дневник С Патагония в сърцето - пингвини, ледници и върхове!

[Mary]

преди 12 минути , Rainy каза:

Всъщност, с теб правим 5-ти мой Рожден Ден заедно. И почна сякаш на майтап с Мароко, и после Куба, и после Венеция. и после Исландия. И сега Патагония... Какъв път!

И всеки път съм си мислела: Ех, колко беше хубаво! Няма да може да е толкова хубаво и другия път! Но ... май всеки път надграждаме, а най-впечатляващите ни пътувания даже сме ги описали.

И когато след години си седнем на д...тата(вярвяте ли?!), ще можем да си четем и преживяваме отново тези прекрасни емоции!

 

преди 17 минути , Rainy каза:

но това, което мен ме съживи безкрайно много, беше подаръкът на @Mary. Рядки губя говор и картина така, че да не мога да си затворя ченето. Този беше от тези случаи. Когато някой мисли с твоя мозък и ти дава точно това, което би поискала.

Всяка година съм особено затруднена какво да избера. Когато има място в багажа е лесно, но тази година нямах никакво място - 16 дни с ръчен багаж, туристически обувки, дъждобрани и всякакви несвойствени за мен планински неща... Та чуденето ми беше голямо, докато в един момент реших какво да бъде. Но да ви кажа зимата не е добър момент да търсите тениски.

 

И понеже ... Животът е за живеене, нека да го живеем така, че дори и малките неща да ни правя щастливи, а големите да ни дават крила!

 

Наздраве за теб, @Rainy!

 

[ДиянаВ]

@Rainy @Mary да го живеете още половин век, толкова емоционално и споделено с нас🙂

[slujitel]

Какви са тези постове, просълзихте ме.

[Mary]

преди 8 минути , slujitel каза:

Какви са тези постове, просълзихте ме.

Така го живеем ние живота!

Всяко пътуване е една голяма забава за нас и съвсем скоро ще го видиш лично.

[Дани Магелани]

Възхитена съм!

Да си жива и здрава, Галя! И верните ти приятели - също!

[zvezda9001]

Ама какви хубави места си намираш за рождения ден! Да си много здрава и да си живееш живота както си поискаш дълги години 🙂 Страхотен разказ и се надявам, че няма да се сърдите ако ви изкопирам програмата някой ден, надявам се скоро 🙂

[Гост]

преди 1 минута , zvezda9001 каза:

Ама какви хубави места си намираш за рождения ден! Да си много здрава и да си живееш живота както си поискаш дълги години🙂

Благодаря ти много! 🙂 

 

преди 1 минута , zvezda9001 каза:

Страхотен разказ и се надявам, че няма да се сърдите ако ви изкопирам програмата някой ден, надявам се скоро 🙂

Историята знае за случаи, когато съм качвала разбити  бюджети до стотинка - по молба на магеланци 🙂 , така че не просто нямаме против, а с удоволствие помагаме колкото можем. Пожелавам ти я Патагония! 

[Mary]

В тези дни май ще го караме само на спомени, та да си припомня как продължи пътуването ни из Патагония с @Rainy.

Колебанията ни дали да предприемем изкачване към Торес дел Пайне бързо бяха попарени от облаците навън и от ограниченото време - трябваше тази вечер да върнем колата.

Затова блажено отидохме на закуска, помотахме се, поснимахме за последно от хотела ни и стегнахме багажа.

Ще ви покажа две снимки от почти едно и също място снимани пред няколко часа. Разликите ще откриете сами:

 

 

 

Натоварихме багажа в колата и без някакви конкретни планове за деня, решихме просто да се помотаем и да поснимаме(милите ние, не сме снимали досега, а?).

Последен поглед към хотела ни, който смело бих препоръчала заради невероятната гледка от него, но всеки може да си прецени дали за тази гледка да даде многото пари за нощувка. Ще изтъкна и недостатъците му - нет има само в сградата с ресторанта, а сигнал от какъвто и да било чилийски оператор в района - няма. Яденето като цяло не беше нищо особено. По едно време спря и тока, но сравнително бързо го възстановиха. Та ей го на хотелчето ни кацнало насред езерото:

 

 

В движение решихме да отидем и поне да видим откъде тръгват маршрутите за Торес дел Пайне.

Първо по мостчето, където спряхме и направихме доволно дълга фотосесия. Понеже вече беше късна утрин, нямаше много мераклии да тръгнат по това време.

 

 

И после по пътя към хотел Hotel Las Torres Patagonia, където паркирахме точно пред хотела. Реално паркингът за туристите е на около 1,5 км. преди хотела, но нас някак ни пропуснаха през бариерата - сигурно си личеше, че не сме тръгнала на туризъм.

 

 

Толкова облаци се бяха скупчили над върховете, че изобщо не съжалихме да решението ни.

Указателни табели имаше навсякъде.

 

 

И тръгнахме по пътя, през мостчето и нагоре:

 

 

 

Тук започна да вали решихме да не се правим на туристи повече. На връщане видяхме тези хора, които отиваха да оказват помощ на някого:

 

 

Хем успокояваща е такава гледка, хем напрягаща. Виждаш, че има кой да ти помогне, но в същото време и ти напомня колко важна е сигурността и безопасността по тези места. Та направихме завой и право към хотела. Скъп е този хотел, но нет и в него няма. Е, ще пием по едно кафе, докато спре да вали и ще продължим.

