дневник Namibia - experience the unforgettable

[Гост]

преди 2 часа, slujitel каза:

В този ред на мисли, да попитам, има ли wi fi в къмпингите в Намибия или трябва да си купя сим карта?

@slujitelИзвинявам се за офтопик-а, но доколкото знам и телефонните връзки са проблем там, така че не знам доколко ще ти свърши работа СИМ карта. Наемането на сателитен телефон не е рядка практика - справка @ruwenzogy. Аз съм зарязала идеята за интернет в Намибия, ще се забавлявам офлайн 🙂

[chandni]

Сателитният телефон е скъпа и ненужна екстра. SIM картата, която ползвахме е достатъчна за основни нужди, но ако прецените, че действително ви е необходим сателитен телефон... Go for it 🙂 По спомени цената за наем на сателитен телефон беше нещо от рода на 20€ / ден - само, за да е в теб. Ако говориш, разговорите и те са arm and leg... 

 

https://www.tripadvisor.com/ShowTopic-g293820-i9680-k9140985-Self_driving_Namibia_do_we_need_a_Satellite_phone-Namibia.html

[Гост]

Преди 1 час, chandni каза:

Сателитният телефон е скъпа и ненужна екстра. SIM картата, която ползвахме е достатъчна за основни нужди, но ако прецените, че действително ви е необходим сателитен телефон... Go for it 🙂 По спомени цената за наем на сателитен телефон беше нещо от рода на 20€ / ден - само, за да е в теб. Ако говориш, разговорите и те са arm and leg... 

 

https://www.tripadvisor.com/ShowTopic-g293820-i9680-k9140985-Self_driving_Namibia_do_we_need_a_Satellite_phone-Namibia.html

Благодаря ти! Споделих какво съм чела, не е обсъждано със спътниците ми. Това е решение, което се взима в последния момент.

[slujitel]

преди 3 часа, Rainy каза:

@slujitelИзвинявам се за офтопик-а, но доколкото знам и телефонните връзки са проблем там, така че не знам доколко ще ти свърши работа СИМ карта. Наемането на сателитен телефон не е рядка практика - справка @ruwenzogy. Аз съм зарязала идеята за интернет в Намибия, ще се забавлявам офлайн 🙂

Забавлението е гарантирано, но трябва да имам връзка с близките. 

[Гост]

В момента, slujitel каза:

Забавлението е гарантирано, но трябва да имам връзка с близките. 

Затова обмислях само телефон. Ако няма интернет, само ядове... Изпитано 🙂 

[slujitel]

преди 3 минути , Rainy каза:

Затова обмислях само телефон. Ако няма интернет, само ядове... Изпитано 🙂 

Не те разбрах, искаш интернет, или искаш само телефон?

[chandni]

преди 13 минути , Rainy каза:

Благодаря ти! Споделих какво съм чела, не е обсъждано със спътниците ми. Това е решение, което се взима в последния момент.

Разбирам те напълно. Просто споделям собствения си опит - SIM картата на MTC не е никак лош избор и ако не за разговори през IM програмтие, ще можеш поне с текстови съобщения да поддържаш връзка с близките 🙂

[slujitel]

преди 3 минути , chandni каза:

Разбирам те напълно. Просто споделям собствения си опит - SIM картата на MTC не е никак лош избор и ако не за разговори през IM програмтие, ще можеш поне с текстови съобщения да поддържаш връзка с близките 🙂

Това ми е достатъчно, нет + текстови съобщение, нямам нужда от разговори, ще го запомня, благодаря. От летището ли я взехтею/

[chandni]

преди 3 минути , slujitel каза:

Това ми е достатъчно, нет + текстови съобщение, нямам нужда от разговори, ще го запомня, благодаря. От летището ли я взехтею/

Да, на летището я взехме, но ако вземате от нашата рент-а-кар компания, те също продават и може и от тях да вземете, за да не губите време. Препоръчвам също така да обмените близко до общото необходимо ви количество долари още на летището. Точно както ни посъветва шофьорът на шатъла ни - Хенри (много симпатичен възрастен намибиец) - най-изгодните курсове бяха именно на летището. Никъде другаде не намерихме толкова изгоден курс като там.

[slujitel]

В момента, chandni каза:

Да, на летището я взехме, но ако вземате от нашата рент-а-кар компания, те също продават и може и от тях да вземете, за да не губите време. Препоръчвам също така да обмените близко до общото необходимо ви количество долари още на летището. Точно както ни посъветва шофьорът на шатъла ни - Хенри (много симпатичен възрастен намибиец) - най-изгодните курсове бяха именно на летището. Никъде другаде не намерихме толкова изгоден курс като там.

