дневник Нова година по къси гащи и на антибиотици - ретроспективен фотодневник

[master_of_germs]

 ...

Последва обяд на корабчето.

НА всички други турове, на които бяхме, обядът беше на разни островчета и ни даваха храна в пластмасови кутии, общо взето едно и също - пилешко бутче, нудли, ориз зеленчуци. Вкусно, но еднообразно.

НА този тур обаче, обядът беше да си оближеш пръстите. Единствен недостатък е, че няма маси, взимаш си от шведската маса в средата на кораба, каквото си поискаш и ядеш седнал на пейките. Но наистина беше най-хубавия ни обяд от четирите тура и то с голяма разлика, И имаше и риба. Не ги познавам рибите, ама беше една, доста голяма, в цяла тава, и стигна за всички, та даже си сипахме и допълнително (трябва повече да играя feeding frenzy, та да ги понауча тия рибоци 😄 )

 

Пътуваме насред стотици островчета в Залива Панг Нга

 

 

 

 

 

Следващ в програмата е остров Хонг (в залива Панг Нга)... това в скобите е важно уточнение, понеже Хонг е може би най-често срещаното име за остров в тая част на света. Хонг значи къща, стая, изобщо, място за нощувка. Затова много често така се кръщават закътани острови с лагуна в средата, където рибарите са влизали с лодките си да се крият и да пренощуват по време на буря.

 

В района има поне още един остров Хонг, до който се правят турове от Ао НАнг, но за него, по-нататък.

 

Отново сме по каяците. Много неприятно впечатление ни направи, че от тази фирма не ни даваха тук спасителните жилетки. Плитко било, нямало нужда. Да, целият залив Панг Нга не е особено дълбок, а вътре в лагуната наистина е по-плитко от човешки бой, но е мътно. А извън лагуната е по-дълбоко. А човек като @mary_shery, Който не може да плува, и на плиткото би могъл да се удави. 😕 

 

 

 

 

 

А вече вътре в лагуната е достатъчно спокойно, за да може и аз да се пробвам да греба, въпреки, че от няколко години не се бях качвал на каяк.

 

 

 

Акостираме на малко плажче за снимки

 

 

А срещу нас е зинал каменен звяр 😮 

 

За да излезем от Лагуната трябва да минем през тунелче в скалите...

 

...но преди това, водачът ни потупва с греблото по главите и ни сочи нагоре... ❤️ 

 

Минаваме през "пещерата" и излизаме от лагуната обратно в залива.

 

И виждаме една тлъста, ама тлъста розова медуза! Според екскурзовода ни, за китайците била деликатес, но тайландците не кусвали такива неща. Леко съм скептичен 😉 

 

Още снимки за спомен и пак бавно с голямата лодка от остров на остров 🙂

 

 

 

 

 

=== следва ===

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

До някое време се опитвах да запомням имената на островите, покрай които минавахме, като следях по maps.me, но после се залисах и се отказах -толкова са много...

Та вече не помня имената на следващите острови, където спирахме...

 

Отново сме по каяците, и тук за да стигнем във вътрешността на острова, трябва да минем през малко по-длъжка и тясна пещера, което е възможно само по време на отлив.

 

 

 

Вътре има имтересни скали, които при осветяване блестят като посипани с еламзи. Но снимката хич не ми е станала...

 

Излизаме от тунела и поемаме нагоре по течението на малка рекичка, или поне така изглежда. Всъщност си е морската вода, пробила през пещерата, просто релефът е такъв, че на тоя остров не се образува същинска окръглена лагуна, а формата е дълга, тясна и извита и създава впечатление за река.

А в нея виждаме и някои интересни обитатели, включително някакво рибоче, дето с перките си излиза на сушата... ако на тая кал и казвате суша, де 🙂 

 

 

 

 

Както беше станал популярен по онова време един лаф от "Господари на ефира": "Като Жунгла е някаква тука" 😄 

 

 

 

Скоро стигаме до задънена улица, пардон река или каквото е там. Който има мерак, може да продължи пеш през тоя проход, ама няма време лодките да го чакат 🙂

 

 

 

И по същия път наобратно към корабчето...

[master_of_germs]

Последната спирка в този тур беше на едно много близко малко плажче; има ги хиляди такива из архипелага, така че общо взето всяка лодка си избира по едно. Кеф ти къпане, кеф ти лежане (макар че като цяло уцелихме облачен ден, за което съм много радостен), кеф ти да управляваш лодките, дето не се разбрахме канута ли са или каяци. Или да изследваш някоя от многото миниатюрни пещерици.

 

 

 

 

 

Някои от водачите използваха случая да подремнат по лодките...

 

 

... но повечето се включиха в игра на топка... В Югоизточна Азия футболът не е особено популярен, за сметка на бадмингтона, където съперничеството между Малайзия и Индонезия е сред най-лютите такива дербита изобщо в спортната история.  Азиатците обаче са си измислили своя версия на играта с топка, в комбинация в мрежата от бадминтона. В Тайланд я наричат takraw (което ще рече просто "топка"), но в повечето други страни от района пълното име е sepak takraw (първата дума е от малайски и означава "ритам"). Та ритнитопковци в тая част на света никак не липсват 🙂  Вероятно сте виждали разни клипчета по спортните телевизии с едни "нинджи" дето се мятат и правят забивки със задни ножици и шаолински ритници. 

играе се по трима в отбор. А когато отборите са  Тайланд и Малайзия, атмосферата се нажежава повече отколкото на кое да е голямо футболно дерби в Европа 😄 

 

Играе се с малка топка плетена от тръстика и, бога ми, наболява сериозно по кокалчетата, като я риташ на босо; нищо общо с това да подритваш плажни топки. Та повечето от лодкарите си сформираха едно кръгче и истински се вживяха. Пробвах и аз няколко пасчета 🙂 

 

===

[master_of_germs]

...

Програмата обаче не завърши с плажа. Е, това вече го бяхме гледали преди няколко дни на Ланкави, но тайландците са по специалните ефекти.

Поне в този случай им се получи 🙂 

Та екскурзоводът реши да се прави на азиатски Гандалф и да извика орлите с няколко пронизителни изсвирвания. 😄 A, докато ни баламосваше с приказките си, останалите от екипажа бяха почнали да изхвърлят в морето остатъците от обяда ни. А те орлите са свикнали с това 😉 Ние се правим, на изненадани и му ръкопляскаме ведно с китайците и японците 😄 

 

Та тук имахме доста по-добра гледка към пикиращите орли, отколкото в Малайзия, а и фонът беше като от някое фентъзи 🙂 

 

 

 

 

 

 

След тези специални ефекти постепенно се отдалечаваме от залива Панг нга, и се отдаваме на снимки, защото вече е късно следобед и светлината е доста по-подходяща, отколкото сутринта...

 

 

 

 

 

Имаше обаче и още какво да ни покажат. Член на екипажа реши да ни демонстрира, как протича началото на тренировката на състезателите по муай-тай. Естествено, без никакво раздаване на юмруци, освен за снимки 😉 Само движенията за молитва и разтягане.

Иначе, в Пукет и АоНанг навсякъде се опитваха да ни предлагат посещение на мачове по муай-тай. Такива реклами директно ги подминаваме; лично според мене всякаква форма на боксиране или на какъв да е "спорт", при който се цели пряко да нанясаш удари на противника, трябва да бъдат забранени със закон 😕 

Но като демонстрация беше интересно и някои от дечицата се забавляваха 🙂

 

 

 

 

След това просто релаксирахме, кой както намери за добре - някои в разговори, китайските кокони - с качване на снимките си по социалните мрежи, а малките индо-британчета сладко си заспаха 🙂

 

 

 

 

 

 

Влизаме в пристанището по залез и оттам - по маршрутките към хотелите. 

 

Прибираме се по тъмно. @Mistress of Germs си е пила антибиотиците, изяла е всичко, останало от предния ден, и също като нас е гладна. Това е добър знак. Надявам се, че на другата сутрин ще е в кондиция, понеже следващият ден е предвиден специално за нея 🙂

Затова не се помайваме, а взимаме за вкъщи разни видове пад тай за вечеря от най-близкото квартално кръчме, където порциите са от порядъка на 20-30-40 бата. Нaдя се мръщи на зеленчуците, но аз си облизвам пръстите и влизам в ролята на доброто прасенце, като дояждам, каквото е останало от другите 😄 

 

===

 

В общи линии, ако разполагате с ограничено време и нощувките са ви само в Пукет и смятате да направите само един тур - без колебание ви съветваме този тур да е "Джеймс Бонд".

 

 

[master_of_germs]

ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ

Симиланските острови

 

Този тур беше много дълго обмислян... Много за и против имах. Но се радвам, че го направихме, понеже беше нещо различно. Симиланските острови не са като островите около Пукет и Краби. По-скоро приличат на Сейшелите. Всъщност, постоянно колеги ме питаха на Сейшелите ли съм бил, като ми гледаха снимките.

Относно организацията на тура - писах вече, че си го взехме от едно бюро на крайбрежната в Карон в комплект с Джеймс Бонд тур и с трансфер с ферибот до АоНанг. Когато се резервират повече турове от една агенция, правят повече отстъпка. Не много, но все пак с нещичко намаляват от цената. В нашия случай, ако не се лъжа, ни взеха 2100 бата.

 

Транспортът - тръгва се много, ама много рано, така че пропускате възможност да закусите в хотела. Това може и да не се окаже толкова зле. Имайте предвид, че особено ако настаняването ви е по на юг в Пукет, ще се наложи доста да ви лашка маршрутката - около два часа до кея, който не е на острова, а ан континента. Макар че то Пукет е свързан със сушата чрез един няма и стометров мост.

Фирмата, с която правихме този тур, беше Check-in Andaman. 

 

 

На тия маси може солидно да се закуси. Чай, кафе, разни сладки, дори и сладоледи. Ако ви стиска де. Ама пък и гладен не се стои цял ден. А имаме притеснения за морето, които донякъде се оправдават. Още с пристигането ни в Тайланд почнах да получавам предупредителни SMS-и, че времето се очаква сериозно да се смарангяса. Засега е добре, но Симиланите са на 70 км навътре в морето, не за някакви закътани островчета в залив, както тези, които видяхме предния ден.

