дневник Исландия - четвърти епизод, този път само Западни Фиорди

[digitalpr]

Ама айде че нямам време 🙂 Ако трябва да променям нещо 😄

 

Майтапя се, супер! 

[Георги]

На 22.05.2019 г. в 7:58, Георги каза:

Ден 1. Летище - Холмавик. Спане в Холмавик. 

 

 

Общо взето позициониращ ден за следващия преход по крайбрежието на Strandir (за него по-долу). Чудех се дали да не се изгърчим с крайбрежието още от началото, но дори ценово ако щете щеше да дойде доста натоварващо. А и за ранния полет към Исландия трябва да ставаме към 5-6 сутринта, а и това крайбрежие е нещо, на което залагам много и просто не ми се щеше да го претупваме. 

 

Вероятно ще спрем пътьом в Рейкявик, най-малкото за обяд и почивка. 

 

Малко ме е яд, че туровете за наблюдение на китове започват в Холмавик от 01.06, а ние ще сме броени дни по-рано, но какво да се прави. Не че съм супер ентусиазиран за китовете, но разходка с корабче из много спокоен и тих фиорд (така поне казват, бил закътан и почти нямало вълнение) си е удоволствие и без китовете. 

 

Ще посетим и музея не вещерството: https://guidetoiceland.is/connect-with-locals/regina/the-museum-of-icelandic-witchcraft-and-sorcery-at-holmavik

 

За вечерта (относнително понятие при положение, че май няма да се стъмва хич, но за да не се обяснявам всек път, като говоря за вечер просто бройте след 18-19 часа), макар и да минаваме през същото място на другия ден, сякаш ми се ще да се метнем до Drangsnes да пробваме трите джакузита на брега на фиорда. Близичко е до Холмавик и мисля че можем да си направим едно двупосочно трипче. https://www.atlasobscura.com/places/drangsnes-hot-tubs

 

 

Ако не стане, в Холмавик също има геотермален басейн, макар и да му липсва wow фактора на джакузитата: https://www.westfjords.is/en/what-to-see-and-do/services/holmavik-swimming-pool

 

 

Това е за този ден. 

Започваме и с разказа. Всеки ден ще си цитирам мнението, което беше с фаза планиране, за да може да се правят засечки между план и реалност. А разлики почти нямаше! Дори сега преглеждайки какво съм писал преди да замина направо съм шокиран, че изпълнихме всичко почти 1:1. Но то и за това си има причина, ще дойде времето да я споделя...

 

И така, ден 1 беше със следния маршрут и крайно точка в Холмавик:

 

 

Успяхме някак да се дотътрим със зимните якета и обувки от супер жегата в България до средно хладното време в Исландия. Бях резервирал от по-малките паркетни джипчета Toyota C-HR, а ми дадоха Dacia Duster дизел. По начало неуДачията се води по-бедняшки автомобил, но в случая не протестирах въобще - по-големият просвет щеше да ни дойде от полза, дизелът също. Сега, че 1-2 пластмаски в колата че са по-евтини - голяма работа. Като цяло останахме доволни от автомобила, ще направя по-подробно ревю в темата за ревюта на коли под наем. 

 

Този ден беше предимно логистичен, целта беше да се доберем до Холмавик по някое време, от където на другия ден да започне баш обиколката по фиордите. Като казвам "другия ден", имайте предвид, че това е много условно понятие по това време на годината, защото дните на практика не приключват...в последния ден направих една снимка около 2 часа през нощта (ъъъ, нощ също е много условно), ще ви я пусна като му дойде времето. И въобще, цяла седмица без да виждаш тъмно небе и звезди е...странно!

 

Първата ни спирка - Рейкявик. Искахме малко да се разходим, да хапнем нещо за обяд, да заредим от Bonus-а, евентуално да огледаме сувенирите за да преценим какви да купим на връщане и така, скучни неща. Още много в началото на разходката трябваше да си спомним какво е времето в Исландия и да се върнем в колата за допълнително оборудване. Ама то чак е смешно - в един момент грее слънце и аха ти идва да се разхвърляш по къс ръкав, в следващия слънцето замине зад облак и се чудиш с чий акъл не си носиш ръкавиците и шапката. Слънце - разкопчаеш полара, минеш зад сграда която го скрива - закопчаваш го и търсиш яке. Това се оказа и най-лошото време за всичките 5 дни, не се бъзикам.

 

Пошматкахме се малко, беше около 10 сутринта а Исландия изглежда не е от най-ранобудните държави. Едва, едва тепърва отваряха първите магазинчета. Поизчакахме да стане 11:30 за да отвори морския барон и отидохме там за закуско/обяд. 

 

Sea Baron (http://www.saegreifinn.is/en/) е от този тип заведения, които могат да се нарекат tripadvisor заведения. Трупат висок рейтинг там, съответно цялото заведение екслузивно обслужва само туристи. В България също имаме такива, повечето се водят традиционни български и където българите ходят само ако имат някой чужд гост да заведат. 

 

Сега осъзнавам, че това звучи малко негативно. Всъщност заведението си е перфектно, и като обстановка, и като вкусна храна, и като цени (относително като за Исландия, естествено). Иначе няма да е кажи речи традиция всеки път да ядем тук, мисля че при всяко едно от четирите ми ходения съм сядал тук, в някой случаи и повече от веднъж. Просто исландци вътре няма да видите, но както казах не е задължително това да е нещо лошо. Мисля, че @DenitsaS беше писала някъде по темите за по-исландски заведения, но не ми беше самоцел да търся такива, а и както казах Барона си ми харесва!

 

 

 

Другото, което ми харесва, е че мястото сякаш не е мръднало на милимунда за всичките тези 8 години между първото и последното ми посещение. И аз се чувствам по-млад така, все едно вчера беше 2011 и влизах за първи път! Цените? Взехме 2 супички и един шиш риба, обедно промо за супа+шиш и мисля, че беше около 40 евро всичко. Ще извършея извлечението ми от картата накрая за да направим обща сметка. 

 

Направихме и един умерен пазар в Бонус - малко лесни за готвене неща за вечеря (лесни, лесни, колко да са лесни, ще стане дума по-долу...), разни неща за сандвичи, Скир (естествено!) за три дни напред, шоколади, солетки и т.н. 

 

Чао на Рейкявик и потеглихме към Холмавик. 

 

Като цяло безпроблемно пътуване, спряхме за освежаване на безиностанция в едно градче и още веднъж да огледаме една информационна табела. Което написано така звучи все едно съм бил на 10 лентова магистрала в тунел и не е имало нищо интересно за гледане. Напротив, веднъж излезнеш ли от лапите на Рейкявик, гледките почват да се редят около теб. Трудно е да ги маркираш, защото не са град, водопад, езеро или някаква друга конкретна отправна точка. Но хич не се заблуждавайте, като говорим за някакви дни с 5-6 часа шофиране и обсъждаме дали това е много или малко, имайте предвид че просто шофирането из такива места е част от кефа! Да идеш от София до Бургас, да видиш морето и да се върнеш в същия ден при 6 часа шофиране е много. 6 часа шофиране из Исландия е нещо като дневен минимум.

