дневник (SLO)Veni, vidi, vici!

[Crazy Horse]

Чудни снимки сте направили, браво на вас! Radnev, бях чувал за този словенски парламент, че е грозен, но ти разби всичко детско в мен. Но, като изключим това, Словения наистина доста прилича на Австрия, поне по снимки. Не съм ходил там, но определено ми е доста нагоре в списъка. Тъкмо миналата седмица питах един мой приятел и така да се каже испански магеланец, какво ще каже за Словения. Той ми каза, че било като Австрия, само че говорели славянски език.

[Eager_Traveler_Paul]

@master_of_germs  Малеее, действително не се шегуват словенците. Страхотни и модерни заслончета, които не нарушават гледката на околността. Със сигурност са направили внимателни проучвания и чертежите са създавани с любов.  То, човек ако се замисли, наблюдавайки как си оправят и хижите (поне в половината кипеше подобрителна дейност), нищо чудно до 10 години самите хижи може би ще приличат на футуристичните заслони. Много яко!

[Radnev]

преди 15 часа, Crazy Horse каза:

Чудни снимки сте направили, браво на вас! Radnev, бях чувал за този словенски парламент, че е грозен, но ти разби всичко детско в мен. Но, като изключим това, Словения наистина доста прилича на Австрия, поне по снимки. Не съм ходил там, но определено ми е доста нагоре в списъка. Тъкмо миналата седмица питах един мой приятел и така да се каже испански магеланец, какво ще каже за Словения. Той ми каза, че било като Австрия, само че говорели славянски език.

Да. Точо така е. Словенците са напълно погерманчени славяни 😀. Някъде по-назад в темата има доста постове на тема словенците балканци ли са или не? Там всеки е изразил личните си впечатления. Не искам да разчоплям този въпрос отново, че ще стане една ...🙃

Природата им е много красива и словенците много, ама много си я пазят. Държавата е селска - това в добрия смисъл на думата. Там всичко е малко, но за сметка на това много подредено и спретнато. Ако се ходи в Словения трябва да се наблегне най-много на природата, защото както съм писал и преди за мен подобно нещо като словенска култура няма. Тяхната култура е австрийска. А ако човек иска австрийска култура, определено е по-добре да отиде в Австрия😀. 

Редактирано 11 октомври, 2018 от Radnev

[master_of_germs]

ДЕН ДЕВЕТИ - Камнишка Бистрица - Мала Планина - Велика Планина - Бохиньско езеро - Коча при Савици (хижата при Савица)

 

След среднощните преживелици спим юнашки. В словенските хижи уж има (както си е редно) правила за много ранно ставане и освобождаване на стаите, но тук никой не ни закача. Пък и никъде другаде не го правеха.

Събужда ни едно чудно съботно утро. Днес се очертава денят да е прекрасен, което е добре, понеже сме си запланували много лежерно нещо, на границата между разходка и преход, до Мала и Велика планина. МАлиии, звучи стряскащо. Хем планина, хем Велика... Всъщност преводът на "Velika planina" на български е "Голяма ливада", или още по-точно: "Голямо пасище". "Планина" не словенски се използва точно за планински сравнително равни пасищни поляни. Мястото ни е запленило от снимки много отдавна. Знаем, че през уикенда ще е пълно с народ, но наистина не предполагахме колко голяма наистина е Велика планина. Така че не се чувствахме задушени от другите туристи.

 

Но още е сутрин и ние се моткаме около хижата в камнишка Бистрица.

Ето ги пак Камнишко-Савиньските Алпи в най-високата им част - от Гринтовец до Скута с този връх Щруца с толкова шашава форма 😄 

А покрай хижата кротко си пасат ето тия дългоухи инати другари...

 

А над извора на Камнишка Бистрица се стелят сутрешни мъгли...

 

Малко по-долу, на около 2 км от нас има лифт за велика планина, и един доста стръмен черен път по който по-скоро се минава само с джипки. Но ние сме моторизирани, пък и в режим "ОР" (Оптимизация на разходите, за който е забравил по-ранните страници на темата) и пари за лифтове НЕ даваме. Планинари ли сме, или някакви лигльовци. Ще си правим днес лека тренировка само, да съберем сили преди голямото качване на Триглав. Потегляме с колите пак по същия път в посока към Логарската долина, но още преди Луче свиваме вдясно към Селцето (силно казано, по-скоро местност с няколко къщички тук-там) на име Подволовльек. Там е вече по чакълест, но напълно проходим път. Изобщо не ни е трудно да открием т.нар. паркинг, защото вече на една поляна около пътя е пълно с два реда паркирали се раннобудни ентусиасти. Паркираме се и ние. После разбрахме, че можеше да продължим още по този път, та да си спестим поне по 10 минути ходене в посока, но не ни пука. Грабваме щеки и тояжки и поемаме напред. Когато маркировката най-сетне се отклони от черното пътче, пътеката навлиза стръмно нагоре в една горичка. Стръмно наистина, но кратко. След няма и половин час сме на първото пасище - Гойшка планина.

Тези малки "езерца" са изкуствено издълбани от собствениците на кошарите. на дъното им е поставено "платнище" от напълно водонепропусклив материал а ръбовете му са покрити със затревената пръст, така че да не си личи. ТАка, след дъждове, езерцата се напълват и водата не попива в почвата, а се ползва от кравите за водопой.

А отраженията са такива, че мога да си представя, че съм пред Лувъра 😉

 Имаме си табели, така че поемаме първо към Мала планина. То друга маркирана пътека и без това няма 🙂 

 

 

На Мала Палнина дружно развяване Знамето Магеланско.

 

И правим всякакви още маймунджулъци... 😄

 

 

Изкачваме се леко встрани от хижата Домжалски дом и след малко пред мас се разкрива просторът на Велика планина и част от Главното било на Камнишко-Свиньските Алпи (технически погледнато, тези ливади са част от същата планина, но на отделено плато).

Кочна, Гринтовец и Скута са в облаци. Но всъщност Велика планина е легендарна с гледката към връх Ойстрица, вдясно от първенците на планината. В района по билбордове и брошурки Ойстрица усилено е рекламиран като вторият най-любим връх на Словения. Естествено, дори само да се помисли, че някой друг връх може да съперничи на Триглав за първото място, за словенците е светотатство. 

 

Постепенно след още двайсетина минути стигаме до населената част на Велика планина. Тук основното население са кравите и туристите. Противно на очакванията ми, мястото се оказа съвсем нормално селце, без да е особено комерсиализирано. Донякъде така го усетихме, понеже дойдохме от задната страна, а не с лифта. Да, има едно-две места, където да седнете да опитате домашно приготвени сирена, има музейче, има и една  сергия за продаване на сувенирчета, но аз очаквах да видя такива неща пред всяка къщичка. А не беше така. По-нататък, в близост до лифта, имаше и много такива дървени къщета, които се предлагат за наемане от гсости, но хич и не ща да помислям, каква е цената. И все пак, изобщо не го усетих като комерсиализирано място...

НА най-високото място е издигнат дървен параклис, който се казва... Св. Мария Снежна. Що ли това вече никак не ни изненадва 😄 

Ливадите наоколо са "минирани" от кравите, така че си гледаме в краката, къде ходим.

Има си табели да не се тормозят живинките на паша, ама никой не ги спазва... Пък и "Псе на вървица" не видяхме 😄 , та Клъвдий дори се престраши за снимка 😉 (Всъщност, това е табела туристите да държат кучетата си на повод, за да не плашат животните 😉 )

 

Особено @зВерчето, като види животинче, веднага отива при него 🙂 

 

И

Като се почна едно снимане.... А още не сме видели всичко, поне така си мисля. Аз снимам Знамето по едни огради, ама вече не ме свърта... Тръгнах да обикалям без фотоапарат. Още ми беше чоглаво от предния ден, вече огладнявах, а тия дегустации на сирена нещо хич не ми бяха засищащи. Тръгнахме напред с @Eager_Traveler_Paul, който пък се озърташе за тоалетна, и оставихме @Radnev с девойчетата да бичат айляк. А те много добре се справили с тая задача, даже и пейка си намерили да си почиват нашите, моля ви се 😄 

 

В това време ние с Павел крачим напред и виждаме, че всъщност велика планина е още по-голяма и зад ридчето има още много къщички. Пищна словенска блондинка ни приканва да си купим сладолед и фреш от горски плодове (Пищна, ама спортна... чудя се дали изобщо видях някой с наднормено тегло по словенските баири?!?) Обаче @Eager_Traveler_Paul e на зор, така че подминаваме. Стигаме до лифта и едно заведение в близост до горната станция, където вече има тоалетна и комерс... всъщност - не баш. Има някакъв планинарски празник през уикенда, Дошли са цели семейства с много дечица, има музикална програма, пеят се планинарски песни. И има конкурс за най-добър костюм с традиционно планинарско облекло... Или може би на някакъв митичен персонаж, не разбрах. Но сума тинарод се бяха маскирали с типични за района шапки, с дълги бели бради и наметала от преплетени тръстики.

 

Във всеки случай заведението беше препълнено и сервитьорките явно не смогваха бързо да обслужват, така че се отказахме да сядаме там. Върнахме се при сладоледа, а аз си взех и бъзов сироп. Цената изглеждаше добре, обаче грамажът и на двете беше много малък. Ама като се замисля, то и в магазините в словения всичко се продаваше в по-малък грамаж, отколкото сме свикнали у нас. Там размерът на един двоен кроасан, примерно, беше колкото на един нормален у нас.

ТА не ми стигна доникъде, но все пак малко се успокоих и се зачудих останалите защо още ги няма. Звъннах. Кротували си наште на пейката. Абе, алоооуууу, тука знаете ли колко още има за разглеждане, а!?! 😄 

 

И те тръгнаха да разглеждат. Девойчетата де. Раднев вече беше обиколил и се беше качил на най-високото възвишение над платото.

Аз видях музейчето, обиколих почти всяка къщичка, ама откровено ми писна. Не за друго, ами вече е яко следобед, а ние НЯМАМЕ резервирана нощувка. Целта е Хижата при Савица, но тя е на популярно място и е само една туристическа спалня с не-особено голям капацитет. А пак при "шефицата" в Камнишка Бистрица не ми се спи, че не се спогаждаме много с нея. Тя ми беше дала телефон да ѝ се обадим да видим дали ще има места и за тая вечер, но, предвид маратона до Гринтоевец, се съмнявах.

