дневник По чукарите в Мадейра

[Lindt]

От години искам да отида на Мадейра. Защото е вечнозелена и обичам пролетта, защото е островът на цветята, защото е португалска територия и предоставя чудесни възможности за планински преходи. 

Имах едно наум от пътуването на Поли преди години, че не е толкова топло, колкото звучи в гръмките описания "almost perfect climate", но и не планирах да ходя по къси панталонки и сандали, така че това не ме плашеше. Нямах и никакъв интерес към басейни, плажове и заливи и 18 градуса ме устройваха. 

 

Островът се оказа точно това, което Жижо очакваше и той е очарован. За съжаление не покри и моите пролетни очаквания и цветни представи, така че аз просто го харесвам, но не съм впечатлена. Имайте предвид това, ако ще четете целия разказ. Търсих обяснение на това усещане 2 седмици и вече знам, че аз просто не трябваше да ходя през май. 

Всъщност в самолета четох "празни мисли на един празен човек" и освен, че хихиках като умопобъркана, се чудех над мислите, че ценим вечнозелените растения не през пролетта, когато всичко цъфти и се събужда, не през лятото, когато тревата ни стига до кръста и небето е ярко и синьо, не през есента, когато всички дървета са пламнали в топли оттенъци, а само зимата. Забелязваме когато единствената зеленина е заслуга на неугледните дървета и храсти, носещи дрехата си сезон след сезон, малко опърпани и захабени от дългата употреба. И само тогава истински я обичаме и сме й благодарни. 

 

Та така де, Мадейра е вечнозелена в по-голямата си част. Из градовете гордо цъфтят Джакаранда и Цезалпиня, а по хълмовете е пълно с весели жълти храстчета. Но на мен това не ми стигаше - аз мечтаех за вишните и магнолиите в Англия, аромата на жасмина и цъфтящите цитруси по цялото Средиземноморие. За майските дъбове, липи и явори в България. За избухващите бугенвилии и рододендрони в Гърция. Абе ясно е накъде бия, Мадейра не е едно голямо Капри, населено от португалци, а си е Мадейра. И е красива по различен начин.  

 

Хората в Португалия, къщите им и храната бяха далеч по-впечатляващи за мен от "цветята". И заради тях и изключително разнообразните пътеки, по които минахме, мога да кажа, че имахме страхотно пътуване. 

 

Черновата на програмата ни беше 4 дни преходи, 1 ден селца и гледки, 1 ден градини във Фуншал и няколко вечери за цветя, паради и графити за разкош. Организирането с обществен транспорт. Получи се нещо по-друго. Жижо ще се включва в края или в началото на всеки от дните, защото островът според нас е основно за планинари и трябва да попълним белите места в магеланци за това занимание. 

 

[Monika_Koko]

До тук е увода, нали? Очаквам основния разказ с нетърпение.

[master_of_germs]

Много се радвам, че описваш това пътуване. Знаеш, че и на нас ни е мерак от много време и все удряме греда по една или друга причина. Аз мисля, че съм настроен като Жижо, и че "остров на цветята" не му е баш правилният епитет на този остров. Изобщо не мисля за цветята. Мадейра е остров за невероятни пешеходни преходи и точно затова толкова много искам да отида там. 🙂

[Lindt]

Пристигането

 

Първата ни нощувка беше в Машико. Поне така го наричат местните, защото "ch" четат "ш".  На нас Мачико ни звучи по-игриво и така си го запомнихме. Логистично ни беше най-удобно да нощуваме там заради късния полет и близостта до планирания за следващия ден преход. 

Кацнахме нормално, излязохме за 5 минути с помощта на е-паспортите си (в Англия на Жижо никъде не минава) и шофьорът ни ни похвали, че сме най-бързите му клиенти. Той още чувал двигателите на самолета ни, а ние вече сме му в колата 🙂 В интерес на истината съм очарована от шофьорите в Мадейра. Такива едни чисти, културни, честни и любезни хора бяха всички, които видяхме. 

Трансферът ни беше по 6 евро на човек, не чакахме други хора и към 8 вече бяхме в хотелчето си. Нямаше голям избор в Машико и бях леко скептична за избора ни, но се оказа много приятно - Residencial Familia. На втория етаж терасата ни гледаше към залива, пред хотела цъфтяха джакаранди и Жижо беше силно изненадан от съществуването на синьо дърво. Познайте кой изобщо не чете за Южна Африка или Буенос Айрес?  Оставихме си личните карти за заложници, а също и раниците и изхвърчахме да си търсим порто и риба. Всъщност и в хотела ни имаше ресторантче и цените бяха стряскащо ниски, но ние искахме да проучваме. Под стряскащо ниски цени да се разбира, че рибата е по 8-9 евро. А порция риба тон или ципура на тази цена си е почти азиатско ценообразуване според нашия опит. 

Поразтъпкахме се малко и си намерихме заведение с масички на улицата. Стори ни се добра идея и сервитьорката не успя да ни прилъже вътре на топло. През това градче минахме няколко пъти и винаги беше тихо и сухо - тоест без дъжд и вятър. На мен си ми е от любимите - залив с чисто море, красиви улички, хубаво време и зелени склонове от всички страни. 