@Rainy същата ли е компамията за рент - а - кар?

[Гост]

В момента, slujitel каза:

@Rainy същата ли е компамията за рент - а - кар?

Не е. Тяхната компания е много добра, но не можаха да ми предложат джип с палатки. Нашата е Okavango Car Hire. 

[slujitel]

В момента, Rainy каза:

Не е. Тяхната компания е много добра, но не можаха да ми предложат джип с палатки. Нашата е Okavango Car Hire. 

Значи ще си купим карта от летището.

[chandni]

Ден 11-ти

Тръгваме към Hoba Meteorite - най-големият метеорит на Земята, вход: N$ 100 (за двама + кола). 

 

 

Минахме през Grootfontein, напазарувахме храна, заредихме още 55 л гориво (N$ 780) и поехме към зеления “оазис” на Намибия - ивицата Каприви. След дни, прекарани сред пясъци, камъни, изсъхнали дървета и храсти, пресушени реки, щяхме да видим вода и зеленина. По магистралата Транскаприви имаше участъци в ремонт, но това не смущаваше движението поради липсата на трафик. По пътя се разминавахме главно с камиони и тук-там някой джип с палатка върху покрива. Районът е доста беден и това се усеща още от Rundu. Mестното население живее основно в малки селца. Встрани от пътя почти навсякъде се движат хора и животни. В някои участъци от "магистралата" има табели за пресичащи диви животни (ние видяхме стадо слонове). 

 

 

Ученици отиват или се връщат от училище, излизат от мизерни колиби, а в същото време са облечени в спретнати и чисти училищни униформи. Жени балансират обемни товари върху главите си, докато мъже се носят лежерно и безцелно нанякъде. Вървят на групи, разговарят оживено и върху лицата им често-често се разливат едни широки усмивки, напук на нищетата наоколо. Направи ми впечатление, че за разлика от останалите части на страната, където местните, с които се разминавахме кимаха, помахваха с ръка и изглеждаха добронамерени, тук когато си срещахме погледите с някой, отсреща откривахме неприязън. Дори докато търсихме къмпинга си, дете на около 10-12 г. замахна с брадва в посока колата ни, друго по-нататък се канеше да замеря джипа ни с нещо. Казахме си: “Леле, къде попаднахме, какви са тези диваци, чак страх ме хвана”. Из селищата щъкаха само чернокожи и определено изглеждаха диви и недружелюбни. 

Спряхме на бензиностанция в Divundu и заредихме 59 л дизел (N$ 836). В този район бензиностанциите и магазините са рядкост, добре е да има запаси от храна и вода. 

Бяхме направили резервация в Ngepi Camp, при която платихме 50% от дължимата сума. След табела с името на къмпинга свихме от главния път, последваха някакви уж шеговити надписи тук и там, които целяха да насочват туристите към къмпинга. Посоката обаче не беше много ясна и на няколко пъти се чудихме накъде да хванем. Храсти, провиснали навсякъде по пътя, изскачащи домашни животни и деца, а ти се взираш и търсиш стрелки, за да разбереш къде е въпросният къмпинг. Тук леко се изнервихме. Пристигайки на място, още от прима виста къмпинга не ни допадна - гъсти храсти, сумрачно, уж всяко място трябваше да има достъп до ел. захранване, а впоследствие се оказа, че захранването е едно за 2 къмпинг места. А ние имахме батерии за зареждане. Направихме бърза опознавателна обиколка около къмпинг мястото, което ни беше определено. Тоалетната, на която се натъкнахме беше без врата, с висящи клони, не искам да си представям как бих достигнала до нея през нощта. Искахме с техен организиран транспорт да посетим паркове в ивицата, те директно ни отказаха, заявявайки, че сме само двама, а трябва да сме минимум група от четирима. Явно нямаше към кого да се присъединим. И двамата бяхме на мнение, че трябва да се ориентираме към друго място за нощуване. Поискахме парите, които бяхме платили при резервацията и си тръгнахме. Нoщувахме недалеч от Ngepi Camp - в Nunda River Lodge (цена: N$ 300) - много симпатично и уредено местенце, на брега на река Окаванго, с чисти санитарни помещения и много учтив персонал. Вечерта завърши с пилешки крилца на барбекю и червено вино.  

