дневник Пътешествие в ЮА - Еквадор и Колумбия

[DaBo]

@mililia, казали са ти за архитекта вече. Октавио Мендоса е. За багажа не се притеснявай. Допълнителната проверка е на ръчния багаж и на самата теб - какви пари носиш (наистина ги броят колко са, всички валути в теб не трябва да надвишават 10000 долара май бяха), какво си пипала и т.н. Нищо страшно. На случаен принцип те избират. На мен са ми правили два или три пъти и то все за щатите. Вземи си кафето, нямаш никакъв проблем с него. Ако не се чувстваш спокойна, сложи си го в чекирания багаж. Ако имаш време, влез в Carulla. Това е много готина верига магазина, на щанда им за кафе ще намериш страшно много видове локално кафе (органик, био и т.н.), не само това на Хуан Валдес.

Дано да успееш да разгледаш църквата, следобедът ще ти стигне горе-долу за Канделария. Ако пък не стане с църквата, отиди на Monserrate. Гледката е страхотна. http://www.cerromonserrate.com/en/#

 

Не знам с какъв акъл тези колумбийци предлагат такъв тур, като че не си знаят пътищата... Излизането и влизането в Богота е винаги малък ад, дори и в 4 сутринта, особено по Аутописта Норте. Съжалявам, че не си видяла Вила де Лейва, защото е прекрасно градче.

С Иберия ли летиш за Мадрид? Не им ли беше вечерен полетът? Ние винаги летяхме с Луфти и техния полет е последен от всички полети за Европа, но и останалите бяха късноследобедно-вечерни.

[Гост]

преди 4 часа, mililia каза:

Интересен беше! 

Ама пусти планове! Утре ако и като видя Църквата може и да се чудя що съм се впрегнала чак толкова, но сега се чувствам разочарована. 

Притесни ме и тази допълнителна проверка на летището. Някъде бяха писали в Магеланци нещо по въпроса, ама нито знам къде е, нито помня какво беше. 

Този наш максимализъм! 🙂 @mililia видяла си чудни неща, не съжалявай - макар че те разбирам! На мен ми остана увиснала мандибулата, докато ви следих темата... Желая ти щастливо прибиране! И да знаеш, много хора заразихте с Колумбия - и аз искам Рожден ден там 😄 

 

преди 5 часа, Emil Chakalov каза:

Диамокс в Турция го купувам за един лев-десет хапчета.Това е цена от аптечен склад.Чух,че в Гърция е 2,5 евро.Сорочи не съм чувал да се продава в Европа, о трябва да се провери.

Скоро пак ще си поръчвам лекарства от Турция.Ако някой иска мога да взема.

Емо, с извинение към  @patilana (не знам защо не се получава тагването) че говоря от нейно име, но можеш ли евентуално да й вземеш DIAMOX , защото ще ни трябват? Видях, че ги има и в Англия, но са доста по-скъпи... Не знам колко често се пият, но ще проверим. Благодаря!

[mililia]

преди 4 часа, DaBo каза:

@mililia

С Иберия ли летиш за Мадрид? Не им ли беше вечерен полетът? Ние винаги летяхме с Луфти и техния полет е последен от всички полети за Европа, но и останалите бяха късноследобедно-вечерни.

Летя с Air Europa до Мадрид и съм само с ръчен багаж. Полетът е чак в 21.30 ч., така че имам време, но с тези задръствания трябва да тръгна рано.

[ECC]

преди 4 часа, Rainy каза:

Този наш максимализъм! 🙂 @mililia видяла си чудни неща, не съжалявай - макар че те разбирам! На мен ми остана увиснала мандибулата, докато ви следих темата... Желая ти щастливо прибиране! И да знаеш, много хора заразихте с Колумбия - и аз искам Рожден ден там 😄 

 

Емо, с извинение към  @patilana (не знам защо не се получава тагването) че говоря от нейно име, но можеш ли евентуално да й вземеш DIAMOX , защото ще ни трябват? Видях, че ги има и в Англия, но са доста по-скъпи... Не знам колко често се пият, но ще проверим. Благодаря!

Ще взема.Пият се три пъти по едно ,като е хубаво да се почнат три дена преди отиването на голяма височина.

[Гост]

преди 16 минути , Emil Chakalov каза:

Ще взема.Пият се три пъти по едно ,като е хубаво да се почнат три дена преди отиването на голяма височина.

Много ти благодаря! Ще ти пишем. 

[DaBo]

4 hours ago, mililia said:

Летя с Air Europa до Мадрид и съм само с ръчен багаж. Полетът е чак в 21.30 ч., така че имам време, но с тези задръствания трябва да тръгна рано.

Е, съвсем спокойно имаш време до 15-16, че дори и до 17 часа следобяд за разходка. 👍

[slujitel]

Сигурно вече е късно, но да кажа за другите. Метробуса е прекрасен за транспорт до летището и не се влияе от задръстванията.

[DaBo]

9 minutes ago, slujitel said:

Сигурно вече е късно, но да кажа за другите. Метробуса е прекрасен за транспорт до летището и не се влияе от задръстванията.

На кое казваш Метробус? На автобусите от системата на Трансмиленио ли? За съжаление, те също са засегнати от трафика, нищо, че имат отделни пътни коридори, но при тях по определени маршрути е по-добре, при други не толкова. За летището мисля, че по трасето на Трансмиленио е сравнително прилично.

А и вече не знам как става вече с плащането. Това е картата на Трансмиленио https://www.transitmap.net/bogota-transmilenio/, но трябва да се гледа на картите в самите спирки, защото не всички автобуси по линия К, отиват до летището. От Канделария най-удобно е К86, ама по това време ще има адски много хора. http://www.rutasbogota.com/ruta/K86 То май само К86 отива до летището.

[slujitel]

преди 3 минути , DaBo каза:

На кое казваш Метробус? На автобусите от системата на Трансмиленио ли? За съжаление, те също са засегнати от трафика, нищо, че имат отделни пътни коридори, но при тях по определени маршрути е по-добре, при други не толкова. За летището мисля, че по трасето на Трансмиленио е сравнително прилично.

А и вече не знам как става вече с плащането. Това е картата на Трансмиленио https://www.transitmap.net/bogota-transmilenio/, но трябва да се гледа на картите в самите спирки, защото не всички автобуси по линия К, отиват до летището. От Канделария най-удобно е К86, ама по това време ще има адски много хора. http://www.rutasbogota.com/ruta/K86 То май само К86 отива до летището.

Да, на тях. Ние отидохме с тях, но не помня вече кой номер. Имат отделна лента, в която не се движи никой друг.

[ECC]

За Трансмиленио първо се купува карта за 5000COP,билетът в едната посока е 2000COP.От Канделария няма трафик до основната станция преди летището.Оттам се хваща безплатен шатъл до летището,които обаче може да попадне в трафика.Поради тази причина ние предпочетохме черните ванове-обществения транспорт.Билет в едната посока 1750COP.До летището се стига за около 40 минути.По сложно е намирането на спирка.Иначе ако го видиш (има табела Aeroporto) можеш да го спреш по всяко време.

[DaBo]

Леле, вече няма ли еднократни билети? По мое време поне такива имаше... Тогава започваха да въвеждат единната карта Tullave и явно вече са ги махнали. Аз си имах такава от самото начало и не се интересувах много-много от други варианти.

 

@slujitel, наясно съм много добре с това "велико" изобретение, наречено Трансмиленио. Проблемните маршрути са тези, където Трансмиленио пресича големи кръстовища, а колумбийците много обичат да се "натъпкват" там и правят адски задръствания. Затова казвам, че някои маршрути са по-добри от други. Просто не се сещам това от Канделария за летището откъде минаваше.

