дневник С Патагония в сърцето - пингвини, ледници и върхове!

[alienad]

Много интересен разказ. Не знаех, че са толкова шумни пингвините.

[Граф Вронски]

преди 16 часа, Rainy каза:

 

Lessons learned: Радио такси в непознат град е винаги по-добрата опция, за да има опция за реакция при потенциален проблем, за каквото и да се отнася, а и самите шофьори са с една идея по-съвестни. Мое лично мнение. 

 

Сега ще задам въпрос 😄 и честно леко се притеснявам да го задам, но какво е радио такси? Няколко пъти го споменахте, чудех се и нещо не зацепвам. 😄 

Иначе, разказът и снимките са страхотни! ❤️ ❤️ ❤️ Тези далечни места влязоха в списъка ми с желание дестинации, благодарение на вас. Сърдечно благодаря! Очаквам с нетърпение продължението! 👏

[Гост]

Преди 1 час, Граф Вронски каза:

Сега ще задам въпрос 😄 и честно леко се притеснявам да го задам, но какво е радио такси? Няколко пъти го споменахте, чудех се и нещо не зацепвам. 😄 👏

 

 

Такси, което извикваш чрез оператор. Срамни въпроси няма! Благодаря!  🙂

 

[Mary]

Прибрахме се с @Rainy  в хотела, изкъпахме се и се заслушахме във времето навън.

Такъв вятър духаше, че имах чувството, че ще излети покрива. Добре, че бяхме в доста масивна постройка, та не се стресирахме. И цяла нощ духаше на талази, но утихваше по някое време.

Вечерта си бяхме поръчали куха храна за закуска, защото в 6 часа имахме среща във фирмата, където бяхме резервирали тур до островите Магдалена и Марта - Solo Expediciones. Предварително не се плаща, а само се резервира. На място плащаш 100 долара.

Рано-рано се явихме във фирмата, за да чуем супер неприятната новина, че поради силния вятър пристанището е затворено и екскурзия няма да има.

Сигурна съм, че за всеки пътуващ това е абсолютно неприемлива новина, но няма какво да се направи. Предложиха ни някакви други екскурзии, но отказахме. Ние си искахме отново пингвини да гледаме. Само си представям, ако не бях настояла за другата екскурзия до остров Мартило, колко щеше да ме е яд. Аз това пътуване го свързвах основно с пингвини и върхове, та ако ми нямаше пингвините ...

Не бяхме предвидили резервен ден за тук, защото Пунта Аренас и без това е скучновато място.

Все пак приехме новината геройски и си тръгнахме бързо. Закусихме и се отправихме на пазар из града в търсене на щеки.

Рейни си хареса, но аз само гледах като неандерталец, какъвто и съм си на тема щеки. Аз си купих щеките от Пуерто Наталес. В интерес на истината там май имаше и повече избор, ама наистина не разбирам - купих си най-най-обикновени щеки за около 20 долара, които подарих в един от хотелите за да ги ползват и други, ама за това по-натам.

Сега да се върнем на Пунта Аренас. Поради несбъдване на поредната точка в плана ни, се наложи да се поразходим из този град.

Една чужда мисъл ще сложа, която се покрива с моето виждане за града:

Цитат

Пунта Аренас е всичко, което човек може да очаква от град на ръба на цивилизацията и суровия климат на Патагония – практични сгради и къщи, очукани пикапи и икономика, обърната към осмелилите се да стигнат до там туристи.

Знаех, че има някакви музеи, но изобщо не ни се обикаляха точно музеи, затова ги пропуснахме с чиста съвест. Така като се замисля май само един предизвика интереса ми, но и в него не отидохме, защото имахме малко време и предпочетохме да пообиколим на града.

Няколко са най-сниманите места места в Пунта Аренас.

Надписа "Пунта Аренас", където беше отбелязано, че се навършват 500 години от пристигането на Магелан по тези земи - значи, хем станахме Хаджи-магеланки, хем и на такава важна годишнина го направихме!

 

 

 

Паметникът на Магелан, който днес въпреки вятъра, беше огрян от слънце:

 

 

И третото по-известно туристическо място са шарените табелки с разстоянията до различни точки по света. Някъде тук се намират:

 

         

 

 

Съвсем близо до там е мястото за панорамна гледка към града - Cerro de la Cruz, откъдето се откриват хубави гледки към града и Магелановия проток.