Момичето, което ни настани, говореше английски, обаче за поръчката изпрати баба си и ние доста се затруднихме. Научих, че рибата на деня е дорада и скептично предположих, че е такава винаги. Но си я поръчах, защото нямаха от препоръчваната черна грозотия, а Жижо си взе рибата тон. С виното беше по-лошо - за разлика от португалците ние нищо не разбираме от вино и след седмица на гости при тях им се доверяваме  за по-лесно. И планирахме да си вземем house wine и те да отговарят, ако е гадно, от името на заведението си. Но нашата баба не знаеше какво е това и ние се оставихме изцяло на нейния избор. Това не е лошо по принцип, но в менюто имаше бутилка за 650 евро и то със сигурност е много хубаво, но се надявахме да не получим именно него. Та неизвестната като вид и цена бутилка ни бе поднесена от момичето, говорещо правилен език. Разсмя се на запитването колко струва и каза, че ще провери. Преди това ни я отвори и ни сипа, а ние и я харесахме. Върна се щастливо да каже, че е 20 евро и ние вече спокойно се насладихме и на виното, и на вечерята си 🙂 

А да, за моята ципура 😄 Бях изненадана да получа 600 грама ципура. И то изключително вкусна. Даже като се замисля най-вкусната в живота ми. Въобще ако сте яли някъде тук риба, това не значи нищо. Ако сте яли в Гърция, имате повече опит какъв е вкусът на рибата, но в океана расте в пъти по-вкусна. Аз лично, ако живея в Португалия, ще закусвам, обядвам и вечерям риба. Даже веднъж заради Наско ядох и скумрия и дори беше вкусна. Само с гарнитурите малко ни объркаха, но не ни направи голямо впечатление преди да се сдобием с по-голям опит в мадейренските гарнитури. Сега получихме по шепа настъргани цвекло и морков и 3 варени студени картофа. И кориандър, но в това пътуване някак се разбирахме с тази подправка и не ми идеше да се разпищя, като я видя в чинията си. 

И понеже прекалих с разказа за храната, да кажа само, че накрая виното се оказа 14 евро, така че предоволната ни вечеря струваше само 30 евро. И ни остана само да се дотъркаляме до леглото. 

 

Вече бях забелязала, че не е топло по треперенето на цялото си тяло, но спахме на отворена врата към терасата, за да слушаме вълните. И мога да кажа, че независимо от логистичните тънкости и любовта към преходите, аз бих спала само на места, на които чувам морето. Някой ден ще живея на остров 🙂 

 

[Гост]

Да кажа само, че чета и преглъщам... Благодаря за разказа! 

[searus]

Аз преглъщам още повече, че там съм ги яла тези вкуснотии и съм ги гледала тези красоти, а си е някак пристрастяващо и искам още и пак... С удоволствие чета!

 

П.п. напълно разбирам за впечатлението оставено от "острова на цветята", за мен Мадейра изобщо не е (само) това (да не говорим, че аз цветя всъщност почти не видях края на май 😁)

[Lindt]

Първи впечатления

 

Рано се събудихме в добро настроение, но не мога да кажа дали се дължеше на нощното озвучаване от океана, на чистия въздух или просто сме си такива. В тези моменти ми е тъпо, че имам включена закуска, защото тя означава обвързване с определен час на излизане от стаята и тръгване като цяло. А не е като да получихме така известните мадейренски плодове или нещо, което не може да се изпусне - само хрупкави хлебчета, пакетчета масло и мармалад, португалско кафе и резенчета съмнителна шунка и кашкавал. Бонусът на хотела е, че си оставяме багажа и ще си го вземем от рецепцията на връщане.

Аз съм ходила в Португалия и си знам, че кафето им е гадно. Е, някой може и да го харесва, но за мен би било непонятно. Иска ми се да седна и да пия кафе, но двуседмичния ми опит показва, че просто няма смисъл, защото не мога да извлека удоволствие от това занимание. Все пак положих усилия, защото имаше още време до автобуса. Даже направихме героичен опит за снимки на терасата с гледка, с чаша кафе, но по физиономията ми трябва да разберете, че не се получаваше 🤣 

 Така де, най-сетне беше станало време да тръгваме към автогарата. Пак изцупуркахме през централната улица, набелязах си супермаркет за връщане и стигнахме до правилното място. Но нашият автобус явно не бързаше и имахме време да разгледаме автопарка на компанията, обслужваща този район.... Ами аз съм много доволна, че има толкова линии, обслужващи различни точки на интерес. Едновременно с това не бих определила по никакъв начин дейността им като оптимизирана. През повечето време се движат почи празни, а обикалят с огромна упоритост всеки квартал, минават по всеки баир и ако видите тунел, който ще съкрати пътя им, си знаете, че ще го заобиколят. Това ни позволи да обиколим и разгледаме всякакви райони, които не бяхме подозирали, че ще видим. 