 

[slujitel]

преди 13 часа, DaBo каза:

Леле, вече няма ли еднократни билети? По мое време поне такива имаше... Тогава започваха да въвеждат единната карта Tullave и явно вече са ги махнали. Аз си имах такава от самото начало и не се интересувах много-много от други варианти.

 

@slujitel, наясно съм много добре с това "велико" изобретение, наречено Трансмиленио. Проблемните маршрути са тези, където Трансмиленио пресича големи кръстовища, а колумбийците много обичат да се "натъпкват" там и правят адски задръствания. Затова казвам, че някои маршрути са по-добри от други. Просто не се сещам това от Канделария за летището откъде минаваше.

 

Ами аз останах доволна, не знам.

[mililia]

Отчетът от последния ден, пък като се освестя от пътуването ще допълня липсващите дни и ще направя рекапитулация. 

 

Тур фирмата в крайна сметка се оказа много коректна и на следващия ден ми прати едно симпатично момче да ме закара до Солната църква. 

Църквата е интересна и уникална, ама не знам дали си заслужаваше тръшкането, че съм я изпуснала. Може би и умората при пътуването почна да си казва думата. 

@AlexandraKo е разказала за нея, така че само няколко снимки:

 

Въпреки че беше събота и на отиване и на връщане стояхме в огромни задръствания. 12 км. за 48 мин.... се взимаха. Това обаче ми даде възможност да разгледам разни квартали от Богота. Изглежда модерен град, като изключим Канделария, която е артистичната част на Богота - пълно с улични артисти и всеки дава представление. 

Хората в Богота, като чели бяха най-точни и коректни, като се почне от таксиметровите шофьори, хотелският персонал, хората от агенцията и полицаите на улицата. 

В останалите места също бяха любезни, ама все имаше нещо да ме човърка. А такситата си ме лъжеха с 5000 песос всеки път. 

Та след прибирането ми от църквата в Богота, което беше към 2 ч. трябваше да избирам между Хълма Монсерате или няколко неща в Канделария. Избрах Канделария, но по-добрият избор беше хълма, според мен. Музеят на златото е добър за ценители на историята, аз преминах през залите, чудейки се какво правя вътре. Не, че е не е интересно, но през кой век какво е изработено и какво символизира много не ме вълнуваше и ме мързеше да чета описанията. 

 

А и дали заради напрежението, че трябва да бързам не ми достигаше въздух и имах чувството, че сърцето ми ще изскочи. Както в Перу, така и тук височината ми се отрази в последния момент. 

След музея, разходка по пешеходната улица свързваща площада на музея с централния площад. Търсих и църквите, за които АлександраКо писа, но бяха затворени. Имаше много хора, артисти и сергии, обаче нямаше снимащи така, че просто се разходих. Разгледах и Катедралата, площада и се пазарих за шапка, като тази която ми изчезна.

Минах и през музея Ботеро, който беше безплатен този ден

 

Точно на кръстовището след музея имаше една интересна от вътре църква

 

На летището проверката ми беше по формална от тази на останалите пътници. Отидох директно на чекина и казах, че идвам за проверка. На останалите пътници на гишето ги разпитваха какво носят, забранени предмети и т. н. Мен ми казаха да си кача багажа на кантара сложиха му лепенка и ми дадоха нова бордна карта. Край на проверката. 

След секюритито, където прекарах надлимитния репелент, не ме пуснаха във Вип салона. Временно не приемали с Дайнерс карти. Разкарваха ме 40 мин от лаундж на лаундж и накрая ми писна и седнах на гейта. Това ми беше третия път на това летище, но за първи път, Интернет упорито отказа да ме конектне. Понеже си мислех, че ще съм в лаундж бях изхарчила всички пари до стотинка и висях 4 часа, без да мога да си купя даже една вода. Поради липса на Интернет не успях да си отблокирам Революта, та я изкарах супер икономично. 

Така че вече в Мадрид, си чакам вечерния полет до София. 

Редактирано 3 март, 2019 от mililia

[DaBo]

@mililia, лек полет до София! Ще минат няколко дни, дребните несгоди ще ги позабравиш и накрая ще си спомняш всъщност колко уникално пътуване си имала! 🤗

[mililia]

преди 3 минути , DaBo каза:

@mililia, лек полет до София! Ще минат няколко дни, дребните несгоди ще ги позабравиш и накрая ще си спомняш всъщност колко уникално пътуване си имала! 🤗

Благодаря!

Въобще нямам спомен за несгоди и каквото и да се е случвало съм го приемала естествено, без да влагам негативизъм. Колумбия си заслужаваше всеки лев и час.

Пътуването си го бях направила по мой вкус и много си ми хареса. Ако имам някакво съжаление, е че не се престраших да отида на някоя салса. За разлика от Буенос Айрес, където тангото е за туристите и за по -възрастните аржентинци, то салсата е в кръвта на всички колумбийци. Такъв купон щеше да е интересно да се види, но когато пътуваш сам се налага да се ограничиш от някои преживявания. Ако имах повече време за Богота вероятно щях да се отпусна и това да направя, но както и да е... Ще си остана със спомена за шофьора ми от последния тур - елегантно облечен мъж, около 45 -50 год, когато казах, че искам да пусне салса, така се зарадва и седейки зад волана направи такива ритмични движения в такт с музиката, сякаш е професионален танцьор. Явно беше, че ритъма му е в кръвта. Не срещнах човек, дето да не обичаше да танцува салса. Там на хората хич не им е лесно, ама пък са доста слънчеви за разлика от нас. Ето, пътуването ми беше чудно, ама явно пак съм измрънкала, все едно хич не ми е харесало. 😉

 

[Zwetyj]

На 28.02.2019 г. в 0:08, mililia каза:

Туристите са повече от местните пред църквите и ресторантите, защото няма много други забележителности. Още не съм ходила до Крепостта и не знам там как е. 

Аз съм отседнала близко до стария град, но извън него. В Getsemani има туристи, но не се набиват на очи. Дори в самия стар град има тихи улички, а местните са насядали пред къщичките си на столчета. Според мен има място за всички. Ядох в заведения, извън стария град, където се хранят местните и беше чудно. 

Картахена има и тъмни страни, но ако не си с определени отрицателни наклонности, намаш проблеми - визирам експлоатацията на деца за секс и алкохола в големи количества. 

Мен Картахена силно ме впечатли. 

 

Днес ходих на плаж на един от островите Розарио, isla Baru. Нищо особено като плаж, но пък пясъка беше фин, а цвета на водата карибски😀. Изкарах почти цял ден на плажа. За 15 $ имах включен обяд и транспорт. Аз си избрах Pescado del mar с patacones, салата и ориз с кокосов мляко. Имаше и нещо като напитка. В групата само аз и две французойка бяхме така да се каже чужденци. Другите бяха чилийци, колумбийците и разни други латиноси.

Та екскурзията включва: карат те до плажа за около час път до там с автобус. Преди да навлезем в острова по мост, ни спряха военните, накараха ни да слезем от автобуса и ни провериха багажите. После ни закараха по един черен път до плажа. Самият остров хич не изглеждаше добре по пътя - суха и изгоряла от жегата растителност и много запрашена. Заведоха ни до едно заведение на тур фирмата и там ни разпределиха на няколко момчета, които да се грижат за нас. Всичко останало освен обяда се плаща на доста висока цена. Шезлонги с чадър 40000 песос, но ние с една колумбийска си поделихме един чадър. По плажа непрекъснато минават продавачи и е леко досадно. Предлагат ти масажи, севиче, сладолед, арепас, плодови салати, бири, бижута, плетени гривни, дрехи и какво ли не. За тоалетна 1 песо, ама тоалетната е без вода. Един младеж ходи да плиска вода след всеки клиент и ти полива вода, за да си измиеш ръцете. За някои фирми и заведения може да е и по цивилизовано, но за нас беше така. 

