дневник Хобитите на път от Източна Европа до Скандинавия

[Lindt]

 

От 2-3 години поглеждам в посока Норвегия и се чудя кога ще се озова там. И как, с кого, къде точно.. Това лято вече пожелахме да избистрим концепцията, окуражени от надеждно изглеждащия обществен транспорт, спокойствието, че можем да минем 25 км пеша и не особено високите цени в airbnb. Не ни харесваха обаче полетите, връзките и като цяло не бяхме сигурни как да го нагласим през лятото това пътуване. Затова го лепнахме за вече планираната ни Полша през септември. 

Полша беше последната държава, посещавана само от Жижо. Сега вече няма място, на което е ходил само единият от нас 🙂 Е, освен българското Черноморие, но има време. 

Ако знаехме, че в Норвегия ще изхарчим по-малко, отколкото в Гърция, вероятно щяхме да прежалим още 100 евро и да летим лятото 🙂 Основно защото ни се падна нетрадиционно противно време, но ако имахме повече късмет, и септември щеше да е страхотно, защото хем няма хора, хем има есенни цветове, хем светлата част от денонощието е напълно достатъчна, за да се насладиш на планираните разходки. 

 

Маршрут на осъщественото пътуване:

05.09 - Полет след работа до Братислава, взимане на кола с магеланци и нощувка в Тренчин

06.09 - 1 час разходка в Тренчин, 2 бързи спирки по пътя в Жилина и Замък Орава, следобедна разходка в Краков, нощувка

07.09 - Освежаваща разходка по изгрев в концентрационен лагер и дълга обиколка из Краков до вечерта. Нощувка

08.09 - Отпътуване към Вроцлав и документиране на 1-3 от джуджетата в Стария град. Нощувка

09.09 - Лежерна предиобедна разходка из Вроцлав на лов за още джуджета, влак до Катовице и обиколка с "местен" водач-румънец. Нощувка

10.09 - Полет до Берген, бърза разходка и разучаване какво продават в магазините, автобус до Одда и първи срещи с дъжда, фиордите и водопадите в Норвегия

11.09 - Троллтунга

12.09 - Глетчер Бюер

13.09 - автобус до Вос, влак до Мирдал и пешеходно спускане до Флом. Нощувка в Аурленд

14.09 - мотаене и разходка до Borgund Stave Church.

15.09 - миникруиз Флом-Гудванген, разходка до Бакка и обратно, автобус до Берген

16.09 - разходка в Берген и късен полет до Берлин. Нощувка 

17.09 - разглеждане на централната част на Берлин и полет до София.

 

Мога с удоволствие да споделя, че изживяването надмина очакванията ни по толкова много начини, че от сега започвам да планирам продължение 🙂

 

Спойлери от Полша: 

 

Спойлери за Норвегия

[Lindt]

Ден 1 "Транзит през Словакия"

 

Докато сме си проучвали за Норвегия, някак сме забравили да погледнем и за първите дни от пътуването си. Хората, които ми четат разказите, знаят, че аз мрънкам, когато нещо не стане както съм очаквала. Затова и едва ли ще се изненадат от следващите няколко реда. 

Аз бях останала с впечатлението, че сме избрали първата нощувка в Тренчин, за да видим замъците в района. И че щом пътуваме с кола, ще спираме по пътя, а занимавалите се с чертаенето на маршрута, са изчислили колко път имаме, откъде ще минем и какво искаме да видим. Нищо подобно - станахме рано и тръгнахме към центъра, паркирахме колата и.. седнахме на кафе. А близо до нас се извисява замък, при това покатерен на скала. Но ние нямаме време да се приближим и разходим, защото бързаме...

"ама как така бързаме, се чудя аз наум, нали имаме цял ден и единствена задача да гледаме хубави неща и да стигнем до Краков??" Е, ще видим замъци по пътя, има много. Кратката справка с гугъл показва 3 около Жилина. Показват ми картинки да си избера и се успокоявам, ще видя хубав замък 🙂  Оказва се, че тая кола изобщо не ми е удобна и докато стигнем Жилина, вече я мразя. Гледам една спретната, чиста и подредена страна, хубави къщи и пътища и си мечтая да си обикалям с влак. Абе даже с автобус или каруца. 

Та спираме в Жилина до един парк и това не е този замък, който съм си избрала. Слизам от колата и вече мърморя на глас, писнало ми е да се оплаквам само на себе си. Разглеждаме го за 15 минути и пак почваме да бързаме, няма време за другите.

За да внеса яснота, сме си наумили да отидем днес в мина Величка, но туровете на испански са в 4. На английски може да влезем и в 8. Аха, ама аз пък не съм ходила в Словакия, не съм виждала скоро замък и за Полша си имам още 3 дни.  Така че следващата спирка е Orava castle. Влиза се с гид, в определени часове и докато аз си щракам наоколо, останалите трима герои така купуват билети, че със сигурност да нямаме време нито да стигнем до мината Величка, нито да обядваме 🙂  Замъкът обаче е хубав, макар че влизаме за час и сме принудени да се движим и чакаме гид, който говори само на словашки. Аз пък изобщо не го знам този език и окончателно се нервирам, че нищо няма да науча за тази Словакия. Махвам обаче щедро с ръка и решавам, че веднъж да стигна до Краков, темпото ще си го определям сама и в краен случай Жижо. 

 

Та Словакия ми се стори изненадващо приятна страна. С удоволствие ще отида там за уикенд или на планина. Или в комбинация с Чехия.  

 

Редактирано 22 септември, 2018 от Lindt

[Lindt]

Първа среща с Краков

 

Та пътуваме си ние и по пътя стотици хубави къщи, показващи че определено сме се озовали в една добре развиваща се държава. И че макар и равнинна, Полша определено си заслужава да се помотаем из провинцията. Спим на различни места, така че ни оставят пред нашия апартамент около 5-6 следобед, мятаме си раничките и изхвърчаме в посока реката и мега замъка Вавел.

Нищо не разбирам от архитектура, но след 1000 крачки много харесвам Краков. Едни смешни надписи и умалителни думи, широки тротоари, привлекателни хора и много зеленина. И едно спокойствие, няма тълпи туристи, дрипави и просещи хора, мръсотия по улиците... След още 1000 крачки вече и ми се живее там. 

Размотаваме се щастливо из замъка, зяпаме, щракаме и хихикаме на всевъзможни неща още час, след което се събираме с другарите. Старият град на Краков е голям и доста различен от тези, в които сме били. Ама и не обикаляме много, Централна и Северна Европа са направо черно петно в нашата карта, така че нормално да ни е интересно. Има стотици заведения с кухня от цял свят на доста разумни цени, много руси дечица, каляски с доста привлекателни жени-кочияши и тук там по някой излагащ се англичанин. А куполът на Мариацката катедрала е направо изумителен за мен, не знам дали на другите хора им се вижда толкова впечатляващ. 

Из центъра са пръснати магазини за бижута и сувенири, продаващи кехлибар. Включително и на един закрит базар на централния площад. Влюбвам се мигновено и вечерта изчитам всякакви статийки как да разберем дали кехлибарът е истински или не, каква е пазарната му цена и с какъв произход е, но се връщам без бижу. Никакъв синхрон между натрупването на знания и работното време на магазините 🙂  

Вечеряме много питателно в произволно заведение в еврейския квартал, набелязваме си пазар с кът за хранене за следващия ден и се отправяме към леглата.

Взели сме си и бира за из път, защото ще ставаме рано и няма време за бирария, а искаме да опитаме някое местно предложение. Забързан младеж ни предупреждава, че наблизо има полиция и да внимаваме и ние застиваме в недоумение какво нередно правим. Оказва се, че в Полша е забранено да се консумира алкохол навън. По-нататък Пол ще ни даде още информация, но сега угрижено си напъхвам бирата в джоба и се оттеглям с подвита опашка към стаята 🙂  

 

Редактирано 22 септември, 2018 от Lindt

[master_of_germs]

HAPPY HOBBIT DAY, драги ми магелански хобитчета 🙂 

Опасна работа е да излезете на Пътя! Може да ви отведе до "езика на трола", че и на още по-опасни места 😉 

 

[Lindt]

Концентрационен лагер Аушвиц 1

 

В близост до Краков е град Освиенцим, където е построен най-големият комплекс концентрационни лагери на територията на Полша - Аушвиц. Аз по принцип имам нежна душа и сериозно се разстройвам от всякакви прояви на насилие, дори да са във филм или книга. Така че от самото начало определих дестинацията като неподходяща за крехката ми психика и прецених, че ни е време да се разделим по интереси с Жижо, а не винаги всичко да си го правим заедно. Той щеше рано сутринта да отиде с Алекс и да се върнат преди обяд. И си бяха взели билети, които са напълно безплатни, но в определени часове и с предварителна резервация.

