дневник Нека да е лято ... топло и (синьо)зелено в Родос :)

[ДиянаВ]

Следва по-интересната тюркоазена част😉😄

@master_of_germs твоето село и аз го харесвам😍 Ако търсиш доброволци за бурканите зимнина, доста магеланци ще се включат😜😄

[ДиянаВ]

Ден втори - Родос град

 

След като осигурих някои провизии от първа необходимост, като вода и узо 🙃 и пътьом се заплеснахме в района на Мандраки,

 

 

 

към 1:00 часа следобед се озовахме на плажа пред Казиното. Знам, че е най-неподходящото време, но ние сме от туткащите се и през целия престой по-рано от 11:30-12:00 не сме се добирали до плаж 😄. Добре че верен приятел в помощ ни беше приятно разхлаждащата морска вода🙂, до която е немислимо да се стигне по боси ходила.

Плажът Ели беше препълнен и едвам си намерихме свободен чадър с шезлонги. Цената пред Казиното е 12€ комплекта, а в началото около Ronda bar са по-скъпи, но и по-луксозни.

 

 

Плажната ивица е смесица от обли камъчета и пясък, морето бързо става дълбоко, но и за неплувци като мен е идеално. Влизането и особено излизането от водата е трудно поради оформил се малък, но доста стръмен наклон. Най-лесно се получава влизането по дупе и излизането на четири крака 😂. Водата е кристална и според мен синя. С цвят тюркоаз е към носа на острова и на западния егейски бряг😉. Въпреки многото хора, кораби, моторни лодки и всякакви водни атракции е изключително чиста, чак прозрачна, защото не се застоява в залив.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наоколо има множество плажни капанчета и магазини. Кафето е 2€, фрапето 2.50€, бира 3-4€, сандвич/парче пица в магазин от топла витрина - 2.50€, на барчетата между 3.50-5.00€ според вида, гирос 3.50-4.00€, вода 1€ голяма бутилка.

[ДиянаВ]

Привечер се отправихме към Монте Смит, за да разгледаме Археологическия парк и да съзерцаваме от хълма Св. Стефан залеза на западния бряг, който според приложението ми за времето се очакваше да се случи в 20:20 часа.  Пеша дотам са около 30 мин. Минава се по ул. Pindou през квартал с красиви къщи. На високото от източната страна има и участъци без тротоар, в които се върви по прахоляк до шосето🙂. От западната страна е по-облагородено за пешеходци.

От тази къща, ако се продължи напред по стъпалата се излиза но-напряко на хълма от западната му страна. Мапс показва да се завие наляво за Акропола, но разстоянието според мен е по-дълго и неудобно за пешеходци. Ние разбрахме това по трудния начин, едва навръщане, след като се озовахме на същата улица Пинду😄

 

 

 

Акрополът още е в реставрация🤔, а тук съм чела такива споделени отзиви от 2018 г. Целият е опасан в скеле, няма кой знае какво да се гледа и не сме се бавили там.

 

Затова пък Западния бряг компенсира с уникални гледки наляво към Ялисос, напред към турския бряг и залязващото там слънце, надясно към града Родос и носа на острова. Подгответе се за силен вятър с пориви от Запад, който е оформил облика на растителността по този склон. Какво остава за моята прическа😉

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

Вече по тъмно влязохме в Стария град първо през портата Gate of Amboise, а след това през St. Anthony Gate.

 

 

 

Сергии, магазини, ресторанти, народ, много народ🙉 Тогава си казах, че оттук нататък повече няма да хейтя нашия Несебър … ряпа да яде😄 Въпреки прекалената оживеност и глъчка, първата среща със Средновековния град ми хареса. Това е да си с розовите очила на непознато чуждо място по време на пътешествие😍. Спуснахме се до площад Хипократ и се изнесохме през Морската порта/Sea Gate на по-спокойно и хладно място извън крепостните стени🙂. Колкото и чаровен да ми беше Стария град, не ми е по вкуса да вечерям на педя разстояние от съседа по маса😛

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

Ден трети - остров Халки

 

Голяма беля е това Халки 😇. Взе ми сърцето, душата, акъла, сетивата …😍 Грешка направих, че го зърнах в началото на пътуването. В последващите дни всичко ми бледнееше и сравнявах. Няма такова море🥰. За атмосферата в селцето само мога да гадая, но за 6-часовия престой там усетих блажено безвремие. Ще се върна, Халки, по възможност следващото лято🙃. Така де, от отплесване забравих да си взема магнитче и имам основателна причина да го посетя отново😉

До Халки пътувахме първо с автобус до Камирос Скала и след това с ферибот. За логистиката и резервацията ще споделя после. Бях предвидила да направим първо плаж и след това разходка около пристанището. Дали времето от 6 часа престой стига? Да, за плаж и кратка обиколка е достатъчно, но не и да се насладиш на красотата му. Тази еднодневна екскурзия е като стръв🙂

Отплаваме от западния бряг на Родос

и по пътя като същински мореплавател се радвах на всяка съзряна малка сушинка😄

 

Фериботът беше пълен и не можах да заема добро място за снимане на брега при пристигане. Същевременно исках да сме на позиция за бързо излизане преди останалите. Затова оставих задачата по-добре да снимам селцето от морето за навръщане.