Гледах агенциите какво предлагат, но като цяло туровете не ме грабнаха много. Има турове до Санта Марта и отделно до парка Тайрона, но се тръгва в 4 пре, нощта и се връщат след 19 ч, по скоро около 21 ч. Основно времето минава в път и аз се отказах от такъв тур, въпреки че първоначално мислех да го правя. Има и турове до различни острови, при които те водят до някой хотел и там ползваш плажа, басейна и условията на хотела. По-скъпи като цена са, ама не виждам причина да идеш някъде, за да плажуваш на хотел. 

Има и турове до някакъв вулкан, за да се къпеш в кал и из някаква мангрова гора с кану, но нещо не ме грабнаха. Предлага се и шнорхелинг, както и турове до Изгубеният град. 

Утре ще обиколя пак града, че доста ми хареса да се мотая там и вечерта полет за Богота. 

Ейй, как не се видяхме?!. Ние с една приятелка бяхме там по същото време и постоянно надавахме ухо да чуем бълграска реч. Явно трябва по-често да следя магеланците, особено на път 🙂

[mililia]

На 9.03.2019 г. в 6:01, Zwetyj каза:

Ейй, как не се видяхме?!. Ние с една приятелка бяхме там по същото време и постоянно надавахме ухо да чуем бълграска реч. Явно трябва по-често да следя магеланците, особено на път 🙂

Привет, аз в повече време бях сама, та нямаше как да се разпознаем по българската реч. По скоро се мъчех с испанската реч.

Важното е да сте си изкарали чудесно, поне колкото мен!

 

 

Бях обещала да разкажа за пропуснатите дни от разказа.

Всъщност не съм разказвала за времето ни в Колумбия заедно с останалите магеланци. Беше доста весело, но вероятно разказът ми ще помогне на други да избегнат нашите грешки, поради което ще разкажа историята.

 

Важно е да спомена, че още докато течеше подготовката за пътуването, всички освен @stefanrusev бяхме много притеснени с прехода от Кито до Колумбия. В трипадвайзер беше пълно с истории за дълго чакане на границата, поради засиленото преминаване на венецуелски бежанци. Ние освен това имахме в програмата си не просто минаване на границата, но и разглеждане на църквата Las Lajas, преход до Пасто и полет до Меделин. Тръгването от Кито трябваше да бъде на 18 февруари, а полетът беше в 11.30 ч. на 19 февруари. Имахме букнати хотели и в Ипиалес и в Пасто с отмяна в последния момент. Летището в Пасто е на около час от града с такси, програмата беше доста натоварена и с неизвестни как ще се случи всичко.

Предварително с помощта на Стефан успяхме да договорим частен трансфер до границата, но в последствие ни предложиха да ни закарат директно до Ипиалес, което ние приехме с голяма радост. Както се казва, човек не знае какво губи, когато печели 😀.

 

И така, сутринта на 18 февруари около 6.30 ч. натоварихме багажите и се отправихме в посока граничния пункт с Колумбия. Знаейки, какви са правилата в Южна Америка и че не позволяват пренасянето на плодове от една страна в друга се чудехме какво да правим с всички плодове, които имаме, но така или иначе решихме да изхвърляме на границата. Имахме и изостанали бонбони с кока, които трябваше да бъдат изконсумирани до границата. В последствие обаче никой не се заинтересува какво пренасяме. Все пак не съветвам да носите неща с кока в себе си. Единствено в Сипакира видях да се продават легално бонбони с кока и в Колумбия.

Наближавайки граничния пункт се оказа, че няма поставени бариери или някакви преграждения. Има ленти за движение на частни коли и обществен превоз, какъвто в случая се явяваше и нашият. Не знам точно как ги делят, но явно има нещо, което произтича от разрешителното за превоз на колата.

Така въпреки, че бяхме с кола, се водехме с обществен превоз и минахме по лентата за обществения превоз. Тя беше почти празна, а другата която беше за частни коли беше с много дълга опашка вероятно от поне километър, ако не и повече. Само от страната на Еквадор, се опитаха да отбият колата в лентата за частния превоз, но след като шофьора показа разрешителното си, ни пуснаха без повече обяснения.

На границата от страна на Колумбия имаше много бежанци, завзели пътното платно. Бяха насядали навсякъде с целия си багаж. Общо взето се виждаше обстановка, която аз поне не съм виждала на наши граници. Палатки на червения кръст, много хора и багажи около тях. Нямам спомен, дали някой ни пита, къде отиваме и ние отговорихме Ипиалес /и той ни махна  да продължаваме/ или просто минахме, но никой не те спира и никой не се интересува какви ги вършиш. Радостни, че минаваме за секунди, само се сетихме да попитаме шофьора, за печатите на паспорта, но той ни каза, че ще ни ги сложат налетището в Пасто. Не знам дали този човек ни излъга умишлено, дали в последствие са променили правилата или той просто не знаеше, но така или иначе минахме безпрепятствоно до автогарата в Ипиалес, където му платихме и продължихме нататък сами. На самата граница имаше много бежанци, но хората, преминаващи като нас не бяха много и някакъв проблем.  Самата организация за венецуелците и останалите беше разделена, така че преминаването от Еквадор към Колумбия не е проблем. Просто е необходимо да се спре на границата специално да се отиде на пункта за проверка на паспортите, след това на пункта за паспортите от страна на Колумбия и всичко да е ок. Става за около половин-един час, според това колко човека ще те предредят на пункта в Еквадор, но за това по-късно.

При самото преминаване на пункта се притеснявах да снимам много, че да не стане проблем, та снимките общо взето са правени все на безопасно разстояние от обектите.

Самата зона около граничния пункт се води някаква свободна зона, поради което преминаването на границата и посещаването само на Ипиалес не налага взимане на виза за Колумбия и се минава без паспортите да се подпечатват. Печатът е необходим само ако продължавате из Колумбия. Иначе посещение на църквата и връщане в Еквадор се минава без заверка в паспорта.

На гарата в Ипиалес има много гишета за автобуси, та просто трябва да се намери тази която ви устройва. Ние открихме, как да се придвижим до Пасто, като остана да намерим превоз до църквата и къде да оставим багажа. Последното договорихме с един от магазините в автогарата, който ни препоръчаха от автобусната компания. Цената беше 6 000 песос, но не знам дали на чанта или общо. Ние имахме общи пари, та не знам как е плащано в последствие. Там където си оставихме багажа имаше спящи хора, предполагам също бежанци. Не знам колко е сигурно за багажа, но нямаше липси.

Първоначално уговаряхме една маршрутка, която да ни откара до църквата, да ни изчака да разгледаме и да ни закара до Пасто, но цената не ни устройваше и след като не успяхме да я намалим, решихме да минем с официалния превоз. Маршрутките до църкват возят на цена 8000-10 000 песос, но искат да се запълнят всички места. Така че ако не ви се чака просто плащате празните места и тръгвате. А самата цена е според това, дали минавате за латиноамериканец или за гринго, ако се плаща за целия бус. 

Църквата се разглежда за около 1 ч. От спирката до църквата има към 10-15 минути ходене по нанагорно, а после се спускате. Самата църква се намира леко необичайно. Човек очаква да я види някъде в далечината и да се доближава до нея, а всъщност тя изниква внезапно пред него зад някакво възвишение. От вън е красива и напълно си заслужава ходенето. От вътре, има доста по красиви църкви, т.е. не е нещо особено, но пък външността компенсира изцяло. Все пак има красиви витражи и за мен посещението на църквата си заслужава особено, ако преминавате от Еквадор. На нас цялото действие ни отне около 1 час заедно със снимките около църквата.

