дневник (SLO)Veni, vidi, vici!

[master_of_germs]

Привет, драги ми магеланци, в тая скромна темичка, където смятам да ви споделя впечатленията си от скорошното пътуване до една от скритите перли на стария континент - а именно Словения. Пътуване, което участие взеха и магеланците @mary_shery, @Radnev, @Eager_Traveler_Paul, Магеланското Знаме и един небезизвестен плюшен бухал 🙂 Надявам се, че гореотбелязаните ще вземат активно участие по-нататък, като споделят и своите впечатления, снимки, и пътища... понеже може и да бяхме група, но всеки си имаше известна свобода на движението 🙂 

 

Не е толкова лесно да се почне отначало един пътепис... Началото е трудно определимо. Дали е, когато минаваш границата, дали е, когато стягаш раницата... или когато купиш билети, или когато ти е щукнала някоя идейчица за дестинация, плеснала те е като мокра хавлия през лицето и ти се е загнездила като морска вода в ухото под тапа от ушна кал (шА ми простите гадния докторки хумор, надявам се)...

Трудно е да се определи начало, защото идеята за пътуването, което приключихме преди половин месец, беше посадена още с приключването на ЕТО ТОЗИ пътепис на @mary_shery, от едно пътуване преди две години... 

(той още не е довършен докрай де, ама малко му остава 😉 )

 

...Дори и това пътуване не беше началото... Но все си беше някакво начало 🙂

Защото, докато @mary_shery стопираше из Словения и Хърватия, аз си седях закотвен цяло лято, откачах и се изнервях. А по онова време дори още не бях в magelanci.com, така че положението наистина беше зле. Това обаче беше тогава...

Прибра се @mary_shery и взе да разказва... и все за Словения... "Ама кажи нещо и за Хърватия, де, нали и там обикаля!". Ама не! Върти, суче, все за Словения. 

И тъй, зачудих се аз, какво и е чааак толкоз интересното на въпросната Словения, че толкоз много хора, барабар с mary_shery искат да отидат там, и какво не ѝ харесват на тая ми ти Черна Гора, за която пък врънках аз 🙂 Викам: чакай да я проверя аз тая работа!

И от дума на дума, от сайт на сайт, попаднахме в magelanci.com завъртяха ни се всякакви други идеи, но Словения продължи беотказно да се прокрадва във всеки наш разговор. Търсехме си спътници и начини да стигнем пак дотам миналото лято. Поради грешка в правописа 😄 и поради любезното съдействие на WIZZ с въвеждането на линията до Братислава, взехме, че се оказахме не в Словения, а в Словакия 😄 и във Високите Татри, което се постарах да опиша тук:

 

 

И тъй, значи, дойде нова година и ново лято в търсене на нови неизбродени баири. И отново се заговори за Словения. mary_shery вече се беше съвсем ошлайфала като шофьор, а и придоби опит в чужбина с "белия лебед". Проблемът беше, че тогавашната ѝ спътничка - (з)Верчето 😄 -отдавна беше заминала да живее по немските земи и сега логистиката се усложняваше. Трябваше ни втори шофьор, тоест, понеже моята некадърност зад волана е толкова послoвична, че чак ме е срам, че навремето са ми дали книжката от първия опит. Пазя си я като спомен ама от мене шофьор не става, а нямам и желание да се пробвам пак на тия години. 

Все пак Верчето щеше да се присламчи към нас директно в Словения... Тя е факир в това да съумее да се придвижи някак си от точка А до точка Б, дори и на куц крак (което се доказа буквално и този път... 😞 Но стига тийзъри!)

Тука сега дойде на помощ форумът, защото искахме да си намерим спътници, че горивото и особено магистралните такси в Хърватия, са си немалка сума. След съответна кореспонденция сформирахме бойна група заедно с @Radnev и @Eager_Traveler_Paul. И с двамата вече се познавахме, но съвсем бегло. С @Eager_Traveler_Paul се бяхме виждали на една отдавнашна магеланска сБирка на по бирка, а @Radnev ни беше разпознал преди няколко месеца в двореца Пелеш в Румъния, че даже ни метна на стоп до съседното село 🙂 Пак благодарим за което! 🙂 

 

А защо: (SLO)Veni, vidi vici!

По няколко причини: първо "I feel sLOVEnia", което е официалното лого на страната, вече ми се струва прекалено много използвано и поизтъркано; включително и от mary_shery в нейната тема. Пък аз все пак съм завършил медицина и трябва да  се изтъпанча със знания по латински, нал' тъй 😄 

Но всъщност, защото прословутото "Вени, види виЦи!" (с "Ц" е правилното произношение, в латинския няма звук "Ч"!) се приписва на Юлий Цезар... По една случайност на него са кръстени и Юлийските Алпи, които са най-високата планина в Словения, и чийто първенец - връх Триглав - си бяхме нарочили да изкачим, ако планината ни дадеше тази възможност... А тя ни я даде! 🙂

 ⛰️🏞️🧗‍♂️

 

П.П. Перифразирам покойния сър Тери Пратчет: Това Veni, vidi, vici! е прекалено съмнително. Твърде е елегантно, твърде е натамънено, за да бъде фраза, измислена в реално време. Звучи, все едно някой някъде се е усамотил с речник по латински и е отворил на буквата V, за да измисли крилата фраза за учебниците по история... Ама все пак се е искало умение да съчетаеш три думи, които да звучат добре. Щото колко му е да стане Veni, vermini, vomui! (Дойдох, натрясках се като животно, повърнах 😄)