Чаках, снимах, правих клипчетаа на един чичка с тиролски дрешки и акордеон, който се опитваше да приивлече туристите да си пробват и да купят от неговото сирене, но накрая вече не издържахме и решихме да се върнем до Домжалски дом на Мала Планина. Там да похапнем... Същата работа. Лудница! Хеле, намерихме маса, обаче никой не дойде да ни обслужи и Ванката и Павел решиха да слизат надолу. Аз останах да изчакам Мери и Верчето да им се накарам едно хубаво. Воистина се оляха на тия поляни!

 

По обратния път слязохме надолу и решихме все пак да се върнем няколко километра до хижата при Камнишка Бистрица. Да хапнем за последен път от Легендарната им гъбена чорба от манатарки и рижики, да се успокоим малко. Тъй и сторихме. Звъннахме на хижата при Савица. Места ще се намерят. Юхуууу!

Значи, време е да поемаме към Юлийските Алпи. Като минахме през градчето Камник, решихме пак да се отбием в супермаркет SPAR, но за наша изненада не работеше през уикенда. Само като отворихме вратите на Белия Лебед, ни лъхна такъв задух, ама задух. Безумна жега и влага на всичкото отгоре. След няколко дни по баирите бяхме навикнали на много по-ниски температури, а явно в полето беше преваляло съвсем скоро.

Е, щем, не щем, пак ще отидем в Mercator в Блед за зареждане с провизии, и пак ще подминем аристократично Блейското езеро. Всъщност, минахме с колата по брега му, но там паркирането е почти загубена кауза. Все пак се оглеждахме за някое място. Вместо място за паркиране, що да видим. Наш @Radnev ни изпреварил (за сефте! 😄 ), докато сме пазарували и успял да се паркира за фотопауза. Махнахме му, дадохме му координатите за довечера и продължихме в посока към Бохиньското езеро!

 

Следва продължение...

 

Редактирано 13 октомври, 2018 от master_of_germs

[Radnev]

@master_of_germs - нашата муза явно работи на едни и същи обороти. В момента, в който напиша нещо по нашето пътешествие и реша да го постна, и гледам ти си ме преварил😁. Започва да изглежда все едно те дебна да пуснеш нещо и аз "хоп" след тебе. Ако не друго, поне изграждаме нещо като традиция в поднасянето на нашите истории. Все едно сме се наговорили как да върви разказа...😎

А за вземането на личните карти по хижите аз все си мисля, че ни ги вземаха от страх да не ги окрадем нещо...🤨 Мисля, че преди да ни ги върнат минаваха по стаите, за да видят дали всичко е ОК😁. 

Лично аз не виждам никакъв смисъл в това да ти държат личната карта, като мярка за безоапсност ако тръгнеш по баирите и не се върнеш. В крайна сметка всеки носи отговорност за себе си. А и след като са свалили данните ти, защо им е🙄.

 

 

 

 

 

Редактирано 13 октомври, 2018 от Radnev

[Radnev]

Gornji grad в дълбоката Словения.

           

Докато си разцъквам по завоите, решавам да видя в нета какво всъщност представлява тоз Gornji grad. Ползвам роуминг по нашенски цени, така че се чувствам като истински европеец🤠. За мое учудване в нета е пълно с информация за това напълно непознато за мен градче🤨.

Отварям няколко сайта и виждам приказни снимки. Редуват се крепости, катедрали и невероятни площади. Не, това не може да е истина. Със сигурност има някаква грешка. Докато се трентя в телефона правя няколко ограничения на трески и получавам червени посърнали човечета. Помръкналата физиономия на тези симпатяги ме кара да се чувствам зле, така че инстинктивно намалявамм скоростта😁. Какво имам предвид? В началото на всяко населено място в Словения има нещо като светофарче, което изобразява човече. Ако си спазил скоростта е зелено и ти се усмихва. Ако не си, е червено и ти се сърди. Не обичам да ми се сърдят, така че нямам голям избор.🙃

Използвам лазенето между няколко селца и преровям нета за последен път. Опасенията ми се оказват верни. Тоз Gornji grad, към който съм се отправил не е същият от нета. Готиният Gornji grad се намира в Загреб, а моят Gоrnji grad всъщност дори не е град, а е някакво село😨. Спирам на центъра и това, което ми прави най-голямо впечатление е разбира се, голямата барокова катедрала. Все пак словенците са католици, няма да се излагат с нещо мижаво. Катедралата със сигурност е австрийско дело, но пък ангарията е била от словенците😁.

Нямам голям избор относно наличието на забележителности, така че в общи линии се въртя около катедралата. Най-голямата атракция се намира във вътрешния двор.

Там заварвам най - невероятната чешма, която някога съм виждал.😲

Чешмата е нещо като малък обелиск, а тези двама хоботници играят ролята на чучури:

Не мога да откъсна очи от този странен тип:

И въпреки, че усещам жажда, не смея да отпия. С всяка изминала секунда тази чешма започва да ме напряга все повече🤯.

Дори започвам да усещам някаква скрита сексуалност😱.

Решавам, че човекът, който е направил тази чешма е бил много болен, а този позволил направата й още по.

Напускам мястото и получавам мигновено облекчение😺.

Докато се мотая наоколо, се убеждавам, че всяко място си има своя скрит маршрут. В случая дори не е един, а са цели два.

Първият маршрут е „Бенедиктовият път“ и е предназначен за истински пилигрими😇. В началото си мисля, че е дълъг цели 26 км. Впоследстиве обаче разбирам, че тук става дума за нещо съвсеееем различно, защото „Бенедиктовият път“ започва от Gornji grad и завършва при манастира Spital am Pihrn, което е в  ... Австрия!!! И ако някой смята, че това е някъде до словено-австрийската граница – не е. По- скоро е някъде до Залцбург!!! Или казано с други думи около 300км. пешеходно бацане, което ти дава възможност да посетиш цели 26 свети обекта по пътя си.

По-впечатляващият, поне за мен, е вторият маршрут или т.нар. „Liberation route”. И ако някой си мисли, че тук нещата са по-леки жестоко греши. Историята е от Втората световна война, когато британски военнопленници строят ж.п. линия при Ozbalt на австрийската граница. От военнопленническия лагер бяга група от цели 87 човека, което е и най-голямата успяла да избяга и същевремнно да се спаси военнопленическа група за цялата история на WW2. Военнопленниците изминават цели 240 км. през вражеска територия, прекосяват река Сава и стигат до Metlika на хърватската граница. Или в общи линии минават цяла Словения по диагонал.  

„Liberation route” толкова ме вдъхновява, че съм готов веднага да поема към река Сава, която ще преплувам на един дъх. Преди да се впусна в това ново приключение обаче все пак се присещам за моите приятели, които отдавна ме чакат там някъде😟.

Бързо се отправям към „Дом на Камнишка Бистрица“.

Някъде по пътя получавам обаждане от Mary и Master едновременно. И двамата в общ глас ми съобщават, че ако до 5 минути не пристигна оставам навън. Хижата заключвала.

Истински възмутен съм. Що за безобразие??? Та то още няма и десет😲.

По принцип съм си перде, а и проблемите не ме плашат. В багажника нося палатка, шалте, чували и куп други принадлежности за спане на открито. Пък и в Голфа съм спал неведнъж. Дори и в Любляна пак спах в него, нищо че бях платил 20 евро за хостел, но това е част от приключенията ни с @Eager_Traveler_Paul. В онзи хостел той дори се запозна с един англичанин, с майка французойка, който всъщност се оказа арабин🤣. Та тоя ми ти арабин вечерта правеше някакви луди гърчове, ама това e за по-нататък🙃.

Засега съм в ситуация, при която проблеми ми правят някакви фалшиви словено-швабски бабички.

Накрая, макар и с голямо закъснение, успявам да се довлача до „Дом на Камнишка Бистрица“. Мисля, че са ме запънали, но не са. Влизам и заварвам Мариелка и Даниел сладко да досърбват някакви чорбици.

Още преди да отворя уста, ме награбва някаква бабичка. Най-странното е, че всичко й разбирам🤨. То вярно, че словенците и те са братя славяни, но досега такава липса на прагове в комуникацията не съм имал. Оказва се, че баба ти Гинка била люта македонка👹. Само, че тя не знае, че съм 15-то поколение тракиец и пра-пра-пра- пра - ......... дядо ми е бил не кой да е, а самият Спартак😉. Така, че въобще не и оставам длъжен. Бабата чак се стъписва, та ми става гузно.

Разбираме се, че на сутринта ще изпушим лулата на мира в едно с уникалното й кафе. За съжаление не успяваме, защото по традиция ставаме почти на обяд😁.

Въпреки всичко с баба Гинка ще се запомним с добро. Балканци сме. Бързо палим – бързо ни минава😎.

Не като ония фалшиви „шваби“ - словенците...😉

 

 

 

Редактирано 13 октомври, 2018 от Radnev

[master_of_germs]

ДЕН ДЕВЕТИ - продължение...

