дневник Namibia - experience the unforgettable

[chandni]

 

Мечтата за завръщане в Африка живееше в нас отдавна. Просто чакахме да настъпи момента да я изживеем. След увлекателните разкази и снимки на @Tedy и @ruwenzogy, решихме, че нашето време за Намибия е настъпило.

 

Тъй като местата в къмпингите в националните паркове и рент-а-карите се изчерпват бързо, нямахме за цел да чакаме промоционални цени на самолетни билети. За нас беше важно да осигурим престоя си в държавните къмпинги на парка Етоша, както и да резервираме автомобил от компания с добра репутация и цени. Билетите за пътуването (21.06.2019 - 06.07.2019) закупихме в края на август 2018 г. директно от сайта на катарците. Тъй като искахме да видим и новото летище на Истанбул, избрахме полети IST - DOH -WDH и обратно.

 

Колата...

След дълги проучвания, сравняване на оферти и четене на ревюта в ТА и Google, резервирахме кола от https://safaricarrentalnamibia.com като при самата резервация заплатихме авансово 250 € (дадохме номера на виртуалната карта на Revolut). Наехме Toyota Hilux 2.8 4х4 с автоматична скоростна кутия и пълно къмпинг оборудване. Общата цена за 14 дни с включена отстъпка за ранно резервиране беше 1032 €. Предлагаха и опция за намаляване на франшизата до 200 € срещу допълнителна застраховка от 20 € на ден, но тъй като имахме външна застраховка от icarhireinsurance, я отказахме. Не са ни притискали и не са настоявали да я купуваме. Докато уточним детайлите и точните дати, ни съобщиха, че са изчерпали наличните си автомобили за нашия престой и ни изпратиха линкове на различни други рент-а-кар компании, при които да проверим. Настояхме, че желаем да наемем автомобила от тях, при което те поеха ангажимент да разширят автопарка си и да ни предоставят автомобил. Автопаркът им е от нови и изключително добре поддържани автомобили (в края на 2017, когато за пръв път се свързахме с тях, автомобилите им бяха 2015-2016). Няколко дни преди заминаването им писахме отново, за да потвърдят резервацията и тогава ни уведомиха, че автомобилите им вече са модел 2018-2019. При пристигането ни връчиха ключа на чисто новичък Toyota Hilux на 43 км. От фирмата бяха изключително коректни от началото до края и спазиха всичките ни договорки и ги препоръчваме горещо!

 

 

 

Визата…

Цена за еднократно влизане - 80€ на човек, платени с общ банков превод за двамата през Revolut. Документите се подават лично или изпращат по куриер в посолството във Виена. Повечето куриери в България отказаха да приемат за транспортиране паспорти. По принцип бяхме се насочили към Speedy, но по време на комуникацията с тях, говорихме с двама служители, като и двамата уклончиво разясняваха подробности около услугата и сами се опитваха да ни разубедят, че не могат да се ангажират със срок и че услугата “не е сигурна”. Вторият притеснителен момент беше, че при невъзможност да намерят получателя на адреса, оставят пратката в някакъв офис на техен партньор без да правят повторен опит за разнос. Предвид краткото работно време на посолството, решихме, че е неоправдано да рискуваме с тяхната услуга. Останаха две опции - DHL и TNT. 

При DHL, за да доставят пратката в конкретен час, така че да е в приемното време на посолството, трябваше да се заплати експресна доставка - до 11 часа на следващия ден. 

Избрахме TNT - пратката до Виена пристигна на следващия ден без проблеми. Цена - 91 лв, като се съобразиха с работното време на посолството, въпреки че не сме плащали приоритетна доставка, което вдигаше доста цената. Не е задължително да имаш клиентски номер, за да я изпратиш. Връщането на пратка до България – 102 лв. В посолството се забавиха, обадихме се на седмия ден след получаване на документите, при което те започнаха да се суетят и да търсят паспортите ни. Казаха, че ще са готови в петък, при положение, че трябваше да са готови още във вторник. Уговорихме с ТНТ България вземане на пратката от Виена в понеделник. По принцип пратки в обратна посока приемат само за ЮЛ с клиентски номер, но за паспорти правят изключение. Във вторник, когато очаквахме да получим паспортите, се свързахме с тях, тъй като никой не ни се беше обадил, за да ни даде тракинг номер и се оказа, че все още договарят с партньорите си в Австрия дали ще вземат пратката, в случай, че сме физически лица, без договор. След няколко телефонни разговора между нас, ТНТ България и ТНТ във Виена стана ясно, че както предварително са ни обещали ще вземат пратката. На следващия ден я доставиха по план. Платихме на място в офиса, с карта. До адрес цената е същата, но плащането е само в брой.

