Прескочи до съдържание

С Патагония в сърцето - пингвини, ледници и върхове!


Mary

Препоръчани мнения

За Бразилия да каже @neuromancer, че там май е като тук, но навсякъде другаде, където аз съм била в Южна Америка, няма изискване към течностите в багажа. Пренасяла съм по литър и половина като ръчен багаж без да го крия. Мисля, че дори в Аржентина и Чили/ Боливия бях питала и казаха, че няма проблем с течностите. Само за полети към Европа и С. Америка уж спазват изискването. 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 53 минути , neuromancer каза:

Пингвините не могат да летят, а това не са пингвини, а някакви корморани според мен.

И аз винаги съм си мислела, че е така!

Но с очите си видях да летят. Не знам какъв вид са, но наистина летят. И то не само по метър-два.

После търсих информация и пак попадах основно на информация ... Защо пингвините НЕ могат да летят. :laugh:

Не съм биолог, нито зоолог, но вярвам на очите си. Имам ги и на клипове как летят, но ме мързи да ги качвам в ютуб.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Майтап си правите нещо с мене.

Не мога да цитирам снимките, но на трите снимки след "тези пингвинчета тук" не са пингвини, както и тези при морските лъвове и тези по-едрите надолу, в масовката може и да са пингвини.

преди 35 минути , mililia каза:

За Бразилия да каже @neuromancer, че там май е като тук, но навсякъде другаде, където аз съм била в Южна Америка, няма изискване към течностите в багажа. Пренасяла съм по литър и половина като ръчен багаж без да го крия. Мисля, че дори в Аржентина и Чили/ Боливия бях питала и казаха, че няма проблем с течностите. Само за полети към Европа и С. Америка уж спазват изискването. 

И в Бразилия не гледат течностите, може и кашонче да понесеш.

  • Браво 1
Връзка към коментар
преди 5 часа, Mary каза:

Имахме разминаване в полетите, понеже аз по-късно купих тези билети и без това високата цена беше станала още по-висока. Затова си избрах по-ранен полет и се наложи малко да се изчакваме по летищата по наш избор.

Та още веднъж го казвам - ранното купуване на вътрешните полети е на най-ниска цена.

Макар и полетите да не бяха пълни, не искаха безплатно да сменят единия билет за по-ранен час, а поискаха 400 долара. Е, няма чак такава нужда да пътуваме заедно. :laugh:

Аз съм много благодарна на @neuromancer който специално ме посъветва да купя вътрешните билети веднага след като се публикуват. Така и направих. Сторих го на първия ден. Когато @Mary купуваше своите - около 5 месеца по-късно, билетите бяха няколко пъти по-скъпи... Аз наистина исках да си сменя билета - за да пътуваме заедно (моят беше потресващо скъп, когато купувахме другия билет). Билети имаше, но когато ми оферираха USD 400, аз кротко припаднах и останах да си чакам моя полет. 🙂 

 

преди 5 часа, Mary каза:

Макар и доста рано, вече се показваше слънцето и откриваше чудни гледки към града:

Когато избирах места за полета, специално държах да са дясно на борд - заради гледките, които хипотетично бихме виждали. Аз съм леко смахната на тема гледки... Както каза и Mary, обаче, валеше дъжд. При мен на излитане и по време на самия полет гледките не стават за публикуване - иначе им се радвах, но при кацането вече се беше прояснило и нашият самолет направи една почетна обиколка над Ушуая и направо ни разтопи! Едва ли е било това целта (макар че знам ли), вероятно е било заради вятъра, но беше умопомрачаващо (за мен...). А летището беше... майко мила! 🙂

 

IMG-0926.thumb.jpg.3cddf9f023ab71897270a7d65c34c71c.jpg

 

IMG-0893.thumb.jpg.ab019170ffae751477e62362af86adbe.jpg

 

IMG-0905.thumb.jpg.7cf6e2c1402f3a2c6c663e7578b59b41.jpg

 

Още две добавки. 

 

Като завеждащ алкохола в скромната ни групичка 🙂 , държа да отбележа прекрасния ликьор, с който ни почерпиха на лодката. Аз не си падам по такива питиета, но бях очарована. Снимка, оказа се, нямам - явно съм се фокусирала върху консумацията 😄  Ние с @Mary спечелихме на томбола знаменцето от лодката, което щедро ми беше подарено от моята приятелка за колекцията ми у дома :wub: 

 

Поех обещание към организаторите да се снимам с него в любима точка на света и да им я изпратя за тяхната колекция...

 

P1270027.thumb.JPG.f8b02638ab2634b9299e872dcd962a45.JPG

 

 

И ако ликьорът съм пропуснала да снимам, виното - на вечеря - не! 🙂 

 

IMG-1302.jpg.e9190c36b2e370392412bedcc221ba0e.jpg

 

 

 

Връзка към коментар
преди 19 минути , neuromancer каза:

Майтап си правите нещо с мене.

