Как изглежда зимата на Лазурния бряг

[Lindt 36491]

Както вярвам, че  поне 2 месеца в живота ми са предвидени за Италия,  така си представям, че и Франция заслужава същото. Но по ред обстоятелства, сега я посетихме за първи път.  Едва ли можех да избера по-добро място за този период от годината.

Зимните месеци са ми особено трудни, защото всичко е студено и сиво, мокро или пък далеч. Може би ако карахме ски или бяхме готови за екстремно планинарство, както наричам зимните преходи, щяхме да гледаме по друг начин на този сезон. Но засега не практикуваме тези занимания и с удоволствие бих се лишила от тези месеци без зеленина без да се замисля. 

И така купихме си билети и разчупихме няколко от закостенелите си схващания:

1/ зимата не е сива винаги и навсякъде. 

2/ французите не ти се карат, когато им говориш на английски.

3/  има и по-скъпи места за изхранване от Норвегия и Лондон.

4/ възможно е да посетиш стар град, в който нито една сграда не е с олющена фасада.

 

За 3 дни успяхме да посетим част от Ница, Ес, Сейнт Пол де Венс и Монако. Всичко ни хареса, така че предстои по-позитивен пътепис. 

 

[JazzMaster 347]

преди 6 минути , Lindt каза:

Може би ако карахме ски

Никога не е късно. Чудесно е. 

 

А хубавото си е хубаво във всеки сезон. А и когато няма гужва..... Абе чакаме пътеписа 🙂

[Lindt 36491]

Пристигане

 

Полетите ни до Ница бяха в петък и понеделник вечер. Доволно потривахме ръце, че този път сме само час преди полета на летището и няма да умрем от скука. За съжаление имахме закъснение с 1,5 часа и добре си отвисяхме. Простих се с последните надежди да открием нещо отворено в Ница и да изпием по чаша вино. 

От летището до центъра има автобус 98 срещу скромната сума от 6 евро. Вечер не минава много често и постигнахме рекорд по излизане и ориентиране къде ни е спирката, защото не можехме да си позволим да удари 12 и да се превърнем в тикви още в началото на пътуването. За наше учудване автоматичният паспортен контрол не работеше, но за това повече на прибиране. 

98 Promenade des Arts:  Daily (except 1st May) : 5.40 – 6.00 - 6.36 - 6.50 - 7.15 - every 16 min - 20.13 - 20.45 - 21.05 - 21.25 - 22.05 - 22.46 - 23.45

 

Напоследък запазваме основно апартаменти. Дори извън сезон, при толкова добри цени на хубави хотели, ми се струва тясно иначе. Искам да имам масичка, столче, място, тераска, такива простички удоволствия. А широката употреба на системи за self-check in ни позволяват това дори при късни полети. 

Нашият човек ни прати много подробен имейл с инструкции, като на мен частта, в която кутията с ключа е скрита под едни листа на съседна ограда ми прозвуча супер забавно. Какви листа февруари? И чак пък 30 евро глоба, ако му загубим кутийката...абе явно французи, непознати нам създания.

Така ни изглеждаше междублоковото пространство на 01.02, към което гледаше прозорецът, а това ни е скривалището за ключове 🙂 

 

И така, успяхме да си намерим и дома, и ключовете, естествено не и вино, така че в 12 бяхме щастливо настанени, с измити зъбки и в леглото. 

[Гост]

@Lindt Обичам ти пътеписите. Ти си вероятно единственият мизантроп - определението е твое, когото искрено харесвам, поне отдалече 😄 

 

Иначе сигурно съм единственият човек, който не хареса Ривиерата. И хем синът ми ме е развеждал. Но ще чета с огромно удоволствие 🙂 

Редактирано 6 февруари, 2019 от Гост

[mililia 18965]

И аз съм от големите почитатели на разказите ти @Lindt. Заредена с нетърпение и в очакване за остроумно разказани преживявания сядам на първия ред и попивам всяка дума.

 

Благодаря за информацията как да се придвижва от летището. Заплюла съм си тази Ривиера, дано скоро да се случи. 

Това място с оставянето на ключа ми е доста странно, ами, ако го е намерил някой друг и как точно сте го търсили посреднощ. Аз бих се притеснила доста. 

Редактирано 6 февруари, 2019 от mililia

[Gentleman Basta 6867]

преди 5 минути , mililia каза:

 

Това място с оставянето на ключа ми е доста странно, ами, ако го е намерил някой друг и как точно сте го търсили посреднощ. Аз бих се притеснила доста. 

Всъщност изглежда като катинар, който се отваря с определена комбинация. В същото време и отделението за ключа се отваря.

