дневник Нова година по къси гащи и на антибиотици - ретроспективен фотодневник

[patilana]

@Mistress of Germs вярно е, че пред Боговете трябва да сме смирени. Ние бяхме такива . Поне се надявахме. 

Най - сетне историята продължава за всеобща радост. Урааааааааааааа!

[master_of_germs]

На 24.10.2019 г. в 21:54, patilana каза:

@Mistress of Germs вярно е, че пред Боговете трябва да сме смирени. Ние бяхме такива . Поне се надявахме. 

Най - сетне историята продължава за всеобща радост. Урааааааааааааа!

Особено пред такъв златист персонаж, който е предводител на божествени армии, какъвто е Муруган, как да не покаже човек малко смирение. За маймуните това, естествено, не важи. Никаква смиреност; къде каквото видят - хващат, отмъкват, пробват на вкус и ако не става - захвърлят. На един човек успяха да му вземат и портмонето от задния джоб. Добре, че го метнаха не много далече от стълбите, та успя някак да си го прибере, че инак там районът е бая стръмен, за да провеждаш спасителни акции. 

А самите стъпала са 272 и миналата година са ги боядисали във всевъзможни ярки цветове, съвсем с хармония с всички останали хиндуистки храмове наоколо, макар това да е породило остри полемики в страната, заради действащи разпоредби относно реконструкцията на обекти на национално и международно културно наследство. 

Както и да е, нямам намерение да ви занимавам надълго и нашироко с пещерите Бату. Не бяхме влизали досега в хиндуистки храмове и, когато човек се е настроил по правилния начин за всичката шарения, не е дразнещо. А самите пещери са впечатляващи. 

И напук на всички, които ми казваха да ги пропускам, като правя програмата си, смятам, че са по-красиво място от всичките храмове, които по-късно разгледахме в Банкок. Въпреки нервите, които изхабихме в търсенето на Клъвдий. 😄 

Ползвахме grab и платихме нещо от типа на 25 рингита (около 10 лв). С градски транспорт може да излезе и доста по-евтино, но в този ден нямахме толкова много време. Бяхме си приготвили багажа и го оставихме на рецепцията в хостела да си го вземем по-късно.

Времето, което спестихма с граб-овете, обаче го загубихме в търсене на новоизлюпилото се бухалско божество 😄 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

И така, поизнервени, взехме grab към центъра на Куала Лумпур. Нямаше да ни остане време за планираното ходене до парка с пеперудите, затова спряхме на площад Мердека със старата гара и клуба Роял Селангор. Площадът се оказа в доста сериозен ремонт и нямаше достатъчноо простор за панорамни снимки.

Точно на площада е станцията на метрото и един централен пилон със знамето на Малайзия и около него в кръг са пилони със знамената не всичките малайски султанати.

 

 

 

 

 

 

 

Оттам, само на няколко пресечки пеша стигнахме до мястото, където се гледа към сливането на двете кални реки, което е дало и името на града. Куала е място, където една река се влиза в друга. Лумпур е кал/тиня 🙂 Точно на ъгъла на двете реки има интересна джамия, за която нямахме време.

 

 

Оттам до реката има един покрит пазар/хали/търговски център Pasar seni, където минахме да накупим разни сувенирчета. Трябваше да обърнем внимание и на изкуството за рисуване върху плат - батик, па макар и да беше само във вид на пощенски картички. Взехме си някакви с шарки на бухалчета, има си хас. Няколко минутки по козметичните щандове, за да може @Mistress of Germs да си задоволи професионалния интерес. И после - бърза разходка из китайския квартал, който не е нищо особено и спокойно може да го пропуснете, ама ние нали досега не бяхме виждали чайнатаун, решихме да се отчетем. При Pasar seni е автогарата, от която тръгват безплатните туристически автобуси GoKL от лилавата линия. Има 4 такива линии, като само имената на линиите са с различни "цветове", иначе всичките автобуси са едни розово-лилави.

https://www.klia2.info/buses/bus-operators/go-kl-city-bus/

 

Единственият  проблем е че задръстванията понякога са непредвидими. Веднъж като излезе автобусът от китайския квартал, обаче, много бързо ни закара към нашия район. Ако човек е в надпревара с времето, както ние бяхме, по-добър вариат би бил метрото. което също е достатъчно евтин транспорт в КЛ.

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Хапнахме за последен път на Джалан Алор и си викнахме grab към летището. КLIA2 е летището, от което оперират нискотарифните авиокомпании, и си признавам, че хаосът там ми дойде в повечко.Бяхме се чекирали, но не съм свикнал с това да си изваждам сам бордната карта на машина. По-точно, там трябва да си изпринтиш една лента за багажа, който да си остави на гише. Не можах да се справя. Чак след два полета щях да си разбера грешката, а именно, че за разлика от останалите авиокомпании, които те молят да потвърдиш, че не носиш нищо забранено в багажа си, Airasia са наопаки. Питат те дали носиш нещо забранено, и аз като потвърждавам, ме отхвърля. Ама в бързането кой да обърне внимание. Досега такава лудница на летище не бях виждал никога. Опашките бяха зверски. Все пак служителка ми помогна и ме насочи с пререждане към гише за багажа.

В целия хаос забравих, че трябваше да теглим и преразпределяме багаж. Раницата ми се оказа 16.5 кг, а си бяхме платили за 20 кг. А това беше чекираният ни багаж - един за тримата. @mary_shery има по-малка раница, която може да мине в техните размери за ръчен багаж, но airasia пък имат ограничение за 7 кг ръчен багаж и още преди паспортния контрол го теглят. Поне не се заяджаха за лаптопа, който си понесох в ръка, (те така и искаха). Но Мариела се оказа с над 2 кг отгоре, Та се наложи да пооблече това онова, което не можахме да прехвърлим при нас. И ако полетът ни не беше закъснял, щяхме да увиснем. Но грешката си беше моя, беше предвидено да прехвърляме багаж след претеглянето, но хаосът ме ошашави. Както и да е, минахме паспортния контрол и проверка по сигурноста и докато чакахме да ни натоварят имаше време и за разсъбличане. Поне вече ще знаем занапред по-добре да си оптимизираме багажа 🙂 

А самият полет беше KUL-LGK и оттук захващахме бройкането на острови 🙂 

Пак хванахме нещо като залез 😉

 

За да бъде драмата пълна, при подхода към гейта, една дама успя да си стовари куфарчето точно върху превързания крак на @Mistress of Germs

😕  Докуцукахме до самолета, но и хроничният ѝ синузит беше почнал да се обостря 😞 Добре, че полетът поне беше съвсем кратък.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Летището на Лангкави е малко. Няма ни автобусчета, нито ръкави. Така че явно транспортното средство отново трябваше да е моят гръб,защото съпругата ми не вече не можеше да стъпва нормално. А терминалът за пристигащи не беше чак толкова близо. По едно време съзрях едни инвалидни колички и се възползвах. Натоварих Надя и ускорих, но зад мене двама служители ни се развикаха, че това бил инвентар на Malaysia airlines и не можело току-така да се ползва. Бяха поздравени от мене с учтив поклон и популярни балкански стоичковизми (да ме прощава Rainy,плагиатствам нейния термин 😉 )Натоварих още малко гърба си и в терминала по най-бързияначин стоварих @Mistress of Germs на една от количките за багаж.

Бяхме избрали едно местенце за нощувки, не много далече от летището - на около 4 км. И във вътрешността на острова. искахме да избягаме от глъчкат на курортите. При други обстоятелства дори можеше да и пеш да се пробваме, но не и сега. Явно вечерта, както навсякъде в Малайзия, е час пик,и доста време grab-овете не искаха да се отзовават. А таксиджиите наоколо дебнеха като хиени и не искаха да отстъпват от цената си от 45 рингита (около 21 лв),което според мене  на Слънчев бряг колегите биха им завидяли. Все пак, след двайсетина минути чакане, дойде grab и ни закара за 13 рингита. 

 

[master_of_germs]

Мястото, където щяхме да спим следващите три нощувки, явно беше достатъчно забито, та шофьорът на grab на три пъти го пропускаше. Та извадихме нашата навигация. Иначе към самото място Harmony Guesthouse Sdn Bhd нямаме никакви забележки и го препоръчвам на тези, които не държат да нощуват в близост до плажове. Комплекс от малки къщички и стаи, които си имаха всичко необходимо.  Определено най-доброто попадение като съотношение качество/цена за цялото ни пътуване. Персоналът не беше с много добър английски, но ни дадоха цялата информация, от която имахме нужда. А то най-вече имахме нужда да хапнем някъде. А то мястото се оказа много близо, на около 150 метра по улицата.

https://www.google.com/maps/place/Abang+Mat+Simpang+Bukit+Kemboja+Restoran/@6.3521124,99.756013,17z/data=!4m15!1m9!3m8!1s0x304c78525f0bea61:0x292e1f974daee33e!2sHarmony+Guesthouse+Sdn+Bhd!5m2!4m1!1i2!8m2!3d6.354064!4d99.755916!3m4!1s0x304c784e044f8315:0x601a0e1ae209fbc5!8m2!3d6.3521311!4d99.7562349

 

Сега даже го има отбелязано в гугъл мапс, тогава нямаше нито име, нито отзиви - ама те хубавите места заслужават! в maps.me просто беше отбелязано с very delicious food. И това е много меко казано. Бих се върнал в Лангкави само и само да мога отново всяка вечер да сядам и да вечерям при тези прекрасни хора, които готвеха така, както не съм си облизвал пръстите още от детството си.  Тогава разбрах, че наистина Джалан Алор не е нищо повече от една "манджа стрийт". При това скъпичка в сравнение с цените, на които попаднахме тук.