 

 

Всичко мина ок, ако изключим едно кратко неразбирателство около информационната табела, където просто отбелязвах, че пише че "ееей зад това хълмче почва природен резерват" (хълмчето бидейки почти отвесна стена пред нас) и спътницата ми избухна, че малоумен ли съм, това хълмче няма да го катерим и трябваше да се успокояваме, че го отбелязвам просто като факт, а не че ще се юрнем нагоре. Даже дали не е това хълмчето, което съм хванал на снимката...не съм сигурен. 

 

Стигнахме и в Холмавик, беше късен следобед. С малко зор успяхме да се самообслужим в къщата за гости, в която щяхме да спим два дни и се оказа буквално от другата страна на улицата на музея на вещерството, който със сигурност искахме да посетим. Да се отклоня малко за малките градчета в Исландия. Аз идвам за четвърти път и пак съм изненадан колко са...ами малки, а в същото време си имат сериозна инфраструктура. Никъде другаде по света не съм срещал градче с населени 300-400 човека, в което да има любопитен музей и летни разходки за гледане на китове. Някак хем се чувстваш почти сам в пустошта, хем не оцеляваш като Робинзон, има си 2 бензиностанции, едната с прилепен супермаркет, 1-2 хотела и къща за гости...абе странно е. 

 

Сега за музея на вещерството. Самият музей е една барачка на два етажа и се обикаля преко сили за час. На входа ти дават една книжка, нещо като гид за обиколката, защото надписите до експонатите са предимно на исландски и честно казано тази книжка е най-интересната и любопитна част от музея. Т.е., поинтересувайте се повече от историята на вещерството в Исландия и ще е по-пълноценно от самия музей, в който повечето експонати са възстановки и автентичността е малка. 

 

Но пък си има чар! А и едва ли може да оцените магическите руни върху свинска кожа, ако само четете за тях без някой визуално да ви представи и как са изглеждали. А и по принцип доста трябва да си наивен за да си мислиш, че някой може да запази парче свинска кожа с рисунка, само защото на някой може да му е интересно след няколко столетия!

 

 

Сега видях, че нямаме снимка на репликата на некропанталоните. Аз си бях забравил камерата в къщата (която пак напомням, беше от другата страна на улицата, явно много ме е домързяло да се върна да си я взема), а половинката явно не е счела за интересно да ги снима...прочетете си сами: https://en.wikipedia.org/wiki/Nábrók

 

Така че като цяло присъдата ми за музея - автентични експонати там са малко, но историята на вещерството в региона е свръхлюбопитна и музея поставя много неща в перспектива за обиколката ни на следващия ден. Пък макар и да прекарате повечето време заровени в книжката с интересния текст, от колкото в наблюдаване на бутафорния човек излизащ от гроба. 

 

 

 

 

 

След музея се отбихме до Drangsnes да видим дали да се топнем в известните три джакузита на брега. Духаше приличен вятър, а водата не беше особено топла и решихме да се откажем. 

 

Вечеряхме вкъщи, бяхме купили нещо уж лесно за приготвяне - пилешко филе, готови пресни бургери и салата. В къщата ни се оказа, че нямаше олио и оцет за салатата, единствените подправки бяха черен пипер и сол. Абсорбаторът пък не работеше особено добре, а тигана залепваше. Вместо лесна и вкусна манджа в крайна сметка се получи нещо, което преко сили ставаше за ядене и после 10 минути жулене на тигана и ухание на нещо загоряло из цялата дневна. А тук не можеш да отвориш широко прозорци, само малките прозорчета в горната част. Поуката за нас е, че дори да пише че има пълна кухня, да не се разчита много на това - придържай се към пасти, замразени полуготови манджи и т.н. за да ти е мирна главата... В къщата ни имаше още една двойка, срещнахме се на входа, обещахме да се видим по-късно вечер, видяхме се чушки. Извинявам се за битовото отклонение в края на деня. 

 

Следва ден 2...

 

[Брани]

Добре де, аз виждам голямо несъответствие в тая магия, което загатва за нейната ниска ефективност - самият факт, че вече имаш достъп до мястото (за да плеснеш там парчето кожа) ,където си ляга въпросната хипотетична жена, която трябва да свалиш, не означава ли, че вече голяма част от работата е свършена и магията не е особено необходима ...

 

Макар че все пак може би едно време хората не са живели разделено по къщи и стаи ... 🙂

[Георги]

преди 13 минути , Брани каза:

Добре де, аз виждам голямо несъответствие в тая магия, което загатва за нейната ниска ефективност - самият факт, че вече имаш достъп до мястото (за да плеснеш там парчето кожа) ,където си ляга въпросната хипотетична жена, която трябва да свалиш, не означава ли, че вече голяма част от работата е свършена и магията не е особено необходима ...

 

Макар че все пак може би едно време хората не са живели разделено по къщи и стаи ... 🙂

Или че го правиш докато тя е навън и пасе овцете примерно 🙂 Не че исландските овце имаха нужда от помощ, овчари така и не се видяха, сами се оправят. И за това ще стане дума. 

[Goal & Boss]

преди 4 часа, Брани каза:

Добре де, аз виждам голямо несъответствие в тая магия, което загатва за нейната ниска ефективност - самият факт, че вече имаш достъп до мястото (за да плеснеш там парчето кожа) ,където си ляга въпросната хипотетична жена, която трябва да свалиш, не означава ли, че вече голяма част от работата е свършена и магията не е особено необходима ...

 

Макар че все пак може би едно време хората не са живели разделено по къщи и стаи ... 🙂

 

Всъщност истинската магия е да се намери цяла свинска кожа. То това нещо там сигурно струва няколко човешки живота...

[Добри]

преди 4 часа, Брани каза:

Добре де, аз виждам голямо несъответствие в тая магия, което загатва за нейната ниска ефективност - самият факт, че вече имаш достъп до мястото (за да плеснеш там парчето кожа) ,където си ляга въпросната хипотетична жена, която трябва да свалиш, не означава ли, че вече голяма част от работата е свършена и магията не е особено необходима ...

 

Макар че все пак може би едно време хората не са живели разделено по къщи и стаи ... 🙂

 

преди 4 часа, Георги каза:

Или че го правиш докато тя е навън и пасе овцете примерно 🙂 Не че исландските овце имаха нужда от помощ, овчари така и не се видяха, сами се оправят. И за това ще стане дума. 

 

преди 15 минути , Goal & Boss каза:

 

Всъщност истинската магия е да се намери цяла свинска кожа. То това нещо там сигурно струва няколко човешки живота...

 

Господа, тук ви липсва един чисто културен исландски феномен от 17-18 век. За разбирането в дълбочина на тая магия с кръвта от зърното на гърдата не просто като туристическа дивотия (чиито експонат естествено е реплика), съветвам прочит на книгата "Сага за Йон" на Офейгур Сигурдсон. Кръвта от зърното на гърдата за Исландия е нарицателно за огромна жертвоготовност, камо ли в онези години. В голям глад и вулканични зими - и мъже, и жени порязват едното си зърно и дават на малки бебета да сучат от там, за да оцелеят. Отвратително звучи и гнусно дори, но е истина и е спасявало индивиди. И действието се превръща в символ на много силна, жертвоготовна любов, за да оцелее друго същество от общността. Това, което всъщност Исландия с многобройни подобни примери прави през вековете, за да съхрани населението си, падало под критичния минимум за нация. Днес ни си струва ужасно и гнусно, но погледнем ли навътре, нещата добиват други краски и едни хора някога са мислили и действали инак. Та, затова върху кожата трябва да е именно такава кръв. Изразява силна жертвоготовност. 

