дневник С Патагония в сърцето - пингвини, ледници и върхове!

[Mary]

Разказ за поредното невероятно пътуване в компанията на @Rainy, където срещата с пингвините, тюлените, ветровете, върховете, ледниците и хората ни донесоха много положителни емоции и прекрасни спомени. И за да не забравим спомените, ще се опитаме да ги разкажем и на вас.

 

Има места, които човек много иска да посети и все му се струва невъзможно. Та така при мен беше с Патагония - много, много я исках и мечтаех, но времето, което ми трябваше за там го нямах. И тази година го нямах, но въпреки всичко скочих! И не съжалявам нито за миг, защото наистина беше прекрасно пътуване с много положителни емоции, весели моменти и изпитване на собствените ми предели.

Представих си, че избирам най-красивата снимка и започвам темата с нея. Да, ама как да избера най-красивата от всички много красиви снимки, че и ужасно много на брой?! Затова един колаж с част от красотите на Патагония:

 

 

Първо да дам малко полезна обща информация.

Полети:

Sofia – London –  BA0891

London – Buenos Aires - BA0245   

Buenos Aires – Ushuaia –  AR 1896

El Calafate - Buenos Aires – AR1847

Buenos Aires – London –  BA0244  

London – Sofia   -  BA0890 

 

Билетите са купени от сайтовете на двете компании.

Моят билет беше София - Лондон - Буенос Айрес - Лондон - София. Промениха ми по-късно полетите до/от Лондон и направиха престоя в Лондон на отиване малък, а на връщане доста по-голям, но нямах друга алтернатива - така си летях.

Вътрешните полети ми бяха по-скъпи от тези на Рейни, защото ги купих по-късно.

 

Нощувки по дни:

1 и 2 - Буенос Айрес(Аржентина) – 5411 Soho Hotel

3 и 4 – Ушуая(Аржентина) - Hostel Yakush

5 - Пунта Аренас(Чили) - Hotel Isla Rey Jorge

6 - Пуерто Наталес(Чили) - Kaluve Patagonia

7 и 8 –Торрес дал Пайне(Чили) -  Hostería Pehoé - Torres del Paine

9 - Пуерто Наталес(Чили) - Kaluve Patagonia

10 -   Ел Калафате(Аржентина) -  Posada Larsen El Calafate

11, 12 и 13 -  Ел Чалтен(Аржентина) -  Confin Patagonico El Chaltén

14 и 15 – Буенос Айрес(Аржентина) - 5411 Soho Hotel

Всички хотели бяха добри, като разказвам за местата, мога да допълня по нещо и за хотелите.

 

За екскурзиите и разни други билети ще се опитвам да давам линкове в процеса на разказа.

Време е да започна по същество.

 

Както всяко година по това време, винаги се притеснявам за метеорологичната прогноза за времето. И този път имах късмет.

Софийският полет беше навреме и съответно връзката за дългия полет - безпроблемна.

 

Обичайният самолет, обичайният полет към Лондон - беше препълнен и това доведе до доста мотаене с наместването на багажа, че Бритиш са доста щедри с ръчния багаж, с какъвто пътувах и аз.

 

 

В приказки с жената до мен полетът мина бързо и кацнах на Хийтроу почти едновременно с Рейни. Бързо уговорихме среща и седнахме в едно заведение да се порадваме на срещата ни, а тя ще разкаже защо пък толкова се радвахме.

 

След кратка раздумка се отправихме към самолета:

 

 

Пфуууу, винаги съм мразела на дълги полети да летя със стари самолети. Не ми липсва толкова мултимедията, колкото наличие на usb за зареждане на телефона. Тук бяхме с някаква стара машина Боинг 777, почти изцяло запълнена...

 

 

Добре, че седяхме на пътека, та ставахме и приказвахме поне през половината път. Докато излетяхме и веднага дадоха яденето, че полета беше вечерен.

 

 

Сутринта ни разбудиха и за закуска:

 

 

Докато отворим очи и вече бяхме над Буенос Айрес и бързо се убедихме, че е огромен!

 

 

 

На летището имаше огромна опашка и чакахме повече от час да влезем в Аржентина. Нямахме проблеми с влизането, но ми направи впечатление, че с моя паспорт винаги четат в книжките дали имам право да вляза без виза.

 

 

Докато часаме погледнах температурата навън ... 24 градуса още в 9 сутринта! След малко щеше да стане още по-висока, а тази разлика с европейските градуси направи времето да изглежда още по-горещо и задушаващо.

 

 

Имахме резервиран трансфер от хотела, но може и на място да си намерите превоз - цените май не се различават много в посока от летището към града. Самото летище е отдалечено и отнема около час да се придвижим до централните части.

Цена на трансфера - 1700 а песо.

 

По време на пътуването ни с таксито ми направи впечатление, че на доста сгради са поставени решетки на първи, втори ... дори и до пети етаж, което обикновено говори за увеличена престъпност.