 

 

 

 

 

Направи ми впечатление как изглеждат кошчетата за боклук - заради силния вятър имат капаци отгоре и са решетъчни, а имаше и още един вид, които бяха плътни, но много тежки:

 

 

Последва разходка покрай брега на Магелановия проток, където са направили различни скулптори, активности и приятни места за разходка:

 

 

 

 

 

 

И още един Магелан има на тази крайморска алея, но за съжаление вандалски боядисан. На много места в града ми направи лошо впечатление точно това драскане с боя и надписи, които много загрозяват и без това малкото неща, които има да се видят там.

 

 

Чудех се, кога успяват да играят на това игрище, предвид силния вятър, а и колко ли топки са заминали на пътешествие по Магелановия проток?!

 

 

А какво ли е пък да правиш фитнес точно на това място?!

 

 

 

Да кривнем малко и във вътрешността на града. Могат да се видят всякакви къщи - много поддържани и красиви, както и направо изоставени:

 

 

 

 

Тук имаше много кучета по улиците и бързо секна интереса към района.

На главната улица има скулптурна композиция - Паметникът на овчарите(Monumento al Ovejero) - направен е през 1944г., като първоначално е бил от гранит и една през 1962г. е подменена композицията с бронзова. Представлява пампас, който води кон, а пред него вървят овцете:

 

 

 

 

Следваща спирка ... гробището. Създадено е през 1894г., а големи кипариси растат покрай алеите. За съжаление и тук са минали "бояджиите"...

Както вече знаете, не са моето място гробищата, на бързо го поразгледах, направих няколко снимки и продължих.

 

 

 

 

По време на разходката минахме покрай няколко църкви, но всички бяха затворени:

 

 

 

 

Оказа се, че на обяд затварят не само църквите, но и всички магазини, с изключение на тези за хранителни стоки. На всички останали висят решетки:

 

 

Точно на тази улица задуха такъв ураганен вятър, че ме местеше и се криех покрай входовете, че беше особено неприятно от песъчинките, които вкарваше в очите. Разходката стана даже неприятна и покрай паметника на Магелан, че да го погледна за последен път, се отправих към хотела.

 

Следва...

[neuromancer]

Май не сте ми чели внимателно пътеписа, или аз не съм го написал ясно. Има една пингвинерия в Seno Otway, на сушата и не трябва лодка. Ако сте били с кола към Пуерто Наталес  ви е на път.

Аз там ходих, защото на жена ми и става лошо по море и с този вятър ...

[Гост]

преди 14 минути , neuromancer каза:

Май не сте ми чели внимателно пътеписа, или аз не съм го написал ясно. Има една пингвинерия в Seno Otway, на сушата и не трябва лодка. Ако сте били с кола към Пуерто Наталес  ви е на път.

Аз там ходих, защото на жена ми и става лошо по море и с този вятър ...

Вероятно не сме обърнали внимание, защото бяхме без кола между Пунта Аренас и Пуерто Наталес. То за едно ли беше да гледаме...

[Mary]

За 16ч. с @Rainy имахме купени билети за автобуса от Пунта Аренас до Пуерто Наталес пак с  PasajeBus, но реално маршрутът се изпълняваше от Buses Fernández.

Цена на билета - 7400ч.песо.

Заради разликата в имената на фирмите почакахме на автогарата(беше различна от тази, на която пристигнахме) и чак като наближи времето за потегляне разбрахме, че трябва да се качим в паркиралия отдавна автобус на Фернандес.

Ето я и новата автогара(Фернандес го е скъсал вятъра):

 

Пътуването между двата града е около 3 часа, а гледките са все така безкрайните пампаси, овце и тук-там река.

 

 

 

 

Неусетно стигнахме до Пуерто Наталес. Автогарата е тук.

Избрания от нас хотел - Kaluve Patagonia не беше далеч от автогарата и затова пеша се отправихме към него.

 

 

Доволни сме от хотела. Собственика е много внимателен и любезен. Даже прекалено внимателен, пита ни в колко часа точно ще пристигнем, упъти ни към магазини и ресторанти.

Метнахме багажа и понеже времето все не ни стига, тръгнахме на обиколка из града, макар да бяхме много гладни вече.

Няма някакви особени забележителности в Пуерто Наталес, но градчето има очарование.

Църквата в центъра:

 

 

Много е приятно за разходка по крайбрежната когато ... не духа вятър.

 

 

 

Ето нещо интересно там - Monumento de la Mano:

 

 

Monument Of Milodon:

 

 

И надписът "Пуерто Наталес" пред Милодона:

 

 

И разходка в другата посока по крайбрежната:

 

 

 

 

Слънцето вече залязваше, та се върнахме към центъра в търсене на място за ядене.

La Picada De Carlitos ни беше препоръчал собственика на хотела и с бърза крачка се отправихме към него.