[DenitsaS]

А пък ако се чудите Офейгур Сигурдсон откъде е взел този мотив - прочетете Flóamanna saga 😉

 

Сега Георги като писа за ресторантите се замислих, че такова нещо като само исландски ресторант без туристи май не остана, особено в Рейкявик. Барона и аз си го харесвам, и си затвърдих мнението тази година, след като се разочаровах от супата с лангустини в Bryggjan в Гриндавик, която уж трябваше да е по-хубава, но се оказа само по-скъпа 😂

[Георги]

На 22.05.2019 г. в 9:45, Георги каза:

Ден 2. По брега на Strandir. Спане в Холмавик.

 

Ето и маршрутът за ден 2:

 

 

Както писах, отделяне на цял ден за брега на Strandir ми се струваше като най-големия риск. Оказа се напълно оправдан и то по повече от няколко параграфа, за които може би ще пиша в заключителния пост. 

 

Макар и дистанцията да не е кой знае колко голяма, имайте предвид, че това е 99% по черен, завойчест път и скоростите са ограничени. Няма смисъл да го правите с бързане за половин ден, няма смисъл да не го правите целия път...или отивате до края, топвате се в басейна и се връщате или не го правите въобще. 

 

Да започнем с прословутите черни пътища, че тук малко се стряскаме като чуем за черен път. Всъщност, като цяло са много по-хубави от доста от нашите второкласни. На много от снимките се вижда път, едно на ръка че съм ги снимал от колата, второ че ми харесва като декор. 

 

 

Тези М-чета сигнализират места за разминаване и в началото са през 100-200м. После изчезват, но на никой не му пука, нарочно броихме колите с които се разминавахме, за целия ден бяха 12 и то някои от тях бяха служебни - на пътната служба, поща и т.н. Много ни беше яд, че прехвърлиха повече от 10. 

 

 

Въобще, мисля че на този ден асфалтов път би изглеждал като някаква изкуствена притурка, все едно да сложиш климатик на стара селска къща - сигурно създава някакъв комфорт, но е за сметка на чар и атмосфера. А чар и атмосфера брегът на Strandir има с лопата да ги ринеш. Вчерашното посещение на музея на вещерството постави в малко перспектива битът на хората живеещи тук - сред грубата природа, вулканичните сипеи и бруталното време (нещо, което ние като разглезени туристи така и не изпитахме).

 

 

Но да, идеално разбираш защо някой живеещ тук няма да се занимава с писане на комедийни театрални постановки, а вместо това ще е зает с първично оцеляване (до степен изхвърляне на новородени на снега) и самонараняване само и само да умилостиви някаква висша сила. Разбираш го дори от комфорта на слънчево време, летни температури и модерен автомобил. 

 

 

И като заговорихме за вещерство, ето тези изплували дървета са особено любопитни. Във времената, когато дървесината е била кът (което е било до не чак толкова отдавна), докараната от океана дървесина е била изключително ценен ресурс. Проучванията показват, че основната част идва от Сибир, където отсечената дървесина се превозва през реките и явно не всички трупи биват улавяни или от естествени процеси. Всяко дърво пътува около пет години, като за да се запази много голяма част от тези години прекарва в ледено кубче. И до ден днешен дървени трупи се отмиват на брега на Strandir и макар и в днешно време да не са жизненоважни за оцеляването, то навремето са били незаменими. Например осъдените на изгаряне на клада вещери в повечето случаи е трябвало сами да предоставят дървесина за кладата от семейното имане. Как точно е протичал процесът по кладите, Добри беше писал някъде. 

 

Всички табели на...няма как да го кажа нито градчета, нито селца, просто места които маркират наличие на човешка дейност в региона също са от плаваща дървесина и изглеждат страхотно. Къде къде е по-добре така вместо някаква ламарина. Kuvikur беше останки от средновековен пазар, не отидохме до него. 

 

 

 

И така, въртяхме нещо като серпентина из фиордите. Дълъг път по брега, докато стигнем до дъното на фиорда, почти обратен завой и още дълъг път по брега. С всеки следващ оборот пейзажите се променяха и в никакъв случай не бих казал, че са еднообразни. 

 

 

 

 

 

 

Ей това последното е най-лошото като състояние на пътя, което можеш да видиш, на хармоника, на акордеон - ваша воля на какъв музикален инструмент ще го оприличите. Въобще, в дилемата малка или голяма кола, няма правилен и грешен отговор - по-малката е напълно достатъчна, единственото което ще пострада с нея е може би комфорта ви, но в голямата ще пострада джоба. Айде стига толкова с тия черни пътища, вижте какви гледки има наоколо. 

 

 

 

А ето и част от местните обитатели.

 

 

Овчици и агънца кротко си пасяха около пътя, без да има нито помен от куче, овчар или дори ферма наоколо. В повечето случаи не изглеждаха и особено притеснени от нашето присъствие. На следващия ден щяхме да разберем от Генка, че както и при конете, тази свобода на животните е едно най-ценните качества обуславяща високото качество на производните от кожата и месото. Тук животните не се стресират с кучета и остени, навирани по стотици в малки пространства. Просто си пасат. Как ги събират собствениците не знам, явно някак успяват да се справят. 

 

Стигаме и до първото що годе урбанизирано местенце - хотел Djupavik. Тук са и сградите на изоставената фабрика за херинга, която е била много активна преди 50-60 години, но с намаляването на херингата във фиорда, постепенно спира работа и запада. Остава само хотелът в близост, който организира турове из ръждясалите производствени мощности. С малко изпуснахме тура (не бях сигурен дали още вървят толкова рано през лятото така и така), но погледнахме през прозорците и задоволихме любопитството. За вас остава да поразгледате отвън. 

 

 

 

 

 

 

Самият хотел беше доста специфично изглеждащо място. Ако си представите, че преди 20-30-40 години някъде времето е замръзнало и единственото движение е тиктакане на стенен часовник, мисля че горе-долу ще получите този хотел. Имаше вътре група възрастни туристи, които довършваха закуската, 2 мързеливи кучета, една дама, която плетеше в една от стаичките на ресторанта (по-скоро хола, силно казано ресторант) и вероятно ако отидем утре все още ще са там - непомръдващите кучета и дамата, която плете. Групата туристи сигурно ще е само малко по-различна. Декорът се допълваше от много исторически снимки по стените и кутии с много бордови игри и пъзели. И тишина, която можеш да я срежеш с нож, може би само водопадът от външната страна да нарушава тази идилия. Много привлекателно по странен начин място, много дейвид линчовско. Не съм сигурен дали не направихме грешка че не спахме тук, но планът ни щеше да пострада. 

 

 

Попитахме дали може да седнем да пием кафе и чай, едно момиче което отговаряше за всичко и се тюхкаше в кухнята сигурно с предстоящия обяд ни кимна утвърдително, сякаш забелязах и леко недоумение във въпроса ни, един вид "ама що за глупости питате". Посочи ни къде бяха термосът с кафето, топлата вода и пакетчетата чай и това беше. Почувствах се задължен да кажа, че не сме гости на хотела, нали да не стане така че използваме на аванта нещо, на което нямаме право. Все едно пък имаше как да не знае, че не сме гости, хотелът я има, я няма 10 стаи. Тя само кимна с глава. 