А това място на Ланкави беше точно от каквото имахме нужда - едно цяло семейство в прихлупена къщичка - точно селско кръчменце, ама без алкохола; масички с мушама, пластмасови столчета, ламаринен навес. Един младеж прави бургери и картофки на една количка пред улицата, по-навътре жениците са извадили тиганите и пържат роти - тамошния вариант на палачинки, най-вече с банани. Харчеха се като топъл хляб (кавички не са нужни, то това си е топъл хляб, па макар и сладък). Всяка минута буквално идваше някой от местните (с моторче, естествено) да си поръчва. Една тумба дечица помагаха с каквото могат, а най-малкото бебче виси в една импровизирана люлка - одеало, завързано на бохча с четирите края закачени на едни големи пружини, които са окачени от тавана. Хитра конструкция - колчем се разплаче, майката само с един пръст опне конструкцията надолу и пружините като подхванат, няколко минути го клатушкат и успокояват.

 

 

 

Та на Ланкави вече си личи доста повече, че хората са мюсюлмани. Не знам дали жените наистина не знаеха хич английски, но ако се опитах да си поръчам нещо от тях, викаха младежа да ни вземе поръчките. С Мариела все пак "разговаряха", но с клиентите мъже не контактуваха изобщо.

Порциите бяха малки (поне месцето беше малко, оризът и нудлите си бяха колкото трябва да ме заситят) и съвсем леко пикантни. В Куала Лумпур по са свикнали с туристите и ако им кажеш без люто, може и да се съобразят. Но тук, далеч от туристическите места, щеш - не щеш трябва да издържаш поне малко на люто. Но @mary_shery си го издържа, на мене ми беше лютичкото колкото трябва, а Надя, естествено, беше останала да лежи на обезболяващи, за да може кракът ѝ да се възстанови, колкото може. Знам само, че за под 30 рингита двама души се навечеряхме, взехме си и палачинки, да ни заситят и тримата за закуска, и пихме чай! Споменах ли за чая!!! Споменах, ама пак! Щото там правеха и най-вкусния студен чай с лед и мляко! И ако ме попитат, какво най-много ми е харесало на остров Ланкави, отговорът ми е без колебание - чаят и ястията, които ни правеха тези хора.

А, да, и чай за вкъщи си вземахме - пълнеха го в найлонови торбички, в  които пъхат по една сламка и завързват торбичката плътно. Проблем става, ако торбичката се скъса и излее някъде, щото чаят си е сладък. И пълчища мравки ще те налазят моментално. За палачинките важи същото - задължително в хладилника, и задължително да са плътно увити. Че последната сутрин осъмнахме с колони от мравки, дето само не бяха нарамили цяла палачинка на раменете си 😄 Но вината за това си беше у нас

Иначе комарите ни понахапаха, въпреки репелентите, но по-интересното беше, че в двора на хотелчето беше плъзнала доста по-едра "напаст".

 

 

 

Досега не бяхме виждали толкова едри охлюви, та даже @Mistress of Germs се надигна от леглото, да ги търсим в тъмното, като ѝ светя с челника. То не че имаше нужда много да търсим 🙂 Охлювите не могат да се сравняват с бухалите ни, естествено, но пак стоят доста височко в класацията на любимите ни животни. Имаме си едно любимо лафче от една пиеса:

 - Познай, какво ти нося! 

 - Не знам!

 - Познай, де!

 - Пак ли охлюв?

 - Ами, не, тоя път избегА! 😄  

 

Дали от чая, дали от джетлага, дали от превъзбудата от охлювите, пак заспах много късно в не толкова малките часове 🙂 Събудихме се доста късничко и сутрешен плаж явно нямаше да се прави, не че сме имали баш такова намерение. 😄 

...

 

[master_of_germs]

След като си хапнахме палачинките за закуска (и студени са вкусни) и се поосвестихме, а @Mistress of Germs си пооправи настроението с люлеене на люлката от последната снимка в предишния пост, насъбрахме багаж, викнахме си граб и откпрашихме в посока селцето Pantai Kok (по-скоро плаж, отколкото село, де), в близост до което се намира най-голямата атракция на острова, а именно, т.нар. "небесен мост" и лифтът ъм него. Не е евтино, но пък в цената на билета влизат още куп атракции при долната станция и "ориенталското село". Понеже вече бяхме доста поокъснели, нямахме време сега да се занимаване с не-знам-си-колко-D кино прожекции на динозаври и прочие... Абе, хората са го направили така, че семейства с деца да си прекарат целия ден в района без напрежение. Имаше опашки, но не чак фрапиращи, защото повечето хора вече бяха се качили. Лудницата щеше да е надолу. 

Лифтът е доста стръмничък, особено в началната си част. Някъде четох, че е (поне в Азия) най-стръмният cable car, но не съм убеден, че е вярно. Исках да сложа линк към сайта, но нещо противовирусната ми програма го блокира, та ще се въздържа.

Но поне малко инфо от един друг сайт: http://www.langkawi-info.com/attractions/skybridge.htm

 

И снимки. Не са много добри, защото през стъклото на кабинките и при силно слънце няма как да станат, ама каквото - такова.

 

 

 

 

 

В района има и едни водопади, до които има пътека, но се отказахме предварително от тях, а и се оказа, че добре се виждат от лифта. В сухия сезон явно нямаше смисъл, твърде маловодни са.

 

 

Вече на горната станция има няколко минутки качване по стълби до едни панорамни площадки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вижда се повече от половината от остров Лангкави, какво и няколко тайландски острова, особено Ко Торутао, който е национален парк и ми беше в първоначалните планове, за кратко. Докато не прочетох тази статия.

http://kayamping.blogspot.com/2017/02/ko-tarutao-satun-thailand.html#more

@Адриан ХН, нали не бъркам, че на тебе трябва да благодаря? Този сайт ми беше доста полезен да си представя целия район между Ланкави и Пукет. И да се ентусиазирам в подготовката за пътуването. Поне в началото идеята ми беше с фериботи да щъкаме от остров на остров и с оглед на събитията, които се случиха с крака на жена ми и с ухапването от маймуна, радвам се, че ми дойде акълът в главата. Нямаше нужда допълнително да се набутваме при маймуни и кърлежи, макар че с последните знам как да се справям. Все пак не съм имал някакви стерилни инструменти по време на пътуването, та по-добре не. А и тайфунът, дето затвори морето впоследствие, не ни блокира по островите, както някои други магеланци.

 

Връщаме се до горната лифтова станция. Оттам към "небесния мост" има два подхода. Единият е пеш през джунглата по добре изградена пътека. Пишат го половин час, но според мене това време е за човек в тогавашното състояние на @Mistress of Germs, а именно, почти на куц крак. Все пак има едно спускане и после качване по стълби, но със сигурност не ни е отнело и половината от това време с @mary_shery. Надето остана да се реди на опашка за нещо като асансьор. Една кабинка, която побира дузина души може би и по едни релси се спуска плавно от горната лифтове станция към моста. Понеже капацитетът ѝ не е голям, няма абсолютно никакъв смисъл да се ползва, освен от трудноподвижни хора. Ама азиатците си го броят за част от експириънса и се редят и чакат на опашки в жегата. Та ние имахме време да минем през "джунглата", да се разходим и наснимаме надълго и нашироко по цялата дължина на моста и аз да се върна до началото му, преди Надя да пристигне с "асансьора".

Та тоя ми ти небесен мост изглежда наистина яко. Извит почти в полукръг висящ мост, който се поддържа от една единствена централна колона под наклон, от която се спускат стоманенте въжета. В началото изглеждаше съвсем стабилен, но от средата нататък, като беше задухал северният вятър откъм Тайланд, почна доста да се клати и някои от местните си попищяха... Имам чувството, че точно заради това бяха отишли, да си попищят на воля 😄 .

А насред моста са оставени "прозорци" върху които да лежиш и да се снимаш с бездната отдолу за фон. Умно измислено, и дечицата масово се въргаляха по тях, та се наложи доста азиатки да прилагат всякакви мурафети, включително и шамари, за да ги отлепят дечицата от този небивал кеф. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наобратно спряхме насред една площадка за почивка в джунглата, където същите дечица правеха някакви други магарии и отнесоха още възпитателни тупаници от възстрогите си майчици. А Надя пак закача за асансьора. И после още чакане да слезем с лифта обратно. Та там се чака доста, а няма и много място за самите опашки от хора, подгответе се психически за това.

 

 

Долу вече бяхме изгладнели и седнахме да хапнем в едно от заведенията. Ами, както навсякъде, където се тълпят туристи, цените бяха ненормално високи. Но пък научихмe урок. Никога да не си поръчваме супа в тази част на света. Oстаналото могат да го направят с минимално количество лютивина, но супите си ги варят с лютите подправки и после сръбнеш и бършеш сълзи и сополи. Та момичетата си останаха гладни, а аз от инат изядох всичките супи, че цената им беше два пъти и половина повече отколкото една за една вечеря и една закуска за трима ни в онова нашето си заведение 😄 Барем да си имам повод да рева!

Поне погледахме изкуственото езерце  с варани и видри в него.

 

 

 

...

 

 

[patilana]

Мастер, човек може да те види усмихнат на снимка, само когато изпълняваш страховити замисли! Изкара ми ума бе човек! Моля ти се , не се мятай така смело насам натам, че като се сетя, някакви скали бяхте катерили, от сега ме хваща страх. Наистина ли не можеш ей , така 

[master_of_germs]

Преди 1 час, patilana каза:

Мастер, човек може да те види усмихнат на снимка, само когато изпълняваш страховити замисли! Изкара ми ума бе човек! Моля ти се , не се мятай така смело насам натам, че като се сетя, някакви скали бяхте катерили, от сега ме хваща страх. Наистина ли не можеш ей , така 

Ако имаш предвид една снимка от Райлей, която бях качил тогава (и пак ще кача по-нататък в темата), то катерачът по скалите не съм аз. С този спорт съм приключил в зародиш още на Витоша, след като видях, как пред мене човек, който ме учеше, не успя да забие клина, падна, увисна на въжето, което направи примка и му счупи крака. Тогава разбрах, че ако някога участвам в експедиция, истинската полза от мене няма да бъде, когато съм на въжето по скалата, а долу в лагера, където бих могъл наистина да се погрижа качествено за тези, които имат нужда от медицинска помощ.  Дал съм обещание пред себе си, много преди да го дам на семейството си, че със скално катерене повече няма да се захващам. Нямам страх от височини, но не съм човек, който поема необмислени рискове. 

