Прескочи до съдържание

Как изглежда зимата на Лазурния бряг


Lindt

Препоръчани мнения

Преди 1 час, Lindt каза:

 

Друг автор ме шашна със статуи на хора в реален размер, на които полата беше от цяла скала аметист с подаващите се кристали в сърцевината. Не знам дали правилно го обясних, но бяха много красиви и вероятно безбожно скъпи. 

P2041140.thumb.JPG.58812b9be03baf6fa6af96a7e3dbd257.JPGP2041161.JPG.8a56eddf8b3cffbd97847cabe2ff7574.JPGP2041165.JPG.26ac3b73ac3717ae5128ef7e28f82234.JPGP2041166.thumb.JPG.0a7f3dc7ca93325d00365872f5fef68b.JPG

 

P2041142.thumb.JPG.f8cad299830ca63536c8766fce048708.JPG

P2041175.thumb.JPG.86037aa9851c97b5ce997393f0cd393c.JPG

IMG_20190204_142017.jpg.5115549ccff95a85cd54d34f6c144e41.jpgIMG_20190204_145017.jpg.e62279211cfb30879ab2bbafd67b335c.jpg

 IMG_20190204_150331.thumb.jpg.74bc590014439acdd774cf707a864ddc.jpg

@Lindt, ако изглеждаше така, това е аметистова друза.

 

045F0897-A56A-4D1B-9A4E-DC5EF4AFA47E.jpeg.d98500bad3f45780febf5413094ce5a0.jpeg

  • Харесвам 1
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 47 минути , AlexandraKo каза:

@Lindt, ако изглеждаше така, това е аметистова друза.

 

045F0897-A56A-4D1B-9A4E-DC5EF4AFA47E.jpeg.d98500bad3f45780febf5413094ce5a0.jpeg

Точно такива красоти,  но огромни 🙂

От метал бяха направени телата на фигурите, а тази друза беше полата на едната статуя.  Имаше няколко различни в галерията,  но беше затворено и не можах да разгледам всичко. 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

@Lindt Съвсем скоро, ние също ще отидем, за да видим, как е през март на Лазурния бряг.:))))

Сър Антъни има рожден ден, кръгла годишнина и това ще му е  изненадата и подаръкът от семейството. Понеже, според него, тази годишнина е депресираща, ще приложим оня цяр : валериан, глог и самолетен билет:))))

Ама, за къде ще се лети, рожденикът ще научи на летището:))))Спретнала съм една хубава програмка и нямам търпение, да стане време.

 

 

 

  • Харесвам 7
  • Браво 5
Връзка към коментар
Преди 1 час, AlexandraKo каза:

@Lindt Съвсем скоро, ние също ще отидем, за да видим, как е през март на Лазурния бряг.:))))

Сър Антъни има рожден ден, кръгла годишнина и това ще му е  изненадата и подаръкът от семейството. Понеже, според него, тази годишнина е депресираща, ще приложим оня цяр : валериан, глог и самолетен билет:))))

Ама, за къде ще се лети, рожденикът ще научи на летището:))))Спретнала съм една хубава програмка и нямам търпение, да стане време.

 

 

 

Браво!  Дано не чете Магеланци, че  отидЕ изненадата!

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Ница, Кан, Антиб и всичко, до което се стига с автобус от Ница става за гледане. Без Монако, където освен казиното друго интересно няма. Изключвам яхтите, които са навсякъде по Лазурния бряг. 

Моят фаворит е Антиб. Страхотно малко градче, с уникална стара част, невероятен залив и слънце! Ако прибавим и музеят на Пикасо - нещата изглеждат почти перфектно. Малки уютни ресторантчета с вкусна до втръсване храна, обилно гарнирана с каквото си пожелаете вино. Цените са поносими за туристически регион. 

Всъщност, в Ница от голямо значение е къде ще се настаните. В районът със сгради стил бел епок е едно, старият град е друго, малко встрани е трето. Толкова еклектика рядко се среща, но пък дава избор за всеки. Нормално- бел епок е за богати руснаци, а вече и европейци, в останалите части на Ница има от всички националности. Не случайно тук е и най-големият православен руски храм извън Русия. Мъст сии!!! 

Всичко останало се движи около тази Тройка, респективно и цените. 

За четири дни спокойно се обикаля всичко. 

Приятно!

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
преди 30 минути , Дани Магелани каза:

Браво!  Дано не чете Магеланци, че  отидЕ изненадата!