 

 

След като пихме по едно кафе и чай продължихме по пътя си с установения ритъм - дълга права по брега на фиорд, обратен завой, отново дълга права по брега на фиорд. 

 

 

Стигнахме и до края. Или поне до там, до където стигаше пътя. Тук на плажа имаше една скала с интересна история.

 

 

Легендата разказва, че първите, които са се покатерили на този камъняк са оставили подарък за следващите след тях. И така е нещо като традиция, който се изкатери горе да взима подаръка за себе си и да остава за следващия. Снимката може да е малко подлъгваща - скалата е доста висока и необезопасена, катеренето по нея е само за професионалисти. 

 

Тук е и басейнът Krossneslaug - диамантът в короната на Strandir. От въодушевление и мерак, чак забравих да снимам, та ще се задоволите с уикипедийски снимки. 

 

 

На мен поне ми трябваха потвърждения, че правилно разбирам от няколко различни източника, защото просто нещо такова не се вписва в моя мироглед. Да - това е басейн на брега на морето/океана. Да, по средата на нищото е, на час и половина - два каране по черен път от най-близкото официално място с повече от 100-ина жители. С топла геотермална вода, има и джакузи в единия ъгъл. Да, хора почти няма, първият половин час бяхме абсолютно сами, чак после дойдоха още 2-3 коли. Да, съблекалните са чисти и баните са заредени с шампоан и душ гел. И да, няма персонал, парите се оставят в една пощенска кутия, пише каква е препоръчаната сума - 700 крони (около 5 евро), нищо не ти пречи да оставиш колкото поискаш. Странно и интересно място, въобще невписващо се в експлоататорския ни манталитет. Такива басейнчета из фиордите (а и из цяла Исландия) има доста, но сякаш това най-много въплатява в себе си точно отделечеността от цивилизацията с красотата на природата. За това ти казах, че ако можете да отделите ден за Strandir се кара до тук, няма как да стигнеш по средата - не се ли топнеш в басейна все едно си изживял маршрута на 50%.

 

Потеглихме и по обратния път. Небето вече се беше съвсем изчистило и даваше възможност за по-красиви снимки, но бяхме вече напълнили очите, а и един час в топъл басейн определено дават отражение на енергийните ни нива. Все пак:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И обратно в цивилизацията на асфалта. 

 

 

 

Мислех да си го пазя за заключение в края на разказа, но ще давам тук, защото ми се струва най-подходящо. Много се говори до какво води свръх туризма в Исландия и според мен повечето теми сякаш пропускат най-същественото, което изпитах тук. 

 

Да, има навалица по основни забележителности по южния бряг и golden circle. Ама това ли е най-големия проблем? Че на снимката ви от Skogarfoss и Rejnisfjara ще има 60-70 човека, а не 10. В допълнение, инфраструктурата мисля, че все още издържа прилично. Че по път 1 ще се разминете с 50 коли и 10 автобуса, вместо с 5 коли и 2 автобуса както е било преди - не е голяма разлика. Свръхтуризъм все още е много различно понятие тук и например във Венеция. А и природата не я мислете - тя периодично напомня тук кой точно е шефът. 

 

Истината е че големите поражения стават на много по-фино и на неусетно ниво. С много туристи изчезва невинността на Исландия. Тази невинност, която по южния бряг е изчезнала, но все още се среща в изолирани местенца като Северните Фиорди. На едното място растат платени паркинги, надписи NO ENTRY! PRIVATE PROPERTY! (защо ли са предимно на английски?), докато на другото няма проблем да влезеш и да пиеш безплатен чай и кафе в хотел. На едното място цената за вход на Синята Лагуна расте със зимбабвийски темпове на инфланция, на другото можеш да се топнеш в идиличен и перфектно поддържан топъл басейн на брега на океана, пък колкото оставиш в кутията оставиш. 

 

Втория тип места са тези, които ще изчезнат с наплива на туристи и това ще бъде невъзвратимо. И това е истинския проблем, а не тълпата на снимките на гейзера. Нашето мислене вече е изкривено и за нас спасение няма, но заразата ще напъпли и такива неимунизирани от днешната световна действителност места. На нас първата ни работа като видим свободнопасящи агънца и овце е да си помислим - ама какво ги пази тях, някой няма ли да ги открадне? Като влезем в хотел сме длъжни няколко пъти да потвърдим, че можем да си сипем без да сме гости и без да плащаме. А като се топнем в басейн се чудим дали пък ако не оставим нищо някой ще ни се засегне и ще забележи. Съмнявам се някой от четящите темата да краде овце, да гледа да мине аванта с кафето и ще си излезе ако е платено, или няма да остави пари за басейна, но също така се съмнявам и че много трудно може да се отскубнем от вродената ни недоверчивост, шлифована от постоянните измами, които ни дебнат на всеки ъгъл в ежедневието ни и тя ще продължи да ни държи гарда високо вдигнат, защото абе няма как да няма уловка, бе!

 

Което е голямата мъка, защото Исландия е едно от малкото останали места, където съвсем спокойно можеш да си позволиш да си свалиш гарда и уловка няма. Или поне на места като Западните Фиорди. Южния бряг сякаш вече е загубена кауза. И е въпрос на време исландците да се адаптират към подобно мислене. Дали в хотела кафето и чаят ще са безплатни, ако освен 10-те коли на ден спират и три автобуса? Дали няма да се наложи да се сложи спасител и касиер на басейна, ако трафикът там е стотици дневно, дали препоръчителната цена няма да скочи и тя тройно за броени години както на синята лагуна? Надписите NO ENTRY! PRIVATE PROPERTY! по южния бряг вече показват каква е посоката. 

 

И ако мога да резюмирам хвърчащите си мисли от последните няколко параграфа, ето една снимка от фейсбук страницата на едно от басейнчетата с пощенска кутия за доброволни дарения:

 

 

Няма да я анализирам снимката, оставям изводите за вас, мисля че са достатъчно красноречиви. Текстът между другото гласи, че кутията е била празна, така че тарикатът нищо не е взел. Много горчиво удовлетворение. 

 

Редактирано 22 юли, 2019 от Георги

[Георги]

Ден 2 е в предишното мнение. Дълга история защо така се получи, но скролнете малко нагоре и четете 🙂

[ven62]

На ‎4‎.‎7‎.‎2019‎ г. в 19:58, Георги каза:

...

 

Което е голямата мъка, защото Исландия е едно от малкото останали места, където съвсем спокойно можеш да си позволиш да си свалиш гарда и уловка няма. Или поне на места като Западните Фиорди. Южния бряг сякаш вече е загубена кауза. И е въпрос на време исландците да се адаптират към подобно мислене. Дали в хотела кафето и чаят ще са безплатни, ако освен 10-те коли на ден спират и три автобуса? Дали няма да се наложи да се сложи спасител и касиер на басейна, ако трафикът там е стотици дневно, дали препоръчителната цена няма да скочи и тя тройно за броени години както на синята лагуна? Надписите NO ENTRY! PRIVATE PROPERTY! по южния бряг вече показват каква е посоката. 

...

В тази връзка се сещам за супермаркетите AH (знаеш, едни от най-разпространените в Нидерландия)

Преди години почти във всички имаше безплатна кафе машина и клиентите на магазина (предимно холандски пенсионери) можеха да изпият по кафе/чай и да побъбрят за социални контакти със себеподобните си.