[master_of_germs]

Аз в предния пост съвсем забравих, че все пак това е ДЕН СЕДМИ от пътуването ни.

Значи, след хапването се чудехме какво още да правим. Най-близкият плаж беше на около километър, но @Mistress of Germs не искаше (и с право) да вървим натам; пък и не обичаме да сме по плажовете в силното слънце и се стигна до класическата в нашите пътувания ситуация: "Вие поразгледайте наоколо, а аз ще подремна на една пейка около езерото." 😄 

Ами, поразгледахме. И открихме, че освен 4-5-6-или-колкото-там-беше D кино с прожекции на динозаври има и музей, който е само 3D 😄 

Викаме - да влезем, какво ли ще да е това чудо. Всъщност се оказа музей на оптическите илюзии, и много ни хареса. Той също е включен в цената на билета за лифта и моста. Вътре се влиза задължително боси, обувките се оставят на съхранение. Обожавам анимационни филми и комикси, обожавам и аз да рисувам и хич не се справям зле, само дето не ми остава достатъчно време да упражнявам този си талант. Та поне да се нагледам на чуждия 🙂 

Знам само, че след Ланкави гледам да посещавам подобни "музеи" и на други места по света и вече отметнах някои през тази година.

 А там си откарахме цял час и то хем бързахме и не се снимахме навсякъде.

На @mary_shery тез крака... не ѝ трябват 😄 

Според статистиките, годишно хипопотамите убиват повече хора от всякакви диви хищници!

Тази снимка е за @jungfraujoch, специално 🙂 

И ние имаме снимка тука, но с дечицата се получи приказно, като с Билбо и джуджетата 🙂 

Известно е, че Айнщайн е чел лекции, дори и един единствен студент да е имало в залата... Ама дали го е и облизвал... 😕 

"Голяма бяла птица" е елегантен начин да накараш някоя жена да помисли, че ѝ се прави комплимент 😉 

Тука вече минаваме на вълна пауър-метъл!!!

А тука е време за Master... master (но не of germs)

Let the hammer fall!

 

 

И след толкова страхотии, нека се порадваме на компанията на няколко изискани дами...

Въпреки, че поведението на някои от тях е напълно необяснимо 😕 

После @patilana вика, че аз съм щял да падна от моста... Да, бе! 😛 

А, тука сме били и друг път... май?! 😉 

Тука само един Джеки Чан липсва 🙂 

Клъвдий щеше да е по-яко да излиза от матрьошка... Но пък наследникът му осъществи идеята впоследствие...

Хари Потър и орденът на феникса... Или пък беше @master_of_germs и печеното пиле? 😉 

След всички фантасмагории ето и как би трябвало да изглежда Куала Лумпур в празнична нощ 😄 А не като в моите снимки при пристигането ни там...

 

А ето и причината да искаме задължително да се върнем в Малайзия някой ден... И надморската височина на тази причина е 4095 м.

 

 

След като разгледахме, се върнахме да намерим @Mistress of Germs, която се беше разбудила и зачезнала от нейната си пейка. След като я издирихме, настояхме и тя да разгледа музея, а ние проверихме да видим за ония деди-колко-си-Д динозаври, Ами имаше си опашка, там има ограничен брой места в киносалончето. И не исках пак да се губим, така че не останахме да чакаме.

Вместо това намерихме цяла тумба зайци 🙂

 

Надя не се бави много, а и не беше взела фотоапарата вътре. Като цяло, в такъв тип "музей" е тъпо да си сам, защото то е направено, за да се снимате един друг вътре.

Но пък имаше и интересна оптическа илюзия отвън... Колко хубаво щеше да е да си имам такъв джобен формат съпруга,  да си я слагам в джоба, та да не се налага тя да си мори "бедните, бедни крачка", нито аз да си товаря гърба 😄 

 

А времето си напредна към късен следобед. От входа на атракционния комплекс има таксита (с големина на маршрутки) които возят до Ченанг, това е второто по големина селище на острова, но е с най-голямата плажна ивица и най-туристическо. Искахме да отидем там поне малко да се топнем в морето, а и да си резервираме тур за следващия ден. Ние все пак извадихме телефоните да извикаме Граб и един от таксиджиите дойде с нас да преговаря. Отначало ни бяха искали 35 рингита на човек, после каза, че ще ни закара за 35 рингита общо тримата и без да чака други хора да се напълни маршрутката. Стори ни се добра оферта, защот не ни се чакаше тепърва да идва Граб. РАйонът на "небесния мост" е доста отдалечен от всичко друго на острова, така че си стиснахме ръцете с таксиджията.

...

[Адриан ХН]

На 30.10.2019 г. в 11:36, master_of_germs каза:

След като си хапнахме палачинките за закуска (и студени са вкусни) и се поосвестихме, а @Mistress of Germs си пооправи настроението с люлеене на люлката от последната снимка в предишния пост, насъбрахме багаж, викнахме си граб и откпрашихме в посока селцето Pantai Kok (по-скоро плаж, отколкото село, де), в близост до което се намира най-голямата атракция на острова, а именно, т.нар. "небесен мост" и лифтът ъм него. Не е евтино, но пък в цената на билета влизат още куп атракции при долната станция и "ориенталското село". Понеже вече бяхме доста поокъснели, нямахме време сега да се занимаване с не-знам-си-колко-D кино прожекции на динозаври и прочие... Абе, хората са го направили така, че семейства с деца да си прекарат целия ден в района без напрежение. Имаше опашки, но не чак фрапиращи, защото повечето хора вече бяха се качили. Лудницата щеше да е надолу. 

Лифтът е доста стръмничък, особено в началната си част. Някъде четох, че е (поне в Азия) най-стръмният cable car, но не съм убеден, че е вярно. Исках да сложа линк към сайта, но нещо противовирусната ми програма го блокира, та ще се въздържа.

Но поне малко инфо от един друг сайт: http://www.langkawi-info.com/attractions/skybridge.htm

 

И снимки. Не са много добри, защото през стъклото на кабинките и при силно слънце няма как да станат, ама каквото - такова.

 

 

 

 

 

В района има и едни водопади, до които има пътека, но се отказахме предварително от тях, а и се оказа, че добре се виждат от лифта. В сухия сезон явно нямаше смисъл, твърде маловодни са.

 

 

Вече на горната станция има няколко минутки качване по стълби до едни панорамни площадки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вижда се повече от половината от остров Лангкави, какво и няколко тайландски острова, особено Ко Торутао, който е национален парк и ми беше в първоначалните планове, за кратко. Докато не прочетох тази статия.

http://kayamping.blogspot.com/2017/02/ko-tarutao-satun-thailand.html#more

@Адриан ХН, нали не бъркам, че на тебе трябва да благодаря? Този сайт ми беше доста полезен да си представя целия район между Ланкави и Пукет. И да се ентусиазирам в подготовката за пътуването. Поне в началото идеята ми беше с фериботи да щъкаме от остров на остров и с оглед на събитията, които се случиха с крака на жена ми и с ухапването от маймуна, радвам се, че ми дойде акълът в главата. Нямаше нужда допълнително да се набутваме при маймуни и кърлежи, макар че с последните знам как да се справям. Все пак не съм имал някакви стерилни инструменти по време на пътуването, та по-добре не. А и тайфунът, дето затвори морето впоследствие, не ни блокира по островите, както някои други магеланци.

 

Връщаме се до горната лифтова станция. Оттам към "небесния мост" има два подхода. Единият е пеш през джунглата по добре изградена пътека. Пишат го половин час, но според мене това време е за човек в тогавашното състояние на @Mistress of Germs, а именно, почти на куц крак. Все пак има едно спускане и после качване по стълби, но със сигурност не ни е отнело и половината от това време с @mary_shery. Надето остана да се реди на опашка за нещо като асансьор. Една кабинка, която побира дузина души може би и по едни релси се спуска плавно от горната лифтове станция към моста. Понеже капацитетът ѝ не е голям, няма абсолютно никакъв смисъл да се ползва, освен от трудноподвижни хора. Ама азиатците си го броят за част от експириънса и се редят и чакат на опашки в жегата. Та ние имахме време да минем през "джунглата", да се разходим и наснимаме надълго и нашироко по цялата дължина на моста и аз да се върна до началото му, преди Надя да пристигне с "асансьора".

Та тоя ми ти небесен мост изглежда наистина яко. Извит почти в полукръг висящ мост, който се поддържа от една единствена централна колона под наклон, от която се спускат стоманенте въжета. В началото изглеждаше съвсем стабилен, но от средата нататък, като беше задухал северният вятър откъм Тайланд, почна доста да се клати и някои от местните си попищяха... Имам чувството, че точно заради това бяха отишли, да си попищят на воля 😄 .

А насред моста са оставени "прозорци" върху които да лежиш и да се снимаш с бездната отдолу за фон. Умно измислено, и дечицата масово се въргаляха по тях, та се наложи доста азиатки да прилагат всякакви мурафети, включително и шамари, за да ги отлепят дечицата от този небивал кеф. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наобратно спряхме насред една площадка за почивка в джунглата, където същите дечица правеха някакви други магарии и отнесоха още възпитателни тупаници от възстрогите си майчици. А Надя пак закача за асансьора. И после още чакане да слезем с лифта обратно. Та там се чака доста, а няма и много място за самите опашки от хора, подгответе се психически за това.

 

 

Долу вече бяхме изгладнели и седнахме да хапнем в едно от заведенията. Ами, както навсякъде, където се тълпят туристи, цените бяха ненормално високи. Но пък научихмe урок. Никога да не си поръчваме супа в тази част на света. Oстаналото могат да го направят с минимално количество лютивина, но супите си ги варят с лютите подправки и после сръбнеш и бършеш сълзи и сополи. Та момичетата си останаха гладни, а аз от инат изядох всичките супи, че цената им беше два пъти и половина повече отколкото една за една вечеря и една закуска за трима ни в онова нашето си заведение 😄 Барем да си имам повод да рева!

Поне погледахме изкуственото езерце  с варани и видри в него.

 

 

 

...

