, но и като умен предприемач и маркетинг. Всяка станция е собствена туристическа дестинация и позволява на железопътния транспорт да бъде отворен на етапи. Докато предната част се изгражда, туристите вече се наслаждават на фантастични гледки към секцията зад него. За последния участък от края на железопътната линия до връх Юнгфрау се планира само 100-метров асансьор. На 21 декември 1894 г. Guyer-Zeller получава разрешението за строеж и доброволно се ангажира да финансира обсерватория на Mönch или Jungfrau.

 

 

 

 

Омагьосваща история! 

 

С Mary смятаме, че ще се забавим там максимум един час. Реално и три часа не ни стигат... 

 

По време на катеренето се спира на Eismeer (море от лед) – трудно за пресъздаване усещане на този колосален глетчер (снимката е през стъкло).
 

 

 

А след изкачване най-горе, освен панорамна площадка точно под носа Мьонх - и много звуково-светлинни информационни средства, се замеряш със снежни топки, газиш огромен сняг в средата на месец юли (има безкрайно много забавления в снега), доближаваш току до Jungfrau – аха-аха да го докоснеш, разхождаш се в леден дворец – по-точно се плъзгаш :), бухваш се в не една шоколадова импресия на Lindt; и ти увисва кардинално челюстта от ледените глетчери и умопомрачителни гледки... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Времето е просто брилянтно и ние се разтопяваме от удоволствие. Само където ние имаме още много интересни деятелности, предвидени за този ден и трябва да се ометем, подсмърчайки от нежелание, но ухилени като Душко Добродушков пред най-сладката тиква 

 

Следва продължение
 

 

 

Редактирано 3 август, 2018 от Гост

[Гост]

Същият ден, 15 юли, неделя 🙂

 

Нещо интересно, което забравям да споделя: в момента, в който влакът ме покатерва до Top of the Europe (3454 м.н.в.), главата ми се омъгля и започвам да се движа на верев. Гледам тъпо. Никога не съм вярвала, че надморската височина – особено такава скромна – ще ми повлияе... Впоследствие виждам един китаец, облегнал се на парапет, взима-дава. „Човек, добре ли си?“ Кима нашият, ама е пребелил поглед... 

 

Всъщност, това е първият – и единствен път – когато се омъглям, а ние неведнъж ще се „катерим“, и то на по-високо. Незнайни са тайните на организма. Та си мисля: ако някога се отвори път за Перу, много кока трябва да изпиеш, момичето ми 

 

Jungfraujoch - Kleine Scheidegg 
13.35 – 14.10

 

Много интересен момент настъпва, когато кондукторката – докато чете паса (с който сме си взели билета с намалена цена) – име, фамилия – възкликва на чист български език: Ама вие не сте ли от България? 🙂

 

Павлина е сърдечна българка, живееща от 18 години в Швейцария (Интерлакен) и с огромно удоволствие си бъбрим с нея, докато ни черпи с шоколадчета Lindt (раздават се като комплимент на пътуващите по линията). Не е виждала често българи там и определено ни се радва. Очарователна личност! 

 

Kleine Scheidegg – Lauternbrunen

14.14 – 15.04

 

Размазали сме се от удоволствие от гледките – отново – но вече сме по-спокойни. Гледаме хората навън – прекрасно е да се спуснеш пеша от Kleine Scheidegg  до Wengen, докато се кефиш на кравите 🙂 Само време да имаш. И да снимаш междувременно през стъкло, независимо от капките дъжд по прозореца… 

 

 

 

Даже вече можем да си изядем сандвичите, а не да подскачаме като японски петлета

 

Споменах вече – тук има огромна толерантност към пикника. Няма проблем да си хапнеш храната където и да е, стига да няма изрични забранителни надписи – такива има в някои железници като тази до Jungfrau - иначе във влак не е забранено да се храни човек. Пазенето на чистота е по презумпция. За съжаление, точно излизаме от влака – и бързаме за лифта (имаме 3-4 минути), когато съзираме едни китайци, изхвърлили боклука си – опаковки от сандвичи – на земята. Как не им стана жал при тази чистота, не знам... 