Няма как да е лошо заведение, до вратата на което виждаш тази гледка:

 

 

Аз не го опитах това агнешко, затова Рейни ще трябва да ви разкаже вкусно ли беше.

Скромно свинско ядох аз. Е, не чак толкова скромно, че в порцията са по две пържоли. Много бяха вкусни!

 

 

Тук имам и цената - пържолите 7500 ч. песо + вода 1500 ч.песо.

Доволно преяли се търкулихме по леглата.

 

Следва...

 

[Гост]

преди 23 часа, Mary каза:

Аз не го опитах това агнешко, затова Рейни ще трябва да ви разкаже вкусно ли беше.

Беше много вкусно! 🙂 Съжалявам, че не си поръчах още веднъж - имаше още възможности по време на пътуването, защото е популярно блюдо в тази част на Патагония, но имаше голяма конкуренция от останалите вкусотии, начело с телешкото...  А виното беше симфония на сетивата! Тази изба е доста популярна в Европа, но на място просто е друга - просто фантастична... 

 

 

 

[Mary]

преди 55 минути , Rainy каза:

Беше много вкусно!

Ти какво така се включваш с по два реда?!

Я отпусни това писателско перо и дерзай по темата за Патагония.

[Гост]

преди 1 минута , Mary каза:

Ти какво така се включваш с по два реда?!

Я отпусни това писателско перо и дерзай по темата за Патагония.

Трябваше да се включвам тези дни с "неписателско перо" там, където ми плащат сметките за Патагония  

 

Когато "влезеш" в Торес дел Пайне, обещавам! 

[Василена]

Не знаех, за огромната разлика между чилийското и аржентинско песо . Иначе разказите са страхотни ! Като да ти се иде там и не само ...😂

[Mary]

Преди 1 час, Василена каза:

Като да ти се иде там и не само ...

Аз като избирам снимки и пиша - пак ми се ходи!

Понеже ни останаха неизпълнени неща дано пак да отидем, че и с по-голяма компания.

[Гост]

преди 51 минути , Mary каза:

Аз като избирам снимки и пиша... 

Айде, стига си се мотала - почвай Torres del Paine, моля! 

[Mary]

преди 6 минути , Rainy каза:

Айде, стига си се мотала - почвай Torres del Paine, моля! 

Като успея да направя от 56 снимки да станат около 30 и веднага започвам.

[neuromancer]

САМО 56? Те където 30 там и 56

[Гост]

преди 1 минута , neuromancer каза:

САМО 56? Те където 30 там и 56

И аз това щях да й напиша, благодаря 🙂 Те иначе снимките май са й къмто 10,000 

[Mary]

преди 6 минути , neuromancer каза:

САМО 56? Те където 30 там и 56

 

преди 4 минути , Rainy каза:

И аз това щях да й напиша, благодаря 🙂 Те иначе снимките май са й къмто 10,000 

Да, общо имам около 10х. снимки.

За всеки пост се старая да качвам около 30-на снимки, че става много дълъг и труден за четене.

Не върви обаче да ви разказвам без снимки - тооооолкова беше красиво!

Хайде, залавям се за работа.

[Гост]

Докато @Mary твори, да вкарам малко личен елемент в споделянето - мисля, че създава топлина 🙂 Моята спътничка няма да го стори щото  Спомените са просто ошеметяващи... 

 

 

 

 

 

[Mary]

преди 11 минути , Rainy каза:

да вкарам малко личен елемент в споделянето - мисля, че създава топлина 🙂 Моята спътничка няма да го стори щото

Как можа да го кажеш!   Залисваш ме само.

Аз досега само лични елементи споделям, ама ето и още по-личен тогава.

 

 

[Mary]

След кратките отклонения да се върна към разказа.

Сутринта станахме с @Rainy, закусихме и отидохме да си вземем резервираната кола от тук. Подробности по цена, наем и условия ще даде Рейни, че аз бях само навигатор.

Ето ни я колата:

 

 

Рядко имаме разногласия по маршрута, но този път двете се бяхме подготвили за различен маршрут и като да имахме и различни цели - аз разбира се, бях се подготвила да пестя енергията си, а Рейни беше обрисувала в главата си някакви леки преходчета по час, два, три ...

Преди да тръгнем обмених малко пари, като курса в Пуерто Наталес беше 1 долар = 725 ч.песо.

Давам информация и за цената на бензина: 93 - 930ч.песо; 95 - 968ч.песо; 97 - 1004 ч.песо и Дизел - 727 ч.песо. Не съм правила сметка нито съм сравнявала как е при нас или в Европа - просто за информация. Когато връщахме колата и трябваше да заредим бензин догоре, както и сме я получили, сумата беше около 20 паунда.

Та за маршрутите споменах.