 

 

Всъщност бъркаш. Не е моя заслугата. Обаче на страхотно място сте били. В момента сме на друга вълна, но ако някой път ни се отдаде възможност ще се възползваме от богатата информация, която си публикувал. 

[master_of_germs]

Таксито ни прекарва и покрай летището, та успявам да щракна една-две спотърски снимки в движение.

 

 

Ченанг е оживено място, Стандартен курорт. Вече е към свечеряване, така че трафикът е усилен. Стоварваме се пред едно туристическо бюро на централната крайбрежна улица, където (по препоръка на @Monika_Koko си резервираме тур за следващия ден). Английският не им е сила на девойчетата в бюрото, не знам защо все ни питаха дали не сме французи. 🙂 Ако има западен език, от който нищо да не вдяваме, то е френският. 

Както и да е, разбрахме се, но докато се топнем в морето, то слънцето си залезе. Отчетохме се с едно бързо топване, де, най-накрая 😉 

 

В това време сергиите се отвориха, зацвърчаха тигани... взехме си набързо някакви пържени неща на клечки, колкото да опитаме. Не ни харесаха особено. Качихме се в Граб, който ни закара до нашето си място. @Mistress of Germs седна да прави видео за блога и да си лекува крака и течащия нос, а ние с @mary_shery си отидохме при нашите хора в тенекиеното заведение с палачинките и чая да си похапнем домашно приготвени вкусотийки...

 

...

На сутринта рано (почти неспали, естествено) напазарувахме в отсрещните прихлупени бараки, които се оказаха местното магазинче. Разни бисвити, банани, такива работи. И какво да видим - там продавачките бяха същите женици, дето приготвяха палачинките и ориза в "ресторантчето". КАкво се оплакваме ние, че ни морил джет-лагът и не можем да спим. Като знам че тези жени не се спираа да готвя цялата вечер и продължаваха с пълна пара, когато си тръгнахме без изгледи да спрат до дълбоко в малките часове. ТЕ кога бяха спали!?! Освен да си имат клонинги или близначки, знам ли... 😮 

 

[master_of_germs]

Ден ОСМИ

Мангров тур в Kilim Geoforest Park

https://kilimgeoforestpark.com/

Тази нощ хем заспахме пределно късно (кога щеше да ни остави най-накрая този джет-лаг), хем станахме ужасяващо рано, заради хора от маймуни, крави, пилета, пеещи гекони и мотори, за които спомена @Mistress of Germs във видеото в първия пост от темата. Рамщайн и люлеенето на люлката в двора на хотелчето, ни доразбудиха и зачакахме да ни вземат за тура. Ето ни я стаичката 🙂

 

Заради този тур бяхме дошли на Ланкави, останалото бяха глезотии. Цената му по агенциите беше 120 рингита на човек, всички по заучена схема ти свалят цената на 90 рингита, с което не сме се пазарили, а и съм убеден, че едва ли щяхме да постигнем по-ниска цена. В Тайланд туровете щяха да са по-скъпички. И макар тайландските турове да са сред по-красиви места, то тук турът беше и много по-образователен, а не само едното разглеждане. Екскурзоводите са си служители на парка и си разбират много от нещата. Поне нашият гид се оказа страхотен. Обясняваше ни много за живата и неживата природа в парка, отговаряше изчерпателно на всичките ни въпроси, а ние винаги сме си приготвили такива по много. И вдигна нивото много. Никой от гидовете в Тайланд впоследствие не е бил дори и близо до това да можем да правим сравнения. В Тайланд всичко се обръщаше на шоу. Но с такъв масов туризъм, какъвто има в Тайланд, едва ли можехме да очакваме друго.

Но да се върнем на Ланкави. Маршрутката ни взима, и ни вози до парка. Надето успява да дремне, че ни возиха повече от половин час. После застанахме под един навес и почнахме да чакаме да се съберат групите. Разпределиха ни по лодките.

В началото изглеждаше голяма масовка, поне до първия обект, който е пещера с прилепи, на няколко минути нагоре по течението на реката Килим. Лодките акостират, тръгва се в индийска нишка по едни стъпала, после по пътечка през пещерата и покрай мангровата гора.

 

Малко е тесничко на места и определено не е добре да се пускат на конвейер толкова много туристи в пещера, която е местообитание на прилепи, но явно в района са избрали тази, за да могат останалите да остават далеч от туристическия обсег. Има логика в това.

Беше в разгара на сухия сезон и в този участък мангровите дървета не бяха потопени във вода, а в гъста, лепкава кал. А от калта изпълзяваха много интересни рачета, с ярко изразен полов диморфизъм. Та тия раци си копаят дупки в калта с щипките си и надолу хем има влага, хем е хладно, дори на повърхността калта да засъхне. Умници 🙂

 

 

 

 

От самото начало бяхме предупредени от екскурзовода, че в тази част на острова върлува мафия... маймунска мафия!

 

 

@Mistress of Germs попадна в мафиотските схеми, когато един бандит ѝ отмъкна червилото. Справка - пак във видеото в началото на темата.

Обаче, като разбраха, че от червило файда няма, мафиотите любезно ни го върнаха 😄 

 

Пак се метнахме по лодките и се върнахме надолу по течението. Разходката дотук беше доста добре, движехме се бавно.

В един момент реката направи завой, разшири се и със спокойствието ни се свърши. Все едно някой даде старт  на състезание с моторници. А и вятърът почна да ни брули насреща. Стигнахме до устието...

 

 

 

 

И оттам вече в открито море. Добре, че пътуването не беше много дълго, а и има разни малки островчета, да пазят малко от вятъра.

Това островч не се разбрахме дали Пума или Адидас да го кръстим 😄

 

 

A на този остров по дърветата с бинокъл се виждаха и много по-едри прилепи - т.нар. летящи лисици.

 

Трябваше да си изключим сим-картите, че малайската мрежа се изгуби, а се включиха тайландските оператори от отсрещните острови.

 

 

Влязохме в едно заливче, където спряхме да храним рибоци 🙂 Екскурзоводът лично се зае да ми показва, кои са отровни 😄 Аз имам само две реплики зад кадър във видеото на Надя, обаче "Зайко, отровните са тука!" оттогава ни влезе в златния фонд с лафчета, които се употребяват по всевъзможни поводи 😄 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В далечината се виждаше и едно малко пристанище, колкото да покаже, че все пак Ланкави не е дестинация, която разчита само на туризма.

 

Пред нас беше плажът Танджунг Ру. Аз едва ли мога да дам най-компетентното мнение за качеството на един пясъчен плаж. Не съм плажен тип турист. 

Има си едно правило - там, където има пясък, водата е мътна. На ланкави определено е по-мътно, отколкото на останалите места, където сме били. На Танджунг Ру обаче плажът беше много чист. А пясъкът е по-фин и бял, дори отколкото на Симиланските острови.  Много-много по-добре, отколкото в Ченанг. Танджунг Ру все пак си е в границите на пророден парк и е с ограничен достъп. Тук идват само туристите от туровете. и то за кратко. 

Някои се престрашиха на своя отговорност да влязат в мъната вода до кръста, но ние спазихме забраната. А беше забранено къпането, защото са били забелязани кубомедузи. Това са едно от най-отровните подобни гадове и един швед се бил трупирал на острова преди няколко дни. А, не мерси! 😉

Пък и тъкмо преди да тръгнем бяхме коментирали с други магеланци, че дори и яйцата на медузите парят неприятно.

 

 

 

 

На плажа имаше и достатъчно естествена сенчица, тъкмо като за мене 😄

 

 

И един типичен пейзаж за тази част на света 🙂 НАй-високият от тези върхове под определен ъгъл изглежда като седяща горила, затова водачът ни я нерече King Kong Mountain 🙂 

 

И то, лека-полека си стана време за обяд...

 

...

[master_of_germs]

...

Обядът беше в едно рибарско селище, макар че не това е точната дума. Наколни платформи; конструкции, където лодките спират и има множество "аквариуми" или как да ги нарека, дупки, които са омрежени, и може да си разгледаш разните риби, раци и прочие "храни", че и да си ги пипнеш.

 

 

 

 

 

 

 

 

Най-странното е, че насред всичката тази морска храна обядът ни беше... ориз с пиле 😮 Всъщност, заради тоя парадокс ще им пишем шест на релси, всичко останало си беше на ниво.

 

След като хапнахме навлязохме сред ръкавите на реките сред мангровите гори. Тука си е хем джунгла, хем лабиринт от реки и канали. Следващата атракция беше наблюдаването на орли.  Не бяхме изненадани, че в тази част на света няма чайки и гларуси. И всъщност бяхме много доволни от това. Израсли сме край морето, и аз, и особено Надя, и изпитваме ужас от пикиращите гларуси, които те нападат, ако те видят с храна. Но сега разбрахме, защо в Азия няма гларуси. Ами смеят ли да се мотаят там, където има морски орли. Не знам какви орли се водят всъщност. Бях запомнил, но вече ми се изтри от паметта. Но бяха два вида, както и един вид лешояди и имахме късмет да ги видим всички. Хватката е, че лодкарите носят риба и я изхвърлят на определено място, а лодките обикалят наоколо в кръг. А орлите са свикнали и си чакат дажбата и постоянно се спускат и пикират, Ние се оказахме от грешната страна на лодката за да направим най-добрите снимки. Но си беше зрелищно.

 

 

 

 

 

 

 

 

Както си се бяхме залисали с орлите, водачът ни забеляза в дърветата, само на няколко метра от нас и още нещо. И въпреки, че я показа на всеки поотделно, някои май не успяха да различат змията. Тук съм обработвал доста снимката, иначе се беше прекрасно сляла с цветовете и сенките на мангровите дървета.

 

След шоуто с орлите ни предстоеше нова среща с мафиотите, които управляват тази част на Ланкави. Маймунската мафия тук се е ъпгрейднала дотам, щото макаците са се научили да плуват и го правят доста добре, особено, ако им подхвърлиш храна. Но явно преди нас вече бяха минали доста лодки или ги беше обхванал следобедният мързел, но почти не ни удостоиха с тази екстра. За сметка на това, съвсем спокойно скочиха върху лодката ни като митничари, които претърсват и чакат да им дадеш подкуп 😄 Ми така де, това си е техният район.