 

Настаняване…

Къмпингите в Етоша (Okaukuejo - 2 нощувки и Namutoni - 1 нощувка) и Fish river каньона (Hobas camp - 1 нощувка) резервирахме през линка, който ruwenzogy ми беше дал - https://www.nwr.com.na/resorts. 

В Sossusvlei Sossus oasis campsite ни се стори по-симпатичен и се спряхме на него.  

В ивицата Caprivi бяхме предплатили 50% за 3-дневен престой в Ngepi camp. За останалите спирки по маршрута планирахме да пробваме късмета си на място.

За последната нощ преди полета резервирахме Urban camp във Windhoek. 

 

Транспорт до Истанбул…

Проучвахме различни варианти и в крайна сметка се спряхме на автобус. Тъй като обичаме да планираме нещата от рано, а Метро не можеха да ни продадат билети за след два месеца, понеже все още нямаха график, се спряхме на Матпу/Алпар (един ден курсът се извършва от българския автобус на Матпу, а на следващия - от турския на Алпар). В последствие съжалихме за избора си. В нашия случай и на отиване, и на връщане уцелихме БГ автобуса на Матпу - раздрънкан, стар и със съмнителна хигиена. В деня след завръщането ни целите ми крака, които бях вдигнала върху седалката, бяха покрити с червени обриви - най вероятно от акари. Автобусите на турската Алпар изглеждаха по-нови и чисти, но нямахме възможността да го установим от опит - наблюденията ни са само от видяното на автогарите. В автобусите има WiFi през целия път. 

 

Следва...

[ven62]

Браво!

преди 29 минути , chandni каза:

 

...

 

Следва...

Това "следва" не е достатъчно. Чак час не бих се осмелил да искам, но поне ден.

 

[chandni]

 

Дългоочакваният ден настъпи. Заредени със солидна доза ентусиазъм поехме към Истанбул. 

 

Ден 1-ви

В ранни зори пристигнахме на автогара Esenler и минахме през спирката на метрото, за да закупим Istanbul kart. Спирката на автобусите на Havaist е непосредствено на самата автогара пред входа за метрото. Автобусите тръгват на 20-ина минути. В момента, в който единият потегли, на негово място застава следващият. Ако се пътува само от/до летището и не се използва градски транспорт, закупуването на Istanbul kart е излишно, тъй като е възможно плащане с кредитна карта в самия автобус. Пътуването е комфортно, има и WiFi. Новото летище ни хареса, разстоянията са големи, но навсякъде обслужването вървеше бързо и нямаше струпвания от хора. Разбира се, при продължителен престой се усеща липсата на бизнес салон.

 

В Доха имахме на разположение около 8 часа, които планирахме да уплътним с лежерна разходка. По закон е забранено чужденци да внасят в страната дрон с камера и ако това бъде установено, той се конфискува. Тъй като на летището няма локъри за багаж, решихме да декларираме на митница дрона и да го оставим там на съхранение. Оказа се, че това действително е единственият легален начин, без да рискуваш да се разделиш със скъпата играчка. При напускане на летището попитахме на Информация за автобусите към града. Обясниха ни да закупим от машинките преди изхода транспортни  карти за 10 риала. Впоследствие се оказа, че са ни подвели. Качвайки се в автобус 777, шофьорът ни разясни, че не можем да пътуваме с тези карти (не разбрахме точно причината) и ни продаде двупосочни билети на същата цена от 10 риала. Автобусите се движат на 20-на минути до полунощ. Шофьорът беше любезен, обясни къде да слезем, какво можем да видим. Доха ни хареса - чиста, приветлива, бляскава. Подухваше лек ветрец, което направи разходката ни по крайбрежието и Souq Waqif много приятна. Единствено товарът от раниците, които носихме,  насочваше мислите ни към удобните кресла в бизнес салона на летището. Връщайки се там ни упътиха към В-гейтовете, за да си вземем дрона обратно. Стана ясно, че митническото бюро, към което ни пратиха е само за алкохолни напитки и трябваше да изчакаме да донесат дрона от друг склад. 