 

 

 

Това, заедно с предупрежденията на наши приятели, направи първия ни ден в Буенос Айрес доста предпазлив.

 

Следва... 

[Гост]

На 18.02.2020 г. в 9:50, Mary каза:

...полетът мина бързо и кацнах на Хийтроу почти едновременно с Рейни. Бързо уговорихме среща и седнахме в едно заведение да се порадваме на срещата ни, а тя ще разкаже защо пък толкова се радвахме. . 

А се радвахме, защото Рейни направи едни Остапбендеровски номера с полетите - благодарение на форума, разбира се 🙂 - хвалба е, не оплакване: спестих има-няма 400 евро от големия билет. Тоест, летях от Хийтроу до Мадрид, за да хвана полета Мадрид - Хийтроу - Буенос Айрес.

 

Само където за съжаление съм силно притеснителна личност - и то специално относно планирани полети, и мозъкът ми се старае да намери винаги опасност за отмяна на полет и където я няма. Обикновено винаги успявам 😄 В случая стачката на френските авиодиспечери изпълни дяволската мисия и полетът от Мадрид беше отложен. Все пак сколасах да се събера с @Mary. Беше си чиста радост!  

[Lindt]

Йей, дано е стане като с Швейцария и Исландия и да ходим скоро след вас!  Много съм щастлива, че ще пишете 🤗

[Mary]

В момента, Lindt каза:

Йей, дано е стане като с Швейцария и Исландия и да ходим скоро след вас!  Много съм щастлива, че ще пишете 🤗

Не виждам защо трябва да се разваля тази хубава традиция!

Още повече, че Патагония е тъкмо като за вас. Ще има да си бродите и да се радвате на всичко около вас.

[Mary]

Преди да поемем към Патагония с @Rainy, имахме ден и половина в Буенос Айрес.

Пълното име на града на испански: Ciudad de la Santisima Trinidad y Puerto de Nuestra Senora de Santa Maria de los Buenos Aires в буквален превод означава "Град на Св. Троица и пристанище на Дева Мария на Санта Мария в Буенос Айрес".

Градът Буенос Айрес е основан първо под името Сиудад де нуестра сеньора Санта Мария дел Буен Айре (буквално "Град на Дева Мария Света Богородица на попътния вятър"), на 2 февруари 1536 година от испанска експедиция, водена от Педро де Мендоса.

Буенос Айрес е разположен на десния бряг на реката Ла Плата (на испански: Rio de la Plata, "Сребърна река") при нейното вливане в Атлантическия океан. Самата река има доста кален вид и не бих казала, че е красива.

 

На фона на всичко видяно в пътуването след това и в добавък нуждата от повишено внимание при обиколките из града, помогнаха да не мога да се захласна по Буенос Айрес. Не, изобщо не е лош, даже има прекрасни места, сгради с доста европейски вид, колоритен е, цветен, музикален и ... огромен! Като погледнеш на картата и си казвай - ей, къде е тази забележителност, а всъщност си има доста ходене до повечето места.

 

 

И да продължа по същество.

Настанихме се в хотела - 5411 Soho Hotel, разположен в квартал Палермо, който се води безопасен. Сигурно е безопасен, то на всеки ъгъл има дежурящи полицаи, та се чувствахме сигурни. Честно казано в нито един миг не сме се почувствали застрашени от нещо, но и не сме си търсили белята по късни доби в съмнителни места. 

Метнахме багажа и тръгнахме да търсим чейндж за да обменим пари. От хотела ни посъветваха да обменим в GIRARG. В този ден обмяната вървеше на следните нива - 72 аржентиско песо за долар, като моите пари бяха по 50, а за банкноти по 100 даваха курс 75. По-късно съм обменяла на 65, а последния ден беше паднал долара до 60 арж.песо за долар.

Вече с пари в джоба(ха ха, всъщност не ни бяха в джобовете, нито в чантите парите, а в чантичка за кръст, разположена под дрехите) се метнахме на едно такси в посока центъра. От хотела ни препоръчаха като сигурни таксита тези, на които има реклама отгоре на купето - Радио такси. В последствие ползвахме и други таксита, като не попаднахме на фалшиви и скъпи, а се возихме на доста модели - просто гледахме отгоре да има надпис. На предната дясна седалка на гърба има поставена информация за името на шофьора, негова снимка, името на компанията и май собственика на компанията. На стъклото пред дясната седалка е монтирана машинката, която отчита цената. 

Принципно е много по-евтино да се ползват автобуси и метро в БА, но ние се движехме само с таксита. Като изключим от/до международното летище, не сме плащали повече от 5 долара. Та преценихме, че времето ни е по-ценно.