 

 

 

 

 

За финал минахме през още една "пещера". Всъщност - тунелче под една скала, през което лодката може да мине само по време на отлив.

И така завъртяхме кръгчето и се върнахме в началната точка при посетителския център на геопарка Килим.

 

Турът го препоръчваме на всички. И благодарим на @Monika_Kokoи @Фичо, от които научихме за тура. За около 20 евро се виждат много неща, научават се много неща, на лодките е доста по-просторно отколкото на еквивалентни турове в Тайланд. Не сме имали усещането да сме нагъчкани като риби в консерва. И да, малко неприятно беше, когато скоростта беше висока, но не чак толкова   - в сравнение с подобен тур с моторна лодка, който правихме по-сетне в Тайланд. Но, ако програмата ви е обратна на нашата, тоест, ако първо сте на турове в района на Пукет/Краби, този на Ланкави ще ви бледнее като драматичност на пейзажа. При нас градацията се получи добре.

 

Турът приключи достатчно рано следобед. всъщност в най-голямата жега. Затова помолихме да не ни връщат в нашето си хотелче във вътрешността на острова, а да ни оставят в Ченанг до сградата на аквариума. 

Този път спотърските снимки покрай летището се получиха по-добре 🙂

В началото се чудех кой аквариум да включим в програмата и избрах този в КЛ. Още се чудя, дали беше правилно, но поне ни остана време за плаж на ланкави. Аквариумът е разположен точно между два плажа, избрахме си единия и полегнахме на пясъка. Ченанг си е Слънчака на този остров (не че съм стъпвал някога в Слънчев бряг) и веднага предприемчив юнак дойде при нас да ни предлага чадър и шезлонги. Тези екстри обичайно никога не ги ползваме, защото обичаме да си лежим на скали или на пясък. Но малко сянка нямаше да ни дойде зле. Искаше немормално висока цена, намалихме я наполовина с пазарлък. Не помня колко дадохме накрая... може би 20 рингита, но не съм сигурен. Подозирам, че сме се минали, понеже изглеждаше прекалено доволен... Но той добрият пазарлък трябва да свърши така, че всички да са доволни.

 

@Mistress of Germs усещаше, че се е простудила покрай вятъра на лодката и не влезе до повече от коленете. Носът ѝ течеше... Тоя хроничен синузит все ѝ прави проблеми. Аз повечко се покиснах. Като се има предвид колко обича Надя да плува, много хора ни се чудят, че рядко отиваме на море. Ама се пазим много повече от силното слънце. Та тя поне успя още малко да поспи завита с хавлията като изпечен галактически стопаджия.

А  на тоя плаж за мене пак най-яката атракция бяха едни малки рачета, които дълбаеха дупчици в пясъка. гребат пясък с щипците си и оформят изгребаното като идеални малки кръгли пясъчни топчета, които изхвърлят около дупките си. 🙂 

Имахме добра гледка и към маршрута на круизните кораби към главния град на острова - Куах, както и към върха с Небесния мост, където бяхме предния ден.

 

 

 

 

 

 

 

 

Останахме до надвечер, когато почнаха да отварят сергиите с храна. Взехме си някакви миксове от резенчета плодове на клечка и плодови сокове. Плюс няколко различни пържени нещица на клечки, от които ни харесаха само рибените топчета. Мисля, че ги продаваха по два рингита за едно "шишче". Но това беше просто за задоволяване на любопитство. Прибрахме се рано за вечеря при нашите хора с вкусните палачинки и оризови нудли, и стегнахме багажа, че ни предстоеше ранно ставане за най-тежкия ден от програмата ни. Истината е, че най-накрая успяхме да заспим в нормално време. Преборихме джетлага, но неволите тепърва предстояха 😕 ...

[cybersimo]

Местните маорски вождове в Нова Зеландия ме убедиха, че Клъвдий бух вече е в духовния свят на предците им

 

 

[Mistress of Germs]

Аз искам само да вметна.
Значи, мястото, където ме ограбиха и ме оставиха без червило мафиотите, беше горичка с интересни дървета.
Меко казано отровни дървета.
Ако опитате листата на някое от тях, 5 дни няма да излезете от гастроентерологията, преди да ви запушат изотзадзе и да не ви мислят за холерно болни, а просто за мангроакани. Това ни го обясни водачът.
Растението е Barringtonia asiatica.
Освен това ни обясниха интересен метод за оцеляване по тия места.
Ако не знаеш какво да ядеш - гледаш какво ядат маймуните!
Имаше един гигантски кален рак, който си живееше в... дръжте се... калта и почти не го видяхме, но видяхме кърти... кър... ракичината му и беше с внушителли размери. 

Та той ставал за ядене, ама аз май ще се оглеждам за някаква манджа, която не се крие под кюфтетата от кал, дето ги месихме децата навремето.

Видяхте вече, че освен отровни дървета, има и отровни лиани.
Изобщо избягвайте лиани с разцепени езичета и злобни мънистени очички в тоя край на света.
Далеч по-уютно е да си пукнеш от респираторна инфекция с обострен синузит и хъхрене на жълтозелени секрети за разкош. Дето се вика мило, родно, не някаква комарна екзотика  или непристойни вируси, дето да те превръщат в биологично оръдие и в двата края на храносмилателния ти тракт, преди да се съсухриш като стафида и мозъкът ти да стане на стар орех.
А синузитът, бронхитът - това са си родни, прилични, европейски болести.  Антибиотиците са ти познати и на вкус дето се вика. Амоксицилинче на 12 часа - то си е традиция! Пък ако умреш, роднините ти няма да се срамуват да ти описват симптомите и ще могат да произнесат името на каквото те е убило.
 

[master_of_germs]

Ден ДЕВЕТИ

 

Пенанг

 

В този ден щяхме да имаме два полета с 12 часа между тях, които трябваше да ни стигнат да разгледаме това-онова от следващия остров в програмата ни.

Първоначалният ни план беше Пенанг да е преди Ланкави, но при една промоция на airasia се нареди една такава възможност със самолети да ни е по-евтино, отколкото с фериботи.

Та тази нощ най-накрая заспахме овреме, но и станахме много рано за полета. След преживелиците на летището в Куала Лумпур, не смеех да окъсняваме за полет. Оказа се, че излишно съм се притеснявал, защото летището на Ланкави е малко и в този ранен час почти нямаше хора. Пак имах проблеми с отпечатване на лентата за багажа, а то и машината нещо се развали и не искаше да отпечатва, но един служител помогна на всички. Този път окомерът ми се оказа точен, раницата ми беше 18 кг, а ръчните ни багажи бяха между 6 и 7 кг, точно колкото да са в нормите на авиокомпанията. Знам,че много върли магеланци ще ме анатемосат, защо ходим с голяма раница (една за трима, ама все пак си е чекиран багаж)... Ами, аз нямам среден размер раница, свикнал съм си с тази моята на Ташев, дето вече почти двайсет години не е мръднала. Проверена е. А пък Надя е помъкнала сигурно поне 5 кила козметика. Но това ѝ е начинът хем да попътува, хем да си носи работата със себе си... Тъй де, на моя гръб 😉 

Кракът ѝ вече се беше пооправил, ама тя пък се сополивеше и храчеше и вече беше минала на антибиотик.

 

Този полет между Ланкави и Пенанг трая няма и 25 минути, което ни е рекорд за най-кратък полет досега.

  

 

 

Пенанг е доста по-голямо летище и по мое мнение е доста зле организирано. Става едно прекръстосване на потоците на пристигащи и заминаващи. И най-сериозният проблем (очаквахме го) - няма официално място за съхранение на багаж. Или поне тогава нямаше. Имало доскоро, но вече не. Знам ли ги защо, ама нямаше. А не ми се размотаваше с 18 кг раница на гръб и допълнително куфарче на колелца в тази жега и влага. От информацията на долния етаж ни дадоха карти като за туристи, да се ориентираме по-добре из острова и града; обясниха и за автобусите. Разбира се, и в Пенанг ползвахме основно Граб, но автобусната мрежа е добре развита и цените са наистина ниски.

Ето от този сайт може да се придобие представа: http://www.rapidpg.com.my/

Но все още търсехме, как да решим проблема с багажа. От информацията ни казаха да питаме на горния етаж, където опаковат багажи. Оттам ни отказаха. Решихме да питаме и в офисите на airasia. Не ни обърнаха внимание. В крайна сметка едно от момчетата на опаковъчните машини ни каза да попитаме в едно от заведенията. Не в лъскавите вериги, а едно доста по-неугледно,с много по-локален вид, в част на летището, която не изглеждаше много ползвана. На долния етаж, като се застане с гръб към информацията и с лице към изхода, трябва да се тръгне наляво. По към края на коридора е. Няма как да се сбърка. Не му запомних името, а и не съм снимал, но рязко се отличаваше от всички други заведения на летището. Та доста пари оставихме, може би 90 рингита за всичките багажи. Но нямахме друг избор. Заключиха багажите в една странична стаичка, имаше и още два-три куфара там, явно не бяхме единствените.  

С автобусите се справихме лесно, но то първата ни планувана спирка беше съвсем близо, само на 4 км. Билетчетата дотам бяха от най-евтините, мисля по 1.40 рингита.

 

Слязохме в селото ли, квартал ли, не знам какво точно е Баян Лепас. То целият остров Пенанг си е застроен и не е ясно къде почва едно селище и свършва друго. A островът е свързан с мост със сушата, където е също толкова гъсто заселено, та ако се броят заедно Джорджтаун откъм островната страна и Себеранг Перай откъм континенталната, това става едно население към два милиона - втората по-големина градска агломерация в Малайзия след столицата.

В Баян Лепас търсим един храм, който трябва да се пада съвсем близо зад спирката на автобуса. Да де, ама попадаме на съвсем друг храм. Ние търсим будистки, а намираме хиндуистки. Е, нищо де, все още не сме се отегчили да гледаме храмове 😄

 

Снимаме се пред него и се връщаме петдесетина метра, където попадаме на сергии с всевъзможен мърчъндайз, които леко са ни скрили нашия храм.