 

... Тa @Radnev като рече за лютата македонка, пак да напомня - не бяха чорбици (просто бяха отдавна свършили), а лютичък гулаш. Разкошотия!!! (както казва @jungfraujoch 🙂 ). Мариелка иначе не сърба, освен ако не ѝ е люто. Ама и тя беше изгладняла, та се примири с лютичкото... Пък и трябва да трянираме за малайзийската кухня 😄 🤪😬 Но сега се сещам, че на следващия ден, щом слязохме от Велика Планина @Eager_Traveler_Paul реши да го пробва за късен обяд тоз ми ти гулаш. А нашта македонка явно следобяд не е била на смяна и му сипаха някаква жилава гадост, дето не можеше да се преглътне. Така му се пада, щом се отказа от вълшебната гъбена супа 😉 

 

Но, стига ретроспекции. Време е, всъщност вече е крайно време, да стигнем до Бохиньското езеро. Почва да мирише на комерс, но доста далеч от нивата около Блед. Но искаме да побързаме да се настаним, че да не останем и без вечеря. знам ли ги вече коя хижа кога ще реши да заключва. Уж Мариелка и Верчето са пристигали и пешком на Коча при Савици по мръкнало, ама на мене ми е много чоглаво, че отново стигаме късно. Стигни си до хижата, па се настани да ти е спокойно, па после ходи да скиташ наоколо, ако имаш силици и мерак. Така си знам аз, по планините като ходя. И ето, тъкмо се съзират отблясъците на езерото в селцето Рибчев Лаз, когато няколко полицаи преграждат с палки и бариери пътя на колата точно пред нас. Ние също заковаваме. Бариерите се увеличават и пътят бива напълно преграден. Пред нас вдясно има едно красиво каменно мостче, на което са се изтъпанили цял камерен оркестър в традиционни носии с акордеони, валдхорни и прочие. Зад нас става опашка от коли. След някоя минута се решавам да изляза и да питам полицаите, за що иде реч. Ами, щяло да има фестивал и пътят ще е затворен един час. Чудя се, дали ще е само за час, но вече съм се убедил, че словенците, като погерманчени славяни, са прихванели от немската точност. Ами хубаво, казват ни, че не е проблем да паркираме на ъгъла и че няма да бъдем таксувани за паркинг. Звъним на хижата да знаят,че ОЩЕ повече ще закъснеем, и чакаме да го видим, какъв ли ще да е тоз фестивал. Уведомяваме и Раднев да не бърза да ни настига със Сивия Буревестник.

Освен оркестъра, се слагат пред мостчето и едни масички.

Девойчета предлагат разни сиренца... До тях лелки седят на пейка пред каяци под наем...

А в началото на моста тия образи се наконтили в едновремешни празнични костюмчета и обръщат разни алкохолни еликсирчета. Я тука работата става дебела! Не знам, колко чаши са изпили, ама не са малко, щото хич не са на фокус 😄 

Отзад на моста се виждат и ония с акордеона и валдхорната...

 

Изобщо, купонът явно сега стартира.

Па после говори някакъв с микрофон. Нищо не му вдявам на говоримия словенски, но все пак става ясно, че ще се пресъздава традиционна отколешна словенска сватба. Значи, нареждам се на пейката на първи ред да зяпам булката, барабар със все сватьовете и чеиза 🙂 

Чак и брачното ложе!... СМЯЯЯЯТАЙ 😉 

 

 

Е, процесията минава по моста, и там почна иху-аху с акордеон и валдхорна. Нямам там добър изглед, явно повечето дандания става от другата страна на моста, та решаваме да се поснимаме с езерото, преди хептен да е мръкнало.

 

След известно време каруците се изнесоха наобратно, представлението свърши и вече можеше да продължим по пътя.

В уречения час бариерите бяха вдигнати, но вече се стъмни. От една страна - страшно закъсняхме. От друга, получихме безплатно представление. Танто за танто.

Коча при Савици е на 4 км след другия край на Бохиньското езеро, които са през много гъста гора. При самата хижа обаче е светло и има глъчка. Няколко маси все още са заети. Нашите дами твърдят, че там кухнята била много добра.  Не може да се каже, обаче, същото за банята и тоалетната, а аз първо там влязох. Но като цяло нервите ми бяха дошли в повече този ден. Не си падам по такива резервации в последния момент, ако мога да го избегна. Пак трябваше по тъмно да разопаковам багаж, и рано-рано да стягам обратно раницата. Оставих другите да ядат, а аз реших да си поскитам и непрогледната гора. Поне луната беше пълна. Всъщност, ден-два след пълнолунието с прословутата "Кървава луна". Чак тогава се сетих, че уж имахме идея на Кокрско седло да гледаме кървавата луна, но забравихме. А то и беше облачно и валеше вечерта след качването на Гринтовец, та ни луна, ни кръв имаше.

Е, разкарах си дяволите. @mary_shery и @Eager_Traveler_Paul нагъваха виенски шницели, но аз реших, че 10 евро е туу мач за моя "ОР" подход и, аджеба, аз съм помъкнал и цял голям буркан домашна лютеница, има си хас да я връщам в България, още по-малко да я мъкна нагоре в Юлийските алпи на гръб. Значи -половината сега за вечеря; половината - за закуска. А и бях ядосан, та инатата ми гъгъузка кръв се обади и рече, че няма пък да ям, каквото ядат другите... пък 😄 

И в тази хижа имахме стандартното 50% намаление за членове на планинарския съюз, така че платихме по 10 евро на човек за нощувката. 

Откъм условия беше най-зле от всички където спахме. Не че е било нещо дразнещо, просто беше една обща туристическа спалня за около 20 души. И почти всички нарове бяха заети. И, понеже хижата е доста в ниското, цяла нощ си ми беше жега, въпреки, че оставихме врати и прозорци отворени. А от мехната пред хижата се разнасяше глъчка поне до полунощ. Това е лошото на хижите, до които се стига с кола. Ама пък какъв контраст с Камнишка Бистрица - там беше мъртвило и ни наложиха вечерен час, а тук при Савица - купон до дупка. @Radnev май отиде в механата, той и сам си каза, че не е по ранното лягане и ставане. А аз се въртях много, за сметка на това станах пак рано и хич не бях си доспал. От друга страна, явно това ми беше скапаният ден. При всяко пътуване имам по един такъв ден, в който не е добре другите да са в близост до мене. Кисел съм , та ако ми сложат лакмус на челото, за нула време би почервенял...

 

 

 

 

Редактирано 13 октомври, 2018 от master_of_germs

[Radnev]

За Мала и Велика планина.

 

Искам да споделя малко мисли за Мала и Велика планина, защото според мен, това бе сред най-яките места, които посетихме😎.

По необясними и до ден-днешен причини обаче, именно този ден продължава да си остава сред най-спорните от нашето пътешествие😕 .

Мала и Велика планина се оказаха истински гвоздей в програмата ни, като за мен те заместиха несъстоялата се Логарска долина. Тя "Логарската" се състоя де, но определено бе много под очакванията ми.😟

Мала и Велика планина представлява едно огромно хълмисто високопланинско поле, на което се редуват прекрасни зелени ливади, невероятни природни гледки, безброй дървени етнокъщички и щъкащи наоколо шарени кравички.

Знаете, че има места, които излъчват някакъв магнетизъм. За всеки човек тези места са различни. Усещането обаче е едно. И то е, че се чувстваш изпълнен с някакво вътрешно удовлетворение, което те кара просто да си стоиш някъде там и да чувстваш как си намерил себе си. Последно бях почувствал подобно нещо преди около година, след една откачена вечер на плажа на Вама Веке в Румъния. И от тогава не ми се беше случвало, докато не попаднах на Мала и Велика планина. Можех да стоя там цели дни и нищо да не правя. Единственото важно нещо за мен бе, че просто съм там.

Много хора ме определят като планинар. Но това, че там някъде стърчат някакви си върхове никога не ме е блазнило особено. Нека си стърчат. Дори мога да се кача до самото подножие на върха и да се върна без грам да съжаля, че не съм качил последните 50 или 100 метра. Ако окото ми се е напълнило, вече нямам работа там.

Това, което искам да кажа с думи прости е, че аз не съм планинар, а любител на природата. А за любителите на природата Мала и Велика планина е един малък сбъднат рай. 

За разлика от мен обаче част от групата сякаш не бе толкова очарована. На @mary_shery и @зВерчето Мала и Велика планина със сигурност им хареса, така че напълно оправдавам мотането им там. @master_of_germs и @Eager_Traveler_Paul обаче сякаш не бяха особено очаровани от отделените часове на това място. Какво се бе случило впоследствие на крилете на "Белия лебед", така и не разбрах😟, пикът на негативизма обаче тепърва предстоеше и той щеше да се състои на хижа "Коча при Савици". 😕

Преди да се срещнем на хижата, аз спрях на Бледското езеро за втори път, като освен разходка, този път си направих и кратък плаж с къпане. Това страшно много ме ободри. По едно време дори бях решил да стигна до островчето с плуване, но се присетих, че раницата ми, в едно с портфейл, документи и пари си стои безпризорно на брега, та се наложи да се върна.😥

От Блед освен провизии, купих и две бутилки вино🍾, като се канех в едно с ликьора от касис, да направим як купон🎉. Горе обаче заварих минорно настроение. Даниел се беше яко сдухал и искаше да го караме до Любляна, от където да си хваща автобуса за България😄. Павел също бе намръщен, защото за втори път "Белият лебед" минаваше покрай "Бледското езеро" без дори да благоволи да го спре, дори за няколко снимки. В крайна сметка Павел езерото "на живо" така и не го видя. Горкият. Та покрай цялата сдухня, Мариелка и Верчето пък решиха, че вместо да си пием вино на хубав лаф, ще им е по-добре просто да се гушнат и да си спинкат.😲

Така останах сам-самичък. Но след целия прекрасен ден ми бе един такъв як кеф, че като слезнах долу в механата и като си разстелих една маса. Като ги запуках тия ми ти вина. Натрясках се на копеле🤣. 

Междувременно долу течеше як купон. Словенците ме поканиха при тях. Като се изправих, разбрах че не мога да ходя направо. С едната словенка дори танцувахме. Или по-скоро нещо си се клатехме там, щото и двамата вече бяхме зле. 

По някое време се качих горе в спалното. Но като взе да ме върти една глава. Викам ще повърна в леглото🤢 и ще стане яко мазало😖. Та станах и ходих навънка към 40 минути. Ако знаех, че водопада "Савица" е толкоз близо, можех дори да си направя нощен преход😂.

Хеле, помина ми малко и чак тогава се върнах горе, където вече съм заспал с дрехите.😄

 

П.П. Та, след всичкото това писане да си дойда на думата😁.

Ако минавате през Словения, имате време и обичате природата, задължително отделете време на Мала и Голяма планина. Няма да съжалявате нито за миг🍷.

Редактирано 16 октомври, 2018 от Radnev

[master_of_germs]

@Radnev Аз също подкрепям последното! Мала и Велика Планина са място, подходящо за любители на природата от всякакъв тип. Може лежерна разходка, могат да се сътворят и солидни преходи, може просто да се излегнеш на теферич или да отидеш с дечица да давате храна на кравите. Дори и само за биричка и вурстче (т.е. колбасица на словенски, 'звинявам се 😉 ) пак става. Аз бих го препоръчал на всички магеланци... всъщност вече по сБирки и на ЛС съм го препоръчал на доста хора, за които знам че смятат да посетят Словения, но не си падат по тежки преходи.

