Японски ентусиаст с много мерак и малко време

[neuromancer]

В случая на Иво само за Осака - Киото - Токио май няма смисъл от JR pass, още повече след като поскъпна

[Иван Попов]

Иначе и аз нещо планувам за Япония, така, че ще имам нужда и аз от помощ. 🙂

 

преди 27 минути , Pantelej Putnik каза:

Аз съм направо изумен как мога да спя в 3-звезден хотел в центъра на Киото за 57 лева на вечер. В Нара пак 3-звезден хотел ми струваше по 50 лева на вечер. За сравнение цената на 3-звезден хотел в Германия, не пада под 100 евро!!! В Рим хостелите за почват от близо 100 евро.

Преди година някъде гледах хотелите и никъде не ми се мернаха такива цени от порядъка на 57 лв. на вечер, под 100 долара нямаше нощувка. 

Явно цените са паднали. Ако тръгна за тази страна, просто ще съм на седмото небе...... 😊

 

преди 3 часа, Pantelej Putnik каза:

Не се опитвай да им разбереш транспортната система, защото за това са нужни няколко години на място и накрая сигурно дават диплома. По-сложна система не съм виждал, а и не е никак, ама никак френдли към туристите. Защо не е френдли - гарите са като лабиринти и навигацията в тях е не само трудна, а често неприятна, защото без помощ от японче, няма намиране на мястото, от където тръгва твоето влакче или пък няма ясно означен изхода.

Явно ще имам още една диплома 😃 Ако се оправя с транспорта 😉

[ivailo_radev]

Ние паса го отписваме тотално, понеже малкото човече с нас променя доста начина ни на пътуване (ама честно ми харесва посоката). Ще сме позиционирани само на двете места и дори и като направим по някой дневен тур, сме далеч от цената на паса (сметнах си го 🙂 )

[samuraika]

На 15.05.2023 г. в 3:50, Иван Попов каза:

Явно цените са паднали.

😊

😃😉

Йената падна.

А и заради олимпиадата и ковида направиха много единични стаи по хотелите и е по-изгодно да се търси стая за един - често има промоции. Семейните стаи са пак на доста изгодни цени, но под 100 не падат (е, има специалисти, които ползват талони, купони, промоции и т.н. и могат и по-ниска цена да докарат, но аз говоря за стандартния случай).

Като цяло в момента Япония е много изгодна дестинация - инфлацията още не е стигнала нивата на останалия свят, йената е ниска, качеството е все още високо.

Който намери билети на добри цени - да се мятка смело и да не му мисли. Усещам, че няма дълго да се задържи така. А! И още един важен фактор - китайците още не са се завърнали, че още им искат тестове (на връщане в Китай) и т.н. а и визите им затегнаха. Там отпуши ли се - ще стане страшно! И без тях навалиците са големи, а те са най-големия процент търисти тук по принцип...

[ivailo_radev]

Понеже не всеки ще ми чете писанията в блога, пък може тук някой да се грабне с малко дете към Япония, да споделя някакви съвети, които при нас работеха добре и помогнаха да се получи едно много приятно посещение на Япония:

 

След като през 2022 година Япония отново отвори врати за туристи, напливът към Страната на изгряващото слънце стана огромен. Затова и предвидливо решаваме да купим самолетни билети и да запазим хотели 11 месеца по-рано, като в последствие това се оказа страхотно решение, понеже цените се утроиха само няколко месеца по-късно.

Полет с Емирейтс

Взехме билети с Емирейтс, като основният фактор беше политиката им към семейства с малки деца и по-точно – дават реда, който е най-отпред, с много място за краката, преференциално на семейства с малки деца. Тук направихме и следната тактика – запазихме две места на тройка седалка, като това ни помогна да получим безплатна седалка за Алекс на 2 от полетите (и то по-дългите). Освен това направихме и по една нощувка в Дубай на отиване и връщане и така разделихме дългите полети на две части. Но все пак си оставаше по един дълъг полет от съответно 11 и 12 часа, между Дубай и Япония.

 

Тъй като вече и тримата имахме доста опит с летене на кратки и средни полети (до 6 часа), предварително бяхме запазили нощни (или поне в по-голямата си част) полети, за да може Алекс да спи и да минат по-леко. Като изключим един от кратките полети (този между Дюселдорф и Дубай), в който той не спа много добре, то останалите минаха много добре, като тук много помогна това, че имахме седалка за него и доста място в краката ни за игра. Освен това кабинният екипаж на Емирейтс бяха страхотни и Алекс буквално беше носен на ръце из самолета, в моментите, когато не спеше. Също така, въпреки, че нямаше право на собствена порция храна, винаги получаваше такава, когато попитахме, а освен това получи и поне 7-8 плюшени играчки (самолети, пилоти и т.н.). Така дългите полети минаха неусетно, а в същото време всички успяхме да спим така, че да настроим биологичния си часовник на новата часова зона, което дори обърка плановете ни, но в положителен смисъл.

Другото, което направихме по отношение на полета, бе да изберем кацане в Токио и излитане от Осака. Така си спестихме връщането от Киото/Осака до Токио, а с това и не малко пари за влак.

 

 

Полезни приложения

Гугъл преводач и японски езиков пакет – така просто пишехме какво искаме, когато не говорят английски и приложението им превеждаше. Или пък насочвахме към надпис на японски и в приложението ни показваше на немски или български.

MamaPapaBaby App – приложение, което показва знайни и незнайни места за смяна на памперси, кърмене и хранене на бебе. В Токио не беше толкова нужно, понеже навсякъде имаше стаи за смяна на памперси, но в по-малки градчета като Камакура и Нара определено ни беше от полза.

Сим карта

Поръчахме си предварително сим карта от Japan Experience, имахме достатъчно интернет и добър обхват през цялото време. Интернетът често е важен, за да може да видите разписания на влакове и автобуси.

 

Багаж

Изпращане на багаж – много полезна опция в Япония е да пратите багаж от едно място до друго и то на приемлива цена. Още с кацането на летище Нарита изпратихме един от куфарите си към хотела в Киото, като това ни струваше под 15 евро за 22 кг. куфар. Когато отидохме в Киото няколко дни по-късно, куфарът ни чакаше в стаята на хотела. Предварително бяхме разпределили багажа си за Токио и Киото и така пътувахме без много багаж между градовете, което с малко дете е голямо удобство. Как става изпращането на багаж в Япония може да видите на следващото видео:

Количка или ергономична раница

Ние избрахме количката за това пътуване и за нас беше по-доброто решение, защото малкият можеше да спи на обяд в нея. Важното е количката да е лека и да се сгъва лесно до компактни размери, защото влаковете и автобусите често са доста пълни и може да ви се наложи да я сгънете и да я носите в ръка.