Забележителностите, които бях отбелязала на картата бяха следните:

Teatro Colon

Puerto Madero

Recoleta

Bosques de Palermo

Palacio Barolo

Cemiterio de Recoleta – гробище

Centro Cultural Kirchner

Floralis Generica

Casa Rosada

Usina del Arte

Mercado de San Telmo

Сигурно има и много други интересни неща, но ние имахме малко време и дори всички от тези не успяхме да видим.

 

Започнахме с Teatro Colón - там ни остави таксито. Купихме си билети за след около час и излязохме на разходка в околността. Бяхме си прибрали и телефоните, но малко по малко ги извадихме и започнахме да снимаме, като винаги внимавахме кой е около нас. Това малко параноично изглежда, ама не можех да се лиша от новия ми телефон, в който е всичката информация по пътуването.

 

 

 

 

Навън беше доста топло... ама доста - над 30 градуса, а идвайки от студена Европа ни се виждаха още повече, затова се помотахме известно време под парещите лъчи на слънцето и накрая се отправихме към прохладата на театъра/операта, където хапнахме по една торта и изчакахме да се появи водачката ни на тура из операта.

 

         

 

От нея научихме много интересни неща.

Настоящата сграда на театъра (трета в историята му) е открита през 1908 г. с операта "Аида" от Верди. Тя е дело на италианските архитекти Франческо Тамбурини и Виторио Меано, а след тяхната смърт по проекта работи белгийският арх. Жул Дормал. Във фоайетата са поставени бюстове на известни композитори, сред които Бетовен, Моцарт, Росини, Верди, и др.

 

 

 

 

 

 

 

 

Много е красива вътре, акустиката ѝ е перфектна! Понеже само преди месец-два бях във Виенската опера, то спокойно мога да кажа, че тази е в пъти по-красива от виенската.

 

След тула продължихме лежерната ни разходка пеша, наслаждавайки се на красиви сгради

 

 

 

И стигнахме до президентството:

 

 

От там през Escalinata Puente del Bajo към Puente De La Mujer

 

 

 

В тази посока можете да срещнете много хора, които танцуват и заразяват с танците си всички присъстващи:

 

 

 

Поседяхме, погледахме и вече се усещахме ужасно изморени, та се качихме на поредното такси и се отправихме към хотела.

Помолихме за препоръки за място за вечеря и се насочихме към Campobravo, където се насладихме на чудесна вечеря.

 

 

Така приключи първият ни ден в Аржентина.

 

Следва...

 

[mililia]

@Mary, било е доста смело да извадиш последен модел айфон. Добре, че всичко е минало нормално и не са се случили проблеми.

Чета с интерес. И на мен ми бяха препоръчали същите таксита, но мисля, че тогава имаха и надпис на вратите. 

[Mary]

В момента, mililia каза:

@Mary, било е доста смело да извадиш последен модел айфон. Добре, че всичко е минало нормално и не са се случили проблеми.

Чета с интерес. И на мен ми бяха препоръчали същите таксита, но мисля, че тогава имаха и надпис на вратите. 

Еми, наистина беше смело, ама като исках и да запечатам спомените?! Бях взела за резерва един малък и стар телефон, но полудях с него още на петата минута.

Създаваше ми напрежение това непрекъснато внимание за вещите, но бяхме и много внимателни. Ровехме в телефоните тайно и не на претъпкани места. В такситата задължително следях на навигацията в каква посока се движим.

Радио-такситата може и да са имали надписи и на вратите, но отдалече се виждат повече тези поставена отгоре на купето, затова така ги обясних.

[Гост]

преди 8 минути , Mary каза:

Бях взела за резерва един малък и стар телефон, но полудях с него още на петата минута.

Ти пак беше търпелива, а и твоят стар телефон не беше баш стар...  Аз в едно се убедих - че е съвършено глупаво да си мисля, че имам back up в лицето на моя Самсунг, или че мога да го издържа, и вече удобно се разположи в кофата за боклук 🙂 

 

преди 13 минути , mililia каза:

@Mary, било е доста смело да извадиш последен модел айфон. Добре, че всичко е минало нормално и не са се случили проблеми.

Чета с интерес. И на мен ми бяха препоръчали същите таксита, но мисля, че тогава имаха и надпис на вратите. 

@mililia Ние бяхме много предпазливи. Обаче да вържеш някой, който не търпи връзване - ефектът само щеше да е провалено пътуване. Радвам се, че си го "провалихме" за около 15 минути само. Моето мнение е, че @Mary в голяма степен не се очарова от Буенос Айрес заради опасността от престъпление. Иначе хората масово си носеха сериозни фотоапарати и телефони. Бяхме леко удивени, но факт... 

 

Апропо, имам да те черпя много, че направо ни "нарита" да отидем в Палермо 🙂 Наистина много ми хареса мястото! И се чувствах много спокойна... 

 

[neuromancer]

е какво се удивявате, навсякъде носят, и тук също...

[Гост]

преди 2 минути , neuromancer каза:

е какво се удивявате, навсякъде носят, и тук също...

