дневник Нова година по къси гащи и на антибиотици - ретроспективен фотодневник

[mililia]

@master_of_germs, какви лодки да търсим за триповете? Дълги, бързи, други?

Мислех, че дългите са тези, които клатят по-малко, но като те чета явно бъркам. 

[master_of_germs]

Бързите клатят най-много, защото са бързи и направо подскачат като цепят вълните. Дългоопашатите са най-леки и затова най-много зависят от външните условия като вятър и вълни. Ако е тихо, няма проблем с тях.

На мене ми беше най-комфортно на големите лодки, които са с две палуби. На Джеймс Бонд тура бяхме с такава. Но мене и Мариела лесно ни хваща морската болест. Надя е свикнала.

 

Всъщност - не съм прав... Естествено че най-стабилни са фериботите 😆

[Гост]

На 15.01.2020 г. в 23:12, master_of_germs каза:

Шведката решава, че все още не се е потопила в азиатската култура чак дотам и си поръчва бира. Ама малка, защото все пак е бекпекър и трябва да е оптимизатор на разходи (ОР) в следващите шест месеца. Е к'во като е с раница. Мойта е по-голяма от нейната. Значи ми се полага голяма бира 😄 Единствената, която изпих за 20 дни на път, държа да отбележа! Че и аз го играя най-малкото кандидат за ОР 😄 

Мхм... Аз от този момент започвам да се наричам РР 

[master_of_germs]

преди 5 часа, Rainy каза:

Мхм... Аз от този момент започвам да се наричам РР 

Сега дружно да познаем, що е то РР:

 

А) разказвачка на разкошотии

Б) разюздана разсипница

В) ръководителка на ракиджийница

Г) нищо от гореспоменатите

 

Гласувайте с цяла бутилка червено вино или самолетен билет! 😉 

[master_of_germs]

Беше станало доста късно, като се прибрахме в АоНанг. Трябваше да си стягаме багажа, защото за последния ден на море си бяхме вече резервирали сутрешен тур с обиколка на островите от групата Хонг, а след това трябваше да се придвижваме към летище Пукет. Затова и не можахме да излезем да се видим със @stefanrusev. Те бяха дошлив Аонанг същия ден след тайфна, който ги беше заклещил на Ко Липе. Сега, в ретроспекция, този последен тур на Хонг може би беше леко излишен. Не че беше лошо, напротив, но вече почна да става прекалено еднообразно с тия разходки с лодки. А и на следващия ден морето вече се беше почти напълно успокоило и всичкото турист в АоНанг, което беше стояло блокирано поради Пабук, изпълзя от хотелите и се юрна по турове. Така че лодките бяха много и все препълнени. Което поразвали доста цялостното усещане...

 

ДЕН СЕДЕМНАДЕСЕТИ

 

Ko?Хонг! Ко?Пакбао! Ко?Лаоладинг!... Ко? Не знам к'во си... Честно, може и да пропускам някой остров, накрая вече ти се сливат в едно. 😄 

 

Оставихме си стегнатите багажи на рецепцията, а си взехме само хавлиите, маските и шнорхелите. Взеха ни от хотела, макар че до плажа, откъдето тръгват лодките беше около половин километър. Компанията, с която беше турът ни в този ден, се казваше barracudas, а изненадата беше, че капитанът на лодката не беше поредният местен Джак Спароу, а италианец, който се задомил в Тайланд. Английският му беше потресающ, но поне на италианския акцент сме свикнали всякак. Жена му беше крехка тайландска дама с едно от техните непроизносими имена, което съкратено звучеше като "Мяу" 😄 Лодката беше дългоопашата, но по-масивна и събираше около трийсетина души. И беше натоварена до дупка. Не беше особено комфортно, но поне бяха единствените, които настояваха през цялото време да сме със спасителни жилетки. И се извиняваха за неудобството...

 

А лодките тръгват баш от центъра на плажа, точно отпред е прословутата статуя на рибата меч...

 

(то всъщност това е риба-платноход, а не риба меч, ама нейсе...)

 

В тура ни трябваше да се включва и един час каране на каяци на остров Хонг, но предварително се бяхме разбрали с агенцията, с която урдедихме тура, че ако се откажем от каяците, ще ни върнат съответната част от парите, което се оказа правилното решение, понеже на Хонг едно, че нямаше да има достатъчно време за каяци (стояхме общо около час) и второ, имаше доста големи вълни от тази страна на острова, където е плажа и каяците, и в този ден бяха забранили карането на каяк. Понтонният мостик много се клатеше, даже на връщане към лодката някои хора насмалко да цопнат в морето... Иначе плажчето е китно, малко, сенчесто, има и пътеки в джунглата, за която нямахме време. Но беше доста пренаселено, а къпането беше ограничено в една сравнително малка зона с по-спокойно море, която беше почти преградена от скали отпред, дето да спират вълните. Поплувахме, а и видяхме някои представители на местната фауна, дето си щъкаха насам-натам из острова...