Да, обаче много харесвам Софи, а тя най-изненадващо прояви интерес към мястото. Какво пък, 13 годишните трябва да учат историята на Европа, а какво по-подходящо място, за да си представиш реалните измерения на войната, от такъв печален музей. Обаче вече нямаше билетчета за този час. Жертвоготовно реших да станем и двете в 5, да отидем и ако не ни пуснат, да спим в колата. Иначе трябваше да пазарувам, а на детето да му бъде отнет достъпа до историята. 

Е, отидохме, пуснаха ни и ние започнахме да разглеждаме мястото, на което нямам никаква работа. Въобще не знам защо не са ги изгорили тези места, ами трябва да си останат непокътнати и грижливо поддържани. Според Жижо след войната всички немци е трябвало да отидат да видят тези места и да осъзнаят какво са правили, но още не съм прочела дали е прав.

С внимателна психическа настройка да не си представям нищо от това, което е написано на табелките и да излизам скорострелно от помещенията със снимки на оцелелите, успях да преживея спокойно 2 часа там. Има големи колекции с обувки от всички размери, очила, пособия за бръснене и куфари на жертвите. За мен най-страшни се оказаха снимките на лицата на жените още при влизане и колекцията с чайници. Не за друго, ами защото в книгата, която чета, пише че по време на война, ако не можеш да си превариш вода, най-вероятно умираш от холера или друга болест до дни и чайникът е твоят билет към живота. Така или иначе мястото не ми е любимото и затова този път приех да бързаме да си ходим. Жижо се беше настроил да види и изтребващия лагер Аушвиц-Биркенау, но тъй не следваше моята стратегия да не си представя нищо, прецени, че му стига толкова за днес. 

 

След чаша капучино с "посипка" какао, 1 час сън и несполучливо избрана закуска, бях готова да се насладя на птичките, слънцето и красотата на Краков. 

[Lindt]

Из Стария град на Краков

 

Може би се досещате, а може би не, че на следващия ден щяхме да бързаме за Вроцлав, абсурд, със сигурност няма да спираме по пътя и ако ще разглеждаме Солната мина, ще трябва да е днес. Спогледахме се с любимия, усетили вече, че така или иначе пак ще идваме в Полша и си оставихме деня за самостоятело обикаляне на Краков. 

И тъй пребродихме тесните и не толкова тесни улици в Стария град, пихме кефир, после капучино, хапнахме арменски шашлици на набелязаното пазарче и към 5 се отправихме към парка, зажаднели за зеленина и почивка. А там едно изобилие от "катерушки" с оранжева, черна и кафява козина, щъкащи по дървета, камъни и алеи ни задържаха повече от час.  

После по улица Паркова някак се озовахме до голям, яркозелен хълм с твърде идеална форма. Трябваше да проверим каква е гледката отгоре, защото не се бяхме сетили по-рано да намерим подходящо място за гледка от високо. Съответно докато се приберем до апартамента ни беше станало почти 8. От малките магазинчета Жабка, пръснати из градовете на Полша, се снабдих с чудесна мьодова бира. Въобще Полша се оказа на трето място по производство на бира и разнообразието беше доста голямо, а всичко тествано ми хареса много. 

Беше време да видим как е минал денят и за спътниците ни, харесали ли са Солната мина и какво е това страхотно заведение, което са намерили. Пийнахме си по една лагер бира в английска кръчма за по 5 евро и преценихме, че не го смятаме за страхотно. Но пък на чудесно място, не може да се отрече, че е супер красив големият площад. 

После се разходихме до нашия си пазар, хапнахме скара и се отправихме към леглата. Е, ние първо тествахме още 2 вида бира от Жабка, много сполучливи. 

 

 

Редактирано 22 септември, 2018 от Lindt

[Lindt]

Ден 3 Лов на джуджета във Вроцлав

 

Станахме рано, за да пием кафе и да закусим преди тези 300 км.  Много се чудих защо ще ходим толкова далеч, при положение, че на следващия ден летим от Катовице. И къде съм бляла, а не съм гледала картата. 

Доста се затруднихме с намирането на кафене - пекарни 3 на близкото площадче, магазини, деликатесници и тн. също там, а кафе не. Жабка ни спаси отново и си взехме от там достатъчно прилично капучино. От пекарната си избрахме шарлотка и кремовка. Аз хич не съм по сладкото, ама в тези градини покрай пътя толкова цветни ябълки видях, че не можех да не пробвам ябълков пай. Жижо от предния ден не се справяше с избора на закуска и ядеше някакви стари хлебни неща, така че ми се довери и взе кремовката. Сладкишчето е всъщност познато тук като наполеонка, но беше много леко и прясно, почти толкова добро, колкото моята шарлотка 🙂 Може би на други няма да им допаднат, но за ме бяха идеални, защото не бяха супер сладки. 

 

Към обяд ни оставиха пред нашия хотел срещу великолепната гара на Вроцлав, оставихме си багажа и излетяхме. Не приличаше на Краков, имаше панелки, грозновати сгради и магазини, абе не бяхме позиционирани в рая. Обаче по улиците отново нямаше никакви поводи за внимание, широко, чисто, спретнати русоляви хора. Вечерта видяхме доста групи девойки да се разхождат уверено по улиците, така че Полша ми се стори напълно безопасно място. 

Без предупреждение след около километър се зовахме на страхотен площад. Впечатляващ за нас, като непосещавали Белгия, Германия, Холандия и тн държави. Широк, с шарени къщи и покриви с всевъзможни чупки и извивки. А може пък и повече обикалялите да го харесат, нямам идея. За мен беше много приятна изненада, каквато може да получиш само, ако не се подговяш прецизно преди пътуване. 

 

И точно когато се озовахме в центъра на картичката, аз огладнях, така че леко припряно започнах да търся път към по-малко туристическо място. А то от красота на красота минутите си минаваха.... Че и някакви малки метални джуджета се появяваха на неочаквани места, без въобще да разбирам какви ги вършат там. Едно носи бира, друго снима, трето пее...

Намерихме си красива тиха уличка със заведения, но бяха твърде интернационални. Исках полско, но нещо не го виждахме, а стомахът ми вече скимтеше усилено. Обичайно в такива моменти правиш грешен избор, но ние попаднахме на страхотно място. Менюто им беше разделено прилежно на 4 вида сачове, 4 вида пироги, но печени, а не варени като досега, 4 вида гулаж и още 2-3 неща по тази схема. И супа на деня, която не можаха изобщо да ни обяснят каква е, казваше се квасеница. Взехме супата, един гулаж, една пирога и 2 бири. Много добър вайс, но чешки. Странно защо беше толкова популярно да пият чешка бира при наличието на толкова добра полска. Та храната беше брутално вкусна и в такива количества, че се наложи да се изтъркаляме от заведението. 

След това продължихме с разходка покрай реката в посока остров Тумски. Отбихме се до местните хали, където позяпахме, но бяхме твърде преяли, за да вземем друго освен плодови млекца за пиене. Още в София забелязах, че когато не пиеш бира, разнообразието напитки е доста голямо.  На светофара се засякохме с Алекс и семейство, които бяха направили разходката точно наопаки на нашата и сега отиваха в центъра. Споделиха, че на следващия ден има маратон и трябва да тръгнем рано. А ние определено нямахме какво да правим в Катовице цял ден, защото е промишлен център. Бързо споглеждане доведе до покупка на билети за влака по обяд и голямо подскачане, че съм се отървала от поредно схващане в колата. 

