дневник Цикладите, две магеланки и безброй нюанси синьо

[Mary]

Минаха вече два месеца от това пътуване с @Rainy, но си струва да върна леко спомените назад и да се опитам да разкажа и покажа къде ходихме, какво видяхме и на какво се насладихме!

Винаги с удоволствие описвам пътуванията, че първо се забравя, а второ може да се възползват и други от нашия маршрут.

 

За загрявка слагам две снимки - поне малко да се види защо са безброй нюансите на синьото, а в темата ще има и още много:

 

 

 

 

Планът беше следния:

 

Парос – 2 нощувки

Фолегандрос - 2 нощувки

Милос - 4 нощувки

 

"Работната" тема - в която има още много идеи, като още веднъж благодаря на всички писали в нея!  

 

И да започвам по същество. 🙂 

Петък вечер е аз тръгвам от София, а Rainy от Лондон.

Лежерно си поседнах в салона, където видях, че имат нововъведения, че и по-богат избор на храна:

 

 

Докато дойде време за полета с този самолет, където отново трябваше да се яде … е, пропуснах го яденето.

 

 

Но се насладих на нощна Атина(снимката не е добра, но реално видимостта беше чудесна):

 

 

Срещата ни е на летището в Атина.

Тя каца преди мен и има отговорната задача да намери място за … нощувка! Ха ха - колкото и да не е за вярване прекарахме нощта на летището.

Кацнах навреме и се отправих към терминала за вътрешни полети - за съжаление нямаше пряка връзка, а се наложи да излизам и минавам отново проверка за сигурност.

Rainy доволно се беше разположила на едно меко диванче пред заведение. Поседяхме известно време там, но климатизацията беше много силна на това място и се преместихме пред гейтовете. Седалките там са удобни за лежане, че нямат подлакътници. Места има в изобилие, както и хора нощуващи на летището. Ценно е да си намериш място с контакт наблизо. Полежахме, повъртяхме се и … станахме да си приказваме. А в това време Rainy разбра, че има променен полен на връщане. Започнахме едно лудо взиране в полети, дни, часове, налични места и размисъл как да го направим. След доволно количество опити тя се сдоби с нов билет за връщане към Атина в по-ранен час. Доволни от свършеното и предвид, че вече беше около 4,30-5,00 се отправихме към един от салоните - Goldair Handling Lounge.

Достатъчно предложения имаше за ядене и пиене:

 

 

И после към гейта, следващото самолетче и изгрева на слънцето над островите през мръсните прозорци на Olympic Air - чекирането беше без проблем през сайта на Aegean Airlines.

 

 

 

Кацнахме навреме в ранното съботно утро на летището в Парос, където ни очакваше съпругът на @harta - още веднъж използвам възможността да им благодаря за този невероятен жест, понеже в този час градски транспорт нямаше, а за такси не бяхме проверили.

Бързо ни стовари човека пред хотела:

 

 

Откъдето се откриваше тази гледка:

 

 

Повъртяхме се доста в хотела, докато намерим някой да ни обслужи. 🙂 В крайна сметка се яви служител, оставихме багажа и тръгнахме към офиса за наемане на кола.

 

 

Rainy да каже откъде сме резервирали, че аз не знам, но пък знам, че служителката в този офис беше много нелюбезна, даже груба. Изпрати ни да чакаме навън да ни дойде часът от резервацията, а и след това се мотаха достатъчно много!

В крайна сметка получихме тази кола, като не сме сключвали застраховка при тях - цената беше неприемлива.

 

 

И веднага се отправихме на обиколка по плажовете на Парос!

Първа спирка: Parasporos Beach - хубава пясъчна ивица, чадъри, шезлонги и заведение.

 

 

 

 

Не останахме там и цени не мога да кажа, но плажът изглеждаше добре.

 

Следва...

[Гост]

Аз се настанявам на първия ред да чета 😁 Чудесна идея, @Mary! Толкова прелестно скитане... И аз да благодаря на всички, които ни помогнаха за него! 

 

преди 27 минути , Mary каза:

... и тръгнахме към офиса за наемане на кола. Rainy да каже откъде сме резервирали, че аз не знам, но пък знам, че служителката в този офис беше много нелюбезна, даже груба. Изпрати ни да чакаме навън да ни дойде часът от резервацията, а и след това се мотаха достатъчно много!

В крайна сметка получихме тази кола, като не сме сключвали застраховка при тях - цената беше неприемлива.

Оставила съм подробно ревю тук. 

 

Фирма Global rent-a-car, през Expedia. Ползвах външна застраховка. Предложиха 35 евро на ден пълна застраховка, която отказахме.  

 

Не сме имали проблеми, но не препоръчвам този доставчик. Нелюбезни, неспазващи условията, колите им са изхабени и несигурни. Смятах, че Expedia гарантира добро обслужване и спазване на условията – не го гарантира.

[Mary]

Навън времето се е смръщило и ме кара да отворя отново снимките от Цикладите и да ви покажа още нещо.

Докато Rainy шофира, аз кротичко си снимам, наглеждам навигацията, поглеждам и навън. Трудна работа е това, ама все пак по-лесна от шофьорската.

Ето една снимка в движение:

 

 

И като видя нещо интересно в картата или на живо, веднага давам сигнал и се втурваме по всякакви кози пътеки, а колицата … бере душа! Навряхме се в някакви частни имоти, с басейни и всякакви екстри, ама забранени за простолюдието!