 

 

 

 

След като слязохме от ферибота, бързо се отправихме към плажа Pondamos. Бях видяла, че е малък и при забавяне рискувахме да не си намерим свободен чадър. Така и стана, половин час след нас, всичко вече беше заето.

 

Ето на това място пак обърках посоката😛. Покрай часовниковата кула завихме наляво. Така се хваща по-обиколен път, водещ до разклона за Ftenagia Beach, гробището и една църква до плажа Пондамос. Всъщност по този път мислех да се върнем обратно, но стана разместване🙂. За по-прекия път покрай бяло-синята къща трябва да се продължи по улицата.

 

Сградата на Общината😄 /набързо снимана попътно/

 

 

 

 

 

За плажа Пондамос, както казах няма такова море🤩. Поне аз със скромния си опит не съм се плацикала в такава разкошна вода🙂. Още един повод да се върна😉

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има и чудесна таверна Nick's Taverna - Pondamos Beach, с обслужване по чадърите. Очаквах, че цените ще са високи поради липса на конкуренция. Нищо такова, бяха същите като в Родос, а чадърите и по-евтини - 9€ комплекта. 

 

 

 

По пътя наобратно - прекрасен камънак😂

 

 

 

И чаровното селце, по-скоро частица от него, която видяхме по пътя и около пристанището.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всъщност като заседнахме на крайбрежната алея под сянка с напитка и сладолед,

загубихме желание да гледаме друго, освен закотвените лодки и този цвят на морската вода😍

 

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

Навръщане заех що-годе добра позиция на откритата палуба, макар и правостояща, а семейството се скри на хладинка в закритата част. 50 мин. плаване се издържат и е по-интересно за зяпане🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чао, Халки и до нови срещи🙂

 

Приближавайки към остров Родос се изместих отдясно на палубата. Интересен за съзерцаване и наистина зелен /не тюркоазен/ е югозападния край на острова, който е и с по-планински релеф. Преди завоя към Комирос Скала може да се види на върха на скалата крепостта Критиния / Kritinia Castle rhodos.

 

 

 

 

 

 

 

Тук се изумих от цвета и чистотата на водата в пристанището на Камирос, където имаше и професионални риболовни кораби, не е само да се ползва от лодки и ферита за разходка. Мисля си, че ако живея на такова място, ще отлепя 100-те години😉

[ДиянаВ]

Няколко реда за транспорта до Халки. Когато сглобявах пътуването, от България гледах в нета множество предложения за еднодневен боут трип до Халки. Бях харесала и конкретна туристическа фирма Half Price Tours, които имаха офис близо до настаняването ни и предлагаха екскурзията за цена 25 евро. Един ден обаче, някъде 2-3 седмици преди заминаването ни, офертата за Халки изчезна от предложенията им. Загледах се и по други сайтове, включително и в Трипадвайзър, Виатор и т.н., нямаше никъде. Тогава се зачетох в гугълските отзиви за Half Price Tours и последният беше отрицателен - оплакваха се, че са се забавили, закарали ги с бус от Родос град до пристанището Камирос, откъдето е трябвало сами да си купуват билетите за ферибот, който е обществен, имало и забавяне, което съкратило времето им за Халки. Въобще не считаха, че услугата на агенцията покрива цената, която са платили. Аз се бях осведомила, че от Камирос Скала пътува обществено фери на фирмата ALKO FERRIES , но нямаше как да стигна до пристанището Камирос и да се върна в Родос град с обществен транспорт в часовете, които пасват. Дори бях гледала и такси в едната посока, но излиза доста по-скъпо /50-60 евро/. Тогава си казах, че ще видя на място как е и ако няма еднодневни пътувания с корабче до Халки, ще отидем до Сими.