 

Малко странно, но ефективно. Ето така изглежда:

 

[chandni 27645]

преди 11 минути , mililia каза:

Това място с оставянето на ключа ми е доста странно, ами, ако го е намерил някой друг и как точно сте го търсили посреднощ. Аз бих се притеснила доста. 

Всъщност, този начин за предаване на ключа е доста популярен - удобството е, че ако гостът пристига късно, хостът не е нужно да чака по нощите, за да го порещне. Ключът се заключва в кутийка с код, който се сменя след всеки гост. На нас в Брюксел така ни оставиха ключа и така и не се срещнахме с хостовете. Получаваш кода за кутийката ден-два преди настаняванто.

[mililia 18965]

Да, да, и на мен така са ми предавали ключ в Мексико, но там кутийката беше монтирана до звънец на вратата. Тук в първия момент не се сетих за кутия с код и се зачудих как така е зарязал ключа на улицата под листата на някакво дърво. Със снимката на катинара вече ми просветна, но пак така да го търсиш из градинката ми е леко странно. 

Редактирано 6 февруари, 2019 от mililia

[Lindt 36491]

Ден 1 Ница

 

Не си бяхме добре написали домашното и си мислехме, че 2 тигела в Ница са достатъчни и можем да я оставим за последния ден. Прогнозата за времето обаче не съответстваше на плановете ни, защото дъждовният ден би съсипал гледките от Ез и Сейнт Пол. Така че благоразумно оставихме маршрутите на изток и на запад от града за следващите слънчеви дни и съботата посветихме на Ница- хем да се скрием в кафене или апартамента при порой, хем лежерно да опознаем нравите на местните. 

Сутринта единствената ни напитка беше вода, така че раничко тръгнахме да търсим подходящо място за първото си кафе. Или поне се опитахме, но на излизане чухме изсипващият се порой и се върнахме обратно да чакаме по-добри времена. Към 8:30 плахо си подадохме носовете отново навън и тръгнахме да изследваме дестинацията си.  Оглушителна шумотевица ни накара да се заковем на крачка №10 и да се обърнем в другата посока. Имаше шествие от младежи, облечени като кафяви мечета с опашки. Малко на брой, с подтичващи да ги догонят успали се мечета, вдигаха шум като за голяма тълпа. На балконите с орнаменти по аристократичните улици наизлизаха всякакви баби по халати да позяпат, минувачите спираха да погледат, но ме досрамя да ги снимам. Все пак походихме след тях и напълно се събудихме. 

Ето ги мечетата 🙂 

Достигайки до площад Масена, трябваше да се разделим с мечките, да се почудим защо са издигнати големи трибуни от двете страни и ми пречат да снимам розовите сгради, какъв наистина е смисълът от издигнати на пилони статуи от пластмаса, символизиращи "диалогът между 7-те континента в днешното общество". Тъй кат площадът е най-главният в града, предстои карнавал, а голяма част от обществените събития се провеждат там, не беше толкова сложен въпросът с трибуните. Виж, грозните статуи си бяха грозни и изобщо не ми обясниха как си общуват континентите по-точно. 

Така или иначе заваля и беше време да опознаем кафеената култура на този край. За изминатите две преки все още не бях видяла пекарна с ароматен френски хляб, който редица хора сънуват, нито сладкарница със съкровища, но имаше кафенета за пушачите на улицата, покрити през зимата и предпазващи от дъжда. В нашето не им свидеше газта за лампите и беше и топличко. Сервитьорът не ни се намуси на невладеенето ни на френски и ние спокойно си изпихме капучиното. После и словоохотливо ни пожела приятен ден на разбираем език и си тръгнахме по-оптимистични от преди.  Цената на капучиното беше 4 евро, но го отдадохме на това, че сме до площада. Дрън дрън, толкова са си кафетата, което надвишава опита ми от Англия, но не е смъртоносно. 

Озовахме се в близката градинка, водеща към морето, когато пак заваля. Скрихме се под едно дърво да почакаме да се извали. Това не е много важна информация, но представете си удоволствието ми да си имам градинка и дърво с листа през февруари 🤗. Арката в градината на Алберт 1 много допадна на Жижо, но не и на мен, така че не знам защо е там 😉

 

След кратка разходка по крайбрежната улица с палми, се убедихме, че името на района е уместно и водата е синя дори в дъждовен ден. Също и че сме прави в убежданието си, че не ни се ходи там на море. 

Попаднахме на съботен пазар за цветя, който окончателно се справи с нагласата ми за зимна сивота. Градът беше очарователен, сградите в топли цветове, растителността вечнозелена, а езикът на околните доста приятен като звучене. А си намерихме и чудесни тарти - една солена и една с ябълки 🙂 Най-вкусните в живота ми!