Тъй че не се чувствам като плагиат. като слагам SLO отпред 🙂 

 

П.П.П. Досататъчно ми търпяхте встъпителното разтягане на локуми - време е да почна да разтягам локуми по същество 😄 

 

П.П.П.П. Повечето снимки, които ще публикувам, са снимани с фотоапарата на @mary_shery; аз, както обичайно бях въоръжен само с камера на мобилен телефон... обаче той се счупи... И не само той (това е за създаване на допълнителна интрига в повествованието 😄 )

[master_of_germs]

Още малко встъпление (не ме бийте!)

 

Като се спомене Словения, почти на всекиго ще му излезе в Главата: Ахааа! Любляна... Или пък беше Братислава 🙂 Тази грешка е донякъде простима, щото нали! 😉 ... Че даже и цветовете на знамената са едни и същи 🇸🇮 vs. 🇸🇰

Когато се доубеди с проверка в гугъл, че все пак е Любляна, почват да излизат и други асоциации. Основно две: Блейското езеро (Превеждано с граматически не съвсем правилното "Езерото Блед") и Постойнската пещера (на словенски - Postojna jama) пак преведено с граматически неправилното "Пещерата Постойна". 

Блед и Постойна са имена на градчета, а не на езерото и на пещерата, които се намират в близост... Ама нейсе, Навлязло е в езика ни и масово се популяризират като Езеро Блед и пещера Постойна от туроператорите.

 

Самите словенци са направили убийствено добър комерс и от Блейското езеро, и най-вече от Постойнската яма. Откъдето и да влезете в Словения, първото нещо, което ще видите, са грамадни билбордове, които ви приканват да посетите тази толкова известна пещера и да им напълните касичката с европарици. Не че не си заслужава де, ама ако едно посещение в страната се ограничи само с трите масовки - Любляна, Блед и Постойна, то няма да се усети нищо от автентичността на Словения. Пак повтарям - вероятно и трите места си имат много позитиви, нооо.... са толкова заляти от туристи, че почти категорично ги отхвърлих при съставянето на програмата ни.

 

Така че, ако някой смята да ползва този пътепис като отправна точка за "Стандартен туристически пакет с включени Любляна, Блед и Постойна и доплащане за входните такси" за дву-тридневка в Словения (щото нали, ей я колко държавица е, какво повече да ѝ гледам), хич да не се надява, че ще получи тук такава информация... Ама все си мисля, че сред магеланците няма да има такива, дето да откажат информация за по-малко познати кътчета 🙂 

...Пък знам ли, ако сте непослушни читатели и многознайковци любопитковци, които искат още и още, може накрая да излезе някоя бонус-информацийка от участвалите в пътешествието

 

P.P. Също така категорично отказвам да се съглася темите за словения да бъдат поставяни в подфорума "Западни Балкани". Но понеже около една трета от времето прекарахме и в Хърватия, Босна и Херцеговина, и в Сърбия (Знамето трябваше да се отбележи и там, както и малко в Италия и Австрия) реших да си го публикувам тук.

Единствената причина Словения да се споменава в едно изречение със Западнте Балкани е изцяло историческа, заради едновремешна Югославия. Нито политически, нито икономически. нито по манталитет Словения принадлежи към Балканите. А и понастоящем приетите граници на Балканския полуостров не включват и един квадратен метър словенска територия. Тъй де 😉 

Редактирано 26 август, 2018 от master_of_germs

[Светославов]

Ох, как ме зарадва с тази тема!

Май догодина с приятели ще заформим нещо сLOVEнско 🙂

[master_of_germs]

Ден ПЪРВИ

 

Голямото пътуване се падна на 20.07.2018 г. -баш петък. Уговорката ни, както обичайно с mary_shery беше на BILLA на метростанция Люлин. Пристигнах почти навреме за сутрешната проверка в 6:30 ч. @Eager_Traveler_Paul като най-млад, вече е строен и чака.  Белият лебед, обаче никакъв се не виждаше...

Пристигна със солидно закъснение, но си доведе и компания. На @Radnev му изникнала промяна в ангажиментите, и вероятно ще трябва да се прибере в България няколко дни преди плануваното. Така че решил да предприеме цялото пътуване сам в колата си и щяхме да сме с две коли. А той пък е потеглил от Стара Загора още посред нощ (не знам, как го издържа това пътуване, но едва ли магеланците се съмняват, че той е образец за МАШИНА 🙂 ) Натоварихме си раници, каски, храна и прочие багажи и потеглихме. За нула време минахме през Калотина в Сръбско. Аз поне за сефте минавах по новата магистрала от Ниш насам. В пътуването през Сърбия си заслужава да отбележим единствено, че навигацията ме прекара през едно околовръстно на Белград (ползвах офлайн карти на maps.me,  че извън евросъюза цените на мобилния интернет не са за разправяне... Мапсми, колкото и да е чудесен за пешеходна и велосипедна навигация, доказа, че издиша при автомобилни пътешествия...)