 

Научила съм се, че правенето на обоснована публична забележка е социално отговорно поведение – рядко го правя там, където могат да ме ошамарят, признавам си 🙂 – и започва диалог между мен и Mary на висок глас, и двете вперили вбесен ядосан поглед в китайката и сочещи с ядосани жестове към боклука й. Прибра си го... А ние успяхме даже да хванем и лифта 🙂
 

Lauterbrunnen – Grütschalp 
15.08 – 15.15 

 

И пак ще стане реч за китайци, но този път с усмивка. Защото в този лифт колко съм се усмихвала вътрешно... Освен, че се размазвам емоционално! Гондолата вози 7-8 минути, но те изстрелва от Lauterbrunnen 802 м.н.в до Grütschalp 1,487 м.н.в., докато се откриват умопорачителните гледки на масива, от който току що идваме. Времето е приказно и когато започват да се показват Eiger, Junfrau, и още, и още, цялата гондола представляваше едно звучно китайско „Ооооооо“!, „Оооооооооо!“, „Ооооооооооооооооооооооооооооооо!!!“ И аз виках,ама не много силно  (снимките са през стъкло...)

 

 

 

 

 

 

 

Гондолата ни изсипва и всички се втурват към железницата, за да си хванем прозорче – едно трудно, но не невъзможно дело, визирайки пробивността на въпросните китайци 

 

Grütschalp - Mürren BLM     
15.20 – 15.34

 

Едно от най-красивите пътувания, които имаме. 14 минути движение по ръба на каньона, а гледките са... В невъзможност съм да ги предам нито с думи, нито с апарат. Искам отново да отида, без снимане, само да се размазвам. Съмнявам се, че ще издържа на изкушението, обаче... 

 

 

 

 

 

 

Murren ме пленява категорично. Признавам, ако знаех за тези гледки, може би щях да мрънкам на Mary за там. Другият път 🙂 Но наистина – Murren е изключителна прелест – всичко, което е за мен Швейцария – съвършена картичка!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Към 16.20 часа сколасваме за фуникуляра (предпоследния) Mürren BLM – Allmendhubel. Пътува 4 минути, но отново те изстрелва яко нагоре. Инженерният гений е имал огромно поле за действие в Швейцария...

 

 

След като сме се размазали окончателно от удоволствие, попадаме - по план - на лифтовата станция за Piz Gloria. Времето започва да се разваля –ние сме огромни късметлии да го имаме прекрасно до този момент – и след кратък размисъл (билетът се плаща допълнително – виж екселската таблица) решаваме, че не идваме всеки ден по такива места и не е ясно дали ще дойдем, а това място беше сред специалните желания на Mary. Значи отиваме. @Mary е имала право...

 

Mürren - Schilthorn (Piz Gloria)
17.10 – 17.30

 

Лифтът те изхвърля от 1,638 м.н.в. на 2,970 м.н.в. – и е фамозно. Времето започва яко да се развихря – което яко нарушава гледките, но ни дава възможност да изпием по един коктейл. Глезене на макс. Качество на напитките – рядко добро. (Martini Bond 007: CHF 15). 

 

 

 

Признавам, нямам си хал хабер идея за това култово място и Бонд. 

 

История на въжената линия Schilthorn: От края на 19-ти век съществуват различни проекти за изграждане на железопътна линия за Шилторн. Върхът вече е известен сред алпинистите като изключително красива гледка, но геологията на планината не се поддава на изграждането на железопътна линия.

 

В продължение на няколко години се представят различни проекти, достъпни за обикновените туристи. В началото на 60-те години въздушната кабелна индустрия е постигнала достатъчен напредък, за да се справи с този толкова взискателен проект.