 

                                                                    

 

Вече беше време да поемем по обратния път към Пуерто Наталес. Вече писах за дилемата ни на отиване, та навръщане нямахме такава. Поехме по другия маршрут, където има много мирадори, с чудни панорами и ... направихме много снимки, разбира се.

Последен поглед към Торес дел Пайне, който все така си остана обвит с облаци:

 

 

 

Пътищата в района са много живописни и буквално на всеки метър се откриват прекрасни гледки. Рогата също бяха обвити в облаци:

 

 

 

Поглед от различна позиция към Salto Grande, който вече ви показах отблизо.

 

 

И последна снимка с красивото езеро Пехое:

 

 

Следваща спирка - Mirador Rio Serrano - много спокойно място с прекрасни гледки, с поставени пейки и широк паркинг.

Там решихме, че е подходящо да обядваме. Носехме си суха храна, която бяхме купили за прехода, но като нямаше преход си остана.

Както обикновено пак бяхме напазарували повече отколкото можем да изядем, та чак до България си донесох някакви купени от Чили неща. Луда работа!

 

 

 

 

Доволно заситили глада, продължихме напред и спирахме на мирадор след мирадор по протежение на езерото Торо.

Гледките дори и с облаците бяха впечатляващи. И през цялото време се чудехме кой е по-добрият маршрут за отиване към Торес дел Пайне?! Дали тези невероятни гледки следващи буквално една след друга, или онези, които видяхме при идването си?

Така и не изяснихме този въпрос, но по-важното е, че успяхме да се насладим напълно на видяното.

Няма да описвам имената на мирадорите, защото минавайки по този път няма как да ги пропуснете - има табели и обширни паркинги за спиране.

Ще покажа само снимки.

 

 

 

 

 

И последен изглед към прекрасния район на Торес дел Пайне:

 

 

А по пътищата се срещаха и такива туристи:

 

 

Възхитих се на ентусиазма и на издръжливостта им!

 

Върнахме колата без всякакви проблеми, поразходихме се из Пуерто Наталес, където срещнахме тези двама "мъже":

 

         

 

По разбираеми причини не ги поканихме с нас на вечеря, където отново изядохме по едни свински пържолки:

 

 

Следва...

 

[SMSIX]

Не знам дали тук е мястото да вметна, че от тази неделя 15-ти Март лето господне 2020 парка Лос Гласиарес е затворен поради коронната пандемия. Ударих сериозна греда там 🙂. Пристигнах в съботата следобед, намерих палатка под наем и на другия ден ... 

[Гост]

преди 7 минути , SMSIX каза:

Не знам дали тук е мястото да вметна, че от тази неделя 15-ти Март лето господне 2020 парка Лос Гласиарес е затворен поради коронната пандемия. Ударих сериозна греда там 🙂. Пристигнах в съботата следобед, намерих палатка под наем и на другия ден ... 

Това е мега гадно. Съжалявам 😞 Да ти пожелая да отидеш пак... 

[Mary]

преди 1 час, SMSIX каза:

Не знам дали тук е мястото да вметна, че от тази неделя 15-ти Март лето господне 2020 парка Лос Гласиарес е затворен поради коронната пандемия. Ударих сериозна греда там 🙂. Пристигнах в съботата следобед, намерих палатка под наем и на другия ден ... 

Много жалко... 

Мижеш да пробваш да посетиш някой от другите ледници в района. По спомен има маршрут до единия поне. 

[Гост]

Изкушавам се да оставя още няколко - вероятно повтарящи се отчасти - кадъра от изключителния Торес дел Пайне (аз още не съм отворила апарата 😞 )

 

Едно от най-красивите места, които съм виждала в скромната си кариера на обикалящ света. Ако мога, бих се върнала... 

 

П.П. Непременно минете И по този маршрут от/до Пуерто Наталес. Съвършена прелест!

 

 

 

 

 

 

 

[Mary]

Хайде да продължа разказа.

На другата сутрин с @Rainy закусихме рано и отидохме на автогарата.

Предварително купени билети от Bus-Sur - Рейни беше избрала места на втория етаж на първата седалка и направо "пилотирахме" автобуса. 

Цена на билета 17 000 ч. песо.

Ето го автобуса и удобно разположените ми крака:

 

                

 

Добре пътувахме, ядохме, пихме и се веселихме. Бързо стигнахме до аржентинската граница.

 

 

 

Където вече беше донесена вестта за Короната, която сега ни задушава.

 

 

Минава се на две гишета, като с българския паспорт обикновено проверяват как стои въпроса с визите или нещо друго, защото винаги ровят в някакви разпечатки.

 

И като се показа онзи ми ти път пред нас - краят му не се вижда.

 

 

Имаше големи групи с мотористи:

 

 

А имаше и ентусиасти колоездачи:

 

 

И ето ни пред Ел Калафате:

 

 

 

Добре сме дошли казват! Сега ще видим колко пък да сме добре дошли.

Автобусът ни остави на автогарата.