 

Спираме на Aliki beach - хубав плаж, но още не бяхме прегряло достатъчно, та огледахме и потеглихме. Няма чадъри, шезлонги и заведение там.

 

 

Продължихме към пристана, където направихме по някоя снимка:

 

 

И надникнахме към плаж със същото име от другата страна и продължихме.

 

Следваща спирка: Piso Aliki - приятен плаж. Няма чадъри, но има дървета, няма шезлонги, няма и заведение на плажа. Пиша подробностите за чадъри, шезлонги и заведения, защото ние си носихме само бански и кърпи, нямахме чадъри, а заведението винаги дава опция за питие и тоалетна.

 

 

Започнах леко да пропускам някои плажове, които ми се виждаха подобни на видените, и така следващата спирка се оказа -  Faraggas - много хубав плаж - пясъчен, налични чадъри, шезлонги и заведение. Половината плаж е платен - там са чадърите и шезлонгите, а другата половина е свободен - не се плаща нищо.

Все още беше рано, та поехме пак.

 

 

 

По пътя съзираме тази църква: Ζωοδοχος πηγή - мигач, спирачка и вече сме на фотосесия!

 

 

Затворено беше, та отново се метнахме в колата и продължихме към плажовете.

Следваща спирка - Golden Beach - то името си говори само, ама да кажа хубав плаж, чуден пясък, става и за по-дълъг престой.

Тук направихме първа спирка за плажуване. 🙂  Снимки … няма да показвам, че форумът е с друга насоченост!

Освежени потеглихме отново. 🙂 Да не се чудите, че обикаляме като шашави! Ние просто не сме дошли на почивка, а да разгледаме островите и да опитаме плажовете. Това да лежим по цял ден на някой плаж … не е за нас. Поне не в тази комбинация, че на мен ми се случва и да вися по плажовете! 😞 

 

 

 

И целта ни беше Piso Livadi(Πίσω Λιβάδι) - колоритно място. Има си плаж, има си пристанище, а покрай него поредица заведения. Само от колата ги гледахме, че спирането беше трудно - много народ и още повече коли. Имахме си цел - място с хубав изглед. Намерихме го ето тук приблизително.

 

 

Удобно е за спиране с кола, фотогенично е  - какво ни трябваше повече?! Яко се снимахме!  

А цветовете … невероятни! Но все пак едва сме дошли на Цикладите - цветовото избухване предстои!

 

 

Тръгнахме и докато разбера навигацията накъде ни води … се навряхме в един частен двор. Нямаше хора, обърнахме спокойно и газ по тесните улички, където разминаването е трудно.

Следващата ни цел беше да се качим на високо - St Antonios Monastery - ама по мързеливия начин - с колата и минимално ходене.

 

 

Виждате в дясно пътчето, което се катери нависоко - него бяхме избрали. Да, ама уцелихме гредата - пътя, по който трябваше(според нас) да вървим, имаше поставена красива бариера. В тази жега и пек нямахме никакво желание да вървим поне час в посока.

Е, те губят - щяхме да им покажем красотите и от високо, а сега … газ към Lefkes, където снимахме почти в движение  

 

Какви ще са тези плажове, ако поне един не носи моето име, ааа?!
Та следващата посока беше към Santa Maria Beach - видяхме го само от далече с идеята да се върнем после на него. Не е това каменистото, което се вижда на преден план, а пясъчния плаж отзад:

 

 

Обаче вече бяхме много гладни и решихме първо да обядваме - минаваше 13,30.

Съвсем интуитивно се спряхме на Ο ΚΑΤΣΟΥΝΑΣ(извинете ме за главните букви - на Гугъл са).

Не сбъркахме! Яденето беше превъзходно, а заведението със собствен чар. Пълно беше, затова и почакахме за храната, но беше много вкусно!

Ето и какво хапнахме:

 

 

 

 

Какво правихме в остатъка от деня?!

 

Следва…

 

[Mary]

Решихме, че е време да се настаним в хотела.

Бързо свършихме тази работа, поразхвърляхме багажа, отдъхнахме и после отново в колата и посока - Науса(Νάουσα).

Градчето е много колоритно, изпълнено със заведения, магазинчета и много хора. Паркирането се оказа трудно - имаше доста места, но и много коли. Направо целия остров се беше изсипал тук. Намерихме си място за паркиране, че и безплатно даже - уточнявам го, защото на много места има уж безплатно паркиране, но трябва да пиеш коктейл от 7 евро.

Красива църква си имат -  Ιερός Ενοριακός Ναός

 

 

 

Както казах има много заведения - шарени, бели, почти във водата...

 

 

 

 

И храна имаше 🙂 

 

 

Полупразни са заведенията, защото бяхме сравнително рано за гръцките стандарти за вечеря около 18,30 - 19,00 часа. Когато си тръгвахме беше по-пълно, но снимки … няма.

 

Разходихме се и до  Venetian Kastro(Ενετικό Κάστρο) - крепостта е построена през 13-14 век, реставрирана в края на 15-ти, а сега има само останки от нея.

 

 

 

На някои от тези отвори доста се чака за снимка - и ние чакахме, и ние се снимахме. 🙂 

 

 

Поглед към града от крепостта:

 

 

 

И поглед към залязващото слънце:

 

 

Шаренки магазинчета също имаше:

 

 

Понеже вече бяхме много изморени, решихме да се прибираме, че не бяхме спали от доста време.

