С Патагония в сърцето - пингвини, ледници и върхове!

[Mary 58456]

преди 28 минути , MayaS каза:

@Mary, @Гост страхотно преживяване и чудесно пътуване сте имали. След всеки пътепис за Патагония желанието ми да отида там става неистово. Дано скоро се оправят нещата с пандемията и пътуванията, че май това ще е следващата ми детинация. Благодаря за прекрасния разказ и още по прекрасните снимки.

Пожелавам на всеки да му се случи Патагония!

Уникални места, природа и хора.

А темата ме подсети, че не съм я довършила. Тези дни ще го направя.

[Mary 58456]

Дълго се мотах, но вече ще се види края на описанията ми.

 

Денят е 8-ми февруари и имаме купени билети за ферибот от Буенос Айрес до Колония Дел Скараменто.

Билетите купихме от Buquebus, като цената е около 50 евро двупосочен билет.  Нашите часове бяха сутринта в 8,15ч. тръгване и връщане в същия ден 17,01ч.

 

 

Предварително бяхме прочели, че трябва да се отиде доста по-рано, но ... не го направихме. Да, отидохме по-рано, но не достатъчно рано. Стълпотворението от хора беше голямо - денят е събота и доста хора отиваха на плаж в Скараменто. Поне два часа по-рано трябва да се отиде, защото освен чакане за билетите има и чакане за граничен контрол на две държави - Аржентина и Уругвай. 

 

 

 

 

Успяхме да минем и да се качим навреме на ферибота, но вече нямаше никакъв избор на места къде да седнем. Единични седалки тук-там и повечето на кофти места. Аз изкарах пътя на стол в кафенето, гледайки през прозореца калните води на Рио де ла Плата и красивите гледки към Буенос Айрес откъм водата.

 

 

 

 

 

 

Пътуването е около час и половина и от далеч се вижда старата част на Скараменто.

 

 

 

Вече бяхме минали проверките още в Аржентина, та тук направо слизахме от ферибота. 

И ето вече сме в Уругвай:

 

 

 

Нямахме някаква програма или план за Скараменто. На картата бях отбелязала разни неща, но предвид преситените ни сетива от красотата по време на цялото пътуване, тук просто се разхождахме без цел и посока. Снимахме, бъбрехме, влизахме в магазинчетата и пак снимахме.

 

 

 

Колония де ла Скараменто е основан през 1680г. Първоначално е бил военна крепост, после се разраства, като постепенно около крепостта се е оформил старинен град. Днес цялата старинна част на града е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство под името Historic Quarter of the City of Colonia del Sacramento. 

Днес градът е запазил колониалното си очарование в старата част, където на тесните калдаръмени улички са се разположили сгради в колониален стил, обградени със зеленина и цветове. 

 

 

 

 

 

 

На фара може да се качите и да се насладите на гледката от високо. Ние не го направихме. Както вече казах, просто се мотаехме и са наслаждавахме на спокойствието, купихме си някакви сувенири и се заехме да изберем място за обяд.

Тук е момента да кажа, че нямахме уругвайско песо, но навсякъде имаше обявени цени в уругвайско, аржентинско песо, както и в долари. Та може да се плаща с каквато си искате валута - те ще ви я пресметнат по някакъв си курс, но ще го направят с усмивка и очарование.

 

Следва...

 

[Mary 58456]

И следва последната част от проточилия се разказ за това незабравимо пътуване с @Rainy. 

Първо ще покажа няколко снимки от симпатичните магазинчета, които примамват с всякакви цветни неща.

 

 

 

 

 

Вече беше станало време за обяд. Има доста заведения в старата част на града. Не бяхме проучвали ресторантите и от втория опит избрахме този: Restaurant Y Parrilla Santa Rita. Нищо особено не беше, но близо до брега, обслужването ставаше, яденето също.

 

 

         

 

След обяда продължихме с разходката без цел и посока по калдъръмените улички, докато не дойде време да се отправим към ферибота.

 

 

Този път бяхме по-прецизни с времето и отидохме по-рано. Минахме бързо проверките, почакахме докато стане време за бординг и имахме богат избор от места за сядане. Докато стана време да тръгне корабът, отново всичко беше пълно.

Бързо стигнахме до Буенос Айрес, качихме се на такси и отидохме до хотела. По пътя видяхме още места, които останаха за следващо посещение...