Та, може да си вземе човек под наем плавници, маски, шнорхели... Ние си носим наши. Доста се мотаят, докато ни натоварят на моторницата (speed boat). Докато сме още в залива близо до брега, всичко е наред, но с излизането в открито море нещата стават все по-мизерни. Има вълни, ние сме натъпкани над 30 души като сардини в консерва. Лодката не е затворена, има високи бордове отпред и отстрани, а отгоре има само мушама да варди от слънце и дъжд. Скоростта ѝ е висока, и над 60 км/ч, което при тези вълни ми разказва играта. Аз, слава богу, рядко повръщам, макар че понякога много ми се ще да можех. Доста често на човек му олеква като си изповръща всичко. Двамата с @Mistress of Germs сме си намерили закътано място точно зад капитана, където страничния борд е най-висок. @mary_shery, обаче е отзад, където настава солен воден апокалипсис. При минавамето през всяка вълна, лодката вдига пръски, които заливат със студен душ седящите отзад. За да се предпазят, си слагат маските. За да си предпазят очите, де, иначе са си целите окъпани. Трудно успяваме нещо да снимаме - вардим и фотоапаратите.

Иначе на тоя тур хората бяха съвсем различни - само европейци, основно италианци, малко немци и французи. На нашата лодка поне азиатци нямаше. Освен екипажа. 

Относно екипажа - основната забележка беше, че комуникацията ставаше трудно. Не им се получаваше добре говоренето на английски. Но бяха услужливи - даваха смучещи бонбони, диня и напитки на всеки, който се осмелеше.

 

 

 

Самите Симилани са група от 9 острова със статут на резерват. На 4 от тях изобщо не се допускат туристи, понеже са зона за гнездене на морски костенурки, които са защитени видове. Затова всички лодки следват почти идентична програма, което поражда усещане за прекалена пренаселеност по време на тура. Освен това, ако искате да си запишете тур за Симиланите, задължително трябва да си дадете данните от паспорта да ви ги запишат по време на резервацията. Заради защитения статут на островите, имам максимално разрешен брой хора на ден, които могат да ги посетят.

Като си резервирате турове, винаги питайте дали входния билет за национален парк е включена. Почти винаги е, но все пак вие питайте и настоявайте за това, че да не ви преметне някой.

 

И така, всички лодки спират на един и същ остров, но пък има защо. Това е плажът, над който се извисява прословутата Sailing rock, символът на Симиланите 🙂

 

 

 

 

Пясъкът е като захарен памук - бял, мек и пухкав. Такъв не бях виждал дотогава. На Танджунг ру на Ланкави беше с такъв цвят, но не и с такава консистенция.

На това островче има изградена инфраструктура - всяка фирма си има отделени пейки и час за обяд (обядът го носят в кутии и е доста стандартен... ама аз за пореден път ще кажа, че няма и особен смисъл да се тъпчеш, след като има още от това гадно пътуване с лодка, пък и със шнорхели ще плуваме...)... Има бани и тоалетни. Има люлки. Има и няколко костенурки в открити аквариуми. Няма много време за помайване, обаче. А туровете с нощувки са твърде скъпи.

Който иска, може да стои на плаж. Който иска - в морето, а повечето тръгват нагоре по една пътечка до скалата. Надя остана да лежи, завита с хавлията на топлия пясък. Тя е върл противнк на къпането и плажа по обедно време дори и у нас, камо ли пък при субекваториалния тайландски климат. То и аз съм като нея. Мариела тръгва нагоре към скалата. Аз решавам да я последвам след няколко  инути и ми призлява от "трафика". Пътечката е тясна, има доста стръмни стъпалца, а на повечето места само парапети. За мене е елементарна, ноо всички се тътрят и то защото повечето са боси. Ядосвам се и цепя право нагоре извън пътеката по скалите. Гледат ме като някакво изкопаемо, като нахалник, който е решил да предреди опашката в магазина 😄 Оказаа се , че даже и @mary_shery съм подмина, без да я видя и я чаках горе 😄 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Връщаме се на плажа и не намираме @Mistress of Germs. Не се паникьосвам чак толкова, понеже аз нея вечно я загубвам, където и да отидем. Притеснявам се само да не заспи някъде и лодката да отплава без нея. Всъщност щеше да стане накрая така, че да тръгне лодката без нас. Бая балкански ругатни отнесоха. А там няма кей, та се налага при слизанe и качване на лодките да се гази поне до кръста във водата.

Колкото време беше останало, прекарахме го в плацикане и снимки...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така улисани, не усетихме, как лодката тръгна без нас. Не си бяхме взели часовник...

Оказа се, че само е маневрирала и пак дойде в близост до брега, де...

 

По план трябваше да отидем за шнорхелинг на друг остров, но капитанът прецени, че там е е по-ветровито. Затова само обиколихме същия остров и отидохме да плуваме от задната страна на известната скала.

 

 

 

Наистина беше спокойно, а водата кристална. По-чиста морска вода не съм виждал. Нямам много опит, но според мене имахме ясна видимост на едно 20 метра под водата. За съжаление, техниката ни не позволява да заснемем със задоволително качество това , което видяхме. Преди сме плували с шнорхели в Йонийско и в Червено море.  На Симиланите беше несравнимо по-красиво.

А това беше първия шнорхелинг в живота на @mary_shery. Тя не може да плува, ако сте забравили. 

 

Тук екипажът на лодката си заслужи похвалите. Pомогнаха ѝ да си закопчае стабилно спасителната жилетка и един от тях взе пояс, даде ѝ тя да се хване за пояса с две ръце, сам то го хвана с една ръка и с другата загреба. Аз също си плувах със спасителната жилетка, но вероятно видях доста по-малко неща, понеже не съм от най-умелите плувци.

А Надя най-накрая започна да изпитва удовоствие от това пътуване. Да, антибиотиците вече бяха подействали и тя можеше да си се гмурка на воля. Заради нея не се отказах от Симиланските острови и съм радостен. Въпреки трудното пътуване, тези часове, които прекарахме в наблюдение на подводния свят, си заслужаваха да изтърпим малко неволи. Ако питате Надя, това ѝ е единият от двата любими дни по време на пътуването 🙂 

 

 

 

Втория шнорхелинг го направихме на едно от по-малките островчета. Беше малко по-бурно, но също се справихме.

На връщане някой ни беше заел хубавите места зад капитана, та и нас ни поопръска, но така или иначе вече си бяхме мокри.

Екипажа продължи неуспешните си опити да ни пробуте по резенче диня... Не на мене тия.

Като се прибрахме на кея, вече на твърда земя, отново наблегнахме на чайовете, курабийките и сладоледите. Следобедната закуска също е включена в цената на тура...

Бяхме уморени и дори и аз заспах в маршрутката обратно към Карон...

 

 

 

[VVP]

Симилан малко са ви го претупали, ние имахме престой от около 2,5 часа на още един остров само за плаж. Хареса ми даже повече от Sailing Rock. 

[master_of_germs]

преди 14 минути , VVP каза:

Симилан малко са ви го претупали, ние имахме престой от около 2,5 часа на още един остров само за плаж. Хареса ми даже повече от Sailing Rock. 

Честно казано, май спряхме на още един остров за плаж. Наистина не помня -мина цяла година. Но пък аз изпитвам затруднения да запомня кой да е пясъчен плаж, понеже "хубав пясъчен" плаж го считам за оксиморон 😁

Интересен с този бял пясък... Фотогеничен, несъмнено. Но пък да е хубав? Вероятно за мнозина е хубав. Аз не съм от тях 🙂

Кой би ходил на Симиланите точно за плаж? Изобщо, всяка минутка прекарана на брега за сметка на минута под водата си е загуба на време 🙂

И това го казвам аз, дето съм безобразен плувец 😆

Моят съвет към всички, които могат да си го позволят, е да направят нощувка на островите. Цифромания е, но си струва...

В нашия случай имахме огромен късмет, че бяхме без нощувки, понеже тайфунчето ни дебнеше и вече беше зад ъгъла. Тоест, от другата страна на провлака Кра, в Тайландския залив. Перспективата да останем блокирани точно на Симиланските острови по време на тайфун с пълна забрана за излизане на всякакви лодки в морето, хич не ни харесваше 😁

[master_of_germs]

ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ

Ao Нанг и Краби

 

Престоят ни в Пукет приключи. Така и нямахме време да поразгледаме самия остров. И трябваше да жертваме комфорта на Villa Tona за теснотията и сумрака на един хостел в АоНанг. Но късничко си направихме резервацията за там и покрай нова година си е доста височък сезон, и е пълно. А искахме да сме близо до плажа и цивилизацията, на една от главните улици. Както е модерно да се казва: на тихо и комуникативно място 😄 Колко пък да беше тихо - за 4 нощи научихме наизуст репертоара на караоке бара в съседната къща, без барем по един коктейл да влезем да изпием. 😄 

Но засега все още не сме стигнали. От Пукет до АоНанг има два начина за придвижване - по море и по суша. За препоръчване е по море. Хем по-бързо (около два часа с ферибот) Хем и по-евтино от такси или организиран транфер. Има и едни местни автобуси, които са доста изгодни като цена, но те не обикалят по курортите. Трябва да се вземе маршрутка до града Пукет, оттам друга маршрутка до автогарата която е далеч в предградията. И там да си вземеш билет за когато има свободни места. Може да ти замине целия ден.

Затова сме си резервирали билети за ферибот. А доста се притеснявах, дали има свободни места, понеже феритата не са кой знае колко много. Има доста сайтове, откъдето може да се закупи билет предварително. Все пак оставихме и това за на място. Хубавото е, че всички, кото ти предлагат билет за ферибот, включват и безплатен трансфер от хотела. А Карон не е толкова близо до град Пукет. Както и трансфер до хотела в Аонанг. Защото фериботът всъщност не спира на централния лаж в АоНанг, а на северния плаж Ноппарат Тара. Който е на почти час вървене. Ако не се лъжа, платихме по 600 бата на човек за това упражнение. Не се плаща допълнително за багаж.

 

Следяхме с тревога сайтовете за прогнозите. Оказа се, че хванахме последния влак, тоест ферибот. На този ден - 03.01.2019 г. предстоеше да огласят забрана за туристически лодки в открито море. Но фериботите си вървяха. А в следващите два дни забраната щеше да важи за абсолютно всички плавателни съдове. 

Наближаваше да ни връхлети "Гигантският сом", както се превеждаше името на тайфуна Пабук - най-силната тропическа буря в Тайланд за последните 30 години. 

 

В темата за подготовката за това пътуване писах,че първоначалната ми идея беше да не ползваме самолети, а от Ланкави в Малайзия да се придвижваме до АоНанг с фериботи, като спираме за по два дни на някои от многобройните междинни острови. Радвам се, че разумът надделя и не останахме заседнали по малки островчета, както някои други магеланци.