Та поради абсолютата им неефективност явно нямат парички за по-нови автобуси и са доста ретро. И неудобни, но за мен не бяха проблем, само за по-големите човеци, които не се събират на 1 седалка, дори да са с изправен гръб и дупе, плътно до облегалката. Прилагам доказателства, че не преувеличавам и не мрънкам, просто споделям факти: 

 

И тъй, след известно безпокойство, взиране и гледане в очакване за нашето превозно средство, най-после тръгваме с около 20 мин закъснение. Това определя прехода ни като интензивен и напрегнат, защото трябва да се върнем след не повече от 3 часа, а нямаме храна и напитки, за да чакаме спокойно следващия автобус още 2 часа.

 

Возим си се, зяпаме и не мислим за някакви проблеми. Мен ако питате, щом е закъснял единият, ще се забави и другият и всичко ще се подреди само. А къщите наоколо са толкова красиви, че вече ми се живее в Португалия. Не мога да определя причината, но ги намирам за най-хубавите в света - толкова шарени, просторни и по мой вкус не съм срещала другаде. Е, харесвам някои вили в Италия, понякога в Гърция, евентуално и в Англия, но в Португалия са все едно вчера са ги завършили и боядисали. И хем си приличат, хем всяка си е една-единствена. Абе много ги обичам тези къщи, още в Алгарве си ги бях оценила като страхотни, но в Мадейра мнението ми се затвърди. Като отидем на място с по-хубави, ще ви разкажа. 

Минаваме през разни селца и стигаме до много симпатичен комплекс до морето. Първо прилича на селце, но се оказва, че има бариери, от другата страна плаж и явно не е толкова лесно да спреш и да се помотаеш:

 

 

[Lindt]

Първи преход - Сао Лоренсо

 

Една Коледа, когато нямахме пътуване, а бях в принудителен отпуск, нямах какво да правя. И си творях файлове с програми за различни части на Португалия ( 3 броя), Андалусия, Мексико, Перу, Боливия и тн, докато свърши тая мъка да си стоя вкъщи без причина. Така де, този преход беше включен в мадейренското планиране. Защото изглеждаше по-различно на снимки. 

Въобще, трудно е да измислиш какво ще ти хареса на теб, ако не си бил някъде и не можеш да си представиш атмосферата. После идва и напасването - ние сме без кола, а ходим много. Следователно не можеш просто да кажеш: "ей тая левада искам", защото тя е 4 км и ти само ще пътуваш до нея, след нея и ще мъдриш с какво да я съчетаеш, за да оптимизираш деня. Обаче като наблъскаш 3, а и гледаш транспорт, просто нещата не се случват. Поне за нас, защото не звучи лежерно цял ден да гоня някакви атракции и разписания. 

Така де, трябва да прекараш известно време с този пъзел -2 автобусни компании, маршрут, разписания, гледки, време за пътеки, за да сглобиш маршрута си. Не е много трудно, но изисква някакво желание. Алтернативите са турове - а ние сме малко алергични към тълпите, с тяхното си темпо и шумове, или кола. С кола пак не е лесно, дори да предположим, че си намерим приятелчета, които могат да ходят - трябват кръгови маршрути или пак много четене как да се върнеш на начална точка. Та оглеждайки алтернативите, най-лесно ни е да си прочетем внимателно какво се случва с автобусите и да си набележим какво ни се прави. А ако нещо се обърка - ами ще си вземеш такси, едва ли ще е повече от 50 евро. 

 

Да се върнем на различната пътека - като я гледах, някак ми беше суха. Е, има море, има скали, ама зеленина не. И бях скептична, но Жижо я заобича и отидохме. Не съжалявам, май само там видях невиждана досега растителност. А и имахме небе, което на Мадейра си е забележително, поне в нашия период на пътуване.  

Ние много бързахме, защото гонехме автобуса за връщане. Реално никъде не сме спирали за дълго, но и нямахме по какво толкова да си блеем в тези 8 км. На отиване нямаше слънце и не се и опитвахме да снимаме. Общото усещане е, че е малко извънземно, на мен ми напомняше за Лансароте.Обаче стигайки до края, се оказа, че той не е това, което си мислех - тоест очаквах да може да се спуснем до морето, а имаше ограда. Поседяхме, позяпахме 5 минути и си тръгнахме. 

Всъщност маршрутът е доста красив - вулканичен, с интересно оформени и оцветени скали, гущери, бронирани глухарчета и възхитителни сукулентни растения. Забелязвам, че никой във фейсбука ми не е впечатлен от последните, ама те са страшно готини. Все едно сълзят или има роса по тях, а наоколо видимо не е много влажно. 

А ако е и слънчево, океанът има много хубав цвят. Най-красиви обаче са едни скали в морето с червен цвят в основата и черен на върха. А самите заливи са с отсечени и с разноцветни шарки.