Транспорт

Карта Суика

Суика карта – картата Суика (или Пасмо, Икока и т.н.) е чип карта, която се зарежда с пари и после се ползва вместо билет в градския транспорт. С нея може обаче да пазарувате в магазините, да си платите пералня в хотела и още много неща. Изключително полезна е, защото иначе трябва да пътувате с единични билети и да си ги купувате всеки път. На много спирки хората чакаха по 10-15 минути, за да си купят билет и това става само с пари в брой. Нормалната карта Суика беше спряна от продажба по време на нашето пътуване през октомври/ноември 2023, но пък имаше Welcome Suica, която има недостатъка, че не може да си изтеглете парите от нея преди да заминете, но пък има и голямото предимство, че може да я заредите с до 10 000 йени с кредитна карта, когато я взимате от летището (само ако я взимате от автомат обаче). В ето този линк може да видите къде и как да вземете картата от летище Нарита.

Градски транспорт

В Токио имате възможност за дневна (тридневна и т.н.) карта за метрото. Ние избрахме обаче да плащаме отделно за всяко пътуване, като това ни даде възможността да комбинираме различните железници в града – метро, Яманоте и т.н. Така не ни се налагаше да ходим до спирка на метрото или до спирка на Яманоте. Да, в някои от дните може би сме дали 100-200 йени повече, отколкото щеше да ни излезе една карта, но в крайна сметка това са 2-3 лева, срещу които сме спестили 30-40 минути ходене.
Подобна беше ситуацията и в Киото – не се спряхме на карта, а ползвахме комбинация от влакове, автобуси и метро, тъй като синът ни не обича да се вози в автобус, за разлика от във влак или метро.

Шинкансен

Вече споменатата карта Суика е много полезна, но тя не важи за скоростните влакове – Шинкансен. Много популярен е JR Pass, който дава възможност за определен период от време да пътувате безплатно с определени влакове, но след като през октомври 2023 цената му се вдигна с близо 60%, той става все по-малко атрактивен. Но дори и преди бе добре да сметнете (примерно с google maps) колко биха ви излезли единични билети за влака и да видите дали за вас си заслужава JR Pass. При нашето пътуване, дори и на старата цена, не си заслужаваше, затова си взехме единични билети.

Ако сте с малко дете, препоръчвам да си направите предварително резервация на места с допълнително място за багаж и ако се пратили багажа си по куриер, ще може да използвате това място, за да сложите там количката и детето ви да спи в нея, докато пътувате.

Сайтът на който може да запазите билети и места за Шинкансен е https://smart-ex.jp/en/beginner/

Като цяло, Шинкансенът не ни впечатли нито положително, нито отрицателно, може би защото го сравнявахме с европейските високоскоростни влакове, които изобщо не са така точни (особено немските), но много често са по-комфортни, особено за семейства с малки деца.

Храна за малко дете в Япония

Тъй като беше трудно да вечеряме в ресторант с Алекс, закуските и вечерите бяха в стаята на хотела (имахме собствена кухня), а за обяд сядахме на ресторант. Основно взимахме храна от магазини 7/11 (Family Mart и други подобни) или супермаркети, като Япония ни изненада приятно с цените си и едно основно ястие от тези магазини беше между 2 и 5 евро, като за 5 евро получавате наистина вкусни местни специалитети.

В ресторантите цените бяха повече от прилични, като меню от сьомга, салата, купа ориз, малко предястие и супа беше около 6-7 евро.

Много подходящи за семейства с деца в Япония са и така наречените семейни ресторанти, където храната е доста подобна на европейската. Пример за такъв е веригата Saizeriya, където хапнахме един път и изобщо не беше лошо. Допълнителен бонус беше, че храната бе сервирана от робот, което естествено беше много интересно и за тримата.

Най-скъпото ни ястие всъщност беше прословутото вагиу в йакинику ресторант (Yakiniku Toraji), като пак меню, което включваше супа, 2 предястия, кимчи, салата, купа с ориз, сладолед за десерт и естествено месо за грила (в случая вагиу А4, харами и още няколко вида месо, както и скариди) за общо 46 лева на човек.

 

 

Иначе давахме на Алекс да опитва от всичко, което не беше сурово и както всеки човек, имаше неща, които му допадаха и такива, които не харесваше. Най-големият хит беше българското кисело мляко, от което изяде над 20 кофички за две седмици.

Здравеопазване

Япония се слави с добро здравеопазване и няма да имате проблеми, ако се наложи да посетите лекар. Ако сте в хотел и се наложи да потърсите лекар за детето си (и не само), най-добре е да се обърнете към рецепцията, тъй като те ще помогнат с комуникацията и организирането на посещението при лекар. Алекс е често болен, откакто тръгна на градина и Япония не беше изключение и след като бе 3 дни с температура над 40 градуса, посетихме лекар. От рецепцията на хотела организираха всичко – от комуникацията с лекаря до транспорта до болницата.

Не забравяйте обаче да направите добра здравна застраховка за всички членове на семейството, защото един обикновен преглед (гърло, преслушване на белите дробове и мерене на температура) струваше около 420 евро (в тази сума влиза допълнитена такса за вечерно посещение, както и лекарствата, които ни изписаха). Сумата обаче беше възстановена от застрахователна компания 2 дни след като им изпратихме документите.

[ivailo_radev]

Да добавя много важен съвет към интересуващите се от японки. Ако искате да забършете някоя млада японка, вземете малко дете с вас (може и да не ваше). Значи - лепят се като мухи на мед. Обаче си оставете жената по-далече, че само обърква работата. Но все пак не много далече, че да може да вземе детето, когато вече не ви трябва!!! 😄

[ivailo_radev]

Япония – Токио

 

Япония – хората, които ме познават добре, знаят, че отдавна мечтая да посетя Япония. За съжаление през 2020 година плановете ни се провалиха и въпреки купените билети, не успяхме да я посетим. Всяко зло за добро, както са казали хората. И така решаваме да направим втори опит за атака, като този път годината е 2023, ние сме трима, вместо двама и ни предстои едно щуро пътуване.