 

Та, малко за фериботите. Те не са големи, само на два етажа. Но са си само за пътници, не за автомобили. Така че капацитетът им е доста сериозен, още повече разпределението на седалките е като в голям самолет - по десет на ред. А освен това има достатъчно място и на палубата. Вътре обаче климатиците духаха на поразия, много повече дори и от вече усливащия се вятър отвън.

 

 

Личеше си, че морето става бурно, но това на тежкия ферибот не се усещаше. @mary_shery прекара цялото време на палубата с яке, а то по едно време и запръска леко.

@mistress_of_germs се зави презглава с хавлията и якето, за да не се простуди. Уверявах я, че навън е по-топло, но това не бе отразено. Аз циркулирах навсякъде, че ме беше хванал съклета и не ме свърташе. По едно време все пак уговорих съпругата си да слезем на по-долната пътническа палуба на първия ред, където климатикът не се усещаше, а имаше и много място - не само да си изпружиш краката, но и да се излегнеш и поспиш, като ей тия пияни американски младежи.

 

Раздаваха и топли напитки, от което се възползвахме 🙂

 

Макло гледки - от палубата и през прозорците... През прозорците не се виждаха околните островчета особено ясно, но за сметка на това се виждаха множество мандахерцащи се крака на пътници, които седяха отвън на предната палуба и по страничните бордове 😄 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A ето и къде го управляват тоя ферибот:

 

 

Редят се на почтително разстояние дребни островчета от двете страни. Чудим се, кои от тях са прословутите Пи Пи. Но чуденката ни не е дълга, понеже фериботът се насочва към едни скали, които разпознаваме от много далече - Райлей!

 

 

 

 

 

Райлей е полуостров на сушата - от източната страна на този фоста голям залив, който се затваря от остров Пукет на запад. Но на практика островът Пукет е перфектно свързан с континента посредством мост, докато до полуострова Райлей няма как да се стигне по друг начин, освен по вода. Освен ако не си прекален авантюрист да се пробваш с едновременно преминаване през джунгла и със скално катерене.

Та фериботите първо спират в залива Тонсай, на няколкостотин метра от западния плаж на Райлей (разстоянието зависи от това дали е прилив или отлив и доколко е безопасно да се приближат. Оттам туристите и багажът им се прехвърлят на дългоопашати лодки, които ги откарват до брега. Та разтоварването отне известно време.

А Airasia са помислили добре за продуктовото позициониране 😉 

 

 

 

 

Не знаем още дали тайфунът ще ни позволи да дойдем пак дотук. Райлей ни е най-мощно забитото кабърче за десетте дни в Тайланд. Затова се радваме, че поне го виждаме от достатъчно близо. Скалите са внушителни. За катерачите Райлей определено е рай!

 

Но Райлей е просто най-блестящата перла в огромна огърлица от красиви места по крайбрежието на областта Краби. В няколкото минути, които ни оставят до акостирането в АоНанг, облаците се разсейват и успяваме да видим немалка част. Пукет е за глезотии и за турове до съседните острови, докато АоНанг и околностите му са си наслада дори просто да се разхождаш и да се дивиш на гледките. Не че няма комерс - даже го усетихме много повече, отколкото в Карон. Но природата компенсира.

 

 

 

 

Минаваме успоредно на плажовете Чентара, Ао Нанг и Нопарат Тара. на северния край на последния се влива река, влизаме в устието ѝ и пристанът се оказва удобно закътан от капризите на морето.

 

Излизаме и ни записват всеки за кой хотел е. Има след около петдесетина метра чакат "маршрутките" (всъщност малки камиончета-автобуси с открита каросерия, над която е сложено покривало да ни варди от слънце и дъжд. И ни стоварват всеки пред мястото му за настаняване.

Нашият хостел е с претенциозното име Aonang Grand Inn. На една от най-главните улици, на половин километър от плажа.

На две-три пресечки разстояние има поне три чейндж-бюра, две аптеки, три супермаркета, ресторанти-барове. 

Посреща ни симпатична лелка, която поназнайва английски. А отпред стои младеж с ей такава усмивка и очила, който предлата туристически офертици. Не че няма такива пред всяка сграда. Щедър е на информация и е с фланелка на AS ROMA, естествено с номер 10 и TOTTI на гърба, така че веднага си намираме обща тема за разговор. Аз не съм от тия, дето се хвърлят на първата оферта, но момчето щяло да е в отпуск следващите два дни. Хем няма да му направим оборот, хем баш през тайфуна му се паднала ваканцията... Ей тъй кат стане 😕 

Имат си аквариум на рецепцията; личи си, че не е поддържан добре. Водата е мръсна и рибоците жално излизат горе да поемат повече кислород. Надя се опитва да им обясни, как да се грижат по-добре за рибчетата, ама те не вдяват чак дотолкова английски.

 

Настаняваме се и имаме две важни задачи - 1) да направим набег в аптека. Вече са ни ухапали няколко комара (в Карон нямаше), а флаконът с репелент с ДЕЕТ, който си носим от БГ, вече се бландинка на дъното. Обезболяващи, понеже покрай проблемите с крака и аероотита и синузита Надя изпи запасите ни. Оказва се, че в Тайланд ще ти продадат дори и чист трамадол без рецепта. Но аптеката беше много чиста, а персоналът комуникираше чудесно на английски. Мариела търси разни камфорови мазила, от тия дето навремето им викахме "виетнамско чудо". За подаръци.Но по-важното е: 2) Манджата! Изнервил съм се яко. След това лашкане в моторницата до Симиланите предния ден и с предупрежденията, че времето се смарангясва и фериботът можело да клати, не съм хапвал нищо, демек озлобил съм се. Ама пък съм ОР и все ми се вижда скъпо. Ами скъпичко е - бухнали сме се в центъра на комерса, Цените са си като на кръчма у нас... поне. Хем пък и съм обещал на @Mistress of Germs, че ще яде истинска храна - тоест поръчват се накакви промоционални два рака на цената на един в happy hour и това заведенийце вече ни е спечелило като редовна клиентела. Заедно с кокосов шейк. Аз си го карам на ориз с пиле и вече изобщо не се и сещам, че съм отраснал в Добруджа и никога не съм сядал без хляб на трапезата си допреди две седмици 😄 

 

На улицата има всичко - от разни параклисчета за молитви (с неизменните шишета с Fanta :D) , до странни фигури по автобусните спирки.

 

 

 

Решаваме да тръгнем към плажа да видим дали пък не може да си организираме частен тур само за нас до някой остров. При повече хора даже излиза по-евтино, отколкото с организиран тур. До някои острови си има ценоразпис дори (който обаче не включва допълнителната такса за влизане в национален парк - 400 бата, ако не се лъжа)

Обаче - греда. Вече са сложили обявата, от която се страхувахме. Всички лодки са отменени. Освен тези до Райлей, които реално не излизат в открито море, а се движат в близост до скалите. Тайфунът, когато дойде, ще е от изток, така че скалите се явяват добра преграда.

А в следващите два дни забраната ще важи дори и за тези лодки. Това променя плановете ни. @Mistress of Germs остава в хостела да се занимава с блога си, а ние с @mary_shery тръгваме към Райлей.

 

===следва===

 

[AlexandraKo]

@master_of_germs, Виетнамско чудо си се продава на аптеката и сега. И аз бях много учудена, ама преди дни си купих няколко от една аптека “36,6”. 

В същите кутийчета,като от преди сто години:))))

 

 

Давай нататък, моля, че ми е интересно,какво стана с бурята!

[slujitel]

преди 2 часа, AlexandraKo каза:

@master_of_germs, Виетнамско чудо си се продава на аптеката и сега. И аз бях много учудена, ама преди дни си купих няколко от една аптека “36,6”. 

В същите кутийчета,като от преди сто години:))))

 

 

Давай нататък, моля, че ми е интересно,какво стана с бурята!

Извинявам се за намесата в темата, ама за какво се използва?

[AlexandraKo]

преди 22 минути , slujitel каза:

Извинявам се за намесата в темата, ама за какво се използва?

Ние го ползваме за хрема и главоболие.

По-подробно тук и тук.

[master_of_germs]

 

преди 19 часа, AlexandraKo каза:

@master_of_germs

 

Давай нататък, моля, че ми е интересно,какво стана с бурята!

Шантавото на тия бури е, че независимо от скоростта на вятъра, самата буря се тътрузи. Вътри си се бясно като пумпал, ама се движи с 10-15 км в час... чел съм и за някакви мудни тайфуни, дето се мърдат с по два км/ч. И естествено, разкатават, където се заседят. Та с колело или с лодка можеш да му избягаш на тайфуна, стига да е достатъчно далеко от тебе 😄 И нашият Пабук е набрал скорост от далечните морета, минал е вече през най-южните части на Виетнам и Камбоджа, но само преиферно и през Тайландския залив вече разказва играта на островите там, Особено Ко Самуи си го помля - наводнения, жертви, летището беше почти разрушено. И вече връхлита върху провлака Кра. Ние много разчитаме на тоя провлак. Още една бърза справка преди много месеци (след като купихме билетите) и го заявих ясно - ич не ми пука, колко било яко със шнорхел на Самуи и Панган - от оная страна на провлака НЯМА да ходим... (И като си помисля, че същият аз смятам след три седмици да се завра в баш дъждовния сезон на Ява 😄 )

Tа силно се надявам височките планински вериги между Тайландския залив и Андаманско море да отнемат доста от силата на Пабук. АоНанг изглежда перфектното място да го преживеем - това място е просто като в пазуха - отвсякъде заградено от скали. А дали съм се оказал мастър в сметките си, ще се разбере по-натам.

 

Лодките до Райли са си като водни маршрутки в Аонанг. Няма нужда предварително да си вземаш билетче - отиваш на плажа, където следвашата лодка тръгва, когато се съберете 8 души (всъщност - ние бяхме осем, но мисля, че тръгваха и със шестима... там някъде). Плаща се 100 бата на човек в посока, за нощните курсове цената е 150 бата. Няма кей, така че се гази до бедрата в морето, за да се качиш на лодката. Докато чакаме, се разговорваме с двоойка на наша възраст, които също са за Райлей, но имат резервирани няколко нощувки там. Всъщност - те ни заговарят на английски, но помежду си си говорят на френски. Акцентът на дамата, обаче ми е твърде познат, така че директно си я питаме на български защо са избрали Райлей за нощувки и знаят ли за тайфуна. Оказват се от нашата порода - влекат ги баирите и са дошли да пробват прословутите маршрути за скално катерене 🙂 Пожелаваме им късмет! Ние ще се въздържим, че сме от село (тоест от АоНанг) и за кратко. Натоварват се и останалите французи. Които всъщност не са точно до Райлей, а до предната спирка на лодката - плажа Тонсай. Пътуването е кратко, двайсетина минути и лодката минава много близо до скалите. Изобщо не го усещаме в сладки раздумки и снимки.

