дневник (SLO)Veni, vidi, vici!

[master_of_germs]

@patilana, какъв край!? Че това са петнайсет дни, а ние сме още по средата на втория 🤗

Що вода има още да изтече по водопади, езера, надземни и подземни каньони! Що върхове има да се изкачат! Що инвентар има да се изпотроши - телефони, щеки, тояги, кости... И спасителни операции с хеликоптер като в истински екшън 😉 🕵️‍♂️🚁

 

Но все пак друго си е психолог като тебе да ми сръчка темата, че да потръгне. Пък ако и вземе и другият психолог, дето участваше в събитията, да се включи с писания и фотографии, темата ще ливне като водопад... или поне като точено пиво 🍺

 

П.П. Не знам, що трябваше да оплюваш фейсбука - участниците в пътуването изобщо не сме го ползвали за комуникация и логистика. Цялата група се сформира и комуникираше чрез magelanci.com 😉

П.П.П. Хич и не си трай с коментарите! Всякакви такива са приветствани. 😉

 

[cumalissa]

Страхотно преживяване, прекрасни емоции, красиви гледки, яко чувство за хумор! Радвам Ви се от сърце! И чакам още..

[patilana]

Първо на първо, дните ви съм ги преброила много преди да сте тръгнали. Затова ви ръчкам, че не съм от най - търпеливите когато става въпрос за разказ по преживяно. Пак добре, че ти го започна, че ако трябваше да чакаме Мерито, верно щях да се пенсионирам преди края му.

Второ на второ, трябваше да разберем все пак къде сбрахте дружината, защото не видях нищо при нас. Значи предлагам на Основателя да ликвидира личните! И не си глътвам обратно думите за фейса, защото не го обичам.

Трето на трето, светът е оцелял защото се е смял, а аз веднага усетих потенциала на спътниците и това, че са Очаквано добра комбинация за оцеляването на хихикащите в шепите си магеланци. Не си ли съгласен, че бях длъжна да ви сръчкам?

Колегата със сигурност ще се включи когато се наспи и напочива от всички тези непроизносими имена дето си ги изредил в ключовите думи. Щом Раднев си признава, че не е чувал за тях в своята завидна балканска пътешественическа кариера, какво да каже Ийгъра? Не просто сте го накарали да ги срича, ами и сте го превели през тях!

И най - накрая в този край да кажа, че и твоите ненаучили овреме студенти имат нужда от вдъхновен изпитващ!

 

П.П. Ако може шофьорите да кажат как бяха пътищата в  дълбоката хърватска провинция?

[mary_shery]

Пътищата в дълбоката Хърватска провинция бяха почти като в българската. Имаше участъци с добър асфалт, но доста тесни селски пътчета, имаше и участъци почти черен път. Моят усет през цялото време говореше, че сме се загубили докато @master_of_germs ни навигираше по едно приложение. Нямахме хартиена карта, което се оказа грешка. В един момент карах без никаква надежда, че ще стигнем същата нощ. Нямаше никакви светлини вече, само храсти, дървета, животни и един тесен път, от време на време и по някоя кола да ме изпревари (хърватите не са толерантни шофьори и превишават скоростта навсякъде, точно както повечето българи). @Eager_Traveler_Paul се грижеше никой да не си и помисля да спи в колата и почти през цялото време се заливахме от смях, а когато дойде задръстването пред босненската граница, пое управлението на Белия лебед, защото както сигурно вече сте разбрали, аз мразя задръстванията и бях на крачка да влезна в празната лента в насрещното и да се набутам. Често казано това кръстовище беше безумно и пътят трябва да бъде поне   с по две ленти в посока или на две нива, иначе е почти невъзможно човек да си кара между селата в Хърватска без да чака с часове босненците, които явно не могат да си оправят нещата на границата и стават зверски опашки. Излезнахме на хубав път едва някъде преди Плитвичките езера, където един ТИР ни надуваше клаксон и накрая на изпревари с далеч над позволените 70 км/ч. 

Ако някой друг тръгне по пътя към Плитвичките езера, но не по магистралата през Загреб, препоръчвам да не си изключва интернета и да ползва гугъл или друга програма с реален трафик като за целта да избере ръчно избиране на мрежа с цел да предотврати хващане на босненска мрежа. Така няма да се забивате в дълбоката провинция...но пък и няма да имате шанс за близка среща с бухал. 😉

[master_of_germs]

ДЕН ВТОРИ (продължение) - Водопадите на Уна

 

Тъй!... Този следобед трябваше да бъде нещо специално. По няколко причини. Първо, защото Босна и Херцеговина отдавна ми беше мноооого високо в списъка на държавите, които исках да посетя, второ - и Знамето досега не беше снимано там. Но най-вече понеже силно се бях нахъсал Уна е да скритият гвоздей на програмата ни... Един от многото гвоздеи, както се оказа 🙂

Уна си е мое откритие. Едно от многото места, които съм си открил и записал за посещение в тефтерчето след случайни ровичкания в нета. Никой не ми беше споменавал за тази река, нито на живо, нито в magelanci, нито в някой друг пътешественически сайт. Програмите, които от години мислено си редях за Босна, имаха принципно съвсем друга насоченост. Ясно е, че няма да тръгна да мисля по начина, по който го правят туроператорите и да смятам, че Босна е само Вишеград и Сараево, а Херцеговина е само Мостар. При наличието на @mary_shery отпада и варианта за рафтинг по Тара или какъвто и да било воден спорт. Значи, почнахме да го мислим по стандартния начин - да видим кой е най-високият връх, да разберем какви са маршрутите за изкачването му. Покрай това и разни други планини... Ей богу, какви баири има в тая държава - пълнят ми душата като гледам снимки. Та така разбрах, че пътьом за връх Маглич има място, на което може да се спре и след съвсем лека отбивка отдалеко да се види един водопад вдън горите тилилейски на националния парк Перучица. После, логично реших да потърся какви други водопади има в Босна и Херцеговина, освен Кравица, който е доволно известен навред цяла бивша Югославия като "Мала Ниагара". Странно прозвище. Не за друго, ама ако има на Балканите водопад който да заслужава името "Мала Ниагара", то той не е Кравица, а е Щрбачки бук - най-големият от водопадите на река Уна.

Странно е, защо тези водопади са толкова малко известни у нас, докато в същото време хърватите правят голям комерс от иначе доста сходните водопади на Крка и особено от Плитвичките езера. Каквато и да е причината, аз мога само да съм радостен, че съм ги видял, преди да се комерсиализират, което някой ден неминуемо ще стане 🙂

 

Тоя път, в събота следобед, нямаше почти никаква опашка на хърватско-босненската граница и безпроблемно влязохме в Босна и Херцеговина. Пътят минава през град Бихач, където спряхме да заредин Белия лебед с гориво догоре. В Босна горивото е най-евтино в сравнение с останалите държави, през които минахме по време на това пътешествие, така че предварително с mary_shery се бяхме запасили с известна сума конвертируеми босненски марАки. в босна е най-лесно за смятане, понеже Конвертируемата марка е със стойността на бившата дойче марка и има валутен борд. Тоест, едно левче е ни повече, ни по-малко от една конвертируема марАка.

