дневник Цикладите, две магеланки и безброй нюанси синьо

24 октомври, 2018

Минаха вече два месеца от това пътуване с @Rainy, но си струва да върна леко спомените назад и да се опитам да разкажа и покажа къде ходихме, какво видяхме и на какво се насладихме!

Винаги с удоволствие описвам пътуванията, че първо се забравя, а второ може да се възползват и други от нашия маршрут.

За загрявка слагам две снимки - поне малко да се види защо са безброй нюансите на синьото, а в темата ще има и още много:

Планът беше следния:

Парос – 2 нощувки

Фолегандрос - 2 нощувки

Милос - 4 нощувки

"Работната" тема - в която има още много идеи, като още веднъж благодаря на всички писали в нея!

И да започвам по същество. 🙂

Петък вечер е аз тръгвам от София, а Rainy от Лондон.

Лежерно си поседнах в салона, където видях, че имат нововъведения, че и по-богат избор на храна:

Докато дойде време за полета с този самолет, където отново трябваше да се яде … е, пропуснах го яденето.

Но се насладих на нощна Атина(снимката не е добра, но реално видимостта беше чудесна):

Срещата ни е на летището в Атина.

Тя каца преди мен и има отговорната задача да намери място за … нощувка! Ха ха - колкото и да не е за вярване прекарахме нощта на летището.

Кацнах навреме и се отправих към терминала за вътрешни полети - за съжаление нямаше пряка връзка, а се наложи да излизам и минавам отново проверка за сигурност.

Rainy доволно се беше разположила на едно меко диванче пред заведение. Поседяхме известно време там, но климатизацията беше много силна на това място и се преместихме пред гейтовете. Седалките там са удобни за лежане, че нямат подлакътници. Места има в изобилие, както и хора нощуващи на летището. Ценно е да си намериш място с контакт наблизо. Полежахме, повъртяхме се и … станахме да си приказваме. А в това време Rainy разбра, че има променен полен на връщане. Започнахме едно лудо взиране в полети, дни, часове, налични места и размисъл как да го направим. След доволно количество опити тя се сдоби с нов билет за връщане към Атина в по-ранен час. Доволни от свършеното и предвид, че вече беше около 4,30-5,00 се отправихме към един от салоните - Goldair Handling Lounge.

Достатъчно предложения имаше за ядене и пиене:

И после към гейта, следващото самолетче и изгрева на слънцето над островите през мръсните прозорци на Olympic Air - чекирането беше без проблем през сайта на Aegean Airlines.

Кацнахме навреме в ранното съботно утро на летището в Парос, където ни очакваше съпругът на @harta - още веднъж използвам възможността да им благодаря за този невероятен жест, понеже в този час градски транспорт нямаше, а за такси не бяхме проверили.

Бързо ни стовари човека пред хотела:

Откъдето се откриваше тази гледка:

Повъртяхме се доста в хотела, докато намерим някой да ни обслужи. 🙂 В крайна сметка се яви служител, оставихме багажа и тръгнахме към офиса за наемане на кола.

Rainy да каже откъде сме резервирали, че аз не знам, но пък знам, че служителката в този офис беше много нелюбезна, даже груба. Изпрати ни да чакаме навън да ни дойде часът от резервацията, а и след това се мотаха достатъчно много!

В крайна сметка получихме тази кола, като не сме сключвали застраховка при тях - цената беше неприемлива.

И веднага се отправихме на обиколка по плажовете на Парос!

Първа спирка: Parasporos Beach - хубава пясъчна ивица, чадъри, шезлонги и заведение.

Не останахме там и цени не мога да кажа, но плажът изглеждаше добре.

Следва...

24 октомври, 2018

Аз се настанявам на първия ред да чета 😁 Чудесна идея, @Mary! Толкова прелестно скитане... И аз да благодаря на всички, които ни помогнаха за него!

преди 27 минути , Mary каза:

... и тръгнахме към офиса за наемане на кола. Rainy да каже откъде сме резервирали, че аз не знам, но пък знам, че служителката в този офис беше много нелюбезна, даже груба. Изпрати ни да чакаме навън да ни дойде часът от резервацията, а и след това се мотаха достатъчно много!

В крайна сметка получихме тази кола, като не сме сключвали застраховка при тях - цената беше неприемлива.

Оставила съм подробно ревю тук.

Фирма Global rent-a-car, през Expedia. Ползвах външна застраховка. Предложиха 35 евро на ден пълна застраховка, която отказахме.

Не сме имали проблеми, но не препоръчвам този доставчик. Нелюбезни, неспазващи условията, колите им са изхабени и несигурни. Смятах, че Expedia гарантира добро обслужване и спазване на условията – не го гарантира.

24 октомври, 2018

Навън времето се е смръщило и ме кара да отворя отново снимките от Цикладите и да ви покажа още нещо.

Докато Rainy шофира, аз кротичко си снимам, наглеждам навигацията, поглеждам и навън. Трудна работа е това, ама все пак по-лесна от шофьорската.

Ето една снимка в движение:

И като видя нещо интересно в картата или на живо, веднага давам сигнал и се втурваме по всякакви кози пътеки, а колицата … бере душа! Навряхме се в някакви частни имоти, с басейни и всякакви екстри, ама забранени за простолюдието!