 

Редактирано 6 февруари, 2019 от Lindt

[Lindt 36491]

Преди 1 час, Гост каза:

@Lindt Обичам ти пътеписите. Ти си вероятно единственият мизантроп - определението е твое, когото искрено харесвам, поне отдалече 😄 

 

Иначе сигурно съм единственият човек, който не хареса Ривиерата. И хем синът ми ме е развеждал. Но ще чета с огромно удоволствие 🙂 

Ето, ако ме беше поканила на рождения си ден, сега хем щеше да е близко познанство, хем нямаше да ходя да мръзна цяла седмица в Исландия 😜

 

В този пътепис ще пробвам да пиша повече за посетените места, а не само за нас и не съм сигурна дали ще се получи добре. 

[Гост]

преди 12 минути , Lindt каза:

Ето, ако ме беше поканила на рождения си ден, сега хем щеше да е близко познанство, хем нямаше да ходя да мръзна цяла седмица в Исландия 

Ами аз имам български навици на канене - а не английски 😄 , та още не съм се замогнала за такива покани за Исландия, но в Surrey винаги ще имаш едно мартини, или бира, или вино 🙂

 

преди 13 минути , Lindt каза:

В този пътепис ще пробвам да пиша повече за посетените места, а не само за нас и не съм сигурна дали ще се получи добре. 

Ще се радвам да пишеш така, както обичаш - наистина чуден стил 🙂 

[Lindt 36491]

След закуската се изправихме пред труден избор - стария град ли да разгледаме докато е празен или да се качим на хълма, за да видим от високо града.

Отправихме към Castle Hill, защото атрофиралите ни от дългата зима крайници сами ни понесоха нагоре. Може би ако живеехме в Пловдив, щяхме да правим подобни неща и през този тъп сезон, но в София от 3 месеца сме на неходещ режим, камо ли по наклон. Така че бяхме в абсолютен възторг от възможността да походим, да слушаме птички, да гледаме дървета, да обяснявам на Жижо как ще изглежда този храст след 2 месеца и тн. Не знам дали в предишни разкази докато му съчувствате, сте научили, че той знае кое е стрелиция, как изглеждат бугенвилиите, кои цветенца кога цъфтят и какви цветчета имат всички растения наоколо. Така де, 8 години с мен не прощават и той вече дори би трябвало да знае от кои е алергичен, защото ги карам да подуши всички ароматни. Даже е развил особена потребност да ги снима, така че повечето снимки на цветя са негови. 

Ница е наистина красив град, сградите са добре поддържани, улиците чисти, растителността е тропическа и средиземноморска, от едната страна има синьо море, от другата планини и ако се качиш достатъчно високо, ще имаш удоволствието да видиш снежни върхове и море едновременно, без да въртиш глава. Този хълм не е чак толкова висок, но пътеките са много приятни, гледките дори в облачно време си струват разходката, а гробището за знатни фамилии има чудесен изглед към района. Позанимавах ума си какви са били хората, когато се е обръщало внимание и отделяло време и средства на това къде лежат останките им. И какво се е променило, за да спрат да се интересуват. Или пък не са спрели? Може би само в социалистческите общества за 1-2 поколения всички традиции са се забравили и погубили, а примерно на французите, австрийците и тн. още им пука. Сигурно трябва да питам @домосед.

Въпреки ботаническите си влечения все пак не бях виждала някои от срещаните растения. Например храстчето със сини, лъскави топченца. Ница се развива от 18-ти век, заради възникналата популярност на мекия климат през зимата сред европейската аристокрация. Периодът е след великите географски открития, заселниците имат достатъчно пари и явно освен красиви имения, спретнати улици с орнаменти, обръщат внимание и на своите и общите градинки. Мъкнат растения от цял свят и за късмет голяма част явно харесват мястото и пускат корени. Преди да отида, мислех, че просто ще има отделни добре обгрижвани зелени площи и остатъкът от района ще е типично зимен. Не се оказа така, във всяко градче има по някой булевард с широколистни, но с тези изключения и околните гори, и градчетата са си изцяло зелени и много приятни за мен. Единственият недостатък е, че катериците нямат вкус и не живеят там. Или поне ние не видяхме;)

 

 

Времето упорито не искаше да се съобрази с прогнозата за 7% дъжд и клонеше към 70%, така че се отправихме надолу, за да видим какво още ще ни предложи градът. 

[Lindt 36491]

Сега да не си помислите, че никога няма да свърша с първия ден от пътуването? 