 

 

 

 

 

 

 

Всъщност, вече е доста сумрачно, стана си късничко следобед...

А всичките лодкари са един дол дренки - облечени с еднакви сини фланелки с логото на airasia и еднакви прически а ла Капитан Джак Спароу. Не мож ги различиш посмъртно. 😄 

 

На западния плаж не е като да няма хора, но нищо фрапиращо. Чувал съм че там не може да се разминеш от хора през деня. Ами повечето са се разбягали, стоят си по бунгалата и хотелите. А всъщност, еднодневните туристи почти не ги е имало, заради опасността от тaйфуна. Поне такива от Пукет не са дошли, а те са най-многото.

Има каяци и водни колелета в заливчето. Но не много - повечето са извлечени вече на брега.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сега... @mary_shery си е написала домашното по-добре от мене. Знае, че има качване до панорамна площадка, знае че има и ходене до една лагуна, но било доста като време. Аз се чудя, къде ще е толкова много, защото районът е малък. Знае и че се ходи до източния плаж, но той е плаж всъщност само при отлив. Както и до една пещера. Аз пък съм направил друго домашно. Знам, че има катерачески маршрути и очевидният избор би бил по най-внушителната скала в края на заливчето. И съм видял, че в maps.me има отбелязана пътечка точно натам. И не си отстъпвам от моето си.

Докато спорим, усещам, че нещо ми липсва. Липсва ми баланс. Тоест, усещам тежестта в джобовете си неравномерно разпределена. Смешно е, но аз си знам. Отляво ми е телефонът, отдясно портфейлът. тежат поравно. Сега нещо ме тегли надясно. Демек - левият джоб е празен! 😮 

"Ленчето" пак ме е изоставила, тая неверница 😄  Заради това постоянно влизане във водата до кръста, кое по-напред да си пазя. но телефонът ми е останал на лодката.

Докато ние сме се снимали, лодката вече ми е изчезнала от полезрението. Ами ако вече е тръгнала да прави курс обратно за АоНанг?!

Откачам. 

След малко осъзнавам, че всички дългоопашати лодки са се струпали в другия край на заливчето. Нашата едва ли ще е тръгнала - тук се спазва ред. Ще трябва да чака да тръгнат тези преди нея. Ама как да разпозная коя е била нашата, като те всичките еднакви на вид с еднакви Капитан Джак Спароуци?! 

Тоя, оня, ама накрая точно виждам двама дето газят от лодката към брега. И се сещам, че на нашата имаше още един местен барабар с капитана. Те са. Ръкомахам. Кептън - викам му - телефон да е останал на лодката? Нямам надежда да ми го върне, но той ми отвръща: Какъв е телефонът? 

-Леново!...

... Следва празен поглед. Явно за "ленчетата" не са чували. 

-Абе, тъмносин! - Проблясък в очите. Я! - и се сещам още нещо - сутринта на гърба на телефона залепих стикера от ферибота АоНанг принцес. Червен беше. 

Кептънът се обръща, една цигарка зад ухото, втора - в устата, с едно движение се мята обратно на лодката и ми вади "Ленчето", което е затъкнал под покривалото на лодката.

Следват поклони, благодарности, и с много молби го уговорих да вземе една банкнота. Сещам се за толкова пъти, когато сме губили техника у нас и по Европата и после никакъв шанс да си я върнем. Е, сещам се и за не един и два случая, да са ни намирали и връщали нещата. Превъртам ги като на лента. Но тук, независимо от всичкия комерс в Тайланд, така и не срещнахме местен, който да не е съхранил човешкото в себе си. Можеше преспокойно да ми каже: няма нищо на лодката, мистър... Нали?...

 

Та значи, позагубихме още някоя минутка. Повеждам Мариела към пътечката нагоре. Тя е доста тясна, през джунглата, няма ясно обозначени маркировки и за десетина-петнайсет минути ни отвежда до място, откъдето много ентусиасти се катерят нагоре по скалата.

 

 

 

 

 

Тук е хубаво място да се снимаме на фона на залива Тонсай

 

 

Пробваме да продължим още малко нагоре, Знам, че на върха има друга панорамна площадка. Стигаме до място, където вече реално пътека няма, само оставено дебело въже, с чиято помощ да се изкачиш догоре. Пред нас други двама души се пробват, но Мариела се отказва. Няма достатъчно сила в ръцете да се издърпа. А и аз не настоявам. Тя е с туристически сандали, а аз с аква-обувки - това не са еспадрили или други обувки със солиден грайфер, за да рискуваме.

 

И се връщаме надолу, та даже успяваме да се залутаме. А тук, уж си съвсем близо до брега, пък си е гъста джунгла. След кратко лутане намираме пътечката и слизаме обратно. Демек, направихме няколко хубави снимки, но изгубихме още време. Не си бях написал домашното както трябва... А вече светлината почва сериозно да намалява.

Намираме пътечката между резортите, която свързва двата плажа. тоест, най-тясната част на полуоистрова. това са само около триста метра. Мимоходом забелязваме скачащите над нас маймуняци.

 

 

 

Източният плаж на Райлей не е най-представителната гледка по време на отлив. Изглежда леко глинест. Но пък на пясъка, до стената, която предпазва от приливите, е паркиран култовият трактор. Сега, аз какъв добруджанец съм, ако не се снимам с трактора 😄 Та тоя трактор извозва туристите и багажа им до брега, без да се мокрят. Тия, които пристигат от града Краби или от летището.

 

 

 

В клоните забелязваме и маймуна с малко маймунче...

 

 

 

После пътеката продължава към малкото плажче при пещарата Ао Пра Нанг. Над пътеката висят клони. Аз па да не съм по-зле от маймуните, я!

 

 

Тук вече си е доста сенчесто. Стигаме до мястото, където е отбивката за погледното място. Трябва да се катерим. Не е вертикално нагоре, но си е доста стръмно и виси дебело здраво въже. Ами, който иска да види Райлей отгоре, ще трябва да се катери. Слънцето залязва, а в нета има противоречиво инфо, за колко време се стига горе. Някои хора слизат и ни казват различни времена. Половината поне ни казват да се връщаме, че няма да имаме светлина.

Почвата е глинеста и ми се струва хлъзгава. Оказва се, че е зрителна измама - достатъчно стабилна е, дори и за кекавите ни обувки. 

Но във въздуха се усеща промяна. Става по-хладно и това, дето повява, вече не е само бриз. Иде буря, и то тякава, дето я показват по новините в половината свят. Нагоре - добре, ама да слизаме по тая стръмнотия после НАДОЛУ. Хеле пък ако завали! 😮 

Ама пък веднъж сме дошли. Мамуните нека ги е страх. Аз тръгвам, къде по скалите, къде по въжето, къде издърпвам @mary_shery нагоре или само придържам въжето да е по-стабилно. Редуват се по-леки и по-тежки участъци, не навсякъде има въже. Леле, колко е яко! Усещам, как адреналинът ми се изсипва като чували с брашно. Аз и друг път съм споделял - нагоре съм страшно бърз. Не знам колко минути са минали, не са много. Мариела се задъхва много. Вир вода сме. Но наклонът се изправя и има място да си почине човек. После е през пътека в джунглата, но добре утъпкана, макар и далеч от равна. Вероятно за петнайсет минути сме се качили почти двеста метра над морското равнище. Хич не е малко това, ама хич.

Нямаме време да се отбиваме към лагуната във вътрешността на скалите, а и има забранителни значи, че пътеката е затворена и е на собствен риск. така че отиваме само до панорамното място. Колкото да усетим някакви последни отблясъци от залеза

...

 

 

 

 

 

...

Не беше този залез, за който фотографите мечтаят. Нямаше огън, нямаше разтопен метал в небето. Нямаше ги още завихрените облаци, които тайфунът донесе на следващия ден. Нямаше светкавици... То не че имаше светкавици изобщо, само вихрен вятър със сила наполовина на тази на североизточния вятър в Добруджа и напоителен двудневен дъжд. Нямаше нищо от това. Но имаше адреналин. Несигурността от тази толкова стръмна пътека в глинести скали, тревогата дали всеки момент няма да ливне дъждът, учудването (както всеки ден) от това, колко бързо слънцето потъва зад хоризонта толкова близо до екватора (не че имаше и помен от слънце през тези три дни) и за минутки настава непрогледен мрак и изневиделица започва оркестър от стотици непознати звуци на птици и прочие създания на нощната джунгла. И това, че чуваш буквално гласовете на хората, на накави стотина-двеста метра под тебе, и знаеш, че трябва да внимаваш при всяка стъпка, за да се върнеш там долу. Райлей - толкова близо и толкова далеч от лукса. Райлей, когато тълпите от еднодневни туристи вече са си тръгнали, а курортистите, които нощуват в гъзарските ризорти тепърва излизат по ресторантите и баровете, там долу. Рaйлей, когато лодкарите се чудят дали да чакат още някой загубен хаймана като нас, артисал след залеза, или да се прибират по най-бързия начин в далеч по-закътани заливчета на завет от тайфуна... Рай ли? Да, Рай.... РАЙлей, какъвто никога не бих го видял отново, но Райлей, който за мене осмисли тези десет месеца на тревоги при резервации, планиране и осъществаване на това пътуване. И ми доказа, че въпреки всичките неволи, които ни сполетяха, че голямата "грешка" на Royal Jordanian все пак не се оказа грешка за нас! Останалите спомени може и да ми се слеят и заличат някой ден... Но не и този. Никога. 🙂 

 

 

Следва спускане в мрака... без челници...

 

 

 

[Адриан ХН]

преди 8 часа, master_of_germs каза:

 

Шантавото на тия бури е, че независимо от скоростта на вятъра, самата буря се тътрузи. Вътри си се бясно като пумпал, ама се движи с 10-15 км в час... чел съм и за някакви мудни тайфуни, дето се мърдат с по два км/ч. И естествено, разкатават, където се заседят. Та с колело или с лодка можеш да му избягаш на тайфуна, стига да е достатъчно далеко от тебе 😄 И нашият Пабук е набрал скорост от далечните морета, минал е вече през най-южните части на Виетнам и Камбоджа, но само преиферно и през Тайландския залив вече разказва играта на островите там, Особено Ко Самуи си го помля - наводнения, жертви, летището беше почти разрушено. И вече връхлита върху провлака Кра. Ние много разчитаме на тоя провлак. Още една бърза справка преди много месеци (след като купихме билетите) и го заявих ясно - ич не ми пука, колко било яко със шнорхел на Самуи и Панган - от оная страна на провлака НЯМА да ходим... (И като си помисля, че същият аз смятам след три седмици да се завра в баш дъждовния сезон на Ява 😄 )

Tа силно се надявам височките планински вериги между Тайландския залив и Андаманско море да отнемат доста от силата на Пабук. АоНанг изглежда перфектното място да го преживеем - това място е просто като в пазуха - отвсякъде заградено от скали. А дали съм се оказал мастър в сметките си, ще се разбере по-натам.