Сега е рядкост да се намери магазин с подобен кафе автомат. А там където все още  намира - цената е 20/50 цента - Да, символична е, но все пак не е безплатно.

 

На това някои му викат - глобализация, мултикултурно обшество, ...

Абе прогрес...

[DenitsaS]

На 4.07.2019 г. в 17:58, Георги каза:

Овчици и агънца кротко си пасяха около пътя, без да има нито помен от куче, овчар или дори ферма наоколо. В повечето случаи не изглеждаха и особено притеснени от нашето присъствие. На следващия ден щяхме да разберем от Генка, че както и при конете, тази свобода на животните е едно най-ценните качества обуславяща високото качество на производните от кожата и месото. Тук животните не се стресират с кучета и остени, навирани по стотици в малки пространства. Просто си пасат. Как ги събират собствениците не знам, явно някак успяват да се справят. 

Да, САЩ са им основен пазар за износ на агнешко, доста скъпо се продава там. А за събирането - като започне да застудява през септември всички фермери излизат да събират овцете и няма значение кои на кого са, всеки помага на съседа. През първата седмица успяват да намерят 70 % от стадото, а през втората седмица поне още 20-25 %. Има изгубени овце, но тъй като няма какво да ги нападне и изяде, единствената заплаха за тях е липсата на паша или много лошо време. Казаха ми, че в последните години фермерите започнали да използват дронове и така намират почти всички, предполагам, че в миналото е имало повече изгубени овце. А после се вкарват в специално ограждение като това и всеки фермер си познава и взима неговите овце според маркировката: 

 

[Добри]

На 4.07.2019 г. в 19:58, Георги каза:

Ето и маршрутът за ден 2:

...

Много хубаво описание и снимки. Браво. Споделям всяка дума, която си написал.

 

Ценно наблюдение, което и самите исландци разбират. Коренът е в дивото, акцентът винаги е бил оцеляването, не в алчността. Човечността се обостря там, там е гена на нацията, топлината и споделената храна, къща, животни, басейнче, гостоприемство. Уви, бизнесът на 21 век си има по-различна идея. И макар урегулиран с рестрикции, кара държавата към други ценности. И тия два свята сега са нон-стоп на нож. Ето, дъщерята на Алда Сигмундотир, Алдиис Амах Хамилтон, която лично поздравих, тази година стана олицетворение на Исландия - Fjallkona. И веднага след като я избраха, се почна една яростна дискусия как така за пръв път момиче с неисландски корени и фамилия става олицитворение на Исландия. Самите исландци се хващат за гушите по тази тема. Загубването на частиците автентична Исландия. И как така едни стари ценности и места умират, сливат се с модерния свят и всичко като традиция и култура загива, а спечелените пари не водят до по-добро. Същото, с пълна сила, се разиграва и на фронта за природа и местата по Западните фиорди, макар и видно да се удържа фронта там все още. Но това си е много генерален въпрос за цялата ни планета (иронично- включително и за нас като подстрекатели и вдъхновители на туризма). Просто имаме късмета в тоя кратък преходен момент, затоплящият се климат и наглият бизнес все още да не са унищожили докрай всички перли. И можем да си напълним тук-таме душичките и направим необходимите изводи, както ти чудесно си го сторил по-горе. Но ще става все по-скъпо, все по-трудно и все по-изчезващо всичко това.

[Георги]

 

На 23.05.2019 г. в 7:48, Георги каза:

Ден 3. Холмавик - Судавик. Спане в Судавик

 

Това беше маршрутът за ден 3: 

 

 

И него го изпълнихме с почти хирургична точност. От червените ръкавчета се качихме само до Bolungarvik, но беше достатъчно. Там видяхме и полярна лисица, но всичко по реда си. 

 

И този ден започна с перфектно време, абсолютно никакъв вятър и гладки като огледала водни повърхности и околни сипеи. Въобще, има един такъв определен момент, в който фотографската композиция става много предизвикателна, поне за мен. Не знаеш къде, какво и как да го снимаш. Мозъкът ти е погълнал цялата 360 градуса панорама около теб и трудно преценяваш кое точно квадратче си заслужава да се снима, а ако гледаш да хванеш всичко дали пък няма да е много дребно. Абе излишно философтване.

 

 

 

 

Стигнахме и до предвиденото място за кратка почивка: https://www.facebook.com/litlibaer/ 

 

 

Чудесно е за сутрешна минизакуска-обяд като се препоръчва да си вземете комбинация кафе или чай с гофрета, струват 1400 крони или около 10 евро. Сетих се как един приятел габровец ми разказваше навремето за тяхната местна кръчма, в която ракия със зелева салата струвало 60 стотинки и никой не знаел колко струват поотделно. И тук така, влизате и пиете кафе с гофрета. Самата къщичка освен кафе е и нещо като мини музей със снимки и история на хората, които са живели в нея и т.н. 

 

Другата причина, заради която си заслужава да спрете е тюленската колония отвъд пътя. Там си има и специален паркинг, а да се разходиш до наблюдателната точка е не повече от 2-3 минути. Любезни хора бяха оставили един бинокъл, който да вземеш за да гледаш тюлените и после да оставиш за другите. Следвайки мисълта ми от предишния ден, на колко места в добре утъпкани туристически маршрути ще видиш свободностоящ бинокъл за наблюдение и никой предприемчив ум няма да сложи от тези машинки с монетите?

 

 

Нещо май в един момент им привлякохме вниманието, та всички се опулиха в нас. 

 

 

Продължихме в посока Судавик и точно преди ръкава на градчето имаше много добра наблюдателна точка с тия вълшебни 360 градусови гледки, които трудно ги композирам. 

 

 

 

 

Градчето Судавик е има няма няколко стотин жители и то в ниската част на стотиците. Вижда се отсреща, ще забележите че е малко разделено на 2:

 

 

Дясната е частта, в която се е живяло преди. Стария Судавик, ако щете. Сега, постойките там се използват само лятото. Целия град се е преместил няколко стотин метра вляво. А причината е една лавина паднала в жестока зима преди около 20 години и е ударила общо взето по средата - там където в момента няма нищо. 14 души са загинали, доста от тях деца, цели семейства. Времето е било ужасно, цяла нощ не е могла да дойде помощ от Исафьордур, въпреки че говорим за град, който буквално е зад завоя. 

 

https://icelandmag.is/article/today-marks-20-years-avalanche-hit-sudavik-killing-14-people

 

Иначе Судавик е най-известен с центъра си за изследване на полярните лисици. Много любопитни животинки, които си сменят козината от светла към тъмна два пъти годишно, приспособени са да оцеляват в зверските зимни студове и не са особено обичани от местните фермери, защото се случва да атакуват овцете им. А самата атака може да е много коравосърдечна - просто ги драскат по носовете, от там нататък теква кръв, което или задушава овцата или не и дава да се храни, губи ми се малко от историята. Но крайният резултат е ясен - доста бавна и мъчителна смърт за животното.

 

В центъра има и две лисички, които се отглеждат от малки там и са свикнали с хората. Беше периодът на смяна на козината, което ги правеше доста любопитни от биологична гледна точка, но не особено привлекателни от фотографска. Абе с две думи - доста проскубани бяха!