След 2-3 дни влязох в сайта на ALKO FERRIES https://alkoferries.gr/en/homepage/ и видях нова услуга от тях - предлагаха автобусен трансфер от центъра на Родос град до Камирос Скала. Проиграх малко различни дати, защото се получават различни цени. Анонсираната им оферта е 25 евро, която включва двупосочно фери, на което цената е 8 или 12 евро в посока през някои от дните и тогава, когато общият им сбор е 20 евро, сайтът позволява да купиш с обща резервация и автобусни билети Родос-Камирос-Родос за 5 евро с безплатно връщане. Аз естествено поизпилих тази цена , като десетина дни преди да тръгнем резервирах и платих онлайн фери отиване и връщане за деня, в който цената беше по 4.50 евро в посока /в моя случай четвъртък, но преди това се появяваше такава цена и за неделя/. Отделно резервирах автобусния транспорт, който е 5 евро в посока. Така общата цена автобус+фери ми излезе 19 евро на човек. Питах ги по имейл къде по трасето спира автобуса и дали ми трябват билети, защото получих само онлайн потвърждение за резервацията и плащането. Отговориха ми, че втората най-близка до моето настаняване спирка е до голямата Евангелистка църква и фонтана пред нея /Мандраки/, на шофьора да покажа онлайн резервацията, а на пристанището в Камирос да вземем билети от киоска. Тази киоска е всъщност гише с човек-продавач😀, а не някаква електронна машина, както аз си мислех. Същото се отнася и за родоския автобусен обществен транспорт. Като ви кажат/напишат киоска, да знаете, че имат предвид будка за билети . Лесно намерихме спирката, макар че не е официална за обществен транспорт. Имаше и други чакащи хора, някои с куфари, други с плажни чанти, по автобуса имаше надписи ALKO. Разписанието между автобус и фери е изцяло стиковано: 9.00-10.00 часа автобус Родос - Камирос; 10.15-11.00 фери Камирос - Халки и после наобратно от 17.30 до 19.30 часа.

Има още един вариант да се пътува еднодневно до Халки - с ферибот от пристанището в Родос град, който в един от дните /това лято четвъртък/ твъгва в 8.00 часа и пътува 2 часа. През другите дни от седмицата разписанието му не е удобно за еднодневен трип в едната посока. Цената му е 8 евро, само със закрита палуба е. Може би е добър вариант за по-раннобудните 🙂

На място из Мандраки по тарабите на агентите, предлагащи пътувания с корабче, не видях оферта за дей трип до Халки. Има множество до Сими, до Линдос, боут трип със спирки за плуване, за обяд, за залез и какво ли не, но за Халки нямаше. Може би ALKO FERRIES са се насочили към избягването на други агенти, като сами предлагат услугата си или най-много чрез посредници от хотелите.

 

[ДиянаВ]

Ден четвърти - Калатос и Линдос

 

По-поспаливите като нас имат привилегията да пътуват в претъпкан автобус. Взехме билети от будката на Ktel Rodou и в 10:00 часа потеглихме за Калатос. Тръгвайки от първа спирка - автогарата, безпроблемно заехме места, но спирка след спирка автобусът се пълнеше все повече и след хотелите на Фалираки положението беше наредени плътно един до друг правостоящи хора, мнозинството отправили се към Линдос. Автобусът не беше от модерните, които съобщават “next stop …”, шофьорът, явно писнало му от навалици, също мълчеше. Току някой от малцината слизащи се провикваше от втората врата “стаааси”. Докато разберем ще слизат ли на нашата спирка и други хора, какво да правим, да викаме ли и ние стаси /стой/😄, как да се доберем до бутона стоп и да се придвижим до вратата, подминахме правилната спирка и вместо на първата в Калатос - Atrium, слязохме на третата - Stratopedo. Е нищо де, малко извън селото се пада, но моя запазена марка е пешеходстването по междуградски пътища😄. Освен това имахме възможността да повървим на пека 25 мин. вместо 15 и да обходим плажната ивица от единия край на Калатос до другия😛

Морска красота 😉

в посока Линдос

в посока Хараки

и напред

 

@antea ми е дала локация Ostria Restaurant и аз следвам целта, без отклонения и експерименти🙃 Търсим “частен басейн”, както го беше нарекла миналата година🙂

@antea, благодаря за съвета с Kalathos Beach👍 Радвам се, че те послушах и промених плановете за Линдос. Ще видите за какво става въпрос там🙂

Като имахме избор бол, настанихме се на първа линия 🙂. Донесоха ни 2 бележки по 5€, т.е. общо 10€ за 2 шезлонга и чадър. По пътя видяхме табели и с цена за плажните принадлежности 8€, но не знам дали има разлика между първа и по-задна линия. Повече не сме се докопвали до предна позиция😄. От бийч бара Ostria също съм доволна. Почерпиха ни с безалкохолна мастика😄

Ето го и този “частен басейн” ❤️

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Водата е кристална, брегът с обли камъчета. 

 

 

 

 

 

[antea]

много се радвам, че година по-късно мястото е останало точно, както го помня, и че ви е харесало най-вече 🙂 храната в ресторанта не знам дали сте я опитали, но също беше превъзходна

[ДиянаВ]

Нямахме подходящ вид за ресторанта😜. Направихме късен обяд по плажно облекло в снекбара със сандвичи и бургери, изкъпахме се още веднъж и се отправихме към точната спирка Kalathos Atrium да чакаме автобуса за Линдос. По пътя пек, пек, тук-таме някоя рехава сянка от крайпътно дърво. Все пак се разминахме с един жив човек, два автомобила и едно слънчасало като нас магаре😄, което щом ни видя, взе да реве за поздрав 😄. 

 

На автогарата в Линдос /Lindos Krana/ бяхме към 5:00 часа следобед.  Този път нямаше грешки със спирките, а и в автобуса работата беше цивилизована🙂. Отправихме се към плажа, за да се топнем със щерката в морето и там, а съпругът да пие кафе на сянка. 