Но като се изключи това, сравнително леко се добрахме в близост до сърбо-хърватската граница. Магистралните такси за пресичането на Сърбия от нашата граница до хърватската се равняват на около 11 евро (8 евро до Белград и 3 евро оттам до Шид на границата с Хърватия).

НА тая граница се позамотаха и може би сме отвисяли около час и половина... Другите да кажат точно, защото аз в лудницата между сръбското и хърватското КПП съм заспал (както винаги преди пътуване бях много превъзбуден и почти не спах предната нощ) та съм проспал влизането в Хърватия и се събудих, когато mary_shery  спря на отбивка малко след границата. Там хапнахме по нещо, колкото да залъжем глада, че в Сърбия нещо не изобилстваше от крайпътни заведения по магистралата, а вече си беше крайно време за обяд. Обаче на кафето на тази отбивка нямаше нищо като за обядване.

Обаче си имаше атракция, де. Като ни чу, че говорим на български, към нас дойде един мургавичък нашенец с много неадекватен поглед и бос по асфалта. Почна да пита оттам далече ли е до Хамбург. Не му разбирахме много от това , което казваше.  До Хамбург трябвало да стигне, а там го оставили. Казваме му да се добере до Загреб, пък оттам вече да го мисли. Той и не знаеше що е то Загреб и пита: "А далече ли е тоя ЗАХАР?" 😮 Имал бил малко динари, ама не знаел това колко евро са. Питам го за сръбски динари ли става въпрос, а той ми отговаря: "Сръбски ли?! че не са ли германски?" ...

Както и да е , де, ние си хапнахме по един залък и продължихме по пътя, но вече с помощта на интернета си намерихме истинско заведение за обяд, че @Eager_Traveler_Paul, не си беше взел нищо за изпът.  Заведението не беше на магистралата, трябваше да излезем от нея, но не беше далече. Казваше се "Десетка" и като цяло останахме доволни. Цените бяха поносими. Пивото беше към 2 евро в бутилка. Мисля, че там си взех Ozujsko. 

Тука му е мястото да кажа, че съм много недоволен от кулинарните способности на хърватите. Така и не попаднахме на място, дето наистина нещо да ни хареса. Човек би помислил, че за толкова години в Югославия, ще са прихванали от Сръбската скара, както са го направили в македония, примерно... Да, ама не! А и са им много странни имената на яденетата, особено плодовете и зеленчуците. странно е, че в Словения имената на храните звучат много по-нашенски...

Нищо де, хубавата природа в Хърватия компенсира някак 🙂 

Междувременно, oтдавна бяхме изгубили @Radnev по трасето. Той си шофира по неговия си начин - бавно и спокойно. И мрази магистралите и всеки сгоден случай гледа да пътува по немагистрални пътища (а тя и mary_shery винаги кара по-бавно от ограниченията, за което много я уважавам) но се разбра, че ние се наобядвахме, а Раднев чак тогава е минал границата... А що път ни чакаше още. Първите две нощувки си ги бяхме реезервирали в едно село Кореница, което се мнамира малко след Плитвичките езера.

Та, продължихме си ние по магистралата... Гугъл си даваше, че най-бързо е все по магистралата до загреб и там да се хване другата магистрала вече къмто далмация. Обаче тия пусти магистрални такси, дето дерат кожи!... Съгледах, че има пряк път, при който да се отклоним от магистралата далеч преди Загреб и да спестим и немалко километри, макар и не време. Но най-вече от такси...

Тaзи отбивка е при пътен възел Popovača. Оттам трябваше по първокласни пътища да стигнем до Кореница. Всичко почна добре. Пътищата бяха ОК, но минаваха през твърде много населени места. 

И тука вече се издъних здравата с навигацията, онеже изключих гугъл. В един момент се оказа, че сме много близо до границата с Босна и улових босненска мрежа, което ми се отрази на сметката за телефона. Пaк включих офлайн maps.me и настъпиха смутни времена. НА един завой ми даде да свия вляво към село Topusko. докато се усетим, карахме по един селски път покрай рекичка, която тук се явяваше гранична между Хърватия и Босна. Е, каквото, такова, уж. Ама вече слънцето залезе. По карта трябваше да пресечем един по-главен път. Обаче, на няколко стотин метра от него, попаднахме в невиждано задръстване. Oказа се, че там има граничен пункт и в петък вечер де що има босненци, работещи в Хърватия (а то има много) се прибират у дома.  Стъмни се и там си отвисяхме много време. Оказа се, че за да продължим по "нашия" селски път, за около 200 метра трябва да се влеем и в опашката закъм КПП-то и чак след това да свием.

Тук и @Eager_Traveler_Paul помогна, като смени @mary_shery на волана в задръстването. Мръкна се, а още не бяхме никак близо. След отбивката пътят стана в още по-окаяно състояние, просължи досами границата, но на места направо липсваше асфалт. А беше пълно с местни "джигити" които си го знаеха и караха по тоя чакъл бясно, както ни се струваше на нас. Естествено, че ние си се движахме съвсем предпазливо, че цялата погранична фауна ни се изсипа на пътя - кучета, котки, таралежи, поне 4 лисици и, моля ви се, за малко да сгазим БУХАЛ (Клъвдий Бух до мене на задната седалка направо се опули още повече... Бухалът си ядеше някакъв мишок на пътя и като минахме с колата едвам смогна да излети и забърса предното стъкло с крило...