Бихач ни се стори много приятно градче, с хубави паркове покрай бреговете на Уна. Нямахме време, обаче да му отделяме време, тъй като ни чакаше още път, докато влезем с Националния парк Уна. Той е много дълъг и обхваща голям район по протежението на Уна у нейния приток Унац. Има няколко входа. Според нашата офлайн навигация maps.me която показва и пешеходните маршрути, до Щрбачки бук би трябвало да може да се стигне от първите два входа на парка по чакълести или черни пътища. Така че се пробвахме още при първия вход, но там имаше бариера. След няколкоминутни обяснения от страна на пазача все пак разбрахме, че от този вход не ставало и поехме към следващия. Междувременно, на отсещните склонове сегиз-тогиз се появяваха останки от стари крепости от османско време, които вероятно щяха да са прекрасни места за снимки, но трябваше да останат за друг път. 

По едно време асфалтът изчезна и продължихме по чакъл. Бяхме подготвени за това. На около три км преди водопада имаше бариера и там трябваше да заплатим такса от 6 мараки на човек. Чичката ни взе парите, отвори бариерата и тъкмо поехме по още по-тесния път, когато насреща ни се кльопна цял автобус... Айде на заден до бариерата. Пуснахме туристиете да си ходят поживо по здраво, а ние използвахме случая да нащракаме няколко снимки, понеже светлината беше тамън, а отраженията във водата водеха до таквиз зяпвания от наша страна, щото спокойно някой би могъл да си изкълчи челюстта. 😮 

 

После пак поехме с Белия лебед по чакъла и слава богу, тоя път нямаше повече автобуси. Спряхме возилото на една полянка и заварихме все пак някаква начална форма на комерс по балкански - сергийка за билки, чайове, сладка, както и едно заведенийце, но нищо фрапиращо. За сметка на това бяха изградени много беседки за пикник.

Вече беше доста късен следобед и нямаше много хора при Уна.

"Уна не трябва да се пази от хората, а хората трябва да се учат да пазят Уна" 🙂 

 

Всичко това обаче го минахме бързешката и поехме по идеално изградената дървена пътела към страховито боботещия водопад, който беше съвсем наблизо. Но нито снимките, които бях гледал в нета, нито темата на @ruwenzogy и разговорите ми с него, можеха да ме подготвят за тази гледка. Пак ще перифразирам Алеко: Който може, нека я опише, нека я нарисува. Ние не можем... Затова само фотографираме... 🙂

 

Тук с малко зум сме заснели три патета-герои, които се бяха бухнали почти право под 25-метровата водна струя! 🦆🦆🦆

 

Следват няколко по-малки каскади, които могат да се минат и с рафтове. Ние пристигнахме доста късничко през деня, а и с mary_shery рафтинг не става, но Клъвдий Бух Трети успя да им договори едно трипче за без пари... Е, или ако не трипче, поне снимка 😄 📷

 

Ние продължихме да си снимаме, макар че стомахът ми къркореше (оная ми ти баничка с айран, дето взех от Кореница, хем беше гадна, хем хич и не ми стигна за попътен обяд. @Radnev, обаче, като врял и кипял заралия, се беше запасил добре с цяла кутия салам и хлебец 🙂 Хвала на таквиз оправни люде! 😉 Останалите задоволихме само глада си за снимки, което пак е нещо 😉

Е, тука вече нЕмаше как да пропуснат да снимат, когато си нагьолих крАците 😄 

 

Едва ли ще изненадам някого, като кажа, че не ни се тръгваше. Наясно бях, че останалите водоппади не могат да се мерят с Щрбачки Бук и ако бяхме приключили обиколката за деня дотук щеше да е оправдано.. Но все пак продължихме и към Мартин Брод. За съжаление нямаше време да спираме в Кулен Вакуф, който е най-интересното градче в границите на парка. Само снимахме в движение старата крепост.

 

След Кулен Вакуф пътят стана... тегав. Имаше няколко километра с изцяло премахнат асфалт, явно се почваше цялостен ремонт. Присъединявам се към Раднев с аплодисменти за Мери Шери. Бавно, полека стигнахме до Мартин брод, където вече леко притъмняваше. Беше станало осем без пет и ако бяхме се забавили още 5 минути, можеше хич и да не плащаме по още две босненски мараки на човек. Освен това леко почна да ръми, така че направихме един много бърз тегел покрай тамошните водопади. Междувременно, от жената, която ни продаде билетите за парка разбрах, че ГКПП-то при Мартин брод е отворено само през деня и няма как да минем през него. А то щеше да ни съкрати обратния път до Кореница наполовина. Но щем- не щем, трябваше и на обратно да въртим през Бихач.

След водопадите продължихме по една пътечка, докато попаднахме на една неоградена къща, която се оказа местната мелница. Хората предлагаха безплатно да се разгледа, пък ако искаш, да си купиш домашно мелено брашно. Мене обаче друго ме заинтригува 🙂 

Now we speak the same language, дет се казва 😄 Още повече стъклата с ракия се изстудяваха на чешмата.

Все пак не се изкушихме и се прибрахме при Белия Лебед. Беше станало доста късно, ама така и така вече бяхме яко окъсняли, решихме че е по-добре да седнем да вечеряме там в Мартин Брод, което е доста малко селце, но имаше две-три отворени заведения. А и в Босна всичко беше доста по-евтино отколкото в Хърватия. Решено - седнахме и не съжалихме! МАрките ги бяхме почти свършили, но в Босна приемат с готовност всякакви валути, та не беше проблем. Пъстървичките си бяха пресни от рибарниците по реката; аз пък си поръчах телешки шишчета и също останах доволен, както и от хляба.

Единственото, което не беше на висота, е ей тая босненска бира NEKTAR:

Да е нектар, не беше нектар, по-лошото е, че и за бира не ставаше 😕 

E,'апнахме, пийнахме (без шоферката) и поехме наобратно. Уж без да имаме нужда от навигация. И успяхме да се изгубим, но само за кратко. В тъмното и при липса на адекватни табели, завихме не където трябва, но скоро се усетихме, че пътят се качва нагоре по баирите, вместо да е близо до реката, та обърнахме. Дорде се приберем в Кореница, пак си стана среднощ!

 

То и тук си е среднощна доба, та ви пожелавам лека да е, пък, ако ми е останал мерак и утре, може да продължа с Плитвичките езера 🙂 

 

 

Редактирано 4 септември, 2018 от master_of_germs

[AlexandraKo]

@master_of_germs, много красив тоз водопад!

 

[Radnev]

Брей, брей....много напреде избяга @master_of_germs. Аз още сръбската граница не съм минал, той на водопадите Уна вече...😆

А "Нектарът" си го биваше бе mastere, що тъй хулиш хубавата биричка. Аз забелязах, че двамата с @Eager_Traveler_Paul  и друг път се отпускахте да хейтите разни нелоши бири. Най-големия гвоздей беше, когато Traveler ми заяви, че Jelen било боклук, но пък Зajечарско - то било на топ ниво .🙉

 

                                                     

                                                                                                                 „През српско“.