Мястото е хубаво. Много. Но не можах да го усетя, поради това че отвътре ми беше спечено. Все още бях в пълно неведение относно това, какво да предприема с пътуването си по-нататък. 

Аз също не държа да изкача връх на всяка цена; никой в групата ни не е от този тип настървени баир-будали 🙂 И съм много радостен, че поне в това всички си паснахме. Дори в следващия епизод ще разкажа за точно такъв случай - как тръгнахме да качим един по-неизвестен връх, но на по-малко от сто метра от върха видяхме нещо толкова прекрасно, което просто ни спря дъха. Останахме да се насладим и така и не продължихме нагоре.

Аз не държах на всяка цена да качвам Триглав. Но исках да го зърна. И то от точно определено място.

И в Камнишко-Савиньските Алпи се чувствах много свойски и съвсем на място в хижата на Кокрско Седло. Но от много години първата ми асоциация, когато се спомене Словения, е гледката на аления, огрян от изгрева Триглав, гледан откъм Водников дом. Нямате си представа колко често съм сънувал този кадър. Понякога просто има снимки, които ти се запечатват за цял живот. Тази беше снимка от един календар на словенската фармацевтична компания KRKA отпреди дузина години. Един от най-добрите ми приятели работеше в тази фирма и всяка година ми подаряваше от техните календари с гледки от Словения. Тази снимка на Триглав още стои в една от лабораториите в работата ми. @mary_shery също поработи в тази словенска фирма за няколко години. Изобщо, само слушах от разни места за Словения, без да мога аз да стигна дотам...

Бях толкова близо до сбъдването на една мечта. Знам, че има много по-митични върхове, но гледката към Триглав по изгрев е в топ 10 на най-мечтаните пейзажи, които някога съм желал да видя. Може би над нея поставам само трите върха, които считам за идеални: Мачапучаре, Алпамайо и Матерхорн, както и Mytre peak в Милфорд саунд и К2. Колкото и кощунствано да звучи на някои, слагам Триглав пред Серо Торе и пред Тре Чиме ди Лаваредо, примерно. До такава степен тази снимка ми развинтваше фантазиите...

И изведнъж, когато ми остава само ден до този миг, да се случи така, че вероятно да трябва да си тръгна. Бях покрусен и изнервен. Да, Ойстрица над Велика Планина може да кандидатства солидно за втория най-красив връх в Словения. Но не заради нея бях тръгнал. Бих искал да се върна на Велика планина, но да е още пролет и целите поляни да са обсипани с лилави минзухари, а снегът все още да не е напълно стопен...

Но всъщност, това, което не обичам в едно пътуване, е липсата на планиране. Не мога просто да остана да се кефя на ливадите, когато знам, че нямаме осигурен подслон за през нощта. А този подслон трябваше да е в подножието на друга планина, ако го намерим. Юлийските Алпи не са като Камнишко-Савиньските, там хижите си се препълват... В Савица заехме практически последните останали места в хижата, иначе трябваше да дирим подслон на още по неудобно място. От моя гледна точка в този ден @mary_shery като основен организатор на групата прояви безотговорност. Всъщност, смятам, че най-късно сутринта преди да тръгнем за Велика планина, вече трябваше да сме си резервирали не само в Савица, но и следващите нощувки.

Подозирам, как се чувстваше @Eager_Traveler_Paul заради подминаването на Блейското езеро. И аз се чувствах така на Бохинь. Бих предпочел да спестим два от часовете на Велика планина, за да се настаним по нормално време при Савица и да мога да се насладя на Бохиньското езеро, което определено претупахме. Тая фолклорна сватба малко замаза положението, но аз бих се изкъпал в езерото, бих си взел каяк за поне час...

 

И понеже обещах на @patilana във всеки пост да има по нещо за изплакване на очите. А сега не съм на компютъра, на който са ми снимките - ето още нещо, с което няма как да не запомните Словения, особено, ако пътувате в района на Бохиньското езеро. То аз май нямам никакви снимки от това пътуване в Белия Лебед в ДЕН ДЕСЕТИ (от Савица до Поклюка)

 

В района над Бохинь се минава по тесни пътчета и улички през няколко много китни селца, като Стара Фужина и Средня Вас, които са с приемливо ниво на комерс. Тоест има си доста къщи за гости и епизодични хотелчета, но това не нарушава цялостния облик на селата. А в селата, и най-вече около тях може да видите много типичните сеновали с вид на "шведска стена с покривче" с култовото име "козолец". Ето няколко снимки от нета:

 (това тук е от друг район, градчето е Мойстрана, северната "порта" към Юлийските Алпи)

 

 

Много често козолците се пореждат в два реда, над които се строи общо помещение тип хамбар с покрив. Такава конструкция се нарича топлар.

 

Та, значи, още нервни и сънени тръгваме, тоя път достатъчно рано, защото имаме около час път през планината до много известния център за ски-бягане и биатлон Поклюка. Всъщност, -до местността Рудно полье, която е в горния край на Поклюка. По асфалтовите пътчета е върволица от отбори по ски-бягане и биатлон, които тренират здраво на летни ски с ролери и щеки.  Там има и един огромен охраняем платен паркинг. Паркираме досами него, но извън платената зона. Никой не ни прави забележка, даже пазачът ни упътва и ни напомня, ако нямаме достатъчно вода да си налеем от чешмицата на паркинга, че нагоре в Юлийските Алпи чак до хижата вода няма да намерим...

Мятаме раниците, грабваме тояжките и поемаме нагоре. Решавам да се пробвам с Триглав, пък ако трябва после да се прибирам с @Radnev, ако се налага. Звънвам на домашните си,да знаят, че влкизам в планинските дебри и че ще съм без обхват. В тоя момент най-накрая се обажда и шефката да ми каже, че имам издействана отсрочка и мога да си позволя още някой ден, преди да се прибера в България... Олеква ми на душата и тръгваме нагоре. Чака ни сравнително лек уж тричасов преход до хижа Водников дом. 

Тука е редно да кажа, че с доста ръмжене спрямо останалите, съм се обадил още рано сутринта да проверя дали има места. Имало, но за странностите на настаняването там, както и за самия преход - в следващия пост 🙂

[mary_shery]

И аз препоръчвам на всеки любител на природата, без значение по пътека или с лифта, да посети Мала и Велика планина. Страхотно място, дори само за релакс по полянките и къщичките! 🙂 Има и две работещи хижи, където може човек да отседне на прилични цени. Има и много къщички, които ги дават под наем и отвътре са си луксозни, но направени с еко материали, оттам и цената е доста висока, но на фона на това, че много магеланци посещават страни като Норвегия и Исландия, може пък и да не им се види много скъпо. Определено и аз искам да го видя това място напролет с много минзухари (виждала съм снимки и наистина поляните полилавяват). Кравите са много спокойни, а това теленце дето го галихме, беше се унесло по едно време в дрямка. Макар че беше уикенд и имаше бая народ, не беше пренаселено. Опитах и киселото им мляко с поничка, това ми беше обядът там. Честно казано не ми хареса, защото просто не беше кисело. Няма го този вкус на българското кисело мляко. 

Относно нощувките, аз бях много спокойна, за разлика от @master_of_germs, защото имаше доста опции за хижи. Нямаше начин да не намерят места за 5 човека. Хижата при Савица беше полупразна, затова се разположихме на широко в общата спалня. Предния път, когато попаднах там и дори не бях сигурна, че работи, пак беше вечер и тогава нямаше никого освен нас с @зВерчето. Не бих препоръчала тази хижа, ако някой иска да ползва баня обаче. За 2 години състоянието на банята се е влошило сериозно. Не знам защо има толкова насекоми около тая хижа и всички се завират в банята и тоалетната. В стаята беше чисто и удобно, май стана и топло по някое време, защото като станах сутринта всички врати и прозорци бяха отворени. Храната е превъзходна, аз си хапнах вкусна пъстърва за 10 евро, а Павел получи един огромен виенски шницел с картофи, който беше като за двама души. Предложихме му на @master_of_germs да помогне с храната, ама тоя тая вечер беше ядосан и не пожела да яде нищо. 

Водопадът Савица е на 30-Тина минути от хижата по пътека в гората, не е чак толкова близо. През деня взимат и такса 3 или 5 евро за него и отделно за паркинга. Ние обаче пристигнахме късно и тръгнахме рано, така че никой не ни таксува. Водопадът е хубав, но мястото, от което се гледа е пренаселено и понякога трябва да чакаш половин час за снимка. Хората се бутат, тясно е и е една от най-неприятните площадки за наблюдение на природна забележителност, на които съм била. Затова не съжалявайте много, че не сте го видели. Може би следващия път трябва да отидем, но много рано сутрин, докато не е дошъл човека на паркинга и не са почнали тълпите. За Блед аз така и не разбрах @Radnev къде е паркирал, защото там е кошмарно място за паркиране по принцип и ако паркираш неправомерно, минават и вдигат колите. Станах веднъж свидетел на такова нещо там, а и беше много скъпа тамошната зона, а и място намерихме от втория път, в който извъртяхме цялото езеро с всички селца около него. Затова, а и защото не остана време, реших да го пропуснем, поне нашата кола хора. @master_of_germs също все повтаряше, че там е комерс и не му се ходи особено. Имах аз идеята за едно връхче над езерото, но ще остане набелязано за друг път. Самото езеро е много приятно, само да не трябва да паркирам там. Бохин за мен е по-красивото от двете и може би стана по-добре, че спряхме за малкия празник, за да погледаме и езерото. За плуване там много се съмнявам, че става, защото водата беше много студена, преди 2 години лятото, когато си потопих краката. По-скоро би било готино да се вземе лодка в него, макар че не видях такива този път, когато бяхме там.

 

Триглав беше първият връх, за който научих преди 3 години, когато един приятел ме заведе там. Изглеждаше непостижима цел тогава, но все пак го попроучих и в един момент се реших, че ще се пробвам да го кача. Доста красиви гледки бях виждала по пътя към него и дори и да не стигнем върха, пак щях да съм доволна. Единствено щях да съм крайно отчаяна, ако ни завалеше дъжд някъде по маршрута и няма хижа на 5-10 минути. Затова допоследно следяхме прогнозата, къде успешно, къде не, за да избегнем неприятно преживяване с дъжд по мраморен терен, какъвто е почти целия преход до Триглав. Е, ще разбере дали сме успяли в следващата част.