Ето го и него:

 

 

 

Но не заради драконите по фасадата сме дошли, тях вече сме разбрали, че ще ги виждаме почти навсякъде. А за едни други безкраки техни събратя.

Или, както @Mistress of Germs обича да перифразира Джералд Даръл: Моето сссемейссство и други...религии. 🙂 

Защото това е змийският храм. 

 

 

 

Много магеланци ми казваха да го пропуснем и той храмът като храм наистина не е нищо особено. Та освен ако не изпитвате непреодолимо влечение към змии, не виждам смисъл да се отклонявате. Ама ние не сме стадартните туристи. Аз съм индиферентен към змиите. Нито се вцепенявам от страх около тях, нито ще тръгна да ги тормозя и гушкам.  Но съпругата ми е типично слидеринче и от малка е отраснала със змии в двора, хапана е от всевъзможни смоци, и ги е ловила, за да си ги гушка и да ги показва на другарчетата си... А, да, и чичо ѝ навремето е открил два дотогава неописвани в България вида змии. Знае много за змиите и е достатъчно респектираща, та като има разни изложби на змии, хората да ѝ отварят дори клетките на кобрите и да ѝ дават тя да ги храни. Една кобра албинос даже беше така любезна да ѝ остави част от старата си кожа като подаръче 🙂 

Та змиите в този храм на остров Пенанг са с едни пастелни шарки, и както си стоят неподвижно по змийски, наистина може да ги объркаш с плюшени. Всички змиите са си живи, но добре нахранени, а и от многото билки които се горят в храма, може и да са леко упоени. Но по-скоро, както всички змии, просто ги мързи. Аз наистина не знаех, какво точно да очаквам; дали трябваше да прескачам пълзящи змии по пода, примерно. Нищо такова! Те змиите обичат да им е топло, но в Малайзия винаги е топло. Затова тия ми ти влечугища предпочитат да са на сянка в клоните на дърветата и в първите секунди не ги виждаш никакви... после очите ти свикват да ги различават и виждаш, че буквално на всеки клон в малката градинка се е увила змия. И, като типични змии, обръщат нулево внимание на посетителите. Една змия никога няма да тръгне да те закача, ако ти първи не я закачиш с поведението си. 

Ама стига съм ви занимавал със змии, време да посетим и доста по-внушителен храм... цял манастирски комплекс.

 

...

 

[master_of_germs]

Следващата ни планувана спирка беше будисткият храмов комплекс Кек Лок Си ("Храмът на върховното блаженство")

Тук благодарностите ги отправяме най-вече към @mradulova, от която научихме за храма и изобщо за острова по време на една от първите ни магелански сБирки. Преди да стана част от магеланци, единственото, с което свързвах Малайзия бяха кулите в КЛ, джунглите на Борнео и планината Кинабалу...

 

От змийския храм до Кек Лок Си нямаше директен транспорт, а и ние имахме доста ограничено време на остров Пенанг, така че си извикахме Grab. Беше наистина евтино, по-спомен даже под 10 рингита. И за първи път попаднахме на жена шофьор. Комплексът от храмове се оказа по-голям, отколкото си го представяхме, на няколко нива, между които има платени "асансьори", които да пестят качването по доста и стръмни стълбища. Повечето поклонници тръгват отдолу нагоре и в подножието на манастира е типичният комерс от всякакви сергии за храни, сувенирчета и прочие. Само че, дамата която ни возеше, съвсем предвидливо ни попита, дали наистина искаме да ни остави долу и не е по-добре да отидем направо на горното (всъщност - средното) ниво. Почти без замисляне се съгласихме. Да, така  пропуснахме градините с езерца на долното ниво, но си спестихме доста катерене. А и не знаехме колко време ще ни отнеме, а то не се оказа малко. 

Кек Лок Си е най-големият будистки храм в Малайзия, като строителството му е започнало през 1890 г. и общо взето оттогава до ден днешен все се разширява, реновира и достроява с още красиви храмове. Централно място в комплекса заема красива 7-етажна пагода. За нея имаше само някакъв малка входна такса, може би 2 рингита. Останалите храмове са си отворени за посещение от всички, освен частта, в която живеят монасите, а тя не е никак малка, от това, което видяхме. Но, докато се стигне до нея, маршрутът за туристите е направен така, че да премине през почти всички други градини и храмове, които градират и всеки следващ е все по-впечатляващ.

А над всичко останало, на върха на "планината" Аир Итам, в началото на 21-ви век е построена 30-метрова статуя на богинята на милосърдието ГуанИн, най-голямата такава статуя в света. Впоследствие над статуята е издигнат павилион с покрив на три нива, крепящ се на 16 колони. Цялата конструкция е над 60 метра висока, като плановете са били да е много по-висока, но се наложило да ги прекроят, защото така в определен час от деня сянката падала върху най-голямата джамия на острова, която е в подножието на планината.

До самата статуя също  може да се стигне с кола, ако се продължи по пътя, но ни изглеждаше, че все още има доста довършителни работи по павилиона, и затова само я гледахме отдолу.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук майстори поправяха покривите

 

 

 

 

 

 

 

 

Та цялото това въртене по храмовете и особено качването до върха на пагодата поизмори @Mistress of Germs. Тя уж нямаше да се качва, за да си щади крака, Ама не се удържа. Все пак ние гледахме да почиваме начесто. Но се забавихме повече , отколкото очаквахме, и решихме да си извикаме граб на същото място, където ни беше оставила предната кола. А навън беше станало вече много горещо, освен това бяхме изгладнели (аз де, другите по могат да издържат на глад). Така че викнахме си граб до главния град на острова - Джорджтаун - и междувременно проверихме в трипадвайзър за някое място за хапване, което да е с хубави отзиви и достатъчно евтино...

 

А, да, и решихме да си закачим по една панделка с пожелания в храма. Тия будисти са му намерили цаката - ако искаш късмет, здраве, любов и прочие, изтегли си късметче и дай по едно рингитче дарение... Ама само ако искаш, никой не те кара насила. Или си вземи панделка,  с различен цвят за различна молитва - за семейството, за здраве, за повиение в ранботата, за успех на изпити, за каквото се сетиш -  и я окачи на дървото, ама пак, ако искаш, дай някоя дребна паричка... И хората дават, хем с кеф ги дават 😮 

...

 

[AlexandraKo]

преди 6 часа, master_of_germs каза:

А, да, и решихме да си закачим по една панделка с пожелания в храма. Тия будисти са му намерили цаката - ако искаш късмет, здраве, любов и прочие, изтегли си късметче и дай по едно рингитче дарение... Ама само ако искаш, никой не те кара насила. Или си вземи панделка,  с различен цвят за различна молитва - за семейството, за здраве, за повиение в ранботата, за успех на изпити, за каквото се сетиш -  и я окачи на дървото, ама пак, ако искаш, дай някоя дребна паричка... И хората дават, хем с кеф ги дават 😮 

...

 

Ми дават, щот е сигурно, че ще се сбъдне:)))))))

Поръчваш си нещо, за 1 рингит и воала - готовоооо!

[master_of_germs]

Ден девети - продължение

 

Джорджтаун е един архитектурен и културен миш-маш, няма какво да се лъжем. Огромен град с тесни улички, безумно движение и претъпкан от туристи, които особено в късния следобед изпълзяват отвсякъде. Може би трябваше да му отделим и една нощувка, вместо да правим този щруш за един ден всичко... Може би трябваше и да го пропуснем. Но аз този ЮНЕСКО-вски  киш-маш исках да го видя, па макар и само отвън, и точно тук усетих от истинската Азия, много повече отколкото в Куала Лумпур или в Банкок.

 

Докато сме още в Граб-а, минаваме покрай някакви странни монументи...

 

Шофьорът ни пита, къде точно да ни остави, и честно му отговарям, че нямам ни най-малка представа, той да реши, къде е най-удобно. И той ни оставя, точно на прословутата Арменска улица. Културното сърце на града. Е, и на всичкия мърчъндайз също така. Има много красиви нещица и магазинчета, в които се заглеждаме, но не искаме да купуваме, че ни предстои полет към Тайланд и има лимит на багажите. Чак накрая на пътуването може да се отпуснем откъм покупки. 

Обаче първо сме гладни. От трипадвайзър сме си избрали да пробваме едно от най-висококласираните заведения на народни цени - MyOwn Cafe.

И осъзнаваме, че стрийт-артът в Джорджтаун е не само отвън, но и вътре в сградите по стените 🙂

 

В менюто има  доста беден избор - от всичко по три-четири неща - примерно три супи, четири ястия и два десерта. Единият от тях беше нещо, дето доста ни хвалеха, парченца плодове в свадък сос и оваляни с ядки... Не бих казал, че много ми хареса, но не беше лошо. А храната беше вкусна. Казват, че Пенанг била кулинарната столица на Малайзия. Може и да е вярно, ние няма как от едно ядене да преценим. Хубавото е, че в менюто всяко ястие беше отбелязано с нула до три чушчици, та да не останем изненадани като със супите на Ланкави. Обслужването беше много бързо, обясниха ни, че в Джорджтаун, за разлика от КЛ и Ланкави, много се разчита на бакшишите, защото сервитьорите всъщност не са на работа там в заведенията, а идват, когато са свободни да помагат на собствениците, като всеки обслужва по няколко маси. Не проверих дали е вярно, но си бяхме доволни и оставихме приличен бакшиш. Тия Рингити и без това нямаше да ни трябват след няколко часа.

 

Вече с понапълнен стомах се впуснахме в градския миш-маш, който веднага ни подхвана. С радиус от няколко метра имаше какви ли не храмове, както и от прословутата колониална архитектура и от къщите на китайските кланове... Арменската улица е била "арменска" за доста кратък период, когато са се заселили арменски търговци, през 19ти век; Китайските Триади доста бързо са им взели хляба...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нямахме време да влизаме по музеи, пък и времето беше хубаво.

Спряхме в ето тази градинка до спортната площадка на едно училище, и @Mistress of Germs си намери каменна пейка където реши да подремне и да си щади "бедните, бедни крачка", докато ние с @mary_shery завъртим бясно няколко километра.