Не чете,споко!:)))

преди 29 минути , antony2001 каза:

Ница, Кан, Антиб и всичко, до което се стига с автобус от Ница става за гледане. Без Монако, където освен казиното друго интересно няма. Изключвам яхтите, които са навсякъде по Лазурния бряг. 

Моят фаворит е Антиб. Страхотно малко градче, с уникална стара част, невероятен залив и слънце! Ако прибавим и музеят на Пикасо - нещата изглеждат почти перфектно. Малки уютни ресторантчета с вкусна до втръсване храна, обилно гарнирана с каквото си пожелаете вино. Цените са поносими за туристически регион. 

Всъщност, в Ница от голямо значение е къде ще се настаните. В районът със сгради стил бел епок е едно, старият град е друго, малко встрани е трето. Толкова еклектика рядко се среща, но пък дава избор за всеки. Нормално- бел епок е за богати руснаци, а вече и европейци, в останалите части на Ница има от всички националности. Не случайно тук е и най-големият православен руски храм извън Русия. Мъст сии!!! 

Всичко останало се движи около тази Тройка, респективно и цените. 

За четири дни спокойно се обикаля всичко. 

Приятно!

И аз съм пристрастена към Антиб.:))Много,заради всичко,което си описал.

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Бонус пост: Прибирането 😉

 

Обмислях да се спуснем от Сейнт Пол до близкото селце пеша, да намерим нещо за ядене и тогава да си хванем автобуса към летището. То беше и доста рано, а излитахме в 10 вечерта, така че изобщо нямаше причина за бързане. Обаче спускането предния ден по глупави обувки не прости на краката ми и леко куцах. Всъщност още куцам, но по време на пътуването някак беше по-притъпено и само от време на време, явно нещо съм си разтегнала на ходилото. 

Отхвърлихме този план и се качихме на автобуса. Все пак, ако стигнем към 5, ще имаме малко време за Феникс парк. Аз доста пъти го споменах, но не казах какво е. Нещо като ботаническа градина в близост до летището, с покрита част с екзотични растения и няколко вида животни. При това е доста евтино, 3 или 5 евро, забравих. Единственото неудобство е, че работи до 18 часа през зимата. А щеше да е чудесно да можем там да си изкараме вечерта преди да летим. Обаче пак, като ни изгонят, можем да поскитаме из нетуристически район и да воайорстваме местните. 

Така де, това е супер, но аз бях гладна. И като последен ден във Франция имах цял списък с неща, които още не съм яла. Например синьо сирене. Купихме 8 вида в тези 2 дни, но разни кози, овчи, на руло, на плочка, кръгли, ромбовидни, с корички, без корички. А синьо не, забравила съм явно. А обичаме сирене, не знам дали си личи. Хладилникът ни винаги смърди на нещо мъртво и гниещо, защото купувам всичко, което видя. То и вино обичам, сигурно затова си умрях от кеф да си седим в апартамента вечер и понякога следобед. 

А да, и еклер, и кроасан не ядох. Та изброявам си аз какво не съм яла и анализирам как да покрия макс неща за няколко часа, и срещу нас мол. Ама не мол като голяма кутия за хора, ама разпръснат комплекс магазини, с градинки, алеи и както си трябва. Е, това е, решено е, слизаме 🙂 

Вървим си размечтани за фудкорнер, обаче няма. Има заведения - един бургер, втори бургер, трети бургер, азиатска храна, бонбони, тъпотии и ужас, пак пица. Викам си, аз  верно ли ще умра от глад в мол, може ли да съм такова проклето и злоядо? Знаете личе аз и в Истанбул 40 минути обикалях, за да си намеря дюнер? А това ми се ядеше, ама този не ми харесва, тоя човек нещо не е готин, тук има опашка, това, онова.... 

Та ядохме сандвичи. Италиански, разбира се, ама хлебчето беше велико. Или поне не съм яла такова. Не че съм се убила да опитвам хлябовете по света, ама този беше добър. И сосът с риба тон, и продуктите вътре. А и ги ядохме на шезлонг в тревата, на слънце, кеф!

P2041185.thumb.JPG.7c11b9eead6763d7f0cb83e6d5ba6a4b.JPGP2041191.thumb.JPG.a37c8ad0a65401b0fe68a36219af059b.JPG

P2041186.thumb.JPG.28c06f96dd8b40feca74630597b581fd.JPG

Изпълнили мисията си, заставаме на спирката. Е, 10 минути, 20 минути, няма и няма. И те като са през толкова къде ни е автобусът? Идва друг номер, поглеждаме, не ни е в посоката. А всички без изключение се качват. Споглеждаме се, нещо започва да ни човърка. Ама от тук дойдохме, а на теория както дойдеш, така и можеш да си тръгнеш, нали? 