Редактирано 17 октомври, 2018 от mary_shery

[master_of_germs]

@mary_shery, нямаше лодки в Бохиньското езеро, понеже стигнахме там много късно, извън работно време. Имаше доста лодки и каяци, вече изтеглени на брега. А в хижата при Савица си беше почти пълно, просто доста хора си купонясваха и надойдоха в туристичестата спалня, чак след като вие заспахте.

И колкото и да ми хареса Велика Планина, не мисля, че бих гласувал за нея с две ръце, ако трябва да да избирам само между нея и Бохиньското езеро. Твърдо равен ще ми е резултатът от гласуването 😉

Редактирано 17 октомври, 2018 от master_of_germs

[patilana]

преди 20 часа, master_of_germs каза:

Един от най-добрите ми приятели работеше в тази фирма и всяка година ми подаряваше от техните календари с гледки от Словения. Тази снимка на Триглав още стои в една от лабораториите в работата ми. @mary_shery

Дочаках да си кажете кой какви ги е вършил из Словения някога ! А ни убеждавате, че просто ей така, на Мерито й се видяло много хубаво... Хайде холан и ние разбираме от снимки! Не е срамно да си признаеш, че си сънувал разни места. Ще се учудя ако някой тук не го е правил! Пък на какви подвизи са способни магеланци вдъхновени от една снимка, камо ли от цял календар!  Пък той  даже не бил един ...

 

@Radnev ми то ти се получило вълнуващо, а не просто приятно! Да пиеш с някакви нежелаещи да пият хора не е сладко! Далеч по - добре е сам! Така нямаш никакви скруполи с кой и как си танцувал! Добре, че си бил мъж и си осъществил добрите намерения! Завиждам ти! Що не вземеш да ни разкажеш как се веселят и пият словенците, любопитно ми е.

преди 9 часа, mary_shery каза:

, а и защото не остана време, реших да го пропуснем, поне нашата кола хора

Мастер, Мери, никакви извинения не се приемат! Ми можехте да го оставите, да направите две - три кръгчета наоколо и да се върнете да го вземете !

 

Хиляди благодарности за снимките! На всички чудесни са ви се получили! Ще се ходи за почивка на тези планини. Изглеждат прекрасни!

Сега чакаме черешката на тортата - Триглав. Или пак не съм разбрала.

П.П.Мастер, ще донесеш ли някой път поне един от тези календари, че и ние да погледаме ... поне ? Моля те , моля те, моля те !

 

[master_of_germs]

@patilana. календарите отдавна ги няма; що пролетни разчиствания и смени на квартири имах точно в онези години...

Просто някои снимки от тях съм ги изрязал и облепил с тях стерилните боксове, щото си нямаме щори, а не е хубаво по всяко време в бокса да влиза външна светлина.

Чудя се даже дали и най-любимия си календар от Нова Зеландия не съм изхвърлил вече при някоя от оптимизациите на пространството у дома... Него пък бях го намерил за някакви дребни стотинки на площад Славейков, неразопакован и две години, след като беше изтекла годината, чиито дати показваше 😄 

или поне беше любимият ми преди последната коледна магеланска сБирка 😉 Оттук насетне нашите календари вече ще си ги пазя наредени на видно място 🙂 

Пак се отплеснАх...

 

А останалите ме чакат на Рудно Полье. Причините да избера това изходно място за навлизане в дебрите на Юлийските Алпи, са няколко. Първо - оттам е един от най-преките подходи за хижа Vodnikov dom (na Velem polju) - мястото от онази снимка от онзи калндар. Мястото, откъдето да видя целия Триглавски масив по изгрев. Второ - Макар че това съвсем не е най-прекият подход към най-високия връх в Юлийските Алпи, Рудно поле е най-високата изходна точка - на около 1300 м н.в. е - с почти триста метра по-високо от обичайния маршрут от Аляжев дом в долината Врата. От рудно поле до Триглав имаме по-малко от 1600 м денивелация, доста по-малко, отколкот от Камнишка Бистрица до Гринтовец, за сравнение. Принципно и нашият маршрут е постижим само с една нощувка, но искам да не се презорваме и сме резервирали две. Преходът от Рудно поле до Вело поле, където се намира хижата, е сравнително лек, или поне доста по-лек от останалите, които правихме дотук в Словения (с изключение на Мала и Велика планина, които са по-скоро разходчица, отколкото преход). @mary_shery няма да е на това мнение, защото тук и тя трябваше да си носи багажа на гърба. Сутринта все още се правех на сърдит и отказах да го играя планинско муле 😄 Но Водников дом е на 1803 м н.в. или само на 500 м по-високо от Рудно поле. РАзбира се, общата денивелация, която трябва да преодолеем е към 700 м, защото се преодолява една височина, наречена Студорски превал, която е на почти 2000 м. Но това е единственият умерено труден участък по пътя до хижата. Останалите изходни точки към Триглав - долината Крма, долината Задньица и бохиньското езеро, са много по-ниско и преходите са много по-дълги.

 

В началото вървим по едно почти равно чакълесто пътче и преминаваме покрай ученически скаутски лагер. След него навлизаме в гора и вдигаме наклона. Има само едно добре маркирано разклонение почти в самото начало. После, в продължение на поне 40 минути няма никакъв шанс да се изгуби човек, че пътеката е само една. В този участък, понеже бях само с моя си багаж на гърба, дръпвам доста пред останалите. Стигам до едно разклонение, където с червена боя върху камък има стрелка вдясно Planina Konjscica... А по пътеката напред няма означения. Това ми се вижда леко съмнително, защото разклонението като че ли се спуска леко надолу. Зачаках и след две-три минутки видях група словенци, които слизаха по пътеката. Те ме уверяват, че съмненията са ми основателни и това отклонение не е за нас. Но все пак решавам, че тук някой може да се обърка и спрях да изчакам другите. @Radnev и @Eager_Traveler_Paul продължават напред, после се появяват и @mary_shery и @зВерчето и тръгвам нагоре с тяхното темпо. Поне докато е равно, на следващото вдигане на наклона пак бягам напред. Но това винаги го правя, когато съм с товар на гръб. По-лесно ми е да се кача бързо догоре и после да почивам, вместо да ми тежи по баира по-дълго време.

Ето я тая ливада (planina) Коньшчица, гледана от малко по-нагоре по нашата пътека:

 

И други гледки по пътя...


Стига се до една равна полянка, оградена от красиви зъбери, която е удачно място за почивка, защото след нея почва изкачването на Студорския превал. Това е може би на половината път до хижата.

 

 

Мариелка е много уморена, пък и си намират семейство благи възрастни словенци да им направят фотосесия. Аз решавам, че ще кача превала, пък тогава ще си почина повече и ще ги изчакам. А Иван и Павел вече са доста напред.

ИЗкачването на студорския превал от тая точка отнема около 20 минути бърз темп с раница на гръб.

Вече съм горе.

Оставям раницата в едни клекове и се чудя, дали да не кача най-близкото връхче, което според навигацията ми е на 2005 м надморска височина. Щото виждам, че Мариела издиша нагоре. Обаче не мога така. Групата не трябва да се разтегля прекалено. Колкото и да съм сърдит, все пак заради нея сме в Словения. И това, че не може да върви бързо с товар, е в резултат на здравословен проблем, и въпреки всичко тя не се отказва от преходи по баирите. 

Тръгвам обратно надолу и ги пресрещам на половината качване, за да взема раницата ѝ.  Отработена схема е това и по нашите планини, а и нейната раница е съвсем лека за моите стандарти. В Пирин съм качвал и 30 кг раници по разните порти на закъсали хора от групата. Преди отдавна, разбира се, сега гледам моята раница да не стига до 20 кг, щото допълнителните килца съм ги сложил в шкембето си 😄 

 

Тоя метод сработва и вече се придвижваме далеч по-леко. Спускаме се от превала и по почти равна пътека заобикаляме задните затревени склонове на масивния връх Тошч. от тази страна даже не може да го усетим като истински връх. Току пред нас по тревния склон се засили и полетя един ентусиаст 🚀

В един момент пътеката става доста изложена на риск от падащи камъни - надолу е пропаст, а от другата страна е каменна стена и има множество предупредителни знаци да се слагат каски.

Но този участък е кратък... 

НА предната снимка Върхът най-вляво е Канявец - Масивен е, но оттук не изглежда нищо особено. Щото не го гледаме от правилната страна. Отзад е долината с точното име Задньица - и оттам канявец е страховит. Всъщност стената на Канявец е по-висока дори от Триглавската стена. Ако не сте се досетили, Канявец вече е записан в тефтерчето за следващо посещение (аз имах някакви крехки илюзии, че ще може и сега, ама се изпариха).

ПАнорамата, която чакам, обаче, ще се разкрие вдясно от този кадър. То и сега вдясно на кадъра се извисява прелестният Мишельски връх. Не е чак толкова висок но поради перспективата така изглежда.

И изведнъж ... Ей го! Масивен, заплашителен. Заслужава един черно-бял кадър първо, понеже времето и без това стана много облачно, задуха мощно и замириса на дъжд.

Само след секунди триглав се скри в облаците и заваля. Но пък още по-вдясно се появи Вернар.

Под него е и Водников Дом, така че последните няколко минути до хижата подтичваме, за да не се наложи да слагаме дъждобраните.

Пристигаме с поне половин час след @Radnev и @Eager_Traveler_Paul, тъкмо преди да завали по-силно.

 

Следва продължение...