Спираме на Aliki beach - хубав плаж, но още не бяхме прегряло достатъчно, та огледахме и потеглихме. Няма чадъри, шезлонги и заведение там.

Продължихме към пристана, където направихме по някоя снимка:

И надникнахме към плаж със същото име от другата страна и продължихме.

Следваща спирка: Piso Aliki - приятен плаж. Няма чадъри, но има дървета, няма шезлонги, няма и заведение на плажа. Пиша подробностите за чадъри, шезлонги и заведения, защото ние си носихме само бански и кърпи, нямахме чадъри, а заведението винаги дава опция за питие и тоалетна.

Започнах леко да пропускам някои плажове, които ми се виждаха подобни на видените, и така следващата спирка се оказа - Faraggas - много хубав плаж - пясъчен, налични чадъри, шезлонги и заведение. Половината плаж е платен - там са чадърите и шезлонгите, а другата половина е свободен - не се плаща нищо.

Все още беше рано, та поехме пак.

По пътя съзираме тази църква: Ζωοδοχος πηγή - мигач, спирачка и вече сме на фотосесия! :laugh:

Затворено беше, та отново се метнахме в колата и продължихме към плажовете.

Следваща спирка - Golden Beach - то името си говори само, ама да кажа хубав плаж, чуден пясък, става и за по-дълъг престой.

Тук направихме първа спирка за плажуване. 🙂 Снимки … няма да показвам, че форумът е с друга насоченост! :ph34r:

Освежени потеглихме отново. 🙂 Да не се чудите, че обикаляме като шашави! Ние просто не сме дошли на почивка, а да разгледаме островите и да опитаме плажовете. Това да лежим по цял ден на някой плаж … не е за нас. Поне не в тази комбинация, че на мен ми се случва и да вися по плажовете! 😞

И целта ни беше Piso Livadi(Πίσω Λιβάδι) - колоритно място. Има си плаж, има си пристанище, а покрай него поредица заведения. Само от колата ги гледахме, че спирането беше трудно - много народ и още повече коли. Имахме си цел - място с хубав изглед. Намерихме го ето тук приблизително.

Удобно е за спиране с кола, фотогенично е - какво ни трябваше повече?! Яко се снимахме! :laugh:

А цветовете … невероятни! Но все пак едва сме дошли на Цикладите - цветовото избухване предстои!

Тръгнахме и докато разбера навигацията накъде ни води … се навряхме в един частен двор. Нямаше хора, обърнахме спокойно и газ по тесните улички, където разминаването е трудно.

Следващата ни цел беше да се качим на високо - St Antonios Monastery - ама по мързеливия начин - с колата и минимално ходене.

Виждате в дясно пътчето, което се катери нависоко - него бяхме избрали. Да, ама уцелихме гредата - пътя, по който трябваше(според нас) да вървим, имаше поставена красива бариера. В тази жега и пек нямахме никакво желание да вървим поне час в посока.

Е, те губят - щяхме да им покажем красотите и от високо, а сега … газ към Lefkes, където снимахме почти в движение

Какви ще са тези плажове, ако поне един не носи моето име, ааа?! :grin:
Та следващата посока беше към Santa Maria Beach - видяхме го само от далече с идеята да се върнем после на него. Не е това каменистото, което се вижда на преден план, а пясъчния плаж отзад:

Обаче вече бяхме много гладни и решихме първо да обядваме - минаваше 13,30.

Съвсем интуитивно се спряхме на Ο ΚΑΤΣΟΥΝΑΣ(извинете ме за главните букви - на Гугъл са).

Не сбъркахме! Яденето беше превъзходно, а заведението със собствен чар. Пълно беше, затова и почакахме за храната, но беше много вкусно!

Ето и какво хапнахме:

Какво правихме в остатъка от деня?!

Следва…

25 октомври, 2018

Решихме, че е време да се настаним в хотела.

Бързо свършихме тази работа, поразхвърляхме багажа, отдъхнахме и после отново в колата и посока - Науса(Νάουσα).

Градчето е много колоритно, изпълнено със заведения, магазинчета и много хора. Паркирането се оказа трудно - имаше доста места, но и много коли. Направо целия остров се беше изсипал тук. Намерихме си място за паркиране, че и безплатно даже - уточнявам го, защото на много места има уж безплатно паркиране, но трябва да пиеш коктейл от 7 евро.

Красива църква си имат - Ιερός Ενοριακός Ναός

Както казах има много заведения - шарени, бели, почти във водата...

И храна имаше 🙂

Полупразни са заведенията, защото бяхме сравнително рано за гръцките стандарти за вечеря около 18,30 - 19,00 часа. Когато си тръгвахме беше по-пълно, но снимки … няма.

Разходихме се и до Venetian Kastro(Ενετικό Κάστρο) - крепостта е построена през 13-14 век, реставрирана в края на 15-ти, а сега има само останки от нея.

На някои от тези отвори доста се чака за снимка - и ние чакахме, и ние се снимахме. 🙂

Поглед към града от крепостта:

И поглед към залязващото слънце:

Шаренки магазинчета също имаше:

Понеже вече бяхме много изморени, решихме да се прибираме, че не бяхме спали от доста време.

И една последна размазана снимка, направена от колата в движение на залязващото слънце.