Гледаме пак разписанието, часовете му са заобиколени с жълто. Не знаем какво значи. Не говорим грам френски и няма коя баба да питаме. Та седим си умислено, ровим в телефоните и в някакъв момент Жижо тръгва. Ще ходим до ... абе не знаем, до другия път, ще търсим друга спирка. В коя посока обаче да ходим? Аз да куцукам де. 

Гледаме по-тъпо и от патиците в близката рекичка. Ама няма време да им се радвам, според изчисленията или намираме спирката сега, или чакаме 40 минути следващия от Сейнт Пол. А като я намерим, може и тя да е от заградените в жълто. 

IMG_20190204_141047.jpg.ab78f27d883cf47b5c7149ca5c033a4b.jpg

Намираме си някаква спирка и облекчено виждаме, че и автобус 500 ходи до летището. Спасени сме, няма да се возим на такси- тесла 🙂 И в моя случай няма и да обикаляме 6 км пеша из разните градчета. Не че е далеч, и на един крак ще ги мина, ама нужно ли е? 

IMG_20190204_161125.thumb.jpg.198f53e376a86fddb5daf585a961d39e.jpg

Та стигнахме в 6 вечерта, но стигнахме. Оказа се, че тези жълтите часове са единствените, минаващи покрай този мол и са 2 пъти дневно. През останалото време автобусът си минава по успоредна улица, ама ние нали сме си с късмет, такъв сме си хванали точно :D

За утеха влязох в близкия супермаркет Casino, за да си вземем сирена за вкъщи. Избирах, мислих, душих (от грижа за останалите в самолета) и взехме 5. И пастет за колегите, те май не ядат сирена. И френски макарончета за нас, защото Жижо не е ял. Аз съм яла домашни, тоест от колежка-готвач, но не бих казала, че бяха толкова различни. 

IMG_20190204_182037.thumb.jpg.84d279f5b1c217592115f52894814c20.jpg

Сега познайте какво стана на летището? Всичко ни изхвърлиха, меки сирена в ръчния не може. И пастет, явно е течен...? И в Англия искаха да ми вземат пастета от сардини, ама той беше 80 мл и ми го подредиха в пликче. Аз си мислех, че просто са гадове и се заяждат. А колко сирена сме пренесли досега не е истина. Ама от Франция не може 😥

Решихме си, че ще давим мъката по сирената в бизнес салона. Те са два работещи с дайнърс. Пробваме в първия. Греда, изхвърлят ни като мръсни котета, не летим в Шенген, не може там да останем. В другия след паспортната проверка ни пратиха. Добре, отиваме там... И това не може 🙂 По това време от годината на втори терминал в понеделник има 6 вечерни полета. Нашият е единственият извън Шенген, а е след 3 часа. Машинките за автоматична проверка не работят. А кой луд французин ще виси там 3 часа, като може да дойде по някое време и да провери всички за 30 минути? 

 

И така де, към 8:30 все пак се озовахме в лаунджа. Имаше малко алкохол, но пък за сметка на това хубав. И френският коняк, и руби портото бяха добри. И кашкавалите, шунките и сокчета също. Така че до полета вече бях преживяла сирената ни 😉  А и той си беше изненадващо точен, аз сама на реда, взех си и Жижо от доброта, но проспах целия полет. Все пак и в двете посоки самолетчетата бяха от по-тесните, горкото великанче едва ги издържа. 

Редактирано от Lindt
  • Харесвам 17
Връзка към коментар
преди 7 минути , Lindt каза:

Бонус пост: Прибирането 😉

Обичам бонус текстове от теб 🙂 

преди 8 минути , Lindt каза:

За утеха влязох в близкия супермаркет Casino, за да си вземем сирена за вкъщи. Избирах, мислих, душих (от грижа за останалите в самолета) и взехме 5. И пастет за колегите, те май не ядат сирена. И френски макарончета за нас, защото Жижо не е ял. Аз съм яла домашни, тоест от колежка-готвач, но не бих казала, че бяха толкова различни. 

IMG_20190204_182037.thumb.jpg.84d279f5b1c217592115f52894814c20.jpg

Сега познайте какво стана на летището? Всичко ни изхвърлиха, меки сирена в ръчния не може. И пастет, явно е течен...? И в Англия искаха да ми вземат пастета от сардини, ама той беше 80 мл и ми го подредиха в пликче. Аз си мислех, че просто са гадове и се заяждат. А колко сирена сме пренесли досега не е истина. Ама от Франция не може 😥

Чак мен ме заболя сърцето... И се сещам как пренасях една камара сирена от Англия за Швейцария - нали там се правех на спестовна, и копче не ми казаха.

