дневник Пеша на море по Ком - Емине

[AlexandraKo]

преди 22 минути , ven62 каза:

Е, как да не се притеснявам. Тичане скоро не ми се случвало, но миналия месец за пореден път ме качиха на колело - до кварталния супер в Амстердам.

Това си е болезнено изживяване. Няколко дни след това ходих като моряк и си усещах трите букви.

---

Sorry за офтотопика, ама малко да разведрим обстановката, че като видя снимките на ходилата ви и ми причернява.

Аз тия снимки,направо ги подминавам:(((((

Че веднага ще почна да давам безполезни съвети.:(((((

Успокоявам се,че остана малко.

[Tonyco]

Споко, вече всички сме със страшни болки в ходилата, не само аз. На 30 км сме, още 13 остават и торта ни чака, та имаме стимул. Пържим се 😄

[Tonyco]

Така изглеждат в движение краците, вечер ги профилактирам. Сутрин момчетата ме облепват 😄

[Desi75]

Честит да е рожденика!

Още малко и сте на финала!🤞🤞🤞

[NShameleonaYR]

🍾Честит Рожден Ден МАРТО . Все така с лекота да преминаваш всичките си ПРОВОКАЦИИ 🎂

[Tonyco]

Успяхме !!! Утре в рейса за София ще пиша повече.

[hristov.hb]

Браво. Само за 15 дни е сериозно постижение.  Време е за бира и почивка на краката.

[ZORI]

 Браво момчета! Поздравления! тайничко ви следях и Ви се радвах.

[liliya]

Честито на рожденика ! Поздравления за успеха ви! Наздраве и добре дошли в цивилизацията 😀. И аз съм от чакащите продължението за последните км . Там ли беше най- тежко? 

[bulpa]

Браво! Поздравления за успеха и преодолените предизвикателства! С интерес следях темата 🙂

 

[Tonyco]

Чакаме си автобуса, като се натоваря ще попиша повече. До тогава едно стихотворение, което Младен съчини последния ден на 20 км преди финала, явно му дойде поетическата муза 🙂

 

 

Тръгна Мечо за морето,
на вр. Ком се озова
знаеше, че е далеко
но мечтата го поведе за ръка.

През ливади, трънаци и гори
била, върхове и долини.
Слънце, дъжд, мъгла,
но мечтата е мечта!

Болка, мъка, радост и тъга
бродеше воден от идея
Пришки, синки и малинки
той копнееше за нея

Вятър брулеше лицето
емоции, лупаше сърцето
вр. Ботев тънеше в мъгла
а Мечо следваше своята мечта

Ехо, Мазалат, Узана
айде, не се отказвай, не остана
Шипка, Чумерна, Котел, Риш
ставай, действай, имаш да вървиш

Топъл бриз усети той в лицето
Това ли бе ? Замисли се мечето
Зърна го в далечината
близо вече бе тя, мечтата.

Видя го, беше тук пред него!
Взря се той в синия морски рай
Сълза потече по лицето
и попи във вечния безкрай!

н. Емине
03.08.2019

[Tonyco]

Крайния резултат: 589 км 19981 м положителна денивелация, 15 дни. Над 450 км по сандали. От х. Ехо до края само със сандали, предните няколко дни редувах маратонки - сандали. Сандалите са нови от Декатлон за 72 лв. Пишеше на тях до 2 ч преходи 😄

[krasen_denev]

Браво,момчета! Чудно и болезнено преживяване! Следих ви с огромен интерес и се радвам,че всичко приключи успешно! Раните заздравяват но спомените ще са ти за цял живот!

[Граф Вронски]

Браво! Радвам се, че успяхте! Почивайте и възстановете силите за нови приключения!