Плажът, както се очакваше, беше пълен с хора, но не това ме подразни. Според мен водата там е мръсна. От всичките тези хора, намазани с плажни масла, водни атракции и множество лодки, идващи от други части на острова, както и заради затворения залив, който е и плитък, водата има цвят блатисто зелен😄😜. На дъщерята - тийнка обаче й хареса най-много този плаж и се опита да ме убеди, че водата е такава заради цвета на пясъка😉. Нищо подобно, изкарах й контра аргумент още на следващия ден в Цамбика, където също е плитко и пясъчно🙂. 

 

 

 

Нафотахме се, щерката направи и клипче от това инстаграмъбъл място, но сигналът се загуби, телефонът й блокира и Тик-Ток обществото загуби постването от Линдос бийч 😂

 

 

 

 

 

Хайде и едно селфи от мен😜

макар че по-добре се справям с този модел селфита😂

[ДиянаВ]

Горко им на шофьорите в Линдос. Навръщане от плажа в посока градчето беше кошмар от коли, мотористи, хора, деца на конче на раменете на бащите си, че и магаренца, за които е приключил работния ден🙉😄

Щастлив ден за мен - три магаренца видях, а не помня откога не съм😄

 

 

В градчето много не снимах, че беше трудно разминаването от хора и сергии. Все пак по-встрани имаше пространство и беше красиво🙂. До върха на хълма и в Линдоския акропол не сме влизали.

 

 

 

 

 

 

Уникален контрастен котарак👍🤗

 

 

 

С насочване на камерата можеш да видиш това

иначе изглежда така

 

Не го разбирам това човешко поведение🙉. Напомни ми за мирадорутата в Лисабон /под терасата за гледки купища боклук/.

Мисля си, че в друг период, извън сезона, Линдос би бил прекрасен.

[Pantelej Putnik]

На 1.08.2022 г. в 13:55, ДиянаВ каза:

Мисля си, че ако живея на такова място, ще отлепя 100-те години😉

Защо ти трябваше да го пишеш това!?! 🙂 Сега ме накара отново да се размечтая за къща на брега в Гърция, да си сменя работата и да заработя от вкъщи, да се откъсна от родното изостанало изпростяло "общество" и да заживея нормално - в нормално и спокойно общество. А вечер да седна на терасата и да гледам морето с часове. Необяснимо е за мен какво толкова му гледам на това море. То е хипнотизиращо също като пламъка, можеш с часове да го гледаш и да не ти омръзва.....

Уфф, извинявай за поста извън темата. Много ти са интересни снимките и разказа, та се размечтах. Хайде наздраве! 

 

[ДиянаВ]

Наздраве, @Pantelej Putnik! Аз спрях виното, че взех да придобивам дръжки тук-там😛😄, но от Родос насам пия по два пръста /хоризонтални😉/ узо 🧊🧊

[ДиянаВ]

Ден пети - Цамбика

 

Пак с автобус на Ktel от 10:00 часа, но този път жълт - туристически, който не кара по магистралата, а следва източното крайбрежие и влиза в отбивките за някои плажове /Калитеа, Антъни Куин, Колимпия/, се отправихме към Цамбика. Положението в автобуса беше коренно различно от предния ден до Линдос /всъщност от всичките ни придвижвания линията Родос-Линдос сутринта се оказа най-натоварена/. Нямаше блъсканица от правостоящи, запис съобщаваше всяка текуща и следваща спирка/. Всичко чудесно, докато не влязохме в Колимпия по Евкалиптовата улица. Ей, имах чувството, че пред всеки хотел спира този автобус🙊, половин час въртя от единия до другия край на курорта. Групички поляци даже го ползваха за 2-3 спирки от плажа до хотела си. И на всяко спиране чакаш да платят на шофьора, че той пак да потегли и след няколко метра пак да спре😛. Намразих я тая Колимпия 😜

Така вместо в 11:00, на плаж в Цамбика бяхме в 11:30 и докато вземем от магазинчето до спирката нещо за хапване за малката, че й беше прилошало и запалка за мен, че не намирах моята, пак стана пладне🙂. Настанихме се по-към левия край на плажа пред Tsampika Restaurant - Beach Bar, под скалата на манастира. На Цамбика цените бяха една идея по-високи - 15€ чадър с два шезлонга, 2.50€ кафе, 3€ фрапе, водата и студения чай на същите цени като другаде. За обяд хапнахме мешана скара за двама /30€/ с включени в порцията гръцки питки и дзадзики, но дали защото бяхме трима и решиха да не останем гладни или просто е така, донесоха огромна чиния с връх🙂, с която не можахме да се справим докрай🙃. Имаше и комплимент за всеки - малко бананово сладоледче на клечка с шоколадова глазура😋. Предлагат и риба за двама с гръцка салата, пържени картофи и вино или бира /35€/

 

 