 

Под ръководството на Ernst Feuz от Мюрен, група инженерингови пионери преодолява огромните финансови и технически трудности, и през 1967 г. Schilthorn е вече достъпен за обществеността. Повечето хора биха били повече от доволни от постигането на изграждането на най-дългата въздушна въжена линия в света, с всички проблеми, поставени при изграждането на тази голяма надморска височина. Но Ernst Feuz не е като повечето хора, той иска повече! Мечтае да създаде уникално преживяване за всички посетители, наслаждавайки се на спиращите дъха гледки. Така разработва революционната идея за изграждането на първия револвиращ (обикалящ на 360 градуса) ресторант в света на 3000 метра надморска височина. Разбира се, всеки си мисли, че е луд! Но той я осъществява - и е мястото, където Джеймс Бонд прави своята премиера!
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След проливния дъжд Алпите започват да отърсват мъглата от себе си – визията им е като черно бял филм. Омагьосващо!

 

 

 

 

 

Само където е време да си тръгнем...

 

Сверяване на часовника със SBB: три лифта – през Murren и Gimmelwald, един автобус – трябва да сме в Lauterbrunnen. Почти цялата Piz Gloria се изнася – около 20 часа е. Хващаме предпоследната гондола. Навън времето се разбунтува отново – и възпреки това магията продължава.

 

Другата магия: От 3000 м.н.в. до 620 м.н.в. – точно за един час, след споменатите три лифта и един автобус, без да ни навали капка дъжд. Стандартите ми имат нови измерения след Швейцария...

 

 

 

 

Следва продължение

 

 

Редактирано 4 август, 2018 от Гост

[aleksandrina 6950]

Хе хе- Павлина и аз я знам, но не от Швейцария. Дори си мислех да ви пиша за нея още в темата за подготовката. 😉

Редактирано 4 август, 2018 от aleksandrina

[Роми 15678]

 

Искрено се усмихвам на невероятните снимки и прекрасния разказ!

[Гост]

16 юли, понеделник 

 

Както винаги, след отваряне на очите – и преди кафето! – проверка на времето. Изглежда прелестно! Което е повече от прелестно за днешните ни маршрутИ 🙂

 

Lauterbrunnen – Grindelwald - влак 
8.32 – 8.38

 

Grindelwald е друга швейцарска алпинистка легенда, ама сакън – няма ви досаждам с това. Но пък едва ли имате против какво ви посреща, когато влезете в долината на това толкова известно градче. 
 

 

 

 

В програмата пише:

 

„Слизаме от влака и после пеша от гарата на Grindelwald до началната станция на лифт Grindelwald BGF – около 20 минути или с автобуси: 121, 122, 123 и 128 – с тях се пътува 5-6 минути.“

 

Като отявлени мързели – когато ни отърва! – всъщност, по-скоро като планиращи особено интензивна разходка за деня, решаваме да се пробваме с автобус. Да, ама не. И на двата автобуса ни напъджат, по скоро ни искат CHF2.20 – билет с намаление с Half Price. Oberland Pass не е валиден с автобусите. Което е смешно – мега скъпите лифтове, на които ще се возим, влизат, автобусите – не. Ама швейцарска му работа... Закучваме се и тръгваме пеша, като междувременно се захласваме в разни цветности... 

 

 

 

Grindelwald BGF – First     Лифт
около 25 минути

 

Лифтът е на няколко етапа – междинни станции – и ни изстрелва от 1,034 м.н.в. до 2,167 м.н.в. с омагьосващи гледки.

 

 

 

 

 

 

 

и до една от най-известните местни забележителности: First Cliff Walk by Tissot. Отворена през 2015 г., пътечката е магнит – и то с основание.

 

 

 

 

 

 

Не по-малък магнит са гледките от върха – особено парапланеристите на фона на заснежените върхове. Съвършен душевен оргазъм! 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като сме се натуткали и наснимали, с @Mary потегляме към предварително избрано много известно също местенце за разходка – езерото Bachalpsee. По документи, това е приятна разходка от 30-40 минути в едната посока. На практика – това е МЕГА приятна разходка, но около час и кусур – за туткащи се на всяка гледка и пухтящи по нанагорнището кашкавал туристки и фотографки  А гледките бяха ф-а-м-о-з-н-и!

 

 

 

 

 

 

Точно както и езерото...