Напоследък всички снимки на всички хора са много цветни. С доста увеличен контраст. И свикваш да ги гледаш в този вид и когато отидеш... и примерно е облачно или просто кафеникаво наоколо, не си мислиш за луната, а за това, че не е каквото си видял в гугъл. Понякога мащабът на мястото компенсира. Понякога не. Но определено има все по-голяма разлика между видяното на най-базови снимки и реалността. Аз ще ви покажа и двете, защото наистина очаквах по-топли цветове в Мадейра, а те се появяваха рядко: 

[luba_rizova]

Освен да кажа, че съм фен на португалското еспресо (не ми е кой знае колко по-лошо от италианското, де), ама нали го пия чисто, не като вас, семейство,та,сядам да чета хубавия пътепис, е, няма да съм съгласна за тропическите градини, нооо не може всичко, брат. Чакаме продължение с нетърпение. 

[Lindt]

преди 1 минута , luba_rizova каза:

Освен да кажа, че съм фен на португалското еспресо (не ми е кой знае колко по-лошо от италианското, де), ама нали го пия чисто, не като вас, семейство,та,сядам да чета хубавия пътепис, е, няма да съм съгласна за тропическите градини, нооо не може всичко, брат. Чакаме продължение с нетърпение. 

Е, аз се опитах да ти спестя мнението си за градините, както и за други неща...Защото хората са различни, но знам какво е истински да обичаш дадено място и някой да не го оценява. Ама с тази проклетия Жижо, който почва всеки разговор с "на Марти не й хареса", ми беше трудно 🙄 

Кафето ми е много горчиво и не ми мирише на кафе. Александър някога ме предупреди за Тенерифе и аз там се чувствах велик откривател, ако намеря нещо годно за пиене 🙂 Обаче в Порто преживях истински шок, защото бях чела колко добро им е кафето на португалците, а аз не можех да го преглътна. В Мадейра просто ми беше смешно, като получа поредната чаша, която оценявам като негодна. Все пак имаше и 2-3 места с хубаво кафе, не е невъзможно да намериш. 

 

[Gentleman Basta]

Включвам се с транспортна информация - до този преход лесно се стига с автобус 113, който тръгва от Фуншал и се движи по брега до Бея Д'Абра. Компанията е SAM. 

 

Автобусна мрежа - тук

Разписание на автобус 113 - тук

 

П.П. Точни цени не помня за нито една отсечка. Като цяло най-високата цена, която платихме за билет, беше около 4 евро на човек

[Гост]

преди 21 минути , Gentleman Basta каза:

Включвам се с транспортна информация - до този преход лесно се стига с автобус 113, който тръгва от Фуншал и се движи по брега до Бея Д'Абра. Компанията е SAM. 

 

Автобусна мрежа - тук

Разписание на автобус 113 - тук

 

П.П. Точни цени не помня за нито една отсечка. Като цяло най-високата цена, която платихме за билет, беше около 4 евро на човек

Благодаря! Аз специално питах Шоколадка под една снимка за маршрута, но тя явно не беше видяла 🙂 Кажи къде се слиза - една идея повече детайли? МНОГО ми хареса!

[Lindt]

преди 1 минута , Rainy каза:

Благодаря! Аз специално питах Шоколадка под една снимка за маршрута, но тя явно не беше видяла 🙂 Кажи къде се слиза - една идея повече детайли? МНОГО ми хареса!

Хм, Шоколадка специално ти отговори, че е част от мъглясалия преход, който си избра от снимките на Снежи и ще ходиш. А  иначе ако искаш да знаеш точно къде е, по-скоро е близо до Пико Арейро, а не Пико Рувио. 

[Гост]

преди 5 минути , Lindt каза:

Хм, Шоколадка специално ти отговори, че е част от мъглясалия преход, който си избра от снимките на Снежи и ще ходиш. А  иначе ако искаш да знаеш точно къде е, по-скоро е близо до Пико Арейро, а не Пико Рувио. 

Много се извинявам, че не съм видяла 😞 Благодаря за отговора.

[Lindt]

В момента, Rainy каза:

Много се извинявам, че не съм видяла 😞 Благодаря за отговора.

Нищо, аз много се радвам, че ще ходиш, защото ми е интересно как ще видиш ти Мадейра и парадите 🤩 И дали през декември има цветенца 🙂

[Гост]

преди 3 минути , Lindt каза:

Нищо, аз много се радвам, че ще ходиш, защото ми е интересно как ще видиш ти Мадейра и парадите 🤩 И дали през декември има цветенца 🙂

Аз не съм пипнала още Мадейра - понякога се намира здрав разум 😞 Просто те чета, защото мнооого ти харесвам стила. Коментарите ми са чиста емоция, без планиране. Нямам никаква идея къде са тези чукари - дори след обясненията, но ако искам, ще ги намеря. Поздрави!