И една последна размазана снимка, направена от колата в движение на залязващото слънце.

 

 

Голяма обиколка направихме в този ден. Сигурно има още много какво да се види, но ние бяхме много доволни от видяното.

Последва душ и по леглата. Дори и комарите не успяха да ни попречат да спим като … изморени!

 

Следва...

[Mamas]

преди 21 часа, Mary каза:

Не останахме там и цени не мога да кажа, но плажът изглеждаше добре

Аз ще кажа цените - в първите дни на септември бяха 15 евро за чадър с два шезлонга и така беше по целия остров. Според българите, работещи в нашия хотел и живеещи от 20 години на Парос, чадъри и шезлонги се плащат от 2-3 години. Имало някаква възможност да се резервират предварително по интернет и тогава ставали по 12 евро, но н не я търсихме. Иначе свободна плажна ивица навсякъде предостатъчно.

[Mary]

За следващия ден - неделя, си бяхме резервирали предварително тур с корабче.

Това беше изборът ни: Captain Ben Lazy Day

Бих казала, че беше прекрасен избор, за което благодарностите ми са към @Rainy  

Турът започва в 10 часа от пристана на Pounta и завършва пак там в 17 часа.

Спира се на няколко места за плуване - ако не бъркам бяха 5. Всички те са чудесно подбрани, спокойни и с изумителен цвят на водата.

На самото корабче имаше доста хора, но въпреки това беше приятно. Хората се разполагат на два етажа, като на долния са маси с пейки, а на горния импровизирани шезлонги. Ние бяхме долу и беше много добре.

През цялото време имаше напитки, а на обяд сервираха и храна.

Ако се сетя още нещо, докато показвам снимките, ще допълвам информацията.

 

И така, ето го нашето корабче:

 

 

Потегляме, а около нас пейзажа е невероятен:

 

 

 

 

 

Следва първа спирка за плуване, скачане, гмуркане... На кой каквото му се иска!

 

 

 

После пак на корабчето и се отправихме към второто място за плуване, а там също беше много хубаво:

 

 

Преди да пуснах хората да плуват, екипажа винаги подсигуряваше плажа - опъваха въжета, когато имаше нужда, плуваха за да проверят всичко.

 

 

 

Излишно е да казвам, че водата беше с чудна температура! Топла и привличаща.

 

И пак на корабчето, където имаше музика, танци, а времето неусетно тече, докато се носим към следващото място, където останахме по-дълго - май около час и половина - през това време екипажа приготвяше обяда.

Ето го мястото:

 

 

А за там ни бяха приготвили мезета и пиене. Пиенето не съм снимала, но мезетата бяха тези:

 

 

Неусетно мина времето и ни подканиха да се връщаме на корабчето, където течеше трескава дейност:

 

 

За да се получи това:

 

 

 

 

Полято с това:

 

 

За размазания вид на храната вероятно е виновна бирата.

 

Докато ние ядяхме риба, около нас плуваха рибки:

 

 

А гледката беше зашеметяваща...

 

 

Следва...

 

[Mary]

След като обядвахме и вдигнахме наздравици за двамата рожденици, които бяха на кораба, поехме към следващата спирка.

Приблизително един час мина между храненето и следващото плуване. А мястото беше това:

 

 

Както вече казах, на всяко спиране човек от екипажа проверяваше за течения и безопасност на района. Ето го и в този случай:

 

 

Последваха скокове:

 

 

Плуване в тези кристални води:

 

 

Непрекъснато хвърляха от кораба и тези помощни "макарони", които служеха да си отмориш на тях и да се наслаждаваш на водата.

Ето и цяла "макаронена" тумба:

 

 

И отново сме на корабчето и се наслаждаваме на красивите гледки около нас:

 

 

Неусетно стигнахме и до последното място, където спряхме за къпане. То беше и единственото, където имаше слабо течение, затова пуснаха и пояс, който не е бил необходим на никого, но все пак го имаше:

 

 

И тук имаше скокове:

 

 

И невероятна вода:

 

 

 

И една интересна снимка, която сигурно се чудите защо ви показвам?! Освен заради частта от пързалката, която се вижда и която беше доста ползвана при това спиране, та там в тази пяна от вода е … @Rainy, след спускането от пързалката!  

 

 

След това последно плуване бавно, покрай брега на Антипарос се насочихме към крайната точка на нашето пътуване с корабчето на Бен.

От Антипарос видяхме само това:

 

 

И понеже плажуването ни беше малко, продължихме на плажа пред хотела, който не беше нищо особено, но пък беше близо, а това е важно, защото вечерта имахме среща. Снимки от този плаж нямам - сигурно съм била без телефон. 🙂 

 

В знак на благодарност към @harta и съпруга ѝ, решихме да ги поканим на вечеря. Чудесно си изкарахме, ядохме пихме, приказвахме, но … за наше съжаление пак не можахме да се реваншираме, защото тайничко бяха платили сметката! Както и там, аз отново им благодаря, като силно се надявам да имаме възможност да се реваншираме без значение в коя част на света.

 

Ето какво ядохме:

 

 

И ето какво виждахме, докато вечеряме:

 

 

Това беше един невероятен ден, който изкарахме по море.

Това беше и времето, което бяхме отделили на Парос. Вероятно още един ден щеше да ни дойде добре, но както винаги времето е ограничено.

 

Следва...