 

 

 

 

 

 

Вече се бяхме видяли с Генка, тя също преди време е работила в центъра за лисици. Попитахме я как и дали може да ги видим в дивото, понеже ни е много мерак, отговорът беше, че като спреш да ги търсиш, най-вероятно ще ги видиш. Е, след като ги видяхме в малко зоопаркови условия в центъра, решихме че ще спрем да ги търсим така и така.

 

Насочихме се дружно към Bolungarvik - едно градче наблизо, до което можеш да се изкачиш до една радарна станция с чудесна гледка при хубаво време. А както споменах, времето беше чудесно! На изкачването изведнъж на 10-ина метра пред колата видяхме нещо кафеникаво, бежово ръждиво, куче ли е това? Не, лисица! В крайна сметка точно така се получи - видяхме я в дивото, когато спряхме да гледаме. Снимка няма, шмугна се из камъните преди въобще да можем да реагираме. 

 

За съжаление същата стратегия въобще не сработи с китовете. Водната повърхност наистина беше като тепсия, би трябвало да можеш да видиш най-малкото фонтанчето, когато се приближат до повърхността да издишат, ама уви. Гледахме си водата, говорехме си, че я гледаме ама не искаме да гледаме китове само и само за да видим някой - не се получи! Гледките - отново панорамни, мащабни и всеобхващащи, включително към резервата Hornstrandir, който май ще си остане никога недостижима обетована земя за мен. 

 

 

 

 

 

 

 

Легендите разказват, че при хубаво време можело да се види чак Гренландия. Няма такъв шанс, както ни разясниха табелите горе. Гренландия е толкова далеч, че дори хипотетично очите ти да могат да метнат до там, то кривината на земята я крие. 

 

Слезнахме пак в ниското, ето една обзорна снимка на Bolungarvik. Ако се вгледате внимателно ще забележите и антилавинните прегради над градчето:

 

 

Последните атракции за деня бяха един морски фар и близко до него нещо като мини рибарско музейче. Музейчето беше затворило беше, но не е голяма загуба, интересните неща така и така са по-скоро отвън. 

 

 

 

Най-любопитна за мен беше постройката вдясно, която е сушилня за риба. Подобни се използват и до ден днешен. Рибата се нанизва през устата на колове или се връзва да виси. Останалото го прави почти константния вятър тук. 

 

 

За десерт направихме и един бърз тегел из Исафйордур, малко да напазаруваме и колкото да кажем че сме минали от там. Столицата на Западните Фиорди си е истински мегаполис с невероятните 2-3000 жители. Тук е концентрирана цялата по-специфична инфраструктура - университет, гимназия, болници, магазини, спортни центрове. 

 

 

Стана си време за вечеря и се прибрахме вкъщи или по-коректно е да кажа на гости на Генка. Гостуването на непознат човек винаги може да е малко нож с две остриета, особено ако не сте най-екстровертните личности на света, силно е възможно след първоначалното изчерпване на малките теми за разговор изведнъж да се окажеш по средата на тягостно мълчание и и да се почувстваш по-измъчван от клета овца с разкървен нос.

 

Нищо подобно не се случи тук, докато се усетим, вечерта премина в пушена сьомга с уиски, бяла риба сготвена по два различни начина и много, много разговори. За българите, които са се преместили в Исландия - какво им харесва, какво не им харесва, за младите исландци, които са демотивирани и има дори такива, които не продължават след осми клас, за работата в рибната индустрия като цяло, за предизвикателствата да се преместиш с малко дете в толкова малък град при положение, че си свикнал на денонощни аптеки, бърза помощ и телефон 112, а тук най-близката болница не ти е съвсем под ръка, за постоянната битка на малките градчета да си извоюват тунели, защото зимата движението е кошмар, за цялата мания по исландския футболен отбор, допълнително засилена от това, че на практика всеки там има лична връзка с някой от футболистите, пък дори да е тип "на съседката дъщерята е женена за брата на едно от момчетата", за живота в малкото градче, където няма значение, че току що си минал курс по детска педагогика за работа в детска градина, веднага заминаваш на такъв по счетоводство, защото на кмета му трябва счетоводител в момента, а детски учителки си има, за комуникацията между българин и исландец без да имат общ език като пресечна точка, за това че както често се случва местните жители може да са обиколили по-малко туристически забележителности от теб, за шокът който настава, когато от круизните кораби се изсипят повече пътници, от колкото са жителите на градчето и хитрите овчарски приоми на водачите да ги контролират, за процеса на урбанизация в посока Рейкявик и много, много други. 

 

Не знам, гледам да си меря приказките, за да не се окаже, че пиша "ето, ходете на гости на Генка, ще ви приюти, почерпи, сготви и в крайна сметка ще си тръгнете с повече подаръци от колкото сте дошли", защото ми звучи малко грубо. Генка и семейството ѝ не са нито шофьора Буда от Бали, нито Ахмед от Йордания да си изкарва прехраната с това и колкото магеланци повече, толкова по-добре. Но не знам по какъв друг начин да изкажа благодарност за цялата тая вечер, хубавите разговори и полезните и интересни неща, които научихме. Тази вечер ни беше перфектно разчупване на монотонността измежду 4 дни на постоянно шофиране и никакви социални контакти и определено имахме нужда и от подобен привкус в това доста изолирано пътуване. 

 

 

 

[digitalpr]

Имам върпос. Където (ако) не можеш да платиш с карта, можеш ли да палтиш с Евро или трябва да имаш крони?

[Георги]

преди 8 часа, digitalpr каза:

Имам върпос. Където (ако) не можеш да платиш с карта, можеш ли да палтиш с Евро или трябва да имаш крони?

Крони. Не съм видял някъде да пише цени в евро, а и нали се сещаш че там където не можеш да платиш с карта едва ли си близо до чейндж бюро 🙂

 

 

[Брани]

На 4.07.2019 г. в 19:58, Георги каза:

Например осъдените на изгаряне на клада вещери в повечето случаи е трябвало сами да предоставят дървесина за кладата от семейното имане.

Ето така се прави едновременно устойчива икономика и успешно местно самоуправление. Макар, че малко ми навява асоциации с оня виц за небезизвестната ламя Спаска - "Може ли да не идвам?" - "Мооооже!" 🙂

[Гост]

@Георги Благодаря за чудния разказ! 

 

П.П. Опулиха 🙂 Усмихна ме.

[Брани]

На 28.07.2019 г. в 14:16, Георги каза:

за живота в малкото градче, където няма значение, че току що си минал курс по детска педагогика за работа в детска градина, веднага заминаваш на такъв по счетоводство, защото на кмета му трябва счетоводител в момента, а детски учителки си има

Идеални са за бъдещи марсиански колонисти 🙂

[digitalpr]

Преди 1 час, Георги каза:

Крони. Не съм видял някъде да пише цени в евро, а и нали се сещаш че там където не можеш да платиш с карта едва ли си близо до чейндж бюро 🙂

 

 

Крони къде обменяхте? Тук от лев или там от евро? Другата седмица заминавам.

[Георги]

Преди 1 час, digitalpr каза:

Крони къде обменяхте? Тук от лев или там от евро? Другата седмица заминавам.

Дръпнахме от банкомат там през Revolut. Имаше такса на банкомата, ама когато си в Holmavik голям избор нямаш 🙂 Не съм гледал курсовете много, дърпахме дребна сума така и така. Ние теглихме само за басейнчетата, съвсем спокойно ще се оправиш там и без карта и повечето крони ще си ги върнеш обратно в чейнджа. 