Рейни беше проучила този маршрут.

Аз бях се насочила към този.

И двете сме имали своите си съображения, но и двете не бяхме достатъчно подготвени за вида на пътя.

Аз съм ларж в този ден и давам предимство на Рейни да си кара по маршрута и да си следи нейната навигация.

Тръгваме смело и малко след като се отбиваме от път 9 към път Y-290, асфалтирания път изведнъж става каменист, песъчлив и не знам как да го обясня път, като селски някакъв, много прашен и неприятен за каране и возене.

 

 

Мхм ... нищо не казвам аз, а Рейни смело прави обратен завой и тогава аз включвам моята навигация.

Излизаме обратно на път 9 и пред нас се ширнал асфалтирания път и пей сърце - давам газ към Торес дел Пейне!

 

 

Добре звучи, нали?!

Е, след има-няма 10-тина минути, си припомнихме как свършват изведнъж пътищата в Куба.

Опааа, какво става и тук?! Я да видим - а, сигурно е ремонт и след малко всичко ще се оправи... Блажени са вярващите!

Е, поне да покажа де:

 

 

Избухнахме в голям смях, а още по-смешно(абе направо трагично) беше, че пътищата в цялата зона там са такива - прахоляк и прахоляк, и много прахоляк, особено при разминаването с други коли. За друсането нищо няма да кажа.

Та смело се спуснахме в камънака в търсенето на красотите!

Няма да забравя първия път като зърнахме Торес Дел Пейне от пътя. Ох, леле мале, като невидяли! Веднага спряхме, снимка от тук, снимка от там, че ... туку-виж тези облачета скрият така мечтания връх! Сега като гледам снимката, то върха идва се вижда, ама ...

 

 

И следваща спирка някъде по пътя:

 

 

Вече сме при мирадор Sarmiento при едноименното езеро:

 

 

Щом навигацията е в моите ръце ... хм, веднага направих план да пропусна тези пешеходни разходки по няколко часа от плана на Рейни. Не защото не обичам да ходя - напротив, а защото случихме на чуден ден с много добра видимост и веднага изчислих, че днес можем много до обикаляме с колата и да видим(и да снимаме, разбира се) доста от околията. Рейни никога не отказва блестящите ми идеи, да смело поехме към Laguna Azul, където са най-добрите гледки към Торес дел Пейне. Още по-хубавото е, че се стига с кола до там, а още по-по-хубавото е, че много малко хора има.

Ето какво видяха очите ни веднага със спирането на колата:

 

 

 

За душевните оргазми, Рейни ще ви разкаже, а аз само ще кажа, че останахме без думи! Красота в най-чист вид! Снимахме, ядохме, пак снимахме, пихме, пак снимахме ... Че и модели си имахме:

 

 

 

Доста време поседяхме тук и очите ни все вперени в тези невероятни скали! Колкото и да беше хубаво, не можем все тук да сетим, та последен поглед и тръгваме:

 

 

Опаааа,тръгнахме, но не стигнахме далече, защото ...

 

 

Две кончета бяха решили, че точно пътя е мястото да си правят любовна среща. Нито приказките ни, ни то подвикването, нито дори песните, които им пуснах не ги подместиха. Колата от снимката беше пред нас и дори не излезнаха да направят опит да ги поразкарат от пътя.

Е, най-накрая моите маймундолъци успяха да ги накарат да ме забележат и да се подместят точно когато Рейни вече беше решила да го кара през просото т.е. през полето.

Тук ще спомена и за пътя до лагуната - тесен, прашен, на места доста стръмен и със завои, но съвсем проходим за всякакви коли.

А край пътя спокойно си пасат гуанако, че даже и позират:

 

 

 

 

Мисля си, че ако бях фотограф, то тук щях да намеря безброй места за много интересни снимки. Често има всякакви причудливи дървета:

 

 

Следваща спирка в плана - Cascada Rio Paine. Самата река се образува от притоци от 5 езера.

Интересна гледка има и типичен цвят на река от глетчери:

 

 

На следващ мирадор се виждаше меандър от реката:

 

 

Следваща спирка: Laguna Amarga. Най-малко впечатляващата гледка е от тук и е жалко за туристите, които обикновено ги водят на този мирадор:

 

 

Я да зумнем малко:

 

 

След това спряхме при офиса на Торес дел Пейне за да си купим билети. Цена ... май 35000 ч.песо за три дни, но не съм съвсем сигурна. Питаха ни колко дни ще останем и ни сложиха и печат на гърба на билета. В интерес на истината никъде не са ни проверили билета. Обикаляхме доста и никой, никъде не ни спря за проверка.