 

 

 

 

 

 

Там се помотаваме немалко, правим си пикник, просто се разлагаме. Чудно място... Обратният маршрут – почти без снимки и почти по нанадолнище, взимаме за 45 минути. Хоп на лифта: First - Grindelwald BGF и ползваме автобус между двете станции на лифтовете Grindelwald BGF - Grindelwald Grund – 121 и 123 – и отиваме направо на следващия лифта. Жертваме CHF2.20 – жегата е потресаваща. То ние угодия нямаме – ако вали, що вали!, ако е яко слънце – жега, мараня, ужас, не може и да се снима нормално 

 

Grindelwald  Grund GGM -Männlichen GGM    Лифт

 

Изскачаме от съвсем друга перспектива – с не по-малко омагьосващи гледки, а под краката ни са Wengen и Lauterbrunnen, както и от другата стана - към Grindelwald… 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук е момента да спомена, че навсякъде – под лифтовете – виждаме огромно количество пешеходци. Много често местните – или пешеходните туристи – катерят нагоре, а се връщат с лифт. Денивелациите са огромни и натоварващо колената по неприемлив начин...

 

Но възможностите на тези физически способни хора са абсолютно изравнени с възможностите на хора, които не са алпинисти, или нямат сериозни физически способности, или са с нарушена двигателна способност. Швейцарците – принудени да живеят ВЪВ Планината, са я направили свой дом, без да жертват себе си – като хора и потребности, и Планината като природа. Тази грижа двустранна мен лично ме впечатлява изключително (а живея в държава със сходни ценности – уж...).

 

На Männlichen има ресторант и много ни се пие бира, докато се кефим на гледките, но е през седмицата, текат строителни дейности по лифта на Männlichen и не е комфортно, така че бирата ще е някъде нататък и с Mary поемаме следващата част от скитането:

 

Männlichen - Wengen    Лифт
разходка из Wengen
Wengen – Lauterbrunnen Влак

 

Лифтът е... ошеметяващ! От 2,343 м.н.в. до 1,274 м.н.в. фронтално надолу. Изживяване без аналог – като всичко в Швейцария, всъщност 🙂
 

 

Тъй. Дотук ни спря програмата за деня – но не и ние  Времето беше фантастично – а гаранция, че утре ще е такова няма, затова след бърза сверка със SBB решаваме: Lauterbrunnen - Interlaken Ost и – вертикалната железница Harder Kulm 🙂

 

Това е „кратко“ отскачане до връхче над Interlaken Ost с гледки към Thunsee и Brienzsee и е чудесна добавка за всяко друго скитане. С физиономии на преяли – от гледки и емоции - мармоти бавно се довлачваме до това близко за всички туристи и местни място - кога ни почерня дупето, ей!  – пием бира, слушаме планински рог, 
 

 

 

 

 

 

 

а след това, разложени на съставните си части – от удоволствие – познатия път: Interlaken Ost – Lauterbrunnen и гледката от стаята ни към нощния водопад Staubbach Falls... 

 

Следва продължение

Редактирано 5 август, 2018 от Гост

[Емика 6327]

На 4.08.2018 г. в 14:48, Гост каза:

съзираме едни китайци, изхвърлили боклука си – опаковки от сандвичи – на земята. Как не им стана жал при тази чистота, не знам... 

Да ти кажа, @Гост, китайците в Китай са най-дисциплинираните хора - тихи, скромни, пазят абсолютна чистота навсякъде, като туристи - дават предимство на европейците да снимат. НО, там ги следят непрестанно камери, дронове, полиция - униформена, цивилна. И, като се качиха в самолета за Турция, сякаш някой им превъртя копчето на дисциплинираните китайци- станаха шумни, нагли, безпардонни. Има една приказка "все едно държани на въже и отвързани".

[Гост]

преди 5 минути , Емика каза:

Да ти кажа, @Гост, китайците в Китай са най-дисциплинираните хора - тихи, скромни, пазят абсолютна чистота навсякъде, като туристи - дават предимство на европейците да снимат. НО, там ги следят непрестанно камери, дронове, полиция - униформена, цивилна. И, като се качиха в самолета за Турция, сякаш някой им превъртя копчето на дисциплинираните китайци- станаха шумни, нагли, безпардонни. Има една приказка "все едно държани на въже и отвързани".