[Аmélie]

Горе-долу колко крони е хубаво да си подготви човек? 

[Георги]

преди 5 часа, Аmélie каза:

Горе-долу колко крони е хубаво да си подготви човек? 

В контекста на темата, в която са ти нужни само за басейнчетата на самообслужване - предвиждаш по 500-600 крони на човек на басейн. В контекста като цяло - не ти трябват въобще. Аз не бих сменил повече от 10-20 евро и съм твърдо убеден, че ще ви останат всичките, ама знам че има някакво спокойствие да има кеш в джоба, колкото и да не е нужен. 

[digitalpr]

Предстои ми една нощувка в къща, където не приемат карти. Искат кеш. Чак странно звучи за там.

 

Между другото, как стои въпроса с роуминга там? Би трябвало да няма надценки и цените да са все едно съм в Италия например. Има ли обхват обаче (особено по фиордите?) и реално може ли да се ползва някакъв интернет из исландия, или трябва да се разчита на WiFi по места?

[Георги]

На 31.07.2019 г. в 18:49, digitalpr каза:

Предстои ми една нощувка в къща, където не приемат карти. Искат кеш. Чак странно звучи за там.

 

Между другото, как стои въпроса с роуминга там? Би трябвало да няма надценки и цените да са все едно съм в Италия например. Има ли обхват обаче (особено по фиордите?) и реално може ли да се ползва някакъв интернет из исландия, или трябва да се разчита на WiFi по места?

Цените на роуминга са европейски и не съм видял проблеми с обхвата. Мисля ,че беше спрял нета на 1-2 места, но е било супер епизодично. А доста поствахме във фейса, а и навигация ползвахме 🙂

[Георги]

На 23.05.2019 г. в 9:35, Георги каза:

Ден 4. Судавик - Bjarakholt. Спане в Guesthouse Bjarakholt.

 

 

Безспорно беше най-дългия ден, но и най-уморителния - не само като шофиране, а и от гледки и преживявания, които те пълнят и в един момент те пренасищат. Направо да почвам със спойлерите - мисля че фиордът преди водопада Dynjandi и самия водопад са най-красивото нещо от Западните Фиорди. Частта ето тук:

 

 

Ще забележите също така, че това е общо взето и най-отдалечената точка от където и да им заходите на фиордите. Сякаш са правени от дизайнера на магазините на ИКЕА - за да стигнеш до най-интересното задължително трябва да обиколиш всичко останало. Което като цяло е хубаво, защото фиордите не са one trick pony и да видиш само водопада и да си тръгнеш, така че заигравката с целия път до кулминацията си заслужава. Но всичко по реда си. 

 

Започваме с още един изглед към местния мегаполис Исафьордур и пистата на летището му.

 

 

 

Два пъти дневно идват самолетчета от Рейкявик, което съкращава пътя от няколко часа на едва 30 минути. Цените на тези полети не са нещо нереално между другото, гледах за под 100 евро на посока, но трудно се навързва логистиката с колата под наем, може би става да летиш двупосочно и да наемеш колата в Исафьордур, но такъв план беше прекалено екзотичен за нас. Сигурен съм, че при хубаво време гледките отгоре ще са феноменални. На такива маниаци като @makler им пожелавам някой ден да се доберат до това летище. 

 

След Исафьордур лека полека навлизаме в планината. Тук може да се измъкнеш от гледки на водна повърхност:

 

 

Но не за дълго. 

 

 

 

 

 

Ето и отново малко от местната любопитна фауна. Не знам как да чета тия погледи в очите на животните, дали ние сме им интересни както те на нас или са просто "оф поредните дебили, дето все едно не са виждали овци и кози".

 

 

Достигаме и въпросната ми най-любима отсечка, спомената по-горе. Широка панорама, гладка синя повърхност и безкрайни прорязани скали по брега, сякаш някой го е домързяло да прави нещо разнообразно и просто е копи/пейстнал първата от тях по цялото протежение на брега на фиорда. 

 

 

 

Може би щяхме да се полюбуваме по-дълго тук, но този бряг беше зона на гнездене на Atlantic Tern, ей тази гадина:

 

Common Tern by U.S. Fish and Wildlife Service Northeast Region, on Flickr

 

Изключително кресливи птици и много агресивни, включително към хора, особено когато става въпрос за опазване на гнездата им по време на мътене. А ние общо взето покривахме всички зони - беше времето за мътене, там имаше гнезда и бяхме хора. Някой може да погледне пренебрежително на заплахата от агресивни птици, но да ви кажа доста хичкоковско беше, когато едно такова пиле беше зависнало метър и половина над главата на Таня и крещеше пронизително. Казах и да се прибира в колата и се опитах да изглеждам по-куул, че нищо сериозно не се е случило, ама си беше доста стряскащо. 

 

Стигаме и до Dynjandi. Не е нито най-големия, нито най-пълноводния, нито най-красивия, нито водопадът, до който можеш да се приближиш най-близо. Но вземайки всички фактори предвид във въображаема точкова система е силно вероятно да е на първо място. Т.е. може да не е най-най по никой параграф, но е доста голям, пълноводен, красив и можеш да го пипнеш. 

 

 

Изкачването до него е лесно и няма да ви донесе планинарски точки, но пътьом минавате през още няколко малки водопадчета, а гледките от там са...ще почна да се повтарям сигурно с епитетите. 

 

 

 

Продължихме си по пътя и хоп още една колония любопитни тюленчета. Поне те отстрамиха темерутите китове, които така и не ни се показаха въпреки перфектните условия. 

 

 

И още крайпътни дъвки за окото. 

 

 

А това беше друго, сравнително малко водопадче. 

 

 

Интересното в тази снимка, ако се вгледате внимателно е пичът с червени боксерки долу вляво, който явно имаше намерение да поплува под водопада. Времето беше наистина много приятно и слънчево, но се съмнявам водата да е била с температура повече от 5-6 градуса. Не останахме да му гледаме сеира. Човек има право да е щур колкото си иска без двойка скучни задръстеняци да го зяпат любопитно. 

 

Бяхме понапреднали с времето, но не бързахме за никъде, а и при безкрайния ден графикът не е чак толкова важен. Точно за това реших да се отбием по едно черно пътче от Bildadalur към Selardalur. Има там някакъв музей на морските чудовища, видя ми се страшно кичозен за да спираме, никога не съм бил фен на музеите, но поне да има някаква доза автентичност, а не да е просто нещо си, на което лепваш етикета музей само за да събираш пари за билети. Както и да е. Нямах никаква информация за това пътче, просто предишния ден докато прехвърлях по диагонал един блог с разказ от фиордите, авторът беше отбелязал че този път му е бил най-приятната изненада. Снимки нямаше. Реших, че само на база на това твърдение да се отбием все пак за половин-един час. И изведнъж...се оказахме на Карибите. 

 

 

Перфектен жълт пясък, тюркоазено синя вода. 

 

 

 

 

Хич не беше студена между другото, оня с червените боксерки може да не е бил чак толкова луд! Но мястото наистина те караше да си помислиш да съблечеш полара и да се пльоснеш на една хавлия. Единственото, което ни спираше, е че нямахме мента с мляко в колата, а и заснежените върхове, които в комбинация с жълтия пясък създаваха перфектен пейзажен фюжън, все пак напомняха, че не си на Барбадос. 