 

За @Брани

  

[Lindt]

През Вроцлав минава река Одер и се образуват няколко островчета. Може да се обиколят с лодка или пеша. Ние естествено тръгнахме пеша, защото не си бяхме направили стъпките. Изненада ни мост, толкова обилно накичен с катинарчета, че се чудя как не пада под тежестта им. А самият остров Тумски е много красив и определено духовен. Преобладаващата постройка е готическа катедрала, красива отвътре, популярна за сватби (беше събота) и с възможност да се качиш и да погледнеш старата част на града от високо. Ние не успяхме, защото докато изчакаме сватбарите и затвориха, а на следващия ден не можеше, но вярвам, че си заслужава. Освен катедралата, има много хубава улица, фонтани, малка градинка, ботаническа градина, хубави хотели и още малко църкви и параклисчета. 

Градът е почти разрушен през войната, както и цялата държава, но изграден с голямо желание отново. Аз поне не виждам причина някой да не хареса Вроцлав. От острова се отправихме към хотела си за кратка почивка, взимане на якета и естествено една мьодова, защото се пристрастих, а в заведенията нямаше. По пътя минахме през лишен от катерички парк, няколко красиви сгради и някое и друго джудже. 

Вече в хотела проверих какви са тези джудженца и откъде се появяват. Оказа се, че Papa Dwarf се появява през 2001 и е първият паметник на анархистка групировка. Движението е било антикомунистическо, организирали са шествия, а джуджето е било техен символ. След време общината поръчва 6 фигурки, които да бъдат поставени на емблематични за града места и да се занимават с традиционни дейности. Хората явно толкова ги харесват, че малкият и средния бизнес също украсяват с подходящи джуджета - продавачи, рибари, кръчмари, пътешественици, музиканти, затворници и спящи мъничета пред хотелите. Всяка година се появяват нови и днес са почти 300. Продават и карта, ако желаеш да ги търсиш целенасочено, но е стара и не особено актуална. Ние си намерихме около 60 за 1 ден и истински се радвахме на всяко. Не съм много по градовете, не лових и покемони когато трябваше, обаче търсенето на джуджета ми беше изключително забавно и  определено любимо занимание в Полша. 

След откриването на Папа Джудже и още 10, се срещнахме с Алекс на Market Square и тръгнахме да си търсим вечеря. По липса на избор, защото беше събота и навсякъде беше пълно, накрая пак се озовахме пред обедното заведение. Не бяхме супер гладни, но още имаха от супата на деня и заедно с един сач, отново бяхме доволни и преяли. Всъщност квасеницата е супа със зеле и много зеленчуци, нещо като пушено филе, гъбки и определено достатъчно питателна за изхранването на голям човек като Жижо например. Аз изобщо не обичам зеле, а и да ям едно и също, но тази супа просто трябваше да я поръчам отново... Спътниците ни нямаха късмет и си избраха по-несполучливи ястия, но нашите си бяха страхотни.

[Lindt]

Ден 4 Сбогуване с джуджетата и кратка среща в Катовице 

 

Тъй като влакът ни беше в 11, а ние ставаме доста рано, се отправихме да разглеждаме центъра и острова без тълпи местни и туристи. Естествено покрай маратона и други хора бяха станали и даже бяха по-активни от нас, но ние не искахме да се конкурираме. Вече си бяхме самички и много по-спокойни, но дъждовните облаци, които се събираха над Норвегия, сериозно човъркаха из съзнанието на Жижо. Добре, че халите не работеха и закуси сладолед с 3 браунита във фунийка от румънски козунак, иначе можеше да е в доста лошо настроение 😉

Повторението на маршрута беше наложително заради забелязани петънца по обектива и съответно по снимките от предния ден, а и когато няма тълпи, забелязваш много повече джуджета по централните улици. Казах ли ви, че малките приятелчета ми липсваха дори после в Норвегия, макар и нишата да беше поносимо запълнена от тролове? 

 

 

Влакът беше чист, бърз и удобен.  И беше евтин - 15 евро за двама, при това по-бърз от кола. Изобщо ако ще обикаляте градовете без да спирате, с влак ще ви е по-добре. Къщите в Полша са много красиви, но като си през почти целия път в населено място, трябва да си бавен.

Ние рядко спим около гарата. Районът й, поне в Италия, където най-често ходим напоследък, е доста притеснителен, особено вечер. Трябваше да станем в 3, за да хванем шътъл към летището и не исках да мина повече от 100 крачки на такова място. Оказа се, че напразно съм се тревожила и сме взели този апартамент в Катовице, защото мястото си беше като всяко друго в Полша, която познаваме - чисто, светло и безопасно, с преобладаващи поляци, а не други групи. Не мога да обясня без да проявя някаква форма на расизъм, но сред чисти, белички и руси хора, аз се чувствам много по-спокойна. Затова и харесвам държавата, освен че е някак изградена за хората. 

И така, апартаментът не беше лош, даже свикнах да чувам кой влак пристига и заминава точно под прозореца ни. А и за 5 часа сън едва ли има значение. Оставихме си нещата и излетяхме навън. Имахме намерения да разгледаме близкия мол, да си купим някакви неща за Норвегия като чай и сладкишчета, но в неделя магазините не работят с малки изключения. За сметка на това отпред имаше пазар и хапнахме запечено пушено сирене със сладко, докато чакаме. 

Имахме уговорка с Пол, румънски стар клиент на Жижо, с който май са се виждали веднъж, но понеже е мъж, моят с неудоволствие признава, че изобщо не помни как изглежда. Аз, разбира се, бях тази, която разпозна Пол. Той ни носеше мед в мини бурканчета като подарък, макар че така и не разбрах защо този гражданин на света отглежда пчели в Полша. 

Пол бързо се зае да ни разказва за Катовице, където живее от няколко години. Явно му харесваше там и с удоволствие ни мъкнеше, неспирайки да говори. Оказа се, че днес е празникът на града и има изградена сцена, а и масички и наливна бира. За наше изумление имаше 6 крана за една и съща lager бира и 1 алтернатива - тъмен Kozel. E, колкото и да харесвам местните, не обичам такава бира и взехме чешката. И още 3 печени кашкавалчета за мен. Всъщност поляците са странно готини - не искаха да ми продадат повече сирене, защото не е готово, а на Жижо му отказаха понички сутринта, защото са от вчера. 

В Катовице има стара мина, сега Silesian Museum. Има и висока платформа, на която се качихме да гледаме града. Билетчето беше по 1 левче, но само заради празника на града. В един двор имаше и кошери с пчели, инсталирани от някакъв хипстър, който е решил, че трябва да има пчели в града. Униливър му изкупува меда и го дава на служителите си. Така де, готино е. 

След обиколка и на социалистическите монументи и бизнес центровете беше време за обяд. Или вечеря, не мога да преценя. Седнахме в заведение с траиционно изрисувани флорални мотиви като едно прелестно грaдче около Краков, което ще посетя следващия път - Zalipie. Та там всяка къщичка и повърхност е изрусувана с цветя и познайте дали ще ми хареса?  Та запознахме се с приятелката на Пол, полякиня и ветеринарен лекар, която явно беше популярна в града, защото всички кученца, които срещнахме, бяха нейни пациенти и скачаха и я ближеха 🙂 

Научихме от Пол, че ако караш пиян колело, ти взимат книжката, ако имаш такава. И че, за да не пият и шофират хората, в работен ден след празници, докато чакаш в задръсване на светофар, минават с дрегер и приключваш шофьорската си кариера. 

Сравнено със София имаше въздух между сградите. Пол ни каза, че се строи за хората и архитектите отказват да заложат репутацията си нещо, което ще прави хората нещастни. Ние пък му разказахме за Фандъкова, според която като си купувам апартамент, трябва да се уверя, че имаме канализация например, защото е мой ангажимент. И че е нормално ремонтите да са некачествени, защото всеки знае, че майсторите си оставят ръцете. 

И не, че Полша е идеална, но засега е единствената постсоциалистическа държава, която сме посещавали, и изглежда е на прав път. И на нас ни беше много приятно да се разходим из нея. 