Голяма обиколка направихме в този ден. Сигурно има още много какво да се види, но ние бяхме много доволни от видяното.

Последва душ и по леглата. Дори и комарите не успяха да ни попречат да спим като … изморени!

Следва...

25 октомври, 2018

преди 21 часа, Mary каза:

Не останахме там и цени не мога да кажа, но плажът изглеждаше добре

Аз ще кажа цените - в първите дни на септември бяха 15 евро за чадър с два шезлонга и така беше по целия остров. Според българите, работещи в нашия хотел и живеещи от 20 години на Парос, чадъри и шезлонги се плащат от 2-3 години. Имало някаква възможност да се резервират предварително по интернет и тогава ставали по 12 евро, но н не я търсихме. Иначе свободна плажна ивица навсякъде предостатъчно.

25 октомври, 2018

За следващия ден - неделя, си бяхме резервирали предварително тур с корабче.

Това беше изборът ни: Captain Ben Lazy Day

Бих казала, че беше прекрасен избор, за което благодарностите ми са към @Rainy

Турът започва в 10 часа от пристана на Pounta и завършва пак там в 17 часа.

Спира се на няколко места за плуване - ако не бъркам бяха 5. Всички те са чудесно подбрани, спокойни и с изумителен цвят на водата.

На самото корабче имаше доста хора, но въпреки това беше приятно. Хората се разполагат на два етажа, като на долния са маси с пейки, а на горния импровизирани шезлонги. Ние бяхме долу и беше много добре.

През цялото време имаше напитки, а на обяд сервираха и храна.

Ако се сетя още нещо, докато показвам снимките, ще допълвам информацията.

И така, ето го нашето корабче:

Потегляме, а около нас пейзажа е невероятен:

Следва първа спирка за плуване, скачане, гмуркане... На кой каквото му се иска!

После пак на корабчето и се отправихме към второто място за плуване, а там също беше много хубаво:

Преди да пуснах хората да плуват, екипажа винаги подсигуряваше плажа - опъваха въжета, когато имаше нужда, плуваха за да проверят всичко.

Излишно е да казвам, че водата беше с чудна температура! Топла и привличаща.

И пак на корабчето, където имаше музика, танци, а времето неусетно тече, докато се носим към следващото място, където останахме по-дълго - май около час и половина - през това време екипажа приготвяше обяда.

Ето го мястото:

А за там ни бяха приготвили мезета и пиене. Пиенето не съм снимала, но мезетата бяха тези:

Неусетно мина времето и ни подканиха да се връщаме на корабчето, където течеше трескава дейност:

За да се получи това:

Полято с това:

За размазания вид на храната вероятно е виновна бирата. :laugh:

Докато ние ядяхме риба, около нас плуваха рибки:

А гледката беше зашеметяваща...

Следва...

26 октомври, 2018

След като обядвахме и вдигнахме наздравици за двамата рожденици, които бяха на кораба, поехме към следващата спирка.

Приблизително един час мина между храненето и следващото плуване. А мястото беше това:

Както вече казах, на всяко спиране човек от екипажа проверяваше за течения и безопасност на района. Ето го и в този случай:

Последваха скокове:

Плуване в тези кристални води:

Непрекъснато хвърляха от кораба и тези помощни "макарони", които служеха да си отмориш на тях и да се наслаждаваш на водата.

Ето и цяла "макаронена" тумба:

И отново сме на корабчето и се наслаждаваме на красивите гледки около нас:

Неусетно стигнахме и до последното място, където спряхме за къпане. То беше и единственото, където имаше слабо течение, затова пуснаха и пояс, който не е бил необходим на никого, но все пак го имаше:

И тук имаше скокове:

И невероятна вода:

И една интересна снимка, която сигурно се чудите защо ви показвам?! Освен заради частта от пързалката, която се вижда и която беше доста ползвана при това спиране, та там в тази пяна от вода е … @Rainy, след спускането от пързалката! :laugh:

След това последно плуване бавно, покрай брега на Антипарос се насочихме към крайната точка на нашето пътуване с корабчето на Бен.

От Антипарос видяхме само това:

И понеже плажуването ни беше малко, продължихме на плажа пред хотела, който не беше нищо особено, но пък беше близо, а това е важно, защото вечерта имахме среща. Снимки от този плаж нямам - сигурно съм била без телефон. 🙂

В знак на благодарност към @harta и съпруга ѝ, решихме да ги поканим на вечеря. Чудесно си изкарахме, ядохме пихме, приказвахме, но … за наше съжаление пак не можахме да се реваншираме, защото тайничко бяха платили сметката! Както и там, аз отново им благодаря, като силно се надявам да имаме възможност да се реваншираме без значение в коя част на света.

Ето какво ядохме:

И ето какво виждахме, докато вечеряме:

Това беше един невероятен ден, който изкарахме по море.

Това беше и времето, което бяхме отделили на Парос. Вероятно още един ден щеше да ни дойде добре, но както винаги времето е ограничено.

Следва...

27 октомври, 2018

В понеделник сутринта върнахме колата - нямахме проблеми, не се заяждаха и оглеждаха небрежно. Бяха и по-бързи, отколкото при вземането на колата.