 

 

Поогледахме се, но не видяхме такси, погледнахме къде е хотела - Posada Larsen и се оказа, че е на малко повече от километър.

Тръгнахме пеша и горчиво съжалихме още след 200 метра.

Ох, сега като се сетя и се заливам от смях. Ами ето защо съжалихме:

 

 

Тези две изорани бразди на снимката са следите от куфарите ни.

Този километър ми се видя поне като 5 със затъващия и тежък куфар. И не, не съм някакви лигла, но просто в този пясък трудно се дърпа куфар.

Това обаче не беше последното ни приключение. Аз се ориентирах в това пътуване изцяло в maps.me - мога да кажа, че се справи повече от блестящо с едно изключение - позиционирането на хотела ни в Ел Калафате.

Значи това Ел Калафате е доста скучно по принцип, та добре, че сами си правехме смях с идиотизма ни.

Отворила съм аз навигацията и тя ни отвежда до тази къща:

 

 

Хм, въпреки, че май аз го избрах хотела, нямах спомен да съм избрала къща. Е, добре, ще проверим тук ли сме.

Започнахме двете ненормалнички да викаме към къщата. Никой не се показа. Рейни даже се пробва да влезе, ама този приятел я поглеждаше лениво и въпреки това се отказа:

 

 

Разбрахме, че май не сме за тук. Да, ама нет нямаме, че и телефон нямаме.  В съседство имаше ресторант, та Рейни влезе да попита и се разбра, че хотелът ни е от другата страна на ресторанта. Значиииии, не само, че викахме като хуни по чуждата къща, ама и вървяхме повече в пясъка!

Казах ви - идиотска работа свършихме тук.

Та за такситата да кажа - в това Ел Калафате почти няма нормално такси - повечето имат вътре при шофьора някакво листче с надпис такси. Е, научихме го по трудния начин.

Хотелчето беше чудно, с много хубава гледка:

 

 

Метнахме багажа и се започна едно чудене къде да отидем и какво да правим. То друго освен Laguna Nimez - където има колонии с фламинго, магазини и кръчми - друго нямаше. Има симпатични къщички и доста цветя около тях.

 

 

 

 

Тук още не бяхме научили за такситата и пеша отидохме към центъра пазарувахме нещо и после тръгнахме към лагуната. Всъщност освен платената част има и безплатна, където според собственичката на хотела също имало фламинго. Май щеше да е по-добре без информацията от хотела, защото така походихме още час в търсене на фламинго, но намерихме големи бели птици!

 

 

 

 

Даже и следа от фламинго нямаше, затова тръгнахме към лагуната.

Оставаше да кажем около час до края на работното време. Цена 500 а.песо.

Тук вече бяхме достатъчно практични да питаме има ли фламинго. Взе един бинокъл момчето вътре и каза - има, да! Ей тук в близкото езеро има 5-6 птици. Гледаме ние, гледаме нищо не виждаме. Ние си представяхме ята фламинго, които показват фотогенично пред нас целия си розов блясък... Заблудени души.

Ето това видяхме през оградата, защото видяхме, че е безсмислено да даваме тези пари за нищо - даже нямахме време и за добра разходка.

 

 

Вътре също не можеш да се доближиш до водата, че има обозначени пътеки, които в този сезон са далече.

 

Тук вече видяхме едни хора да слизат от такси и веднага се метнахме в него към хотела.

 

Бяхме си направили резервация в съседното до хотела заведение, което се оказа много известно и препоръчвано от всички - Parrilla Don Pichon.

Въпреки цялата възхвала, тук беше единственото място, където поръчания стек беше отвратителен. Моят го върнах след две хапки. Извинение и компенсация нямаше.

 

        

 

Може би е трябвало да опитаме от агнетата, които се печаха, но ... шанс.

 

Предвид, че Ел Калафате ни беше само междинна спирка, няма какво повече да кажа за него.

 

Следва...

[Mary]

Сутринта рано-рано надигам главата си и през панорамния прозорец до мен виждам нещо розово.

Бързо се изстрелях навън по пижама, за да се насладя на изгрева, които наистина беше розов.

 

 

Я да погледнем и в другата посока:

 

 

И без този красив изгрев вече подскачах нетърпеливо в очакване на днешните красоти.

Закусихме с   @Rainy, приготвихме малко ядене в чантите и се отправихме към автогарата пеша - тя наистина е доста близо до хотела ни и само куфарите затрудняват придвижването, но сега бяхме без куфари - тях ги оставихме в хотела.

И продължаваме напред към Перито Морено!

Имахме предварително купени билети за Pasajes - цена, ако не бъркам 500 а.песо. Билетите се купуват с фиксиран час на тръгване и връщане. Нашите часове бяха - тръгване в 8,30 и връщане в 14,00. Пътува се около един час и половина.

В началото на Националния парк автобуса спира и се качва лице, което продава билети за парка. Ние слязохме и си купихме сами билетите на касата, за да стане по-бързо - цена 800 а.песо.

Пътят вътре в парка е с много хубави гледки, а след като се покаже ледникът, всички щракат през прозорците, все едно не отивам на близка среща с него.

 

 

 

В самият парк автобусът спира тук - тук слизат тези, които планират да се разхождат пеша. След това автобусът отива на паркинг, където се намира едно от местата от където тръгват корабчета за разходка.