 

 

 

 

Редактирано 22 септември, 2018 от Lindt

[master_of_germs]

Джуджетата не е чудно, че сте ги намерили... По-скоро те са намерили вас, понеже са чували, че килерите (а вероятно и ръчният багаж) на хобитите са пълни в вкусотии 😄 

Искрено ви се радвам за изненадата, която е бил за вас този град. И за мене беше така преди 17 години, когато реших, че 11 часа във влак между Кракув и Шчечинь са ми прекалено и при вида на "Двужец глувни", т.е. централната гара, заявих на една дузина колеги, събрани от къде ли не между Латвия и Египет,: "Взимайте си багажа. Тука слизаме!" И те взеха, че ми се вързаха на акъла. 😄 Никой нищичко не знаеше за града. А аз ги скапах от ходене по площади и острови, че даже и до зоологическата, дето е на майната си. Тaм вече другите изпокахаха и ме обявиха за пешеходен извратеняк 😬

Видях, катедрали, бири, жирафи, крокодили... Обаче джуджета не видях. А беше точно 2001-ва година, когато са почнали да слагат първите... Гледай сега как ми образувате душевни терзания след полунощ! Ще взема да отскоча до моя си "хобитски килер" да се успокоя с нещо за хапване 🙂 

[Lindt]

преди 6 часа, master_of_germs каза:

Джуджетата не е чудно, че сте ги намерили... По-скоро те са намерили вас, понеже са чували, че килерите (а вероятно и ръчният багаж) на хобитите са пълни в вкусотии 😄 

Искрено ви се радвам за изненадата, която е бил за вас този град. И за мене беше така преди 17 години, когато реших, че 11 часа във влак между Кракув и Шчечинь са ми прекалено и при вида на "Двужец глувни", т.е. централната гара, заявих на една дузина колеги, събрани от къде ли не между Латвия и Египет,: "Взимайте си багажа. Тука слизаме!" И те взеха, че ми се вързаха на акъла. 😄 Никой нищичко не знаеше за града. А аз ги скапах от ходене по площади и острови, че даже и до зоологическата, дето е на майната си. Тaм вече другите изпокахаха и ме обявиха за пешеходен извратеняк 😬

Видях, катедрали, бири, жирафи, крокодили... Обаче джуджета не видях. А беше точно 2001-ва година, когато са почнали да слагат първите... Гледай сега как ми образувате душевни терзания след полунощ! Ще взема да отскоча до моя си "хобитски килер" да се успокоя с нещо за хапване 🙂 

Ама и Papa Dwarf ли го нямаше? 

 

В такъв случай се отправяй в тази посока догодина. Пол препоръча и езерния район на Полша, а аз никога не съм обмисляла посещение на такива природни забележителности, може и да е интересно. 

 

[krasen_denev]

преди 5 часа, Lindt каза:

Пол препоръча и езерния район на Полша, а аз никога не съм обмисляла посещение на такива природни забележителности, може и да е интересно. 

Марти,много ми е интересно кой е езерния район на Полша? До колкото знам аз като се започне от немската граница близо до Франкфурт на Одер и се стигне до Познан,после до Бидгошч и права линия до Бялисток близо до границата с Беларус-всичко на север е езера.Но това е 1/3 от територията на Полша.Затова ми е интересно на кое викат езерния регион на Полша?

По темата:Радвам се,че сте си изкарали толкова добре,а и разказа ти се получава!

Редактирано 23 септември, 2018 от krasen_denev

[traveler]

Мисля,че района на север от Белисток е езерния  район - Мазурските езера.

[master_of_germs]

преди 2 часа, krasen_denev каза:

Марти,много ми е интересно кой е езерния район на Полша? До колкото знам аз като се започне от немската граница близо до Франкфурт на Одер и се стигне до Познан,после до Бидгошч и права линия до Бялисток близо до границата с Беларус-всичко на север е езера.Но това е 1/3 от територията на Полша.Затова ми е интересно на кое викат езерния регион на Полша.

По темата:Радвам се,че сте си изкарали толкова добре,а и разказа ти се получава!

В Западната част на Полша езерата не са чак толкова много. Тоест, много са, но са някак по-равномерно пръснати. Езерният район на Полша е Мазурския край, в североизточната част на страната в близост до границата с Калининградската област на Русия. Главният град на войводството е Ольщъйн. Там езерата са хиляди, доста големи и почти всички са свързани с плътна мрежа от канали. 🙂 Според мене, след Високите Татри, това е второто най-красиво място в Полша.

[Lindt]

преди 21 часа, krasen_denev каза:

Марти,много ми е интересно кой е езерния район на Полша? До колкото знам аз като се започне от немската граница близо до Франкфурт на Одер и се стигне до Познан,после до Бидгошч и права линия до Бялисток близо до границата с Беларус-всичко на север е езера.Но това е 1/3 от територията на Полша.Затова ми е интересно на кое викат езерния регион на Полша?

По темата:Радвам се,че сте си изкарали толкова добре,а и разказа ти се получава!

Мастър Микроб вече е отговорил правилно за езерата. Аз си признавам, че нямам идея как изглежда, само слушах от Пол, че са обикаляли с лодка и понеже бях включила радари за природна разходка, която да съчетая с Гданск, го запомних. 

Сега виждам, че е бил сред 28 кандидати за нови чудеса на света, така че вероятно е наистина красив район. 

Въобще Полша много ни допадна и трябва да се заровя в проучване като ни свърши подходящото време за планини в България и си седим вкъщи уикендите.

[Lindt]

Норвегия 

 

Както споменах по-рано, транспортът в Норвегия беше добре уреден или поне нашия "nutshell" можеше да се осъществи без особени проблеми или разорение. Обаче не можехме да измислим как да стигнем до водопад Latefossen първия ден. Евентуално можем да слезем от автобуса от Ода до Берген и да походим с багажа, но как да стигнем до Одда после като няма точно път или пешеходен маршрут?

Решихме да попитаме Грета, тоест бъдещата ни майка, колко ще ни струва таксито и има ли нещо като транспорт, който ние не откриваме и тя отговори, че ще ни вземе от спирката в Одда, ще ни закара, ще изчака колкото желаем, а после ще ни върне до къщата, даже ще спре да си напазаруваме вечеря от супермаркета. И ще ни вземе 50 NOK за това. Аз с известно неудобство и недоумение попитах дали е сигурна, дали наистина и се ходи до там и дали случайно не е сбъркала цената. Ами така де, как 5 евро? Но тя усмихнато потвърди, че ще бъде удоволствие за нея... 

И така седмица преди пътуването ние започнахме да се чудим какво да е нещото от България, което ще достави удоволствие на тази вълшебна жена, която с готовност разрешаваше всичките ни проблеми и трудности. Досега не сме купували сувенири и дребни подаръци, но някак успяхме да намерим куклички с носия на Женския пазар, които да са от вълна и съответно достатъчно издръжливи, че да ги натикаме в раницата. 

 

Станаме в 3 през нощта, хванахме шатъла до летището и минахме проверка на багажа, но не и на паспортите. Бизнес салонът в Катовице беше много добър и ние щастливо пиехме последното си капучино преди аскетичната седмица, ядяхме топли закуски и салатки и чакахме да дойде време да отлетим за голямото приключение. По път се снабдихме и с бутилка Метакса за зимните нощи, които предстояха. В 8 сутринта, все още с непроверени паспорти, бяхме в Берген.

Придвижването до града отнема около половин час и струва 40 евро за двама в двете посоки. Пътува се доста комфортно и неусетно се озоваш в центъра, където дори грее слънце. Естествено точно от страната, която желаем да снимаме, но пак е нещо. Имаме точно 1,5 часа до автобуса и 40 минути преди първия норвежки порой, така че набързо минаваме през рибния пазар и старите дървени къщи в Бриген, уверяваме се, че имаме пари за тролски магнитчета и в магазина сьомгата е по 20 евро, така че няма да умрем от глад и в следващия момент вече тичаме да си търсим навес, покрив или въобще спасение от удавяне. Така де, ако ни се намокри багажът, как ще го сушим след това?

 

По пътя към Одда, който е 3 часа се редуват водопади, отвесни скали, шарени къщи и малки постройки с покриви от трева и мъх. Понякога са много зелени, подрязани и поддържани, понякога по-лежерни, увяхнали или направо с плевели. Но е доста красиво и ние сериозно се мъчим да не заспим като пън в автобуса. Там е и първата ни финансова изненада - автобусът е 60 % по-евтин, отколкото сме чели в интернет, явно някой тунел или мост се е изплатил. Возят ни безплатно и на фери, което е доста красив начин на придвижване по мое мнение. Даже май ми е любимият, не само в Норвегия. 