 

Mary поддържа 80км/ч., а аз се движа с около 65. Мъжки обирам всички освирквания. Добрата новина е, че поне не си хабим мигачите.😁

Докато си джиткам, стоя и си мисля. Евала на Mary. Натоварила цяла камара мъжаги и пердаши из Европа🚗. Притеснява ме факта, че това пътуване може да й дойде в повече. Толкова шофиране си е мъжка работа. Сигурен съм, че ще се справи, но натоварването от толкова път в един момент идва в повече за всеки. А това пък обикновено води до излишно напрежение и нерви. Връщайки се назад, откровено мога да заявя, че в някои ситуации част от тези фактори определено бяха на лице.😯

След около 2 часа каране, а може и 3 да бяха 😉 най-после наближаваме Калотина. Имам съмнения относно издръжливостта на бялата колица, но Слава Богу Jetta - та издържа на това първоначално изпитание😉.          

Междувременно се оказва, че не пътуваме за Словения, а за  Хърватска и малко Босна. Уж mary била много влюбена в Словения, но sLOVEnia била за после.

Имам един такъв приятел, който си има приятелка. Те пък имат един общ познат, който живее в Лондон. И като се върне в БГ познатия им, приятелката на приятеля ми първо търчи да види него, но иначе е много влюбена в приятеля ми. Ебаси обърканата работа. 🤨 Нищо не разбирам!!! По пътя до Калотина съм долу-горе в същата ситуация. Добрата новина е, че имам предостатъчно време, за да се справя с тази странна главоблъсканица. 🤔

Малко преди границата започвам да усещам напъни. Изсъхналата shami - пица явно си иска своето. Знам, че преди браздата има една тоалетна. Дори е без пари. Но понякога опашката от автомобили е толкоз голяма, че не можеш да спреш, защото има коли, наредени зад тебе, които не знаят за стомашно-чревните ти проблеми и те строшават от освиркване, което пък те запъва още повече... абе мани, лоша работа. 😯

Докато се чудя как да финтирам колоната, движението внезапно замира. Mary е току пред браздата и явно се двоуми дали да не влезе в Сърбия през насрещното. Виждам, че на задната седалка Мaster Yoda усилено ръкомаха, а Тraveler се е показал наполовина през предния прозорец и май иска да скача в движение. Колата им буквално се тресе. Започвам да се притеснявам да не би някоя тенекия да се отпори тамън на границата.😮 Мигам с фарове и се опитвам да им посоча, че правилния път е надясно. Ситуацията е извънредна, така че пускам и десния мигач. Мразя да цъкам, но в случая е наложително. След дълга дискусия „Белият лебед“ свива в дясно, което е правилната посока 👍.

Понеже не знам какво става долу (граничният пункт е долу в ниското), аз пък свивам наляво. Ще покарам малко в насрещното, но поне няма да имам проблеми с тоалетната. Свършвам работа и се връщам в правилната лента. „Белият лебед“ обаче е току до пункта. Около мен ври от номера D, NL, B и FR. Задръстен съм сред безбройно количество „немци, холандци, белгийци и французи“ 😄бързащи да се приберат по „родните“ си места след "лятната почивка" в Турция. 😂

След малко „лебедът“ минава браздата и отплава за српско. Аз оставам сам. Предстои ни да се срещнем някъде в Хърватско, може би около полунощ, защото по пътя съм си отбелязал туй-онуй ...

 

                                                                                                                                                ***

След около час вече съм в чужбинско. Уж опашката не бе толкова голяма, пък чакане имаше колкото щеш. Нещо смяна на караула ли хванах??? И аз не знам. 😕

Пъркам си аз из српско и славно напредвам. Отбелязвам, че магистралката към БГ е оше по-напреднала. А последно минавах някъде по Нова година, което не бе толкова отдавна. Къде магистралка, къде двулентов, къде отбито движението, пътят си върви и ето, че пред мен вече е Нишко. Тоз град спорен някой много му се кефят, други пък хич. Дали да не взема да свия да поразгледам „Медианата“ на Константин??? Не! Оставям го за другия път. Моите хора са на поне час път пред мене. Ако от тука тръгна на е..м ти страна никой път няма да ги стигна. 😜

След Ниш следва дълга и права магистрала. Мнооого дълга и мноооого права и ааааадски отегчителна.....а аз съм спал има няма 2 – 3 часа. Радиото дъни до дупка. Климатикът и той. Със зверски напъни изкарвам до отбивката за Смедерево (това е на 20-30 км от Белград).  Поглеждам си часовника и осъзнавам, че вече е обяд. Все пак пътувам от Стара Загора. С въртенето из София и висенето на границата са минали 8 часа. Няма никакво съмнение - време е за сън.😴 Но преди това хапвам, че на гладен корем трудно се спи.

Преди да легна си навивам аларма. Още си спомням един подобен случай, при който полегнах за 20 минути, уж да си взема дрямката, та станах след 4 часа. Така, че винаги с едно на ум. 😁

Хъркам сладко 😴, а алармата ме буди след час. Давам си аванс от още 15-20 минути и ставам. Гледам до мене спрял някъв тип от Босна и той хърка. Ебати преписвача. Кой го знае и той от къде, и от кога е тръгнал? 

Паля колата възможно най-безшумно. Бензинче е и мърка като котка. Потеглям и от тук нататък нямам намерение да спирам никъде освен за дозареждане. На газ съм, така че на всеки 300 км. ми трябва бензиностанция, че А-95 ми къса джоба зверски.

Стигам Белград и цепя напряко през града. Има и околовръстно, ама то е мижаво и между двата маршрута няма никаква разлика. А и Белград винаги ме е кефил, така че няма как да не му отдам поне едната чест.

Довиждане и до следващия път. Сигурен съм, че ще бъде много скоро 😎. След краткотрайното разнообразие на Белград отново започва безкрайното магистрално бацане. Коли, асфалт, мантинели и бетон. Господи, така мога да обиколя целия свят и все едно не съм си излизал от назе!!! 😕. Добре, че имам коз в ръкава. 😎

                                                                                                                           ***

Последната Нова година въртяхме през Славонски брод, Осиек и Печ. На сърбо-хърватската граница видяхме някакви траншеи, но нямаше време да ги гледаме. Е, сега имах. 😃 или по-скоро и сега нямах 😕, но магисталното отегчение ми бе дошло в повече, така че заслужавах малко разнообразие. 🙂

Става дума за Споменишки комплекс „Сремски фронт“ или казано с други думи най-тежкото сражение на Балканския полуостров през Втората световна. Макар и накрая на силите си Германия, подкрепена от хърватските усташи, удържа фронта в продължение на 7 месеца. От другата страна пък са Червената армия и партизаните на Тито. Или по-скоро обратното, щото Титовите хора са наистина, ама наистина много. Не като "нашите" партизани например. 😂 Най-важното за мен обаче бе факта, че тук са дали живота си над 600 български мъже.