Ледникът има две страни, които могат да се наблюдават. За времето, с което разполагахме, ние видяхме само едната част - с червена стрелка на схемата.

 

 

Има и още едно място, от което тръгват други корабчета, но там автобусите на спират и е подходящо, ако сте със собствен транспорт(жълтата стрелка).

Дори и пешеходно не успяхме да стигнем до тази страна на ледника и нея я видяхме само от автобуса:

 

 

И първата истинска гледка към Перито Морено, а не от прозореца на автобуса:

 

 

Та слязохме ние на втората спирка, където има каса за купуване на билети за корабчетата. От следващата снимка се виждат часовете на тръгване и цената към м.февруари 2020г.

 

 

Сега пиша и се чудя как да сложа приличен брой снимки, предвид огромното количество, които съм направила?! Трудно е.

 

Ледникът Перито Морено е един от най-забележителните туристически обекти в Аржентинска Патагония и е третият по големина резервоар на сладка вода в света. Забележителната му ледена стена, с ширина 5 км, се извисява на 74 метра над повърхността на Аржентинското езеро, като дълбочина на леда достига цели 170 метра. Перито Морено е част от Националният парк “Ледниците” (Parque Nacional Los Glaciares) и заедно с още няколко десетки ледника е част от Южнопатагонското ледниково плато. Кръстен е на аржентинският учен и изследовател Франсиско Морено, който пръв е изследвал района през  XIX  век.

Той е един от само 3 ледника в света, които въпреки глобалното затопляне нарастват - ледникът настъпва със скорост около 2 метра на ден. Това нарастване обаче до известна степен се балансира от ледените късове, които се сгромолясват ежедневно в езерото.

В следствие на нарастването си, около веднъж на четири или пет години ледникът достига брега на Аржентинското езеро и препречва южния му ръкав, Brazo Rico, създавайки своеобразен естествен язовир. Водата в южния ръкав може да се извиси до 60 метра над равнището на останалата част от езерото! Това обаче създава огромно налягане и водата в крайна сметка разрушава стената.

На долната снимка се вижда, че по време на нашето посещение ледникът не е достигнал брега.

 

 

Докато чакахме да стане време да се качим на корабчето, направихме и ние като всички наоколо една дъъъълга фотосесия на ледника, който така ни радваше окото, а съвсем скоро щяхме да го мидим и в цялата му прелест:

 

 

Ето го и корабчето - учудващо много народ събира. С качването се влиза в затворената част долу, където се слушат инструкциите за безопасност и като наближи ледника, се проверява времето и вятъра навън е една тогава се дава разрешение за излизане на горната палуба. Вратата за излизане е отзад, та там е и по-удобно да се заемат места, но като цяло където и да си е доста народа и бавно се излиза и прибира.

 

 

Не си спомням колко точно продължава разходката с корабчето, но е около час. Направо излетя този час. 

Корабчето приближава ледника, но на достатъчно разстояние, че непрекъснато се отчупват ледени късове.

 

 

Движи се от единия до другия край и всеки има възможност да се наслади на гледката, да направи и снимки, ако успее да се промъкне в тълпата на палубата:

 

 

Ледникът отблизо е много впечатляващ! Този син цвят е направо нереален!

 

 

 

 

 

Много снимки и клипчета направихме, но времето изтече е беше време да се върнем на брега.

Последна снимка от корабчето:

 

 

И вече стъпили на брега поехме по удобните пътеки, които са направени и от които се откриват невероятни панорами към Перито Морено. На места има поставени пейки, на които можеш да седнеш, да обядваш и да се наслаждаваш на гледката. Ние нямахме време за такива екстри.

Още в началото на пътеката се вижда докъде е стигал ледника и се виждат дърветата, които е счупил като кибритени клечки.

 

 

Толкова беше красиво, че дори и фотоапарата почти може да предаде красотата.

 

 

 

На различни места има сухи клони и дървета, които придават още по-красив вид на пейзажа:

 

 

А когато застанеш буквално лице в лице с това удивително природно творение направо замлъкваш и само пукота на леда те връща в действителността.

 

 

 

Колкото по-нагоре се изкачваш по пътеките, толкова по-добре се разкрива големината на ледника и толкова по-малко стават думите за описание...

 

 

 

 

Май прекалих със снимките.

Времето вече беше доста напреднало, затова се отправихме отново към първата спирка за автобусите, където изчакахме идването на нашия.

А по обратния път ... продължих със снимките на тази част, която не успяхме да видим отблизо. Пътеки има и до нея, просто времето ни беше малко...

 

 

 

Следва...

 

[zvezda9001]

Чакам с нетърпение продължението 🙂

[Mary]

На 29.04.2020 г. в 17:39, zvezda9001 каза:

Чакам с нетърпение продължението 🙂

Забравих, че имам още да пиша.

Ще се поправя тези дни.

[zvezda9001]

преди 23 часа, Mary каза:

Забравих, че имам още да пиша.

Ще се поправя тези дни.

Аууу моля ти се чакаме остатъка с такова голяма нетърпение 🙂

[Mary]

преди 4 часа, zvezda9001 каза:

Аууу моля ти се чакаме остатъка с такова голяма нетърпение 🙂

Довечера ще сваля останалите снимки и ще гледам бързо да довърша.