[luba_rizova]

@Rainy, снимката със стълбичката, под която беше питала Шоколадка във фейса, е от прехода между двата най-високи върха - Пико Руиво и Пико Арейро. Ние го правихме с организиран преход - закарВат те до начална точка, ходиш 3 часа и половина и те връщат от другото място, не е удобно ако човек е с кола, понеже тогава трябва да се мине двупосочно, а не е много леко. Цената беше 33 Евро на човек с водач при нас. Шоколади го правеха с транспорт, за който ще обяснят по-долу, предполагам, като му дойде времето. Само да добавя, че има целодневни карти за транспорта, двудневни, тридневни, седмични. За един ден е 5 Евро, другото не помня, но може би ако се ходи и отиване и връщане някъде, е по-евтино с такива карти. Повече няма да плямпам, че чакам този пътепис цял месец. 

 

 

[neuromancer]

преди 4 часа, Lindt каза:

Напоследък всички снимки на всички хора са много цветни. С доста увеличен контраст. И свикваш да ги гледаш в този вид и когато отидеш... и примерно е облачно или просто кафеникаво наоколо, не си мислиш за луната, а за това, че не е каквото си видял в гугъл. Понякога мащабът на мястото компенсира. Понякога не. Но определено има все по-голяма разлика между видяното на най-базови снимки и реалността.

Всеки вече снима с телефон, а телефоните обработват яко и вдигат контраста и яркостта. После разправят как не харесват обработени снимки и как те никога не си обработват снимките...

[Lindt]

На път за Сантана

 

Автобусът дойде съвсем по разписание и разби теорията ми, че всеки в Мадейра ще изостава от графика си. Даже бяхме поседнали на слънце на 5 минутки от спирката, когато го чухме и Жижо избърза да провери и да го спре, ако тръгне да си ходи без мен. Всъщност аз също бързах по равното, защото 8 км не са кой знае колко уморителни и мога да потичам, но нагоре по финалната права не ми се получи темпото и изплезих език 🙂 

Да кажа още малко за пътечката, че вчера забравих. Аз първите дни разглеждах Мадейра като потенциална дестинация за сестра ми. Тоест хем е с полети от Англия, хем е сравнително целогодишна дестинация. Умирам да се чудя къде да отиде за ноемврийския си рожден ден, когато съм си изпукала цялата отпуска и няма шанс да се включа, но ми е жал за студа, който я тормози. Та спецификата на пътуване за нея е да няма много ходене и затова си отбелязвах кое на какво разстояние е. Конкретно при Сао Лоренцо няма нужда да минаваш по целия маршрут - шарените странни скали, заливчетата и гущерите са в началото, може би на около километър от паркинга. Не че пътеката е тежка, има само накрая денивелация, а в подножието е единственото заведение, с палмички и тоалетна. Има и някакви плажчета, но не мога да си представя да е толкова топло, че да ходя на плаж. Максимум по плажа. 

 

В крайна сметка си хванахме автобуса и към 2  бяхме в Машико. За мое съжаление нямаше никакво време за обяд. Трябваше бързо да се върнем до хотела, преди да затворят за обедна почивка и да ни вземат раниците за заложници. Това не би било проблем, ако не бяхме обещали на домакина ни в Сантана да сме там към 6. А нямаше да се справим, ако седим в Сантана до 5. Жижо най-сериозно предложи аз да отида до супермаркета, да купя провизии, а той да домъкне раниците, но ми се видя грозно да го оставя да мине 1,7 км, натоварен като муле. 

Успяхме да си вземем раничките и да ни остане половин час за пиене на вода, снимане на цветенца и опит за пазар. По мой план трябваше да купя поне 3 вида плодове от магазина и порто. Реално плодовете не бяха каквото очаквах в първия магазин и се отправих към втория. Континенте е доста разпространен в Мадейра, но и в него нямаше узрели банани. Нямаше и нещо, годно за ядене сега, защото трудно ще си нарежа папая, пъпеш или ананас на спирката. Ябълки и портокали подминах с пренебрежение и се оказа, че от 3 щанда плодове, аз няма какво да си купя. След продължителен престой с тъп поглед в нищото, реших, че зелените банани може да са някаква специална порода и да стават за ядене. Взех и пакет кокоски, за да не умрем от глад, както и 2 нати. Гарнирах с малки млекца с ананас и кокос, нещо като пина колада за бебета, и тръгнахме на лов за автобуси. 

Всъщност плодовете в Мадейра са като цветята - има ги, ама чак пък да припаднеш от възторг едва ли е възможно. Минахме през сума ти склонове с плантации, а в магазините са все зелени и по 2 евро. Аз за тази сума си ги купувах в Норвегия, а в Исландия даже бяха местно производство. И то узрели 🙄 Ананасите са ок, но известните маракуи не можаха да ме убедят да ги купя във Фуншал, а другаде не видях. 