Разгеле, свърши се тоя отвратителен участък, но ние за всеки случай като видехме някой, вече питахме да ни упъти. А , да забравих да кажа, че и батерията на телефона ми сдаде багажа съвсем още преди това. Навигация - йок! 😮 

Най-накрая излязохме на главния път при град Слунь, който щяхме да разглеждаме на следващия ден. А до Кореница оставаха още петдесетина км. Зачудих се от кой дявол не резервирахме къща за гости в Слунь, както първоначално го мислех, ами се полакомихме за по-евтино място... Макар че това, дето го намерихме в Кореница, наистина беше много по-на сметка от всичко в околността. Тъй де, нашият домакин отдавна се беше изпритеснил, че закъсняваме и си водехме смс кореспонденция. Бяхме му казали, че ще дойдем най-късно до 21  ч, а пристигнахме след 23 ч. 

А @Radnev още го нямаше 😮 Той не се оплел като нас, но и той отбил от магистралата. и бавно и полека от село на село, но не по оная чакълена мизерия, пристигна в Кореница десетина минути след нас. Излязохме на главния път да го посрещнем, разопаковахме част от багажа и се нахвърлихме върху зарзавата и сандвичите, които си носехме от България. После му заспахме юнашки и хич не ни пукаше каква ни е програмата за следващия ден. 

 

П.П. Надявам се и другите да дадат гледни точки за това безкрайно пътуване, особено шофьорите. Аз си бях прост чувал в колата, даже и за навигатор не ставах 😕 Постреснахме се, де!... И все пак... БУХАЛ...!🦉 Още не мога да го повярвам. И да, на страха очите са големи, обаче и в тъмното мога да различа сова и улулица от бухал. 

Айде, лека нощ... От този ден, разбираемо, нямам снимки. Май снимах бирата, ама то за бири си имаме отделна тема ! 😄 

 

 

[Meidj]

преди 1 час, master_of_germs каза:

Единствената причина Словения да се споменава в едно изречение със Западнте Балкани е изцяло историческа, заради едновремешна Югославия. Нито политически, нито икономически. нито по манталитет Словения принадлежи към Балканите. А и понастоящем приетите граници на Балканския полуостров не включват и един квадратен метър словенска територия. Тъй де 😉 

 

Колкото и да се пишат големите европейци, или както се изразява един приятел - "да австреят", словенците си са 100% балканци, включително и в географско отношение - между 25% и 100% от територията на Словения е в рамките на Балканския полуостров според различните схващания и критерии. 

 

Прекрасна страна с готини хора. Ама са ужасно смешни с този комплекс да се пънат да доказват как нямат нищо общо с Балканите 🙂

[Goal & Boss]

преди 4 часа, master_of_germs каза:

почват да излизат и други асоциации.

Мелания Тръмп 

преди 1 час, Meidj каза:

Колкото и да се пишат големите европейци, или както се изразява един приятел - "да австреят", словенците си са 100% балканци

Географски - балканци са. Но по манталитет... да ме прощаваш. Доста са далече от нас. За мен са 50-50 (западняци-балканци).

 

 

И като стана дума за СЛОВенци, СЛОВАци...

Преди хиляди години, когато хора от източната част на Европа се срещнали с хора от западната, както се и очаквало, между двете страни протекъл някакъв разговор.

Доклад за разговора в източната щаб-квартира: шефе, срещнахме някакви, заприказвахме ги, а те като взеха да ломотят, да каканижат - нищо не им се разбира. Комай не могат да говорят човешки.

Шефът се обадил: - Не могат да говорят, викаш. Да не са неми, нещо? Така и ще ги наречем - НЕМци. А ето ние - ние си говорим като хората, словесни сме, един вид. Значи... сме СЛОВЕни 

 

Между другото, първата западна група, която направи рок-концерт в Северна Корея, е словенска - Laibach.

Редактирано 26 август, 2018 от Goal & Boss

[master_of_germs]

Те няма защо да го доказват тепърва.  Доказали са го на всички. За разлика от балканците, не се раздърлиха във военни конфликти и си оправиха държавата. 

Имат общо, разбира се с останалите балкански народи. Общата история на Югославия, южнославянските езици. 

Но географията си е география. И между другото, първите, които надигнаха вой срещу "соц"-границите на балканския полуостров, бяха хърватите, а не словенците. Хърватите всячески искаха да докажат, че столицата им е изцяло извън Балканите, а не разделена наполовина. Също така, Соц-границите на Балканите (Дунав-Сава-Крка-Випава-Соча), които включваха Истрия и Триест никога не са били възприемани от сериозните географи дори и тук, а на запад пък съвсем.  

Да не разтягам повече локуми. Идеята ми е, че дори по Дунав-Сава-Кркаа-Випава-Соча Словения е под 50/50 в Балканите; няма такава граница, която да я е включвала напълно в полуострова. Само че Дунав-Сава-Купа е далеч по-логичната граница на Балканите още при първи поглед върху картата на Европа. Граница по реки, без сериозни отклонения в географската ширина, и най вече, граница, която не включва полуостров Истрия в Балканския полуостров. Така както никой ужававащ се географ не би сложил Колския полуостров да е част от Скандинавския 🙂 И да, хората са готини, но единствените истински балканци в Словения, с които ми беше най на сърце да си похортувам, бяха сърби и македонци, каквито имаше в персонала на доста от хижите. Което не значи, че словенците не са готини... просто са... друг тип готини... Не по балкански 🙂  Това е моето усещане за 10 дни там, но и не съм видял кой знае колко много словенци. Факт е, че по хижите им почти нямаше словенци да нощуват, чуваше се основно немска и френска реч.