Поклон!!!

Ето я и тяхната плоча:

Към мемориалната част имаше и не лош музей, включващ експонати на леки оръжия от WWII. По-тежките бяха струпани на куп. Не бяха много, но пък бяха автентични, използвани преди 70 години за убиване на хора:

Уредникът бе младо момче и много ми се кефеше. Няколко пъти ми обясни как преди месец тук дошъл цял автобус български военни и оставил куп венци. Най-често обаче повтаряше, че хърватите са били bad guys 😁и тогава и сега. Поговорихме си и за т.нар. „великосрпска агресия“, започнала през лятото на 1991г., говорихме си за оръжия, после си говорихме за Голфове, щото и той имаше като моя.

Накрая, макар и с нежелание, трябваше да тръгвам. Това бе „мъжко“ място. Ако бях в колата на mary едва ли щях да го видя. 😯 

Както съм казвал и по-рано, mary е момиче с характер, което е похвално👍. Но както всички знаем всяко наше качество си има добри и лоши страни - като братята Ин и Ян, вeчно вкопчени в битката между доброто и злото. В последствие щях да забележа, че Mary много-много не обича да спира (даже хич) на места, които не са й по вкуса. Тя си има програма и се движи по нея или пък си построява програмата по свой вкус и желание🙃.

За мен това не бе никакъв проблем, защото аз също си имах програма и с оглед начина ми на пътуване нямах никакви проблеми да я следвам. За спътниците на Mary обаче не винаги бе така.

Така, че макар и след 1000 км. път 🤣, започвах да бера плодовете на самостоятелното си пътуване 🚗.

 

Следва продължение: "През Хърватско".

 

 

Редактирано 5 септември, 2018 от Radnev

[patilana]

@master_of_germs, много ми харесаха първите три снимки от поста ти. Понеже и аз имам подобни от съвсем друго босненско място, явно тази страна е като бисерче в мида! Хич не лоша идея за миткане, макар и не съвсем лесно за изпълнение.

@Radnev, добре че си ти да ни просветляваш колко малко знаем за Балканите и да ни показваш такива примери за национална гордост! Благодаря ти!

Пък като чета размислите ти за "програмката" си казвам какви щастливци сме ние, четящите тук ! 3 в 1 наистина е добра комбинация!

Много, много благодаря и на тримата.

 

[mary_shery]

За мен Slunj беше изненадата на пътуването, не знаех, че там има водопади, още повече толкова красиви! Имаше и малка пещера и приказна градинка! 🙂 Водопадите на Уна пък надминаха очакванията ми и трайно се настаниха някъде сред първите места на най-впечатляващите водопади и гледки изобщо, които съм виждала на живо! Пъстървата в заведението при водопада Мартин Брод беше чудесна. Харесах си и два замъка по пътя, но трябва да намеря как се казват нейде из нета и да си ги впиша за посещение за следващ път в Босна. А такова ми се иска да има, защото страната предлага много!

[patilana]

И малка пещерка казваш, и приказна градинка ...
 

[master_of_germs]

преди 1 час, patilana каза:

@master_of_germs, много ми харесаха първите три снимки от поста ти.

 

Леле, изпъчих се от гордост 😄 Че то две от тия три снимки съм ги правил с мойто Ленче, което точно в Словения охладня към нежното ми докосване (Lenovo-то отдавна беше със счупен дисплей, но точно по време на пътуването вече отказваше все повече и повече да реагира на командите ми по тъч-скрийна 😄... "Аз не искам такава телефонна любов..." )

Ама трябва да признаеш, че след като делим първото място по оправдания, то е ОПРАВДАНО да сме ви поне някаква конкуренция за наградата за новосформиран магелански отбор на годината 😉 

 

Аз пък много се възторгвам на разказа на @Radnev, който ни следва по петите със "сивия буревестник" 😄 🦇...(емоджи с буревестник не видях, та и с пролепче ще мина метър)... Аз ви разправям простотии, той зад мене замазва, или по-право напълно доразмазва 😄 

 

Колкото до изненадващата за Раднев програма из Хърватия и Босна... Ние разигравахме много варианти до последно, които зависеха най-вече от това, кога Верчето ще тръгне от Мюнстер и кога ще пристигне в Блед. А пристигането щеше да стане чак в понеделник вечерта. Тоест, имахме да запълним 4 дни... Всъщност три, без първия, който мина изцяло в пътуване. @mary_shery може и да си е своенравна и да не отстъпва от програмата си, за да се съобрази с останалите, но Вяра пък е абсолютният непукист в това отношение. Тя си пътува, когато си реши, както си реши и до последно търси начин да оптимизира разходите си. Което значеше да планираме в дните без нея обектите, за които се плащаха солидни входни такси - а именно Плитвичките езера и Шкоцянските пещери. А тя щеше да се присъедини само за планинската част от пътуването.

 

Иначе за това пътуване си бях записал един донякъде тематичен диск с музика. Съответно знаковата за този босненски следобед беше ето тази песен 😉 

 

 

Редактирано 5 септември, 2018 от master_of_germs

[patilana]

преди 23 минути , master_of_germs каза:

и поне някаква конкуренция за наградата за новосформиран магелански отбор на годината 😉 

 

 

@Radnev

@mary_shery

Тук съм съгласна. Все пак като изпъкнем на фон на вас, победата ни ще е още по - сладка!!!

Надявам се, че всички отбори ще се убедят колко е интересно всеки да си казва неговото изживяване и да последват примераВъпреки това, вие ще сте пътеописателите на годината, сигурна съм.

Жалко за Ленчето! Хубаво си е било, ама какво да се прави, всичко има край. Точно то така ни развесели при последните си издихания с онова Пипешко писмо за счупването си от висините словенски! Да вземеш да го поправиш ако е възможно!

 

П.П. Не можах да изтрия Раднев и Мерито, ама нищо. Те така или иначе са навсякъде из тази страница.

П.П.П. А, останал само Раднев

Редактирано 5 септември, 2018 от patilana

[AlexandraKo]

Абе, @Radnev  си е култур-трегер, от всякъде!

Присетих се за ония му новогодишни преживелици и си представих  културо-планинарския сблъсък, който има опасност да последва нататък. Лебедите само по планините искат да се катерят, от бира не отбират - надушвам драма...

@master_of_germs , лелеееее, как елегантно се изразил: “ оптимизиране на разходи”:)))))))

Ще навиря копита от смяяяях!:))))))) На стиснатите вече им измислих име: ОР - оптимизатор на разходи.

Редактирано 5 септември, 2018 от AlexandraKo

[Гост]

Аз само да кажа, че се размазвам от завист какво яко пътуване сте си спретнали... И рязко ми се прииска на Балканите.

Поздрави за компанията с Черна гора от въздуха 🙂 Доставяте ми огромно удоволствие!