Както и да е, нали ще ходим до Азия през декември, ще си изям плодовете за годината. Аз и без това не се сещам, ако някой не ги сложи пред мен и не ме подканя да си взема. Изпихме по едно млекце, изядохме натите и половината кокоски и стана време за автобуса. А да, пащел де ната са португалски специалитет. Навремето монахините в Йеронимитския манастир в Лисабон ползвали белтъците на яйцата, за да си колосват одеждите (Как точно се глади с животински продукти не искам и да разбирам), поради което оставали големи количества жълтъци и трябвало да им измислят приложение. Появили се множество сладкиши с яйчен крем и пащел де ната е най-известен. Ние обичаме, аз защото не е супер сладко и е мъничко, а Жижо, защото каквото и да съдържа захар, му харесва. Най-вкусни са топли, но такива не открихме в Мадейра, макар че по навик си ги поръчвах с кафето, за да си оправям вкуса 🙂 

Кокоските пък от малка са ми любими, но ги ям само като ги видя извън България. Тук изпитвам крайно недоверие към сладкарския сектор. Та някога в Тенерифе на един пазар добра баба беше направила уникални кокоски и аз си ги спомням с умиление. Тези от супермаркета много ясно, че не бяха такива, ама пак си ги ядох с кеф. 

Понеже има 2 автобусни компании в района, който ние изследвахме, трябваше да се прекачим във Фаял на линия на другата фирма. Много ясно, че нашият автобус пристигна навреме, за да видим опашката на този към Сантана. Фъндъкова от тях се е учила да синхронизира метрото в София. Та явно трябваше да разгледаме градчето в следващите 90 минути. Проучването ни показа, че има скали, форт, църква и ред други забележителности. Ние поразмишлявахме над потребностите си да преодолеем баирите в района и усетихме силно желание да си го спестим и да пием бира. По принцип никак не ми се искаше точно в Португалия да пия бира, но Жижо като се заинати за местния Корал и взе, че и го хареса, ми саботира в половината дни плановете за бутилка вино. 

Иначе Фаял не е лошо място - шарени къщи, красиви скали с къдрави форми и още накацали къщи, море и цветенца из градините. Ама с раница да се катеря не ми беше на сърце. Бира с мъркаща котка в краката е по-добре в повечето случаи. 

Дойде време за нов автобус. Явно и тази фирма не беше забогатяла от услугите си, та комфортът в автобуса беше сходен 😉 За сметка на това за пръв път разглеждахме по-високите райони на Мадейра и ми беше интересно. А бая поразгледахме, защото дистанцията от 8 км я пътувахме около половин час. Тоест отклонявахме се, карахме в безмислена посока, по-скоро не качвахме нов пътник, после се връщахме. Аз, ако Жижо не ми беше казал, нямаше и да разбера, че правим такива забавни кръгчета, ама нали е наблюдателен... 

 

[Gentleman Basta]

Пак съм аз с транспортната информация.

 

От Машико се ползва добре познатата компания SAM с автобус 208. Той се движи от Фуншал до Фаял - цък

 

За транспорт от и до Сантана използвах този линк и не ме подведе нито веднъж. Автобусът във Фаял спира на същата спирка като 208.

 

[ruwenzogy]

Жижо ти си страхотен.....имам в

в предвид с  автобусната информация..., че скоро заминаваме натам...

[Lindt]

Сантана

 

Навлизайки в Сантана, видях 2 от традиционните къщички в този район. С остри, сламени покриви и ярки цветове. Ние по едно време мислехме да спим в такава, преобразувана в хотел, но колкото и да беше близо до едната ни пътека, не беше съвсем удобна за хора без кола. Все пак имахме нужда да закусваме, вечеряме и въобще да правим нещо, та местоположението ни отказа. 

Аз лично много харесах къщичките. Жижо не можа да разбере като са еднакви, защо искам да снимам всичките цели 3 дни, но им се радвах много. Сигурно, защото бях чела, че са останали много малко, та всяка следваща ми се струваше специално откритие. 

Ние щяхме да живеем до църквата 2 дни. И си имахме градинка с 5 орхидеи в саксия, а и гледка към мегдана 🙂 Домакинът ни много настояваше да знае кога ще стигнем, защото живее във Фуншал и иска да ни посрещне, обаче като си открихме къщата, в която щеше да ни чака, него го нямаше никакъв. Писахме му и бързо ни посъветва да отидем до магазина и да поискаме ключ и инструкции от жената там. Не държахме да го виждаме, така че не тъгувахме дълго. А и се сдобихме с още кокоски, медено кексче и бутилка мадейра. И шампоан, защото португалците май не се грижат да осигурят подобни глезотии. 

Самата ни къща беше джуджешка и леглото заемаше по-голямата част от стаята. Банята се наводняваше, хладилникът шумеше, а кухнята беше доста класическа и на години. Ама струваше 30 евро, а нямахме особен избор в Сантана, та беше по-добре от очакваното 🙂 

Зарязахме багажа, помотахме се и седнахме в градинката да пием тази така известна напитка. Бяхме хванали суха мадейра и аз не я оцених много високо. Така че не след дълго вече не ме свърташе и почнах да убеждавам Жижо, че е гладен. Той бързо се съгласи и се отправихме към супер рекламираното от домакина Restaurante Serra e Mar. Обясни ни, че го препоръчва на всеки, та ако не го харесаме, може след това да отидем другаде, но е длъжен да ни подскаже да опитме първо там. Така и направихме. 