 

Редактирано 20 октомври, 2018 от master_of_germs

[master_of_germs]

ДЕН ДЕСЕТИ - (продължение) - Водников дом, Бохиньска вратца и Вернар

 

Вътре във Водников дом е голяма лудница. Много хора, повече отколкото бяхме видели във всичките хижи дотук в Словения, взети заедно. Има доста персонал, съответно, кухнята и трапезарията са пълни. Пред тоалетните и банята също има опашка... 
А, да забравих да спомена още една причина, може би най-важната, поради която сме избрали именно Водников дом. А тя е, че има вода. Иначе, по-нависоко и по-близо до Триглав има три други хижи: Дом "Валентин Станич", който е по-встрани и се ползва основно от алпинисти; дом Планика, през който щяхме да атакуваме върха на следващия ден; и прословутият Триглавски дом на Кредарици, който е направо масивен няколкоетажен "хотел" с капацитет 340 места... Ако може да кажете хотел на място за настаняване без течаща вода. Обикновено Кредарица е пълна с планинари, които идват откъм долината Врата. Нощуват. На другата сутрин качват Триглав и слизат обратно до долината. Но и трябва да си носят цялата вода за два дни или да плащат по 4 евро за бутилка. Цената на нощувките е над 30 евро там. Както и в другите две високи хижи - там вода няма. 

Изненада за мене беше, че във Водников дом имаше и баня с топла вода. Само че с много странна система. Виждали ли сте душ с автомат за стотинки? Пускаш 4 евро и в продължение на 4 минути ти тече топла вода. Ако минутите изтекат и си още насапунисан, а нямаш повече стотинки - тогава КОФТИИИИИ 😉 😮 

Не съм снимал, понеже не сме и ползвали тая баня. Обаче масово си се ползваше душът от по двама едновременно, че да се пестят вода и пари. 🙂 

БАвят се с настаняването ни, но то си пише, че настаняват след 16 ч. Отначало хижарят не искаше да ни признава правото на намаление и ни насвятка една сметка от по 28 евро на човек на легло. Туристическата спалня вече била заета, нищо че бях резервирал за там, можели сме да спим в една друга стая с нарове за 10 души, но само ние петимата. Ама за 28 евро да ме прощава. Възроптахме срещу касовата бележка, извадихме нашите касови бележки от членството ни в планинарския словенски съюз. Там уай-фай няма, та той не можел да провери, дали не го лъжем. Не е свикнал явно някой чужденец да им знае тънкостите. Което е странно, защото и без това в Словения се признават членствата в планинарските съюзи на много европейски държави, но не и в нашето БТС (а моето мнение за БТС няма да го изразявам писмено тук, че ще ме баннат от форума!!!) 

ХЕле, накрая се споразумяхме за 30% отстъпка и палтихме по 20 евро на калпак за тази нощувка, но се спазарихме с едно от по-младите девойчета в кухнята. Явно тя най-вече въртеше хижата, и знаеше най-добре чужди езици, със шефа ѝ не сме се доразбрали. Та жената ни обеща, за втората нощ, ако има как, да ни прехвърли в туристическата спалня за по 14 евро (което и направихме и вкарахме за пореден път "ОР"-подхода си в действие. Тука кредит за @зВерчето, тя се справи най добре с точния подход за комуникация).

По стаите във Водников дом нямаше контакти, но в трапезарията имаше разклонители, за който иска бързо да позареди телефон или фотоапарат.

Другата особеност на настаняването е, че в цената се калкулират и едни афифни еднократни чаршафи и калъфки за възглавници, за да не се цапат одеалата и дюшеците, че прането там никак не е лесна работа. Бях чувал, че в Словения това е масова практика по хижите, но всъщност само на Водников дом ни връчиха еднократните чаршафи. Лошото на тях им е, че след това дрехите, с които спиш, стават целите в едни бели мъхчета.

 

След като се изваля, се зачудихме какво да правим. @Radnev се баше намазал със своите си мазила за коленете и кръста и си стоеше на топло. Грижи се той за коленете си, за разлика от мене, дето уж съм доктор 😕 @Eager_Traveler_Paul не разбрах, къде се запиля, а ние с девойчетата решихме да изкачим най-близкия до хижата връх Вернар (2225 м н.в.). Той е съвсем близо, но пътеката е маркирана само донякъде. НАгоре е на собствен риск, защото върхът е хем със сипеи, хем и с доста тревица, която точно след дъжда беше много хлъзгава. Това всъшност е пътеката към седловината Бохиньска вратца, през която се преминава в зашеметяващата долина Крма. Веднага встрани от Водников дом започва и един кратък кръгов "ботанически маршрут"

Но преди да поемем нагоре - снимки със Знамето на фона на Триглав 🙂

 

Изкачването на Бохиньска вратца е кратко и стръмно, но ние бяхме без багаж и бързахме, че току припръскваше и се канеше пак да вали.

От над хижата Мишель е много красив връх. Ето още един достоен кандидат за вторият "най" връх в Словенските планини...

А вдясно от нас остава стената на Тошч (2240 м н.в.)

Като се качим на Бохиньска вратцца под нас се ширва бездната на долината Крма

 

До върха на Вернар остават някакви си стотина метра... най трудните. Но не трудността ни спря. Изкачихме се малко нагоре... и... спряхме.

Нямаше как да продължим, защотопод нас буквално на всяка стъпка беше пълно с ето тези прелестни цветя 🙂

 Скитал съм по всички баири у нас и се сещам само за три местенца, на които съм виждал по някой и друг еделвайс. Никога повече от 3-4 накуп. А тук, на този склон имаше стотици!!! Забравихме и за връх, иза всичко. Просто приседнахме внимателно и зВерчето се отдаде на снимачество... Не е зле да внимава малко, че като нищо ще полети във бездънната пропаст 😄 

Както и това малко "камъче в перспектива" с размер на двуетажна къща малко му трябва да полети от стената на Тошч 😉

 

 

 И така, без да изкачим Вернар, но пък с усмивки на лицата (а и сълзици в очите... Да ме прощава @Eager_Traveler_Paul, ама еделвайсите не са само за дамите, а ускоряват пулса на всеки планинар повече и от изкачване по ръб без осигуровки) се върнахме в хижата, за да вечеряме на масите отвън (и да засладим с по палачинка), докато теменуженият здрач обгръщаше Мишельски връх  а Триглав вече бе потънал в сенките...

 

Редактирано 20 октомври, 2018 от master_of_germs

[зВерчето]

И от мен няколко фотографии на тези прекрасни модели, които не се свениха пред моята скромна камерка 🙂

 

 

[AlexandraKo]

Невероятно красиво цвете е еделвайсът. Преди сто години, съм виждала и из нашите планини. Сега има ли или вече напълно е изчезнал?

Страхотен разказ и чудесни снимки!

Редактирано 20 октомври, 2018 от AlexandraKo

[master_of_germs]

преди 5 часа, AlexandraKo каза:

Невероятно красиво цвете е еделвайсът. Преди сто години, съм виждала и из нашите планини. Сега има ли или вече напълно е изчезнал?

Страхотен разказ и чудесни снимки!

Все още го има на няколко труднодостъпни места. Официално се водят две находища на диви еделвайси у нас. Има хора, дето и за двадесет години скитане, никога не са виждали. Макар че едното място в Балкана не е никак трудно да се стигне до него и тази година се сещам за поне четирима Магеланци, които качиха снимки оттам. Явно вече са повечко екземпляри и са плъзнали досами туристическата пътека. В Пирин са на по-трудни места. Официално е само едно място, но всъщност са няколко, повечето добре скрити. Надявам се и там да се увеличават, но вече три години не мога да припаря в Пирин и това много ми липсва...

Това лято за първи път ни се случи да видим и див еделвайс в Рила! 🙂 🙂 🙂 При това на доста неочаквано място, пак досами пътеката. Слава богу, на една пътека, която не е маркирана, макар да е изключително красива. И затова почти никой не минава по нея. За целия ден видяхме само един друг планинар по нея. Няма да кажа къде беше. Понеже има много недобросъвестни хора по нашите баири, които не биха са посвенили да си откъснат еделвайс, за да се фукат с него.  😕 Но ще наминавам там в следващите години, пък дано еделвайсите там станат повече и заемат повече територия. 🙂 

 

[patilana]

преди 12 часа, master_of_germs каза:

календарите отдавна ги няма;

Не жали за календарите, вече имаш материал за собствен такъв. Магеланските и аз си ги събирам и се моля да не се присетят, да ги използват за разменна монета при следващото оптимизиране на пространството у домаНяма да се дам!

Много са ми трудни струпаните съгласни ! Що ли така се е получил езикът им, се чудя? Нещо не мога да тагна stebal. Дано види чуденката ми.

От предишната и от тази порция снимки, аз виждам още няколко седмици в Словения.

Много, много красота и предизвикателства.

[stebal]

Преди 1 час, patilana каза:

Не жали за календарите, вече имаш материал за собствен такъв. Магеланските и аз си ги събирам и се моля да не се присетят, да ги използват за разменна монета при следващото оптимизиране на пространството у домаНяма да се дам!

Много са ми трудни струпаните съгласни ! Що ли така се е получил езикът им, се чудя? Нещо не мога да тагна stebal. Дано види чуденката ми.

От предишната и от тази порция снимки, аз виждам още няколко седмици в Словения.

Много, много красота и предизвикателства.

Ася, нямам отношение към словенския език. 😕 И в държавата никога не съм стъпвала ( това го пиша с огромно съжаление и смятам съвсем скоро да се поправя). 🙂. Предполагам от последния ни разговор си се объркала, заради споменаването на студентските ми години и първия випуск на словашка филология...Езиците са славянски , натрупването на съгласни сигурно има общи корени. Не се наемам да коментирам .

[jungfraujoch]

На 29.09.2018 г. в 18:05, master_of_germs каза:

гЛигльо

Очаквам с нетърпение да се запозная с него на някоя от следващите сбирки!🐗

@master_of_germs,с теб е удоволствие да се пътува!Възхищавам се на умението ти да разказваш увлекателно,изчерпателно и с много чувство за хумор!

 

[patilana]

На 21.10.2018 г. в 13:03, stebal каза:

 

 

На 21.10.2018 г. в 13:03, stebal каза:

Предполагам от последния ни разговор си се объркала...Езиците са славянски , натрупването на съгласни сигурно има общи корени. Не се наемам да коментирам .

Тц, тц, тц не мога да повярвам, че таз Словения така ми разбърка мозъкаСъжалявам, че те вкарах в това приключение.

Дано до края се отбърка горкия, че ми трябваНай - малкото трябва да почна да схващам кой - кой е по тези краища.

[Radnev]

Еделвайсите са просто страхотни.