 

Време беше да се настаним в хотела. Нашият прекрасен избор беше:  Hosteria Pehoe. Скъпо е, но си струваше всеки цент. Ще ви покажа и защо.

По пътя до хотела спирахме още десетки пъти. То тази красота няма насищане! Ще покажа съвсем малко от заснетото:

 

 

 

И след един завой какво се показва?! Хотелът ни! Ей го там, насред езерото:

 

 

А гледката от него ... умопомрачителна!

 

 

Настанихме се, метнахме багажа и бегом за нови гледки! Посоката е още един водопад -  Salto Grande. Колата паркирахме на Refugio Pudeto и от там е съвсем близо. Разходката е лежерна и приятна, когато не духа. Гледки чудни има и по пътя:

 

 

Много впечатляващ е и този водопад.

 

 

 

В същата посока има чуден мирадор Cuernos, но ние нямахме време.

Ето една друга снимка на Рогата от пътя на връщане от водопада:

 

 

Върнахме се в хотела, щракнахме по още някоя снимка:

 

 

И отидохме да вечеряме в ресторанта към хотела. Принципът на хранене там е следния - плащаш определена сума(в нашия случай беше 16 500ч. песо) и избираш от листа 😞 с по две предложения за предястие, основно и десерт. Напитките се плащат отделно. Ето какво ядох аз:

 

 

 

 

 

И последна снимка от този ден, от нашата маса, с този прекрасен изглед, с която казвам "Наздраве" на всички!

 

 

Следва...

 

[Гост]

преди 12 часа, Mary каза:

Сутринта станахме с @Rainy, закусихме и отидохме да си вземем резервираната кола от тук. Подробности по цена, наем и условия ще даде Рейни, че аз бях само навигатор.

Давам с удоволствие 🙂 

 

Бях я резервирала много рано - като цяло моите наблюдения за Патагония са, че колкото по-рано, толкова по-добре. Цената беше сравнително висока - за три дни £200. Факт беше, обаче, че по-добра не успях да намеря.  Търсачките упорито не ми даваха никакви опции. После се оказа, че наистина предлагането в Пуерто Наталес е много ограничено.  Цената включваше пълна застраховка, но аз нямах никаква идея какво включва въпросната пълна застраховка, така че имах и стандартнaта excess застраховка.

 

Наех я с агенция, както почти винаги - директно от компаниите винаги ми е било много по-скъпо ( с малки изключения като Gold car).  С тази агенция пазарувах за първи път и гледах малко подозрително, но всичко беше чудесно! Чили ми беше нова презокеанска държава за шофиране. Нямах никакви проблеми, а Europcar бяха безупречни.

 

https://www.easyterra.com/

 

 

 

За идеята "кола под наем" трябва да благодаря отново на @neuromancer. Най-добрият избор, който направих. Тъй като в началото планирах пътуването сама - @Mary се споразумя за дългото си отсъствие със семейството си - и най-вече със съвестта си  по-късно, смятах да ползвам автобуси от Пуерто Наталес и опции, подходящи за сам човек.

 

След сериозно обмисляне и ровене, придобиване на впечатления за парка - той е огромен! - за обхождане пеша, а транспортът е мега ограничен, и вслушване в съвети (иначе за какво да питам) - махнах с ръка, отказах се от всякакви разумности, махнах всякакви бюджетни ограничения, реших да наема кола и да отседна в парка. Най-доброто решение!

 

Благодаря ти, @neuromancer!

 

Пътят от Puerto Natales до Torres del Paine - и през самия парк, е около 120-130 километра в едната посока, и никак не се пътува бързо. И ако трябва ежедневно да го минаваш... Обаче беше много, много красив! Полудявах докато шофирах и само подскачах и пищях на @Mary да ми прави снимки, когато вече започнах да чувствам неудобство да спирам на всеки пет минути 🙂 

 

 

 

 

Една от причините да реша за парка беше планирано катерене до самите Кули, a транспортът от и до Пуерто Наталес ограничаваше хора като мен, които нямат спортна скорост за катерене, и трябва да бързат за автобуси. После се оказа, че да си в парка, и то с кола, е безценно далеч не само заради катерения...

 

А хотелът - Hosteria Pehoe, няма такава прекраснотия! Не самия хотел - той беше скромен сам за себе си, но гледките около него... Цената му беше доволно неприятна: USD 234 на вечер, но аз исках само там и точка по въпроса 🙂 Резервирах го също много рано. Иначе после и пет пъти повече да си готов да платиш, няма. В самия парк Torres del Paine настаняването е силно ограничено. Цените са високи - нашият хотел беше най-евтиния от трите възможни - и възможностите за настаняване свършват много бързо.