 

След хълма времето изобщо не беше с нас и се отправихме към къщи. Още нямахме впечатления от ресторантите, но не бяхме и гладни.  Някак се озовахме на следващ красив площад, който аз набедих за италиански, защото под арките на сградите имаше само италиански заведения. Всъщност не ми се сториха атрактивни с тези еднакви менюта - ризото 20 евро, маргарита 14,5, салата Ница - 14 евро, десерт - 9 евро, еспресо 3,2. Добре, че пък не сме отишли да ядем италианска кухня  във Франция 🙂 

Бонусът беше, че се скрихме от дъжда, а и жълтото преобладаваше по фасадите, така че ми хареса и му научих името - Garibaldi Plaza. Там някъде ме осени прозрението, че площадите в Ница не са шарени като другаде по света, а си имат някаква избрана тоналност. Хем ми допада, аз така простирам дрехи, че да преливат цветово, хем май площадите в Полша ми бяха по-симпатични. 

Намерихме си много атрактивно портокалово блокче по пътя, после и един Карфур и нарамили 2 бутилки вино и 5 вида сирене, се запътихме към къщи за почивка и изчакване дъждът да премине. 

 

След 1 бутилка вино и доволно количество сирене, решихме да отидем до близката гара и после да търсим руската църква. Не за друго, ами аз обичам руски църкви, а тази била най-голяма в Западна Европа. След английските аристократи, се домъкнали и руските и трябвало някак да се отчетат. Околните улици са изпълнени с руски заведения, но и такава храна не ни се ядеше. Самата църква не беше чак толкова красива, колкото се надявах, но имаше зайчета в градината 😉 Другото странно нещо беше, че вътре няма пейки, къде се очаква да поседя докато се свързвам с Бога? Всички ли са така, а и защо? Не съм обръщала внимание преди, но нали ползваме катедралите за почивка и зяпане на орнаменти, та сега ми стана странно, че няма къде да се спра.

 

Време беше да се стъмва, все пак не може да избягаш напълно от зимата и ние искахме да поскитаме из стария град, крайбрежната, да хапнем и да знаем, че сме поразгледали Ница за това пътуване и остатъкът ще е в следващо. Наистина се опитахме, но към 8 осъзнахме, че прекарваме повече време скрити под някоя козирка, отколкото в разглеждане. А и не бяхме гладни, има си хас след толкова сирене... С подвити опашки и мокри обувки се затътрихме към апартамента. Ей затова обичам апартаменти - след цял ден обикаляне не ме свърта за над час в заведение - искам да си събуя обувките, да си опъна краката, да ми е удобно. Друго си е да си сваля мокрите дрехи, да си мажа хляб с маслини с пастет, с козе сирене и да пия вино на топло. 

 

 

 

 

 

[Lindt 36491]

Ден 2 Ез

 

Не бяхме много подготвени за този ден. Освен ако не броим това, че бях видяла, че Ез е лесно достъпен с автобус, че е в една отсечка с Монако и че хем има градина с убийствена гледка, хем е изграден на хълм и изглежда очарователен. Разбира се внимателно се бях взирала в панорамните снимки в гугъл и бях определила, че почти всички растения са вечно зелени и няма опасност да бъде грозно през зимата(не съм вманиачена, просто обичам да ми е зеленичко). 

 

За Жижо беше по-лесно да станем рано и да отидем до началната спирка на автобус 82 на близо 2 км от апартамента, отколкото да се чудим кога ще е на друга спирка и къде е тя точно. Пътят ни не беше точно вдъхновяващо красив, но беше любопитен. Тоест минаваше през някакъв район със соц постройки, или поне аз с това свързвам тромавите здания, грозни скулптури и тн. Акрополът е най-голям и видим представител на това течение в Ница поне от видяното от нас. Не знам защо на хората в някакъв период от 20 век им е щукнало да сеят толкова грозни постройки по света. 

След архитектурните шедьоври се озовахме срещу хълмист район с големи имения, сериозни огради и въобще си миришеше на пари. Набелязахме го за допълнителна разходка и продължихме към автогарата. 

Безпроблемно стигнахме спирката и хванахме правилното бусче. Плаща се на шофьора, той връща ресто, всеки се качва през първата врата, културна работа. Пътуването ни даде още една перспектива към Ница и кварталчетата във високата част. Неусетно стигнахме до Ез в 9 сутринта само ние и няколко китайци. Градчето щеше да си бъде само за нас 😉

 

Стоварени до паркинга преди стълбите нагоре към самото старовремско градче, още докато се оглеждаме, до мен достигна чудесен аромат и доводите на Жижо ,че е рано за закуска не ми направиха впечатление. Разни хора точно подреждаха сергии с тави неясни неща, имаше витрини със сирена и пастет, но аз упорито търсех конкретното ядене, което мирише така апетитно. Намерих си го - току що направена тортия на някаква испанска сергияс хамони, сирена, чоризо. Е, видяло се е, ресторантите са италиански, закуската ще е испанска, така ще си се изхранваме нефренски. Не бих казала, че сбърках, резен топла тортия е доста добра закуска. 

