дневник Ех, тази Америкааааа!

[MCC]

Ха, интересно! Този паяк преди няколко години "живя" на Place Neuve в Женева - всеки път ме побиваха тръпки като минавах покрай него, особено вечер 😀 

 

Благодаря, AlexandraKo - темата е много увлекателна и снимките красиви, но благодарение на теб вече знам, че скоро няма да се ходи до Отава 😉

 

[neuromancer]

И аз така като Антеа, чета с интерес, защото надали специално ще тръгна да ги обикалям тия места. Специален интерес към големи градове почти нямам, то все се случва да мина през един или друг, пък и в голям град живея, стига ми.

В интерес на истината Квебек ми хареса, ако следващото пътуване до Северна Америка не беше толкова набързо можеше да отскоча.

[AlexandraKo]

Още малко снимки от Отава.

 

Известната скулптурна композиция за правата на жените. Нарича се The famous five/The Valiant  five, в чест на пет кандски жени, които се опънали на Върховния съд на Канада, който взел решение на 24 април 1928 година, че “ жените не са личности, в смисъла на закона”.

 

 

 

 

Фигурата на Тери Фокс

 

 

Най, красивите сгради са кои?

Тези, на банките, разбира се.Навсякъде по света:))))

 

 

 

 

 

Много са красиви огледалните сгради:

 

 

 

Другите- също:)))

 

 

 

 

 

 

 

 

Църквата Сейнт Андрюс.

 

 

 

 

 

Паметникът на загиналите във всички войни:

 

 

Да, красива и спокойна  е, есенна Отава:)))

 

 

 

 

 

Следва...

 

 

[Граф Вронски]

@AlexandraKo, ах, вече ме е яд, че не посетих Отава. Но ето още една причина да отида до там. Чудесна есен имаш 🙂

[AlexandraKo]

преди 12 часа, Граф Вронски каза:

@AlexandraKo, ах, вече ме е яд, че не посетих Отава. Но ето още една причина да отида до там. Чудесна есен имаш 🙂

Аааа, хубава е Отава. Ще отидеш пак, а ние, наистина, случихме на време. Прекрасна есен, с тия червени кленове, синьо небе и златно слънце.

Да ти кажа и аз вече кроя планчета за догодина. :)))

[AlexandraKo]

Пътьом спахме в Гананюк.Или,както там,се произнася.

 

 

Пристигнахме по тъмно,не видяхме градчето.

Все пак,при кратката разходка,видяхме един голям автосалон,на наш сънародник.

 

[AlexandraKo]

Пътьом, се снимам с един мечо, който не бил мечо, ами лос:))))Добре, де, каквото е там, харесва ми:))))

 

 

И вече сме в Торонтоооо!

 

Първата работа, да видим това:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Познахте, нали?

Стилът на Сантяго Калатрава, няма как да се сбърка, пък ние, да се надуем, че сме европейци:)))))

Brookfield place е офис сграда в Торонто, състоящ се от два блока, които, собствениците искали да свържат и наели Калатрава, да го измисли.

И той, в неговия си стил, направил кристалната конструкция, приличаща на палмова гора- Allen Lambert Galleria, която тук наричат “ Кристална катедрала”.

По различно врвме на дея , в зависимост от светлината изглежда различно.

Няма да казвам, че е уникално и много красиво.:))))

 

 

 

 

 

 

И красивата им телевизионна кула, която се вижда от всякъде.

 

 

 

 

Следва...

 

 

[AlexandraKo]

Разходка из Торонто. Кварталът, с най- голяма концентрация на медицински заведения.

 

 

 

 

Много харвсвам тези стари сгради в брик.Изглеждат ми достолепно и авторитетно:))

Особено пък,на фона на зелените моравки, на синьо- белите облачета и златно- червните листа.

Парламентът на щата Онтарио.

И Куинс парк около него.

 

 

 

 

 

 

Статуята на шестия премиер - министър на Онтарио - Сър Джон Уитни.

 

 

 

 

Първият премиер министър на Канада, сър, Джон Макдоналд.

 

 

 

Много е красив  и районът, около езерото Онтарио. 