 

Пристигаме и започваме да се чудим как ще се намерим с Грета - тя дали ни чака в колата, на спирката, или пък по женски би закъсняла? В следващия момент виждам въпросната дама, която има толкова дружелюбно излъчване, че се оказваме прегръщащи се на сприрката и обясняващи колко се радваме да се видим. За темерут като мен това е пълен шок, но се получава почти естествено. Придружава ни до туристическия център, за да си запазим такси за утре до Троллтунга. Внимателно сме посъветвани да пропуснем тази атракция в следващите 2 дни, защото предстои буря и проливен дъжд. И на тях им е тъжно, че преди 2 дни внезапно им е свършило лятото. Оказва се, че по пътеката има доброволци и те също ще ни посъветват да се върнем, ако им се стори опасно или пък ние неспособни да се справим. Заради многото неподготвени туристи освен доброволците, има вече и мобилна клетка, кабини за спешни случаи и пътеките се поддържат идеално, но за тях утре. 

Настаняваме се в колата на Грета, получавам инструкции, че и на задната седалка се пътува с колан и тръгваме към водопада. При това ни разказва за останалите, които виждаме и предлага да спре, ако желаем да снимаме. Ние обаче сме доста объркани от проливния дъжд и неспособността на апарата да види при каква приказна красота сме го завели. Тъпчо, какво да се прави?

 

Вече сме забелязали, че пътищата не са особено натоварени, така че бе особено безпокойство пресичаме срещу водопада и се озоваваме в приказка. Въобще не можем да разберем дали дъжда или водопада ни мокри, но за няколко минути сме като мокри котета. Все пак смело тръгваме да търсим пътека, за да погледнем отгоре. Грета е казала, че няма нужда да бързаме 🙂 Мястото е изключително красиво и ако не валеше, със сигурност щяхме да можем да ви зарадваме с по-ясна картинка какво чудо видяхме. 

 

След обиколката се връщаме в Одда и Грета спира пред супермаркет. Има 4 в града и няма опасност човек да остане без храна. Поради липса на информация каква ни е кухнята, решаваме за пръв път в живота си да си купим замразена пица. Оказва се дори вкусна, но може и да е заради това, че последно сме яли в 6 сутринта. За прехода на другия ден подготвяме ядки, банани и доста симпатични плоски хлебчета с пушена сьомга и топено сирене, мляко с кафе и какао и спокойни отиваме да се запознаем с новия си дом.

А нашият дом е великолепен - имаме си хол с диван и гледка към фиорда, чудесна кухня, спалня с гледка към фиорда, маса за хранене, която гледа към фиорда и само прозореца на банята гледа към градината. В общи линии страхотно удобство и 180 градуса панорама. Всичко е чисто, получаваме кафе, машинка за сушене на обувки, инструкции за трековете в района, а накрая и вълнени дрехи, шапки и ръкавички, даже непромокаеми якета, от които нямаме нужда. И червени ябълки от градината на дъщерята на Грета. За три дни дори ще се научим да си изхвърляме боклука разделно и после ще ни липсва тази възможност. 

Дрехите стават и на Жижо, макар че първоначално е скептичен заради размерите си 🙂 Грета споделя, че са на сина й, а той, естествено, е викинг 🙂

Редактирано 25 септември, 2018 от Lindt

[slujitel]

преди 11 часа, Lindt каза:

Норвегия 

 

Както споменах по-рано, транспортът в Норвегия беше добре уреден или поне нашия "nutshell" можеше да се осъществи без особени проблеми или разорение. Обаче не можехме да измислим как да стигнем до водопад Latefossen първия ден. Евентуално можем да слезем от автобуса от Ода до Берген и да походим с багажа, но как да стигнем до Одда после като няма точно път или пешеходен маршрут?

Решихме да попитаме Грета, тоест бъдещата ни майка, колко ще ни струва таксито и има ли нещо като транспорт, който ние не откриваме и тя отговори, че ще ни вземе от спирката в Одда, ще ни закара, ще изчака колкото желаем, а после ще ни върне до къщата, даже ще спре да си напазаруваме вечеря от супермаркета. И ще ни вземе 50 NOK за това. Аз с известно неудобство и недоумение попитах дали е сигурна, дали наистина и се ходи до там и дали случайно не е сбъркала цената. Ами така де, как 5 евро? Но тя усмихнато потвърди, че ще бъде удоволствие за нея... 

И така седмица преди пътуването ние започнахме да се чудим какво да е нещото от България, което ще достави удоволствие на тази вълшебна жена, която с готовност разрешаваше всичките ни проблеми и трудности. Досега не сме купували сувенири и дребни подаръци, но някак успяхме да намерим куклички с носия на Женския пазар, които да са от вълна и съответно достатъчно издръжливи, че да ги натикаме в раницата. 

 

Станаме в 3 през нощта, хванахме шатъла до летището и минахме проверка на багажа, но не и на паспортите. Бизнес салонът в Катовице беше много добър и ние щастливо пиехме последното си капучино преди аскетичната седмица, ядяхме топли закуски и салатки и чакахме да дойде време да отлетим за голямото приключение. По път се снабдихме и с бутилка Метакса за зимните нощи, които предстояха. В 8 сутринта, все още с непроверени паспорти, бяхме в Берген.

Придвижването до града отнема около половин час и струва 40 евро за двама в двете посоки. Пътува се доста комфортно и неусетно се озоваш в центъра, където дори грее слънце. Естествено точно от страната, която желаем да снимаме, но пак е нещо. Имаме точно 1,5 часа до автобуса и 40 минути преди първия норвежки порой, така че набързо минаваме през рибния пазар и старите дървени къщи в Бриген, уверяваме се, че имаме пари за тролски магнитчета и в магазина сьомгата е по 20 евро, така че няма да умрем от глад и в следващия момент вече тичаме да си търсим навес, покрив или въобще спасение от удавяне. Така де, ако ни се намокри багажът, как ще го сушим след това?

 

По пътя към Одда, който е 3 часа се редуват водопади, отвесни скали, шарени къщи и малки постройки с покриви от трева и мъх. Понякога са много зелени, подрязани и поддържани, понякога по-лежерни, увяхнали или направо с плевели. Но е доста красиво и ние сериозно се мъчим да не заспим като пън в автобуса. Там е и първата ни финансова изненада - автобусът е 60 % по-евтин, отколкото сме чели в интернет, явно някой тунел или мост се е изплатил. Возят ни безплатно и на фери, което е доста красив начин на придвижване по мое мнение. Даже май ми е любимият, не само в Норвегия. 

 

Пристигаме и започваме да се чудим как ще се намерим с Грета - тя дали ни чака в колата, на спирката, или пък по женски би закъсняла? В следващия момент виждам въпросната дама, която има толкова дружелюбно излъчване, че се оказваме прегръщащи се на сприрката и обясняващи колко се радваме да се видим. За темерут като мен това е пълен шок, но се получава почти естествено. Придружава ни до туристическия център, за да си запазим такси за утре до Троллтунга. Внимателно сме посъветвани да пропуснем тази атракция в следващите 2 дни, защото предстои буря и проливен дъжд. И на тях им е тъжно, че преди 2 дни внезапно им е свършило лятото. Оказва се, че по пътеката има доброволци и те също ще ни посъветват да се върнем, ако им се стори опасно или пък ние неспособни да се справим. Заради многото неподготвени туристи освен доброволците, има вече и мобилна клетка, кабини за спешни случаи и пътеките се поддържат идеално, но за тях утре. 

Настаняваме се в колата на Грета, получавам инструкции, че и на задната седалка се пътува с колан и тръгваме към водопада. При това ни разказва за останалите, които виждаме и предлага да спре, ако желаем да снимаме. Ние обаче сме доста объркани от проливния дъжд и неспособността на апарата да види при каква приказна красота сме го завели. Тъпчо, какво да се прави?