Аз съм виждал еделсвайс в Пирин, когато веднъж подсякохме пътеката от "Вихрен" към "Кутело". И там някъде, между камъняка, бе свряно еделвайсчето.

Мисля, че всеки може да направи разликата между еделвайса от Пирин и тези отснимките на @зВерчето например. 😀

Иначе както е споменал и @master_of_germs, аз имах травми в  кръста и в дясното коляно. И много се радвам, че преходите бяха изключително премерени като разстояние, време и денивелация едновременно.👏

Между другото по високопланинските хижи може и да нямаше вода или ако имаше, да беше кът, но имаше нещо друго, което беше много яко. Понеже бяхме доста на високо, а и Камнишките и Юлийските Алпи се намират по на север от нашите планини, макар и в края на юли си боботеха печки. Тя бяха едни такива особени, каквито не съм виждал никъде преди това. Нещо като огромни затворени камини, облицовани с плочки. 😀 Та като си прилепях гръбчето на тях, всички болки ми изчезваха мигновено. Чувствах се почти като на санаториум.😎 И ако в хижата под Гринтовац в Камнишките Алпи, трябваше да слизам в общото помещение, на "Водников дом" под Триглав, комина минаваше през нашето спално, така че бях нон-стоп залепен за него.😂. Това е и причината да пропусна качването към вр. Вернар и страхотните еделвайси в подножието му.😁

 

[patilana]

преди 29 минути , Radnev каза:

@зВерчето

@master_of_germsИ много се радвам, че преходите бяха изключително премерени като разстояние, време и денивелация едновременно.👏

😁

 

Абе майстори са ! Хич не е лоша идея да ги следва човек!

[master_of_germs]

преди 1 час, patilana каза:

Абе майстори са ! Хич не е лоша идея да ги следва човек!

Айде, айде 😉 Мазни четки отсега, че да си запазиш място за догодина 😄  😉 😛 😺 

 

@Radnev, такива печки по хижите видяхме за първи път миналото лято по хижите във Високите Татри. Аз го разбирам като част от австрийската култура и явно ги има във всички планински хижи, в страните, които са били под австрийско 😉 Погерманчени славяни, и едните, и другите, какво да ги правиш 😄 

 

Edit: Като се размислих, послъгах. Преди две години бяхме за последно в Пирин, точно ден, след като @mary_shery се върна от предишното си ходене в Словения. Тогава точно бяхме видели за последно еделвайси, като се надвесихме през ръба на Кончето. Всъщност, на Мариелка това сякаш ѝ беше първия път, когато видя еделвайс?...

Редактирано 23 октомври, 2018 от master_of_germs

[master_of_germs]

ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ - Триглав (2864 м н.в.)

 

Дойде ДЕНЯТ!

И с първите утринни лъчи в този ден се разбуждам. Спя най-далеч от млкото прозорче, останалите са се поотделили по в другия край на стаята. Та имат по-малко видимост. А аз по принцип съм си свикнал да се разбуждам, като светне навън. Обаче точно днес това е КЪСНО! НАшата стая не гледа в правилната посока и трябва да сляза долу за да снимам. Включват се позабравени казармени рефлекси, когато ни будеха сутрин или със сигнал за тревога, винаги се изстрелвах първи навън, още незагащен, но в пълно снаряжение, докато останалите още се бутат, кой пръв да си измие очите и да отиде до тоалетна. Обличане в движение, грабвам телефона, т.е. "Ленчето" в последния ѝ работен ден преди да се "пенсионира" и прескачам надолу по няколко стъпала (хем съм с чехли). Прецака ме това, че долу в антрето, някой здраво беше пренареждал всичките обувки през нощта. А и не е долкова лесно да си намериш своите планинарски обувки сред 80 чифта други. Тази минутка може би се оказа решаваща, но и без това "Ленчето" не би могла добре да улови червената експлозия на триглавската зора. Докато се изкатеря на хълмщето пред хижата, червеното бе избледняло до жълто-розово. Но, каквото - таквоз. Няма заради изгрева да тормозя останалите да им искам фотоапарати.

Прозорчето на стаята ни беше точно под зеленото знаме:

Триглав вече бе избледнял, но Мишель беше по-контрастен...

 

На следващата сутрин бяхме в таванското общо помещение и директно се позиционирах на матрака под прозорчето от другата страна, за да си гледам пламтящия в алено Триглав, такъв, какъвто винаги съм искал да го видя. Просто да го съзерцавам. Но нямах работещ телефон и по-добре. Такава гледка заслужава някой с много по-добри фотографски способности от моите.

Но да се върнем в този ден.

Този път не мога да си позволя да чакам другите да си отспиват до икиндиено време. Давам им още двадесетина минути и ги сръчквам. Дори и @Radnev се надигна без бой.  Закусваме по нещо (вече не помня точно какво, @Eager_Traveler_Paul да каже, че той сякаш си поръча закуска и вечеря още при настаняването. Аз за себе си не помня храна от хижата ли ядох. По-скоро не.

 

Потегляме в що-годе нормално време и се включваме във върволица от хора - пред нас - групичка от петима испанци, почти без багаж, явно планински бегачи. с тях няма да се мерим. Зад нас, голяма група немци, екипирани по всички стандарти - каски, щеки, карабинери, въжета - всичко марково. Бяха решили да качват върха по един малко по-директен маршрут и си спазваха всички алпийски правила. Как ли сме им изглеждали ние - дивите балканци с дървените тояжки 😄 Ама ние, баш по балкански, изобщо не се съобразяваме какво си мислят за нас.

Крачим и сутрешният вятър ми вее в косата... 

😮 😮 😮 😮 ... 

... А сега, де. Нещо не е наред. Как така в косата!?!?

Въх! Забравил съм си каската. Предните дни до такава степен се бях срастнал с нея, че вече просто не я усещах на главата си.

Оставям сопата до пътеката и бегом наобратно! Дежа вю 😄 Е, все пак тоя път съм се усетил по-навреме, след няма и десетина минути ходене. А и тия първи минути са си по почти равна пътека. Бегом обратно, да си се екипирам. И обратно, да настигна останалите. Настигам ги, че и подминавам @mary_shery и @зВерчето, дори не забелязвам, че и @Eager_Traveler_Paul е бил с тях, понеже точно тогава те вървят ведно с голямата немска група, която ме бави. Но немците са културни хора, дават ми път, макар пътеката да е тясна. Точно там , на един по-труден участък с издялкани стъпалца в скалата, ги подминавам и тях и си "отварям пергела". Пътеката няма разклонения за поне един час ходене след Водников дом. Аз вървя, и се чудя тоз човек, Павел, къде се дяна! А той зад мене бил. По едно време ги видях всички нейде назад и спрях да ги изчакам на много добре маркиран кръстопът, където се включва и пътеката от Ковинарската жижа в долината Крма. Свивам се в сянката на един голам камък, че вече почва да препича. Прогнозата в този ден е за хубаво време, но високо в планината никога не се знае откъде може да затрещи. Затова се надяваме да се качим колкото може по-нависоко преди обяд, докато може да разчитаме на прогнозата. 

След този кръстопът наклонът рязко се вдига и лека по-лека става по-сипейно, появяват се и отделни снежни преспи. След още час се стига до най-високата хижа от тази страна на Триглав - Dom Planika (pod Triglavom), разположена на ръба на "казана" му и обградена от прословутите три глави.

Най-далечният връх зад Мариелка е Канявец.

 

Тук @Radnev го изтървахме напред а ние хич и не усетихме качването до Дом Планика, понеже се разговорихме на разни интересни теми и времето мина много бързо.

 

Повече ни притесни, че когато бяхме пред хижата, гъсти облаци вече бяха скрили Триглав и се виждаше само Мали Триглав. Мали Триглав, представлява най-дясната от трите "Глави" и, ако се брои за отделен връх, би бил третият по височина  в Словения, след Триглав и Шкрлатица.

 

 От Водников дом до Дом Планика го взехме точно за два часа. По табелите го дават и за час и половина. Това време е постижимо, но като се има предвид, че всъщност истинското изкачване тепърва започва, по-добре е човек да не се презорва в тази първа половина на маршрута. Тя е по-скоро със степен на трудност като в Рила, нищо особено. От Дом Планика нагоре обаче става съвсем друго нещо. Нещо, което не може да се сравни с нищо по нашите баири. Има три маркирани пътеки. Най-дясната обикаля по сипеите Мали Триглав и води до грамадния Триглавски дом на Кредарици. Откъм Кредарица всъщност е истинската масовка към Триглав, Оттам е само час до час и половина до върха. Така че хората, които бяха нощували на Кредарица, вече бяха качили върха и се връщаха. Ние избрахме средната "пътека" от Водников дом , която първо изкачва Мали Триглав и после по ръба се стига и до словенския първенец. Тоест, чак малко под Мали Триглав се смесихме с най-натоварения маршрут, за последните около 45 минути. Така избегнахме "трафика". Лявата пътека от Водников дом е най-директният подход през т.нар. Триглавска шкрбина и за там си иска здрава подготовка, по възможност не е зле да се вържете с въжета цялата група. Немците зад нас поеха натам. И въпреки че тръгнахме по едно време, се оказаха преди нас на върха. Предимството е, че по този маршрут не минава почти никой.  На Раднев не му се почиваше и директно запраши към Мали Триглав. Останалите тръгнахме след петнадесетина минути. Бързо ми стана ясно, че теренът е толкова начупен, че трудно може да си оказваме взаимопомощ и трябваше да спазваме дистанция. Мълата не се спусна плътно, но и без това трудно се виждахме, че улеите често завиваха остро и не ни оставяха голяма видимост. В тоя случай комуникирахме с подвиквания.

Надявам се и другите да споделят впечатления от това изкачване, но за мене това беше най-тежкото изкачване до момента в планинарската ми практика. Всъщност, Приечне Седло в Словакия беше за мене доста по-опасно, но опасният участък беше много по-кратък. А на Триглав си се иска и издръжливост, и сила, за да може да се качиш. Това са два много напрегнати часа. А за тези, които идват от долината Врата и Аляжев дом, напрегнатите часове са много повече и разпределени в два дни. @Radnev, наистина бях избрал най-малко натоварващия ставите подход към върха, по-наттатък ще сложа снимки от долината Врата, където ти не беше вече с нас, да направиш сравнение...