 

[Mary]

В понеделник сутринта върнахме колата - нямахме проблеми, не се заяждаха и оглеждаха небрежно. Бяха и по-бързи, отколкото при вземането на колата.

Тръгвахме за Folegandros(Φολέγανδρος), но се оказа, че няма директен ферибот от Парос, та спечелих допълнителен бонус - няколко часа в Наксос. Ферибота между Парос и Наксос пътува около 40 минути, а цената беше 6,20 евро.

 

Ето го и ферибота:

 

 

Казваме "Довиждане" на Парос:

 

 

 

И "Здравей" на Наксос:

 

 

 

Оставихме си багажа ето тук и тръгнахме на обиколка из града.

Първото нещо, което се вижда още при навлизането с кораба към пристанището е Портата -  Temple of Apollon - Portara.

 

 

Тя е разположена на островчето Палатия в близост до пристанището, като там са и останки от храма на Аполон. Този внушителен проект е от V век, но е оставен незавършен.

Днес от него са останали само основите и портата (Портара), която е като визитната картичка на острова.

 

 

От горната част на храмовия хълм се открива панорама към основната част на Хора. Сивият Кастро, който е средновековен замък, строен от венецианските владетели на остров Наксос, ясно се отличава от белите къщи.

 

 

И от двете страни на изкуствения провлак имаше плажуващи, на които яко завидяхме, защото вече беше доста топло...

 

Последваха снимки от всяка посока на Портата, а слънцето яко прежуряше. Значи беше време за питие и хапване!

Седнахме в Zorbas - не може да се каже, че блести с нещо - типично туристическо заведение, но ние не можахме да сдържим устрема си при вида на

октоподите пред заведението. 🙂 

Ето част от това, което сме яли:

 

 

Заситили глада си и отморили на сянка, се завряхме по тесните улички без цел и посока. То навсякъде е хубаво, ние не търсехме нещо конкретно, а доволно се мотаехме, влизахме в магазинчета, правехме снимки.

 

 

    

 

Много църкви и параклиси имаше:

 

 

 

Ето го и Кастрото - Венециански замък, останал от времето когато Наксос пада под контрола на венецианците през 1207г.

 

 

Неусетно дойде времето да се върнем към пристанището, да си вземем багажа и да се качим на следващия ферибот:

 

 

Цената е вече значително по-неприятна около 50 евро, а пътуването около 3 часа.

Ферибота вътре прилича на голям самолет 🙂 Всеки билет си има място.

 

 

Има заведение, контакти през ред-два горе на високо и … почти никаква гледка:

 

 

Тези фериботи са скоростни и при движението падат пръски върху прозорците. Няма и външна част, на която да допускат пътници.

Фериботът спира на Санторини, където се измъкнах със слизащите за да щракна няколко снимки. 🙂 

 

 

 

Следва...

[patilana]

Прекрасна почивчица @Mary! Със сигурност ще взема някоя и друга идея за бъдещо гръцко лято от вас. Благодаря, че ни стопляш в тези есенни дни!

Гледам, гледам снимките ти и не мога да спра поглед на някоя от тях. Цветовете им са толкова прелестни!

 

[Mary]

преди 4 минути , patilana каза:

Прекрасна почивчица @Mary! Със сигурност ще взема някоя и друга идея за бъдещо гръцко лято от вас. Благодаря, че ни стопляш в тези есенни дни!

Гледам, гледам снимките ти и не мога да спра поглед на някоя от тях. Цветовете им са толкова прелестни!

 

Такава е и целта на писането -  да дадем нова идея на някой. 🙂 

За съжаление аз не помня много цени за да бъда по-подробна, но което си спомням или съм го снимала, ще го споделям за да е поне малко ясно и в този аспект.

[patilana]

Да не мислиш, че аз помня? Те цените се променят, та не е някаква драма неспоменаването им. Просто за ориентир колко е инфлацията

Навремето една позната казваше, че Йонийските острови й били любими. Проверих и се оказа права, че са красиви. Обаче Цикладските нямата равни по морски цветове. Пък на мен остров ми се връзва с море повече, отколкото с планина и зеленина. Приятен спомен, върнат днес от теб, благодаря.

 

[Mary]

И пристигаме на пристанището във Фолегандрос. Часът вече е 20,15 и започва да се смрачава. Ние обаче сме спокойни, защото имаме трансфер от хотела и няма да има нужда в тъмното да се лутаме на непознато място.

 

 

Та спокойни слизаме и четем табелите на чакащите пътници. Четем първи път, четем втори път, ама … няма табела за нас. Решаваме да почакаме малко и да се поогледаме. Да, ама нищо ново не се случва. Една по една се изнизват колите от пристанището, а ние още чакаме… Та отива @Rainy да попита едни местни дали знаят нещо за трансфера на нашия хотел. Посочват ни градския автобус - това бил за нашия хотел. Отиваме в автобуса, слагаме багажа в багажното и тръгваме да влизаме - хоп, давайте по 1,50 евро. Ние се обясняваме, че имаме трансфер от хотела … да, ама това бил градския автобус и … давайте парите. Ние не сме за тези 1,50, но решаваме, че просто тези не са за нас, а нашият човек е някъде тук и ни чака - ние не искаме да сме некоректни и да оставим някой просто да ни чака. Та слизаме, взимаме се багажа и отново тръгваме да питаме малкото останали хора. Докато изяснихме въпроса … автобуса тръгна. А ние … няма да имаме друг трансфер - била повредена колата на хотела и е трябвало да вземем автобуса, който също бил на хотела. Ха ха ха - това е малко като едната ръка да не знае какво прави другата.