Токио ден 0:

След 11,5 часов полет кацаме на летище Нарита в 17:40 местно време, оправяме документите и се разделяме, за да може единият да изпрати багажа към Киото, а другият да вземе Welcome Suica. След като относително бързо свършихме и двете неща, взехме по нещо за пиене от 7/11 и успяхме да хванем локалния влак, който макар да бе по-бавен, стигаше директно до хотела ни в Гинза и не се налагаше да се прекачваме. Това е още един съвет – винаги сравнявайте влаковете, понеже широко препоръчваните Нарита Експрес и Кейсей Скайлайнър не бяха добро решение за нас. Във влака за първи път видяхме колко много се радват японците на малки деца. Две момичета на около 19-20 години не спряха да си играят с Алекс, дадоха му подаръци и го занимаваха през целия път (около 1 час)

След около час с влака стигнахме до спирката си, след около 3 минути ходене и до хотела ни – Daiwa Roynet Ginza Premier. Това, че го запазихме близо 11 месеца по-рано, ни помогна да получим стая от 21 кв.м. (доста голяма за японските стандарти) със собствена мини кухня за около 65 евро. Настанихме се, приспахме Алекс, който беше доста уморен и си взехме храна и няколко бири от 7/11.

Токио ден 1:

Планът ни за първия ден беше да се борим с часовата разлика, но благодарение на добрия избор на полети, такова чудо нямаше. Съответно закусихме и потеглихме към първата забележителност за деня – храмът Хие. Една от причините да добавим този не толкова популярен храм, беше, че има червени тори (врати) подобни на тези във Фушими Инари в Киото. Но самият храм беше много интересен, а освен това имаше много дечица, облечени в кимона.

След храма Хие, отидохме в Akasaka Kids-to-Teens Hall “Nandemo” – безплатен детски център, с възпитателки – нещо като мини детска градина. Алекс си поигра с другите деца, възпитателките отчаяно се опитваха да го накарат да каже нещо на японски, но единственото, което стана бе, че половината японски деца вървяха след него и повтаряха „Боже, боже“. Оказа се доста по-контактен от японските деца и бързо завърза контакти с повечето от тях. Така беше през цялото ни пътуване, той буквално отваряше вратите към душите на японците и с крака и ръце комуникирахме със страшно много хора на различни теми. В един момент видяхме, че се уморява и съответно отидохме да обядва и да го приспим в количката.

Продължихме деня с Токийската кула, която доста напомня на Айфеловата кула. Разстоянието от детския център до кулата се изминава за около 30 минути пеша с количка, а по пътя се възползвахме от пейките в един парк, за да може и ние да обядваме разни вкусотии, които бяхме взели от магазина.

Точно, когато минахме кулата и стигнахме до следващата ни цел – храмът Зоджо-джи, Алекс се събуди и обиколи няколко пъти целия храмов комплекс. Нещото, от което се притеснявахме, преди да отидем в Япония, бе че ще му е скучно по храмовете. Нищо подобно – това му бяха любимите места и с радост повтаряше това, което правят големите. Та трябваше да го чакаме да се моли по няколко пъти във всеки храм.

Вече беше около 3 следобяд, затова решихме да се насочим към една прекрасна градина, на около 20 минути пеша от хотела ни – Хамарикю. Един оазис в големия град, като пред градините има паркинг за бебешки колички, нещо, което ни впечатли много. В последствие на много места имаше такива паркинги, където просто оставяш количката, без да я заключваш и се разхождаш из парка. А паркът беше прекрасен – с много мостчета, езера и гледки от тях към близките небостъргачи.

Дори и най-хубавият ден има своя край и така, след като почна да се стъмнява, се отправихме към магазин Дон Кихот, за да накупим различни видове кит кат и да се приберем след това в хотела си.

Токио ден 2:

След закуска директно се отправихме към Шибуя с популярното кръстовище и статуята на кучето Хачико. Дори в ранния час, в който бяхме там, беше пълно с хора.

Следващото нещо в програмата ни беше парка Шинджуку Гьоен, който обаче се оказа затворен този ден. Затова отидохме в близкия жилищен квартал, където бяхме намерили една детска площадка на картата, за да може да има за всеки по нещо и Алекс да си поиграе.

Той хапна, поумори се, а и наближаваше време за резервацията ни за обяд в Yakiniku Toraji, затова се отправихме натам и след 25 минути пеша, той заспа в количката си, а ние успяхме да се насладим на прословутото вагиу.

Точно приключихме с обяда и малкото човече се събуди, затова взехме по едно кафе от 7/11, преминахме през Шинджуку и отидохме до парка Шинджуку Чуо, където имаше най-различни детски площадки с катерушки, пързалки и всичко, което едно дете може да желае.

След доста игра и естествено разговори с японски мами, се отправихме към сградата на токийската община, откъдето се надявахме да видим Фуджи, а и просто града от високо. Съдбата беше на наша страна и времето беше ясно, а в далечината Фуджи изпрати заедно с нас деня и се насладихме на залеза над града.

Последната спирка преди хотела беше симпатична уличка Омойде Йокочо, изпълнена с малки заведения и кръчми.

Прибрахме се в хотела, където беше време за баня и вечеря за Алекс и тогава открихме, че над ваната има малко телевизорче. От този момент нататък то беше включвано и спирано нон-стоп при всяко къпане.

Токио ден 3:

Започнахме деня със закуска и се отправихме към храма Мейджи в Хараджуку. Паркът към храма и самият храм се оказаха доста големи, та голяма част от сутринта ни премина там.

След това се отправихме към близката улица Такешита, където видяхме най-различни лакомства и странни персонажи. Алекс прегръщаше всякакви плюшени играчки и естествено завърза приятелство с две симпатични японки и техните кученца.

След като се умори, хапна и заспа, ние се отправихме към един от големите ресторанти от веригата „Кура дзуши“ (или суши), където хапнахме прясно и вкусно суши на доста ниски цени. Отново пихме кафе на крак и се разходихме още малко по улица Такешита.

Алекс се събуди около 14:00, а ние имахме резервация за мипиг кафе в 16:00. Затова решихме да убием малко време, като отидем в близкия парк, скрит в двора на висока административна сграда.