 

Лодките до Райли са си като водни маршрутки в Аонанг. Няма нужда предварително да си вземаш билетче - отиваш на плажа, където следвашата лодка тръгва, когато се съберете 8 души (всъщност - ние бяхме осем, но мисля, че тръгваха и със шестима... там някъде). Плаща се 100 бата на човек в посока, за нощните курсове цената е 150 бата. Няма кей, така че се гази до бедрата в морето, за да се качиш на лодката. Докато чакаме, се разговорваме с двоойка на наша възраст, които също са за Райлей, но имат резервирани няколко нощувки там. Всъщност - те ни заговарят на английски, но помежду си си говорят на френски. Акцентът на дамата, обаче ми е твърде познат, така че директно си я питаме на български защо са избрали Райлей за нощувки и знаят ли за тайфуна. Оказват се от нашата порода - влекат ги баирите и са дошли да пробват прословутите маршрути за скално катерене 🙂 Пожелаваме им късмет! Ние ще се въздържим, че сме от село (тоест от АоНанг) и за кратко. Натоварват се и останалите французи. Които всъщност не са точно до Райлей, а до предната спирка на лодката - плажа Тонсай. Пътуването е кратко, двайсетина минути и лодката минава много близо до скалите. Изобщо не го усещаме в сладки раздумки и снимки.

 

 

 

 

 

 

 

Всъщност, вече е доста сумрачно, стана си късничко следобед...

А всичките лодкари са един дол дренки - облечени с еднакви сини фланелки с логото на airasia и еднакви прически а ла Капитан Джак Спароу. Не мож ги различиш посмъртно. 😄 

 

На западния плаж не е като да няма хора, но нищо фрапиращо. Чувал съм че там не може да се разминеш от хора през деня. Ами повечето са се разбягали, стоят си по бунгалата и хотелите. А всъщност, еднодневните туристи почти не ги е имало, заради опасността от тaйфуна. Поне такива от Пукет не са дошли, а те са най-многото.

Има каяци и водни колелета в заливчето. Но не много - повечето са извлечени вече на брега.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сега... @mary_shery си е написала домашното по-добре от мене. Знае, че има качване до панорамна площадка, знае че има и ходене до една лагуна, но било доста като време. Аз се чудя, къде ще е толкова много, защото районът е малък. Знае и че се ходи до източния плаж, но той е плаж всъщност само при отлив. Както и до една пещера. Аз пък съм направил друго домашно. Знам, че има катерачески маршрути и очевидният избор би бил по най-внушителната скала в края на заливчето. И съм видял, че в maps.me има отбелязана пътечка точно натам. И не си отстъпвам от моето си.

Докато спорим, усещам, че нещо ми липсва. Липсва ми баланс. Тоест, усещам тежестта в джобовете си неравномерно разпределена. Смешно е, но аз си знам. Отляво ми е телефонът, отдясно портфейлът. тежат поравно. Сега нещо ме тегли надясно. Демек - левият джоб е празен! 😮 

"Ленчето" пак ме е изоставила, тая неверница 😄  Заради това постоянно влизане във водата до кръста, кое по-напред да си пазя. но телефонът ми е останал на лодката.

Докато ние сме се снимали, лодката вече ми е изчезнала от полезрението. Ами ако вече е тръгнала да прави курс обратно за АоНанг?!

Откачам. 

След малко осъзнавам, че всички дългоопашати лодки са се струпали в другия край на заливчето. Нашата едва ли ще е тръгнала - тук се спазва ред. Ще трябва да чака да тръгнат тези преди нея. Ама как да разпозная коя е била нашата, като те всичките еднакви на вид с еднакви Капитан Джак Спароуци?! 

Тоя, оня, ама накрая точно виждам двама дето газят от лодката към брега. И се сещам, че на нашата имаше още един местен барабар с капитана. Те са. Ръкомахам. Кептън - викам му - телефон да е останал на лодката? Нямам надежда да ми го върне, но той ми отвръща: Какъв е телефонът? 

-Леново!...

... Следва празен поглед. Явно за "ленчетата" не са чували. 

-Абе, тъмносин! - Проблясък в очите. Я! - и се сещам още нещо - сутринта на гърба на телефона залепих стикера от ферибота АоНанг принцес. Червен беше. 

Кептънът се обръща, една цигарка зад ухото, втора - в устата, с едно движение се мята обратно на лодката и ми вади "Ленчето", което е затъкнал под покривалото на лодката.

Следват поклони, благодарности, и с много молби го уговорих да вземе една банкнота. Сещам се за толкова пъти, когато сме губили техника у нас и по Европата и после никакъв шанс да си я върнем. Е, сещам се и за не един и два случая, да са ни намирали и връщали нещата. Превъртам ги като на лента. Но тук, независимо от всичкия комерс в Тайланд, така и не срещнахме местен, който да не е съхранил човешкото в себе си. Можеше преспокойно да ми каже: няма нищо на лодката, мистър... Нали?...

 

Та значи, позагубихме още някоя минутка. Повеждам Мариела към пътечката нагоре. Тя е доста тясна, през джунглата, няма ясно обозначени маркировки и за десетина-петнайсет минути ни отвежда до място, откъдето много ентусиасти се катерят нагоре по скалата.

 

 

 

 

 

Тук е хубаво място да се снимаме на фона на залива Тонсай

 

 

Пробваме да продължим още малко нагоре, Знам, че на върха има друга панорамна площадка. Стигаме до място, където вече реално пътека няма, само оставено дебело въже, с чиято помощ да се изкачиш догоре. Пред нас други двама души се пробват, но Мариела се отказва. Няма достатъчно сила в ръцете да се издърпа. А и аз не настоявам. Тя е с туристически сандали, а аз с аква-обувки - това не са еспадрили или други обувки със солиден грайфер, за да рискуваме.

 

И се връщаме надолу, та даже успяваме да се залутаме. А тук, уж си съвсем близо до брега, пък си е гъста джунгла. След кратко лутане намираме пътечката и слизаме обратно. Демек, направихме няколко хубави снимки, но изгубихме още време. Не си бях написал домашното както трябва... А вече светлината почва сериозно да намалява.

Намираме пътечката между резортите, която свързва двата плажа. тоест, най-тясната част на полуоистрова. това са само около триста метра. Мимоходом забелязваме скачащите над нас маймуняци.

 

 

 

Източният плаж на Райлей не е най-представителната гледка по време на отлив. Изглежда леко глинест. Но пък на пясъка, до стената, която предпазва от приливите, е паркиран култовият трактор. Сега, аз какъв добруджанец съм, ако не се снимам с трактора 😄 Та тоя трактор извозва туристите и багажа им до брега, без да се мокрят. Тия, които пристигат от града Краби или от летището.

 

 

 

В клоните забелязваме и маймуна с малко маймунче...

 

 

 

После пътеката продължава към малкото плажче при пещарата Ао Пра Нанг. Над пътеката висят клони. Аз па да не съм по-зле от маймуните, я!

 

 

Тук вече си е доста сенчесто. Стигаме до мястото, където е отбивката за погледното място. Трябва да се катерим. Не е вертикално нагоре, но си е доста стръмно и виси дебело здраво въже. Ами, който иска да види Райлей отгоре, ще трябва да се катери. Слънцето залязва, а в нета има противоречиво инфо, за колко време се стига горе. Някои хора слизат и ни казват различни времена. Половината поне ни казват да се връщаме, че няма да имаме светлина.

Почвата е глинеста и ми се струва хлъзгава. Оказва се, че е зрителна измама - достатъчно стабилна е, дори и за кекавите ни обувки. 

Но във въздуха се усеща промяна. Става по-хладно и това, дето повява, вече не е само бриз. Иде буря, и то тякава, дето я показват по новините в половината свят. Нагоре - добре, ама да слизаме по тая стръмнотия после НАДОЛУ. Хеле пък ако завали! 😮 

Ама пък веднъж сме дошли. Мамуните нека ги е страх. Аз тръгвам, къде по скалите, къде по въжето, къде издърпвам @mary_shery нагоре или само придържам въжето да е по-стабилно. Редуват се по-леки и по-тежки участъци, не навсякъде има въже. Леле, колко е яко! Усещам, как адреналинът ми се изсипва като чували с брашно. Аз и друг път съм споделял - нагоре съм страшно бърз. Не знам колко минути са минали, не са много. Мариела се задъхва много. Вир вода сме. Но наклонът се изправя и има място да си почине човек. После е през пътека в джунглата, но добре утъпкана, макар и далеч от равна. Вероятно за петнайсет минути сме се качили почти двеста метра над морското равнище. Хич не е малко това, ама хич.

Нямаме време да се отбиваме към лагуната във вътрешността на скалите, а и има забранителни значи, че пътеката е затворена и е на собствен риск. така че отиваме само до панорамното място. Колкото да усетим някакви последни отблясъци от залеза

...

 

 

 

 

 

...

Не беше този залез, за който фотографите мечтаят. Нямаше огън, нямаше разтопен метал в небето. Нямаше ги още завихрените облаци, които тайфунът донесе на следващия ден. Нямаше светкавици... То не че имаше светкавици изобщо, само вихрен вятър със сила наполовина на тази на североизточния вятър в Добруджа и напоителен двудневен дъжд. Нямаше нищо от това. Но имаше адреналин. Несигурността от тази толкова стръмна пътека в глинести скали, тревогата дали всеки момент няма да ливне дъждът, учудването (както всеки ден) от това, колко бързо слънцето потъва зад хоризонта толкова близо до екватора (не че имаше и помен от слънце през тези три дни) и за минутки настава непрогледен мрак и изневиделица започва оркестър от стотици непознати звуци на птици и прочие създания на нощната джунгла. И това, че чуваш буквално гласовете на хората, на накави стотина-двеста метра под тебе, и знаеш, че трябва да внимаваш при всяка стъпка, за да се върнеш там долу. Райлей - толкова близо и толкова далеч от лукса. Райлей, когато тълпите от еднодневни туристи вече са си тръгнали, а курортистите, които нощуват в гъзарските ризорти тепърва излизат по ресторантите и баровете, там долу. Рaйлей, когато лодкарите се чудят дали да чакат още някой загубен хаймана като нас, артисал след залеза, или да се прибират по най-бързия начин в далеч по-закътани заливчета на завет от тайфуна... Рай ли? Да, Рай.... РАЙлей, какъвто никога не бих го видял отново, но Райлей, който за мене осмисли тези десет месеца на тревоги при резервации, планиране и осъществаване на това пътуване. И ми доказа, че въпреки всичките неволи, които ни сполетяха, че голямата "грешка" на Royal Jordanian все пак не се оказа грешка за нас! Останалите спомени може и да ми се слеят и заличат някой ден... Но не и този. Никога. 🙂 

 

 

Следва спускане в мрака... без челници...