Така е! Просто беше резултат от твърде много прочетени предупреждения. Но пък по-добре по-предпазливи, отколкото съжаляващи. И ние самите се отпуснахме, но все пак внимавахме. Говоря само за Буенос Айрес.

[lyusi]

Момичета, добре че започвате разказа с Буенос Айрес. Точно навреме ми е, в събота пътувам към тези ширини. Започваме с Рио, де, но финалът е в БА и се радвам да го видя през вашите очи.

[Mary]

преди 9 минути , lyusi каза:

Момичета, добре че започвате разказа с Буенос Айрес. Точно навреме ми е, в събота пътувам към тези ширини. Започваме с Рио, де, но финалът е в БА и се радвам да го видя през вашите очи.

Люси, за мен БА беше нещо като предястие - опитваш го и се настройваш за основното. Понеже имахме и още една спирка там в края на пътуването, та нея бих определила като десерт, но когато вече си се пръснал от ядене и не можеш да поемеш повече. 
Предполагам, че на теб ще ти хареса, още повече, че ти и танцуваш. 

[lyusi]

преди 3 минути , Mary каза:

Люси, за мен БА беше нещо като предястие - опитваш го и се настройваш за основното. Понеже имахме и още една спирка там в края на пътуването, та нея бих определила като десерт, но когато вече си се пръснал от ядене и не можеш да поемеш повече. 
Предполагам, че на теб ще ти хареса, още повече, че ти и танцуваш. 

О, да, надявам се да ми хареса. Патагония е несравнима с нищо, но това го преживях миналата година. В това пътуване ще съм основно на градски дестинации (изключая Игуасу) и много разчитам на карнавала в Рио и тангото в Буенос Айрес да оправдаят трепета, с който ги очаквам 💃🕺

[Mary]

Сутринта се надигнахме рано с @Rainy, закусихме и се помотахме, че според Гугъл първата ни цел за деня - Mercado San Telmo работи от 10ч. Таксито ни остави тук и ни посочи улица Defensa(мисля, че само в неделя е в този вид). Не бях гледала снимки предварително и не знаех какво да очаквам. Това, което видяхме бяха много и най-различни сергии с ръчно изработени неща. Имаше доста оригинални изработки. Разглеждахме, пипахме, питахме и се наслаждавахме на шумотевицата и шарената стока. 

Тези сергии продължават на доста голямо разстояние.

Спряхме за кратко и в една църква по пътя: Convento Santo Domingo - Basílica Nuestra Señora del Rosario. Базиликата е построена през 17-18 век, претърпяла е различни реконструкции, участвала е дори в битка с англичаните, когато единствената към този момент кула е разрушена. В последствие при възстановяването на кулата в нея са вградени останките от английските куршуми(виждат се и на снимката на лявата кула). И досега в базиликата се пазят пленени английски знамена. В подземието са погребани известни аржентински герои. А пред базиликата има скулптура, където същински "Мислител" на Роден седи.

 

         

 

Да покажа и малко шаренийки от този пазар:

 

 

 

 

 

 

Най-дълго се задържахме на следващото място, където свиреха и танцуваха аржентинско танго. Ако нямахме още неща планирани за деня, можех доста по-дълго да си отвися там и да се радвам на танцуващите:

 

 

Вече беше ни поомръзнало да надничаме по сергиите и решихме да продължим пеша към Ла Бока.

Следвахме просто посоката и се наслаждавахме на квартала, през който минавахме. Изведнъж пред очите ни попадна нещо нетипично за тук - примамливи сини кубета на Руска църква - Russian Orthodox Church of the Holy Trinity. Направи ни впечатление, че в двора е пълно с народ, има свещеник, купул с вода и решихме, че ... има кръщене там. Поразбутахме народа и се отправихме към входа. Всички ги гледаха доста странно, явно бяхме сгрешили за кръщенето - просто неделната служба в църквата беше на двора. Отделно от това аз бях по къси панталони и тениска. Знаете как е в руските църкви - веднага ми направиха забележка за вида! Е, добре де, извадих един шал и се завих. Една много мила и любезна дама ни каза, че след малко литургията ще свърши и ще можем да се качим в църквата, където мога да си взема покривало и за главата и да я разгледам. Вече бях направо стресирана, но не се отказахме да влезем вътре. При толкова народ изобщо бяхме пропуснали къде е пишело, че вътре не може да се снима. Е, влязохме и ... снимахме. При което еидн млад послушник почти ни изгони от църквата... Такива били Божиите правила в тази църква. Набързо се изнизахме, като даже пропуснахме да запалим по една свещичка. Някак не се почувствахме като добре дошли от другия край на земята... Слагам и няколко снимки от църквата и литургията:

 

         

 

         

 

Излизайки навън вече ни лъхна страшна жега! Температурата беше над 35-36 градуса. Продължихме да пешеходстваме, като попитахме дали сме в правилна посока - натам било, ама никой не можа да ни каже колко имаме да ходим. Тук оценявам, че сбъркахме в пешеходстването под това жарко слънце.