 

И пак казвам - за мен това са едни от най-добре похарчените ми пари. Гледах Рогата и душата ми танцуваше тарантела... 

 

 

 

 

 

преди 12 часа, Mary каза:

Рядко имаме разногласия по маршрута, но този път двете се бяхме подготвили за различен маршрут и като да имахме и различни цели - аз разбира се, бях се подготвила да пестя енергията си, а Рейни беше обрисувала в главата си някакви леки преходчета по час, два, три ...

 

И двете сме имали своите си съображения, но и двете не бяхме достатъчно подготвени за вида на пътя.

Аз съм ларж в този ден и давам предимство на Рейни да си кара по маршрута и да си следи нейната навигация.

Тръгваме смело и малко след като се отбиваме от път 9 към път Y-290, асфалтирания път изведнъж става каменист, песъчлив и не знам как да го обясня път, като селски някакъв, много прашен и неприятен за каране и возене.

Мхм ... нищо не казвам аз, а Рейни смело прави обратен завой и тогава аз включвам моята навигация.

 

Щом навигацията е в моите ръце ... хм, веднага направих план да пропусна тези пешеходни разходки по няколко часа от плана на Рейни. Не защото не обичам да ходя - напротив, а защото случихме на чуден ден с много добра видимост и веднага изчислих, че днес можем много до обикаляме с колата и да видим(и да снимаме, разбира се) доста от околията. Рейни никога не отказва блестящите ми идеи...

 

На глас се разхилих тук  Хората във форума, които не ме познават, са останали с впечатление, че подготвям маршрутите до последния детайл, което няма нищо общо с истината. Аз си конструирам основната рамка - какво искам да видя, резервирам това, което ще ми донесе спокойствие, и изобщо не се занимавам с детайли повече .Дори не питах предварително  @Mary какви ще ги къдрим - особено в планински райони, когато сме зависими от времето. За ежедневностите разчитам много често на практичната й природа. Когато си в тандем, просто се съобразяваш, а и моят вятърничав мозък работи по различен начин.

 

Интересното беше, че и двете бяхме харесали лагуна Azul, само начинът на достигане в мозъците ни беше различен   А тази лагуна беше наистина сетивен оргазъм, посещавана от много малко хора. Точно както и водопада, скрит от основния път - съвършена прелест, за който изобщо не бях прочела, достижим или пеша (нужно е доста време), или с кола. А когато се добрахме и до Рогата, признавам, бях извън себе си... От първата секунда Torres del Paine ми даде това, което исках.

 

 

 

 

 

 

 

[neuromancer]

преди 14 часа, Mary каза:

Та за маршрутите споменах.

Рейни беше проучила този маршрут.

Аз бях се насочила към този.

Аз като цъкнах ми излизат еднакви, но то само два пътя има до парка и без друго.

А колата е скъпа, ама сигурно в Пуерто Наталес са така. От Пунта Аренас не съм останал с впечатление да е била висока цената, ама пък вие ще продължавате към Аржентина и става сложно.

Между другото в селцето по пътя към парка имаше една уникална бензиностанция, ама снимките са останали някъде по старите телефони.

[Гост]

преди 29 минути , neuromancer каза:

Аз като цъкнах ми излизат еднакви, но то само два пътя има до парка и без друго.

Така е - два са, но този, в който аз се бях закарфичила, освен че ми беше даден от google maps - с което приложение @Mary не се спогажда, а аз гледам тъпо maps.me 😄 - минаваше покрай много езера и за мен на теория беше по-красив от другия, в който изобщо не се бях фокусирала. Беше интересно как се спогледнахме с Мари, като завих по "моя"... хахаха... Всъщност, ние на връщане минахме по "моя" и направихме пълно кръгче. 

 

преди 29 минути , neuromancer каза:

А колата е скъпа, ама сигурно в Пуерто Наталес са така. От Пунта Аренас не съм останал с впечатление да е била висока цената, ама пък вие ще продължавате към Аржентина и става сложно.

Точно така. Аз как ли не ги въртях маршрутите - с цел да взема кола под наем от Пунта Аренас, който е най-големият хъб там, но по никакъв начин не ми се получаваше, ако не се лети към Сантяго, а нашата отправна точка беше Буенос Айрес. Проверявах за опции да я взема в Пунта Аренас и да я оставя в Ел Калафате, но такива опции просто не съществуваха. И независимо от всичко, това беше най-правилния - макар и относително скъп -  избор за района. За нас.

[Mary]

След един чудно хубав и слънчев ден си легнахме рано, защото имахме план да станем рано - още в 5 да поемем към така жадувания от нас Торес дел Пейне.