Редактирано 26 август, 2018 от master_of_germs

[Roberto Baggio]

Чакам, чакам с нетърпение 😀

Редактирано 27 август, 2018 от Roberto Baggio

[mary_shery]

Словения ми е любов от пръв поглед, вече сигурно знаете. 🙂 Тази година обаче решихме да пътуваме по-комфортно и да сме по-мобилни и гъвкави съответно. Ако някой ми беше казал, че ще карам близо 15 часа по тези ужасяващи тесни пътчета без никаква светлина близо 3 часа, нямаше да повярвам. Благодаря все пак на @Eager_Traveler_Paul, че пое колата в свои ръце в задръстването на босненската граница. За мен да пълзиш в задръстване е много по-изнервящо от часове каране където и да е. 

За първи път виждам бухал в естествената му среда, а ходя по планини, гори и села от доста години. В един момент не исках да питам колко километра остават още, защото със скоростта, с която се караше по тия пътчета, краят хич не му се виждаше. Хубавото на карането с 30 е, че всички животинки по пътя оцеляха. А лисицата как любопитно ни гледаше само отстрани на пътя. Тъкмо мислех да сляза да я снимам и тя се усети да си тръгне.🦊

[Radnev]

Поздравявам master_of_germs за хубавия пътепис. Разбира се, той е в самото си начало, но нямам никакво съмнение, че скоро ще бъде завършен.

Понеже в някои части моето пътуване бе различно, тук-таме може да се включвам. 😃

 

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 Потеглих много-много рано. Не помня вече в колко, но според мен беше малко след три. Пих някаква горчилка, която трябваше да мине за двойно еспресо и се отправих към Shami за бърз фаст фууд. Като себеуважаващи себе си араби, а може и турци да бяха🤔, Shami – тата бяха разпънали чаршийте си баш на пазара. И макар да бе посред нощ, опашката пред дюнерджийницата им хич не бе малка. Отпред се бе струпала банда циганьори, а с тях се влачеха и някаквки пропаднали проститутки. Докато чаках ми бе отправена „специална“ оферта, която пропуснах покрай ушите си🙉. Слава Богу „дъщерите на нощта“ явно се бяха преработили, така че след мълчаливия ми отказ повече не ме удостоиха с вниманието си.

Купих някаква пица на парче🍕, за която нямах никакво време, така че я дъвках в колата. Отдавна бях пресметнал, че mary_shary иска или не, ще трябва да ме чака. 😕

Уговорката ни бе за 6 - 6 и нещо в Овча купел пред тях. Къде трябваше да бъде това „пред тях“ не ми бе много ясно, но поне бях разбрал, че трябва да карам по „Монтевидео“, а после да свия някъде в ляво. Всичко изглеждаше ОК, докато не се оказа, че „Монтевидео“ е затворен за ремонт. Някога имах добър приятел, който живееше в „Овча купел“. После се ожени и яко я втаса, но това е друга тема. Важното бе, че често бях навестявал този елитен столичен квартал. Това ми помогна да стигна до ул. „Боряна“, а после през някакви полуразкопани сокаци все пак да изляза и на „Монтевидео“.

През последните няколко години обаче по булеварда бяха настъпили съществени промени. Докато съм отсъствал от София, Фандъка бе взел решение да отремонтира булеварда, така че някогашните криви и нагъгрени павета, бяха заменени с пресен асфалт. Всичко наоколо изглеждаше съвсем различно😯.

За мой срам, се наложи да звъня на mary за нови указания. Жалбите ми бяха бързо парирани от вледеняващия й тон: „Абсурд. Вчера минавах от там! Всичко е ОК“.

Таз булка, нещо много сериозна се оказа!!! То много добре, че си минавала си викам, ама вчера си е било за вчера. Днеска не става! Слава богу, криво – ляво се разбрахме, така че след още 20 минути обикаляне най-после бях пред тях.

След като успя да ме обърка къде живее 😉, предполагах че най-малкото ще ми пристане на входа, но уви!!! 🤨. Добре, че преди няколко дни все пак ми бе казала, че ще пътуваме с новичката й Jetta. Така познах и блока й - по „Белият лебед“. Паркирах „Сивият буревестник“ (за Golf III става дума😍), който на фона на новичката Jetta, изглеждаше като някакъв стар таралясник и зачаках.

Скоро mary изскочи от входа. Припкаше леко, а майка й отзаде мъкнеше огромната й раница. Бързо щях да разбера, че mary може и да си пада по големи раници, но не обича да ги носи, но това за после... На първо време бях зает да отговарям на изпитателния майчин поглед. Тоз момък от село явно й се струваше нещо съмнителен. След бърз разпит, явно бе установено, че съм простовато момче, следователно не особено опасен. 🤔.