 

Ден 2-ри

Имахме наблюдения, че обичайно полетът на катарците DOH -WDH пристига с около половин час закъснение. И този път останаха “верни на себе си” и закъсняха с около 30 минути. Въпреки многобройните негативни мнения за Dreamliner-a на катарците в seatguru за тясно пространство, пречещи медия боксове и т. н., не усетихме някакъв сериозен дискомфорт по време на пътуването. На летището ни посрещна усмихнатият Хенри - шофьорът на шатъла, с който трябваше да стигнем до офиса на рент-а-кар компанията Safari car rental Namibia. Преди тръгване обменихме пари и купихме SIM карта на MTC. Избрахме промо пакет “Awеh super”, цената беше N$53 за една седмица + N$10 за SIM картата с включени 700 минути и 3 GB Интернет. Пакетът е само за седмица, след изтичането ѝ трябваше да се поднови с изпращане на SMS. 

В офиса на Safari car rental Namibia ни посрещнаха много сърдечно. Очакванията ни да се забавим с подписване на договора и приемане на автомобила се опровергаха. След слизането от шатъла, всяка групичка клиенти беше поета от отделен служител. Кими, с която водихме цялата кореспонденция, ни чакаше с готови за подпис документи. Обясни ни правилата за движение по пътищата, ограниченията на скоростта, предупреди, че нощното шофиране не е разрешено (забраната е на самата компания, а не по закон). Направихме плащането, след което ни остави при друг служител, който да ни покаже автомобила и къмпинг оборудването. Останахме приятно изненадани, че са подготливи за нас чисто нов Toyota Hilux на 43 км. Цялата организация по наемането и предаването на автомобила беше изключително стегната, бърза и добре отработена, за да пести така ценното време на туриста. След всички презентации и разяснения се метнахме на нашето бяло возило и поехме по необятните пътища на Намибия. 

Първата спирка естествено беше най-близката бензиностанция. Бяхме чели, че цените на горивата в страната са фиксирани. Цената на дизела обаче варираше от N$13.85 до N$14.30. Звярът погълна 90 л гориво (N$1260). 

 

 

Целта ни за първия ден беше да стигнем до Mesosaurus Fossil Bush Camp. Бяхме резервирали място в къмпинга, искахме предварително да платим за нощувката (добре, че не го бяхме направили), но ни отговориха, че не е необходимо. След дългия и изтощителен ден пристигнахме в къмпинга около 21 часа. Очакваше ни изненада - къмпингът тънеше в пълен мрак и нямаше жива душа наоколо. Направихме 2 кръгчета, оглеждайки се за светлинка. От никъде никой не се появи, не се виждаха и паркирани коли, отдавна беше мръкнало и бързо трябваше да намерим друго място за нощуване. Върнахме се обратно към Quivertree Forest Camp, който бяхме подминали. Там спахме в Igloo Bungalow за N$850. За разходка в Quivertree Forest се доплащат  N$200. И в самия къмпинг растат Quivertrees. Предлага се и хранене на гепарди и снимки с тях срещу N$350.

 

 

Ден 3-ти

Следваше Призрачният град - Kolmanskop (Kolmannskuppe). Посещението ни там беше в неделен ден и трябваше да се съобразим с това, че има само 1 тур с гид в 10:00 часа. Вход за двамата + колата: N$200. 

Изоставените къщи на някогашното “диамантено” градче имат особено очарование. Разхождайки се в тях улавяш най-различни звуци, които придават някаква мистика на мястото - чуваш свистенето на вятъра между стените, скърцането на дъските под тежестта ти, топуркане, като далечно барабанене от нечии стъпки … А прозорците откриват интересни перспективи към затрупаните с пясък стаи. 

 

 

 

 

През малкия пристанищен град Lüderitz минахме да заредим гориво (110 л, N$1570), щракнахме Скалната църква (Felsenkirche) в далечен план и продължихме към Fish River Canyon. Имахме платена резервация в Hobas Camp (N$500). Преди да влезем в къмпинга ни изпратиха да платим вход за каньона - N$170 (за двама + кола), заплаща се в постройка срещу рецепцията на Hobas Camp. От къмпинга може да се отиде директно към каньона. Ние бяхме там по залез слънце. Честно казано очаквахме повече от гледката, по тази причина пропуснахме изгрева. Каньонът сам по себе си е внушителен и впечатляващ, но цветовете при залез някак избледняха и спектакълът не ни грабна.

 

 

Hobas Camp не предлагаше кой знае какви удобства, санитарните помещения бяха със задоволителна хигиена, магазинчето в къмпинга - малко и бедно откъм артикули. 