Вярвам ти - макар да звучи невероятно 🙂 Надявам се някога да ги видя у дома им... Иначе съм ги виждала в командировка в Щатите - същата история както обясняваш, но то вероятно е по сходни причини... 

 

В Швейцария нямаше ЧАК толкова много китайци, но аз очаквах още по-малко. Стандартът им се повишава много, но и Швейцария е много скъпа. А за тях сигурно още повече - защото ползват агенции. Обаче - и това не ги спира. Аз съм толерантен пътешественик, но те са много трудни за издържане. Имам усещането, че скоро ще скоро ще ценим държави без много китайски туристи. Освен да ходим по-често... в Китай 🙂 

[Емика 6327]

преди 2 минути , Гост каза:

Освен да ходим по-често... в Китай

Да, да, малко Европа, и релакс от китайците, в Китай😂

[Гост]

17 юли, вторник. Време е да си обираме партакешките от Lauterbrunnen, за да се преместим ... на 10 км, в Wilderswil 

 

Сега... Можех да изсмуча от мозъчните си аксони причини защо тук, или защо изобщо сме се преместили, или защо не сме избрали едно място само. Истината е, че нямах представа от мащабите там, както и идеята беше да отидем в Interlaken, за да сме на по-транспортно място с оглед плановете ни.

 

Да, но не ни допадна нито един хотел там (сус, да не съм чула и дума какви сме претенции ) – аз искам дух и атмосфера, а не четири стени, а както пише в романите, атмосферата струва скъпо по някои ширини. Намерихме точното ни местенце в Wilderswil – една спирка с влака от Interlaken.  Вярно, можеше от самото начало да бъдем само в Wilderswil – лоджата беше на чудесна цена (за това място) и на две минути пеша от гарата, плюс липса на лудница. Но пък да си високо в планината...

 

Всъщност, смятам че се получи прелестна комбинация. 

 

И така. Lauterbrunnen - Wilderswil     Влак    
08:32 - 08:47 

 

Хвърляме багажа в хотела (чекиране вечерта) и хукваме по запланувания маршрут 
Wilderswil - Schynige Platte    
09:25 – 10:17 

 

И сега най-нагло ще открадна писанието на @koliob 

"Пътуването от Wilderswil до Schynige Platte със зъбчатата железница е изключително приятно. А от крайната спирка се открива една от най-добрите гледки към трите върха Еiger, Jungfrau и Mönch. Има и много хубава ботаническа градина, чието обикаляне отнема може би около час.“

 

За ботанческа градина един час – не ни бъркайте с Черен Петър, сър. Нали лудите ще ни хванат 🙂 Но гледките... Аххххх! Влакчето лъкатуши бааааааааааавно по хълма и показва различни гледки от Thunsee и Brienzsee, 

 

 

 

 

докато накрая се открие гледка към планинския масив, а Lauterbrunnen и другите селца се виждаха като мравчици. Фамозно! Сега друг е въпроса, че мърморехме как слънцето не е подходящо за снимки, ама ненаситници. Де шамари де – а ако беше дъжд?

 

 

 

 

 

 

 

„Всеки ден пред хотела, който е близо до гарата има свирачи на alphorn – това дългото, като гега – около 4метра. Свирят от 11 до 14 пред хотела, а ако времето е лошо – вътре в хотела.“ Думите на @Mary – по време на подготовката – напълно се потвърдиха.

 

 

 

 

След прилично мотаене се мятаме на обратния влак – разполагаме с цялото вагонче за нас. Фотосесиите на Диор ряпа да ядат  И отново ни падна ченето от гледки. Просто...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За чекиране рано, затова влиза веднага следващата част от плана.
    
Wilderswil - Interlaken Ost – Brienz     
Влак    

До Interlaken Ost  се пътува 5 минути, сменя се влака с друг до Brienz и се пътува още 17 минути. По време на втория трансфер имахме най-омагьосващия обяд със сандвичи и гледки към Brienzsee. Някои се доразмазахме и чаша вино. Снимки няма, защото не искам да се омажа буквално 🙂 А и какво удоволствие е понякога да не снимаш...