 

 

 

Страхотно изживяване!

За съжаление аз нямах твоя късмет и телефона ми остана някъде във водите на Андаманско море в отлива на Noppharat Thara Beach. И то още първия ден на 14 дневното ни пътуване!

 Иначе Рейли е невероятно място!  Спомням си, че навръщане като отиохме да си хванем лодката до Ао Нанг, много се чудехме какво иска да ни каже Спароу с думите "Лет мо пипо". Оказа се, че трява да изчааме да се събере група 6-8 човека, или с други думи "Wait more people"!

[master_of_germs]

Когато слязохме долу, беше вече съвсем тъмно. Особено по последните две въжета @mary_shery леко запъна, а аз нямаше как да помагам, освен като светя с телефона от доста по-надолу с надеждата да ѝ осветя донякъде мястото, където да стъпи, без да я заслепявам.

 

Но вече сме долу и решаваме да отидем до това плажче пред пещерата Пра Нанг която вече е затворена. Сега, както обичайно, тука има легенди разни. Според едната Пра Нанг била индийска принцеса, която пътувала с кораб да я омъжват за някой си принц. Та корабът се разбил в тия скали. Според по-популярния вариант, Пра Нанг била моряшка съпруга. Мъжът ѝ излязал с лодката по време на буря и не се върнал. А тя останала да го оплаква в тая пещера. Не се задомила повече и не приемала друг мъж до себе си. Станала легенда сред по-младите моряци, които мислели отшелничката за морска богиня и ѝ носели дарове, за да омилостиви морето. Като даровете били храна и фалоси... Щото все пак незадоволената жена може да е по-бурна и от най-бурното море, пък ако наистина тая е била морска богиня, май по-добре да ѝ пратим нещо валчесто, за всеки случай 😉 И така - до ден днешен 😄

 

A междувременно вятърът става все по-силен, така че сме склонни да вярваме повече на втората версия...

 

Но плажчето е приятно, има около двайсетина души максимум, които просто наблюдават последните червени отблясъци по облаците на западния хоризонт...

 

 

 

 

 

Освен това, по пътечката и скалните ниши висят разни шантави плюшени парцалести влечугища...

 

 

 

 

Причината е ето тази:

 

Бях чел за това първо тайландско биенале и се чудех щщо за дивотия ще да е... Ами такава 😄 

 

И после, вече поуспокоени, тръгнахме обратно. 

Райлей е магическо място. Нищо общо с лудницата и данданията на Аонанг. Тук властва едно лежерно бохемско спокойствие. Музиката е тиха, галеща ухото. Преобладава джаз, примесен с блус и лек рок на места. Приглушени светлини. Просто наслада. Разбирам, защо няколко много уважавани от нас магеланци все ни повтаряха да останем за през нощта или поне за вечеря. Без да подозираме, всъщност щяхме и това да направим. Но не днес - сега трябва да се прибираме, защото, а сме се забавили още малко, а сме артисали тука за следващите дни...

 

 

На плажа хора почти не са останали. Плащаме по 150 бата да ни извозят обратно до АоНанг, но май няма още четирима желаещи. Аз си намирам една спукана топка на плажа и пробвам да се мешам сам със себе си. По едно време дойдоха още двама позакъснели, и тоя Джак Спароу, на който му беше ред, ни подвиква: "фо пипо енох"... И с четирима ще тръгне, демек.

 

Минаваме съвсем близо до скалите, които надвисват над лодката, на места почти можем да си ударим главите в скалите... Но лодките са малки, а морето вече се вълнува. Подминаваме заливчето на хотел Чентара, което е много закътано, и виждаме, че там са се закотвили вързани една за друга сигурно стотици лодки. Оттам има вариант през една маймунска гора да се приберат хората пеш до АоНанг за 20-30 минути. Нашият Джак Спароу едва чака да се разтоварим, като стигаме открития плаж на АоНанг, и той също обръща лодката да си я "зазими" при Чентара, за да преживее тайфуна.

 

А ние се прибираме...

В тоя индийски ресторант не сме вечеряли, снимал съм го заради името, понеже моят Зай (известен още като @Mistress of Germs) вече здраво се е изпритеснил за нас.

А какво ще правим в следващите два дни, нямаме представа. Още повече, според последните прогнози, на следващия ден основно ще страда остров Ко Ланта, а при нас максимумът ще е чак вдругиден. Ама лодки въпреки това няма да има. Преди няма и година в една много по-лека буря потънало корабче с почти 50 китайци на борда и всичките се издавили. Та тайландците, за които все пак китайците представляват основния приток на туристи, взели решение повече да не дърпат на дявола опашката и превантивно слагат забрана за всякакви лодки...

 

 

 

[master_of_germs]

ДЕН ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ

 

Значи - на сушина сме. "Гигантският сом" Пабук няма да ни захапе. Стаичката ни е възтясна, възмрачна, хубавото е, че в такова време и комарите не летят... Обаче се крият в банята, гадовете. Всъщност, банята е долепена за стаята ни, но за да влезем в нея, трябва да си излезем първо на "терасата". е, такъв преход не бях виждал. То и да е тераса, не е тераса, просто пространство метър на метър без покрив, но и без гледка, защото стените са си с нормална височина. При други обстоятелства там бихме си сушили мокрите дрехи. 

През тия два дни @Mistress of Germs рахат си живя и си отспа. @mary_shery пък не я свърташе вътре. А и хич не го усетихме като тайфун. Дъжд, бавен и напоителен, вятър, ама то в Добруджа си духа по-силно почти всеки ден. От време на време дъждът и спираше за кратко.

Тъжна картинка.

Какво да прави човек в такова време? В морето не пускат лодки, на сушата е кално и не става за пешеходни преходи. А си бяхме запланували един такъв до едно връхче с невероятна панорама над целия залив, петстотин метра някъде над морското равнище; тъкмо да се понатоварим няколко часа пешеходно. Но не си носим планинарските обувки и без грайфери не щем да рискуваме по кални и стръмни пътеки.

Предлагат се и някакви рафтинги, нали тъй и тъй си вали и сме мокри, колко му е. Но не е опция. Мариела е наложила табу върху споменаването на рафтинг и аз винаги съм се съобразявал с тази забрана. Аз също не съм пробвал никога, но няма да е сега.

И какво остава - да видим слонове. Това ми е болна тема. Ама много болна. 😕 

И все пак, като ще е тъжна и грозна картинка, тоя дъжд е идеалният фон.

 

Има два типа оферти за слонове. Едните са скъпарски. За разните слонски "светилища"... Което е абсолютно не на място употребявана дума. Там се грижат за слоновете, както да речем у нас в Белица мечките. Спасени слонове от бившите им "стопани" или родени там слончета, на които никога не е прилагано насилие. Но ти дават да ги храниш, може да ги къпеш... Което също ми се струва не особено правилно за диви животни. Това не са ти играчки. Ама поне се чувстваш с нещо полезен и плащаш доста, ама доста сериозни пари за това. Които, да речем, отиват за добруването на слоновете. Само че, доколкото съм чувал, и някои от тези места предлагат езда. Което съсипва всичко.

Всички големи световни туроператори вече подписаха споразумение, че няма да предлагат езда на слонове в пакетите и туровете си. И има защо. Слон се научава да търпи човек на гърба си само по един начин - с пречупване на характера и жестоки побоища. Който ви твърди нещо друго, значи нагло ви баламосва.

 

Това обаче не спира местните туристически бюра да ви предлагат тази "атракция" за мижави пари във "ферми за слонове". Което привлича немалко хора. 

Едно такова място има досами АоНанг, съвсем пешеходно от нас. Отиваме да видим. Ами какво да му гледаме. Грозно е, болно ни е. С животните не се отнасят добре. Държат ги оковани; на мъжките слонове са им сложили "предпазители" на бивните. Доколкото разбрах, навремето не е имало ограничения колко да товарят слоновете. Сега спазват ограничение за не повече от двама туристи връз слон. Плюс водача. Ама ако тия двамата са сто и трийсе килограмови дебелаци, жална ѝ е работата на слоницата. Защото туристи качват само на женските, мъжките могат да станат буйни. Не че на "собствениците" им дреме. Просто гледат да не стане сакатлък с клиент, че ще им замине бизнеса.

Та връз гърба на слоницата е монтирана с въжета една пейка, на която сядат един или двама туристи, а водачът сяда на врата. И управлява слона с въжета и най-вече с помощта на един инструмент, който е като миниатюрна коса. с половин-един метър дръжка и закривено острие. Изглежда доста брутално. Та това острие те го забиват зад ушите на слона, за да по насочват и "пришпорват". Стараят се да го правят скришом от туристите, които снимат с камерите си, но то не е лесно да се скрие. Слоновете си имат постоянно кървящи рани. И и охлузвания от въжетата. Като се знае, колко им е дебела кожата, смятайте как ги тормозят. Ушите им са пораздрани доста.

 

 

 

 

Пожене и в тоя подфорум се зададоха въроси за езда на слонове (тогава пет пъти писах гневен отговор и го трих, без да го публикувам... от гняв и обиди полза няма особена), то умолявам всички магеланци - не участвайте в такова безумие и гавра с животните! Независимо, дали е в такава долнопробна ферма за слонове или в "светилище", язденето на слонове е тормоз над тези животни и би следвало да се криминализира. Което няма как да стане точно пък в Тайланд 😕 

Е, ние всъщност дадохме малко банани на слоновете да си хапнат, направихме си снимки, но впоследствие дори и от това се чувствамe омърсени. Слонът няма да се нахрани с десетина бананчета, които му давам да си вземе с хобота (и за които си плащам десеторна цената на плодовете), а така само плащам на мъчителите. Разбира се, че това са бедни хора, и тяхната не е лесна. Но трябва да се намери някакво разрешение на този проблем в целия регион... 😞 

 

 

Така или иначе, вече знаем. И за следващото пътуване до Бали, в един глас се съгласихме, че където и да ходим, със сигурност няма да е във кафеена плантация, където предлагат копи лувак и насила карат циветите да ядат кафе...