 

След това се върнахме отново с маршрутка до гарата в Ипиалес, купихме билети от фирма Transipiales за по 10000 песо на човек и паспорт на купуващия билети и поехме към Пасто. Пътят продължи около 2.30-3 часа, защото имаше срутвания по пътя и ремонти при наближаването до Пасто. Самият път е доста живописен. От едната страна срутващи се скали, а от другата пропаст от около километър дълбочина. Доста често се разминавате с чикън автобуси, което внася допълнителен колорит. Аз и @Emil Chakalov , а останалите се подредиха на празните седалки отзад. Работи телевизор и си е малко шумно по време на придвижването.

Тъй като се оказахме с доста време, решихме да се откажем от букнатия предварително хотел в Пасто и да намерим нещо, което да ни хареса около автобусната гара. Районът не е от най-хубавите в града, но и взимането на такси в Колумбия не е просто, поради което идеята да спим около гарата беше добра. Със Стефан обиколихме един-два хотела и понеже вторият ни хареса с отношението, пък и ни разведоха да си видим стаите, решихме да отседнем там. Препоръчваме хотел Nico, намиращ се съвсем близо да автогарата с чистотата на стаите, отношението на собственика и като цяло - телевизор, сладко кафе безплатно, собствен ресторант, който не е кой знае какво, но това се разбира в последствие, като обиколите повече места из Колумбия. Хотелът не се намира в букинг, а цената на стаята беше нещо от 55000 за единична стая и 70000 песо за двойна стая.

Вечерта след кратка обиколка в района избрахме да отседнем в ресторанта на хотела - телешко, риби, картофи, незначителна салата, супи от царевица, бири и безалкохолни. Това включваше менюто ни.

 

 

 

Редактирано 23 март, 2019 от mililia

[mililia]

На следващият ден след закуска с тестени изделия и кафе в заведение тип баничарница, събрахме багажите и освободихме стаите. От хотела провериха да не сме отмъкнали нещо и ни посочиха двете таксита, които бяха дошли вече за нас.

На път за летището, ние нацелихме Фитипалди, та пристигнахме за отрицателно време, докато другите се появиха 20-минути след нас. Аз леко се стреснах като тръгнахме с таксито, защото реших да следя маршрута, а той пое в съвсем различна посока, но в крайна сметка бяхме закарани на летището. Мапс.ми показва маршрут през града, докато явно шофьорите предпочитат маршрут по околовръстния път, поради което се получава разминаване. Пътят е красив, като се тръгва от ниското в Пасто, а летището се намира в планината на високо.

Събирайки се на летището, решихме първо да оставим багажите на авиокомпанията и после да се размотаваме из него. Самото летище е малко и има едно-две кафета, нещо като ресторант и разни магазинчета за сувенири. Имаше някакви интересни бонбони с фигурки за Великден, каквито тогава не взехме, мислейки че пак ще ги видим и на друго място, но в последствие аз повече такива бонбони не видях. 

На гишетата на Авианка се разделихме тъй като аз се бях чекирала предварително, а гишето за останалите беше друго. Подадох бордната карта, паспорта и предадох багажа, след което видях че нещо не е ок. Казаха ми, че не могат да ме качат на полета, тъй като нямам редовно влизане в Колумбия. Взех си куфара и документите и докато осъзная точно какво се случва, видях че същият проблем имат и останалите. 

Срещу гишетата на Авианка има гише на полицията и отидохме да говорим с тях. Там една жена, полицайка се опита да ни обясни какво да правим. Бях леко объркана, поради това че не говоря езика и трудно разбирах казаното, а съвсем не бях сигурна, дали съм разбрала правилно проблема. Тогава жената, стана от стола си и ме хвана съвсем приятелски за ръцете, за да се фиксирам върху думите й и бавно, и много внимателно ми обясни, че трябва да се върнем в Пасто, защото само там биха могли да ни подпечатат паспортите за легално влизане в Колумбия. Ако не станело там, ще трябва да се върнем в пункта Румичача на границата. Все пак ни насочи да опитаме в Пасто. Извика един полицай и му каза да ни помогне с таксита, за да се върнем в полицейското управление в града. Имаше три часа до полета, но общо взето взе да ни става ясно, че няма да успеем да го хванем. Част от нас отидоха с полицая, докато другата част се опита да се договоря с Авианка, но определено нямаше как да стане това, тъй като освен взимането на бордни карти, следваше подпечатването на същите от полицайката, та единственият вариант беше връщане в града. Понеже действахме леко неорганизирано полицаят съвсем приятелски ми подсказа, че колкото повече време се колебаем какво да правим, толкова повече време ще загубим. Така или иначе човекът пак се върна с нас да ни урежда за втори път таксита, като договори цената с тях, каза на шофьорите къде да ни закарат и поехме обратно към града.

Тогава видяхме повече от самия град и се оказа, че има доста хубави райони с красиви къщи и постройки. 

Пристигайки при Полицейското управление, нашето такси отново беше първо. Полицейският участък беше обкръжен от венецуелски бежанци и единственото нещо, което си помислих, че ако трябва да чакаме ще минат дни преди да ни дойде реда. Шофьорът на таксито, обаче, слезе с нас и ни поведе към един полицай, който уж следеше за реда около полицията. Като цяло  обстановката беше доста съмнителна - тълпа бежанци, мръсотия, явно нуждите се задоволяваха кой където свари.  След шофьора с лошия си испански се опитах да обясня на полицая какъв е проблемът ни и той веднага ни вкара вътре в управлението, като по този начин ни отдели от бежанците. Вътре влязахме аз и @lesy  и почнахме да се обясняваме с други хора от полицията. Хората отново много приятелски и дружелюбно ни посъветваха да се върнем на границата и там да си уредим нещата съвсем лесно. Доколкото успяхме да разбререм, в управлението оправянето на документите ще изисква много време и плащане на глоба, а ако се върнем на границата ще отнеме няколко часа и ще бъде безплатно. Даже ни посъветваха сами и лично да минем през граничните пунктове, за да си подпечатаме паспортите. Обясниха, че има хора, които си предлагат услугите да уредят формалностите вместо нас, но слагали печати, които са фалшиви и в последствие ще имаме доста неприятности, ако се окажем с фалшиви печати в паспортите си. Обръщам внимание на тези неща, защото ми направи силно впечатление приятелското отношение на полицията и хората около нас. Сетих се какво правят нашите контрольори в градския транспорт с чужденците, които са без билети.  Ние де факто бяхме нелегално пребиваващи, но никой не ни обвини в престъпление, а просто поискаха от нас да си оформим нещата преди да продължим. Реално, ако някои пътува с автобус проблемът би възникнал едва накрая, защото единственото място, в което ни гледаха печатите от паспорта беше летището в Пасто и при напускане на Колумбия в Богота. Предполагам, че на летището в Пасто има доста подобни случаи и за това освен взимането на бордни карти от авиокомпанията се минава и през полицай, който подпечатвайки ги дава съгласието си да ви качат на борда. Много вероятно, ако нямаше проблем с бежанците, да ни бяха уредили документите още в Пасто, но там ни показаха огромната опашка и казаха, че за да ни оформят документите ще трябва да изчакаме до петък, а беше вторник.

Та вече с ясното съзнание, че полет няма да има, се върнахме на автогарата и взехме отново автобус на Transipiales. Оказахме се пак при същия шофьор от предния ден, който ни разпозна и със знаци ни попита какво става, че се връщаме. Представете си малки автобусчета и нас група от седем човека с багажи. Определено оставяме впечатление и бием на очи, поради което всички ни разпознават и се държат съвсем приятелски с нас. 