Малко подухваше и не се беше стоплило, така че побързахме да минем стените и евентуално да се скрием на завет. Направихме няколко тигела по празните улички, зарадвахме се на това колко е красиво и вече бяхме пред входа на градините. 

Всяхме  малко смут в душите на двойката французи на входа, тъй като от бурята предния ден не им работеше системата. Окопитиха се, взеха ни 8 евро в брой и се заразхождахме между кактусите. Вече на най-горната тераса изгря и слънце, морето заблестя, ветрилника излезе в почивка и ние си останахме там 30 минути в съзерцание. Все пак Ез беше много по-малък от очакваното и ние нямахме закъде да бързаме. 

Когато се наситихме на гледката, бавно слязохме надолу с намерението да разгледаме различните части на градината. Французойката обаче сякаш досега за нас се е озъртала и притеснявала,  бързо ни привика да излизаме. Аз все пак инатливо се изплъзнах и минах по още една алея с кактусчета преди да си тръгнем. 

Жижо държи да ви напиша, че на 03.02 ние бяхме единствените туристи, посетили екзотичната градина в Ез. Всички останали, дори със сълзи в очите, бяха безжалостно отпращани и не получиха достъп. А на нас ни върнаха и парите за вход, защото не могат да ги отчетат.

Наумила си бях и да си купя парфюм, така че се сдобих с такъв в парфюмерията на Fragonard. Много ми е хубав, макар че тестерът от друга линия, с която се пръснах, го усещах цял ден, а моят не го забелязвам изобщо 😞

В съветите за придвижване с автобуси предупреждаваха, че не трябва да бъркаме Ез с морското Ез, тъй като изкачването през лятото няма да е от най-приятните. Ние пък не бяхме в горещ и натоварен сезон, имахме време и решихме да се спуснем пеша до морето и от там да продължим към Монако. Не е най-красивият преход на света, но като за февруари е чудна разходка - цветя, птици, моренце, гора. 

 

 

Редактирано 8 февруари, 2019 от Lindt

[wiliko 17123]

Аз тоз баир го знам, много добре, защото който не си чете внимателно записките го изкачва, вместо да го слиза...при това в ранно ноемврийска жега 😛

Чакам продължение...и за Сейнт Пол де Венс 

Редактирано 8 февруари, 2019 от wiliko

[Lindt 36491]

Монако

 

Монако е втората най-малка държава в света. Тоест е напълно допустимо да я разгледаш за половин ден, дори и да не целиш да добавяш държави в списъка си. 

И понеже е толкова мъничка (2 кв. км) мен ме домързя да се подготвя предварително къде какво има. Тъпотия, защото слизайки от автобуса, счетох за уместно сега да видя къде какво има през телефона си. Не за друго, ами е на различни нива, не знаех къде са асансьорите и не ми се искаше 10 пъти да слизам и да се качвам по баирите, вместо да подредя строен план. 

Та седим си ние на една пейка, с арка от  зелени листа, коио след 2 месеца ще цъфтят, на една тераса с гледка към морето и аз си ровя 3 минути в телефона. И получавам смс "достигнахте 80 % от лимита си от 115 лв за потребление за данни". Монако не е в ЕС, миниатюрно е, изцяло заобиколено от Франция, но очевидно телефонът ми се е вързал към тяхната мрежа и това никак не е добре 😞 При това е служебният ми телефон, ще трябва да обяснявам собствената си тъпота на шефовете. 

Малко вкисната от тъпия разход не ме свърташе повече на въпросната пейка, та с план за разглеждане или без, тръгваме. Тази част от града около казиното е най-скъпата, това прочетох после, ама на мен не ми хареса толкова. Градината около казиното е с внушителни дървета, странни мъхести "плодове" от цикасите, малко патици и шарена сянка. Позяпахме и продължихме надолу. 

 

Казино Монте Карло е много красива сграда. С много атрактивно двустранно огледало, на което не мога да кажа, че направихме оригинална снимка 🙂 Понеже е доста извън сезона, нямаше и чак толкова внушителни коли отпред. Не че се интересувам от коли, но можех да щракна някоя. Не влизахме вътре, макар че е разрешено и вероятно си струва да видиш и интериора. 

 

Повече време прекарахме на терасата към морето, преди да слезем при яхтите. Намерихме и асансьора за целта, така че явно не е бил толкова необходим гугъл. 

Аз вече доста се бях уморила или по-точно не бих определила равните подметки на маратонките си като подходящи за спускането от Ез до Ез. Почти клонях да си хванем автобуса сега, да си починем и да си се мотаем в Ница, но по един сладкиш и малко слънце ми върнаха достатъчно силите и тръгнахме към старата част на Монако и хълма със замъка. Така де, кога друг път ще мога да обиколя на 70 % държава? 