 

 

 

Но бвзспорна, туристическият поток се изсипва, за да види кулата. Опашките са сериозни, нашите хора, пак са мнозинство:)))), но успяваме да се качим, за да видим нощно Торонто:)

Що го турих в среден род?

 

 

Телевизионната кула в Торонто е висока / много лесно се помни/ 553,33 м.

Асансьорът, с който се качихме до въртящия се ресторант, беше със скорост 6м/сек, за около 60 сек.стигнахме.

До 2007 г е била най- високата кула в света.

Въртящият се ресторант, не го знам, с каква скорост се движи, но за час, горе - долу, прави пълен оборот.

Ето ги и гледките на нощно Торонто:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е капсулата на времето, която ще бъде отворена през 2076.

Някои от вас, ще видят, какво има вътре:(

 

 

 

Следва...

 

[AlexandraKo]

На 13.10.2019 г. в 7:07, MCC каза:

Ха, интересно! Този паяк преди няколко години "живя" на Place Neuve в Женева - всеки път ме побиваха тръпки като минавах покрай него, особено вечер 😀 

 

Благодаря, AlexandraKo - темата е много увлекателна и снимките красиви, но благодарение на теб вече знам, че скоро няма да се ходи до Отава 😉

 

Благодаря!

Радвам се, ако ви е интересно.

Защо няма да ходиш в Отава, заради паяка ли? Той не хапе, гарантирам ти!:))))

 

 

На 13.10.2019 г. в 7:21, neuromancer каза:

И аз така като Антеа, чета с интерес, защото надали специално ще тръгна да ги обикалям тия места. Специален интерес към големи градове почти нямам, то все се случва да мина през един или друг, пък и в голям град живея, стига ми.

В интерес на истината Квебек ми хареса, ако следващото пътуване до Северна Америка не беше толкова набързо можеше да отскоча.

Ми то, в Канада и големите, и малките са красиви:)))

Чисто, подредено, усмихнати хора., красиви сгради.

Но Квебек е бонбон от всякъде:))))

[AlexandraKo]

След Ниагара, отново сме в САЩ.Сега ще отидем в Ланкастър, за да видим, що е туй “амиш”.

За да не обяснявам надълго и нашироко, ето информацията:

 

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Амиши

 

Ходихме във ферма, където живеят и рботят.  По принцип,техните къщи се отличават от другите, още на пръв поглед,по зелените щори и отрязаните жици. Те не ползват електричество, но ползват пропан - бутан, така че, в къщите си има светлина. Готвят пак или на газ, или на печка, с дърва.

Видях как перат - с пералня, ама ръчна -  с една ръчка, която  се движи перката.Много интересно ми се видя, като чух, че като станели децата на 18 г., ги пускали да опитат, как е в нормалния живот. И повечето се връщали:)

Алкохол ме употребяват, женят се помежду си, нямат здравни застраховки. Ако някой се разболее сериозно, другите му събират пари за лечение. Не гласуват, не карат коли. Придвижват се с едни каручки, като по старите филми, теглени от коне.Аборти не правят, всичко, що е заченато, е родено.Имат си собствени училица, обикновено, с по една- две стаи.Сами си отглеждат всичко за ядене и като месо, и като растителни продукти.

Торове и препарати не ползват, храните  им се смятат за еко-био- мио, продават  ги по пазарите, и то, много успешно. Хората ги харесват, търсят и купуват, независимо, че са скъпи.

Земята обработват с трактор, също теглен от коне.

Ето къде живеят амишите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С триста зора, издебнах една леля- амишка, че да я снимам в гръб.

Ходихме на вечеря в амишки рестотант. Храната беше проста : пилешки крилца и кълки, печени на фурна, картофено пюре, туршийка от зеле, пай+домашен сладолед. Наистина, много вкусно и има разлика, от всичко, що изплюскахме тука.:)))))

Да не разправям, че огромният ресторант беше пълен.За пиене - вода с лед, студен и топъл чай и кафе.

 

Следва...

 

 

 

[Rumiana]

...пък какви хубави сирена правят, пък вина, пък мръвки и колбаси!  Говорят помежду си на техен си език, близък до немския.

[AlexandraKo]

Като не мога да снимам амишите, се направих аз, на амишка:))))

 

 

Ресторантът и храната. Казах вече - всичко е просто, няма префърцунени манджи и бели покривки. Яде се на маси, покрити с шарени мушамички, но какво от това, като е толкова вкусно:))))) Сервират и няма ограничения , какво и колко ще ядеш. Веднага ти носят, каквото речеш. Не ям пилешко от много години. Тук ядох, с голямо удоволствие, много беше вкусно:)))А пък паяяяяят - как ми скокна в устата, направо не разбрах:)))Гледам, чинийката тутакси се изпразни:)))

В сградата има и магазин, пак с техни неща.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стар касов апарат, само за красота:))))Иначе, си имаха съвременни.

 

 

 

 

Не гласуват, ама се мазнят:))))

 

 

Следва...

 

 

[AlexandraKo]

Не може да отидеш в една държава и да не и видиш лицето:) За столицата  иде реч. 

Та следващото място, в което ще отидем е Вашингтон ДС. ДС означава “ окръг / district/  Колумбия  “ 

Белият дом, естествено е, първото място. И около него тече ремонт, та се гледа отдалече. Колкото - толкова.

От другата му страна, където е хеликоптерната площадка, се вижда зеленчуковата градина, създадена от Мишел Обама. Рекоха, че зеленчуците, с които гощавали, когато имало приеми, били оттам.Да бе, на три квадрата, какво  ще се смести, ама, карай!:)))Може пък,  да им дават на гостите, само,  по едно листо:))))

Денят е слънчев и красив, на всичкото отгоре е и неделя, и навсякъде има много хора, излезли на разходка в парковете. 

 

 

 

 

Следва Мемориалът на Виетнамската война. Точи се огромната опашка, тихичко и с почитание. На стената са гравирани имената на  всички американци, загинали или безследно изчезнали,в тази 16 годишна война. Ако срещу името има ромбче / те викат диамант/, човекът е загинал. Ако има кръстче - изчезнал. Ако някога се намери и докара тялото, кръстчето става на ромбче. Имаше  и ветерани, които всички поздравяваха. Явно, те си вярват, в мита, за справедливата война.  Аз съм видяла и другата страна на истината, във Виетнам. И на двете места плаках:(((

 

 

 

 

 

 

 

 

Имаше дечица, които си носят по един лист / явно, там ги раздават/ и човекът, покатерен на стълбичката, го  слага върху съответното име и с графита на молива, то излиза .

 

 

 

 

Други са донесли снимки, писма, разни предмети, на своите загинали.

 

 

А това е книга, в която са записани всички имена.

 

 

Освен мемориалната стена, има и паметник.

 

 

 

Малко по - нататък, е друг мемориал - на Корейската война.

И там са написани, всички държави, помагали на Америка. България я няма, за наша радост:)))

 

 

 

 

 

 

Следва...

 

 

 

[AlexandraKo]

А над всичко това,в ей този мавзолей,седи на мраморен трон Ейбрахам Линкълн и както казва мой приятел “ гледа от високо, какви са ги вършили, след него”:)))

 

 

 

 

 

 

Както си седи Линкълн, вижда в една линия монумента на Вашингтон  и Капитолия.

 

 

А на стълбите са гравирани думите на Мартин Лутър Кинг:

 

“I have a dream”

 

Които са част от речта му, произнесена на тези стълби, на 28 август, 1963 година, пред 200000 граждани и която, става символ на борбата за права на чернокожите.

 

 

Следва...

 

[AlexandraKo]

Вашингтон монумент се вижда отвсякъде. Пред него има езеро, в което той, кокетно се оглежда:)))

 

 

 

Следва, красивата сграда на Капитолия.

Наистина е красива и впечатляваща.

 

 

 

Всичките тези неща, който показах до тук, са наблизо, в един огромен парк, ако не се лъжа - Конституционна градина.

 

Ето, още малко снимки наоколо:

 

 

 

 

Минаваме и през една друга градина - тази, със статуите.

Вече - модерно изкуство:)))

 

 

 

 

 

 

Следва...

[akair]

Конституционните градини са една малка част от цялата композиция - скътани между езерото на мемориала на Линкълн и мемориала за ветераните от Виетнам. От мемориала за ВСВ до Капитолия е The National Mall - с музеите на института Smithsonian  от двете му страни.

@AlexandraKo се е снимала пред гърба на Капитолия, но това е страната, от която се извършват церемониите по встъпване в длъжност на президентите на САЩ. Те излизат през една от централните врати на терасата, която е под горната колонада. Новата президентска двойка излиза заедно със старата президентска двойка (пътуват заедно от Белия дом, защото денят започва там със закуска) плюс 1/2-ките им. По-важните гости са горе на терасата, заобиколили президентите, а по-малко важните - долу на мола - от тази страна са и снимките, които пускат от церемониите (понякога се случва да спорят кой е имал повече зрители). След края на церемонията, старият президент и жена му отлитат с хеликоптер (който е паркиран от предната страна на Капитолия), а новото президентско семейство се качва обратно в колите и по Пенсилвания авеню (пада се в ляво от Капитолия на долната снимка) стигат директно на номер 1600, където новият стопанин на къщата започва да раздава нареждания 🙂

Ясно се вижда на коя тераса е церемонията - точно под горните знамена - където е голямата тълпа.

[AlexandraKo]

преди 13 часа, akair каза:

Конституционните градини са една малка част от цялата композиция - скътани между езерото на мемориала на Линкълн и мемориала за ветераните от Виетнам. От мемориала за ВСВ до Капитолия е The National Mall - с музеите на института Smithsonian  от двете му страни.

@AlexandraKo се е снимала пред гърба на Капитолия, но това е страната, от която се извършват церемониите по встъпване в длъжност на президентите на САЩ. Те излизат през една от централните врати на терасата, която е под горната колонада. Новата президентска двойка излиза заедно със старата президентска двойка (пътуват заедно от Белия дом, защото денят започва там със закуска) плюс 1/2-ките им. По-важните гости са горе на терасата, заобиколили президентите, а по-малко важните - долу на мола - от тази страна са и снимките, които пускат от церемониите (понякога се случва да спорят кой е имал повече зрители). След края на церемонията, старият президент и жена му отлитат с хеликоптер (който е паркиран от предната страна на Капитолия), а новото президентско семейство се качва обратно в колите и по Пенсилвания авеню (пада се в ляво от Капитолия на долната снимка) стигат директно на номер 1600, където новият стопанин на къщата започва да раздава нареждания 🙂

Ясно се вижда на коя тераса е церемонията - точно под горните знамена - където е голямата тълпа.

Сигурно е много тържествено те явно, обичат показността и церемониите:)))

А за Националния МОЛ - след малко:))

Много ти благодаря!

[akair]

Чух история, не знам дали е съвсем точна - за всъпването в длъжност на Никсън валял сняг в нощта преди церемонията. Екипите работили за почистване на Пенсилвания авеню - да може моторкадата да мине безпрепятствано, но работата въряла бавно. В един момент заели снегопочистваща техника от близкото летище DCA и с един самолетен двигател изчистили улицата до сухо.

Понякога времето се проявява и в деня на церемонията - в деня на Кенеди навалял 8 инча сняг (към 20 см). По време на второто встъпване в длъжност на Рейгън, температурата била около 10 градуса Ф (-12 Ц). За Айзенхауер валял дъжд- това според мен е от най-неприятните изживявания.

[AlexandraKo]

@akairме изпревари, за Смитсъновите музеи:))

Музейното дело в САЩ коренно се различава от европейското. Докато в повечето европейски страни най-големите музеи възникват на базата на придворни колекции, които в последствие стават държавни и само по-малките колекции са в частни ръце, в САЩ само 6% от музеите са държавни. Преобладават частните музеи и главно на фондации и други дружества с идеална цел. В страната е създадена една съвършена система за меценатство и покровителство на тези културни институти. Всичко това създава идеални условия за състоятелните хора да овековечат имената си създавайки и дарявайки богати колекции от произведения на изкуството на даден музей. Такъв е примера с почти всички големи музеи на изкуствата в САЩ, включително и Националната художествената галерия, музея Метрополитън и т.н. Само един пример от края на 70-те години когато се създава Фондацията Армънд Хамър и излиза каталога на неговата колекция от произведения на изкуството.
В САЩ не съществува централен ръководен или контролиращ орган. Единствената общонационална организация в областта на музейното дело е Американската асоциация на музеите. Тя е създадена през 1906 г. и изпълнява функциите на професионална организация. През 1993 г. в нея членуват над 20 000 музейни специалисти от които 11 500 музейни работници от над 2 500 музея, освен това членуват и 8 300 индивидуални музейни специалисти, както и 750 души на корпоративен принцип.
Началото се слага през 1748 г., когато към Библиотечното дружество се създава първата музейна сбирка в Северна Америка. През 1773 г. е избран комитет за събиране на материали по естествена история от Южна Каролина. Сега в САЩ музеите надхвърлят 3 хил., като само 9% от тях са създадени преди 1900 г. Най-голям бум музейното дело преживява през 60-те години, когато се откриват една четвърт от функциониращите днес музеи. Сред тях е и Националния исторически музей официално открит през 1964 г. с експозиция “Какъв народ сме ние " .Парите не са потънали, изчезнали или откраднати, както би се случило, по някои други ширини:((

А с тях се е поставило началото - създадена е Смитсъновата институция. До Метрополитън не стигнахме, но Галерията във Вашингтон разгледахме спокойно.

Във Вашингтон е и управлението на фондацията, в много красива викторианска сграда, с великолена градина.

Отпред седи статуята на един от секретарите с най- много заслуги в историята на  дейността и - Джоузеф Хенри.

 

 

 

 

 

 

 

 

Smithsonian castle е в един комплекс от друга, също, толкова красива сграда, която също е музей:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Градината, с много екзотични растения.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Музеят за африканско изкуство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

 

 

[AlexandraKo]

И сега, обръщаме специално внимание на Националната галерия за изкуство. Самата сграда е чудесна, състои се от два корпуса, между които, над земята има красив фонтан. А под земята, са свързани с тунел, приличащ на пещерите Вайтомо.

Започваме от терасата, със синия петел.

 

 

Той е сътворен от Кийт Сониър. Започвайки в края на 60-те години, Сониър радикално поставя под въпрос традиционната концепция за скулптура, като включва в своето творчество нетрадиционни и индустриални материали. Тези „не-изкуствени“ материали включват флуоресцентна светлина, течна пластмаса, латекс, сатен, бамбук, тензух, струна, тел и гума от пяна, наред с други. Интересът на Сониър към неортодоксалните материали, се простира извън техните формални качества. Чрез съчетанието си от разнообразни елементи, Сониер предизвиква културни, разказвателни и духовни асоциации, вливайки работата си с вътрешен живот.

 

Сградата:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тунелът- връзка, между двата корпуса.

 

 

Скулптура на Макс Ернст във фоайето.

 

Малко" суха" информация, за когото го интересува:

 

Американска национална галерия на изкуствата

 

Създаването на Националната галерия на изкуствата в САЩ е пример за дарителството, като една от най-благородните черти на американския народ. Най-голямото дарение, с което се полагат основите на този музей е на Андрю Мелън. Той не само подарява своята богата колекция от произведения на изкуството, но и построява внушителната сграда на галерията.
През 1921 г. А.Мелън се преселва във Вашингтон и много скоро той става много популярен, но не с това, че е министър на финансиите, учудващо за американците, а заради богатата си колекция от картини включващи платна на Филипо Липи, Ф.Гоя, Ел Греко, Бернардино Луини, Вермиър и мн. др. През 1931 г. Мелън е изпратен като посланик в Лондон. Престоят му там е изключително ползотворен. Той обогатява личната си колекция като закупува за 1,116 млн. дол. следните картини: “Алба Мадона” на Рафаел (най-скъпата картина в света по това време), “Обожанието на Маги” на Ботичели, “Разпятието” на Перуджино, “Венера с огледало” на Тициан, четири картини на Ван Дайк, пет на Рембранд и др. От Ермитажа купува “Св. Георги и дракона” на Рафаел, както и редица картини на немски майстори. Разгърнатото колекционерство на Мелън, е прекъснато с голям скандал, от страна на администрацията на президента Рузвелт. След като се води процес през 1932 г. за укриване на данъци, Мелън е оправдан. По време на процеса американската общественост разбира за идеята на Мелън, да завещае на държавата огромната си лична колекция, с цел да бъде създадена Национална художествена галерия. По време на престоя си в Лондон, той често посещава Английската национална галерия и мечтае да издигне подобна във Вашингтон.
В началото на 1937 г. А.Мелън, официално обявява своето дарение и идеята за изграждане на Национална художествена галерия. За място на строежа, са избрани подножията на Капитолийския хълм във Вашингтон. Проектирането на внушителната сграда е възложено на арх. Джон Ръсел Поуп. Много сили и нерви отнема на Мелън утвърждаването на проекта от страна на правителството. През това време той се разболява, но не се оттегля да почива докато не утвърждава и последната подробност по строежа – облицовката на фасадата от розов мрамор от Тенеси. Здравословното състояние на Мелън се влошава и на 26 август 1937 г. той умира, без да види реализирана мечтата на своя живот. Но неговото дело е продължено от арх. Поуп и други съмишленици.
Архитект Поуп е привърженик на неокласицизма. За разлика от неговите съвременници, като арх. Франк Лойд Райт, които се стремят да разрушат установените древни модели, арх. Поуп вярва, че монументалната архитектура, трябва строго да се придържа към гръцките си и романски корени с минимален личен принос от съвременния архитект. Ето защо той издига един внушителен храм на изкуството, в строгите форми на неокласицизма. Сградата е по-голяма от Лондонската галерия със своите 500 хиляди квадратни фута (11 акра) застроена площ, тя е най-голямата мраморна сграда, построена в света до това време. Строителството продължава почти 4 години. За облицовката на фасадата са използвани 35 хиляди блока от 7 вида розов мрамор доставен от Тенеси. Това оскъпява строежа на 35 млн. дол. при първоначално приет бюджет от 13 млн.
Официалното откриване на Националната художествена галерия на САЩ е на 17 март 1941 г. След А.Мелън голямо дарение на галерията прави Самоел Крес. Той също е имал намерение да построи художествен музей, но след като научава за идеята на Мелън, горещо я подкрепя. След време С.Крес става член на Управителния съвет и Президент на музея. Неговият брат Р.Крес е също запален колекционер, през 1945 г. закупува 1 300 бронзови статуи и медальони от времето на Ренесанса, подарени също на Националната галерия. Третият брат Крес – Сам също колекционира италиански картини, които подарява на музея.
Според идеята на Мелън, Националната галерия трябва да колекционира само шедьоври на живописта, по модела на Лондонската галерия. Богатият колекционер Уайднър настоява в нея да се включи и декоративното изкуство, каквото притежавал той и баща му. Те подаряват на Националната галерия богата колекция от френски мебелировка от ХVIII век, картини на Мане, Дега и една на Белини от 1514 г., както и забележителният гоблен “Триумфът на Христос”, притежаван от кардинал Назарини.
Лесинг Розенвалд подарява на Националната галерия богатата си сбирка от 22 хил. графики и литографии. По такъв начин, тя става един от световните центрове на графичното изкуство. Сред най-забележителните и творби са около 300 графики на Дюрер, както и отделни работи на модерни европейски художници, като Пикасо, Емил Нолде, Уилям Блейк и др.
Открита по време на Втората световна война, Националната галерия става инициатор на редица патриотични инициативи. През май 1941 г. се открива временна изложба “Две хиляди американски акварела”. Изложбата е благотворителна, като средствата от продажбата отиват за подпомагане на болница в Луизиана. По примера на Лондонската галерия и тук възниква Оркестърът на Националната галерия. Съпругата на директора на музея, г-жа Финли организира неделни вечери за военнослужещите. По такъв начин Националната галерия се нарежда и сред най-интересните музикални културни институти в столицата.
По време на войната най-ценните шедьоври са евакуирани в хранилище в Северна Каролина. От Германия е приета колекция на немски художници, за съхранение и след войната е върната.
Новата източна сграда на Националната галерия е завършена в края на 70-те години и открита на 1 юни 1978 г. В нея се създават съвременни условия за превръщане на галерията в обществен център за изучаване и популяризиране на изкуството. Новата галерия получава големи дарения от дъщерята и сина на Мелън – Айлса и Пол Мелън. Експозиционната площ се увеличава с нови 110 хил. кв. фута. Така в новата сграда се разкриват експозиции на Индианското и Африканското изкуство, Съкровищата на Тутанкамон. Съвременните изложбени зали дават възможност едновременно да бъдат представени уникални паметници на различни цивилизации като: “Търсенията на Александър Македонски”, “Великолепията на Дрезден”, “Изкуството на Ацтеките”, “Импозантни предмети на изкуството от Япония”, “Шведски средновековни оръжия”, “Импресионистична и постимпресионистична живопис от Русия”, “Преоткриването на Роден”, “Археологически паметници от Китай” и т.н.
Националната галерия на САЩ има повече от половин вековна история. Тя е създадена и продължава да съществува благодарение на дарителството на богатите американски колекционери. Примера на нейния основател Мелън е последван от редица американски филантропи и благодарение на техните дарения днес Националната галерия във Вашингтон е сред най-богатите художествени музеи в света. Съоръжена с най-модерната техника тя дава прекрасна възможност за научни изследвания, реставрация и консервация на паметниците, както и за широк научен обмен между специалистите в тези области.

Информацията взех от тук.

 

Следва...

 

[AlexandraKo]

В Галерията има всичко. Включително и разни авангардно-налудничави-неразбираеми творения. Според мен  де, според критиците може да са шедьоври:))))

Като тези, например. Лисваш си кафето на стената и хоооп, изкуство.

 

 

 

Или пък, този пакет на нашия гений Кристо, дет, на мен ми мяза на пратка от Български пощи.

 

Или пък тези:

 

 

Най- интересното, обаче,  беше прическата на дремещата разпоредителка, напълно в тон, с авангардистите:)))))

 

 

Следва...

[AlexandraKo]

Ето по- интересните за мен неща в музея:

 

Цяла зала, с творби на любимия ми Огюст Роден. Мислителят, Целувката и още много...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

" Вземам мраморен блок и отстранявам всичко излишно", казва Роден. Освен това, той смятал, че дълг на скулптора е, да покаже голата човешка фигура, за да създаде "нова класика", без да се притеснява от общоприетите стандарти за красиво и грозно.

Казват, че след Микеланджело, Роден е един от малкото скулптори,  успял да придаде на творба такъв облик, че погледната от различни страни, да се разкрива напълно и в движение. Иде реч за " Мислителят".

Мога да разказвам надълго и нашироко:)))

На когото му е интересно повече за Огюст  Роден и за неговите две страсти , ето тук.

 

Следва...

 

[AlexandraKo]

Галерията има и внушителна колекция от творби на Ван Гог, Пол Сезан, Огюст Сеноар, Клод  Моне, Пол Гоген, Лулуз Лотрек, Едгар Дега  и още, и още...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Няма да показвам всичко, що видяхме и харесахме:))))

Но при следващо идване във Вашингтон, ще отделим на галерията повече от един ден. Напълно си струва.Толкова е различно, от всичките подобни места, на които сме били. Всъщност, едно следващо идване, ще е за повече време, за да разгледаме повечето от музеите.

Понеже е на огромна площ, няма тълпи, изключително спокойно и приятно е вътре. Ааааа, сега се сетих - ми то, нямаше китайци-митайци, може би за това.

Има си и къде да поседнеш в залите и се наслаждаваш на любимо платно или скулптура, има и къде да се хапне и пийне кафенце или чаша вино.

Няма опашки на влизане, има вход от различните страни, всичко е чудесно подредено, обяснено. Ако питаш нещо, веднага ти пращат един да те води, до това, което искаш да видиш.

Така че, ако ходите до Вашингтон ДС, не трябва да пропускате Галерията, според мен.

 

Следва...

[AlexandraKo]

Казваме довиждане на Вашингтон ДС и се връщаме в Ню Йорк, че имаме недовършени неща:))))

Пътьом се отбиваме във Филаделфия, че да видим Камбаната.

 

 

 

Декларацията за независимост е била приета и подписана през 1776 година в  тази красива сграда във Филаделфия, където през 1787 година, била приета и подписана и Конституцията на САЩ.
Тази сграда е известна като Сградата на независимостта (Independence Hall). Универсалните принципи на свобода и демокрация, заложени в тези исторически документи, имат изключителна важност за историята на Америка и за ориентир за законодателите от всички страни по света.

Камбаната на свободата (The Liberty Bell) е била отлята през 1752 година в Англия на същото място, където бил отлят и Биг Бен (Big Ben), както и камбаните на националната катедрала във Вашингтон (Washington National Cathedral).

Според исторически данни Асамблеята на Пенсилвания (Pennsylvania Assembly) поръчала камбаната на свободата през 1751 година, за да ознаменува петдесетата годишнина от политическата и религиозната свобода на щата.

Върху камбаната трябвало да е изписан цитат от Библията: „Разпространявайте Свободата навсякъде по земята на всичките й жители”. Камбаната на свободата трябвало да бъде окачена в часовникова кула.

Сградата на щата по-късно била преименувана на Сграда на независимостта. Камбаната получила името си от амбициозни младежи, които я приели за свой символ през деветнадесети век.

Скоро след пристигането си във Филаделфия Камбаната на свободата се пропукала и се наложило да бъде отлята наново от оригиналния метал от местни занаятчии през 1753 година.

Дори тази отливка се пропукала и камбаната, която виждат туристите днес, е трета версия на оригиналната камбана.

Дългата употреба предизвикала пропукването и на третата камбана и тя трябвало да бъде поправена, защото карала камбаната да издава ужасен звук.

През февруари 1846 година камбаната била поправена и била за рождения ден на Джордж Вашингтон. Върху нея все още личат следите от метала, който запълнил пукнатината.

Сградата на провинция Пенсилвания стартирала през 1732 година. Именно това е сградата, която днес е известна като Сграда на независимостта. Тя е построена по проект на известния по онова време архитект Едмънд Ууули (Edmund Woolley). Помогнал му адвокат, известен в цяла Филаделфия – Андрю Хамилтън (Andrew Hamilton).

Този адвокат е смятан за дизайнер на Сградата на независимостта, но на практика, това не е така – той само е бил супервайзор на конструирането на сградата.

Тя е тухлена, в грегориански стил, с висока дървена кула, която била завършена изцяло през 1756 година. Тази кула е известна с камбаната, дарена през 1876 година за годишно честване. Тя повтаря формата на Камбаната на независимостта, но оригиналът е в отделна сграда.

Сградата на независимостта е била изграждана наново няколко пъти, като се променял общият облик на сградата. През 1950 Службата на националните паркове (National Park Service) й възвърнала вида, който сградата имала през 1776 година.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И кратка разходка наоколо:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Накрая, виждам хора, празнично пременени, харесвам си една лъчезарна дама и я питам, дали, би ми оказала честта, да се снимам с нея.:)))

Тя с удоволствие се съгласява, а пък аз, подарявам поредния сувенир, с още по-голямо удоволствие.

 

 

 

Следва...

 

[AlexandraKo]

На 9.10.2019 г. в 20:16, stanislavpp каза:

@AlexandraKo за съжаление,  времето е с предупреждение “червен код” за следващите 72 часа в целият регион, предвижданията са за най-голямо количество дъжд от 2014г, съчетан с пориви на вятъра до 100км/ч

 

https://www.nbcboston.com/news/local/Rain-Wind-Waves-What-to-Know-About-the-Approaching-Multi-Day-Noreaster-562628351.html

Противно на прогнозата, с която ни уплаши @stanislavpp, се е облещило едно слънце, няма никакъв вятър, явно се е заплеснал по други земи и си умрях от яд, че не си взех сандали.

Добре че, поне имах джапанки, та си пошляпвах  с тях.

Връщаме се в Ню Йорк, като съм наумила да отидем в Рокфелер център и да се отдадем на удоволствия, без да търчим по улиците, като миналия път.

Първо се качваме горе, за да видим града от високо. Че миналия път, нали помните, че от ЕСБ нищо не се видЕ, мъглата беше, като плътна пелена+вятър и дъжд.

Сега не е така и се вижда надалеч.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...