В 16:00 бяхме в мипиг кафе, където имахме резервация за 1 час. Мипиг кафе е кафе с мини прасенца, които може да галите, храните и т.н. Неочаквано Алекс не прояви никакъв интерес към тях, беше леко унил и изглеждаше уморен. Все пак научи, че прасенцата казват грух грух и не спря да го повтаря и да ги вика. Като цяло беше интересно, но може би единственото нещо, което направихме в Япония и което не си струваше парите.

Понеже беше относително рано, отидохме до Шибуя, за да разгледаме и вечер. След което си поговорихме с робота, който даваше информация на една от спирките на метрото.

Когато се прибрахме в хотела разбрахме причината за тази унилост. Беше вдигнал температура (39,5) и затова беше и уморен. От около 2 дни беше леко топъл, но все около 38 градуса и тъй като често му се случва, а и е нормално за тази възраст, вечеряхме, дадохме му парацетамол и си легнахме.

Токио ден 4:

Планът ни за деня беше доста амбициозен, като започнахме с Асакуса и храма Сенсо джи. Дори в ранните сутрешни часове имаше доста хора, което обаче по-никакъв начин не правеше храма по-малко интересен.
Алекс отново бе леко унил, но в същото време силно впечатлен от храма и статуите на кучета, които ходихме да галим няколко пъти. Прекарахме почти цялата сутрин в храмовия комплекс и Асакуса и около обяд, когато той заспа, седнахме да обядваме отново в Кура дзуши.

 

След като се събуди следобяд, направихме още една кратка разходка из Асакуса, хапнвахме японски сладолед и отидохме към Сумида парк, откъдето се откриваше чудна гледка към Tokyo Sky Tree и където имаше хубава детска площадка.

Алекс бягаше от катерушка на катерушка, но в същото време се виждаше, че няма много сили. Затова влезнахме в една от обществените тоалетни с повивалник и му премерихме температурата, понеже беше доста топъл. Беше с 40,5 градуса, затова му дадохме свещичка ибупрофен и се отправихме към хотела, като по пътя минахме през гарата на Токио, за да си вземем билетите за шинкансена от автомат и да се ориентираме къде се продават интересни бенто кутии (популярни кутии с храна, продавани по японските гари).

Когато се прибрахме в хотела, температурата пак беше над 40 и затова решихме, че ще е добре да отидем на лекар. Беше около 21 часа, отидох на рецепцията, където веднага се обадиха в болницата и ни казаха, че може да отидем, но трябва да сме там до 21:30. Мислех, че няма как да стане, но ми казаха да не се притеснявам. Организираха веднага транспорт до болницата и въпреки, че валеше (за първи и единствен път по време на престоя ни), в 21:20 бяхме в детското отделение на St. Luke’s International Hospital. Лекарят го прегледа, попита от колко дни е така и след като чу, че е от 3 дни, каза, че не е имало смисъл да идваме, защото в Япония обикновено чакали 4-5 дни с температура, преди да ги заведат на лекар. Дали е така, не знам, но в крайна сметка каза, че всичко е наред и му изписа парацетамол на свещички. Естествено цялото удоволствие излезе около 430 евро, затова правете си здравна застраховка при такива пътувания. 2 дни след като се прибрахме вкъщи и пратихме документите, парите от застраховката бяха на сметката ми. А на петия ден с температура, Алекс наистина се оправи.

Токио ден 5:

Последния цял ден в Токио отделихме за дневен тур до Камакура (на около час с влак от Токио), където започнахме с бамбуковата горичка и храма към нея. Беше прекрасно, понеже нямаше почти никакви туристи.

Продължихме с кратка разходка и обяд около гарата на Камакура, а след това се отправихме на 30-минутна пешеходна разходка до храма на Големия Буда.

По принцип имахме и още неща в програмата, но Алекс все още беше с температура, а и времето напредваше, затова решихме да не насилваме късмета си и да се отправим обратно към хотела. Все пак от Камакура до Токио имахме около час път с влак.

Токио ден 6:

Беше дошло времето за раздяла с Токио, но първо направихме една сутрешна разходка до парк Хибия на около 20 минути пеша от хотела ни. След това се върнахме в хотела, взехме си багажа и около 11:00 часа се отправихме към гарата. Всички от рецепцията дойдоха да изпратят Алекс, да питат как е и дали всичко е наред вече. Особено момичето, което беше организирало прегледа в болницата, се интересуваше всеки ден как е синът ни. А той все още беше с температура, но не много висока и беше много жизнен.

Две неща се получиха много добре – това, че избрахме хотел, който е на 10-15 минути пеша от гарата на Токио и това, че разгледахме гарата в деня, в който бяхме в Асакуса.

Така в деня на пътуването до Киото бързо се ориентирахме и си взехме по една бенто кутия от Екибеня Мацури. Аз заложих отново на вагиу, а за Алекс имаше специална детска кутия във формата на Шинкансен.

В 12:30 се качихме на Шинкансена.

Предварително бяхме взели места с допълнително място за багаж, което обаче използвахме, за да сложим там количката в легнало положение и така Алекс да може да спи по време на пътуването (затова бяхме избрали и такъв час на пътуването). За съжаление, въпреки, че местата ни бяха от страната на Фуджи, денят беше облачен и Фуджи сан се беше скрил зад облаците. Затова пък храната беше много вкусна, както и бирата Асахи, която си взехме към нея. След по-малко от 2,5 часа, 450 км между Токио и Киото бяха изминати и беше време за по-традиционната част от японското ни приключение.

[ivailo_radev]

Япония – Осака и Нара

 

За да избегнем тълпите в Киото, избутахме програмата си така, че през уикенда да сме в Осака и Нара.

Осака

Шинсекай

Бяхме планирали доста лежерен ден в Осака, затова и не си дадохме зор със ставането и се събудихме около 7:30, закусихме и в 8:30 бяхме на гарата в Киото. Решихме, че няма смисъл да пътуваме с бърз и скъп влак, защото разликата във времето щеше да е 20-25 минути. Качихме се на регионалния влак и тъй като беше една от първите спирки, намерихме и места за сядане. След около 40 минути бяхме на гарата в Осака. От там хванахме метрото до Шинсекай, градът още спеше, но в няколко кръчми вече (или още) пийваха бири. Това, че беше празно, ни даде възможност да се поснимаме на воля, а интересни места за снимки определено не липсваха.

