дневник Исландия - четвърти епизод, този път само Западни Фиорди

[Rumiana]

Страхотно!!! 👍  

Само дето лавандулата... не е лавандула 😉.  Лупина (Lupine, Lupinus nootkatensis) е това чудно лилаво цвете. 😀

[Георги]

преди 2 часа, Rumiana каза:

Страхотно!!! 👍  

Само дето лавандулата... не е лавандула 😉.  Лупина (Lupine, Lupinus nootkatensis) е това чудно лилаво цвете. 😀

Мерси, хвана ме в крачка 🙂

[Боян Димитров]

Eeeee, екстра! Това е моята идея, за второ ходене до там. Моята е още нереализирана, но пък се радвам да я видя в снимки.

[neuromancer]

преди 10 часа, Георги каза:

дали реалността ще е като половината снимки, на които мястото изглежда извънземно красиво или ще е като кално гьолче както изглежда на другата половина. Ами истината, е че и двете! Гледките от върха към плажа определено бяха величествени и космическо неестествени, особено с по-червеникавата светлина в късния следобед цветът на плажа наистина изпъкваше.

А защо не си сложил такава снимка? 😉

преди 10 часа, Георги каза:

 

 

[Георги]

преди 4 минути , neuromancer каза:

А защо не си сложил такава снимка? 😉

 

Писах по-долу. Нямаше абсолютно никакъв шанс да спирам да снимам - завоите бяха остри, денивелацията значителна, пропастта близо, а човекът до мен изплашен 🙂

[Георги]

Последния ден беше типичното минорно, уморено, полу-заспало шофиране към летището. Май няма какво да се разказва от него, но за сметка на това ще му ударя една ретроспектива на пътуването. 

 

Сигурно 10 пъти го писах, но нека още веднъж - времето беше перфектно! Нереално добро направо. Не съм сигурен колко от посетилите могат да се похвалят, че не ги валяла нито капка дъжд, облаци са виждали само за 2-3 часа в първите два дни от едноседмично пътуване, а вятър нямаше дори на скалите на Latrabjarg. Въобще няма от какво да се оплача. Или почти. Сигурно тези от вас, на които Исландия им е издухала и удавила желанието за живот по време на пътуването им (те миналата седмица едни познати на познати се върнаха точно с такъв опит) ще бъдат скандализирани от следващото ми думи, но аз Исландия си я харесвам малко да ме обрули и малко да ме намокри. Да ме ужили, а не да ме гали с перце. Във вида, в който я видяхме Исландия беше като албум на любима рок група, който се състои само от балади. 

 

Неограничената дневна светлина е невероятен бонус и удобство. Успява да освободи всякакви задръжки и стрес от планирането на дълги преходи с кола. В крайна сметка стигате на последната точка почти по същото време по което и първоначално сте очаквали. Но има огромна разлика в това да останеш 10 минути на водопада, защото след 3 часа ще се стъмни и трябва да си видял еди кое си и да останеш 10 минути на водопада, просто защото толкова ти се стои. Неограничения ден буквално ни развърза ръцете въобще да не мислим за това на кое колко време да отделим - отделяме колкото искаме. И все пак, малко ми липсваше тръпката от ловуването на северно сияние...

 

4 пътувания до Исландия и като ме питат хората защо съм ходил 4 пъти и мога само да ги гледам тъпо. Нито имам сили да обясня пълния и абстрактен отговор, който вероятно само аз си разбирам, нито мога да го синтезирам в кратки и практични отсечени изречения, защото питащите ме едва ли искат реферат. Това, което мога да кажа обаче е, че за пътуване номер 5 може би и аз, и Исландия ще си вземем малко по-дългичка почивка един от друг. Видях почти всичко, което исках да видя, изпитах почти всичко което исках да изпитам. Останаха тук-там някои нещица, които са ми мерак и не успях да изпитам основно по финансови причини - Hornstrandir, Silfra, Vestmannaeyjar, да се връщам само заради тях ще е още по-скъпо и много непрактично. Трековете в сърцевината на Исландия с джип също са ми на сърце, но сякаш след това пътуване се убедих, че моята Исландия е в есенно-зимен сезон и вече не държа толкова да ги правя. 

 

Иначе за мен си остава много специално място, едно от местата, на които се чувствам малко като откривател. Което звучи нелепо естествено. През 2011, когато отидох за първи път все пак имаше тонове блогове и разкази за Исландия. Да посетиш Исландия по времето преди Game of Thrones не е като да посетиш Maya Bay преди Леонардо ди Каприо - информация и тогава си имаше предостатъчно. По това време @Добри и @DenitsaS сигурно са прехвърляли двуцифрено количество саги, а аз да се отварям че съм открил някакво скрито земно бижу. Не върви.

 

И все пак тогава не летяха Wizz Air и Easyjet, летяха само Icelandair до 4-5 града в Европа. Влизането в Синята Лагуна не ставаше със записвания и не се налагаше да залагаш бъбрек за да платиш входа. Известния хотдог в центъра всъщност беше абсолютно приемлив бюджетен вариант за хранене, сега май е 3 евро единия. Сувенирите бяха предимно от ръчно направени вълнени изделия, а най-кичозните от тях бяха свързани с името на все още популярния вулкан. Сега...

 

 

Ами не знам. Май почвам да мрънкам повече от нужното и необходимото. Едва ли Исландия се е променила чааак толкова, всичко май е повече в главата ми. И за това издание номер 5 ще е може би след 5-6 години минимум, защото след като си омръзнахме малко е добре да си залипсваме. Да поотрасне малко Ани за да дойде с нас. Мисля, че ще е перфектен лакмус дали ще гледа повече навън или повече в телефона. 

 

 

 

Редактирано 27 септември, 2019 от Георги

[Аmélie]

4 hours ago, Георги said:

Да поотрасне малко Ани за да дойде с нас. Мисля, че ще е перфектен лакмус дали ще гледа повече навън или повече в телефона. 

 

Не знам твоето момиче на колко години е, но моята шестгодишна дъщеря за първи път не спа и минута в колата, въпреки че шофирахме буквало по цял ден, от 9 сутринта, до 9-10-11 вечерта. 

Искрено ти благодаря ти за разказите и напътствията. Исландия ме отвя, трета седмица ходя вече без посока, не мога да намеря нито едно друго място, където да искам да отида. Събирам си мислите и ми се иска да направя разказ, да сглобя видео, да направя албум..

Ще ми се да имаше възможност да се реагира със ❤️ на постовете, бих го направила на всички исландски!