 

 

 

След това заобиколихме острова с лодката от другата страна и през един тесен проход в скалите навлязохме в лагуната на острова. Тия снимки не са ми на лесно, та ако @mary_shery може да помогне с малко снимков материал! Защото лагуната е много хубава, със съвсем спокойна вода и е идеална за плуване, като е горе-долу дълбоко като човешки бой... Това си зависи от прилива, де. Та и ние поплувахме, но сега намирам само снимка от лодката в лагуната.

 

Следващата спирка беше за обяд на остров Пакбао. Обядът пак беше от стандартните пилешки бутчета с ориз, но за разлика от други острови, там местата за сядане бяха крайно недостатъчни, та ние си намерихме по-сенчесто място да си разстелем хавлиите и да хапнем. Имаше и люлки, което означава, че @Mistress of Germs задължително ги изпробва 🙂 

 

Не помня дали спирахме и още някъде, но последната спирка беше на остров Лао Ладинг. Много красив но и адски пренаселен, когато ние се озовахме там. Реално цялото плажче беше заето от акостирали бързи и дългоопашати лодки и беше трудно да си намериш място. Съвсем гъз до гъз беше на тоя плаж. Ние се завряхме в една скална ниша, почти като пещера. Даже едни ентусиасти искаха да я проучват и ни обвиниха, че сме запречили входа на пещерата. Уверихме ги, че тая пещера наникъде не води, а си е просто една дупка в земята.

 

 

 

 

 

 

За разлика от всички други, ние  се поразходихме и по една пътечка в джунглата и след няма и пет минути стигнахме до друго, още по-закътано "плажче", на което бяха акостирали само две частни лодки. И с това се приключи. Метнахме се на лодките и обратно към АоНанг. 

@mary_shery би трябвало да помни по-добре колко платихме за туровете от АоНанг. Знам само, че след като ни върнаха партите за несъстоялия се каяк при Хонг крайната сума беше трицифрена в батове на човек.

В хотела казаха, че няма проблем да се изкъпем и предоблечем ,нищо, че времето за чек-аут беше преминало. изобщо, доста мило се отнасяха с нас през цялото време. След това зачакахме да ни дойде трансфера до летището в Пукет. По спомен се бяхме спазарили за 2200 бата. Не е малко, но си е два часа и пловина, а ние бяхме с багаж. Пътуването беше много комфортно. И е хубаво, че обиколихме целия залив и видяхме и красототе на сушата. поне пътьом. А там е много, много красиво. Просто не виждам смисъл да ви качвам скапани снимки от движение. Хем видяхме нови неща, хем разликата в цените на полетите от Пукет и от Краби за към Банкок беше такава, че и с тоя трансфер и със загубените часове пак беше много по-изгодно да си изберем тоя вариант. Бяхме си резервирали едно хотелче на десетина-петнайсет минути пеш от летището, Много добър вариант за една нощувка, когато се налага да станем псоред нощ за ранен полет. Персоналът изобщо не говореше английски, а районът беше доста забит, но някак си с жестове успяхме да се разберем да ни поръчат вечеря по телефона и ни я докараха с моторче.

 

Общо взето, от дните в Тайланд, този най не си струваше. Не че бяхме истински разочаровани, просто вече се преповтаряха нещата. и най-накрая усетихме, кое е това, дето кара толкова много магеланци да не понасят този район и да се чувстват задушени от огромния туристопоток. Тия островчета са си за частен тур да си наемете лодка само за вас и да направите програма, която е наопаки на графика, по който водят останалите.

И все пак, общото ни впечатление от дните, прекарани покрай морето в Тайланд, е много, много добро. 🙂 

 

 

 

[mary_shery]

Ето и моят скромен принос към описанието на страхотното ни първо посещение на далечна Азия.

 

Нашият Джак Спароу толкова бързо мята огъня, че това е най-малко размазаната ми снимка от всички:

 

 

А в тура за островите Хонг лагуната беше изключително красива с тоя зелен цвят, но страхът ми да скоча от лодката в такава мътна вода беше сериозен. Накрая все пак се престраших и мога да кажа, че беше достатъчно дълбоко, че да не се нараня, както обичайно ми се случва влезна ли в морето.

 

 

 

 

 

А докато чакахме тайфунът да се навилнее нейде из островите, ние пък вилнеехме по магелански на плажа!