Морската вода тук е разкошна👍. Чиста и приятно топла, чак да не излезеш от нея😄. Пясъкът дава златисто отражение, а не злеленисто като в Линдос😜. Всъщност от посетените на остров Родос плажове, Цамбика най ми допадна. Отново се радвам, че послушах съветите ви, @searus, @master_of_germs, май ваши бяха🤗. Имаше доста хора на плажа, но и под чадъра и в морето всеки си има пространство. Не усещаш притискане, навалица, задух.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

Имахме случка, голяма трагедия за дъщерята🙉. Ния /знаете за чий тефтер😉/ влезе да се къпе с баща си, по-скоро остана в морето, а аз излязох, за да влезе той🙂. Оставила си надуваемата възглавница настрани, за да уж плува без нея, ветрецът подухнал и я отнесъл по-навътре, при което я дострашало да я последва. И правилно, а баща й къде е зяпал не знам🙂. Идва при мен на брега да се оплаква, аз да спасявам възглавницата. Погледнах към морето, но докъдето погледът стига, възглавница не се вижда. Почнах да успокоявам щерката, че тази възглавница от Практикер България ще има прекрасна съдба, цял живот ще остане в това прекрасно море, вместо да се спука и бъде изхвърлена в някой кош за боклук🙂 Не подействаха моите описания за светлото бъдеще на злополучната възглавница. Стои си Ния оклюмала, терсене й е от това, че е загубила нещо свое🙂. Викам ела до магазина и ще вземем най-прекрасната възглавница на света. Но и там греда. Десетки надуваеми артикули- понички, сладоледи, ананаси, но възглавнички само един модел, като цикламената, която имаме, но жълти. Ей, добре че намерихме една единствена в цвят баш тюркоаз, че си оправи малко настроението. Обаче като надухме новата възглавница, се оказа по-малка и от наличната ни🙂. Просто … нищо не може да замени загубената🙂. Викам хайде, тръгваме по морето и ще стигнем чак до скалите да си търсим нашата😄. Възглавницата не открихме, но по пътя в прозрачната вода на дъното в краката си намерих едни лилави очила 😄. Морето взема, но и морето дава🙂. Бяха детски, но и за моята муцуна станаха. Пробвах ги и като взе че ми хареса да гледам подводния свят с тях, сега мисля да си купя маска за шнорхелинг от Декатлон за догодина😄🙃 Зарибих се🙂.

Търсейки възглавницата, открихме и че плажът в тази свободна зона към скалите е много красив, та се върнахме до чадъра да вземем телефоните за снимки🙂

 

/Да ви се оплача🙂. Дъщерята не иска да се снима, не се харесва и аз едвам я издебвам някак си. Затова гледате кадри с мен, щото много се харесвам😜😂/

 

 

 

 

 

До манастира /Holy Monastery of the Virgin Mary Tsambika (Kyra Psili)/ не се качихме, но извърших друго геройство 😉. Стоях, подскачайки и подскачах, стоейки за снимка с боси крака на адски горещия пясъчен склон под хълма😄

 

 

 

[master_of_germs]

А, трябваше да ви кажа за хубавите скали в тоя край на плажа. Май не сте го открили, но ако се изкатерите по тях (два метра, не повече, като казвам катерене), от другата им страна има малко гьолче, където хората се мажат с кал. 🙂

Колко е лековита, не знам, ама си е колоритна картинка. 😉

 

[ДиянаВ]

преди 5 минути , master_of_germs каза:

А, трябваше да ви кажа за хубавите скали в тоя край на плажа. Май не сте го открили, но ако се изкатерите по тях, от другата им страна има малко гьолче, където хората се мажат с кал 🙂

Колко е лековита, не знам, ама си е колоритна картинка. 😉

 

Не сме стигали до тази картинка. Ще запомня и следващия път ще видим какво правят 🙂. С Родос мога да запълня доста пъти по една седмица, но един от тях ми се ще да е по-надолу към Геннади или … знам ли🙃

[ДиянаВ]

Ден шести - изгрев в Родос град

 

Денят беше много дълъг за мен, защото продължи от зори до първия час на следващия ден🙂. С триста зора и няколко отлагания на алармата станах в 5:30, за да посрещна изгрева, който се очакваше в 6:07🙂

Няма да навлизам в размисли какво харесвам повече - изгрева или залеза. За мен и от моето местоживеене залезите са почти ежедневни и леснодостъпни. За 1 до 5 мин. мога да достигна до такива гледки на дунавски залези, които по цветове според мен имат преднина пред родоските😉. Ето само някои, открити в албумите ми при бързо търсене🙂

 

 

 

 

 

Та изгревите за мен са редки, труднодостижими и затова специални🙂. В емоционално отношение носят заряда на ново начало🙂

Така, за да извоювам специален спомен, рано-рано в неделната сутрин се отправих на изток към крайбрежната алея.

Насладих се на безлюдното пристанище Мандраки.

 

 

 

 

 

 

Загледах се в рибарите, застанали на мястото на Родоския колос

 

и зачаках…

 

 

 

Неописуемо е усещането😇. Ражда се денят с нова светлина, толина, надежда, мечта …

 

 

 

Оцвети всичко наоколо в топли нюанси.