 

 

 

Ден 4-ти

Тръгваме към Sossusvlei. Тръпнем в очакване да зърнем дюните. По път спряхме да поснимаме ретро коли, вдъхновили екстериорната декорация на Canon Roadhouse.

 

 

 

Sossusvlei с дюните е част от Namib Naukluft Park, заедно с каньона Sesriem, планинската верига Naukluft, пустинята Namib и Sandwich Harbor. До Helmeringhausen карахме първо по B4, след това по С14 (асфалтиран), след градчето ни се губеше интернета и навигацията ни заби по успоредния С27. Който ходи натам да внимава, защото С27 е gravel road (тук спаднахме гумите до 1,8 bar) с много неравности, осеян с дупки и по-едри камъни. Новичката Тойота подскачаше като скакалец. Усещането не беше особено приятно дори в такъв голям камион, не искам да си представям какво би било в лек автомобил. В района на Sossuvlei имахме 2 нощувки (N$840) в Sossus Oasis Camp. Въпреки че е разположен преди главната порта към Sossusvlei (Sesriem Gate), къмпингът Sossus Oasis ни изглеждаше по-симпатичен от Sesriem Camp и резервирахме място в него. Къмпинг местата бяха разположени в кръг, достатъчно раздалечени едно от друго, за да имаш известна уединеност, всяко със самостоятелна тоалетна, баня и кухненска мивка с плот и навес (при други обстоятелства това не би ни впечатлило, но при тези си беше абсолютен лукс). Чисто, удобно, а магазинът в къмпинга разполагаше с известно разнообразие от храни, напитки и вещи от първа необходимост. Има и бензиностанция. Тук заредихме още 113 л гориво (N$ 1572).

 

 

 

Изгревите и залезите са невероятни - небето се обагря в такава богата палитра, минава през жълто, оранжево, огнено червено, розово, лилаво, сиво. 

 

 

Ден 5-ти

Портата Sesriem, която служи като вход към Sossusvlei, се отваря при изгрев слънце (при нас я отвориха около 7:30 ч.).

 

 

 

След главната врата Sesriem има втора, вътрешна порта, която отделя дюните от  Sesriem Camp (сутрин отваря в 6 часа). Около 60 км карахме по перфектен асфалтов път. Мястото, където той свършва се нарича "2x4 паркинг", тъй като нататък продължават само 4х4 автомобилите. Местни компании предлагат трансфер от 2х4 паркинга до Sossusvlei ако не си с 4х4. Последните 5 км се кара по пясък. Мъжът ми спадна налягането в гумите (0,9 bar) и много се забавлява с шофирането в пясъка. Беше му за пръв път, но определено му хареса.

Когато гледахме снимки преди да тръгнем към Намиб се чудихме дали този ярък оранжев цвят на дюните е реален или е засилен след фотообработка. Да, истински е, дюните са обагрени в наситено оранжево вследствие на висок процент желязо в пясъка и последващи окислителни процеси.

Потокът от хора се разделяше на две - едни се устремяваха да катерят Big Daddy - най-високата дюна в района на Sossusvlei (около 325 м.), други свиваха вдясно към по-лесния достъп до Deadvlei. За изкачването на Big Daddy може да се подходи по два маршрута. Единият е директен, но и по-стръмен - по него се изкачва само Big Daddy и за него се тръгва наляво покрай Big Mama от паркинга с 4х4 автомобилите. Вторият е през Big Mama - първо изкачвате нея, следва леко спускане надолу и започва отново изкачване - този път на Big Daddy. Нашият план беше да изкачим Big Daddy и оттам да се спуснем надолу към Deadvlei.  Имах опасения, че моята неприятна акрофобия ще осуети покоряването на Big Daddy. С увеличаване на височината въодушевлението ми отстъпваше място на страха и в един момент последният надделя. Трябваше да се откажа и да оставя половинката сам да бори пясъците. Докато той драпаше нагоре с камера в ръка, аз поех по мързеливия път към Deadvlei. Толкова се бях взирала в снимките с мъртвите дървета на фона на бялата глина, че нямах търпение да ги видя на живо. Гледката е уникална: почернелите от слънцето, мъртви акациеви дървета на стотици години са в зашеметяващ контраст с лъскавата бяла солена глина и силния оранжев цвят на заобикалящите дюни. Такъв един сюрреалистичен пейзаж може да те остави без думи. Прекарахме няколко часа попивайки детайлите. Изчакахме множеството да се оттегли и се отдадохме на снимане. Всяко дърво е с причудлива форма и заслужава внимание. Невероятно място наистина!