 

 

 

 

Кратка почивка в хотела и после отново в търсене на място за вечеря - това е лесно в Аржентина, а още повече в Буенос Айрес, а пък в район Палермо съвсем лесно - там на всяка улица има по няколко ресторанта. Само в един(Don Julio Parrilla) имаше толкова мераклии да вечерят, че за него е задължителна резервация. При следващо ходене в Буенос Айрес, непременно ще видим защо е толкова желан този ресторант.  На случаен принцип избрахме и седнахме в Calden del soho Grill. Добър беше изборът ни, яденето беше чудесно, обслужването - също.

 

 

         

 

 

         

 

 

Доволно преяли се отправихме за последната ни нощувка в Буепос Айрес.

На сутринта с лек елемент на притеснение зачакахме таксито. Този път не разчитахме на хотела, а се бяхме уговорили с таксито, което ползвахме предния ден. Предложи ни по-добра цена и ние решихме да пробваме, пък ако не дойде, ще ни повикат такси от хотела. Човекът се оказа сериозен и дойде в уречения час. Времето беше чудесно и тъга си тръгвахме от топлата Южна Америка към студената Европа.

 

 

Казахме довиждане на Буенос Айрес с надеждата, че отново ще се видим някой ден.

 

 

 

Отново къса клечка със самолета - доста стар, без съвременна мултимедия, без изводи за зареждане на телефон ... отново дълги часове скука. Поне седях на широк ред, без проблем със ставането, та в разходки и приказки с Рейни мина времето.

 

 

Като гледам снимките с храната се чудя дали и кога ще се върнем към тези толкова обикновени към м. февруари 2020г. дейности...

Вечерята:

 

 

Закуската:

 

 

В Лондон след промяната на полетите ми се отвори чакане около 5-6 часа, които изкарах в салона, посрещнах и изгрева:

 

 

Помотах се из летището, докато дойде време за полета. После казах довиждане е на Лондон, посрещнах и залеза докато разгледах снежна Европа от въздуха:

 

 

 

 

Както винаги с огромно удоволствие се върнах в София:

 

 

Това беше краят на първото ми пътуване за годината. По това време изобщо не предполагах, че ще е и последното...благодарение на Ковид 19. 

Щастлива съм, че поне имахме възможността да видим тези невероятни места, които сега ми изглеждат нереални. Гледам снимки, гледам хора, самолети и ... все едно е било в друг живот...

Искам си нормалното, искам отново свободата на пътуване и възможността да избираме в коя посока на света да отидем!

 

Благодаря на @Гост за прекрасната компания и на всички вас, които прочетохте писанията ми.

Поздрав с една от многото ми любими снимки от това пътуване:

 

 

Бъдете здрави!

[Дани Магелани 20979]

преди 4 минути , Mary каза:

И следва последната част от проточилия се разказ за това незабравимо пътуване с @Rainy. 

Първо ще покажа няколко снимки от симпатичните магазинчета, които примамват с всякакви цветни неща.

 

 

 

 

 

Вече беше станало време за обяд. Има доста заведения в старата част на града. Не бяхме проучвали ресторантите и от втория опит избрахме този: Restaurant Y Parrilla Santa Rita. Нищо особено не беше, но близо до брега, обслужването ставаше, яденето също.

 

 

         

 

След обяда продължихме с разходката без цел и посока по калдъръмените улички, докато не дойде време да се отправим към ферибота.

 

 

Този път бяхме по-прецизни с времето и отидохме по-рано. Минахме бързо проверките, почакахме докато стане време за бординг и имахме богат избор от места за сядане. Докато стана време да тръгне корабът, отново всичко беше пълно.

Бързо стигнахме до Буенос Айрес, качихме се на такси и отидохме до хотела. По пътя видяхме още места, които останаха за следващо посещение...

 

 

 

 

Кратка почивка в хотела и после отново в търсене на място за вечеря - това е лесно в Аржентина, а още повече в Буенос Айрес, а пък в район Палермо съвсем лесно - там на всяка улица има по няколко ресторанта. Само в един(Don Julio Parrilla) имаше толкова мераклии да вечерят, че за него е задължителна резервация. При следващо ходене в Буенос Айрес, непременно ще видим защо е толкова желан този ресторант.  На случаен принцип избрахме и седнахме в Calden del soho Grill. Добър беше изборът ни, яденето беше чудесно, обслужването - също.

 

 

         

 

 

         

 

 

Доволно преяли се отправихме за последната ни нощувка в Буепос Айрес.