Ах, и тук неизменните менюта с пица, ризото и салата Ница. А да, и черни миди за 20 евро. Почвах сериозно да се опасявам, че във Франция няма да намеря храна, различна от италианската, при това на странни неиталиански цени. Много обичам да опитвам нови храни и хранех някакви надежди за зеленчукови ястия, яхнии със салвия и розмарин, абе нещо. 

Колегата ми, чиято сестра живее в Ница от 10 години, категорично ме закле да не сядам в заведение с туристическо меню и ми препоръча сицилиански ресторант. Хостът ни на молба за препоръка за заведение с френска кухня, ни прати в италиански ресторант Д'Есте. Явно допирът ни с местната кухня щяха да са случайните тарти и сладкиши, както и сиренето в апартамента ни. 

Но да се върнем в Монако... видяхме пристанището, яхтклуба и се позачудихме дали да не си хванем лодка, прекосяваща го и спестяваща ни 400 метра разходка до подножието на хълма. Отказахме се, от нивото на морето е интересно да наблюдаваш етажирането на града - ниски сгради, високи сгради, покриви градини, озеленени площадки, портокалови дръвчета по уличките и въобще разходката е интересна. 

Замъкът не ми нарави впечатление с елегантността и финеса си, така че май не сме го и снимали, но крайната уличка в ляво се виждаше и от морето и ме привличаше с извитата си форма и залепени разноцветни къщи. Тръгнахме по нея, наслаждавайки се на спокойствието, постижимо само извън сезон. Все едно всичко си е за теб само. Намерихме си и чудесна градина, която според мен трябваше да е с вход, а не беше. Подозирах, че в такъв случай някъде в тази страна има по-голяма и забележителна градинка, но не я намерихме 🙂 А и нямаше как да проверя 😉

Старата част на Монако се състои от 4 улици, така че за час и нещо обиколихме всичко, което видяхме. То е и готино да си имаш малко кралство, можеш всичките си 15-20 улици да си ги кръстиш на семейството, а не да се чудиш как да наречеш това и онова. Аз ако си имах кралство например, щях вместо трамвайна линия с трева около релсите, да си ги направя шарена мозайка тип облицовката на гущера в парка Гюел. Но си нямам кралство 😞

Та разгледахме, ахкахме малко, хареса ни и с това приключихме посещението си на Монако. Прибирането беше с автобус 100, много по-редовен от 82 за Ез, така че е по-добре да се планира в този ред. 

 

Редактирано 9 февруари, 2019 от Lindt

[Mary 58467]

преди 53 минути , Lindt каза:

Подозирах, че в такъв случай някъде в тази страна има по-голяма и забележителна градинка, но не я намерихме

Lindt, чудесен разказ, както винаги!

Допълвам с две градини, които са много красиви, та ако пак попаднете там, да не се чудите къде да ги търсите:

- Jardin Exotique de Monaco

- Jardin Japonais de Monaco

[Lindt 36491]

преди 5 минути , Mary каза:

Lindt, чудесен разказ, както винаги!

Допълвам с две градини, които са много красиви, та ако пак попаднете там, да не се чудите къде да ги търсите:

- Jardin Exotique de Monaco

- Jardin Japonais de Monaco

Ай, сега пак трябва да ходим 🙂 

[iaia_mama 14654]

И аз да допълня, за следващия път като отидете в Монако, само гледайте да е през май-юни. Розариумът на принцеса Грейс:
https://www.visitmonaco.com/en/place/the-gardens/218/princess-grace-rose-garden
 Още инфо:
https://en.wikipedia.org/wiki/Fontvieille_Park_and_Princess_Grace_Rose_Garden

Редактирано 9 февруари, 2019 от iaia_mama

[Фил 68889]

 

Хубав разказ, много приятно и занимателно пишеш! 

 

преди 2 часа, Lindt каза:

Монако

...

И понеже е толкова мъничка (2 кв. км) мен ме домързя да се подготвя предварително къде какво има. Тъпотия, защото слизайки от автобуса, счетох за уместно сега да видя къде какво има през телефона си. Не за друго, ами е на различни нива, не знаех къде са асансьорите и не ми се искаше 10 пъти да слизам и да се качвам по баирите, вместо да подредя строен план. 

Та седим си ние на една пейка, с арка от  зелени листа, коио след 2 месеца ще цъфтят, на една тераса с гледка към морето и аз си ровя 3 минути в телефона. И получавам смс "достигнахте 80 % от лимита си от 115 лв за потребление за данни". Монако не е в ЕС, миниатюрно е, изцяло заобиколено от Франция, но очевидно телефонът ми се е вързал към тяхната мрежа и това никак не е добре 😞 При това е служебният ми телефон, ще трябва да обяснявам собствената си тъпота на шефовете. 