И така останали на пристанището в тъмното, на остров, където принципно има … едно такси, и то разбира се не е на пристанището. Добре, в краен случай и пеша можем да ги минем тези 3-4-5 километра на колкото е Фолегандрос от пристанището, ама голям баир си е. Решаваме да се молим на малкото останали трансфери от други хотели. Първия директно ни отряза - не било негова работа за товари пътници за други хотели и замина. Останаха още два микробуса. Плахо пристъпихме за втори път към този, който вече ни беше обяснил за колата на нашия хотел и … човека каза "Качвайте се". Ех, да има повече такива хора! Не само шофьора, а и всички пътуващи нямаха против да ни вземат и нас. Че даже и хотела беше в непосредствена близост до нашия и не се наложи и много да вървим из градчето. А, пропуснах да кажа, че и звъняхме в хотела, но … голям проблем с комуникациите имаше. Дамата от хотела знаеше точно две думи на английски, а ние на гръцки също две, но се страхувам, че едната беше Узо, а другата … Калимера! Та с нея нищо не се разбрахме по телефона.

Пристигайки на място в хотела нищо не се промени - друг служител нямаше по това време, а знаещата само гръцки същата от телефона.

На другия ден се запознахме с жената, която почиства и която поназнайва английски и говори перфектно … български!

Оказа се, че на Фолегандрос почти целия обслужващ персонал е от българи. Цели семейства работят там и със сигурност на всеки 20 метра можеш да срещнеш поне един.

 

Да се върна пак на вечерта - метнахме багажа и тръгнахме да търсим ядене. Както се оказа, това не е трудна задача - почти целия център е в заведения.

Избрахме си едно - Araxe, в което имаше много хора, намериха ни маса и седнахме с удоволствие. Ядохме това:

 

 

А компания ни правеше ей тази сладурана и чакаше да ѝ дадем нещо за ядене:

 

 

Доволно преяли, се отправихме към леглата.

На следващия ден(вторник) бяхме планирали да разгледаме градчето до обяд. Първата ни спирка по план беше Church of Panagia (Virgin Mary). И на сателинтата снимка си личи височината, на която е разположена.

 

Тръгваме покрай нашия хотел:

 

 

И още красиви сгради и хотели към църквата:

 

 

 

 

Ентусиазма ни беше спрян още в началото на изкачването от ето тази табела:

 

 

Веднага решихме, че няма смисъл да катерим  баира два пъти, а ще се качим там довечера - хем да видим залеза, хем да видим църквата.

Изкачихме се леко на височина, колкото да се насладим на гледките:

 

 

 

 

И поглед към църквата и облаците, които леко настъпваха - това беше единственият ни облачен ден.

 

 

Върнахме се в центъра на градчето, обиколихме почти всички улички. Къщите са бели, кокетни, а когато има и цветя около тях стават невероятни!

 

 

 

Казах вече, че има много заведения:

 

 

И много параклиси и църкви. Само на следващия кадър има три:

 

 

И с едно капучино от Фолегандрос ви пожелавам приятна нова седмица:

 

 

Следва...

[Mary]

За следобеда бяхме си букнали индивидуален тур с лодка. Цената беше висока, за съжаление не помня точно колко, но това е нормално, когато лодката е само за вас.

Взеха ни и ни върнаха в хотела.

Та ето тази лодка ни очакваше на пристана. Завиждате ни на двете с @Rainy, а?

 

 

Един недостатък имаше  - денят беше някак сив и не се получиха най-добрите снимки, но реално беше изумително!

В този ден видях най-изумителното индиговосиньо море. Дължи се на скалите, които са по брега на Фолегандрос.

 

Тръгваме...

 

 

 

Първата ни спирка беше в тази пещера, където на снимката съвсем бегло се вижда цвета на водата. С лодката влезнахме и навътре в пешерата.

 

 

Скоро спряхме на първото място, където можеше да правим плаж, но на нас все още ни беше хладно:

 

 

Продължихме с обиколката около острова:

 

 

Много красиви скали имаше, както и птици, които гнездят в дупки по тях.

Стигнахме и до втория плаж. Като цяло пясъчен плаж там не видяхме, макар и повечето да ги гледахме само от лодката.

 

 

На следващото място решихме да спрем и да пием по питие в заведението на високото, че и гледка да имаме.

 

 

 

Седнахме на маса, от която имаше изглед към залива, но … не съвсем любезно ни уведомиха, че там може да сядаме само, ако ще обядваме. Само за питие - на вътрешните маси. Е, не са познали - няма да си оставим парите на такова място! Още повече, че щяхме да останем не повече от 10-15 минути. И там имаше сервитьор българин, та поне той разбра защо си тръгнахме.

Седнахме в импровизираното заведение на плажа, пихме по вино, макар и не в изящна чаша. 🙂 

 

  

 

Отново сме на лодката и се любуваме на острова откъм водата, както и на малки селища, плажчета…

 

 

 

 

Това май беше последното място, където спряхме за плаж. А тука ще е момента да разкажа за готиния ни "капитан" - снимаше ни, разказваше ни интересни неща и … гледаше да не ни гледа в какъв вид се къпем!