Особено ни впечатли гледката от улицата към кулата Tsūtenkaku.

След това продължихме към пазара Шинсекай, където с Алекс опитахме разни местни вкусотии, преди да продължим към Дотонбори.

Дотонбори

Идеята ни беше да вървим до Дотонбори, но Алекс замрънка, а по улиците нямаше нищо интересно и затова се качихме на метрото за 2 спирки. За сметка на това из Дотонбори му хареса страшно много, понеже имаше големи раци, интересни хора и сгради. Може би няма да разказвам толкова много за квартала, а ще оставя снимките да говорят.

В един момент всеки герой се изморява и така и нашият заспа, а ние използвахме това време за да обядваме в станалата ни любима верига суши ресторанти. След като хапнахме, а Алекс още спеше, решихме да се поразходим из Дотонбори, докато се събуди. Тълпите вече бяха сериозни, за разлика от сутринта и не беше толкова приятно за разходка. Затова и влезнахме в магазин Мега Дон Кихот, където накупихме много рамени (още ни е яд, че не взехме повече), лате с мача, както и много различни видове Кит Кат. Типичните туристически неща.

Замъкът на Осака

Когато малкото човече се събуди, решихме, че е време да се отправим към замъка в Осака или по-точно градините около него. Там прекарахме и следобеда, като пихме кафе от 7/11 и наблюдавахме хората, а в същото време се и размазвахме от удоволствие при 27 градуса в началото на ноември. Алекс пък беше впечатлен от фотосесията на млада двойка японци, взе си фотоапарата и застана до фотографа, за да ги снима или по-скоро да имитира какво прави фотографът.

Около 16:30 решихме, че вече е време да се прибираме към Киото, направихме една пешеходна разходка из градините и отидохме до гарата, за да хванем влака на обратно. Естествено имахме време и за пазаруване на лакомства, преди да се приберем и да се подготвим за следващия ден, който щяхме да отделим на Нара.

 

Нара

Отново оставихме малкият пътешественик да ни събуди, закусихме и се отправихме към гарата. Имахме големи планове за днешния ден – да посетим Нара – древната столица на Япония с парковете със сърнички, красиви градини и едно прекрасно местно ресторантче.

След 40 минути с влак, около 9:00 бяхме в Нара. От Киото до Нара имате няколко възможности за пътуване, като в Нара има две гари. Ние избрахме да пътуваме с частната компания Кинтецу, защото гарата и се намира точно до парковете със сърничките. Цената е една и съща (760 йени или около 9 лева по курс от януари 2024), както и ако пътувате до другата гара, но пък ако имате JR Rail Pass, не може да го ползвате за Кинтецу влаковете.

Още със слизането на гарата, от двата края на улицата имаше сергии с продавачи на бисквитки за сърничките. Естествено купихме си и не след дълго видяхме първите сърнички. Очевидно бяха стояли на някаква диета доста дни, защото гладно нападнаха Меги, тя грабна Алекс на ръце и тръгна да бяха, като сърничките ги гонеха и я хапеха по дупето. Аз наблюдавах цялата тази битка от безопасно разстояние, като изобщо нямах намерение да влизам в конфронтация с тези кръвожадни животни.

Тодай Джи

След като се порадвахме на сърничките, продължихме по пътя към първата ни спирка – Todai Ji. Искам да кажа, че цяла Нара беше много подходяща за бебешка количка (стига да е компактна), но така беше и в Токио, както и в Киото (с малки изключения) и определено се радвам, че носихме нашата. Самият храм Тодай Джи беше интересен, все още не беше претъпкано и определено ни достави удоволствие, както и градинката с езерото пред него.

Определено обаче не бяхме усетили как времето е излетяло в игри със сърнички (още няколко пъти ги хранихме) и снимки пред и около храма и вече беше станало 11 часа.

Знаехме, че скоро на Алекс ще му се приспи, затова се запътихме към мястото ни за обяд – ресторант Hisagoya Shokudo, който Меги беше намерила и който се намираше на около 1,5 километра от Тодай Джи. По пътя Алекс огладня, та го нахранихме с онигири и сладък японски омлет (тамагояки), които бяхме взели от 7/11. Разбира се под зоркия поглед на няколко сърнички.

Ресторант Hisagoya Shokudo

Всичко вървеше по план (или планът вървеше по всичко, при нас не е много ясно) и малко преди да стигнем ресторанта, Алекс заспа. Ресторант Hisagoya Shokudo е малък, семеен ресторант с площ от около 35-40 кв.м., наистина малък. Менюто е само на японски, което обаче не беше проблем, защото нивото на японския ми е като на майчин език. Е, или поне нивото на преводача на Гугъл, иначе щяхме да си останем гладни. Има само 4 различни ястия, както и сет менюта за обяд.

Меги си поръча супа (която едва изяде, поради размерите и), а аз сет меню с печена сьомга, купа ориз, предястие, мини салата и мини супичка. И цялото това меню на цена от 960 йени или около 13 лева. Изядохме си всичко, облизахме си пръстите по няколко пъти и платихме, като тук приемаха само пари в брой.

Nara Visitor Centre

Алекс още спеше и се отправихме към Nara Visitor Centre. Изключително приятно място, където може да пробвате типични за Япония дейности и то абсолютно безплатно. Ние започнахме с оригами, което мен бързо ме изнерви, понеже просто нямам спокойствието за такава дейност. Добре, че ни предложиха да се пробваме в калиграфията, което се оказа моето силно място и си написахме имената (и това на Алекс).

Може би най-интересното за повечето хора оставихме за последно, а именно да ни облекат с кимоно и да си направим по няколко снимки.

На заминаване ни обясниха къде да опитаме местни сладки неща, подариха на Меги ветрило и други дребни сувенирчета. Взехме си кафе от близкия магазин и точно, когато сладко го пиехме, Алекс се събуди. Време беше да продължаваме по следващите точки от програмата. Докато пиехме кафе обаче ни направи впечатление, че сърничките вече не преследваха никого, нямаха особен апетит, за сметка на това пък улиците бяха пълни с хора. Определено посетете Нара сутрин, за да избегнете тълпите и да хванете гладни сърнички.