Не мога да цитирам снимките, но на трите снимки след "тези пингвинчета тук" не са пингвини, както и тези при морските лъвове и тези по-едрите надолу, в масовката може и да са пингвини.

Мисля, че разгадах мистерията и вероятно @neuromancer е прав.

Имало такава птица - императорски корморан, който от далече прилича на пингвин, но не е такъв.

Вероятно точно това са "летящите" ми пингвини. 

Сега ще се върна да поправя в текста, че са летящи, ама може и да не са пингвини. :cool:

  • Харесвам 14
Връзка към коментар
преди 16 минути , Rainy каза:

Аз съм много благодарна на @neuromancer който специално ме посъветва да купя вътрешните билети веднага след като се публикуват

🍻

На мен ми се иска да спазвах повече собствените си съвети...

  • Смея се 2
Връзка към коментар
Преди 1 час, Rainy каза:

И защото линкът не се отваря от чужбина, ето и по-достъпен... Благодаря 🙂 

 

 

П.П. Не мога да го публикувам нещо 😄 

 

П.П.П. Това е линкът, но трябва да се превърти с едно видео назад (какво обяснение ужасно, съжалявам!) 

 

https://www.youtube.com/watch?v=9dfWzp7rYR4&list=PL68w8lCuG53uRQ1hW-5L_ko4zkBon3_cc&index=15&app=desktop

 

Ще трябва да поразтърся, но това ми изглежда като някакъв майтап, особено с частта накрая с джунглата

  • Смея се 1
Връзка към коментар
преди 54 минути , neuromancer каза:

Ще трябва да поразтърся, но това ми изглежда като някакъв майтап, особено с частта накрая с джунглата

Ще трябва доста да са го "пипнали" това филмче ВВС,

но не вярвам да са се изложили толкова и да именуват кормораните пингвини:girl_impossible:

 

Пфууу..."пипнали" са го

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Flying_penguin_hoax

 

Посипвам си клавиатурата с пепел, от вулканичната:blink:

 

Редактирано от Kalina Ivanova
  • Харесвам 2
  • Смея се 3
Връзка към коментар
преди 2 часа, Rainy каза:

@neuromancer  @Mary

 

IMG-0926.thumb.jpg.3cddf9f023ab71897270a7d65c34c71c.jpg

 

IMG-0893.thumb.jpg.ab019170ffae751477e62362af86adbe.jpg

DSC_1596.JPG.df09c2a6706b68e4678ae2de25b21883.JPG

IMG-0905.thumb.jpg.7cf6e2c1402f3a2c6c663e7578b59b41.jpg

 

Като завеждащ алкохола в скромната ни групичка 🙂 , държа да отбележа прекрасния ликьор, с който ни почерпиха на лодката. Аз не си падам по такива питиета, но бях очарована. Снимка, оказа се, нямам - явно съм се фокусирала върху консумацията 😄  Ние с @Mary спечелихме на томбола знаменцето от лодката, което щедро ми беше подарено от моята приятелка за колекцията ми у дома :wub: 

 

Поех обещание към организаторите да се снимам с него в любима точка на света и да им я изпратя за тяхната колекция...

 

P1270027.thumb.JPG.f8b02638ab2634b9299e872dcd962a45.JPG

 

 

И ако ликьорът съм пропуснала да снимам, виното - на вечеря - не! 🙂 

 

IMG-1302.jpg.e9190c36b2e370392412bedcc221ba0e.jpg

 

 

 

Явно сте ползвали същата фирма, защото и ние пихме ликьор, но знамето го спечели един истинец от групата... 

А снимки на ликьора имам, но само от консумацията му.. 😂 

DSC_1596.JPG.df09c2a6706b68e4678ae2de25b21883.JPG

 

DSC_1481-01.jpeg.f0c76b3a0f2663fc8f424c49c66957f6.jpeg

  • Харесвам 8
Връзка към коментар
преди 9 часа, Rainy каза:

И защото линкът не се отваря от чужбина, ето и по-достъпен... Благодаря 🙂 

 

 

П.П. Не мога да го публикувам нещо 😄 

 

П.П.П. Това е линкът, но трябва да се превърти с едно видео назад (какво обяснение ужасно, съжалявам!) 

 

https://www.youtube.com/watch?v=9dfWzp7rYR4&list=PL68w8lCuG53uRQ1hW-5L_ko4zkBon3_cc&index=15&app=desktop

 

Това е видеото , вижда се перфектно!