 

 

 

 

Възхитих се на таланта на архитекта-творец. Това е сграда, създадена с цел да посреща изгрева, напълно в унисон, все едно е част от изгрева😍

 

 

 

 

Поседях, помечтах,

а рибарите продължаваха спокойно да чакат улова🙂

 

 

 

Беше … зареждащо😇, а тази сутрин ме очакваше и още красота, скрита зад крепостните стени на Стария град❤️

….

[ДиянаВ]

Обратно, през още безлюдния Мандраки, се отправих към Средновековния град.

 

 

 

Порта Liberty Gate ме посрещна с цвят и светлина😇

 

 

 

Ако на крайбрежната имаше седмина ентусиасти за изгрева, то зад крепостните стени и толкова нямаше. Безлюдно, тихо и красиво, чак странно без хората и шаренията🙂

 

 

 

Не се оплаквам, по друго време не можеш да видиш улица Ippoton безлюдна от край до край🙂

 

 

 

 

 

 

Надникнах тук-там,

 

 

 

 

наруших спокойствието на кварталните котки🙂

 

 

 

и пропита от аромата на жасмин,

 

тръгнах към “вкъщи” покрай Двореца Palace of the Grand Master of the Knights of Rhodes, през St. Anthony Gate и Gate of Amboise.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Около час и половина продължи разходката ми с изгрева и Стария град. Безлюден се насладих на третинка от него. За повече нямах сили и най-вече ми се пиеше чай с цигара😛

[ДиянаВ]

Антъни Куин, Ладико и Афанту

 

Този ден щеше да ни е последен за плаж извън града Родос. Чудихме се кой да изберем. Дори мислихме да повторим Цамбика, защото много ни хареса, но само като се сетихме за обикалянето на автобуса в Колимпия, бързо се отказахме. А и нещо ново да видим. Първоначално като гледах картата за близък и пясъчен плаж, се спрях на Фалираки, но не ме грабна. Тогава обърнах на 180 градуса нагласата си за плаж. Като съм намерила предния ден водни очила, нека да е скалист😄. Калитеа пък ми се видя прекалено скалисто🙂. И така хайде да е най-комерсиалният Anthony Quinn. Дъщерята, като й казах, че е популярен, го хареса😄, съпругът не толкова, но на място взеха, че си размениха позициите. Да, ама плажът нас не чака. Уж в неделния ден по междуградските пътища почти нямаше трафик и се движехме по-бързо от другите дни, но като пристигнахме всички шезлонги с чадър бяха заети. Имаше свободни само на пека, без чадър. Печелят място по този начин или ограничават броя посетители, не разбрах каква е целта. Красиво и тюркоазено беше, но много не стояхме, то и няма как в пек и щъкащи насам-натам хора.

 

 

Побързахме да се върнем до плажа Ладико и евентуално там да видим за места.

Заливът Ладико има две страни, устроени за плажуване. Едната към Антъни Куин е върху скала и дълбока, а отсрещната към спирката е пясъчна и плитка. Места и тук нямаше, даже не ми допадна поради многото навалица на малка площ.

 

 

 

 

 

Прегледах разписанието на автобусите и вече с двудневен стаж пътувания с тях, се ориентирах кой ще отбие насам и после ще продължи на юг, без да го пише😜

Отправихме се към спирката, за да хванем автобуса за изначално планирания Афанту.

По стръмния баир нагоре завидях на един човек пред мен, че има с какво да си прави сянка в пека😂

 

От дългата 5-километрова плажна ивица на Афанту избрах Афанту голф, че най-малко се върви от спирката до плажа, около 10 мин. по любимите ми шосета😉 Не очаквах, че и тук ще има много хора, но все пак успяхме да заемем предпоследния свободен чадър. Даже подтичвах по пътеката, за да изпреваря едно многочленно семейство с куче🙃

Плажът е просторен, песъчливо-каменист, с чиста синя вода, подобен на Калатос. Но права е Antea, че онова безлюдие никъде другаде не открихме🙂

 

 

 

 

 

 

 

Има и баш плажно капанче.

 

На мен ми изглеждаше много чаровно и непретенциозно, точно каквото трябва да бъде на това място. Нооо…😄 Отиваме със съпруга да вземем храна и напитки и чакахме 40 мин. за гироси. “Готвачът-барман” се въртеше неадекватно, ту нещо соли, ту мести чиния безцелно, обърка на едни хора поръчката, на други сметката - бяха дали 20€, а тръгна да им връща до 50€😛, що ли му казаха, се чудя … въобще гламава работа. Изпихме си бирите, докато чакахме, изнервихме се, а дъщерята с багажа и телефоните ни под чадъра, се притеснила, че сме я изоставили и не може да ни звънне😄 В един момент към този въртоглав човек се обърна колежката му /леля към 60 годишна/ с името Костя и продължи на руски😄. Викам на мъжа ми: Нещата са ясни, пиян е. Виждаш ли, чакай ти руснак да ти свърши работа, камо ли в 2:00 часа следобед😂. Пада ти се такъв да те отрови, като ми опонираш по геополитически въпроси😄😂