Още в началото на квартала са изрисувани едни къщички, които ни загатнаха, че наистина сме на правилен път.

 

 

 

Шарени, весели къщички, които няма да забравя...

 

След кратка почивка продължихме напред и видяхме табела - 12 минути. Е, ама не пишеше с какво са тези минути и тръгнахме ... вървяхме, вървяхме ... вече взехме да се чудим дали наистина не объркахме нещо. Пак питахме, пак ни посочиха напред. Този квартал беше по-различен от останалите. Всички сгради са с решетки. Магазините за хранителни стоки са много, но нямат витрини - врата с плътна решетка и навътре магазин. В доста от тях плащането е организирано така: един плаща(на снимката бяха двама заедно пазаруващи), а останалите стоят на опашка поне на 5-6 метра от касата. Написано е и явно е правило това:

 

 

Изпихме литри вода докато стигнем пеша до Ла Бока, известна и като Каминито(идва от една от уличките в квартала).

Най-накрая пред нас започнаха да се появяват живописните и цветни сгради с които е известен района.

 

 

 

 

Може би най-известната сграда е тази от следващата снимка - има я на множество магнити, ключодържатели и всякакви туристически неща. Тук е момнта да кажа, че там бяха най-ниските цени на подобен род изделия. На опашка се чака за да се снимаш пред сградата, а отделно от всичкия народ има и предложение да се облечеш в подходящ костюм и да те направят снимки - така лудницата става пълна!

 

 

Доволно наснимали се, продължихме с обиколката до момента, в който освен носовете ни и очите ни бяха пленени от тази гледка:

 

 

 

Познайте след колко минути бяхме вече се настанили на маса в ресторант Gran Paraiso?!

Понеже е топло, та двора беше изпълнен с маси и бързо си намерихме място. Самата сграда на ресторанта също е колоритна:

 

 

 

         

 

Последната снимка е на табелата пред тоалетната.

 

Помотахме се още малко из квартала:

 

 

 

И решихме да се качим на такси към следващата цел. Тук бяхме достатъчно разумни да не тръгнем отново пеша, но не и достатъчно умни, та доста време почакахме Радио-такси, каквото не се мяркаше тук. За сметка на това минаха много други таксита. И тук беше мястото, където "рискувахме" и се качихме на друго такси - хем ни взе по-малко пари, хем бързо се придвижихме. Не мога да не разкажа и забавната случка как спряхме идно такси на което в името имаше и Радио. Ха ха - шофьорът се видя в чудо с нас - Радио-такси ли сте? - Да!  - Ама защо имате и друг надпис в името?! - Хм?!??? Повдигане на рамене в липсата на комуникация. И това се развива насред пътя на 5 метра от полицейски патрул. Който издържа 2-3 минути да се разправяме и дойде да види какво става. И с полицая си комуникирахме размахвайки ръце. Да не мислите, че ни разбра? Нищо подобно - накрая му писна и си тръгна, а спряното такси също.

Параноята е голяма работа, ама жегата е още по-голяма, та решихме следващото такси, което е с табела на купето да бъде наше. Дойде ни акъла най-накрая.

Метнахме се в едно прохладно такси и бързо стигнахме до следващата цел - Recoleta Cemetery. Гробище, ама не какво да е гробище - в него се намират гробовете на много известни хора, включително Ева Перон, президенти на Аржентина, носители на Нобелова награда, основателят на аржентинския флот и внучка на Наполеон. Обявено е за едно от 10-те най-красиви гробища в света. Много истории има покрай това гробище, няма да преразказвам истории. На мен най-интересна ми беше тази статия. Аз лично нямам много снимки от там - напрягат ме подобни места и въпреки цялата красива архитектурна част, не се задържах много там. Ако попадна отново в Буенос Айрес някой ден, може да му отделя повече време, но в началото на деня, когато умората е по-малка и жегата също. Ето част от снимките, които съм направила:

 

 

         

 

         

 

 

Тук ще вметна, че пропуснахме да видим нещо интересно пред гробището - Gomero de la Recoleta - оставам го заради тези, които ще отидат след нас и ще прочетат тук.

След гробището се отправихме към друго духовно място - книжарницата  El Ateneo Grand Splendid - винаги е в челните места за най-красива книжарница в света. Не, нямаше да си купуваме книги от там, но искахме да видим това интересно място. Наистина е много красива, голяма и винаги пълна с народ. Не само да купуват книги, а и като място, където да се срещнат, да почетат нещо в приятна обстановка.

 

 

 

 

Отново на такси и към хотела, където отдъхнахме малко преди да отидем да вечеряме в близост до хотела в обикновено заведение, където нито храната, нито обстановката бяха нещо особено, затова няма да давам линк. Ето какво ядох:

 

 

Мисля, че това беше единственият път, в който опитах този шницел миланезе(дано не бъркам как се казваше).