 

Към17,30 се върнахме отново на пристанището:

 

 

Закараха ни в хотела, бърза баня и втори опит да видим Church of Panagia (Virgin Mary). 

Поехме лека-полека по пътеката нагоре, а видяхме, че има и алтернативен превоз:

 

 

Докато чакахме залеза на слънцето, посетихме и църквата

 

 

Макар и облачно времето, все пак слънцето се показа за да направи и този ден още по-незабравим!

седяхме на скалите, гледахме залеза и се радвахме, че сме от тези късметлии, които могат да го видят!

 

 

 

 

 

[Гост]

преди 43 минути , Mary каза:

Това май беше последното място, където спряхме за плаж. А тука ще е момента да разкажа за готиния ни "капитан" - снимаше ни, разказваше ни интересни неща и … гледаше да не ни гледа в какъв вид се къпем!

Аз само да добавя с усмивка - моя милост искрено мрази горната част на банските костюми (и на не само на банските), няма никаква свенливост в това отношение (съблюдава свенливостта на останалите, обаче - когато е принудена) и използва всяка възможност да усети свободата по кожата си, каквото и да значи за всеки това 🙂 

 

И ако на корабчето на Антипарос нямаше как да проявя тази своя особеност и се принуждавах да спазвам дрескод, то на Фолегандрос и личната ни лодка нямах такива спирачки. @Mary искрено се забавляваше със смущенията на нашия капитан, а аз просто се къпех на всяка възможна спирка далече от плажове, брегове и почти в открито море, и просто щастливеех. Няма да публикувам точно от тези снимки - нищо че са прилични категорично 🙂 Но една-две искри само...

 

 

 

Само да кажа, че това скитане е едно от най-прекрасните ми изобщо. Говоря за усещане... И непрекъснато си пусках ето това парче - което една много близка приятелка ме поздравява с него непрекъснато. Забави, забави...

 

 

[Mary]

преди 6 минути , Rainy каза:

Няма да публикувам точно от тези снимки - нищо че са прилични категорично 🙂 

Шегува се, разбира се! Прилични били! Ха ха - нали аз съм ги снимала. Хич не са прилични!  

А капитана … яки маневри правеше!  

[patilana]

Аз , пък, от приличие ще замълча.

Извън завистта към красивата вода и личната ви лодка

Не случайно целия свят се върви в таз Гърция - слънце, солена вода, безлюдни плажове, лодки. А като случиш и на услужлив лодкар ... Горкия той, какво се налага да изтърпи ...

[Mary]

В момента, patilana каза:

Горкия той, какво се налага да изтърпи ...

С това категорично не съм съгласна!

По-скоро е … щастливец е той!

[Mary]

Време е да напуснем Фолегандрос. Този път без перипетии и излишни очаквания, се настанихме в градския автобус(без да плащаме билети - ха ха още ни държеше от пристигането).

По-рано пристигнахме на пристанището и утрото ни започна с Фрапе и гледка! 🙂 

Слагам и разписанието на автобусите по остров Фолегандрос, валидно към август 2018-та.

 

 

 

Предишния ден си бяхме купили билети за ферибота, а посоката е Милос. Билети могат да се купят от всички агенции по островите.

Цената на билета до Милос беше около 40 евро и се пътува около два часа. Корабът ни отново беше от затворените - т.е. няма открита част.

Бързо мина пътуването и вече сме на острова на Венера Милоска.

Имахме резервирана кола. Подробности от @Rainy.

Аз само мога да я покажа и да кажа, че беше доста раздрънкана и имаше проблем с отключване/заключване.

Ето я:

 

 

Взехме колата и към хотела - Hotel Delfini. Много сме доволни от избора. Хотела е хубав, на много удобно място и най-важното - има паркинг. По което и време да се връщахме винаги имаше къде да оставим колата.

 

 

И поехме по пътищата на острова. Първата ни работа беше да си купим преходник USB за кола(старичка беше нашата и нямаше такива глезотии като USB букса), че по цял ден с навигация от телефона … зареждане си трябва. Насочиха ни към този магазин и купихме.

Сега вече спокойни, че винаги ще имаме заредени батерии на телефоните, поехме към един от най-известните плажове на острова - Sarakíniko(Σαρακίνικο).

Впечатляващ е още от първия миг, когато видиш тези бели скали, изваяни от вятъра в причудливи форми. За наш "късмет" случихме на много ветровите време, та си беше опасно дори и да се снимаме близо до брега, че можеше да ни залее някоя вълна. Заведение имаше до паркинга, но не е на плажа, чадъри и шезлонги - няма, тоалетна също.

 

 

 

 

Всъщност има спокойно място за плажуване там, но ние решихме, че не е нашето място. Ето го:

 

 

Разходихме се, снимахме и се дивяхме на красивите гледки във всички посоки. Можеше и още да обикаляме, но вятъра наистина беше доста силен и създаваше дискомфорт.

 

 

 

 

Следваща спирка - Pollonia. Имаше някакви заведения на този плаж, ама ние дори не ги приближихме. Настанихме се под едно от дърветата на плажа. За разлика от предното място, тук беше много спокоен залив с чиста и топла вода.

 

 

На връщане спряхме на още две места. Първото беше Papafragas(Παπάφραγκας) - красиво място, но неудобно за плажуване - твърде много скали и камъни за нашия вкус.

 

 

 

 

Морете беше с такъв омагьосващ цвят, че понякога спирахме само за да му се полюбуваме и да щракнем по някой кадър...