Междувременно трябваше да обясня на mary, че вероятността да остана с тях до край е крайно минималистична, така че ще трябва да пътувам с моята кола. Това бе адски неудобно. Първо заради масрафа - пътят, който ни чакаше не бе хич малко. Второ - останалата част от групата щеше да си лафи за пътувния, пътешествия и приключения, докато аз щях да забивам с радиото в продължение на мнооооооооого часове самотен път . Все пак това бе по-добрият вариант, защото съществуваше и възможност пътуването ми въобще да не се състои😯.

Тръгнахме към Люлин. Мерито води, аз след нея! Излезнахме на президента Линкълн. Викам си, сега свиваме към Околовръстното и с мръзна газ към Люлин, ама нейсе. Мерито се прави на местна тарикатка и пердаши през „Красна поляна“. Правим някакви чупки, спират ни светофари. Мери ръга мигачи, ту наляво – ту надясно.

Ейййй, стига ги цъка тез мигачи, на таз нова колица, сигур само единия струва маса пари!!! Няма нужда да опознавам София точно сега. Тоз Голф, когато е цепил софийските улици, ти си била ученичка в 149-то, а „Фантастикото“ в „Овча купел“ още не беше открито 😄.

Джентълмен съм! Оставям я да се изфука. След дълга софийска обиколка, най-после сме на метростанция Люлин. Мери ме пита как съм. Казвам й, че след толкова интензивно шофиране съм направо сринат. Тя е доволна, което е добре. Не искам останалата част от групата да се изтрепе още по пътя. След 15-часово самотно шофиране, ако и в Словения съм сам ще полудея.

master_of_germs и Eager_Traveler_Paul ни чакат отдавна.  Даниел Мастера го знам и ми се струва пекан. Засякохме се инцидентно на замъка Пелеш в Румъния. За да не си присвои някой заслугата, искам да преподчертая, че аз бях човека, който ги разпозна 😎. За Павел (“нетърпеливия пътешественик“) не знам нищо. Само разбирам, че е дошъл пръв, което е похвално с оглед на факта, че идва от „Гео Милев“. Но пък си бил забравил сандвичите. И роуминг не си пуснал... За сметка на това обаче носи огромен мега гигантски фотоапарат, който тежи почти колкото него. Тайно му завиждам за фотоапарата, но не ми се ще да го нося.  

Споделям им, че ще пътувам сам, но на никой не му дреме. Вероятно моето закъснение доста ги е нервирало. Надявам се до Хърватско да ми простят 🤨.

Тръгваме ... mary води, аз след нея... 🙃.

Редактирано 1 септември, 2018 от Radnev

[AlexandraKo]

Аз пък, не чета. Чакам да се довърши, за да си го изчета с огромен кеф. Така е като хубаво ядене, дето ми дават по малко, пък, аз , искам да го изплюскам наведнъж.

@master_of_germs много ми харесват интелигентните ти писания , да знаеш, че чакааааам!

 

Ей на, бях се зарекла и не устоях.Сега и @Radnev, с неговите хоръри, ще ме довърши от хилене. 

Така ме загризя  любопитствотоооооо.

Давайте натам, де, моля, моля!

Редактирано 1 септември, 2018 от AlexandraKo

[master_of_germs]

Поправителната сесия е гадно временце, да знаеш. Предпочитам да проявявам садистични наклоннoсти, като карам магеланците да чакат за пътепис, отколкото да късам поголовно студенти. Пък всеки свободен ден ползваме за бродене по нашите чукари докато още не се е скапало времето 😄 

[AlexandraKo]

Хайде сега, караш ни да се чувстваме виновни.

Гледай си поправките и недей да бъдеш лош, пък ние ще чакаме.

[iaia_mama]

И на мен ми е интересно и чакам с нетърпение продължението, обаче да питам - mistress of germs  що така не участва в събитията?

[AlexandraKo]

преди 5 минути , iaia_mama каза:

И на мен ми е интересно и чакам с нетърпение продължението, обаче да питам - mistress of germs  що така не участва в събитията?

Щото е заета с важни дела.🙂

[patilana]

Чудя се от къде да ви почна!

Стига сте се оправдавали кой как не можел!

Я @Radnev да вземе да разкаже как ви е разпознал край Пелеш, докато чакаме Мастера да тормози нещастните студенти, дето не са ходили на плаж заради него! И да питам аз заралията как не се сети да драсне един вопъл във форума, че му липсва спътник! В тези отпускарски времена все някой щеше да хвърли капа от радост, че ще го включат в последната минута! Хич не ми се оправдавайте с нощувките, щото тоз дето ще се метне в движение в колата той знае и други места за нощувка освен леглото! Ама ха! Не се посвени обаче да завиди, че другите щяли да си приказват в колата! И чака да му изкажем съчувствия! Как пък не!

Ама и Мастера! Не ти ли беше неудобно Сам на задната седалка! Щом не се имаш за шофьор, тогава знаеш, че там се возят поне двама - ми предложи на някой да седне до теб де!

Накратко - бясна съм на Фейса - крайно време е да го закрият! Тогава ще ви останат само Магеланци и няма да има празни коли и скучни пътувания!

А пък как завидях за бухала - не е истина! Сигурна съм, че е бил такъв! Няма начин да бъде сбъркан с мижава сова или улулица ( обожавам забулените сови и улулиците - имам предвит скромничките им размери).