Тръгвахме за Folegandros(Φολέγανδρος), но се оказа, че няма директен ферибот от Парос, та спечелих допълнителен бонус - няколко часа в Наксос. Ферибота между Парос и Наксос пътува около 40 минути, а цената беше 6,20 евро.

Ето го и ферибота:

Казваме "Довиждане" на Парос:

И "Здравей" на Наксос:

Оставихме си багажа ето тук и тръгнахме на обиколка из града.

Първото нещо, което се вижда още при навлизането с кораба към пристанището е Портата - Temple of Apollon - Portara.

Тя е разположена на островчето Палатия в близост до пристанището, като там са и останки от храма на Аполон. Този внушителен проект е от V век, но е оставен незавършен.

Днес от него са останали само основите и портата (Портара), която е като визитната картичка на острова.

От горната част на храмовия хълм се открива панорама към основната част на Хора. Сивият Кастро, който е средновековен замък, строен от венецианските владетели на остров Наксос, ясно се отличава от белите къщи.

И от двете страни на изкуствения провлак имаше плажуващи, на които яко завидяхме, защото вече беше доста топло...

Последваха снимки от всяка посока на Портата, а слънцето яко прежуряше. Значи беше време за питие и хапване!

Седнахме в Zorbas - не може да се каже, че блести с нещо - типично туристическо заведение, но ние не можахме да сдържим устрема си при вида на

октоподите пред заведението. 🙂

Ето част от това, което сме яли:

Заситили глада си и отморили на сянка, се завряхме по тесните улички без цел и посока. То навсякъде е хубаво, ние не търсехме нещо конкретно, а доволно се мотаехме, влизахме в магазинчета, правехме снимки.

Много църкви и параклиси имаше:

Ето го и Кастрото - Венециански замък, останал от времето когато Наксос пада под контрола на венецианците през 1207г.

Неусетно дойде времето да се върнем към пристанището, да си вземем багажа и да се качим на следващия ферибот:

Цената е вече значително по-неприятна около 50 евро, а пътуването около 3 часа.

Ферибота вътре прилича на голям самолет 🙂 Всеки билет си има място.

Има заведение, контакти през ред-два горе на високо и … почти никаква гледка:

Тези фериботи са скоростни и при движението падат пръски върху прозорците. Няма и външна част, на която да допускат пътници.

Фериботът спира на Санторини, където се измъкнах със слизащите за да щракна няколко снимки. 🙂

Следва...

27 октомври, 2018

Прекрасна почивчица @Mary! Със сигурност ще взема някоя и друга идея за бъдещо гръцко лято от вас. Благодаря, че ни стопляш в тези есенни дни!

Гледам, гледам снимките ти и не мога да спра поглед на някоя от тях. Цветовете им са толкова прелестни!

27 октомври, 2018

преди 4 минути , patilana каза:

Прекрасна почивчица @Mary! Със сигурност ще взема някоя и друга идея за бъдещо гръцко лято от вас. Благодаря, че ни стопляш в тези есенни дни!

Гледам, гледам снимките ти и не мога да спра поглед на някоя от тях. Цветовете им са толкова прелестни!

Такава е и целта на писането - да дадем нова идея на някой. 🙂

За съжаление аз не помня много цени за да бъда по-подробна, но което си спомням или съм го снимала, ще го споделям за да е поне малко ясно и в този аспект.

27 октомври, 2018

Да не мислиш, че аз помня? Те цените се променят, та не е някаква драма неспоменаването им. Просто за ориентир колко е инфлацията :lol:

Навремето една позната казваше, че Йонийските острови й били любими. Проверих и се оказа права, че са красиви. Обаче Цикладските нямата равни по морски цветове. Пък на мен остров ми се връзва с море повече, отколкото с планина и зеленина. Приятен спомен, върнат днес от теб, благодаря. :girl_dance:

29 октомври, 2018

И пристигаме на пристанището във Фолегандрос. Часът вече е 20,15 и започва да се смрачава. Ние обаче сме спокойни, защото имаме трансфер от хотела и няма да има нужда в тъмното да се лутаме на непознато място.

Та спокойни слизаме и четем табелите на чакащите пътници. Четем първи път, четем втори път, ама … няма табела за нас. Решаваме да почакаме малко и да се поогледаме. Да, ама нищо ново не се случва. Една по една се изнизват колите от пристанището, а ние още чакаме… Та отива @Rainy да попита едни местни дали знаят нещо за трансфера на нашия хотел. Посочват ни градския автобус - това бил за нашия хотел. Отиваме в автобуса, слагаме багажа в багажното и тръгваме да влизаме - хоп, давайте по 1,50 евро. Ние се обясняваме, че имаме трансфер от хотела … да, ама това бил градския автобус и … давайте парите. Ние не сме за тези 1,50, но решаваме, че просто тези не са за нас, а нашият човек е някъде тук и ни чака - ние не искаме да сме некоректни и да оставим някой просто да ни чака. Та слизаме, взимаме се багажа и отново тръгваме да питаме малкото останали хора. Докато изяснихме въпроса … автобуса тръгна. А ние … няма да имаме друг трансфер - била повредена колата на хотела и е трябвало да вземем автобуса, който също бил на хотела. Ха ха ха - това е малко като едната ръка да не знае какво прави другата.