 

 

Следва...

 

[Гост]

преди 58 минути , Mary каза:

Имахме резервирана кола. Подробности от @Rainy.

Аз само мога да я покажа и да кажа, че беше доста раздрънкана и имаше проблем с отключване/заключване.

Подробно ревю съм оставила тук. Колата беше наета през Holiday Autos, а доставчика - Abby-car. 

 

Политиката на гориво трябваше да бъде пълно-пълно, но не го спазиха изобщо. Има определени условия на които държа при наемане и това беше от тях.

Предложиха 35 евро на ден пълна застраховка, която отказах.  Имах външна застраховка. Депозитът беше 1150 евро, който освободиха след 15 дни. Той депозитът беше доста по-висок от стойността на колата според мен... 

 

Смятахме, че Holidays Auto - от които съм много доволна - гарантира добро обслужване и спазване на условията – не го гарантира. Колите им са изключително изхабени и несигурни. На Милос има много стръмни улици, а спирачките бяха меко казано ужасни. Имаше моменти, в които ми се изправяха косите... Но на Милос без кола ще ви трудно определено! 

 

Оставянето на колата беше интересно - накараха ме да я зарежа на летището - отключена, без финален оглед - работното им време не покриваше тази част на деня (8 сутринта), макар че при резервацията не беше упоменато. Направих видео и снимки, но ми беше леко притеснено.

 

Ние много се забавлявахме с тази кола 🙂 Не сме имали проблеми, защото бяхме много внимателни, но не препоръчвам този доставчик.

[Mary]

Следващата спирка беше в Плака. Късметлийки бяхме и си намерихме място за паркиране в центъра. Тук ще отбележа, че в 18 часа затварят за коли улицата, която води към центъра. Това го разбрахме в един от следващите дни, когато се бяхме засилили да гледаме залеза там.

Веднага със слизането от колата погледа ни попадна на това заведение - Palaios cafe & pastry. Не ни трябваше много за да пробваме сладостите, които предлага.

Олелееее, само като гледам снимката сега и огладнявам отново! Изборът и на двете ни с @Rainy беше - Екмек кадаиф - наистина беше много вкусен!

 

 

След това се разходихме из града. Има чар в него с тези тесни улички, цветя, бели къщи...

 

   

 

 

 

Църквата - Panagia Korphiatissa -  беше затворена и трудна да се снима в един кадър, че мястото е малко. 🙂 

 

 

 

От нейния двор се откриват хубави гледки към морето:

 

 

 

И пак из тесните улички, където дори котките дремеха в жегата...

 

   

 

А от някои места се откриваше чудна панорама:

 

 

И само погледнахме към хълма, където се ходи за залеза:

 

 

Върнахме се в хотела, къпане, обличане и е време за вечеря.

Докато вървяхме и избирахме заведение не пропускахме да оглеждаме и корабите, които предлагат екскурзии, защото в някой от следващите дни ни предстоеше и такава.

В Adamantas има голям избор на заведения. Покрай брега на морето са разположени всякакви - скъпи, нормални цени и ниски цени.

 

 

Изборът ни се спря на ресторант Navagio - доволни останахме от яденето и обслужването. Ето и какво хапнахме там:

 

 

Следва...

[Bellaero]

Браво, хубаво пътешествие!

За другия път да знаете, в Гърция коли се взимат от местни доставчици. Няма депозити, няма допълнителни застраховки. Взимаш колата, плащаш, оставяш отключена на летището. Няма огледи и притеснения.

[Mary]

На следващата сутрин са качихме в колата и започнахме обиколката на острова в другата посока.

 

Поглед към залива около пристанището, а след него започва Papikinou beach - не сме спирали, но видяхме доста плажуващи на него. Има естествена сянка от дърветата по брега.

 

 

Следващият плаж е Achivadolimni Beach - изглежда хубав, но не сме спирали, защото и в този ден беше ветровито, а от тази страна доста духаше. Просто се разхождахме с колата и наслаждавахме на гледките.

 

 

 

Само плажове не може, затова спираме и при една църква - не работеше и като цяло в тази посока срещнахме 1-2 коли само.

 

 

Последва пресичане на острова и вече сме в южната му част, където правим кратка опознавателна обиколка:

 

 

 

И спираме на Provatas Beach, където изкарахме няколко часа в блаженство! Спряхме на паркинга до хотела.  Този плаж е хубав, пясъчен, има чадъри, шезлонги и заведение. Чадърите и шезлонгите се плащат - не съм сигурна, но поне 10 евро беше, а може и малко повече да е било. Един недостатък има този плаж - точно на влизане и излизане в/от водата нивото се променя рязко с поне 40-50 см. и трябва баланс.  

 

 

 

Малко повече от два часа сме прекарали там. Можехме и повече, ама нали трябва да видим и останалите плажове?!

Следваща спирка беше Firiplaka Beach - изглеждаше добре, има чадъри, шезлонги и заведение. За съжаление не го ползвахме, че вече беше обедно време и дори нямаше място къде да спрем с колата... Затова само снимахме от високото и продължихме с разходката.

 

 

 

На следващото място Paliochori Beach отново спряхме за плаж. Има паркинг близо до плажа и си намерихме място.

На този плаж има няколко заведения, към които има чадъри и шезлонги. Ние ползвахме тези пред Sirocco cafe-restaurant. Цени не помня за съжаление. Обикновено си снимам бележките, че да са ми под ръка, но тук явно не е имало такава. Донесоха ни шише с вода и чаши.