А къде се е скрил Ийгъра? Учебната година почна! Даже аз съм на работа вече! Той как така си забрави сандвичите ? А от къде е неговият мерак по Словенско? Аз помня, че той ни описа прекрасно пътуване в тъмната индия на пост съюзните републики. Ако и той се включи ще ми изтекат очите от четене. Пък колко ще ме боли корема от смях, както никога друг път!

 

[mary_shery]

По принцип се предвиждаше да сме пълна кола хора, до Словения - 4, а след това да станем 5 с моята приятелка, която щеше да дойде от Германия. Това беше и причината да не предложим на никой друг. До часа, в който Иван не ми каза, че ще пътува сам, аз не знаех, че ще се освободи толкова място, че @master_of_germs да се шири на задната седалка. Пък и за всичко, което предстои в пътеписа, @patilana все още не предполага и когато ги прочете и види, няма да съжалява толкова, че не се е включила в нашата весела магеланска компания.

[master_of_germs]

@patilana, аз се ширих на задната седалка, само докато стигнахме Словения. После си имах за компания една авантюристична млада дама с магелански дух, но без членство... Колкото и да ѝ обясняваме, че в този форум членски внос няма 🙂 А сега пък, в резултат на това наше пътуване съвсем се е гипсирала... Буквално. В смисъл, че част от тялото ѝ е в гипс. Което пък е повод да си бъде в България за повече време...

 

Тъй...

Ако можех да пиша писания винаги, когато седна пред компютъра, а не само, когато музата ме удари кат' пангалактически гаргаробластер, досега професура да съм направил 🙂

 

ДЕН ВТОРИ - Водопадите при Слунь...

Значи, смятайте колко сме били каталясали всички, щом дори и аз спах почти до осем. За здравия ни сън спомогна и по едно малко  от моя високоградусов еликсир от касис и други тайни съставки (тоя път бях взел голямо шише, че като знам, как @mary_shery, гаврътна в Словакия миналото лято половинката за една вечер...)

 

Та ставам аз и се въртя, ама тихичко. Не че имаше нужда. mary_shery си спи с тапи, а @Radnev, да не му е уроки, ако беше опълченец заедно с Малкия Пу, сигурно щеше да проспи всичките Шипченски боеве, независимо от топовни и прочие гърмежи. А поне за тази нощ и @Eager_Traveler_Paul от нищо не се оплака. Пък, честно да си кажа, тия дето спят в една стая с мене, обичайно ме описват, както Алеко е описал Бай ви Ганя - сиреч, че хъркането ми е като рева на атлаския лев 😄 🦁💤

 

Кротувах си сутринта, ама пустият глад ме погна и отидох в кухньо-трапезарията да съторя някаква закуска. Демек, трябваше да поразбутам Radnev. А той що спа там, ще ме запитате. Щото бяхме резервирали не само евтино местенце, ами и такова, дето предлагаше легло с удължени габарити в трапезарията, пък Раднев заралийският дъжд много го е поливал, та е раснал нагоре като врата за ръгби. 🙂 

 

Постепенно и другите се раздвижиха и момците излязоха да потърсят навън нещо за хапване и се върнаха с класиката "баничка с айран". И аз си взех, но за изпът и пак ще повторя, че не съм доволен от хърватските кулинарни възможности. Бурек со Jogurt се взима в Македония, в останалите едновремешни Юго земи са далеч от стандарта им.

mary_shery търсеше аптека, ама се оказа, че в събота в Кореница няма отворена такава.

 

В този втори ден бяхме четиримата само с Белия Лебед, държа да отбележа, тъй че не съм се ширил на задната седалка... пък 😛 

 

Основната цел за деня бяха водопадите на Уна откъм босненската страна, но малко преди тръгването бях препрочел темата на @ruwenzogy и бях решил да загреем с водопадите при хърватското градче Слунь, до което имахме към 40-50 км. Мислех, че ще се забавим там около час и още в ранния следобед ще минем в Босна. Ама бърках. Слунь се оказа неподозирано красиво място. Всичките водопади са по протежение на един малък каньон. има доста паркинги в градчето, но повечето бяха запълнени. Затова спряхме колата малко по-нагоре, до една стара и порутена крепост.

 

Минахме по този мост и вече бяхме при входа на каньона Растоке, където хората от време оно си ползват реката с многобройните малки водни падове, за да мелят брашно и такива ми ти работи. Понастоящем има и доста къщи за гости и заведенийца.

 

Реално там са си частни имоти и доста от водопадчетата няма как да се видят, освен ако не влезеш. Има направени и едно две музейчета - едното е воденица, а другото е етнографска сбирка. По моравите има и много сглобени дървени мостчета и всякакви други шантави фигурки, че даже и обелиск. За вход искаха някакви куни, които се равняваха на около 8 лв; за студенти имаше отстъпка. Не съжалявам, че ги дадох, макар че всъщност истински големите и красиви водопади могат да си се видят съвсем безплатно от улицата, която е нависоко от другата страна на каньона.

Впоследствие @Eager_Traveler_Paul се оплака, че са го преметнали с куните, които са му върнали като ресто.

 

Ето тук няколко от по-малките водопадчета:

 

И ние, изтипосани пред тях:

 

Из ливадите и около къщурките имаше много интересни фигурки за радост на децата, пък и не само:

Това с крилцата май не е лоша идея, като се знае, какви височини щяхме да качваме в следващите дни...

