Мрън Публикувано: 8 февруари, 2014 Сподели Публикувано: 8 февруари, 2014 Има едни с пикаещо момченце-тирбушон, може и да не минат 1 Връзка към коментар
Георги Публикувано: 8 февруари, 2014 Сподели Публикувано: 8 февруари, 2014 Последно преди заминаването да ви питам нещо. Кажете някакви интересни магазинчета за сувенири. Нещо от сорта на металното Пикаещото момченце и такива неща. И ще има ли проблем, ако си взема някакъв метален сувенир на летището (на прибиране)? Около самото пикаещо момченце е пълно с такива магазини, включително статуи на самото момченце в 100% мащаб, че дори и по-големи Ако търсиш нещо по-евтино, като не мисля, че качеството ще пострада има едно пазарче със сергийки, мисля че за последно там намерих евтини магнитчета. Близо е до Grote Markt: https://maps.google.com/maps?q=Grote+Markt,+Brussels,+Belgium&hl=en&ll=50.846567,4.354471&spn=0.004335,0.006968&sll=37.0625,-95.677068&sspn=61.582079,114.169922&oq=brussels+grote&t=h&z=18&layer=c&cbll=50.846567,4.354471&panoid=RM1UiXu2z9Z01ACRnj5yYQ&cbp=12,107.88,,0,0 1 Връзка към коментар
Христиан Публикувано: 14 февруари, 2014 Автор Сподели Публикувано: 14 февруари, 2014 Тук ли да оставя впечатленията си или в нова тема? Връзка към коментар
Георги Публикувано: 14 февруари, 2014 Сподели Публикувано: 14 февруари, 2014 Както прецениш, ако си по-подробен може и в пътепис, може и тук Връзка към коментар
mililia Публикувано: 14 февруари, 2014 Сподели Публикувано: 14 февруари, 2014 Тук ли да оставя впечатленията си или в нова тема? Хайде, че нямаме търпение. Давай първо тук по-накратко пък после и пътепис . Връзка към коментар
Христиан Публикувано: 14 февруари, 2014 Автор Сподели Публикувано: 14 февруари, 2014 Малко по-късно или утре. Ще пиша тук. Връзка към коментар
Христиан Публикувано: 14 февруари, 2014 Автор Сподели Публикувано: 14 февруари, 2014 (редактирано) И така, да я захващам... Първи ден: 12/02/2014 Събуждане в 3:30ч. през нощта (направо си е убийство). 4:00ч.~ хващане на такси до летище София. 6:05ч. излитаме от Летище София за Летище Шарлероа. 7:30-40ч. Белгийско време сме в Шарлероа. Първо летене със самолет за мен - никакви предварителни притеснения, голям кеф изпитах и искам пак. Голям студ и вятър заварихме в Шарлероа (все пак беше и почти 8ч. сутринта, нормално...). Излизаме от летището и като по часовник ни чака шатъла за Брюксел - качваме се. Тръгваме в 8ч. и първото, което прави впечатление са улиците, магистралите, тротоарите - всичко като след основен ремонт. Движим се около 30 мин. и изведнъж убийствено задръстване на магистралата. Ремонтираха няколко моста и може би това беше причината. Пристигнахме в Брюксел за около час и 10-20 мин. някъде. За 50 км. по магистралата смятам, че си беше бавно, но това беше заради задръстването. Както и да е. Пристигаме в Брюксел към 9 и нещо, а в хотела може да се нанесем след 13ч. и тръгнахме да обикаляме с раниците, за да не губим ценно време. Това ни беше маршрута за първия ден. Естествено минахме и през доста други места по пътя. Може би ни се събраха към 20 км. пеша, може и повече да са. Не мога да преценя сега. Транспорт първия ден не ползвахме. Ходихме до Парламентариума. Изумително е колко пари са вложили в него и накрая са го направили с безплатно посещение. Вътре може да се научи доста за всички държави членки на ЕС. Дават ти едно устройство (прилича на телефон) със слушалка и женски глас ти говори на български през цялото време. Цените като цяло са като в България само, че в евро. Ако почнеш да ги обръщаш в левове ти се струват малко в повече, но като цяло е добре. Мръсен град е, не мога да споря, всички ме предупредихте за това. Но това не значи, че