 

===

 

Имахме нужда да се разтоварим психически. Аз се върнах в сумрачната стая да си чета книга, а @mary_shery тръгна да се разхожда по брега към плажа Ноппарат Тара и до един прословут пазар, където предлагат какво ли не, включително буболечки на клечка. Като ще е гнусен ден, барем от всичко да има. 😄 На обяд хапваме в happy our навече заплютото заведение, а вечерта издебваме промеждутък без дъжд и накупваме разно нудли и пържени неща за вкъщи. Взимаме и от тукашните роти. Палачинките поне няма как да се объркат, нали? 🙂 E, да, ама на Лангкави ги правеха много по-вкусни...

[Jenbel]

Съпричастна съм за слоновете. Бях проучила "приютите" на Пукет до един, дискусии в блогове четох и така разбрах, че на Пукет има точно 2 етични приюта за слонове, като вторият е създаден преди по-малко от година. С дъщеря ми отидохме в първия, основан 2016 г., прекарахме чудесно без да докоснем слон. Разказ и снимки пуснах в темата "В момента съм". Това посещение на слонския приют ми е най-скъпия спомен от ваканцията в Пукет.

Пожелавам ви да посетите истински етичен приют, независимо къде се намира.

[master_of_germs]

преди 40 минути , Jenbel каза:

Съпричастна съм за слоновете. Бях проучила "приютите" на Пукет до един, дискусии в блогове четох и така разбрах, че на Пукет има точно 2 етични приюта за слонове, като вторият е създаден преди по-малко от година. С дъщеря ми отидохме в първия, основан 2016 г., прекарахме чудесно без да докоснем слон. Разказ и снимки пуснах в темата "В момента съм". Това посещение на слонския приют ми е най-скъпия спомен от ваканцията в Пукет.

Пожелавам ви да посетите истински етичен приют, независимо къде се намира.

Благодаря ти!

Принципно нямам желание дори и за това. Аз съм на мнение, че дивите животни трябва да си бъдат оставени намира, наистина намира. Дори и сафаритата не ги одобрявам напълно, но разбирам, че вероятно таксите, които се събират от туристите, наистина се влагат в опазването на видовете.  И зоопарковете все по-малко ме привличат, и внимателно подбирам само такива, които наистина полагат усилия като участват в програми за възстановяване на застрашени видове. 

Това ходене до слоновете съвсем не беше предвидено в първоначалната ни програма. Трябваше с нещо да запълним двата дни, през които бяхме блокирани от "тайфун". Донякъде се радвам, че видях точно тези експлоатирани слонове. Едно е да четеш за даден проблем. Друго е да го видиш. Имах нужда да осъзная, че здравословните и прочие проблеми по време на нашето пътуване съвсем не са най-гадното нещо на света.

 

Но мене като цяло живата природа по-малко ме впечатлява в сравнение с неживата и да гледам растения и животни никога не е основната цел на пътуванията ми. Съобразявам се обаче с желанията на спътниците си.

[neuromancer]

преди 9 минути , master_of_germs каза:

Принципно нямам желание дори и за това. Аз съм на мнение, че дивите животни трябва да си бъдат оставени намира, наистина намира.

Tова за съжаление в по-гъстонаселените части на света като тази няма как да стане. Тия слонове и ония тигри са експлоатирани, но ако бяха в природата, най-вероятно щяха да навлязат в нечия бананова плантация или стадо биволи и просто да ги застрелят като вредители... Иначе и аз не бих отишъл до такива места

[master_of_germs]

преди 1 минута , neuromancer каза:

Tова за съжаление в по-гъстонаселените части на света като тази няма как да стане. Тия слонове и ония тигри са експлоатирани, но ако бяха в природата, най-вероятно щяха да навлязат в нечия бананова плантация или стадо биволи и просто да ги застрелят като вредители... Иначе и аз не бих отишъл до такива места

Знам. Затова и аз не съм против приюти и сафарита. Радвам се, че има такива. Просто не изпитвам желание или нужда аз да ги посещавам.

[master_of_germs]

ДЕН ПЕТНАДЕСЕТИ

 

Още от Ао Нанг

 

Вали... цяла нощ. Хостелът е много закътан, но има една малка вътрешна градинка и палмата яко се люлее. Явно си е задухало. Но в стаята не го усещаме.

Между другото, в Тайланд не си падат никак по меките легла. Но и ние не сме пък глезльовци... 

Вали... цяла сутрин. Но пък всичко си функционира. Нормален дъжд си е, нищо, което да оправдае името "тайфун". Намятам дъждобрана и обикалям близките няколко чейнджа. Сетих се, че имам малко останали малайзийски рингити, определено тук ще е по-изгодно, отколкото в София да ги обменям обратно...

По едно време спира да вали... Чакаме го. Ту припръсква, ту спира. Идеално време за следобеден плаж според мене. Най-пък мразим да ни пече силно слънце по плажове. Значи взимаме хавлиите и към морето. Тъкмо няма и много хора. На всяка крачка ни спират да ни предлагат масажи. Всъщност, по масажните салони има доста повече туристи, отколкото на плажа. А и заведенията на самия плаж не работят, прибрали са на сушина под покрив, каквото са могли. Отиваме съвсем в края на плажа, оттам нататък почва една пътечка през гора, където вилнеят маймуняци. Нахални били, разправят. Все едно ние не го знаем вече. Ама не ни се рискува сега да ходим по нея, че ако пак запука дъжд...

 

Значи, аз влизам да се къпя, а @Mistress of Germs я мързи и предпочита да си легне на плажа върху едната хавлия, а да се завие с другата. Ама за всеки случай се е и напръскала с трийсети фактор... То слънце няма, ама за всеки случай... По стар навик не е прибрала флакона обратно в чантата. И, естествено, има си непоклатими правила. Надя легне ли, заспива отмах. А маймуняците това чакат и най-оправният от тях дотичва от гората и отмъква крема.  Най-близките ни комшии по плаж го виждат и му крещят. Пуска го, разбира че не е за ядене.

 

Близкото заведение може и да е затворено, но има няколко люлки. Едната е свободна, което значи, че разбудилата се @Mistress of Germs веднага я окупира. Тя може часове да прекара на люлки. Освен това се чекне съвсем като маймун 🙂 Светлината е доста зле и аз окьопазявам първите стотина снимки, с които си навличам съпружеския гняв. После намирам някакъв що-годе приличен ъгъл да не ми се преекспонират снимките.

 

 

 

От съседната люлка ни окуражават две девойки за фотосесията. Завързваме разговор с тях. Оказват се сериозни пътешественички, а още са на на по двайсет и няколко години. Челси е от САЩ - художничка - търси вдъхновение и е дошла за три седмици в района. Габи е от Малмьо. Работила по различни програми за езиково обучение на деца. Но си взела половин година неплатен отпуск и дошла с една раница да обикаля в Югоизточна Азия, накъдето си реши. Буквално ѝ е първият ден, пристигнала предната вечер и двете се запозналили в хостела в града Краби. Взели маршрутка до АоНанг поради липса на алтернативи в морето. Заприказвахме се, даже намерихме една забравена топка на плажа и поиграхме волейбол.

 

А междувременно, страшно притъмня и вятърът се усили. Абе, замяза си на тропическа буря на хоризонта...

 

 

 

След минутки почна да се изсипва най-накрая същински порой. Свряхме се на сушина в неработещия бар... Говорим си с нашите нови дружки, хортуваме си, ама то не спира. А па ние сме си още мокри от морето, какво му е плашим толкоз. Значи, време е за "сингинг ин дъ рейн" 😄 

 

 

 

По едно време спря да вали - тъкмо като за залез...

 

 

Изпращаме ги до спирката на маршрутките, но спонтанно решаваме да влезем в отсрещния бар и да пийнем по едно. Шведката решава, че все още не се е потопила в азиатската култура чак дотам и си поръчва бира. Ама малка, защото все пак е бекпекър и трябва да е оптимизатор на разходи (ОР) в следващите шест месеца. Е к'во като е с раница. Мойта е по-голяма от нейната. Значи ми се полага голяма бира 😄 Единствената, която изпих за 20 дни на път, държа да отбележа! Че и аз го играя най-малкото кандидат за ОР 😄 

 

Остава ни само да си вдигнем холестерола с разни пържени нещица на клечки от сергиите, преди да затворят, а ние слагаме дъждобрани, че идва следващият сериозен пристъп на дъжда... То това ще е - на другия ден вече и помен не трябва да има от тоя тайфун...

[ivan69]

@master_of_germs Страхотно вдъхновение е този разказ. Ние ще пътуваме по същия маршрут ама на обратно. Кацаме в Краби и се прибираме през Куала Лумпур . Имаме 12 пълни дни . На първо четене мисля 6 дни в Ао Нанг  и по 2 дни на Лангкави , Пенанг и Куала Лумпур .Малко сме в междинен сезон 9-21 Април , дано не ни вали много . Мога ли тук да задавам въпроси или да си отворя собствена тема?

Поздрави

[master_of_germs]

Преди 1 час, ivan69 каза:

@master_of_germs Страхотно вдъхновение е този разказ. Ние ще пътуваме по същия маршрут ама на обратно. Кацаме в Краби и се прибираме през Куала Лумпур . Имаме 12 пълни дни . На първо четене мисля 6 дни в Ао Нанг  и по 2 дни на Лангкави , Пенанг и Куала Лумпур .Малко сме в междинен сезон 9-21 Април , дано не ни вали много . Мога ли тук да задавам въпроси или да си отворя собствена тема?

Поздрави

Задавай, разбира се! Аз затова пиша теми, а не в разделите за пътеписи. 🙂

Ще отговарям, стига да мога. И стига да помня, че не съм от най-организираните хора. Ако изобщо пиша нещо по организацията, често е на хвърчащи листчета и ми се затрива. А и мина цяла година оттогава.