 

Ден 12-ти

Рано сутрин пристигнахме на входа на Bwabwata National Park. Разрешителното за парка се издава веднага след входа, тук платихме N$ 90. 
Паркът е около 6200 кв. км, срещат се различни антилопи, жирафи, зебри, слонове, много птици, покрай водата видяхме биволи, а в нея - хипопотами и крокодили.

 

 

 

 

Единият от маршрутите в парка води до гигантски африкански баобаб. 

 

 

На излизане се показва разрешителното за посещение. Оказа, се че сутринта, при влизане, служителката не е записала, че ни е издаден пърмит, само ни е прибрала парите. Нямахме квитанция за платена такса, единствено бяхме получили брошура с карта на парка. Не ни направиха проблем, просто ни написаха сметка за сумата и си тръгнахме. 

 

На следващия ден щяхме да пообикаляме из Mudumu National Park, затова тръгнахме в посока Kongola. Нямахме резервирана нощувка, на място намерихме Kwando Camp на река Kwando и срещу N$ 550  получихме огромно къмпинг място (сигурно 200 кв. м), напълно уединено, опасано отвсякъде със зеленина, със самостоятелни баня и тоалетна. През цялото време бойлерът на дърва бумтеше и имахме гореща вода, включително и рано сутрин. Пълен разкош!

 

Ден 13-ти

За разрешително за Mudumu National Park се отбива вдясно от главния път, малко преди да се достигне портата на парка. Работното им време е от 8:30 ч., ние обаче бяхме там около 8 ч. Форсирахме малко служителите и се сдобихме с пърмит (N$ 90) преди началото на работното време. Паркът обхваща площ от около 700 кв. км. Районът е важен миграционен път за големи животни като африкански слон. Видяхме доста слонове, отново антилопи, зебри и птици. В самия парк имаше къмпинг, който изглеждаше зле. 

 

Ден 14-ти

Напускаме ивицата Каприви, спираме за зареждане на гориво в Grootfontein (106 л, N$ 1500) и продължаваме към Otjiwarongo. Този ден прекосихме огромно разстояние от 1005 км. 

 

Ден 15-ти

Преди да поемем дългия път към Spitzkoppe отидохме в Crocodile ranch Otjiwarongo. Турът с гид продължава 30-на минути, цената му е N$ 95 на човек. Показаха ни крокодилски яйца, малки крокодилчета на 1-2 години и огромни възрастни екземпляри. 

 

 

 

 

В Spitzkoppe нямахме резервация за къмпинг. Питахме в Spitzkoppe Tented Camp. Казаха, че ще ни намерят 1 къмпинг място (N$ 300), въпреки че са пълни. Вечерта в целия къмпинг бяхме само ние и още едно семейство. И тук се поддържаше топла вода през цялата нощ и на сутринта. Имах “удоволствието” да се къпя с вряла вода, оказа се, че кранчето за студената вода не работи. Къмпингът е семпъл и не добре поддържан, но от него има поглед към скалите и е красиво. Предлагат тур с гид на цена N$ 200 на човек, с включени входни такси. Достъпът до скалите с произведения на бушмените (bushmans paradise) е само за групи с гид. В случай, че се влиза без гид, на входа на Spitzkoppe Campsites (разположен след Spitzkoppe Tented Camp) се заплаща такса за дневно посещение N$ 60 на човек + N$ 80 за кола до 9 места. За екскурзовод се доплаща по N$ 60 на човек. Тъй като задните ни седалки бяха вдигнати и играеха ролята на много удобен “килер” за куфари и раници, нямаше как да настаним там гид. Влязохме сами и прекарахме няколко часа сред скалите с причудливи форми. Нямаше хора и мъжът ми поснима с дрона. Преди залез слънце започна да се пълни с джипове. До самите скали са оформени къмпинг места и много хора бяха избрали да нощуват сред този красив пейзаж. Неудобството е, че няма ток и течаща вода, а баните са на входа (доста отдалечени). 

 

 

Преди лягане дълго се любувахме на звездното небе. Искахме да запечатаме тази гледка за дълго. Изгревите, залезите, небето нощем - картини, толкова ярки и изразителни, и трудни за забравяне, са причина да имаме особени сантименти към Африка. 

 

Ден 16-ти

Сутринта поехме по финалния маршрут: Spitzkoppe - Windhoek. Последната нощувка бяхме резервирали в Urbancamp.net (N$ 360). Къмпингът много ни допадна - чист, до всяко място имаше закрита беседка с пейки, маса и хамак. На пешеходно разстояние бяха немската лутеранска църква (Christuskirche ), National Museum of Namibia, Parliament Gardens. От Craft Market-a до Hilton Hotel (Independence Ave) купихме сувенирчета. 