не ми е харесало и не бих се върнал. Цялата им архитектура е просто уникална, всичко е подредено и измислено по идеалния начин. Да не се отплесвам... Тръгваме от Арката (която е може би нещото, което ми хареса най-много) към Белгаком. Това е една висока сграда, доста красива и покрай нея има други високи и интересни сгради. Даваше ни го някъде към 5 км. разстоянието. Вървим си ние 4 човека и по едно време огладняваме доста. Обаче извън центъра в Брюксел не гъмжи от заведения или някакви будки за хранене. Явно навлезнахме в Турския квартал и се спряхме на първото заведение за хранене, което видяхме. Вътре правиха някакви странни сандвичи. Средния беше 3.40E, големия 3.90Е - нямаше малък. Влизаме ние да си поръчваме обаче "турците" не разбират грам английски, ние почти не разбираме пък грам френски и едвам се разбрахме какъв сос да ни сложи на сандвича. Той ме пита люто или някакви други сосове (имаше около 5-6) и аз естествено за почти 4Е искам от всички сосове и викам "ALL" То обаче можело само от единия сос и накрая с 300 зора ми сложи люто и се приключи. Другия проблем - не може да се разберем кога да платим, то трябвало да седнеш, да изчакаш да ти го направят, да го донесат, да се наядеш и тогава си плащаш. Както и да е. През цялото време сервитьора стои и ни гледа странно как ние си псуваме вътре, че не може да ги разберем и се чудим кво да им кажем. Едното момиче, което беше с нас каза: "Вижте го тоя как гледа като натровен". След, което май и другите нещо го нахранихме като седнахме на масата. Иииииии... по едно време идва той със сандвичите и вика "Заповядайте"... шах мат. Малко неловка ситуация... Оказа се, че е българин или по-скоро турчин, който си е живеел в България. От една седмица е бил там момчето... голям късмет да влезем в едно заведение и точно там да има българин (турчин). Даже се оказа, че са двама. :D Хапваме ние и поглеждаме навън... дъжд, ама як дъжд. Часа не помня точно колко беше, но беше тъмно вече, може би към 19ч. Караме българчето да ни извика такси или да ни каже номер. Намериха някакъв номер от някъде, ама ние нещем да звъним и четиримата, щото ще е яка набутвация. Каза ни момчето, че отсреща има някакъв магазин в който има телефонна кабина. Отиваме там, също не знаят грам английски. Обясних й, че искам да си извикам такси. Разбра ме. Викам и адреса какъв е? Каза ми нещо с 5-6 думи, познайте колко съм запомнил от него. Направих и една физиономия, че няма да го бъде явно. Влезна в кабината тя да звъни, заето ли даваше, не можеше да се свърже ли - НЕ ЗНАМ. Почна да се ядосва, да търси някви неща. 2-3 мин. стоя обикаля нервно, почна да пуши. Накрая каза: mon amie нещо на френски и аз и викам ОК и излезнах. Продължава яко да вали, хотела ни е на 4-5 км. Нямаме чадъри да уточня. Скрихме се под една автобусна спирка, но автобуса не минава изобщо близо до нашия хотел и не го хващаме. Спираме хора и ги молим да звъннат на такси или се правиха, че не разбират, че искаме ТЕ да ни го викнат или наистина не разбираха и ни даваха някакви номера. След супер много чудене какво да правим, а и вече бяхме доста мокри, духаше и вятър, решихме да тръгнем пеша в дъжда. Отделно, че и там където бяхме мина ЕДНО единствено такси и то не ни видя май. Тръгнахме към хотела, минават таксита, махаме им, не спират... Продължаваме да молим хора да ни извикат такси, но без успех. Стигнахме до една метростанция и влезнахме вътре (защото точно до хотела имаме метро и ни устройва). Тия карти в това метро изобщо не са като в България и не е много лесна ориентацията, а и почти нямахме идея как се казва метростанцията където ни е хотела... направо голям ташак. Направихме