Isuien Garden

Поредната точка от дневния ни ред беше Isuien Garden, намираща се на 15 минути от Nara Visitor Centre. Това беше и едно от местата с най-висок вход, които посетихме в Япония – 1200 йени или около 15-16 лева. Което го правеше обаче относително слабо посещавано. На входа Алекс спечели сърцата на дамите, продаващи билети, като отиде и им даде пари за нашите билети, придружено с чаровна усмивка. Едната от тях излезе от сградата и дойде отпред при него, като почна да му говори, а той ръкомахаше и обясняваше нещо.

Оставихме количката на касата, защото вътре не беше подходящо и влезнахме. А вътре … една от най-красивите градини, които посетихме в Япония. И всичко това само за нас – малки водопадчета, езера, традиционна японска къща и още, и още.

Ако трябва да избера нещото, което най-много ни хареса в Нара, това определено ще е тази градина. Мога да описвам всеки малък детайл, но едва ли думите ще ми стигнат.

Не по-малко впечатлен беше и Алекс, който обикаляше от място на място, отиде до мини храма, за да удари камбанката (за страстта му за биене на камбанки тепърва щяхме да разберем в Киото), миришеше цветята и се радваше на времето прекарано с мама и тати.

Kofuku-ji

След градината, преди да отидем към гарата, решихме да добавим и храма Kofuku-ji в програмата ни. Красиво място, което щяхме да оценим подобаващо, ако го бяхме посетили преди Isuien Garden. Просто градината ни омая с чара си и все още бяхме под влиянието му. Но и храмът си заслужава определено, въпреки, че имаше няколко части в ремонт.

Време беше да хванем влака за Киото, да напазаруваме и да се подготвим за следващите дни, в които щяхме да посетим известните (и не само) забележителности на Киото.

[ivailo_radev]

Япония – Киото

 

След като пристигнахме от Токио в Киото, се настанихме в хотела ни – Stay Sakura Kyoto Matsuri. Бяхме го избрали, защото се вписваше със своята архитектура в стила на Киото, намираше се на няколко минути пеша от централната гара и освен това ни дадоха мини-апартамент със собствена кухня, диван и дори вана с телевизор. Направихме кратка разходка из квартала, напазарувахме за вечеря и се насладихме на прекрасния залез над Киото. В стаята ни ни чакаше куфарът, който бяхме изпратили от летището в Токио директно към хотела. Беше петък вечер и избутахме програмата си така, че през уикенда да сме в Осака и Нара, за да избегнем тълпите в Киото. Затова и разказът ни за Киото започва от ден трети.

Ден 3

Първоначално планът ни беше да отделим този ден за една от големите атракции на Киото – бамбуковата гора Арашияма. След като се прибрахме от Нара обаче, след като почетохме малко в разни групи, видяхме, че в момента (октомври 2023) там е страшно пълно. А може би винаги е така. След като разгледахме и малко снимки, установихме, че голяма част от снимките, на които е отбелязана бамбуковата гора Арашияма, всъщност са от съвсем друго място.

Adashino Nenbutsuji

И това място беше храмът Adashino Nenbutsuji. Затова рано сутринта, след закуска, хванахме влака по линията Сан Ин и се отправихме натам. След около 20 минути стигнахме до гара Сага-Арашияма и продължихме пеша през живописен квартал. Имахме възможност да хванем и автобус, но времето отново беше прекрасно, а кварталът – тих, традиционен и без туристи.

Отне ни около 30 минути пеша, за да стигнем храма, който беше абсолютно празен. Дори в началото не можехме да се ориентираме къде точно е входът, но после намерихме правилното място. Бамбуковата гора беше празна, както и самият храм. Прекарахме много време тук, оставихме обаче количката на входа, понеже има доста стълби и не е подходящо за количка.

След доста снимки, в един момент се появи група местни ученички, които поиграха с Алекс и се снимаха с нас.

Giōji Temple

Беше станало 10 часа, до обяд имахме доста време, а съвсем наблизо имаше едно друго бижу – Giōji Temple. Храм, който имаше градини почти изцяло покрити с мъх.

Изключително мистична атмосфера, а и се намираше на около 10 минути пеша от Adashino Nenbutsuji. И тук прекарахме почти час, като вече Алекс почваше да се уморява. Бяхме решили, че ще обядваме в едно традиционно заведение покрай реката, ходихме може би около 25 минути до там, за да установим, че е затворено днес. В същото време обаче видяхме, че в Арашияма наистина е страшно пълно и няма почти никакъв шанс да седнем и да хапнем в някое заведение на спокойствие. Затова отидохме няколко пресечки по-нагоре, в близост до гарата, за да си вземем нещо за обяд от 7/11 и да хапнем на крак (а някои от нас в количката си).

Heian Shrine

Докато се усетим и Алекс беше заспал, което беше добра възможност да хванем автобуса и да отидем до един не много популярен (но пък красив) храм – Heian Shrine. Пътуването отне около 50 минути, но пък автобусът беше празен, тъй като не беше някоя от популярните туристически линии. След около час и половина сън, Алекс се събуди точно когато бяхме до храма. Естествено беше гладен, но и силно впечатлен от училищните групи, които се готвеха да посетят храма.

В този храм прекарахме малко време, не защото не беше интересен, а просто защото се напълни с доста ученически групи и всички искаха да играят с Алекс, което дори и на него му дойде в повече.

Храмът Ясака

Тъй като бързо приключихме, а имахме още много време от деня, решихме да се разходим до храма Ясака. Намиращ се на само 20 минути пеша, това е един много интересен храм, който си заслужава да се посети както през деня, така и нощем. По време на разходката до там спряхме в няколко местни магазинчета, Меги си купи ветрило и хапнахме разни сладки вкусотии на крак.

Вече пристигнали в храма, Алекс с интересен наблюдаваше как хората се редят на опашка, за да бият една камбана, да кажат молитвите и желанията си и след всичко това да плеснат с ръце. И тук той определено ни изненада – след като му казахме какво правят всички (естествено съобразено с неговата възраст, т.е. „Отиваш на опашката, биеш камбанката и пляскаш), детето се нареди и изчака опашка от 4 човека преди него (всички с деца на година и половина знаят колко е трудно за толкова малко дете да прояви толкова търпение) и когато дойде неговият ред, отиде, би камбаната, плесна с ръце и ухилен до ушите се върна при нас.

И така поне 10 пъти. Така и времето напредна и ние се отправихме към спирката ни, за да може Меги и Алекс да се приберат вкъщи. А аз останах в Гион, за да направя малко нощни снимки, преди да се прибера в хотела.