[Mary]

От Перито Морено отново с автобуса се върнахме на автогарата в Ел Калафате.

От там пеша до хотела да си вземем багажа и се върнахме пак на автогарата за следващия автобус към Ел Чалтен. Този път бяхме разумни и си поръчахме такси, а не разорахме наново улиците на града по пътя до автогарата.

Там пристигнахме навреме и с @Rainy застанахме пред един автобус и зачакахме. Направи ни впечатление, че няма други хора за този автобус. Наближи времето за тръгване, а шофьора се мотае отпред и даже не отваря. Понеже веднъж имахме променен час на тръгване с половин час по-късно, решихме, че може и сега да е така. Обаче по едно време реших да отида да попитам шофьора с жестомимичен превод какво става - това беше един от предишните ни шофьори, който не беше много любезен, но все пак се разбрахме, че чакаме на грешното място. Изстреляхме се набързо към един от останалите автобуси, който реално беше нашия и пред него вече имаше доста хора. Дадохме багажа и съвсем спокойно се отправихме към първите седалки в автобуса, които вече бяха заети. Е, хайде да опитаме цивилизовано да се настаним - хм, не стана. Нямало значение какво пише в резервациите ни, от известно време няма предварително запазени места и първия пристигнал избира място и сяда. Не ни хареса, но нямаше какво да направим. А защо са ни тези места се чудите?! Защото съвсем малко след тръгването на автобуса започва да се вижда следващата ни цел - Фицрой - и се вижда по време на цялото пътуване. Ами нямахме късмета да го гледаме толкова дълго, но се успокоявахме, че толкова силно пече на първите седалки следобедно-вечерно време, че щяхме и тен да хванем.

Автобус в 18 часа, пристигащ в Ел Чалтен около 21ч. и цена 1000 ар.песо.

Пътуването е сравнително кратко на фона на останалите автобусни пътешествия, които вече имахме, та преглътнахме първата седалка и гледките, но това не не спря да ставаме непрекъснато, за да снимаме. И не само ние го правехме, а половината автобус. По едно време чакахме на опашка в коридора на автобуса за да снимаме. Луда работа.

 

 

В Ел Чалтен пристигнахме навреме.

 

 

Пеша се отправихме към хотела ни - Hostería Confín Patagónico. Изборът ни се оказа доста добър. Сградата за настаняване е нова, стаите са чисти, а собствениците много внимателни и дават полезни съвети.

 

 

Наблизо имаше хранителни магазини, които работят до късно - това е обяснимо, защото обикновено рано се тръгва на трекове и хората зареждат с провизии вечерно време.

Предварително бяхме разгледали какви трекове има в околността и се бяхме спрели на два от тях. Естествено Фицрой беше единия, като плана беше да тръгнем пеша по маршрута, който започва от града. Тук ще сложа карта, че да е по-ясно за какво ще разказвам.

 

 

     

 

Виждате на картата светлосиния маршрут, който тръгва от града - него бяхме планирали. Но собственикът на хотела ни каза, че има още един маршрут, който тръгва от друго място, но спестява един час ходене. Е, предвид, че не съм никакъв планинар, бързо взехме решение да ползваме него. До там се стига с градски автобус или с такси/кола. Ние решихме да е такси и поръчахме такова. Мястото на нашето тръгване го показах на картинката със синята стрелка.

На показаната карта се виждат всички маршрути в околността и ако разполагате с повече време и имате физическа подготовка(за разлика от мен), ще можете да видите много красиви места!

На сутринта се оказа, че собственикът ще ни закара сутринта срещу договорената сума, която не помня колко беше, но да кажем поне 3 пъти по-висока от автобусния билет. Но като сме две разликата не беше много голяма.

Пътувахме около 15 километра покрай реката и красивите гледки започнаха още от сутринта:

 

 

Колата ни остави ето тук -  Hostería El Pilar. Сложихме раниците, взехме щеките и ... първата ни работа беше да снимаме

Не съм преброила колко снимки направихме в този ден, но изобщо не са малко поне в началото. Ще имате удоволствието да видите част от тях и вие.

 

 

Както се вижда и от снимката, времето беше невероятно! Никакви облаци, слънчево, топличко и супер приятно за разходка.

 

 

 

Първата част от този трек е доста приятна и лека. Върви се покрай реката, в горичка и почти на сянка, като пътеката е добре маркирана, а наличието на други туристи също не позволява да се объркате.

 

 

Първата ни спирка беше при  Mirador del Glaciar Piedras blancas, като тук може да се направи отбивка до езерото, което ние не сме направили, защото отнема време.

 

 

 

 

 

 

Тук спират всички за снимка и когато се засечете с групи с водач става доста народ и даже снимането без хора в кадъра си е с изчакване.

Продължаваме да вървим по приятната пътека, като на места, където се стича и събира вода, има изградени дървени пътеки:

 

 

След около час и половина ходене за нашето темпо, вече излязохме от горичката и се ходи на открито, а Фицрой изглежда все по-близо.

 

 

 

 

Тук ходенето все още е доста лежерно и ни забавяше само снимането, а не е като да не сме снимали.