[antea]

@ДиянаВ ако ще ходите пак към Родос, да знаеш, че другият много подобен плаж като Калатос, е Gennadi 🙂 също с прекрасен ресторант в отсечката, която посетихме два пъти, без пиян руснак, но май го държаха семейство полские по женска линия и наследници, защото бяха много русички и светли и си говореха помежду им на шшшшъшкав език, но пък менюто и обслужването си бяха топ-гръцки, в добавка с дядко, който поднасяше чинии с плодове заедно с касовата бележка за чадърите; с транспорт от Родос-град дотам обаче е далеч, защото е на около двайсетина минути от Линдос с кола.... дори само заради подобен тип плажове като Калатос и Генади си струва да се взима рент-а-кар на острова - паркирането на тях е абсолютно безпроблемно, липсата на навалица е осезаема и са просто мнооого обширни бижута; знам че на вас ви харесва да ходите пеша, личи си от описанията, аз също обичам да крача, но тия обходи по прашни и жегави шосета донякъде стапят удоволствието, поне според мен

[ДиянаВ]

@antea ще видя догодина какво ще е като полети и цени, но ако ме устройват, вземам за Родос, без да се замисля. Тогава дъщерята ще кандидатсва след 7 клас и ми се струва, че ще се нуждая от истинска почивка на едно място позиционирана🙂😄

[ДиянаВ]

Ден седми - море по женски🙃

 

Този ден отделихме изцяло за града Родос. Съпругът предпочете да се отдаде на мързел с климатик в апартамента, кратки разходки из новия град и осигуряване на храна🙂. Ако някой ден се окажете в Родос град, препоръчвам тези бюджетни места за хапване🙂

- Кафе, закуски, сандвичи, сладкиши /страшни😜особено един пълнен с лек млечен крем😋/ - Coffeelab rhodos

 

- Готвена храна за вкъщи, а на първото може и на място да се седне. След 17-18:00 часа приготвената храна се изчерпва.

Oi Sympetheres - 7€ мусака или друго основно за деня с гарнитура, 5 или 6€ /не помня вече/ гръцка салата

 

Ovelix Dina's Kitchen - 5€ /да, представете си🙂/ меню за деня, храната е само за вкъщи. За нашия престой го сварихме да работи само през този предпоследен ден, защото собственичката имала гости и си дала десетдневна почивка.

Това за храната, когато бяхме в града и можехме да я осигурим по-навреме. Иначе заведения за бързо, бавно, азиатско и какво ли не хранене, на всяка крачка🙂

 

Та тръгваме с щерката на плаж по женски, уж по-рано преди 11:00 часа, но не щеш ли по пътя много магазини, включително любимата й Бершка😄. Всъщност в града, ако има конкуренция на броя заведения за хранене, то това са магазините. Естествено замотахме се, направихме доволен шопинг😉, върнахме се да оставим покупките и докато стигнем до плажа, пак стана 1:00 часа следобед🙂

Избрах свободната зона на Elli Beach, защото за 3 часа плаж, нямаше да излезем от водата и щяхме да сме максимално близо до морето, за да хвърляме по едно око на багажа. Освен това тук на носа на острова, където се сливат Егейско и Средиземно море, е много красиво😍 И водата е по-така тюркоазена😄

 

 

 

 

 

 

 

Интересно е. Непрекъснато има нещо да наблюдаваш🙂… русалки, парашути, платноходки, кораби, самолети…всичко😄

 

 

 

 

 

Има и едно място, където плоча от сушата е залята от морето /или обратно, водата не се е отдръпнала от сушата🙂/ и там покрай скалата гледах с намерените очила разни малки и по-големи рибки🥰. 

 
новата тюркоазена възглавничка също свърши работа🙂

 

 

Досега други очила не са ми отивали така😛😍 Ще се захвана аз с морския свят😉… съдбата ми говори😄

[ДиянаВ]

С изключение на двата дни, в които имахме по-далечни пътувания до Халки и до Линдос, през останалото време вечер се разхождахме в различни посоки на Стария град - 

Часовниковата кула

Джамията на Сюлейман

Площад Хипократ

Еврейския площад Evreon Martyron (Jewish Martyrs Square)

 

Руините на църквата Church of the Virgin Mary of the Burgh

 

и по разни незнайни улички🙂

Дори и вечер в Средновековния град си беше доста топло заради нагретия през деня камък и многото хора. Затова след най-много час обикаляне напускахме крепостните стени в посока крайбрежието - Мандраки и Евангелистката църква

мелниците

Ха, чак впоследствие като разглеждах снимките си, видях, че до мелниците е имало котешки къщички😄

 

 

крепостта Св. Николай Saint Nicholas Fortress

 

 