Ден 4

Фушими Инари

Днес станахме рано, но докато закусим и се оправим и времето беше напреднало, та излезнахме около 7:30 от хотела. Целта ни беше да посетим един от най-популярните и посещавани от туристи храмове – Фушими Инари. Всички сте виждали снимките на тези червени врати, наредени по пътечка в гората. Всъщносто вратите (тори) се поставят, когато някой направи дарение и се смята, че има над 10 000 по целия хълм. Въпреки относително късното ни тръгване, бяхме към 8:30 на гарата на храма и когато отидохме до него, нямаше много хора. Повечето се спират в началото на първите тори, но очевидно ги мързи да вървят нагоре в планината. Нас обаче не ни мързеше и поехме нагоре. Колкото по-далеч стигахме, толкова по-малко хора имаше. Да, от един момент нататък има доста стълби, но просто сгъвах количка, слагах я на рамо и се качвахме с Алекс по стълбите.

А определено си струва да се качи човек нагоре, защото зад всеки ъгъл дебне малък олтар, статуи на лисици, както и големи участъци с тори, без никакви други хора.

Gion и пазара Нишики

Тъй като приключихме рано с Фушими Инари (около 10:30 бяхме готови), решихме преди обяд да сложим още малко неща в програмата, като първо отидохме до моста Тацуми в Гион.

На снимки изглеждаше определено по-добре, но отново нямаше почти никакви хора в тази част на Гион. Тъй като не ни отне много време, решихме да отидем до друга забележителност – пазара Нишики. Той вече беше пълен. Освен това, цените ни се сториха доста високи на фона на останалите цени в Япония. Но определено беше атракция.

Въпреки целия шум и глъчка на пазара, умората надделя и Алекс заспа на самия пазар. Съответно се отправихме към любимия ни суши ресторант, за да хапнем набързо. След обяда остана време и за по кафе и отново в ранния следобед Алекс се събуди.

Kodaiji Temple

Реално бяхме преизпълнили програмата за деня (с Алекс я правим не много натоварена) и решихме да добавим бонус местенце – Kodaiji Temple. Запътихме се пеша натам, но на един ъгъл снимка на дете в кимоно грабна погледите ни. Тук се отдаваха кимона под наем (https://kyonomiyako.com/) . Заинтригувани от снимката, попитахме дали имат и кимоно за толкова млад господин. Дамите веднага предложиха няколко кимона на много достъпна цена. Тук беше втората ми изненада – едно кимоно се облича доста време и не очаквах Алекс да изтърпи цялата процедура. Той обаче беше толкова въодушевен и впечатлен от вниманието, което му се обръща и само стоеше и се усмихваше на жените в магазина. След около 20 минути нашият манекен беше готов и поехме към храма Kodaiji. Може би защото се плащаше вход или защото не е от най-популярните храмове, тук почти нямаше хора.

А мястото е много красиво и си струва посещението. Естествено Алекс беше атракцията в храма и трябваше да отхвърляме доста предложения за снимки с него.

След това отново отидохме до храма Ясака, защото много ни хареса предишния ден, а и искахме да останем малко повече, за да го хванем и когато е тъмно.

Прибрахме се относително късно, като преди това взехме вечеря от близкия магазин Walson.

Ден 5

Събудихме се, закусихме и поехме към едно от най-популярните места в Киото – Гион.

Първата ни спирка щеше да е Киомизу Дера. До там стигнахме с автобус, като това беше един от малкото автобуси, които от рано сутрин (бяхме в автобуса в 7:30) бяха пълни. Важното беше, че Меги успя да седне с Алекс и само аз трябваше да стоя прав с количка на рамо. Но пък пътуването отне само 20 минути (и после още 10 минути ходене по баирите към храма). В 8 часа вече си взимахме билети и влезнахме да разгледаме храма. От тук се открива страхотна панорама към града и все още нямаше хора, които да ни пречат да и се насладим. Което се промени много бързо само час по-късно, когато започнаха да пристигат различни групи с туристи и ученици.

Следващата ни цел всъщност бяха живописните старинни улички Санензака и Нинензака, но по пътя съвсем случайно видяхме едно малко съкровище – храма Yasaka Kōshin-dō. Той се крие зад малка врата и с нищо не би привлякъл вниманието ви от улицата. Вътре обаче е малък храм, с хиляди цветни топки, който по-скоро прилича на детска площадка, отколкото на храм.

Санензака и Нинензака

Запътихме се към две от най-известните улички в Киото. Може да ги видите на почти всяка рекламна брошура за Киото, заедно със Златния павилион, Арашияма и разбира се, Фушими Инари. Отделихме им достатъчно време, за да можем да се поснимаме, да опитаме местни вкусотии и да продължим към последна спирка за деня.

Храма Тоджи

Преди да отидем към храма Тоджи обаче, спряхме да хапнем отново суши, като аз този път си взех и порция карамелизирана змиорка, която опитвах за втори път, но тази не ми хареса толкова (имаше силен аромат на блато). Пристигнахме до храма Тоджи, когато Алекс се събуди. Целият комплекс беше осеян с прекрасни градини, слънцето печеше, беше началото на ноември и около 27 градуса. Затова и се отдадохме на лежерна разходка, пихме кафе, хапнахме мача сладки, след което посетихме един супермаркет наблизо, за да вземем вечеря и няколко бири и да се приберем в хотела.

Ден 6

Днес нямаше смисъл да ставаме рано, но Алекс не знаеше това и в 6 вече тропаше из стаята, като повтаряше, че иска да яде. Денят трябваше да започне, дори и да не искаме да е толкова рано.

Златния павилион

Отправихме се към Kinkaku Ji или Златния павилион, но бяхме там преди 8, а той отваряше в 9. Набързо намерихме в Google Maps една детска площадка на около 15 минути пеша и отидохме, за да може Алекс да си поиграе. Площадката беше леко занемарена, но пък това не му развали удоволствието, най-вече защото имаше нови неща, които не беше виждал.

Малко преди 9 вече бяхме на Златния павилио и това беше единственото място в Япония, което беше наистина пълно и ни се наложи да чакаме на опашка. Вътре положението не беше по-добро, като хората се струпваха на най-хубавите места за снимки и там беше неприятно. Още по-лошото е, че имаше много хора, които се снимаха, след което почваха да си разглеждат снимките, да ги публикуват в социални мрежи и да си говорят, без да се дръпнат встрани, за да може и други да направят снимки. Ние естествено имаме опит в такива ситуации и бързо намерихме хубави местенца, на които нямаше хора, а имаше невероятни възможности за хубави снимки.