 

Вече сме забелязали, че пътищата не са особено натоварени, така че бе особено безпокойство пресичаме срещу водопада и се озоваваме в приказка. Въобще не можем да разберем дали дъжда или водопада ни мокри, но за няколко минути сме като мокри котета. Все пак смело тръгваме да търсим пътека, за да погледнем отгоре. Грета е казала, че няма нужда да бързаме 🙂 Мястото е изключително красиво и ако не валеше, със сигурност щяхме да можем да ви зарадваме с по-ясна картинка какво чудо видяхме. 

 

След обиколката се връщаме в Одда и Грета спира пред супермаркет. Има 4 в града и няма опасност човек да остане без храна. Поради липса на информация каква ни е кухнята, решаваме за пръв път в живота си да си купим замразена пица. Оказва се дори вкусна, но може и да е заради това, че последно сме яли в 6 сутринта. За прехода на другия ден подготвяме ядки, банани и доста симпатични плоски хлебчета с пушена сьомга и топено сирене, мляко с кафе и какао и спокойни отиваме да се запознаем с новия си дом.

А нашият дом е великолепен - имаме си хол с диван и гледка към фиорда, чудесна кухня, спалня с гледка към фиорда, маса за хранене, която гледа към фиорда и само прозореца на банята гледа към градината. В общи линии страхотно удобство и 180 градуса панорама. Всичко е чисто, получаваме кафе, машинка за сушене на обувки, инструкции за трековете в района, а накрая и вълнени дрехи, шапки и ръкавички, даже непромокаеми якета, от които нямаме нужда. И червени ябълки от градината на дъщерята на Грета. За три дни дори ще се научим да си изхвърляме боклука разделно и после ще ни липсва тази възможност. 

Дрехите стават и на Жижо, макар че първоначално е скептичен заради размерите си 🙂 Грета споделя, че са на сина й, а той, естествено, е викинг 🙂

Сега, ако споделиш и мястото, цена няма да имаш.

[Gentleman Basta]

преди 1 час, slujitel каза:

Сега, ако споделиш и мястото, цена няма да имаш.

https://www.airbnb.com/users/show/138007953

 

[Lindt]

До Езика на трола

 

По съвет на мама Грета още в тъмни зори (6:00) се отправихме към спирката, от която щяхме да хванем автобус до паркинга. Норвежките закони гарантират свободен достъп до природата на всеки. Но норвежкото време позволява посещение на тази атракция само от средата на юни до средата на септември,  преди и след това с гид, ако е безопасно, а през остатъкът от годината е крайно непрепоръчително. В този период има и обществен транспорт, след това спира. 

https://www.visitnorway.com/places-to-go/fjord-norway/the-hardangerfjord-region/listings-hardanger-fjord/trolltunga/8625/

 

След паркинга има 4км път с основната част от денивелацията. От скоро са пуснали шатъли за 13 евро нагоре и 7 евро надолу. Понеже ни бяха описали първата част като еднообразна, а и се надпреварвахме с най-големия порой следобед, се качихме с бусчето. За съжаление дори и да бързаме и да хванем последния наобратно в 14:00, нямаше как да се върнем в Одда преди 17:00.

 

И така, качихме се малко преди 8 в началото на пътеката, от където започваха 10 км до Езика. Екипирани с непромокаеми трисезонни обувки, непромокаеми тънки якета и по вълнена блуза + междинен пласт във вид на пуловер или яке, а и шапки и ръкавички от Грета, ние очаквахме да се движим с подсвиркване. Реалността се оказа друга - постоянният дъжд намокри панталоните ни, а те на свой ред вътрешността на обувките ни. Е, крайният резултат беше налице чак когато вече наближавахме Езика, но ни оставаха още поне 6 часа до спасителната ни къща. Защото на 2 градуса дъжд и вятър, хич не е проятно да си мокър и да няма как да се стоплиш. Да, имаше 2 кабинки за спешни случаи по пътя, но са без отопление и реално когато спирахме да се движим, от нас излизаше толкова плътна пара, че виждахме как живителната топлина напуска телата ни, заедно с част от душата. 

Никога не ми е било толкова студено и не съм се чувствала толкова безпомощна да си помогна, въпреки че пътувам със 111 до работа 😉 Даже когато покрай една катастрофа ходихме пеша от Симеоновско до Бизнес парка на -20 градуса. 

Като изключим противния дъжд, който ни скриваше гледката, замъгляваше всичко наоколо, мокреше ми фотоапарата и най-вече новото обективче, наоколо беше красива есен с всичките й топли оттенъци и ентусиазмът ни успяваше да се пребори с треперенето в около 50% от времето. От време на време дори се проясняваше и виждахме водопади, скали, растения и малко от язовира под нас. 

А самата пътека беше доста лека, равна и най-интересното - изградена с огромни камъни, които ако не вярваш в тролове, трябва да приемеш, че са донесени от местните викинги. Сигурна съм, че мястото е божествено при по-ясно време и тези 20 км щях да ги минавам минимум 10 часа. Ние нямаше как да спираме заради опасността да замръзнем, така че първите 18 км ги минахме за около 6 часа. 

След това изгря слънце! Не много, пак ни валеше, но се оказа, че срещу нас има глетчер например, който преди това беше напълно невидим. Не искам дори да си представям как е изглеждал участъкът с езерата, с водопадите по склона, водата в пропастта между скалите отдолу по това време, червените и черните камъни, защото нямаше как да се върнем 5 км 🙂 

Въпреки пропуснатото, ние изпитахме норвежката сурова природа в пълен блясък, справихме се и все пак почнахме да поизсъхваме, така че се движихме с не толкова увесени носове, колкото по-рано. Разбира се, по време на спускането по пътя не е толкова велико откъм гледки, но видимостта беше добра и съответно компенсираше.  Жижо беше много доволен от себе си, а и от мен, при това вярва, че е изпълнил една от мечтите си, докато аз не мисля, че видяхме Езика на трола и макар тайно да съм доволна от физическото си постижение, бих желала някой ден да се върна, когато е слънчево и да се насладя на този преход, а не да се боря с него. 

Слязохме при паркинга час и половина преди автобуса, със сухи панталони, но мокри обувки и аз доста трудно овладях треперенето си до идването на автобуса. Бях склонна да дам и 20 евро за чай в топла чайна, но трябваше да се задоволя с вода и сандвич със сьомга, защото нищо не работеше. Поне нямаше нужда да дъвча, просто захапвах сандвича и треперещите ми зъби го разфасоваха. 

Грета беше приятно изненадана, че ние още сме в състояние да се усмихваме и ни почерпи палачинки 🙂 Пуснахме сушилката за обувки, сипахме си метакса и се завих с едно вълнено одеало, но не се стоплих в следващите 4 часа преди заспиване. А в следващите 2 дни ме боляха върховете на пръстите, така че май не е толкова безопасно ходенето мокър през зимата 😉

 

 

Редактирано 26 септември, 2018 от Lindt

[Gentleman Basta]

Малко суха статистика:

 

Автобус Odda - Skjeggedal 250 NOK (двупосочно). Ние платихме директно на шофьора, може и с карта. В силен сезон е препоръчително да се закупи предварително 

Сайт: http://oddataxi.no/tjenester/

 

Автобус Skjeggedal-Mågelitopp 130 NOK (за изкачването). Платихме онлайн предишния ден (голям шанс да се изчерпят местата за първите бусчета)

Сайт: http://www.trolltunganorway.com/en_GB/activity/100402/buss-skjeggedal-maagelitopp

 

Ако има места на горния паркинг, мисля, че цената е 150 NOK на ден.

 

Проверявахме ежечасно прогнозата за времето в www.yr.no

 

 

 

Тук има подробна информация за това какво да правите и какво да не правите. Естествено са малко по-стриктни и ако сте по-опитни планинари (или обикновени дървени глави като нас), можете да пренебрегнете някои от тях.

 

Ако се качите с буса до Mågelitopp или с кола до горния паркинг, ще сте спестили 1.7км от оригиналната пътека (видима ясно на долната карта) и по-важното - около 400м денивелация. Това означава, че преходът е с около +500м денивелация. На връщане, ако слезете чак до Skjeggedal, ще ви се получат около -900-1000м слизане.

 

На долната снимка са обозначени спасителните кабинки на 6.8ми и 9ти километър от трека. Табелките на място са сега сложени отчитайки начало мястото, където започва пътеката до горния паркинг, така че са на 5ти и 7.8ми километър горе-долу.