И така останали на пристанището в тъмното, на остров, където принципно има … едно такси, и то разбира се не е на пристанището. Добре, в краен случай и пеша можем да ги минем тези 3-4-5 километра на колкото е Фолегандрос от пристанището, ама голям баир си е. Решаваме да се молим на малкото останали трансфери от други хотели. Първия директно ни отряза - не било негова работа за товари пътници за други хотели и замина. Останаха още два микробуса. Плахо пристъпихме за втори път към този, който вече ни беше обяснил за колата на нашия хотел и … човека каза "Качвайте се". Ех, да има повече такива хора! Не само шофьора, а и всички пътуващи нямаха против да ни вземат и нас. Че даже и хотела беше в непосредствена близост до нашия и не се наложи и много да вървим из градчето. А, пропуснах да кажа, че и звъняхме в хотела, но … голям проблем с комуникациите имаше. Дамата от хотела знаеше точно две думи на английски, а ние на гръцки също две, но се страхувам, че едната беше Узо, а другата … Калимера! Та с нея нищо не се разбрахме по телефона.

Пристигайки на място в хотела нищо не се промени - друг служител нямаше по това време, а знаещата само гръцки същата от телефона.

На другия ден се запознахме с жената, която почиства и която поназнайва английски и говори перфектно … български!

Оказа се, че на Фолегандрос почти целия обслужващ персонал е от българи. Цели семейства работят там и със сигурност на всеки 20 метра можеш да срещнеш поне един.

Да се върна пак на вечерта - метнахме багажа и тръгнахме да търсим ядене. Както се оказа, това не е трудна задача - почти целия център е в заведения.

Избрахме си едно - Araxe, в което имаше много хора, намериха ни маса и седнахме с удоволствие. Ядохме това:

А компания ни правеше ей тази сладурана и чакаше да ѝ дадем нещо за ядене:

Доволно преяли, се отправихме към леглата.

На следващия ден(вторник) бяхме планирали да разгледаме градчето до обяд. Първата ни спирка по план беше Church of Panagia (Virgin Mary). И на сателинтата снимка си личи височината, на която е разположена.

Тръгваме покрай нашия хотел:

И още красиви сгради и хотели към църквата:

Ентусиазма ни беше спрян още в началото на изкачването от ето тази табела:

Веднага решихме, че няма смисъл да катерим баира два пъти, а ще се качим там довечера - хем да видим залеза, хем да видим църквата.

Изкачихме се леко на височина, колкото да се насладим на гледките:

И поглед към църквата и облаците, които леко настъпваха - това беше единственият ни облачен ден.

Върнахме се в центъра на градчето, обиколихме почти всички улички. Къщите са бели, кокетни, а когато има и цветя около тях стават невероятни!

Казах вече, че има много заведения:

И много параклиси и църкви. Само на следващия кадър има три:

И с едно капучино от Фолегандрос ви пожелавам приятна нова седмица:

Следва...

29 октомври, 2018

За следобеда бяхме си букнали индивидуален тур с лодка. Цената беше висока, за съжаление не помня точно колко, но това е нормално, когато лодката е само за вас.

Взеха ни и ни върнаха в хотела.

Та ето тази лодка ни очакваше на пристана. Завиждате ни на двете с @Rainy, а?

Един недостатък имаше - денят беше някак сив и не се получиха най-добрите снимки, но реално беше изумително!

В този ден видях най-изумителното индиговосиньо море. Дължи се на скалите, които са по брега на Фолегандрос.

Тръгваме...

Първата ни спирка беше в тази пещера, където на снимката съвсем бегло се вижда цвета на водата. С лодката влезнахме и навътре в пешерата.

Скоро спряхме на първото място, където можеше да правим плаж, но на нас все още ни беше хладно:

Продължихме с обиколката около острова:

Много красиви скали имаше, както и птици, които гнездят в дупки по тях.

Стигнахме и до втория плаж. Като цяло пясъчен плаж там не видяхме, макар и повечето да ги гледахме само от лодката.

На следващото място решихме да спрем и да пием по питие в заведението на високото, че и гледка да имаме.

Седнахме на маса, от която имаше изглед към залива, но … не съвсем любезно ни уведомиха, че там може да сядаме само, ако ще обядваме. Само за питие - на вътрешните маси. Е, не са познали - няма да си оставим парите на такова място! Още повече, че щяхме да останем не повече от 10-15 минути. И там имаше сервитьор българин, та поне той разбра защо си тръгнахме.

Седнахме в импровизираното заведение на плажа, пихме по вино, макар и не в изящна чаша. 🙂

Отново сме на лодката и се любуваме на острова откъм водата, както и на малки селища, плажчета…

Това май беше последното място, където спряхме за плаж. А тука ще е момента да разкажа за готиния ни "капитан" - снимаше ни, разказваше ни интересни неща и … гледаше да не ни гледа в какъв вид се къпем! :grin:

Към17,30 се върнахме отново на пристанището:

Закараха ни в хотела, бърза баня и втори опит да видим Church of Panagia (Virgin Mary).

Поехме лека-полека по пътеката нагоре, а видяхме, че има и алтернативен превоз:

Докато чакахме залеза на слънцето, посетихме и църквата

Макар и облачно времето, все пак слънцето се показа за да направи и този ден още по-незабравим!