 

 

(Все още не сме прегледали и обработили записите от камерата и дрона от дюните и Deadvlei.) 

 

На 2 км от 2х4 паркинга е Hiddenvlei. Бях си наумила да вървя до там, но след като се поотдалечих от паркинга мернах орикс, който гледаше втренчено в моята посока. Наоколо не се виждаха никакви хора, позачудих се дали да продължа, но компанията на орикса ме попритесни и се отказах от разходката. Мъжът ми беше изморен от катеренето на дюните и не пожела да ме съпроводи. За сметка на това се полюбувахме на няколко орикса, обикалящи около паркинга.

 

 

На връщане направихме фото пауза до дюна 45 - "най-сниманата дюна в света". По-късно следобед лявата ѝ страна остава в сянка и се създава красив контраст.

Входните такси (N$170 за двама и кола) се заплащат на излизане от парка, на рецепцията на Sesriem Camp (зелена постройка вляво при излизане, преди главната порта Sesriem). Казаха ни, че сме били първата кола, пресякла Sesriem Gate сутринта и последната, излизаща през нея привечер.

Преди да излезем от главната порта свихме надясно към Sesriem Canyon. Дълбок 30 м., каньонът се е оформял в продължение на милиони години. Ранните заселници и  изследователи на Африка го нарекли Сесрием, защото използвали 6 (ses) кожени колана (riem), вързани един за друг, за да направят достатъчно дълго въже, с което да спускат кофи в каньона и да вадят вода. Това е едно от малкото места в района, където има вода през цялата година. Успяхме да намерим нищожно количество вода там, но и това е нещо на фона на пресъхналите реки през сухия сезон. След като видяхме каньона отгоре се спуснахме вътре, за да го разгледаме от друга перспектива.

[ruwenzogy]

Страхотен пътепис. Удоволствие  е да го чета и да си припомням нашето пътуване само от преди година.

[chandni]

Благодаря, @ruwenzogy. Напълно те разбирам - знам какво е усещането да се върнеш назад към хубавите моменти през очите на някой друг... 🙂 

[alienad]

Много хубав разказ с полезна информация. И тези оранжеви пясъци ...мечта!

[Tedy]

преди 5 часа, ruwenzogy каза:

Страхотен пътепис. Удоволствие  е да го чета и да си припомням нашето пътуване само от преди година.

И аз се връщам назад към пътуването преди 2г. 🙂

[chandni]

 

Ден 6-ти

Посоката е Walvis Bay. Не можем да подминем обаче малкото селище Solitaire, разположено на кръстопътя на главните пътища C14 (Walvis Bay - Bethanie) и C19 (Sesriem - Sossusvlei). Първото нещо, което привлича вниманието на посетителите, са останките от стари коли. Спряхме да ги снимаме и да опитаме прочутия apple pie. Бяхме чели, че в пекарната на Solitaire - “McGregor’s Bakery” правят най-добрия ябълков пай в цяла Намибия. 

 

За вкусотийките + двете напитки платихме N$154. 

 

 

Освен пекарна в селището има бензиностанция, магазин и работилница за ремонт на гуми. 

 

 

 

 

На влизане в Walvis Bay видяхме Mall и се възползвахме от възможността да заредим провизии от голям супермаркет с разнообразни продукти от веригата Pick n Pay.  Трябваше да намерим офиса на Photo ventures, с които бяхме уговорили Combo Tour. В него бяха включени:  круиз с катамаран до Pelican Point,  тур с джип до Sandwich Harbour, снакс и напитки. Цена за двама: N$4000. Нямахме резервирани нощувки тук и след като пообиколихме в търсене на къмпинг или къща за гости се върнахме до офиса на Photo ventures. Там бяхме видели табела “Dune Chalets”. Платихме N$1100 за 2 нощувки и се настанихме в ето това симпатично шале: 

 

 

След няколко нощи на палатка леглото ни се стори особено меко и удобно. 

 

Ден 7-ми

Бяхме се разбрали да ни вземат от Dune Chalets в  8:15 ч. Точно в толкова Шон от Photo ventures беше при нас. За разлика от пътуването ни в друга африканска държава - Танзания, където всичко се случваше "Pole, pole", тук всички уговорки, които имахме се спазваха  пунктуално. Закараха ни на пристанището, от където започна турът с катамаран в посока Pelican Point. След слънчевия вчерашен ден, днешният беше мъглив, ветровит и студен. А на лодката имаше пътници без билет ...