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

На следващата сутрин рано-рано бяхме готови за кафе и скоростно излизане, но мерака ни беше секнат от служителя в хостела - час трябва да се спазва и двете с @Rainy зачакахме заветния час - 7 часа, за да пием кафе и да опитам/е сладостите за закуска. Казвам сладостите, защото нямаше нищо солено, като изключим хляб и сухар, ако те изобщо могат да се причислят към солените. :laugh: Е, ние не сме отишли там да само да ядем! Почудихме са какво точно да облечем и сложим в раниците и се изнесохме рано-рано. Аз и досега не разбирам защо като е светло там още в 5 часа, не направят нещо за лудите туристи и да работят по-рано.

Спуснахме се до шосето покрай брега - беше се показало чудно време! Слънчево, тихо и само за разходка! Направихме по някоя снимка и затърсихме такси. 

 

1-IMG_3509.JPG

 

2-IMG_3504.JPG

 

Посоката ни беше към Tierra del Fuego National Park.

Предварително бях чела, че има автобус до там, но както и преди казах - на нас времето все не ни достигаше. Имахме буквално няколко часа да се разходим до там, затова отново взехме такси. Платихме 540 а.песо до входа на парка.

 

3-IMG_3512.JPG

 

Тук стана малко объркване заради липсата на добра комуникация на испански. Ние искахме да слезем на гарата за влакчето, а ни оставиха на информационния център, който се намира на повече от километър след гарата.

При тази табела се завива за гарата:

 

2-IMG_3513.JPG

Набързо стопирахме една кола и ни закара до гарата. Там буквално в последния момент се включихме в тръгващият последен за този час влак.

Цената на разходката с влака е 2100 а.песо. Скъпичко удоволствие, което май не препоръчвам особено.

 

4-IMG_3517.JPG

 

Ама като сме на края на света, решихме и да се повозим на влака на края на света.

Първоначално мислех, че има само един влак, а те се оказаха повечко - 3 или 4. Вървят по едно трасе разбира се.

 

Откъде и защо се е пръкнал този влак тук сигурно се чудите?!

През 19 век, президентът на Аржентина решава да изпрати тук 800 затворника, които да работят по изграждането на града. За да се строи е имало нужда от дървета, които са били добивани от тук и релсите са направени за товарните вагони, които прекарвали трупите. Бившият затвор сега е превърнат в музей, който можете да посетите - ние го пропуснахме. 

Та да се върна на парка - създаден е за да запази намиращите са на неговата територия гори, реки, езера и ледници.

През него минава последната отсечка на транс-атлантическия път 3.

В парка има възможност за различни видове трекове, от които ние не се възползвахме поради липса на време.

Слагам тук една карта, ако някой отиде с цел разходки, поне да види какви са възможностите: EDICIÓN-MAPA-PNTDF-ESP.pdf

 

Разхвърляно пиша днес... Да се върна на влака отново.

Ето маршрута му:

 

123.png

 

Разходката с влака всъщност е доста приятна, защото се виждат красиви места, но самите вагончета са тесни, прозорците се отварят съвсем малко и е трудно дори и да се снима.

Преди да се качиш във влака има хора, имитиращи затворниците, които някога са работели тук и правят снимки с туристите, които само след малко ще ви поканят да си купите.

 

5-IMG_3523.JPG

 

Не се възползвахме от услугите им, та не мога да кажа колко струва тази фотография.

Във всеки влак си има и кондуктор - ха ха, е не е точно кондуктор, но длъжностно лице, което се вози и следи за реда и безопасността на пътниците.

Ето я и нашата госпожица - изрично уточни, че е госпожица:

 

6-IMG_3525.JPG

 

А гледките покрай линията са приятни:

 

7-IMG_3536.JPG

 

Влакът спира само на едно място - La Macarena, където има и водопад със същото име, до който може да се стигне при спирането, ако имате желание. При нас времето рязко се влоши като спряхме там и заваля дъжд, та охлади мераците, които и без това нямахме. :smile:

 

8-IMG_3567.JPG

 

Има магазинче за сувенири там и дремни неща за хапване. Не съм сигурна колко дълго беше престоя, но около 20 минути предполагам.

Ето и два от влаковете по линията:

 

9-IMG_3563.JPG

 

Качихме се отново във влака и само след минута времето вече беше друго - ясно, че даже и слънцето се показа, за да се насладим на гледките:

 

10-IMG_3580.JPG

 

11-IMG_3590.JPG

 

12-IMG_3601.JPG

 

13-IMG_3604.JPG

 

14-IMG_3613.JPG

 

15-IMG_3618.JPG

 

Около час продължава цялото пътуване - разстоянието не е много, но влакчетата се движат бавно.

Ето и последната спирка:

 

16-IMG_3634.JPG

 

Да отбележа, че има тоалетни там.