 

[Radnev]

„През Хърватско“.

 

Непосредствено след „Сремския фронт“ бе и Хъраватско. Границата е на „метър“ разстояние, но този метър нямаше да бъде като другите. Бая граници съм минавал, но тук опашката наистина ме стресна. Комшуларите от D, NL, B и FR бяха много, ама наистина много ви казвам😮. Два часа и половина висене. Баш срещу слънцето. Метър по метър. Колите прегряваха, съединители отдавна пушеха. Някои си бяха вдигнали предните капаци и така си се придвижваха.

Току зад мен някакъв Ford си хвърли й водите. Слезнаха две възрастни туркини. За къде бяха тръгнали двечките само техния Господ си знаеше. От сумати време ги гледах как си стоят спокойно на климатик и хич им не дреме. Но при това висене на място, адска жега и аспухови изпарения в индустриални размери, белата бе въпрос на време.

Слязохме няколко мъже, но нищо не можеше да се направи. Преливника на колата се бе превърнал в исладски гейзер (@Eager_Traveler_Paul знае най-добре за исландските гейзери– 😉). Ако не бе настанала тотална щета, трябваше да чакат колата да се охлади, което в тази жега нямаше да бъде хич бързо. Зад тях настана адското мазало. Добре, че бях напреде😃.

Докато отзад наставаше паника, около мен сякаш колите се поразредиха. Смених няколко пъти колоните и най-после бях на КПП – то. Минах за 20 секунди. Ебати, толкоз чакане за 20 секунди... 😆.

 

 ***

Вече съм в Хърватско и ми остават някакви си 4-5 часа път🤣. Знам, че най-близкия път до Плитвице е през Босна. Чудя се дали да не свия от там. Знам го пътя. Mинавал съм, но преди 5-6 годин и спомените ми са избледнели. Докато се чудя осъзнавам, че съм забравил да си сваля  карти за навигацията. Фъкинг Шит. Явно Travelera не е единственият забраван в тази група 😜.

С оглед на ситуацията, решавам че пресичането на нови граници не е препоръчително, така че просто ще си карам по „царския“ път, който ме отвежда към Поповача и Сисак.

След Поповача най-после излизам на истински път. Има селца, има градчета, има завои, има насрещно...и табели има, но и те, точно като в нашенско май са сложени само, за да те объркат🈲️. На няколко пъти ми се налага да слизам и да питам. Някакви дядовци ме упътват и то все в грешната посока, но някак си се оправям.

На едно от кръстовищата се вливам в някаква колона. Трафикът става твърде интензивен за тази забутана част на Хърватско, което ме кара да се замисля. Оглеждам колите и виждам, че повечето от тях са с босненски номера. Всъщност съм на отклонението за Topusko, за което е писал и @master_of_germs(точно там са се оплели, но пък са срещнали бухали, лисици, лъвове и тигри – 🦉🦊🦁🐯).

Усещам се на време. Това не е моят път и се връщам обратно🔄.

Плитвице наближава. Кафявите табели започват да се редуват все по-начесто. Адреналинът ми се вдига и имам чувството, че съм се качил на колата преди 20 минути. По едно време някой ме настига и нещо ми мига, давам му път да мине, но той не изпреварва и продължава да кара заврян в задника ми 😡. Тоз селски бек започва нещо да ме нерви и настъпвам здраво. Завоите са много и стават все по остри – перфектни условия за малка колица с голям двигател. 150 бензинови коня се отприщват и селския бек започва да изостава. Тамън да го оставя далеч назад и оня взема, че ми пуска буркан🚔 

Лелииииии ква стана тя 😮. Колко ограничения направих на трески, просто не е истина!!! Тука 100-200 евро не ми мърдат, ако не съм за нещо по-тежко, да пази Господ. Спират пред мен и слизат. Мъж и жена. Цивилни са. Колата също е без обозначения, но пък има буркан. На гърдите им се махат някакви значки, но не мога да различа нищо по тях. Вземат ми документите и отиват в тяхната си кола. Тез пък да не са някакви измамници, започвам да се чудя???🤨  Ако са опрели до жертва като мене, значи са много зле. 😂

След няколко минутна проверка, жената идва при мен и ми проверява багажника. След като установява, че е пълен с непотребни боклуци, като палатка, спални чували и др. подобни, ми връща документите и ми вика: „Браво. Добре возиш!“. После се качва в „цивилката“ и отпрашват с мръсна газ.🚓

Ебати кефа 😆. Или както вика @Eager_Traveler_Paul „Кеф на буци у каруци!“ Е, тва е да си балканец, баце!!! Ако това ми се бе случило в Словения, сигур щях да се връщам с рейса от Любляна 🚌.

След тази случка нищо не може да ме спре 🚀. Скоро съм и в Кореница, където пък ме очаква нова изненада – този път приятна. Звъня на @mary_shery и я питам где са? Тя ми казва, че въобще не е наясно, защото са пристигнали преди 10 минути. Уф, олеква ми! Мислех, че са ме чакали много часове наред.

Според @mary_shery, за да ги намеря трябва да карам по главния път и да свия някъде в дясно. Случая започва да ми мирише на „Oвчокупелската афера“, така че решавам, че ще е по-добре да звънна на нашия @master_of_germs. След няколко минути цялата група ме чака на отбивката за „Dedy House”, където сме настанени. Горе заварвам и „Белият лебед“.

Още утре ще летя на крилете му към Босна и водопадите „Уна“ 🏞️.

 

П.П. На следващия ден сме заедно на водопадите в Слун и на Уна. Така че очаквам включване, след като @master_of_germs опише Плитвице и пътуването им към Словения, което беше в един ден. Аз на Плитвице съм бил, така че него ден отново имах самостоятелна програма. После с малки изключения сме били заедно, почти до края, когато аз и @Eager_Traveler_Paul си тръгнахме няколко дни по-рано и направихме нощувка в Любляна.

Редактирано 6 септември, 2018 от Radnev

[Meidj]

На 27.08.2018 г. в 1:17, master_of_germs каза:

Те няма защо да го доказват тепърва.  Доказали са го на всички. За разлика от балканците, не се раздърлиха във военни конфликти и си оправиха държавата.