😞

Ха-ха, аз се насадих на същите пачи яйца в Монако (макар че се усетих горе-долу навреме) и май разказвах за това на някоя форумна сБирка, ама явно не сме били на една и съща маса .
Излизайки от гарата (аз отидох с влак) установих  как небрежно съм пропуснал обстоятелството, че Монако не е Франция  и съответно, при опита ми да си отворя maps.me  - ядец - на мястото на Монако излезе едно бяло петно.   И тъкмо мислех да си сваля картата, когато пристигна СМС-ът със служебно съобщение, че  1MB данни струва 25лв., което бързо ми припомни, че Монако, освен че не е Франция, не е и в ЕС. Честито! 
Добре че все пак имах някаква обща туристическа карта в pdf-формат, предварително свалена на телефона.  Пък и веднага се включих в quiz-играта "Открий най-близкия обществен асансьор" , която се оказа не толкова трудна, понеже явно наистина има много такива в Монако.
 

Цитат

 Почвах сериозно да се опасявам, че във Франция няма да намеря храна, различна от италианската

То цялата тази част на Лазурния бряг всъщност дълго време е била в състава на различни италиански княжества, херцогства, кралства и републики, а самата Ница става чисто френска чак в 1860 при Наполеон III, което е гласувано и на референдум от гражданите ѝ.  
Така че всичко в този район - от кухнята до архитектурата - е доста смесено. 

 

Цитат

Та разгледахме, ахкахме малко, хареса ни и с това приключихме посещението си на Монако. Прибирането беше с автобус 100, много по-редовен от 82 за Ез

Той за редовен - редовен е, но искам да предупредя бъдещите посетители на Монако да не закъсняват много с прибирането, че аз така към 19:45 отидох първо на жп-гарата и установих, че следващият влак за Ница е на другата сутрин, после тръгнах да търся (без нет и навигация) спирка на автобус 100, а след като я открих разбрах, че до последния автобус има само 10-тина минути и той ще мине в 20:30.  

 

Цитат

Аз ако си имах кралство например, щях ......
Но си нямам кралство 

@Gentleman Basta, виж там  кога -  за рожден ден ли, за имен ден ли - направи подходящ подарък на момичето! 

 

Редактирано 9 февруари, 2019 от Фичо

[Lindt 36491]

Неделя вечер не е особено вълнуващо време в Ница. Тоест през февруари е абсолютно мъртвило. Няма да се впускам в подробности, само ще предупредя, че ако не сте гладни и надменно подминавате сандвичи, тарти и сладкиши в 6 часа, те със сигурност няма да ви чакат в 8 отворени. И ако очаквате красиво осветление и голямо очарование в стария град вечер, ще останете изненадани. 

 

Ден 3 - последен

 

След известно размишление как точно да прекараме този ден, дали да ходим до Антиб, дали Феникс парк е задължителен и кога да си освободим апартамента, накрая си стиснахме ръцете на полуден в Ница, автобус до Сейнт Пол и после, ако остане време на връщане, да видим и парка. 

Станахме рано и се запътихме към богаташкия хълм, набелязан предния ден. Небето без нито едно облаче, птичките пееха, а къщите бяха доста внушителни. Е, самите улици бяха твърде тесни, а плетовете високи, така че не става много за снимане и надничане, но се получи хубава разходка с хубави гледки. 

За следваща цел, приключваща в близост до пазара и бленуваните тарти там, си бях харесала една дълга градина, пресичаща града и стигаща до морето - Promenade du Paillon. Ние вече бяхме минавали през част от нея, но сега имахме повече време и информация. Разделена е на няколко зони, с растения от различни райони на света. От двете й страни се редуват страхотни сгради, а вътре беше най-красивата детска площадка, която съм виждала. Съоръжения от дърво, оформени като риби, костенурки и служещи за пързалки, катерушки и люлки. 

На мен толкова ми допадна, че решихме да отскочим до пазара и да се върнем да си закусваме вътре. Хе, изненада, в понеделник пазарът не беше като съботния и вместо цветя и храна, продаваха антики. При това положение, с подсмърчане се замотахме из стария град за пореден път, търсейки тарти. Все пак е работен ден, защо да не работят пък заведенията за хранене? Е, позатруднихме се, но открихме 2 неугледни пая 🙂 Моят с тиквички, а Жижо си избра спаначен. Естествено под неугледен визирам неговия, но той я харесва тази трева. Програмата беше изпълнена както е замислена, тоест върнахме се да се препичаме в парка. 