[Tonyco]

Ден 12 - 37 км с 1229 D+

По планграфик този ден трябваше да спим на беседка около "голямата нива". Тръгнахме късно от Котел поради ужасния продължителен преход Чумерна-Котел. Напазарувахме ядене за 2 дни и около 86 км, съответно по 2 кг горница на раниците. На Върбишкия имаше басейн, на който хората си се плицикаха и беше силно демотивиращо. Малко след басейна беше и последното заведение за хранене за следващите 60-70 км. 1 ч утепахме там, съчетано с късно тръгване, беседката щяхме да достигнем много късно. Стъмни се, пътя се влоши, каманяци, не ги виждаш в тъмното, спъваш се. Стигнахме горското на Елешница. Някой го е взел и го ремонтира луксозно. Имаше две масивни постройки, едната в строеж, другата нагоре на един баир и светеше. Челниците осветиха табели с надпис частен имот, стреля се без предипреждение. Качих се до светещата къща да видя има ли някой да ме отстреля. На стълбите пред входната врата имаше една водна змия в тъмницата. Заиграх се с нея, нещо не и хареса, че я ръчкам и се нави на кравай в поза за атака. Хапа ми щеката няколко пъти, признавам от тази поза е много бърза. В къщата чукнах, викнах никой, само свети. Мартин и Младен през това време намериха един дунапрен. Решихме, че ще спим на терасата от снимките. На високо е, ако се гушкаме 3 мата ще стане. Почнахме да се оправяме и чуваме нещо хруска в тъмното под нас. Видя ми се кон, осветявам с челника, глиган голям като кон. Светихме го с челника, със светкавицата го облъчвах на апарата не мърда. Фураж му бяха сипали и глада е голяма работа. Легнахме в чувалите на дунапрена, от якетата си направихме възглавници и така. Мен ми беше супер удобно и конфортно.

[Tonyco]

Ден 13 "Ужасът на Риш" 50 км 1637 D+ 18:29 ч. 

Този ден стартирахме от Елешница. На 4 км от там стигнахме Голямата нива. Имаше карта, дадени бяха 3 маршрута през въптосните беседки, където трябваше да спим по план, един среден маршрут и един по билото по-къс. Решихме да хванем билния. На снимките по-назад се вижда и лозунга гласящ "Следва-ужасът на Риш". Тръгнахме вече информирани 😄 като се почнаха едни треволяци, едни капини по 2 метра, паднали дървета, огромни с раниците го накрачваш и краката висят, отстрани капините, газиш едвам вървиш. По едно време пътека със страхотен страничен наклон успоредно на наклона, краката ти се гънат във всички посоки. Много бавно придвижване и доста километри. След като минахме Ришкия проход заваля и се оказа, че калта е от лепкавата пак, та обувките ти стават двойно по-тежки. Много закъсняхме този ден. Преди Планиница едно спускане по камъни на челници ни разказа играта. От Планиница до Дъскотна по асфалта. Ей не знаехме, че 1 км може да има такова измерение във времето. Стори ни се цяла вечност. Търсехме вилата на Ральо, за капак ако не искахме да обикаляме по асфалта трябваше да се качим по една суперстръмна пътека 200 м. В къщата имаше австрийски мотористи, които правех също Ком-Емине. Този ден беше най-тежкия за всички ни. Отново късно пристигане и малко сън, почна да се натрупва.

[Tonyco]

Ден 14 - 44 км с 1101 D+ 13:45 ч. Рождения ден на Мартин. Бяхме поръчали торта да ни чака в Козичино. Ральо така и не го видяхме, но като тръгвахме сутринта на пътя ни пресрещна една жигулка и спря, от прозореца се показа възрастен човек и каза аз съм Ральо. Преди да тръгнем сутринта му звънях, каза да оставим по 10 лв под мушамата за нощувките. Спорно вървеше деня. С доста умора и недоспиване. Имаше много храсти с къпини. Мартин и Младен си хапваха прилично, аз кретах напред за да не губим време. Като цяло с раните не се движех много бързо и гледах да не спирам често. Капиновото находище беше изобилно. Мартин ми беше напълнил едно от алуминиевите му шишета за вода около 600 мл с къпини. Директно в движение си ги сипвах в устата. На един път в гората с Мартин се движехме напред, докато Младен беше изостанал един завой назад да хапва къпини. В един момент се чу едно много силно и басово "грух" все едно динозавър имаше в гората, проехтя зверски. Заоглеждахме се с Мартин и в един момент гледаме Младен тича с тежката раница по пътя и вика "Мале, нещо идва", рязко му дойдоха сили, не, че и ние не бяхме готови да драснем. В следващия монент в гората между дърветата над нас профуча една мама с малките глигоси след нея. Секунди по-късно една сърна ни пресече пътя, атака от всякъде. Стигнахме Козичино. На Мартин един колега също правеше Е3 с едно момиче и предния ден при Ральо ги засякохме и след това на Козичино в хотела. Човека от хотела беше запомнил, че съм му казал за Мартин, че става на 41 и беше подготвил свещи.