Аз пък имам мноооого близки приятели словенци и надълго и широко сме го разисквали този въпрос, а пък и от прякото ни общуване съм останал с пълното усещане, че са си стопроцентови балканци  в прекия и преносния смисъл на понятието, колкото и някои от тях да опитват да "австреят". А това "оправиха си държавата" е доста субективно мнение. Примерно последния път един от тези словенски балканци ми се оплакваше как в Словения били най-дебилните и непропорционални пътни такси и глоби в цяла Европа. И беше прав. Дет се вика, мерси за такава "оправия", балканската "пропаднящина" е сто процента за предпочитане пред тази "пластмасова" европейска фасада и това не е само моето мнение, а и на много от народните словенци 😉 

 

Относно езика на словенците, който имах голямото удоволствие да изучавам за кратко, имам чувството, че са взели произволни думи от всички останали слАвЯнски езици и са им придали някакво коренно различно значение, колкото да си изпишат, че имат някакъв уникален и отделен език 🙂 Голяма комплексарщина се вихри там, но като изключим това, са си много готини хора, широкоскроени народни хора като повечето балканци 🙂
 

 

[mary_shery]

Аз пък не разбирам какво се оплакват от пътни такси като такива няма, само винетки. Няма нито един платен път освен 1-2 планински прохода (към Мангарт и към Логарската долина) с цена 5-7 евро на кола. А глобите трябва да ги има, за да има ред по пътищата. Неслучайно може би това са едни от най-толерантните и спокойни шофьори, с които съм била на един път. Аз също стриктно си следвах ограниченията, а светещите табели в почти всяко село "Ваша хитрост" също много добре напомняха, ако нещо съм се разсеяла.

[master_of_germs]

Дааа, "hitrost" (т.е. - "скорост") ми е убедително на първо място сред шашавите словенски думи 😄 

А за пътните такси съм съгласен с @mary_shery. Словения е достатъчно малка, за да бъде прекосявана и по немагистрални пътища, за които нито се дължат такси, нито се изисква винетка. @Radnev си изкара цялото пътуване в Словения, без да си взима винетка. На този фон таксите в Хърватия са си направо нечовешки.

Няма такова нещо като непропорционална глоба за нарушение на пътя. Глобите трябва да са безбожно високи и всичко да е документирано на камера и да има нулева възможност да се измъкнеш с даване на пари на катаджиите. Само тогава ще се постигне ефект и ще спрат балканските изцепки на селските бекове по пътищата. Точно на път най-добре си проличава рязката граница между словенци и балканци. Хвала на "австреенето" им, бих казал 🙂 

[Radnev]

Мисля си, че целия спор относно това какви са словенците по манталитет е доста интересен и в същото време толкова всеобхватен, че някой може да стане професор на мига ако го разреши. 

Според мен категоричното разделение на балканци или небалканци за словенците е невъзможно. 

Чисто географски, не знам къде точно свършва Балканският полуостров, но си мисля, че не е и толкова важно. Румъния, чисто географски, също стъпва много малко на Балканите, но определено бих ги нарекъл "балканци", въпреки че някои части на страната хич, ама хич не ми "балканеят".

Друг пример. Наскоро бях в Турция и мога да кажа, че толкова си приличаме с тез хора от Изток, че повече няма накъде. Ако някой обаче ни каже, че "турчеем" направо ще го намразим. А турците балканци ли са или не са??? Или пък ние сме ориенталци, може би??? Ебати главоблъсканицата.😁

Словенците за нас "австреят", но ако им кажете това на тях, сигурно ще ви намразят. На вр. Плана си говорих с две словенски момчета. От другата страна на върха бе Австрия. И двамата в един глас нареждаха австрийците, а от един момент започнаха и да плюят отсреща. Доста балканско бих казал.

В същото време държавата им е много чиста, подредена и спретната. Правилата се спазват - не говоря само за пътищата. Много европейско бих казал.

Стандарта им е много висок. 19 500 USD среден нетен годишен доход. За сравнение, най-развитата страна от "Източния блок" след Словения е Чехия със среден нетен доход от 12-13 000 USD. Има, има разлика. За останалата част от "Блока" да не говоря. И за всичко това си има причини.

Така, че всеки може да изрази мнението си и нека го направи.

Моето мнение е, че словенците не са балканци. Да, със сигурност в характера и манталитета си имат и балканско, но то е много по-малко от останалото. Така, че в по-голяма степен подкрепям тезата на @master_of_germs.

По-важният въпрос обаче е друг. И той е: "Какво е да си балканец?". И мисля, че точно в тази насока трябва да бъдат приемани твърденията на @Meidj. Словенците не искат да са балканци. Добре, нека да не са. Нека са европейци, щом според тях е толкова лошо да си балканец. И тук отново всеки може да прецени за себе си толкова ли е лошо да си балканец? И най-важното - можеш ли да живееш по онзи тертип - немският???

Ето, аз съм балканец до дъното на душата си!!!

Нервя се лесно, избухвам....хвърлям се да правя нещо с главата напред без да ме интересува дали насреща ми има бетонна стена. Ако трябва ще я строша с глава. Блъскам, блъскам и стената е на път да падне, но нещо вземам, че се демотивирам. Писва ми и зарязвам всичко. Започвам нещо друго или просто хващам пътя и изчезвам някъде. После се връщам, ама това което съм започнал се разпаднало. Почвам го отначало. 😂  

Не е много ефективно, но за сметка на това постоянно съм на гребена на вълната. Гот ми е. Чувствам се жив. Правя това, което искам и така както го искам, пък ако ще всичко да се бастиса. Или казано с думи прости: "Аз съм балканец!!!".😎

И понеже се отплеснах, нека все пак да завърша със Словения - хареса ми много, страхотна държавица. Но sLOVEnia - едва ли ...🤨

 

Редактирано 7 септември, 2018 от Radnev

[patilana]

На 6.09.2018 г. в 19:27, master_of_germs каза:

@mary_shery
@Radnev

. Глобите трябва да са безбожно високи и всичко да е документирано на камера и да има нулева възможност да се измъкнеш с даване на пари на катаджиите.

Да и да се взема пример и от Ботсуана.

преди 22 часа, Radnev каза:

Мисля си, че целия спор относно това какви са словенците по манталитет е доста интересен и в същото време толкова всеобхватен, че някой може да стане професор на мига ако го разреши. 

@master_of_germs

@Meidj

 

Аз пък бих казала, че ще стане професор само от публикациите си по въпроса.

Иначе объркацията по въпроса в днешно време, според мен, идва от това, че все пак 27 % от територията на малко над 22 хил. кв. км си е част от планина с доказан балкански произход.

Пък чувството за принадлежност по нашите земи идва от това, кой те е владял последните 500 години. Пък и не само по нашите де.

[master_of_germs]

ДЕН ТРЕТИ - Плитвички езера

 

 

В този ден имаше вода отвсякъде... Езера под нас, водопади пред нас и върху ни се изсипа истински потоп.

Събудихме се рано, защото целта ни беше да сме възможно най-рано при езерата и да нямаме проблем с намирането на място на паркинга.

@Radnev , който вече беше ходил на езерата, ни посъветва да паркираме при вход номер 1, при долните езера, защото на другия вход в средата на парка става по-голяма лудница и много се чака при корабчетата. А и заради прогнозата, която беше за нестабилно време и се надявахме да видим колкото може повече, преди да ни навали.

Паркингът се плаща на час (7 куни за час), а нашата обиколка продължи почти 7 часа, макар че можеше и доста повече да откараме, но очаквано ни наваля накрая. В това време Раднев се отправи към Карловац за самостоятелна програма.