Справка със железопътното приложение показва време за трансфер 4 минути... кхххх... Вече почти сме свикнали на абсурдните прехвърляния и това е последният път, когато се съмняваме. Съвсем навреме кацваме за бординг на железницата Brienz - Brienzer Rothorn, дори успяваме да си вземем места до „прозореца“ 🙂 Железницата е кабриолет... 

 

 

„Това е култово пътуване, което не бива да се пропуска.“ Прав сте, сър @koliob 🙂 Аз се влюбих безусловно в това пуф-паф – това наистина е дизелово пуф-паф и гледките. Умопомрачаващи...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1892 г. Тогава е открита линията. Неговите инженери биват наричани луди пионери и ентусиасти. И когато се качите на железницата и увиснете над пропастта, а гледката към Brienzsee накара асконите ви да танцуват самба и казачок едновременно, може би започваме да разбираме гения на идеалистите и откривателите. Които правят това, което е невъзможно за всички останали...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мисля показвам степента на емоционално ни разлагане... Решаваме връщането да е отново до Brienz със зъбчатата железница. Другата опция за слизане – има гондола, която може да ни свали от другата страна на планината до Sörenberg-Schönenboden и оттам до Giswil, но връщането до Интерлакен e много сложно, струва пари извън паса – и най-вече дълго. Заобикаля се цялата планина... Оставяме го за друг път. Искаме да се возим на корабче – този път по Brienzsee. Речено-сторено. Трансферът от 5 минути към корабчето няма и нужда да го споменавам 🙂 Освен бирата, докато се разляхме на съставните си части...

 

 

 

 

 

 

Преди да се приберем във Wildeswil, забърсваме малко зеленчуци и топла храна от Interlaken Ost. Признавам, с Mary преобърнахме какви ли не опции за още едно скитане, но накрая се предадохме и решихме да се отдадем веднъж на по-нормално прибиране – 18.30 часа 🙂 А лоджата само ни кара да се усмихнем – особено при мисълта за чаша вино на терасата...

 

 

Следва продължение...

Редактирано 7 август, 2018 от Гост

[Гост]

18 юли, сряда. Един особено интересен ден, „командван“ от ръчичката на @Mary 

 

Тя, всъщност – ръчичката – се намесваше и другаде, но тук преобърна с хастара плановете. След като пренареди(хме) предишния ден, направихме маршрут, който дори от @koliob се считаше за прекалено амбициозен, но допусна възможен с невъзможни дами като нас 🙂 

 

Wilderswil – Interlaken Ost 
Влак

Interlaken Ost – Spiez
Влак

Spiez – Mülenen
Влак

 

До тук – супер. Подскачаме от влак на влак като волни птички. Гледаме влакове, пълни с туристи – местни – очевадно пешеходци. И това средата на седмицата... Стигаме до целта:

Mülenen - Niesen Kulm
Фуникуляр

 

Това – буквално вертикално - влакче ни взе акъла... Поредно. 

 

 

Пуснато в експлоатация на 19 юли 1910 г. след 4 години строителство – тези хора не са реални, егати! – катери от 1,176 м.н.в. до 2,362 м.н.в. по една вертикала от 45%, от която наистина си гълтаме граматиката. От гледките – съвсем...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Какво да кажа сега... Освен мърморенето ни за мараня – фотографски кифли, знам! 🙂 – обикаляме върха с 360-градусова визия с поглед към високопланинския масив и Thunsee и просто не можем да повярваме на очите си. Боя се, че този мой речитатив започва да втръсва, но това са фактите... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тъй. Програмата на Mary е – както казах – доста амбициозна (дори за нас), така че след порядъчно охкане и ахкане обратния маршрут чак до Spiez. Използваме половинчасовия трансфер – не мога да повярвам! – да надникнем към това прелестно градче (фиксирано на корабчето още първия ден)

 

 

 

А после – по коням... 

 

Spiez - Erlenbach im Simmental - гара
Влак
Erlenbach im Simmental – станция на лифта – Chrindi – Stockhorn
Лифт

 

Тъй. Това с влака ясно. Обаче – от гарата на Erlenbach im Simmental до лифта е една чуууудна разходка по яко нанагорнище, което трябва да вземем на тагадък за 15 минути, ако не искаме да чакаме следващата гондола една камара време и да си омотаме амбициозния план... 