[Tonyco]

Ден 15 Финала - 39 км с 699 D+ за 12:45 ч. Жега, буря, лепкава кал, монотонно. Общо взето като за финал. Наложи се да вървим 5 км по пътя Варна-Бургас в най-голямата жега баш. Натоварен трафик тегаво беше. Водата е на много рядко. Единствената чешна в средата на пътя е в едно дере и царцори едвам. Аз обаче си заредих 2 л вода, което се оказа ключово. Разрази се буря, но малко ни валя, разкаля лепкавата глинеста кал и пак бяхме на високи токчета. 😄 При мен в последните 3 км на предния ден се появи остра болка в левия крак отпред между ходилото и коляното. Определено неможех да си движа хубаво стъпалото нагоре надолу. Боли пронизващи, незнам какво стана. Днес след финала ми е подут отпред крака и куцам реално. Нещо се възпали, но ще мине 😄 В Емона спряхме за сладолед преди последните 2 км. Стигнахме носа или поне до, където можеше. Щастливи бяхме. Снимки, лицеви опори от страна на Младен селфита, залези. Бях организирал един колега да ни вземе и закара на вилата на един приятел на Галата. Там ми беше обещано да ми се декламира Лермонтов. Колегата беше взел и билети за автобуса за София в който съм в момента. Искам да изкажа голяма благодарност на Краси за прибирането от носа и на Иво за топлото посрещане на вилата.

[Tonyco]

Ще направя и кратко обобщение, повече зимата в пътеписа. 

E3 Ком-Емине не е шега работа, дори за повече дни. Изисква се сериозна подготовка от всякакво естество. Фактите, от Ком тръгнахме на нашата дата ние тримата, още една група като нас от 4 ма, и един мъж и жена. Мъжа и жената първия ден на Лакатник ги засякохме, колято на мъжа сдало багажа и се отказаха. Първия ден до Лакатник има ключов момент, малко изкачване и 2900 м D- , което не е за подценяване. Дълго спускане, нароварва стави и колене.

4 те момчета бяха много надъхани в началото, даже тичаха към връх Ком. В последствие ги засичахме по хижите. Рано, рано започнаха да отпадат и останаха 2 ма. На Мадрата се засякохме и единия прекрати заради болки в коленете, изкараха до Узана. Останалия сам каза, че ще прескочи един етап и от Кръстец ще продължат с друго момче с колела ! На ски база Грамадлива настигнахме едно момче сам, тръгнали 3 ма и останал сам. Беше леко подивял и каза, че е много трудно сам да бродиш в гората. Незнам продължил ли е, щеше да слиза с такси от Вратник до Сливен да спи и да се връща. 

Като трасе, има много маркировка, но и много липси, без трак лесно може да се затриеш. Координатите на чешмите ни свършиха чудна работа, без тях щеше да е трудно. На места чешмите са забити там дет нямат намиране. Има големи участъци от трасето, където няма нищо за спане, като Чумерна-Котел, само изоставения заслон Витиня, изпотрошен без прозорци и с полуразрушен покрив. Котел - Дъскотна може да се разбие на 3 дни с по-къси участъци. 

Това, което направихме за 15 дни е силно натоварващо, не го препоръчвам !!!  Бих го направил пак, но за повече дни, като вече съм наясно как да разделя дните за да е приятно и не претоварващо като при нас. 

Освен тичането, което помага за издръжливост, трябва да се тренира и дълги преходи с тежка раница. Точно липсата на този вид тренировка ми изигра лоша шега с пришките. Трябва са се предвиди, че и краката се подуват, тоест по-широки обувки. 

Естеството на терена според мен е по-подходящо за обувка с твърда подметка, не маратонки за трейл тичане като нашите. 