 

Ден 17-ти

Очаквахме, че връщането на колата ще отнеме повече време, но всъщност приключи бързо и се натоварихме на шатъла към летището. 

 

Ден последен

В Истанбул имахме няколко свободни часа да се шляем по улиците. Планът беше да се придвижим с шатъла на Havaist до Eminönü, да заключим багажа  в локъри на гара Sirkeci, след което да хапнем рибка около моста Galata и да намерим едно от препоръчаните от @Mary места с вкусни баклави и локуми. Mary, благодаря за споделената информация! 

 

Ориентацията с маршрутите на шатълите се оказа леко трудна задача. До спирките на автобусите има каса за продажба на билети на Havaist. Питахме там кой номер да вземем към Eminönü.  Разбрахме кой автобус ходи близо до гара Sirkeci и се качихме. Когато наближихме шофьорът обяви спирката Eminönü. Казахме, че сме за слизане. Той попита имаме ли куфари в багажното отделение. Естествено, че имаме багаж! Колко хора пътуват от - до летище без багаж?! Ама че глупост! След като чу, че сме с багаж отказа да спре и ни завлачи до следващата, последна спирка - Sultanahmet. Де факто от обявените 3 спирки, автобусът спря само на последната. И се оказа, че трябва да вървим 1 км с 2 куфара, 2 раници и 1 сак в жегата, разминавайки се с тълпите, излезли на неделна променада. Доста неприятно! Като цяло манталитета на южните ни съседи не ми допада и Истанбул не е сред градовете, в които се чувствам комфортно. Но пък обичам турска баклава и локум! 

 

 

Равносметката: 14 дни в Намибия, 6250 изминати км, 693 литра гориво. Храна и напитки - около N$ 4000. 

 

Трябва да се има предвид, че разстоянията са изключително големи, може да се пътува стотици километри без да се види селище, магазин или бензиностанция. Добре е, минавайки през големи градове, да се набавят провизии за дни напред. Зареждахме гориво когато стрелката паднеше под ⅔, тъй като не беше ясно къде е следващата бензиностанция. Въпреки че имахме закупена офлайн навигация (Sygic) разчитахме на Google maps. Заложените в Sygic ограничения на скоростта бяха много неточни (пътища с ограничение 120 км/ч на навигацията излизаха 80 км/ч) и не можехме реално да преценим с какво време разполагаме. 

При закупуването на пакетирана храна трябва да се хвърля едно око на срока на годност. При първото  ни пазаруване не го направих (макар че в България обикновено гледам), в последствие установих, че едно от нещата беше с минал срок на годност, а друго беше на ръба. В магазинчетата на къмпингите разнообразието на храни е бедно - консерви и дълбоко замразени меса. 

Навсякъде в къмпингите има нужда от преходник, контактите са тип “М”. В редки случаи могат да се намерят английски тип контакти. Адаптери се продават в къмпингите срещу N$ 100-120.

Местата за обмен на валута са рядкост, ние след летището обменяхме в Walvis Bay.

Края на юни, началото на юли температурите сутрин бяха от 1 до 5°С, в ранния следобед достигаха до 29°С. За сън трябват по-топли дрехи. 

 

Намибия изцяло оправда очакванията ни - изключително красива природа с уникални гледки!

 

 

[slujitel]

преди 10 часа, chandni каза:

Ден 11-ти

Тръгваме към Hoba Meteorite - най-големият метеорит на Земята, вход: N$ 100 (за двама + кола). 

 

 

Минахме през Grootfontein, напазарувахме храна, заредихме още 55 л гориво (N$ 780) и поехме към зеления “оазис” на Намибия - ивицата Каприви. След дни, прекарани сред пясъци, камъни, изсъхнали дървета и храсти, пресушени реки, щяхме да видим вода и зеленина. По магистралата Транскаприви имаше участъци в ремонт, но това не смущаваше движението поради липсата на трафик. По пътя се разминавахме главно с камиони и тук-там някой джип с палатка върху покрива. Районът е доста беден и това се усеща още от Rundu. Mестното население живее основно в малки селца. Встрани от пътя почти навсякъде се движат хора и животни. В някои участъци от "магистралата" има табели за пресичащи диви животни (ние видяхме стадо слонове). 