седяхме на скалите, гледахме залеза и се радвахме, че сме от тези късметлии, които могат да го видят!

29 октомври, 2018

преди 43 минути , Mary каза:

Това май беше последното място, където спряхме за плаж. А тука ще е момента да разкажа за готиния ни "капитан" - снимаше ни, разказваше ни интересни неща и … гледаше да не ни гледа в какъв вид се къпем!

Аз само да добавя с усмивка - моя милост искрено мрази горната част на банските костюми (и на не само на банските), няма никаква свенливост в това отношение (съблюдава свенливостта на останалите, обаче - когато е принудена) и използва всяка възможност да усети свободата по кожата си, каквото и да значи за всеки това 🙂

И ако на корабчето на Антипарос нямаше как да проявя тази своя особеност и се принуждавах да спазвам дрескод, то на Фолегандрос и личната ни лодка нямах такива спирачки. @Mary искрено се забавляваше със смущенията на нашия капитан, а аз просто се къпех на всяка възможна спирка далече от плажове, брегове и почти в открито море, и просто щастливеех. Няма да публикувам точно от тези снимки - нищо че са прилични категорично 🙂 Но една-две искри само...

IMG-9855.JPG.a54aab9ad60d09ac91eeb3c482d51cec.JPG

Само да кажа, че това скитане е едно от най-прекрасните ми изобщо. Говоря за усещане... И непрекъснато си пусках ето това парче - което една много близка приятелка ме поздравява с него непрекъснато. Забави, забави...

29 октомври, 2018

преди 6 минути , Rainy каза:

Няма да публикувам точно от тези снимки - нищо че са прилични категорично 🙂

Шегува се, разбира се! Прилични били! Ха ха - нали аз съм ги снимала. Хич не са прилични! :haha:

А капитана … яки маневри правеше! :wink:

29 октомври, 2018

Аз , пък, от приличие ще замълча. :secret:

Извън завистта към красивата вода и личната ви лодка :spiteful:

Не случайно целия свят се върви в таз Гърция - слънце, солена вода, безлюдни плажове, лодки. А като случиш и на услужлив лодкар ... Горкия той, какво се налага да изтърпи ...

29 октомври, 2018

В момента, patilana каза:

Горкия той, какво се налага да изтърпи ...

С това категорично не съм съгласна!

По-скоро е … щастливец е той! :laugh:

30 октомври, 2018

Време е да напуснем Фолегандрос. Този път без перипетии и излишни очаквания, се настанихме в градския автобус(без да плащаме билети - ха ха още ни държеше от пристигането).

По-рано пристигнахме на пристанището и утрото ни започна с Фрапе и гледка! 🙂

Слагам и разписанието на автобусите по остров Фолегандрос, валидно към август 2018-та.

Предишния ден си бяхме купили билети за ферибота, а посоката е Милос. Билети могат да се купят от всички агенции по островите.

Цената на билета до Милос беше около 40 евро и се пътува около два часа. Корабът ни отново беше от затворените - т.е. няма открита част.

Бързо мина пътуването и вече сме на острова на Венера Милоска.

Имахме резервирана кола. Подробности от @Rainy.

Аз само мога да я покажа и да кажа, че беше доста раздрънкана и имаше проблем с отключване/заключване.

Ето я:

Взехме колата и към хотела - Hotel Delfini. Много сме доволни от избора. Хотела е хубав, на много удобно място и най-важното - има паркинг. По което и време да се връщахме винаги имаше къде да оставим колата.

И поехме по пътищата на острова. Първата ни работа беше да си купим преходник USB за кола(старичка беше нашата и нямаше такива глезотии като USB букса), че по цял ден с навигация от телефона … зареждане си трябва. Насочиха ни към този магазин и купихме.

Сега вече спокойни, че винаги ще имаме заредени батерии на телефоните, поехме към един от най-известните плажове на острова - Sarakíniko(Σαρακίνικο).

Впечатляващ е още от първия миг, когато видиш тези бели скали, изваяни от вятъра в причудливи форми. За наш "късмет" случихме на много ветровите време, та си беше опасно дори и да се снимаме близо до брега, че можеше да ни залее някоя вълна. Заведение имаше до паркинга, но не е на плажа, чадъри и шезлонги - няма, тоалетна също.

Всъщност има спокойно място за плажуване там, но ние решихме, че не е нашето място. Ето го:

Разходихме се, снимахме и се дивяхме на красивите гледки във всички посоки. Можеше и още да обикаляме, но вятъра наистина беше доста силен и създаваше дискомфорт.

Следваща спирка - Pollonia. Имаше някакви заведения на този плаж, ама ние дори не ги приближихме. Настанихме се под едно от дърветата на плажа. За разлика от предното място, тук беше много спокоен залив с чиста и топла вода.

На връщане спряхме на още две места. Първото беше Papafragas(Παπάφραγκας) - красиво място, но неудобно за плажуване - твърде много скали и камъни за нашия вкус.

Морете беше с такъв омагьосващ цвят, че понякога спирахме само за да му се полюбуваме и да щракнем по някой кадър...

Следва...

30 октомври, 2018

преди 58 минути , Mary каза:

Имахме резервирана кола. Подробности от @Rainy.

Аз само мога да я покажа и да кажа, че беше доста раздрънкана и имаше проблем с отключване/заключване.

