дневник Япония - да посрещнеш сред първите Новата 2020.

[Дани Магелани]

Нещо да пропускам, което да купя или опитам?

[neuromancer]

Сок от захарна тръстика с един лимон става страхотна лимонада.

[Дани Магелани]

преди 1 час, neuromancer каза:

Сок от захарна тръстика с един лимон става страхотна лимонада.

Никъде не го открих този сок от захарна тръстика. Видях в нета машините, с които се прави. Но няма. Ще търся утре последно.

[Дани Магелани]

На 28.12.2019 г. в 9:10, Дани Магелани каза:

 

А туровете от и до летище струват малко повече от таксито.

Днес успях да взема сутрешния тур от показаните. Трябва да ме оставят на летището.

[Дани Магелани]

Така стана. Оставихме всички пътници на началната спирка и сега мен лично ме карат на летището. Как да не ги обича човек!

[Дани Магелани]

На 27.12.2019 г. в 21:11, Дани Магелани каза:

Окинава ми хареса много! Субтропически климат, средногодишна температура 23 градуса. Днес беше 18.

До 1972 е била под американско управление и окинавци са ходели в Япония с виза. Също десен волан и единствена валута - долар.

След като си изтърпяват наказанието за участието във Втората световна, преминават към Япония. И днес има американски части, но са малко.

В техен бивш район  сега е създадено Американско село, нещо като място за развлечения - храна, магазини, забавления, но и доста кич. Само там, обаче имаше коледна украса.

В Наха украсата или е семпла, или изобщо няма.

Днес взех организиран тур до:

1. Остров Kouri и мостът до него от почти 1960 м. Има окинавска история за Адам и Ева как са създали човеците точно тук.

2. Аквариум Churaumi, с манти и китови акули, един от най-големите в света. Организаторите на тура са предвидили малко време. Имаше още много за гледане( с допълнителни такси и отстъпка за притежателите на билет за аквариума) - тропически мечти - растителност и орхидеи, костенурки, делфини, етно селище, но нямаше време. Трябва си минимум половин ден.

3. Морски парк Бусена с подводна обсерватория, където си потопен в реалния свят в самото море. Цилиндрична кула надолу, като се слиза по стълби. Вижда се като в лодка с прозрачно дъно, беше си малко мътно, сигурно поради вълнението.

4. Американското селище, което можеше да се спести в полза на парка на аквариума.

И една магеланка е помолена да качи снимки, че от хотела не мога, а на нея по-рано и ги изстрелях през вайбър.

 

Продължавам нататък:

Вторият ден  беше ден за пазар и по лежерно разглеждане.

Вчера се натоварих доста с тези отдалечени паркинги от обектите. Никой не беше написал, че има дълго ходене и денивелация. И Jambotours и Expedia търпят критика. Да си напишат честно - съчетание на автобусен и пешеходен тур. Около 2-3 км в парка с аквариума и 3-4 В Бусена. Ако не бяхме с ограничено време и не бързахме, можеше и да е приятно. Но трябва и да видиш нещо, освен да вървиш. Не е сметнато добре времето, както вече казах. Новите ми стави бяха подложени на сериозно натоварване. За това и не взех втори целодневен тур от тях, каквото беше намерението ми.

Реших да отида сама до аутлета, който е последна локация на един от труповете. Щом водат туристи под строй, значи има защо. Е , няма! Почти нямаше японски браншове, каквото беше очакването ми. Сейко и Касио и още един за дрехи. Имаше строени торби-изненади , но за 1.01.2020. 

Купих нещо за снаха ми, много неща за внучката и се прибрах. Посетих и централен МОЛ срещу Префектурата. Изненадаха ме месни продукти, опаковани като подаръци в луксозни кутии. Интересни бяха и метлите. Такива са окачени над асансьора на хотела, така че приложението е ясно. Мислех да ходя до изгорелия замък, първоначалният повод за пътуването до тук, но едни млади японци ме разубедена. Нямало какво да се прави там.

Така завърши вторият ден.

 

[Дани Магелани]

1. Префектурата, пред която спират всички туристически автобуси и експресните от летището. На 3-4 минути е монорелсовия влак, на 6-7 автогарата, а на 2-3 мин е моят хотел. Препоръчвам го. Ще дам отделно информация за него.