 

 

Ученици отиват или се връщат от училище, излизат от мизерни колиби, а в същото време са облечени в спретнати и чисти училищни униформи. Жени балансират обемни товари върху главите си, докато мъже се носят лежерно и безцелно нанякъде. Вървят на групи, разговарят оживено и върху лицата им често-често се разливат едни широки усмивки, напук на нищетата наоколо. Направи ми впечатление, че за разлика от останалите части на страната, където местните, с които се разминавахме кимаха, помахваха с ръка и изглеждаха добронамерени, тук когато си срещахме погледите с някой, отсреща откривахме неприязън. Дори докато търсихме къмпинга си, дете на около 10-12 г. замахна с брадва в посока колата ни, друго по-нататък се канеше да замеря джипа ни с нещо. Казахме си: “Леле, къде попаднахме, какви са тези диваци, чак страх ме хвана”. Из селищата щъкаха само чернокожи и определено изглеждаха диви и недружелюбни. 

Спряхме на бензиностанция в Divundu и заредихме 59 л дизел (N$ 836). В този район бензиностанциите и магазините са рядкост, добре е да има запаси от храна и вода. 

Бяхме направили резервация в Ngepi Camp, при която платихме 50% от дължимата сума. След табела с името на къмпинга свихме от главния път, последваха някакви уж шеговити надписи тук и там, които целяха да насочват туристите към къмпинга. Посоката обаче не беше много ясна и на няколко пъти се чудихме накъде да хванем. Храсти, провиснали навсякъде по пътя, изскачащи домашни животни и деца, а ти се взираш и търсиш стрелки, за да разбереш къде е въпросният къмпинг. Тук леко се изнервихме. Пристигайки на място, още от прима виста къмпинга не ни допадна - гъсти храсти, сумрачно, уж всяко място трябваше да има достъп до ел. захранване, а впоследствие се оказа, че захранването е едно за 2 къмпинг места. А ние имахме батерии за зареждане. Направихме бърза опознавателна обиколка около къмпинг мястото, което ни беше определено. Тоалетната, на която се натъкнахме беше без врата, с висящи клони, не искам да си представям как бих достигнала до нея през нощта. Искахме с техен организиран транспорт да посетим паркове в ивицата, те директно ни отказаха, заявявайки, че сме само двама, а трябва да сме минимум група от четирима. Явно нямаше към кого да се присъединим. И двамата бяхме на мнение, че трябва да се ориентираме към друго място за нощуване. Поискахме парите, които бяхме платили при резервацията и си тръгнахме. Нoщувахме недалеч от Ngepi Camp - в Nunda River Lodge (цена: N$ 300) - много симпатично и уредено местенце, на брега на река Окаванго, с чисти санитарни помещения и много учтив персонал. Вечерта завърши с пилешки крилца на барбекю и червено вино.  

 

Ден 12-ти

Рано сутрин пристигнахме на входа на Bwabwata National Park. Разрешителното за парка се издава веднага след входа, тук платихме N$ 90. 
Паркът е около 6200 кв. км, срещат се различни антилопи, жирафи, зебри, слонове, много птици, покрай водата видяхме биволи, а в нея - хипопотами и крокодили.

 

 

 

 

Единият от маршрутите в парка води до гигантски африкански баобаб. 

 

 

На излизане се показва разрешителното за посещение. Оказа, се че сутринта, при влизане, служителката не е записала, че ни е издаден пърмит, само ни е прибрала парите. Нямахме квитанция за платена такса, единствено бяхме получили брошура с карта на парка. Не ни направиха проблем, просто ни написаха сметка за сумата и си тръгнахме. 

 

На следващия ден щяхме да пообикаляме из Mudumu National Park, затова тръгнахме в посока Kongola. Нямахме резервирана нощувка, на място намерихме Kwando Camp на река Kwando и срещу N$ 550  получихме огромно къмпинг място (сигурно 200 кв. м), напълно уединено, опасано отвсякъде със зеленина, със самостоятелни баня и тоалетна. През цялото време бойлерът на дърва бумтеше и имахме гореща вода, включително и рано сутрин. Пълен разкош!

 

Ден 13-ти

За разрешително за Mudumu National Park се отбива вдясно от главния път, малко преди да се достигне портата на парка. Работното им време е от 8:30 ч., ние обаче бяхме там около 8 ч. Форсирахме малко служителите и се сдобихме с пърмит (N$ 90) преди началото на работното време. Паркът обхваща площ от около 700 кв. км. Районът е важен миграционен път за големи животни като африкански слон. Видяхме доста слонове, отново антилопи, зебри и птици. В самия парк имаше къмпинг, който изглеждаше зле. 