 

Както можеше и да се очаква, няма и седмица след финала на Световното, хърватски знамена имаше в изобилие:

Че даже и вратовръзката на тоз симпатяга, нищо, че от много къпане синьото беше станало на розово-лилаво 😄 

 

Позволявам си леко да се отклоня от водопадната тема и да споделя, че в тази, сравнително по-затънтена част на Хърватия чак еуфория определено нямаше. Може би по големите градове да е било другояче, но почти не видях хървати, облечени с фланелки в шахматен десен, нито някакъв особен патос от футболния подвиг. За сметка на това в Словения, без сами да го знаем, щяхме да попаднем на гребена на вълната от национална гордост и емоции, отнасящи се до съвсем друг спорт 🙂

 

Иначе Негово Императорско Величество Клъвдий Бух Трети дори нямаше нужда да е в целия си блясък, за да попадне в обятията на твърде начетена фенка 😄 ...

... но, щом съзря сгодна възможност за пиене, брзсрамно я изостави с разбито сърце и се отправи към бара 😮 

 

А едни други птиги го гледаха в захлас, без да помръдват дори...

 

Все пак, ще му съкратим на Бух екранното време, щото нали водопади сме дошли да гледаме 🙂

 

Че даже и един скрит каньон ни се яви изненадващо...

 

Накрая, след много мотаене, излязохме и отидохме и отсрещната страна с безплатните гледки 🙂 

 

За финал пресякохме реката по един понтонен мост, откъдето местните лапищаци се мятаха в студената вода, за да смущават покоя на плажувашите по двата бряга. А, за разлика от спътниците си, аз предвидливо бях тръгнал в този ден по сандали, та да си нагьоля крАците... Събитие, което явно не са счели като достойно за фотодокументация... 😮 

 

И тъй, доста по-късно от очакваното, поехме към босненската граница...

Редактирано 3 септември, 2018 от master_of_germs

[Radnev]

За пръв път ми се случва някой да пише пътепис за пътешествие, в което и аз съм участвал. Всъщност това е много, много яко. 😎Чуждите описания и впечатления те карат да погледнеш мястото и случката от друг ъгъл. Ето, чета и гледам снимките от Слюн😉 и знам, че съм бил там, а сякаш не съм и си викам ебати якото място 😊.

А какво и има на Верчето? Да не я бастисахте, след като аз и Павел си тръгнахме???😯

Сега ми се изяснява защо ми бе дадена самостоятелното легло в Кореница. Щот съм бил дългуч😁. Мерси все пак. А аз дълго време си мислех, че mary иска да, спи в мъжка компанияо😉. Втората вечер mary ми каза, че иска да спи в другата стая, сиреч моята и аз се преместих в мъжката стая.

Слюн беше страхотно. Уна още повече. Аз никога не бях и чувал за тях, а уж съм бродил по тези места някогаш. Уна и Слюн ги видях благодарение на вас. Него ден mary ме вози в Белия лебед, дори по макадам и то в Босна 😜и я поздравявам за целия преход, който направи. Честно казано там някъде си мислех, че част от водопадите ще артисат, но mary не се предаде. Браво mary.

А Travelera всъщност в Слунь го таксуваха два билета. Той обясняваше, че е студент, но вместо това му дадоха обик овен + студентски😁 - хитрата сврака с двата крака.🤣

[bulpa]

Много е забавна тази тема 😀 С нетърпение чакам продължението и различните гледни точки на участниците.

[AlexandraKo]

@master_of_germs, нали, уж не си шофьор? Какво е това МПС, дето си го яхнал?

 

[master_of_germs]

преди 4 минути , AlexandraKo каза:

@master_of_germs, нали, уж не си шофьор? Какво е това МПС, дето си го яхнал?

 

Aаа, аз книжка имам... Вече от двайсет години. Ама какъвто шофЕрът, такова му и МПС-то... Демек дървено :D

[AlexandraKo]

преди 2 минути , master_of_germs каза:

Aаа, аз книжка имам... Вече от двайсет години. Ама какъвто шофЕрът, такова му и МПС-то... Демек дървено 😄

Ооо, здрасти колегааа! И аз така, имам книжка, ма обичам да ме возят, щот, кат карам, не мога да зяпам наоколо и може да изпусна нещо.

Друг е въпросът, че изоооообщо не ставам за шофьор и си го знам.

Редактирано 4 септември, 2018 от AlexandraKo

[mary_shery]

@master_of_germs не беше допуснат да кара Белия лебед, та затова се пробва с дървено колело. 😉 Ама като колоездач много го бива, за разлика от мен.

[patilana]

Ама нямате равни да се оправдавате! Делите първо място!

Я как можели да пишат всички!

Колкото до мен в колата, мисля че щях да се преборя с достата мераклии, за които се сетих на първо четене! Все пак Мери е напълнила и други глави с нейната Словения! Аз така и така ходих в Алпите, можеше да са Юлийските!

Сега млъквам, зашивам си мисленето и оставам в очакване на края. Е, може и да не изтрая с коментар, ама ще гледам да съм кратка! Накрая ще си кажа издържа ли проверката моето търпение или не!

Толкова ми харесва снимката с водата, която се стича по мъха!