някакво предположение кое може да ни е метростанцията (в крайна сметка се оказа, че е правилно) обаче пък за да стигнем до нея, трябваше да се прекачим. Минаха 20 мин. в размисляне как да направим всичко да не се озовем в другия край на града. Отиваме за билети... на гишето няма хора... машините работят само с монети. Никой няма монети... бяхме се изнервили доста, поскарахме се малко и накрая решихме да се качваме и да си продължаваме пеша. Остава около 2км. Прибрахме се мокри към 21:00ч. и много ядосани от транспорта в Брюксел и малко ни се промени първото много добро впечатление за града и за държавата (през целия ден печеше слънце и беше супер времето). Така и не разбрахме какъв е проблема с тия таксита и защо не можахме да си намерим нито едно. За днес спирам да пиша, че ми писна. Ако имате желание ще продължа утре. Не знам дали въобще разказвам интересно. Това е маршрута за ден втори. Редактирано 14 февруари, 2014 от Христиан 2 Връзка към коментар
Duke Публикувано: 14 февруари, 2014 Сподели Публикувано: 14 февруари, 2014 Давай, давай, супер е... Само не разбрах, защо още сутринта не оставихте раниците в хотела, а цял ден ги мъкнахте на гръб? Това леко ми напомни за един стар виц за Петка и Чапай, дето ги гонили белите в тайгата... 2 Връзка към коментар
Христиан Публикувано: 14 февруари, 2014 Автор Сподели Публикувано: 14 февруари, 2014 Давай, давай, супер е... Само не разбрах, защо още сутринта не оставихте раниците в хотела, а цял ден ги мъкнахте на гръб? Това леко ми напомни за един стар виц за Петка и Чапай, дето ги гонили белите в тайгата... Ами не знам и аз. Тръгнахме в противоположна посока още в началото и така. А и после към 12ч. бяхме там и те казаха да изчакаме до 13ч. когато ще ни приемат. Предложиха ни да си оставим багажа на рецепцията, ама ни се стори някакво несигурно. Бяха всички някакви араби или турци и така. Връзка към коментар
Георги Публикувано: 15 февруари, 2014 Сподели Публикувано: 15 февруари, 2014 Продължавай смело. Между другото и нашата квартална холандска дюнерджийница турците там говорят малко български, има доста такива. А и като цяло, трябва да се внимава със свободното говорене на български простотии в чужбина, че се случват засечки 1 Връзка към коментар
Христиан Публикувано: 15 февруари, 2014 Автор Сподели Публикувано: 15 февруари, 2014 (редактирано) А някой наясно ли е защо има такъв проблем с тези таксита? Белгийците казваха по-добре да не хващаме такси. По улиците почти нямаше таксита, почти никой не им знаеше номерата. Който знаеше номер, не искаше да се обажда... Редактирано 15 февруари, 2014 от Христиан Връзка към коментар
Фил Публикувано: 15 февруари, 2014 Сподели Публикувано: 15 февруари, 2014 . През цялото време сервитьора стои и ни гледа странно как ние си псуваме вътре, че не може да ги разберем и се чудим кво да им кажем. Едното момиче, което беше с нас каза: "Вижте го тоя как гледа като натровен". След, което май и другите нещо го нахранихме като седнахме на масата. А тупахте ли се по гърдите с викове "Булгар! Булга-ар!" Връзка към коментар
Мрън Публикувано: 15 февруари, 2014 Сподели Публикувано: 15 февруари, 2014 (редактирано) А някой наясно ли е защо има такъв проблем с тези таксита? Белгийците казваха по-добре да не хващаме такси. По улиците почти нямаше таксита, почти никой не им знаеше номерата. Който знаеше номер, не искаше да се обажда... В много градове има стриктен лицензионен режим за такситата и недостиг в резултат. Всеки опит на правителството за либерализация се посреща на нож от бранша. Имайки предвид, че говорим за Белгия, твърде е възможно това да е причината. На въпроса защо никой не е искал да се обажда: ами в София ако някой ме спре и ме помоли за такси едва ли ще се обадя освен ако не изглежда да е спешно...сигурно и той, както и вие (а и аз), не е искал "да се набута". Редактирано 15 февруари, 2014 от Мрън 3 Връзка към коментар