 

Ден 14-ти

Напускаме ивицата Каприви, спираме за зареждане на гориво в Grootfontein (106 л, N$ 1500) и продължаваме към Otjiwarongo. Този ден прекосихме огромно разстояние от 1005 км. 

 

Ден 15-ти

Преди да поемем дългия път към Spitzkoppe отидохме в Crocodile ranch Otjiwarongo. Турът с гид продължава 30-на минути, цената му е N$ 95 на човек. Показаха ни крокодилски яйца, малки крокодилчета на 1-2 години и огромни възрастни екземпляри. 

 

 

 

 

В Spitzkoppe нямахме резервация за къмпинг. Питахме в Spitzkoppe Tented Camp. Казаха, че ще ни намерят 1 къмпинг място (N$ 300), въпреки че са пълни. Вечерта в целия къмпинг бяхме само ние и още едно семейство. И тук се поддържаше топла вода през цялата нощ и на сутринта. Имах “удоволствието” да се къпя с вряла вода, оказа се, че кранчето за студената вода не работи. Къмпингът е семпъл и не добре поддържан, но от него има поглед към скалите и е красиво. Предлагат тур с гид на цена N$ 200 на човек, с включени входни такси. Достъпът до скалите с произведения на бушмените (bushmans paradise) е само за групи с гид. В случай, че се влиза без гид, на входа на Spitzkoppe Campsites (разположен след Spitzkoppe Tented Camp) се заплаща такса за дневно посещение N$ 60 на човек + N$ 80 за кола до 9 места. За екскурзовод се доплаща по N$ 60 на човек. Тъй като задните ни седалки бяха вдигнати и играеха ролята на много удобен “килер” за куфари и раници, нямаше как да настаним там гид. Влязохме сами и прекарахме няколко часа сред скалите с причудливи форми. Нямаше хора и мъжът ми поснима с дрона. Преди залез слънце започна да се пълни с джипове. До самите скали са оформени къмпинг места и много хора бяха избрали да нощуват сред този красив пейзаж. Неудобството е, че няма ток и течаща вода, а баните са на входа (доста отдалечени). 

 

 

Преди лягане дълго се любувахме на звездното небе. Искахме да запечатаме тази гледка за дълго. Изгревите, залезите, небето нощем - картини, толкова ярки и изразителни, и трудни за забравяне, са причина да имаме особени сантименти към Африка. 

 

Ден 16-ти

Сутринта поехме по финалния маршрут: Spitzkoppe - Windhoek. Последната нощувка бяхме резервирали в Urbancamp.net (N$ 360). Къмпингът много ни допадна - чист, до всяко място имаше закрита беседка с пейки, маса и хамак. На пешеходно разстояние бяха немската лутеранска църква (Christuskirche ), National Museum of Namibia, Parliament Gardens. От Craft Market-a до Hilton Hotel (Independence Ave) купихме сувенирчета. 

 

Ден 17-ти

Очаквахме, че връщането на колата ще отнеме повече време, но всъщност приключи бързо и се натоварихме на шатъла към летището. 

 

Ден последен

В Истанбул имахме няколко свободни часа да се шляем по улиците. Планът беше да се придвижим с шатъла на Havaist до Eminönü, да заключим багажа  в локъри на гара Sirkeci, след което да хапнем рибка около моста Galata и да намерим едно от препоръчаните от @Mary места с вкусни баклави и локуми. Mary, благодаря за споделената информация! 

 

Ориентацията с маршрутите на шатълите се оказа леко трудна задача. До спирките на автобусите има каса за продажба на билети на Havaist. Питахме там кой номер да вземем към Eminönü.  Разбрахме кой автобус ходи близо до гара Sirkeci и се качихме. Когато наближихме шофьорът обяви спирката Eminönü. Казахме, че сме за слизане. Той попита имаме ли куфари в багажното отделение. Естествено, че имаме багаж! Колко хора пътуват от - до летище без багаж?! Ама че глупост! След като чу, че сме с багаж отказа да спре и ни завлачи до следващата, последна спирка - Sultanahmet. Де факто от обявените 3 спирки, автобусът спря само на последната. И се оказа, че трябва да вървим 1 км с 2 куфара, 2 раници и 1 сак в жегата, разминавайки се с тълпите, излезли на неделна променада. Доста неприятно! Като цяло манталитета на южните ни съседи не ми допада и Истанбул не е сред градовете, в които се чувствам комфортно. Но пък обичам турска баклава и локум! 