 

Слезнахме от влака и се зачудихме накъде?! Ами както вече казах, нали сме накрая на света, та тръгнахме и към пощата накрая на света.

На картата изглежда близичко, но вървейки по пътя, който за наша радост беше все надолу, си отнема време.

 

17-IMG_3639.JPG

 

Още докато слизахме по пътя се чудехме как ще пръхтим на връщане - около 1,5 километра е разстоянието с денивилация от 110м., придружено с вдигащ се прахоляк от пътя.  Ох, мързелива работа беше нашата - моята по-точно де. :cool:

Вече в последния участък се откри чудна гледка пред нас - заливът Zaratiegui:

 

20-IMG_3644.JPG

 

Където е разположена и пощата:

 

18-IMG_3645.JPG

 

21-IMG_3652.JPG

 

Самата поща има вид на барака, където работи един човек - продава картички, които можете да изпратите от там и предлага поставяне на печат(лепенка) в паспорта срещу  200 а.песо в нашия случай.

 

19-IMG_3655.JPG

 

IMG_3656.JPG

 

22-IMG_3661.JPG

 

Ето и на какво разстояние от различни места се намира тази поща:

 

23-IMG_3682.JPG

 

Не се задържахме много и тук, защото времето напредваше, а и започна да духа вятър, който не предразполагаше към дълъг престой.

Мързелът в мен проговори и решихме да помолим някой да ни качи в колата си до разклона на главния път, от където да си вземем такси към града.

Нави се една любезна двойка от Буенос Айрес и ни спестиха поне половин час катерене в прахоляка по пътя.

На пътя никакви таксита не се мярката и решихме да вървим към входа за парка и междувременно да си стопираме коли по пътя. Да, ама спираха само микробуси, които искаха пари за да ни повозят. Е, първия го натирихме, ама на втория пир същата оферта се навихме и ни закара до Ушуая за по 200 а.песо на човек(дано не бъркам сумата, че я нямам записана).

 

В Ушуая си беше все така слънчево и спокойно времето:

 

24-IMG_3702.JPG

 

А ние трябваше бързо да обядваме някъде. Изборът ни се спря на Doña Lupita, където хапнахме вкусни емпанадас:

 

25-IMG_3704.JPG

 

Бързо минахме през хотела да допълним багажа и тръгнахме за близката среща с пингвините!

 

Следва...

 

  • Харесвам 28
  • Благодаря 1
  • Браво 4
Връзка към коментар

Много добре си пишеш Мари ! Най съм ти благодарна за брошурите и преценките. 

Снимките и активностите ви, не ща да споменавам въобще, водена от всемирна завист. Пусто ушуайско лято - толкова ли не можеше да е някъде през май, например, или около септември, да речем ?!

И да знаеш, че аз към таз поща изобщо няма да тръгна, та не се мисли за мързелива. Къде да се сложи моя милост тогава ? 

Чакам с нетърпение да чета още.

  • Харесвам 1
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 2 минути , patilana каза:

Пусто ушуайско лято - толкова ли не можеше да е някъде през май, например, или около септември, да речем ?!

И на мен това ми беше проблемът години наред.

Вероятно около почивните дни за Коледа пак е вариант, но цените са по-скъпи по презумция тогава.

 

преди 3 минути , patilana каза:

И да знаеш, че аз към таз поща изобщо няма да тръгна, та не се мисли за мързелива.

Смешното беше, че с колата нагоре ни отне не повече от 5 минути. Аз и затова описвам каквото се сетя, че да има полза за някой друг - едва ли много хора ще стопират коли в парка. :laugh:

Е, имам един светъл пример, където и в Швейцария се пробва една добре позната ни дама, но ... швейцарците на са като аржентинците. :cool:

  • Харесвам 1
  • Смея се 1
Връзка към коментар
преди 1 минута , Mary каза:

че с колата нагоре ни отне не повече от 5 минути

Ми то с кола колко да са 1,5 км ? Ето това е мързелива работа, а не пешеходстването. То винаги е достойно за уважение !

 

Коледата няма да си я развалям с трамбоване по света пък каквото ще да става !

Макар, като чета колко било вкусно месото в тази част на света, ще се замисля поне.  Иначе , ще чакам да се пенсионирам, ама пък тогава хич не е ясно дали ще са ми останали сили за последните неща на географията и хората.:laugh:

Твоите записки винаги са от полза за повече от някой, като се включва и Рейни картинката става кристално ясна - благодаря ви и на двете за отделеното време за споделяне !

Оставам да въздишам по гледките:cray2:

  • Благодаря 1
Връзка към коментар

@Mary, @Rainy, дали помните по кое време са пингвинчетата. До средата на февруари могат да се видят, но нямам идея  кога се излюпват малките - октомври, ноември или декември? Ако сте прочели нещо по въпроса, докато сте се готвили. 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 4 минути , mililia каза:

@Mary, @Rainy, дали помните по кое време са пингвинчетата. До средата на февруари могат да се видят, но нямам идея  кога се излюпват малките - октомври, ноември или декември? Ако сте прочели нещо по въпроса, докато сте се готвили. 