Днес имахме и повод да празнуваме - скъпата ми @Rainy имаше рожден ден! Както и тогава ѝ пожелах, нека е здрава, да сбъдва мечтите си и поне няколко да включват и мен!

Та събуждаме се ние рано-рано, а аз чувам, че нещо трополи по покрива.

Плахо подръпваме пердето и всичките ни планове се сгромолясват в този момент - навън вали и то не кротък дъждец, а направо се излива.

За съжаление ние(или поне аз), не сме такива туристи, които бързо изкачват височини и поради тази причина бяхме предвидили да тръгнем много рано, за да не бързаме, а внимателно и с наслада да изпълним плана си.

Да, но за огромно съжаление дъждът продължи да вали още няколко часа. Бяхме подготвени за дъжд, но не бяхме подготвени и видимост да няма...

Това се виждаше на закуска:

 

 

Решихме да изчакаме още малко. Почакахме, почакахме ... дъждът намаля и накрая спря, но видимостта остана лоша още известно време. Към 11 часа осъзнахме, че е време да се откажем. Гледката навън все още беше такава:

 

 

Вече бяхме измислили резервен вариант и поехме към езерото Грей.

Малко след като тръгнахме се показа слънцето, а по-късно и облаците са поразкараха, но го приехме като знак, че не е бил днес денят за това изкачване.

По пътя за езерото отново спряхме на две любими места за снимки, защото преди обед светлината пада по подходящ ъгъл и прави цвета на Lago el Toro още по-красив:

 

 

 

 

Вече на езерото Грей имахме два варианта какво да правим - не бяхме избрали предварително. Разбира се, това са вариантите, измежду които ние избирахме, иначе има и други предложения там(тур с разходка по глетчера, от там тръгват най-различни трекове и т.н.)  Ето от какво избирахме ние:

1. Пешеходна разходка до Mirador Lago Grey. Колата се оставя тук и после пеша през мостчето и през плажа. Сравнителко кратка и приятна разходка, когато не духа. Ами при нас ... не духаше.

2. Разходка с лодка(катамаран) из езерото и доближаване до ледника Грей. Лодките се организират от Hotel Lago Grey и вътре в хотела е мястото, където продават билети.

Решихме да направим разходката с лодка. Тъкмо и наближаваше час, в който ще има такава. Цена около 100 долара. Самият ледник прилича на лапа, като се гледа от високо. Преди лапата е била с две разклонения, но вече са три.

Ето информация:

 

         

 

Почудихме се заради високата цена, а и защото ни предстоеше да гледаме отблизо още един ледник в Аржентина, но все пак решихме, че може и да не дойдем друг път по тези места, та избрахме лодката, купихме билетите и очаквахме срещата с ледника Грей. 

Предлагат се два варианта за да се стигне до катамарана - през плажа и разходката по т.1 или с малка лодка, която тръгва от самия хотел.

Трябва да отбележа, че с тези катамарани се превозват доста туристи, които тръгват на дълги преходи от езерото Грей. Свалят ги на брега още преди ледника и ако са си купили билет за връщане, след трековете пак се качват от там и ги връщат в хотела.  Е, разбира се, имаше и зяпачи като нас, но и доста правещи трекове в района.

В хотела нета е само срещу заплащане, та поскучахме докато се събере цялата група и да тръгнем.

До катамарана отидохме с малката лодка:

 

 

Слага се задължително спасителна жилетка и се седи - не дават да се става и реално можеш да снимаш само от мястото си.

Е, това не ни попречи веднага да защракаме с фотоапаратите.

Еееееей го там далечината ледника:

 

 

Виждаше се и лодката, която ни очакваше:

 

 

А плаващите парчета лед в езерото предизвикаха още повече снимки. Ама много магично изглеждат тези сини късове лед в това сиво езеро:

 

 

 

Съвсем кратко се пътува с тази лодка и вече сме пред катамарана:

 

 

Не съм го снимала вътре, но има много места за сядане и всеки сяда. Навън позволяват да се излиза едва след като проверят внимателно времето навън заради силния вятър, който духа в района. За наш късмет в този ден вятърът беше приемлив и веднага щом дадоха разрешение, се преместихме навън.

Не е като да не духаше, но с шапка и качулка се издържаше.

А красотите бяха непрекъснато около нас. Още сини късове лед в причудливи форми:

 

 

 

И след малко се показа самият ледник:

 

 

Заради разположената в средата скала не изглежда много впечатляващ от далече.

 

Спряхме и да слязат, както и да са качат туристи, които са тръгнали на трек в района на Refugio Grey.