Христиан Публикувано: 15 февруари, 2014 Автор Сподели Публикувано: 15 февруари, 2014 (редактирано) Ден втори и последен: 13/02/2014 Бяхме разбити от пътя предния ден и както заспахме, така се събудихме (в същата позиция). Ставане към 9:30...едва, едва. Тръгнахме от хотела към 10:30 посока http://www.sciencesnaturelles.be/ този музей, тъй като идеята беше да го посетим предния ден, но го затвориха пред носа ни, та решихме да се върнем. За музея какво да кажа... 6.00Е вход за студенти, 7Е за останалите + имаш избор дали да посетиш музея с препарираните бебета животни, което се заплаща 0.50 цента -> демек платихме 6.50Е за вход. Мога да кажа, че абсолютно си заслужават парите. Това е най-големия музей на който съм ходил някога през живота си (а аз определено не съм ходил много, така че не разчитайте много на моето мнение). Толкова е голям, че ако искаш да го обиколиш обстойно и да прегледаш всичко и прочетеш всичко ти трябва поне един ЦЯЛ ден. Ние естествено нямахме толкова време и го обиколихме за час и 30 мин. Мисля, че се помещава в 2 големи сгради с по 2 долни и 2 горни етажа. Обаче не съм много сигурен, тъй като е много объркан музея и има много различни помещения и не са много подредени. Имаше едно огромно помещение с най-различни скали, камъни, камък от Луната, камък от Марс и много, много други. Друг етаж с динозаври. Още един с препарирани животни, с препарирани бебета животни... Отделно аквариуми с риби, аквариуми с тарантули, буболечки, стоножки и т.н. С една дума, който има време и възможност нека отиде да го посети - няма да съжалява. След това се запътихме към най-близката станция до Музея (който се намира до Европарламента) и хванахме пътя за Атомиума. Уникално нещо, много е красиво. Направихме си 20на снимки и отпрашихме през парка до него към две къщички, които си бяхме набелязали още от България - китайска и японска. Това са те. След това тръгнахме от там пеша към Белгаком (ГОЛЯМА ГРЕШКА). 5-6 км. е разстоянието и си беше общо взето загуба на едни почти 2 часа, които можехме да употребим в разходки из центъра. Все тая. Минахме през един от крайните квартали, който е до Атомиума, не му знам името. Правеше впечатление, че всичко е доста подредено. Еднакви сгради почти с еднаква височина и във всяка сграда имаше си имаше паркинг, абсолютно във всяка. Стигнахме до Белгаком, малко преди нея хапнахме в един ресторант за бързо хранене QUICK, чиста имитация на McDonalds, не знам защо се казва с това име. Намираше се в другата им авто или ЖП гара така и не разбрах. Ето и гледката от там. След това тръгнахме към Grand Place, напазарихме си бонбони и много сувенирчета. Прибрахме се в хотела, легнахме и в 4:30ч. сутринта ставаме за да тръгваме към Шарлероа. към 6:20-30ч. бяхме на летището. 8:40 излизатаме и 12ч. българско време сме на родна земя. Като цяло съм много доволен от пътуването. Много ми хареса Белгия и Брюксел както на мен, така и на хората с които бях. Единствените недостатъци на града, които мога да изтъкна са такситата и че е малко мръсен. Но сравнение с България и София си е доста чисто градчето. Това е засега, което се сещам. Благодаря ви на всички, че през цялото време преди пътуването се занимавахте да ми отговаряте на въпросите и че спомогнахте това пътуване да се осъществи и да бъде едно страхотно и незабравимо преживяване. Редактирано 18 февруари, 2014 от Георги 4 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега