дневник Узбекистан - между приказка и реалност

[Mary]

Отдавна, отдавна си говорехме за Узбекистан и от дума на дума се озовахме с купени билети заедно с Desi75 и Dian, а по-късно към нас се присъедини и домосед.

Колкото и да бях чела за Узбекистан, пак останах изненадана. Наистина имаше места като в приказките, а други бяха доста бедни и изглеждащи тъжно... Ще ги видите и двата варианта по-натам.

 

Полетите ни с Деси и Диан започваха от Истанбул, а домосед дойде от друга посока няколко часа след нас.

В Истанбул всеки пристигна по различно време, а аз ще разказвам за моя опит.

Колкото и да наблюдавам полетите до Истанбул, рядко по това време на годината(началото на септември) има някаква що-годе прилична цена от София. Обаче тази година толкова пъти ходих до там, че не можах да се прежаля да пътувам с автобус или влак, затова ... скъп билет за кратък полет и след час вече съм над Истанбул. И понеже по-удобния следобеден полет беше още по-скъп, си купих билет за сутрешния с идеята да се поразходя няколко часа из Истанбул.

Хм ... и други мераклии има за там:

 

 

Цяло чудо беше, че рулирахме съвсем кратко до сградата на летището.

 

 

Бързо минах паспорт-контрол(още ме втриса от огромните опашки на Ататюрк) и отидох да търся мястото за съхранение на багаж на летище Истанбул. Има такова място - на терминала за вътрешни полети - след като излезете от помещението с лентите за багаж и попаднете в първата зала, завивате на ляво и в края на залата, след офисите на колите под наем е помещението за съхранение на багаж - плаща се при взимането на багажа, а не при оставянето. Ако не бъркам около 30 лири платих за 6-7 часа.

После отидох при шатълите - бях решила да се кача на първия тръгващ - ха ха - луда работа е моето, ама нямах никакъв план и знаех, че ще намеря какво да видя където и да отида. Късмета ми посочи Кадъкьой - е, супер район за начало.

По втория мост над Босфора и след по-малко от час стигнах.

 

 

Подробности за тези часове няма да разказвам в тази тема, но ги изкарах лежерно. Първо обикаляйки района, а после по вода с очарователни гледки около мен и красиви птици:

 

 

 

И две кули в един кадър - стара и нова(още незавършена даже):

 

 

Неусетно минаха тези часове и се отправих отново към летището, където вече ме очакваха двама от моите спътници.

 

 

Билетите ни бяха Истанбул - Нур Султан(новото име на Астана) - Ташкент. Летяхме с Air Astana - прекрасна авиокомпания. По качество на обслужването, храна и напитки ги оприличавам на Катарците. Даже бих казала, че повече ми харесаха.

 

 

Помотахме се, поприказвахме и дойде време да се отправим към гейта:

 

 

Аз бях с мобилна бордна карта и нямах проблем до полета за Ташкент, където ми разпечатаха на гейта хартиена такава.

 

Едва седнали и започнаха да ни хранят и поят. За добре дошли - снакс:

 

 

А след малко и ядене:

 

 

Бързо ни мина полета в смях, шеги и снимки и ето ни на летището в Нур Султан - тук имахме кратък престой, който беше малко поудължен, а летището не впечатлява с нищо - даже до нета едва се добираш.

 

 

Вече се съмна и поехме към крайната точка за този ден - Ташкент:

 

 

Този полет е кратък, но пак с ядене и пиене, нищо, че беше рано сутринта.

Докато хапнахме това:

 

 

И вече сме над Ташкент:

 

 

 

И поглед към летището:

 

 

Обменихме пари на летището по този курс:

 

 

Летището е близо до града и Диан извика кола, която ни закара до хотела.

 

Следва...

 

[Mary]

Да напиша нещо за програмата ни, че пропуснах в началото.

Цялото ни пътуване беше десетина дни, като нощувките бяха разпределени така:

Една нощ в Ташкент - хотел ART Palace

Две нощувки в Хива - Islambek Hotel

Две нощувки в Бухара - AYUB Boutique Hotel

Три нощувки в Самарканд - хотел Samarkand Travel Inn

И една нощувка в Астана(Нур Султан) - хотел Kazzhol Astana

 

От Ташкент летяхме до Нукус, после с кола с шофьор - разходка до избрани места + трансфер до Хива.

Трансфер до Ургенч и полет до Бухара.

Бухара - Самарканд с влак.

Самарканд - Ташкент със самолет.

Астана - с планирано спиране за ден в  града - на един самолетен билет на връщане към Истанбул.

 

И сега продължавам с разказа за Ташкент.

 

 

В хотела ни в Ташкент бяха много любезни и ни настаниха почти веднага. Базов хотел, който не е в центъра на града, но наблизо има спирка на метро и беше удобен за едно нощувка и половиндневно разглеждане на Ташкент.

Предварително бях извадила 15-тина забележителности, които можехме да видим, но не успяхме да посетим всичко.

Та настанихме се и след малко тръгнахме на опознавателна обиколка в района и после към центъра.

По пътя за метрото надушихме чуден аромат на нещо за ядене - оказа се, че тук приготвят едни от най-вкусните самса. По време на цялото ни пътуване това остана едно ат най-предпочитаните ни ястия. Опитахме различни варианти, по различен начин печени, с различна плънка и почти всички бяха много вкусни.

Нещо като банички представляват с пълнеж обикновено от месо, но опитахме и с картофи. Специфичното там е, че ги поднасят с оцет или с доматен сос с някакви подправки в него.

 

 

Купихме си и карти за нет, но с моята имаше проблем. И като цяло телефонът ми на работеше много добре в Узбекистан, особено в отдалечените райони(често прекъсваше връзката дори с wi-fi) - там са по-добре обслужвани телефоните с Андроид.

Похапнали добре и с нет в джоба се отправихме към метрото в посока центъра. Самото метро е красиво, станциите са украсени, макар от моята снимка много да не се вижда красивото:

 

 

Слязохме на спирка Амир Темур и веднага от изхода на метрото се озовахме пред този мастодонт:

 

 

И почти до него значително по-красивата сграда на Конгресния център:

 

 

В Ташкент ми направи впечатление, че улиците са широки, чисти и не много натоварени, а колите са предимно бели(това беше в цялата страна).

 

 

Парковете им също са много чисти, подредени и красиви:

 

 

Време беше да се запознаем и с Амир Тимур, започвайки от паметника и продължавайки в музея, посветен на него :

 

 

Интересна личност е бил - кръвожаден войн и едновременно с това радетел за културата. Той дълбоко вярвал, че ако в един град има повече културни хора, той ще процъфтява като икономика и благоустройство. Във всяко едно място, където минавала ордата му, той оставял по няколко красиви сгради.

Много неща има написани в нета за него, а в цял Узбекистан има останали следи от присъствието му. Почитат го като обединител на нацията, суров войн и културен радетел. В един от музеите ни казаха, че е имал 5 жени, но ровейки в нета попаднах на информация, че са били много повече. Дали е така - никой не знае...

 

 

 

 

В музея принципно е забранено да се снима, но ... абсолютно всички снимаха, а служителите нищо на казваха. След известно колебание и аз извадих фотоапарата за да мога да покажа какво има вътре.

 

След музея продължихме пешеходната разходка.

Направи ми впечатление, ме срещаме много млади хора с бели ризи и черни поли/панталони. Оказа се, че това е ученическа униформа, която е задъжителна и се носи дори и от студентите:

 

 

По уличите има доста художници, които рисуват на живо, както и такива, които показват и продават произведенията си:

 

 

 

Неусетно стигнахме до следващата цел - дворецът на Николай Константинович. Затворено беше, затова снимка само отвън:

 

 

После продължихме към Площада на независимостта(Mustakillik Square). Между Министерски съвет и Министерство на финансите всичко беше оградено и нещо стояха, затова дори не можахме да надникнем на това място. Отправихме ке съм съседния площад - Memorial Square, където фонтанът работеше и се насладихме на красотата му:

 

 

Заградено и забранено беше и преминаването до мястото, където и бил поставен най-големия паметник на Ленин(с височина 30м.), но през 1992г. е демонтирана фигурата и на нейно място е поставена  друга, изобразяваща земното кълбо и показваща картата на Узбекистан.

 

 

След като нямаше какво повече да видим от заградения напълно площад на Независимостта се отправихме към Монумента на мъжеството.

Паметникът е създаден от скулптора Дмитрий Рябичев в памет на хората, чието приятелство побеждава природното бедствие от разрушителното земетресение през 1966 година, което направо срутва Ташкент. Интересна е визията на автора: на преден план има кубче от черен гранит, като символ на земята, а зад него по земята преминава разколът, представящ трагедията на земетресението. Датата на земетресението е издълбана от едната страна на кубчуто: 26 април 1966 г., а от другата е поставен циферблат на часовник, който е издълбан със стрелки, указващи времето на трагедията - 5 часа 23 минути. Пукнатината от куба отива в бронзова композиция, изобразяваща семейство - жена, която държи дете до себе си, опитвайки се да го предпази с ръка, а мъжът се опитва да предпази и жената, и детето.

 

 

 

Според плана и наличното време преценихме, че ще можем да разгледаме още две неща.

Първото беше: Централната джамия на Ташкент - Минор.

Построена е през 2014г. по инициатива на бившия президент Ислам Каримов. Джамията се явява едно добро съчетание между новото и традиционното строителство и показва приемствеността в строителството. В нея могат да се поберат за молитва около 700 души.

Много е красива, бяла и добре вписваща се в околността.

 

 

 

 

 

 

 

След джамията вече бяхме доста изморени, гладни и недоспали, затова Телевизионната кула остана за някой друг път, а снимката, която ще покажа е направена отдалече.

 

 

Прибрахме се в хотела и потърсихме нещо за хапване близо до него в очакване към нас да се присъедини и Домосед.

Ето какво хапнахме:

 

 

След обилното ядене, беше време да наваксаме със съня, че сутринта ни чакаше ранно ставане.

 

Следва...

[Mary]

Бързо трябваше за спим, че полетът ни за Нукус беше рано сутринта.

Диан отново поръча кола и бързо стигнахме на летището.

На всички летища в Узбекистан първата проверка е извън летището - слага се багажът на скенер, показва се бордната карта и чак тогава те допускат до сградата на летището. Като цяло летищата не са натоварени, но ... като дойдат два автобуса с групи и настава една шумотевица и ръчканица..., затова е добре да се изпреварят с малко поне групите, но няма точен метод. Общо взето, ако се отиде малко по-рано, но после на летището си е скука - та всеки да си прецени. 

 

Посрещнахме изгрева на летище Ташкент:

 

 

Пътувахме с този самолет:

 

 

Полетът е кратък, та бързо стигнахме до:

 

 

Тук имахме уговорена кола с шофьор по наш маршрут.

Малко се забави колата, та ни даде възможност да видим каква закуска са ни приготвили от хотела в Ташкент:

 

 

Много ядене, че и хляб за всеки.

 

Дойде колата и се насочихме към центъра на град Нукус - това е столицата на Каракалпакстан(горе в ляво на картата) - автономна република,  част от Узбекистан.

 

 

Каракалпакия е суверенна република, която е част от Узбекистан. Тя може да напусне страната въз основа на референдум. Суверенният статут позволява на Каракалпакстан да се занимава самостоятелно с въпроси от административната структура на републиката, без съгласуване с Узбекистан.

Каракалпакстан има собствен флаг, герб, химн, конституция и държавните органи. Населението на тази република е около 1,8 млн. души. 

Броят на узбеките и каракалпаците в Република Каракалпакстан е почти еднакъв, а след тях по многочисленост са казахците. Има има два национални езика: каракалпак и узбекски. Каракалпашкият език има повече сходства с казахски, което често води до политически различия сред населението.

Основната религия е сунитският ислям.

 

Тук трябваше да посетим Музея на изкуството:

 

 

А до входа ни посрещна тази реклама:

 

 

Някак бързо загубихме интерес към музея, но се оказа, че сме сгрешили. Имало е много интересни неща в него, но пропуснахме шанса да го разгледаме.

Обаче, ако бяхме влезли и в музея, този ден щеше да бъде мнооооого по-дълъг, отколкото и без това се получи.

Снимахме някакви неща по площада: 

 

 

И по съвет на собственика на фирмата, която организира превоза ни, отидохме в магазин за хранителни стоки да си купим нещо за ядене.

 

 

Не е истина колко неща накупихме, някои от които ги разнасяхме по време на цялото пътуване с нас и накрая ги изхвърлихме - направо все едно отиваме някъде извън цивилизацията.

Доволно запасили се с продукти, сме готови за път. Да, обаче едва изминали няколко километра и още сме в града, се случи това:

 

 

Нова, хубава кола, обаче се предаде. Може би е било добре, че стана още в града. Веднага ни изпратиха нова кола, с която продължихме по интересните пътища към целта ни. Ето една представителна снимка на пътя, по който пътувахме в по-голямата част от времето:

 

 

И участниците в движението си ги биваше!

 

 

 

 

За жалост имаше и доста немоторизирани по пътищата:

 

 

 

А около населените места честа гледка беше на съвсем малки ученици да вървят до пътя сами - явно образованието е силно желано.

 

 

Пътувахме доста по тези пътища и гледките бяха често такива:

 

 

А реално това можеше да е път около морето...

 

Докато си пътуваме и хоп - табела за Туркменистан(тук правя една вметка - в целия район срещнахме много туркменистанци и ми направиха впечатление на много приятни, отворени и усмихнати хора, та дано някога да стигнем и до там да видим дали ще е така):

 

 

Че даже и шофьорът ни зави в тази посока. Обаче ние веднага скочихме - как така ще ходим натам - ходи ни се, ама проблем с визите имаме! Ха ха ха - а сигурно сме на петнайсетина километра от границата. За съжаление шофьорът на говореше нито английски, нито руски, който е по-разпространения език в Узбекистан, та не разбрахме къде иска да ни води. Навикахме го, че ни губи времето, а той в недоумение направи обратен завой и продължи в посоката, която му казахме. Чак в края на деня разбрахме къде е трябвало да ни заведе, но за това по-натам.

 

Щом няма да пътуваме за Туркменистан, а да вземем нещо освежително:

 

 

Понеже си е доста пътя, та се наложи да заредим:

 

 

Докато зареждат колата, всички хора слизат от нея и се отдалечават, а наблизо имаше къщичка, в която една предприемчива жена правеше нещо за ядене в импровизирана кухня:

 

 

 

 

 

Никой от нас не се престраши да опита това, което приготвяше...

Обаче имаше двама смели, които пробваха тоалетната... Е, аз не бях от тях... Два пъти със замах отивах, но се връщах. Снимки - няма.

 

Останалата част от пътя беше просто продължителна и друсаща.

В Узбекистан повечето коли освен, че са бели са и от една и съща марка - Шевролет. Има завод там.

Та след този ден Шевролетите неочаквано се издигнаха в очите ми щом успяват да пътуват по тези пътища! Освен дупките в голяма маст от времето има голям прахоляк - климатик рядко можеш да видиш да се ползва - широко отворени прозорци и ... дишаш смело прахоляка. Имах чувството че няколко дни после не можах да извадя от гърлото и носа си влезналия там пясък.

 

Та вече леко поуморени стигнахме до:

 

 

Следва...

 

 

 

 

[Mary]

Вече сме в Муйнак - бивше пристанище на Аралско море. Сега ... тъжната гледка на една съвременна екокатастрофа предизвикана от човека.

 

Първа спирка на ето това място:

 

 

Маяк? Добре звучи, нали? Стига зад него да имаше море, а не гледката, която след малко ще ви покажа...

 

Бяхме вече доста уморени и веднага в кафето си поръчахме по бира, а после и ядене - хм, ядене ли казах?! А провизиите които накупихме за да се спасим от глад?! Е, хайде и от тях да извадим малко.

Хората са направили навес с топчани, на които можеш да седнеш да ядеш или пиеш нещо, както и да си поръчаш от заведението.

 

 

Поръчахме си риба, ето как се приготвя:

 

 

Освен риба имахме и шишове, както и пиле, но от тях снимки нямам. Но пък имам снимка на масата ни с нарязаната диня, която купихме почти през Туркменистан.

 

 

Хапнахме, пийнахме и вече добихме кураж да се гмурнем в  ... морето!

 

Любезно ни показват на какви разстояния сме от различни градове:

 

 

А след малко ни показват и колко сме далече от ... морето...

 

 

 

 

През 60-те години на XX век бившият СССР започва мащабно строителство на напоителни канали с основна идея отглеждане на памук в този прекалено сух за такава дейност регион. С призивите "Да преобразим природата!", без да се прави сметка за последиците от нарушаване на екологичното равновесие, се създава поминък - памукопроизводство, с което днес е свързана съдбата на населението в Казахстан и Узбекистан.

Това е началото на края на Аралско море - четвъртото по големина езеро на земята! Името му означава "островното море" заради хилядата острова, които се намират в него. Двете основни реки, които се вливат в него - Амударя и Сърдаря, които съставляват около 90% от вливащите се в морето реки, са отведени по канали за да напояват и развиват памука, който са решили да отглеждат на нетипично за растението място! Първоначално започва да се увеличава солеността на морето. Масово започват да измират растения и риби. Рибите от 32 вида, остават само 6.

По-рано в Аралско море са живели ценни видове риби, повечето от които били използвани за риболов. Имало е няколко рибни фабрики.

Поради неразумната употреба нивото на водата намалява всяка година. Територията на морето постепенно е завладяна от пустинята и химикалите, използвани в селското стопанство, са утаени на повърхността, което прави солите и въздуха в района отровни.

И единствената причина за тази катастрофа са ... хората!

В резултат на тази дейност пустинята започва да настъпва, а  водата да отстъпва и към момента вероятно има около 10 % от предишната си площ.

 

Сега Република Каракалпакстан е известна като „корабното гробище“. По време на бавното изсъхване на морето много кораби са останали неподвижни. В бившето пристанище Муйнак сега има огромни ръждясали кораби, разположени в средата на горещите пясъци на пустинята, които напомнят за човешката глупост...

 

 

 

Можеш спокойно да се разходиш около тях - направили са дори пътека, че де се ходи по-удобно. Поне заблудените туристи, които се отбиват насам да могат да заснемат отблизо и от всички посоки последствията от неразумните действия. 

 

Тъжна, много тъжна гледка са корабите, които "плуват" в пустинята:

 

 

 

 

 

Около някои кораби вече са израснали големи храсти:

 

 

И кротко си плуват по пясъчни вълни...

 

 

В пясъка се откриват много миди, но повърхността е доста токсична заради употребата на различни препарати при новоразвитата селскостопанска дейност.

 

Понеже много ми се искаше да видя част от морето, а всички наоколо казваха, че там няма такава част, аз с много взиране и голям зум все пак снимах някаква вода - на картата като гледам е някакъв залив, а в прочетената информация се споменаваше за някакво заблатено място. Какво точно съм снимала и аз не знам, даже си мислех да не е някакъв мираж, но ... ето я и снимката:

 

 

За да не завърша разказа за т.нар. Аралско море съвсем песимистично, ще кажа, че в Казахстан от няколко години правят опит за съживят морето - заградили са част от него като язовир, водата вече е станала по-малко солена, а разнообразието на риби се увеличава. Дано някога успеят да увеличат тази заградена площ, защото наличието на пустиня е създало много здравословни проблеми на местното население.

 

Ние за няколкото часа, които изкарахме там, бяхме с препълнени гърла и носове с пясък...

 

И отново се качваме на колата и по обратния лош път, придружени от старите познайници, пътуваме към Нукус:

 

 

Наближавайки вече Нукус, ние си ровим из картите и виждаме някакъв замък(останките му де) отбелязани на картата. Веднага го посочваме на шофьора и му казваме, че искаме да отидем там. Ех, като подскочи този ти му човек! Започна нещо да говори бързо, бързо, ама нали комуникацията с него почти липсва, та само разбрахме, че там е трябвало да отидем сутринта, когато решихме, че ще ни води в Туркменистан, а ние не сме за там.

Макар и трудно го убедихме, че искаме да отидем и там. Мислехме, че защото вече става късно човекът бърза, но ... причината била, че трябва да отидем в макар и старо ... гробище. А май по техните обичаи не се ходи по тъмно на тези места.

Ама ние не знаем за къде сме - очакваме ... замък. Ха ха - и започваме да навлизаме в едно много странно гробище. И пътуваме, пътуваме с колата, и чакаме да стигнем до замъка, а най-неочаквано човека паркира колата и каза - заповядайте. Ееее, ама за тук ли сме?!

Оказа се, че това е едно от малкото места, където бяхме съвсем неподготвени - явно очаквайки, че всичко ни е организирано и ще ни обяснят къде и какво посещаваме. Дааа, ама неее...

Чак след като се върнахме, аз лично разбрах какво е това място, на което са ни завели.

Ама първо ще ви разкажа за замъка, който не видяхме - руините му де, че ако попаднете там, да не сте като нас неориентирани.

Та замъкът е: Gyaur Kala - вижда се в далечината на следващата снимка:

 

 

Тази крепост/замък датира от предислямската епоха и е служел като защита на северната част на Хорезм.

Ние така или иначе не стигнахме до тези останки, но ги споменавам, понеже натам бяхме тръгнали.

 

И да се върна на гробището - всъщност това е част от Древния комплекс - Миздахкан.

 

 

 

 

 

Грандиозният древен археологически и архитектурен комплекс на Миздахкан е разположен на 3 -4 км. южно от града Ходжейли („Ходжейли“ се превежда като „земята на поклонниците“), близо до Нукус в Каракалпакстан.

Mizdakhkan е огромен комплекс от антики от различни епохи и включва едно от най-древните гробища в Централна Азия.

През Средновековието Миздахкан е третият по големина град в Хорезм, а днес той е едно от най-почитаните мюсюлмански светилища в Узбекистан. Тук се преплитат традициите на зороастризма и исляма : стари погребения, руини на средновековни гробници, руини на древни сгради, от които се вижда само самия връх, повечето са скрити под пластове време и пясък.

Много историци смятат, че областта Хорезм( историческа държава в Средна Азия намирала се около Аралско морена територията на днешен Каракалпакстан) трябва да се счита за родното място на зороастризма ( маздаизма ), възникнал много по-рано от християнството и исляма.

Хората вярват, че тук се намира гробницата на Адам. Според учените тук е погребан Гайомар - първият човек от зороастрийската митология. Това място е пълно с тайни и мистика.

Обърнете внимание на следващите две снимки(ние поради незнание изобщо не стигнахме до частта видима на втората снимка) - първата е моя, а втората е от нета, но с нея по-добре ще илюстрирам думите си:

 

 

 

Смята се, че това на последните две снимки е Световният часовник, издигнат над мавзолея на Шамун-Наби и ... отчита живота на човечеството.

Всяка година сградата губи по една тухла в даден момент и когато цялата зидария се срути, светът ще свърши.

Смята се, че който подреди колона от 7 тухли, със сигурност ще изпълни желанията си и ще удължи живота на човечеството. Тъй като има много повече хора,  които искат да изпълнят желанията си, отколкото са камъните, е позволено да се разглобява зидария на други изоставени гръбници, но в никакъв случай не е възможно да се вземат камъни оттук, това е много лош знак.

 

Ето тук на идна снимка се виждат такива подредени тухли- някои са с повече от 7, но нямам представа защо са подредени така.

 

 

 

Голям интерес представляват гробницата на Шамун-Наби (XVII - XVIII в.) И хълмът Джумарт-Касаб . Вътре в мазара на Шамун-Наби има колосална гробница с дължина 25 м, приписвана на светия Шамун-Наби. Поради необичайните размери на гробницата и някои особености на геоложката структура на хълма, на който се намира, се смяташе, че тук могат да лежат костите на Мезозавъра (изчезнало животно от периода Креда). По-късните проучвания обаче показват, че гробницата не съдържа погребения и очевидно е имала някаква религиозна цел. Съществуват легенди, свързани с мавзолея на Шамун-Наби, отеквайки библейската история на Самсон .

 

 

В неведение какво точно да гледаме на това място ние просто се наслаждавахме на залеза...

 

 

 

В Нукус пристигнахме по тъмно и там трябваше да сменим колата с друга, която да ни закара до Хива - това са около 200км. основно по т.нар. Път на коприната - само името му е голямо - пътят е ужасен - много натоварен, мноооооого тирове се движат по него, а дупките и неравностите изобщо не са малко.

Та късно вечерта пристигнахме в Хива.

 

Следва...

 

[Mary]

Хива

 

 

Абсолютно задължителна за посещение според мен. Очарователен стар град(Ичан-Кала), където на малко разстояние са събрани всички забележителности, които да се видят. За разлика от останалите градове, които видяхме по-късно, тук имаше най-малко чуждестранни туристи. Повече местни бяха дошли на посещение и много туркменистанци, които си имат района за много близък.

Ичан-Кала обгражда сгради, които датират от XII век, но повечето от дворцовите сгради, джамии, медресета (мюсюлмански богословски училища), мавзолеи и други структури датират от 1780-1850 г., когато градът просперира като търговско депо и крепост по маршрутите на караваните, които минавали през Каракум. В Хива се намират някои от най-добре запазените примери на исляма архитектура в Централна Азия. 

Старият град е обграден от стена с височина 10 метра, направена от кирпичени тухли и измазана със смес от глина и слама. Глината е добивана от езеро в близост до града. Легенда гласи, че същата тази глина е използвана при стоежа на Медина от Мохамед.

 

 

Правеха ремонти докато ние бяхме там:

 

 

Та добре се виждаше и материалът:

 

 

Има четири порти, от които се влиза в стария град. Точно срещи нея е мястото, където продават билети за забележителностите в стария град. От другите порти може да се влезе безплатно и да се разглежда спокойно града и сградите отвън.

 

 

 

Има много легенди за произхода на Хива. Според една от тях градът е основан от Сим, библейският син на Ной. В него се казва, че след потопът Сим се скитал из пустинята, легнал да си почине и сънувал 300 пламващи факли. Той вярвал, че това е поличба да построи град под формата на кораб - приличащ на съня му. Тогава Сим изкопал кладенец, наречен Хейвак, около който се зародил градът и от името на кладенеца произлиза името на града.

Друга легенда гласи, че търговците, пътуващи по Пътя на коприната, който свързвал Изтока и Запада векове наред, и минавали през Централна Азия, се спирали на кладенеца, където сега е Хива за почивка. Те пили от кристално чистата вода на кладенеца и възкликвали Кей Вах! ('Колко прекрасно!'). Така местните кръстили кладенеца Хейвак( Kheyvak), а селището, изградено около него по-късно, бело наречено по същия начин.
Кладенецът все още е там, твърдят всички източници, като внимателно се съхранява близо до северозападната стена на Ичан-Кала.

 

Ние го издирвахме този кладенец и накрая уж го намерихме:

 

 

Но ... според всички местни хора, който питах за този кладенец, той се намирал вътре в заграден двор и не можело да се стигне до него.Предвид, че на всички им беше доста трудно да разберат какво ги питам, не е ясно това ли е кладенецът или не е това, но ние приехме, че сме го открили. Вътре в малките отворчета, които се виждат на снимките има поставени някакви поставки, в които очевидно палят нещо ритуално. И ако това не е този кладенец, който издирвахме, то той е някъде съвсем близо, но в затворен двор, а това може да е направено за туристи, че изглежда ново ремонтирано. 

 

 

Повечето сгради в Хива са в пясъчен цвят:

 

 

Но има и цветни неща по сградите, които веднага привличат погледа:

 

 

Уличките не са съвсем прави, а лъкатушат около сградите, а изведнъж пред погледа ти се явява някоя забележителност и те кара да вдигнеш глава и фотоапарат, разбира се:

 

 

В града има три по-известни минарета и се открояват на всяка снимка от високо:

 

 

Та ние след закуската в хотела - беше доста базова, но достатъчна да започне деня ни добре, тръгнахме да търсим кладенеца, а после безцелно да се мотаем по уличките за да се ориентираме. Много красиви сгради намирахме, много сергийки по уличките, а май само тук съм виждала да продават всякакви неща и вътре в забележителностите. Не беше рядкост насред двора на някоя джамия или медресе да стои жена, която плете и продава произведеното точно там.

Доста пъстро е по сергийките със стока, а продаващите не са нахални и да ти подвикват да си купиш нещо - просто придават цвят на този иначе доста безцветен(пясъчен) град.  Да ви покажа малко от сниманото от мен по улиците:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Докато се мотаем неусетно стигнахме до портата, пред която продават билети. Купихме си и ние. За тези пари, купихме три билета:

 

 

И вече трябваше да попълним резерва в портмонетата. Обменно бюро има в двора на  Mohammed Rakhim Khan Madrassah, където е и  един от музеите - Историческият.

 

Вече забогатели отидохме да поседнем в едно заведение - Terrassa Cafe - именовано е като кафе в картите, но всъщност си е ресторант с вкусна храна. Доста е туристически, но мястото му е много добро и става да отпочинеш, да хапнеш и да се насладиш на хубава гледка.

 

 

Ето какво ядохме ние:

 

 

 

И бира пиха някои:

 

 

Но всички бяхме запленени от гледката пред нас:

 

 

 

Следва...

 

[Mary]

След вкусния обяд продължихме с обиколката на града.

Ето кои забележителности бях набелязала в моите записки:

 

Itchan Kala

Citadel Kunya-ark

Friday Mosque (Juma Mosque) + Jummi Minaret

Kalta Minor Minaret

Pakhlavan Makhmud Mausoleum

Stone Palace (Tash Khauli)

Mohammed Amin Madrassah

Islam Khodja Complex

Nurullaboy Saroyi

Tomb of Sayid Allauddin

Ota Darvoza

Alla Kuki Khan Madrasah

Qutlugh Murad Inaq Madrasah

 

Дали посетихме всичко ... и досега не съм сигурна. Просто в един момент погледът ти се пренасища и трудно поема и запомня.

Мога да кажа, че всичко беше прекрасно. Хива беше най-спокойното и компактно градче от всички, които посетихме.

Ще се опитам да разкажа за някои от местата, които видяхме, но едва ли ще успея да ги подредя хронологично.

Започвам с нещо, което за пръв път виждам - на картата със забележителностите в града, беше отбелязано местоположението на ... градската камила - седеше по цял ден там и нещо похапваше, а като се яви някой мераклия - слагаха стълбичка и се покачва върху нея за снимка. Не, ние не сме се възползвали.

 

 

Друго нещо, което ме впечатли, че тук всеки може да направи вкъщи нещо за ядене и да излезе на улицата да го продава.

Ето една жена, която беше приготвила закуски и цял клас ученици я наобиколиха и изкупиха набързо продукцията:

 

 

Виждате златните зъби, нали? Много често срещано тук е да имат блестящи и истински златни усмивки! Но интересното е, че когато целенасочено ги снимаш(много често сами искат да бъдат снимани), то тогава не показват това злато в устата си.

Като заговорих за хората да кажа, че и няколко сватби срещнахме из града, а на едната и здраво се повеселихме - е, едни се веселяхме, а други снимаха, ама купона насред центъра беше на макс! От някакво магазинче за музика озвучаваха терена и всички гости, барабар с мен, здраво танцуваха.

 

 

 

 

Голяма забава беше. После срещахме младоженците и по забележителностите, заедно с гостите. Явно традиция такава имат, че посещават най-святите за тях места в сватбения си ден.

 

Kalta-minor Minaret

 

Минарето Калта Минор, което означава „късо минаре“ , е разположено в Ичан Кала , вписано е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 1990 г.

Това минаре е една от най-разпознаваемите постройки не само в Хива

Минарето е построено по нареждане на владетеля на хиванския ханат Мохамед Амин хан, който възнамерява да го направи най-високото минаре на Изток. Диаметърът му в основата е 14,2 метра. Трябвало е да се издигне между 70 метра и 80 метра височина, със заострена форма, диаметърът е трябвало да бъде намаляван с издигането във височина. Работата обаче трябва да спре, когато минарето е достигнало 29 метра височина.

То е изцяло покрито с цветни плочки от основата до върха, което го прави уникално.

Според историците, строителството е трябвало да спре поради смъртта на хан Мохамед Амин през 1855 г.

Има и друга легенда защо това минаре е останало недовършено - та според нея, емира от Бухара , след като научил, че ханът на Хива строи минаре с такива пропорции, също искал да изгради такова уникално в Бухара . Той наредил на главния строител на Хива да отиде в Бухара след построяването на първото минаре. Но ханът на Хива дочул това и решил да убият майстора веднага щом минарето ще бъде завършено.

Някой обаче споделил тази информация с архитекта и той  избягал веднага, оставяйки работата недовършена.

От днешна гледна точка се говори, че в действителност работата е прекъсната, защото минарето би се срутило, ако е било построено още по-високо.

 

Каква е истината не се наемам да гадая, но със сигурност и много красиво! Показвам и няколко снимки(снимките са от различни дни, затова едните са с облаци, а другите без облаци):

 

                                                          

 

 

 

 

Сградата, която си вежда на последната снимка е Mohammed Amin Khan Madrassah - сега превърнато в хотел - може да се излезе на двора му.

 

Като съм започнала с минаретата, да покажа и останалите две, които впечатряват с височината си.

Juma Mosque minaret

 

Минарето е разположено на една от стените на Juma Mosque - петъчната джамия.

Високо е около 33м. и преди е можело да се изкачи по дървени стълби, но мисля, че вече не е възможно, поради леко накланяне на минарето.

Самата джамия е много интересна, но за нея - след малко.

 

                      

 

 

                  

 

И третото по-интересно минаре - Islam Khoja Minaret

 

През 1908-1910 г. Ислям-Ходжа изгражда този ансамбъл в югоизточната част на Ичан-Кала. Той се състои от най-малкото медресе в Хива и най-високото минаре, имитиращо древните минарета от 11 и 12 век.

Височината на минарето е 57 метра (включително фундамента). Горната платформа, на височина 45 м, е най-високата наблюдателна точка в Хива.

Достъпът до наблюдателната площадка е платен, качването е по стълби, но гледката си струва!

Декоративни ивици от керамика украсяват минарето, а горната част е оформена като корона със златен връх.

 

 

 

 

 

И се връщам на най-интересната джамия в Хива - Juma masjid

 

Архитектурата на Джама джамия (катедрална джамия, а името означава петъчна джамия) на Хива, разположена в центъра на Ичан-Кала, е нещо необичайно.

Според арабския географ ал-Мукаддаси джамията Джума е построена през X век, а е основно реконструирана в края на XVIII век.
Датите на строителството(реконструкцията) на сградата могат да се видят на входните й врати: 1778-1782.

Джамията представлява едноетажна сграда, без портали, арки, куполи и всякакви орнаменти, а една обща огромна зала с площ 55х46 м с плосък покрив, с три отвора и 212 резбовани дървени колони за опора - дървото е черен бряст. Колоните са разположени на 3,15м. една от друга.

Този нетипичен изглед се дължи на това, че когато в края на 18 век строителството на джамията започва с даренията на сановника Абдурахман Михтар, на това място вече съществува джамия. В знак на почит към древните традиции през X век, той е наредил на майсторите  да построят джамията точно както преди с всички колони и в този вид.

От тези 212 колони, 25 са древни (X-XVI в.). Четири колони са от X и XI век и са особено ценни. Те са доставени тук от други древни конструкции. Колоните имат различни височини, вариращи от 4 до 5 метра.

Уникална дърворезба украсява всички колони -  техните стволове и капители. Те се различават по размери, форма и украса и придават висока художествена стойност на джамията. Учените смятат, че всички тези характеристики правят джамията сравнима с древните джамии на Арабия.

Според наличните данни по-голямата част от колоните са изсечени от дървени стволове през XVIII и XIX век. Други са събрани от разрушени средновековни конструкции. Най-древната от тези колони е взета от средновековната столица на Хоресм - град Кията, - която е била отнесена от водата на река Амударя.

Входът представлява дървена врата, която е богато украсена с шарени резби. Вратата е на възраст над седем века. Нямам по-добра снимка на вратата...

 

Всички колони са много хармонично комбинирани помежду си, въпреки факта, че всяка от тях има своя история. И така, някои колони бяха просто наследени, други бяха преместени тук от стари сгради, а няколко колони станаха част от военното производство. Въпреки това те са обединени от факта, че всички са възхитителни от богатия си орнамент и необичайна дърворезба, а основата на всяка от колоните е представена под формата на кана и растения, цъфнали от нея.
 

 

 

Ето и една истински стара колона, а често из Хива могат да се видят и богато резбовани врати:

 

   

 

Както вече казах, шарките на всяка колона са уникални:

 

 

Стана много дълго, затова спирам засега.

 

Следва...

 

[Mary]

След кратко прекъсване продължавам с разказа за Хива.

 

Първо ще кажа няколко думи за крепостта - Kuhha Ark.

Името ѝ означава крепост в крепостта или старата крепост - цитадела и е служела за ханска резиденция до 1920г. Строежът е започнал около 1686г. Първоначално крепостта се е състояла от хански канцеларии, зала за приеми, зимна и лятна джамия, монетен двор, конюшни, складове и работилници. В сегашно време са останали по-малко от първоначалните помещения. Ние нямахме много време и направо прелетяхме към покрива, откъдето се открива хубава гледка към града.

 

 

 

 

 

Още едно интересно място посетихме - Мавзолея на Пахлаван Махмуд - Pakhlavan Makhmoud Mausoleum

 

 

Пахлаван Махмуд е роден през 1247 г. в град Хива, в семейството на майстор-кожухар, шиещ палта от овча кожа от Хорезм (постони). Още в ранната си възраст той се е занимавал със занаята на баща си - изработката на постуни, по-късно подобрил много грамотността си и дори  достигнал степента на голям поет-философ.
Освен това той е бил и силен борец и през 79-годишния си живот никога не е претърпял поражение в състезанията на борци.

За Пахлаван Махмуд са запазени голям брой легенди. Една от тях разказва как веднъж той бил поканен на състезанията на борци в Индия, където се събрали най-силните герои от целия Изток. Победил всички бойци там, победил също и много силния боец на индийския цар. Индийският цар, възхитен от изключителната сила на героя Хива, му казал: „Поискай ми каквото пожелаеш“. На което Пахлаван Махмуд отговорил на царя: „Освободете от плен и оставете моите сънародници да се приберат с мен.“ На въпроса „Колко души трябва да бъдат освободени?“, Махмуд отговорил: Колкото души ще се поберат в кожата на един бик. Той нарязва кожата на тънки ивици, които завърза в един голям колан и увива всички затворници. Така Махмуд спасил много хора от пленничество.

След смъртта му мюсюлманското духовенство го издигна в ранг на светец.

 

Славата му като поет също е голяма - определят го като наследника на Омар Хаям, защото само с него можели да се сравняват по написаните рубаи(четиристишия).

 

Първоначално гробницата му е малка, но заради големия брой поклонници, които се стичат да се молят там е разширена, направена е джамия и други постройки за удобството на хората. Сега мавзолеят е превърнат във великолепна сграда, с най-големия купол в Хива, покрит със сини остъклени плочки с искрящо позлатен връх. По време на управлението на Алла Кули хан сградата е била украсена с облицовка от майолика. Сега в мавзолея хората се молят и пият(или са пили вода) от лековития кладенец в двора, който сега май няма вода.

 

 

 

 

 

 

Влизахме и на още места - в различни медресета, килимарници, базари и много музеи. Няма да се спирам на всеки по отделно, че ще стане цял роман.

Опитвам се да покажа като цяло обстановката и усещането в този хубав град - Хива.

 

Мотаехме се и безцелно по уличките наслаждавайки се на красиви сгради.

 

 

 

 

 

Ще обърна внимание само на още едно място, за което не ни стигна времето за подробно разглеждане - Двореца Таш-Хаули

 

Дворецът Таш-Хаули („Каменният двор“) - е главният дворец на владетелите на Хива и се смята за шедьовър на хорезмската архитектура.

Построен по поръчка на Аллакули хан през 1830-1838г. Царуването на Аллакули хан е част от разцвета на Хиванския хан. Именно при Аллакули хан се наблюдава възход в икономическия, политическия и културния живот на Хорезм. Успехите на външната политика и търговията с Руската империя през този период значително обогатяват региона, затова не са пестени средства при строителството на двореца.

Дворецът Таш-Каули се превръща в отражение не само на величието, но и на уникалния стил на хорезмските майстори. Изграждането му не мина без трагични събития и работата по него е изпълнена от повече от един майстор. Всичко се обяснява с факта, че Аллакули-хан поискал да построи двореца за две години, а майсторите, които разбират, че това е невъзможно, отказват да изпълнят изискванията на хана, заради което са загубили живота си. Тази жестокост е отблъснало строителите. И все пак, след осем години, дворецът е завършен от работата на квалифицирани майстори Таджидин и Каландара.

Важно е да се отбележи, че Таш-Хаули днес остава почти непроменен, тъй като на практика (с редки изключения) не е бил подлаган на реставрация. Зашеметяващи уникални модели на майстор Абдула, известен под псевдонима „Гений“, изумяват окото.

 

От мен една бегла представа за украсата:

 

 

 

 

 

Още един поглед отвисоко към Хива направихме от Islam Khoja Minaret, за което вече ви разказах, а сега ще покажа няколко снимки.

Качихме се там с идеята да гледаме залеза, ама залеза се скри от нас. Принципно и не е много подходящо място за това, въпреки, че гледките си струват. Мястото горе е малко и има само няколко прозореца на разположение. Ето какво видяхме:

 

 

 

 

Мисля, че вечеряхме в Cafe Kheivak - това е кафе-ресторант към хотел, но не съм запомнила името, та карам по груба ориентация.

 

 

 

 

Щракнахме и по няколко нощни снимки:

 

         

 

                     

Следва...

 

[Светославов]

Благодаря! Чета с интерес, че и на нас ни се пише път натам наесен. Бих те помолил, ако не те затормозява, да споделяш детайли по логистиката по места, цени, препоръки и тн.  Или може би накрая...

[Mary]

преди 16 минути , Светославов каза:

Благодаря! Чета с интерес, че и на нас ни се пише път натам наесен. Бих те помолил, ако не те затормозява, да споделяш детайли по логистиката по места, цени, препоръки и тн.  Или може би накрая...

Във втория пост описах как сме се придвижвали, но цени не съм писала, че много и не ги помня, но ще помоля @Dian да помогне с цените за трипа до Аралско море и другите трансфери/екскурзии.

Аз за съжаление цени не помня и ако не съм ги записала ... няма шанс да се сетя след време, още повече, че почти веднага след Узбекистан заминах за Иран и кашата от цени в главата ми стана голяма.

Но със сигурност мога да кажа, че не беше скъпо в Узбекистан.

[Светославов]

О, разбирам те напълно, щом толкова интересно скитане ти се е събрало. Посбирам от зелените хартишки за там, та що-годе да съм в час. 

Дано тази зима да допишеш до края, че да има време споделеното от теб, светулче и щастливата ни пътешественичка да допълни  плановете ни.

 

[Mary]

Бяхме кръстосали вече доста пъти из Хива  и решихме да видим нещо в околията. Собственика на хотела, в който бяхме отседнали, има и туристическа агенция, та ни предложи да изберем от различни варианти. С оглед на времето, с което разполагахме, решихме да видим не много далечни места за няколко часа и от там направо към летището.

Ето това беше избора ни: Daytrip to Kalajik Kala and Salty Lake

Първата спирка беше в Чадра Хаули- това е бивше ханско имение, което е използвано за лятна резиденция. Намира на 11 км. източно от Хива по пътя Янгиарик.

 

 

Сградата с уникална форма е построена през 1871 г. от Мохамед Рахим Хан.
Четириетажната сграда е с височина около 30 метра и прилича на кула. Дизайнът е доста необичаен. В мазето има две складови помещения и конюшни. Първият и вторият етаж са били използвани като жилищно пространство.

 

 

Основната сграда е заобиколена от градини и складови помещения.

 

 

 

Следващата спирка беше в Sheikh Muxtor Valiy Mausoleum. 

 

 

Построен е през 13-ти век и вътре се намират мощите на свят за тях човек. Реконструиран е няколко пъти след построяването си, като няма запазени схеми и чертежи, а само по снимки и спомени.

Шейх Мухтар Вали е роден през 1202г. и известността му се дължи на различни легенди. Една от тях е следната: През една дълбока и снежна зима му дошли скъпи гости. Той приготвил богата трапеза на която имало много неща за ядене. Когато се нахранили един от гостите казал:"Ех, да имаше сега и малко плодове от черница...". Тогава Шейх Мухтар Вали забил бастуна си в земята и поникнала черница, каквато и до днес имало в двора, но ние не я видяхме. Носят се легенди и за лековит кладенец, където водата била вълшебна...

Както всяко такова място, то е обвито в легенди, а ние го гледахме като архитектура, без да навлизаме в местните митове.

Имаше ремонти дейности по време на нашето посещение, та малко набързо разгледахме.

 

 

 

 

Мавзолея е разположен в истинско гробище

 

 

От всички нас само домосед се разходи из гробището и ... се върна с половин пъпеш. Историята с придобиването му е интересна и @домосед може да я разкаже.

 

Докато пътувахме видяхме големи площи засадени с памук - същия онзи памук, заради който се е обезводнило Аралско море. Доста трудно е да се отглежда памука, а събирането му си е още по-трудно. Под парещите слънчеви лъчи наведен над малките и ценни топченца памук... Ето няколко снимки:

 

 

 

 

Следващата спирка беше на Каладжик кала. На картата не е отбелязана точно крепостта - тя е малко на север от езерото.

 

 

 

Калажик-кала се намира на брега на малко солено езеро и е една от най-старите крепости в Хорезм (Узбекистан.

 

 

Първоначално е построена за защита на плодородната обработваема земя от нахлувания на номадски племена. Въпреки високите стени (14 м. височина и 2,5 м. ширина), крепостта е завладяна от арабите, а по-късно 1221 г. от Чингис хан.

Целият комплекс първоначално се е състоял от медресе, джамия, мавзолей, караван-сарай и жилищни помещения. От върха на крепостта се разкрива гледка към планината Каракум, земеделски земи, граничещи с пустинята и център за отдих на езерото. Източната стена пред годините се е разрушила.

 

 

 

 

Малкото езеро, което се вижда и на картата е солено езеро, което се препоръчва за лечение на различни заболявания.

 

 

Ние не бяхме в най-доброто време за посещение там, но през пролетта и лятото, когато е топ-сезон, ставало голямо оживление - много къпещи се и търсещи лек за болките си, а наоколо различни забавления включващи и яздене на коне и камили. И сега не липсваха къпещи се, но нямаше оживление - нещо като на нашето море през октомври.

 

 

Две интересни неща прочетох за това езеро - в него няма нито един удавен(заради солената вода, която те издига над водата) и второто нещо е някакъв феномен: когато годината е безводна, в езерото се събира много повече вода, отколкото във висоководни години, когато водата в езерото намалява.

Специалистите казват, че езерото Каладжик съдържа огромно количество полезни елементи. Водата в езерото подобрява кръвообращението, кожата се почиства от микроби, сърдечната дейност се подобрява, нервите се успокояват, отрицателните процеси, които протичат в ставите и кожата, се забавят и в много случаи могат да бъдат излекувани. Има построени юрти, където може да се отседне на хотелски принцип. Има и ресторант край езерото, но когато ние бяхме там се подготвяха за някакво тържество и не можахме да опитаме какво предлагат.

 

 

Последната спирка беше Ulli Hovli

 

 

От древни времена узбеки и туркмени са съседи в мир и хармония. В дните на хиванското ханство са построени села за туркмените. Един от тези исторически паметници е комплексът Ули-Ховли (Голям двор).

 

 

 

Крепостта, построена през XVII век, запазени са древни дворове, древни предмети от туркменската култура, а комплексът е ограден със стена.

 

На мен комплекса ми се видя пълна бутафория, като най-хубавото нещо там бяха ... камилите:

 

 

 

Беше време да се връщаме в Хива, а по пътя спряхме на това интересно място:

 

 

Шофьорът ни искаше да си купи прясна риба, та ето това беше мястото. Човекът е уловил риба и я държи в естествена среда, затворена в тази мрежа, а купувачите получават винаги прясна риба.

 

Това бяха нещата, които видяхме в Хива и околностите.

Беше вече време да поемем към летището:

 

 

Следва...

 

[домосед]

преди 5 часа, Mary каза:

От всички нас само домосед се разходи из гробището и ... се върна с половин пъпеш. Историята с придобиването му е интересна и @домосед може да я разкаже.

 

 

Дадоха ни го едни хора за … бих казал за бог да прости, но на ... жив човек. Попаднах на нещо като помен, но преди смъртта. Няколко мъже си бяха разстлали софра с пилаф и пъпеш на сянка край в гробовете в очакване на смъртта на възрастна жена, близка роднина. Такъв бил обичаят.

 

(Пъпешът беше божествен. Изядохме го на варосан бордюр, точно до едно ланско животинско лайно 😀)

[Mary]

Време е да продължа с разказа, че и да засиля малко темпото.

От Ургенч, летяхме до Бухара вечерта и ето ни вече по тъмно на летище Бухара.

 

 

Тук такситата са малко извън погледа, като излезеш от летището. Понеже и беше тъмно доста се почудихме сега накъде - навън няма никой, тъмнина и никакви коли ... Обаче и таксиджиите са при същото положение - навън и не се виждат от пътниците, затова като кацне самолета почват да викат силно - такси, такси и по гласа се ориентираш, че все пак не си в тъмницата на края на света, а просто района пред летището е разчистен.

Взехме такси и се отправихме към хотела: Ayub Boutique Hotel - съвсем близо е до централната част, а собственикът е изключително внимателен, обгрижва си гостите и се старае по всякакъв начин да им бъди полезен. Резервирали бяхме през Бекинг, но той ни каза, че ще даде и по-ниски цени, когато не минава през сайт с комисионна. Не знам дали има сайт, но има Фейсбук страница и ако сте заинтересовани - пишете му. Ще останете много доволни от прекрасното обслужване. 

Пристигайки късно, някои се отправихме направо към леглата, а други спретнаха една късна вечеря.

 

Много забележителности бях отбелязала на картата:

Great Minaret of the Kalon; Mir-i Arab Madrasah; Ismail Samanid Mausoleum; Chor-Minor; Lyab-i-Hauz; Poi Kalyan Mosque; Palace of Moon-like Stars (Sitorai-Mokhi-Khosa); Ark of Bukhara; Moschea Bolo-khauz; Bakhautdin Naqsband Mausoleum; Nodir Devon Begi Madrasasi; Chor-Bakr necropolis; Trading Domes; Monument to Hodja Nasreddin; Zindan; Ulugbek Madrasah; Fayzulla Khujayev House; Kosh Madrasah; Maghak-i 'Attari Mosque; Memorial Complex of Imam Al Bukhari; Water Tower Shukhova; Kukeltash Madrasah

 

Със сигурност не посетихме всички, но това, което видяхме беше повече от достатъчно.

Бухара е един от градовете по легендарния Път на коприната, но за разлика от своите съседи, той е избягнал разрастването си в модерен град (като Самарканд), както и свръхконсервирането дотам, че животът да бъде напълно изцеден от него (както е в Хива).

Лично аз Бухара го определям на нещо следно между Хива и Самарканд. Центърът му е компактен и се обикаля лесно.

Още с първия поглед попадаш на Замъка, който ние не посетихме(снимка по-натам), а приближавайки се към най-известната част на града, погледът ти пробягва по красотата и оставаш запленен от тези построени преди толкова много години неща в пясъчен цвят и украсени с това приказно синьо!

 

И вече сме на площада пред Минарето Калян - известно е още като Минарето на смъртта. В средните векове престъпниците са били хвърляни от него. Сега е само декоративно. Завършено е през 1127г. и е високо 46,5м.  Архитект се явява Уста Бако, който е погребан не далеч от минарето - казвали следното: " Ако минарето падне, нека падне върху главата на строителя му!" 

 

 

Минарето е част от комплекса Po-i-Kalyan - ислямски религиозен център, завършен през 1514г. Покривът му е конструиран във вид на 288 кубета, поддържани от 288 колони.

 

 

Част от този комплекс е и Джамията Калян - втората по големина в Узбекистан - може да побере 12 000 човека за молитва.

 

 

Друга част от комплекса е Медресе Мири-Араб - построен е със средства от Убайдула хан, получени от продажбата на военни трофеи и пленени перси. Това е най-голямата религиозна образователна институция в града.

 

 

Продължихме към един от многото базари в този град. Буквално навсякъде нещо се продава - на пазара, на улицата, в джамията, в медресето - търговията е на всяка крачка.

 

 

И някои продавачи си ги бива!

 

 

Неусетно попаднахме пред две много красиви сгради: Madrasa Mirzo Ulughbeg и Abdulaziz Khan Madrassah -През 1417г. един от внуците на монголския завоевател Тамерлан – Улугбек основал в Бухара първото медресе, в което се преподавали всички познати до момента науки. Сградата има много по-сложна архитектура от тази на повечето медресета и се счита за една от най-красивите и живописни:

 

 

 

В първото, така представено като най-живописното медресе, освен многото сергии за продажа на какво ли не, имаше и голям двор, но и той не беше впечатляващ. Доста от сградите тук все още са натурално остарели и не са минали през ремонт, който да излъска старата слава:

 

 

 

Във второто имаше такса за вход и решихме първо да пием по нещо и после да разгледаме, но ... така се унесохме в кафенето насреща, че забравихме да влезем в това медресе. Тук седнахме - има тераса с чуден изглед.

 

 

И невероятен чай!

 

 

Имало някакви стенописи в Медресето на Абдулазиз хан и още нещо, което вече забравих, но гледката от кафенето няма да я забравя:

 

 

 

Малко шумно беше в част от времето, че заедно с нас се появиха голяма организирана група от Турция и беха доста шумни и снимащи се непрекъснато, но след тях се насладихме на тишината, гледката и размисли за едно далечно минало, когато са се появили тези красиви сгради и какъв разцвет е имал град Бухара.

Колкото и да не ни се ставаше, беше време да потърсим още една от забележителностите, която попада малко извън центъра, а по пътя до там видяхме и как живеят обикновените хора, какви са къщите им, колите им и ... бившето препитание на някои:

 

 

Колко ли пък ще да е бърз този ремонт, гледайки входа?!

И ... любовта на Ладите:

 

 

Неусетно стигнахме до целта ни -  Chor Minor. Училището на Халиф Ниязкул, по-известно с другото си име - Четирите минарета.

 

 

Основната сграда с кули е джамия. Въпреки необичайния си външен дизайн, джамията има доста обикновен интериор. Той служи за ежедневни петкратни молитви, но в момента не съм сигурна, че може да се използва по това предназначение, предвид наличието само на сергии вътре.

В четирите ъгъла на сградата на джамията има четири кули, наподобяващи минарета по форма, поради което целият комплекс се нарича Чор минор (Четири минарета). На втория етаж и в кулите е имало помощни помещения се смята, че някога е имало обширна библиотека.
Всяка от четирите кули има различна форма. Съществува мнение, че декоративните елементи на тези кули отразяват религиозното и философско разбиране на четирите световни религии. Поне човек може лесно да види в някои елементи нещо, наподобяващо кръст, християнска риба и будистки молитвени колела.

Има площадка на покрива, на която може да се качите - взимат някаква такса за нея, но по мненията, които прочетохме, решихме да пропуснам качването за сметка на една бира с гледка! 

 

         

 

Бухара е бил дълго време и център на магическото учение на майсторите суфи. Най-популярният сред тях бил Баховудин Накшбанд, а най-талантливият му ученик - всеизвестният хитрец Настрадин Ходжа, чийто образ е пресъздаден в много приказки. Към паметника на този известен човек се насочихме и ние.

По пътя отново виждахме красиви сгради, без навалица около тях, без туристи и без никаква реклама...

Неусетно се озовахме на голям площад, който беше много оживен, явно е доста попуярно място за среща, хапване, кафенце и снимка пред ... Настрадин Ходжа! И ние се снимахме, разбира се.

 

 

Вече бяхме много гладни и решихме да хапнем нещо леко, като се приближихме към хотела и седнахме в заведение с гледка към замъка, а домосед се втурна към ето тази кула, за да направи снимки отвисоко на замъка. На него се дължи и следващата снимка!

 

 

Хапнахме ето това:

 

         

 

И се върнахме отново към главния площат в търсене на място за снимане на залеза. Такова място там няма, но пробвахме от едно кафене и от самия площад.

В посока към залязващото слънце имаше само някакви безинтересни сгради, затова снимахме отново прекрасните сгради на площада.

 

 

 

 

И бързо стана тъмно, докато си правихме снимки във всякакви пози и позиции.

 

 

Собственикът на хотела ни беше препоръчал едно заведение и решихме да го пробваме, но беше доста отдалечен, а в тъмните, тесни и прашни улици не беше много приятно да се ходи.

Заведението не беше лошо, както и яденето в него, но май на си струваше дългия път до него.

Ето и какво ядохме:

 

         

 

         

 

На първата снимка са показани салатите и предястията, от които можеш да си избереш.

Взехме си такси навръщане до хотела и след дългия и наситен с красота ден, се строполихме по леглата.

 

Следва...

 

[Mary]

Следващият ден беше разделен на две - преди обед посещение на близки до хотела ни забележителности, а след това се уговорихме със собственика на хотела да ни разходи на едно място извън града, да обядваме и после да ни остави на гарата.

 

Тръгнахме към Мавзолей Саманидов, като първо спряхме поглед на Chashma-Ayub Mausoleum.

Името му означава кладенецът на Йов. Според легенда, преди много години в Бухара имало незапомнена суша, придружена с пустинни ветрове и народът вече изнемогвам. По тези земи минал Йов (Аюб),  който ударил земята с тоягата си и на това място се появил извор. Твърди се, че и до сега този извор е тук, като водата му е лековита. Много поклонници идват тук, за да пият от водата, която продължава да тече.
Мавзолеят е построен през 12 век по време на управлението на Караханидите. Два века по-късно Тамерлан довел майстори майстори от Хорезм и им наредил да разширят сградата. През 14 - 19 век сградата е реконструирана няколко пъти.
В мавзолея има няколко гроба. Най-ранният от тях е на известния богослов и автор на исторически трактати Хаджи Хафиз Гуньори. Погребан е там през 1022г.
Днес в мавзолея се помещават музей на водата и изложба на килими.

 

 

Щракнахме по едно хото и на Мемориалния комплекс на имам Ал-Бухари:

 

 

След това се отправихме към Ismail Samani Mausoleum.

 

 

Изграден е на мястото на древното гробище и това е един от най-старите архитектурни паметници на Бухара - мавзолеят на саманидите. Смята се, че е построен в края на X век. Исмаил Самани е основателят на династията Саманид (династията царува от 875 до 999 г.). Има доказателства, че той го е построил за баща си Ахмад ибн ал Асад. По-късно обаче мавзолеят се превръща в семейна гробница,  някои учени твърдят, че в него е погребан самият Исмаил Самани, както и внукът му.

Освен с красотата си, мавзолеят е известен с това, че е най-старият паметник на ислямската архитектура в цяла Централна Азия. Мавзолеят на саманидите има покрита структура, която е забранена от исляма. Може да се нарече първи и последен мавзолей от този тип в историята на Исляма. Вероятно е построен по подобие на зороастрийските храмове на огъня, тъй като сградата съчетава почти всички техни традиции, което става забележимо при подробно вглеждане в  декора.

Стените на мавзолея са облицовани с къдрава тухлена зидария, с редуващи се хоризонтални и вертикални колони от тухли. Благодарение на умелия модел, в различни часове на деня мавзолеят изглежда различно. Ние имахме възможността само веднъж в деня да го видим, но пак си беше много красив.
 

 

 

И тук виждате, че няма празно откъм търговия.Даже на гробницата са подредени книги за продаване... 

 

След това през парка се отправихме към последната набелязана за посещение забележителност, а по пътя видяхме още две красиви сгради, които са абсолютно не туристически, запазени, без всякакви ремонти и подобрения, абсолютно натурални и красиви и ... без нито един човек в тях...

Комплексът Qo'sh Madrasa.

Състои се от две медресета(на Абдул хан и на Модари хан - майката на Абдул хан), разположени на една ос и с входове един срещу друг. Само на едното (Медресето на Абдула хан) входа беше отворен и надникнахме вътре.

 

 

 

 

И ето ни вече пред Bolo Hauz Mosque. Навремето тук е имало цял комплекс от различни сгради, но сега е останала само джамията.

Сградата на джамията има елегантен и луксозен вид, защото е построена за молитвите на владетеля. Джамията има 20 колони, които държат тавана. Самите колони са изработени от дърво и украсени със сложна резба.

Хората наричат Боло Хаус се наричат „джамията с четиридесет стълба“, но не защото грешат в изчисленията, а заради отражението в бистрите води на резервоара на тези двадесет колони. Боло хауз означава "Детско езеро". Езерото, което е било тук отдавна е пресушено.

Сградата съществува повече от три века, но джамията продължава да функционира и вярващите идват тук ежедневно да се молят.

Освен колоните, богато са украсени и таваните на външната - дървената част.

 

 

 

В близост до сградата на джамията има минаре, изградено малко по-късно от самата джамия. Има и нещо интересно за минарето: дълго време  е било леко наклонено и е продължавало да се навежда. Тази гледка е напомняла на кулата в Пиза, но по време на последната реконструкция, която е извършена неотдавна, минарето е напълно укрепено и сега стои изправено.

 

 

 

Прибрахме се в хотела, собственика ни качи в колата и ни заведе на това интересно място - Sitori-i-Mokhi Khosa palace. Каква цена ни е взел - не помня, но не беше скъпо. Намира се на около 4 км. северно от Бухара и до не толкова отдавна е бил крайградска резиденция на бухарските емирства.

 

 

Нещо интересно, което прочетох: За разлика от останалата част на Бухара, в двореца цари съвсем различен микроклимат: дори и в най-горещия ден на практика няма топлина. Този ефект е постигат благодарение на древния метод за избор на места за изграждане на важни конструкции. Измрели трупове от овце са били докарани до планираната строителна площадка и оставени за известно време. На мястото, където трупът е изчезнал последно, което означава, че е било най-хладно,  са построили сградите.

Основата на двореца е положена по нареждане на Емир Ахадхан в края на XIX век. С времето и други владетели са доизграждали целия комплекс.

Бухарските майстори, които са построили двореца, са били обучавани в Русия, поради което сградите са някаква смесица от източен и западен  архитектурен стил.

Няколко сгради има на територията на комплекса, ка то всички те са много изящни, с много огледала, дърворезба, стенописи. Различно е от всичко видяно и си заслужава да се види. Ето и няколко снимки от там:

 

 

 

Разбира се, както и по всички други туристически обекти, търговията процъфтява и тук:

 

 

 

Но все пак красотата надделява:

 

 

         

 

 

 

 

 

Разгледахме всичко, поснимахме и макар да сме виждали и на други места подобна архитектура, пак ни впечатли, но не може да се сравнява с типичните узбекистански дворци и училища.

 

Мисля, че най-известното ястие в Узбекистан е плов. За наше съжаление където и да питахме, когато ядяхме, все не случвахме да има плов, та нашия водач ни заведе в според него, най-доброто място да се яде плов. То и друго май не се предлагаше в заведението. Ето го и него:

 

 

 

Беше супер вкусно, но и големи порции та нямаше изяждане!

 

         

 

В основата си плов е ядсие с ориз и месо, но може да се добавят различни неща - в показаната порция е добавен нещо като салам от май беше конско месо и пъдпъдъчи яйца. В ориза има и стафиди, та се получава един много приятен привкус на сладко.

 

Време беше да се отправим към гарата - билети си купихме почти в момента на пускането им за продажба, защото пъсле свършват.

По път за гарата спряхме само за снимки на зимния дворец на Емира.

 

 

И продължихме към гарата.

 

 

В зависимост от това как точно сте си разпечатали билета може да има нужда да се завери/преиздаде на гише до гарата. Не отнема време и още повече чужденци ги обслужват с предимство и бързо. Аз лично бях от тези, на които трябваше да се завери билета.

Багажът се проверява на скенер.

На гарата има някакъв Вип салон, който не ползвахме - тъкмо се бяхме добре наяли с чудния плов, та даже и не надникнахме какво точно има в този салон.

Има място за зареждане на телефони и достатъчно седалки за сядане докато изчакваме влака.

А влакът - чуден! Кой да повярва, че в европейска България скорости влакове няма, но в азиатски Узбекистан не само има, но и са доста добри.

 

 

Вдигаше скорост до 230км., но аз заснех само по-ниската скорост от 22км. в час...

 

 

Бързо, бързо пристигнахме в Самарканд

 

 

Следва...

 

[Mary]

И вече сме в Самарканд - най-посещавания от туристи град, най-сниманите забележителности, най-много неща за разглеждане и на най-големи разстояния от посетените вече градове.

Взехме случайно такси от гарата до хотела ни. Интересно е, че по карта рядко се ориентират и като не знаят къде е хотела или друга забележителност, започват да се питат едни други. Цена на таксито не помня, но както казах в Узбекистан всичко беше евтино.

Хотелът ни беше близо до центъра, но да ходиш пеша отнемаше време и в повечето случаи се движехме с такси.

Пристигайки в късния следобед, метнахме багажа и тръгнахме веднага към най-близката забележителност - Gur-e Amir Сomplex - Гур Емир - „гробница на господаря“.

 

 

Смята се, че тази древна гробница се е превърнала в прототип за такива чудеса на света като мавзолеят Тадж Махал.

 

 

Изграждането на този, вероятно, най-великият мавзолей на цяла Централна Азия започва през 1403 г. по молба на могъщия владетел Тамерлан. Сградата на мавзолея на Гур Емир е отличен пример за централноазиатския архитектурен стил, много характерен за началото на XV век. Интериорът на мавзолея е поразителен в своето великолепие.

 

 

 

Гофрираният купол на мавзолея, направен във формата на лук и боядисан в пронизващо синьо с бели петна и гнезда, привлича вниманието. Външната страна на купола на Гур Емир има 64 ръба, което е равно на броя на годините, през които пророк Мохамед е живял земен живот. Има само още едни такъв купол - построен е доста по-късно през 1913г. в Санкт Петербург, копирайки купола на Гур Емир.

 

Вътре освен гробницата на Амир Тимур има и други членове на фамилията.

 

 

 

По време на управлението на внука на Тимур Улугбек, над погребението на Тамерлан е монтирана нефритова плоча, донесена от Моголистан.
Смята се, че този камък някога е бил престолът на Кабех Хан, потомък на известния Чингис хан.

Надгробният камък на Амир Тимур се отличава и със зловещ предупредителен надпис: „Всеки, който наруши спокойствието ми в този живот или в следващия, ще бъде подложен на страдания и загине.“ Много легенди се носят за този камък. Една от тях запомних - през 1941г. е взето решение да се отвори саркофага и да се направи изследване на Амир Тимур - това се случва на 19-ти юни, а само няколко дни по-късно Хитлер напада Съветския съюз, част от който е и Узбекистанската република. И затова някои твърдят, че археолозите са освободили злия дух на войната, който е погребан в мавзолея на Гур Емир.

Разбира се, това е само легенда и то не единствената...

Въпреки, че бяхме в края на работното време на мавзолея, имаше групи местни, които го посещават. За съжаление беше затворена същинската гробница, която се намира под официалната такава. Имахме намерение да дойдем в някой от следващите дни, че билетът беше за 72 часа, но ... не ни стигна времето.

Последен поглед към тази красива постройка:

 

 

От там пеша се отправихме за вечерен поглед към най-известния площад в Самарканд - Регистан. Беше късно за влизане и само направихме снимки:

 

 

 

 

След това седнахме да вечерям в някакво ресторнтче наблизо, но или съм била твърде гладна, или храната не ме е впечатлила, че снимки няма - освен на една бира.

От там с такси се прибрахме в хотела.

На сутринта закуска и с такси към Observatory of Ulugbek Samarkand - Обсерваторията на Улугбек.

 

 

На 22 март 1394 г. се ражда Мохамед Тарагай, по-известен като Улугбек („Улуг” - великият, „Бек” - владетелят), който е внук на известният Амир Тимур - Тамерлан. От ранна детска възраст той проявява интерес към точните науки, а за развитието на интересуте ми са ангажирани най-добрите учители по онова време. При едно от пътуванията с дядо си до Султания, Улугбек вижда нещо, което изключително много го впечатлява - обсерватория, която е построена от азербайджанския учен Насир ал Дин Туй. Може би точно в този момент съвсем малкият Улугбек се сдобива с мечта да създаде своя обсерватория. Когато става владетел, той започва да реализира мечтата си през 1420г. Построява интересна сграда, която е повече плод на астрономите, а не на архитектите. Той прекарва повече време в обсерваторията, а не като изпълнява държавните дела.

 

 

Въпреки факта, че Улугбек е бил хуманен владетел и изключителен учен, някои са смятали, че Улугбек отделя твърде много време на науката. През 1449 г. в резултат на коварната конспирация Улугбек е убит. Въпреки това трагично събитие, обсерваторията продължи да съществува през следващите 20 години, но после е започнало преследването на учените, като един от тях забягва чак в Истанбул, където е довършил изследванията и е публикувал труда от Обсерваторията на Улугбек, като те остават уникални за доста дълго време. В Европа такива изследвания са били направени едва през 17-ти век.

Сега от първоначалната обсерватория е останала само част от грандиозния инструмент на обсерваторията Улугбек с радиус 40, 2 м - секстант, ориентиран от север на юг. На него са били направени измервания за височината на небесните тела над хоризонта.

 

 

 

Близо до мястото, където някога се е намирала величествената обсерватория, през 1964 г. е построен музей на името на Улугбек. Той съдържа снимки от разкопките, стенописи, които ни предават моментите от живота на Улугбек, както и някои инструменти за наблюдение и откъси от известните „Астрономически таблици“. Доста по-късно е добавен и паментик на самия Улугбек.

 

 

Хубаво е, който реши да посети този музей, да се запознае преди това с част от историята и заниманията на Улегбек, за да може пълноценно да разгледа и види за какъв изумителен за времето си труд става дума.

 

После пеша се отправихме към Mavzoley Svyatogo Daniila - Гробницата на Ходжа Данияр, както го наричат мюсюлманите, или библейският пророк Даниил - както го наричат християните, или Даниил - според евреите.

 

 

И до днес има дебати дали и как точно се е озовало тяото на Даниил там, но всеки отива да види това чудо, предвид, че в напреднала възраст Даниил се преместил в град Суза, където благословено завършил своето светско пътешествие и бил погребан в гробницата на кралете. Има вярване, че духът на Даниил защитава града от всички беди и носи просперитет.

Легенда гласи, че по време на поредния си поход в Мала Азия, Тамерлан не успял да завладее Суза. Теолозите му казали, че градът е защитен от светите мощи на пророк Даниил. Тогава подписали споразумение, че ще остави града непревзет в замяна на това, че позволява дясната ръка на светеца да бъде отведена от Амир Тимар у дома. Преданието гласи, че конят(а в друга легенда камилата), който носел реликвата, спрял на мястото сякаш се вкаменил и никой не можел да го премести от там и когато ударил с копито си, се случило чудо: на това място избликнал лечебен извор. Така е било решено мощите на Даниил да бъдат погребани точно тук, до река Сиаб. За водата в подножието на гробницата се смята, че е лекува не само тялото, но и душата, затова всички първо минават през извора и после отиват до гробницата.

 

         

 

Това разбира се е само легенда. Няма достоверни данни как мощите са стигнали до тук.

Много истории са свързани и с дължината на гроба. Служителите на мавзолея многократно са възстановявали гробницата, аргументирайки се, че в особено проспериращи години костите на светеца растат. Така към днешна дата дължината на гроба е достигнала 18 метра. Казват, че ръката на Даниел ще расте, докато цялата планета не бъде обезопасена с нея и тогава раят ще дойде на Земята.

 

 

 

 

Къде е истината и къде е легендата аз не се наемам да кажа, но наистина впечатляваща дължина има гробницата. Дали има вътре мощи на светец Даниил, или само пепел от гроба му, пак не знам, но мястото е много зареждащо - някакви тишина и безвремие има наоколо...

Предвид, че по света има още поне четири гробници, за които се твърди, че в тях е положен Даниил, то явно легендите са повече от истините!

По някаква случайност тук мога да се изкажа за цената за вход - 15 000 сом.

 

И продължихме пеша в този не много впечатляващ район на Самарканд.

Минахме покрай Afrasiyab Museum, който не предизвика интереса ни, затова го пропуснахме, а само напарвихме снимка с композицията с камили в близост до него:

 

 

След това минахме пред едно еврийско гробище - нямахме специална цел да минаваме през него, но така и така пътят ни беше такъв, погледнахме го и него:

 

 

Стана по-дълго от планираното, затова спирам до тук.

Следва...

 

[Alexander]

За какви пари се счита, че е евино да се стигне до тази държава?

Предполагам, че най-евтините варианти са от Истанбул

[Mary]

преди 33 минути , Alexander каза:

За какви пари се счита, че е евино да се стигне до тази държава?

Предполагам, че най-евтините варианти са от Истанбул

Ние летяхме от Истанбул за около 700лв. с Air Astana, но това си беше наш избор и включваше ден в Казахстан.

Може и да има по-евтини варианти.

Всъщност полетът е единственото скъпо нещо там. Всичко останало беше сравнително евтино.

Редактирано 28 декември, 2019 от Mary

[epetkov]

преди 2 часа, Alexander каза:

че най-евтините варианти са от Истанбул

 

преди 2 часа, Mary каза:

от Истанбул за около 700лв. с Air Astana

Вярно е, че най-евтините варианти са от Истанбул, но най-евтиният  вариант да се стигне до Узбекистан е да се лети до южния казахстански град Шимкент.  За април има двупосочен Истанбул-Шимкент за 530 лева с вкл. багаж. От Шимкент до Ташкент транспортът е много евтин. Бях писал за този вариант преди време във форума, но не се сещам в коя  тема. 

[Ивайла]

С кои авиолинии?

[epetkov]

Със SCAT Airlines

[Mary]

Продължавам със следващата ни спирка - Shah-i-Zinda Ensemble.

 

 

Комплексът Шахи Зинда е бил най-големият духовен и религиозен център в Централна Азия, като поклонничеството в него  можело да замени хадж до Мека. Целият комплекс има особена историческа стойност, следователно той заема заслуженото си място не само сред ярките забележителности на Самарканд, но и в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Доскоро се е смятало, че първият мавзолей е построен през XIV век, но резултатите от разкопките предполагат, че първите сгради в Шахи Зинда датират от XI-XII век.

Комплексът включва много сгради и мавзолеи. На мен повечето имена и досега са ми непознати, затова няма да се спирам подробно на историята на хората, в чиято чест са построени, само ще кажа, че тук има мавзолей на голям религиозен водач, на една от сестрите на Амир Тимур, на велик учен, последовател на Улугбек  и други. Можете да видите схемата на комплекса и да прочетете подробности за всички мавзолеи:

 

 

         

 

За мен ще остане удоволствието да ви покажа малко снимки на всичката красота, която и събрана тук.

От изящните тавани:

 

 

 

През невероятно украсените порти:

 

         

 

Красиви куполи:

 

 

 

 

И още много и много красоти във всяка сграда:

 

 

 

         

 

Тук спокойно можете да изкарате часове наред, особено, ако се интересувате и от историята на хората, заради които са прстроени всички тези мавзолеи.

Понеже мястото не е обширно, наличието на хора се усеща още по-силно.

Според мен това трябва да е задължителна спирка в обиколката на Самарканд. Цена 15 000 сом.

 

Отправяме поглед в посока към топ-забележителностите на Самарканд и поемаме отново по пътя пеша.

 

 

Вървейки по пътя поглеждаме на картата и набелязваме още нещо интересно в района - Hazrat Khizr Mosque - най-старата джамия в Самарканд.

 

 

Май е по-точно да се каже, че джамията, която сега се намира на това място и е построена през 1823г. лежи върху основите на най-старата джамия, която е била построена тук през 11 век. Разбира се и за тази джамия има различни легенди кога и защо точно тук се е появила - изобщо легендите ни съпътстваха непрекъснато и затова и пътуването ни беше като в приказките.

Точно срещу джамията има ... лечебен извор, разбира се. Всички, които идваха в джамията, първо минаваха през него, пиеха вода и чак тогава се отправяха вътре.

Най-старата джамия в Самарканд е кръстена на Khizr, Khizr е местен герой в няколко легенди. Много хора все още мечтаят да се срещнат с него, искрено вярвайки, че св. Хизър ще им донесе късмет. Образът на Хизър, дълбоко уважаван в мюсюлманския свят. Счита се за за покровител на пътешествениците.

И насред всичките тези легенди и старини се е настанил в средата на двора и мавзолея на ... Ислам Каримов:

 

 

Предупредиха ни, че мавзолея е забранен за снимане, ама сърце юнашко не трае, на фотнах страничната част, а не предната с охраната, която се вижда и на тази снимка.

Джамията е красива, има много хубави тавани и орнаменти. Вход ... познахте - 15 000 сом.

 

 

 

 

 

Разгледахме набързо и се спуснахме по стълбите надолу(джамията е на хълм разположена), като не пропуснахме да направим по още някоя снимка на тази стара джамия и в посока към централната част на града:

 

 

 

Пътят ни вървеше точно покрай пазара - Siab Bazaar, който решихме да поразгледаме, но първо беше ред да похапнем нещо. Може и да се сещате какво беше - самса, разбира се! Този път беше много вкусна, изпечена пред очите ни в газова пещ:

 

 

Доволно захлебили, се впуснахме в цветния и ароматен пазар.

Едно от най-интересните неща на пазара бяха тези бели смокини, които аз за съжаление не опитах, Диан каза, че са супер!

 

 

 

Много хора ги продават, наредили са ги плътно една до друга и върху или между тях има листа от смокините.

 

А наоколо още много интересни неща имаше. Доста хора пиеха този натурален сок от къпини(само предполагам, че не го опитахме), който сервираха в различни размери чашки - от съвсем мънички до доста големи:

 

 

И салатка имаше - ако искаш консервиране, ако искаш натурална:

 

            

 

 

Интересното местно сушено сирене:

 

 

И ... определих го като цедено кисело мляко в кофи:

 

 

Подправки, разбира се:

 

 

Тюбетейки - пъстри, шарени, красиви:

 

 

И какво ще е един пазар без на него да продават ... вълчи зъби?!

 

 

Следва...

 

[Mary]

След разнообразието на пазара, продължихме с историческите обекти.

Първо минахме през гробницата на Биби Ханъм - Bibi-Khanym Mausoleum.

 

 

Вход - 20000сом. Почти няма какво да се види вътре, та от нашата компания само аз влязох за да го потвърдя.

Красива е сградата, макар и малка на фона на останалите гробници.

 

         

 

Вътре самотно стоят трите саркофага - на Биби Ханъм, майка ѝ и една от прислужничките, която е имала статут почти на член от семейството.

 

 

Цялата обиколка, заедно с приказките със служителите отне 5-6 минути. Много разпалено разказваха за Биби Ханъм. Според тях, а и според повечето източници, това е била любимата съпруга на Амир Тимур. Аз веднага попитах, като е била любимата, защо е имало и други?! Причината била безплодието ѝ. Пак не ми стана ясно, ако само това е била причината и дори и само една друга жена е можело да допринесе за продължаване на родословието на Амир Тимур, защо е имал толкова много други жени. Според различни източници е имал 5-7 или дори 18 жени. Факт е обаче, че само за Биби Ханъм има останала много история от това време. Много, много интересен човек е бил този Амир Тимур! На който му е интересно, може да прочете подробности за някои от походите му. Уж е бил много миролюбив(според него си), а е завоювал невероятни победи, донасям е много плячкувани скъпоценности, използвал е различни хитрости в победите си. 

 

Срещу гробницата е разположена истински впечатляващата с размерите си джамия ... Биби Ханъм, разбира се!

Огромна е по размери. Била е много пищна, украсена със скъпоценности донесени след победа на Амир Тимур в Индия.

 

 

 

    

 

Интересна легенда има около тази джамия. Започната е да се строи от Амир Тимур, но кагота той както обикновено заминава на военен поход, за нейното строителство отговаряла Биби Ханъм.Легендата разказва, че архитектът, който я строял, безумно се влюбил в Биби, затова започнал да забавя все повече и повече строителството на джамията. Когато станало ясно, че Амир Тимур вече ще се завръща от 3-годишния си поход, Биби настояла архитектът бързо да завърши джамията. Той обаче поставил едно условия - да му позволи да я целуне. Тя от своя страна наредила на готвача си да боядиса няколко яйца в различен цвят и да ги донесе при архитекта. Биби му казала - "Погледни тези яйца. Отвън изглеждат различни, но когато ги счупиш, вътрешността е една и съща за всичките яйца! Избери си която искаш жена от двореца и тя ще бъде твоя." При което архитектът поискал две кани - едната пълна с вода, а втората с бяло вино и казал: "Погледни тези две кани - като изпия едната - нищо няма да усетя, но когато изпия другата, ще получа опиянение, също като с любовта..." 

Биби накрая се съгласила да я целуне, но от целувката на бузата останала следа(легендана има много разновидности, та в едно от всичките пише, че я целунал през възглавничка, но целувката била такава огнена, че прогорила възглавницата и така останала следата. В друга се казваше, че брадата му оставила следа на нежната кожа на Биби.) Когато Амир Тимур се върнал, бил силно впечатлен от построеното, но в същото време забелязал и следата от целувката. Последвало сещате се какво - архитектът намерил смъртта си и бил погребан в библиотеката на Амир Тимур, а след тази случка, наредил на жените да покриват главите си с воал, за да не се вижда красотата им.

Разбира се, всичко това е легенда, която вероятно няма нищо общо с истината, защото по времето на строителството на джамията Биби била около 60-годишна, но това не пречи легендите винаги да са интересни.

Според друга легенда, този комплекс е бил в честа на майката на Амир Тимур, но повечето хора искат да вярват в невероятната любов, затова и по-известна е легендата за любимата жена.

От бързането на строителството в края, най-главната порта станала доста неукрепена и в последствие е бутната и построена по-голяма.

 

В средата на двора има мраморна поставка донесена от Монголия. В нея е бил поставен еднометров коран, който е бил много ценен(в последствие заграбен от руснаците, а сега отново върнат в Узбекистан - намира се в Ташкент, където то видяхме, но за това по-късно). А друга легенда гласи, че когато безплодна жена пропълзява три пъти между деветте му крака ще се сдобие с дете. Стана ми странно как в джамията на безплодната Биби Ханъм има точно такова място, но и при нас има такива нарочени места.

 

 

 

Тази джамия представлява голям комплекс. Сега от целия комплекс можете да видите само пет оцелели сгради: портал, голямата джамия в задната част на двора, две малки джамии и минаре. Вижда се и сега, че е била нещо невероятно, но времето е дало своят отпечатък и има рушащи се места - чак страховито и заплашително изглеждат. Някъде е правен частичен ремонт, но на малко места.

 

     

 

 

      

 

Понеже в джамиите се влиза безплатно, но този комплекс сега е направен на музей. Плаща се вход - май тук беше 20 000 сом, като на входа се опитаха да ни излъжат, давайки ни стари билети. Билетите важат за 3 дни и са намерили начин да се възползват от дребни хитрости...

 

Следваше кратка спирка за нещо сладко, кафе или чай с гледка към Джамията Биби Ханъм, а в другата посока монумент на съвремието...

 

    

 

 

И накрая на този ден бяхме оставили черешката на тортата наречена Самарканд - забележителностите на площад Регистан(Registon), включващ три отделни сгради - Sherdor Madrasa, Ulu Bey Medresesi и Tillya-Kori Madrasah.

 

 

 

 

Това е най-сниманото място в Самарканд, има най-много посетители и беше най-скъпо в сравнение с останалите места, които посетихме в града.

Дали не е време да почна с легендите?!

Регистан буквално означава "място покрито с пясък". Названието на площада идва от 14-ти век, когато на него са се извършвали екзекуции. Целия площад е бил пясъчен за да попива кръвта надолу в пясъка и да не личи къде е била екзекуцията - рег - пясък, стан - място.

Освен за екзекуции площадът е бил използван и за оповестяване на всякакви кралски укази, които преди са били съобщавани с глашатаи.

Строежът на медресетата е по различно време. Първото е било това на Улугбек.

Всяка от трите сгради разкрива свой уникален декор - филигранни шарки, издълбани в камък, които украсяват стените и порталите. Сините куполи на медресето са направени от изпечена тухла, а отвън са облицовани с остъклени плочки, които светят ярко на слънцето, от каквато и страна да свети.

 

Имало обаче период, в който Регистан е бил запустял. От края на 17 век и особено през първата половина на 18 век градът преживява криза: столицата е пренесена в Бухара, а Големият път на коприната спира да минава през Самарканд. Медресетата в Регистан са празни. Според съвременници на това време дори е имало период, в който градът е бил почти напълно празен, а дивите животни са живели в медресетата.

В края на XVIII век Самарканд започва да оживява отново и животът отново започва да кипи в Регистан.

През 1875 г. площадът е изравнен и павиран, а Регистан, както и преди, станал център на града.

 

Ulugbek Madrasah

 

 

Главната фасада на медресето, обърната към площад Регистан, е подчертана от великолепен портал. Орнаментът е от издълбани мозайки, плочки от майолика, издълбан мрамор. Облицовката на сградата е украсена с калиграфски букви, които са направо съвършено художествено произведение.

 

Madhasa Sherdor („Resident of Lions“)

 

 

 

 

Наречено е така заради символа на властта в Самарканд, изобразен на портала - леопарди със слънцето на гърба и голям надпис, в който със специален арабски шрифт е написано „Господ Всемогъщ!“

Според една легенда, когато жителите на Самарканд завършили града, от планините слязал величествен леопард. Приближил се до градските стени и гордо, като царят на животните, започнал да обикаля всички сгради и градски стени. После отишъл отново в планината. Жителите на Самарканд разбрали, че царят на животните одобрил действията им и отсега нататък той станал защитник на града. Оттогава леопардът е символ на Самарканд.

Това медресе е построено последно, като е имало проблем със строитеството, срутили са са чести от построеното, заради големия и някак непрорционален строеж.

 

Tillya-Kori Madrasah

 

 

Медресето Тила-Кари („Украсено със злато“) започва да се строи през 1646 г., като е трябвало да затвори ансамбъла на площада от северната страна с основната си фасада, а джамията трябва да бъде разположена в самата сграда, така че студентите да могат да се молят, без да напускат медресето. Особено впечатляващо в медресето е рисуването на стените, както и богатата позлата на вътрешните стени на основната сграда на джамията.

 

 

Вътрешните дворове и на трите медресета също са много красиви:

 

 

 

Украсата е много богата и красива:

 

 

 

Целият комплекс се използва много често за фотосесии:

 

    

 

    

 

И ние бяхме там, и ние се снимахме доволно много, докато изчакваме залеза, който от това място не се вижда добре.

И последно добавям една снимка на площата при свечеряване:

 

 

Следва...

 

[Mary]

Продължавам със следващия ден.

Уговорихме си екскурзия с човек от хотела(вероятно собственика, на не се представи като такъв) до Шахрисабз, който се намира на 80 километра южно от Самарканд, зад планинския проход Тахта-Карача.

Пътят до там не е лош, гледките станаха по-различни от останалата част на страната - хълмисти.

 

 

 

 

Отвреме-навреме се срещаха и други участници в движението:

 

 

А по пътя имаше и постове за проверка - предвид, че се движим в посока към Афганистан, не е чудно. Докато шофьора каже, че не се снимат тези постове, вече бях наснимала един. Мисля, че нищо невиждано няма в снимката, та ето я и нея:

 

 

Някъде по средата на пътя има пазар, където продават интересни неща - много разновидности от тяхното сушено сирене, сушени плодове, билки, мед и др.

Спряхме и ние, пробвахме различни неща, купихме си и по нещо.

 

 

 

Скоро стигнахме и до нашата цел - Шахрисабз.

 

Шархисабз е на около 2700 години и е играл значителна роля в историята на региона на Централна Азия. Някога е бил столица на древната държава Согд, но тогава градът се е наричал Кеш, а славата му като център на културата, търговията и занаятите се разпространява далеч извън границите на държавата.

Днес е известен благодарение на Амир Тимур (Тамерлан), който е роден в близкото село Ходжа Илгар.

Shakhrisabz на персийски език означава "Зелен град".

В наши дни градът има запазени интересни архитектурни забележителности, а историческият център на града е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

 

Към днешна дата всички останали исторически сгради и руини са включени в огромен парк, който е доста приятен за разходка. А само допреди няколко години цялото това място е било обрасло с трева, сградите са се рушали и е било твърде неприятно за посещение. Дори са съветвали туристите да не си губят времето за разходка до Шахрисабз. Явно местната власт или държавата е положила доста усилия за да превърнат целия комплекс в едно наистина приятно място за разходка и разглеждане на величествените останки от миналото.

 

Ние влязохме в парка откъм Дворецът Ак-Сарай - Ak Saray Palace.

 

Дворецът Ак-Сарай е един от най-грандиозните паметници от епохата на Тимуридите от края на XIV - началото на XV в. Строежът е започнал под личното ръководство на Амир Тимур.

След като той вече е възстановил доста голям брой дворци и крепости в столицата Самарканд, пожелал да украси родния си град Шахрисабз с дворец, който все още не е бил виждан в цялата му империя. Той призова тук най-квалифицираните архитекти и занаятчии от цял свят. Огромен брой хора са участвали в строителството на този мащабен строителен проект.

В превод от узбекски „Ak-saray“ означава „светъл, величествен“, което е използвано като символ за безоблачното светло бъдеще на хората и държавата. 

Според  историческите източници, „белият дворец“ е построен в периода от 1380 до 1404 година. Строежът е завършен няколко месеца преди смъртта на Амир Тимур и реално той не е живял в него.

Дворецът Ак-Сарай е бил най-големият в Централна Азия. Състоял се е от голям брой сгради, включително луксозни стаи за настаняване на гости, ханове за пътешественици, многостепенни сенчести градини с басейни и фонтани за владетеля, които били изпъстрени с бели мраморни плочи,  така че дворовете на Ак-Сарай отразяват името му.

Всяка врата била украсена със злато и издълбани шарки. Фасадите на сградите били покрити с цветни плочки.

Дворът на целия комплекс е бил заграден от крепостна стена с бойни кули. Така дворецът е служил и като защитен замък.

Можете наистина да оцените мащаба на цялата структура, като си представите нейните размери. Според изследванията на съвременните археолози и учени, както и съдейки по писмените доказателства от онова време, само вътрешният преден двор е заемал площ над 30 000 квадратни метра, с ширина 120 м. и дължина 250 м., а височината на основния портал на централната част на замъка достигала 70 метра, като страничните кули  се извисявали на цели 80 метра! 

За съжаление не успях да намеря някаква схема или карта на комплекса, какъвто е бил.

Сага от него са останали само два пилона, които загатват за размерите.

 

 

 

По алеите в парка се разхождат много хора, а мястото било известно и като задължително за фотосесии с булки.

И ние присъствахме на една. Скромно да кажа, че голям интерес предизвика присъствието ни. Много мераклии за снимки с нас имаше.

Продължихме после по чистите алеи на парка към паметника на Амир Тимур.

 

 

 

 

Продължихме покрай две медресета - Чубин и Коба, където не сме влизали - дори не знам дали се влиза в тях.

 

 

 

И стигнахме до Dorus Saodat complex.

Комплексът е построен в памет на починалия двадесет годишен син на Амир Тимур - Джахонгир, когото е подготвял да го наследи, защото е бил изключително умен, показвал е висота не само в ученията, но и на бойното поле.  

Комплексът се нарича Доруса-Саодат („Dorussaodat“), означава „хранилище на властта“ („място на властта и силата“).

Не можахме да влезем вътре, защото случихме точно времето за молитва и беше пълно с молещи се хора.

 

 

Този мемориал е създаден не само за принц Джахонгир, по-късно става фамилната гробница на Тимурид династия. Впоследствие там е положен още един от синовете му - двадесет и девет годишния Умаршейх. Направена е и гробница за самия Амир Тимур, но реално тя е празна и той е погребан в Самарканд.

Гробницата му е случайно открита през 40-те години на този век.

 

      

 

И в края на комплекса(или в началото му в зависимост от коя страна влизаш) се напира Dor ut-TILOVAT - Мемориален комплекс Дорут-Тиловат.

За него се плаща вход.

 

 

Името му в превод означава „Място на размисъл“ и датира от края на XIV - началото на XV век.

Една част от този комплекс е била медресе(училище), където по-късно е донесена пепелта от тялото на Емир Тарагай, бащата на Амир Темур, така медресето е превърнато в мавзолей.

Ансамбълът е напълно завършен още по времето на внука на Темур, световноизвестния учен-астроном Мирзо Улугбек. През 1435 г. той издига тук джамията Кок-Гумбаз („Синият купол“) на мястото на по-стара сграда.

 

 

Вътре по-голямата част от комплекса е реставрирана и показва колко красиво изрисувани са били стените и таваните:

 

      

 

      

 

Куполита са с типичния и впечатряващ син цвят:

 

      

 

Излезнахме в края на комплекса. Виждате на снимката, че има бусчета за транспорт. Това е, защото си оставяш колата в единия край и да не ходиш втори път обратно през цялата дължина на компекса, а тя не е малка. Ние не сме ги ползвали, защото шофьора ни остави в еидния край и ни чакаше в другия.

 

 

Този комплекс ще запомня със следния надпис в една от сградите: "Ако се съмнявате в нашето величие, погледнете нашите сгради."

Това е истината - от миналото основно впечатляват сградите, а в Узбекистан има доста какво да ни впечатли!
 

Отсреща има няколко магазинчета, където станахме основната атракция. Явно чужденци не се мотаят много наоколо, още повече по къси панталони и пиещи бира.

Направихме още една спирка в Шахрисабз в търсене на сомса. Намерихме на нещо като пазар, но не бяха впечатляващи като вкус.

 

 

Заситили глада си поехме отново към Самарканд. Там слезнахме на площад Регистан за да се насладим за последен път на чудните сгради там.

Хврълихме поглед към залеза:

 

 

Погледахме площада по тъмно

 

 

И да съжаление пропуснахме да видим лазерния спектакъл, който се подготвяше там.

Вечеряхме в ресторант близо до хотела:

 

 

      

 

И се прибрахме, че рано-рано ни чакаше полет до Ташкент.

 

Следва...

[Mary]

Сутринта още по тъмно с такси отидохме на летището.

 

 

Още не бяха отворили чекирането, а ориентацията къде точно ще се случи беше с табелки написани на хартия.

 

 

Летището не е голямо, но неприятното е като дойдат организираните групи с автобусите и става направо задръстване на гишенцето за чекиране.

За наш късмет ги изпреварихме с малко.

 

Кратък полет и вече сме в Ташкент, където вече посрещнахме изгрева.

 

 

Бяха ни останали още интересни неща за разглеждане, но се спряхме на две сравнително близо едно до друго.

 

Първо отидохме на Chorsu Market - Чорсу бозор,където търговията кипеше въпреки ранния час.

 

 

В тази доста голяма сграда са разположени много щандове, на които продават месо, млечни продукти, туршии и разни други неща, за някои от които се чудехме какво е.

 

 

 

 

 

Отвън има и открита част, на която продават всякакви продукти, включително насипни ориз, боб, грах, билки и т.н.

 

 

Разбира се не липсват и закуски. Няколко вида от така познатата ни вече сомса ни изкушиха с аромата си:

 

 

Недоспали, уморени вече от толкова дни обикаляне, попретупахме останалите части на базара и решихме да поседнем и да хапнем в близкия парк. Гледаме на картата и тръгваме. Стигаме до задната част, където парк има, ама и огромни железни порти, които са заключени... Решихме, че просто е затворен този вход и тръгнахме да обиколим, но стигайки до централния вход се изненадахме, че и там е затворено, а се виждаха и разни изкопни машини и друга техника - явно е в ремонт парка.

Почти на входа видяхме едно заведение, в което се мяркаха сервитьори и се вмъкнахме в него. Оказа се, че на другия ден ще е откриването му, но ни оставиха да седнем там.

Двама от нас искаха да видят и втората забелeжителност в района, а трябваше да намерим обменно бюро, че вече почти нямахме и пари.

 

По пътя ни направи впечатление огромен строеж. Оказа се, че това ще е Център на ислямската цивилизация:

 

 

И ето какво се очаква да стане:

 

 

Разположен е на територията на цял комплекс религиозни сгради - Комплекс Хазрет Имам(Hazrati Imam complex).

 

 

 

Комплексът дължи името си на от първите и най-почитани имами на Ташкент - Абубекр Мохамед Кафал Шаши, който бил много уважаван от хората и след смъртта му през 976 г. е  погребан в покрайнините на древен Ташкент и това място се превърнало в място за поклонничество на мюсюлманите.

През XVI век над погребението на имама е издигнат мавзолей и цялата част на града в близост до него започва да се нарича Хазрет Имам (Khast Imam - „Великият имам“).

Централната сграда на комплекса по онова време обаче се счита за медресето Барак Хан от XVI век. То включвало два мавзолея и библиотека, богата на ръкописи на източни автори. Сега в него са разположени различни творчески ателиета и магазини.

 

 

 

 

Строителство му е започнало през 16 век., но в резултат на честите земетресения, войни и просто под влияние на времето, много сгради на ансамбъла са малко или повече разрушени. През 2007 г. е извършена пълна реконструкция и сега всички сгради там са прекрасно поддържани.

 

Джамията Тила Шейх, построена през 1856-1857 г., също е част от комплекса Хазрет имам. Тази все още действаща джамия, чието име се превежда като „златен шейх”, според легендата пази златните коси на пророка Мохамед в стените си. Както през цялото време съм споменавала, Узбекистан е изпърстрен с различни легенди.

В джамията не можахме да влезем.

 

 

Интересът ни за посещение на този комплекс предизвика ето тази малка сграда на преден план, която е допълнително построена през 2007г.:

 

 

В нея се съхранява известната мюсюлманска реликва - Корана на халифа Осман или Османския Коран, написана през VII век и считан за първоначален източник на светата книга - т.е. първият Коран.

Според легендата халиф Осман е убит, когато чете тази книга, а капки от кръвта му остават върху нея, поради което книгата се смята за свещена и се пази зорко.

В продължение на няколко века Коранът на Осман е бил в съкровищата на халифите в Медина, Дамаск, Багдад и е дошъл в Централна Азия по време на управлението на Амир Тимур. Тук е мястото да спомена, че това е същият Коран, който е бил поставен в мраморния постамент в дфамията Биби Ханъм и под който са минавали пълзящи хората с молба да се сбъдне мечтата им да имат дете.

 

Когато централноазиатските земи са завладени от Руската империя, Коранът от Осман е пренесен в Санкт Петербург, където е бил преди революцията. През 1924 г. реликвата е върната в Узбекистан и дълго време се съхранява в музея на историята на народите на Узбекистан, след това в края на ХХ век. по инициатива на президента на Република Узбекистан Ислям Каримов е прехвърлен в Духовната администрация на мюсюлманите в Узбекистан. Сега си има собствена сграда с подходяща температура в нея и е свещено място, където хората все още продължават да се морят.

 

Ние бяхме дошли доста рано и не беше отворено все още. Почакахме известно време и когато отвори, срещу сумата от 15000 за билет на човек, влязохме първи. Принципно е забранено да се снима, но понеже все още и служители нямаше вътре, ние извадихме телефоните и направихме няколко снимки.

Явно на някоя от камерите ни съзряха какво вършим и веднага дойде човек да ни каже, че снимането е забранено. Но не ни накара да изтрием снимките.

 

 

В същата сграда са събрани огромен брой религиозни книги, сред които открихме и на Коран на български.

 

         

 

Започнаха да идват доста хора и ние се изнесохме набързо в търсене на банка, където да обменим малко пари.

Намерихме на картата такава, уж близо, ама доста повървяхме докато стигнем до нея. Успешно обменихме по малко пари и след това дружно се насочихме към летището. Този път мобилно чекиране изобщо не беше възможно, та се подредихме и ни дадоха нормални бордни карти, подпечатани един-два пъти в движение, разбира се.

 

 

С това обиколката ни в  Ташкент приключи. Има още какво да се види, но за времето, с което разполагахме, мисля, че видяхме основните неща.

 

Казваме "довиждане" на Ташкент и се отправяме към Казахстан:

 

 

За да има завършеност разказа ми, ще допълня и с денят изкаран в Астана(Нур Султан).

 

Следва...

 

[epetkov]

преди 2 часа, Mary каза:

Първо отидохме на Chorsu Market - Чорсу бозор

Гледайки  щандовете за  продажба на месо, си спомням за някои реновирани  хали в българските градове отпреди 20-25 години (не става въпрос за соц.годините). Тогава можеше да се продава месо без да има обособено място за течаща вода и без  канал за отпадни води на пода.  Сега вече у нас всичко  се прави по европейските изисквания.