И докато се връщахме към границата, по телефона и с имейли уредихме доста от нещата, свързани с промените в плана. "Говорещият куфар" договори да запазят колитеот рента кара за следващия ден, отменихме два хотела, който вече бяха с неустойки за канселирането.  Хората ни влязоха в положение и всичко мина безболезнено за нас. @Emil Chakalov се свърза с Авианка в опит да разбере дали ще можем да презаверим билетите и какво да правим. От авиокомпанията не получихме никаква ползваща ни информация, а и по пътя интернета се изгуби, та разговорът остана недовършен. Същевременно обаче, един от пътниците в автобусчето, чувайки Емо, каза на добър английски език, че и той има същия проблем. Бързо се сприятелихме и разбрахме, че той е венецуелец, емигрирал отдавна в Еквадор със собствен бизнес - ресторант в Куенка, Еквадор. Оказа се, че и той е бил за полета, които ние изпуснахме, но е бил тръгнал при родителите си във Венецуела. Разговорът тръгна за Венецуела, за бежанците, проблемите на тази страна и за нещата от живота. Договорихме се заедно да ходим всички да си оправяме документите, което ни даваше силно предимство, защото човекът говореше добре и двата езика - английски и испански, т.е. можеше да ни превежда, ако се появят проблеми. Така стигнахме до границата, като венецуелецът договори цената на маршрутката от Ипиалес до границата за 8000 песо, докато предния ден ние не успяхме да свалим под 10000 песо цената само до църквата.

Понеже венецуелецът беше минал нормално границата от към страната на Еквадор го помолихме да дойде с нас до Еквадорския пункт и после всички да минем заедно Колумбийския пункт. Така, той остана да пази багажът ни пред пункта, а ние влязохме да си сложим изходен печат от Еквадор. Там всички чужденци са принудени да си оставят багажа отвън, което е доста неприемливо, но нямаш избор. Отделно докато се редиш на опашка, която принципно върви доста бързо, се оказва, че този който следи за реда в салона пуска, тези които му дават бакшиш най-отпред. Това означава, че колко време ще чакаш зависи от това колко хора ще дойдат да те предредат. Гишетата са около 4, но непрекъснато прииждат предреждащи се. Реално един салон е преграден на две и в лявата част се поставят изходни печати, а в дясната част на салона - входни печти. 

След като всички си оправихме паспортите отидохме на пункта откъм страна на Колумбия и там нова засечка. Венецуелецът беше минал граничният пункт в Еквадор предния ден и му отказаха да му подпечатат паспорта, докато не се върне в Еквадор за нов печат. Венецуелецът се върна отново в еквадорския пункт, а ние се наредихме на нова опашка за Колумбийска виза. Приключихме за около половин час и се върнахме между двата пункта да изчакаме венецуелецът. Около нас се бяха разположили бежанци, които седяха, лежаха с дисаги, деца играеха на криеница, а други си чистеха въшките. След около час чакане и неяснота какво става с венецуелецът решихме, че колкото и да е нечестно трябва да се връщаме в Пасто.  Оставихме съобщение в трипадвайзер на профила на заведението на венецуелеца и отидохме на автогарата в Ипиалес, за да си хванем автобус до Пасто.

На автогарата теглихме пари от банкомат с такса от 13600 песо и максимална сума 600000 песо, купихме билети и се оказахме пред най-важната задача - да си осигурим полета за следващия ден. 

Седнахме на автогарата с @lesy и @evru и почнахме да ровим из сайтовете. В последният момент 7 билета не е лесна работа да се купят. Цената се променя, в сайтовете няма билети за толкова хора и си беше доста ровене в интернет. От друга страна автобусът ни за Пасто беше само след половин час, а по пътя нямаше да имаме интернет, т.е. трябваше светкавично да купим билети.  Вече не помня на кой сайт открихме седем билета, но беше задължително да купим всички билети едновременно, за да не се окаже, че някой може да остане без билет, ако ги купуваме на части. И аз започнах да въвеждам имената на всички пътуващи, а @evru, да следи да не объркам имената и да държи телефон, който да ми предава интернет. Докато правим това мъжете отидоха да товарят багажа, тъй като вече беше станало време да тръгваме с автобуса. @lesy пък осигури кредитната карта, с която да купим билетите, но тя се оказа с еднократен 3Д код и трябваше да чакаме изпращането на кода на телефона й. Помня, че докато ние цъкахме в интернет някой от автогарата дойде да ни уведоми, че автобусът тръгва, а ние само казахме да изчака малко. 😀 Мъжете бяха някъде с багажа, а ние трите останали сами.

Е, представете си в страна, в която не се размахва техника, ние трите седнали на автогарата едната с таблет в ръце, другата с телефон, за да предава интернет, а третата отново с телефон в ръка, чакаща кода от банката. В един момент трите станахме и тръгнахме, докато се взирахме в екраните на устройствата си и цъкахме разни неща, но за да излезеш на паркинга на автобусите трябва да представиш билет.  Ние естествено нямахме такъв и само изгледахме човека, дето ни поиска билета и си продължавахме по пътя. Бяхме доста смешна картинка, вълнувайки се единствено от това да купим билета, без да изпуснем автобуса.

Точно пред вратата на автобуса, кодът пристигна, аз го въведох и натиснах "плати", после загубих връзка. Едва щом се качихме и седнахме автобусът тръгна. Аз нямах идея дали съм получила имейл с билетите, но загубих интернета, а Леси пък запази екрана на таблета, за да имаме поне номера на резервацията. 

Не мога да ви предам задоволството, което трите изпитахме приключвайки успешно с мисия "купи билет". И въобще колко лесно и приятно се пътува с готини хора. Случката не беше от най-приятните, но нямаше изнервяне и всички я приехме доста философски. Към настоящият момент мисля, че мога смело да заявя, че това случката ще ни остане като траен спомен за приключение и лично аз не бих я заменила за нищо. За мен вече е само приятен спомен и повод за весел разказ. Предполагам, че и за другите е същото- повод за весел разказ.

Пътят този път ни отне доста повече време, въпреки че срутванията бяха разчистени и като чели нямаше толкова спирания по пътя. Първо нещо в автобусът се повреди и започнахме да се движим с много ниска скорост, второ имаше и някакво задръстване. Стана тъмно.

Шофьорът си тананикаше в такт с песента от радиото и си барабанеше по волана. Мариетка, уж си четеше, но му хвърляше любопитни погледи. Стефан се мъчеше да дели седалка с един колумбиец, не много успешно, поради което периодично се нагласяваше, за да не изпадне, Жени и Леси в някакъв момент люпеха семки, Емо нещо си мърмореше, така че всички да го чуваме. Понеже всички бяхме разхвърляни из автобуса се налагаше да си комуникираме един с друг провиквайки се. В общо взето станахме атракция в автобуса. Помня, че в един момент попитах Стефан знае ли колко време пътуваме и в колко сме тръгнали, а той само отговори, че го е страх да си погледне часовника, че ще се ядоса. Но беше едно дълго пътуване. Тогава зазвучаха известни на нас ритми и изведнъж Емо каза високо : "И сега три-четири:", след което няколко гласа от нас запяха припева на песента "It is a beautifull day, today...".  Смяла съм се с глас на случката и всеки път като се сетя за това се разсмивам. Обаче определено отразяваше настроението ни.

Пристигайки по тъмно някъде около 7.30-8 вечерта в Пасто решихме да отидем отново в нашия си хотел Нико. Строихме се в редичка един-по един с багажите, отпред мъж и отзад мъж за по сигурно и тръгнахме към хотела. Е, имаше реплики от началото тип "....ало, русото, ти не си мъж....", когато Жени поведе колоната, ама всички се чувствахме като герои.