Сега за Исландия един пастет се мърдаше в багажа, заедно с цяла раница храна - и торта 🙂 - никаква реакция от церберските англичани. 

Явно във Франция е дерта... 

Благодаря за удоволствието!

Връзка към коментар
преди 15 минути , Rainy каза:

Обичам бонус текстове от теб 🙂 

Чак мен ме заболя сърцето... И се сещам как пренасях една камара сирена от Англия за Швейцария - нали там се правех на спестовна, и копче не ми казаха.

Сега за Исландия един пастет се мърдаше в багажа, заедно с цяла раница храна - и торта 🙂 - никаква реакция от церберските англичани. 

Явно във Франция е дерта... 

Благодаря за удоволствието!

Моля, сега вие с Мари сте наред, защото хем ми се чете,  хем още не сме запазили кола ине мога да реша дали да е 4х4.

Да бе, Жижо тъкмо ми обясняваше, че ще трябва да третирам този рокфор за 28 евро/кг като злато и само ще го вадим от хладилника и ще му се радваме, без да ядем, а ми го изхвърлиха. Те и момчетата на лентата почти се разплакаха като го взимаха де, ама рентгенът им реагира и на двете раници. Убеждаваха ни да ходим да си купим чекиран багаж, за да си ги вземем с нас, та явно съм взела хубави сирена. 

Не знам, пише си, че е забранено за меки сирена. И за нутела, пастет, мед, песто и тн. Аз явно съм купувала само чедър и пармезан досега, не знам. А за твърдите пишеше, че usually е ок. Може някой ден да съм извън това usually и пак да ме ограбят 🙂

 

За Исландия не знам, ако има риби в магазините, както и топено сирене, съм ок, ако няма, ще се чудя какво да ям, но не се сещам какво да си взема от тук. Най-много да взема малко чедър при прекачването, за да не съм капо. 

Редактирано от Lindt
  • Харесвам 3
Връзка към коментар
преди 9 минути , Lindt каза:

Моля, сега вие с Мари сте наред, защото хем ми се чете,  хем още не сме запазили кола ине мога да реша дали да е 4х4.

Искрено се надявам @Mary да напише - ще ти е в огромна полза четивото, а и ще се забавляваш. 

 

Моите 5 стотинки за колата в Исландия: инвестицията ни в хубав джип беше най-умното нещо, което направихме. Най-умното! Пък като пусках парното на седалките и се разтичах... 🙂 Движихме се по такъв лед, че не е истина. И в такива снегове... Малка кола изключено беше да пробие. Но пък видяхме чудни неща. Но да не ти окепазявам темата.

 

И да пишеш повече! 🙂 

Редактирано от Гост
Връзка към коментар

У Франция и на мен са ми вземали сирена, и в Италия също...затова никога не рискувам да купувам, колкото и да го обичам..от Англия реших да опитам с едни чедъри..и минаха..после ме беше яд що не си взех повече 

  • Харесвам 1
  • Смея се 1
Връзка към коментар
На 10.02.2019 г. в 21:15, Lindt каза:

 

IMG_20190204_182037.thumb.jpg.84d279f5b1c217592115f52894814c20.jpg

Сега познайте какво стана на летището? Всичко ни изхвърлиха, меки сирена в ръчния не може. И пастет, явно е течен...? И в Англия искаха да ми вземат пастета от сардини, ама той беше 80 мл и ми го подредиха в пликче. Аз си мислех, че просто са гадове и се заяждат. А колко сирена сме пренесли досега не е истина. Ама от Франция не може 😥

Решихме си, че ще давим мъката по сирената в бизнес салона. 

 

Така като чета, едни мили спомени нахлуват - и аз бях там, и аз го правих.

 

За камембера и козето сирене не ма хвана яд толкова, виж за маслото с морска сол (мммм...) ми идеше да се тръшна на място 😪

 

И аз удавих мъката по същия начин - в лаунджа с прилично количество коняк.

 

От тогава си знам - никакви меки сирена в ръчния багаж ако е Франция - и на Бове, и на CDG са толкова безмислостни. На Ница поне предлагат да си чекираш куфара. Което на летището е 55 евро, поне при Уиз (на летище не предлагат опция за 10кг чекиран, само 20 и 32кг).

  • Смея се 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.