 

Стана малко дълго, но исках да приключа с Буенос Айрес и да се отправим към Патагония.

 

Следва...

[mililia]

@Mary, бях ви питала във ФБ защо сред всички вкусотии нямате снимка на Миланеса ала Неаполитана?

Ето това имах пред вид:

 

Иначе твоята миланеса си е обикновен шницел.

[Mary]

преди 3 минути , mililia каза:

бях ви питала във ФБ защо сред всички вкусотии нямате снимка на Миланеса ала Неаполитана?

Еми, точно това си мислех, че съм яла. Със сигурност беше с нещо миланско в името, та след това повече не съм търсела да го опитам. Твоето изглежда много по-добре.

[Гост]

преди 1 час, mililia каза:

@Mary, бях ви питала във ФБ защо сред всички вкусотии нямате снимка на Миланеса ала Неаполитана?

Ето това имах пред вид:

Иначе твоята миланеса си е обикновен шницел.

Значи ще имаме за попълване на сетивните знания и за следващия път 🙂

 

Първата вечер аз за втори път - след Флоренция - имах удоволствието да опитам T-Steak. Беше прекрасен! За виното продължавам да въздишам... Аржентина е съвършения рай за месо- и вино-любители като мен. Аз знам, че ще се върна заради Салта и Мендоса, но дори и само заради храната и виното знам, че ще се върна. Откровена съм 🙂 

 

 

 

 

[jungfraujoch]

На 18.02.2020 г. в 11:50, Mary каза:

Има места, които човек много иска да посети и все му се струва невъзможно.

Има мечти,които се сбъдват,когато трябва.Точно когато  скочиш смело!

@Mary,продължавай да следваш мечтите си и занапред да реализираш всичко,което ти се струва невъзможно!

Операта и книжарницата са разкошни,както и видимо вкусната храна.

Чакам с нетърпение продължението  на интересния разказ и снимки с пингвинчета.

[mililia]

Еее, и аз @Rainy и аз имам още за опитване там. Първият път беше доста бюджетен, та второто посещение ще е с цел и кулинарни наслади. Пък... остана ти и мисия не изпълнена тангото, а към тази дейност се присъединявам с голямо удоволствие.

Разказвайте, девойки, какви големи прекрасности ни очаква да прочетем в тази тема .... на първия ред с пакет пуканки 😜😜😜

[Mary]

преди 3 минути , mililia каза:

Разказвайте, девойки, какви големи прекрасности ни очаква да прочетем в тази тема .... на първия ред с пакет пуканки 😜😜

Повече пуканки да приготвиш, че имаме да обикаяме Патагония. Но още не съм приготвила даже снимките за следващия разказ.

 

преди 4 минути , mililia каза:

Пък... остана ти и мисия не изпълнена тангото,

Това е за Рейни, ама когато няма да носи два чифта туристически обувки, а ще ги замени с обувки за танци и червена рокля! А аз ще се огранича само с роклята и аплодисментите за вас!

[Гост]

преди 21 минути , mililia каза:

Пък... остана ти и мисия не изпълнена тангото, а към тази дейност се присъединявам с голямо удоволствие.
😜😜😜

Голяма вътрешна битка беше  Бях започнала проучване за местен клуб за Milonga, но реалността просто ме принуди да си седна на дупето. По-точно обема на куфара. И не само... Иначе бях проучила всички мурафети, на които ти ме научи  Дано някога ги използвам! 

[Mary]

Рано сутринта се надигнахме от леглата с @Rainy - тя в търсене на кафе, аз в обличане и нетърпеливо надничане навън.

Взехме такси до летището - в случая това беше по-близкото да Буенос Айрес летище Aeroparque Internacional Jorge Newbery. Това го уточнявам, защото полети до Ушуая има и от другото летище, което е значително по-далече и отнема повече време и пари да се стигне до него.

Тук за около 15-тина минути и 330 а.песо бяхме вече на летището. Имахме разминаване в полетите, понеже аз по-късно купих тези билети и без това високата цена беше станала още по-висока. Затова си избрах по-ранен полет и се наложи малко да се изчакваме по летищата по наш избор.

Та още веднъж го казвам - ранното купуване на вътрешните полети е на най-ниска цена.

Макар и полетите да не бяха пълни, не искаха безплатно да сменят единия билет за по-ранен час, а поискаха 400 долара. Е, няма чак такава нужда да пътуваме заедно.

Секюрити проверката е малко проформа, та нямаше нужда да се изхвърля водата от багажа.

Ето го и самолета, който вече очаква пътниците си:

 

 

Макар и доста рано, вече се показваше слънцето и откриваше чудни гледки към града:

 

 

 

Само след няколко минути влязохме в облаци и те криеха гледките почти до Ушуая, където започна и да вали...