Позяпахме и яхтите🙂 - от гооолеми до по-скромни😉, даже дъщерята под влияние на един известен български ютубър направи класация топ 3😄 Тази Vintage беше номер 1😛

 

Аз харесах Blue🙃

Различни бяха и хората на тях. На една - двойка мъж и жена мълчаливо си стояха в тъмнината, на друга - група мъже предполагам обсъждаха делови планове, на трета - не се виждаха силуети, но отчетливо се чуваше хвърляне на зарове и местене на пулове, хаха. Да, с турски флаг беше. Горко им на комшиите по яхта. И те си имат неволи - да слушат в тихата приятна вечер полюшването на морето в комбинация със звуците на табла😄😛

Като ги обходихме, дъщерята ей така между другото, все едно ще купуваме нещо от Бершка😄, вика: И аз искам яхта🙃

 

 

Създадохме си и семейна традиция - всяка вечер в полунощ, прибирайки се към вкъщи да ядем сладолед😋, най-често от това място до автогарата. Много е вкусен😇

Ужас, ако ям всяка вечер сладолед в България, не знам как ще се търкалям😜

 

 

 

[ДиянаВ]

Ден осми - три гущера из Средновековния град

 

Последен ден в Родос, ваканцията приключва😔. Полетът ни обаче е вечерен и имаме цял ден за културно-историческите камъни🙂

Към 11:30 часа освободихме апартамента и оставихме багажа си на съхранение  в салона на автогарата. Намира се в едно помещение от Nea Agora, зад спирката на автобусите на DES RODA. Ето тук някъде се пада

 

 

 

Цената е 3€ за брой багаж до 5 часа, а след това по 1€ за брой и за започнат час. Много е отзивчив персонала, както по отношение продажбата на автобусни билети, така и за багажа. Не ни взеха пари за раницата, както и за допълнителното време от 1+ часа съхранение на двата куфара. На тази спирка видях и единствените на острова “неживи”😉 киоски за билети, които не приемат плащане с карта. Иначе на гише с човек може.

 

Първа спирка от културната програма са крепостните стени, ама не около, а върху тях🙂- walk on the wall. Работното време е … чудно - от понеделник до петък, от 12:00 до 15:00 часа. Идеално за припек😄, ама на гущери😉. Прочетох в нета, че началото на обиколката е Cannon Gate, но не я открих в мапс. Повъртях се около St. Anthony Gate, нищо като вход към стената не открих и реших да питам перонала в двореца откъде започва този тур. Още влизайки в двора в двореца видях въпросната порта Канон, но портиерът ни обясни, че билети се купуват от касите на двореца.

Цената за разходката по стената е 3€, използвахме реда си на касата и за да вземем комбиниран билет за четири други забележителности - Palace of the Grand Master, Archaeological Museum, Decorative Arts Collection и Panagia tou Kastrou. Цената на комбинирания билет е 10€, като за младите хора до 25 год. от ЕС е безплатно. Това, важащо за цяла Гърция, го бях забравила, но жената от касата ми обърна внимание. Погледна паспорта на щерката, свери дали България е в списъка на ЕС 😜 и минахме с 13€ по-малко🙂

Вече станало 12:30 часа, хайде по стената😄. Пек, пек и само пек🙃. Не намирам никаква логика защо работното време на стената е такова. Освен, ако целта им е значително да редуцират броя посетители или да уморят малкото престрашили се😛. Ето ги героите, облещени на слънцето още от първата крачка🙂

 

 

По пътя иначе е красиво и панорамно, може би и интересно, ако не беше тази жега, която по усещане далеч надхвърляше 31 градуса😛. След като сто пъти се сварихме в собствен сос🙃, побързахме да стигнем края на пътеката при Saint John's Gate - Kokkini Porta. Около 30 мин. продължи ходенето, без да се мотаем и отплесваме по крайпътните руини.

 

 

 

 

 

 

Слизайки от стената се озовахме в един много приятен и спокоен район на Стария град.

 

 

 

 

 

 

От сянка на сянка, не след дълго пак се озоваваме на площад Хипократ. Този път нямаше ентусиасти да поседнат на стълбите🙂

Втора спирка е Дворецът, където най-много ми хареса сенчестия вътрешен двор 😄

 

 

 

 

Е, имаше и разни исторически значими мозайки😉

 

 

 

 

 

Трета спирка е Археологическият музей, който ми беше по-интересен, някакси по-автентична атмосфера създава.

 

 

 

 

 

 

 

 

Другите два музея от комбинирания билет - Decorative Arts Collection и Panagia tou Kastrou, в този ден - вторник, не работеха, но и през другите дни са с по-кратко работно време. Толкова културна програма в изтощителния пек, пак стига🙂. 6 часа шляене в такова време умарят и не можеш да направиш стегната програма. На всеки 30 до 50 мин. ходене тук-там непреодолимо се нуждаехме я от напитка, я от храна или просто да поседнем на първата сянка в нищоправене, за почивка, като това ангелче, отскубнало се от обиколката на родителите си по камънаците🙂