 

 

Не подценявайте в никакъв случай времето, дори да е лято. Преходът не е толкова физически изискващ, но неподходящи обувки и дрехи ще ви развалят преживяването. 

 

П.П. През лятото, когато тълпите са най-големи, за снимка на Езика на трола може да чакате дори час и половина. Норвежците съветват винаги да имате вълна до кожата, за да пази температурата ви и т.н. Изкуствените тъкани не се препоръчват, а памукът е противопоказен.

Редактирано 26 септември, 2018 от Gentleman Basta

[master_of_germs]

На картата има една скала, отбелязана с Preiskestolen... Малко след Тролтунга. Това нали не е същата оная Preiskestolen, известна като Pulpit Rock? Че не съм чувал да се комбинират.

[Gentleman Basta]

преди 4 минути , master_of_germs каза:

На картата има една скала, отбелязана с Preiskestolen... Малко след Тролтунга. Това нали не е същата оная Preiskestolen, известна като Pulpit Rock? Че не съм чувал да се комбинират.

Друга е. Марти е видяла интересна скала до Тролтунга, но времето въобще не е подпомогнало любопитството й - цък. Май е това.

[Lindt]

До глетчер Бюер

 

Имаше 2 глетчера, разположени в района, в който обикаляхме - Фолгефона и Jostedal Glacier. За втория не се преборихме с организацията и транспорта, остана за следващото пътуване с Алесунд, пътя на трола, стената на трола, острова с пъфините, Geirangerfjord и тн. 

Аз от целия маршрут най-много исках да видя Фолгефона и по-конкретно си мечтаех за прехода до Бюер. Ако сте с кола, тогава просто минавате 8 км от Одда, паркирате, избирате си пътека за няколко часа с различно натоварване и после обратно. Ние хем сме без кола, хем сме стиснати, защото 30 евро за 16 км ни се видя много и тръгнахме пеша 😉

Имаше сериознен преход с 1250 метра денивелация, на който щяхме да видим глетчера от високо. Все пак предния ден беше налял малко акъл в главите ни и преценихме, че при този целодневен дъжд разходка в гората ще е малко опасна, а не просто изтощителна. А и имаше риск покрай дъжда да се окажем на мястото, но да нямаме панорама към леда 🙂 

Дебненето на прогнозата и кога все пак да очакваме хубаво време изискваше да излезем около обяд, а преди това да си почиваме. Спряхме се на стандартния преход до Бюер, 3 км в посока. Сметнахме, че повече от час не може да ни отнеме "лесната" пътечка.

Ставаме сутринта, писукаме радостно на панорамата от прозорците, пием кафе, мотаем се. Четем, вдигаме глава, поглеждаме през прозореца, пак писукаме от гледката и така 3 часа. Ок, много е красиво, но глупавите ни тела вече почват да настояват за разходка, не можем да чакаме още 2 часа затворени при тази красота навън.  Опаковам се внимателно, надявайки се този клин да съхне по-бързо от вчерашния и си обещавам, че при силен дъжд ще спирам, за да си предпазя краката, а съответно и обувките сухи. Този ден е с преход на по-малка височина и има дървета, под които да се крием. Супер стратегия и за следващите дни, защото якетата ни са велики и не пускат нито капка, така че ако не се движим по време н пороя, запазват и краката ни сухи. 

Още по пътя ни застига първия порой и се скриваме под навеса на една къща. При второто изсипване на кофи вода  от небето си намираме спирка с покрив и пейка. Да си призная доста уморително е да ходиш в постоянен дъжд, защото не знаеш къде да спреш. А и колкото и оптимистично да си настроен, снимките просто не стават и няма смисъл да се опитваш и да ползваш това време за почивка. 

Постепенно стигаме до къмпинг Одда, който не препоръчвам, дори да ви се струва евтино. Четох доста коментари преди да запазим апартамент и не е добър вариант. Той е до брега на язовир, наоколо е страшно красиво, по скалите се спускат водопади. Снимки няма 😉  8-те ни км са по пътя, но не се оплакваме, почти не минават коли и определено ни харесва околността. Забелязваме, че всички буйни реки са с укрепени корита, водопадите са внимателно изместени или подсилени също. Въбще норвежците не си поплюват, усилията и работата им са навсякъде, но е доста прецизно и достойно за поклон изграденото от тях. 

Там малко се натъжавам, защото съм загубила шапката на Грета. Така е, нищо не трябва да се дава на Марти, разсеяна съм. Надявам се на връщане да си я открия, ако не чистят толкова усилено, колкото изглежда. Или не ги предават на някое бюро за изгубени вещи. Отклоняваме се от главния път и продължаваме през гората. Рехава е и е покрай супер буйна река, но става за прикритие от дъжда. Естествено не можем да чуем нищо заради водата наоколо, така че се радвам, че няма много коли. Понякога пред нас се вижда глетчера в далечината, но през повечето време е скрит от облаци. По върховете има сняг, а вчера липсваше. Сигурна съм, че и норвежците не са очаквали лятото им да изчезне толкова рано. И на нас не ни се струва справедливо, но се успокояваме, че в България ще можем да излизаме поне още месец. 

Точно преди предвидения голям дъжд стигаме до поляната, от която трябва да започне пътеката в парка към глетчера. За наш ужас, излиза брутален вятър и за секунди сме вкочанени. А в средата на поляната има голяма беседка с 4 стола и огън по средата. Нямам представа от кого и защо, но никога не съм намирала нещо по-полезно. Сядаме на сухо, топлим се и си ядем ядки докато се извали. Не се появява нито един трол да ни изяде и ние се успокояваме и вадим бисквитки и ядки, за да се порадваме по-пълноценно на почивката. 

Изгрява слънце, ледът блести в синьо и ни приканва да тръгваме. Фотоапаратът не прави разлика между облак и сняг по върховете, глетчера му се струва празно пространство, но нашите души се извисяват от гледката и краката ни тръгват сами нагоре. А пътеката още от началото изглежда някак сбъркана. Тоест има си маркировка, но е река. Подскачаме по дънери и камъчета, радваме се на мъха, шарените листа наоколо, реката, ледника. След малко идва ред на по-сериозните поточета, наречени маркирана пътека и там вече има пънове, колчета, метални мостове, килими, въжета, скали и въобще преходът се очертава като доста занимателен. 

След време се появяват и мокрите гладки скали, по които трябва някак да се изкачим. Очаква се да внимавам и да си прибера апарата, но ми е много забавно как Жижо преодолява препятствията и затова си документирам случващото се. Продължаваме да се изкачваме и тук там срещаме хора. Някои не са били толкова сръчни и са мокри до коленете, явно нагазили в рекичка. Всички обаче са усмихнати, да не си помислите, че само на нас ни харесва мястото 🙂 

Изненадващо дори за Грета преди глетчера има спасителна кабина. Стигаме точно навреме, защото познайте какво ни застига?? Е, нов порой, най-силният за деня. Едни ентусиасти виждат какво се задава, обаче тръгват надолу. Дори аз с цялата си самоувереност и баланс, се притеснявам за слизането по тези скали и нямам идея ащо не се скриват с нас в къщичката. 

Тази къща прилича на сауна, вътре е дървена, с прозорци с гледка и понеже не сме мокри, ни е много приятно да си седим в нея. Даже свалям 2 броя якета. Обаче слънцето отново подава плахо личице и започват дъгите срещу нас. Налага се да излезем от убежището и да документираме. Им дори 2 дъги едновременно. Чак като се скриват, с мъка осъзнавам, че имам толкова капки по обектива, че нищо не съм направила със снимането. 

А слънцето познайте къде е? Ами над глетчера, за да не мога да снимам, как къде? Търпеливо чакаме да се скрие зад облак, но то упорто си свети там и това си е. Даже пак вали, ама си свети, норвежка смахната работа. 

Понеже пътечката е занимателна, а ние не сме се спускали по въжета никога, Жижо почва да ме побутва да си тръгваме. Все пак имаме 11 км до къщата в променливо време. Подсмърчайки малко, махам на глетчера за чао. По пътя надолу се обръщам и му пращам целувчици. И се радвам на дъгите. А спускането по мокри скали в въже е по-весело, отколкото съм предполагала. Хич не ме плаши след първите 2. 