 

Вървя и пръхтя. Пръхтя и вървя. Потя се като един коледен любимец и опявам. „Мимо, от сега да знаеш, сама ще си катериш Уайна Пикчу.“  Mary мълчи. Щото то хал хабер си нямаме дали ще ходим до Перу, ма Rainy нека си пореве... Обаче и жега. Мразя ходенето по вертикал! (Как си изкатерила една камара върхове, ма!).  Стигаме лифта. 5 минути по-рано. Аргххххххххххххх... Мърморенето спира. Започва зяпането и охкането... 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На междинната станция Chrindi има прелестно езеро – и прелестна кръчма. Гледам жално, но бира не се предвижда тук. Не се предвижда и на Stockhorn, ако искаме да видим всичко. Аз искам и бира, и подсмърчам, но се задоволявам с гледки. И то какви...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обратният маршрут е празник за душата ми. Нанадолнище, даже мога и да снимам, 

 

 

 

както ми е и обещана бираааа... на финалната ни точка   До която има още малко време.

 

Erlenbach im Simmental – Spiez – Thun 
Влак
Thun - Beatenbucht (Beatenbergbahn)
Автобус

 

Този последният трансфер беше толкова абсурден, ма на – направихме го. Мятането в последователност на фуникуляра и лифта Beatenbucht - Beatenberg и лифта Beatenberg – Niederhorn вече е размазаване. От гледки...
 

 

 

 

 

 

И от? Браво! Бирааааааааааааааааааааааааа... И то Weiss!  (CHF8, макар че понякога цената няма значение).

 

 

Mary си спази обещанието и аз съм се разложила, готова на всякакви други компромиси. Такива не се налага да правим. Просто поемаме още една доза Красота…

 

 

 

 

 

 

 

 

И поемаме в посока Niederhorn – Wilderswil. Вече е прилична привечер и след лифтовете - последните - трябва да чакаме автобуса, и то прилично количество време. Rainy не ще – ще ходи да стопира. Не че не спряха, ама... накрая си взехме автобуса

 

За финала – гледки към Thunsee, чудна местна бира и фондю – можете само да ни завиждате...

 

 

 

Следва продължение

 

Редактирано 8 август, 2018 от Гост

[koliob 8208]

 

 

Чета описанието на този ден, гледам снимките, усещам интензитета и постепенно в мен изкристализира подозрението, че някой ви е наел да рекламирате Swiss Travel System. Страхотни снимки и кратък разказ, но няма как да е иначе. На живо усещането за красота и хармония е още по-силно и обективно няма как да се предаде с думи.

 

Все пак съм малко притеснен от две неща от предния ден, които @Rainy е написала за Brienzer Rothorn:

 

преди 21 часа, Гост каза:

Аз се влюбих безусловно в това пуф-паф – това наистина е дизелово пуф-паф и гледките. Умопомрачаващи...

Oригиналът е с парен локомотив и в някои дни и часове закачат един от двата възстановени от доброволци локомотиви. А това е поне още една причина да се върнете отново на това място.

 

преди 22 часа, Гост каза:

Железницата е кабриолет... 

Всъшност трбва да видиш истинския швейцарски кабриолет:

 

 

Тръгва от Stans и се изкачва до Stansenhorn - абсолютна класика (леко модернизирана по уникален начин все пак).

https://www.stanserhorn.ch/en/

А това трябва да е втора допълнителна причина да се върнете в Швейцария. 🙂

[Гост]

@koliob, ако е само една грешка - с мед да ме нахраниш  Благодаря за корекцията, разбира се, че е парен локомотив! Разсеяност моя... 

 

Стремя се да са повече снимките от текст. В началото малко ли се плюнчих 🙂 А пак го правя, когато имам муза... 

 

Stansenhorn е в плана категорично! За някой уикенд... 🙂 

 

Благодаря!

 

Редактирано 8 август, 2018 от Гост