Подробно ревю съм оставила тук. Колата беше наета през Holiday Autos, а доставчика - Abby-car.

Политиката на гориво трябваше да бъде пълно-пълно, но не го спазиха изобщо. Има определени условия на които държа при наемане и това беше от тях.

Предложиха 35 евро на ден пълна застраховка, която отказах. Имах външна застраховка. Депозитът беше 1150 евро, който освободиха след 15 дни. Той депозитът беше доста по-висок от стойността на колата според мен...

Смятахме, че Holidays Auto - от които съм много доволна - гарантира добро обслужване и спазване на условията – не го гарантира. Колите им са изключително изхабени и несигурни. На Милос има много стръмни улици, а спирачките бяха меко казано ужасни. Имаше моменти, в които ми се изправяха косите... Но на Милос без кола ще ви трудно определено!

Оставянето на колата беше интересно - накараха ме да я зарежа на летището - отключена, без финален оглед - работното им време не покриваше тази част на деня (8 сутринта), макар че при резервацията не беше упоменато. Направих видео и снимки, но ми беше леко притеснено.

Ние много се забавлявахме с тази кола 🙂 Не сме имали проблеми, защото бяхме много внимателни, но не препоръчвам този доставчик.

31 октомври, 2018

Следващата спирка беше в Плака. Късметлийки бяхме и си намерихме място за паркиране в центъра. Тук ще отбележа, че в 18 часа затварят за коли улицата, която води към центъра. Това го разбрахме в един от следващите дни, когато се бяхме засилили да гледаме залеза там.

Веднага със слизането от колата погледа ни попадна на това заведение - Palaios cafe & pastry. Не ни трябваше много за да пробваме сладостите, които предлага.

Олелееее, само като гледам снимката сега и огладнявам отново! Изборът и на двете ни с @Rainy беше - Екмек кадаиф - наистина беше много вкусен!

След това се разходихме из града. Има чар в него с тези тесни улички, цветя, бели къщи...

Църквата - Panagia Korphiatissa - беше затворена и трудна да се снима в един кадър, че мястото е малко. 🙂

От нейния двор се откриват хубави гледки към морето:

И пак из тесните улички, където дори котките дремеха в жегата...

А от някои места се откриваше чудна панорама:

И само погледнахме към хълма, където се ходи за залеза:

Върнахме се в хотела, къпане, обличане и е време за вечеря.

Докато вървяхме и избирахме заведение не пропускахме да оглеждаме и корабите, които предлагат екскурзии, защото в някой от следващите дни ни предстоеше и такава.

В Adamantas има голям избор на заведения. Покрай брега на морето са разположени всякакви - скъпи, нормални цени и ниски цени.

Изборът ни се спря на ресторант Navagio - доволни останахме от яденето и обслужването. Ето и какво хапнахме там:

Следва...

2 ноември, 2018

Браво, хубаво пътешествие!

За другия път да знаете, в Гърция коли се взимат от местни доставчици. Няма депозити, няма допълнителни застраховки. Взимаш колата, плащаш, оставяш отключена на летището. Няма огледи и притеснения.

6 ноември, 2018

На следващата сутрин са качихме в колата и започнахме обиколката на острова в другата посока.

Поглед към залива около пристанището, а след него започва Papikinou beach - не сме спирали, но видяхме доста плажуващи на него. Има естествена сянка от дърветата по брега.

Следващият плаж е Achivadolimni Beach - изглежда хубав, но не сме спирали, защото и в този ден беше ветровито, а от тази страна доста духаше. Просто се разхождахме с колата и наслаждавахме на гледките.

Само плажове не може, затова спираме и при една църква - не работеше и като цяло в тази посока срещнахме 1-2 коли само.

Последва пресичане на острова и вече сме в южната му част, където правим кратка опознавателна обиколка:

И спираме на Provatas Beach, където изкарахме няколко часа в блаженство! Спряхме на паркинга до хотела. Този плаж е хубав, пясъчен, има чадъри, шезлонги и заведение. Чадърите и шезлонгите се плащат - не съм сигурна, но поне 10 евро беше, а може и малко повече да е било. Един недостатък има този плаж - точно на влизане и излизане в/от водата нивото се променя рязко с поне 40-50 см. и трябва баланс. :laugh:

Малко повече от два часа сме прекарали там. Можехме и повече, ама нали трябва да видим и останалите плажове?!

Следваща спирка беше Firiplaka Beach - изглеждаше добре, има чадъри, шезлонги и заведение. За съжаление не го ползвахме, че вече беше обедно време и дори нямаше място къде да спрем с колата... Затова само снимахме от високото и продължихме с разходката.

На следващото място Paliochori Beach отново спряхме за плаж. Има паркинг близо до плажа и си намерихме място.

На този плаж има няколко заведения, към които има чадъри и шезлонги. Ние ползвахме тези пред Sirocco cafe-restaurant. Цени не помня за съжаление. Обикновено си снимам бележките, че да са ми под ръка, но тук явно не е имало такава. Донесоха ни шише с вода и чаши.

Този плаж е интересен с топлите извори/гейзери/места около него. Пясъка е доста едър, направо на ситни камъчета прилича и мноооооооого горещ. Без джапанки ходенето по него е невъзможно(поне за мен).