Всъщност Надя и представа си нямаше, че е спала пред една от най-големите исторически забележителности в Джорджтаун - сградата (бивша библиотека) в която изгнаникът Сун Ят-Сен организира Пенангската Конференция през есента на 1910 г. едно от най-важните събития, впоследствие довели до избухването на Синхайската революция, с която се слага край на Династията Цин и дава началото на Китайската република. Сега сградата е музей на Сун Ят-Сен и аз съм се изложил като фотограф, защото на снимката се пада точно зад дървото 😄 

 

...

[master_of_germs]

...

Решаваме, че ще оставим стрийт-арта за накрая, а първо да извървим каквото има малко по-далеч.

Минахме покрай джамията Келинг, после през Малката Индия и по храмовете на King's street и стигнахме до брега и сградите на кметството, най-изисканите образци на Колониалния стил на острова, с красива поляна пред тях, идеална за снимки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От другата страна на ливадата има малък food court и зад него са останките от някогашния Форт Корнуолис, но имаше някакви разкопки и беше оградено. Зад него вече е пристанищния район, към който не ходихме, но пък снимахме красива часовникова кула.

 

 

 

Следващият обект в Джорджтаун, който много исках да разгледаме, бяха т.нар. Clan Jetties. Това са седем наколни "квартала", всъщност големи дървени кейове, които се вдават от брега навътре в морето и там са били (и все още са жилищата на хора от различните китайски кланове. Между тях има огромен контраст. Нямахме време да посетим всички, първо минахме по кея на клана Лим, който е най-близо до пристанището. После минахме и през най-глемия и известен кей на клана Чю. В едно толкова малко пространство почуствеахме невероятния контраст на Азия.

Кланът Лим живеят в една нищета, но и в спокойствие. Тихо е, доколкото може да е тихо, когато винаги чуваш шума на вълните и крясъците на морските птици. Паянтово е на места, бараките са наредени върху кея малко като лабиринт и се чувствахме като истински натрапници. Правеше печатление, че във всяко къщенце, колкото и бедно да е, има "олтарче".място за почитане на боговете и че къщите си стоят отворени. Когато криввахме от главната "алея" хорицата ни казваха на развален английски, че е проход без изход. 

 

 

 

 

 

 

 

От друга, страна, кейът на клана Чю е превърната на битпазар и туристическа атракция. Всяка барачка - сергийка, безспорно с най-евтините сувенирчета в града. Да, и там имаше храм, но голям, още на входа на кея. Тук са се възползвали от средствата, които се получават от институциите за опазване на културното наследство и са се ориентирали към прием на туристопоток. Разликата между двата кея като усещане беше потресаваща. След няма и пет минути на кея Chew вече исках да се махна колкото може по-далече... Това беше пример, как в опитите си да запази автентичността на едно място, включването му като обект на ЮНЕСКО е постигнало точно обратното. Да не говорим, че Чю също се бяха повлекли по модното стрийт-арт течение, което напоследък е заляло целия Джорджтаун и е основна причина за тълпите от туристи.

 

 

 

 

 

 

...След толкова културно наследство време беше вече да се разведрим с малко модерно улично изкуство 😉 😄 

 

...

[master_of_germs]

По отношение на уличното изкуство в Джорджтаун, едва ли този пост ще е най-актуалният. Идеята на този тип изкуство е, че не е за постоянно. А тук влажният климат и ронещите се мазилки допълнително ускоряват процеса на разрушаването му...

Например...

Ето тук, басскетболната топка, която е летяла към коша, вече е излетяла в небитието...

 

Но пък за сметка на това има изобилие от рисунки по всякакви стени и във всякакви стилове. А и много от тях изобщо не са на открито, а колчем се завреш в разни проходчета през сградите и откриваш още и още изненадващи неща. Изобщо не успяхме да разгледаме всичко, но мисля, че видяхме основните образци (към тогавашния момент, от който вече измина почти година). Картата не ни помагаше много, по-скоро гледахме, къде са се стълпили повечко хора да си правят снимки...

 

 

 

 

Понякога навалицата от желаещи да се снимат е твърде голяма и нямаше време и ние да се застояваме пред всяка рисунка... Пъ някои от тях са си направени да се снимат с човек, така че ще ми простите папарашките снимки 😉 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вероятно най-известният образец на уличното изкуство в Джорджтаун са тези деччица с колелото 🙂

 

 

А котките са навсякъде по стените и са извън класациите... Ето още няколко, да не кажете, че сме ги пренебрегнали 😉 

 

 

 

 

 

И така, след около два часа и половина здраво обикаляне, се озовахме отново в градинката, където бяхме оставили @Mistress of Germs.

И друг път съм ви споменавал, че тя може да заспи навсякъде, по всяко време и във всякаква позиция. И винаги успява да ме изуми. Ето така я намерихме да спи 😮 

 

 

 

 

 

Беше се превърнала в атракция за местните малчуганчета, които изумено я гледаха.

Пристъпихме към внимателно събуждане. Застанах плътно пред пейката, защото бях сигурен, че при сепването си ще се претърколи долу.

Като се изправи на крака, още залитаща и сънена, тръгна с нас до съседното кръстовище да си извикаме grab. А малчуганчетата само това чакаха. Надя си беше забравила едно кенче с (почти доизпит) сок от дуриан под пейката. В секундата, в която се мръднахме встрани, най-безстрашният малчуган  пристигна и със зверски шут изпрати кенчето по посока на училищния двор. Насъбра се малка тумба ентусиастчета, които заиграха с кенчето по спортната площадка. На това, дето навремето в междучасията му викахме "лаком за гол" 🙂 

 

Като споменах за дуриан, на летището имаше изрични забрани за прословутия плод  😄 

 

А малко се и разведрихме с една групичка, която "опъваше жици" точно в залата с чек-ин гишетата 🙂

Докато излетим, се стъмни.

Ето два кадъра от нощен Пенанг и Батъруърт отсреща на континенталния бряг. На втория се вижда ясно и осветеният храм Кек Лок Си, макар че хич не е на фокус...

 

 

С това малайзийската част от пътуването ни приключи... На следващата вечер трябваше да посрещаме нова година на плажовете в Тайланд.

Засега, обаче, нямам намерение да продължавам с пътеписа и не съм сигурен дали изобщо ще пристъпя към следващата част. Това, което се случи по време на полета PEN-HKT  и при пристигането ни на летището, където съпругата ми припадна точно преди паспортния контрол, ми е твърде болезнено да си го припомням, камо и да го описвам...

Обещах на магеланци да напиша за Пенанг. Обещанията ги спазвам. Но този пътепис засега приключва. За неопределено време.

 

Надявам се да е бил от полза за някого и ви благодаря за отделеното внимание! 🙂 

 

[Radnev]

Здравей.

Много добре написано👍.

Съжалявам, че здравословни проблеми са развалили удоволствието ви от това пътуване.

Това, което искам да те попитам е кое всъщност бе най-впечатляващото от вашето пътуване? Кое запомнихте в най-голяма степен и заради кое бихте се върнали отново в тази част на света? Не само като отделни забележителности, а и като цялостно усещане за Далечния Изток? 

Не съм се интересувал подробно от този регион, но сякаш единственото, което истински ме вдъхновява да се отправя към тази далечна част на света, сякаш са само древните комплекси на Ангкор в Камбоджа....🤔

 

[master_of_germs]

И ето, че годината се изтърколи, а в моя ретроспективен фотодневник така и не стигнахме до посрещането на предишната. Имам малко време да се поправя.

Сега си стоя в Добрич, както в толкова много предишни новогодишни навечерия, и просто си почивам. Перфектната ми представа за посрещане на нова година, без никакви какафонии, канонади, болести и нерви. Нещо, което преди година мислех, че ми е втръснало, но всъщност точно това, от което имам нужда. Имам цяла година, през която да пътувам. Но годината посрещам вкъщи и така ми е най-добре. А пък и не е толкова хладно, че да не мога да си я посрещна и у дома по къси гащи...

 

Но сега се пренасяме пак преди година. Съпругата ми е в безсъзнание, а косите ми побеляват. За капак, при освестяването ѝ, колегите и бият дименхидринат, та съвсем да заспи. За първи път бях направил здравна застраховка за пътуване. За първи път и бях организирал предварително трансфер от хотела. Тези две дребни нещица просто ни спасиха. На няколко пъти влизах и излизах от транзитната зона на летището в противовес на всякакви разпоредби. Намерих уредничката на транспорта и тя ме увери, че микробусът ще ни чака колкото е нужно. Признавам, че не очаквах да е микробус, но това ни позволи комфортно пътуване, а Надя е достатъчно дребна, та да спи на две седалки легнала, без да са свива.

Изобщо, в Тайланд явно са свикнали да угаждат на всякакви туристи. Осигуриха и инвалидна количка, та поне веднъж и моя гръб да си почине.

И вече е много-много дълбоко в малките часове, когато се стоварваме пред Villa Tona. Стаята ни е на приземния етаж, което в момента е страхотен бонус. Всъщност, апартхотелчето е на склон, така че от другата страна пред прозореца ни все пак има висока тераса. Но това все още не мога да го осъзная. На рецепцията вече са предупредени за ситуацията, жената говори малко руски и почти никакъв английски и просто ни повежда да се настаним, а на другия ден ще се занимаваме с детайлите. То и всичко е предварително платено през airbnb. Но тя се е сетила още отсега да ни остави обилна плодова закуска, защото е ясно, че няма да станем в иначе определения час.

Villa Tona безспорно беше най-доброто място за нощувки по време на цялото ни пътуване.

 

 

 

 

 

Спим пак до късно, почти до обяд, и тъй се започва 

ДЕН ДЕСЕТИ

Карон

Независимо, че ще се посреща Нова година, решаваме, че @Mistress of Germs два дни няма да излиза от стаята и ще си пие антибиотиците. Нищо нямаме резервирано предварително, и слава богу. Хотелчето ни е на около километър от плажа, всъщност някак си стратегическо разположено между двата плажа Карон и Ката, за които сме чували, че са достатъчно добри и далеч от лудницата на Патонг. До Ката всъщност така и нямахме време да отидем, но Карон си ни хареса и, който смята, че целият Пукет е като Слънчака, очевидно не е познал.