При влизането в малкото фоайе на хотела, собственика беше там и ни прие с такова учудване и дружелюбно отношение, че си разменихме няколко шеги. Той каза нещо в стил "Какви ги вършите, нали сутринта ви качих на таксита, за да си вземете самолета?", а ние "Еми, тук много ни хареса и решихме да се върнем за още един ден". Следва "ооооо, моят хотел е ваш дом за тази вечер"  и "Цената е едиколко си" и ни показва един калкулатор с написана цена, а Стефан му написа друга цена и каза, че трябва да имаме намаление за постоянни клиенти. Собственикът изигра сценка "О,боже, горкият аз, ще бъда разорен", след което всички се смяхме. И  бързо раздаване на стаи, при което май биваме ъпгрейтнати с по едно легло в повче.

Нова вечер в ресторанта на хотела с телешко, картофи и салати. На връщане на входа на хотела, Жени реши да изпуши цигара и веднага при нас се присъедини охраната на хотела, за да ни пази. Според мен беше малко изришен жест, но явно градът не е безопасен и се изисква повишено внимание.

 

 

 

Редактирано 23 март, 2019 от mililia

[ECC]

Аз да доразкажа за венецуелеца,който доста ни помогна.Около полунощ писал на Наско,че току-що се е прибрал в неговия хотел.Като се върнал на еквадорската граница,за да му бият нов печат от същия ден за излизане от Еквадор,след като изчакал да му дойде реда,му казали,че първо трябва по документи да влезе в Еквадор и чак тогава да излезе.Та се наредил на другата опашка за влизащи,били му печат и се наредил на опашката за излизащи.И следва “ново пет”-трябва да е стоял минимум три часа в Еквадор преди да излезе наново.Нататък вече е ясно.

На другия ден не се видяхме на летището.Дано да е излетял и да е стигнал до родителите си.А дали е успял да се върне,след като Венецуела затвори границата си с Колумбия,може само да гадаем.

Беше весело и мисля,че след като недомислихме на влизане в Колумбия,реагирахме адекватно и наистина нямаше мрънкащи.За втори път ми се налага да действам кризистно,след като купих нови билети от летището в Доха за полет в Тайланд,който разбрах,че изпускаме заради закъснение на полета до Банкок.

[mililia]

И вече на 20 февруари с ден закъснение в плана, отново закуска с Емо и Мариета в ресторанта на хотела, защото бърканите яйца с наденичка изглеждаха доста апетитно, издаваме хотела и отново се натоварваме на извиканите за нас от хотела таксита. 

На летището вече всички ни познават. 😀. 

Първо всички си взимаме бордни карти, после при нашата приятелка полицайката за печат. Обяснихме и, че се е наложило да се върнем до границата, но в крайна сметка вече сме редовно пребиваващи в Колумбия, а тя ни подпечата бордните карти. Идва и нашият приятел полицаят, който ни помогна с такситата и с него също си  говорим най-приятелски. Даже имахме време да пием кафе в едно барче, което кафе по мое мнение беше най-доброто кафе в цяла Колумбия. В последствие толкова вкусно кафе аз поне не открих да се продава някъде другаде. Едни ядоха някакви странни манджи, други пазаруваха, а трети просто се шляеха из летището.

Докато се размотаваме из сувенирните магазини, полицаят- нашият приятел идва да ми съобщи, че започва бордингът, въпреки че самолетът още не е дошъл. Ама, човекът се притеснява, да не изпуснем за втори път полет, та най грижовно ни уведомява, за това че трябва да отидем на гейта. Ей, много мили бяха тези хора в Пасто. Нещо подобно бяха и тези в Богота, докато в Меделин имах чувството, че съм в американски град. Не, че съм била в такъв, ама като чели всеки си гледаше неговата работа и не му пукаше около него какво става.

И така, следва полет до Богота, където се прекачихме на полет до Меделин. От там Наско и Стефан взеха колите и потеглихме към Гуатапе. По пътя спрахме да купуваме някаква диня, която аз заспорих какво ще я правим, но динята стана наша и я разнасяхме няколко дена с нас. Нямахме и хотел, но решихме да се оправяме на място. Леси беше отменила всички резервации на хотели, които имахме с изключение на последната за тях нощувка, преди отпътуването им за България. Така че планът беше да решаваме на момента според интереси и време.

В крайна сметка по пътя набелязахме един хотел, открихме го и на място си осигурихме стаи за една нощ. Жената ни пита какъв език говорим, веднага го вкара в гугъл преводача и така си говорихме. Страшна бабка беше. Вечерта се пошляхме из градчето, ама бяхме по скоро гладни, отколкото заинтересовани да разглеждаме. Първо ние с Жени харесахме една количка с храна, в която се продаваха някакви лакомства и имаше местни, които се суетяха около храната. Оказа се че си взимаш някакъв хляб, под формата на чипс, слагаш си едно горещо кюфтенце, мажеш с разни сосчета и ядеш. Малко всеки мърля, докато яде, ама привлича внимание. Ей, голяма вкусотия се оказа. После в един супер си купихме бутилка Ром и си открихме едно заведении, което беше празно, но ние решихме да рискуваме. То и без това в градчето нямаше много туристи и заведенията изглеждаха празни или затворени. Преди това питахме, дали може да пием от нашия си ром и понеже хората нямаха нищо против, се разположихме на една дълга маса. И почна едно поръчване на телешко и риби, които се приготвяха на барбакю пред нас. Тогава всъщност разбрахме, че в Пасто общо взето сме яли скъпи картофи, но тук парчетата месо бяха невъзможни за изяждане, рибите огромни, а Жени яде Паиса бандеха, която май така си и остана неизядена, поради размера си. Стефан се мъчи над някакви ребра дето бяха за три-порции с ръкавички, които му предоставиха от ресторанта. За съжаление аз не намирам много снимки от тази вечер, може и да не съм снимала, но си беше пиршество.

А на другият ден имахме гениалната идея да ходим на Скалата, за да гледаме изгрева. Никой не се информира има ли работво време или не, но речено сторено. В 5.30 ч. се събираме на приказки на балкона в хотела и разбуждаме, останалите които искат да спят в този ненормален час. Отиваме на скалата в 6.30 ч., но се налага да изчакаме до към 8 часа, за да отворят гишетата за билети. 

 

Върнахме се в града, да го разгледаме и стискахме палци, леката мъгла да се вдигне и да изгрее слънце. А, градчето е изключително цветно и приятно. Прелива от цветове и на където и да погледнеш има нещо, което да заснемеш.

 

Времето върви бързо и докато закусим, крачейки по улиците става 8 часа и ние отново се отправяме към Скалата. Ако не бъркам след паркинга следват магазинчета за сувенири, касите на скалата и 680 стъпала до горе. Веднъж стъпили на върха, се разкрива страхотна гледка:

 

След това всички се втурнахме на пазар по магазинчетата. А после пак из града, за да използваме всяка минутка за разглеждане, бързо събиране на багажа, освобождаване на колите и път към Хардин, който ни очакваше.

Редактирано 23 март, 2019 от mililia

[mililia]

И така, поемаме ние към Хардин с идеята, че няма да се спира по пътя и ще бързаме, защото ни чакат около 5 часа път. Уж малко километри, но се взимат за доста часове.

Тръгваме ние по едни китни пътчета из планината, заобикалят ни вилички, украсени с цветя, пасящи кончета и мноооого зеленина. Който е обикалял с кола из Антиокия знае колко красива природа има там. Свежо, зелено, стилно.