 

 

Равносметката: 14 дни в Намибия, 6250 изминати км, 693 литра гориво. Храна и напитки - около N$ 4000. 

 

Трябва да се има предвид, че разстоянията са изключително големи, може да се пътува стотици километри без да се види селище, магазин или бензиностанция. Добре е, минавайки през големи градове, да се набавят провизии за дни напред. Зареждахме гориво когато стрелката паднеше под ⅔, тъй като не беше ясно къде е следващата бензиностанция. Въпреки че имахме закупена офлайн навигация (Sygic) разчитахме на Google maps. Заложените в Sygic ограничения на скоростта бяха много неточни (пътища с ограничение 120 км/ч на навигацията излизаха 80 км/ч) и не можехме реално да преценим с какво време разполагаме. 

При закупуването на пакетирана храна трябва да се хвърля едно око на срока на годност. При първото  ни пазаруване не го направих (макар че в България обикновено гледам), в последствие установих, че едно от нещата беше с минал срок на годност, а друго беше на ръба. В магазинчетата на къмпингите разнообразието на храни е бедно - консерви и дълбоко замразени меса. 

Навсякъде в къмпингите има нужда от преходник, контактите са тип “М”. В редки случаи могат да се намерят английски тип контакти. Адаптери се продават в къмпингите срещу N$ 100-120.

Местата за обмен на валута са рядкост, ние след летището обменяхме в Walvis Bay.

Края на юни, началото на юли температурите сутрин бяха от 1 до 5°С, в ранния следобед достигаха до 29°С. За сън трябват по-топли дрехи. 

 

Намибия изцяло оправда очакванията ни - изключително красива природа с уникални гледки!

 

 

Много благодаря.

[Яничка]

 

@chandni, стегнато, кракто и ясно - много увлекателно и лесно за четене.

 

 

[neuromancer]

Визите за Намибия: 

 

 

[Яничка]

@chandni, втори път чета пътеписа, този път по-внимателно към детайлите. Много полезна информация, включително за цените. Благодаря ти за отделеното време да го споделиш с нас 🙂

[Яничка]

@chandni, сега виждам този текст под една от резервациите ни за Намибия. Спазват ли наистина тези забрани за найлонови торбички?

 

Plastic Bag: No person shall enter a game park or nature reserve with a plastic bag. A person who contravenes this commits an offence and is liable to a fine not exceeding N$500 or to imprisonment not exceeding 6 months or to both such fine and such imprisonment.

[chandni]

преди 35 минути , Яничка каза:

@chandni, сега виждам този текст под една от резервациите ни за Намибия. Спазват ли наистина тези забрани за найлонови торбички?

Нямам спомени да сме попадали на подобни надписи и не мисля, че тогава е имало такава забрана. И багажът ни погледнаха единствено на изходa от Etosha NP. Но ние бяхме в Намибия преди 3 години. Може би са настъпили промени. 

[Роми]

преди 2 часа, Яничка каза:

@chandni, сега виждам този текст под една от резервациите ни за Намибия. Спазват ли наистина тези забрани за найлонови торбички?

 

Plastic Bag: No person shall enter a game park or nature reserve with a plastic bag. A person who contravenes this commits an offence and is liable to a fine not exceeding N$500 or to imprisonment not exceeding 6 months or to both such fine and such imprisonment.

Миналата година не е имало подобни забрани. Нямаше никъде найлонови пликов при покупка в магазините, но единствено това е било. Никъде не са ни проверявали багажите. Кога заминавате за тази красива страна?

[Яничка]

преди 18 минути , Роми каза:

Миналата година не е имало подобни забрани. Нямаше никъде найлонови пликов при покупка в магазините, но единствено това е било. Никъде не са ни проверявали багажите. Кога заминавате за тази красива страна?

Благодаря ти. След по-малко от 2 седмици.

@chandni, @Роми, а ако ни останат NAD, на летището може ли да ги обменим на връщане?

[chandni]

преди 16 минути , Яничка каза:

 

@chandni, @Роми, а ако ни останат NAD, на летището може ли да ги обменим на връщане?

Вероятно ще можете. На нас не ни останаха и не сме обменяли.

[Яничка]

Благодарности към @chandni, @Tedy и @Mary, отделили от времето си да опишат своите пътешествия. Беше ми много полезно.

На свежа глава споделям впечатления и цени към август 2022, тъй като доста са ги вдигнали. Тагвам @Sun4o, ако нещо му е полезно.