Краката ми ... каквото и да кажа, незнам ще има ли голямо значение. Съсипах ги ! Болките станаха ужасни още първия ден. Много на психика и стискане на зъби го карах. Знаех, че ставите и мускулите са наред, ходилата обаче нд бяха. Прецених, че ако стисна зъби ще успея, да де ма 15 дни стискане ... В х. Мандрата имаше мед. сестри вечерта, като ми видяха краката се хвана за главите. Като разбраха от, къде идвам така и, че търпя получих комплимент "Вече няма такива мъже" 😄

За хижите и хижарите. Като изключим хижа Ехо, която е на уникално място, но със меко казано "прости" хижари, останалите бяха точно както си представям един хижар. На Ехо даже и хляб нежелаеха да ни дадат, при условие, че съм се обадил предварително за храна. Няма да стъпя повече в тази хижа, избрах я заради местоположението. Бяхме предупредени предварително за ситуацията там от други хижари. По-добре е да се спи в х. Козя стена на 2 ч. от Ехо. На останалите места без значение късното пристигане, винаги бяхме топло посрещани с храна. Сутрин дори тръгване в 5:30 ч. хижарите ставаха и ни приготвяха калорична закуска. Обаждахме се предварителни, че ще закъснеем. Храненето е изключително важно на този преход, както и хидратирането. Аз лично всеки ден пиех по 2 хидратина, последните дни по 3 заради жегата.

Не трябв да имате страх от животни, те живеят там и ние сме в техния дом, трябва да уважаваме начина им на живот. Не съм убил нито едно животно, даже змията, която хванах я пуснах жива и здрава. Змийй има много ! Просто си гледайте в краката, даже със сандали става работата. 

Като за завършек искам да благодаря на всички по трасето които ни помагаха, хижари, приятели, случайни хора и т.н. Най- вече на моите спътници за компанията и ежедневните грижи за краката ми.

"Сами стигаме по-бързо, заедно по-далеч"

[Tonyco]

Моят приятел, който ми беше обещал Парус на Лермонтов ми издекламира това:

 

Михаил Лермонтов
Парус
 

Белеет парус одинокой В тумане моря голубом.  Что ищет он в стране далекой? Что кинул он в краю родном?  Играют волны, ветер свищет, И мачта гнется и скрыпит; Увы! - он счастия не ищет И не от счастия бежит!  Под ним струя светлей лазури, Над ним луч солнца золотой:  А он, мятежный, просит бури, Как будто в бурях есть покой! написано в 1832 году   За мен е писано явно. Благодаря Иво !!!

[bigimot]

Тонка адмирации!

Решихте и го направихте, въпреки очевидните трудности. 

Като се видим ще разказваш детайли.

Поздрави 

[ven62]

Поздравления @Tonyco.

Браво на вас.

Аз за теб не съм се съмнявал след колоезденето в Исландия, но другите двама не ми бяха известни.

Адмирации и поздрави!

---------

Ей, внимавай да не разочароваш новите си фенки. … С тези стихове от … ъъъ … Иво, хмм.

Вярно, че са от топ 10 на световната поезия , но все пак...

 

[Tonyco]

преди 9 часа, bigimot каза:

Тонка адмирации!

Решихте и го направихте, въпреки очевидните трудности. 

Като се видим ще разказваш детайли.

Поздрави 

Ще 🙂

преди 8 минути , ven62 каза:

Поздравления @Tonyco.

Браво на вас.

Аз за теб не съм се съмнявал след колоезденето в Исландия, но другите двама не ми бяха известни.

Адмирации и поздрави!

---------

Ей, внимавай да не разочароваш новите си фенки. … С тези стихове от … ъъъ … Иво, хмм.

Вярно, че са от топ 10 на световната поезия , но все пак...

 

Благодаря. Колоезденето в Исландия, не беше кой знае какво освен студа 😁

Подбирам си правилно хората за такива дивотии.

 

Вен, това са само стихове 😂

[Tonyco]

Информативно, всичко с транспорт, хижи, храна и т.н. за тези 15 дена в планината съм изхарчил под 600 лв. Никъде за нищо не сме се ограничавали, яли сме като разпрани, в много по-големи количества от нормалното. 

[schnappsyy]

Всеки ден влизах да следя докъде сте стигнали и през какво сте минали. Беше ми безкрайно интересно да проследя прехода и ви поздравявам за издръжливостта и ината 🙂 Бъди сигурен, че си вдъхновил поне няколко души, а и практическата информация ще е в голяма помощ на бъдещите ком-еминейци.