 

 

 

Неусетно стигнахме до това място, където се събират двете пътеки - тази, по която ние вървяхме и тази, който тръгва от Ел Чалтен. Та разликата е само до тук. От тук насетне се върви по една и съща пътека.

 

 

Съвсем близо до там е къмпинг Poincenot:

 

 

Къмпингуващите са си направили тоалетна, от която се възползвахме.

 

     

 

И резервен вариант има даже

 

 

Освежени преминахме през къмпинга и продължихме към нашата цел:

 

 

Къмпинга е непосредствено до реката, която трябва да пресечем:

 

 

И още едно мостче:

 

 

След като минахме от другата страна реката следваше кратко изкачване и има още една тоалетна, която беше значително по-миризлива от първата.

И следната табела:

 

 

Вероятно не се чете добре на снимката ми, но надписът е, че Пътеката е много стръмна и трябва добра физическа кондиция.

Този обнадеждаващ надпис 1 час ... хм, той е само за диви кози и хора с наистина прекрасна физическа и здравословна форма.

И започнахме да катерим.

 

Следва...

 

[Mary]

До тук този трек беше абсолютно удоволствие за двете ни с @Rainy.

От тук нагоре си беше изпитание за нетуристическото ми тяло.

Този надпис от последната снимка на предния пост с отбелязан 1 час, много не му повярвахме, защото за нас си бяха чисти два часа. Сигурно има и хора, които го изкачват за час, но имаше и доста като нас едва пъплейки по терена.

Като споменах терен, да дам една снимка за бегло запознаване:

 

 

Всъщност снимки на терена при изкачването нямам. Твърде много внимавах да не се пребия преди да стигнем целта, а и ми беше доста трудно да се катеря, че и да снимам.

Явно и отстрани си е личало колко не съм в свои води на това място, че дори от работещите в Националния парк и движещи се с радиостанции по пътеката специално ни питаха дали сме добре. Е, не бяхме добре разбира се, но пък сме инатливи кози и не се отказахме за наша радост.

За тренирани хора, това изкачване си е нищо предполагам, но за разхождащи се само в парка по равен терен си е изпитание.

Та след два часа пъплене по "пътеката", когато вече се виждаше края на височинката, която катерим, бяхме гадно изненадани, че не попадаме на мястото, което целим, а още един хълм имаме до достигане на целта. Беше неприятен за изкачване, защото въпреки щеките, много се пързаляше от камъчетата. Но видимо целта вече беше много близко.

 

 

И като изкачихме и тази височинка, пред нас се откри изумителната гледка на Фицрой и Laguna de los Tres. Вече сплитайки крака, трябваше да слезем и до онези мънички човечета, които се виждат по брега, но гледката отгоре направо спира дъха!

 

 

А Фицрой изглежда внушителен!

 

 

Дали за да ни компенсира заради лошото време при Торес дел Пайне не знам, но сега времето беше абсолютно уникално! Нямаше вятър, нямаше облаци, които да скрият върха - изобщо имахме уникални условия за да се насладим на това прекрасно творение на природата!

 

 

Като споменах хубавото време да не забравя да спомена и смелчагата, който се съблече и плува в езерото, чиято вода е доста далече от подходящата температура за плуване - ледена беше водата.

 

 

Хората си наливаха от там вода за пиене но аз пропуснах.

И поседнахме там на припек:

 

 

И гледахме, и снимахме и просто лежахме по камъните с усещането за безвремие и чувството на гордост за постижението ни да сме се изкачили до там. За мен си е повод за гордост и удовлетворение, защото никога не съм пълзяла по такива чукари - градски турист съм, но сега надскочих себе си направо.

Я още малко снимки

 

 

 

 

Хапнахме, пийнахме, поседяхме доста, но си знаехме, че нямаме толкова много време да се мотаем, защото скоростта ни на придвижване не е голяма, та трябва и да тръгнем навреме.

Пътят надолу се очакваше да е по-лесен и бърз, но не е съвсем така там, защото освен теб има и други хора, с които се разминаваш, има стълби, има сипеи, та всичко това си отнема време. При слизането успях да снимам малко повече от пътеката.

 

Началото на спускането - добра представа за мащабите дават хората по пътеката:

 

 

Поглед в обратната посока съм сипея, който преминах без да падна, въпреки няколкото подхлъзвания:

 

 

Ееееей там при реката трябва да слезем, като сипеи има и на други места по пътеката. Там вече два пъти успях да падна - веднъж за да направя място и веднъж от невнимание и блеене в пейзажа. Благодарение на тези падания успях да се прибера в София с огромни синини по краката и задните части. Хубавото беше, че паднах леко, а и раницата поемаше част от удара в земята, но все пак върху камъни. Но абсолютно си струваше тези дребни несгоди.

 

 

Ето и част от стълбите, по които се минава:

 

 

Следващата снимка показва едно място, където може да се налее вода - отбелязано е в maps.me. Тук е редно да спомена, че си бях взела бутилка 1,5 литра с вода, която ми беше недостатъчна, но в същото време и не можех да нося физически повече вода, та това място ми дойде направо животоспасяващо с чистата, студена вода, с която напълнихме бутилките отново. През цялото време на изкачването/слизането се чува това бълбукане на водата отстрани, но не се вижда, а тук е много подходящо за наливане на бутилките. Може още при изкачването да си налеете, ако имате нужда.