По едно време телефонът на Наско звъни и от другата кола ни съобщават, че ще спираме за тоалетна. Спираме на едно заведение в нищото, в което са заседнали на една маса военни в комуфлажни униформи. Докато един са до тоалетна, аз решавам да отида да разгледам какво се готви. Емо вече ме е изпреварил в установяване на храната и ме посреща ребром с думите "пържолки, наденички, супички и т.н." Отивам при Леси и Наско, да им съобщя за идеята, но те ме парират с думите, че нямаме време и трябва да се качвме по колите, че да тръгваме. Казвам на Емо самонадеяно "Абе, каква храна, нямаме време!", на което той ме срязва "Как така нямаме време? Я, слизай веднага от колата!" и аз се понасям към храната да си поръчвам вкусотийки. Същевременно, явно и останалите не са чакали дълги увещания и всеки разузнава саморъчно кое какво е и коя тенджера мирише най-хубаво, като вдига разни капаци и си вре носа в храната. Тук не трябва преводач всеки по свои си начин си е договорил нещо вкусно.

 

След дълъг обяд от супи /аз която супи по принцип не обичам, в Колумбия за две седмици изядох повече супи отколкото в България за цяла година/ , наденички, тамалес, пържени банани. Както беше в нищото, доста неугледно заведение, така си отядохме на прясно приготвена вкусна храна.

И пак по колите продължаваме по пътя си. Да, ама не! В един момент се движим по някакви планински черни пътища, заобиколени от гъста растителност. Джунгла. Леси само споменава, че има чувството че сме тръгнали към някое тайно имение на Пабло Ескобар, да му ходим на гости. Няма никакви коли освен нас и така докато колата ни не забуксува и продължаването беше невъзможно. Двете коли тръгнахме на заден ход да се връщаме, защото пътят беше толкова тесен и обръщането на колите напълно невъзможно. А трасето беше само почва и камъни, все едно сме в някаква разорана нива. Все пак незнайно по какъв начин, шофьорите се ориентираха и намерихме пътя. Стигнахме Меделин, минахме в покрайнините му, видяхме задръстванията и продължихме към Хардин. Движим се ние, а мен ме човърка отвътре, че нещо не е както трябва. Обаче аз се ориентирам с мапс.ми, което ни беше пратило в чукарите в планината и си трая, че не съм сигурна в предчувствието си. Продължаваме движението докато виждаме някакъв огромен зелен гущер и двете коли като по команда спираме, грабваме фотоапаратите и беж, да снимаме зеления гущер. Не ни се получи, че дойде друга кола, която го уплаши и той се скри в шубрака.

Мен обаче не ме пуска чувството, че не сме по правия път. Бях чела, че градчето Херико се намира в някаква отбивка по пътя за Хардин, а на мапс ми изглежда, че ние се движим директно към Херико. Няма път, няма отбивки, но отиваме в Херико вместо в Хардин. Самото Херико ни беше в плана, въпреки огромното съмнение на Леси, дали ще имаме време за него /тя отговаряше за програмата в Колумбия и беше най-запозната/. В последствие при забавянето в плана, заради паспортите, естествено Херико първо отпадна от плана. Остана само Хардин, въпреки че по незнайни причини, Леси отмени и резервацията за хотела в Хардин. За него знаехме, че ще имаме време, но явно поради някакво вътрешно чувство тя го отмени преди да влезе в период на неустойка. И така, с много въпросителни спряхме до едно магазинче за напитки, да пием кафе и да питаме къде сме. И нова изненада, пътят е за Херико, а не за Хардин. Изпуснали сме били някаква отбивка и сега сме по близо до Херико, отколкото до Хардин. А ние вече сме на път 5-6 часа за някакви 250 километра.  Бързо сондираме мнения и дружно решаваме ще отидем в Херико, ще преспим и на сутринта ще отидем в Хардин. После поемаме по някакъв маршрут през градчето Фредония. Улиците му са на хълмове идокато се движиш по тях се спускаш стръмно надолу или рязко нагоре.

 

И пътуваме ли пътуваме поне още 2-3 часа. Първо пътят се оказва затворен, после попадаме на ремонти и доста разбит път, абе прекрасна е Антиокия, ама си иска много време за да идеш от едно място до друго. По пътя ни все прекрасни гледки на кафеени плантации, градини и зеленина.

 

Привечер най-после сме в Херико, на лов за хотели. Решаваме да отидем в букнатия предварително от нас хотел "Атина". С Леси намираме хотела, докато останалите пазят колите и почва дълго издирване на някой, който да ни обърне внимание. Вратата отворена, вътре ключове на стаи, предмети във фоайето всичко оставено без надзор. След около 15 минути една девойка тича от някъде. Договаряме се да спим там, въпреки че стаите са съмнително чисти, но понеже е полутъмно трудно можем да установим действителното състояние на нещата. После Стефан беше доста ядосан на хотела, аз имах съмнение за мръсен чаршаф и спах на чаршафа за одеялото си, другите също измрънкаха, но иначе хотелът изглеждаше поклоннически с молитвеници, кръстове, богове, мотори и разнообразни стилове.

Направихме една обиколка на центъра в опит да търсим магазини за кожени изделия, тъй като градчето се слави с това, но всичко вече беше затворено. Имаше вързани коне пред заведенията, а вътре насядали каубои, точно като по филмите. На чашка кафе, седнали на тераската на заведението и зяпащи безцелно наоколо. Ние се намъкнахме в препоръчания ни ресторант и се почна с ром, бира, храна....

 

После обикаляхме да търсим сладки неща из улиците, но нещо не успяхме в това начинание.

На сутринта двете с Леси станахме да разгледаме рано града.  На мен в градчето много ми хареса и вероятно защото го разгледахме рано на спокойствие, докато хората още спяха, изглеждаше много тихо, китно и приятно място.

 

И така докато не стигнахме до една работилница за кожи. Човекът ни покани да влезем, казахме му, че търсим чанти и после ни заведе в магазина му за чанти. По пътя срещнахме Емо и Мариета и заедно четримата направихме чуден пазар. А аз се сдобих със страхотен подарък от групата.

Връщайки се в хотела с торбите, Наско, Стефан и Жени отидоха и те да пазаруват, а ние седнахме да закусваме. Те също се върнаха с по няколко чанти, та съдбата напълно изпълни желанията ни.

Следва преход до Хардин, който този път е без обърквания и към обяд сме в Хардин. Шарени къщи, шарени столчета и всичко, което преди това Теди ни беше показала на снимките си.

Най-красивата църква отвътре, която видях в Колумбия:

 

Отмятаме и местния водопад на любовта и най-накрая идва ред и на динята.

 

Следва придвижване до Меделин, където аз останах в хостела, който предварително си бях запазила, а останалите от групата в хотел, който щяха да напуснат рано сутринта и да отидат в Богота за последна обиколка на Колумбия и полет към Европа.

[stefanrusev]

преди 1 час, mililia каза:

За съжаление аз не намирам много снимки от тази вечер

Хаха - д-р Русев... Стефан Русев... мисля че ги пазя тия ръкавички. Но повече снимки от вечерите ни няма да пускате че ще ни излезе име... Поздрави от Лалибела, Етиопия!

Редактирано 23 март, 2019 от stefanrusev

[mililia]

Останалото вече съм описала.

 

И няколко заключителни думи. 

Колумбия е изключително цветна, жива и приятна страна. Има туристи, но те са основно от останалите части на Южна и Латинска Америка. Има французи, италианци и в общи линии, това е. Американците са в експатски общности и те в общи линии отсядат в Колумбия за по-дълго време. 

Страната се мъчи да развие туризъм и хората живо се интересуват защо сте избрали да посетите точно тяхната страна. Радват се като им кажете, че ви харесва в Колумбия. Стараят се и са доста дружелюбни.

Колумбия е и доста евтина дестинация от към храна и хотели. Скъпи са единствено екскурзиите, особено предназначените за американци или иначе казано туровете на английски език. Там сумите са меко казани стряскащи. Няма организирани автобусни екскурзии, както сме свикнали в останалите страни - Плащаш сума от 20-50 долара и цял ден те развеждат на някъде. Всички турове са с индивидуален гид и шофьор, луксозен автомобил и това се плаща на висока цена.