 

 

 

Летището е малко и бързо се минава, багажа също излиза бързо. Има сравнително добър летищен нет. Няма много удобни места за чакане - едно заведение и малко седалки.

Реших да се поразходя малко навън докато чакам, но дъждеца, придружен с вятър, ме накараха да се върна на летището и да почакам да кацне и Рейни.

Когато вече се събрахме, че и багаж имахме наличен и двете, бързо се отправихме към стоянката на такситата - има достатъчно таксита е не е необходимо да се прави някаква предварителна заявка за трансфер.

 

 

360 а.песо ни е струвало таксито. Тук малко ме съмнява, че цената не е надута, но това показа апарата, това платихме.

 

Вече сме в Ушуая! Място за което съм мечтала и май много много не съм вярвала, че ще посетя - винаги ми е изглеждало като ... Накрая на света!

Ами точно там си е!

Ушуая е най-големият град в архипелага Огнена земя в Аржентина и се счита за най-южно разположения град на планетата, въпреки че според Чили това е Пуерто Уилямс, но той няма съвсем вид и структура на град. Първоначално не е било замисленo като традиционно населено място, а е било построено, за да може там да се изпращат затворници. Навремето е било толкова диво място, че никой не искал да се засели там. В наши дни обаче по тези земи животът кипи с пълна сила. 

 

Бързо стигнахме до хостела ни - Yakush. Имахме резервирана самостоятелна стая с баня - получихме стая с 4 легла, та можехме и да рентваме.

В този хотел можеше да се плаща както ви се иска - с карта, кеш в песо, кеш в долари - цената не се променяше. Това го пиша заради данъка, който чужденците могат да не плащат при плащане с карта. Реално май само за първите две нощувки в БА минахме по тази схема. Интересното е, че навръщане пак нощувахме в същия хотел и тогава нямаше проблем да платим както си искаме на една и съща цена.

Та докато плащаме, веднага започнахме да разпитваме за туровете в Ушуая.

Водихме предварително кореспонденция с единствената фирма, която организира разходка на остров с пингвини в този район -  Piratour.

Това, което ние искахме беше посещение на остров Martillo и близка среща с пингвините, както и обиколка из протока Бигъл - кръстен е на британския кораб „Бийгъл”, изследвал тези води през 20-те и 30-те години на XIX век, когато част от екипажа му е не кой да е, а Чарлз Дарвин (тогава като все още млад учен). Протокът отделя големия остров Огнена земя от два по-малки чилийски острова на юг – Хосте и Наварино. Тук ще отворя една скоба, че до последно не разбрах как е правилното Бигъл или Бийгъл, та моля, простете невежеството ми! 

 

Споменатата вече фирма го предлага това в един маршрут, но ... не във всеки сезон. При кореспонденцията не ни казаха, че нямат такъв тур сега, а че нямат места, но ако се освободят ще ни имат предвид. Да, ама не ни предложиха оферта... 

 

За разходка по Бигъл има доста предложения. Ние искахме само да не сме на огромна лодка за да се доближаваме повече до островите.

В хостела веднага ни предложиха турове. И бяхме безкрайно учудени, когато ни предложиха тур с пешеходстване на острова с пингвините, което безрезултатно се опитвахме да резервираме предварително.

Разликата беше, че сме си кореспондирали за дългия тур, който щеше да е наличен няколко дни след като си тръгнем.

Та трябваше да решим кога и как да вземем туровете - есно е, че щом няма един тур, трябва да вземем два, ако искаме да видим всичко.

Не се колебахме много дълго и взехме тур по протока Бигъл за след час и тур до остров Martillo за следващия ден. Вече доволни, метнахме багажа, взехме камерите, облякохме се ветро- и водо-устойчиво и тръгнахме да вземем нещо попътно за ядене, че ни чакаха няколко часа в морето.

Офертата за тази разходка беше на тази фирма - Patagonia Adventure Explorer, която се намира тук:

 

 

Купихме я от хостела на цена от 40 долара - дано на бъркам цената, но нещо такова беше. Отидохме в уречения час - 14,30 и изчакахме тръгването в 15,00 часа. Мислехме, че ще сме малко хора, но бяхме доста - почти запълвайки капацитета(26 човека) на лодката/корабчето или каквото се води там.

 

 

Бърз инструктаж и вече плаваме по Бигъл, отдалечавайки се от Ушуая:

 

 

И потеглихме към фара накрая на света:

 

 

Планът на разходката е следния:

 

 

Времетраенето е около 4 часа. Не повече от 15-20 минути сме изкарали вътре в лодката. През цялото време бяхме на палубата снимайки като ненормални... Луда работа, наистина! Сега два часа се чудих какви снимки да сложа тук... Ама не е лесно и да избираш снимки, та затова ще ми простите, ако съм попрекалила малко със заснетия материал. Няма да описвам коя снимка от кое точно островче е, че и без това може да не съм съвсем точна. Те си приличат и различават по това, че на едните има пингливи, на едно има предимно морски лъвове(тюлени), а на последното се разхождахме и там нямаше нито пингвини, нито тюлени.