 

 

И хайде пак по камънака:

 

 

И още малко стълби:

 

 

Имаше и доста тесни места, където се налага да се изчаквате с изкачващите/слизащите, но май не съм ги снимала, че ме беше страх да не си изпусна някъде телефона по тези чукари. Тук е мястото да спомена, че всички снимки от този ден са от телефон - фотоапарат не носех, защото е доста тежък и бях решила да си спестя товара.

И през камъните, стълбите и сипеите, стигнахме отново до реката, преминахме, отбихме се до познатата ни вече тоалетна и вече бяхме на равното.

При връщането поехме в другата посока, а не от която дойдохме сутринта - посока надясно към Ел Чалтен.

Оставащите километри ни се видяха доста повече от реалните, а и сутринта все пак спестихме час ходене с колата. Умората, която вече бяхме натрупали си казваше думата и вървенето ни беше бавно. Но не спирахме да се обръщаме назад и да снимаме:

 

 

Предполагам отиването към Фицрой от тази страна също ще е много приятно, защото върхът е почти през цялото време пред очите ти в част от маршрута. За нас вече беше зад гърба ни, но ние си поглеждахме отново назад и снимахме, снимахме ...

 

 

 

И от тази страна по заблатените места също са поставени дървени пътеки за преминаване:

 

 

Кратка спирка направихме при Laguna Capri, където е много приятно за отмора. Там също има къмпинг и доста хора в него.

 

 

 

Последен поглед към Фицрой:

 

 

Мисля, че точно тук вече умората доста ме превзе и връщането към града ми беше трудно. Терена не е труден, но просто всяка костичка ме болеше - това ще го разберат само тези, които не катерят планините и изведнъж са решили да превземат някой връх.

Пътят продължава покрай реката и също има хубави гледки:

 

 

 

На последните метри вече си броях - 1, 2 - ляв крак, десен крак ... А при вида на следващата снимка ми идваше да ревна от кеф! 

 

 

Дотътрихме се до Ел Чалтен, поспряхме да снимаме информационните табели от тази страна: 

 

 

 

И ... се навряхме в първата кръчма, за да отбележим успеха ни!

Не питайте как се качих и слязох до/от тоалетната, която беше на горния етаж.

 

Наградихме се с по една пържола:

 

 

И си поръчахме такси за разстояние от километър сигурно, но мързела след яденето надви.

А вече в хотела банята и леглата ни си видяха като сбъдната мечта.

 

В този ден изминахме около 28км. за приблизително 12 часа. Това едва ли е за хвалене, но си е моята малка победа и съм много горда с нея!

 

Следва...

[patilana]

@Mary чест и почитания за стореното !

28 км не било за хвалене ?! Какво да кажем ние с гайдите, които преплитаме крака на 10 ? Победата ти не е малка, защото светът е по - пълен с хора, които не могат да повторят стореното от теб, отколкото с такива, които в предишните си животи са били планински кози !

Изключително съм благодарна за честния разказ и онагледяването Тази гледка ще бъде пред очите ми, едва когато местните се пошвейцарчат и боднат един лифт до нея. С огромно удоволствие ще им дам толкова пари, колкото преценят, че струва. До тогава или изобщо няма да тръгвам натам или ще си повървя срещу върха и до реката. 

Не искам да свършва разказът ти 

[Mary]

След голямото ходене с @Rainy през деня, вечерта спахме добре.

На сутринта обаче краката не ме слушаха в коя посока и последователност да се местят.

Лично за мен натоварването беше голямо и това се отрази на новия ден.

 

Излизайки от хотела веднага поглеждаме към Фицрой ... е, днес, който е планирал да го види отблизо, няма да успее да му се наслади в цялата му прелест.

 

 

Закрачихме смело по улиците и докато вървим из града, погледа ни все в големия връх!

 

 

Тук плана ни беше да отидем до Laguna Torre. Закусихме и със скоростта на костенурки или охлюви се запътихме към пътеката. Още за да стъпим реално на самата пътека има едно леко изкачване, където много се смяхме на начина ни на ходене и взехме да се чудим дали да продължим.

 

 

Лека-полека се качихме и стигнахме до указателните табели, където разгледахме какви междинни точки има и решихме да продължихме по пътеката, пък докъдето ни се ходи. Реално с вчерашното отиване до Laguna de los Tres бяхме изпълнили основната си цел и в днешния ден искахме да видим още красоти.

 

 

 

Стигнахме до първата отбивка - Mirador Margarita, където поседнахме, поснимахме:

 

 

 

 

После продължихме още малко с поглед вперен във Фицрой, който беше непрекъснато скрит от облаци:

 

 

 

Не ни спореше ходенето и решихме да се насладим на гледките наоколо, да обядваме и да се върнем. Сигурно не е било най-доброто решение, но понякога разумът надделява над мерака.

Намерихме си сянка под едно дърво, обядвахме с тази гледка пред нас:

 

 

 

 

Дали пък, ако Фицрой не беше скрит зад облаците щяхме да имаме по-голям стимул за ходене?!