И заради това, че е топъл и че от него излиза топлина, се използва за приготвяне на храна - заравят я в пясъка и след известно време я вадят готова за консумация. Основно картофи и риба видяхме да изкопават.

Поседяхме доволно и тук и решихме да приключим с плажовете за деня. Затова се прибрахме, оставихме плажните принадлежности, душ и … отново в колата на "лов" за залеза! Много суперлативи бяхме чули и прочели за Klima(Κλήμα) и решихме да проверим с очите си.

Да - красиво е, да - фотогенично е, но … не го усетихме като нашето място за залеза. Пътя до там и много тесен и разминаването е проблем. Паркирането също! Ние спряхме на паркинга за заведенията, като си мислехме след снимките да останем в някое от тях, но в крайна сметка решихме, че ще вечеряме на пешеходно разстояние от хотела ни, че да можем да изпием и по питие. Освен пътя до там, и пътя после до Плака ни изненада, защото слушайки моята навигация се завряхме в едни улички, където се минаваше на една боя разстояние от сградите. :grin:

Както казах, тръгнахме към Плака с идеята да видим прословутия залез от високото, но … ни изненадаха със затворения достъп до центъра, а да вървим излишно време по пътя и после нагоре означаваше съвсем да го пропуснем този залез. Затова отидохме на друго едно място - видяхме вятърните мелници:

А залеза посрещнахме с гледка към Агиос Николаос(Άγιος Νικόλαος) и морето.

После оставихме колата пред хотела и седнахме да хапнем в едно от заведенията покрай брега:

Снимката е от предишния ден, че вече беше тъмно. Хапнах това:

12 ноември, 2018

Докато се разхождахме предишните две вечери си набелязахме кораб за разходка в този ден. Имаше различни предложения - корабите вечерно време са акостирали и може да се разгледат и да се избере нещо по вида на кораба, предлагането, цената и т.н.

Нашият избор се спря на Odysseus. Брошура - в нея добре е описано пътуването с тази разлика, че при нас посоката беше обратната на описаната - може и да се дължи на доста ветровитото време.

Спира се на няколко места за къпане. В офертата е включена закуска, обяд и неограничено количество напитки.

Закуската беше доста семпла - някакъв кекс, шварц кафе, сок.

Корабчето ни беше достатъчно голямо за да не се бутаме по палубата непрекъснато. Видяхме по-късно кораби, на които не можеше да се обърнеш от хора.

За мое най-голямо учудване нямам снимка на кораба, затова взех една от Фейсбук-страницата за да онагледя как се разполагат хората:

По средата на корабчето на повдигнатата платформа са поставени дюшеци и върху тях може да се лежи. Пред тях и в началото на лодката има пейки, на които може да се седи. В задната част има маса със столове, на които също може да се седи, както и странични пейки.

В началото бяхме се настанили на дюшеците, после @Rainy се премести в предната част на лодката, а аз отидох отзад при масата.

И потегляме:

Минаваме покрай Клима, която вчера посетихме:

После покрай една интересна скала - Заекът - прилича на заек наистина:

И следваше първа спирка за къпане. Възможностите да се озовеш във водата са две: по стълбите или със скок:

Важното е да си във водата, където е истинското удоволствие:

Следващата спирка беше до Poliegos, където цветът на водата е един от най-красивите!

Следващата снимка ме подсеща, че на Милос видяхме много камиони и багери копаещи за най-различни руди - различните цветове на скалите и почвата са различни съединения, с които е богата:

И още няколко плажа:

Дойде време за обяд - на кораба си имаше готвач, който докато ние се забавляваме, ни беше приготвил вкусни гозби:

Доволно похапнали, продължихме с разходката. А ето и различните начини на пътуване - яхта, която има всякакви екстри:

И кораб, който едва се вижда от хората върху него:

Предпоследното място за къпане беше това: Kleftiko - изумителна вода, пещери, красиви скали...

Тук щеше да е хубаво да имаме маски, шнорхели и най-вече апарат, с който може да се снима във вода, ама … всички тези неща кротко си седяха в София. 🙂

Следваше и последната спирка за къпане:

После се отправихме отново към пристана, където сърдечно се разделихме с екипажа след един невероятен ден!

Вечерта избрахме друго от многобройните заведения - Marianna Restaurant - бързо обслужване, прилични цени и вкусна храна. Ето и какво сме хапнали:

Следва...

12 ноември, 2018

Мари, много красиви снимки!

Цветът на водата наистина е забележителен!🌅И тоя контраст с жълтите скали е страхотен.

12 ноември, 2018

преди 3 минути , AlexandraKo каза:

Мари, много красиви снимки!

Цветът на водата наистина е забележителен!🌅И тоя контраст с жълтите скали е страхотен.

Благодаря! :girl_smile:

Толкова нюанси на синьото видяхме, че и сега се чудя кой беше най-красивия. :laugh:

Влез

дневник Цикладите, две магеланки и безброй нюанси синьо

Препоръчани мнения

Mary

Гост

Mary

Mary

Mamas

Mary

Mary

Mary

patilana

Mary

patilana

Mary

Mary

Гост

Mary

patilana

Mary

Mary

Гост

Mary

Bellaero

Mary

Mary

AlexandraKo

Mary

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Активност

Важна информация