 

Входът за езерата е прескъп, като цената зависи от сезона. През лятото трябва да си приготвите по 250 куни, което си е почти 35 евро... Мисля, че е най-скъпият вход, който някога за нещо съм плащал и си признавам, че още ме свива жлъчката, като си го припомням, пък @AlexandraKo, нека си ми лепне етикет ОР, ако ще 😄 Ама аз си имам четвъртинка габровска кръв и в такива моменти точно от тая четвъртинка ми капе от сърчицето...

Ама платих си ги като поп, докато останалите изхитряха и минаха със студентски билети (за 160 куни)... Всичките младеем в нашия отбор, но @mary_shery и особено @Eager_Traveler_Paul, са си доволно млади, че да не ги заподозрат...

И само като си помисля, че същият аз преди десетина години бълвах змии и гущери примерно по жабарите, които са заградили водопада в Тиволи в границите на Вила Грегориана и искат да се плаща за това... И че тогава обикалях няколко километра, докато намеря място, откъдето да ми се открие безплатна гледка към водопада... Все още съм раздвоен по този въпрос. Смятам, че природата е на всички и че не бива да се ограничава достъпът на хората до природните красоти, освен ако наистина този достъп е увреждащ за екосистемата. Това, което хърватите са постигнали, е да ограничат почти напълно достъпа до Плитвичките езера за самите хървати, и да изстискват паричките на чужденците. За хърватите тия такси са си също толкова безбожно високи, колкото и за нас. Не че успях да си съставя някаква пълнокръвна картинка за Хърватия, но това, което видях, ми потвърди разказите на @mary_shery, а именно, че в Хърватия по туристическите места цените са толкова необосновано надути, че самите хървати трудно могат да си позволят да почиват в собствената си страна.

Иначе Плитвичките езера са прекрасни, и докато човек не отиде да ги види, не може да си представи мащаба на мястото, както и това колко много вода се излива (а ние изобщо не бяхме ги уцелили в най-пълноводния период) и колко много са водопадите... Признавам си, че в един момент вече просто си ми писна да виждам поредния водопад, който вече не можех да различа от предишните.

Красиво е, направо си е великолепно, но... голямото НО!... Толкова е пренаселено на определени места по дървените пътечки. Това (заедно с цената) поне при мене доста притъпи усещането. Според мене най-добрият начин да се наслади човек на езерата е да си отдели повече от ден, като си намери начин в другите дни да се отдалечи леко и да може да погледне част от езерата отдалеч и отгоре, така както беше направил @ruwenzogy. Или да пробва да стигне до езерата с по-дълъг преход от други части на парка, кото едва ли са заградени. Поне при най горното езеро почваха множество вече планински маркировки към различни места с неколкочасови преходи.

Няма да ви заливам с информация за различните езера и водопади. Поне за мене този път нямаше абсолютно никакво значение кой водопад и кое езеро как се казват, колко са високи или дълбоки. Всичките езера, водопади, растения, рибоци и прочие трябва да се възприемат като един общ "организъм". Внушителен. 

И все пак, ако трябва да избере дали Плитвице или Уна да посетя втори път (с много леко колебание) ще избера Уна. Просто всеки отива при Плитвичките езера с големи очаквания. И те се опрадават. Ни повече, ни по-малко. А Щърбачки Бук на Уна ми надхвърли очакванията многократно 🙂

 

Дорде ги разтягах всичките тия локуми, що вода изтече...

Време е да спра с приказките и да ви почвам със снимки 🙂 

 

 

НА мястото, където се взема корабче, за да се прекоси най-голямото езеро по дължина, се бе насъбрала тълпа, но не твърде многобройна, така че чакахме не повече от петнайсетина минути и се качихме на второто корабче, което дойде.

 

Това тук вече е най-горното езеро, няма повече водопади. Признавам си, че тук вече отчаяно търсех тоалетна, и тя се оказа съвсем близо, точно до най-горната спирка на автобусчетата. По принцип мислехме да си се приберем пеш, без автобусче, но дорде се олекча в тоалетната, взе да ръси дъждец. Изядо един сладолед, докато изчакаме автобусчето. Бяха се събрали много хора и се притеснявах, че няма да ни побере, но се оказа, че дойдоха два електробуса, а и с по няколко "вагона", така че места имаше за всички. Като слязохме, валеше вече по-силно, така че сложихме дъждобраните. ом дъждът понамаля, решихме все пак да направим една последна отсечка пеш за снимки по-отгоре.

 

Успяхме да отидем до колата, преди пак да почне да вали.

Време беше вече най-накрая да се отправяме към тази sLOVEnia, след толкоз отбивки по пътя.

Небето обаче се погрижи да ни забави още няколко часа в Хърватия. Тръгнахме по един тесен път в пресечена местност с цел да излезем на магистралата в посока Риека. Обадихме се и на Radnev да потегля от Карловац. В един момент обаче над нас небето просто се разтвори и се изляха не знам си колко литра вода на квадратен метър. НА два пъти просто спирахме, защото нищо не се виждаше и при първият сгоден случай, когато видяхме заведение край пътя, се метнахме от колата през поне педя дълбоките локви за хапване на сушинка. ИЗобщо не знам в кое село беше, не помня и името на заведението, но беше хърватски еквивалент на популярното у нас име "Ловджийска среща". Профилактично си взех два горещи чая с лимон и мед, в добавка къмкебапчетата с мнооого лучец, че да преборя някакъв вирус, който усещах, че подмолно ме налазва...

Разгеле, след около два часа изгря и бързо стигнахме до магистралата, която плавно се спускаше сред красиви върхове към адриатическия бряг...

 

...Успяхме леко да се объркаме с навигацията и вместо директно към Sловения, взехме, че излязохме от магистралата и си направихме едно панорамно преминаване през Риека. РАднев пък, в неговия си стил съвсем преднамерено си минал през Риека, че и през Опатия, за което очаквам да разкаже 🙂 

А нашето влизане в Словения ще остане за след като приключи тазвечершната магеланска сБирка.

[AlexandraKo]

Малиииии, ма тия, верно големи скъпари!Ние преди доста години сме ходили там, не си спомням, да е било толкова скъпо.Споко, ОР-то не заплашва! За сега:))))))))))))

[neuromancer]

преди 4 часа, master_of_germs каза:

Смятам, че природата е на всички и че не бива да се ограничава достъпът на хората до природните красоти

Едно време и аз така смятах, но се нагледах на тълпи от десетки хиляди души на Седемте езера, хора печащи скара върху табелка "не пали огън", екопътека, минаваща практически през сметище, така че вече смятам, че нищо поне малко интересно не трябва да е безплатно. ..

[Radnev]

Поздравления за Трета част @master_of_germs.👍

За мен Плитвичките езера са сред най, ама най-красивите места, на които съм бил от гледна точка на природа. Ако някой е истински любител на природата трябва да ги посети ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!!

Сезонът обаче явно наистина е много важен, защото при вас водата е била малко, бих казал много-много малко.

Добре, че не дойдох, щях да дам едни грешни пари, само за да се ядосвам и да си развалям невероятните впечатления. 