 

Тези снимки изобщо не дават представа за трудността на маршрута. При нас, слава богу, падащи камъни нямаше, но каската пази не само от тях. Има места, където се провираш по едни наклонени улеи нагоре и, ако нямаш каска, неминуемо ще си издрънчиш главата в скалите. Аз поне моята каска на два-три пъти я издрънчах. В един момент осъзнах, че по такъв терен тоягата вече ми пречи и я подхвърлих на една полегата скала, та да си я прибера на връщане. Но тя (тоягата) взе, че се счупи през средата. Е, вярно ми служи в две планини, но все си мисля, че всяка горда словенска тояга би пожелала точно под Триглав да я оставят да почива в мир 😄 

Долу е Триглавски дом на Кредарици

А, горе, като по поръчка за нас, големият Триглав се откри. Ръбът между Мали Триглав и Триглав е доста опасен, но е много добре обезопасен с метални въжета. Навремето този ръб е бил по-остър и от Кончето. Под навремето имам предвид допреди няколко десетки години. Но поради масовото изкачване на върха, ръбът се е изровил и се е образувала достатъчно широка "пътека", че да могат с малко зор да се разминават хората с помощта на въжето. Като цяло не са много местата, където спокойно да извадиш телефон или фотоапарат и да снимаш.

НА тоя ръб вече настигнах Раднев и заедно продължихме догоре. Финалният участък е доста стръмен и на около 30 метра под върха има една малка ниша в скалите, като миниатюрна пещерица, която може да служи като заслон при лошо време.

 

НА върха имаше немалко хора, но все пак имаше достатъчно място и за нас, да си похапнем по нещо сладичко за обяд. Останалите от групата бяха доста зад нас, а слънцето прежуряше. Магеланското знаме показа, че е не по-лошо от хавлията на един галакически стопаджия, когато се наметнах с него да ме пази от жаркото слънце. Въпреки че се мазахме със защитен крем, вратът ми със сигурност щеше да стане ален, ако не го бях покрил 🙂 

 

Иван не издържа да чака останалите и реши да слиза сам по маршрута откъм Триглавска Шкърбина. Аз се застоях горе, все пак сме тръгнали заедно като група. И аз не обичам да слизам по същия път, но по непознат терен предпочетох да се върнем оттам, откъдето бяхме дошли. А и наистина другият път изглеждаше още по-опасен.

По някое време се дотътриха и останалите, бая им трепереха краката 😉 

Ама пък така е най-сладко, да се изкачиш, когато наистина си дал всичко от себе си. 

Павел дори го раздаде философски като Хамлет 😄

"Чумата да го тръшне, шегобиеца му смахнат! Веднъж ми изля цяла бутилка "Лашко" на главата. Тази каска, дето я гледаш, ваша милост, беше на @Eager_Traveler_Paul, кралския шут... - Бедни ми, @Eager_Traveler_Paul! Аз го познавах, Хорацио. Беше човек с неизчерпаема духовитост, с блестяща фантазия! 🙂😉 😛 

 

Време е да документираме и Знамето на самия връх Триглав, на всеизвестния Аляжев стълб!

 Самият Аляжев стълб може да служи и като заслон, в който един двама души да се скрият от буря, стига да не се опират до металните стени. От вътрешната му страна има прозорчета, гледащи в различни посоки и 360-градусова панорама с нарисувани върхове, чиито имена и надморски височини са написани, така че да няма нужда да и ги казвам всичките. Виждат се надлъж и шир целите Юлийски алпи, чак до Монтаж в италианската им част, а зад Монтаж в далечината е тъмната сянка на могъщия трихилядник Монте Кристало от Доломитите. НА север са Караванките и зад тях в ясно време би трябвало да могат да се видях много други вериги в Австрия, включително и Хое Тауерн. НА изток се мержелеят Камнишко-савиньските Алпи и извисяващите са Кочна и Гринтовец. Панорама, която няма да забравя до края на живота си...

      На следващия кадър са Яловец и вдясно - Мангарт. Яловец, а не Триглав, е емблемата на словенския алпинизъм. Яловец е най-трудният за изкачване връх в Словения, там е само за много напреднали. Мангарт, от друга страна - изглежда стряскащ, но освен многобройните виа ферати, има и доста лесен за качване маршрут, както @mary_shery добре беше описала в пътешествието си отпреди две години. В лявата част на снимката я Вторият по височина връх в Юлийските Алпи и най-високият в италианската им част -  Монтаж (Iof di Montasio) Зад него тъмнее Монте Кристало от Доломитите.

                                                                                             Следващата гледка е към платото Кришки Поди (в центъра) на което са разположени трите най-високи словенски езера - Кришките. Вляво е билото с върховете Разор и Присойник (на немски Prisank) и надолу е долината Zadnjica, Вдясно е Шпицкото било и под него шеметната долина Vrata. Точно под нас е смразяващата Северна Триглавска стена.                                                                                                                                                                                                                                                                        Следващата снимка е към от Триглав към Кредарица. Триглавски дом изглежда толкова мъничък, а е в състояние да даде подслон на 340 планинари 🙂

 

 В далечината се вижда и голяма част от веригата на Караванките (бяхме там преди седмица, помните ли 😉 )... Снимка за Магелански календар, както се оказа. Поздравления за @mary_shery и нейния фотоапарат "Пещерозко" 😉     

                                                                                                                                                С неохота потеглихме обратно надолу. Но не и преди да се насладим на малко шоу от страна на военните, които, както каза @Eager_traveller_Paul: "решиха да ни покажат, кой е шефът". Така, де, да се чувстваме сигурни, че има кой да бди над нас. Иначе до Триглавски дом на Кредарици има даже не една, а две площадки за кацане на хеликоптери. Тази хижа така се снабдява с провизии и най-вече с вода. Сложна работа, затова там са и най-скъпите нощувки. От нея се пренасят и до околните хижи Дом Планика и Дом Валентина Станича.                                                                                                                                                                              Хеликоптерът завъртя две пълни обиколки около Триглавския масив и не благоволи да кацне на Кредарица, а си продължи по свои си военни дела. Много му здраве 😄 . Ние тръгнахме надолу, а тепърва по ръба имаше няколко израелци, които се качваха. Бяха притеснени. Районът над въровете около Бохиньското езеро страшно притъмня, постоянно се чуваха далечни гръмотевици. Уверихме ги, че това е далече, а ако дойде буря (тя не дойде насам) можеха да се скрият в скалното заслонче. Дошли са чак от Израел и да се отказват на 20 минути преди върха, няма да стане.                                                                                   

Ако някой си мисли, че слизането е по-лесно, значи никога не е стъпвал в планина. Слизането винаги е най-трудното нещо, единственият плюс е, че е по-бързо, но това не го прави по-лесно. Тук гледахме да се придържаме в пакет, за да може да си помагаме на малкото места, където беше възможно. Но все ощеимаше на какво да се дивим. НА Караванките ни бяха изненадали високопланинските ОВЦЕ, но да ги видим тук, на над 2500 м надморска височина, пак си беше шок. При това овца манекен- прясно остригана, чистичка, беличка. Пълен контраст със @зВерчето, която е със солиден планинарски тен 😄 E,  как да не ги снимаш тия двечките 😉                                                                                                                                                                        Но това не беше всичко . Дочухме шум от търкалящи се камъни. Озърнахме се да няма планинар, нуждаещ се от помощ, но наоколо нямаше никой, освен нас. Значи пак планинска коза, вероятно. Те са основната опасност за планинарите да не срутят някой камък върху главите им. Така си помислихме. Но, като се вгледахме по-внимателно, по лицата ни цъфнаха ей-такива усмивки. Не, не беше коза! 🙂                                                                                                                             Най-накрая   се срещнахме с това митично същество - алпийският козирог (ибекс). Е, този тук екземпляр беше женски. Мъжките са двойно по-големи и с внушителни еднометрови извити рога.  Най-често в Словения се срещат около връх Бовшки Гамсовец, на един хвърлей от Триглав... Един хвърлей, ама хвърлей през долината Врата под Триглавската стена. Най-близката хижа до Бовшки Гамсовец ("гамс" е словенската дума за планинска коза) е хижа Поганичков дом на Кришки Поди. От всичките кабърчета в Словения, които не можахме да отметнем сега, това остава най- ама най-мощно забитото. Друго може и да пропуснем, но при следващо ходене ще направим минимум две нощувки на Кришки Поди. Сега обаче трябва да се спуснем към Водников дом. Пътьом се отклоняваме да  се качим с Верчето на едно малко връхче - Триглавски вогел:               МАлко след това глезенът ми здраво изпука. Стара травма, от миналогодишното качване на Голем Кораб в МАкедония и Албания. Това вече беше знак, че трябва да приключваме с голямото катерене на на върхове. А толкова исках да пробвам и Монтаж по Стълбата на Пипан. Друг път ще е. Има си хас, след Триглав да съжалявам, че не съм отишъл на някой друг връх.                                           

А пред хижата се разговорихме със страхотна групичка германци и швейцарци, с които се бяхме запознали по-рано сутринта горе на Дом Планика. Те не се пробвали да качват върхове, а само правят преходчета от хижа на хижа.  Много благи хорица, които освен планинари, се оказаха и част от таноцов клуб. НАправили си отпуските първо с една седмица на планина в  Словения, а после за още една седмица си резервирали платноходно корабче в хърватия да си плават между далматинските острови и да си танцуват на палубата. Евала! 🙂                     

Разговорихме се, оказа се, че на едната германка племенничката ѝ следва в София и аз ѝ преподавам. Малък е светът 🙂 Извадих малко от домашната скоросмъртница, и те хората, вежливи, я опитаха, ама им се изцъклиха очите. Чувахме на няколко пъти пронизителни крясъци на мармоти; единият немец се кълнеше че е видял мармот на около 300 метра от хижата. Тръгнахме тихо като индианци, но така и не видяхме следа от мармота. Е, поне го чухме. А втова време теменуженият здрач отново се спусна над Юлийските Алпи и само Мишель продължи да се откроява преди да падне мрака и да си вземем последните останали палачинки 🙂                                                                                                                                                                                                                                 

 

 

Редактирано 24 октомври, 2018 от master_of_germs