Слязоха по-малко, отколкото се качиха. Видимо доволни и щастливи бяха качилите се, като част от тях шляпаха по джапанки.

 

 

С наближаването на ледника все по-отчетливо се виждаше големината и красотата му:

 

 

Вятърът размяташе чилийския флаг, а също и косите ни, но ние упорито седяхме на палубата с широко отворени очи, заслепени от тази синева пред нас:

 

 

Ето я първата част от "лапата":

 

 

Катмаранът се движи леко в близост до ледовете, но на безопасно разсктояние и се завърта, за да могат всички да се насладят на гледката:

 

 

Това вече е следната част на ледника. Блоковете лед стигат до височина около 30м.

 

 

 

На снимките не може да се усети много цялото величество на видяното, но повярвайте ми, природата е уникална и нейните творения, в лицето на ледниците са уникални!

 

 

 

 

Приближихме се и до последната част:

 

 

Понякога се чува пропукването на ледовете, но отчупване на лед тук не видяхме.

 

 

 

 

Забравих да кажа, че с билета получавате право и на безплатна напитка, като избора е между няколко коктейла.

Да вдигнем наздравица за Рейни, която с тези уникални гледки празнуваше рождения си ден:

 

 

По обратния път вече се наместихме по седалките, ядохме, пихме и доволни приключихме този тур.

Дали си струваше? Да! Беше много красиво и впечатляващо! Дали може да се сравни с Перито Морено - мисля, че тук отговорът е Не. Затова не мога да препоръчам с чиста съвест да дадете тези пари, но на нас много, много ни хареса!

 

В двора на хотел Lago Grey  има дървета и много птички цвъркат там, ето една заснета от мен:

 

 

Доволни от видяното се настанихме в колата, но за сетен път спряхме на едно от любимите ни места за снимки - скачахме, снимахме се в най-различни пози и бяхме истински щастливи от гледката пред нас:

 

 

Когато се прибрахме в хотела, отново имахме фотосесия, че даже и не една, но тях ще ги покаже Рейни, а аз тривиално ще покажа вечерята в хотела ни:

 

 

 

 

 

Следва...

[Гост]

преди 4 часа, Mary каза:

Днес имахме и повод да празнуваме - скъпата ми @Rainy имаше рожден ден! Както и тогава ѝ пожелах, нека е здрава, да сбъдва мечтите си и поне няколко да включват и мен!

Ще трябва доста да се постараеш, за да ме разкараш от очарователната си глава, но не ти гарантирам успех 😄

 

Всъщност, с теб правим 5-ти мой Рожден Ден заедно. И почна сякаш на майтап с Мароко, и после Куба, и после Венеция. и после Исландия. И сега Патагония... Какъв път!

 

Сполай ти, че си част от моя празник, @Mary ! Празник - не самия Рожден Ден. Аз и партита 🙂 Просто празникът да сме живи. И затова, че празникът ни не е цел, а e самия Път. И че сме на обща храна и собствен ход, и че сме привилегировани да имаме хора, които ни обичат, и че обикаляме света - и така ние се обичаме...

 

Не че нямах пътеводна светлина - има си хас! - да издрапам до Кулите и да изкрещя с разперени ръчички: Жива съм! 😄 Пак го направих, но по други начини 🙂

 

 

И най-вече с един начин:  "Поне се опитах, майка му стара!"

 

Любимият ми Макмърфи (и още по-любим Джак Никълсън) са ме изразили толкова дълбоко, че ще е плагиатство към мен самата да се перефразирам. И разбира се, не се отнася само за Планини - по които тъгувам ужасно, откакто живея на тази палачинка 😞, както и далеч не винаги съм била толкова смела (към себе си). Всяка липса на опитване и наличие на страх отваря една огромна празнина у нас. И липса на живот. Дала съм си дума - преди известно количество години - да не го правя. Да не си пропилявам живота. Просто защото...

 

 

Иначе не си жив. 

 

П.П. Надписът и снимката са авторски (Сицилия) 🙂 

 

П.П.П. Това май беше за сектор Поезия 😄 

 

Иначе тортата (аз не съм по сладкото, бе! - обаче яко се забавлявам с нея как я подмятаме по всички краища на света 😄 ) и изумителното вино - особено на фона на Рогата, имат със сигурност таланта да съживяват (и да събират мега любопитни погледи 🙂 ) 

 

 

но това, което мен ме съживи безкрайно много, беше подаръкът на @Mary. Рядки губя говор и картина така, че да не мога да си затворя ченето. Този беше от тези случаи. Когато някой мисли с твоя мозък и ти дава точно това, което би поискала. Огромна привилегия в! 

 

Животът е за живеене!

 

 

 

 

_