В момента, в който застанехме на тези места обаче, веднага някой заставаше до нас, за да се снима и се почваше познатата процедура с разглеждане и публикуване на снимки. И все пак Златния павилион не ни разочарова и посещението си заслужаваше. Тук може би е другото място, където беше малко по-трудно с количка, но все пак ставаше, дори и с нашата количка с много малки колела. Прекарахме почти целия предиобед в този район и понеже не бяхме планирали нещо сериозно за деня (Всъщност бяхме планирали Сребърния павилион, но пътя от близо час ни отказа) и затова решихме да се отправим за обяд към любимата ни верига суши ресторанти (https://www.kurasushi.co.jp/en/). Този им филиал приличаше малко на закусвалня, но отново хапнахме вкусно и на достъпни цени, като подплатихме удоволствието и с по една бира.

Излезнахме от ресторанта, нещо оправяхме количката и в следващия момент чуваме: „Здравейте, аз съм Ева“.

Като цяло можех сега да напиша една забавна история за тази среща, понеже аз винаги съм знаел, че с Ева ще се срещнем някъде, на някое странно място по света, което аз да опиша с още по-странни епитети. Обаче съдбата взе нещата в свои ръце при избора на място (или поне името на мястото) и ми спести цялата креативност.

След тази приятна среща, решихме да се отправим към парка Umekoji и да чакаме Алекс да се събуди. По пътя грабнахме по едно мача лате и няколко други вкусотии и като по поръчка Алекс се събуди малко преди да стигнем парка. Прекарахме следобеда тук, понеже наоколко има много модели на влакове (влаковият музей е съвсем наблизо), страхотна детска площадка, а и времето беше хубаво, като в същото време нямахме време за друга забележителност, понеже трябваше и да си приготвяме багажа. Но докато гледахме влаковете, решихме, че задължително преди да заминем, трябва да посетим музея на влаковете.

Прибрахме се в хотела, събрахме багажа и аз отидох до близкия филиал на Ямато, за да изпратя куфарите към летището и да пътуваме до там само с ръчен багаж. Решение, което много улесни следващия ни ден.

Ден 7

Последен ден в Япония. Хареса ни много, но не ни беше тъжно, че си заминаваме. Полетът обратно беше чак в 23:00, затова закусихме и решихме да си направим задължителните снимки с носии на уличките Санензака и Нинензака. Прибрахме се обратно до хотела, пуснахме си по един душ и оставихме малкото ни останал багаж на рецепцията.

Беше време за обяд, няколко дни по-рано бяхме резервирали сепаре в Yakiniku Toraji, по пътя Алекс отново заспа и успяхме да се насладим на прекрасното телешко в невероятна обстановка. Определено обаче месото в Токио ни хареса повече.

Музей на влаковете

Както вече казах, предния ден решихме да прекараме следобеда в музея на влаковете. Алекс беше много впечатлен, а детските му очи грееха при всеки нов влак, който се появяваше пред нас. Музеят е интерактивен с няколко детски площадки, където дори и най-малките като сина ни, могат да поиграят и да гледат различни влакчета.

Hello Kitty Haruka Express

Беше станало време да потегляме обратно, затова минахме през хотела, за да си вземем нещата и отидохме на гарата. Около 19:00 часа вече бяхме на перона и чакахме с нетърпение красивия влак, който щеше да ни откара директно до летището в Осака – Hello Kitty Haruka Express.

След като пристигнахме на летището, отидохме да си вземем куфарите, които бяхме пратили и се чекирахме, като почнахме да търсим нещо за вечеря. На летището в Осака имате много опции, като най-хубавото е, че цените са като в градовете, а не са завишени като на повечето летища по света. След като се навечеряхме, отидохме на гейта, за да чакаме да се качим. Тъй като имахме останали йени, а на гейта имаше супермаркет, решихме да видим какво може да вземем с малкото ни последни пари. Оказа се, че и тук цените са като в града и си взехме бири, много сладки и шоколади. Алекс пък не заспа на летището, въпреки очакванията ни, което обаче помогна да заспи малко след излитането и да проспи почти целия полет до Дубай.

Благодарим ти, Япония, за прекрасното изживяване! Определено скоро ще се върнем в този край на света.

[Lindt]

Благодаря, че довърши разказа си, Иво 🙂

Минавам да отбележа, че още чакам снимките да се появят някъде. 

[ivailo_radev]

преди 8 минути , Lindt каза:

Благодаря, че довърши разказа си, Иво 🙂

Минавам да отбележа, че още чакам снимките да се появят някъде. 

В личния ми профил ги има :) след работа ще проверя за по-сигурно де хахаха

[Lindt]

преди 2 минути , ivailo_radev каза:

В личния ми профил ги има 🙂 след работа ще проверя за по-сигурно де хахаха

не, мисля, че са само от Токио. Не съм голям експерт по Япония, ама ако в албума няма Златен храм, не е пълното издание 😄 

[ivailo_radev]

преди 19 минути , Lindt каза:

не, мисля, че са само от Токио. Не съм голям експерт по Япония, ама ако в албума няма Златен храм, не е пълното издание 😄 

Права се оказа - няма златен храм, няма добитък. Само Токио било 🙂 Коригирам почти веднага 🙂

 

[Captain45]

Много приятна и лежерна програма сте си спретнали и то с малкият юнак. Може би щеше да му е интересно ако бяхте започнали Осака от аквариума и виенското колело. В аквариума можеше да погали скатове и акули в плитък басейн, а от колелото се вижда цяла Осака.

[ivailo_radev]

преди 37 минути , Captain45 каза:

Много приятна и лежерна програма сте си спретнали и то с малкият юнак. Може би щеше да му е интересно ако бяхте започнали Осака от аквариума и виенското колело. В аквариума можеше да погали скатове и акули в плитък басейн, а от колелото се вижда цяла Осака.

Такива неща ги пазим за бъдещи пътешествия. Той сега беше на година и 7 месеца и общо взето една люлка с панда му стигаше примерно, за да е щастлив поне 20 минути. Или пък езеро в парк. А по-нататък знам, че няма да е така и тогава ще има такива атракции.