Това, което аз помня е, че идват в началото на октомври и си тръгват в края на март или началото на април.

Ние не видяхме пингвинчета по-малки от двумесечни.

Хубавото на този период е, че вече са излезли от дупките и дори малките се разхождат навсякъде.

  • Харесвам 4
  • Шок 1
Връзка към коментар
преди 26 минути , patilana каза:

Ми то с кола колко да са 1,5 км ? :cray2:

Не знам колко километра беше, честно казано, аз вярвам на Mary, но си беше неприятен дик. Все се сещам как марширувахме в Ирландия едни няколко километра с теб и @Василена - където за ваша чест не ме застреляхте, а си го изходихте без мрънкане  :laugh: та нещо подобно беше и към Пощата накрай света - на връщане. Бях много доволна от стопа аз, не е само @Mary да е мързелувала...

 

Преди 1 час, Mary каза:

Самата поща има вид на барака, където работи един човек - продава картички, които можете да изпратите от там и предлага поставяне на печат(лепенка) в паспорта срещу  200 а.песо в нашия случай.

Печатът е очарователен! Избрах средната страница на паспорта си - най-лесно се отваря, и много му се радвам! 🙂 

 

IMG-1695.thumb.jpg.987b5db6d59c73604217985a1ff61c26.jpg

 

Преди 1 час, Mary каза:

Изборът ни се спря на Doña Lupita, където хапнахме вкусни емпанадас:

Да добавя и бирата, която опитах - вино нямаше. Това беше вторият случай, когато пих бира в Аржентина - първият път беше в очарователната стара част на Буенос Айрес. Тогава при 36 градуса на обяд нямаше как да се жертвам за любимия ми Малбек 🙂 Оказа се, че съм пила една и съща марка. Вторият път беше тъмна бира. Много хубави бяха и двете! 

 

IMG-6426.PNG.fadd7114fa68080efd6a9995737c9129.PNG

 

Връзка към коментар

Рейни, как можа да покажеш печата ?!?!?!?! Това променя веднага намеренията - ще се трамбова до пощата, няма как !!!

Онова ирландско пръхтене по баира беше прекрасно, не може дума да става за линчуване на подстрекателя:laugh: Аз тогава само се чудех къде си , нямах време да мисля къде ми е пищова - океанът и овцете по края на скалите ме разсейваха. Пък и ме подсеща да припомня, че ни стопира кола за надолу . Абе бива те за стопаджийка, признала съм те !

 

Ако ми позволиш - на онази снимка на чашите вино, сигурна ли си, че питието си снимала ?:grin:

  • Харесвам 2
  • Смея се 1
Връзка към коментар

Аз се обърках с това четене от телефона и нещо не разбрах.  Вие не намерихте тур с разходка сред пингвини, нямаше пингвини където обикновено има или не сте качили снимки? 

 

Връзка към коментар
В момента, Lindt каза:

Аз се обърках с това четене от телефона и нещо не разбрах.  Вие не намерихте тур с разходка сред пингвини, нямаше пингвини където обикновено има или не сте качили снимки? 

 

Сигурно не съм го написала ясно.

Не намерихме тур предварително - ние правихме запитвания за тур, който минава по протока Бигъл, стига до острова с пингвините и от там се прибираме в Ушуая.

Намерихме тур на място, който беше по-различен от търсения, за който ще напиша подробно в следващия пост.

Само една е фирмата в Ушуая, която води туристи на този остров. Всички останали нямат право да акостират там, а само от корабите да гледат, както правихме и ние на описания вече тур по протока Бигъл.

Та близката среща с пингвините предстои.

  • Харесвам 8
Връзка към коментар
преди 21 часа, Kalina Ivanova каза:

Много забавно клипче 🙂 когато кацна пингвинчето, имах усещането, че естественото продължение на крилцата му са пръстенца, с които да се захване за клоните 😀

  • Харесвам 1
  • Смея се 1
Връзка към коментар

 

Време е и за най-най-прекрасния тур! Срещата ни с пингвините на остров Martillo.

Вече май писах, но и тук ще сложа координатите на фирмата, която ползвахме - Piratour. Това е турът, който избрахме - WALK WITH PENGUINS! Цена за удоволствието - 132 долара. Ние ги платихме в брой в хостела, та не мога да бъда по-подробна за начините на плащане.