Следващата задача беше да си приберем раничките и да хванем автобус 400 от градината на Алберт. Докато правим опити да снимаме една нетипична църква, изтървахме автобуса за няколко минути. До следващия оставаха 50 минути, което обаче откри неочаквано добра възможност да пробваме плажа през февруари. Споменах вече, че денят беше слънчев и страхотен в много отношения, така че на 16 градуса без вятър може спокойно да послушаш вълните по пуловер. Е, някои посядяха и по къс ръкав, ама вие си го знаете този екземпляр 🙂 

[Asya Assenova 6581]

Страхотна си, Lindt! Винаги те чета с удоволствие! 

 

[wiliko 17123]

преди 4 часа, Фил каза:

 

Ха-ха, аз се насадих на същите пачи яйца в Монако (макар че се усетих горе-долу навреме) и май разказвах за това на някоя форумна сБирка, ама явно не сме били на една и съща маса .
 

 

@Gentleman Basta

 

На мен го разказва това с издънката за Монако и аз се бях подготвила със свалени карти и набелязани места...за което благодаря 😉

[AlexandraKo 116625]

На гарата в Монако има туристически офис, дават всякакви карти, диплянки и информация.

А който е с кола, точно на гарата има подземен паркинг на 14 етажа и през самата гара е лесно да се слезе на Крайбрежната.

[Lindt 36491]

Сейнт Пол 

 

Колегата ме беше съветвал в тази посока да избягвам автобусите, защото се движат много бавно, обикалят безинтересни села и паланки и няма смисъл да се пътува над 2 часа до Кан например вместо да се вземе влак. Не съм сигурна дали конкретно до Сейнт Пол има алтернатива, а и бяхме извън сезон, така че рискувахме с автобуса. 

Наистина е бавно и скучновато, но пък разбрахме, че минава покрай Феникс и терминал 1 на летището, така че можем на връщане да слезем там, а не да се връщаме до Ница и да плащаме 6 евро за трансфера до летището. 

 

Бях набелязала Сейнт Пол заради разположението му на хълм, крепостните стени и старовремски улици. Чудех се дали не е твърде подобно на Ез и при това положение да го заменим с Антиб, но нещо не ни хареса транспорта до там.  По пътя в далечината видях селце с крепостни стени и подобно разположение, но изглеждаше толкова сиво, че почнах да се безпокоя дали не съм се предоверила на снимките в гугъл.Чак след като го подминахме, се успокоих, не е нашето 😉  

 

Постепенно грозноватите населени места свършиха и тревата стана по-зелена, къщите по-привлекателни, а плетовете около тях в характерния стил гладки и зелени храсти. На мен много ми допадна това оформление, не съм виждала досега. Появиха се и снежни назъбени върхове на заден фон, което доста разкраси пейзажа.

Добре си живеят на тази ривиера - имаш си синьо море, а като ти омръзне - автобуси до ски пистите. Има туристически пътеки, годни за разходка почти цяла година, даже пускат автобуси през уикендите и в сезона за по-популярните маршрути. За другия път ще разуча и тях.  

 

Пристигнахме към 14 часа и аз се надявах както в Ез да има отпред нещо като пазарче с вкусни неща за ядене. Нямаше 🙂 И вътре в градчето нямаше нито едно отворено заведение за сандвичи, пици, тарти, сладолед, сладкиши, хляб или каквото и да е подобно. И магазин нямаше. Въобще започвах да разбирам защо не сме видяли нито един дебел човек във Франция, явно не е само от тичането навсякъде и по всяко време, независимо от дъжда или слънцето. 

 

Обаче пък за сметка на храната, това градче се оказа по-хубаво от Ез - по-голямо,  а и по стените може да се разходиш и да зяпаш снежковците, морето, някое и друго лозе, красиви вили, абе страхотно местоположение има. 

Вътре по уличките намерихме галерии с изключително интересни творби. Например един от авторите явно беше вдъхновен от маслините. Едната творба представляваше старо маслиново дърво от метал, на което стеблото бяха всъщност прегръщащи се мъж и жена. На друго дърво короната беше оформена като нашата планета. През стъклото не се получиха снимки, а е неудобно някак да влизам да снимам. 

Друг автор ме шашна със статуи на хора в реален размер, на които полата беше от цяла скала аметист с подаващите се кристали в сърцевината. Не знам дали правилно го обясних, но бяха много красиви и вероятно безбожно скъпи. 

Имаше още много неща из градчето, като особено се зарадвах на 3 котки, единствените видени в това пътуване. 

Имаше поне 4 чешми, което  ни изненада, защото другаде не видяхме, а точно преди влизането си мислехме откъде ли взимат вода на това място. Е, явно всъщност има и затова там са го построили някога много отдавна.