Това е Боби:

 

 

А тези не се представиха:

 

 

Около Пеликан Пойнт видяхме колонии от южноафриканска морска мечка от семейство Ушати тюлени, а на връщане около лодката се гмуркаха делфини. По време на круиза предлагаха коняк, шампанско, безалкохолни напитки, сандвичи и стриди от местните Oyster Farms. 

 

След разходката с лодка ни взеха от пристанището за Sandwich Harbour Tour. В джипа бяхме с 3-ма отегчени италианци. В лагуната на  Walvis Bay видяхме колонии от фламинго, а следващата спирка бяха солниците, оцветени в розово. 

 

В едната посока се движихме по брега и се наслаждавахме на срещата на пустинята и океана, а връщането беше с екстремно качване и спускане по високи, стръмни дюни.  Гледките бяха удивителни, макар че слънчевите лъчи правеха рахитични опити да се промушат между плътните облаци. При слънчево време би било още по-красиво. 

 

 

Турът приключи в 17:30 ч.

В Walvis bay заредихме още 55 л гориво за N$ 752.

[Гост]

преди 2 часа, chandni каза:

Трябваше да намерим офиса на Photo ventures, с които бяхме уговорили Combo Tour. В него бяха включени:  круиз с катамаран до Pelican Point,  тур с джип до Sandwich Harbour, снакс и напитки. Цена за двама: N$4000.

 

"Около Пеликан Пойнт видяхме колонии от южноафриканска морска мечка от семейство Ушати тюлени, а на връщане около лодката се гмуркаха делфини.

 

След разходката с лодка ни взеха от пристанището за Sandwich Harbour Tour. В джипа бяхме с 3-ма отегчени италианци. В лагуната на  Walvis Bay видяхме колонии от фламинго, а следващата спирка бяха солниците, оцветени в розово. В едната посока се движихме по брега и се наслаждавахме на срещата на пустинята и океана, а връщането беше с екстремно качване и спускане по високи, стръмни дюни.  Гледките бяха удивителни, макар че слънчевите лъчи правеха рахитични опити да се промушат между плътните облаци. При слънчево време би било още по-красиво."

Аз да кажа, че прочитам всяка дума и съм много благодарна за сводката   Тук съм леко затруднена във въпроса, който ще ти задам - по-скоро в намиране на отговора...

 

Нямаме цял ден свободен за такъв combo tour. Единият вариант половин ден само Sandwich Harbour - с друг оператор (каквото предложих на спътниците) при цена около 105 евро на човек, вторият вариант е само круиз с катамаран - него не съм го гледала... 

 

Ако от теб зависи, кое би предпочела: катамаран или джип до Sandwich Harbour?

 

Нашата нощувка е на Cape Cross, затова смятах, че дюните са по-добра опция, но ще се радвам на твоето мнение.

Благодаря за съвета! 

[chandni]

Посещението на Cape Cross обезсмисля тура с катамаран до Пеликан пойнт, където също се наблюдават ушати тюлени. Но дори да нямахме възможност и време и за двете, пак щяхме да изберем тура с джип до Sandwich Harbour. Именно той беше наша цел, турът с катамарана беше допълнителен бонус към деня. Ние по принцип харесваме пустинята и посещeнието на място, където пустинята среща океана, беше задължително! Ако и времето реши да бъде благосклонно и слънцето да огрее дюните, гледката би била още по-впечатляваща.

 

[chandni]

Донесохме си пясък (ако някой колекционира можем да му изпратим) от върха на Big Daddy Dune и от Sandwich Harbour. За втория гидът ни каза, че е с фини рубини и диаманти и от там идва червеникавия му цвят:

 

 

 

[Tedy]

И при нас времето беше облачно и хладно, но през зимата може би е нормално. Влагата е голяма. 

[chandni]

Ден 8-ми

Отправяме се към Zeila Shipwreck. На 25 август 2008 г. рибарският траулер „Zeila“ засяда на около 14 км южно от Henties Bay. Утринта беше отново облачна и мъглива, но на кораба мъглата му стоеше добре. 