 

Базирайки се на опита от вчерашния ден, след разходката в Националния парк и лекия обяд, едва-едва се носим към мястото за последния ни тур в Ушуая. Пристигнахме малко преди обявения час и заварихме пълен целия автобус, който щеше да ни отведе до Harberton Ranch. Набързо разменихме разписките за билети, дадоха ни по един бадж и се настанихме в автобуса. Буквално след минута тръгнахме.

Първоначално се пътува около два часа до Harberton. Там разделиха на две туристите от автобуса, понеже бяхме доста хора. Първата група отиде да се радва на пингвините, а ние останахме за втората група и ни заведоха в Museo Acatushún.

Акатушун, е природонаучен музей в района на  Ушуая за южните морски птици и бозайници.

Намира се в Харбъртън  на  85 км от Ушуая, на западния бряг на канала Бийгъл . 

Основната изложба се състои от скелети на видове китоподобни,  делфини и птици. Окачени са на стените, а около тях са нарисувани самите животни в естествен размер, дело на художника Густаво Фарел.  Изложени са повече от 2800 екземпляра морски бозайници и 2300 екземпляра птици.

Музеят разполага с изследователска лаборатория, която се използва от специалисти по естествознание и специализанти по кариера по биология и ветеринарна медицина, които пристигат на обекта от други места. Към него има още една постройка, наречена "къщата на костите", в която се извършва почистването и подготовката на костите от различните животни, като там не се ползват химикали за разграждането, а само физически се премахват останки от плътта. Също така самите кости, които са в музея са на умрели вече животни, на се убиват за да бъдат изложени тук.

 

1-IMG_3716.JPG

 

Сравнително бързо мина единия час докато чакахме първата група да приключи и ние да поемем към остров Мартило.

До острова се пътува с надуваема лодка:

 

1-IMG_3854.JPG

 

И там ни очакваха малките, сладки пингвини! Да кажа нещо за правилата - не трябва да доближаваш пингвините повече от 3 метра, вървиш само по указаните пътеки, като даже не можеш много да се отделяш от групата - веднага ти правят забележка. Когато пингвин се доближи до теб(те не са наясно, че пътеките са направени за досадните посетители), трябва леко и тихо да се отдалечиш, без да създаваш стрес в пингвина. Един такъв дето стоеше само на пътеката, когато се опиташ да го заобиколиш, веднага те кълве с клюна. Беше много забавен - клъвне някой и се завърти - точно като дете, което се закача и се прави, че не е то.

Служителите, които те разхождат са строги и не позволяват своеволия. За тях пингвините са на първо място и не се колебаят да се карат на човеците, които не спазват правилата. Е, на нас също ни се караха - на мен лично защото се бавя и се влача след групата, ама как иначе ще наснимам всичкото пингвин на острова?! :laugh: Шегувам се, но в тълпата не мога добре да ги гледам какво правят тези сладурковци. 

 

2-DSC_5078.JPG

 

Ето за ориентация няколко от видовете и размерите им(третият, четвъртият и един втори бяха на острова):

 

0-thumb_39309_default_1600.png

 

На този остров има два вида пингвини:

 

Магеланов пингвин:

 

3-DSC_5129.JPG

 

Пингвин Дженто:

 

4-DSC_5089.JPG

 

И ... изненадаааа! Един, единствен представител на Кралски пингвин!

 

5-DSC_5106-1.JPG

 

6-DSC_5148 (2).JPG

 

Ама много срамежлив беше този кралски представител - само се криеше от любопитните ни фотоапарати!

 

7-DSC_5105.JPG

 

Иначе царствено се е настанил насред групата на Дженто и като да държи реч даже.

 

8-DSC_5121.JPG

 

Или си чопка перушината...

 

8-DSC_5148.JPG

 

А тук двама яко се гониха, с което предизвикаха смях в цялата ни групичка. Не знам дали от снимката много личи, но на клип са много смешни.

 

9-DSC_5098.JPG

 

Други се мотаеха между храсталаците:

 

10-DSC_5168.JPG

 

11-DSC_5172.JPG

 

Или си играеха по поляните:

 

12-DSC_5161.JPG

 

Криеха се и в тревата, а в дясно се вижда пътеката, където ходят посетителите:

 

13-IMG_3989.JPG

 

Ние бяхме от щастливците да сме между тях, че има и такива, които гледат само от корабите:

 

14-IMG_4025.JPG

 

Някои си плажуваха без да се притесняват, че водата е ледена:

 

15-DSC_5230.JPG

 

16-DSC_5243.JPG

 

25-DSC_5237.JPG

 

А малките пингвини са много сладки. Такива едни перушинести с поопадала вече бебешка перушина, но все още мънички и чакащи розителите за ги нахранят. Колкото повече пух имат - толкова по-малки на възраст са.