Тръгваме с @mary_shery хем на плаж, хем на пазарлък за турове за следващите дни. Всеки казва, че пазарлъкът вървял добре и отбивали половината цена, едвали не. Ами не е вярно. Да, туристически фирми има на всеки ъгъл, но отбивката я правят още в началото и после от една цена надолу не отстъпват. Дали щото беше навръх нова година, не знам. Ама максимум със сто бата на тур се разминаваха отделните фирми, а ние се пазарихме поне с двадесет, хем минахме целия плаж Карон от край до край, а той е доста километри. С купуването на сим-карти пък съвсем ударихме на камък, вече не помня какво не ни харесваше, но накрая махнахме с ръка и си изкарахме 10 дни в Тайланд без сим-карти и мобилен интернет и не сме имали хич никакви проблеми. Навсякъде имахме интернет в стаите, а офлайн карти на maps.me си бяхме свалили предварително.

 

Друг на мое място би пробвал от всичките плодове на сергиите. Ние, обаче, хич не сме по плодовете. Все пак пробвах драконов плод (розАвото в средата) и никак не беше лошо на вкус.

 

Какво не им харесват на тия плажове в Пукет, да вземем да проверим 😄 

 

 

 

 

 

Заснехме и птичката, която в следващите 365 дни щеше да се кичи със званието "европейска културна столичанка" или иначе казано:  😄 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Обикновена_майна

 

 

Смърчоса се времето; явно и тук щеше да се изсипе следобедния дъжд, та си намерихме едно заведение по крайбрежната улица. Цените бяха с около 50% по-скъпи отколкото около нашето хотелче на километър от брега. Ако не се лъжа 180 спрямо 120 бата (съответно 9 и 6 лв.) за един пълнен ананас с ориз и разни мръвчици, а на връщане взех и еднин за @Mistress of Germs, ама с морски дарове. Слаба утеха за пропускането на новата година на плажа. Обаче беше божественярско вкусен, пък!

 

 

След като се договорихме накрая с една фирма за туровете с лодка, тръгнахме наобратно и по крайбрежната вече навсякъде бяха стоварили лед и риба по сергиите пред ресторантите и се почваше голямото готвене за новогодишната нощ.

 

 

Иначе, покрай плажа Карон най-голямата забележителност е ето тая драконова статуя:

 

 

На хълмовете в другата посока пък е прословутата гигантска статуя на Буда. Нямахме намерение да я виждаме отблизо, затова ето, с колкото зуум съм успял.

 

Постепенно слънцето взе да се налкланя към хоризонта. Така че беше време за още едно топване в морето и за най-красивия залез, който видяхме по време на пътуването 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

=== следва===

Новогодишна ПукЕтевица и КаРонада

 ...и един книжен фенер за загрявка...

 

 

[master_of_germs]

Спретнахме си някаква импровизирана вечеря, @Mistress of Germs си хареса ананаса, а и скариди и разни други пържени нещица на клечка ѝ бях взел, та това си е макар и малка частица от нейния идеал за празнуване 🙂 

Към 23 ч. с @mary_sheryизлязохме и седнахме за вечеря и коктейлче в едно от близките до хотелчето ни заведения. И понеже това е далеч от плажа, накъдето се бяха запътили всички, цялото ресторантче си беше само за нас.

 

 

 

 

После, по улицата към плажа купонът вече беше в разгара си... Тия образи са едни швейцарци, който много настояваха да ги снимаме 😄 

 

 

На плажа атмосферата беше приповдигната и основното занимание беше пускането на книжни фенери...

 

 

 

 

 

 

 

Преживяването е магично и толкова различно от всички нови години, които бяхме посрещали преди това...

Е, има и риск, когато някой фенер се подпали, но рискът е много по-малкък в сравнение с канонадата от пиратки у нас...

 

Нямаше крясъци, нямаше часовници, които да отброяват минутите и секундите, дори не разбрахме, кога точно е станало полунощ... Вероятно, когато започнаха фойерверките, но те бяха на другия край на плажа, а и още по-далече, откъм Патонг, се виждаха гигантски фойерверки. Достатъчно далеч, за да не ме дразнят 🙂

 

 

 

 

Ами това е! Честита Нова година с година закъснение... Време е и за първо топване за годината в Андаманското море 😄

 

 

И по най-бързия начин обратно към хотела да си довършим празнуването в пълен състав. 

Домакините ни бяха оставили в стаята и един диск с тайландска музика, съвсем да си докараме автентична атмосфера 🙂 

После, вече в Банкок @Mistress of Germs си го изнамери същия и си го купи, да си ме тормози вкъщи от време на време 😄 ..

 

[master_of_germs]

ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ

заливът Панг Нга

 

Направили сме си сметката, че на първи януари всичко, що е европейски турист ще хърка я по плажовете, я под масите в заведенията, и няма да се освести преди обяд, а дори и тогава ще търси азиатския вариант на зелева чорбица. Затуй сме си избрали най-масовия тур да го направим рано сутринта. Или, иначе казано:

Година! НОВА година!

По гащи! По КЪСИ гащи!

тоест...

Бонд! ДЖЕЙМС Бонд! ... (Тука си пускате песен от филм за Джеймс Бонд по избор!) 

 

В Пукет навсякъде ще ви уговарят да го направите тоя тур. И с пълно право. В този тур има най-много какво да се види в сравнение с всички останали... Които са и донякъде еднотипни.

Това, което трябва да се реши, е, какъв да е транспортът. В Тайланд ще ви предлагат три вида лодки. Едните са типичните longtail лодки - дървените с шаренкото, дето сте ги виждали всички по снимките. Ефектни са за снимки, не отричам. Но аз не ви съвствам да пътувате с такива за цял ден. Другите са скоростните моторници speedboat. Ако ви влекат високите скорости и нямате наченки на морска болест, може да ги пробвате. Ние ги ползвахме само веднъж (слава богу), на следващия ден до Симиланските острови, защото те са прекалено далеко и няма друг начин да се направи за еднодневен тур. Това важи и за Пи Пи островите. Те са по-близо, но пак няма да стане от Пукет с другите варианти. Затова Пи Пи е далеч по-добре да се правят откъм АоНанг. 

Освен всичко друго, цената с бързите лодки драстично скача, а е спорно, че успявате да видите повече за единица време. Може би могат да се видят повече места за ден, но те всичките острови са доста еднотипни, така че в един момент става пресищане.

Третият вариант е по-голяма лодка; Big Boat, което си е практически малко корабче. Събира около 50 души на горната палуба, която е покрита, така че да не ви пече слънцето. От трите типа лодки клати най-малко, има най-много пространство и не сте нагъчкани като сардини... или поне не толкова нагъчкани, както в дългоопашатите и в бързите лодки. Достатъчно евтини са. Ако правилно си спомням, тоя тур го договорихме за 1200 бата на човек.

 

На туровете ви вземат от хотелите с маршрутки и ви возят до пристанището, което е от другата страна на острова. Ние с @mary_sheryсме още сънени, че е много рано и почти не отразяваме минаването през града Пукет. @Mistress of Germs остава още един ден по нощница и на антибиотици да се възстановява.

 

Както и предполагам, лодката не е препълнена, но въпреки това се понапълни. Основно с японции тук там китайци, малко индийски британци, наша милост и четирима австралийци, които принципно са си машини 😄 А образът с оранжевата фланелка ни е екскурзоводът. КАзваше се У'уса (съкратено, естествено от някое непроизносимо тайланско име), и си беше кръстил фирмичката USA tour 😄  Малко ни поиздразни, понеже всичко го обръщаше на шоу; нищо общо с професионализма, който видяхме в Ланкави.

 

 

За Джеймс Бонд тура е писано доволно много, така че трябва да подхващам със снимките, и, честно казано, не знам колко поста ще ми трябват, понеже са ми наистина много!

 

Тия каяци впоследствие ще ни трябват... Но не  и праните гащи... Тъй де, решил съм да ми е по къси гащи годината и туйто! 😄 

  

 

Малко над час плаваме , като в далечината се мяркат множество острови. След това се приближаваме. Гледките са възторгващи, но светлината не е в такава посока, от която да направим снимки с уау-ефект...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И - пред нас вече е първата ни цел. "Островът на Джеймс Бонд" по народному, или официално - Као Пинг Кан.

Да, ама дотам няма как да стигнем корабчето. То остава пред тези скали, а нас ни строяват по двама, по трима, и се качвме на големите надуваеми морски каяци на вода (не знам защо навсякъде ги рекламират като кану, когато това си е каяк), където по едно момче от екипажа ще ни вози. На корабчето ни има 15 каяка, които общо-взето успяват да ни поберат. Всички водачи имат еднакви тъмносини тениски с дълъг ръкав но с голям номер на гърба , да си ги познаваме. Нашият е номер 9 - типичен таран не е, но има данни за бърз нападател... а и бързичко и умело гребе 😉

 

 

 

 

 

Акостирането става на един доста ограничен участък от плажчето досами тая скала. Останалата част е заета от бързи и дългоопашати лодки.

Оттам пътеката е ясна - има няколко минути ходене до залива с прословутото островче, дето е обърнато надолу с главата. Всички се юрват натам, но на нас ни харесва да поостанем за минутка да се снимаме и тук, пък и мене вече не ме свърта да направя някой маймунджулък 😄 

 

 

 

 

 

Поемаме по стъпалата нагоре и съвсем скоро се открива панорамна площадка, а след още малко се слиза до плажчето , изобщо - време е сума ти стандартни снимки 😎 

 

 

  

 

 

 

 

 

ЕтУ мЪ и мьен! Същинский агент 007, ама по къси гащи, за заблуда на противника 😄 

 

 

Бързаме наобратно и по същата схема с "кануто" нашият човек ни връща на корабчето. Защото това е само първата спирка, която да се отментне за пред социалните мрежи, но предстоят още по-големи красоти 🙂 

 

=== Следва продължение ===