 

 

Дълго се двоумихме дали по път към Етоша да се отбием в Otjitotongwe Cheetah Guestfarm. Още през септември 2018-та бяхме правили запитване как можем да организираме престой там. Дадоха цени: Half board = N$950pp, Camping + cheetah tour = N$375pp,  day visit - N$400pp. По време на високия сезон (юли и август) обикновено не допускали туристи за дневно посещение. Мненията за фермата в гугъл и ТА бяха противоречиви. В крайна сметка предварително не резервирахме нощувка. Докато бяхме в Намибия ги питахме дали имат място в къмпинга за една нощ. Тогава обявиха цена за къмпинг + тур N$400 на човек. Пак започна едно чудене - да отидем ли, да не отидем ли. В крайна сметка решихме, че по-скоро няма да ни хареса да гледаме големи котки, превърнати в домашни любимци и пропуснахме фермата. Вместо ферма с гепарди по-късно посетихме ферма с ... крокодили. 

 

Продължаваме към Национален парк Етоша и къмпинга Okaukuejo, в който бяхме букнали 2 нощувки. Паркът е достъпен през 4 врати, Okaukuejo Camp е най-близо до Anderson’s Gate. Къмпингът не ни хареса - пренаселен, прашен, повредени мивки и казанчета на тоалетните чинии. В женските бани и тоалетни хигиената беше приемлива, но мъжът ми остана отвратен от мъжките. Хубавото беше, че има waterhole, с добро осветление вечер, с пейки, където да поседнеш и да съзерцаваш обитателите на дивата природа, дошли на водопой. Първата вечер видяхме слон, жирафи и спрингбок, а втората - слон, труп на малко черно носорогче, около което се въртяха 4 големи и чакал. 

 

Дни 9-ти и 10-ти

Входната врата на къмпинга сутрин се отваряше след изгрев слънце (около 7:30 ч.).  Докато навлезеш в парка животните може да са се изпокрили. Опитът ни със сафарита е скромен - били сме само в Танзания (Tarangire, Lake Manyara, Serengeti, Ngorongoro Crater). Там в парковете можеше да се влезе още на зазоряване, докато животните са активни. Явно тук организацията беше различна. На сутринта, малко преди 7:30, се паркирахме пред вратата и когато отвориха се изстреляхме. Имахме шанса да видим прайд лъвове - пресякоха пътя пред джипа и се скриха във високите храсти.

 

.

 

Търсенето на гепард и леопард не се увенча с успех. Ако някой очаква в Етоша да види щъкащи навсякъде животни, ще остане разочарован. Може да караш километри в пустошта без да видиш нещо различно от самотен шраус или спрингбок в далечината. През деня, при цялото обикаляне из парка, за наше голямо учудване, не видяхме нито един слон. Добре че вечерите идваха на водопой до къмпинга. Движихме се по карта, за да обикаляме водоемите, в търсене на животни. На картата показана голяма синя точка - стигаме до мястото, там няма и помен от вода и от жива душа. 

 

Обстановката в Namutoni Camp ни хареса повече. Не беше толкова претъпкано, тоалетните и баните бяха чисти, имаше повече дървета. В женската баня имаше топла вода през цялото време, мъжът ми обаче се къпа със студена в мъжката. И тук имаше waterhole. По светло не сме го виждали, но когато отидохме по тъмно, видяхме някакъв много висок шубрак, вода не се виждаше и да е имало, тревите бяха толкова високи, че и жираф може би ще се скрие в тях. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В Okaukuejo camp заредихме 90 л гориво за N$ 1292.

 

Входни такси за Етоша - 3х N$ 170 (3 дни, 80 на човек + 10 за кола). Permit-ът за Етоша се издава на рецепцията на първия къмпинг, в който отседнете и се предплаща за целия период на престоя. При напускане на парка проверяват permit-a, както и хладилните чанти (забранено е от парка да се изнася прясно месо и кърначета/наденици).

 

Нощувки: Okaukuejo N$ 600 / ден. Namutoni - N$ 600 / ден.

[ruwenzogy]

Съжалявам, че не ви е харесало в Етоша. Ние останахме много доволни.  Хищници - не , от другите животни - страшно много.

[chandni]

преди 1 час, ruwenzogy каза:

Съжалявам, че не ви е харесало в Етоша. Ние останахме много доволни.  Хищници - не , от другите животни - страшно много.