2.Площадът на Префектурата. Всичко се върти там. От там започва най-известната търговска улица тук. Малко Азията ми е в повече на нея. Не е по японски стерилно, а по южноазиатски шумно, всеки нещо предлага.

 Моят хотел е на гърба на тази сграда от площада на Префектурата. Бялото връхче в средата.

3.МОЛ. Днес правеха сцена и стоварваха инструменти.

4.Елха на летището

5.  В МОЛ-а

1. Префектурата, пред която спират всички туристически автобуси и експресните от летището. На 3-4 минути е монорелсовия влак, на 6-7 автогарата, а на 2-3 мин е моят хотел. Препоръчвам го. Ще дам отделно информация за него.

2.Площадът на Префектурата. Всичко се върти там. От там започва най-известната търговска улица тук. Малко Азията ми е в повече на нея. Не е по японски стерилно, а по южноазиатски шумно, всеки нещо предлага.

 Моят хотел е на гърба на тази сграда от площада на Префектурата. Бялото връхче в средата.

3.МОЛ. Днес правеха сцена и стоварваха инструменти.

4.Елха на летището

5.  В МОЛ-а

[Дани Магелани]

Кокусандори , ако правилно произнасям името на търговската улица.

[Дани Магелани]

Аутлетът е от едноетажни сгради. Само една има 2 и там се връщат таксите. Такса фри са повечето магазини, но си ги вземат и после ходиш да ти ги връщат в този офис. За над 9000 йени покупки ми върнаха 700. Билета за автобуса до там и обратно е 940, 2х470. Сачваш се при шофьора и си теглиш от машинка номера на спирката, от която си се качил. На екрана гледаш сумата, която си натрупал към момента на слизане. Ако нямаш точни, шофьорът ти разменя и си взема нужното за билета.

Този екран горе

[Дани Магелани]

Няколко думи за хотела. Перфектна локация. Закуска на шведска маса, но азиатската храна не е моята. Опитах много неща и ги изхвърлих. Добре, че имаше кроасани, гофретки, чери домати и кремвиршчета, маргарин. От супите ми хареса мисо, но е бульон само. Сигурно слагат после нещо, но аз не съм. И фантастично кисело мляко. Харесаха ми и водораслите, гумени, но къде ще ядеш това. И риба, доколкото имаше. Кафето и соковете са добри. Целодневно има кафе с лед и чай жасмин с лед. Вечер изнасят бульон консуме в тенджера, докато свърши, също и сокове. Две чашки бульон , един окинавски сладолед и 1 японски шоколад и си сит.

[Дани Магелани]

Комплимент на тръгване - окинавски донат.

Планирах да направя полудневна екскурзия преди полета по известни плажове, но не знаех ще ме вземат ли без резервация и с багаж. Уговориха се на рецепцията да се върна, ако не стане, и да оставя багажа. Но стана. И екскурзията завърши на летището по план.

[Дани Магелани]

В момента съм в най-бедния Дайнерс лоундж Hana loundg в света. Само кафе, чай, безалкохолни от машина и няколко вида сок. Дори бирата се заплаща.

Във Фукуока имаше и курабии. Тогава се връцнах и дори вода не взех. Сега зареждам телефона и пия натурален сок , по-скоро нектар от манго. Но и чашите са им изстудени. Може да е бедно, но го правят с класа. Ха ха!

[AlexandraKo]

преди 59 минути , Дани Магелани каза:

В момента съм в най-бедния Дайнерс лоундж Hana loundg в света. Само кафе, чай, безалкохолни от машина и няколко вида сок. Дори бирата се заплаща.

Във Фукуока имаше и курабии. Тогава се връцнах и дори вода не взех. Сега зареждам телефона и пия натурален сок , по-скоро нектар от манго. Но и чашите са им изстудени. Може да е бедно, но го правят с класа. Ха ха!