Когато аз ходих кейовете на езерото бяха под вода и лодки не плуваха. Дървените скари на много места бяха потопени и трябваше да се гази в ледената вода, което пък отказваше 90% от посетителите, така че много водопади си бяха само и единствено за нас. И понеже накрая бяхме целите мокри слезнахме точно под "Велики слап". Това не бе просто вода, а истинска стихия. Не можехме дори да си чуем какво говорим.

Аз го коментирах още на снимките, които качихте със знамето - "Велики слап" не можах да го позная.

Ето няколко снимки. Всеки може да направи разликата:

А за цената - не си я спомням. Но ако беше толкова висока (35 евро) със сигурност щях да я помня.🤨

А иначе съм съгласен с @neuromancer, че всичко що е забележителност трябва да има някаква такса, пък било тя и символична. Иначе всичко набързо-се осира. 

Цените на хърватите наистина са силно завишени, но само на най-известните и комерсиални места като Дубровник, Сплит и още няколко други места. Още помня как едни приятели ядоха миди в стария град на Сплит за 80 лв. 😁 Но всичко това е с оглед огромния туристически поток и то от Западна Европа. Все си мисля, че който и да било хърватин, едва ли би тръгнал да се насажда на някое от тези места. Това е все едно някой българин да се нацеди в къща в стария град на Несебър 😂

 

 

Редактирано 15 септември, 2018 от Radnev

[master_of_germs]

Е, и аз си попромених мнението с течение на годините. И точно Седемте езера е фрапиращият пример. Но за там има безчет нарушения. Първо трябва да се забрани изцяло достъпът на джипове и всякакви МПС, след като така и така има лифт. Друг е въпросът дали изобщо ттрябваше да има лифт. Билетът за лифта е на нормална цена според мене. Нито прекалено скъп, но е не и чак толкова евтин, че всеки да ходи веднъж месечно. Освен това броят на туристите може да се ограничи чрез съкращаване на работното време и капацитета на лифта, ако има воля за това (не че има такава 😞 ). Другото, което е ужасно дразнещо, са конете, които се ползват за разходки. Щото един кон замърсява и уврежда състоянието на тревата и пътеката колкото поне десетима човека. Аз съм за това да има такси за вход в национален парк, но те трябва да са съобразени. Хърватите мисля, че правят нашата грешка, но не чак в такива пропорции. Рекламират усилено едно красиво място, улесняват всячески достъпа до него и после ще се чудят, защо природата не се опазва. Щото рекламата им е толкова усилена, че високата такса за вход не спира тълпите. 

 

Иначе нашето непредвидено замотване в дъжда и в Риека ни изяде доста часове и въпреки че бяхме пред @Radnev, вече си окъснявахме от графика. А в Словения имахме работа да вършим преди да приключи денят.

@mary_shery да каже какви бяха магистралните такси по тия участъци от магистралата, азз само помня, че вече преди границата на излизане от магистралата ни взеха едни последни 9 куни. 

Имахме малко перипетии с намирането на правилната словенска винетка още в Хърватия. Във всички бензиностанции, в които попитахме, имаха само седмични винетки, което нас не ни устройваше. Трябваше ни месечна (която е 30 евро, докато седмичната е 15 евро). Това, че влязохме в Словения по немагистрален път, все пак беше успокояващо, но трябваше вече в Словения да се снабдим с винетка преди да излезем на магистрала. Успяхме да намерим след няколко километра преди да влезем в градче, което се казва Kozina 😉 Преди това обаче спряхме за една пиш-пауза, където @Eager_Traveler_Paul влезе в един филм на ужасите - химическа тоалетна DIXI... Белият Лебед придоби остър амонячен мирис и останалите не се престрашихме 😄 

Със закупуването на винетката обаче не бяхме приключили с перипетиите по бензиностанции. Трябваше отново да посетим бензиностанция, и то задължително да е от веригата Petrol. И беше важно да е още същия ден, когато влизаме в Словения. На бас, че не можете да се сетите за причината! 😉

На пръв поглед е странна... Ноооо, трябваше да си закупим членство в Словенския Планинарски Съюз!

Това беше много важна част от нашия "ОР" подход 😄 Не само, че така си "връзвахме гащите", ако случайно някой от нас се бастиса в планината. Полагаше ни се дори и спасителна операция с хеликоптер за тези 25 евро на човек (в интерес на истината станахме свидетели на спасителна операция още на по-следващия ден). По-важното за нас беше, че с тези членства в Planinska Zveza Slovenije ни се полагаха отстъпки (30 до 50%) от цената на нощувките в хижите стопанисвани от планинарския съюз... А ние планирахме да спим само по хижи от следващата вечер до края на престоя си. Така че от това членство реално спестихме над 50 евро накрая.

Намерихме бензиностанция Петрол на един сложен пътен възел и съм много доволен от реакцията на персонала. Бяха млади момчета и определено никой от тях не беше попадал на казус като нашия - чужденци да искат словенски планински застраховки в бензиностанция. Малко се панираха, но реагираха много позитивно, а и Мери знаеше точно какво се изисква. @Eager_Traveler_Paul отново имаше отстъпка, тоя път на младежки признак (<26 г.)

Като се заплатят тези членства, до 24 часа трябва да се получи код за активация по мейл и да се попълват данни в съответния уеб-сайт. 

 

Междувременно, още преди да минем границата ми беше станало ясно, че няма да стигнем в хостела ни преди 20 ч, което уж беше крайният срок за чек-ин. Но се свързах с хостела и оттам бяха много любезни и казаха, че ще ни изчакат, само да ги уведомим, като наближим. В крайна сметка закъсняхме около час (освен Раднев, който вече по навик дойде много по-късно, та хората чак ни оставиха ключа за входната врата за през нощта)

 

Хостелът се казваше Шкрла https://www.booking.com/hotel/si/hostel-skrla.bg.html?aid=397639;label=gog235jc-index-bg-XX-XX-unspec-bg-com-L%3Abg-O%3AwindowsS10-B%3Achrome-N%3AXX-S%3Abo-U%3Ac-H%3As;sid=e8ee6a9ab7e052806ff6c6b11956e33d

и напълно си заслужава перфектната оценка. Намира се буквално на 50 метра от билетните каси на Шкоцянските пещери, и ако Уна беше пирон, то Шкоцян си беше цял дюбел в програмата ни (но за това - в следващия епизод!). Спахме за по 16 евро на човек в стая за шестима (но си бяхме само ние четиримата) със собствена баня, което ми дойде дюшеш. Вирусът вече ме беше погнал по-здраво и усещах, как ме втриса. Мене обикновено болестите винаги ме удрят в корема и този път не беше изключение. Останах да вардя тоалетната и да се наквася под горещия душ, а @mary_shery и @Eager_Traveler_Paul се отправиха на куест да търсят вечеря в съседното село. Поне тази вече щяхме да се наспим добре. И без това на следващия ден първото влизане в пещерите щеше да е чак в 10 ч. 

 

Редактирано 15 септември, 2018 от master_of_germs