На сутринта с лек елемент на притеснение зачакахме таксито. Този път не разчитахме на хотела, а се бяхме уговорили с таксито, което ползвахме предния ден. Предложи ни по-добра цена и ние решихме да пробваме, пък ако не дойде, ще ни повикат такси от хотела. Човекът се оказа сериозен и дойде в уречения час. Времето беше чудесно и тъга си тръгвахме от топлата Южна Америка към студената Европа.

 

 

Казахме довиждане на Буенос Айрес с надеждата, че отново ще се видим някой ден.

 

 

 

Отново къса клечка със самолета - доста стар, без съвременна мултимедия, без изводи за зареждане на телефон ... отново дълги часове скука. Поне седях на широк ред, без проблем със ставането, та в разходки и приказки с Рейни мина времето.

 

 

Като гледам снимките с храната се чудя дали и кога ще се върнем към тези толкова обикновени към м. февруари 2020г. дейности...

Вечерята:

 

 

Закуската:

 

 

В Лондон след промяната на полетите ми се отвори чакане около 5-6 часа, които изкарах в салона, посрещнах и изгрева:

 

 

Помотах се из летището, докато дойде време за полета. После казах довиждане е на Лондон, посрещнах и залеза докато разгледах снежна Европа от въздуха:

 

 

 

 

Както винаги с огромно удоволствие се върнах в София:

 

 

Това беше краят на първото ми пътуване за годината. По това време изобщо не предполагах, че ще е и последното...благодарение на Ковид 19. 

Щастлива съм, че поне имахме възможността да видим тези невероятни места, които сега ми изглеждат нереални. Гледам снимки, гледам хора, самолети и ... все едно е било в друг живот...

Искам си нормалното, искам отново свободата на пътуване и възможността да избираме в коя посока на света да отидем!

 

Благодаря на @Rainy за прекрасната компания и на всички вас, които прочетохте писанията ми.

Поздрав с една от многото ми любими снимки от това пътуване:

 

 

Бъдете здрави!

Благодаря за чудесния разказ! Записах още една дестинация в плановете си за след пандемията.

Бъдете живи и здрави! И всички магеланци да сме живи и здрави, за да видим тези и други прелестни места!

И... още страдам за снимката с ледника!

[MayaS 11084]

4 hours ago, Mary said:

Искам си нормалното, искам отново свободата на пътуване и възможността да избираме в коя посока на света да отидем!

И аз искам, а предполагам и всички магеланци. Мноооогооооо.

Благодаря за прекрасния разказ и снимки. 

[Mary 58456]

преди 5 часа, Дани Магелани каза:

Благодаря за чудесния разказ! Записах още една дестинация в плановете си за след пандемията.

Бъдете живи и здрави! И всички магеланци да сме живи и здрави, за да видим тези и други прелестни места!

И... още страдам за снимката с ледника!

Благодаря, Дани! Я да я сложа и тук снимката!

 

 

преди 45 минути , MayaS каза:

И аз искам, а предполагам и всички магеланци. Мноооогооооо.

Благодаря за прекрасния разказ и снимки. 

Пожелавам го на всички нас!

 

[Гост]

преди 10 часа, Mary каза:

Благодаря на @Гост за прекрасната компания...

@Mary, и аз ти благодаря - удоволствието беше - и е - изцяло мое! 

Когато ми кацне музата за писателстване за онези земи, имам откъде да черпя точните знания, локумите ги мога... 

 

Патагония е изумителна. Очакванията ми бяха огромни. Тя ги надхвърли...

И след всяко пътуване си задавам въпроса - това не беше ли най-омагьосващото?

И стигнах до отговора: Не.

Най-омагьосващото е следващото.

Пожелавам си го, пожелавам ви го!

 

преди 10 часа, Mary каза:

Поздрав с една от многото ми любими снимки от това пътуване:

 

И аз да не остана назад - ще оставя един спомен. Една малко по-лична снимка 🙂 Първата ми най-любима - лична - вече съм успяла да я презентирам. За тази помня как се молех да се задържа на краката си след бруталното - за нас - изкачване до лагуната на Fitz Roy.  Но успяхме. Такова щастие беше... Всъщност е.

 

 

 

Бъдете здрави! 

[Василена 1123]

И аз благодаря за разказаното и най вече за богатият снимков материал от който човек , придобива поне елементарна представа . Ще се ходи .😂😍😍