Сега няма как да го знам, но лееека-полеееека се отправихме към Ел Чалтен, където се помотахме из магазинчетата - те не са много, няма и никакво разнообразие, но успяхме да се сдобием с патагонски тениски и някакво измислено магнитче.

Рано вечерта тръгнахме да търсим ресторант за вечеря. Бяхме набелязали La Tapera и бяхме много учудени, че дори в този ранен час - около 18ч. няма места. Решихме все пак да почакаме малко, макар точно пред нас да казаха на едни клиенти, че след час вероятно ще се освободи маса. Обаче имахме късмет и след 15-тина минути ни настаниха на една от масичките в това много приятно заведение. Защо нямам снимки от обстановката в заведението не знам - обикновено снимам, но сега няма снимки на обстановката, а само на яденето:

 

 

 

 

 

Яденето беше прекрасно, обслужването също.

 

След добрата вечеря, малка разходка из градчето по път към хотела. Душ и по леглата, че сутринта отново сме на път.

 

Казах ви вече какво правех всяка сутрин - веднага подавам глава да видя красавеца Фицрой. Днес щяха да имат късмет тези, които ще се отправят за близка среща с него:

 

 

Нарамихме куфарчетата и пеша към автогарата, където автобусът вече ни чакаше.

 

 

Вече си знаехме за ситуацията с местата, но в тази посока няма каква гледка да търсим и се намърдахме на първите две свободни места на долния етаж.

Тук да напиша, че автобусите(или поне този, в който бяхме ние) от Ел Чалтен до Ел Калафате спират първо на летището там. Това ни реши дилемата какво да правим в наличните около два часа свободно време - просто слязохме на летището. Ако бяхме избрали да се разходим още веднъж в Ел Калафате, то трябваше да търсим място, където да оставим багажа, да се помотаем малко и после да търсим автобус или такси до летището.

 

Ако не бъркам вече в спомените ми, на това летище намерих един телефон в тоалетната. Постоях и почаках някой да се върне и да си го потърси, но никой не дойде. После взех телефона и държейки го високо в ръка минах през цялото летище няколко пъти, но никой не си го позна. Тогава потърсих полицията и срещу снимане на моя паспорт и подписване на някакви листа го предадох. Комуникацията беше почти жестомимична.

След цялата разправия тръгнах към тоалетната и пред същата кабинка видях една оглеждаща се дама - набързо разбрах, че тя търси телефона и хайде обратно - заведох я при полицаите да си го получи.

Помотахме се още малко и после седнахме в кафето и се любувахме на кацащите и излитащи самолети.

 

 

Дойде време и за нашия полет, гледките след излитането са изумителни.

Ел Калафате:

 

 

Lake Argentino:

 

 

Езеро и глетчер Виедма:

 

 

И при следващите снимки видях, че само рано сутринта Фицрой е бил абсолютно безоблачен. Сега само горната му част стърчи над облаците.

 

 

До Буенос Айрес полета беше приятен и там се изненадахме от лошото време, което ни забави, наложи се самолета да прави кръгчета в изчакване на отмине пороя, който се сипеше над града. Лошото е, че не само нашия самолет кръжеше, а и всички останали, та се получи голямо струпване на народ на летище Jorge Newbery.

 

 

Опашката за такситата на летището беше огромна. Докато търсехме къде да обменим малко пари, че вече се бяхме почти нулирали, стигнахме до входа на заминаващи и ... се метнахме без да чакаме в едно такси, което свали пътници. 

Не помня колко пари платихме, но беше дори по-малко от сумата на отиване.

Хотелът беше същия - 5411SOHO Hotel Boutique. Този път стаята ни беше друга, на първия етаж и в нея беше доста по-топло.

Метнахме багажа и тръгнахме да търсим къде да обменим пари и къде да вечеряме.

Пари сменихме, а за вечерята доста се помотахме в избора, след като за най-вървежното заведение трябваше да чакаме поне два часа.

В крайна сметка седнахме тук - PARRILLA LAS HORAS. Яденето беше чудесно, а обслужването - превъзходно! Тук ядох най-вкусното свинско.

 

 

 

 

 

По улиците в Палермо, където бяхме отседнали до късно вечер е пълно с хора, та нито за миг не сме се почувствали застрашени. Въпреки това сме били много внимателни, а и често се срещат полицаи там.

Прибрахме се в хотела, че на следващия ден отново ще попътуваме.

 

Следва...

 

 

[домосед]

На 26.02.2020 г. в 11:17, Mary каза:

до избрания хотел - Hotel Isla Rey Jorge.

От този хотел съм тръгвал да изкачвам планини на Антарктида

 

 

(януари 2005)

 

 

[Mary]

преди 34 минути , домосед каза:

От този хотел съм тръгвал да изкачвам планини на Антарктида

 

 

(януари 2005)

 

 

Меко казано завиждам!

[MayaS]

@Mary, @Rainy страхотно преживяване и чудесно пътуване сте имали. След всеки пътепис за Патагония желанието ми да отида там става неистово. Дано скоро се оправят нещата с пандемията и пътуванията, че май това ще е следващата ми детинация. Благодаря за прекрасния разказ и още по прекрасните снимки.