По пътя срещнахме прелюбопитно растение. За мен де, едва ли някой толкова се интересува, че четките са розови, а не червени и не се занимава да гадае къде другаде по света има различен цвят. 

Беше близо, имаше дъска със специалитети на деня и ние доволно се настанихме. Прилича на столова, но беше пълно и се чуваха оживени разговори на всички европейски езици от съседните маси. Заешкото беше свършило, така че Жижо поръча риба тон, а аз.. а си спомних за един октопод в Лисабин, по който още въздишам и поръчах октопод за 16 евро. Май беше най-скъпото нещо в менюто, обаче беше страхотен. Истински се възхищавам на португалската кухня - пиците са рядкост, менютата са кратички и за всяко нещо като питаш какво е, казват "местна рецепта, много е вкусно". И наистина винаги е чудесно. Вече си мислех блажено как ще живея в Португалия и ще се търкалям, защото ще стана една топка, когато Жижо ме изпита какво ще ям - ами риба, омлет, риба, плодове и месо. Явно и там няма да се търкалям в крайна сметка 😉

Само гарнитурата е много странна - просто не е логично да получиш варено зеле към рибата. После ориз. И картофи. И пържени картофени квадратчета. Те май се оказаха царевични накрая, ама пак... странна гарнитура, но при 200-300 грама основно, кой се интересува от тези неща? Е, ако бяха пропуснали всичките глупости и ми бяха дали повече от уникално вкусните чушки и лук над октопода, щях да си ги изям. 

Аз категорично възразих на идеята за бири и се оказахме с бутилка много хубаво червено вино. Ама пък героите бяха уморени и трудно можеха я да изпият цялата. Наложи се да си я допиваме след вечеря навън, за да пуша. Което е много хубаво, но на 13 градуса е и тъпо. Не се извлича достатъчно концентрирано удоволствие въпреки струпването на пороци. 

[Lindt]

Логистичният пъзел около Сантана

 

И задачата си беше на дневен ред - как ще изкача 2 върха с 8 кг на гръб? 

 

На 25.02.2019 г. в 22:14, Lindt каза:

 

Ден 2 Този ден е за Levada do Caldeirão Verde. Пак е кратка - 12 км, още не знам как ще се придвижим до нея, но ми се иска да намерим и друго занимание в района. Ако не, ще пием порто и ще гледаме океана. 

Ден 3 Vereda Do Areeiro e по-сложната логистична задача. Вероятно ще вземем такси до началната точка, ще си носим раниците и ще се отправим с автобус към Фуншал. 

 

 

Още от София бях замрънкала, че тая работа е невъзможна. Вложих всичко от себе си, за да си олекотя багажа и имах само 2 клина за преходи и 1 полар. Обаче пак не ставаше. Ако пък знаех, че всъщност всичките ни дни ще са в планината и ще ми е студено, щях да взема само (и повече) дрехи за преходи и да си свиркам, а не да дрънча със зъби.

Как ли не се пазарях с Жижо - да си оставим раниците на съхранение в Сантана...? Не става, не можем да се върнем до там навреме.

Да отидем до Фуншал първия ден и да си пътуваме до Сантана без багаж? Не, не става.

Да помолим собственика на къщата ни да ни ги закара до тях, нали и той живее във Фуншал? Не може, как ще го ангажираме да ни вижда в удобни за нас часове!

 

В крайна сметка когато си притиснат до стената, колкото и да си свикнал някой друг да мисли вместо теб, се налага и ти да опиташ 😉 И го измислих - размених дните: 

1 ден - такси до Пико Рувио, преход до Пико Арейро, пеша до Пойсо и автобус до Сантана

2 ден - такси до левадата, преход и връщане пеша до Сантана. Автобус до Фуншал. 

 

След като си разрешихме проблема, видимо доволни от елементарността на всичко, можехме спокойно да се събудим в ден 2 и да послушаме камбаните от близката църква 🙂 Кой е казал, че джамиите са по-шумни? Не са, но камбаните ми харесват 😍. Не съм възпитавана като вярваща, както и повечето хора в България и може би в това се крие загадката на слабата любов към ближния. Няма да задълбавам в тази брънка от размислите си, но в католическия свят аз се чувствам добре.

Май не сме снимали църквата. Обаче имаше страшно красиви аранжировки от цветя - купища стрелиции, орхидеи, протея.... При това трайни и екзотични, може би издържат месец.  В България една от тях би струвала към 300 лв, така че си беше внушително. 

Първата ни задачка беше да открием кафе и закуска. Сантана е малко градче и виждахме по избраната уличка само заведения тип бар. И прави хора в тях. Но мъглата и студът ме отказваха да седя навън, а кафето без пушене вътре не ме изпълваше с радостно очакване.

Първият го пропуснах, но във втория и последен седнахме. Взехме си по капучино, ната и видях омлет във витрината със закуски. Доколкото разбрахме от португалката на бара, май се очакваше да го ядем в сандвич, но някак получихме само омлета след известно боксуване в комуникацията. 