- сим карта - взехме от магазина на MTC на летището: карта с 3ГБ интернет за 1 седмица и разговори и ваучер за втората седмица, пак за 3ГБ - 135 NAD

- Quiver tree forest - най-добре да се отиде сутринта. Вход - 100 NAD на човек. Малко след него е Giant playground - група камънаци. Там в нищото има хубава и чиста тоалетна.

- Етоша - предвид, че бяхме юли, когато е тяхната зима, в Етоша през деня ставаше голяма жега. На всички останали места беше хладно/студено. Вход в Етоша - 350 NAD за двама човека с кола на ден

- penguin tour в Людериц - много приятен тур с катамаран, на който се виждат пингвините от доста далече, но по пътя често има черно-сиви делфини, които оставят хубав спомен. Букнахме го през хотела, цената беше същата като от фирмата - 500 NAD на човек

- Fish river canyon - има няколко viewpoints, най- хубав е главният и този, от който се вижда реката. На главния има маси и дървени пейки, може да хапнете на гледка. Вход - 350 NAD за двама с кола

- тур с бушмени от Bagatelle lodge - 400 NAD на човек. Провежда се само сутрин, но ние можехме само следобед. За нас направиха индивидуален на същата цена следобед. Трае над час, гидът обяснява интересни неща за племето, на мен много ми хареса. Взех си гривна от бушмените и се снимах с тях.

- гориво  - цената на  А95 е сходна по бензиностанциите - 22.70 - 22.88 NAD

- Людериц - за хапване препоръчвам ресторант Barrels (работи от понеделник до петък от 18 ч.) и Essenzeit.  Също ужасно ни хареса къщата ни за настаняване там - Haus Sandrose - апартаментчета с общ двор с беседка. В двора хостовете гледат заек и котка.

- Колманскоп - влиза се само до 13 ч. Вход - 120 NAD на човек. Разгледахме го самостоятелно без гид. Колата може да я паркирате вътре или отвън

- хранителни магазини - пазарувахме в Spar, добре са заредени

- rent-a-car - дадоха ни китайски джип Haval, който не беше 4х4 и се оказа много икономичен - харчеше 7 - 7.5 на извънградско. Палатки на покрива нямахме. В къмпингите спахме в спални чували в багажника на колата, той е доста голям. Не е върхът на комфорта, но си спестихме разгъването  и прибирането на палатки и ни беше топло през нощта. Челник е важно да имате.  С други думи имахме кола с нисък разход, а единственото място, за което задължително трябва 4х4 е Сосусвлей, но там на място има 4х4 шатъли, които взизат 180 NAD на човек двупосочно. Последната кола тръгва от Deadvley в 16:30, а първата - преди изгрев

- тур до Sandwich Harbour - доста са скъпи 1900-2000 NAD на човек, но си заслужават. @Oshko ни препоръча неговата фирма, която ни направи отстъпка - 1600 на човек, при положение, че бяхме само двама. Специални благодарности. А гидът беше страхотен. Накрая правят кетеринг в пустинята Намиб - беше много вкусно. Правят безплатен трансфер от Свакопмунд. Pieter + 264 81 243 3437 ; bookings@wildspace-adventure.com

 

 

- Cape cross, където са тюлените - 150 NAD на човек + 50 за колата

- Шпицкопе - входът малко трудно се намира, откъм Rest camp е. 80  NAD на човек + 50 за колата

- tax refund на летището в Уиндхук - връщат 15% от стоки (дрехи и сувенири), купени в Намибия. Представят се касовите бележки.

- ако ви остане местна валута, може да я обменните на летището на връщане

[chandni]

Благодаря за споделеното и че мислено ме върна по тези места! Надявам се, че Намибия ви е харесала и е оставила отпечатъка си в сърцата ви!

 

 

[Sun4o]

Привет. Имам някои шофьорски въпроси.

До Sandwich Harbour или Sandwishawe може ли да се отиде с нашия си джип или трябва екскурзия? Ако не - докъде може с нашия джип?

Ние ще сме с 4х4 Тойота от Юръпкар. Тяхната оферта беше най-добра. Но без хладилник. И отзад багажното, поне на снимка, си изглежда баш като пикап, без стъкла, само борд. Дано поне е с капак, че иначе куфари и глупости как ще ги превозваме…😀

Да попитам за шофьорската книжка - вадихте ли си международна или си карахте с българската?

Мога ли да имам доверие на icarhireinsurance  за Намибия и ЮАР?