О, аз не казвам, че не ни е харесало. Просто очаквахме, че животните ще са повече (като гъстота на населеност), понеже предишният ни опит в Танзания беше такъв и затова споделяме впечатлението си. За нас е важно когато разказваме, да помогнем на всеки заинтересован да си изгради реална представа и очаквания, за да не бъде разочарован. 🙂 Хищници в Етоша наистина не видяхме, като изключим 4-те лъва в 7:40 сутринта. След това просто беше "суша" 🙂 А спрингбок, щрауси и зебри и донякъде жирафи, си има доста. Иначе тук видяхме и 5 черни носорога (в Танзания видяхме само един бял и то от много голямо разстояние през бинокъл). Самото усещане да сме сред дивата природа и да прекараме толкова време сред животните ни харесва страшно много, така че не сме разочаровани. 🙂

 

[chandni]

Видяхме и новородено бебе-орикс. Най-интересното беше, че майка му го беше изоставила само и си пасеше най-безгрижно на поне 300-400 метра от него, а в това време се приближи жираф - майка (на последните две снимки) с малкото си  и започна нервно да обикаля около малкото ориксче (явно майчинският инстинкт в нея се обади и се чувстваше длъжна да остане и да го брани при нужда)... Беше изключително емоционално и останахме доста дълго, за да я наблюдаваме. 

[slujitel]

Като проверяват хладилните чанти, къде се съхраняват провизиите (месото) докато сте в парка?

[Гост]

преди 13 минути , slujitel каза:

Като проверяват хладилните чанти, къде се съхраняват провизиите (месото) докато сте в парка?

Доколкото имам опит с къмпингуване и подвижни хладилници, прясно месо (без консерванти) трудно би издържало повече от два дни. Предвид, че ние ще сме три дни, няма начин да оцелее нещо прясно - ще бъде изядено преди напускане на парка 🙂 

[chandni]

преди 57 минути , slujitel каза:

Като проверяват хладилните чанти, къде се съхраняват провизиите (месото) докато сте в парка?

Хладилникът си стои през цялото време в пикапа отзад - той е колкото голяма хладилна чанта и си има отделен акумулатор и работи денонощно. Ако се задържите повече дни на едно място без да се местите, а само да къмпингувате, за да не падне акумулаторът си има и кабел да го включите в мрежата. Aко ежедневно обикаляте и палите двигателя, не е необходимо да го включвате (ние не сме го ползвали на кабел изобщо).

Ето го тук, ограден с червено:

 

преди 40 минути , Rainy каза:

Доколкото имам опит с къмпингуване и подвижни хладилници, прясно месо (без консерванти) трудно би издържало повече от два дни. Предвид, че ние ще сме три дни, няма начин да оцелее нещо прясно - ще бъде изядено преди напускане на парка 🙂 

Повярвай ми - този беше мноооого силен! 🙂 Имаше 6-7 степени, като още на 3-та млякото замръзна в кутията си...  Спокойно можеш да си заредиш месо за една седмица в хладилника без да се притесняваш, че ще се развали. 🙂

[Гост]

преди 3 минути , chandni каза:

Повярвай ми - този беше мноооого силен! 🙂 Имаше 6-7 степени, като още на 3-та млякото замръзна в кутията си...  Спокойно можеш да си заредиш месо за една седмица в хладилника без да се притесняваш, че ще се развали. 🙂

И трябва да изядем прясното месо преди напускане на парка? Всъщност, това ще са последните дни в Намибия, така че тръябва да сме ок с това. Благодаря! 

[chandni]

В момента, Rainy каза:

И трябва да изядем прясното месо преди напускане на парка?

Задължително! Предупреждават още на влизане в парка. Ако не можете да го доядете, трябва да го опечете и да го изнесете опечено.

[slujitel]

преди 2 часа, chandni каза:

Задължително! Предупреждават още на влизане в парка. Ако не можете да го доядете, трябва да го опечете и да го изнесете опечено.

Къмпингите в парка ли са?

Барбекюто в оборудването ли е включено?

[chandni]

преди 3 минути , slujitel каза:

Къмпингите в парка ли са?

Okaukuejo, Halali и Namutoni са вътре в парка. Ние нощувахме в първия и третия, резервациите за края на юни тази година направихме още през август 2018. 

[slujitel]

преди 6 минути , chandni каза:

Okaukuejo, Halali и Namutoni са вътре в парка. Ние нощувахме в първия и третия, резервациите за края на юни тази година направихме още през август 2018. 

А за барбекюто?

[chandni]

преди 3 минути , slujitel каза:

А за барбекюто?

Барбекюта има във всеки къмпинг на всяко къмпинг място. Отделно в оборудването на колата е включена такава скаричка.