Омлетът не беше придружен с вилица, но и на пода да ми го сервирали и да ми бяха вързали ръцете зад гърба, пак щях да си го изям.  Уникален омлет! Напомня ми на първия ми опит за мишмаш с домашни яйца и градински летни чушки и домати. Само че имаше и лук и чоризо или нещо такова. Трябва да си потърся точна рецепта и да се опитам да я осъществя лятото, когато зеленчуците са вкусни. 

Понеже беше с тапас размер, на третата минута Жижо забеляза, че се оглеждам и облизвам тревожно и ми взе още един 😍  Той си яде студените нати 🙂 

Капучиното също беше годно за консумация, та си взехме и второ. Първата ни сметка беше 3 евро за 2 нати, 2 капучино, 2 омлета. За 1 омлет и 2 капучино втория тур пак ни взеха толкова. Мистерия е кое колко струваше всъщност 🙂 

Наблюдавахме със съчувствие един симпатичен дядо, който изтърка 6 лотарийни билетчета докато закусвахме. Явно тази болест не се е разминала и на островитяните. 

Не видяхме таксита, където се надявахме да седят, така че използвах момента да пощракам къщичките преди да дойдат туристите. После се заехме да си намерим транспорт,  защото времето напредваше, но за това ще разкаже Жижо. 

[Gentleman Basta]

В Мадейра всяко селце си има стоянка за таксита. В случая на Сантана е Rua João de Almada. Понеже не се вясна такси в продължение на 10тина минути, ние решихме да използваме визитката, която хазяинът ни беше оставил и потърсих Мануел. Той се оказа зает, но каза, че ще звънне на приятел и ще види дали той е свободен. Нещата се получихме и Луиш ни чакаше след 20 минути пред църквата.

 

Тарифите са:

До Achada do Teixeira - 20 евро (началото на прехода към Пико Рувио и Пико Арейро)

До Caldeirão Verde - 10 евро

От Pico Do Arieiro до Сантана - 50 евро (не сме ползвали такси в тази посока, но това ни каза Луиш, така че може някой да го използва като информация

 

Луиш пусна метъра, което леко ме притесни, защото с Мануел се разбрахме, че е 20 евро. В крайна сметка се оказа, че сметката излезе 20,10 евро, т.е. с метър или без метър - толкова си е. На Achada do Teixeira се запознахме и с Мануел, който имаше други клиенти. 

На следващия ден срещнахме Луиш в едно от кафенетата на Сантана. Питахме го дали ще ни закара до Caldeirão Verde, но се оказа зает. И какво направи? Звънна на Мануел, който ни закара. Той не пусна метъра и сметката беше просто 10 евро.

 

Ето ги и визитките им. Силно ги препоръчвам като усмихнати, комуникативни и точни хора.

[Lindt]

До Пико Рувио

 

Макар че имаше мъгла почти през целия път, мисля, че е красив 🙂 Тесен, със скала от едната страна, обсипана с едни плоски сукулентни в различни цветове. Стари дървета с криви клони и растителност, обвита в мъгла. Вероятно предлага и панорамни гледки, но в случая те липсваха. Стрелиции не видях, но на този етап по-скоро си мислех за омлета в стомаха си и предстоящите гледки и не ме боцкаше разочарование, че няма цветята, които очаквах. 

Стовариха ни в началото на пътеката с почти нулева видимост и единствените, които ми бяха по-смешни от самите нас, бяха тези с късите панталонки. Поне един изпитваше голямо колебание накъде да поеме. Първите 10 минути не бяха богати на гледки, но пък любопитни, защото виждахме как мъглата пресича пътя ни. Много е бърза, но ние и не я следвахме, а се надявахме да ни изпревари, така че нямахме проблем със скоростта й. 

 

 

След време изгря слънце и се появиха някакви окуражителни гледки, подканящи да спрем и да позяпаме. Имаше и цветенца, да не си помислите сега, че сме в пустинята с моето мрънкане 🙂 

 

След това стигнахме в района на  призрачните дървета. Приличаха на кости, пръснати из мъгливата долина. По цялата пътека има райони с такива, вероятно е имало пожар преди години и храстите са се възстановили, но не и дърветата. 

 

По пътя към първия връх имаше едно смело птиче, което аз преследвах с фотоапарата, докато Жижо използва дедуктивните си способности да разберем в коя посока да поемем. Това включваше общ разговор на всички пристигащи до неясната табела и размисъл кой откъде идва и какво се очаква да видим във всяка от посоките. Удовлеворени от наученото всеки човек пое по правилния за целите си път. И ние също. При хижата имаше още от пиленцата и те въобще не се притесняваха от хората, а си хвърчаха и чуруликаха:

 

Около върха пак се появи слънце, както и ужасен вятър, спомагащ кълбета облаци да се движат наоколо с бясна скорост. Ние поснимахме и с достойнство се скрихме в част от пътеката, където не духа, а има достойна за пикник гледка.

 

Изядохме с удоволствие кокоските, наслаждавайки се на странната скала на последните две снимки и опитите на мъглата да я превземе. После вече трябваше да се спуснем и да продължим към Пико Арейро.