[master_of_germs]

ДЕН ШЕСТНАДЕСЕТИ

 

Събуждам се с мисълта, че си преживяхме тропическа буря. Кой кат' нас 😄 

 

When you walk through a storm
Hold your head up high
And don't be afraid of the dark

 

Навън вече се издига едно ясно слънчице и, без да съм фен на отбора, който след месеци щеше да спечели Шампионската Лига си момотя (щото ако кажа "пеене" на мойто момотене, ще е издевателство над думата):

 

At the end of a storm
There's a golden sky
And the sweet silver song of a lark

 

Е, айде, чак сребърни трели на чучулиги няма да са, нека ги заменим с маймунски крясъци. Ще отидем дотам, докъдето предния ден не се решихме. Маймунската пътечка между плажа на АоНанг и съседното плажче Пай Плонг, което е частна собственост на хотелския комплекс Чентара. Достъпът до плажа е безплатен, но на входа му, на края на пътеката има пост, където ви записват имената. Предупреждават да не оставяте никакви боклуци, защото може да бъдете глобени. Но преди това трябва да се мине по пътечката. Тя е добре изградена и не е дълга, просто е с доста стъпала нагоре и после надолу. Топло е, влажно е, и се потим сериозно, но сме си взели достатъчно течности. Но пък никой не ни гони заникъде. Според това, колко снимаш, може да я минеш и за 15 минути, и за три пъти повече. 

 

Walk on, walk on
With hope in your heart
And you'll never walk alone

 

Ама разбира се, че няма да вървим сами. Няма и начин, защото веднага ни наобикалят десетки маймуняци 😄 

Предвидливо сме затворили тоя път всякакви раници, чанти и джобове. Държим здраво фотоапаратите с каишки през вратовете. Едни руснаци пред нас не са си написали домашното и остават без някои ценни вещи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Самият плаж е приятен, има си каквото му трябва на човек и за цял ден да стои там, но ние нямаме това време, половин час ни е достатъчен, защото по обяд ще ходим на тур по острови. Този път сме си го избрали за разнообразие да е със залез и вечеря. А и с идеята да изчакаме още няколко часа. Това, че тайфунът е отминал не значи, че морето вече е съвсем спокойно. Пай Плонг е много закътан плаж, но другаде може и да не е като тук.

 

 

 

=== следва ===

 

 

 

[master_of_germs]

Сигурно се питате, ще продължи ли тоя ретроспективен фотодневник? И си отговаряте: "-Ко? Не!"... Не, ама да 😄 

 

Предстоеше ни разходка с лодка до няколко острова.

-Ко?Пода! Ко?Мор! Ко?Туп! Ко?Каи! (последният известен още и като chicken island)

 

Върнахме се през маймуската пътечка обратно в Ао Нанг, откъдето дойдоха да ни вземат с една маршрутка и да ни откарат на няколко километра до кея Ао Нам Мао. Там ни инструктираха, дадоха ни (на който иска) оборудване за шнорхелинг и трябваше да си платим билетчета, за да стъпим на кея... Мисля, че беше 30 бата на човек. Това е заради удоволствието да те натоварят на едно каубоойско влакче до края на кея... не че е нещо много дълго, ама така. Там пак чакахме да натоварят няколко други лодки преди нашата. Нашата този път беше малка лодка, от типичните за Тайланд "дългоопашати" лодки. Тази побираше към двайсетина души. А групата ни (засега) беше доста по-малка, така че имаше място да се ширим. А и не клатеше особено (пак засега), което ни изненада. Но бяхме в залив - затова. Най-неприятното на тия лодки им е, че са ма бензин и много мирише на гориво.

Но такива неща изобщо не трогват @Mistress of Germs. Заспиването в лодка ѝ е условен рефлекс, но ползването на плюшена акула за възглавница е новост 😄 

 

Тоя рахат не трая дълго. Оказва се, че преди островите спряхме за да вземем още пътници и на източния плаж на Райлей 🙂 Е, за нас това бе страхотен бонус, Никога не бихме отказали отново и отново да се връщаме на това място. А и Надя успя да види Райлей и от тази страна, след като от ферибота беше видяла само западния плаж. 

 

 

 

 

 

След Райлей, като вече излязохме от закътания залив, стана по-тегаво. Почна да си клати сериозно. Нямаше вече тайфун, но морето все още не се беше успокоило съвсем...

 

 

Най-близкият остров, на който спряхме, е Ко Пода. Тук следва обяд и свободна програма. Кеф ти снимки, кеф ти плаж. Обаче в тоя ден нямаше ни едно облаче, а ние сме баш по най-силното слънце, така че плажът директно го зачеркнахме...

 

Ние с @mary_shery се поразходихме под сянката на дърветата около брега, а @Mistress of Germs пак заспа. Ако щете вярвайте, намерихме я да спи ето тук в тая поза. Бяха я налазили цял рояк мравки 😄 

 

Събуждането беше съпроводено с внимателно планиране да не стане някой сакатлък. Получи се успешно и Надя, отпочинала, получи прилив на енергия и продължи да се чекне 🙂 

 

 

Натоварихме се на лодката, заобиколихме острова и се отправихме към следващата спирка.

 

 

 

 

 

 

Следващите три острова всъщност технически трябва да се броят за един. Защото при отлив, както беше тогава, се свързват с тясна пясъчна ивица и може да се премине пеша между тях. Пясъчната ивица е Т-образна. Двата по-малки са Ко Туп и Ко Мор, а този в основата на Т-то е доста по-голям и го знаят масово като chicken island. Причината за това ще се види по-натам.

Та тук, естествено, акостирахме без пристан и трябваше да нагазим и да ходим доста, защото си е плитчина. @Mistress of Germs видя достатъчно морски живот на плиткото, и реши да си плува в близост до лодката, а с @mary_shery се разходихме по пясъка до трите острова.

 

 

 

 

 

 

 

 

То общо взето времето не ни стигна за повече, но поне се изкачихме до една вишка на липсващи спасители, която си поделихме дружески с един китаец за снимка (в едни легендарни времена, когато все още нямаше епидемия от коронавируси в Китай 😄 )... А зумът ми метна чак до Райлей и АоНанг, където отново се движеха фериботи. 🙂  

 

 

 

 

 

 

 

 

Има предупредителни табели, да не се ходи по пясъка при прилив... Но всъщност дори и при отлив трябва да си гледаш в краката във водата, че има морски таралежи...

 

 

Междувременно Надя беше си поплувала добре и ни посрещна с една коскоджамити тридакна 😮 

 

A това е капитанът на лодката ни - поредният Джак Спароу, който разпалено ни обяснаваше всичко, което го питахме за островите. Каза, че любимият му бил Ко Ланта, което значи, че трябва пак да дойдем в района, за да проверим тая работа. 🙂 Беше наистина много, много ентусиазиран, повече от всеки друг от водачите ни в Тайланд, но доста трудно му се разбираше говоренето на английски 🙂 

 

А капитанът на съседната лодка го раздаваше много по-лежерно и се радваше на живота по свой си начин 😄 

 

===следва===

 

 

 

[master_of_germs]

Последва спиране за шнорхелинг, от другата страна на chicken island. Този шнорхелинг отстъпваше с много на преживяването при Симиланските острови. И то най-вече заради часа, в който се провеждаше. Малко преди залез. Всъщност почти веднага след като се качихме обратно на лодката, слънцето залезе. Беше красиво, но в никакъв случай с уау-ефект. Все пак това беше залезен тур, нали? Но да се прави шнорхелинг толкова късно, си е глупаво. По-добре просто да си бяхме поплували; аз обичам къпане по залез, а и след това. Не, че нямаше риби и корали, и морски звезди, и всякакъв друг морски живот. Имаше. Но толкова късно слънчевите лъчи огряват под много малък ъгъл. И поради пречупването на светлината, отдолу под водата вече си е сумрачно. И цветовете стават ужасно бледи, някои цветове направо се губят, заради отражението на лъчите от повърхността. 

Та тук аз се правех и на влекач, защото го играх моторче за @mary_shery, която не може да плува.  Мисля, че се справих, поне донякъде, но аз самият не съм много добър плувец и не смеех да отивам в близост до скалите, да не ни блъсне някоя вълна. Макар че капитанът беше избрал добре мястото за гмуркане и нямаше вълнение. Но със сигурност видяхме по-малко отколкото останалите участници в тура. Не че сме недоволни. Видяхме достатъчно. Просто Симиланските острови бяха вдигнали летвата много високо.

@Mistress of Germs сякаш направи някакви клипчета с подводната камера, но не са се получили особено добре... То при такава светлина нямаше как.

 

 

 

А ето защо му казват chicken island. Защо обаче съседното малко островче не е turtle island, за мене остава загадка...

 

 

---

 

Вече по тъмно, се отправихме обратно към континенталния бряг. Бризът се беше обърнал, духаше солидно и лодката клатеше. Почна да ми се гади. спряхме отново на източния плаж на Райлей и отидохме да вечеряме на блок маса в един ресторант по крайбрежната "алея". Силно казано, защото беше вече прилив и нивото на водата доста се беше качило. Плаж фактически не беше останал, но там е изградена една бетонна стена, която да възпира прилива. Похапнахме, макар че аз не бях сигурен дали впоследствие няма да избълвам всичко, като се качим пак на лодката.

След вечерята обаче нашият Джак Спароу реши да вдигне градуса на настроението, като ни устрои шоу с въртене на огньове. Беше ефектно, на няколко пъти си изтърва пламтящата пръчка, но като се има предвид колко малко пространство имаше, няма да му търсим кусури. 😉 Нещо ми се губят тези снимки, обаче, по-вероятно е да сме направили видео, знам ли. Ако на  @mary_shery ѝ се намира нещо такова, ще я помоля да качи.

 

Обратно по понтонния пристан на лодката. Остана последната атракция. Спряхме на едно място в нищото.

Kапитанът извади кофа, загреба от морето и изля водата на пода на лодката. Подът започна да блещука 🙂 Във водата имаше светещ планктон. 

Още по-красиво беше, като водата е в кофата и ти разбъркаш с ръката си. Като спец ефекти от някой екшън филм. Дето да имаш суперсила и да владееш електричеството. 😄  Е, в случая е луминисценция. Даже си потопих главата в кофата 😄 

Хватката е, че тая луминисценция се вижда само като водата е в движение. Капитанът прикани, който иска, да скочи и да поплува около лодката. Аз не посмях в тъмното. Беше вече доста бурно, а и едвам се удържах да не повръщам. Но @Mistress of Germs скочи. Мисля, че този момент осмисли за нея пътуването и поне временно забрави за всички проблеми, които я бяха сполетели... Когато изплува, очите ѝ блестяха по-ярко от планктона...

 

Като пристигнахме на кея, не ни се прибираше в Аонанг, но трябваше... Междувременно Надя се заигра с една интересна буболечка, която си намери.

 

edit: сега чак си намерих снимките от пристана Ао Нам Мао. Не от вечерта, а още от тръгването рано следобеда. Chicken island се вижда доста добре в далечината оттам 🙂