 

 

Този плаж е интересен с топлите извори/гейзери/места около него. Пясъка е доста едър, направо на ситни камъчета прилича и мноооооооого горещ. Без джапанки ходенето по него е невъзможно(поне за мен).

 

 

И заради това, че е топъл и че от него излиза топлина, се използва за приготвяне на храна - заравят я в пясъка и след известно време я вадят готова за консумация. Основно картофи и риба видяхме да изкопават.

 

 

Поседяхме доволно и тук и решихме да приключим с плажовете за деня. Затова се прибрахме, оставихме плажните принадлежности, душ и … отново в колата на "лов" за залеза! Много суперлативи бяхме чули и прочели за Klima(Κλήμα) и решихме да проверим с очите си.

Да - красиво е, да - фотогенично е, но … не го усетихме като нашето място за залеза. Пътя до там и много тесен и разминаването е проблем. Паркирането също! Ние спряхме на паркинга за заведенията, като си мислехме след снимките да останем в някое от тях, но в крайна сметка решихме, че ще вечеряме на пешеходно разстояние от хотела ни, че да можем да изпием и по питие. Освен пътя до там, и пътя после до Плака ни изненада, защото слушайки моята навигация се завряхме в едни улички, където се минаваше на една боя разстояние от сградите.

 

 

Както казах, тръгнахме към Плака с идеята да видим прословутия залез от високото, но … ни изненадаха със затворения достъп до центъра, а да вървим излишно време по пътя и после нагоре означаваше съвсем да го пропуснем този залез. Затова отидохме на друго едно място - видяхме вятърните мелници:

 

 

А залеза посрещнахме с гледка към Агиос Николаос(Άγιος Νικόλαος) и морето.

 

 

После оставихме колата пред хотела и седнахме да хапнем в едно от заведенията покрай брега:

 

 

Снимката е от предишния ден, че вече беше тъмно. Хапнах това:

 

 

 

 

 

[Mary]

Докато се разхождахме предишните две вечери си набелязахме кораб за разходка в този ден. Имаше различни предложения - корабите вечерно време са акостирали и може да се разгледат и да се избере нещо по вида на кораба, предлагането, цената и т.н.

Нашият избор се спря на Odysseus. Брошура - в нея добре е описано пътуването с тази разлика, че при нас посоката беше обратната на описаната - може и да се дължи на доста ветровитото време.

Спира се на няколко места за къпане. В офертата е включена закуска, обяд и неограничено количество напитки.

Закуската беше доста семпла - някакъв кекс, шварц кафе, сок.

Корабчето ни беше достатъчно голямо за да не се бутаме по палубата непрекъснато. Видяхме по-късно кораби, на които не можеше да се обърнеш от хора.

За мое най-голямо учудване нямам снимка на кораба, затова взех една от Фейсбук-страницата за да онагледя как се разполагат хората:

 

 

По средата на корабчето на повдигнатата платформа са поставени дюшеци и върху тях може да се лежи. Пред тях и в началото на лодката има пейки, на които може да се седи. В задната част има маса със столове, на които също може да се седи, както и странични пейки.

В началото бяхме се настанили на дюшеците, после @Rainy се премести в предната част на лодката, а аз отидох отзад при масата.

 

И потегляме:

 

 

Минаваме покрай Клима, която вчера посетихме:

 

 

После покрай една интересна скала - Заекът - прилича на заек наистина:

 

 

И следваше първа спирка за къпане. Възможностите да се озовеш във водата са две: по стълбите или със скок:

 

   

 

Важното е да си във водата, където е истинското удоволствие:

 

 

Следващата спирка беше до Poliegos, където цветът на водата е един от най-красивите!

 

 

 

 

Следващата снимка ме подсеща, че на Милос видяхме много камиони и багери копаещи за най-различни руди - различните цветове на скалите и почвата са различни съединения, с които е богата:

 

 

И още няколко плажа:

 

 

 

Дойде време за обяд - на кораба си имаше готвач, който докато ние се забавляваме, ни беше приготвил вкусни гозби:

 

 

Доволно похапнали, продължихме с разходката. А ето и различните начини на пътуване - яхта, която има всякакви екстри:

 

 

И кораб, който едва се вижда от хората върху него:

 

 

Предпоследното място за къпане беше това: Kleftiko - изумителна вода, пещери, красиви скали...

 

 

 

Тук щеше да е хубаво да имаме маски, шнорхели и най-вече апарат, с който може да се снима във вода, ама … всички тези неща кротко си седяха в София. 🙂 

 

Следваше и последната спирка за къпане:

 

 

После се отправихме отново към пристана, където сърдечно се разделихме с екипажа след един невероятен ден!

 

Вечерта избрахме друго от многобройните заведения -  Marianna Restaurant - бързо обслужване, прилични цени и вкусна храна. Ето и какво сме хапнали:

 

 

 

Следва...

 

[AlexandraKo]

Мари, много красиви снимки!

Цветът на водата наистина е забележителен!🌅И тоя контраст с жълтите скали е страхотен.

[Mary]

преди 3 минути , AlexandraKo каза:

Мари, много красиви снимки!

Цветът на водата наистина е забележителен!🌅И тоя контраст с жълтите скали е страхотен.

Благодаря!  

Толкова нюанси на синьото видяхме, че и сега се чудя кой беше най-красивия.