 

Винаги съм си мислела, че пингвините въпреки, че са птици, не могат да летят!

Първото което ме впечатли, е че тези тук си летят и то не за метър-два, ами си летят почти като птиците - хем далече, хем високо. Първоначално се чудехме дали правилно виждат очите ни, но камерите не лъжеха - летят си тези пингвинчета тук.

След дискусията, която се породи в темата, силно вероятно е това да са императорски корморани, които летят, а пингвините просто да им правят компания. Та, простете, ако съм ви заблудила - не е било нарочно, а и толкова много приличат на пингвини отдалеч.

 

 

 

 

На островчетата беше препълнено с пингвини, които сякаш се бяха подготвили за фотосесия. Въпреки, че времето беше спокойно - нямаше вятър и не валеше, все мак не беше и слънчево, та от снимките има какво да се желае.

 

 

 

 

Хоп, тук птички някакви конкурират голямата метална птица:

 

 

Време е и за морските лъвове:

 

 

 

 

 

 

Домъчня ли ви вече за пингвините?! Хайде още малко:

 

 

 

 

 

Безкрайно запленяващи за мен бяха пингвините. 

 

Неусетно достигнахме до острова, на който щяхме да се разходим:

 

 

На плаж на някой да му се ходи?! Малко е каменист, но пък е в залив! Друг е въпросът каква е температурата на водата, предвид, че наричат Ушуая - естествен хладилник с постоянна температура около 4 градуса, е водата и тя сигурно е толкова някъде:

 

 

Разказаха ни подробно разни неща за острова, но ... май почти нищо не запомних. Имаше останки от най-древните обитатели на острова, които си правели кръгли къщи - нещо като иглу или индианска къща като вид, но от камъни. Сигурно съм снимала и тези дупки, останали от къща, на дори и там не ми приличаха на нищо, та снимка няма да пускам.

Островът беше доста зелен, гнездеха някакви птици там:

 

 

Цветенца имаше също:

 

 

И прекрасни гледки:

 

 

Там някъде трябваше да е залезът, ама залез нямаше. За сметка на това се появиха черни облаци, които предвещаваха дъжд. Добре, че бяхме в края на разходката ни. Вече спокойно седнахме вътре в лодката и изчакахме акостирането под звучните капки дъжд навън.

 

 

Вече слезли от кораба се наложи наистина да тестваме водонепропускливостта на якетата ни - мисля, че добре се справиха!

А пътят ни отведе до едно от най-посещаваните заведения в Ушуая - El Viejo Marino. Работи за обед и за вечеря. Вечерта започва работа от 19 часа. Ние бяхме пред вратата малко след 19 и се наложи да изчакаме да се освободи маса. Не приемат резервации предварително - идваш и сядаш, ако има място, ако няма - дават ти номерче и чакаш или се разхождаш, докато дойде редът ти. Понеже валеше, ние се скрихме под навеса и изчакахме поне 20-30 минути за да се насладим на превъзходните ястия там. Едно от най-поръчваните ястия в Ушуая е кралският рак. И в този ресторнт на витрината има аквариом, където можеш да си избереш сам коя рак точно да ти приготвят. Борбата с клещите после си е за твоя сметка.

 

Това ядохме ние:

 

 

А това ядоха съседите ни по маса:

 

 

Така премина първият ни ден в Ушуая. Съвършено изморени легнахме, че на утрешния ден ни очакваха нови прекрасни моменти!

 

Следва...

 

Редактирано 21 февруари, 2020 от Mary

[neuromancer]

преди 3 часа, Mary каза:

Винаги съм си мислела, че пингвините въпреки, че са птици, не могат да летят!

Първото което ме впечатли, е че тези тук си летят и то не за метър-два, ами си летят почти като птиците - хем далече, хем високо. Първоначално се чудехме дали правилно виждат очите ни, но камерите не лъжеха - летят си тези пингвинчета тук.

Пингвините не могат да летят, а това не са пингвини, а някакви корморани според мен.

[Kalina Ivanova]

 

преди 31 минути , neuromancer каза:

Пингвините не могат да летят, а това не са пингвини, а някакви корморани според мен

https://www.vbox7.com/play:d5482602

Явно има

[Гост]

преди 14 минути , Kalina Ivanova каза:

 

https://www.vbox7.com/play:d5482602

Явно има

И защото линкът не се отваря от чужбина, ето и по-достъпен... Благодаря 🙂 

 

 

П.П. Не мога да го публикувам нещо 😄 

 

П.П.П. Това е линкът, но трябва да се превърти с едно видео назад (какво обяснение ужасно, съжалявам!) 

 

https://www.youtube.com/watch?v=9dfWzp7rYR4&list=PL68w8lCuG53uRQ1hW-5L_ko4zkBon3_cc&index=15&app=desktop