 

 

 

Между другото, лавандулата, мечтата на всеки пишман фотограф, точно беше цъфнала и имаше цели склонове в лилав отенък. Беше малко рехавичка, но се открояваше значително на като цяло по-бледата и монохромна исландска палитра. Исландия е най-красивата държава, която съм виждал, но не очаквайте някакъв шарен букет от цветове. Тук природата е с изглед на Даниел Крейг в спретнат Джеймс Бонд костюм, а не Джим Кери в хавайска ризка. 

 

 

 

Достигнахме и до Latrabjarg. Идвайки за първи път в Исландия през лятото почти не бях виждал птици, бях само чел за тях. И някак си представях, че пъфините (кайри) ще се прескачат около мен още с кацането на летището. Истината е, че те си кютат в дупки в скалите на специални места с широк достъп до океана. Няма да ги видите случайно докато си карате в някой затънтен фиорд или вътрешността на страната, ще трябва да положите усилия за да стигнете до някое от специалните места. Latrabjarg е такова място. Грубо си го представете като смесица между нос Калиакра и Скалите на Мохер в Ирландия. Висока, почти отвесна пореста скала с перфектен достъп от океана. Чудесно място за снасяне на яйца и отглеждане на малки. 

 

 

ОК, дори да не ги бяхме видели пъфините да пресичат като квачки пътя преди това, тук нямаше как да не видим, нали? Пристигайки на мястото веднага разбрах, че няма да е толкова лесно. Защото птичките макар и да се врат из дупките на скалата ти като цяло нямаш видимост там, а и предупредителните знаци ти обясняват дори да не си помислиш да се доближаваш до ръба, точно поради дупките чрез които същите тези птички са подкопали повърхността и са направили скрити капани. Добавете и щипка нерационален страх на спътницата ви и изведнъж се оказва, че вървите на поляна и без кьорав пъфин да се вижда по нея и просто разчитате, че някой от тях ще е достатъчно любопитен да се покаже. 

 

Възползвайки се от малко чупки в скалата можеше да се видят малки части от вертикалния и профил, но пъфини - йок. Беше пълно с ония агресивните споменати по-горе, но исландския символ нещо липсваше. Започнаха леееки студени тръпки да се прокрадват по гърба ми, че мисия пъфин е на път да претърпи грандиозен провал. Не съм имал каръка да изпитам какво е да дойдеш зимата и да не видиш северното сияние, но предполагам е нещо такова. Някаква подобна на моята емоция се четеше и в очите на околните помъкнали тежки базуки да снимат пилетата, които просто ги нямаше. Една азиатка дори си направи нещо като гюме и чучна там да чака, явно искаше пъфина да дойде собственоръчно да и кацне на Канон-а. 

 

В това леко вяло и леко изнервено настроение, в което всеки отчаяно спечелен от мен сантиметър видимост към скалата повишаваше ужасът в очите на Таня, че ей сега ще се пребия в пропастта, въпреки че бях поне на метър от обезопасителните въжета, изведнъж видяхме някакво струпване от три-четири човека да сочат нещо. 

 

 

Е, отметнахме както се казва. Но освен отмятане за друго не ставаше, снимката е правена с максимален зум, а самите пъфини са доста дребни пилета, по една педя иди-дойди. И макар, че си се броеше, общо взето приличаше на първото ми виждане на северното сияние, което продължи едва няколко секунди - видял си го, има такова пиле, ама си си останал гладен за още. Да отбележа, че всичкото това нещо се развива на връщане - качили сме се до най-далечната точка на скалата, която мислехме да видим и вече се прибираме обратно към колата, кажи-речи 80% от възможностите са изчерпани, а сме видели само едно пиле както се вижда катедралата Невски от Копитото. 

 

Малко по-надолу имаше още едно, ама се криеше. Започнах да дебна, отчаяно да щракам с камерата, аха да успея да хвана все пак някой читав кадър, нещо там крилце, крак, човка да стърчи, ама уви.

 

 

 

 

Все пак явно в даден момент пъфинът правилно реши, че е исландски посланик и не може току-така да се излага пред чужденците, какво ще кажат за Исландия после, и подаде смело глава в цял профил.

 

 

Реши че си е изпълнил служебните задължения и се шмугна обратно в дупката. Докато го чакахме 2-3ма човека да излезе отново от малко по-долу дойде друг човек и каза, че ееето е там е излезнал един в пълната му красота и да не го чакаме тоя срамежливия пак да се показва. И вярно, беше си се чучнал на скалата и хич не му пукаше. 

 

 

Тук вече си направихме фотосесията точно както си я представях, явно този господин (или госпожа) хич не му/и пречехме и можеше да си снимаме и зяпаме колкото си искаме. Не е да сме му/и били интересни, все едно не съществувахме. 

 

 

 

 

 

 

Еми туй-то. Една от първите ми исландски мисии започнала преди 8 години, най-накрая се увенча с успех от четвърти опит. Не че предишните три опита имаше теория да се изпълни успешно, но все пак!

 

(Пред)последната забележителност за деня беше червения плаж. Както казах в началото, беше ми много любопитно дали наистина е червен, дали реалността ще е като половината снимки, на които мястото изглежда извънземно красиво или ще е като кално гьолче както изглежда на другата половина. Ами истината, е че и двете! Гледките от върха към плажа определено бяха величествени и космическо неестествени, особено с по-червеникавата светлина в късния следобед цветът на плажа наистина изпъкваше. Само че пътят беше толкова стръмен и толкова завойчест, че спирането за снимки, когато човекът до теб изпитва ужас от необезопасни с мантинели черни, стръмни пътища беше противопоказно. Специално ми беше отбелязано - "като си пишеш разказа после, специално да споменеш, че пътят към този плаж не е за хора със страх от височини, чу ли ме? ". Ето, хъката-мъката, отбелязвам го.

 

А пък като слезеш долу, вече е зоната на другата половина снимки, където мястото е по-скоро кално и неприятно.

 

 

Ами това е. Придвижихме се към фермичката по средата на нищото, където щяхме да нощуваме, която разполагаше с топло гьолче от другата страна на пътя. Много забавен исландец беше този, който ни настани, но от този тип забавност, който трудно се предава в писмен вид. Страхотен кеф е гьолчето, но продължава, докато не ти стане леко хладно и веднъж влезнал почваш да се чудиш как ще излезнеш без да замръзнеш. Това беше към 11 вечерта. 

 

 

Добре че имах малко здрав разум и въпреки дистанцията от 30-40м, все пак бяхме отишли до там с колата, защото иначе тези 40м щяха да са като арктически преход после за нас на връщане.

 

Ами толкова от безспорно най-дългия ден. Като казах ден, вече от 4 дни не бяхме виждали вечерна тъмница и усещането от това е много странно! Много ми се щеше да видя как изглеждат нещата в 2-3 сутринта, но след такива обиколки си лягахме смачкани общо взето рано. Все пак тази последна "нощ" нещо по едно време се разбудих и реших да снимам. Сега виждам, часът на снимката че е от 00:30, слънцето леко е изчезнало зад планините, но за нощ и дума не може да става въпрос. 

 

 

Може да се каже, че обиколката ни из фиордите приключи. Утре потегляме обратно към Рейкявик.