Туровете на испански език са някак в по-нисък клас, но и доста по евтини. 

Аз първаночално доста се бях стреснала от цените и си мислех, че няма да успея да видя нищо освен местата около хотелите си. В последствие ровейки на испански език открих по приемливи цени на дневни турове, а на място имаше и още по-евтини. Нещата си организирах в повечето случаи през хотелите и хостелите. В групите с испански език не видях да се дават и бакшиши, докато на туровете с английски език това е доста възприето и част от задължителните разходи.

В последствие, обаче, направих сметка на пътуването си с неочакваните разходи около него и се оказа, че съм доста под предвидената сума.Та в общи линии пътуването се оказа съвсем нормално, въпреки че навсякъде плащах сама всички разходи за трансфери, настаняване и турове. Евтино беше и пътуването с групата. 

И накрая за сигурността. Човек трябва да се пази малко повече отколкото на другите места, но знаейки това нещата са съвсем нормални. Мисля си, че ситуацията в Бразилия и по специално Рио де Женейро, са доста по опасни, отколкото местата, които посетих в Колумбия.

Много спокойно ми се видя в Картахена, Стария град и частта с туристите. Вярно, че дори и там внимавах какво правя и гледах към 10 часа вечерта най-късно да съм се прибрала, но това беше защото съм сама. 

В малките градчета Гуатапе, Херико и Хардин мисля, че човек няма да има проблеми, стига да не си търси белята. Там бяхме голяма група, но не съм се чувствала застрашена в нито един момент.

В Меделин - в кварталът Побладо си кипи денонощно живот, но в хотелите предупреждават да не показваш техника и да не носиш мобилен в ръка. Единственто място, в което видях хората спокойно да носят камери и мобилни беше площад Ботеро, но пък там през деня е пълно с полиция.

В Богота за краткото време, което имах в града, аз не видях някой да снима, освен тук-таме някои на площад Боливар, но те по скоро бяха изключение.

Като сама жена бях изключително внимателна. Търсех помощ от полицаите винаги, когато имах нужда от съвет, някой да ме опъти или да ми хване такси. Много са отзивчиви.

Така че, напълно приемливо е страната да се посети и от индивидуални туристи, та било то и жени. Просто внимавайте и всичко ще е наред. Не носете по много пари с вас и документи, все пак. Таксита от улицата не се хващат, така че имате ли нужда от такова, аз бих препоръчала помощ от полицай. Вероятно и хората от ресторанти и заведения ще помогнат, но аз някак си предпочитах сама да си избера човека на когото да се доверя. Междудругото, такситата осигурени ми от полицаи ми взимаха по-ниски суми от останалите. Тези от хотелите винаги искаха повече пари от договореното. Не съм се запъвала, въпреки че можеше, но избягвах всячески допълнителни неприятности. При поръчка на такси от хотел, ви дават номер на поръчката и номер на таксито. При качване шофьорът иска номера на поръчката и след това съобщаваше къде ви води. Вероятно не всички са така, но определено има някакъв ред кой къде отива. В Богота тъкмо тръгнах с таксито и от хотела му се обадиха да съобщят, чи има забравени очила и дали са моите. Това означава, че и хотелът е знаел как да се свърже с колата.

За мен това е едно от най-цветните и прекрасни пътувания, които съм правила. Сърцето ми остана в Картахена. Заедно със Салта и Северна Аржентина за мен това са топ преживяванията в пътешествията ми. Няма някакви уникални забележителности, от типа на Мачу Пикчу, Водопадите Игуасу и т.н., но пък има настроение, музика и цветове. Това хич не е за изпускане.

Силно препоръчвам страната, просто се подгответе добре и всичко ще бъде наред.

 

Редактирано 23 март, 2019 от mililia

[stanislavpp]

Много благодаря за полезното инфо и красивите описания под въздействието на които, купих и аз билети за Колумбия (14 нощувки) за следващият февруари . 

Бих искал да попитам къде и защо ползвахте рентакар, нямат ли нормална алтернатива в автобусният транспорт или се спестява ужасно време?

Би ли могла да сравниш Колумбия с Перу или са твърде различни?

За теб Картахена ли е топ мястото в Колумбия , защото в предплана ми, мислех да я пропусна за сметка  на Сан Андрес (кратка лежерна море-почивка), Меделен, Гуатапе и Кокора Вали ?

[mililia]

Хм, радвам се, ако с пътуването си съм дала повод на друг човек да пожелае да види и почувства, това което аз видях и преживях. 

Рента кар ползвахме само из Антиокия, т. е само за градчетата около Меделин. Дали защото бяхме голяма група и така щяхме да спестим разходи или за удобство, не мога да преценя. Предполагам, че за един-двама човека няма да е опция. До Гуатапе има транспорт, има и еднодневни екскурзии на цени до 20 долара. До Хардин се организират еднодневни екскурзии, които са с посещение на кафеени плантации, които също могат да се ползват. Не съм ровила за Херико, но със сигурност и за там има автобуси. Просто при ограничено време и голяма група, рентакара е добра идея.  Така че спокойно можеш да минеш и без него. 

Сан Андрес беше първоначално и в моите планове. Отпадна, когато реших да съчетая пътуването си с това на останалите от групата за сметка на времето, отделено за Еквадор. 

Това, което научих на място, е че Сан Андрес и прилежащата му част остров Провиденсия (ако не бъркам името) е изключително скъп остров. Провиденсия е с кристално чиста вода и богат живот. Той обаче е за гмуркане и шнорхелинг. Аз не плувам, така че щеше да е излишен разход. Единствено помня, че в Меделин чух от други туристи, че има някаква особеност, за да отидеш там. Май искат едновременно закупуване на билет отиване и връщане. Едни французи се оплакаха, че не са ги допуснали/качили/продали самолетен билет до там. Не помня вече причината, но си провери добре нещата за там. 

Всеки е различен и харесва различни неща. Специално на мен атмосферата в Картахена много ми допадна: Старият град е много колоритен, но и доста туристически. Гецемани е силно арт кварталче с графитите, а вечер с представленията на уличните туристи. Аз търсех точно такова настроение и там го открих. Разбира се теб може и да не ти хареса, ако търсиш друго. Плажовете в града не знам какви са, но със сигурност не си заслужават според това, което чух. Другите плажове по островите също не са нещо впечатляващо от към условия. Така, че ако търсиш плаж и море със сигурност Картахена не е твоето място. Аз бих искала поне още ден там. Ако някога се върна в Колумбия със сигурно там пак ще отида, което съвсем не означава, че е must See. Но аз обичам цветовете, музиката и настроението. Картахена е карибите, такива каквито си ги представяме. Ако трябва обаче да я сравнявам с мексиканската ревиера, няма такъв град там. По цветове е близко до Кампече, но по артистизъм го превъзхожда. Дали, защото Картахена ми е по-скорошна като преживяване, но тя ми хареса доста повече. Не сравнявам обаче плажовете, тъй като не съм впечатлена и от двете. В Колумбия липсваха водорасли, което им дава лека преднина, но пък Козумел май има по красив цвят на водата. 

Ако мога да ти дам съвет: не си губи времето с Меделин и Богота. Дори и да ги избереш, нека бъдат само база за нощуване. Красотата е в малките градчета, очарователно са. 

 

Не мога да направя сравнение с Перу. Различни са. Перу е история, Перу има природа, но някак си там тя е по сурова. В Колумбия има съчетание на екзотика с мека зеленина тип тропика, но пък в Колумбия има много повече живот. Ако трябва да ги сравня бих казала, че Перу е миналото, а Колумбия е настоящето. 

 

 

Редактирано 23 март, 2019 от mililia