 

17-IMG_4011.JPG

 

18-DSC_5187.JPG

 

19-IMG_3912.JPG

 

20-DSC_5140.JPG

 

21-DSC_5205.JPG

 

22-DSC_5179.JPG

 

23-DSC_5192.JPG

 

24-DSC_5213.JPG

 

И един последен мъник, с който казваме "довиждане" на остров Мартило и по обратния път с лодката, се отправихме към автобуса.

Един час продължава разходката, но изобщо не ми беше достатъчно да не насладя на близкия досег с пингвините!

Дано някога пак имам случай да мога отблизо да общувам с тях.

 

26-IMG_3846.JPG

 

По пътя към Ушуая спряхме на едно място където наистина се събират ветровете! По дърветата си личи за какъв постоянен вятър става дума.

Аз слязох от автобуса без дебелото яке и издържах само няколко минути, че към силния вятър се добави и дъжд...

 

27-IMG_4070.JPG

 

Като се прибирахме в града видяхме и влакчето, което разхожда туристи има самия град - не сме го ползвали и нямам представа къде ходи и колко струва:

 

28-IMG_4081.JPG

 

И с най-емблематичната снимка в Ушуая, завършвам писането за тази част, а на следващото утро поемаме към Чили!

 

29-IMG_3113.JPG

 

Следва...

 

  • Харесвам 34
  • Благодаря 2
  • Браво 9
Връзка към коментар

За съжаление вече трябваше да се разделим с Ушуая с @Rainy .

На сутринта взехме автобус до Пунта Аренас на компанията PasajeBus. Цена на билета 35 000 ч.песо. Автогарата е тук.

Пътуването е доста продължително - 12 часа го дават по разписание, а реално беше съвсем малко по-малко.

Бяхме си резервирали местата на първата седалка, та поне имахме добър изглед.

 

1-IMG_4114.JPG

 

Поехме по красивия път 3:

 

IMG_4098.JPG

 

Отвреме-навреме щраквахме по някоя снимка на почти еднообразния пейзаж:

 

IMG_4099.JPG

 

На границата минахме бързо:

 

IMG_4100.JPG

 

И изведнъж ... свърши асфалта. :laugh: Някак познато ни е от разни други пътувания, но тук май просто имаше ремонт

 

IMG_4101.JPG

 

И вече сме в Чили!

 

2-IMG_4108.JPG

 

Веднага започнаха с посрещането симпатичните гуанако:

 

3-IMG_4124.JPG

 

А пътят отново стана чудесен.

 

4-IMG_4119.JPG

 

Стигнахме и до Магелановия проток, който трябваше да пресечем с ферибот. Имаше малко коли пред нас, но хубавото е, че изобщо не чакахме за ферибота - натоварихме се и веднага тръгна:

 

5-IMG_4126.JPG

 

8-IMG_4165.JPG

 

Еееех, магеланки прекосяват магелановия проток, каква символика! Морето беше спокойно и само вятъра неприятно духаше и пречеше на удоволствието.

 

7-IMG_4155.JPG

 

6-IMG_4164.PNG

 

Е, спътнички също имахме:

 

9-IMG_4168.JPG

 

След Магелановия проток вече ни изглеждаше доста по-близо Пунта Аренас, но като наближихме започна да вали.

Автобусът спря на тази автогара.

Заради дъжда помолихме да ни извикат такси(цена 2000ч.песо) до избрания хотел - Hotel Isla Rey Jorge. Хотелът беше на много удобно място, стаята ни беше огромна и имахме най-удобните легла за цялото пътуване. Недостатък - на рецепцията хич не уважават английския, та се наложи да си общуваме с преводача (Гугъл транслейт в офлайн режим). Този преводач ни беше доста полезен и в много други ситуации, та не пропускайте да си свалите испански още преди да тръгнете.

Имахме тук една случка, но Рейни може да разкаже, ако иска.

След като натъкмихме настаняването, решихме да се поразходим из града и да видим къде ще вечеряме, че цял ден караме на сухоежбина.

Всички пътища в Пунта Аренас водят към Магелан и паметника му, та и ние натам се насочихме.

 

10-IMG_4174.JPG

 

11-IMG_4220.JPG

 

Направи ни впечатление, че е яко излъскан единия му крак. Бързо беше разкрита загадката - хората, минавайки покрай паметника се отбиваха, за да целунат крака му?! Без да знаем защо и ние се подредихме, а после прочетохме, че има вярване - като целунеш крака му и тръгнеш на път, то ще имаш добро време и ще се върнеш жив и здрав(нещо такова беше). Понеже за мен е супер нехичиенично така да целуваш някакви си неща заедно с много други хора, можем само да приемем, че съм целувала това краче. :laugh: На другия ден видях там една жена, която си носеше средства за почистване - гел, кърпи и т.н. - та почисти и после го нацелува този крак. :cool:

 

12-IMG_4191.JPG

 

Хаесахме си едно заведение близо до хотела - Sabores De Mama - с висок рейтинг и изглеждащо семпло. Минахме покрай него, но още не беше отворено, та завъртяхме един кръг из центъра да поогледаме - ами толкова да беше безинтересно, че даже и снимки нямам от тази разходка. Върнахме се отново пред заведението около часът на отваряне и вътре вече беше пълно с хора. Брей, чак пък толкова да е търсено това заведение?! Огледахме го вътре - нищо особено, хора много и понякога на голяма маса. Странно ни се видя, ама останахме - вече бяхме изморени. Дойде един младеж и с малко английски и преводач разбрахме, че за определена сума(в случая 5000ч.песо) си избираш от подготвеното дневно меню. Оказа се, че е много разпространено това в Пунта Аренас - на другия ден видяхме множество такива предложения. Напитките се плащат отделно. Останахме, че да видим за какво пък са тези високи оценки в заведение тип закусвалня. Нямаше никакъв алкохол - просто не се предлага в заведението, но храната беше много вкусна. Ето какво ядохме:

 

13-IMG_4223.JPG

 

14-IMG_4224.JPG

 

15-IMG_4226.JPG

 

След вкусната вечеря се отправихме директно към хотела, че понякога времето не стига дори и косата да си измиеш и да изсъхне преди да заспиш.

 

Следва...

  • Харесвам 30
  • Благодаря 2
  • Браво 2
Връзка към коментар
преди 11 часа, Mary каза:

Имахме тук една случка, но Рейни може да разкаже, ако иска.

Рейни ще разкаже, разбира се, щото от самоиронията за нея по-добро лечение, а и току виж някой си взел бележка, макар че уроците просто трябва да се изживяват лично 🙂 

 

Автогарата не беше много далече от избрания хотел в Пунта Аренас (прекрасен хотел, избор на @Mary) - предвиждахме пеша да се предвижим, когато слязохме от автобуса от Ушуая, но дъжда сериозно ни обърка сметките. Ние имахме дъждобрани, но да се влачим с мокри куфари е извън представата ни за добра емоция. Затова помолихме на гишето на автобусната компания да ни извикат такси по телефона и с огромно облекчение се стоварихме на сушина. Да не забравяме да спомена и предвидливостта да имаме чилийско песо в брой, купено от моята спътничка от София. Иначе такси през макарон... 

 

С не по-малко облекчение се изсипахме от таксито в хотела и като видяхме прекрасните чаршафи - силно контрастиращи с хостела ни в Ушуая (не че бих заменила Ушуая с Пунта Аренас!), примряхме от удоволствие. Няколко минути по-късно аз примрях от тих ужас, защото не виждах никъде раницата си, пълна с много съществености - яке, фотоапарат, дъждобран, всички кабели и зарядни...  Бях убедена, че съм я оставила на рецепцията. Изнесох се като бито прасе надолу. Не бях я оставила там. В този момент проумях, че съм я забравила в таксито. @Mary забрави и тя за чаршафите и тя дотупурка долу. 

 

Имахме огромния - според нас - късмет да сме наели радио такси. Докато аз си събирам мозъка, Мари се зае с много трудната задача да обясни на рецепциониста - с преводач - да звънне на автобусната компания, а те да звъннат на таксиметровата компания да търсят таксито. Уверявам ви, дори отстрани не беше лесно 🙂 

 

Може би не си личи, но аз - независимо от склонността си да драматизирам отложените полети - умея да се възстановявам сравнително светкавично от ударите (и във философски аспект) и да търся рационално решение как да продължа напред независимо от загубите (и във философски аспект). Докато реших ПАК да проверя дали не съм смотала някъде раницата в стаята (тя щото игла, нали - но знам че почти всички са подмествали безсмислено възглавнички в къщи, търсейки ключове с ясното съзнание, че не са там 🙂 ) и през това време правех светкавичен план в главата си как да се справя с важните загуби.

 

Докато не се появи спътничката ми на вратата - с раницата, върната междувременно доброволно от шофьора (срещу определено възнаграждение за изразходвания бензин). Жив и здрав да е! Благодаря за съпричастието тогава, @Mary:wub: 

 

Lessons learned: Радио такси в непознат град е винаги по-добрата опция, за да има опция за реакция при потенциален проблем, за каквото и да се отнася, а и самите шофьори са с една идея по-съвестни. Мое лично мнение. 

 

Приключвам с уроците и да напомня за прекрасните пингвини от предишната "серия", написана изключително професионално от спътничката ми. Два кратки видеоматериала. Надявам се да ви доставят удоволствие. С нашите приятели много се забавлявахме с тях, особено с плачещия за жена си пингвин 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.