Хехе, Данииии, т’ва, щото не си била, на този, на летище Катания:))))))))Стая 2х2 и само , едни солети и два чипса:))))

[Дани Магелани]

преди 3 часа, AlexandraKo каза:

Хехе, Данииии, т’ва, щото не си била, на този, на летище Катания:))))))))Стая 2х2 и само , едни солети и два чипса:))))

Била съм, но това беше преди Магеланци и Дайнерс, преди 100 години.

Още нямаше полети от България.

 

[Дани Магелани]

На 29.12.2019 г. в 12:41, Дани Магелани каза:

 

Реших да отида сама до аутлета, който е последна локация на един от труповете. Щом водат туристи под строй, значи има защо. Е , няма! Почти нямаше японски браншове, каквото беше очакването ми. Сейко и Касио и още един за дрехи. Имаше строени торби-изненади , но за 1.01.2020. 

Купих нещо за снаха ми, много неща за внучката и се прибрах. Посетих и централен МОЛ срещу Префектурата. Изненадаха ме месни продукти, опаковани като подаръци в луксозни кутии. Интересни бяха и метлите. Такива са окачени над асансьора на хотела, така че приложението е ясно. Мислех да ходя до изгорелия замък, първоначалният повод за пътуването до тук, но едни млади японци ме разубедена. Нямало какво да се прави там.

Така завърши вторият ден.

 

Чета си писанията, да се смея или да плача? Редакторът на телефона се бъзика с мен, и когато не видя, става така. 

Това, че е сменил брандове с браншове - иди дойди, но да ми смени турове с трупове, е прекалено. Не мога вече и да редактирам. 

Модератори, моля ако може, оправете го!

[Дани Магелани]

Приключих накъсания си разказ с това, че в деня на излитането от Наха  за Осака исках да направя полудневен тур с конкурентната фирма Jino, който приключва или при Префектурата или на летището, по желание на клиента.

Рано сутринта, с куфара, отидох да чакам автобуса. Нямах резервация, защото не знаех ще ми вози ли куфара и ще ме закара ли до 13 ч. на летище  Наха. Всичко се реши положително.

Но шофьорът говори английски по-зле и от мен. Гид няма. Само ми повтаряше - нямаш резервация. Хеле, доведе една дама гид, тя му преведе, че искам да си купя билет от него, зарадва се накрая. Прибра паричките, билет не даде, но  нали направих тура. 

А той беше по плажовете на Окинава, с време за лодка с прозрачно дъно, а също и най-впечатляващата мостова конструкция, която съм виждала. Не успях да снимам в движение, но се виеше на зиг заг. Трябва ББ да се самокомандирова до Окинава, че да види как строят хората.

Плажовете - хубави, но чак уау не са. Но видях наистина как мърдат живите корали. Морето е бедно, но явно знаят къде да закарат лодката, та да се види максималното. Правила съм шнорхелинг на Малдиви, но там ме беше страх от удавяне и не гледах спокойно, а набързо.

Тук си си седнал в лодката на безопасно място, гледаш прозрачното дъно и се наслаждаваш на риби и корали. А когато са живи , е впечатляващо.

Накрая ни закара на голяма тераса - плаж, място за разходка, наблюдателна площадка за самолети, кораби и т.н.

Оставихме другите на спирка Префектура и мен само ме закара на летището. И това 2000 (за лодката с прозрачно дъно още 1000) йени, при такси до летището 1600 йени. На далавера си беше този тур. Има подобен сутрешен и следобеден с тръгване от летището и финиш при Префектурата. 

Излетях за летище Осака, от където взех автобус за Киото.

[Дани Магелани]

Не съм сигурна дали се вижда добре, как тренират бойни изкуства сред природата.

Тук всяко дърво е укрепено, за да се защити от бурите.

[Дани Магелани]

Наздраве от FCO на път за София!

Тук не искат за алкохола пари, като в предишния салон. Не, че разредения Аперол е точно алкохол.

[Дани Магелани]

Местопожение - зона  D на Т1.

[Дани Магелани]

И кой ми е съсед по маса?

[Дани Магелани]

Виждам, че нарочно съм пропуснала да пиша за Киото, Осака и Токио. Много е писано за тях и много са снимани. Решила съм явно, че няма какво ново да кажа или покажа. Но винаги отговарям на въпроси, когато мога да дам нужната информация.