За жалост огънят долу вече е изгаснал, а шапчицата не я намираме. Но определям деня като най-добрия в Норвегия и един от най-любимите в живота ми. 

Редактирано 26 септември, 2018 от Lindt

[Gentleman Basta]

Малко суха статистика за Фолгефона и трековете:

 

206кв. км, ледът достига на места 300м, третият по големина в Норвегия.

 

Lindt описа северния трек, който се вижда на картата долу. Изкачването на Reinanuten е южният (за съжаление или не, не можахме да го направим). Пускам една снимка от гуугъл за добиване на представа

 

 

 

А ако все още не можете да добиете представа за големината на глетчера ("вилицата" долу в дясно е същата от по-горната снимка)

 

 

Има и турове за по 2 дена през глетчера, които тръгват от Сундал и слизат около Одда, ако не се лъжа и има нощувка по средата на ледника. Някой ден, ако се върнем, ще гледаме да направим нещо такова.

[Lindt]

Ден 4 От Одда до Аурленд

 

Още докато ни караше към водопадите, Грета ни беше обяснила, че предстои сбирка в Одда, на която местните ще пеят. Не, не се надявайте, че сме присъствали и ще ви пресъздам атмосферата, просто беше много забавно за нас, че тя тренираше усилено и пееше, когато се върнахме в колата, а вечер я чувахме на долния етаж. И Пол преди това ни каза, че от хората зависи дали ще се забавляват и ще си организират някакви мероприятия, с които да поддържат настроението си, не е чужда отговорност на теб да ти харесва да живееш. 

И тъй, недостатъците на тази организация бяха, че Грета се местеше в къщата си в центъра, защото сестра й идваше на гости и нямаше да можем да се сбогуваме. Така че след глетчера се прибрахме осиротели и бяхме приятно изненадани, когато почука на вратата ни вечерта. Е, Жижо веднага ме набеди, че съм аз загубилата шапката, но Грета махна с ръка и отбеляза, че по-ниският винаги е виновен. Убеди ни, че е много евтина, иначе не би ни я дала и не иска да и се реваншираме някак си. С изключение на този малко крив момент бих казала, че много се радвахме да я видим и си знаехме, че следващите дни ще ни липсва. 

 

На следващия ден станахме рано, а да хванем бус до Вос, от там да се прехвърлим с влак до Мирдал и да направим емблематичния маршрут с влак до Флом в наш стил, тоест пеша. Е 20 км с ранички, какво са за нас? Още на спирката ни вдигна един индиец адреналина, обявявайки че автобусът е тръгнал, изпуснали са го с неговата група и сега не е ясно какво ще правим. Аз се бях замотала с тръгването и наистина бяхме стигнали само 5 минути по-рано, така че имаше шанс и да е прав, някое разписание да е станало есенно и ние да не сме разбрали. За късмет (така го усетихме, а иначе по разписание), автобусът си пристигна, прибра ни багажа и се отправихме към нови райони на Норвегия. 

Наблюдавайки сутрешния живот по пътя си, видяхме основно деца и туристи да ползват линията. Придвижваха се от мъничките селца от по 6 къщи и земи с овощни дървета към по-големите населени места в областта за училище. Момиченцата сядаха отпред, момчеата с кисели физиономии на по-задни седалки и не се смесваха особено. Някои бъбреха помежду си, бяха от 7-8 годишни до тийнейджъри. Ами така де, пътят е един, номерът на втобуса и разписанието ясни, защо децата да не си пътуват сами? Аз понеже от детската градина се движа без родители, а от както съм с Жижо ползвам и обществен транспорт много се чудя на това нещо с колите в България. И недоумението на приятели и познати как разбираме с какво да се придвижим при пътуванията си. 

Понеже се издигахме по-нависоко, времето беше ясно и се виждаха снежните склонове около нас, ябълките покрай пътя и водопадите навсякъде, бих определила пътуването като доста красиво. Вече на гарата във Вос, взех да чета разпоредбите за пушене в Норвегия. Еми така де, не можеш да се ръководиш от местните къде е позволено, защото те почти не пушат. Не успях много да се ориентирам, забранено е около райони на болници и където има деца, но аз как да разбера дали в близост има училище? 

За влака си бяхме запазили предварително билети 3 месеца по-рано, защото са най-евтини и бях очарована от влака. Не помня къде писах за наградите за дизайн, но нашето влакче я заслужаваше. Според наученото от Ботко в Мирдал е най-високата гара и аз определено се влюбих в мястото. Предстоеше ни спускане до фиорда, но на мен си ми харесваше горе. Сняг, есен, не валеше много, идилия. Околността ми хареса почти колкото предния ден до глетчера. 

Но тръгваме надолу по един път от бял чакъл или както там се нарича, с много завойчета, за да гледаме водопади. Не сме се срещали още с порой този ден, но предстои към 4 и Жижо иска да се спуснем до долу преди да станем на мокри котки. И пак бързаме, снимаме, бързаме и трябваше да минем тези 22 км за 5 часа, за да не изпуснем автобуса до Аурленд.

Покрай пътя през цялото време има река и слушаме стичащата се вода от нея, а и от по-големите водопади. Обаче облаците са безмилостни и ми скриват гледката към върховете. Нямам идея защо точно на това пътуване съм развила любов към снега, не го харесвам особено, но истински се дразня да не мога да го гледам. Все пак съм сигурна, че предпочитам да ходя пеша там, а не да гледам от влака. Хич не мога да си представя този стандартен nutshell, в който минавам с автобус и влак целия район за 1 ден, плащам 180 евро и гоня разписания. Ние сме си отделили почти седмица за същия маршрут и засега не съжалявам. А пък в това време гледките се появяват по някоко пъти на ден в полублясък, какъв е шансът да ги уценя за часа, в който ми минава превозното средство от там? 

Намираме си малка горичка с изградени места за пикник. Е, няма покрив и беседка, голям кът са през нашата седмица в Норвегия, но дъждът е слаб и дърветата ни пазят. Можем да хапнем сьомга и ядки и да отдъхнем. 

След 10-15 км почваме малко да разбираме тези с влака, защото ни е поомръзнало. Красота, долина, водопади, ама малко еднообразно почва да идва. Но пък съм доста горда от себе си, по принцип на преходи товарът ми е 1 кг фотоапарат, а сега нося и цялата си раничка с багаж, почти без да хленча. 

Малко преди Флом намираме стара църква,  която нямам против да вляза и да поседя на сухо, да опозная тази част от културата им, но е затворена. Не им разбрах принципа на тези храмове в Норвегия. В Италия винаги ги ползваме за почивка и презареждане на очите и душата.

 

Стигаме отново мокри на гарата, с около 45 мин преднина пред автобуса, хапваме, гледаме снимки и брошури, сувенири, китайци, които са си пуснали музика от телефона, в общи линии не скучаем. От автобуса пиша на следващата ни домакиня, за да разбера каква ни е кухнята и да измисля какво ще вечеряме. Няма печка, само микровълнова, с която нямам идея как се работи. Прочитам няколко успокоителни статии, че не е толкова вредна и рецепти за сьомга в микровълнова и вече спокойно се отправяме към супермаркета за традиционните провизии - плоски хлебчета, топено сирене и пушена сьомга за през деня, шоколадови бисквитки с портокал за Жижо, филе и салатки за вечеря, бутилка мляко с какао и кафе и банани. Общия разход за изхранване на ден е около 25-30 евро, и изброеното изчерпва храненето ни на това пътуване. Изобщо не ми омръзна рибното меню, сменяхме единствено състава на хлебчетата. 

При Рута е чисто, с гледка към фиорда от високо, удобно легло и подово отопление на банята, кафе, но е тясно, няма разделно изхвърляне на боклука, миялна, нормална маса и място, на което да си подредим дрехите. Абе не е като при Грета, а струва 85 евро на вечер. А гледката ни е недостъпна през повечето време заради облачност и студ в панорамната градинка. Виждаме обаче първата си котка в тази страна, при това мей кун. А на сьомгата пише, че е пакетирана 2 часа след улов и може да я ядем сурова, което и правим, така че вечерта все пак ни харесва 🙂 

Редактирано 27 септември, 2018 от Lindt